Момиченцето, на което нищо не може да се случи

НАБИРАМ НОМЕР

Алиса не спи. Десет часът е, а тя не заспива. Казвам й:

— Алиса, заспивай веднага, иначе…

— Какво „иначе“, татко?

— Иначе ще се обадя на Баба Яга.

— А коя е тая Баба Яга?

— Тъкмо децата трябва да знаят коя е. Баба Яга с крак като тояга е една такава страшна, зла старица, която яде непослушните.

— Защо?

— Ами че защото е гладна и зла.

— А защо е гладна?

— Защото в къщичката й няма продуктопровод.

— А защо няма?

— Защото къщурката й е вехта-овехтяла и е нейде вдън гората.

Алиса така се увлече, че дори седна на леглото.

— Тя в резерват ли работи?

— Алиса, моментално заспивай!

— Ама нали обеща да извикаш Баба Яга. Татенце, миличък, моля ти се, извикай Баба Яга!

— Ще я извикам. Ала ти ще има много да съжаляваш.

Отидох при видеофона и напосоки натиснах няколко копчета. Бях сигурен, че няма да се свържа и ще се окаже, че „Баба Яга не си е в къщи“.

Но сбърках. Екранът на видеофона просветля, после стана по-ярък, чу се щракане — някой натисна копчето за приемане на другия край на линията и преди още да се е появило изображението, сънен глас каза:

— Марсианското посолство слуша.

— Какво става, татко, ще дойде ли? — извика от спалнята Алиса.

— Тя вече спи — рекох сърдито аз.

Обърнах се към видеофона. От екрана ме гледаше млад марсианец. Имаше зелени очи без мигли.

— Извинете — казах. — Сигурно съм сбъркал номера.

Марсианецът се усмихна. Не гледаше мен, а нещо зад гърба ми. Ама разбира се, Алиса се беше измъкнала от кревата я се кипреше боса зад мене.

— Добър вечер — каза тя на марсианеца.

— Добър вечер, момиченце.

— У вас ли живее Баба Яга?

Марсианецът ме погледна въпросително.

— Разбирате ли — рекох. — Алиса не може да заспи и аз исках да повикам Баба Яга да я накаже. Но ето че сбърках номера.

Марсианецът отново се засмя.

— Лека нощ, Алиса — каза той. — Трябва да спиш, че иначе татко ще извика Баба Яга.

Марсианецът се сбогува с мен и се изключи.

— Най-сетне ще легнеш ли да спиш? — попитах аз. — Чу какво ти каза чичото от Марс.

— Лягам. Ама ще ме вземеш ли на Марс?

— Ако имаш прилично държане, през лятото ще отидем.

Най-после Алиса заспа и аз отново седнах да работя. Заседях се до към един часа. А точно в един неочаквано приглушено зацвърча видеофонът. Натиснах копчето. Гледаше ме марсианецът от посолството.

— Моля да ме извините, че ви безпокоя толкова късно — каза той. — Но видеофонът ви не е изключен и аз реших, че още не спите.

— Моля.

— Не бихте ли могли да ни помогнете? — рече марсианецът. — Цялото посолство не спи. Преровихме всички енциклопедии, изучихме видеофонния указател, ала не можем да открием коя е тази Баба Яга и къде живее.