Мирис на пари

II

През тази весела утрин Марк Гирланд се събуди около десет. Снощната вечер той прекара в компанията на чудно момиче. Нейният бесен темперамент отначало го забавляваше, но в края на краищата беше доволен, че се избави от нея и че тя не поиска цялата нощ за себе си.

След като взе студен душ, Гирланд постепенно се съвзе. Сега си във форма, си каза той, обличайки пуловера и дънките. После си изпържи две дебели парчета шунка, които станаха златисти и като се покриха с коричка, счупи отгоре две яйца. Едновременно с това си вареше кафе. Вдишвайки вълшебния му аромат, си мислеше, че животът е прекрасен.

Като закуси, той наслага съдовете в мивката. Запуши. Блаженство! Но това блажено състояние беше нарушено от звън на телефон. Познат глас попита:

— Вие ли сте, Гирланд?

— Ако това не съм аз, значи някой доста добре ме замества — отговори той. — Кой е?

— Ще дойда след пет минути. Изчакайте ме.

Телефонът даде свободно… Марк замислено почеса върха на носа си и като се сети, произнесе:

— Дявол да ме вземе, ако това не е тази стара лисица Дорей. — Той си оправи леглото, изми съдовете, огледа се в огледалото.

На вратата се позвъни. Той отвори.

Дорей се беше запъхтял от изкачването до шестия етаж. Почиваше си и разглеждаше Гирланд. Както и преди той беше строен, мускулест, с леко прошарени слепоочия. Тънки устни и леко изгърбен нос. В очите същата ирония.

Гирланд видя проектора в ръката на Дорей, подигравателно се усмихна и кимна.

— Няма смисъл. Никога нищо не купувам на ръка.

— Я по-любезно — отвърна Дорей спокойно. — Идвам по работа.

Със смирен вид Марк го покани.

— Заповядайте. Ама че изненада. Аз пък си мислех, че от сто години сте в оставка и си доживявате удоволствието в Щатите.

Дорей, без да отговаря, огледа стаята, оцени разкошния килим на пода и вдигна вежди.

— Хм… Килимът ви е хубав. Бухарски, ако не греша?

— Не грешите. Благодаря за комплимента.

— Предполагам, че сте го купили с моите пари.

Гирланд се разсмя.

— Седнете. За вашите години такова изкачване… Аз — той подчерта това „аз“ — понякога се задъхвам.

Дорей си свали шлифера, хвърли го върху стола, а самият той седна в дълбокия фотьойл.

— Имам работа за вас — каза той.

Гирланд се намръщи и отрицателно замаха с ръка.

— Благодаря ви за доверието. Ако работата е като миналия път, не желая. До гуша ми е дошло от вашите номера, Дорей. И както виждате, прекрасно минавам и без вас.

— Дойдох при вас с официално предложение. Желаете ли да спечелите 10 000 долара?

Дорей преметна крак върху крак. Марк се изтегна на леглото и с любопитство погледна Дорей.

— 10 000 долара — повтори той. — Кой така си е развързал кесията? Нали не сте вие?

— 10 000 плюс разходите — настояваше Дорей, чувствайки, че Гирланд като гладна пъстърва обикаля стръвта. — В зависимост от обстоятелствата ще можете да получите от 15 до 20 хиляди долара.

Гирланд се протегна, скръсти ръце под главата си и се загледа в тавана.

— Знаете ли какво ще ви кажа, Дорей — най-накрая произнесе той. — Вие не сте много проницателен човек. На вас ви се струва, че заради пари съм готов на всичко. Е, добре. Нека да е така. Вие не за първи път ме съблазнявате с щедри обещания и всеки път става така, че с моите ръце вадите кестените от огъня, а аз съм глупакът. Не… ще си мина и без вашите 20 000, и без проблеми.

Дорей се усмихна.

— Гирланд, не мога да ви позная. Винаги съм ви смятал за решителен, мъжествен човек.

— Все в същия дух… Излиза, че аз трябва да рискувам под куршумите само и само вие да ме смятате за решителен и мъжествен?! Да или не?

Марк се замисли.

— Гарантирате? А кога ще си получа парите?

— 5000 утре и 10 000 когато свършите работата.

Гирланд поклати глава.

— Не, Дорей. Това не ме устройва. 10 000 утре и 10 000 после. При такова условие може би ще се съглася.

Дорей стана.

— Чухте моите условя. Мога да потърся някой друг. Не мислете, че сте единственият.

— Не си правете труда — промърмори Гирланд, затваряйки очи. — Благодаря ви, че дойдохте. За човек на вашите години сте в прекрасна форма. Довиждане.

Дорей постоя и седна отново.

— Трябва да се заема с вас, Гирланд. Най-накрая трябва да разберете какво е затвор.

— Какво, все още ли сте тук? Непоправим сте. Вие прекалено сериозно гледате на живота. Не си струва. Не се правете на разярен бик… Е, споразумяхме ли се?

Дорей сдържа гнева си. Шерман щеше да побеснее, ако разбереше, че Дорей, човекът, комуто той беше доверил своята съдба, се пазари с този безсрамник.

— Да… Съгласен съм — каза той най-накрая.

— 10 000 утре и 10 000, след като свърша работата?

— Да.

Марк скочи пъргаво. Очите му блестяха.

— И така, казвайте какво трябва да направя.

Дорей постави проектора на масата.

— Знаете ли как работи апаратът? Аз не. Искам да ви покажа един филм.

— Филм ли? Много е просто.

Гирланд зареди лентата, дръпна тежките златисти щори.

Като включи проектора и оправи фокуса, той седна на кушетката. Едва разбрал що за филм е това, той се обърна и промърмори:

— Дорей, вие ме учудвате.

След това замълча, наведе се напред и с интерес започна да наблюдава любовното боричкане на момичето и маскирания мъж.

Филмът свърши.

— Сега ви слушам. Не мисля, че сте го донесли за мое развлечение. Какво означава това?

— На същата тема са снимани още три филма. Трябва да ми ги намерите. Искам също да открия момичето, което се е снимало. В това се състои вашата мисия. Ще можете ли да намерите филмите и момичето? Кажете честно, моля ви! Тези филми са снимани в Париж и аз предполагам, че момичето също е тук. Какво мислите за това?

Гирланд, изтривайки дланите о коленете си, внимателно погледна Дорей.

— Мога ли да знам продължението?

— Това е всичко, което трябва да знаете. Плащат ви за това…

— Да, да. Само че, ако се хващам за работа, искам да зная целия случай от началото до края. Защо ви интересува това?

— Това не ви засяга. Плащат ви за филмите и момичето, и точка.

Гирланд стана, взе от масата цигара и запуши.

— Как вървят работите на нашия бъдещ президент, Дорей? Нищо ли не го тревожи? Щастлив ли е?

Дорей подскочи като ужилен.

— Какво говорите? Какво…

— Боже мой! Не бива да настръхвате. Забравяте, че аз познавам малко този град. Спомнете си, че бях най-зловещият ви агент. Момичето се казва Джилиан Шерман. Дъщерята на бъдещия президент на САЩ… Нищо чудно, че се явихте при мен с това лакомо парче. Добре, Дорей. Може би за първи път в живота си сте постъпили правилно, като се обърнахте към мен. Защо правите такава гримаса? Нима това не е дъщерята на Шерман?

Дорей въздъхна тежко.

— Познавате ли я?

— Виждал съм я… не, не я познавам. Веднъж я срещнах на едно събиране на наркомани. Едно птиче подшушна. Това е дъщерята на Шерман. Тя беше упоена. Беше преди три месеца.

— Знаете ли къде е тя сега?

— Вие не ми отговорихте на въпроса. Това дъщерята на Шерман ли е? А?

— Да…

Дорей се поколеба, но след това добави:

— Шерман го шантажират… Искат той да си оттегли кандидатурата. Ако не, трите останали филма ще бъдат изпратени на политическите му противници. Тогава целият му живот ще се сгромоляса в ада.

Гирланд за минута се замисли.

— По този начин Шерман, при условие, че аз се захвана с тази работа, която е много мръсна, се надява да стане президент срещу 20 000 — каза той.

— Не ви задоволява сумата ли? — с безпокойство попита Дорей.

— Не, но се питам искам ли аз да му помагам? Той не ми харесва. Не зная как са нещата във вашите среди, но аз съм чувал някои работи и ми се гади. Всяко лайно напира за власт и е готово да смаже всички, които му пречат. Това не ми харесва. Аз не бих гласувал за него и с удоволствие бих му казал всичко, което мисля за него.

— Виждам, че напразно си губя времето, Гирланд. Бихте ли прибрали проектора в калъфа?

— Няма нужда да се прибира. Знаете, че ще се захвана с това. Вие също знаете, че за пари аз ще се захвана, с каквото и да е. Хайде, махайте се. Оставете ми филма. След ден-два аз сам ще се обадя.

— Значи сте съгласен?

— Да, съгласен съм. Утре искам 10 000 в брой. А останалото… Надявам се, че вие…

— Разбира се, не трябва да ви напомням, че всичко трябва да стане тихо… Най-малкото изтичане на информация и…

— Изчезвайте — повтори Марк. — Това вече е моя работа и аз не се нуждая от вашите съвети.

Макс Ленц, висок слаб мъж, съвсем наскоро бе преместен от Източен Берлин в Парижкото отделение на КГБ. Също както и Дрина, той беше около петдесетте и помежду им възникнаха приятелски отношения. Сега те се бяха разположили в кафенето срещу дома на Гирланд.

— Ако искаш, аз да поема Гирланд — неочаквано предложи Ленц.

Дрина се намръщи. Това предложение, макар и подхвърлено между другото, го уязви. Излизаше, че той не е в състояние да опази Гирланд. Дрина погледна Ленц с неприязън.

— Заповедта си е заповед. Трябва да й се подчиним, другарю. С Гирланд ще се заема аз. Така разпореди другарят Ковски.

Ленц сви рамене:

— Както искаш, но бъди внимателен. Гирланд е истински професионалист.

— Аз също… Или ти мислиш друго?

— Е, не, не.

Ленц се отнасяше към Дрина добре, но му се струваше, че Ковски грешеше, като беше назначил Дрина да следи такъв човек като Гирланд.

Дрина пиеше на малки глътки изстиващото кафе и не изпускаше от очи къщата.

— Малик май е в Париж. Все още ли е в немилост? — попита Ленц.

— Да… И, между впрочем, заради Гирланд.

— Сигурно. Как мислиш, дълго ли ще е извън града?…

Дрина страхливо се огледа да не би някой, да подслушва.

— Ковски не може да го понася. От тях двамата аз бих предпочел Малик.

На Дрина този разговор му се стори рискован. Той си премълча. Ковски му внушаваше страх.

— По-добре да не говорим за това, Макс.

Мълчанието се проточи до момента, когато Дорей излезе от входа и се качи на ягуара си.

— Ето го моя — каза Ленц. — Плати ми сметката. Желая ти късмет. И бъди внимателен.

Ленц потегли със своето потрошено рено след ягуара.

Дрина остави на масата три франка, запуши „Голоаз“ и продължи да наблюдава. Беше нервен. Ленц беше прав. Гирланд е истински професионалист. Дрина би предпочел Ленц да се беше заел с него, но самолюбието му не му позволи да отстъпи. И сега от мисълта, че именно той ще следи този човек, го побиваха тръпки. Ами ако Гирланд усети, че го следят? Опитваше се да се успокои, като си казваше, че от петнадесет години следеше всякакви типове, но не беше се провалил.

Той така се развълнува, че стана и като плати сметката, реши да почака Гирланд в износения си ситроен.

След десет минути се появи Гирланд. Той вървеше, без да бърза, с ръце в джобовете, с цигара в зъбите. Върху пуловера си беше облякъл кожено яке. Дрина запали колата. Той видя как Гирланд се мушна в доста поочукан Фиат-600.

В потока от коли Дрина го последва по авеню Мен до улица Божирар. Там фиатът паркира в един двор. Поради оживеното движение руският агент бе принуден да продължи до следващата пресечка. Като не намери паркинг, Дрина изостави колата си даже, без да я заключи. В този ли двор? Не, в следващия. Ето го фиата, но самият Гирланд беше изчезнал. Дрина се огледа. Вниманието му бе привлечено от табела.

Той се сети за проектора и реши, че Гирланд е отишъл при Бени Слейд. Вече съжаляваше, че не прехвърли тази работа на Ленц. Ако Гирланд се измъкне… Дрина се боеше да се обажда на Ковски, но в края на краищата се реши. Имаше нужда от помощ.

Без да чувства „опашката“ след себе си, Гирланд се изкачи на четвъртия етаж и позвъни пред вратата на студиото на Бени Слейд. Познаваха се от много години. Той беше огромен дебелак, жизнерадостен педераст и гениален фотограф. Печелеше добре, като продаваше в луксозните хотели диапозитиви и 8-милиметрови цветни филми на богати американци и парижки момичета. В неговите филми нямаше порнография, всеки беше артистичен и леко пикантен. Бени живееше нашироко и по всякакъв начин го подчертаваше.

Вратата отвори хубаво момче в бяла риза с ревери. То любезно се усмихна и изфъфли:

— Мосю?

— Бени тук ли е? Яйца ли мъти? — попита Гирланд.

Веждите на юношата подскочиха и се спуснаха:

— Бени Слейд сега е зает.

— Естествено. Ще почакам.

Гирланд влезе, като леко отстрани юношата към дъното на коридора, осветен с разсеяна розова светлина.

— Как да съобщя за вас?

— Гирланд. Той ме познава.

Юношата го покани в ярко осветената стая със снимки в позлатени рамки, които изобразяваха голи модели: изтънчени, истински шедьоври. В ъгъла на обикновено столче с лека конструкция наведено седеше момиче и прелистваше илюстровано списание. В пръстите й димеше цигара. Хубава кукличка, помисли си Гирланд.

Изглеждаше на 23–24 години. Блондинка, дългите добре поддържани коси закриваха половината й лице. Той взискателно огледа фигурата и краката: тънки, дълги, великолепно очертани, точно по неговия вкус. Прозрачно закопчано с брошка наметало над гърдите и нищо повече… Той й се усмихна с най-съблазнителната си усмивка.

— Чакате като в приемната на зъболекар. Позирате на Бени?

— А вие?

— Аз?! — Гирланд се разсмя и седна до нея. — За модел не ставам. Просто приятелско посещение. Казвам се Марк Гирланд.

— А аз — Ви Марти. — Те се усмихнаха един на друг.

— Често ли позирате на Бени?

— Един път месечно. Страшна конкуренция — каза тя с кокетна гримаса. — Всички дългокраки, гърдести минетчийки налитат да му позират безплатно.

— Малшанс. А какво правите, освен това?

— О, аз съм манекенка. С договор. А вие?

— Аз живея от рентата си. Противник съм на всякаква работа по принцип.

— Аз също. Но нали трябва да се яде.

— Такова сладурче като вас не би трябвало да се безпокои много за такова нещо.

— Не съм казала, че особено се безпокоя. Ама вие действително ли не работите?

Наметалото й се плъзна и той успя да оцени плавните линии на бедрото й, преди тя отново да се заметне.

— Старая се. Но ние бихме могли да вечеряме заедно и аз бих ви разказал за моя живот, ако така се интересувате.

— Би било чудесно. Винаги съм си мечтала да живея, без да правя нищо.

— Значи се разбрахме. Знаете ли ресторанта на Гарен?

Сапфирените очи на хубавицата станаха кръгли.

— Чувала съм за него… там е безумно скъпо, или не?

— Горе-долу така — небрежно каза Гирланд. — Има добра кухня и ние ще се нахраним прекрасно. Ще се срещнем в девет.

Станала изведнъж сериозна, тя внимателно го погледна.

— Мразя да ми се присмиват. Престанете с това.

— Никога не се присмивам на хубавите момичета и ако ги каня на вечеря, и през ум не ми минава да им кроя номера.

— Да, добре ще изглеждам, като не мога да си платя сметката, ако вие не дойдете.

— Е, добре. Ако сте толкова недоверчива, ще мина да ви взема.

Тя се усмихна и се разсмя.

— Исках само да ви проверя. В девет при Гарен… А-а — провлече тя, премрежвайки очи — имате ли абстрактни картини, които да ми покажете след вечеря?

— Нито една! Японски гравюри също нямам — каза той, като я гледаше право в очите. — Но за сметка на това имам великолепен бухарски килим!

— Никога досега не са ми предлагали да го правя на пода.

— Така ли? Ама как така! Това е последната мода! Вие дори не можете да си представите!

Вратата внезапно се отвори и в стаята се втурна собствената персона на Бени Слейд. Независимо от своите 140 килограма той стъпваше върху късите си крачета необичайно леко и грациозно. Марк не усети как попадна в слонските му обятия.

Грамадните ръце го тупнаха по гърба, притискайки го към широката му мека гръд.

— Марк, мое съкровище! Колко съм щастлив! Не можеш да си представиш, тази нощ те сънувах! И ето те тук!

— Ще ме смачкаш, Бени! — развика се Гирланд, изтръгвайки се от ватените клещи. — Ще ми развалиш репутацията. Не сме сами. Тук има дама.

Бени запуфка.

— Ви! Здравей, котенце. Позволи ми да ти представя моя най-най-добър приятел. Марк Гирланд. Нямаш си понятие как обожавам това момче…

— Бени, затвори си устата. Вече се запознахме. Не се навирай!

Бени направи огорчена физиономия.

— Нещо не казах както трябва?

— Не съвсем, но тепърва можеш. Мис Мартин чака да я снимаш.

Бени с театрален жест протегна ръка към небето:

— Не сега, мое котенце! Много съжалявам, просто съм разстроен от огорчение, но сега трябва да се видим с Марк. Кажи на Янек, скъпа, да направи нещо за теб. Ти знаеш… той ще ти даде знаеш какво. А утре по същото време ще дойдеш пак, нали? Извини ме. Искам да се видя с Марк.

Възторгът на Ви поугасна:

— Искате да кажете, че онзи малък негодник ще ми плати, без да съм работила? Сигурна съм, че няма!

— Тръгвай, гълъбице, недей така да говориш. Знаеш колко те обичам, а Янек просто те обожава.

— Както котката — мишката.

Бени се разсмя.

— Нали е наистина много очарователна? Скъпа, чуй ме, ще кажа на Янек две думи. Отивай да се обличаш, ще ти плати, хайде, бързо!

Той обхвана Гирланд с едната си ръка през рамото и го побутна към вратата. Марк се обърна към момичето и му каза с усмивка:

— Операция „Бухара“. Девет нула-нула.

Тя му се усмихва в отговор, но Бени вече беше измъкнал Гирланд в коридора.

— Марк, надявам се, че нямаш лоши намерения спрямо това момиче?

— Защо пък не?

— О! Тя си има приятел, който обича да си играе с ножче.

— Аз също.

Бени завлече Гирланд в кабинета си. Марк се спря на прага. Бени беше вложил не малко средства и цялото си въображение, за да го превърне в съвършено чудно местенце. Фотьойлите бяха обшити с кожа от зебра. Осветителните тела — от цветно стъкло с формата на орхидеи. Огромната маса беше покрита с червена кожа. И цялата тази филмова декорация плуваше в розова светлина.

— По дяволите! Ти наистина нищо не си отказваш! — възкликна Гирланд.

— Харесва ли ти? Това ми струваше няколко седмици, съкровище, седмици! Едва не откачих, не се смей. Не, кажи ми честно, харесва ли ти?

— Според моя вкус всичко това е отвратително. — Гирланд с въздишка се отпусна върху раирания фотьойл.

— Наистина ли? Честно? О, как се радвам! Представи си, и на мен, но ако можеше да видиш какъв ефект има това върху клиентите! Те просто се попикават, когато влязат тук.

— Я ме чуй, Бени. Бързам. Трябваш ми.

Бени се преобрази. Той вече не изглеждаше нито сънен, нито добродушен.

— Аз? Да, разбира се. Всичко, каквото си пожелаеш, мое котенце.

Не много отдавна, преди няколко месеца Гирланд чупи един шантажист, който беше хвърлил мерак на Бени. Ако не беше Марк, Бени щеше да стане бродяга или вехтошар в зависимост от наклонностите. Оттогава той бе предан на Марк безусловно.

— Всичко ще направя за теб, малкия — повтори той. — Искай каквото щеш.

— Искам да ти покажа един филм. Надявам се, че ще ми подскажеш кой го е снимал и кой е изиграл мъжката роля. Това е шантаж и не бива да се отлага.

— Да отидем в студиото.

— Свръхсекретно е, Бени. Няма да ти го покажа, докато не се закълнеш да си държиш езика зад зъбите.

— Нали знаеш, че можеш да разчиташ на мен, мое съкровище.

С важен вид мастодонтът заведе Марк в своето леговище-ателие — голяма стая с множество камери, паравани и стативи, в центъра върху позлатен подиум — гигантско легло. Върху него се бяха снимали огромен брой красавици.

Младият блондин, който бе отворил на Гирланд, нагласяваше апаратурата.

— Остави ни, Янек, приятелче — каза му Бени. — Дай на Ви монетка. Тя се облича там.

— Но тя не е работила? — запротестира Янек.

— Няма значение, не издребнявай. Дай нещо. Ще дойде утре.

Янек вдигна рамене и излезе от ателието. Бени заключи вратата.

— Сега сме сами. Да видим твоя филм.

… Бени грешеше. Ви Мартин беше се върнала в студиото за чантичката си. Янек не беше я забелязал, защото бе погълнат от апаратурата. Тя се спотаи зад един широк параван. Гирланд я беше заинтригувал. Интересно беше какво го свързва с Бени.

Бени и Марк прави гледаха филма. Ви, рискувайки много, погледна зад паравана, бегло видя какво става на екрана и веднага се върна в укритието си.

Когато филмът свърши, Бени запали осветлението и попита:

— Кое е момичето? Познавам ги почти всичките. Тази е нова.

— Плюя на момичето, тя не ме интересува — каза Гирланд, сядайки на масата. — Кой според теб го е снимал?

Бени, замислен, си почесваше ухото. После се изкатери върху табуретката.

— В Париж такива филми правят шестима. Разбираш ли, всичко изглежда твърде неугледно, но самата работа е тънка. При това никога не знаеш кой кога ще те наклепа. Затова те са отчаяни момчета, готови на риск. Такъв филм струва примерно 30 000 долара. Разбираш ли, момчетата снимат, тиражират копия и пращат в Англия или Америка по за сто долара касетата, понякога по-скъпо. Пък и тук има добър пазар. Всяко момче си има своя техника. Според мен това е работа на Пиер Роснолд. Не мога да гарантирам сто процента, но осветлението и ракурсът са негови.

— Къде мога да го намеря?

— Има студио на улица „Гарибалди“. За параван прави портрети на звезди и светски лъвове… е, нали разбираш. А пари прави от порното.

— Познаваш ли го?

Бени с цялото си тяло изобрази отвращение.

— С него дори не бих се изпикал в един и същи писоар. Пършивец.

— А кой се е снимал в мъжката роля?

— Качулката пречи. Роснолд доби голям опит с тези филми. Джек Додж, американец. Не съм сигурен, но ми се струва, че именно той се снима с маска, за да не го познаят. Работи в Сами-бар. Там се тъпчат предимно американци. Но момичето ме заинтересува. Не е професионалистка, това е очевидно, но техниката е изумителна. Такава може да гребе парите с лопата.

— Пука ми за момичето. Има още три филма, Бени, и аз трябва да ги намеря. Ще се наложи да навестя този Роснолд и да му поскъся ръцете.

Бени опули очи:

— Внимавай, приятелче. Той е такъв подлец!

Гирланд се плъзна от стола.

— Аз също — разсмя се той. — Благодаря ти, приятел. Отивам при Роснолд.

Бени прибра касетата в кутията и я протегна на Марк.

— Ако ти потрябвам, обади ми се.

Той изпрати Марк. Щом като излязоха в коридора, Ви Мартин се измъкна от своето скривалище и се шмугна в кенефа.

Дрина се обливаше в пот, местеше се от крак на крак, всяка минута поглеждаше часовника. Какво да прави, ако Гирланд си замине, преди да е дошъл другият агент? Ковски ще побеснее. Той и така не го обича много. Сърцето му бясно се мяташе, гърлото му беше пресъхнало…

Появи се Гирланд.

Дрина скочи от мястото си. Глупаво е така да стърчи в арката на двора. Ако се смеси с тълпата, ще е добре, но той съвсем си беше изгубил главата. Като се обърна, бегом изскочи на улицата. Ако не бяха тези пъргави скокове, Гирланд не би му обърнал внимание. Той видя как дебелакът се хвърли да тича и се намръщи, като позна един от най-жалките агенти на съветската служба за безопасност.

Студиото на Роснолд беше наблизо и Марк с бърза крачка се отправи към булевард „Пастьор“.

Дрина вървеше по петите му. За да не го изгуби от погледа си, той беше принуден да върви направо, като блъскаше минувачите.

През това време Гирланд мислеше дали тази среща е била случайна или руснаците са надушили, че Шерман… На ъгъла на булевард Пастьор той влезе в едно кафе. Беше час пик и той с труд си намери свободна масичка в дъното на залата, на Дрина също му се искаше да похапне, но да влезе той не се осмели и се разположи на терасата, за да може да вижда входната врата. Поръча си сандвич с шунка и водка.

Гирланд видя през витрината Дрина. Дойде келнерът. Гирланд си поръча бифтек и бира. На терасата Дрина си беше избрал несполучливо място за наблюдение. Той виждаше вратата, но не виждаше вътре в залата. Гирланд разбра това. След минута Гирланд вече се обаждаше на Дорей.

— Струва ми се, че нашите руски приятели се интересуват от филма. Следи ме Дрина.

— Филмът във вас ли е? — Дорей познаваше всички агенти на руското разузнаване в Париж.

— Разбира се.

— Къде се намирате? Ще изпратя хора да ви прикрият.

— Недейте да нервничите! — измърмори Гирланд. — Ще се справя сам. Помислете си! Не можете да изпратите хората си без официална заповед!

Дорей преглътна хапката. Гирланд беше прав.

— Но ако те нападнат и вземат филма…

— Това няма да се случи. Успокойте се! Ще се позабавлявам с това парче сланина и ще залича следите. Просто исках да погъделичкам нервите ви — каза Марк и окачи слушалката.

Той се върна на масата. Сервираха бифтека и той, без да бърза, се наобядва. След като плати, излезе на булеварда и безгрижно пое по пътя си.

Дрина го пропусна пред себе си и тръгна след него. Гирланд като че ли се разхождаше. Като повярва, че с нищо не се беше издал, Дрина се отпусна.

В изкуството да замита следите Гирланд нямаше равен на себе си. Като наближи радиомагазина, пред витрината на който се беше събрала неголяма тълпа (предаваха новини за поп-музиката), той бързо я заобиколи и се мушна във входа на съседната къща. Той извърши тази маневра така мълниеносно, че Дрина не се сети веднага, че неговият клиент е изчезнал.

Дрина изпадна в паника, изтича покрай вратата, зад която се криеше Гирланд, стигна до най-близкия ъгъл. Върна се назад, вече заблуден, като се озърташе на всички страни. Гирланд го наблюдаваше и се подсмихваше.