Любовна лирика

Просто…

Дете с всезнаещи очи,

присмехулко, който тъжен мълчи,

слепец, виждащ всичко толкова ясно,

свят просторен, в който е тясно…

Празно шише, от което отпивам,

вечност, която незнайно защо умира,

последна дръпка от незапалена цигара,

леден мраз, който изгаря…

Хрисим убиец, свободен роб,

жена, която е вярна до гроб,

нежна жестокост, плачеща радост,

много усилия, отиващи нахалост…

Живот във смъртта, сън в битието,

зелена кисела черешка в питието,

нереална реалност, старец в детето,

нож тъй желан, пробождащ сърцето…

Мишка огромна, слон толкоз малък,

от плътта Христова последният залък,

трезво безумие, невинна порочност,

красива гротеска, пренаселена самотност…

Сериозна усмивка, мрак в светлината,

поглед невиждащ, в рай — Сатаната,

животно разумно, рефлекс, но обмислен,

рационален живот вече безсмислен…

Врата в полето, скала в равнината,

куршум, що не може да пробие главата,

спокойно торнадо, край на безкрайност,

приравнима с всички индивидуалност…

Ти си такава — просто жена,

в която живее всичко това.

Знам, че ме искаш. И аз те желая.

Какво ще излезе? Ще видим накрая…