Нарко-маневри София — Бургас

Предговор

В края на двадесети век, и по-специално последните петнадесет години на столетието, (а и на първото хилядолетие) смъртоносното цунами от наркотици от всякакъв тип залива България от всички страни. В столичния ж.к. „Младост“ хероинът до голяма степен започва да се използва от подрастващите тогава повече и от брашно тип 500! През деветдесетте години на миналия век кафеникавият прашец убива хиляди, а наркоразпространителите натрупват огромни богатства, продавайки смърт по улиците на по-големите градове в България. С настъпването на новия милениум популярност със светкавична скорост набират синтетичните наркотици. Амфетамините, със своята ниска цена и многочасов ефект върху мозъка на употребяващите ги, се превръщат в най-масово използваните психоактивни вещества в страната. Възрастовата граница на зависимите пада с всяка изминала година, а страничните ефекти от синтетичната дрога са ужасяващи. Употребата на амфетамини води до хронична параноя, тежка депресия, еректилна дисфункция при мъжете, инсомния и много други тежки психически контрактори. С настъпването на второто десетилетие на двадесет и първи век статистиката сочи, че употребата на хероин намалява за сметка на амфетаминовата такава като броят на използващите синтетични психоактивни вещества нараства главоломно и обратнопропорционално на възрастовата граница.

Героите в книгата са реални лица с променени имена, жертви на деструктивния ефект от злоупотребата с дрога, а действието се развива в градовете София и Бургас — местата с най-голяма гъстота на наркозависими в България. По-голямата част от историята, която разказвам, е вдъхновена от реални събития, останалото е литературна интерпретация с цел придаване на допълнителен драматизъм. Целта е да се покажат действителните последствия и ефекти върху човешката психика и организъм, вследствие прекомерната употреба на забранени субстанции, резултатите от грешно взети решения в екстремни ситуации, водещи до фатални последствия и необратими развръзки. Идеята е всеки да разчете описаното по свой собствен начин и да достигне до собствени изводи. Книгата няма за цел да проповядва или пропагандира каквито и да било морални или нравствени насоки и ценности, а да отрази една болезнена действителност чрез обективни и чисто литературни методи. Приятно четене!