Набелязана мишена

Четиринадесета глава

— Стой! — ахна Лия, застивайки на място. — Не те видях там.

Разбира се, че не го бе видяла. Вини бе облечен в зеленикав камуфлаж, който го скриваше до стъпалата пред къщата на Джо. Не усети присъствието му, докато той не излезе на светло и не препречи пътя й. Туптенето на техно музика, съвпадащо с ритъма на туптящото й сърце, се носеше през затворените прозорци като доказателство, че купонът е в разгара си.

— Съжалявам — каза Вини без помен от обичайната си похотлива усмивка. — Не исках да те изплаша. — Прониза я с изпепеляващ поглед. — Изглеждаш невероятно красива.

— Благодаря.

Червената й копринена рокля напомняше кимоно и сякаш блестеше на лунната светлина. Тази вечер тя възнамеряваше да разпусне, да забрави историята, на която бе сложила край още преди да е започнала, и да се отърси от обзелото я съжаление, че допусна Вини да се изплъзне от ръцете й.

Но той беше тук и пробуди копнежите, които така упорито се опитваше да потисне.

— Не знаех, че си сред поканените — каза неуверено.

— Не съм. Дойдох да ти кажа, че изчезвам.

Тя потръпна от вечерния хлад.

— Не разбирам какво означава това.

— Означава, че заминавам. Не мога да ти кажа къде, не мога да ти кажа защо, не мога да ти кажа за колко време.

Вълнението, което я бе терзало през цялата седмица, премина в нервно напрежение.

— Защо това ми звучи така опасно? — попита момичето.

Самонадеяната му усмивка се появи за кратко.

— С какво мислиш, че си изкарвам прехраната? Като стрелям с фунийки с момчетата ли?

Тя усети непреодолимо желание да заплаче. Толкова се бе постарала да се убеди, че не го иска, че не се нуждае от него. А ето че сега той стоеше пред нея и й съобщаваше, че заминава. Но вместо да сложи край на душевната й борба, тази новина я съкруши.

— Видях сестра ти на церемонията за назначението — започна той.

— Бях поканена, но не можах да се измъкна от работа — потръпна отново, като този път й се прииска да си бе донесла връхна дреха.

— Как е новата работа? — попита Вини.

— Добре — гласът й звучеше сподавен, далечен. — Скоро ще се преместя обратно в апартамента си.

Веднага щом станеше безопасно да се върне.

В мига, в който незначителният им разговор приключи, върху им се стовари тишина, навяваща спомени и неизречени копнежи.

— Дойдох, защото имах нужда да се сбогувам с теб — обясни Вини. В случай, че не се върна.

Той не изрече думите на глас, но сърцето на Лия ги чу оглушително и отчетливо. Беше военно време все пак. Войниците невинаги имаха късмета да се върнат вкъщи. Осъзнаването на този факт я удари като гръм: Вини можеше да загине.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Ей, в живота нищо не е сигурно — успокои я той.

Говореше като по-възрастен, отколкото беше всъщност.

Нима не беше истина? На единия ден тя целуваше баща си за довиждане и го изпращаше в поредната командировка, а на следващия спускаха ковчега му в земята. Тя не искаше да преживее същото отчаяние, нито отново да загуби контрол в опит да притъпи болката с всевъзможни средства.

Разплакана от страх, Лия се хвърли на врата на Вини и го прегърна силно. Той я придърпа към себе си, вдъхвайки й топлината, аромата, енергията си. През камуфлажното яке усещаше силните удари на сърцето му. Въпреки всички причини, които бе измислила, за да го избягва, сега се чувстваше толкова добре в прегръдките му.

Представи си го как скача с парашут в пустиня, из която пъплят въстаници, или в джунгла, пълна с наркомани, и се вкопчи в него още по-силно.

— Колко време имаш още? — попита, решена да сграбчи щастието, докато все още има тази възможност.

— Тази вечер? — забеляза, че той поглежда часовника си. — Около час.

Лия се отдръпна достатъчно, за да го погледне в тъмнината.

— Ела вкъщи с мен — помоли го тя.

Отчаянието й се смеси с нетърпение.

Младият мъж стоеше напълно неподвижен, търсейки лицето й на лунната светлина.

— Първо трябва да ми обещаеш нещо — заяви той.

Докато усещаше силната му възбуда, беше готова да му обещае всичко.

— Какво?

— Кажи ми, че ще бъдеш моя, когато се върна.

Думите се спуснаха върху нея като примка, спирайки притока й на въздух. Но нуждата й да получи малко радост преди заминаването му бе твърде силна.

— Вече съм твоя.

Докато изричаше тези думи, тя осъзна леко шокирана, че са истина. Беше пристрастена към него — към топлината и смеха, които той й предлагаше. Нищо чудно, че се бе чувствала нещастна без него.

Тогава той я целуна с цялата спираща дъха страст, която се бе запечатала в спомените й. Тя осъзна, че това е искала през цялото време — отново да обича истински, без да пази нищо за себе си. По начина, по който бе обичала баща си — отдавайки се изцяло.

— Хайде — той се усмихна ослепително и двамата се затичаха към къщата на Пени.

Лия се сети твърде късно, че пазачите й винаги бдяха, готови всеки момент да ги предпазят от натрапници. Така че двамата с Вини бяха пронизани от ослепителния лъч на прожектора, който се насочи към тях от отсрещната страна на улицата.

— Исусе! — извика стреснато младият мъж.

— Просто не им обръщай внимание — посъветва го тя и се затичаха към вратата като бегълци от затвора.

— Това са полицаите, от които се измъкна миналия ден, нали? — предположи той.

— Ще ти обясня друг път — обеща Лия.

Тази вечер нямаше да говорят за неприятностите й. Имаше по-хубави неща, с които можеше да държи устата си заета, и само един час, за да ги осъществи.

— Какво правиш?

С виновно изражение, Пени вдигна поглед от дъската за рязане. Тя не бе чула някой да се доближава до кухнята, но ето че там стоеше Джо, любезният домакин, в риза с цвят на шампанско и с бутилка бира в ръка. Той не я избягваше, а просто бе зает да представи последния пристигнал гост, новия действащ офицер лейтенант Гейб Рено.

— Просто допълвам чинията със сиренето. Почти беше свършило.

Мъжът остави бутилката.

— Не те поканих, за да играеш ролята на домакиня — смъмри я той. — Хайде, дай ми ножа. Аз ще го нарежа.

Опасявайки се, че бе прекрачила границата, Пени му подаде ножа без възражения.

— Съжалявам.

Джо й отправи развеселен поглед.

— Защо не дойдеш горе и не поиграеш билярд с нас? — предложи той.

Вече я бе представил на приятелите си — четири момчета от Трети отряд и точно както бе очаквала, те я бяха удостоили с незначителен разговор, но нито един от тях не я намери за интересна. Лейтенант Рено я бе наблюдавал с равнодушните си златистозелени очи, заради които имаше вид на котарак. Но докато въртеше златната гривна на лявата си ръка, той изглеждаше заинтригуван.

— Мислех си да пробвам джакузито — призна тя.

Освен мъжете гости на Джо, в стаята за игри на горния етаж имаше и жени, включително една, с която бе имал по-продължителна връзка. Леели беше всичко, което Пени не беше — висока, жизнена и надарена с голям бюст. Пени не се чувстваше особено щастлива, докато я наблюдаваше как се умилква на съседа й.

Ако зависеше от нея, би предпочела да влезе в джакузито сама или да се прибере у дома. Само че колата на Вини бе паркирана отвън, а Лия не бе дошла на купона, което означаваше, че двамата най-вероятно си правеха собствено парти у тях. Всички се забавляваха, освен нея. Вече бе започнало да й писва.

— Донесе ли си банския? — попита я Джо.

— Какво, не мога ли да вляза гола? — саркастично подметна тя с необичайна острота в тона.

Това го накара да я погледне. Тръпки преминаха по тялото й, докато той преценяваше фигурата й под воднистосинята плътно прилепнала рокля, която бе облякла тази вечер. Лия й бе предложила сутиен с подплънки. Задържалият се поглед на Джо й подсказа, че е забелязал, при което страните й пламнаха от смущение.

— Ще поемеш голям риск, ако влезеш гола — предупреди я с мек глас.

Устата й пресъхна. Притеснена от коментара, тя се обърна, за да си налее втора маргарита. Дали говореше сериозно? Не, не можеше да бъде. Беше си довел Лесли, за да го забавлява.

Сякаш за да докаже подозрението й, Джо вдигна чинията със сиренето и се пресегна към хладилника за още една бира.

— Защо не се качиш горе? — подкани я, вече запътил се към стълбите.

На вратата се позвъни. Той погледна към пълните си ръце.

— Отивай. Аз ще отворя — предложи тя. — Който и да е, ще го доведа горе.

— Благодаря, мила — каза й с тона на мъж, вързан за жена си. След което понесе сиренето и бирата към стаята за игри.

Пени се отправи към вратата. Не беше ли това умела иронична забележка? Може би нейната безпомощност го е накарала да се чувства задължен и уловен в капан? Вероятно предпочиташе жена, която не е достатъчно наблюдателна, за да забележи, че предястията свършват. Кой въобще се интересува от ядене, щом сексът е достатъчно добър?

Тя рязко отвори вратата с повече от необходимата сила, почти разливайки маргаритата в другата си ръка. Дъхът й спря, когато видя Соломон Макгуайър да стои на прага с ръце, пъхнати в джобовете. Беше облечен в черно поло, без палто. Очите му сякаш гледаха право през нея.

— Все пак успя да дойдеш — каза му с внезапен пристъп на нервност.

— Исках да те видя — отговори той.

У Пени се породи мисъл, която накара коленете й да потреперят и сърцето й да забие по-бързо. В никакъв случай не биваше да бъде единственият човек, който стои настрана от действието тази вечер. По някаква причина офицер Макгуайър я преследваше. А и беше красив по някак груб и напрегнат начин. След пет дълги години на въздържание щеше да е истинска глупачка, ако го отпрати.

Вини трябваше да спре, за да си поеме въздух. Той можеше да задържа дъха си под вода за около две минути, но не можеше да целува Лия пред входната врата и в същото време да пълни празните си бели дробове, тъй като сърцето му препускаше.

— Мамка му — измърмори, леко притеснен от силното треперене на тялото си.

Смяташе се за опитен в секса, но никога не бе желал жена така, както желаеше Офелия Прайс. Името й беше като молитва в съзнанието му.

— Заведи ме горе — предложи тя.

Той я обгърна с ръцете, надавайки изненадан вик. Без да си направи труда да включи осветлението, взимаше стълбите по две наведнъж.

— Накъде? — попита, щом стигнаха втория етаж.

Тя целуваше шията му с разтворени топли устни, които изцяло го разсейваха.

— В края на коридора.

Вини отвори вратата с ритник, премина през осветената от луната стая и я хвърли на голямото легло. Стоновете и смехът на Лия го възбуждаха. Стоеше там прав, обзет от силата на нуждата да бъде с нея. Всеки сантиметър от нея го разпалваше — от изящните сандали, които тя свали с ритник от стройните си краката, през тъмните опънати чорапи, до китайската червена коприна, която бе плътно прилепнала около раменете и бедрата й.

С отчаяние осъзна, че един час никога нямаше да им е достатъчен. Нито дори една година. Може би дори цял един живот.

Вини впи пръсти в униформата си и се опита непохватно да я разкопчее. Хвърли якето си на пода и издърпа тениската през глава. С блестящи на лунната светлина очи, тя наблюдаваше как възбудата му нараства.

Той развърза ботушите си, свали ги, махна панталоните и боксерките и остана гол, молейки се стегнатото му тяло и внушително вдигнатото доказателство за неговото желание да й харесат.

Младата жена приседна, за да го огледа.

— О, господи — въздъхна, посягайки да го докосне. — Ти си толкова… — Меките й ръце се спуснаха от гърдите към бедрата му. Леко докосна с пръсти главата на члена му. — … невероятно красив.

Никога преди не го бяха наричали красив, но комплиментът усили увереността му. След като можеше да е най-младият тюлен в отряда, можеше да убеди и Офелия да бъде негова.

Тази мисъл се разби на хиляди парчета, когато тя наведе глава постави устните си около него.

Исусе, Йосифе и Мария, той не искаше и да си помисля как се е усъвършенствала толкова в това. Можеше да се закълне в Господ, че усеща сливиците й.

Този страх го накара да се отдръпне. Искаше този път да е по-различно от всичко, което бе правила до този момент.

По-бавно.

Но тъканите, до които се докосваше — коприната на роклята й, сатенената топлина на кожата й, престорената срамежливост на нейния бързо движещ се език претовариха усещанията му. Да свали роклята й, се оказа невъзможно. Той успя да я разкопчее, да издърпа ръкавите надолу по ръцете й, така че тя да се събере точно под пъпа. Пъхайки ръка под полата, улови чорапогащника и го разкъса.

— Съжалявам — каза, макар изобщо да не съжаляваше, особено след като осъзна, че отдолу тя не носи нищо. — Мамка му, толкова си непослушна — измърмори похотливо.

Миризмата й и споменът за отзивчивостта й последния път му дойдоха в повече. Издърпа я на ръба на леглото и като петнадесетгодишен хлапак зад волана на кола сложи крака си на педала за газта и го натисна чак до пода.

Тя нададе вик, който успя да проникне през замъгленото му от желание съзнание.

— Нараних ли те? — попита с угризение.

— Не! — Лия се изви срещу него. — Направи го отново! Това бяха думите, които й бе казал на фара. Желанието му се удвои.

— Не се безпокой — и без това имаше намерение да го направи отново. И отново. И отново.

Само че първо трябваше да сложи презерватив.

— О, по дяволите! Чакай — помоли я той. Някак си събра цялата си воля и излезе от нея. Отне му няколко секунди да обърне панталоните си, за да намери джоба, в който беше пъхнал презерватива. Сложи го с разтреперени ръце, разсеян от тихите нетърпеливи стенания, които Лия издаваше.

Най-накрая защитен, Вини се хвърли върху нея. Тя вече разтваряше бедра и леко повдигаше ханша си. За по-малко от секунда той бе в нея, с пулсираща във вените му страст, която го правеше изключително нежен.

Старинното легло скърцаше. Лия викаше силно, карайки го да се движи по-силно, по-бързо, по-дълбоко. Той бе на косъм от загубата на самообладание.

Тя прошепна нещо в ухото му и тънката нишка се скъса.

О, не. Вини се бореше да задържи гейзера, който бързаше да се излее. Не още. Но не можеше да се спре. Тя просто бе прекалено страстна, прекалено нетърпелива, прекалено — дявол да го вземе! — красива.

Веднага след като залелите ги вълни от екстаз спряха да се разбиват, той повдигна глава, за да й се извини. Но вместо да изглежда разочарована, видя на лицето й възможно най-замечтаната усмивка.

— Това беше невероятно — промълви тя. — Бързо, но невероятно.

Вини изтръпна. Думите й имаха мигновен ефект върху него. Направи едно пробно движение. О, да, все още бе пренавит и можеше да продължи.

— Да го направим отново — предложи, — но този път по-бавно.

Очите й се отвориха широко.

— Ама ти сериозно ли?

— Сериозен ли изглеждам?

— О, боже — тя се вгледа в него с удивление. — Наистина ли можеш да го направиш повече от един път?

— С теб мога да го правя цяла нощ — закле се той.

И знаеше, че е истина, само дето разполагаха с по-малко от час.

Тя като че ли си припомни това в същия момент, в който се сети и той. Съжаление замени учудването в погледа й и миг по-късно вече се протягаше към него за една разтърсваща целувка.

Ако умра тази нощ, помисли си Вини, предавайки се на безкрайното удоволствие, със сигурност ще умра щастлив.

Изтягайки се в джакузито на Джо под низ разноцветни фенери, Пени си спомни за времето, когато баща й я беше водил на риба в залива Чейспик. Леферът, който бе уловила, тежеше почти колкото нея самата. Тя бе имала нужда от неговата помощ, за да успее да навие макарата.

Баща й не беше жив, за да й помогне сега. А последната риба, която бе хванала със стръвта си, бе с размерите на акула.

О, помощ, крещеше онази част от нея, която все още бе трезва. Соломон Макгуайър й показваше колко дълго може да задържа дъха си под вода, но това не беше единственото, което правеше.

Той си проправяше път, хапейки я по голите крака, като започна от пръстите. Тя обикновено нямаше гъдел, но боцкането на мустаците му я накара да се вкопчи в ръба на джакузито, за да успее да се сдържи. Чувстваше се особено уязвима в закачливите яркорозови бикини, които Офелия бе настояла да й заеме.

Защо Соломон насилваше нещата? В една минута си говореха за съзвездията — в колежа беше посещавала курс по астрономия, — а в следващата вече я уверяваше, че може да диша под вода.

Разбира се, беше се надсмяла на подобно твърдение и му се бе наложило да го докаже. Преди да се усети, той хапеше пръстите на краката й, карайки я да се кикоти и да се превива от смях. Без съмнение се опитваше да ускори събитията. Бе тръгнал към глезените, а след това към прасците й. Сега облизваше вътрешната страна на колената, което отначало я накара да се разсмее. Но след това смехът премина в тежко дишане, тъй като посланието беше напълно ясно. Мъжът възнамеряваше да я обладае.

Тя искаше същото, нали?

Половината Пени я уверяваше, че го иска. Ако не можеше да се научи да бъде по-спонтанна и чувствена, каквато бе сестра й, можеше никога да не намери човек, с когото да сподели живота си. Възбуждащите струи вода и споменът за целувката с Джо я принуждаваха да се освободи от задръжките си.

Е, добре, Соломон не беше Джо. Но той беше мъж и знаеше точно какво да направи, за да й достави удоволствие. Всеки нерв на крака й от пръстите нагоре бе изтръпнал. Неговата любовна игра беше точно толкова уникална, колкото и самият той, но тя искаше да изпита усещането да бъде желана, преследвана, задоволена по най-първичния начин.

Ако Джо не искаше да й даде това, то Соломон очевидно нямаше нищо против.

За щастие той изплува, за да си вземе въздух, порейки тихо бълбукащите на повърхността мехурчета, което я накара да се чувства по-скоро като негова плячка, отколкото като бъдеща любовница.

— Предполагаше се, че можеш да дишаш под вода — учуди се тя с глас, който й прозвуча прекалено тънък и висок.

— Аз мамех — призна Соломон. — Засмуквах въздух от въздушните тръбички.

Придвижваше се все по-близо, по-близо, по-близо. Неспособна да устои на силата на втренчения му поглед, Пени затвори очи и се предаде на целувката му.

О, боже. Това бе по-скоро нахлуване, отколкото целувка. Той сложи устните си върху нейните и проникна навътре с желание да я завладее, лишавайки я от уединението й.

Задъхана от удивление, тя се вкопчи здраво в него. Рамената му сякаш бяха направени за това. Чудеше се как може да се чувства в пълна безопасност и толкова уязвима в същото време.

Той я придърпа към центъра на джакузито и я принуди да се пусне от ръба. Сега нямаше за какво да се хване, освен за едрото му тяло. Като гигантски октопод, той обви ръце около нея. Заливащите я усещания бяха объркани, но опияняващи. Той ощипа зърната й и тя изстена от искрите, избухнали вътре в нея. Бедрата му потръпнаха. Тя можеше да усети близостта на члена му без дори да го беше докоснала. Това едновременно я изплаши и очарова.

Движение край прозореца привлече погледа й. Задъхвайки се смутено, Пени разбра, че Джо ги наблюдава. Съжаление и безразсъдство се сблъскаха в нея, а това беше опияняваща комбинация, като се имаше предвид алкохолът, който бе изпила по-рано.

Несигурна и без желание да поставя под въпрос мотивите си, тя леко се повдигна над водата, точно колкото да сложи гърдите си на нивото на устата на Соломон. Той захапа втвърденото зърно през плата на банския й точно както бе очаквала да направи.

Джо внезапно се обърна с гръб към стъклото.

Пронизана от съжаление, Пени осъзна, че това, от което наистина има нужда, бе да я спасят, преди да е станало прекалено късно.