Микромегас (Философска история)

ГЛАВА VПРЕЖИВЕЛИЦИ И РАЗСЪЖДЕНИЯ НА ДВАМАТА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ

Микромегас съвсем полека протегна ръка към мястото, където се бе появил предметът, изпъна напред два пръста, после ги дръпна назад, страхувайки се, че няма да успее да го хване, сетне ги разтвори, стисна ги и доста сръчно улови кораба, който носеше онези господа. След това го постави на нокътя си, без да стиска странния предмет, за да не би да го смачка.

— Ето едно животно, много по-различно от първото — каза джуджето от Сатурн.

Гигантът от Сириус постави мнимото животно в шепата си. Пасажерите и екипажът помислиха, че са отнесени от ураган и смятайки, че се намират на някаква скала, се разтичаха, моряците вдигаха бъчви с вино, хвърляха ги върху ръката на Микромегас и сами скачаха след тях. Геометрите взеха своите квадранти, сектори и лапонските момичета и слязоха на пръстите на сириусеца. Те така се разшетаха, че той най-после усети, че нещо се движи и гъделичка пръстите му. Някой заби в показалеца му тояга с желязно острие, което навлезе цяла стъпка в кожата му. По този сърбеж сириусецът реши, че нещо е излязло от малкото животно, което той държеше в ръката си. Но отначало не отгатна нищо повече от това. Лещата, с която едва се различаваше кит от кораб, не можеше да улови такова незабележимо същество като човека. Нямам намерение да засягам ничия суетност, но съм задължен да помоля хората, които си придават важност, да направят заедно с мен едно малко разсъждение: ако приемем, че ръстът на хората е около пет стъпки, на земята ние няма да личим повече, отколкото някоя животинка, висока една шестстотинхилядна част от дюйма, която пълзи по топка, чиято обиколка е десет стъпки. Представете си същество, което би могло да държи цялата Земя в шепата си и което би имало органи, пропорционални на нашите. Напълно възможно е да има голям брой такива същества и тогава, представете си, моля ви се, какво биха мислили те за онези битки, които е трябвало да дадем заради две села.

Не се съмнявам, че ако някой капитан на великите гренадири прочете някога това произведение, непременно ще заповяда калпаците на войниците му да бъдат поне две стъпки по-високи, но го предупреждавам, че напразно ще си направи този труд, защото и той, и хората му ще си останат винаги безкрайно малки.

Какво чудно умение бе нужно на нашия философ от Сириус, за да съзре атомите, за които току-що говорих! Когато Льовенхок и Хартсьокер са видели първите атоми — или са сметнали, че виждат зрънцата, от които сме съставени, те далеч не са били толкова учудени от откритието си. Какво удоволствие изпита Микромегас, когато видя да се движат тези малки машини и започна да разглежда всичките им движения и да следи всичките им действия! Как се развика само! С каква радост сложи една от своите лещи в ръцете на спътника си!

— Виждам ги — викаха и двамата едновременно. — Гледайте как носят товари, как се навеждат, как се изправят.

Докато казваха това, ръцете им трепереха от удоволствие, че виждат тъй нови предмети, и от страх, че могат да ги изгубят. Минавайки от крайно съмнение към крайно лековерие, сатурнянинът помисли, че вижда как малките животинки се занимават с продължението на рода си.

— О — повтаряше той, — залових природата на местопрестъплението.

Но той се мамеше, тъй като съдеше по външния вид на нещата, нещо, което се случва извънредно често, независимо от това дали си служим с микроскоп, или не.