Шчи — супа от зеле. — Б.р.
Палата — тъй са се наричали някои държавни (съдебни, финансови, административни и др.) учреждения. — Б. р.
Колежки съветник — граждански чин 6-и клас (на основание таблицата за ранговете, чиновниците се делели на 14 класа)
Драмата на г. Коцебу — една от многобройните пиеси на немския драматург Август Коцебу (1761–1819 г.).
Имаше на шията си Ана — орден „Св. Ана“ 2-ра степен, който се носел на врата. Звезда — орден „Станислав“ 1-ва степен.
Статски съветник — чиновник от 5 клас.
Пасаж — произшествие.
Надворен съветник — чин 7 клас.
Флигеладютант — адютант на царя.
„Сын отечества“ — историческо, политическо и литературно списание с консервативно направление. Издавало се от Н. Греч от 1812 до 1818 год.
Негоция — търговска сделка.
Овидий — стар римски поет, автор на „Метаморфози“ — поеми за чудновати превъплъщения.
Колежка секретарша — жена на чиновник от 10 клас.
Заседател — представител на населението, привлечен да участвува в работите на държавно учреждение. — Б. пр.
Бордо — французко вино.
Клико — марка на френско шампанско.
Двойно клико — най-висок сорт шампанско.
Халбик — игра на карти.
En gros — на едро. — Б. р.
Колежки регистратор — най-долният граждански чин.
„Малбруг на поход тръгна“ — старинна французки песенчица. Малбруг — херцог Малборо, английски пълководец.
Субтилен — лек, изящен.
Сотерн — тип френско бяло вино. — Б. р.
Фетюк — обидна дума за мъж; произлиза от името на буквата фита (гр. тита — Θ), която се смята за неприлична буква. — Б.а.
Щабсротмистър — офицерски чин в кавалерията и жандармерията.
Капитан-изправник — началник на местната полиция в околията.
Корамора — голям, дълъг, омърлушен комар; понякога влиза в стаята и стърчи някъде, уединен на стената. Към него можем да се приближим и да го хване за единия крак, в отговор на което той само се тегли или разкрачва, както казва народът.
Мезонин — надстройка в средата на къщата — Б. р.
Маврокордато, Миаули, Канари, Колокотрони — видни дейци на националноосвободителните борби на Гърция против турското владичество (20-те години на XIX век).
Бобелина — предводителка на гръцки отред.
Масон — член на тайна организация с нравствено-религиозен характер, възникнала в 18-и век и отразяваща настроенията на буржоазията и свързаните с нея групи на дворянството.
Фрикасе — кълцано месо със сос.
Ватрушки — питки с извити нагоре краища и на върха с извара.
Оброк — данък от крепостните на техния господар. — Б. р.
Човек-юмрук — непреводима игрословица — „кулак“, юмрук и експлоататор. — Б. р.
Сибирка — късо връхно палто, пристегнато в пояса и с гънки.
Държавна асигнация — банкнота от хиляда рубли.
Както някога Вергилий се бил заел да услужи на Данте — има се предвид „Божествената комедия“ на Данте (1265–1321), в която Вергилий спасява поета от зверовете и го води от ада в чистилището.
Вертер и Шарлота — герои от романа на Гьоте (1749–1832). „Страданията на младия Вертер“.
Ланкастерска школа за взаимно обучение — Джозеф Ланкастър, английски педагог (1771–1838). Ланкастерската система за взаимно обучение се състояла в това, че учителят обучавал най-добрите ученици, а те занимавали по-слабите.
„Юнгови «нощи»“ — най-известното произведение на английския поет Едуард Юнг (1684–1765).
Ключ за природните тайни — съчинение от немския писател-мистик Карл Екартсхаузен (1752–1803).
Инкомодитѐ (фр.) — неудобство, затруднение.
Безе (фр.) — целувка.
Котильон — старинен танц, състоящ се от няколко фигури.
Сконапел истоар (изкълчен френски израз) — това, което се нарича история.
Риналдо Риналдини — легендарен разбойник, герой на романа „Риналдо Риналдини“ от немския писател Вулпиус (1762–1827).
Орьор (фр.) — ужас.
têtê-à-têtê — обяснение очи в очи (насаме)
Шехеразада — героиня от арабските приказки „Хиляда и една нощ“.
Семирамида — легендарна асирийска царица.
Генерал-аншеф — висш военен чин.
Фензерв — пикантен сос.
Лета — в гръцката митология реката на забравата.
Апокалиптически цифри — мистичното число 666, с името в Апокалипсиса (една от книгите на Новия завет) е означено името на антихриста.
„Херцогиня Лавалиер“ — роман от френската писателка Жанлис (1746–1830).
„Не са бели снеговете“ — народна песен.
Солон — древногръцки мъдрец.
Триушка — мъжка едновремешна шапка с три уши — две встрани и едно назад. — Б. пр.
Писмо с подписа на княз Ховански — шеговито наименование на подкупите.
Беличка — банкнота от 25 рубли. — Б. пр.
Червена — банкнота от 10 рубли.
Кантонисти — войнишки синове, през първата половина на XIX в., обучавани в специално военно училище. — Б. пр.
Брабантски дантели — дантели, които се изработват в Брабант (Белгия).
Опекунски съвет — учреждение за покровителство на вдовиците, сираците и незаконнородените. — Б. пр.
Богатир — приказен юнак. — Б. пр.
Коптитель неба — букв. опушвач на небето, в смисъл — празен, ленив, отпуснат човек. — Б.пр.
В ръкописа изразът не е довършен.
Зипун — селска горна дебела дреха. — Б.р.
Камея — гравиран скъпоценен камък с изпъкнало художествено изображение.
По-нататък е пропуснато.
Венера Медицейска — едно от скулптурните изображения на Венера, богиня на любовта и красотата в римската митология.
Кулебяка — баница със зеле, риба, гъби и пр. — Б.пр.
Книга за гръмоотводите на Франклин — съчинение на американския учен Бенжамен Франклин (1706–1790).
Вергилиевите Георгики — „Георгики“ — поема на древноримския поет Вергилий, възпяваща земеделския труд.
След това са загубени две страници.
В Русия, понеже зимата настъпва рано, вършитбата става в закрити помещения, дето снопите се очукват. — Б.пр.
Недовършено.
Липец — питие от бял липов мед. — Б. р.
Наливка — ракия, в която са стояли плодове. — Б. р.
Тук в ръкописа има пропуснато.
Началото на фразата е загубено.
Comme il faut — с добро държане.
Тази глава е от по-раншната, не както на другите глави, редакция.
Мебели от Хамбс — Хамбс, петербургски мебелист.
Изпуснато в ръкописа.
Изпуснато в ръкописа.
С прификс — цена определена.
Паувпуризъм (пауперизъм) — обедняване.
Con amore — с любов.
Недовършено.
След това в ръкописа има голям пропуск.
Началото на фразата липсва в ръкописа.
Не е дописано.
Нашествието на двадесетте другоплеменни езика — нашествието на Наполеон, в армиите на когото имало войски от различни националности.
Тук ръкописът свършва.
Отпратките към дадените страници е според изданието: Н. В. Гогол. Мъртви души. Народна култура, С., 1966 г. — Б. NomaD
Продължението в ръкописа е загубено.
Началото на фразата е загубено в ръкописа.
Непреводима игра на думи: на руски „синица“ значи и синигер, и синя банкнота от пет рубли. — Б. пр.
Изречението не е довършено.
Н. В. Гоголь, Авторская исповедь.
Писмо до А. С. Пушкин от 7 октомври 1835 г.
Н. В. Гогол. Избрани места от писма с приятели (третото писмо но повод на „Мъртви души“).
Запазени са във Всесъюзната библиотека „В. И. Ленин“.
Запазени в обществената библиотека „М. Салтиков-Шчедрин“, Ленинград.
П. В. Аненков. Литературные воспоминания. Л., 1928, стр. 80.
Третият ръкопис, диктуван от Гогол, е запазен отначало в Нежин, в музея „Гогол“, после постъпил в Украинската академия на науките в Киев, четвъртият ръкопис се намира в обществената библиотека „М. Салтиков-Шчедрин“, а наборният — в библиотеката на Московския университет.
Писмо до П. А. Плетньов от 7 януари 1842 г. В това обширно писмо има и други интересни подробности.
Писмо до М. Б. Балабина, февруари 1842 г.
Писмо до Н. Я. Прокопович от 9 април 1842 г.
С. Т. Аксаков. История моего знакомства с Гоголем. М., 1890, стр. 66 — 67.
А. И. Герцен. «О развитии революционных идей в России.» Соч. под ред. М. Лемке, т. VI, стр. 378.
«Отечественные записки», 1842, г., № 9.
„Отечественные записки“, 1842, № 11.
Пак там, № 7.
Писмо до В. А. Жуковски.
Писмо до М. П. Погодин от 25 ноември 1836 г.
Почти дословно повторил тая мисъл Гогол в писмо до Жуковски при изпращането му на излезлия вече първи том (писмо от 26 юли 1842 г.).
Писмо до В. А. Жуковски от 2 декември 1843 г.
Писмо до Н. М. Язиков от 14 юли 1844 г.
Писмо до В. А. Жуковски от 2 декември 1843 г.
Писмо до А. О. Смирнова от 2 април 1845 г.
Н. В. Гогол. Избрани места от писма с приятели (четвърто писмо по повод на „Мъртви души“).
Л. Арнольди. Мое знакомство с Гоголем, „Русский вестник“, 1862 г. № 1. стр. 74–78.
С. Т. Аксаков. История моего знакомства с Гоголем, стр. 186 и сл. и „Отчет императорской публичной библиотеки“ за 1893 г., стр. 68.
А. Тарасенков. „Последние дни жизни Гоголя“, 2-е изд. М.. 1902, стр. 10–19.
„Отечественные записки“, 1842, №11.
Н. Г. Чернышевский, „Очерки гоголевского периода русской литературы“. Полное собр. соч., т. III, 1947, стр. 13.
Ръкописите от втория том се пазят във Всесъюзната библиотека „В. И. Ленин“.