Нобелова лекция по литература

7

Крепи ме обаче усещането, че световната литература е единно голямо сърце, чиито удари известяват за грижите и бедите на нашия свят, макар и по свой начин представени и видени във всеки негов ъгъл.

Освен изконните национални литератури през миналите векове е съществувало и понятието световна литература като събирателен образ на върховите постижения на националните и като съвкупност от взаимните литературни влияния. Но се случи забавяне във времето: читателите и събратята по перо откриваха чуждестранните писатели със закъснение, понякога вековно, така че и взаимните влияния закъсняваха и плодотворното влияние на най-добрите произведения разкриваше силата си пред очите на потомците, а не на съвременниците.

А днес между писателите на една страна и техните колеги и читателите на друга съществува ако не мигновено взаимодействие, то много близко във времето; аз сам го изпитвам върху себе си. Ненапечатаните, уви!, в родината ми мои книги, независимо от бързите и често отвратителни преводи, бързо Намериха отзивчивия световен читател. С техния критичен анализ се заеха бележити писатели като Хайнрих Бьол. През последните години, когато успях да съхраня моята работа и свобода, държащи се, независимо от всички закони на земното притегляне, сякаш във въздуха, без никаква опора, върху невидимото, мълчаливо опънато въженце на общественото съчувствие, аз с благодарна топлота съвсем неочаквано за себе си почувствах подкрепа и се уверих в световното братство на писателите. В деня на моята петдесетгодишнина бях изумен, получавайки поздравления от известни европейски писатели. Никакъв натиск върху мен не минаваше незабелязано. В опасните седмици след изключването ми от Съюза на писателите именно стената, издигната от известните световни писатели в моя защита, ме спаси от най-лошите гонения, а норвежките писатели и художници след заплахата да бъда изгонен от родината гостоприемно ми приготвиха подслон. А накрая дори и предложението за кандидатурата ми за Нобеловата награда бе издигната не от страната, в която живея и пиша, а от Франсоа Мориак и неговите колеги. По-късно цели национални писателски съюзи изразиха своята подкрепа към мен.

Така разбрах и усетих, че световната литература вече не е нещо отвлечено или обобщение, направено от литературоведите, а общо тяло и дух, живо сърдечно единство, в което се отразява растящото духовно единство на човечеството. Все още аленеят държавните граници, нажежени от оголените електрически жици и автоматните откоси, все още някои министерства на вътрешните работи предполагат, че и литературата е «вътрешна работа» на подведомствените им страни, все още се излагат на публичното внимание вестникарските заглавия: «Не е тяхно право да се намесват в нашите вътрешни работи!», а в същото време въобще не остана място на нашата малка Земя за вътрешни работи! Спасението на човечеството се крие само в това всичко да засяга всеки: на хората от Изток не би им било безразлично да знаят какво мислят на Запад и обратно. И художествената литература — един от най-тънките, отзивчиви инструменти на човешкото същество — сред първите възприе, усвои и разпространи чувството за нарастващо единство на човечеството. И ето сега аз уверено се обръщам към днешната световна литература, към стотиците приятели, които в действителност не съм срещал и може би никога няма да видя.

Приятели! Да се опитаме да помогнем, ако имаме авторитет! Кой открай време е бил обединителна сила в своите страни, разкъсвани от разногласието на партиите, движенията, кастите и групите? Такова е по своята същност положението на писателите, изразители на националния език, главната опора на нацията и на територията, населена от нея, а в щастливия случай — и на националната душа.

Мисля, че е във възможностите на световната литература в тези тревожни часове за човечеството да му помогне по-добре да опознае себе си, независимо от това какво му внушават пристрастните хора и партии; да пренесе събрания опит от единия край до другия по такъв начин, че да престане да се раздвоява, и да уеднакви деленията на скалите; за да узнаят едни народи истинската история на другите с онази сила на познанието и болезненото светоусещане така, сякаш са я преживели сами, което ще рече да избягнат късното повторение на жестоки грешки. А самите ние може би ще успеем да развием в себе си и световното зрение: фокусирайки ясно, както всеки човек, близкото, с периферното си зрение ще започнем да долавяме и онова, което става в света, намирал се досега извън обсега ни. И ще уравновесим и опазим световните пропорции.

И кой, ако не писателят, ще порицае не само собствените си некадърни управници (в другите държави този начин е най-лекият да си изкара хляба всеки, който не го мързи), но и обществото с неговото страхливо унижение или самодоволна слабост; ще осъди и леките залитания на младежта, и младите пирати, замахващи с ножове в ръце?

Ще възразят: какво може да направи литературата срещу безжалостното настъпление на откритото насилие? Не трябва да забравяме, че насилието не може да живее само за себе си; то непременно съдържа в същността си лъжата; между тях съществува най-кръвната, най-дълбоката природна връзка: насилието няма зад какво да се прикрие освен зад лъжата, която от своя страна не може да бъде наложена без терор. Всеки, избрал веднъж насилието като свой метод, неминуемо трябва да избере лъжата за водещ принцип. Веднъж родено, насилието действа открито и дори се гордее с това; но укрепило се, то усеща разредения въздух около себе си и не може да съществува по-нататък, без да прибегне до словесната мъгла на лъжата. И вече не е задължително винаги открито да стиска нечие гърло; по-често насилието изисква от поданиците само да бъдат съучастници в лъжата, да се закълнат пред нейното знаме.

Обикновената крачка, която трябва да направи обикновеният човек, съхранил мъжеството си, е да не участва в лъжата, да не поддържа нейните действия: нека това става в света и дори да се утвърждава, но не с моя помощ! Докато писателите и художниците могат много повече: да победят лъжата! Поне в борбата с лъжата изкуството винаги е побеждавало и винаги побеждава! — и това е неопровержимо за всички! Пред много неща в света лъжата може да устои, но не и пред изкуството. И щом само мъглата на лъжата бъде разкъсана, ще блесне отвратителната голота на насилието и то ще грохне.

Ето защо мисля, приятели, че ние сме способни да помогнем на света в неговия горещ час. Да влезем в схватката, без да се оправдаваме с липсата на оръжие, да изоставим безгрижния си живот!

В руския език много популярни са пословиците за правдата. Те отразяват изстрадания народен опит и понякога действат с поразителна сила:

Ето на такова привидно фантастично нарушение на закона за съхранение на масата и енергията са основани и моята собствена дейност, и моят апел към писателите от целия свят.