Яниф бавно се изкачи на най-високия връх на Авария, родното място на бащата на Трейд.
Говореше се, че най-ясните видения се събират на тези стръмни върхове.
Крилатият му приятел Боджо пусна обшитата със черни и златисти бродерии торбичка с прозрачни камъни в ръката на Яниф. Мъдрецът дръпна връвта и ги изсипа от върха.
Силният порив на вятъра развяваше тъмночервената му роба, когато се загледа в долината.
Облаци се появиха на хоризонта, макар да беше ясен ден. Купестите грамади бяха тъмни, плътни и вещаеха опасност.
Яниф внимателно наблюдаваше далечината.
Приближаваше буря. Тя щеше да промени бъдещето.
Той съсредоточено се заслуша.
Полъхът на вятъра му прошепна.
Надареният.