Мъжът, който обичаше кучета

IV

Когато дойдох на себе си, стаята беше пълна с дим. Той висеше във въздуха на тънки струйки, право отгоре надолу като мънистена завеса. Струваше ми се, че в едната стена има два отворени прозореца, но димът не помръдваше. За пръв път виждах тази стая.

Полежах известно време и размишлявах. После отворих уста и с цяло гърло изревах: „Пожар!“

Сетне рухнах отново върху леглото и взех да се смея. Никак не ми хареса как прозвуча. Крайно откачено.

Някой дотърча отнякъде, в ключалката се завъртя ключ и вратата се отвори. Мъж в къса бяла престилка ме изгледа свирепо. Леко извърнах глава и рекох:

— Това не го брой. Изплъзна ми се от устата.

Той силно се намръщи. Имаше дребно, сурово лице и очички като мъниста Не го познавах.

— Май пак искаш усмирителната риза — рече подигравателно.

— Добре съм, мой човек. Сериозно. Сега смятам да си подремна.

— Няма да е зле — озъби се той.

Вратата се затръшна, ключът се превъртя, стъпките се отдалечиха.

Аз лежах неподвижен и гледах дима. Вече знаех, че в действителност няма никакъв дим. Трябва да беше нощ, защото зад порцелановата купа, която висеше от тавана на три вериги, светеше нещо. Купата имаше малки цветни бабунки по ръба, чу оранжеви, ту сини. Докато ги гледах, те се отвориха като мънички люкчета и отвътре щръкнаха главици, като куклени, само че живи. Имаше мъж с моряшка шапка, едра пухкава блондинка и слаб мъж с изкривена папийонка, който непрекъснато повтаряше: „Как желаете пържолата си, сър? Добре изпечена или алангле?“

Сграбчих ъгъла на грубия чаршаф и избърсах потта от лицето си. Седнах в леглото, спуснах краката си на пода. Оказаха се боси. Аз пък бях облечен в бархетна пижама на квадратчета. Когато спуснах краката си надолу, те бяха напълно безчувствени. След малко започнаха да изтръпват и се напълниха с иглички.

Тогава вече усетих пода. Хванах се отстрани за леглото, изправих се и тръгнах.

Някакъв глас, най-вероятно моят, започна да ми натяква: „Имаш делириум тременс… имаш делириум тременс… имаш делириум тременс…“

Върху малка бяла масичка между двата прозореца съзрях бутилка уиски. Насочих се към нея. Беше „Джони Уокър“ наполовината пълна. Надигнах я и отпих яко. Отново оставих бутилката.

Уискито имаше странен вкус. Докато установявах този факт, зърнах в ъгъла умивалник. Едва се добрах до него и повърнах.

Върнах се до леглото и легнах. След повръщането се чувствах отмалял, но стаята ми изглеждаше малко по-истинска, не толкова фантастична. Видях решетки на двата прозореца, тежък дървен стол и никакви други мебели освен бялата масичка с дрогираното уиски. Имаше и врата на килер — затворена, най-вероятно заключена.

Леглото беше болнично, с два кожени каиша, прикрепени там, където би трябвало да са китките на лежащия. Очевидно бях в някакво затворническо отделение.

Изведнъж почувствах болки в лявата си ръка. Навих ръкава и видях пет-шест убождания от игла със синкави кръгове около тях. За да ме усмирят така здраво ме бяха упоили, че чак бях започнал да виждам розови слончета. Това обясняваше дима и главичките от тавана. Дрогираното уиски очевидно бе част от лечението на някой друг.

Изправих се отново и се заразхождах. Не спирах да вървя. След малко пийнах глътка вода от чешмата, задържах я, отпих още. Продължих процедурите към половин час, след което вече бях готов да разговарям с някого.

Затворената врата беше заключена, а столът — твърде тежък за мен. Махнах завивките от леглото и изтеглих дюшека настрани. Отдолу имаше пружина, прикрепена в двата края със здрави днайсетсантиметрови намотки. Трябваше ми половин час и много мъки, за да се сдобия с една от тях.

Отпочинах малко, отново пих студена вода и се доближих до вратата, но там, където бяха пантите й.

Няколко пъти с цяло гърло изревах: „Пожар!“

Зачаках, но кратко. Чух как някой тича отвън по коридора. Превъртя ключа, ключалката изщрака. Дребосъкът със свирения поглед и късата бяла престилка гневно се шмугна в стаята, вперил очи в леглото.

Фраснах го с пружината по челюстта, а докато падаше, още веднъж по тила. Сграбчих го за гърлото. Съпротивляваше се яко, но аз натиснах лицето му с коляно. Заболя ме.

Той обаче не каза как се чувства лицето му. Извадих палка от десния му заден джоб и заключих вратата отвътре. Във връзката имаше и други ключове. С единия отворих шкафчето и видях дрехите си.

Облякох ги бавно, с несигурни и вяли движения. През цялото време здравата се прозявах. Онзи на пода не мърдаше. Заключих вратата и го оставих.