Любовна лирика

Нереална реалност

В ръката ми догаря незапалена цигара,

срещу ми гледат две затворени очи,

влакът пак тръгва от свойта несъществуваща гара,

папагалът говорещ незнайно защо днеска мълчи.

Лягам да спя, но все не заспивам,

очите затворени виждат тавана,

от бутилката празна пак водка отпивам,

меч нереален отваря в сърцето ми горяща рана

Ти все още си тук, но все пак те няма,

гледам, докосвам те — но не мога до тебе да стигна,

каква е тази пропаст помежду ни в леглото голяма,

кога ли най-сетне, седейки при мен далеч ще заминеш?

Защо в нереална реалност със тебе попаднахме?

Защо от екстаза ни толкоз боли?

Защо тъй бързо от ямата на Рая пропаднахме?

Ще се видим ли пак истински — кога, как, дали…