Мъглявината Андромеда

ГЛАВА ТРЕТАВ ПЛЕН НА ТЪМНИНАТА

В показателите на анамезонното гориво черните дебели стрелки стояха върху нулите на оранжевите стълбчета. Курсът на звездолета засега не се отклоняваше от желязната звезда, понеже скоростта беше още много голяма. Корабът все повече се приближаваше към страшното, невидимо за човешките очи светило.

Като трепереше от напрежение и слабост, Ерг Ноор с помощта на астронавигатора седна до сметачната машина. Планетарните двигатели, изключени от робота-пилот, утихнаха.

— Ингрид, какво представлява желязната звезда? — тихо попита Кей Бер, който през всичкото това време беше стоял неподвижно зад гърба на астронома.

— Невидима звезда от спектралния клас Т, изгаснала, но нито е застинала окончателно, нито се нажежава отново. Тя свети с дълговълнови трептения от топлинната част на спектъра — с черна за нас инфрачервена светлина, и става видима само чрез електронен инвертор.19 Кукумявката, която вижда топлинните инфрачервени лъчи, би могла да я открие.

— А защо е желязна?

— В спектъра на всички звезди, които са проучени досега, има много желязо. Очевидно то е много и в състава на светилото. Затова, ако звездата е доста голяма, нейната маса и гравитационното й поле са огромни. Страхувам се, че ние ще се срещнем именно с такава…

— Какво ще правим сега?

— Не зная. Виждаш сам — нямаме гориво. Но ние продължаваме да летим право срещу звездата. Скоростта на „Тантра“ трябва да се забави до една хилядна от абсолютното, при която е възможно достатъчно ъглово отклонение. Ако не стигне и планетарното гориво, звездолетът постепенно ще се приближава към звездата, докато не падне. — Ингрид нервно тръсна глава и Бер ласкаво я помилва по голата, с настръхнала кожа ръка.

Началникът на експедицията мина при командното табло и съсредоточи вниманието си върху уредите. Мълчаха всички — не смееха да дишат, мълчеше и току-що събудилата се Низа, инстинктивно разбрала цялата опасност на положението. Горивото можеше да стигне само за забавяне на кораба, обаче с голямата загуба на скорост все по-трудно ставаше на звездолета да се изтръгне без мотори от силното притегляне на желязната звезда. Ако „Тантра“ не се беше приближила толкова много и Лин беше съобразил навреме… Впрочем какво е утешението от тия празни „ако“?

Изтекоха около три часа и Ерг Ноор най-после се реши. „Тантра“ потрепера от мощните тласъци на тригерните мотори. Ходът на кораба се забавяше час, втори, трети, четвърти. Неуловимо движение на началника — ужасно главозамайване у всички хора. Страшното кафяво светило изчезна от предния екран, премести се на втория. Невидимите вериги на привличането продължаваха да се стремят към кораба — отразяваха се в уредите. Той рязко притегли ръчките към себе си и двигателите спряха.

— Изтръгнахме се! — с облекчение пошушна Пел Лин.

Началникът бавно прехвърли поглед върху него:

— Не! Остана само неприкосновеният запас от гориво за орбитално обикаляне и кацване.

— Какво ще правим тогава?

— Ще чакаме! Аз отклоних малко звездолета. Ала ние преминаваме твърде близо. Води се борба между притеглянето на звездата и намаляващата скорост на „Тантра“. Тя сега лети като лунна ракета и ако успее да се отдалечи, тогава ще тръгнем към Слънцето. Наистина, времето на пътешествието доста ще се удължи. След около тридесет години ще пратим сигнал за повикване, а след още осем — ще дойде помощта…

— Тридесет и осем години! — едва чуто пошепна Бер на ухото на Ингрид.

Тя рязко го дръпна за ръкава и се обърна настрана.

Ерг Ноор се облегна в креслото и отпусна ръце върху коленете си. Мълчеха хората, тихо пееха уредите. Друга мелодия, нестройна и поради това изглеждаща застрашителна, се вплиташе в песента на навигационните уреди. Почти физически осезаем беше зовът на желязната звезда, реалната сила на черната й маса, която преследваше загубилия своята мощ кораб.

Бузите на Низа Крит горяха, сърцето биеше ускорено. За девойката ставаше нетърпимо това пасивно очакване.

… Бавно се изнизваха часовете. Един след друг в централния пост идваха събудилите се членове на експедицията. Броят на мълчаливците се увеличаваше, докато се събраха и четиринадесетте души.

Нарастващото забавяне на полета стана по-малко от скоростта на откъсването.20 „Тантра“ не можеше да се отдалечи от желязната звезда. Хората, забравили сън и храна, не напускаха поста за управляване в течение на много изпълнени с тъга часове, през които курсът на „Тантра“ се изкривяваше все повече, докато корабът не се понесе по пагубната орбитална елипса. Съдбата на „Тантра“ стана ясна всекиму.

Внезапен вопъл накара всички да трепнат. Астрономът Пур Хис скочи и замахна с ръце. Лицето му се беше обезобразило до неузнаваемост, нещо неприсъщо за човека от Ерата на Пръстена. Страх, жалост за себе си и жажда за мъст бяха изтрили всякакви следи на мисъл от лицето на учения.

— Той, именно той — закрещя Пур Хис, като сочеше към Пел Лин, — тъпак, пън, глупав червей!… — Астрономът се задави в своето старание да си припомни отдавна излезлите от употреба ругателни думи на прадедите.

Застаналата до него Низа погнусена се отдръпна. Ерг Ноор се изправи.

— Обвиняването тук никак няма да помогне. Минаха времената, когато грешките можеше да бъдат преднамерени. А в този случай — Ноор небрежно завъртя ръчките на сметачната машина, — както виждате, вероятността за грешка тук е тридесет процента. Ако се добави към това неизбежната депресия в края на дежурството и още нервното разстройство от разклащането на звездолета, не се съмнявам, че вие, Пур Хис, щяхте да направите същата грешка.

— А вие? — с по-малка ярост извика астрономът.

— Аз — не. Случи ми се да видя отблизо такова чудовище в тридесет и шестата звездна експедиция… Виновен съм аз — като се надявах лично да управлявам звездолета в неизучения район, не предвидих всичко, а се ограничих с обикновена инструкция.

— Откъде сте могли да знаете, че те във ваше отсъствие ще се вмъкнат в тоя район?! — възкликна Низа.

— Трябваше да зная — твърдо отговори Ерг Ноор, с което отклоняваше дружеската помощ от страна на Низа, — за това обаче има смисъл да се говори чак на Земята…

— На Земята! — изкрещя Пур Хис и дори Пел Лин озадачено се намръщи. — И вие казвате туй, когато всичко е загубено и ни чака само гибел!

— Чака ни не гибел, а голяма борба — твърдо отговори Ерг Ноор, като се отпускаше в креслото пред масата. — Сядайте! Няма закъде да бързаме, докато „Тантра“ направи обиколка и половина…

Присъствуващите безмълвно се подчиниха, а Низа и биологът си размениха усмивки — тържествуващи, въпреки цялата безнадеждност на момента.

— Край звездата безспорно има планета, аз предполагам дори, че са две, ако се съди по кривината на изогравите.21 Планетите, както виждате — началникът бърже нахвърли акуратна схема, — трябва да са големи и следователно да притежават атмосфера. Засега не е необходимо да кацаме — имаме още много атомарен22 кислород.

Ерг Ноор млъкна, за да си събере мислите.

— Ще станем спътник на планетата — ще описваме около нея орбита. Ако атмосферата на планетата се окаже годна и ние изразходваме своя въздух, планетарното гориво ще стигне, за да кацнем и отправим зов — продължаваше той. — За половин година ще изчислим посоката, ще предадем резултатите от Зирда, ще повикаме спасителния звездолет и ще измъкнем нашия кораб от тежкото положение.

— Ако го измъкнем… — изкриви уста Пур Хис, като сдържаше пламналата в него радост.

— Да, ако! — съгласи се Ерг Ноор. — Обаче това е ясна цел. Трябва да съсредоточим всички сили за постигането й. Вие, Пур Хис и Ингрид, извършвайте наблюденията и изчисляванията на размерите на планетите! Бер и Низа, по масата на планетите изчислете скоростта на откъсването, а по нея — орбиталната скорост и оптималния радиант23 на обикалянето на звездолета.

За всеки случай изследователите почнаха да се готвят и за кацане. Биологът, геологът и лекарката приготвиха за изхвърляне разузнавателна станция-робот, механиците настройваха локаторите и прожекторите, улесняващи кацането, сглобяваха ракетата-спътник за изпращане съобщението на Земята.

Пур Хис и Ингрид установиха наличието на две планети. От приближаване към външната се наложи да се откажат — огромна, студена, загърната в плътна, вероятно отровна атмосфера, тя заплашваше с гибел. Ако се избира видът смърт, май по-добре би било да изгориш край повърхността на желязната звезда, вместо да потънеш в мрака на амонячните изпарения, като забиеш кораба в хилядокилометровия леден пласт. Също такива страшни и исполински планети имаше и в Слънчевата система — Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.

„Тантра“ неотклонно се приближаваше към звездата. След деветнадесет денонощия се изясни какви са размерите на вътрешната планета — тя беше по-голяма от Земята. Разположена на близко разстояние от своето желязно слънце, планетата с бясна скорост се носеше по орбитата си — годината й едва ли беше повече от два-три земни месеца. Невидимата звезда Т навярно достатъчно я сгряваше с черните си лъчи — при наличност на атмосфера там можеше да има живот. В този случай кацането ставаше особено опасно…

Чуждият, развивал се в условията на други планети, по други еволюционни пътища живот в общата за Космоса форма на белтъчините беше извънредно вреден за земните обитатели. Защитните приспособления на организмите срещу токсините, срещу бактериите — причинители на болести, създадени в течение на милиони векове на нашата планета, бяха безпомощни против чуждите форми на живот. В еднаква степен животът от другите планети се излагаше на опасност на нашата Земя.

Основната дейност на животните: убиват, за да се хранят, и като се хранят, убиват — при съприкосновение на различни светове се проявяваше с гнетяща жестокост. Невероятни болести, мълниеносни епидемии, чудовищно размножили се вредители, ужасни осакатявания придружаваха първите изследователи на обитаеми, но безлюдни планети. Пък и населените с мислещи хора светове предприемаха множество опити и дълга предварителна подготовка, преди да влязат в пряка звездолетна връзка. На нашата Земя, отдалечена от централните, с изобилие на живот сгъстени зони в Галактиката, още не е имало гости от планети на други звезди, представители на други цивилизации. Съветът за астронавтика едва неотдавна завърши подготовката за посрещане на приятели от близките звезди на Змиеносец, Лебед, Голямата мечка и Райска птица.

Ерг Ноор, загрижен от възможния досег с неизвестен живот, се разпореди да бъдат извадени от далечните складове средства за биологическа защита.

Най-после „Тантра“ уеднакви своята орбитална скорост със скоростта на вътрешната планета на желязната звезда и започна да се върти около нея. Неясна, тъмносива, с отражение на огромната кървавокафява звезда, повърхността на планетата — по-точно на атмосферата й — ставаше видима само в електронния инвертор. Всички без изключение членове на експедицията бяха заети при уредите.

— Температурата на повърхността на слоевете в осветената част е триста и двадесет градуса по Келвин!24

— Завъртане около оста — приблизително двадесет денонощия!

— Локаторите показват наличност на вода и суша.

— Дебелина на атмосферата — хиляда и седемстотин километра.

— Уточнена маса — четиридесет и три цяло и две десети пъти по-голяма от земната.

Съобщенията постъпваха непрекъснато и характерът на планетата ставаше все по-ясен.

Ерг Ноор правеше сводка от получаваните цифри, като събираше по този начин материал за изчисляване орбиталния режим. Четиридесет и три цяло и две десети пъти по-голяма от земната маса — планетата беше огромна. Силата на нейната гравитация ще притисне кораба към почвата. В безпомощни насекоми върху лепило ще се превърнат хората…

Началникът на експедицията си спомни страшните разкази — полулегенди, полудействителни истории — за старите звездолети, които по разни причини са попадали на грамадни планети. Тогава корабите с малки скорости, със слабо гориво често загивали. Рев на мотори и конвулсивно потръпване на кораба, който, като не е имал сили да се изтръгне, сякаш се е залепвал за повърхността на планетата. Звездолетът оставал цял, но пращели костите на хората — неописуем ужас, който се долавял от воплите в последните, прощални съобщения…

Екипажът на „Тантра“ не беше заплашен от такава участ, докато обикалят около планетата. Обаче ако се наложи да се кацне върху нейната повърхност, само извънредно силни хора ще могат да влачат тежестта на живото си тегло в това бъдещо тяхно убежище. Убежище, отредено им за десетки години живот… Ще могат ли те да оцелеят в такива условия? Под гнета на притискащата тежест, във вечния мрак на инфрачервеното черно слънце, в плътната атмосфера? Но във всеки случай — това не е гибел, това е надежда за спасение и избор няма!

„Тантра“ описваше своята орбита близко до границата на атмосферата. Сътрудниците на експедицията не можеха да изпуснат случая да изследват непознатата досега планета, която се намираше сравнително недалеч от Земята. Осветената — по-точно нагрятата — страна на планетата се различаваше от засенчената не само по значително по-високата температура, но и по грамадните струпвания на електричество, които пречеха дори на мощните локатори, чиито показания се изменяха до неузнаваемост. Ерг Ноор реши да провежда изучаването на планетата чрез бомбени станции. Изхвърлиха физическа станция25 и автоматът съобщи за поразителен факт — наличност на свободен кислород в неоново-азотната атмосфера, за водни пари и температура дванадесет градуса над нулата. Тези условия, общо взето, бяха сходни със земните. Само налягането на мощния атмосферен пласт превишаваше нормалното налягане на Земята едно цяло и четири десети пъти и силата на тежестта повече от два и половина пъти надхвърляше земната.

— Тук може да се живее! — леко се усмихна биологът, като предаваше на началника съобщението на станцията.

— Ако на такава мрачна и тежка планета можем да живеем ние, навярно тук вече живеят някакви същества — дребни и опасни!

Към петнадесетата обиколка на звездолета подготвиха станция-бомба с мощен телепредавател. Обаче втората физическа станция, изхвърлена в сянката, когато планетата се завъртя на сто и двадесет градуса, изчезна, без да прати сигнали.

— Попаднала е в океана — прехапала устни от досада, констатира геоложката Бина Лед.

— Ще се наложи да проучим планетата с главния локатор, преди да хвърлим робот-телевизор! Имаме само два!

Като изпускаше сноп насочено радиоизлъчване, „Тантра“ се въртеше над планетата и опипваше смътните контури на материците и моретата. При екватора се очертаваше огромна равнина, която се врязваше в океан или разделяше два океана. Звездолетът описваше с лъча си зигзаги — в една ивица, широка близо двеста километра. Внезапно в екрана на локатора пламна ярка точка. Изсвирване, шибнало напрегнатите нерви, потвърди, че това не е халюцинация.

— Метал! — възкликна геоложката. — Открито месторождение!

Ерг Ноор поклати глава:

— Колкото и мигновено да беше пламването, аз успях да забележа определеността на контурите му. Това е или голям къс метал — метеорит, или…

— Кораб! — едновременно се намесиха Низа и биологът.

— Фантастика! — отсече Пур Хис.

— Може би действителност! — възрази Ерг Ноор.

— Все едно, спорът е безполезен — не се предаваше Пур Хис. — С нищо не може да се провери. Та няма да кацаме я…

— Ще проверим след три часа, когато ще дойдем отново при тази равнина. Обърнете внимание — металическият предмет се намира на равнината, която и аз бях избрал за кацане… Ще изхвърлим телевизионната станция именно там. Поставете лъча на локатора на шестсекундно изпреварване!

Планът, набелязан от началника на експедицията, се осъществи и „Тантра“ повторно навлезе в тричасова обиколка около тъмната планета. Сега, при наближаването към континенталната равнина, корабът бе посрещнат от донесение на телеробота. Хората се взряха в светналия екран. Зрителният лъч се задвижи едва забележимо, като очертаваше контурите на предметите долу, в хилядокилометровата тъмна бездна. Кей Бер ясно си представи как се върти приличащата на фар глава на станцията, подала се от твърдата броня. В зоната, осветена от лъча на автомата, бягаха по екрана, веднага фотографирани, невисоки урви, хълмове, черни извивки на ровове. Внезапно се мярна видение с бляскащи рибообразни контури и пак се разстла прогонената от лъча тъмнина и скри откроените допреди миг тераси на платото.

— Звездолет! — откъсна се едновременно от устата на няколко души.

С нескривана радост Низа погледна Пур Хис. Екранът угасна. „Тантра“ пак се отдалечи от телевизионния предавател, но биологът Еон Тал беше вече фиксирал на лента електронната снимка. С треперещи от нетърпение пръсти той я пъхна в прожекционния апарат на полусферичния екран.26 Вътрешните повърхности на кухото полукълбо отразиха увеличеното изображение.

Познати пурообразни очертания на носовото изолирано помещение, издута кърмова част, висок гребен на приемника за равновесието… Колкото и невероятно да беше това зрелище, колкото и немислима, невъзможна срещата на планетата на мрака, това действително беше земен звездолет! Той стоеше водоравно, в положение на нормално кацане, подпрян с мощни стойки, неповреден. Сякаш току-що се е спуснал върху планетата на желязната звезда.

„Тантра“ описваше много бърже, поради близостта до планетата, своите кръгове, и пращаше сигнали, които оставаха без отговор. Минаха няколко часа. В централния пост отново се събраха и четиринадесетте участници в експедицията. Тогава Ерг Ноор, потънал в дълбок размисъл, стана.

— Аз възнамерявам да приземим „Тантра“. Може би нашите братя се нуждаят от помощ, може би техният кораб е повреден и не е в състояние да потегли към Земята. Тогава ще ги вземем, ще натоварим анамезона и ние самите ще се спасим. Безсмислено е да се пуска спасителна ракета. Тя не ще направи нищо за снабдяването ни с гориво, а ще изразходва толкова енергия, че няма да има с какво да пратим сигнал на Земята.

— А ако те самите са се озовали тук поради недостиг на анамезон? — предпазливо запита Пел Лин.

— Тогава трябва да са останали техните йонни планетарни заряди — те не са могли да изразходват всичко напълно. Виждате, звездолетът седи правилно — значи приземявали са се посредством планетарните мотори. Ще вземем йонното гориво, ще излетим отново и като преминем в орбитално положение, ще зовем и чакаме помощ от Земята. В случай на успех ще изтекат само осем години. А ако сполучим да набавим анамезон — тогава ние сме победили.

— Може би планетарното им гориво не е йонни, а фотонни заряди? — усъмни се един от инженерите.

— Можем да го използуваме в главните двигатели, ако преместим от спомагателните — чашковите отражатели.

— Вие, както изглежда, всичко вече сте обмислили — предаде се инженерът.

— Остава рискът при кацането върху тежката планета и от пребиваването на нея — измърмори Пур Хис. — Страшно е да се помисли за тоя свят на мрака!

— Рискът, разбира се, остава, но той съществува и в самото наше положение и ние едва ли го увеличаваме. А планетата, на която се намира нашият звездолет, не е чак толкова лоша. Само да запазим кораба!

Ерг Ноор хвърли поглед върху циферблата на изравнителя на скоростите и бързо се приближи до командното табло. Около минута началникът на експедицията стоя пред лостовете за управляване. Пръстите на големите му ръце помръдваха, като че ли вземаха акорди на музикален инструмент, гърбът му се прегъваше, лицето се вкаменяваше.

Низа Крит пристъпи към началника, смело взе дясната му ръка и допря дланта й до своята гладка буза, гореща от вълнение. Ерг Ноор благодари на девойката с кимване на глава, поглади разкошната й коса и се изправи.

— Слизаме в долните слоеве на атмосферата и ще кацнем! — високо каза той, като включи сигнала.

Из кораба се разнесе вой. Хората устремно се разбягаха по местата си и се завързаха на хидравличните плаващи седалки.

Ерг Ноор се отпусна в меките обятия на креслото за кацане, което се издигна от люка пред командното табло. Загърмяха ударите на планетарните двигатели и звездолетът със свистене се спусна надолу, към скалите и океаните на незнайната планета.

Локаторите и инфрачервените отражатели опипваха предвечния мрак долу, червени светлини горяха на скалата за височина край определената цифра — петнадесет хиляди метра. Планини, по-високи от десет километра, не можеше да се очакват на планета, където водата и топлината от черното слънце работеха за изглаждане повърхността, както и на Земята.

Още първата обиколка откри върху по-голямата част от планетата вместо планини само незначителни възвишения, малко по-големи, отколкото на Марс. Очевидно дейността на вътрешните сили, създаващи планините, почти съвсем се е прекратила или временно е спряла.

Ерг Ноор отмести на две хиляди метра ограничителя на височината на полета и включи мощните прожектори. Под звездолета се простираше огромен океан — истинско море на ужаса. Съвършено черни вълни се издигаха и падаха над тайнствените глъбини.

Като обърсваше избилата от усилия пот, биологът се мъчеше да хване отразеното от вълните светлинно зайче в уреда, регистриращ и най-нищожните колебания в отражателната способност — албедо, за да определи солеността или минерализацията на това море на мрака.

Блестящата чернота на водата се смени от матова — започна сушата. Кръстосаните лъчи на прожекторите отваряха тесен път между стените от тъмнина. По него се появяваха неочаквани цветове — ту жълтеникави петна пясък, ту сивкавозелената повърхност на вериги от скалисти полегати хълмове.

Послушна на умелата ръка, „Тантра“ се понесе над континента.

Най-после Ерг Ноор откри същата оная равнина. Поради това, че височината й бе незначителна, тя не можеше да бъде наречена плато. Ала без съмнение възможните приливи и бури в тъмното море не достигаха до тази равнина, която се издигаше приблизително на сто метра над ниско разположените участъци от сушата.

От предния локатор на левия борд се чу изсвирване. „Тантра“ насочи прожекторите. Сега съвсем ясно се очерта първокласен звездолет. Пластът от кристално преустроен анизотропен иридий, който покриваше носовата му част, бляскаше в лъчите на прожектора като нов. Край кораба не се виждаха временни постройки, не горяха никакви светлини — тъмен и безжизнен стоеше звездолетът, без да реагира по какъвто и да било начин на приближаването на своя събрат. Лъчите на прожекторите се втурнаха по-нататък, блеснаха, като отразени от синьо огледало от колосален диск със спирални издатини. Дискът стоеше наклонен, на ребро, частично потънал в черната почва. За миг на наблюдателите се стори, че зад него стърчат някакви скали, а по-нататък се сгъстява черен мрак. Там навярно имаше урва, спускаща се към низината…

Оглушителен вой на „Тантра“ разтърси нейния корпус. Ерг Ноор искаше да кацне колкото може по-близо до открития звездолет и предупреждаваше хората, които беше вероятно да се окажат в смъртоносната зона с радиус около хиляда метра от мястото на кацането. Страхотният гръм на планетарните мотори се чу даже вътре в кораба, в екраните се появи облак нажежени частици от почвата. Подът започна да се издига нагоре и да се накланя назад. Безшумно и плавно хидравличните шарнири обърнаха седалките на креслата перпендикулярно към стените, които бяха станали отвесни.

Гигантските коленчати опори отскочиха от корпуса и като се разкрачиха, поеха първото докосване до почвата на чуждия свят. Тласък, удар, тласък — „Тантра“ се разлюля с носовата си част и замря едновременно с пълното спиране на двигателите. Ерг Ноор вдигна ръка към командното табло, което се оказа над главата му, завъртя лоста за изключване на опорите. Бавно, с кратки тласъци звездолетът почна да навежда нос, докато зае предишното си хоризонтално положение. Както винаги, кацането раздруса така силно човешкия организъм, че за съвземането на астронавтите, полулегнали в креслата, бе необходимо известно време.

Страшна тежест притисна всички. Както след тежка болест, хората едва можаха да се приповдигнат. Обаче неуморимият биолог успя да вземе проба от въздуха.

— Годен за дишане — съобщи той. — Ей сега ще направя изследване с микроскоп!

— Не е нужно — обади се Ерг Ноор, като разкопчаваше опаковката на креслото за кацане. — Корабът не бива да се напуска без скафандри. Тук може да има твърде опасни спори и вируси.

В шлюзовата каюта до изхода предварително бяха приготвени биологически скафандри и „скачащи скелети“ — стоманени, обшити с кожа конструкции с електродвигатели, пружини и амортизатори за индивидуално придвижване при увеличена сила на тежестта, които се нахлузваха върху скафандрите.

Всички изгаряха от нетърпение да почувствуват под краката си почва, макар и чужда след шестте години скитане в безпределните междузвездни пространства. Кей Бер, Пур Хис, Ингрид, лекарката Лума и двама механици-инженери трябваше да останат в звездолета, за да дежурят край радиото, прожекторите и уредите.

Низа стоеше встрани с шлем в ръце.

— Отде е тая нерешителност, Низа? — извика началникът, който проверяваше радиостанцията си в горната част на шлема. — Да вървим към звездолета!

— Аз… — девойката се запъна. — Струва ми се, че той е мъртъв, че стои тук отдавна. Още една катастрофа, още една жертва на безпощадния Космос — аз разбирам, това е неизбежно. Но тежко е… особено след Зирда, след „Алграб“…

— Може би смъртта на тоя звездолет ще ни даде живот — намеси се Пур Хис, като извиваше късофокусната обзорна тръба по посока на кораба, който си оставаше неосветен.

Осемте пътешественици се изкатериха в преходната камера и се спряха в очакване.

— Включете въздуха! — изкомандува Ерг Ноор на останалите в кораба, които вече бяха отделени с непропусклива стена.

Чак след като налягането в камерата достигна десет атмосфери и стана по-високо от външното, хидравличните крикове изтласкаха плътно запоената врата. Въздушният напор почти изхвърли хората из камерата, без да позволи чуждият свят да влезе във вътрешността на тоя къс от Земята. Вратата стремително и шумно се затвори. Прожекторният лъч прокара ярък път, по който изследователите закретаха на своите пружинени крака, като едва влачеха тежките си тела. В края на светлинния път извисяваше снага грамаден кораб. Разстоянието километър и половина се стори поразително дълго и от нетърпение, и от жестокото друсане поради неловките скокове по неравната, осеяна с дребни камъни почва, силно нагрята от черното слънце.

През дебелия пласт атмосфера, изобилно наситена с влага, звездите просветваха като бледни, неясни петна. Вместо сияещия с великолепието си Космос небето на планетата изпращаше само намеци за съзвездия. Техните червеникави мъжделиви фенерчета не можеха да се борят с мрака.

В околната непрогледна тъмнина корабът се отделяше особено релефно. Дебелият слой боразоново-циркониев лак се беше изтрил на места по обшивката. Вероятно звездолетът дълго е странствувал из Космоса.

Еон Тал възкликна и гласът му отекна по всички телефони. Той посочи с ръка отворената врата, зееща като черно петно, в малкия асансьор, спуснат долу. На почвата край асансьора и под кораба стърчаха някакви растения. Дебели стъбла издигаха на височина почти на метър черни, параболично вдълбани чашки, нащърбени по края като зъбни колела — дали листа или цветове, не можеше да се разбере. Струпването на черни неподвижни зъбни колела имаше зловещ вид. Безмълвното зеене на вратата още повече безпокоеше и изостряше вниманието. Недокоснати растения и отворена врата — значи отдавна вече хората не използуват този път, не охраняват своя малък земен свят от чуждия.

Ерг Ноор, Еон и Низа влязоха в асансьора. Началникът придвижи пускателния лост. С леко скърцане механизмът заработи и послушно издигна тримата изследователи в широко отворената преходна камера. Непосредствено след тях се изкачиха и останалите. Ерг Ноор предаде на „Тантра“ молба да се угаси прожекторът. Веднага малката група хора се изгуби в бездната на мрака. Светът на желязното слънце ги сграбчи, сякаш искаше да разтвори в себе си слабото огнище на земния живот, сгушен до почвата на грамадната тъмна планета.

Запалиха въртящите се на върха на шлемовете фенерчета. Вратата от преходната камера към вътрешността на кораба се оказа затворена, но незаключена. Изследователите влязоха в средния коридор, като свободно се ориентираха в тъмнината на проходите. Конструкцията на звездолета се отличаваше от тая на „Тантра“ само в незначителни подробности.

— Корабът е построен преди няколко десетки години — каза Ерг Ноор, като се приближи до Низа.

Девойката се огледа. През силикола27 на шлема полуосветеното лице на началника изглеждаше загадъчно.

— Невъзможна мисъл — продължаваше Ерг Ноор, — ами това е…

— „Парус“! — възкликна Низа, забравила микрофона, и видя, че всички се обърнаха към нея.

Групата разузнавачи проникна в главното помещение на кораба — библиотеката-лаборатория, и след това по-близо до носа, в централния пост за управляване. Като креташе с нахлузената върху му скелетообразна конструкция, залиташе и се удряше в стените, началникът на експедицията се добра до главното разпределително табло. Осветлението на звездолета се оказа включено, ала ток нямаше. В мрака на помещенията продължаваха да блещукат само фосфоресциращите указатели и знаци. Ерг Ноор намери аварийния контакт и тогава, за учудване на всички, пламна слаба светлина, която им се стори ослепителна. В телефоните на шлемовете зазвуча гласът на Пур Хис. Той се осведоми за хода на разглеждането. Отвърна му геоложката, докато началникът стоеше изумен на прага на централния пост. Низа проследи с очи погледа му и видя горе, между предните екрани, надпис — на земен език и с шифъра на Великия пръстен — „Парус“. Отдолу под черта идваха галактическите сигнали на Земята и координатите на Слънчевата система.

Изчезналият преди осемдесет години звездолет се намери в непознатата по-рано система на черното слънце, която така дълго беше смятана само за тъмен облак.

Огледът на помещенията в звездолета не помогна да се разбере къде са се дянали хората. Кислородните резервоари не бяха изчерпани, запасите от вода и храна можеше да стигнат още за няколко години, обаче никъде нямаше нито следи, нито останки от екипажа на „Парус“.

Странни тъмни наслойки се виждаха тук-там в коридорите, централния пост и библиотеката. На пода в библиотеката имаше някакво петно — то се изкорубваше във вид на многослойна ципа, като следа от гъста засъхнала течност. В кърмовия машинен пост, пред отворената врата на задната преграда, висяха скъсани проводници, а масивните стойки на охладителите бяха силно изкривени. Тъй като всичко друго в кораба беше съвсем непокътнато, тези повреди, за които е нужна голяма сила на удара, останаха непонятни. Изследователите капнаха от умора, ала не намериха нищо, което би могло да обясни изчезването и несъмнената гибел на екипажа на „Парус“.

В това време дойде друго, извънредно важно откритие — запасите от анамезон и планетарни йонни заряди, запазили се на работа за предаване съобщение на Земята. Затова пък предната планета и пътуването до Земята.

Изпратеното на „Тантра“ съобщение прогони чувството на обреченост, завладяло хората след пленяването на кораба им от желязната звезда. Отпадна необходимостта от продължителна кораба, осигуряваха излитането на „Тантра“ от негостоприем… стоеше огромен труд за прехвърляне контейнерите с анамезон. Нелеката сама по себе си задача — тук, на планетата, с почти утроена земна тежест, се превръщаше в дело, което изискваше висока техническа изобретателност. Но хората от Епохата на Пръстена не се бояха от трудните умствени задачи, а им се радваха. (В последния пасаж има някои неясноти в текста, по неизвестни причини, затова са дадени така, както е в книгата.).

Биологът извади от магнитофона в централния пост незавършената ролка на дневника за полета. Ерг Ноор и геологът отвориха херметически заключения главен огнеупорен шкаф, където се съхраняваха резултатите от експедицията на „Парус“. Хората помъкнаха значителен товар — множество рула на фотонно-магнитни филми, дневници, астрономически наблюдения и изчисления. Членовете на експедицията не можеха дори за кратък срок да оставят скъпоценната находка — та нали и те бяха изследователи!

Едва живи от умора, разузнавачите се срещнаха със своите изгарящи от нетърпение другари в библиотеката на „Тантра“. Тук, в привичната обстановка, край удобната маса под ярката светлина, гробната чернота на околния мрак и мъртвият напуснат звездолет избледняха като кошмарно видение. Но върху всекиго тежеше непреставащото нито за секунда привличане на страшната планета. При всяко движение ту един, ту друг от изследователите се мръщеше от болка. Без голяма практика беше много трудно да се координира собственото тяло с движението на лостовете на стоманения „скелет“. Поради това ходенето се придружаваше от тласъци и жестоко разтърсване. Дори от краткия поход хората се върнаха доста изтощени. Геоложката Бина Лед, изглежда, бе получила леко мозъчно сътресение, но и тя, тежко облегнала се на масата и стиснала слепите си очи, отказа да напусне, преди да чуе и последната лента от корабния дневник. Низа очакваше нещо невероятно от тоя запис, престоял осемдесет години в мъртвия кораб на зловещата планета. Представяше си дрезгави викове за помощ, страдалчески вопли, трагични прощални думи. Девойката потръпна, когато от апарата се разнесе звучен и студен глас. Даже Ерг Ноор, много добър познавач на всичко, което се отнасяше за междузвездните полети, не познаваше никого от екипажа на „Парус“. Комплектуван изключително от младежи, тоя звездолет се отправил в своя безкрайно смел рейс към Вега, без да предаде, както бе прието, в Съвета за астронавтика филм на хората от екипажа.

Неизвестният глас излагаше събитията, които се случили седем месеца, след като било изпратено последното съобщение на Земята. Четвърт век преди това, при пресичане пояса от космически лед в края на системата на Вега, „Парус“ се поврежда. Дупката, пробита в кърмовата част, успяват да запушат и продължават пътуването. Но тя нарушава точното регулиране на защитното поле на моторите. След двадесет години борба наложило се двигателите да бъдат спрени. Още пет години „Парус“ летял по инерция, докато не се отклонил встрани поради естествената неточност на курса. Тогава изпращат първото съобщение. Канели се да изпратят второ, когато попадат в системата на желязната звезда. По-нататък се получава, както и с „Тантра“, само че с тая разлика, че корабът без двигатели, веднъж забавил движението си, вече съвсем не бил в състояние да отлети. Той не сполучил да стане спътник на планетата, понеже ускорителните планетарни мотори в кърмата се повреждат също до негодност, както и анамезонните. „Парус“ благополучно каца на ниското плато близо до морето. Екипажът се заема да изпълнява трите стоящи пред него задачи: ремонтиране на двигателите, изпращане зов за помощ на Земята и изучаване на неизвестната планета. Още преди да успеят да сглобят ракетната кула, хората почват загадъчно да изчезват. Онези, които са изпратени да ги търсят, също не се връщат. Изследването на планетата се прекратява. Вече всички заедно напускат кораба и се залавят със строежа на кулата-предавател. Почивките след работа, невероятно уморени поради силата на тежестта, те прекарват в плътно затворения кораб. (неясноти в текста). Тъй като бързат да отправят ракетата, даже не предприемат изучаване на чуждия звездолет, който, изглежда, доста отдавна се е намирал тук, недалеч от „Парус“.

— „Този диск!“ — блесна в ума на Низа. Очите й се срещнаха с очите на началника и той, разбрал нейните мисли, кимна утвърдително с глава. От четиринадесетте души от екипажа на „Парус“ живи остават осем. По-нататък в дневника идваше приблизително тридневно прекъсване, след което съобщението се предаваше от висок глас на млада жена:

„Днес, дванадесето число от седми месец на триста двадесет и трета година на Пръстена, ние, всичките оцелели, завършихме подготовката на ракетата-предавател. Утре по това време…“

Кей Бер инстинктивно погледна часовниковите деления покрай размотаващата се лента — пет часа сутринта по времето на „Парус“, но кой знае колко е по тази планета…

„Ще отправим сигурно изчислено… — гласът секна, после пак се чу, по-глух и слаб, както ако говорещата се отвърне от приемника. — Включвам! Още!…“

Уредът млъкна, но лентата продължаваше да се размотава. Слушащите размениха тревожни погледи.

— Нещо се случи!… — подхвана Ингрид Дитра.

От магнитофона полетяха бързи, сподавени думи: „Спасиха се двама… Лайк скочи… Но тя не достигна… асансьора… не можаха да затворят вратата, само втората! Механикът Сах Ктон запълзя към двигателите… ще ги унищожим с планетарните… те, освен ярост и ужас, нищо! Да, нищо…“

Лентата известно време се въртеше беззвучно, после същият глас заговори отново.

„Изглежда, Ктон не успя. Сама съм, но измислих. Преди да започна… — Гласът укрепна и зазвуча с убедителна сила: — Братя, ако намерите «Парус», предупреждавам ви, не напускайте кораба никога!“

Говорещата силно въздъхна и каза тихо, като че ли на себе си:

„Трябва да узная за Ктон. Щом се върна, ще обясня по-подробно…“

Щракване — и лентата продължаваше да се размотава още около двадесет минути до края на ролката. Ала напразно очакваха внимателните уши — непознатата нищо не обясни, а вероятно не се е и върнала.

Ерг Ноор изключи апарата и се обърна към своите другари:

— Нашите загинали сестри и братя ни спасяват! Нима не чувствувате десницата на силния земен човек? На кораба се оказа анамезон. Сега получихме предупреждение за смъртната опасност, която ни дебне тук! Не зная какво представлява тя, но навярно е чуждият живот. Ако това са космически сили, те не само ще убият хората, но ще повредят и кораба! След като получихме такава помощ, би било срамно за нас сега, ако не се спасим и отнесем на Земята откритията на „Парус“ и своите. Нека трудът на загиналите и полувековната им борба с Космоса не пропаднат без полза!

— А как мислите да се запасим с гориво, без да напускаме кораба? — попита Кей Бер.

— Защо без да излизаме от кораба? Знаете, че това е невъзможно и ще ни се наложи да работим отвън. Обаче ние сме предупредени и ще вземем мерки…

— Досещам се — каза биологът Еон Тал, — бараж около мястото на работата.

— Не само около мястото на работата, но и покрай целия път между корабите! — добави Пур Хис.

— Разбира се! Тъй като не знаем какво ни заплашва, баража ще направим двоен — с излъчване и ток. Ще опънем проводници, по целия път ще създадем светлинен коридор. Зад „Парус“ стои неизползуваната ракета — в нея има достатъчно енергия за през цялото време на работата.

Главата на Бина Лед се чукна в масата. Като преодоляваха тежестта, лекарката и вторият астроном се придвижиха към безчувствената си другарка.

— Нищо! — обяви Лума Ласви. — Сътресение и свръхнапрежение. Помогнете ми да занесем Бина до леглото!

И тая проста работа можеше да трае твърде дълго, ако механикът Тарон не се досети за автоматичната талижка. С нейна помощ и осемте разузнавачи бяха откарани по леглата им — време беше за почивка, иначе свръхнапрежението на неприспособения към новите условия организъм щеше да се превърне в болест. В трудния за експедицията момент всеки човек стана незаменим.

Скоро след това две автоматични талижки за универсални превозвания и пътни работи, скачени заедно, почнаха да изравняват пространството между звездолетите. Мощни кабели се проточиха от двете страни на набелязания коридор. При двата звездолета бяха монтирани наблюдателни кули с дебели куполи от силикобор.28 В тях седяха наблюдателите, които изпращаха в определени интервали покрай пътя ветрила смъртоносни твърди излъчвания от пулсационните камери. През време на работата нито за секунда не угасваше светлината на силните прожектори. В кила на „Парус“ отвориха главния люк, дигнаха преградите и приготвиха за спускане върху талижките четири контейнера с анамезон и тридесет цилиндъра с йонни заряди. Натоварването им на „Тантра“ беше много по-сложна задача. Звездолетът не биваше да се отваря, както мъртвият „Парус“, понеже така щяха да пуснат вътре убийствено действуващите твари на чуждия свят. Ето защо само подготвиха люка и като махнаха вътрешните прегради, пренесоха от „Парус“ запасните балони с течен въздух. По замисления план от момента на отваряне люка до приключване натоварването на контейнерите приемателната шахта трябваше непрекъснато да се продухва със сгъстен въздух под високо налягане. Освен това бордът на кораба се прикриваше чрез потоци лъчи.

Хората постепенно свикнаха с работата в стоманените „скелети“, малко обръгнаха и на почти утроената сила на тежестта. Отслабнаха нетърпимите болки във всички кости, които възникнаха скоро след кацането.

Изминаха няколко земни дни. Тайнственото „нищо“ не се появяваше. Температурата на околния въздух започна рязко да спада. Задуха ураганен вятър, който се усилваше с всеки час. Залязваше черното слънце — планетата се въртеше и континентът, на който стояха звездолетите, отиваше към „нощната“ страна. Охлаждането благодарение на конвекционалните токове, топлоотдаването на океана и дебелата атмосферна шуба не беше рязко, но все пак към средата на планетната „нощ“ настъпи силен мраз. Работата продължаваше с включени нагреватели на скафандрите. Първия контейнер успяха да спуснат от „Парус“ и да закарат до „Тантра“, когато при „изгрев слънце“ се разбушува нов ураган, много по-силен от оня по залез. Температурата бърже се покачи над нулата, струи плътен въздух носеха огромно количество влага, мълнии разтърсваха небето. Ураганът се усили дотолкова, че звездолетът започна да потреперва от напора на чудовищния вятър. Хората се заеха със закрепването на контейнера под кила на „Тантра“. Застрашителният рев на урагана нарастваше, по платото се виеха опасни вихрушки, твърде подобни на земните торнадо. В ивицата светлина израсна огромен смерч от сняг и прах, който се опираше с фуниевидния си връх в петнистия и тъмен нисък небосвод. Под напора му проводниците на високоволтов ток се скъсаха, синкавите пламвания на късите съединения засвяткаха сред извиващите се на гривни жици. Жълтеникавата светлина на прожектора край „Парус“ угасна, сякаш духната от вятъра.

Ерг Ноор нареди хората да прекратят работата и да се скрият в кораба.

— Но там остана наблюдателят! — извика геоложката Бина Лед, като посочваше едва забележимата светлинка на силикоборовата кула.

— Зная, там е Низа. Ей сега ще тръгна нататък — отговори началникът на експедицията.

— Токът е прекъснат и „нищото“ встъпи в своите права — сериозно възрази Бина.

— Щом ураганът действува върху нас, той без съмнение действува върху това „нищо“. Уверен съм, че докато бурята не отслабне, опасност няма. А аз тук съм толкова тежък, че не ще ме отнесе, ако се притисна до почвата и пропълзя. Отдавна вече ми се искаше да причакам „нищото“ в кулата.

— Ще разрешите ли и на мен? — подскочи към началника биологът.

— Да вървим! Но само вие — никой друг! За вас това е нужно.

Двамата дълго пълзяха, като се вкопчваха за неравностите, пукнатините в камъните и се стараеха да не попаднат по пътя на вихрушките. Ураганът упорито се силеше да ги откъсне от почвата, да ги преобърне и търколи. Веднъж това му се удаде, обаче Ерг Ноор хвана търкалящия се Еон и се залови с ръце, скрити в ноктести ръкавици, за голям камък.

Низа отвори люка на своята кула и пълзачите един след друг се провряха в него. Тук беше топло и тихо, кулата стоеше здраво, сигурно закрепена — опасността от бури бе предвидена.

Червенокосата девойка и се мръщеше, и се радваше на идването на другарите си. Тя честно си призна, че щеше да й бъде неприятно да прекара денонощието сама с бурята на чуждата планета.

Ерг Ноор съобщи на „Тантра“ за благополучното преминаване и прожекторът на кораба угасна. В предвечния мрак остана да блещука само слабата светлинка на кулата. Почвата трепереше от поривите на бурята, ударите на мълниите и шествието на страшните смерчове. Низа седеше на въртящия се стол, опряла гръб на реостата. Началникът и биологът се разположиха до краката й, върху кръгообразната издатина в основата на кулата. Дебели със своите скафандри, те заемаха почти всичкото място.

— Предлагам да поспим — тихо зазвуча в телефоните гласът на Ерг Ноор. — До черното разсъмване има цели дванадесет часа, чак тогава ураганът ще затихне и ще стане топло.

Другарите му охотно се съгласиха. Хората спяха, притиснати от утроената тежест, свили се в скафандрите, които бяха плътно обхванати от яките стоманени конструкции, в тясната кула, разтърсвана от бурята. Така големи са приспособимостта на човешкия организъм и скритите в него съпротивителни сили.

От време на време Низа се събуждаше, предаваше на дежурния в „Тантра“ успокоителни сведения и дремеше отново. Ураганът забележимо отслабна, потреперванията на почвата спряха. Сега можеше да се появи „нищото“ или по-точно „нещото“. Наблюдателите от кулата взеха ТВ — таблетки за внимание, за да ободрят подтиснатата си нервна система.

— Не ми дава мира чуждият звездолет — призна Низа. — Така ми се иска да науча кои са „те“, откъде са, как са попаднали тук…

— И на мен също — отвърна Ерг Ноор. — Още отдавна по Великия пръстен са се предавали разкази за железните звезди и техните планети-капани. Там, в по-населените части на Галактиката, където по-често са летели кораби, има планети, на които не един звездолет е загивал. Много старинни кораби са се залепвали за тия планети, много вълнуващи истории се разказват за тях — сега те са почти предания, легенди за трудното завоюване на Космоса. Може би тук има звездолети от още по-древни времена, макар че в тази рядко населена област срещата на три кораба е съвсем изключително явление. В околностите на нашето Слънце досега не беше известна нито една желязна звезда — ние открихме първата.

— Мислите ли да предприемете изследване на звездолета-диск? — попита биологът.

— Непременно! Как ученият може да изпусне такава възможност! Дисковите звездолети в съседните населени области са неизвестни. Този е някакъв далечен, може би странствувал в Галактиката хилядолетия подир гибелта на екипажа или пък след непоправима повреда. Може би много предавания по Пръстена ще ни станат по-ясни след получаването на материалите, които ще вземем от тоя кораб. Странна форма има той — дисковидна спирала с твърде изпъкнали ръбове по повърхността. Веднага щом свършим прехвърлянето на горивото от „Парус“, ще се заемем с пришелеца — сега засега не можем да откъснем нито един човек.

— Та ние обследвахме „Парус“ за няколко часа…

— Аз разглеждах диска със стереотелескопа. Той е затворен, никъде не се вижда никакво отверстие. Да се проникне в който и да е космически кораб, сигурно защитен от сили, много по-могъщи от всички земни стихии, е извънредно трудно. Опитайте да се вмъкнете в затворената „Тантра“ през бронята от метал с преустроена вътрешна кристална структура, през горната боразонна покривка — това е задача, по-сложна от влизането в обсадена крепост. Още по-трудно е, когато корабът е съвсем чужд, с непознати принципи на устройство. Обаче ние ще се опитаме да го разгадаем.

— А кога ще видим намереното в „Парус“ — запита Низа. — Там навярно има поразително интересни наблюдения на световете, за които ставаше дума в съобщението.

Телефонът донесе добродушния лек смях на началника:

— Аз, който от детинство мечтая за Вега, най-много изгарям от нетърпение. Но за това ще имаме доста време по пътя към дома. Преди всичко необходимо е да се изтръгнем от тоя мрак, от дъното на преизподнята, както са казвали в далечното минало. Изследователите от „Парус“ не са кацали никъде, иначе щяхме да намерим много неща от ония планети в колекционните складове на кораба. Спомнете си, че въпреки грижливия оглед открихме само филми, измервания и записи на снимки, проби от въздуха и балони с взривен прах…

Ерг Ноор млъкна и се вслуша. Дори чувствителните микрофони не донасяха шум от вятър — бурята беше стихнала. Отвън през почвата се чуваше скърцащо шумолене, което се предаваше на стените на кулата.

Началникът мръдна ръката си и разбралата го без думи Низа изключи осветлението. Мракът в нагрятата от инфрачервеното излъчване кула изглеждаше плътен като черна течност, сякаш съоръжението стоеше на дъното на океан. През прозрачната твърдина на силикоборовия купол се замяркаха пламвания на ясно видими кафяви светлинки. Те се запалваха, като за миг образуваха малка звездичка с тъмночервени или тъмнозелени лъчи, гаснеха и пак се появяваха. Звездичките се изтегляха във верижки, които се огъваха, свиваха в кръгове и осморки, беззвучно плъзгаха по гладката, твърда като елмаз повърхност на купола. Хората вътре усетиха странно прерязване на очите, остра мигновена болка по протежение на големите нерви в тялото, сякаш късите лъчи на кафявите звездички като игли се забиваха в стволовете на нервите.

— Низа — пошепна Ерг Ноор, — придвижете регулатора на пълно нажежаване и незабавно включете светлината!

Кулата се освети от яркосиня земна светлина. Заслепените от нея хора не видяха нищо — по-точно почти нищо. Низа и Еон успяха да забележат, или това само им се стори, че мракът от дясната страна на кулата не изчезна веднага, а за миг остана като някаква разперена, покрита с пипала топка. Това „нещо“ мълниеносно прибра в себе си своите пипала и отскочи назад заедно със стената на мрака, отхвърлена от светлинния поток. Ерг Ноор нищо не видя, ала нямаше основания да не се доверява на бързата реакция на младите си другари.

— Може би това са призраци? — предположи Низа. — Призрачни на тъмнина около заряди от някаква енергия, подобни например на нашите кълбовидни светкавици, а съвсем не форми на живот? Ако тук всичко е черно, и тукашните светкавици също са черни.

— Предположението ви е поетично — възрази Ерг Ноор, — само че надали е вярно. Преди всичко „нещото“ явно нападаше, като се домогваше към нашата жива плът. То или негови събратя са унищожили хората от „Парус“. Ако е организирано и устойчиво, ако може да се движи в нужната посока, да натрупва и отделя някаква енергия — тогава, естествено, за никакъв въздушен призрак не може да става дума. Това е създание на живата материя и то се опитва да ни изяде!

Биологът се присъедини към доводите на началника:

— Струва ми се, че тук, на планетата на мрака, мрак само за нас, чиито очи не са чувствителни за инфрачервените лъчи от топлинната част на спектъра, други лъчи — жълтите и сините — вероятно много силно действуват върху тая твар. Реакцията й е така мигновена, че загиналите другари от „Парус“ не са могли нищо да забележат, като са осветявали мястото на нападението… А когато забелязали, било е късно и умиращите вече не можели да разкажат нищо…

— Сега ще повторим опита, колкото и неприятно е приближаването на това „нещо“.

Низа угаси светлината и отново тримата наблюдатели останаха в непрогледната тъмнина в очакване на непознатия гост от света на мрака.

— С какво е въоръжено то? Защо приближаването му се чувствува през купола и скафандъра? — гласно задаваше въпроси биологът. — Някакъв особен вид енергия?

— Видовете енергия са съвсем малко и тази без съмнение е електромагнитна. Обаче безспорно съществуват множество най-различни нейни модификации. Това същество притежава оръжие, което действува върху нервната ни система. Можем да си представим какъв е допирът на такова пипало до незащитено тяло!

Ерг Ноор настръхна, а Низа Крит вътрешно потрепера, щом забеляза верижките от кафяви светлинки, които идеха от три страни.

— Това същество не е само! — тихо възкликна Еон. — Изглежда, не трябва да им позволяваме да докосват купола.

— Прав сте. Нека всеки от нас се обърне гърбом към светлината и гледа само в своята посока! Низа, включвайте!

Тоя път всеки от изследователите успя да забележи отделни подробности, от които се създаде обща представа за нападателите. Подобни на гигантски плоски медузи, те плуваха на малка височина над почвата, като поклащаха гъстите си ресни отдолу. Някои от пипалата им бяха къси в сравнение с общия размер — не повече от метър. В острите ъгли на ромбовидното тяло се извиваха по две пипала със значително по-голяма дължина. До основата им биологът забеляза огромни мехури, които леко светеха и разпращаха по тъканта на пипалото звездообразни пламвания.

— Наблюдатели, защо включвате и изключвате светлината? — изведнъж се разнесе в шлемовете чистият глас на Ингрид. — Помощ ли ви е нужна? Бурята спря и ние пристъпваме към работа. Сега ще дойдем при вас.

— В никой случай! — строго заповяда началникът. — Налице е голяма опасност. Повикайте всички!

Ерг Ноор разказа за страшните медузи. Като се посъветваха, пътешествениците решиха да изкарат на талижка част от планетарния двигател. Огнени струи, дълги по триста метра, се понесоха над каменистата равнина — помитаха всичко видимо и невидимо по своя път. Не беше изминал и половин час, откакто хората започнаха да опъват скъсаните кабели, и защитата бе възстановена. Стана очевидно, че анамезонът трябва да бъде натоварен преди настъпването на планетната нощ. Тази работа се върши с цената на неимоверни усилия. Изнемощелите пътешественици затвориха плътно люковете, скриха се зад несъкрушимата броня на звездолета и спокойно се заслушаха в неговите потрепервания. Микрофоните донасяха отвън рева и грохота на урагана. От това ярко осветеният малък свят, недостъпен за силите на тъмнината, ставаше още по-уютен.

Ингрид и Лума опънаха стереоекрана. Филмът бе избран сполучливо. Лазурната вода на Индийския океан заплиска недалеч от краката на седящите в библиотеката. Провеждаха се игрите на Посейдон — световни състезания по всички видове воден спорт. В Епохата на Пръстена всички хора поддържаха с морето такава тясна дружба, както в миналото — само народите от крайморските страни. Скокове, плуване, гмуркане с моторни дъски, с малки ветроходни салове. Хиляди прекрасни млади тела, покрити със загар. Звънки песни, смях, тържествена музика на финалите…

Низа се наведе към седналия до нея биолог, който се беше пренесъл мислено в безкрайната далечина, на ласкавата родна планета с нейната покорена природа.

— Вие участвували ли сте в такива състезания, Еон?

Биологът я погледна изненадан.

— А, в тези ли? Не, нито веднъж. Бях се замислил и не разбрах веднага.

— Нима мислехте не за това? — девойката посочи екрана. — Нали красотата на нашия свят след мрака и бурята, след електрическите черни медузи извънредно силно освежава?

— Да, естествено. И от това още повече ми се иска да хвана такава медуза. Тъкмо си блъсках главата над тая задача.

Низа Крит отвърна поглед от смеещия се биолог и зърна усмивката на Ерг Ноор.

— Вие също ли размишлявахте как да се излови тоя черен ужас? — насмешливо попита тя.

— Не, но мислех за изследването на звездолета-диск.

Лукавите пламъчета в очите на началника почти разсърдиха Низа.

— Сега ми е ясно защо в древността мъжете са се занимавали с война! Мислех, че това е само големеене на вашия пол… който се е смятал за силен в неуреденото общество.

— Не сте напълно права, макар отчасти да сте разбрали древната ни психология. Обаче при мен е тъй — колкото по-прекрасна и любима е моята планета, иска ми се толкова повече сили да й отдам. Да садя градини, да добивам метали, енергия, храна, да творя музика — така, че да оставя след себе си реално късче, създадено от моите ръце и глава. Аз познавам само Космоса, изкуството на астронавта и с това мога да служа на моето човечество. Но нали целта е не самият полет, а добиването на ново знание, откриването на нови светове, от които някога ще направим също такива прекрасни планети като нашата Земя. А вие, Низа? Защо и вас така привлича тайната на звездолета-диск? Единствено любопитство ли?…

Девойката с поривисто усилие преодоля тежестта на отмалелите си ръце и ги протегна към началника. Той ги пое в своите широки длани и нежно ги помилва. Страните на Низа поруменяха, умореното й тяло се изпълни с нова сила. Тя притисна буза до ръката на Ерг Ноор, както преди опасното кацане, а същевременно прости и на биолога за привидната му измяна към Земята. За да потвърди съгласието си с двамата, Низа предложи току-що хрумналата й идея. Да се снабди един от водните резервоари със самозатварящ се капак. Да се постави там във вид на стръв парче консервирано прясно месо, което като изключително лакомство представляваше малка добавка към концентрираната храна на астронавтите. Ако черното „нещо“ проникне там и капакът се затвори, посредством отнапред подготвени кранове балонът може да се продуха с инертен земен газ, а краищата на капака — да се заварят херметически.

Еон се възхити от изобретателността на „червенокосото девойче“.

Ерг Ноор от своя страна се занимаваше с настройката на човекоподобния робот и подготвяше мощната електрохидравлична резачка, с чиято помощ се надяваше да проникне в спиралодиска от далечната звезда.

В познатия вече мрак стихнаха бурите, топлина смени мраза — настъпи „ден“, дълъг девет денонощия. Работа оставаше за четири земни дни — натоварването на йонните заряди, на известни запаси и ценни инструменти. Освен това Ерг Ноор сметна за необходимо да вземе някои лични вещи на загиналия екипаж, за да ги отнесе след грижлива дезинфекция на Земята като спомен на роднините. В Епохата на Пръстена хората не се обременяваха с много вещи — пренасянето им на „Тантра“ не представляваше затруднение.

На петия ден изключиха тока и биологът заедно с двама доброволци — Кей Бер и Ингрид, се затвори в наблюдателната кула при „Парус“. Черните същества се появиха почти веднага. Биологът беше приспособил инфрачервения екран и можеше да следи смъртоносните медузи. Ето, до резервоара-капан се приближи една от тях; като прегъна пипалата си и се сви на кръгла топка, тя започна да се промъква навътре. Внезапно още един черен ромб се появи край отвора на резервоара. Първото чудовище разпери пипалата си — звездообразните фенерчета заблещукаха неуловимо бързо, като се превръщаха в ивици тъмночервена светлина. В екрана за невидими лъчи те засвяткаха подобно на зелени мълнии. Първото се отдръпна; тогава второто мигновено се сви на топка и падна на дъното на резервоара. Биологът протегна ръка към бутона, но Кей Бер я задържа. Първото чудовище също се сви и последва второто. Сега в резервоара се намираха две страшни медузи. Оставаше само да се учудва човек как те можеха до такава степен да намалят своя видим обем. Натискане на бутона — капакът хлопна и веднага пет или шест черни чудовища се лепнаха от всички страни по огромния, облицован с цирконий съд. Биологът запали светлината, предаде на „Тантра“ молба да се включи защитата. Черните призраци изчезнаха както по-рано за миг, но два останаха пленници в резервоара.

Биологът отиде при него, докосна капака и получи такова пронизващо нервно убождане, че не се сдържа и завика от ужасна болка. Лявата му ръка увисна парализирана.

Механикът Тарон навлече защитния високотемпературен скафандър. Чак тогава успя да продуха резервоара с чист земен азот и да завари похлупака. Запоиха и крановете, обвиха резервоара с парче от запасната корабна изолация и го внесоха в колекционната камера. Удържаната победа беше заплатена скъпо — парализата на ръката на биолога не минаваше въпреки усилията на лекарката. Еон Тал силно страдаше, но и не помисли да се откаже от похода към спиралодиска. Като отдаваше дан на ненаситния му стремеж към изследвания, Ерг Ноор не можеше да го остави в „Тантра“.

Спиралодискът — гост от далечни светове — се оказа доста по-нататък от „Парус“, отколкото първоначално се стори на пътешествениците. В разлялата се надалеко светлина на прожекторите те неточно бяха оценили размерите на кораба. Това беше наистина колосално съоръжение, не по-малко от триста и петдесет метра в диаметър. Наложи се да свалят кабелите от „Парус“, за да прокарат защитната система до диска. Тайнственият звездолет надвисна над хората като вертикална стена, която се губеше в мрака на осеяното с петна небе. Катраненочерни облаци се кълбяха и забулваха горния край на исполинския диск. Малахитовозелена маса покриваше корпуса. Нейният силно напукан слой имаше приблизително еднометрова дебелина. В зиналите пукнатини изпод него се показваше ярколазурен метал, който прозираше син в местата, където се беше изтрил малахитовият пласт. Обърнатата към „Парус“ страна на диска беше снабдена със спирално извита цилиндрична изпъкналост, петнадесет метра в диаметър и около десет метра на височина. Другата страна на звездолета, която тънеше в пълен мрак, изглеждаше по-изпъкнала; тя представляваше като че ли отрез от кълбо, присъединен към диска. По тая страна също се извиваше подобно на спирала висок вал, сякаш на повърхността излизаше външната страна на вкарана в корпуса на кораба спирална тръба.

Колосалният диск бе потънал дълбоко със своя край в почвата. До подножието на отвесната металическа стена хората видяха разтопен камък, потекъл встрани като гъста смола.

Много часове загубиха изследователите в търсене на някакъв вход или люк. Но той навярно беше скрит под малахитовата боя или обгара, а може и да се затваряше така изкусно, че люковете да не оставят следи по повърхността на кораба. Не намериха нито отверстия на оптически уреди, нито кранове на система за продухване. Металическата скала изглеждаше компактна. Предвидил това, Ерг Ноор реши да разтвори корпуса на кораба посредством електрохидравличната резачка, преодоляваща и най-твърдите и жилави покривки на земните звездолети. След кратко съвещание всички се съгласиха да се изреже върхът на спиралния вал. Именно там трябваше да минава някаква празнина, тръба или кръговиден коридор, през който човек можеше да разчита да стигне във вътрешните помещения, без риск да опре в редица последователни прегради.

Сериозно изучаване на спиралодиска можеше да бъде извършено само от специална експедиция. За изпращането й на тази опасна планета трябваше да се докаже, че във вътрешността на госта от далечни светове са се запазили непокътнати уредите и материалите, че са оцелели всички предмети за ежедневна употреба на онези, които са управлявали кораба през такива бездни в пространството, пред които пътешествията на земните звездолети са били само първо плахо разузнаване в просторите на Космоса.

Спиралният вал от другата страна на диска се приближаваше непосредствено до почвата. Там замъкнаха прожектора и високоволтовите проводници. Синкавата светлина, отразена от диска, като лека мъгла се разпръсна по равнината и стигна до тъмни високи предмети с неопределени очертания, вероятно скали, в които беше прорязана бездънно мрачна порта. Нито отблясъкът на мъглявите звездни петънца, нито лъчите на прожектора не даваха усещане за почва в нея. Навярно точно там бе надолнището към ниско разположената равнина, забелязана при кацането на „Тантра“.

С глухо басово ръмжене допълзя автоматическата талижка и докара единствения на кораба универсален робот. Нечувствителен към утроената тежест, той бързо се придвижи към диска и застана до металната стена, подобен на дебел човек с къси крака, дълго туловище и грамадна, застрашително наведена напред глава.

Като се подчиняваше на командите на Ерг Ноор, роботът вдигна с четирите си горни крайника тежката резачка и се изправи, широко разкрачен, готов за провеждане на опасното начинание.

— Ще управляваме робота само Кей Бер и аз в скафандрите с висша защита — разпореди се по телефона началникът на експедицията. — Останалите, в леките биологически скафандри, отдръпнете се по-далечко!…

Началникът се запъна. Нещо мина през неговото съзнание, предизвика необяснима тъга в сърцето му, накара коленете да се подгънат. Гордата воля на човека отслабна, замени се с тъпа покорност. Целият в лепкава пот, Ерг Ноор безволно пристъпи към черната порта. Викът на Низа, отекнал в неговия телефон, му върна съзнанието. Той се спря, но тъмната сила, възникнала в психиката му, отново го подгони напред.

Заедно с началника, също така бавно, като се спираха и очевидно се бореха със себе си, тръгнаха Кей Бер и Еон Тал — тези, които стояха до границата на светлинния кръг. Там, в портата на мрака, в кълба от мъгла изплува някакво животно, необяснимо за човешките представи и поради това още по-страшно. Туй не беше вече познатата медузообразна твар; в сивата полусянка се движеше черен кръст с широки перки и изпъкнала елипса по средата. В трите края на кръста се виждаха лещи, които даваха отблясъци в светлината на прожектора, трудно пробиващ мъглата от влажни изпарения. Основата на кръста тънеше в мрака на неосветена вдлъбнатина в почвата.

Ерг Ноор вървеше по-бързо от другите, приближи се на сто крачки от непонятния предмет и падна. Преди вцепенените хора да могат да съобразят, че началникът е в опасност, черният кръст се издигна над кръга от опънати проводници. Той се наведе напред като стебло на растение — явно възнамеряваше да се извие през защитното поле и да достигне Ерг Ноор.

Низа в изстъпление, което й придаде сила на атлет, подскочи към робота и завъртя ръчките на тила му. Бавно и като че ли неуверено роботът започна да вдига резачката. Тогава девойката, отчаяна от своето неумение да управлява сложната машина, скочи напред, като прикриваше с тяло любимия си. От трите края на кръста излетяха като мълнии някакви змиеобразни светли струи. Девойката падна върху Ерг Ноор, широко разперила ръце. Но за щастие роботът бе вече обърнал уширението на резачката със скритото вътре острие към центъра на черния кръст. Той конвулсивно се изви, сякаш падаше по гръб, и изчезна в непрогледната тъмнина при скалите. Ерг Ноор и двамата му другари веднага се съвзеха, вдигнаха девойката и отстъпиха зад края на спиралодиска. Опомнилите се техни спътници вече търкаляха оръдие, импровизирано от планетарния двигател. С неизпитано по-рано чувство на жестока ярост Ерг Ноор насочи съкрушителната струя на излъчването към скалата-порта, като особено грижливо помиташе равнината и се стараеше да не пропусне нито един квадратен метър от почвата. Еон Тал застана на колене пред неподвижната Низа, викаше я тихо по телефона и се мъчеше да огледа подробностите на лицето й под силикола на шлема. Девойката лежеше неподвижно, със затворени очи. Признаци на дишане биологът не можа нито да чуе по телефона, нито да долови през скафандъра.

— Чудовището е убило Низа! — горестно извика Еон Тал, щом зърна приближилия се Ерг Ноор.

През тясната ивичка за гледане на шлема за висока защита не можеше добре да се видят очите на началника.

— Незабавно я отнесете на „Тантра“, при Лума! — в гласа на Ерг Ноор повече откогато и да било звучеха металически нотки. — Помогнете й да вникне в характера на поражението… Ние шестимата ще останем и ще доведем изследването докрай. Нека геологът ви придружи и събира късове от всички възможни скали по пътя от диска до „Тантра“ — не можем да се бавим повече на тази планета. Изследването тук трябва да се провежда в танкове с висша защита, а ние само ще погубим експедицията. Вземете третата талижка и побързайте!

Ерг Ноор се обърна и без да се оглежда, тръгна към звездолета-диск. „Оръдието“ преместиха напред. Застаналият зад него инженер-механик включваше огнената река през всеки десет минути, като очертаваше целия полукръг чак до края на диска. Роботът поднесе резачката към гребена на спиралния вал, който тук, до потъналия в почвата край на диска, идваше на височината на гърдите му.

Силното бучене проникна дори през дебелината на скафандрите за висша защита. По избрания участък от малахитовия слой закривуличиха малки пукнатини. Парчета от тая твърда маса отлитаха и звънко удряха по металическото тяло на робота. Страничните движения на резачката отделиха цяла плоча от слой и оголиха зърнеста повърхност с ярколазурен цвят, приятен дори в светлината на прожектора. Като набеляза квадрат, достатъчен, за да пропусне човек в скафандър, Кей Бер застави робота с енергичен натиск да направи дълбок разрез в небесносиния метал, без да пробие цялата му дебелина. Роботът прокара втора линия под ъгъл към първата и започна да движи острието на резачката напред-назад, като увеличаваше напрежението. Разрезът навлезе в метала повече от метър. Когато механическият помощник начерта третата страна на квадрата, разрезите почнаха да се разтварят, като се извръщаха навън.

— Предпазливо! Всички назад! Падайте! — закрещя в микрофона Ерг Ноор, като изключи робота и отскочи.

Много дебелото парче метал изведнъж се обърна като капак на консервна кутия. Струя невъобразимо ярък многоцветен пламък излетя из отверстието по допирателната към спиралната издатина. Само това спаси злополучните изследователи, както и туй, че небесносиният метал моментално се завари и пак затвори прорязаното отверстие. От могъщия робот остана буца стопен метал, от който жално стърчеха късите металически крака. Ерг Ноор и Кей Бер оцеляха само благодарение на предпазливо нахлузените скафандри. Експлозията ги отхвърли далече от странния звездолет, размята останалите, преобърна „оръдието“ и скъса високоволтовите кабели.

Като се свестиха след разтърсването, хората разбраха, че са останали беззащитни. За щастие те лежеха в светлината на оцелелия прожектор. Никой не беше пострадал, ала Ерг Ноор реши, че това им стига. Изследователите изоставиха ненужните инструменти, кабелите и прожектора, качиха се на неповредената талижка и бързо отстъпиха към своя звездолет.

Щастливото стечение на обстоятелствата при невнимателното отваряне на чуждия звездолет съвсем не зависеше от предпазливостта на началника. Втори опит навярно ще завърши много по-плачевно… А в какво ли състояние е Низа, милата астронавигаторка?… Ерг Ноор се надяваше, че скафандърът е отслабил смъртоносната сила на черния кръст. Та нали допирът до черната медуза не уби биолога! Но тук, далеч от могъщите земни медицински институти, ще могат ли те да се справят с въздействието на неизвестното оръжие?…

В преходната камера Кей Бер се приближи до началника и посочи задната страна на лявото му рамо. Ерг Ноор обърна гръб към огледалата, поставени в преходните камери, за да се оглеждат задължително връщащите се от чуждата планета. Тънкият лист на цирконо-титановата броня, покриваща рамото, се беше разпрал. От разкъсаното място стърчеше парче небесносин метал, впило се в изолационната уплътнителна подложка, но не пробило вътрешния слой на скафандъра. Трудно се удаде да се изтръгне металният отломък. С цената на голяма опасност и в края на краищата случайно тоя образец от загадъчния метал на спиралодисковия звездолет ще бъде отнесен на Земята.

Най-сетне Ерг Ноор, освободен от скафандъра, можа да влезе — по-точно, да се промъкне под смазващото привличане на страшната планета — в своя кораб.

Цялата експедиция го очакваше с огромно нетърпение. Катастрофата при диска беше наблюдавана в стереовизофоните и нямаше смисъл да се пита за резултатите от опита.