Митът за Сизиф

1

На френски изразът „истина на Ла Палис“ означава очевидна, азбучна истина. Б. пр.

2

Чувах за един съперник на Перегринус, следвоенен писател, който, след като завършил първата си книга, се самоубил, за да привлече вниманието върху произведението си. Той действително привлече вниманието, но книгата му беше оценена като лоша. Б. а.

3

Но не в буквалния смисъл. Не става дума за дефиниция, а за изброяване на чувствата, които могат да съдържат безсмислие. Когато изброяването завърши, това все пак не означава, че абсурдът е изчерпан. Б. а.

4

Жан-Пол Сартр. Б. пр.

5

„Без бряг е времето“ (англ). Б. пр.

6

Може да се помисли, че пренебрегвам тук съществения проблем за вярата. Но аз не разглеждам философията на Киркегор или на Шестов, или по-нататък на Хусерл (за това би бил необходим друг труд и друго състояние на духа). Аз вземам тази тема от тях и обяснявам дали последиците могат да подхождат на определените правила. Упорит съм. Б. а.

7

Не казвам „изключва бог“, защото това би било опит да се прокара едно твърдение. Б. а.

8

Да уточним още веднъж: не утвърждаването на бог, което отричаме тук, а логиката води до това. Б. а.

9

Тук става дума за сравнение на факти, а не за апология на унижението. Абсурдният човек е противоположност на примирения човек. Б. а.

10

Често количеството преминава в качество. Ако приема последните твърдения на научната теория, всяка материя е изградена от енергетични центрове. Нейната специфичност се определя от техния по-голям или по-малък брой. Разликата между един милиард йони и един йон е не само количествена, но и качествена. Лесно е да се направи аналогия с опита на човечеството. Б. а.

11

Волята е нещо като посредник: тя поддържа съзнанието. Тя създава жизнена дисциплина, това е ценно нещо. Б. а.

12

В пълния смисъл на думата и с недостатъците си. Святото поведение предполага също и недостатъци. Б. а.

13

Любопитно е да се отбележи, че най-интелектуалната живопис — тази, която иска да сведе действителността до основните й елементи, в крайна сметка не е нищо повече от радост за окото. Тя запазва само багрите на света. Б. а.

14

Да размислим: това обяснява най-лошите романи. Почти всички считат, че могат да мислят, и в известна мяра, добре или лошо, наистина мислят. Обратно, малцина могат да се видят като поети или драскачи. Но от момента, в който мисълта взе превес над стила, тълпата завладя романа.

Това не е толкова страшно, колкото казват. Изискванията, които си поставят най-добрите, стават по-големи. Ако някои не издържат, не са заслужавали да преживеят. Б. а.

15

Например творчеството на Малро. Но би трябвало същевременно да се обърнем към социалния проблем, който впрочем не може да бъде отбягнат от абсурдната мисъл (тя е в състояние да предложи много разрешения за него, при това доста различни). Все пак трябва да се ограничим. Б. а.

16

Ставрогин: Вие вярвате във вечния живот на оня свят? Кирилов: Не, във вечния живот на този свят. Б.а.

17

„Човекът е измислил бог само за да не се самоубие. Ето накратко всемирната история досега.“ Б. а.

18

Например „Моби Дик“ на Мелвил. Б. а.

19

Настоящото изследване за Франц Кафка първоначално е било включено в есето „Митът за Сизиф“. Впоследствие Камю го публикува отделно през 1943 г. Б. пр.

20

Трябва да отбележим, че не по-малко убедително е разглеждането на творбите на Кафка като социално-критични (например „Процесът“). Впрочем вероятно няма защо да се спираме на едно решение. И двете интерпретации са справедливи. Установихме, че бунтът срещу хората е също така бунт срещу бога. Б. а.

21

В „Замъкът“ „развлеченията“ — както ги разбира Паскал — като че са въплътени от помощниците, които „отвличат“ К. от неговата грижа. Фрида става в крайна сметка любовница на един от помощниците, защото предпочита измамата пред истината, всекидневния живот пред споделената тревога. Б. а.

22

Естествено, всичко това важи само за незавършения ръкопис на „Замъкът“, който ни е оставил Кафка. Съмнително е обаче дали писателят би нарушил в последните глави единното звучене на своя роман. Б. а.

23

„Чистотата на сърцето“. Б. а.

24

От действуващите лица в „Замъкът“ единствено Амалия няма надежда. Тъкмо срещу нея земемерът се опълчва с най-голяма сила. Б.а.

25

По въпроса за двете страни на кафкианската мисъл — сравнете цитата от „В наказателната колония“: „Вината (т.е. човешката вина) никога не може да бъде поставена под съмнение“, и този откъс от „Замъкът“ (от доклада на Момус): „Трудно е да се установи вината на земемера К.“ Б. а.

26

Изложеното по-горе е, разбира се, само едно тълкувание на творчеството на Кафка. Редно е обаче да добавим, че извън всякакви тълкувания то може лесно да бъде преценявано от естетическа гледна точка. Б. Грьотхаузен например се задоволява в забележителното си предисловие към „Процесът“ — и много по-мъдро от нас — само да проследи болезненото въображение на оня, когото нарича с поразителните думи „будния спящ“. Такава е съдбата, тук е може би и величието на това творческо дело — то предоставя всичко и не потвърждава нищо. Б. а.