Нарко-маневри София — Бургас

Шеста глава Типченица

Есента връхлетя страната рязко и безапелационно още в началото на месец септември. Студ, дъждове и бурни ветрове се стелеха над почти цялата територия на република България. Беше началото на деветия месец от годината и нарколятото на Мокрия изведнъж си отиде. Да, обаче започваше наркоесента. Нашето момче все още притежаваше около петдесет таблетки вносно екстази и около стотина семена от канабис, които изглеждаха доста качествени. Да речем, че от тези сто семки, петдесет се окажат феминизирани, т. е. пораснат „женски“ растения (петдесет корена), и ако едно растение даде минимум сто грама суха маса, от пликчето със семки Емилиянчо имаше реалната възможност да отгледа пет кила висококачествена домашна марихуана. По тогавашните цени за грам (около двадесет лева), това прави сто хиляди български лева, сто шибани бона!!! Това вече си е бая пара. Да, обаче и до ден-днешен марихуаната си е забранена в България и за отглеждане, трафик и притежание наказанието е затвор. Ако вече не сте разбрали, прочитайки написаното дотук, ще ви го обясня с няколко думи: на Мокрия изобщо не му пукаше от закона, не го беше страх от мутрите и нямаше никакво намерение да се отказва, както от консумирането, така и от пласирането на всички видове наркотици, които му попадаха.

И така, „емигрирайки“ на село при баба, хранейки се с качествена и здравословна домашна храна и дишайки чист планински въздух, Мокрия стартира едно ново ежедневие, в съвсем различна от досегашната околна среда. Освен хубавата храна, готвена ежедневно от баба му, той лапваше и по две-три „хапченца“ от тия на Котвата абсолютно всеки ден. Естествено, без изобщо да се бави, нашият зася всички семена, които беше гепил от чантата на пазарджишкия стопаджия. Семената наброяваха точно деветдесет и пет. Мокрия ги боцна в деветдесет и пет кофички от кисело мляко, старателно ги подреди в няколко дървени касетки и ги постави до прозореца в една от стаите в къщата, тъй като слънцето вече не беше толкова силно и нямаше възможност растенията да бъдат отгледани в двора. Една седмица по-късно всички засети семки покълнаха. След още две седмици Мокрия пресади растенията в туби от минерална вода, кашпи, саксии и вази. Повече от половината растения се оказаха женски. Наистина семената излязоха доста качествени.

Внезапно настъпи един странно скучен период. Есента връхлетя и „Младост“ 2. Листата на дърветата пожълтяха, потъмняха и окапаха за има-няма две седмици. Единственият живец бяха децата, които тъкмо започваха учебната година. Бате С. постепенно изтриваше спомена за Емо Мокрия и парите/материала, които му дължеше, а и ембаргото да стъпва в Бургас го спъваше по пътя му към вземане на дължимото и възмездието, което имаше нужда да наложи на софийско-бургаския наркоман, дръзнал да му открадне половин кило амфети. От друга страна, в морския град, Грую Котвата „бълха го беше ухапала“ с кражбата на колата му и плика с бонбоните, тъй като, освен че спечели тридесет и пет бимберици и си купи „да си ебе“ и колата, през остатъка от лятото така му вървеше бизнесът, че натрупа адски много пара, за супер малко време. Е, ако все пак Господ го срещнеше с Мокрия, щеше да го смаже от бой и да го насилва с тъп предмет, докато започне да хърка, но като цяло, „му кинеше дедовия“, както се изразяват по Видинско. Освен това си хвана за гадже обещаваща млада и засукана фолк певица-бургазлийка с безмерно количество силикон по цялото тяло и носеща култовия псевдоним Шехерезада. Иначе се казваше Захаринка. Май Котвичката си беше най-добре от всички. Веско Пехливанов — Малката Пехливанка си остана във Варна. Изпития влезе за лечение на наркотичната си зависимост в клиника някъде в Стара планина. Мокрия си гледаше канабиса в Ботевградската си вила. Едрия по цял ден гледаше телевизия, ядеше, пърдеше и пушеше трева.

Само Фараона постоянно го мъчеха „кахъри, черни ядове“. Първо: не можа да наебе Шуши, понеже не му стана. Второ: нямаше амфетамини и пари. Трето: очакваше го присъда от Бургаски районен съд. Четвърто: Мокрия го беше изпържил с двеста кинта, които Фараонченцето така и не можа да прежали. Освен всичко, колата му беше спряна от движение, със свалени регистрационни номера, събираща прах в районното в Бургас и т. н., и т. н. Обаче най-му беше криво за Шуши.

Самата Шуши си беше долен курволяк, наркоманка и клептоманка. Страшен боклук, отделно си беше бая грозновата. Фараона, обаче, се влюби яко в нея. И не му даваше мира фикс идеята да я обладае. Звънеше ѝ всеки ден, но тя го режеше. И той давеше мъката в алкохол.

Един ден я видя на улицата с мистериозния Ванчо от Мездра. Човекът, който и даваше безплатно амфурки, очевидно срещу натура.

— Оооо, Шуши, къде ходиш, бе? — закачливо я заговори Фараона.

— Емии, тук с Ванчо се разхождаме — отговори младостката парантия. — Запознайте се, това е Фараона.

Исторически момент! The Pharaon meets Vancho. Тази среща щеше да даде началото на една нова нарко епоха.

Въпросният Ванчо беше обикновен преселник от северозападния български град Мездра. Дошъл в София да си търси късмета, Ванчо беше попаднал още от самото начало на най-долните отрепки в „Младост“. Живееше на квартира в един апартамент в квартала и друсаше яко амфетамини. Направо си смъркаше като количество и честота наравно с Мокрия, Фараона и Едрия. Ванчо имаше невероятната дарба буквално да надушва къде е най-евтиният и същевременно най-качественият материал.

И така, по времето, когато още се ориентираше в обстановката, Ванчо се беше запознал с всички дилъри в околността, както и с Шуши. За сношение между тях двамата преки доказателства няма, но не са и необходими. Гарантирано, от време на време си спеше с нея, както и се друсаха заедно доста често.

— Приятно ми е — учтиво каза Ванчо, подавайки ръка на Фараона.

— И на мене ми е приятно — отговори Станимирчо, но някак си със злоба в пресипналия си глас. — Накъде сте се запътили?

— Търсим си нещо за пафкане — простичко отговори Шуши.

Амфетамините в „Младост“ 2 бяха нещо като даденост по това време. Абсолютно всеки „вземаше“ и „даваше“. Не така стояха нещата с марихуаната. Тя беше „кът“. По-трудно се намираше. Допреди една година съществуваше изключително силна „фирма“ за трева, базирана в Югоизточните райони на София, която беше разбита със страшна сила къде случайно, къде не толкова, точно в деня на парламентарните избори, когато за пръв път за министър-председател на България беше избрано лицето Бойко Методиев Борисов.

Както стана дума по-рано, Едрия си отглеждаше храсталаци на балкона и хич не страдаше от липса на „нещо за пафкане“. А Фараона удобно се възползваше от „имането едро“ и често отскачаше до тлъстичкия си приятел за шепа ганджалък.

Така стана и сега.

— Едър, вдигни си дебелия гъз и отвори скапаната врата! — крещеше Фараона, докато блъскаше по вратата на тлъстия младостки мързеливец.

— Стига удря по вратата, ше ти еба путката лелина! — сипеше Едрия от другата страна, клатушкайки се към антрето на апартамента си. Отключи вратата и отвори.

— Копеле, дай една щипка жожобичка — вече с по-мек тон замяука Фараона, след което се просна на дивана в хола и си запали цигара от кутията на Едрия.

— Ааа, стига съм ти давал, ше те еба у наркоманския гъз. Изпуши ми десет грама за една седмица! Да го духаш!

— Аре бе, свиня долна, дай една главичка само, де — започна да наглее Станимир.

— Ако ми намериш няк’ви амфетки! — категоричен беше Едрия.

— Добре ше ти намеря, обещавам!

— Откъде? — залюбопитства човекът с ко´за.

— Абе, откъде ше намеря си е моя работа, айде дай малко „Марийка“ и до довечера ще ти доведа „кака Ани“ — прикани Фараона, след което Едрия с половин уста каза „ОК“ и бръкна в един шкаф, а после подхвърли в ръцете на Фараона една бучица от домашно отгледаната си марихуана.

Без дори да каже „чао“, Фараона се изстреля „с триста“ обратно към мястото, където по-рано беше срещнал Шуши и Ванчо Мездрата. Горкото Фараонче, все още таеше някаква надежда, че един ден ще обладае малката квартална развратница. Когато се върна на мястото, двамата го чакаха, хилейки се и мятайки си съмнително палави погледи.

— Ето го коза! — изпъчи се Фараона, сякаш беше хвърлил един сак с десет кила „холандец“ на пейката.

— Уууу, екстра! Шуши, ще свиеш ли докато начертая пет-шест линейки? — измрънка Ванчо и извади един хартиен пакет от смрадливите си чорапи. Очите на наш Станимир естествено светнаха като би ксенонови фарове на чисто ново БМВ шестица.

Така започна наркотичната одисея на Фараона и Ванчо. Тримата с Шуши така се напафкаха и насмъркаха, че до вечерта не спряха да боботят, да се наливат с бири, които Ванчо купуваше и, естествено, да продължават да смъркат амфетаминикус. Разбира се, Фараона забрави за обещанието си към Едрия и не му занесе амфурки. Но, както са казали мъдрите хора: „Ако Мохамед не отиде при планината, планината ще отиде при Фараона“. И така, в един момент, докато нарко-пейка партито на нашите герои беше в разгара си, една „планина“ дойде при тях. Да, точно така. Докато разхождаше кучето си, Едрия се натъкна на Фараона, Ваньо и Шуши:

— Ей, калъф долен, нали ми беше обещал нещо, бе, да ти е…! — избухна Едрия, правейки се на шефче пред непознатия тогава за него Ванчо Мездренски.

— Тъкмо щях да ти звъня, Едър, не се сърди — заоправдава се Фараона, след което се обърна към мездренския: — Ванчо, запознай се с Едрия!

— Ванчо — безизразно подаде ръка момчето от провинцията.

— Борислав — по същия начин отвърна Едрия, след което продължи да залива Фараона със словесна помия:

— Ти си еба ти боклука, като имаш нужда си първи, а като обещаеш, нещо ник’ъв те нема! Помияр!

Фараона набързо успокои нещата, примолвайки се на Ванчо да извади още малко материал, за да може и Едрия да се почувства „освежен“. След пет минути скандалът беше потушен и всички бяха щастливи. Явно амфетаминът обединява хората!

В следващите няколко месеца Фараона, Едрия и Ванчо Мездрата бяха неразделни. С тревата на Едрия и амфетите на Ванчо светът беше розов. От сутрин до вечер тримата яко се друсаха, пиеха и вършееха по квартала и Витоша с една офроуд джипка, която Ванчо Мездрата притежаваше. Шуши подскачаше покрай тях като пеперудка. Изобщо, Ванчо Мездренския се оказа достоен заместник на Мокрия в „метабригадата“, както наричаха Едрия и Фараона в „Младост“.

Времето никога не стои на едно място. Тече си без да спира дори за секунда. И така, както се нижеха дните, неусетно дойде и зимата. В село Типченица, община Ботевград, сняг падна още в края на месец октомври. Студ скова целия Балкан. В къщата на баба си, Мокрия все още намираше убежище и скривалище от свирепите си душмани, а стръковете канабис, които беше посадил в началото на есента бяха избуяли и започваха да се превръщат в половинметрови храсталаци. Да, обаче назряваше един проблем, който не даваше мира на лицето Емилиан Кръстанов — безкомпромисният студ, който до дни се очакваше да превземе цялата страна и прогнозите за снежни бури и виелици. Това можеше да се окаже пагубно за реколтата, за която Мокрия в продължение на два месеца и половина се грижеше с безгранична любов и всеотдайност. Както споменах, растенията се отглеждаха вътре в къщата, а не на двора, но все пак, за да се получи качествена марихуана, от критична важност за „борчетата“ бяха наличието на топлина, светлина, вода и определени торове, някои от които — изкуствени. В зимни условия, за да осигури светлина и топлина на растенията, Мокрия трябваше да се бръкне с няколкостотин лева за лампи и препарати. Лампите за отглеждане на коноп осигуряват както светлина, така и топлина. Имат специални крушки и струват поне сто лева едната. За петдесетте саксии в хола на първия етаж на къщата, на Мокрия му трябваха минимум десет такива лампи. Тор имаше заешка и кокоша, и затова нямаше да му се налага да купува допълнителни препарати, но лампите си бяха от критична нужда. Мокрия нямаше нито една стотинка. Баба му му даваше пари за цигари, храна не купуваше, защото имаше всичко необходимо, отгледано в градината и кочината на двора. От екстазитата, които беше гепил от Грую Котвата, му бяха останали петнайсетина, но понеже бяха спрели да го хващат, Мокрия прекрати употребата им, особено след като откри, че на баба му доктори са предписали по „четвъртинка Ривотрил“ на ден и намери цяло бурканче в едно шкафче. С по хап на ден Мокрия си докарваше необходимия ежедневен делириум, тъй като все пак си беше наркоман и то много тежък.

Все пак не можеше да се отрече, че Мокрия беше изключително комбинативен и определено имаше талант да намира решение за повечето проблеми, които не спираха да го сполитат още от ранна детска възраст. Емилиан имаше братовчед на име Цецко, който, може би, няма да ми повярвате, но беше наркоман. Цецко живееше в София, но от време на време отскачаше до Типченица да види баба си. И така, един ден брат’чеда Цецко се появи без предупреждение и баба му и Мокрия се зарадваха да го видят. Естествено, първото нещо, което Цецко видя беше конопената гора в самия хол на къщата и се шокира. Все пак и идея си нямаше, че братовчед му Емилиан е там, още по-малко, че отглежда марихуана в къщата на баба им.

След като се видяха и обядваха, а на баба им изобщо не и пукаше какво се отглежда в хола, двамата братовчеди седнаха на двора и запалиха по цигара.

— Брат’чед, какво ще правиш с всичката тая трева, като я обереш? Да нямаш канал за „на едро“? — попита Цецко.

— Не знам, брат’чед. Аз първо да я отгледам пък ще видим. Нямам канал, попаднаха ми едни семки, аз ги боцнах тук, преди два месеца и те взеха, че пораснаха. Лошото е, че им трябва още поне един месец, а с тоя студ, дето ни обгръща тука и с тоя сняг, твърде вероятно е да измрат до последния корен. Имам откъде да поръчам лампи, ма нямам кинта да ги купя и много съм се притеснил — обясни Мокрия, след което, естествено, попита: — Ти нямаш ли някой лев да инвестираш за лампичка, пък после в стока ще ти ги върна, брат’чед, знаеш, няма да изпържа!

— Нямам никакви пари, брат’чед! Не мога да ти помогна — набързо го отряза братовчеда Цецко.

Тогава Мокрия се сети за нещо друго.

— А можем ли да намерим пазар за едни екстазита? Имам петнайсетина бонбона, за двеста и петдесет-триста лева ще ги дам всичките. Поне две-три лампи да взема.

— Абе, познавам едни наркомани от Ботевград, мога да ги питам.

— Много ще съм ти благодарен, брат’чед! — обнадежден се усмихна Мокрия.

На следващия ден Мокрия се събуди с някакъв дискомфорт, налегнал общото му състояние. Мъчеха го киселини. Стана и попита баба си дали има някакво лекарство, което би му помогнало. Жената го посъветва да изпие една лъжица сода бикарбонат с малко вода. Тогава Мокрия се сети за нещо гениално! Отвори буркана със содата и разцелува баба си. Без изобщо да губи време, извади плика с екстазитата, и започна да ги изсипва в едно хаванче за чукане на чесън, след което започна да мачка екстазитата с чукчето на хаванчето, правейки ги на прах. След като счука всички хапчета и ги изсипа на един вестник, Мокрия изсипа отгоре и бурканчето със содата и разбърка добре двете субстанции до получаването на хомогенна смес. Така Мокрия получи около 50 грама прах, съдържащ 65 % сода бикарбонат и 35 % смляно на прах екстази. Естествено, нашето момче си направи една линия и я изсмърка. След което възкликна:

— Въъъъъй, туй работи, бе!!! Хахаха, ей сега ше го разшиткам на ботевградските авери на брат’чеда и ще осигуря някоя и друга лампичка на храсталаците!

Веднага след това Мокрия побърза да събуди братовчед си и да го накара да се свърже с хората му от Ботевград.

Речено-сторено. Цецко звънна на приятелчетата си и им каза, че има 50 грама „метамфетамин“ на прах. Пълни глупости! Купчината бял прах съдържаше всичко друго, но не и метамфетамин. Обаче, понеже приятелите на брат’чеда Цецко не се открояваха с много акъл (за сметка на това пък имаха доста пари), и се случи така, че по това време по цял ден гледаха „Braking Bad“, така се вързаха на офертата на роднината на Мокрия, че поискаха да купят цялото количество още на вечерта на същия ден.

И така, няколко часа по-късно, Мокрия и братовчед му се спуснаха до Околовръстното на Ботевград, за да се срещнат с купувачите в едно местно заведение. Момчетата бяха точни и срещата започна навреме. Единият от купувачите поиска да пробва стоката и Мокрия му начерта една доста дебела линия, с надеждата онзи да се надруса яко и да се „изкефи на стоката“. Точно така и стана. Онези бяха обикновени амфетаминови наркомани и такова вносно екстази през живота си не бяха и помирисвали. Дегустаторът се надруса до такава степен, че очите му започнаха да се въртят и не можеше да си прибере езика. Другите момчета от ботевградската бригада онемяха. Естествено, Мокрия им предложи да почерпи и тях и те не можаха да устоят. След половин час всичките подскачаха като макаци по заведението, в което се осъществяваше сделката. Хубавото беше, че стопанин на кафенето беше братът на един от бандата купувачи. И така, след не много дълги преговори Мокрия успя да продаде цялото пликче на цена от двадесет лева за грам и тръгна от срещата с баснословната сума от хиляда лева.

На следващия ден Мокрия поръча онлайн десет металхалогенни (импулсни) цифрови лампи за отглеждане на марихуана, ползвайки лаптопа на братовчед си, тъй като в къщата на баба му компютър нямаше. Осветителните тела бяха шестстотинватови, струващи сто лева всяка. Даже от сайта, от който Мокрия ги поръча, му направиха отстъпка, заради количеството, което закупи и така доставката му излезе безплатна. Не можем да не отбележим, че тук Мокрия се справи перфектно!

Два дни по-късно лампите бяха доставени. Нашето момче ги инсталира почти веднага, поля саксиите и след като включи закупените уреди в електрическата мрежа, холът в бабината къща светна като дискотека, но по-правилно е да се каже, че заприлича на магазин за коледни елхи — готови, украсени, с лампички! Мокрия запали цигара и си помисли: „Ето това е! Вече нищо не може да ме спре да си отгледам няколко килца висококачествена «пъстървичонка»“!

Действително, стаята с петдесетте саксии растящ и зреещ канабис, заприлича на професионална оранжерия. Липсваха единствено системи за автоматично капково напояване и туби с изкуствени торове и рибешки вътрешности, използвани в индустрията за набавяне на по-голямо количество фосфор и т. н., но, както споменахме, Мокрия си беше в къщата, поливаше си стръковете ръчно, а торове имаше в изобилие, при това естествени. Ето че и най-важният фактор — светлината, вече беше обезпечен на 100 %.

И така, докато в махала Креща, на село Типченица — община Ботевград, Мокрия пийваше по един „Ривотрил“ на ден и само гледаше как „бебетата“ му растат, по горната част на „Младост“ 2 в София Едрия, Фараона и Ванчо Мездрата унищожаваха, жертвайки собствените си ноздри, колкото амфетамин можеше да се намери. По цял ден и по цяла нощ тримцата от квартала, заедно с Шуши, не правеха нищо друго, освен да се друсат и да се наливат с бири. Нарко-идилия!

Една сутрин Ванчо се появи с някаква девойка в квартала, която не беше Шуши. Мистерия е откъде я беше довел и изобщо коя беше тайнствената девойка си остана загадка. Мездрата само я представи на Фараона и Едрия като „Карина“. Шуши, естествено, изобщо не прояви и най-малкия признак на ревност, когато се запозна с нея. Фараона, обаче, видя една светлинка в тунела. Сега, когато Ванчо очевидно си беше хванал някакво гадже, може би имаше, макар и минимален шанс отново да се опита да обладае бившата изгора на Мокрия.

Вечерта на същия ден Ванчо предложи на цялата тайфа да се качат с джипката му на Железница. В гората около китното планинско селце на Витоша имаше топли минерални извори, които в квартала наричаха „природно джакузи“. Дори и в най-кучия студ, човек можеше да си отиде там, да се топне в горещата вода, която извираше наблизо и да си кара кефа с биричка в ръка. Мястото си беше природен феномен и се намираше на не повече от петнайсет километра от квартала.

Всички откликнаха на офертата на Ванчо и се накачулиха на джипа му. Мездренския беше каширал в гащите си едно тлъсто пликче, пълно с амфети. Едрия напълни един джоб ганджалък от домашния, Фараона и Шуши натовариха в багажника десетина двулитрови бири и подпалиха към Железница на свечеряване.

След половин час джипът спря на една полянка и петимата от запаса закрачиха към „джакузито“ с ентусиазъм. Ванчо вече точеше лиги по новото си гадже и само си представяше как ще я потопи в горещата минерална вода, награбвайки я жадно. Фараона се молеше на всички богове Шуши сама да му предложи да опитат отново да правят секс. Едрия си мечтаеше за един тлъст джойнт, огромна линия амфетамин и цяла двулитрова бира само за него. Всеки с мераците си!

Още с влизането в джакузито Ванчо и Карина се отдадоха на ласки, а Едрия започна да свива и да чертае. Само Фараона се шугавеше, сякаш имаше трън в гъза. И докато тъпчеше нервно на едно място, Шуши се провикна:

— Фараон, хайде сваляй гащите и влизай във водата, че ми е скучно.

Мераклията си помисли: „Благодаря ти, Господи! Ти чу молитвите ми. От утре ставам вярващ християнин!“, след което захвърли всички дрехи и със засилка се пльосна в бълбукащото вирче.

Шуши, от своя страна, седна в скута на Фараона и го прегърна. Фараона облещи очи като казанлъшки понички. След това ги затвори и прехапа устни. След малко усети как малкият му спаружен член започва да се втвърдява. На два метра от него, телата на Ванчо и тайнствената му приятелка, се гънеха в синхрон и еротични стенания огласяваха нощната гора на Железница. В един момент Фараона усети нещо, което никога досега не беше чувствал. Да! Малкото му „трабантче“ се вмъкна в гостоприемния „гараж“ на развратната Шуши. Това не беше сън! Беше реалност. Сърцето на Фараона заби лудо. Пот изби по челото му, косата му настръхна. Той правеше секс! Цялото блаженство, обаче, продължи точно двайсет секунди. Фараона гръмна като черешово топче, а Шуши му заби такъв шамар, че другите си помислиха, че някой бор се е прекършил или е ударил гръм.

— Абе, глупак, ти вътре ли свърши, бе? — закряка кокалестата младостка парантия.

— Амиии, не знам, не знам, май да… — заоправдава се клетия Фараон.

— Много си тъп. Сега ще ми купуваш хапче!

— Ааа, няма проблем, ще ти купя. Какво хапче ти трябва? — леко се поуспокои екс-девственикът.

— Оххх, Фараон, абе много си глупав, бее! Като слезнем в квартала отиваме до денонощната аптека! И как така толкова бързо свърши, бе? Хахахахаха, ти си луд! — заключи Шуши и подкани Едрия да им подаде приготвените синтетични наркотици, за да си напълнят ноздрите и да си сипят по бира.

Така Фараона ще запомни своето „сефте“. Вярно, актът продължи много кратко, но важното е, че членът му вече беше влизал във вагина. И след като се насмърка като абсолютен изрод и изпи една двулитрова бира почти на екс, животинските му крясъци огласиха цялата гора и сигурно се чуха дори в Бистрица: „Аз съм Фараонаааааааааааа…“. От следващия ден самочувствието на Станимирчо порасна до небето и само ебаваше Едрия, че още не е спал с жена. Леко парадоксално, саркастично и донякъде жалко поведение от страна на Фараона, но такова беше положението. От друга страна, Шуши не искаше и да чува за нови полови приключения с участието на току-що загубилия девствеността си калпазанин, колкото и той да ѝ се обаждаше и да я оферираше пак да я обладава.

Без да имаше и най-бегла представа какво се случва в родния му квартал, както и какви ги върши бившата му приятелка там, Мокрия вече нетърпеливо подстригваше връхчетата на растенията, които отглеждаше в хола на бабината си къща, и ги сушеше, увити във вестници и провесени над печката на дърва в кухнята, след което си свиваше цигарки и дегустираше почти готовата за жътва реколта. И въпреки че до така мечтаната беритба оставаше около една седмица, тревичката си хващаше доста доволно, а и като се добавеше и „Ривотрил“-а, който нашият продължаваше да пие, като заменяше хапчетата в бурканчето на баба му с обикновен аналгин(!!!!), ежедневното надрусване на Емилиян беше гарантирано. Така си минаваха дните му на село. До деня, в който вече не можеше да издържа и изкорени всички растения от саксиите и ги обеси в мазето с върховете надолу.

Беше осми ноември. Рожденият ден на Мокрия. Нашето момче се събуди рано, задушаван от нужда да се дрогира, изпи половин хапче „Ривотрил“, запали един останал от предишната вечер „патрон“ и дрогиран си помисли: „Въъъй, днес имам рожден ден! Мисля сам да си направя най-хубавия подарък на света!“, след което влезе в хола и започна да жъне.

Мазето в къщата на бабата на Мокрия беше хладно, сухо и проветриво. Размерите на подземното стайче бяха около три на четири метра или около дванайсет „квадрата“. Мокрия заби няколко кукички с дюбели в стената и опъна няколко въжета по цялото продължение на мазето, наподобявайки простори за пране. Изтръгвайки узрелите конопени стръкове, той ги „простираше“ по въжетата с корените нагоре, с цел колкото може по-голямо количество активно вещество да се стече в самите съцветия, които всъщност се пушат. След като ожъна всички корени и ги просна в мазето, Мокрия изпи и другата половинка от хапчето, което беше заел по-рано същия ден и заспа.

Цялата реколта изсъхна напълно за около десетина дни. Количеството суха маса беше огромно. Мокрия старателно премахна клоните, изряза с ножица „главите“ и върховете на растенията и ги изсипа в няколко платнени чувала, които изрови от бараката на двора. Миризмата беше изключително силна и натрапчива. Нашето момче отгледа много добра марихуана. И видът ѝ и ароматът, а и качеството бяха доста задоволителни. Е, стоката не даваше вид на перфектния „холандец“, обаче си беше наистина доста добра. В същата барака, от която извади чувалите, Мокрия намери и един касапски кантар, с кука и тежести. След като премери цялото сухо количество, остана като гръмнат. След което го премери отново. Грешка нямаше. Калкулацията на премерените чували показваше общо четири килограма и седемстотин двадесет и пет грама „зелена тревиста суха маса“, която, след подлагане на полеви наркотест, би реагирала на марихуана. И така, започна Голямото пушене! Мокрия свиваше по десет джойнта на ден, произведе около сто грама хашиш, извлече около трийсет грама масло, погуби около сто грама трева за манагуа и разни кексчета и сладки. Пушеше от лула, от наргиле, свиваше цигари, „лалета“, „самолетчета“, какво ли не… Обаче в един момент започна да му става скучно и самотно. Поначало Мокричкия не обичаше да пуши трева сам. Постепенно започна да му домъчнява за „Младост 2“, за Бургас, за приятелите и не на последно място — за Шуши. Е, съдбата и в този случай щеше да се намеси. И то по-скоро, отколкото всеки би очаквал. За пореден път ще отбележа, че Емилиян Мокрия беше роден под щастлива звезда.