Непокорна

Осемнадесета глава

Дарий се съгласи да остане в колата и да гледа Злодеида, докато двете с Афродита си вземем нещо за ядене. Според мен това беше изключително голяма саможертва от негова страна.

— Смятам, че е твърде добър за теб — казах на Афродита.

В «При Чарли» беше претъпкано въпреки късния час. Нямахме друг избор, освен да се наредим на огромната опашка.

— Естествено, че е твърде добър за мен — отвърна тя.

Примигах от изненада насреща й.

— Извинявай, стори ми се, че не те чух добре.

Афродита изсумтя:

— Да не мислиш, че не знам колко ужасна съм за гаджетата си? Моля ти се, аз съм себична, но не и глупава. Дарий сигурно няма да може да ме търпи след няколко месеца. Ще го зарежа точно преди той да ме зареже, но преди това мисля хубаво да се позабавлявам с него.

— Не ти ли се е искало понякога просто да бъдеш мила и да не го подлагаш на обичайното си отношение?

Афродита ме погледна в очите.

— В интерес на истината, минавало ми е през ум и затова обмислям да променя тази практика с Дарий. — Тя замълча и после добави: — Тя ме избра.

— Коя тя?

— Злодеида.

— О, да. Тя те избра. Тя е твоята котка. Точно както Нала избра мен и котката на Дарий е избрала него, не помня как й беше името.

— Нефертити.

— Да, Нефертити го е избрала. Е, какво толкова? Това се случва непрекъснато. Котките избират своите новаци, а понякога и възрастни вампири. Предполагам, че няма вампир, който да си няма… — И тогава осъзнах защо този факт е направил толкова голямо впечатление на Афродита.

— Кара ме да чувствам, че по някакъв начин все още принадлежа към света на вампирите — каза тя тихо. — Все още съм част от всичко това, не съм аутсайдер.

— Няма как да си аутсайдер. Ти си част от «Дъщерите на мрака» — прошепнах аз в отговор. — Ти си част от училището. И най-важното, ти си част от Никс.

— Но откакто всичко това се случи… — Тя потърка с ръка челото си, на което нямаше полумесец. — Нямах чувството да съм част от нещо. Но Злодеида промени всичко това.

Искреността й ме изненада. После тя вдигна рамене и вече като Афродита, която всички ние добре познаваме, каза:

— Както и да е. Животът ми все още е супер скапан. А на всичкото отгоре се налага да ям с теб този мазен, евтин боклук.

— Хей, малко мазнина е полезна за косата и ноктите ти. Съдържа витамин Е. — Бутнах я по рамото. — Ще взема един и за теб.

— Няма ли нещо диетично?

— Моля ти се, тук няма такива работи.

— Имат диетична кола.

Погледнах подигравателно перфектната й фигура.

— Не и за теб.

Понеже това беше ресторант за бързо хранене, не отне много време да си поръчаме. Взехме си табла и започнахме да се тъпчем с мазни пържени пилета и полети с кетчуп пържени картофи. Въпреки че бързахме с яденето, защото закъснявахме за училище, аз се наслаждавах на всяка хапка. А и не беше честно от наша страна да оставяме Дарий дълго с адската котка на Афродита. След няколко месеца в «Дома на нощта», където се хранехме само с нискокалорична и полезна храна, имах нужда от спасителна доза отвратително вкусна и вредна храна. Ммм, разкошно! Сериозно го казвам.

— Успях да поговоря със Стиви Рей — казах аз между две хапки.

— Да, разбрах. Плямпането й се чуваше чак до другата стая. — Афродита си гризна елегантно от пилешкото бутче и ме изгледа с отвращение, когато посолих допълнително вече солените си картофи. — Ще се подуеш като риба-балон.

— Ако се подуя, ще нося по-широки дрехи, докато спадна — ухилих се аз и си отгризнах още едно парче от пилето.

Тя потръпна.

— Толкова си отвратителна, не мога да повярвам, че сме приятелки. Което наистина доказва, че страдам от криза на личността. Както и да е, а какво става със Стиви Рей и нейната зоологическа градина?

— Ами всъщност не говорехме за нея или останалите. — Не ми се искаше да споделям с Афродита как Стиви Рей си призна, че не е съвсем същата като преди.

— Щом не сте си говорили за откачалките, предполагам сте говорили за Старк.

— Да. Новините не са много добри.

— Не може да бъде. Той е мъртъв. В най-добрия случай нежив. Всяко от двете положения е лошо. Какво каза Стиви Рей, след колко време се очаква да се събуди? Или просто трябва да чакаме да се размирише и да осъзнаем, че няма да се събуди?

— Не говори по този начин!

— О, извинявай. Забравих, че имаше заигравка между вас. Е, какво каза Стиви Рей?

— За съжаление не успя да ми даде много подробности. Паметта й за нещата, които са се случили преди Промяната, не е много добра. Посъветва ме да открадна тялото и да го скрия. И ако се събуди, ще трябва да го нахраня.

— Да го нахраниш? В какъв смисъл, със сандвич и пържени картофи или от вената?

— Второто ти предположение е по-близо до истината.

— Брей. Знам, че си много навътре с цялата кръвопийска история, но въпреки това ми се гади.

— И на мен ми се гади, но не мога да отрека колко силно ме привлича — признах аз.

Тя ме изгледа замислено:

— В учебника по социология пише, че било като секс. Че дори и по-хубаво.

— Вдигнах рамене.

— Ще трябва да се постараеш малко повече. Искам подробности.

— Добре, така е. Много подобно е на секс.

Очите й се разшириха:

— А хубаво ли е?

— Да. Но това, което се случва заради жаждата, невинаги е хубаво. — Замислих се за Хийт и реших, че определено е време да сменим темата. — Както и да е. Трябва да намерим начин да измъкнем Старк и да го скрием някъде, за да гледаме дали ще се събуди. А после да му дадем да пие кръв…

— Чакай малко. Не каза ли, че ти ще му даваш да пие кръв? Аз казвам категорично не на идеята да ме хапе.

— Да, имах предвид аз да му дам. — Мисълта за това ми се струваше дори привлекателна, макар да не исках да си го признавам пред Афродита. — Нямам представа как ще успя да открадна тялото.

— Да, никак няма да е лесно да го преместим. Неферет най-вероятно го пази.

— Правилно предполагаш. Поне Стиви Рей така каза. — Отпих голяма глътка от колата.

— Според мен ще имаш нужда от скрита камера за детегледачки.

— Какво?

— Е, не се ли сещаш? Една такава малка скрита камера, каквато богатите мамчета ползват, за да шпионират как детегледачката се държи със скъпоценните им бебета, докато са в клуба да се наливат с мартини до единайсет сутринта.

— Афродита, ти май идваш от друг свят.

— Мерси. Сериозно, една такава камера ще ти свърши работа. Може да взема една, знам къде продават. Не спомена ли нещо, че Джак го бивало с електрониката?

— Да.

— Значи ще я инсталира в моргата, а ти ще сложиш монитора в стаята си. Сега се сещам, че има камери с портативен монитор. Ще купя такава, за да можеш да носиш монитора със себе си.

— Наистина ли?

— Абсолютно.

— Чудесно! Не мога да ти опиша колко ме ужасяваше мисълта да скрия Старк в тоалетната си.

— Ъх, гадост. — После Афродита реши да смени темата: — Е, какво още каза селяндурката?

— Всъщност си говорихме за теб — отвърнах аз самодоволно.

— За мен? — Афродита присви очи.

— Е, в интерес на истината, само малко. През повечето време говорехме за ритуала и как тя ще дойде да призове елемента Земя в кръга.

— Имаш предвид, че ще се скрие зад мен и ще го направи да изглежда така, сякаш аз призовавам Земята?

— Ами… не точно. Имам предвид ти да излезеш от кръга и да й предоставиш предишното й място.

— Пред всички?

— Да.

Шегуваш се, нали?

— Ни най-малко.

— И тя се съгласи да го направи?

— Да — отвърнах аз с малко повече увереност, отколкото изпитвах.

Афродита не каза нищо известно време, а после кимна леко.

— Добре, разбрах. Разчиташ, че Шекина ще ти спаси задника.

— Не само моя, на всички ни. Това включва теб, Стиви Рей и червените новаци, както и Старк, ако се съживи. Смятам, че ако всички знаят за тях, на Неферет ще й бъде по-трудно да ги използва за своите зли цели.

— Звучи ми като нискобюджетен филм.

— Може да звучи глупаво, но не е. Казвам го напълно сериозно. Неферет е много опасна. Тя се опита да започне война с хората и не мисля, че ще си остане просто с опита. Освен това — добавих след кратко колебание — имам лошо предчувствие.

— По дяволите. Какво лошо предчувствие?

— Ами, честно казано, опитах се да го игнорирам, но откакто разговаряхме с Никс, имам много лошо предчувствие относно Неферет.

— Зоуи, стегни се. Ти имаш лошо предчувствие за Неферет от месеци.

Поклатих глава.

— Не, не е такова. Този път е различно. Много по-лошо. И Стиви Рей го усеща. — Поколебах се за миг, а после добавих: — А откакто нещо ме нападна снощи, самата нощ ме плаши.

— Самата нощ?

— Да, нощта.

— Зоуи, ние сме създания на нощта. Как е възможно тя да те плаши?

— Не знам! Сякаш навън има нещо, което ме наблюдава. Ти какво чувстваш?

Афродита въздъхна.

— За кое?

За нощта, за Неферет или за каквото и да било. Просто ми кажи дали си почувствала някакви негативни вибрации.

— Не знам. Не съм мислила за вибрации и други подобни неща. Малко съм заета със собствените си проблеми.

Постарах се ръцете ми да са заети с пилето и картофите, за да не се пресегна и да я удуша.

— Е, защо не вземеш да прекараш малко време в размишления за това? Как да кажа, това горе-долу е важно. — Понижих леко глас, въпреки че всички наоколо бяха достатъчно погълнати от мазните си пържени пилешки бутчета, за да ни обръщат внимание. — Ти получи видение, в което умирам по два начина. Поне единият от двата е свързан с Неферет.

— Аха, и в това ли се състои новото ти лошо предчувствие за нея? — Тя направи въздушни кавички на «лошо предчувствие» — Нормално е като чуеш за смъртта си, да те обземе зловещо чувство.

— На мен ми изглежда, че е нещо повече от това. Доста неща ми се случиха през последните месеци и досега не съм се страхувала. Имам предвид истински страх до степен да викам от ужас. Аз… — Изведнъж чух познат смях и обърнах поглед към вътрешността на залата. Имах чувството, че някой силно ме е стиснал и не мога да си поема дъх.

Той носеше табла с любимото си меню е допълнителни картофи, както и едно детско меню от онези, които момичетата си поръчват, когато са на среща. Явно за да изглежда, че не ядат кой знае колко много. Момичето с него не носеше нищо, но беше пъхнала ръката си в предния му джоб и се опитваше да натъпче там касовата бележка. Само че той има ужасен гъдел и точно това беше причината да се хили като идиот на закачливата й усмивка, въпреки че изглеждаше пребледнял и с тъмни кръгове под очите.

— Какво има? — попита Афродита.

Понеже не отговорих, а просто стоях и гледах като хипнотизирана, тя се завъртя на стола си, за да види какво гледам.

— Хей, това не е ли… как му беше името? Бившето ти гадже?

— Хийт — отвърнах аз, прошепвайки името му е усилие. Не е възможно. Ние бяхме в другия край на заведението и няма абсолютно никакъв начин да ме е чул, но в момента, в който произнесох името му, той обърна глава и погледът му попадна точно на мен. Усмивката на лицето му мигновено угасна. Цялото му тяло буквално потрепна, сякаш гледката му причини болка. Момичето до него спря да си играе с джоба му и проследи посоката, в която той гледаше. Забеляза ме и очите й се разшириха. Той се обърна към нея и по-скоро видях, отколкото го чух да казва:

— Трябва да говоря с нея.

Момичето кимна мълчаливо, взе таблата и отиде до най-отдалечената маса. А Хийт тръгна към мен.

— Здравей, Зоуи — каза той с напрежение в гласа.

— Здравей.

Устните ми замръзнаха и лицето ми стана горещо и студено едновременно.

— Значи всичко е наред е теб? Не си пострадала или нещо такова? — попита той с напрежение, от което изглеждаше доста по-възрастен.

— Добре съм — едва успях да кажа.

Той въздъхна дълбоко, сякаш беше сдържал дъха си дни наред, отмести погледа си от мен и се загледа в нищото, сякаш не можеше да ме понася. След известно време явно се съвзе и отново се обърна към мен.

Нещо се случи онази нощ… — започна той, но спря и погледна към Афродита.

— О, Хийт, това е… моя приятелка от… «Дома на нощта», Афродита.

Хийт погледна към нея и после към мен въпросително. Когато не отговорих нищо, Афродита въздъхна и с обичайния си ироничен и многострадален тон, каза:

— Зоуи има предвид, че няма проблем да говорите пред мен за Отпечатване и други подобни неща. — Тя замълча и ме погледна въпросително, но аз все още не казвах нищо, така че тя продължи: — Може да говори пред мен, нали, Зоуи? Аз все още не бях в състояние да кажа нищо, затова тя вдигна рамене и допълни: — Освен ако не искаш да говориш с него насаме. Няма проблем, ще те изчакам в колата и…

— Не! Можеш да останеш. Хийт, няма проблем да говориш пред Афродита — успях да изрека най-сетне, въпреки буцата, заседнала в гърлото ми.

Хийт кимна и отново отмести поглед от мен, но преди това успях да забележа болката и разочарованието му.

Да, знам, че искаше да разговаряме насаме. Но не можех. Не можех да остана насаме с него и с наранените му чувства. Все още не. Не толкова скоро, след като загубих Лорън, Ерик и Старк. Не мога да изслушам обясненията му колко много ме мрази и как съжалява, че изобщо сме били заедно. Не би казал всичко това пред Афродита. Познавам го. Да, би скъсал с мен, но (за разлика от Ерик) не би допуснал никакви публични обвинения, които биха предизвикали грозна сцена. Родителите му са го възпитали много добре. Той беше истински джентълмен, винаги е бил и винаги ще бъде.

Когато отново ме погледна, лицето му беше безизразно.

— Добре. Както казах, нещо се случи онази нощ. Смятам, че между нас вече няма Отпечатък и обвързване.

Успях само да кимна.

— Значи е изчезнал. Наистина ли?

— Да, наистина.

— Как?

Поех си дълбоко въздух и отвърнах:

— Вече го няма, защото направих Отпечатък с друг.

Лицето му се изкриви, сякаш му ударих шамар.

— Била си с друг човек!

— Не!

Ченето му увисна за миг, преди да заговори пак:

— Значи е онзи новак, за който ми спомена. Ерик.

— Не — прошепнах.

Този път той не отмести поглед. Дори не направи опит да скрие болката в очите или в гласа си.

— Значи има и друг. Някой различен от момчето, за което си ми споменавала?

Отворих уста да му кажа, че имате друг и че това е била най-голямата грешка в живота ми. Но той не ми даде възможност да говоря.

— Направила си го с него.

Хийт не го каза като въпрос, но аз кимнах. Той вече знаеше. Нашият Отпечатък беше много силен и дори да не е знаел какво точно става между мен и Лорън, със сигурност се е досетил, че трябва да е нещо изключително, за да разваля връзката помежду ни.

— Как можа, Зоуи? Как можа да ми причиниш това? На връзката ни?

— Съжалявам, Хийт. Никога не съм искала да те нараня. Аз просто…

— Не! Това че не си искала да ме нараниш, са глупости! Обичам те от толкова години. Да си с друг ме наранява. Няма как да не ме нарани.

— Ти също си с друга в момента. — Спокойният глас на Афродита разсече въздуха между нас.

Очите на Хийт проблеснаха гневно.

— Съгласих се да изляза с една приятелка за пръв път от няколко дни. Приятелка — повтори той. После се обърна отново към мен и забелязах колко блед и нещастен изглеждаше. — Това е Кейси Йънг. Помниш ли я? И на теб ти беше приятелка.

Хвърлих поглед към масата, на която Кейси седеше сама и гледаше с неудобство. Изобщо не бях забелязала, че е тя. Сега разпознах гъстата й кестенява коса, красивите медени очи и симпатичното й луничаво лице. Хийт беше прав, с нея бяхме приятелки. Не много добри, но все пак излизахме заедно. Хийт винаги се отнасяше с нея като със сестра. Тя го харесваше, но никога не съм усещала у нея желание да ми го отмъкне, както искаше да направи Кайла. Кейси видя, че я гледам и, колебливо вдигна ръка и ми помаха. Отвърнах на поздрава й.

— Имаш ли представа какво се случва с човека, когато Отпечатъкът бъде разрушен?

Думите на Хийт привлякоха вниманието ми обратно към него. Не звучеше хладно или тъжно. Думите му бяха остри, сякаш ги изтръгваше от сърцето си.

— Това… това му причинява болка — отвърнах аз.

— Болка? Болка е прекалено меко казано. Мислех, че си умряла, Зоуи! И тогава ми се искаше аз също да съм умрял. Мисля, че част от мен наистина умря в онзи момент.

— Хийт — прошепнах името му, ужасена от това, което съм му причинила. — Аз толкова…

Но той не беше свършил.

— Но разбрах, че не си мъртва, защото можех да усетя какво ти се случва. — Той изкриви лице в болезнена гримаса. — Можех да усетя как той те кара да се чувстваш. Тогава вече не знаех нищо друго, освен че в душата ми има огромна пропаст. Там, където беше ти. И все още се чувствам така, сякаш част от мен липсва. Огромна част. Изпитвам болка непрекъснато. Всеки ден. — Той затвори очи и поклати глава.

— Ти дори не ми се обади.

— Исках да го направя — отвърнах нещастно.

— О, чакай малко. Писа ми съобщение. Тази сутрин. Много ти благодаря за това — каза той иронично.

— Хийт, исках да говоря с теб. Но просто не можех. Аз бях… — Замълчах и се опитах да измисля как изобщо бих могла да му обясня за Лорън само с няколко изречения. Но не открих начин. Не тук. Не и сега. Така че му казах просто: — Не беше правилно от моя страна и наистина съжалявам.

Той отново поклати глава.

— Да съжаляваш не е достатъчно, Зо. Не и този път. Не и за това. Помниш ли как твърдеше, че те обичам и мисля за теб само заради Отпечатъка.

— Да.

Очаквах да ми каже, че е било истина. Че никога не ме е обичал истински и сега е доволен, че се е отървал от мен и глупавия ни, болезнен Отпечатък.

— Когато го каза, ти отговорих, че грешиш. И все още мисля така. Влюбен съм в теб от трети клас. Винаги съм те обичал. И сега те обичам. Може би това никога няма да се промени. — Очите на Хийт бяха пълни със сълзи. — Но не искам да те виждам никога повече. Да те обичам ми причинява ужасна болка, Зоуи.

Той се обърна и отиде при Кейси. Когато седна на масата, тя му каза нещо, но твърде тихо и не успях да го чуя. Той кимна, двамата се изправиха и без изобщо да поглеждат към мен, тя го хвана за ръка и оставяйки храната в таблата недокосната, Хийт напусна живота ми.