Милионерът (Комедия в четири действия)

Първо действие

Трапезария в къщата на Масларски. Вляво разтворен прозорец, който гледа към улицата, в дъното и по към дясно — врата към друга стая. Голяма маса, покрита с бяла покривка, картини по стените, между които един голям портрет на Масларски. Около масата седят: Масларски, вляво от него — Бубев и Кокичков, вдясно — Фъргов, Любенов, Фанка и Христина стоят прави малко по-настрана. Бубев и Кокичков четат вестници.

МАСЛАРСКИ. Г-да, да започваме. Елате, моля ви се, по-наблизо. Бай Таско, Бубев, оставете вестниците сега… Г-це Фанке, г-це Христино, заповядайте, седнете по-близо, ще започваме.

ХРИСТИНА. А Чунчев? Няма ли да го чакаме?

МАСЛАРСКИ. Чунчев не доде, какво да му правим. Няма да го чакаме повече, кой знай къде се е заплеснал. Ако доде — хубаво, ако не — ще свършим работата си и без него. Заповядайте, седнете… Г-це Фанке, седнете вие тука… и вие, г-це Христино. Любенов, седнете пък вие там. Ха така…

ФЪРГОВ (поглежда часовника си). Да почваме, че аз бързам. Работа имам.

КОКИЧКОВ (снема очилата си, сгъва вестника и го туря в джеба си) В Китай пак се бият. Събуждат се синковците. Леле-мале, кога ли тая жълта опасност ще връхлети и върху нас.

БУБЕВ (също сгъва вестника си). Каква жълта опасност?

КОКИЧКОВ. Китайците и японците, цялата монголска раса. Петстотин милиона народ са. Ще скочат един ден да се нахвърлят върху Европа, та прах и пепел ще ни направят.

МАСЛАРСКИ (прав). Оставете политиката сега, друга работа имаме. И тъй, г-да, пристъпвам направо към целта — аз, както ме знайте, съм стар военен и не обичам дългите речи. Не обичам заобикалките. (Тържествено) Г-да! И нашият малък провинциален град се събужда от петвековни си летаргически… пардон, мене умът ми па, отиде във военните работи… Искам да кажа че и нашият град се събужда, и в него захваща; да стават хубави работи. Г-да… млади и симпатични госпожици и кавалери от нашия град, нашата златна младеж, тъй да се рече, са решили да основат музикално дружество и са го нарекли „Кавал“. Какво хубаво име, г-да! Какво чисто българско име! Аз, като председател на училищното настоятелство…

БУБЕВ (тихо). Вятър!

МАСЛАРСКИ (изглежда строго Бубева)… Аз, като председател на училищното настоятелство, прегръщам тая идея, ръкопляскам й, одобрявам я. Музиката, г-да, е нещо величествено. Музиката облагородява човека, разпалва го, възнася го, тъй да се рече. Знам го по собствен опит. Аз, г-да, когато бях военен, на връщане от учение, като викнех на ескадрона: „Запявай!“ — и момчетата запееха, такова настроение ни обземаше, г-да, не моя ви описа. И не само нас, хората, но и конете, конете, макар животни, но и те, знайте, започваха ей тъй да подскачат, като че танцуват… А! г-да! Музиката е нещо величествено! Аз, като председател на училищното настоятелство…

БУБЕВ (по-високо). Вятър! Вятър!…

МАСЛАРСКИ (сърдито). Бубев, какво искаш да кажеш?

БУБЕВ. Искам да кажа туй, че училищното настоятелство няма работа тука.

МАСЛАРСКИ. Има.

БУБЕВ. Няма.

МАСЛАРСКИ. Има. Аз пък казвам, че има. Аз такова… аз вземам дружеството само за повод, за да извлека аргумент в полза на една идея, защото… (гордо, с патос) и музикалните дружества могат да бъдат предмет на благородни идеи…

БУБЕВ. Дрън, дрън…

ФАНКА и ХРИСТИНА. Ай! (Смеят се)

КОКИЧКОВ. Бубев, тук има дами!

МАСЛАРСКИ (след като изглежда продължително Бубева). Бубев! Ти като опозиционер влезе в училищното настоятелство и опозиционер искащ да бъдеш навсякъде. Забрави поне сега, че имащ насреща си човек на днешното правителство. Не партизанствувай!

БУБЕВ. Не партизанствувам аз. Казвам, че училищното настоятелство няма работа тука. Дружеството „Кавал“ е частна работа.

МАСЛАРСКИ. Нека каже и той, нека. Кажете, г-н Любенов?

ЛЮБЕНОВ (смутен, почуква камертона си и приглажда с ръка косата си). Целта на дружеството „Кавал“ е да изрови от забрава едно скъпо имане — народната песен…

БУБЕВ. Вятър! Имането е пари, г-не, а песента си е песен!

ЛЮБЕНОВ. Хорът на дружеството ще разучва хубави народни песни, ще дава концерти…

МАСЛАРСКИ. Великолепно! Великолепно!

ЛЮБЕНОВ. Дружеството има и нравствена цел: ще гледа да създаде такива условия, че членовете му да се сближат…

БУБЕВ (прекъсва го). Какво ми приказвате вие! Всичко туй не ми трябва мене!

МАСЛАРСКИ. Как така? Нали обясняваме целта…

БУБЕВ. Не ща приказки аз! Ако сме решили да изпращаме децата си, т.е. дъщерите си, искам да знам с кого ще се събират там, кои ще влязат в това дружество. Туй ми кажете вие…

МАСЛАРСКИ. Значи, искаш да знаеш кои ще бъдат членове на дружеството, тъй ли?

БУБЕВ. Да.

МАСЛАРСКИ. Ами че тъй кажи бе, брате!

КОКИЧКОВ. Поддържам Бубева. Нека ни се каже кои ще бъдат членове.

ХРИСТИНА. Сега пък друго. Колко време изгубихме!

МАСЛАРСКИ. Че и ти не си ли училищен настоятел? Защо си дошел тогава?

БУБЕВ. Аз не съм дошел като училищен настоятел. Аз нямаше и да дода, но… Откато се е заговорило за туй дружество, дъщеря ми е подлудила майка си, а майка й — мене. Затуй додох. Но ако трябва да си кажем мнението, ще го кажем като бащи, а не като училищни настоятели.

КОКИЧКОВ. Да, като бащи. Право казва Бубев.

МАСЛАРСКИ. Именно, именно! Да, да, да…

БУБЕВ. Щом сме решили да изпращаме там децата си, т.е. дъщерите си, искам да знам какво ще бъде туй дружество, какво ще се работи там. Туй ми кажете вие…

МАСЛАРСКИ. Значи, искаш да знаеш целта на дружеството. Тъй ли?

БУБЕВ. Да!

МАСЛАРСКИ. Ами че тъй кажи бе, брате!

КОКИЧКОВ. Поддържам Бубева. Нека ни се обясни целта.

МАСЛАРСКИ. Ще ви я обясня, ще ви я обясня. Само туй искайте вий…ще ви я обясня …(Тържествено) Г-да! Целта на дружеството „Кавал“ е цел величествена, е цел възвишена… Дружеството „Кавал“, г-да, има за цел… има много хубава цел… но, чакайте! Ето г-н Любенов, той ще управлява хора на дружеството, той по-добре ще обясни целта на дружеството. Кажете, г-н Любенов.

ХРИСТИНА. Но вие обяснихте вече…целта е ясна, няма какво да се обяснява повече.

МАСЛАРСКИ. Г-н Любенов, кажете имената на членовете.

ЛЮБЕНОВ (почуква камертона си, приглажда косите си). На първо място имаме… с госпожиците ли да почна или с господата?

ХРИСТИНА. Разбира се, с госпожиците.

ФАНКА. Не с нас, не с нас. Любенов, после нас…

МАСЛАРСКИ (галантно). Дамите имат първенство, г-це.

БУБЕВ. Дамите не ме интересуват мене. Ония приятели искам да видя аз, мъжете, тях ми дайте вие мене. Кажете им имената.

ЛЮБЕНОВ. На първо място имаме… Чакайте, аз имам списък.

МАСЛАРСКИ. Тъй ли? Още по-хубаво тогава. Четете списъка!

ЛЮБЕНОВ (изважда списъка от джеба си и чете). На първо място имаме… (Смущава се)

ХРИСТИНА (като посочва Любенова). Г-н Любенов!

ФАНКА и ХРИСТИНА. Приема се! Приема се! (Ръкопляскат)

ЛЮБЕНОВ (смутен, покланя се; после чете). Йосиф Чунчев, банков чиновник…

ФАНКА и ХРИСТИНА. Приема се! Приема се!

МАСЛАРСКИ. Вие, г-н Бубев, какво ще кажете?

БУБЕВ (кима одобрително с глава).

МАСЛАРСКИ. Приема се. По-нататък.

ЛЮБЕНОВ (чете). Никола Сапунджиев, адвокат.

КОКИЧКОВ. Младото, с остриганата глава ли? Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари…

МАСЛАРСКИ. Добре, добре. Приема се. По-нататък.

ЛЮБЕНОВ (чете). Иван Мандовски, агроном.

КОКИЧКОВ. И той ли? Много е пълен.

ХРИСТИНА, Че какво като е пълен, г-н Кокичков?

КОКИЧКОВ. Бях, когато се тегли на Гергьовден, 96 килограма доде…

ХРИСТИНА и ФАНКА. Ау!

МАСЛАРСКИ. Нищо, че бил пълен. В музиката тя се цени. (На другите) Пълният човек, знайте, събира повече въздух, има сила… Добре, добре, приема се. По-нататък.

ЛЮБЕНОВ (чете), Д-р Христо Кондов.

МАСЛАРСКИ. Кой? Ветеринарния ли?

КОКИЧКОВ. Конския доктор?

ФАНКА и ХРИСТИНА. Г-н Кокичков! (Смеят се)

МАСЛАРСКИ. Тоя човек не ми се харесва. Не, не може. Аз мисля, че не бива да се приема.

БУБЕВ. Защо? Аз пък казвам, че трябва да се приеме. Докторът е млад, интелигентен.

КРИСТИНА. Да, г-н Бубев, но е горделив. Той не дружи с нас, отбягва ни.

ФАНКА. Знае само да се присмива. Такъв един… лош!

ЛЮБЕНОВ. Собствено… За г-н доктора мненията се разделят. Едни са за неговото приемане, други против. Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас…

КОКИЧКОВ. Мече като коте. Глас… ако е за глас, глас има, например, Митю Караколев, ловецът. Когато вика на копоя си в Иланлъшката гора, чува се чак в Каралез, на десет километра.

МАСЛАРСКИ. Ех и ти, бай Таско! Тук за музикален глас става дума — зайци няма да ловим! (Към другите) Не, г-да, вижте, докторът е от два месеца в нашия град, но не можа, знайте, да се сближи с гражданите, да спечели симпатиите им. Особен човек. Понякога ще те срещне — засмян, любезен, а понякога — уж те гледа, а не те вижда, гледа нейде над главата ти. Или пък ще примижи, примижи, като че не човек гледа пред себе си, а муха! Не, тъй не може то!

КОКИЧКОВ. И все сам ходи — по баирите, по лозята се скита. Тоз човек май не е с всичкия си…

МАСЛАРСКИ. И, знайте, оплаквания има. Туй млекари, сиренари и касапи — съсипал е хората да им съставя актове и да им конфискува стоката. Може ли?

БУБЕВ. Докторът постъпва съгласно законите. Аз настоявам да се приеме!

МАСЛАРСКИ. Бубев, ти може да си на особено мнение, но аз виждам, че всички тук са единодушни. (Възбудено) Млад, интелигентен! Добре, но в такъв един малък провинциален град, с чисти, тъй да се рече, патриархални нрави, такова едно държане, като държането на тоя господин… Не, не може! Това не може!

БУБЕВ. Казах: докторът ще се приеме!

МАСЛАРСКИ. Аз не мога, аз, знайте, съм възмутен. Жена ми е на същото мнение. Казал съм, знайте, на дъщеря си, на Евгения: „Да не съм те видял с него!“ И знайте ли, г-да, жена ми се принуди да заведе Евгения в чифлика, само за да я отърве от нахалството на тоя господин.

БУБЕВ. Туй са лични работи.

КОКИЧКОВ. Поддържам, г-н Масларски.

МАСЛАРСКИ (все по-възбуден). Всяко нещо си има границите. Принудих се, знайте, да кажа на един негов приятел: кажете, рекох, на тоя доктор, когато минава покрай къщата ми, да си върви по работата и да не зяпа в прозорците, че ще изляза някоя вечер със сабята — аз имам една стара черкезка сабя — и ще го заколя.

ФАНКА и ХРИСТИНА (смеят се).

МАСЛАРСКИ. Така му казах. Г-да, да свършим, кажете: д-р Христо Кондов приема ли се за член на дружеството „Кавал“ или не?

ВСИЧКИ, без БУБЕВ. Не се приема! Не се приема!

МАСЛАРСКИ. Свършено е.

БУБЕВ. Добре, ще видим. Ще видим.

МАСЛАРСКИ. Г-н Любенов, четете по-нататък!

ЛЮБЕНОВ (чете). Михаил Хаджи Димитров.

МАСЛАРСКИ. Кой е той?

ФЪРГОВ. На Хаджи Димитра син му, студента.

ЧУНЧЕВ (влиза бързешката). Г-да, новина! Голяма новина!

КОКИЧКОВ (скача). Пожар ли има? Де гори?

ЧУНЧЕВ. Няма пожар. Голяма новина, г-да!

МАСЛАРСКИ. Какво има? Каква новина?

ФАНКА и ХРИСТИНА. Казвайте, Чунчев!

ЧУНЧЕВ. Ще кажа… само между нас да си остане. Да не се каже, че издавам тайните на банката.

МАСЛАРСКИ. Добре де, добре, казвай.

ЧУНЧЕВ. Г-да, днес в банката се получиха три милиона и седемстотин хиляди лева. Едно сандъче банкноти.

МАСЛАРСКИ (като ехо). Едно сандъче…

ЧУНЧЕВ. На името на — знайте ли на кого? — д-р Христо Кондов.

МАСЛАРСКИ. Кой д-р Христо Кондов.

ЧУНЧЕВ. Ветеринарния.

Всички се гледат, учудени. Бубев се усмихва.

МАСЛАРСКИ. Не може да бъде.

ЧУНЧЕВ. Сам директорът ни каза. Докторът получил наследство. Сега в града го поздравяват, а той се засмял, зарадвал се.

Мълчание. Бубев се усмихва.

МАСЛАРСКИ. Да нямаш грешка?

ЧУНЧЕВ. Никаква грешка.

БУБЕВ (злъчно усмихнат). Изпратили го в гората да го изядат мечките, а ето го че се връща с две мечета под мишница…

МАСЛАРСКИ (разхожда се). Виж ти работа… гледай ти работа… Ама че я свършихме и ний. (Вдъхновено) Г-да, знайте ли какво? Предлагам д-р Христо Кондов да бъде приет за член… Не, г-да, предлагам д-р Христо Кондов да бъде прогласен за почетен председател на д-вото „Кавал“.

ВСИЧКИ (без Бубев). Приема се! Приема се! (Ръкопляскат)

БУБЕВ. Не може! Аз не съм съгласен!

МАСЛАРСКИ. Както щеш.

БУБЕВ (става). Протестирам! Тук се внася партизанство. Как така — одеве не го искахте, сега го приемате… Значи, богат човека, дайте да го вземем на своя страна. Аз такива работи не мога да търпя, аз си отивам. Сбогом! (Обръща се) На тоя „Кавал“ вий сега ще му чуйте гласа! (Излиза)

МАСЛАРСКИ. Я го оставете… него ще слушам аз? Работата е сериозна, г-да. Един богат човек, един милионер може да бъде полезен за обществото. Може, знайте, да подари нещо за черква, за училище. Как така!…

ХРИСТИНА. Докторът е най-хубавия ни кавалер!

ФАНКА. Такъв елегантен!

МАСЛАРСКИ. Разбира се.

КОКИЧКОВ. И не е толкоз лош гласа му.

МАСЛАРСКИ. Глас като звънец — какво приказваш! Три милиона и седемстотин хиляди лева! Пари е туй!

ЧУНЧЕВ. Не разбирам какво става.

МАСЛАРСКИ. Г-да, много хубаво стана, че си поправихме грешката. Хубаво стана, много хубаво стана. Аз съм доволен.

ФЪРГОВ (гледа часовника си). Аз бързам, работа имам. (Поглежда през прозореца) Ето докторът минава!

МАСЛАРСКИ. Тъй ли? Я го повикай, повикай го! (Отива до прозореца) Докторе! Докторе! Елате, моля ви се, за малко, елате, ще ви кажа нещо много важно. Минете през двора и надясно… Чакайте, аз ще дода… (Към другите) Той като че го е страх да доде, нали бях го посплашил малко със сабята…

ХРИСТИНА. Аз ще ида да го посрещна.

МАСЛАРСКИ. Идете, г-це! Посрещнете го, доведете го! (След като Христина излиза) Г-да, моля ви да бъдете любезни към доктора. Правете се, че не знаете нищо — за милионите де… Главното, бъдете любезни… Аз сам ще гледам да загладя миналото. Докторът е прекрасен човек.

ХРИСТИНА (влиза с д-р Кондов). Ето го г-н доктора!

МАСЛАРСКИ. О, докторе! Добре дошел! Поздравлявам ви, докторе! Честито!

ВСИЧКИ. Честито, докторе!

Д-Р КОНДОВ (носи нещо загърнато в книга, прилича да е бутилка). Какво ми честитите, г-да? Не разбирам…

МАСЛАРСКИ. Току-що ви избрахме за почетен председател на музикалното дружество „Кавал“. Поздравлявам ви, докторе. Честито!

ВСИЧКИ. Честито, докторе!

Д-Р КОНДОВ. Но, г-да…

МАСЛАРСКИ. Никакво но, докторе…

Д-Р КОНДОВ. Това е тъй далеч от моята професия.

МАСЛАРСКИ. Докторе, професията си е професия, а музикалното дружество е за свободното време. В дружеството „Кавал“, докторе, влиза най-отбраното общество. Ето г-на Фанка, г-ца Христина…

ФАНКА. И г-ца Евгения…

МАСЛАРСКИ. Да, и дъщеря ми. И други дами и кавалери. Най-избрано общество, докторе.

Д-Р КОНДОВ. Щом толкова настоявате, приемам.

МАСЛАРСКИ. Браво, докторе! Аз тъй се и надявах!

ХРИСТИНА. Само вий можете да бъдете председател, докторе. Никой друг!

Д-Р КОНДОВ. Не знам… Но щом толкоз настоявате, приемам…

МАСЛАРСКИ. Свършено е! Свършено е! Да не приказваме повече за това. Но седнете, докторе! Седнете, г-да! (Всички сядат. Масларски остава прав)

МАСЛАРСКИ. Сега, както му е обичая, да се почерпим. Аз, знайте, като че съм предвиждал — турих да се изстуди малко бира! (Звъни; дохожда слугинята) Донеси бирата! По-скоро! И чаши… Чакай! (Брои гостите) Осем чаши, по-скоро! (Към другите) Ще извинявате, че ще се разпореждам сам. В къщи няма никой.

ХРИСТИНА. Къде е госпожата, г-н Масларски?

МАСЛАРСКИ. На чифлика е.

ФАНКА. А Евгения?

МАСЛАРСКИ. И тя е там. Зарад нея отидоха. Знайте, докторе, не е за друго, а тъй, да промени малко въздуха. На чифлика все е друго.

Д-Р КОНДОВ. Хубав чифлик имате, г-н Масларски.

МАСЛАРСКИ. Хубав е. Аз, докторе, едно време бях военен, сега съм земледелец. Рало и меч — това е моя девиз. Да, чифликът ми е хубав. И, главното, близо е, има-няма пет километра от града. Когато искаш, иди, когато искаш, се върни. (На слугинята, която влиза с бира и чаши.) Дай тука! Сложи ги тука! (Пълни чашите и продължава.) Собствено, чифликът е на сина ми, на Ивана. Аз, докторе, обичам обществената борба, дори отсега нататък още повече. Утре държа първата си предизборна реч и слагам кандидатурата си за кмет. Хвърлям се в най-дълбокото. Заповядайте! (Поднася чашите ни дамите и на доктори.)

ВСИЧКИ. Наздраве, докторе!

МАСЛАРСКИ (прави знак с ръка) Чакайте!… (Тържествено) Г-да, днес дружеството „Кавала“ получи, тъй да се рече, живот и кръщение. Нека под председателството на г-н д-р Христо Кондов дружеството да цъфти и преуспява за слава и чест на отечеството… пардон, мене умът ми пак отиде във военните работи — т.е. за слава и чест на нашия малък провинциален град. Наздраве, докторе!

ВСИЧКИ. Наздраве, докторе! (Пият)

МАСЛАРСКИ. Но седнете, докторе. Седнете, г-да.

ФЪРГОВ и ЛЮБЕНОВ (тръгват да излизат). Довиждане!

МАСЛАРСКИ. Къде?

ФЪРГОВ. Отиваме до училището, работа имаме.

МАСЛАРСКИ. Добре… Но слушайте. Вие, г-н Любенов, ще приготвите точен списък на членовете на дружеството. А вие, г-н Фъргов, направете едно обявление за гражданите — кажете, че е основано такова и такова дружество, под председателството на д-р Христо Кондов и пр., и пр. Само тъй, нещо по-пламенно, нещо като прокламации. Свободни сте сега.

ФЪРГОВ и ЛЮБЕНОВ. Довиждане!

МАСЛАРСКИ. Чакайте да поседна и аз. (Сяда)

КОКИЧКОВ (който седи срещу доктора). Докторе, чеохте ли тазсутрешните вестници? В Китай пак се бият. Какво мислите вие, докторе, за жълтата опасност?

МАСЛАРСКИ. Ех и ти, бай. Таско! Остави таз жълта опасност. (Смеят се.)

Д-Р КОНДОВ (усмихнат). И аз открих една жълта опасност.

МАСЛАРСКИ. Опасност? Каква опасност? (Като вижда, че докторът разгъва бутилката.) Какво е това, докторе? Бира?

Д-Р КОНДОВ. А, не. Туй е от моята специалност. Бира? Не е бира. Туй е нещо опасно.

МАСЛАРСКИ. Отрова?

Д-Р КОНДОВ. По-лошо от отрова. Нещо страшно… Тук, в това шише, е затворена самата смърт.

КОКИЧКОВ. Динамит?

Д-Р КОНДОВ. Не, вода. Вода, пълна с микроби. Най-опасната зараза.

МАСЛАРСКИ. Но, докторе, как…

Д-Р КОНДОВ. Ще ви обясня. Още щом дойдох, забелязах, че в махалата до панаиря има болест по добитъка. Там има две чешми — горчивите чешми, както ги казват. Добре, че хората не пият от тях, но пък си поят добитъка там. Реших да изследвам тая вода. Ходих над лозята, около гробищата и забелязах, че водопроводът е развален и в него се втича нечиста вода. Ето от тая нечиста вода съм взел тука. Взех я веднага след дъжда, мътна като бира.

МАСЛАРСКИ. Интересно. Защо не я занесете на кмета?

Д-Р КОНДОВ. При него отивах. И знаете ли какво намерих? В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби! Страшно нещо! Да можете да видите само как изглеждат. Едни с изпъкнали очи, като паяци, с назъбени челюсти, като триони. Други като ахтоподи с дълги пипала и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици. Трети…

ХРИСТИНА. Ах, докторе! Стига, стига, че ме е страх!

ФАНКА. Ах, страх ме е! Докторе, недейте…

КОКИЧКОВ. Оставете, докторе. Ще сънуваме тия страхотии. С триони и с куки, а? Че то също като в пъкъла.

МАСЛАРСКИ. Ето какво нещо е науката. Науката е сила. Науката е нещо величествено. Аз ви поздравлявам, докторе, работете. Едно време старите доктори я караха през просото. Никакъв микроскоп. Микроби ли? Като биволи да са, пак нямаше да ги видят. А ето сега…поздравлявам ви, докторе. Виждам, че залягате, работите.

Д-Р КОНДОВ. Благодаря, г-н Масларски. Много ме хвалите.

МАСЛАРСКИ. Не, казвам истината. Работете, работете, докторе. Работете за науката, но не забравяйте и дружеството „Кавал“. Дружеството трябва да преуспява, да напредва.

КОКИЧКОВ. Само да не стане като едновремешното наше дружество.

МАСЛАРСКИ. Кое ваше дружество?

КОКИЧКОВ. Не помниш ли? Когато бяхме млади — отколе беше то — основахме дружество „Френска реч“ — тогаз френският език беше на мода. Парле ву франсе? Коман-са-ва-тил? Комси, ком-са…

ХРИСТИНА. А, г-н Кокичков? Докторе, чувате ли? Г-н Кокичков говори френски.

КОКИЧКОВ. Оттогаз ги зная тия. Основахме друже-ството и какво стана? След първата седмица се ожениха две двойки.

Д-Р КОНДОВ. От членовете ли?

КОКИЧКОВ. Да.

ХРИСТИНА. А, от членовете? Ожениха се?

КОКИЧКОВ. Да. На другата седмица се ожениха още две двойки, после още две и т.н. И най-после…

МАСЛАРСКИ. Дружеството се разтури! (Смее се)

КОКИЧКОВ. Да, разтури се.

Д-Р КОНДОВ (смее се). Да не стане тъй и с „Кавал“?

МАСЛАРСКИ. Защо не пък? Ако председателят даде пример.

ХРИСТИНА. Разбира се! Ако председателят даде пример.

Д-Р КОНДОВ. Моля, моля…

МАСЛАРСКИ. Защо не. Такъв млад, интелигентен момък.

КОКИЧКОВ. И богат…

Д-Р КОНДОВ. И богат?

КОКИЧКОВ. Милионер…

ХРИСТИНА (като заплашен доктора с пръст). Знаем ние, докторе, знаем! Няма защо да криеш.

ЧУНЧЕВ (който досега тихо е приказвал с Фанка, прави мълчеливи знакове да не казват).

Д-Р КОНДОВ. А! Искате да кажете за скромната сумица, която е получена на мое име в банката?

ЧУНЧЕВ. Ний нищо не знаем. Не сме чули…

Д-Р КОНДОВ. Поздравиха ме барем десет души, докато дода дотука. Е, какво да правя, като имам богат чичо в Америка. Но туй е дребна работа.

КОКИЧКОВ. Хубава дребна работа! Я ми дай ти мене такива дребни работи…

МАСЛАРСКИ. Г-да, в лични работи няма какво да се намесваме. Кой колко пари има, това е негова работа. Ний да си гледаме обществените работи. Обществените работи — това е важното. (Става и започва да се разхожда) Аз, г-да, съм доволен, всички трябва да бъдем доволни. Аз, като председател на училищното настоятелство, мисля, че съм си изпълнил дълга: построих ново училище — туй новото училище, при казармите, — увеличих училищните приходи, имахме вечерни курсове, дадоха се 18 представления. Това е все нещо, г-да. Утре в зала „Съединение“ аз ще държа първата си предизборна реч и слагам кандидатурата си за кмет. Защото какви управници, какви кметове имаме сега? На, докторът ни каза: потънали сме в микроби, микроби бъкат навсякъде — с куки, с триони… Нали тъй, докторе?

Д-Р КОНДОВ. Не, г-н Масларски. Аз казах само, че водата на горчивите чешми не е чиста, Но тя не се пие.

МАСЛАРСКИ. Все едно, докторе, все едно. Микробът не е като врабче, тия невидими врагове са навсякъде. Не, г-да, казвам ви, нямаме никаква управия, никаква общинска политика. А аз, г-да, имам широка програма, величествена програма. Но аз чакам подкрепа преди всичко от вас, от младите.

ЧУНЧЕВ. Ние сме с вас, г-н Масларски.

ХРИСТИНА и ФАНКА. И ние! И ние!

МАСЛАРСКИ. Благодаря, благодаря. Когато интелигенцията, златната младеж, тъй да се рече, е зад мене, чувствувам, г-да, че ми никнат крила. Чудеса могат да се направят в тоя град, нова ера ще настъпи. Дружеството „Кавал“ е първата стъпка. Докторе, вие ще видите какво ще стане. След месец-два всички ще пеят, целият град ще пее, и стари и млади ще пеят. Народни песни, само народни песни! Ах, г-да, знайте ли, че и на мене страшно ми се пее! Я да изпеем нещо, г-да, на, ние сме цял хор, да изпеем нещо. Хайде!

ХРИСТИНА. Рано е, г-н Масларски.

ФАНКА. Не сме правили още репетиции.

МАСЛАРСКИ. Добрите певци и без репетиция пеят. Да изпеем, например, „Хубава си, моя горо!“ — Хайде, г-да!

Откъм улицата се зачуват звънци и трясък на кола. Всички се ослушват. Колата изведнъж спира пред къщата на Масларски.

МАСЛАРСКИ. Жена ми… (Всички скачат на крака)

ХРИСТИНА. Г-жа Масларска! Ами сега? Я вижте какво сме направили!

ФАНКА. Да си ходим. Хайде да си ходим.

МАСЛАРСКИ. Моля, моля, господа… защо бързате. Жена ми иде, няма нищо… нека ви види и тя… (Спуща се и набързо оправя покривката на масата, чашите, понарежда столовете)

ХРИСТИНА. Хайде да си ходим. Докторе, ще додете с нас.

Д-Р КОНДОВ. Но аз имам работа.

ХРИСТИНА. Не, докторе, ще додете с нас. Ще идим на бирария, ще идим в Гази-боба. Вие сте наш председател!

МАСЛАРСКИ. Постойте, г-да, постойте. Няма нищо.

ХРИСТИНА. Да вървим, докторе.

ФАНКА. Елате, докторе.

ХРИСТИНА. Ще вземем и Любенов. Да вървим. Г-жа Масларска е уморена.

МАСЛАРСКИ (все още поправя нещо). Никак не е уморена. Моля, не се безпокойте.

Вратата се отваря; показва се г-жа Масларска. Мълчание.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Аа! Гости!

ХРИСТИНА. Пълна къща с гости, г-жо…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Много ми е приятно. Че къде сте станали, или бягате от мене? Че поседнете де!

ХРИСТИНА. Но ние бяхме станали вече.

КОКИЧКОВ. Няма защо да ви безпокоим, г-жа. Ние ще си излезем.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е, щом не искате. Вярвам поне, че моя мъж се е отсрамил. Той, като остане сам, знае да се разпорежда…

МАСЛАРСКИ (смее се принудено). Е, да, да…

ХРИСТИНА. Довиждане, г-жо!

ВСИЧКИ. Довиждане, г-жо!

Д-Р КОНДОВ. Довиждане, г-жо!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (изглежда доктора строго, някак отвисоко и едвам му кима с глава).

МАСЛАРСКИ (изпраща гостите до вратата и се връща).

Г-ЖА МАСЛАРСКА (без да е променила мястото и позата си, строго). Какво е туй? Бира! Гости!

МАСЛАРСКИ. Дафинке, виж какво…

Г-ЖА МАСЛАРСКА (по-сърдито и по-високо). На какво прилича туй?

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща кръчма ли е?

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща хан ли е?

МАСЛАРСКИ. Дафинке, чакай ще ти обясня.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Никакви обяснения.

МАСЛАРСКИ. Основахме дружеството „Кавал“.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не ми трябват мене ни гайди, ни кавали. Мълчи! Мълчи! И оня, докторът, виждам го тука. Как е посмял тоя никаквик да прескочи прага на къщата ми?

МАСЛАРСКИ. Чакай, Дафинке, новина има. Голяма новина…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мълчи! Не те е срам! Събрал човека жени, момичета… Я си виж белите коси! Син колко тебе имаш. Ще ме замайва пък… Новина!

МАСЛАРСКИ. Дафинке, слушай.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мълчи, мълчи! (Не му позволява да говори)

МАСЛАРСКИ (извардва един момент, високо). Три милиона!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (гледа го учудена).

МАСЛАРСКИ (още по-високо). Три милиона и седемстотин хиляди лева!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (тихо, зачудена). Какви три милиона…

МАСЛАРСКИ. Седни, седни. Седни ще ти кажа. Седни.

Г-ЖА МАСЛАРСКА (сяда).

МАСЛАРСКИ. Знаеш ли, Дафинке, ние бяхме се събрали, за да основем дружеството „Кавал“.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Остави тоз „Кавал“!

МАСЛАРСКИ. Дохажда Чунчев и казва: в банката, качва, се получиха три милиона и седемстотин хиляди лева на името на д-р Христо Кондов.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Кой д-р Христо Кондов?

МАСЛАРСКИ. Ветеринарния.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не може да бъде!

МАСЛАРСКИ. Вярно е, вярно е. За туй и съмнение не може да има. Целият град го знае, всички поздравляват доктора. Наследство получил. Сам той призна.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. А пък аз го мислех гол като фурка. Сега разбирам. Разбирам защо бяха се налепили около него. Е, ти какво мислиш да правиш?

МАСЛАРСКИ (разхожда се). Аз ли? Аз, като председател на училищното настоятелство, мисля тъй да вляза под кожата на доктора, да го предразположа, та да подари нещо я за училището, и за читалището…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти си луд! Ти ум нямаш в главата си…

МАСЛАРСКИ (гледа я учуден).

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Че ти деца нямаш ли? Че ти дъщеря нямаш ли? За нея не мислиш ли?

МАСЛАРСКИ. Наистина… аз пък не се сетих.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Или като имаш един чифлик, мислиш, че си много богат? Чифликът е за Ивана, а за Евгения? За нея не мислиш ли?

МАСЛАРСКИ. Наистина…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. И го остави да си отиде? Да не го задържиш, да не го поканиш! Уф! Глупак! Тъпак!

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Остави ме. (Замисля се) Те сега ще тръгнат подире му, ще го разкъсат, ще го погълнат… Кой няма да иска да го направи зет? (Сърдито) Ах, тъй е то, когато ме няма. Всичко може да се обърне наопаки, може и къщата да изгори… (Скача и започва да поправя тоалета си) Не, аз няма да им оставя доктора, няма да го оставя. И аз имам дъщеря! (На Масларски) Върви, върви по-скоро!

МАСЛАРСКИ. Къде, Дафинке?

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Върви в града. Питай, разпитвай, научи се за парите, хубаво се научи. Хайде върви! По-скоро! Аз пък ще отида на друго място. Аз зная какво ще правя. Да им го оставя ли? Да имат да земат…

МАСЛАРСКИ (държи шапката и бастуня си, замислен, като че се колебае)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти още тука ли си? Върви, върви по-скоро. И аз ида, върви…

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. По-скоро, по-скоро! Върви! Върви! Върви! (Избутва го пред себе си) Върви!

Завеса