Мотив с върба

ГЛАВА IV

Цяо Тай се изкачваше по мраморните стъпала към терасата на четвъртия етаж. Пристъпваше бавно, беше на крак от ранни зори. Доктор Лю го следваше. Завариха съдията Ди прав, сведен над голяма карта. До него със свитък листа в ръка чакаше Тао Ган. Докторът коленичи на най-горното стъпало.

— Беше някакво момиче, улична певица, господарю — докладва Цяо Тай. — Този мъж твърди, че му се натрапвала. Това е доктор Лю, с когото желаехте да говорите.

Съдията бегло погледна коленичилия мъж.

— Къде е жената?

— Избяга, господарю.

— Добре — каза съдията, отпусна се в креслото и се обърна към доктора: — Станете!

Лю побърза да се изправи и пристъпи на терасата. Пъхнал почтително ръце в дългите си брокатени ръкави, направи дълбок поклон пред масата, зад която седеше магистратът. Съдията Ди го наблюдаваше мълчаливо и поглаждаше бакенбардите си.

— Какво точно се случи преди малко на улицата, докторе? — най-сетне попита той.

— Бях тръгнал при пациент, ваше превъзходителство, ето — нося и кутията с лекарствата и рецептите — Лю извади плоската червена кутия и я показа на съдията. — Когато стигнах до ъгъла, видях една жена, обградена от двама мъже в черно, събирачи на трупове. Прогоних натрапниците и жената реши да се възползва от случая. Беше уличница и уж ми благодари, а всъщност ми се предлагаше. Казах и да ме остави на мира, а тя се вкопчи в ръката ми и не искаше да ме пусне. Принудих се да я отблъсна и тя се разкрещя. Искаше да направи скандал, за да изкопчи пари, естествено. За щастие тъкмо тогава се появи вашият полковник и тя избяга.

Цяо Тай отвори уста, но съдията му кимна и се обърна към лекаря:

— Исках да поговоря с вас, докторе, за да науча нещо повече за кончината на търговеца Мей тази нощ. Както бях уведомен, вие сте били в къщата.

Лю тъжно поклати глава.

— Не, ваше превъзходителство, не присъствах лично на злощастния инцидент. Ужасна загуба не само за…

— Регистраторът на смъртните случаи ми каза, че сте били там! — остро го прекъсна съдията.

— Аз наистина бях в резиденцията на господин Мей, ваше превъзходителство. В западното крило, ако трябва да бъда съвсем точен. Нещастието се случи в другия край на дома, в източното крило.

— Добре, разкажете цялата история.

— Разбира се, ваше превъзходителство. Господин Мей ме беше повикал рано вечерта, някъде към седем, искаше да прегледам домоуправителя му. Старият човек изпълнявал обичайните си задължения, кога то внезапно му призляло, и господин Мей му наредил да си легне веднага. В подобно време човек е склонен да мисли… най-лошото. Прегледах домоуправителя и установих признаци на лека треска, често явление по това време на годината. Тогава господин Мей любезно ме покани да остана за вечеря. Тъй като домоуправителят беше на легло, а цялата прислуга е изпратена в планината, прислужваше ни самата госпожа Мей. Неловко положение, да те обслужва господарката на дома… И така, станахме от масата около девет часа и господин Мей заяви, че отива в библиотеката на втория етаж в източното крило. Каза, че ще почете и ще спи там на дивана. „Имах доста тежък ден — заяви той на жена си. — Тази нощ се наспи добре в голямата спалня.“ Господин Мей беше много внимателен съпруг, ваше превъзходителство. При всички обстоятелства! — Лю въздъхна и продължи: — На тръгване минах през стаята на домоуправителя, тя се намира непосредствено до главния вход. Не ми хареса състоянието му, треската му се бе усилила. Веднага му дадох успокоително и приседнах до постелята му, за да изчакам въздействието на лекарството. В дома цареше мъртвешко спокойствие, нещо съвсем необичайно, защото там винаги е много оживено. Доста зловеща атмосфера, си помислих. Изведнъж чух женски писък. Изтичах навън и в централния двор заварих госпожа Мей в ужасно състояние.

— По кое време беше?

— Към десет часа, ваше превъзходителство. Хлипайки, тя ми каза, че току-що открила съпруга си проснат в подножието на мраморното стълбище в салона. Не дишал. Докато ме водеше натам, разказа, че тръгнала да види дали съпругът й в библиотеката не се нуждае от нещо, преди тя самата да се оттегли в главната спалня. И го заварила паднал на пода в салона. Изпищяла и се затичала към главния вход с надеждата, че домоуправителят се е пооправил и…

— Добре, приемаме, че е било точно така. Вие прегледахте ли тялото?

— Бегло, ваше превъзходителство. Главата се беше ударила в заострения връх на лявата от двете колони, с които завършва парапетът на стълбището. Веднага установих, че челната кост е счупена и че смъртта е настъпила мигновено. Може би е получил удар, докато е слизал по стълбите, тъй като видях изпусната свещ в горния край на стълбището, а един от пантофите му се бе изхлузил в средата на стълбите. Трябва честно да ви кажа, ваше превъзходителство, че това не е съвсем неочаквано. Господин Мей напоследък се оплакваше от силно главоболие и аз го посъветвах да си почине малко, тъй като все пак наближаваше седемдесет години. Но той не ме послуша, настояваше лично да надзирава разпределението на храната всеки ден от сутрин до вечер. И търпеливо изслушваше оплакванията на цялата шумна тълпа. Толкова го уважаваха всички! Велик благотворител! Каква ужасна загуба!

— Да, така е. Какво направихте след това?

— Приготвих успокоително за госпожа Мей, после отново прегледах стария домоуправител, установих, че спи спокойно, и посъветвах госпожа Мей да не пипа нищо. Оттам отидох право в градското съдилище, за да повикам регистратора. Там всички бяха много заети и не успях да го открия, а някой ми каза, че надзиравал общата клада. Така че се прибрах у дома и рано тази сутрин отново се явих в съдилището. Този път заварих регистратора и го отведох в дома на господин Мей. За щастие домоуправителят се чувстваше доста по-добре и отиде да повика гробарите. Регистраторът на смъртните случаи направи огледа на тялото в мое присъствие. Откри, че е…

— Да, да, зная, четох доклада му. Добре, господин Лю, това е всичко. Тревожа се за госпожа Мей. Тя ще има нужда от помощ, за да уреди погребението и всичко останало. Предайте й, докторе, че ще изпратя няколко служители от канцеларията да й помогнат.

— Много сте внимателен, ваше превъзходителство. Тя дълбоко ще оцени помощта ви.

Доктор Лю се поклони ниско и тръгна надолу по мраморните стълби.

— Ах, какъв мазник! — избухна Цяо Тай. — Това, дето го разказа, че спасил момичето от двамата качулати, е долна лъжа! Освен това той й се натрапваше, а не тя на него!

— Разбрах — отвърна съдията Ди. — Не е много приятна личност този доктор. Затова го разпитах толкова подробно. И въпреки славата му на много учен човек не бих се консултирал точно с него по една точка от доклада на лекаря, която доста ме зачуди. Би ли ми подал този доклад, Тао Ган? Някъде там е, между документите.

Тао Ган разрови свитъците, извади официалния формуляр, попълнен от съдебния лекар, и го подаде на съдията.

— Кратко и точно, както обикновено — одобрително кимна съдията Ди, докато преглеждаше доклада: — Слушайте:

Тяло на Мей Лян; професия: търговец; възраст: шейсет и девет години. Напълно разтрошена челна кост от удар във върха на колоната, с която завършва парапети на стълбището. Няколко сиви косъма и засъхнала кръв открити полепнали по заострения връх на споменатата колона. Черни петна на лявата буза, вероятно от сажди или черна боя. Левият и десният хълбок лошо ударени, други синини по краката, гърба и раменете. Вероятно заключение: смърт при нещастен случай.

Той остави документа на масата и каза бавно:

— Нараняванията, естествено, са причинени от падането по стълбите. Чудя се откъде са тези черни петна.

— Старият човек е бил преди това в библиотеката, нали? — обади се Цяо Тай. — Може би е писал нещо и се е изцапал с туш.

— Когато човек размива и стърже калъпче туш, наоколо не винаги е идеално чисто — допълни Тао Ган. — Може просто да се е опръскал.

— Би могло и това да е обяснението — съгласи се съдията Ди. — Между другото стражниците запечатаха ли всички отвори на канализацията, Цяо Тай?

— В горната част на града отворите са с железни решетки, господарю, и никакъв плъх не би могъл да се промъкне през тях. Днес следобед нашите хора започнаха да запечатват и отворите в стария град. Имам среща по-късно с Ма Жун, за да отидем там и да видим как вървят работите.

— Добре. Когато се върнете, елате и двамата при мен. С Тао Ган трябва да прехвърлим доста административни въпроси и, предполагам, едва ли ще свършим преди полунощ.