Мексиканецът

III

След много бързане, тичане, безброй телефонни разговори и ругатни в бюрото на Кели се състоя вечерно съвещание. Кели беше зает до гуша, освен това нямаше късмет. Докарал бе Дани Уорд от Ню Йорк, уредил бе за него среща с Били Карти, до срещата оставаха три седмици, а ето че от два дена, грижливо скрит от спортните журналисти, Карти лежеше тежко контузен. Нямаше кой да го замести. Кели бе залял с поток от телеграми всички подходящи боксьори от лека категория на Изток, но те бяха обвързани със срещи и договори. Най-после надеждата възкръсна, макар и слаба.

— Ти си дяволски смел човек — обърна се Кели към Ривера още щом го видя за пръв път.

Злобна омраза блесна в очите на Ривера, но лицето му остана безстрастно.

— Мога да бия Уорд — бяха единствените му думи.

— Отде знаеш? Видял ли си го някога да се бие? Ривера поклати глава.

— Той може да те напердаши с една ръка и с вързани очи.

Ривера сви рамене.

— Няма ли да кажеш нещо, а? — изръмжа боксовият посредник.

— Мога да го бия.

— С кого си се бил въобще? — поиска да знае Майкъл Кели. Майкъл беше брат на посредника и държеше игралния дом „Йелоустоун“, където печелеше тлъсти суми от тотализатора за боксовите мачове.

Ривера го удостои с жлъчен, мълчалив поглед.

Секретарят на посредника, младеж с биеща на очи спортна външност, високо се изкиска.

— Добре, ти познаваш Робъртс — прекъсна враждебното мълчание Кели. — Той ще дойде ей сега. Изпратих да го повикат. Седни и чакай, макар че ако съдя по външния ти вид, нямаш никакви изгледи за победа. Не мога да измамя зрителите с някаква предварително нагласена работа. Местата на първия ред се продават по петнадесет долара, нали знаеш?

Когато Робъртс пристигна, стана ясно, че е пийнал. Той беше висок, слаб, сякаш разглобен мъж, който еднакво спокойно и отпуснато влачеше и краката, и думите си.

Кели пристъпи направо към въпроса.

— Виж какво, Робъртс, ти се беше похвалил, че си открил това мексиканче. Нали знаеш, че Карти си е счупил ръката. И това нищо и никакво жълтокожо хлапе има нахалството да се домъкне тука днес и да ми заяви, че щяло да замести Карти.

— Какво ще кажеш?

— Е — Ще кажа, че може, Кели — чу се проточен отговор. — Той умее да се бие.

— Сигурно след малко ще кажеш, че може да бие и Уорд — тросна му се Кели.

Робъртс се позамисли.

— Не, няма да кажа такова нещо. Уорд е боксьор от класа и цар на ринга. Но той не може да види сметката на Ривера по късата процедура. Аз познавам Ривера. Никой не може да го накара да се забрави. Той има железни нерви, поне доколкото съм го наблюдавал. Освен това се бие еднакво и с двете ръце. Може да свали противника си от всякакво положение.

— Това няма значение. Какво може да покаже на ринга? Ти си възпитавал и тренирал боксьори през целия си живот. Свалям шапка пред твоето мнение. Може ли той да задоволи зрителите тъй, че да не съжаляват за парите си?

— Положително може и отгоре на това Уорд ще види доста зор с него. Вие не познавате това момче. Но аз го познавам. То е;мое откритие. С нерви е. И е истински дявол. Ако някой те попита, кажи, че е истинска вихрушка. То ще накара Уорд да се поучуди на местното дарование, ще накара да се поучудите и всички вие. Не казвам, че ще бие Уорд, но ще ви покаже достатъчно, за да се уверите, че е бъдеща знаменитост.

— Добре. — Кели се обърна към секретаря си. — Обади се на Уорд. Предупредих го, че ще го извикам, ако сметна, че си заслужава. Той е отсреща в „йелоустоун“, перчи се и се показва пред хората. — Кели се обърна отново към треньора: — Ще паднеш ли?

Робъртс оппи от чашата и се разприказва:

— Нали не съм ви разправял как открих този хлапак? Горе-долу преди две години той се появи в залата за тренировки. Аз подготвях Прейм за срещата му с Дилейни. Прейн е много проклет. У него няма нито капчица милост. Беше изпопребил партньорите си по най-жесток начин и не можех да намеря момче, което да се съгласи да работи с него. Забелязах това изгладняло мексиканче да се навърта наоколо, а бях стигнал до отчаяние. Тогава го извиках, нахлузих му ръкавиците и го пуснах на ринга. Беше жилаво като недъбена кожа, но слабосилно. И не разбираше нито бъкел от бокс. Прейн го направи на кайма. Но то издържа два убийствени рунда, преди да загуби съзнание. Недояждане, това беше цялата му болка. Пребито ли? Нищо подобно. Дадох му половин долар и хубаво го нахраних. Трябваше да го видите как лапаше. Цели два дена не бе слагало троха в устата си. „Сега вече няма да го видя“ — помислих си аз. Ала то пак пристигна на другия ден, схванало се, в синини, но готово да получи още половин долар и хубав обяд. Полека-лека взе да се бие по-добре. Просто .боксьор по рождение и невероятно издръжлив. То няма сърце. Просто буца лед. Никога, откакто го познавам, не съм чул да каже и десет, думи на един път. Само мълчи и си гледа работата.

— Виждал съм го — обади се секретарят. — То е работило много за вас.

— Всички големи боксьори от лека категория са си опитвали силите върху него — отговори Робъртс. — А то се учеше от тях. Виждал съм някои, които би могло да бие. Но боксът не му беше присърце. Струва ми се, че никога не е харесвало този занаят. Това личеше по държането му.

— Последните месеци е излизало на срещи, уреждани от малките клубове — забеляза Кели.

— Да, но не зная какво го е накарало да го направи. Изведнъж се запали. Просто блесна като мълния и видя сметката на всички местни боксьори от лека категория. Изглежда, че са му трябвали пари, и спечели доста, макар да не личи по дрехите му. Особен чешит. Никой не знае с какво се занимава. Никой не знае как прекарва времето си. Дори когато е на работа, все мълчи и почти всеки ден изчезва, щом си отработи. Понякога го няма по цели седмици. Но не се вслушва в никакви съвети. Онзи, който ще се залови да го лансира, може да спечели цяло състояние, само че с него не ще може да се разбере. Ще видите как ще държи да получи парите в брой, като стигнете до условията.

Точно в този миг пристигна Дани Уорд. Появяването му бе доста шумно. С него бяха импресариото и треньорът му и той се втурна като вихрен полъх на сърдечност и добродушие.

— това е лоша сделка за боксьор като мене. Искам да бъда сигурен. Кой знае. Може да си счупя ръката, нали? Или някой да ме опие с нещо. — Той важно тръсна глава. — И да спечеля, и да загубя, моят дял е осемдесет на сто. Какво ще кажеш, мексиканецо?

Ривера поклати глава.

Дани избухна. Работата беше опряла до паричките.

— Слушай, жълтокожо мексиканче! Иде ми още сега да ти разбия кратуната.

Робъртс лениво се надигна и застана между противниците.

— Победителят взима всичко — мрачно повтори Ривера.

— Защо държиш на това? — попита Дани.

— Защото мога да те бия — беше недвусмисленият отговор.

Дани понечи да си свали сакото. Но импресариото знаеше, че това е само театрален жест. Сакото остана на раменете и Дани се остави на присъствуващите да го успокоят. Всички бяха на негова страна. Ривера остана сам.

— Виж какво, глупаче таково — започна да го убеждава Кели, — Ти си нула. Ние знаем какво си правил през последните месеци: побеждавал си дребни местни боксьори. Но Дани е състезател от класа. На следващата си среща ще се бори за шампионат. А ти си неизвестен. Никой никога не е чувал за тебе вън от Лос Анджелес.

— Ще чуят… — отговори Ривера и сви рамене — след тази среща.

— Нима можеш и за секунда дори да си въобразяваш, че ще ме биеш? — не изтърпя Дани.

Ривера кимна.

— Хайде, хайде, разсъждавай разумно — замоли се Кели, — Помисли си за рекламата.

— Трябват ми парите — беше отговорът на Ривера.

— Ти не можеш да ме победиш и за хиляда години — увери го Дани.

— Че защо се дърпаш тогава? — възрази му Ривера. — Щом парите ти са сигурни, защо не искаш да ги приемеш?

— Ще ги приема, бога ми! — кресна Дани, взел внезапно решение. — Душичката ще ти взема на ринга, момчето ми… да ме разиграваш по такъв начин. Приготви условията, Кели. Победителят взима всичко. Разгласи го в спортните колони на вестниците. Пиши, че това е бой за лично отмъщение. Ще му покажа аз на това нахално хлапе какво зная. Секретарят на Кели бе започнал да пише, когато Дани го прекъсна.

— Почакай! — обърна се той към Ривера: — Кога ще се теглим?

— Преди да излезем на ринга — беше отговорът.

— И дума да не става, безочлив хлапако! Щом победителят взима всичко, ще се теглим в десет часа сутринта.

— И победителят взима всичко? — попита Ривера.

Дани кимна. Това уреждаше въпроса. Той щеше да излезе на ринга в пълния блясък на силата си.

— Тегленето в десет часа — каза Ривера. Перото на секретаря продължи да скрибуца.

— Това значи пет фунта — недоволно забеляза Робъртс, като се обърна към Ривера. — Много му отстъпи. С това проигра срещата. Дани ще бъде силен като бик. Ти си глупак. Положително ще те бие. Сега имаш толкова надежда да оцелееш, колкото капка роса в пъкъла.

В отговор Ривера му хвърли поглед, изпълнен с омраза. Сега презираше дори и този гринго, макар че го бе смятал за най-благороден между всички.