Надареният

11

Прахът беше изчезнал с вятъра.

Дженис и Джайън си проправяха път по тясната червена пътечка, която им бяха казали, че води до следващия лагер и до тунела.

Пътечката лъкатушеше между многобройни кристални структури, чиито странни извити форми бяха невероятно красиви. Когато задухваше вятър, свистящият звук ги преследваше и цялата земя сякаш звънтеше. Дженис си помисли, че това е чудесно място. Джайън възхитено й се усмихваше. Той се забавляваше от пътуването, чувстваше радостта от първите й впечатления.

Всичко беше приятно, докато стигнаха до огромната равнина. Пред тях, не много далеч, се издигаше голямо кристално образувание.

Дженис сподели една случка от детството си. Някога бе намерила ярко късче кристал. Въобрази си, че прекрасното камъче е вълшебно и предано обикна съкровището си. Карпон някак бе разбрал за него. Попита я защо харесва някакво си парче скала, а не него. Дженис отговори, че повърхността на кристала е чиста и не излъчва лъжи. Той взел камъка и го натрошил на парчета с тока на ботуша си. От този ден тя бе го намразила.

Джайън замислено слушаше историята й. Изведнъж рязко спря. Загрижено огледа кристалния масив пред тях.

— Какво става? — попита тя разтревожено.

— Няколко същества се крият в кристалната грамада пред нас.

— Опасно ли е?

— Мисля, че да, таджа.

Преди още да довърши думите си, един глас се провикна към тях.

— Искаме камъните, които жената крие под наметалото си. Дайте ни ги и ще ви пуснем да си вървите по живо по здраво.

Разбира се, съществото лъжеше, Джайън усети това. Дженис започна да развързва наметалото си.

— Какво правиш?

— Естествено ще им дам камъните. Беше прав, глупаво бе да ги показвам.

— Не си сваляй наметалото, Дженис!

— Не ставай смешен. Заради няколко камъка не си заслужава да умрем.

— Не възнамеряват да ни оставят живи. Веднага след като вземат камъните, ще ни убият.

Тя пребледня от страх.

— Нима ще ни убият…

— И то най-хладнокръвно — довърши той, разкривайки й самата истина. Като се огледа, той изведнъж забеляза, че нямаха никаква защита — бяха на открито и нямаше къде да се скрият.

Нещо профуча във въздуха. Джайън рязко вдигна ръка и улови във въздуха дълъг кристален къс, на не повече от една ръка разстояние от лицето на Дженис. Тя притаи дъх.

Един глас извика:

— Това беше само предупреждение. Дайте ни камъните.

— Ако това, което казваш, е вярно, тогава защо не ни убият? Защо изчакват?

Мускулчета заиграха върху челюстта му.

— Ти си красива жена… — Остави я сама да стигне до заключението.

Тя извърна поглед към кристалното образование. Страх се изписа по лицето й.

— Няма да позволя това да се случи — каза фамилиерът.

Тя рязко се извърна към него.

— Какво искаш да кажеш?

— Застани зад мен — беше всичко, което й отговори. Дженис направи каквото й нареди. Мъжът отново извика:

— Какъв е вашият отговор?

— Ето ти отговора — отвърна Джайън и метна обратно кристалния къс към грамадата. Улучи безпогрешно малката пролука между стените. Разнесе се писък, последван от тишина.

Четири кристални къса едновременно полетяха към тях.

Джайън ги улавяше един след друг й мигновено ги изпращаше обратно откъдето бяха дошли. Всеки един улучваше безпогрешно целта си, смъртоносната им траектория завършваше с агонизиращия вик на поредната жертва.

— Няма да си играем, фамилиере. Свършено е с вас двамата.

Джайън издърпа Дженис до себе си. Дори с невероятните си рефлекси нямаше начин да отблъсне едновременно петнадесет или двадесет къса. Положението беше сериозно, дори по-лошо. Щеше да даде най-доброто от себе си, за да отбие атаката, но се съмняваше дали ще успее. Докрай щеше да защитава Дженис. Вместо да я остави в техните лапи, би предпочел да се дематериализират. Такова нещо можеше да се получи по време на метаморфозата, стига да успееха.

Сложи ръката си на гърба ми, писано, така че да мога да те чувствам. По този начин, когато настъпеше моментът, щеше да бъде в контакт с него.

— Да — прошепна тя разтреперано, като направи точно каквото й нареди. Не разбра молбата му напълно, но му вярваше.

Непрекъснат огън от кристали засвистя във въздуха към тях. Джайън застана изправен, превръщайки се в ясен прицел. Изви едната си ръка и обви кръста на Дженис.

Сетивата му подсказваха, че тринадесет кристални остриета са се устремили към тях. Прекалено много, призна си със съжаление той.

Дженис, аз…

Сигнален огън избухна във въздуха пред гърдите му. Мигновено тринадесетте кристала експлодираха и се разпиляха на прах. Блестяща аварианска сабя просвистя във въздуха с едва доловими очертания.

— Тадж Джайън. — Трейд сведе глава за поздрав, после пристъпи пред двойката. Невероятно умелата му ръка продължи да спира смъртоносните оръжия, отправени към тях.

— Трейд — отвърна мрачно Джайън. — Радвам се да те видя отново. — Джайън се отдръпна вляво, като привлече Дженис със себе си и отблъсна няколко кристални къса. — Най-искрено се радвам.

Загадъчните устни на Трейд се извиха.

— Колко са зад прикритието? — Воинът знаеше, че сетивата на фамилиера щяха да му дадат информация.

— Вече повалих петима, така че седемнадесет. — Джайън хвърли острия къс, който улови. — Последва вик. — Шестнадесет.

Трейд кимна, без да сваля очи от смъртоносните оръжия, които се сипеха към тях.

— Усетил си, че имаме проблем тук — заговори делово Джайън, след като отклони друго кристално копие.

— Да, така е — отвърна Трейд само от учтивост. Дженис се учудваше как двамата мъже можеха да разговарят толкова спокойно. Сякаш не се бореха за живота си!

И двамата фамилиери даваха най-доброто от себе си, за да отклонят атаката. Но враговете бяха прекалено много. Джайън и Трейд нямаше да успеят да ги отблъскват дълго.

Със светкавична скорост Трейд унищожи седем кристални копия със саблени удари. Експлодиращите кристали му напомниха за кристалните зърна, които Яниф винаги носеше на ушите си. Символът на вечно променящата се сила на чарл.

— Кристалите могат да променят енергията си — прошепна един глас в главата му. Трейд вдигна вежди от неочаквано предложената му идея.

— Отдръпни се, тадж Джайън.

Грабвайки Дженис със себе си, Джайън отскочи няколко стъпки от аварианския воин. Докато сабята в лявата му ръка усърдно се движеше с мълниеносна бързина, Трейд протегна другата си ръка с пет разтворени пръста в посока към кристалните образувания от дясната му страна.

Той призова тайната си сила — пирокинезата.

И тя, както винаги, мощно се надигна в него.

Светлинни волтови дъги се спуснаха към тялото му, обляха го, като непрестанно нарастваха по сила и брой. Небето над тях, което само преди миг беше ясно, зловещо притъмня. Силен тътен на гръмотевица проехтя над тях.

Дженис се взираше удивено в изваяните черти на аварианския воин, който спаси живота им. Зелените му очи блестяха от енергия! Беше чувала за тези мъже, но никога не ги беше виждала. Говореха, че всеки от чарл носи светлината в себе си и следователно може да надделее над силата на мрака, който ги заобикаля. Като гледаше този висок въздържан мъж, тя повярва в легендата.

Пет назъбени светкавици от широко разперените му пръсти се насочиха към кристалната постройка от дясната му страна. Мълниите улучиха целта си и потънаха в стените на кристалите.

Отначало нищо не се случи.

Изведнъж в кристалите започнаха да се появяват разноцветни ярки проблясъци, които непрекъснато се увеличаваха по брой и сила. Мълниите на Трейд бяха променили вътрешната структура на кристала, която предизвика създаването на силни пиезоелектрични полета.

Петте смъртоносни мълнии се върнаха и се насочиха право към тях двамата.

— Ще ни изгорят на пепел! — Дженис ужасено се сви в Джайън.

И точно когато огнените ленти бяха над тях, Трейд вдигна блестящата си сабя и улови смъртоносните мълнии с нея. Те изсъскаха, заискряха и жадно обвиха оръжието.

С плавно движение Трейд замахна със сабята и я насочи право към голата кристална скала пред тях.

С удвоена сила мълнията с гръм излетя от оръжието, стрелна се към скалата и я превърна в червен облак прах.

Бандитите закрещяха, докато се опитваха да избягат от прикритието си.

— Той е воин на чарл!

Със спокойни движения Трейд изпрати нови пет мълнии към кристала, като повтори предишните си действия. Бандитите побягнаха като подивели животни. Вторият заряд унищожи половината от предната стена, зад която се бяха скрили.

— Както виждам, не си си губил времето — одобрително отбеляза Джайън, като наблюдаваше съществата, които щяха да убият него и Дженис.

Трейд леко се усмихна.

— Почва да става отегчително.

Последният взрив унищожи останалата част от барикадата. Войнът свали оръжието си чак когато и последния бандит побягна.

— Нещо тича към нас отзад…

Джайън бутна Дженис зад себе си, приклекна ниско и се подготви за атака.

Едно странно чуждоземно същество ругаеше и със силно пъшкаше се опитваше да ги достигне.

Трейд сложи ръката си на рамото на Джайън.

— Това е водачът ми, Грунтел — той е малко бавен и съвсем безопасен.

— Изчакай Грунтел да се бие! — викаше водачът. Сякаш разбойниците щяха да бъдат така любезни да започнат отново битката след пристигането му.

— Всичко свърши, Грунтел. — Трейд скръсти ръце пред гърдите си и заклати глава, докато уигамабобът с тежка стъпка се приближаваше към тях.

Джайън се вгледа с интерес в чуждоземното същество. Водачът му изглеждаше познат. И тогава си спомни, че го беше видял, когато с Дженис влизаха в тунела на Ганакари. Фамилиерът се опита да използва специалните си сетива, за да прозре каквото може за странното същество.

Грунтел, не разбирайки защо фамилиерът го гледа така натрапчиво, му отвърна, като взе презрително да го души.

— Веднага престани! — Джайън бутна подсмърчащата муцуна настрани.

Дженис се закиска зад ръката си.

Трейд отклони поглед, очите му весело заблестяха. Доста необичайно поведение за него.

— И така Трейд, как ме намери? — Джайън загърби водача, който продължаваше да го души от разстояние.

— Яниф ме изпрати.

Джайън се засмя.

— Яниф, моят стар приятел. Трябва да му благодаря за помощта. На теб също, Трейд. Ти ни спаси живота. Няма да го забравя.

Почувствал се неудобно от похвалата, Трейд деликатно омаловажи постъпката си, сякаш тя беше обикновено нещо.

— Този, който мирише вкусно, е благовъзпитан — провъзгласи Грунтел.

Джайън се намръщи на странния водач, но Грунтел не му обърна внимание. Той се облегна на кривата си тояжка, като още се мъчеше да си поеме дъх.

Дженис пристъпи напред.

— Аз съм Дженис. — Тя протегна ръка към аварианина. — Също ти благодаря.

— Прости ми, таджа. При цялото това вълнение забравих да ви представя. Това е Трейд та’ал Яниф. Член е на огромното ми семейство.

Очите на Трейд трепнаха към Джайън. Беше чул да нарича жената „таджа“. А тя не беше фамилиерка. Нима това беше принцесата, която твърдяха, че е откраднал?

Тя не знае. Джайън изпрати мислите си само на Трейд.

Трейд повдигна вежда и погледна въпросително към Джайън над главата на Дженис. Това ще усложни нещата. Остави ги засега така.

Трейд кимна с глава на Джайън и пое протегната ръка на Дженис.

— Няма нужда да ми благодарите.

— Разбира се, че има. — Тя му се усмихна мило. Трейд веднага се досети защо Джайън е укрил тази жена. Беше пленително красива, по свой собствен начин. Докато те се биеха, тя стоеше смело на мястото си. Беше точно от този тип жени, на които Трейд се възхищаваше. Необикновена и смела.

Джайън усети явното му възхищение и му изпрати предупредителни сигнали. Трейд се усмихна леко. Фамилиерите бяха много ревниви към това, което смятаха за свое. Призна правото на Джайън с почтително кимане.

Всъщност Джайън беше един от няколкото мъже, които Трейд уважаваше. На Стража на мъглата се възхищаваха всички в Алианса и особено в Авария. Имаше репутация на честен мъж. Смел и уважаван фамилиер, който държи на думата си. Неговите хора много го обичаха.

— Дженис ме придружава до Авария. — Джайън срещна очите на Трейд. Думите му излъчваха огромна нежност. — А така нашето пътуване ще бъде по…

— Очарователно — дипломатично довърши Трейд.

Дженис се усмихна.

— Какви прекрасни думи. Ако вие сте пример за всички авариани, тогава трябва да призная, че с нетърпение очаквам да посетя вашия свят.

Джайън мигновено се ядоса, прояви котешката си ревност.

— Страхувам се, писано, че Трейд е доста по-различен от повечето авариани.

— Така ли? — Тя огледа замислено силния сдържан воин — от дългата му до кръста тъмна коса до искрящите му нефритени очи. — В какво отношение? — полюбопитства.

С ръце на бедрата Джайън се извърна към Трейд, предизвиквайки го да отговори на този въпрос. Но Трейд само се усмихна.

Не след дълго аварианинът се чудеше дали вътрешният му глас, който му напомни, че кристалите преобразуват силата, беше действително собственият му глас.

Останалата част от пътуването до подземния лагер премина без особени събития, освен че Грунтел постоянно подсмърчаше и душеше след Джайън, а той с раздразнение пъдеше уигамабоба надалеч.

Стигнаха входа на тунела преди полунощ и бяха щастливи, че напускат този свят.

Подземният лагер беше напълно пуст. Джайън съобщи на групата, че това не е нещо необикновено, когато някой е бил нападнат. И макар че се зарадваха, дето няма да се срещнат с други непочтени обитатели на тази планета, биха били доволни да поразпитат местните за следващия свят.

Дженис си пое дълбоко дъх.

— Чудя се какво ли ще намерим от другата страна. — Досега нямаха много късмет с редицата тунели, които свързваха световете.

Джайън стисна ръката й.

— Ще бъда до теб, таджа.

— Не се тревожи — отвърна Грунтел. — Всичко прекрасно. Добро място. Добри хора. Ще ги харесаш.

Трейд се извърна към водача си.

— Сигурен ли си, Грунтел?

Водачът заклати нагоре-надолу изкривената си глава.

— Много добро място. Много удобно.

Трейд се извърна към Джайън и Дженис.

— Да се надяваме, че е така. — Той дръпна настрани Джайън и му каза: — В случай че Грунтел греши, аз ще тръгна първи, тадж Джайън. — Той извади кийракс от ножницата.

Джайън кимна благодарно за възможността да защитава Дженис.

Трейд пристъпи с единия си крак в тунела. Обърна се и извика на Грунтел:

— Много хубаво място, а?

— Много хубаво — потвърди Грунтел.

Трейд пристъпи в прохода, който свързваше двата свята.

Джайън изчака няколко минути, в случай че Трейд изпрати предупредителни сигнали, но нищо не последва. Което можеше да означава нищо или всичко.

— Хайде, писано. — Джайън поведе Дженис в прохода.

Грунтел веднага ги последва, като продължи да подсмърча.

Ако някой се намираше в подземния лагер, щеше да чуе как фамилиерът съска на уигамабоба. Последва заповедта:

— Спри!

А после женски весел смях.

Земята пред тях беше съвършено прекрасна. Докато студът не ги връхлетя.

— Не каза ли, че това място е много приятно? — Трейд загърна около тялото си наметалото, като отпрати скептичен поглед към Грунтел.

Водачът засия и пое дълбоко студен въздух. Издиша с явно задоволство, като широко се хилеше.

— Много приятно!

Дженис се усмихна, треперейки.

— Изглежда, той обича студа.

— Вероятно е така. — Трейд прибра кийракса.

— Чудя се по кой ли път да тръгнем? — Дженис посочи трите ледени пътеки пред тях. Те водеха към едно хълмче с гора, покрита с лед и лунна светлина. Въздухът, макар и студен, беше свеж, чист и ободряващ. В този свят сега беше нощ.

— Ще тръгнем по средната пътека! — изцвърча Грунтел. Той се втурна пред групата и щастливо поведе направо.

Джайън погледна въпросително Трейд, чудеше се дали да го последват. Трейд сви рамене.

— Изглежда толкова добра, колкото и другите.

— Вярно е.

Те последваха самопровъзгласилия се водач. Джайън привлече Дженис под топлото си наметало.

— Така по-добре ли е? — прошепна той.

— Малко. — После кимна, усещайки сладостната топлина под двата пласта наметала. — Винаги си бил топъл и приятен, Джайън.

Усмивка разтегли устните му.

— Мислех си същото и за теб. — Погъделичка я под наметалото.

Тя се засмя весело. Тънък слой сняг покриваше ледената пътека. Стъпките им скърцаха по снега и всичко около тях беше обляно от лунна сребриста светлина.

— Сребро и лед — меко каза тя. — Истинско вълшебство.

Джайън сведе поглед към нея.

— Да.

Дъхът й спря в гърлото. На сребристата лунна светлина той изглеждаше още по-великолепен, ако това беше възможно.

— Радвам се, че в този момент съм с теб, о, Страж на мъглата.

Дженис вярваше в значимостта на всеки миг. Френзите учеха, че хората възприемат реалността на един живот чрез отделните моменти и избираха такива, които да отделят в паметта си. Когато тези мигове се натрупат, техните следи формират магическа спирала, по която се извисява вътрешното душевно състояние на човек. Вярата на фамилиерите беше почти същата.

Простите й думи го трогнаха.

— Също и аз, писано. — Той леко докосна с устните си нейните.

Джайън бръкна в джоба си на кожените си бричове.

— За теб е. — Подаде й малък шлифован червен кристал. — Да замени този, който Карпон ти е отнел.

Сълзи се появиха в очите й. Дженис задържа съкровището в дланта си, после присви пръсти над скъпия подарък. Знаеше, че през останалата част от живота си всеки път, когато погледне дара на Джайън, тя ще си спомня за невероятната нощ, която бяха споделили в кристалната стая.

Той й беше дарил нов момент, който да въведе в линията на живота си.

— Винаги ще го пазя и ще го обичам.

— Както аз те обичам. — Той я целуна по устата и измърка до хубавите й устни.

Грунтел задърпа Трейд за ръкава.

— Виж! Виж ги какво правят! — Той посочи към прегърнатата двойка.

Трейд се закани на любопитния водач.

— Не гледай натам.

Грунтел почеса набраздената си глава.

— Не?

— Не. — Трейд извърна напред муцуната на капризния водач и продължиха да се спускат.

— Хм. И тя си мисли, че той е вкусен! — обясни Грунтел.

— Не по този начин! — Трейд извърна поглед и продължи по пътеката.

Призори те стигнаха до едно каменно жилище до заледен поток. През нощта не бяха срещнали никакви същества и Дженис бе започнала да се чуди дали Грунтел беше прав в избора на пътека.

— Да отидем там! — развълнувано каза Грунтел. — Приятели. Ще отдъхнем през деня.

— Нима ни казва, че ще намерим подслон? — попита Джайън.

— Така изглежда.

— Уморена ли си, Дженис? — Той я притисна до себе си. — Или искаш да продължим?

— Не продължава! — Грунтел заподскача нагоре-надолу.

— Твърде далеч тунел. Твърде опасно. Трябва помощ!

— Опасно? Какво имаш предвид под опасно? — попита Джайън, загрижен за Дженис.

— Пътят много стръмен. Нуждаем се от помощ.

— Предполагам, че иска да ни обясни, че пътят става труден.

Грунтел заклати глава към Трейд.

— Може би трябва да приемем съвета му, тадж Джайън. Досега той ми доказваше, че знае какво говори.

Джайън сведе поглед към Дженис. Предполагаше, че тя няма да си признае, но знаеше, че е уморена.

— Ще спрем.

Трейд и Грунтел тръгнаха напред.

— Защо те пита какво да прави, Джайън? Трейд не изглежда мъж, който пита такива неща. — Дженис вдигна поглед към него, а въпросителният израз правеше още по-красиви нежните й черти.

Джайън замълча.

— Такъв си е той — хитро отвърна той.

После сви рамене, като се преструваше, че темата не го интересува. В действителност беше изумен от проницателното й наблюдение. Трябваше да предупреди Трейд да бъде по-внимателен.

Грунтел заблъска по дървената врата с кривата си тояжка.

Отвътре се чу силен лай, последван от дрезгаво мърморене. Няколко минути по-късно вратата се отвори и се показа същество, покрито с козина, което беше високо почти колкото двама мъже. Имаше кафяви кръгли очи, заоблен черен нос и две малки заострени уши, които стърчаха под прав ъгъл на върха на главата му. Той почука челото си, за да покаже, че няма апарат за превеждане.

Грунтел поведе разговора вместо тях, като заговори със съществото със сумтене и гърлени звуци. Очевидно те се познаваха.

Грунтел се обърна към тях с двузъбата си усмивка.

— Ого ви пуска да останете за почивка.

Трейд кимна.

— Кажи му, че благодарим за любезността му.

Грунтел преведе. Езикът на Ого изскочи от широко отворената му муцуна, от което всички се увериха, че това е неговият вариант на усмивка. То ги въведе вътре.

Доволна, че решиха да останат тук, Дженис огледа гостната на малката къщурка. Стаята беше осветена от голяма камина. Вълнени килимчета покриваха пода, по който бяха разпръснати ниски възглавници, явно предназначени за почивка. Малко котле с гозба висеше над огъня, апетитна миризма изпълваше стаята.

Дженис въздъхна. Развърза наметалото си и уморено се отпусна на най-близката възглавница. Джайън седна до нея. Дженис отново се зачуди на котешките му навици. Фамилиерът седна много близо до нея, като докосваше различни части от тялото й със своето. Сякаш мълчаливо искаше да изтъкне присъствието и значението си, докато в същото време показваше на всеки, който го наблюдава, че смята тази жена за своя собственост.

Трейд мигновено разпозна позата, защото беше я виждал безброй пъти при други фамилиери, мъже и жени. Това беше друга фамилиерска загадка — те бяха независими и въпреки това се държаха като закрилници към онези, за които се грижеха.

Ого беше щедър гост. Той предложи на всички топла супа, като подаде първата купа на Джайън. Някак бе усетил, че това беше фамилиерът, чието одобрение трябва да спечели.

Стражът на мъглата наклони глава и опита бульона. Като използва специалните си сетива, той установи, че храната няма да бъде вредна за тях.

— Безопасно е — тихичко изрече той. Дори Ого да не можеше да го разбере, не искаше да оскърби щедрото чуждоземно същество в неговия дом. После подаде купата на Дженис, така че да може тя първа да се нахрани.

Тя беше много гладна и с благодарност прие ястието. Сръбна няколко пъти, преди да похвали вкуса му.

Всички нетърпеливо изпиха своя дял.

След като приключиха с храненето, Грунтел и Ого като стари приятели поведоха разговор до огъня. След време Грунтел се извърна към Трейд.

— Ого казва, че ще ви заведе до тунела с неговите уий-чак-чак.

— Уий-чак-чак… Какво е това? — Трейд се беше проснал върху няколко възглавници със скръстени ръце зад главата. Въпреки отпусната му поза аварианинът, както винаги, беше нащрек.

— Той казва много жестоки, много смели. Могат движат върху лед. Уий-чак-чак уважавани от всички. Ще заведат само ако вас харесат.

— Хмм. — Кичур от косата му се беше пъхнал под наметалото и когато той се обърна на една страна, се оскуба. Трейд изкрещя раздразнено:

— Попитай го дали има кожена връв, с която да си вържа косата.

Грунтел изсумтя нещо на Ого. Ого изплези език.

— Казва няма. Твърде лошо за воин, който мисли, че не е чарл.

Трейд присви очи. Без да обръща внимание на явното удоволствие на Грунтел, той наблюдаваше как Джайън положи заспалата Дженис на една от възглавниците. Разсеяно се зачуди какво ли е да се грижиш така за жена. Да почувстваш този вид…

Мислите му го разтревожиха, затова, както беше обичайно за него, той ги отхвърли.

— Изтощена е. — Джайън я покри с наметалото си.

— Това твоята таджа ли е, Джайън? — попита Трейд без заобикалки.

— Нима съм казал това?

— Знам, че си бил заловен в Ганакари — видях през какво си минал.

Джайън беше впечатлен от способностите на Трейд.

— Не знаех, че можеш „да виждаш“, Трейд.

Лека иронична усмивка изви изваяните устни на тъмнокосия мъж.

— Не, не съм направил много. Разкрих се пред Гилдията, за да спася Реджар.

Джайън стана.

— Върна ли се Реджар?

— Да. — Трейд му разказа историята. — И доведе съпруга, която не е фамилиер.

Джайън се присъедини към смеха му, внимавайки да не събуди Дженис.

— Реджар винаги е бил пръв, когато се отнася за сияйни нови пътеки.

— Вярно е — съгласи се Трейд, когато си помисли за капризния си доведен брат. Беше сигурен, че наполовина фамилиер, той няма лесно да издържи уроците на Яниф. Малкото, които беше усвоил като по-млад, беше достатъчно да му покаже, че всеки като Реджар трябваше да бъде впримчен в юзди. Очите на Трейд заблестяха, когато си представи как Лорджин безжалостно го дразни.

— Значи си спасил и Реджар. Много съм ти задължен, Трейд.

Аварианинът се подразни.

— Не ми дължиш нищо. Трейд не обича да е задължен или да са му длъжни.

— И въпреки това… — започна твърдо Джайън.

Скулите на Трейд се обагриха в тъмен бронз.

— Как се измъкна от Ганакари?

— Дженис ми помогна да избягам.

— Трябва да е много объркана.

— Винаги е била. Тя не е от Ганакари — тя е френзи.

— Френзи? — Трейд го загледа замислен.

— Какво?

— Знаеш ли нещо за френзите?

— Не много. Само че са скитнически народ.

— Има няколко френзи в Зариан, където живея. Те са страстни хора.

Усмивка на мъжко превъзходство пробяга по лицето на Джайън, но той не каза нищо.

— Аха. — Трейд само можеше да си представя. — Тя танцува ли за теб?

— Какво искаш да кажеш?

— Не трябва да питаш, ако го направи. Говори се, че жената френзи има специален танц и го изпълняват само веднъж в живота си, за един човек. Мълвата е, че е мистичен и жречески. Тя не използва думи, а само движения, за да резонира с душата на наблюдателя. Танцът описва образа на чистата любов. Този, който веднъж го е видял, става неин завинаги.

Джайън беше слисан. Втренчи се в заспалата Дженис.

— Не знаех — измърмори той.

Трейд отклони темата за любовта и предаността, чудейки се кога ли и Джайън ще започне да се тревожи от тези неща.

— Гилдията е много разтревожена за теб. Иска да те види.

— И аз тях. Има много неща, които трябва да обсъдим. Фамилиерите са в голяма опасност, Трейд. Ще призова за помощ всички, които се отнасят благосклонно към чарл.

Трейд свъси вежди. Щом Джайън казва такова нещо, значи наистина е сериозно.

— Ще заведа теб и твоята таджа невредими до Авария, Джайън.

— В това не се съмнявам. Яниф е изпратил най-добрия, за което съм му благодарен.

Трейд склони глава при похвалните думи, изречени от мъжа, когото много уважаваше.

— Хайде да отдъхнем малко. Имам чувството, че пътуването ни няма да е от най-приятните.

— Вярно е. Трябва да се справим с тези свирепи Уий-чак-чак. — Трейд спря за миг, после добави невъзмутимо: — Може би ще им хареса миризмата ти, Джайън.

— Защо да бъдат изключение? Очевидно на всички им харесва.

Трейд изсумтя.

И двамата легнаха на възглавниците за кратка почивка.

Следващата нощ, когато луната изгря, Ого поведе групата зад къщурката.

До оградата имаше ниска, наподобяваща сал, платформа. В средата й се издигаха високи пилони с напречни греди. Ого направи знак на Джайън и на Трейд да застанат до пилоните, докато Дженис и Грунтел седнаха в краката им един срещу друг.

— Сега ще изведе уий-чак-чак — осведоми ги Грунтел. — Надявам да ви харесат. Много жестоки.

Джайън и Трейд кимнаха сериозно. Силен лай се чу от бараката. Двамата мъже се приготвиха за битката, която можеше да последва. Ого се показа зад ъгъла.

Той водеше със себе си осем тумбести животни с пухкави глави и с изплезени езици. Те имаха широки лапи и въртяха опашките си. Бяха само педя и половина високи. Очите и на Джайън, и на Трейд се разшириха от учудване, но нито един от тях не каза нищо. И двамата обаче си мислеха едно и също нещо — това ли са свирепите животни?

Ого впрегна уий-чак-чаките и се качи на платформата. Зачака разтревожено.

В началото уий-чак-чак само вдигаха врява и душеха всичко наоколо. Ого изглеждаше напрегнат.

След това едновременно вдигнаха кръглите си носове във въздуха, задушиха миризмата и всичките извърнаха глави и се вторачиха в Джайън.

Фамилиерът се взираше в тях с присвити очи.

Осемте уий-чак-чак издаваха звуци, подобни на кикот, а разтворените им челюсти и с бели зъби приличаха на усмивки. После те сведоха глави и започнаха да теглят платформата.

— Сега можем вървим! — щастливо извика Грунтел. И те тръгнаха. С тромава стъпка и едва-едва.

Доста по-късно все още не бяха излезли от предния двор.

Устните на Джайън се извиха иронично. Изведнъж осъзна абсурдността на ситуацията. Той отчаяно се опитваше да не избухне в смях. Дженис започна да се киска зад яката на наметалото си. Трейд замига и отклони поглед вдясно. Подозрително кикотене се чуваше от неговото място на платформата.

Джайън притисна ноздрите си.

— Какво правим? — попита той всички, които го слушаха. Платформата едва се тътреше по главната пътека. Трейд се извърна към него и каза съвсем сериозно:

— Ние се Уий-чак-чаким.

Джайън и Дженис едновременно избухнаха в гръмогласен смях. Ъгълчетата на устните на Трейд се извиха.

— Добре че харесаха миризмата ти, Джайън — добави шеговито Дженис. — В противен случай кой знае колко време, щяхме да загубим!

Този път дори Трейд се засмя, докато странната каруца се влачеше по пътя.

Уий-чак-чак доказаха ползата си, когато започнаха да се спускат в дерета. Широките им лапи с остри нокти се забиваха в леда и те преминаваха през места, където щеше да е много трудно за пътници, които вървят пеша.

Дженис си спомни колко прекрасно беше пътуването през ледената гора под светлината на звездите. Студеният свеж въздух, сребристите клони на фона на тъмното небе рисуваха пред нея магическа картина, която никога нямаше да забрави.

Джайън стоеше зад нея, мускулестите му крака притискаха гърба й. Присъствието му допълваше прекрасното настроение на тази нощ, макар че щеше да се наслаждава на гледката дори той да не беше с нея. Но нямаше да е същото. Сякаш фамилиерът правеше всичко наоколо по-добро и сигурно. Той беше такова приключение в живота й!

И освен това я караше да се чувства невероятно жизнена! Не само заради еротичния му опит, а заради всичко друго. Подозираше, че впечатлението й не се дължи само на пътуването. Около него винаги си беше така. Нямаше друг с такова мощно и жизнерадостно присъствие.

Тя отново се натъжи при мисълта, че трябва да го напусне.

А той сякаш почувства внезапната промяна в настроението й, защото протегна ръка и погали шията й, както си разговаряше с Трейд. Несъзнателният нежен жест дълбоко я трогна. Тя благодарно потърка бузата си с ръката му.

На зазоряване стигнаха до тунела.

Входът му се издигаше в средата на гората, самотен, тих и пулсиращ със светлина. Дженис се досети, че беше скрит умишлено. Грунтел потвърди мислите й, като им съобщи със скованата си реч, че този тунел води към света на Алианса. След като влязат в него, ще бъдат съвсем близо до друг, който води директно до Авария.

Мъжете се поздравиха при тази новина.

Дженис се радваше, че най-опасната част от пътуването им очевидно бе приключила, но се натъжи при мисълта, че трябва да се раздели с Джайън. Върна спомените си назад — когато отиде при него, окования във вериги пленник, тя не бе си представяла, че между тях ще се развие такава връзка.

Тогава изобщо не очакваше, ще срещне някого като Стража на мъглата. Как би могла да го знае? Със сигурност няма такъв като него.

Грунтел изненада всички, като се сбогува с тях.

— Няма ли да дойдеш с нас? — попита Трейд водача, като го дръпна настрана.

— Няма дойде. Тук Грунтел свърши. Доведох, както обещах. Трябва да се прибира вкъщи.

— Разбирам. — Поради странни причини Трейд се натъжи, като разбра, че придружителят му си тръгва. Всъщност той беше започнал да харесва уигамабоба. Водачът му го спаси, когато го улучи отровната игличка.

— Защо не дойдеш с нас в Авария? — попита той, като сам се изненада от въпроса си. — Сигурен съм, че можем да ти намерим място.

Грунтел заклати муцуна, малките му очички заблестяха.

— Трябва да се прибира вкъщи — повтори тъжно той.

Трейд кимна разбиращо. После извади сребристо черна кесия с тежки камъни и я подаде на Грунтел като заплащане за услугата му.

Грунтел се захили и нетърпеливо загреба в торбичката.

— Много добро заплащане, рицарю на чарл! — Той изигра малкия си танц, въртейки се на широките си стъпала.

Трейд се усмихна.

— Грунтел, аз не съм рицар на чарл.

Грунтел прибра камъните в сивата си мантия, без да обръща внимание на твърдението на Трейд — както правеше от самото начало.

— Извършиш огромно дело — спасиш всички нас. Може би получиш специална награда от чарл!

Чертите на Трейд мигновено се вкамениха.

— Нищо не искам от чарл.

Грунтел наклони глава встрани.

— Иска нещо. В сърцето. Дълбоко. Грунтел знае.

Аварианинът се изчерви от нахлулата в лицето му кръв. Обърна се с гръб.

— Задоволи желанието на сърцето си. Никога не боли. — Той потупа по гърба воина с грубата си, обрасла с козина, ръка.

Аварианинът помълча, после каза меко:

— Сбогом, Грунтел. Желая ти всичко добро — и тръгна към входа на тунела.

— Не забравяй думите на Грунтел, рицарю на чарл! — извика след него Грунтел, когато аварианинът мина входа.

Трейд се поколеба за миг, но после продължи.

Грунтел се облегна на малката си крива тояжка, докато се увери, че всички ще влязат невредими в тунела. След това доволно продължи по своя път.

Уигамабобът винаги приемаше сериозно работата си на водач.