Няма орхидеи за мис Бландиш

Глава първа

Всичко започна през едно лятно юлско утро. Слънцето изникна рано от утринната мъгла, а обилната роса вече леко се изпаряваше от тротоарите. Въздухът по улиците беше спарен и неподвижен. В силни горещини с безоблачно небе и топли, натежали от прах ветрове беше минал един изтощителен месец.

Бейли влезе в гостилницата на Мини, като остави Стария Сам заспал в пакарда. Чувстваше се отвратително. Снощи се бе наливал здравата и горещината не му бе от полза. Имаше чувството, че устата му е птичи кафез, а очите му смъдяха.

Гостилницата беше празна. Бе още рано и жената току-що бе привършила с почистването на пода. Бейли тръгна предпазливо по влажната повърхност, като леко бърчеше нос от застоялата миризма на готвено и пот, изпълваща помещението.

Блондинката, която се бе облегнала на тезгяха, го посрещна с такава усмивка, че той мислено я сравни с пиано. Тя бе поработила върху себе си, докато придобие вид на кинозвезда, но когато човек се доближеше до нея, не беше нищо особено. Потупа твърдите си жълти къдрици и се протегна така, че големите й гърди, насочени към Бейли, опънаха до пръсване тънката рокля.

— Обзалагам се, че не си могъл да спиш — подхвърли тя. — Отвратителна горещина, нали?

Бейли я погледна навъсено и си поръча скоч. Тя тресна една бутилка на тезгяха и бутна чашата към него.

— Ти си ми едно много весело момченце, нали? — Продължи дрезгаво. — Виждам, че снощи добре си се наливал.

Той взе бутилката и чашата, отиде до една маса и седна. Погледна към блондинката, която го наблюдаваше с интерес.

— Намери си някаква работа — рече грубо — и ме остави на мира.

— О-о, я ела на себе си Кларк Гейбъл — отвърна тя, като още веднъж се протегна на тезгяха. — Какво те гложди?

— Дай малко почивка на езика си — обърна й гръб той.

Тя сви рамене и се върна към евтиния любовен роман, който четеше. Бейли отпи една голяма глътка и се почувства по-добре. Облегна се на стола и килна шапката над очите си. Започваше да се тревожи. Райли умираше за мангизи. Ако щастието не им се усмихнеше, трябваше пак да ограбят някоя банка. Бейли не си падаше много по ударите в банки сега, когато ченгетата се шляеха наоколо. Тези мошеници все ходеха на пръсти и ти изтупваха джобовете за оръжие и така нататък. Все пак работите наистина вървяха на зле и те всички щяха да останат без пукната пара, ако скоро не се случеше нещо. От масата, на която седеше, Бейли виждаше как Стария Сам хърка в пакарда, подсмихна се при вида му. Този тип беше направо безполезен — всичките му мисли бяха за следващото ядене и следващия сън. Трябваше Райли или самият Бейли да намерят нещо. Отпи още една глътка и си запали цигара. Скочът му напомни, че има стомах и той погледна през рамо към блондинката.

— Ей, красавице — извика, — ела насам.

Тя се приближи с ръце на бедрата и застана до лакътя му, а гърдите й почти докосваха лицето му. Той усети миризмата й и това го поразвълнува.

— К’во ще кажеш за малко яйца с шунка? — подхвърли, като мушна гърдите й с пръст. Тя бе по-бърза от него и рязко се дръпна.

— Не се вдетинявай, Ромео — вирна тя глава. — Искаш да строиш, преди да си започнал да слагаш основи.

Бейли реши, че това е хитър лаф и се захили, наблюдавайки я как с възмутен вид се засили към печката. С привично движение тя счупи яйцата в тигана и плесна едно дебело парче шунка върху грила. Докато той чакаше, влезе Хайни. Бейли му махна с ръка и дебелата физиономия на Хайни се разтегли в еластична усмивка. Той се затътри напред, колкото му позволяваха късите крака и седна внимателно на стола, който Бейли избута към него. Като сложи омазнената си шапка под стола, започна да попива потта от лицето си с мръсна кърпичка.

— Какво ново? — попита Бейли.

— Дай нещо за пиене — отвърна Хайни, вперил малките си очички в бутилката. — Дявол да го вземе, горещо, а?

Бейли му наля едно чисто уиски и загледа с присвити очи как го пие. Хайни си беше направо свестен тип. Слухтеше наоколо и предаваше по-нататък. Работеше за едно светско вестниче, което, като странична дейност, се занимаваше с шантажи. Страшно полезен тип, ако си му приятел.

— Как я караш? Попита Хайни, като се ухили приятелски. — Добре ли вървят работите при теб?

— Отвратително — отвърна Бейли и хвърли угарката си на пода. — Все по-лошо става и май няма начин да се оправи.

Хайни поклати тлъстата си физиономия.

— Да, прав си. От проклетата горещина е… нищо не се случва, когато е толкоз горещо.

Бейли повдигна нетърпеливо рамене.

— Ти к’во правиш?

Блондинката дойде с неговата поръчка и застана в очакване Хайни да реши какво ще яде. Този път не гъкна, защото Хайни беше груб с жените и тя го знаеше. Накрая той каза, че ще хапне пържола. Бейли нетърпеливо чакаше, докато Хайни обясняваше как иска да се приготви пържолата и колко глави лук иска към нея. Когато блондинката ги остави, той отново подхвана разговора.

— К’во става напоследък ли? Райли умира за мангизи. Не можеш ли да ни набъркаш някъде?

Хайни поклати глава.

— Няма шанс. От седмица не съм работил нищо. Довечера е единствената ми възможност. Трябва да отразя оная история за Бландиш, ама това няма да ми донесе много.

— Бландиш ли? Не беше ли това кралят на месото?

— Да.

Хайни показваше нетърпение за храната си — все поглеждаше през рамо за блондинката, а миризмата на пържещ се лук го влудяваше.

— Страхотно е, че мога да ям в такова време, нали? — продължи той, показвайки интерес към себе си. — Повечето хора просто се скатават някъде и пият, ама мен това не ме притеснява.

Бейли свърши с шунката и яйцата и се облегна назад.

— Какво има за Бландиш?

— Не Бландиш бе, дъщеря му. Виждал ли си я някога? Леле! Каква кукла! Разкошна е, разкошна. Слушай, приятел, бих дал едногодишния си наем да катурна тая женска.

Това не интересуваше Бейли, но бе трудно да спреш Хайни, след като веднъж е започнал. Той намести дебелия си задник още по-добре на стола и разпери дебелите си ръчички на масата.

— Тая кукла днеска ще вземе от банката семейните перли. Довечера ще има една шикозна забава и тя ще окачи педесе бона на врата си, за да го отпразнува.

— Педесе бона? — Бейли изведнъж се наведе напред.

— Педесе бона се завъртат около т’ва малко бяло вратле довечера — усмихна се самодоволно Хайни. — И тая кукла иска реклама за десет въшливи долара.

Блондинката дойде с пържолата и я сложи пред Хайни, изглеждаше добре приготвена и той засия. Потупа я по ръката и й кимна. Тя го изгледа с леден поглед и бързо се отдръпна, когато той се опита да я закачи.

Бейли седеше и мислеше. Остави Хайни да се разправя с яденето си и се загледа през отворената врата към улицата. Перли за петдесет бона — това изглеждаше голяма работа. Сбърчи вежди и се зачуди дали Райли ще има дързостта да се заеме с тях. Хвърли поглед към Хайни, който ядеше шумно.

— Знаеш ли дали тая кукла ще си ходи направо вкъщи след забавата? — попита внезапно Бейли.

Хайни застина с пълна вилица пред устата си.

— К’во ти става? — рече той с подозрение.

— Просто съм любопитен, това е всичко — погледна го Бейли с безизразно лице.

Хайни никога не можеше да откаже да разговаря.

— Разбрах го от човека на Макгауан… — започна той.

Бейли го прекъсна.

— Макгауан ли? Какво общо има той?

— Макгауан? Не си ли чувал за Джери Макгауан? — Хайни изглеждаше съвсем слисан. — Ти не се навърташ много наоколо, нали? Този Макгауан е един от наш’те богати безделници… лапнал е по тая кукла, разбираш ли? Неговият човек ми каза, че той ще я води в „Голдън слипър“ да чуе как Луис свири джаз след празненството.

— Само двамата, а? — замислено произнесе Бейли.

Хайни изглеждаше разтревожен.

— Надявам се, че няма да забъркаш някоя беля. Т’ва е голяма работа, Бейли, не става за твоите хора.

Бейли се озъби като куче.

— Нищо няма да забъркам.

Хайни го погледна с малките си очички, но Бейли срещна погледа му, без да трепне. След това се извърна и даде знак на блондинката. Уреди сметката си и стана.

— Ще се видим пак.

— Нещо се разбърза, а? — изгледа го Хайни.

— Стария Сам е отвън в колата. Кърти, ама е на път да се събуди. Господи! К’ва гадна нощ прекарах. Виждал ли си нявга такава горещина?

Хайни поклати глава. Чувстваше се по-безопасно, когато говореше за времето.

— Да бе, горещината беше страшна, ама и днеска ще бъде същото.

Бейли махна с ръка и тръгна към вратата. Като минаваше покрай блондинката, посегна да я плесне, но тя се изви като змия.

— О-о, не се вдетинявай — двамата го казаха в един глас, като Бейли я имитираше. Тя се разсмя пискливо и той се захили.

Излезе на улицата. Горещината го удари в лицето като стиснат юмрук. Маранята по пътя леко го замая. Бавно се приближи до пакарда, унесен в мисли. Значи перлите на Бландиш отново изплуваха на повърхността. Всеки дребен джебчия в Канзас нямаше да спи и щеше да се облизва, когато новината се разнесе. А с помощта на Хайни новините се разнасяха страшно бързо. Той осведомяваше всекиго за всичко. Нямаше любимци. Беше си направо свестен тип.

Бейли завари Стария Сам все още да хърка. Погледна го с неприязън и зави към близката дрогерия, където се затвори в една телефонна кабина. Набра номера и започна разговор с Райли. Набързо обясни какво му беше казал Хайни. Райли, изглежда, бе полумъртъв на другия край на жицата. Бейли го беше оставил в леглото с Ана и бе изненадан, че въобще вдигна слушалката. Явно беше ядосан за нещо.

— Задръж, за Бога — внезапно рече Райли. — Тая курва крещи и не мога да чуя какво казваш… само минутка почакай.

Бейли чуваше пронизителния яростен глас на Ана, след това чу как Райли ревна ядно и острия звук на шамар. Ухили се. Райли и Ана се бореха по цял ден — просто за развлечение. Според Бейли така си бяха устроени. Райли отново се обади.

— Слушай, Райли — изпъшка умолително Бейли — адски е горещо в тази кабина. Отвори си ушите, та да мога да изляза по-бързо оттука.

Райли започна да хленчи за горещината при него.

— Окей, окей — прекъсна го Бейли, — при теб е горещо, ама тука е убийствено. Да! Убийствено! Не, не съм извършил убийство. Казвам, че тука е убийствено… в тая кабина. К’ва кабина? Тая проклета куча кабина, в която съм тука. Какво? О-о, престани, хайде! Не! Не, няма значение горещината. Само слушай за малко, преди да съм умрял. Перлите на Бландиш излизат от банката. Да-а, т’ва казах… перлите на Бландиш… КРАЛЯ НА МЕСОТО! Точно така, т’ва ти казвам, нали? Да, довечера. Оная кукла ще ги носи в „Голдън слипър“ след една голяма забава. Отива там с Джери Макгауан, К’во ще кажеш?

— Върни се веднага — изведнъж се оживи Райли. — Трябва да поговорим за това… айде бързо.

— Окей — изхили се Бейли в слушалката. Райли не беше такъв страхопъзльо, за какъвто го мислеше. — Идвам.

Окачи слушалката, забави се, докато си запали цигара, сетне излезе на улицата. Въздухът му се видя хладен след този в кабината и той с бързи крачки отиде до пакарда. Пресегна се и събуди Стария Сам, като го раздруса грубо.

— Събуди се, спяща красавице — подхвърли, като се настани зад волана. — Стават големи работи.

Бейли непохватно се промъкваше между заетите маси. „Гордън слипър“ правеше рекорден оборот. Келнерки се движеха напред-назад като добре смазани машини и носеха високо вдигнати табли. Шумът от непрестанната глъч се бореше със звуците на оркестъра. Въздухът бе гъст от дима и човек трудно можеше да види другия край на салона. Бейли се чувстваше скован и възбуден. Типично бе за Райли да му даде да свърши работата в заведението. Седна на една малка маса и изръмжа на келнера, който го погледна подозрително. Поръча си уиски със сода и докато човекът отиде да го донесе, огледа внимателно салона. Беше рано и той знаеше, че мис Бландиш не е пристигнала, обаче не знаеше как изглежда и си помисли, че може да разбере коя е запазената за нея маса. Не успя да види нищо в дима и се отказа, като повдигна раздразнено рамене. Зарадва се на уискито, което създаде работа на ръцете му. Постоя известно време така, пушеше, пиеше и се чудеше как на Райли му харесва да чака отвън със Стария Сам в пакарда. След това барабанистът изведнъж удари туш и диригентът се приближи до микрофона.

— Ще ви прошепна само две думи, приятели — гласът му гърмеше из помещението. — Пристигат мис Бландиш и нашият стар приятел Джери Макгауан. Днес е рожденият ден на младата дама и тя е тук, за да се позабавлява. Посрещнете я с много аплодисменти, приятели, но не се трупайте. Едно малко птиче ми казва, че тя носи прочутите перли, така че, скъпи дами, сега е вашият шанс сами да ги видите.

Бейли извърна рязко глава и погледна към входа. Всички погледи в салона бяха обърнати в същата посока. Един яркобял прожектор я пое, като влезе, следвана от висок слаб мъж, който се хилеше през димната завеса и махаше на невидими приятели. Бейли я наблюдаваше как минава по тясната пътека между масите. Беше чувал за нейната външност и често се бе чудил точно колко я бива, но сега, като я видя за пръв път, изведнъж си пое дълбоко дъх. Светлината падаше върху гъстата й червеникава коса и оттам се отразяваше върху бялата й кожа. Очите й бяха големи и лъчисти и Бейли седеше зяпнал. Беше виждал много красавици през живота си, но мис Бландиш го улови за гърлото.

Онова, което го развълнува повече от всичко, бе, че тя изглеждаше като самата невинност. Той не знаеше точната дума, но тя просто не беше като никое от момичетата, на които бе попадал. Имаше си всичко, което и те имаха, но единственото нещо, което им липсваше, го имаше у нея. Наблюдаваше я как маха весело с ръка на тълпата, която крещеше и тропаше около нея, и когато врявата утихна и тя седна с Макгауан, Бейли малко се отпусна. Гледаше ги съсредоточено, впил очи в наниза от перли около шията й, дори от разстояние можеше да различи, че са хубави и в същото време започна да разбира, че тази работа ще бъде голяма. Нямаше да се отърват лесно. Можеше да си представи колко упорит щеше да бъде Бландиш с ченгетата. Цялата щатска полиция в Канзас щеше да бъде по петите им веднага щом случилото се излезе наяве. Установи, че леко се изпотява. Сигурно бяха побъркани да се заемат с такава работа. Отпи глътка уиски и се опита да се отпусне. Какво ли щеше да каже Райли, ако излезе и му рече да остави всичко. Повдигна примирително рамене. Трябваше да свърши работата до край.

Оркестърът изведнъж замлъкна с онази изкусна прецизност на добре обучена група, като остави кларнета и барабаните да продължат. Платикът затрептя под усилията на кларнетиста и мелодията се провлече надолу от най-високия регистър. Барабанистът, с празни кръвясали очи, удряше нервно чинелите. Подиумът за танци беше малък и претъпкан и стърженето на подметките бе в такт с ударите на телената четка по барабана. Светлините от тавана бяха намалени и някой започна да рови из тълпата с прожектор. Лъчът блуждаеше непрекъснато и улавяше белите лица на танцьорите. Едно момиче в средата на подиума се бореше да задържи презрамките на роклята върху раменете си. Мъжът, който танцуваше с нея, мушнал здраво пръсти в презрамките на гърба, правеше усилия да ги свали. След като се противи малко, момичето се предаде и като се кикотеше, остави да се покаже сутиенът и с цвят на праскова. В един ъгъл двама стояха един срещу друг и от време на време жената поклащаше тялото си към мъжа, без да движи краката си.

Бейли видя, че Макгауан се беше натряскал. Пиеше здравата и когато танцуваше, залиташе силно. Мис Бландиш му каза нещо и те се върнаха на масата си. Това бе интересно за Бейли и той наблюдаваше как мис Бландиш говори на Макгауан. Очевидно тя се опитваше да го убеди да пие по-малко, но той вече бе достатъчно пиян и се опъваше. Тя изведнъж повдигна леко рамене и му обърна гръб. Това изглежда го подразни, защото той изпразни чашата си на един дъх и веднага я напълни отново.

Тълпата ставаше буйна и Бейли виждаше как някои мъже се опитват да се притиснат до партньорките си по време на танца. Внезапно на една от масите се разигра неприятна сцена. Студент започна да крещи на чернокосата си приятелка, която се надвеси над масата, за да го плесне по лицето. Той сграбчи ръцете й и я издърпа върху масата, като помете с трясък чашите и чиниите и плесна жълтия й копринен задник. Наоколо се събра тълпа, която се смееше и ги насърчаваше. Момичето запищя така, че чак покривът потрепери. Бейли с безпокойство отбеляза, че нравствената полиция щеше да дойде много скоро. Погледна към мис Бландиш и видя, че тя вече беше права и нетърпеливо дърпаше ръката на Макгауан. Той се изправи неуверено и я последва по пътеката между масите.

Никой друг освен Бейли не забеляза, че си тръгват. Той побърза да излезе. Широките му рамене разбутаха тълпата, която стоеше на дървената тераса и се възхищаваше на луната. Един пияница се обърна да протестира, но изтрезня веднага, като срещна погледа на Бейли. Той бързо се спусна по автомобилната алея до пътя. Пакардът се измъкна от тъмнината и Бейли се качи отзад. На волана беше Стария Сам, а Райли седеше до него.

— След минута ще излязат — съобщи Бейли. — Тя ще кара. Оня е мъртво пиян.

— Карай до фермата, покрай която минахме на идване, и спри — нареди Райли на Стария Сам. — Ще ги оставим да ни настигнат и след това ще ги притиснем в канавката.

Стария Сам включи на скорост и пакардът плавно потегли. Бейли запали цигара, извади пистолет от кобура под мишницата си и го сложи на седалката до себе си. Двигателят бе много мощен и Стария Сам бе добър шофьор. Фермата бе на следващия завой, та той намали скоростта и се пъхна в една дълбока сянка. Райли подхвърли през рамо:

— Излез на пътя и ги чакай.

Бейли взе пистолета си и като хвърли цигарата, стъпи на пътя. Като се върна малко назад, за да погледне зад завоя, ронливият чакъл захрущя под краката му. Застана отстрани на пътя. Далече напред светлините на крайпътния ресторант проблясваха в тъмнината. Съвсем слабо се чуваше и развихрилият се оркестър. Постоя така неподвижно няколко минути, след това се обърна изведнъж и изтича до колата.

— Окей. Идват.

Стария Сам запали. Когато бръмченето на приближаващата кола се усили, той включи на скорост. Пакардът се задвижи плавно и когато мис Бландиш премина покрай тях, тръгна отзад.

— Остави я да отиде малко по-нататък — обади се Райли, — след това я притисни.

Пътят беше пуст и широк, а пред тях имаше гъста гора. Това и чакаха. Светлината на фаровете не изпускаше колата отпред. През задното стъкло се виждаше главата на Макгауан. Беше се отпуснал назад и се клатушкаше.

— Тоя слабак няма да ни пречи — рече Бейли.

Райли изсумтя.

Следващият завой ги изведе до гората. Пътят беше като катран.

— Притисни ги — каза Райли.

Спидометърът показваше шестдесет мили. Стрелката потрепери, след това пропълзя до шестдесет и пет, после до шестдесет и седем. Пакардът следваше пътя неотклонно. Вятърът започна да свири, а дърветата изглеждаха като размазани. Разстоянието между двете коли остана същото.

— За Бога — изсъска Райли, вперил очи в Стария Сам.

Стария Сам натисна педала докрай. Напреднаха няколко метра, и след това отново изостанаха. Бейли се наведе напред и сграбчи облегалката на предната седалка.

— Покажи й какво можеш, Сам — извика той възбудено. — Тази кукла ни усети. Още една миля и ще излезем на открито.

Стария Сам се прилепи към волана, стрелката потрепна към осемдесетте. Разстоянието се скъсяваше. Двете коли започнаха леко да лъкатушат по неравната повърхност на пътя. Изведнъж Стария Сам съзря шанса си на един разклон. Той рязко натисна спирачката и завъртя волана докрай. Гумите изсвистяха по пясъка и пакарда се обърна напреко, като се плъзна встрани от пътя. Бейли се строполи на пода, почувства как колата се накланя, как десните колела се издигат и след това тупват обратно на пътя. Пакардът потрепери, когато Стария Сам освободи спирачката и настъпи здраво газта, след това се раздруса и полетя през шубраците. Мис Бландиш се придържаше към пътя: тя трябваше да направи големия завой, докато Стария Сам бе пресякъл през неравното и бе излязъл пред нея. Бейли изпълзя обратно на седалката, като ругаеше здравата. Затърси яростно пистолета си и го намери на пода. Стария Сам принуждаваше мис Бландиш да намали. Движеше се на зигзаг, така че тя да не може да мине, и постепенно намаляваше скоростта. Накрая и двете коли спряха, като пакардът застана напреко на пътя. Бейли изскочи навън, отиде до другата кола и насочи пистолета си към мис Бландиш.

— Хайде, излизай, това е обир!

Райли не мръдна от пакарда. Наведен напред, той ги наблюдаваше, а ръката и рамото му се подаваха навън от прозореца. Стария Сам дъвчеше, вторачен във фаровете на колата. Не си направи дори труда да погледне.

Мис Бландиш не можеше да види лицето на Бейли той стоеше в сянката на колата, но светлината на фаровете улавяше матовия блясък на пистолета му. Тя отвори вратата и стъпи на пътя. Има разни начини, по които една жена излиза от кола. Някои излизат, като излагат на показ краката си, други не. Мис Бландиш не го направи. Тя стоеше съвсем неподвижно, като се държеше за вратата и гледаше Бейли стреснато. Не беше изплашена, а силно стресната. Макгауан извика от колата и с мъка повдигна глава. Измъкна се и застана до мис Бландиш. Ръката на Бейли се стегна. Пистолетът изведнъж стана заплашителен.

— Спокойно, приятел, това е обир.

Макгауан изтрезня и застана още по-близо до мис Бландиш.

— Ти по-добре внимавай — гласът му бе дрезгав. — Не знаеш с кого говориш.

— Подай ми перлите — рече Бейли, без да му обръща внимание.

Мис Бландиш вдигна ръце към шията си и отстъпи назад.

— Без глупости или ще пострадаш — предупреди Бейли.

Тя продължаваше да отстъпва и той с три скока застана до нея. В този момент Макгауан го бухна в слепоочието. Прекрасен ход, като се имат предвид обстоятелствата, ала той бе все още достатъчно пиян, за да бъде безразсъден. Пътят беше неравен, единият крак на Бейли бе още във въздуха и той се строполи на земята. Мис Бландиш нададе писък, но не много силен, а като че ли изписка на себе си. Райли не помръдна. Реши, че Бейли може сам да се справи, но все пак избута Стария Сам от колата да наблюдава мис Бландиш. Старецът я мушна в ребрата с пистолета си, калибър 38, но тя като че ли не го виждаше, вторачена в проснатия на пътя Бейли.

Вместо да скочи, Макгауан лежеше неподвижно. Пистолетът бе изхвръкнал от ръцете на Бейли и изчезнал в тъмнината. Ударът го беше разтърсил и той се изправи на колене, като псуваше тихо и цинично. За миг остана така, загледан в Макгауан, който, осъзнавайки пропуснатата възможност, се хвърли към него. Бейли се изправи да го посрещне и като отклони немощното му замахване над рамото си, му светна един под брадата. Макгауан политна, като разпери широко ръце, за да запази равновесие. Бейли пристъпи отново към него. В ръката си държеше малък бокс, който носеше, мушнат в ръкава си. Той заби лявата си ръка в тялото на Макгауан и когато момчето се наведе напред, го перна с бокса през очите и носа. Мис Бландиш чу как костта изпука, съвсем отчетливо, с остър звук, сякаш счупиха дъска. Джери се сви надве. Просна се по гръб на пътя, докато дългите му крака риеха от болка земята. Бейли застана над него и го ритна в главата. Все още ругаеше тихо. Риташе съсредоточено, като се прицелваше с изтеглен назад крак и след това нанасяше много силен удар. Райли се надвеси от прозореца на колата.

Мис Бландиш помръдна, сякаш искаше да отиде при Джери, но пистолетът се заби още по-дълбоко в хълбока й, не можеше да изкрещи. Езикът и се извиваше в устата, без да успее да издаде звук. Не можеше дори да затвори очите си. Просто стоеше и гледаше. Изведнъж Райли се надигна и отвори вратата. Бейли все още риташе, но звукът от ударите вече не бе остър; беше глух, като че ли риташе тесто. Райли се приближи бързо и яростно го отблъсна. Всички гледаха раздърпаното чучело, което някога бе дишало и живяло. Райли пое дълбоко въздух.

— Кучи син! — озъби се той на Бейли.

Бейли започна да бърше обувките си във високата трева. Стария Сам още стоеше до мис Бландиш, но ръката с пистолета висеше отпусната. Беше изплашен. Мис Бландиш бе закрила очите си с ръце. Трепереше, сякаш й беше много студено. Райли коленичи на един крак и погледна отблизо Макгауан, след това се изправи и размаха юмрук към Бейли.

— Негодник! — извика той с пребледняло и лъснало от пот лице. — Каква я забърка… сега и това проклето убийство… откачен страхливец!

Бейли затъкна пръст в яката на ризата си и яростно я задърпа.

— Той си го търсеше. Нали си го търсеше? — той извърна глава към Стария Сам, който не искаше да го погледне.

Тримата мъже стояха и гледаха Макгауан, след това се погледнаха един друг. Убийството бе нещо ново за тях и те бяха изплашени до смърт. Райли се овладя. Бавно се приближи до мис Бландиш. Тя усети, че идва и дръпна ръце от лицето си.

— Млък! — озъби й се Райли, почти полудял от страх, че тя ще изпищи. — Ще си го получиш, ако врякаш.

Мис Бландиш бе изплашена. Мислеше, че той ще я убие.

— Стой спокойно и не мърдай — заповяда й Райли.

Бейли дойде и го дръпна за ръката.

— Тая женска трябва да я оправим по същия начин — започна тихо той. — Тя видя всичко… трябва да я пречукаме.

Райли го отблъсна настрана.

— Затваряй си устата. Стига ти за тая вечер.

През цялото време той гледаше мис Бландиш, поглъщаше с очи красотата й, погледът му се плъзна по тялото й и въпреки, че трепереше от страх, си помисли, че наистина си я бива. Той отново пристъпи към нея, но тя направи крачка назад, така че застана пред ярките светлини на колата. Фаровете пронизаха дрехите й, като очертаха силуета на стройните й крака. Като я видя така, Райли изведнъж бе обхванат от непреодолима страст. Пожела я толкова силно, че започна да трепери. Тя размаха ръце към него, като че ли го умоляваше да се махне, но той не спря. Докосването на студените му влажни длани до голите й ръце я съживи. Отдръпна се рязко и отвори уста да изпищи. Райли направи крачка и я удари с полусвит юмрук по брадата. Мис Бландиш подви колене и той я завлече до пакарда. Тръшна я на задната седалка и погледна през рамо към другите двама.

— Натикайте трупа в оная кола и я закарайте в гората — извика им. — Айде, мърдайте.

Стария Сам помогна на Бейли да вкара Макгауан в колата и след това потегли през храсталаците, докато се скри от пътя. Сетне бързо се върнаха.

— А тая фуста? — попита Бейли, като надникна в колата.

— Влез и си затвори човката — отвърна Райли.

Бейли се колебаеше.

— К’во ще правиш? — попита отново. — Няма да я отвличаш, нали?

Като се наведе изведнъж напред, Райли сграбчи реверите на сакото му и ги смачка в юмрука си.

— Слушай, жалък глупако — процеди той, като натъртваше на всяка дума. — Ти я свърши на бърза ръка… окей, сега е мой ред. Отсега нататък си затваряй човката — ще приказвам аз. Ясно?

Очите на Райли гледаха сурово и Бейли се извърна. След като Райли го пусна, той отстъпи, оправи си сакото и се качи до Стария Сам, седяха и чакаха Райли да каже нещо. Той бе отзад и гризеше ноктите си, а мис Бландиш лежеше просната върху краката му. „Дявол да го вземе — мислеше си, — трябва да я карам страшно внимателно, ако не искам да ме опекат на електрическия стол.“ Наведе се с ръце върху предната седалка.

— Това си е чисто убийство — започна той, но думите му убягваха. — Вие, мухльовци, нямате нищичко за губене освен скъпоценния си живот. Ако ни спипат, ще ни опекат на стола. Ще ни лепнат това убийство при всички случаи, без да можем да хванем някое хитро плямпало да ни отърве. Тая кукла знае всичко… ако сега я очистим, полицията ще довтаса веднага, а ако я скрием и пратим бележка, че искаме откуп, може да спечелим малко мангизи и ще имаме шанс да се огледаме, щото ченгетата няма толкоз да се засилят, докато тя е с нас. Нейният дъртак е тъпкан с мангизи и ще плати. Отиваме при Джони. Шансът ни е при него. Там няма да ни открият, ако имаме късмет, ама трябва и да рискуваме.

Бейли понечи да каже нещо, но вместо това вдигна рамене. Стария Сам се размърда на седалката и започна да мърмори, но Райли му изкрещя да млъкне.

— Не можете ли да разберете, че няма к’во да губим? Размърдайте си мозъците! Това е добър шанс и, Господи, единственото, което можем да направим.

— Започва да става горещо — обади се Бейли. — Тая фуста ще стане страшно опасна.

Райли се изсмя подигравателно.

— Тръгвай! — изкомандва той.

Пакардът потегли по пътя, набирайки скорост, и започна да се накланя и друса, когато Стария Сам навлезе в завоите. Нощта бе много тъмна и почти нямаше други коли. По-нататък пътят стана по-лош и пуст.

Райли издърпа мис Бландиш от пода на колата и я сложи да седне в ъгъла. Не можеше да я види, но я чувстваше. Ръцете му се протегнаха към шията й и зачовъркаха закопчалката на огърлицата. Колата се накланяше и той почувства допира на нежната й кожа. Косата й влезе в очите му и това му се понрави. Съвсем търпеливо разкопча огърлицата, свали я най-сетне и я сложи във вътрешния си джоб. Протегна отново ръце и докосна скута й, почувства нежните, закръглени бедра — гладки под копринената рокля. Изведнъж усети, че се изпотява, но Бейли бе чул учестеното му дишане. Лъч светлина го удари в лицето, когато Бейли се обърна назад с джобно фенерче в ръка.

— Искаш ли осветление? — попита той, без да отклонява лъча.

Райли почувства как светлината го пронизва и рязко дръпна ръцете си. Бейли насочи прожектора към мис Бландиш.

— Готино парче — отбеляза той.

Мис Бландиш бе все още в безсъзнание. Върху бялата й кожа, там, където я бе ударил Райли, имаше малка синина. Тя лежеше, свита в ъгъла си; черното копринено наметало бе отворено и откриваше бялата й рокля. Бейли видя, че огърлицата бе изчезнала и присви очи.

— Изгаси тая светлина — обади се сковано Райли.

— На твоите услуги — отвърна Бейли и щракна копчето. — Ако не можеш да виждаш, само се обади.

Той не промени позата си, а остана облегнат на седалката, взрян в Райли.

Бяха препускали здравата около два часа, когато Стария Сам се обади, че трябва да заредят с бензин. Почти на всяка миля минаваха покрай някоя тъмна ферма и доста се бяха отдалечили от централното шосе. Околността бе неравна и хълмиста. Бейли насочи фенерчето си към мис Бландиш. Тя бе съвсем неподвижна, потънала в дълбок сън.

— Няма и да мръдне — каза Райли. — Давай, сложи малко бензин.

Продължиха, докато стигнаха до една усамотена бензиностанция. Висок селяндур се дотътри от бараката и напълни резервоара колкото можа по-бързо. Беше затъпял от съня и нито веднъж не погледна колата. Докато завърташе капачката, една друга кола, „Еърфлоу“, без светлини, допълзя до пакарда. Тримата се стреснаха — никой не беше я чул да се приближава. Бейли отпусна тежко ръка върху пистолета си. Висок едър мъж с черно бомбе, нахлупено над очите, се измъкна от колата и погледна с интерес към пакарда. Той видя движението на Бейли и внезапно се надвеси над прозореца.

— Нещо си нервен, а, приятел?

Райли се намеси.

— Какво искаш, човече? — попита той.

— Райли, нали така? — високият мъж се взря по-внимателно. — Да, да-а, а това пък ако не е кучият му син Райли.

Тримата в пакарда изведнъж се вцепениха. Погледнаха към другата кола. През перденцата се подаваше тънката цев на автомат, насочен към тях.

— Ти ли си, Еди? — запита Райли с пресъхнали устни.

— Да-а, точно Еди е — отговори високият мъж. — Флин се грижи за пушката, така че не ми разигравайте сцени. Страшно е нервен, като я пипне, и може да гръмне.

— Слушай, Еди, ние не щем неприятности. — Райли беше адски изплашен. Точно сега ли трябваше да се натъкне на тоя негодник Еди?

Еди извади цигара и щракна клечка кибрит. Райли се опита да скрие мис Бландиш с тялото си, но Еди я видя добре.

— Готина кукла — отбеляза той, като всмукна от цигарата.

— Да — отвърна незабавно Райли. — Ще се видим някой път… трябва да се прибираме вкъщи… Подкарай я Сам.

Еди държеше кракът си на стъпалото.

— Готина кукла, казах!

— Наистина е готина кукла — просъска Райли. — И какво от това?

— Често ли се натискате? — прояви интерес Еди. — Нещо е тихичка, а?

— Къркана е. — Райли започна да се изпотява.

— Къркана, така ли? Много лошо, нали? Може ли да хвърля един поглед? Знаеш ми слабостта… нали, приятелче?

— Защо не престанеш? — плахо каза Райли.

— Искам да погледна тая женска — изведнъж гласът на Еди стана дрезгав.

Автоматът леко помръдна. Двамата мъже се взряха упорито един в друг, след това Райли бавно излезе от колата. Еди извади от джоба си мощно фенерче и го насочи към мис Бландиш.

— Готина кукла — рече, — от класа — наведе се малко напред. — Къркана, а?

— Да, в безсъзнание е. — Райли затършува за цигара. Ръцете му трепереха от нерви. — Я зарежи тази комедия и ни остави да се чупим оттука.

— Окей, Райли. Не се сърди, че си пъхам носа. — Еди отстъпи назад. — Не би се възползвал от такава сладка кукла, когато не е на себе си, нали? Моето Майче ми казваше да не ги закачам, когато са ноатряскани. Леле Боже, що пиене трябва да е погълнала! Как ли си пада по пиячката! Виж как си е натъртила физиономията с гърлото на бутилката. На такова хубаво момиче трябва да кажеш да използва чаша… сигурно няма да се удря така.

Райли се качи на колата и Стария Сам потегли така, като че ли дяволи го гонеха по петите. Еди ги наблюдаваше, килна меката си шапка напред и се почеса по тила. Високият селяндур го беше зяпнал, но той не му обърна внимание. Отиде до своята „Еърфлоу“ и мушна глава през прозореца.

— Как ти се струва тая работа, приятелче? — въпросът бе отправен към Флин, който прибираше автомата.

Флин вдигна рамене. Той не беше от приказливите.

— Е, к’во, по дяволите, правят тези жалки тъпаци с такава кукла? Коя е тя? — разсъждаваше гласно Еди. Флин се взираше в тъмнината, без да прояви интерес. Доста път бяха изминали и му се щеше да поспи. — Направо е била цапната по мутрата. Само не ми разправяй, че глупак като Райли сега се е захванал с отвличания. Чудна работа. Мисля да поприказвам със Слим за това.

Флин си запали цигара.

— Дай по-живо, а? — рече умолително. — Аз искам да дремна малко, за разлика от теб.

Еди се обърна към високия селяндур, който заспиваше прав.

— Ей, бльон, заведи ме до телефона си.

Селяндурът го заведе до бараката и се надвеси над него, докато набираше номера. Еди зачака нетърпеливо. По линията се чуваше пукане и бръмчене, след това до ухото му достигна апатичният глас на Слим.

— Слушай, Слим, Райли и шайката му току-що потеглиха оттука с една готина кукла, направо не е от тяхната черга. Ударена е и още не се е оправила. Виж к’во, тая дама е сладурана. Дрехите и струват доста и не е от онези, дето се мотаят насам-натам с Райли. Струва ми се, че Райли е отвлякъл тая кукла и ти трябва да го знаеш.

Слим не отговори веднага.

— Задръж така… ще поговоря с Майчето — рече най-после той.

След малко пак се обади.

— Майчето иска да знае с какво е била облечена тая шафрантия — думите му прозвучаха скептично.

— Носеше бяла копринена рокля и леко черно наметало, обувки с токи от стъкло или нещо дето искри. Изглежда, била е на някое фамозно увеселение. Беше с дълга червеникава коса и да ти кажа, Слим, истинска сладурана. Виждал съм много лъскави гаджета през живота си, ама тази ми взе акъла. Само като я погледнеш, и труп да си, ще я пожелаеш.

Еди чу как Слим говори провлечено на Майчето и зачака нетърпеливо.

— Слушай, Еди, Майчето е откачила… казва, че тази шафрантия е Бландиш. Дъщерята на краля на месото. Аха! Как го виждаш Райли да се хване с такава голяма работа?

Еди понечи да каже нещо, но чу, че Слим отново говори с Майчето. След това пак се чу гласът на Слим, сега звучеше по-бодро.

— Може би Майчето не е толкова смахната. Казва, че това момиче Бландиш днес е взела прочутите перли. Трябвало е да бъде на забава в „Голдън слипър“. Райли може да се е докопал до това и си е сложил главата в торбата. Ако е пипнал тези перли и момичето… пипнал е доста. Ще я видя тая работа, Еди. Къде си ти?… Окей, дай по-живо сега. Ще се срещнем на второто кръстовище оттам. Такъв дребен бандит като Райли може да отиде само на едно място и това е при Джони… айде, тръгвай.

Еди подхвърли един долар на селяндура и забърза към колата.

— Айде, приятел — каза той, като се качваше. — Слим иска да провери тая работа с Райли. Той мисли, че тези бунаци са сложили ръка на дъщерята на стария Бландиш.

Флин изпъшка.

— Довиждане сън. И това ако не е сладък живот.

Колата изрева в нощта.

Над хълмовете вече се пукваше зората, а пакардът все още фучеше по пътищата. Стария Сам се бе свил на кормилото с пребледняло и хлътнало от изтощение лице. Другите двама от време на време нервно поглеждаха през задното стъкло, за да разберат дали ги преследват. Трябваше да се укрият преди да стане светло. Мис Бландиш бе вече будна. Седеше вдървено в ъгъла, колкото може по-далеч от Райли. Беше й студено от буйния вятър, който се блъскаше във фучащата кола. Райли хладно я наблюдаваше. Тя понечи да каже нещо, но той й заповяда да мълчи.

— Какъв шанс — мърмореше той на себе си, — от всички негодници да срещнем Еди. Ако се позамисли, ще се свърже със Слим и тогава ще настане една пукотевица, не ти е работа.

Отпред Бейли си мислеше за същото. Обърна се внезапно и каза:

— Ще зарежем ли куклата?

— Що не си затвориш човката? — озъби се Райли. Извади пистолета си и го размаха пред лицето му. — Още един такъв лаф и тая ютия ще гръмне.

Бейли не се стресна.

— Окей — сви рамене. — Ако Слим попадне на дирите ни, няма да е толкова добре.

— Слим няма да попадне на дирите ни! — побесня Райли. — Защо да попада?

— Еди ще му каже като нищо — отвърна Бейли.

— Добре… Еди ще му каже, и какво?

— Мама Грисън си знае работата — продължи Бейли.

Райли не каза нищо. Бейли бе прав. Мама Грисън щеше да знае всичко, тя винаги знаеше. Стария Сам пое по един малък и тесен път и трябваше да намали скоростта. Наближаваха скривалището на Джони. Къщата беше дървена, двуетажна, разположена сред гъста гора. Към нея водеше една неравна пътека, почистена от храстите. Пакардът се задруса по нея и спря пред входа. Бейли излезе и затропа по вратата. Не след дълго се появи Джони. Той беше пияница. Живееше за едното пиене и това си му личеше. Преживяваше, като укриваше всякакви бегълци. Къщата му бе известна на повечето нехранимайковци от околността, но агентите на федералната полиция още не бяха се добрали до него. Той стоеше и гледаше Бейли с воднисти очи. Пиенето го беше съсипало, бе само на крачка от лудницата.

Бейли започна да се пазари с него, но Джони видя, че е нервен и опита да вдигне цената до тавана. Райли ги слуша известно време как се препират. След това слезе от колата и отиде при тях.

— Остави това на мен — побутна той Бейли и като се обърна към Джони му, каза да млъкне. — Твойте мангизи не се губят. Още ги нямаме, но ще получим доста, като върнем тая кукла. Слушай, Джони, няма значение коя е, ама струва сто бона. Можеш да пипнеш двайсет от тях. Трябва само да ни храниш и да се ослушваш. Ние сме поели риска, ти прибираш мангизите… к’во ще кажеш?

Джони отвърна, че ще го направи за петдесет бона. Райли кипна и го смушка с пистолета си.

— Ще вземеш това, което ти давам, и още как. Сега се размърдай и ни донеси да хапнем.

Джони сви рамене и тръгна към къщата, следван от Бейли. Райли се върна при пакарда.

— Хайде, излизай — заповяда той на мис Бландиш.

Тя се поколеба за момент, след това стъпи на неравната земя. Стоеше и го гледаше с високо вдигната глава. Вече преодоляваше уплахата си и показваше характер.

— Дръж се добре и всичко ще мине леко — каза Райли. — Искаме да те разменим за една бала мангизи и това е цялата работа. Не се паникьосвай и ще отидеш при твоето татенце, преди да усетиш. Лошо ти се пише, ако ни създаваш неприятности.

— Ще си пострадаш за това — отвърна тя, като едва преодоляваше трепета в гласа си. — Веднага ме върни обратно.

— Зарежи тия глупости — озъби й се Райли. — Това няма да те доведе до никъде сега… вече не си мис Паралийка… влизай в къщата, преди да съм те цапнал.

Тя стоеше и го гледаше. Големите й очи шареха по одърпания му костюм и грубите обувки. Той усети, че се свива от срам под презрителния й поглед. Повдигна стиснатите си юмруци към нея, но тя се врътна на пети и закрачи с мъка по тревата към къщата.

Бейли стоеше на вратата и я наблюдаваше. Очите му святкаха, но тя не се поколеба, така, че трябваше да й отстъпи и тя влезе в широката всекидневна. Вътре беше мръсно и разхвърляно. Една разнебитена дървена стълба водеше към висящ балкон вляво. Мебелите бяха майсторени от Джони и изглеждаха солидни, но недовършени. В ъгъла имаше нафтова печка, на която той готвеше.

— Къде може да спи тая женска? — обърна се Райли към Джони.

Джони кимна към горния етаж.

— Отивай… няма никой там.

Райли погледна мис Бландиш и посочи стълбата. Тя го последва по разнебитените стъпала, препъвайки се в изгнилите дъски. Той ритна една врата и влезе в малка тъмна стая. Запали газената лампа, която висеше от тавана и се огледа. Имаше легло с матрак, който изглеждаше мръсен, без постелки. На пода имаше кана с вода, в която плуваше тънък слой прах, а на една окаяна бамбукова маса се виждаше тенекиен леген. На прозореца бе заковано зебло и стаята бе изпълнена с миризма на спарено и плесен.

— Не е като в къщи, а? — подметна подигравателно той, като я погледна.

Тя не трепна, но му отвърна със същия презрителен поглед. Райли се наведе към нея, така че зловонният му дъх я удари в лицето.

— Я стига с тези надути погледи — озъби й се той. — Има много начини да сложа момиченца като теб на мястото им. Така че стига!

Тя извърна глава настрани, но той я хвана за ръка и я завъртя към себе си.

— Мисля, че можеш да ми дадеш една целувка… нали! — но тя вече се бе отскубнала с изненадваща сила и бутна леглото помежду им, преди той да схване какво прави.

За пръв път Райли видя в очите й да проблясва ужас и се ухили, обзе го колебание — стоеше, гледаше я и искаше да я сграбчи отново, досети се, че тя ще крещи и ще се бори и това ще доведе Бейли. Бейли щеше да му досажда заради тая женска… не че го бе грижа какво ще стане с нея, но Райли мислеше, че Бейли иска той самият да се заеме с нея. Ако Бейли приказваше много-много, той щеше да му даде да разбере. Обърна се към вратата.

— Внимавай какви ще ги вършиш — рече той и излезе, като затвори след себе си.

Слезе долу и завари Стария Сам да слага масата. Храната не я биваше много, но те бяха гладни. Райли каза на Стария Сам да занесе на мис Бландиш малко за хапване и глътка скоч. Той, изглежда се зарадва на поръчката и тръгна с една чиния нагоре по стълбата. Бутна вратата и тикна храната към мис Бландиш.

— Ето, изяж това — рече той неловко.

Мис Бландиш стоеше в средата на стаята. Поклати глава.

— Айде — дрезгаво настоя Стария Сам, — глътни го това.

Тя го погледна, видя набразденото, неспокойно старческо лице и взе чинията. Той хвърли поглед на мръсния матрак и сбърчи нос.

— Не е това, с което си свикнала… бас държа. Ще ти взема завивка от колата.

Обърна се на пети и слезе отново долу. Райли се подсмихна, като го видя да се връща с одеялото. Стария Сам не го биваше с жените и от него ставаше добра бавачка. Бейли свърши с яденето и отмести чинията си. Запали цигара и се протегна. Стария Сам слезе и седна на масата — изглеждаше смутен.

— Подпъхна ли й одеялото — подигра му се Райли.

— Няма защо да я тормозим, нали? — измънка Стария Сам с пълна уста.

— Ако тази малка кучка не зареже фасоните си, наистина ще я изтормозя — изръмжа Райли.

Бейли го погледна под око и се прозя.

— По дяволите, скапан съм — намеси се той. — Цяла нощ да си на път, това хич не ми прилича на пикник. Ще си крадна малко сън.

Стария Сам бе излапал храната си. Отиде до един куп чували в ъгъла и захърка веднага щом легна.

Райли погледна към Джони.

— Не очакваш посетители, нали?

Джони поклати глава. Той бе взел една ловна пушка, за да удари нещо за тенджерата. Макар, че очите му бяха мътни, а ръката му трепереше, той имаше необикновен късмет с тази пушка. Беше се научил точно колко да отпусне с несигурната си ръка и ако се прицелеше с трийсетина сантиметра по-високо и по-надясно, той нямаше грешка. Джони не бе толкова лесен, колкото изглеждаше.

Райли го изгледа, като излизаше, и след това отиде до телефона. Бейли го наблюдаваше с натежали за сън очи. Той се бе проснал на чувалите до Стария Сам и допушваше цигарата си. Чу как Райли разговаря тихо по телефона. Предположи, че се обажда на Ана и по лицето му премина лека насмешка. Накрая Райли свърши, погледна го, кимна и се качи горе. Бейли го видя да влиза в стаята до тази на мис Бландиш и след това затвори очи.

Райли лежеше на твърдото легло, втренчил поглед в отсрещната стена. Опита се да пробие с поглед тънката мазилка и да види как мис Бландиш се гуши под одеялото. Остави се на въображението си, докато стаята му се видя непоносима. Изправи се на леглото и започна ожесточено да чеше главата си с две ръце, като впиваше нокти в кожата. Чувстваше как потта се стича по тила му. Спусна крака от леглото, изу с ритници обувките си и те тупнаха глухо на пода. Седеше и задъхано гледаше треперещите си ръце. След това се изправи и съблече сакото си. Пистолетът го притесняваше, затова разкопча кобура и го хвърли на леглото. Пристъпи към вратата и леко я отвори. Излезе на балкона и погледна надолу към всекидневната. Бейли и Стария Сам спяха като заклани. Застана пред вратата на мис Бландиш, обзет от колебание. След това, като хвърли един последен поглед през рамо към спящите мъже, натисна внимателно дръжката и влезе. Слънчевите лъчи се процеждаха през процепите на закования прозорец. Лампата бе угаснала, но в стаята не бе тъмно, а само сумрачно. Видя мис Бландиш да лежи на леглото по корем; положила глава на ръцете си, тя изглеждаше заспала. Той затвори леко вратата. Мис Бландиш се размърда, протегна се и се обърна на една страна.

Райли се надвеси над нея и потните му ръце я стиснаха за гърлото, задушавайки вика й, големите й очи се отвориха широко, клепачите и подскочиха нагоре, като на внезапно вдигната кукла. Той съзря бездънния ужас в тях и устата му се разтегна в усмивка.

— А сега кротувай — прошепна й с лице, близо до нейното. — Не можеш да се отървеш и няма да викаш. Ясно ли е… без шум. Ако гъкнеш, така ще те фрасна, че ще ти счупя зъбите. Такъв ще ти ударя, че няма никога повече да крякаш. Никой няма да дойде, ако вдигнеш патърдия, а ти ще си го получиш… солено. Сега ще си махна ръцете от врата ти и можеш да квичиш, ако искаш… но внимавай к’во казах.

Той бавно отмести ръцете си. Мис Бландиш лежеше по гръб, без да издава звук. Ръцете й, широко разтворени, с дланите нагоре, лежаха на одеялото. Тя погледна пламналото му лице и се ужаси от онова, което видя там. Едва поклати глава и като стисна колене, цялата се сви на кълбо. Той връхлетя изведнъж, прикова ръцете й на леглото, а лъсналото му от пот лице се опитваше да намери устата й, тя рязко извърна глава. Вратата се отвори и влезе Бейли. С него нахлу светлина и падна право върху леглото. Той се бе промъкнал в стаята с бързината на котка. Силуетът му се очерта за миг срещу светлината и в следващия момент бе вече в стаята като сянка в здрача. Райли не помръдна. Само отдръпна ръце. Прокле се, че не бе взел пистолета със себе си. Видя как оръжието на Бейли проблесна и зачака куршумът да се забие в тялото му.

— Спокойно, Райли — шепотът на Бейли долетя от тъмното. — Излишно е да мърдаш!

Райли седеше неподвижно, полуизвърнат към него, и го гледаше. Мис Бландиш се отдръпна и седна. Сега беше на ръба на леглото и чувстваше как сърцето й диво подскача и почти я задушава.

— Усетих те, долно копеле — каза Бейли. — Искаше да оправиш тая кукла и така страшно ти се ще, че рискуваш да ни хванат заради това. Окей, тая кукла няма да е за теб… ясно ли е? Тя отива направо при татенцето си и аз ще получа часовник с благодарствен надпис, задето съм я завел в къщи.

— Ти си откачен! — възкликна Райли. Лицето му бе синкаво от бледата светлина. — Точно ти изкорми с ритници оня тип!

— Така ли? — Бейли пак не повиши тон, но трепереше от възбуда. — Тая кукла ще ми бъде страшно благодарна, че я измъквам от такава каша. Ще те опукам и тя ще каже на татко си, че ти си обработил оня тип.

Райли изведнъж потрепери.

— Няма да направиш такова нещо, а? — гласът му също трепереше. — Няма да го направиш, нали?

Бейли настръхна.

— Отдавна чакам това — отвърна той. — Точно сега…

На вратата леко се почука и Джони показа глава. Мършавото му лице изглеждаше уплашено. Брадата му трепереше.

— Слим и шайката му са долу и питат за вас — съобщи той. — Казах им, че още къртите.

Ръката на Бейли се отпусна и той бързо се обърна към Райли, погледнаха се уплашено един друг.

— За Бога! — прошепна Бейли. — Казах ти, че Слим ще довтаса.

— Не трябва да намерят дамата тук, а също и перлите — Райли се изхлузи от леглото. — Слез долу и ги баламосвай нещо. Кажи им, че сме зарязали момичето, преди да дойдем тука. Виж колко души са… при сгода ги очисти, стига да можеш. Аз ще сляза, като си взема пистолета.

Бейли се поколеба, сетне се овладя и излезе от стаята. Райли дръпна Джони към себе си.

— Слушай, Джони, стой тука и не давай на тая женска да кряка — той погледна мис Бландиш. — Слушай пиленце, долу има един мъж, дето ще ти стъпи на хубавата шия, без да му мигне окото. Слим е като звяр и ако искаш да си спасиш кожата, затвори си устата и стой така.

Мис Бландиш видя само, че устните му бяха побелели от страх, като излезе от стаята.

Райли застана на балкона и погледна надолу към групата мъже, които на свой ред погледнаха нагоре към него. Долу беше Еди с мушнати дълбоко в джобовете на шлифера ръце и килната на тила черна мека шапка. Флин стоеше в левия край на групата, ръцете му също бяха скрити, а очите — студени и нащрек. Уопи и Док Уилямс стояха близо до Слим. Палците им бяха затъкнати в коланите, и двамата пушеха. Единствено Слим не го погледна, а точно Слим привличаше погледа му. Стария Сам седеше изправен на чувалите с объркана и подпухнала от сън физиономия. Изглеждаше дяволски уплашен. Бейли бе облегнат на стената с демонстративно скръстени отпред ръце. Слим Грисън разглеждаше лъскавите носове на островърхите си обувки. Той бе висок, тънък, с нездрав цвят на лицето. Мрачният му поглед и отпуснатата му полуотворена уста му придаваха вид на хилаво ченге, безкръвно и отнесено, но Слим бе най-безчувственото двукрако същество, което се е раждало. Студен, нечовешки дух се криеше зад маската на идиот и оскъдната плът на тънкото му тяло.

Слим Грисън беше убиец. Убивал бе още като дете. Не поради някаква причина, а защото убийството бе в кръвта му. Започна рано, за пари. В училище бе мързелив, отказваше да прояви и най-малък интерес към книгите. Играеше по нервите на стария си учител. Той беше прозрял, че Слим е проклет. Не бе изненадан, когато го хвана да реже на парчета, с ръждиви ножици едно новородено котенце. Зарадва се на възможността да го изхвърли от училище. Но не се отърва толкова лесно от него. Една ученичка от долните класове бе намерена да скита далеч от дома си седмица, след като Слим бе напуснал училище. Тя беше изнасилена и каза името на Слим. Никога не успяха да го намерят, защото Мама Грисън се бе погрижила да не остане в града. Той намери работа като мияч на чаши в един игрален дом и там се натъкна на шайка контрабандисти на спиртни напитки. Наблюдаваше ги как прехвърлят пачки зеленикави банкноти. Макар че се отнасяха към него с презрение, той беше упорит и стана техен човек. Точно тогава неговото безскрупулно презрение към човешкия живот му създаде реноме. За него нямаше нищо толкова опасно, че да не може да се справи и бандата му прехвърляше цялата черна работа. Той поемаше всичко, което му даваха, без да прави грешки. Беше брутален, но нямаше достатъчно ум за организатор. Чак след като Мама Грисън се зае с него, той стана шеф на банда. От известно време Мама Грисън бе усетила шанса си да печели лесно, но не бе готова да го използва. Искаше Слим да се поочука, да си създаде име, и когато той го направи, тя започна да действа.

Направи от своя син гангстер, стъпка по стъпка. В началото, когато го оставеше да действа сам, той правеше грешки, попадаше и излизаше от затвора с дребни присъди. Тя чакаше търпеливо да го освободят и започваше отново. Постепенно той се научи да не прави грешки, научи доста и от други затворници. Свърза се с една могъща банда, която се занимаваше с банкови обири. Изкачи се бавно на върха по най-простия начин — като убиваше всеки, който му се изпречеше на пътя, докато накрая бандата се примири и го прие за свой водач. Тогава Майчето пое юздите и те разбраха, че е доходно да работят с нея. Слим беше полезен за опасните работи, Майчето седеше в къщи и дърпаше конците, а останалите от бандата правеха парите.

Райли стоеше с ръце на реверите на сакото си. Видя, че Флин нервничи и не му дава възможност да се разгорещи. Опита да се усмихне.

— Ей, Райли — извика Еди, — не очакваше да ни видиш, нали?

Райли предпазливо заслиза по разнебитените стълби. Очите му не изпуска групата. Слизаше с бавни, отмерени стъпки.

— Здрасти, момчета — рече той, като се мъчеше да говори с небрежен тон. — Каква изненада!

Застана до Бейли, но без да го погледне. Еди се справяше с разговора. Слим не вдигна очи — още се възхищаваше на обувките си.

— Къде е готината кукла, дето влачехте?

— Зарязахме я — бавно произнесе Райли. — Не остана къркана много дълго.

Еди хвърли фаса си на пода и го стъпка.

— Значи я зарязахте, а? Много лошо… исках да хвърля още едно око на тая кукла. Коя беше тя, Райли?

— А, курва някаква — отвърна Райли, впил поглед в брадата на Еди. — К’во ви става бе момчета… не сте ли виждали готина кукла досега?

Те стояха студени и непоклатими пред престорената му непринуденост.

— Да не би случайно да сте я прибрали от „Голдън слипър“? — обади се отново Еди.

Райли не се издаде. Направи се на изумен.

— Вие сте откачили! „Голдън слипър“ ли? Виж к’во, тая евтина малка повлекана не ходи по такива места. Открихме я в закусвалнята на Изи. Беше натряскана, решихме да се позабавляваме и я взехме с нас. Ама като се съвзе… леле, леле! Беше бясна. Не можахме да се оправим с тая женска и я оставихме да си иде вкъщи да се поохлади.

Еди се ухили — той се забавляваше.

— Значи евтина повлекана, а? И я оставихте да си иде вкъщи, щото не искаше да си играе с вас? Видя ми се екстра.

— Всички фусти изглеждат готини напоследък… от киното е — обясни Райли.

Слим откъсна очи от обувките си. Погледна Райли, който започна да се изпотява. Слим имаше зъл поглед.

— Къде е Джони? — попита той. Гласът му бе дрезгав от пушене и той рядко повишаваше тон.

Райли смени позата и облегна рамене на стената.

— Горе е — преглътна той.

— Докарай го! — обърна се Слим към Еди.

Вратата се отвори, Джони бързо излезе и се надвеси над парапета. Мъжете го наблюдаваха. Джони не беше враг на никого, но и не вземаше ничия страна. Така се бе запазил жив и здрав. Погледна Райли, след това — Слим. Райли впи безумен поглед в него, но той вече не го гледаше. Извърна глава към вратата зад себе си. После изведнъж се наведе напред и каза с тънкия си, дрезгав глас:

— На оная кукла вътре и се ходи до клозета.

Никой не помръдна. Райли внезапно пое дълбоко дъх, а Бейли позеленя.

— Дай я тука — каза Слим.

Джони се отдръпна и отвори вратата. Мушна глава вътре и каза нещо, после се отдръпна. Мис Бландиш излезе на балкона. Мъжете долу я наблюдаваха. Като ги видя, тя рязко отстъпи и се сви до стената. Джони отново й каза нещо и посочи стълбата. Тя поклати глава и понечи да се върне в стаята. Джони я хвана за ръка и я бутна. Тя се поколеба, притеснена и уплашена. Тишината долу бе осезаема. Никой не помръдна, всички погледи бяха насочени към нея.

Надолу заслиза тя, а Джони вървеше по петите й, минаха през стаята, излязоха на светло и прекосиха до малкия навес навън. Единствено Флин не сваляше очи от Райли и Бейли. Всички стояха неподвижно, като група восъчни фигури. Гледаха как мис Бландиш излиза навън и се връща обратно, наблюдаваха всяка нейна стъпка, видяха как изкачва стълбите и изчезва отново в стаята горе. Джони затвори вратата след нея. Напрежението изведнъж спадна. В ръцете на Док, Уопи Еди и Флин внезапно се появиха пистолети.

— Вземете им пищовите — заповяда Слим.

Док се приближи леко до Бейли и измъкна пистолета му от кобура под мишницата. Бейли просто стоеше и си облизваше устните. След това Док направи същото и с Райли. Обърна се към Стария Сам, който изведнъж посегна за пистолета си. Беше изненадващо бърз и оръжието загърмя, преди в съзнанието на Док да проблесне сигнал за опасност. Флин бе видял движението му и стреля незабавно. Док успя да се хвърли настрани, но куршумите отнесоха темето на Стария Сам. Той падна по лице и пистолетът изхвръкна от потръпващата му ръка. Райли и Бейли позеленяха от страх и затаиха дъх. Чакаха. Слим погледна първо тях, след това и Стария Сам. Погледът му беше убийствен, вълчи. Джони излезе и погледна надолу, после отново се върна в стаята.

— Изнесете го оттука — обади се Слим.

Док и Уопи сграбчиха Стария Сам и го завлякоха на поляната, после бързо се върнаха. Еди внезапно се приближи до Райли.

— Слушай, приятел, лошо ти се пише. Айде, изплюй камъчето. Коя е тая женска?

— Казвам ти, че не знам — сепна се Райли. Целият трепереше.

— Е, аз ще ти кажа. Т’ва е дъщерята на Бландиш и вие я гепихте, за да свиете перлите. Сега скъпоценностите са у тебе… нали така? — огромната му ръка усукваше ризата на Райли и го клатеше напред-назад като кукла. — Да-а, така е — той бръкна във вътрешния джоб на Райли и измъкна перлите. Подхвърли ги на Слим, който ги хвана и ги вдигна на светлината.

— Бива си ги — възкликна Слим.

Настъпи напрегната тишина. Всички зяпаха перлите, увиснали на костеливите пръсти на Слим.

— Бландиш струва два милиона долара — промълви той, като оглеждаше перлите с мътните си очи. — За него дъщеря му струва доста мангизи. Тези скъпоценности могат да се заложат за двайсе бона и повече… много си ги бива — последните думи бяха изречени бавно, като че ли се отцеждаха от увисналите му устни.

Погледна към Еди и кимна към балкона. Еди се качи по стълбите и влезе в стаята, където мис Бландиш и Джони седяха в очакване. Кимна на Джони, който излезе, и след това се приближи към мис Бландиш. Тя стоеше до покрития със зебло прозорец. Гърдите й се вдигаха и спускаха учестено, едната и бяла ръка закриваше устата.

— Слушай, пиленце — тихо и забързано рече Еди, — идваш на разходка. Момчетата долу няма да те закачат, ако се държиш прилично. Ние ще се свържем с твойто татенце и после ще си идеш вкъщи. Виж к’во, не се обаждай без да те питат. Слим долу е подъл тип и може да стане дяволски зъл, ако рече. Само прави каквото ти се казва, не се обаждай и всичко ще се оправи… ясно ли е?

— Моля ви, пуснете ме да си ида вкъщи сега! — рече мис Бландиш.

Еди я хвана за ръката. Реши, че си я бива и й се усмихна приятелски.

— Хайде, не се притеснявай. Не трябва да се плашиш.

Тя се дръпна.

— Ако искате пари, баща ми ще плати. Не ме отвеждайте с тези хора. Оня мъж се опита… бях сама — не довърши тя и огледа диво стаята, като че ли се опитваше да намери място, за да се скрие.

Еди я потупа по ръката.

— Хайде… Аз самият бих хлътнал здравата по тебе, ама не е здравословно. Не се паникьосвай, а аз ще се грижа за теб.

— Къде ще ме водите? — попита тя. — Защо не телефонирате на баща ми сега и той ще ви даде парите… Защо трябва да идвам с вас?

Еди отиде до вратата и я отвори. Кимна й с глава.

— Тръгвай. Помни какво ти казах — в гласа му прозвучаха груби нотки и изведнъж, разбрала безнадеждността на положението, мис Бландиш го последва.

Когато Еди отиде горе, Слим се обърна към Флин.

— Изведи тези типове навън.

Док и Флин избутаха Бейли и Райли на открито. Натикаха ги в храсталака. Слим бързо ги последва. В ръцете си носеше две въжета, жълтеникавите му очи блестяха. Никога не бе убивал бавно и сега започна да трепери от възбуда. Всичките му убийства бяха бързи, не по негов избор, а заради безопасността. Сега… щеше да бъде по-различно, чуваше как Райли бръщолеви истерично. Виждаше позеленялото му, лъснало от пот лице и устата му, сгърчена от ужас… и това му доставяше удоволствие.

Бейли вървеше, без да каже дума. Лицето му беше бледо, но в очите му тлееха опасни огънчета.

Стигнаха до едно открито място в храсталака. Всички едновременно усетиха, че това е мястото на екзекуцията и спряха. Слим посочи две подходящи дървета.

— Вържете ги там.

Докато Флин пазеше Бейли, Док завърза Райли с въжето, което Слим му подхвърли. Райли не направи усилие да се спаси. Просто трепереше и се гърчеше, безпомощен в своя ужас. Док се отдръпна и се обърна към Бейли. Той бавно пристъпи и облегна гръб на дървото. Когато Уилямс дойде при него, той го ритна с бързината на змия, когато хапе. Обувката му потъна в корема на Док и в следващия момент Бейли беше зад дървото, а тънкия ствол бе между него и пистолета на Флин. Слим изведнъж се възбуди страхотно.

— Не го гръмвай — изкрещя той. — Искам го жив!

Док се гърчеше на тревата, като се опитваше да поеме въздух, но никой не се притесняваше за него. Флин бавно започна да се приближава към дървото, докато Слим стоеше неподвижен, с дълга кама в ръка. Бейли се огледа, за да види накъде да побегне. Зад него храсталакът бе гъст, пред него бавно напредваше Флин, отляво стоеше Слим с ножа. Само отдясно трябваше да опита. Той се хвърли внезапно, но Флин бе по-близко, отколкото бе предполагал. Замахна към него, но Флин бе нащрек и юмрукът на Бейли премина над главата му. Загубил равновесие, Бейли се препъна и Флин се вкопчи в него. Напрегнаха сили за миг, но Бейли, който бе по-силният, се изтръгна. Нанесе един съкрушителен десен удар в брадата на Флин и той шумно се строполи. Бейли отскочи настрани.

Слим не беше мръднал. Стоеше тънък и приведен, полуотворил голямата си уста; дългият нож висеше безжизнено в ръката му. Док още не бе дошъл на себе си. Бейли изведнъж промени намеренията си, останал бе само Слим, сетне и Райли, а другите можеше да ги изненада. Започна да се приближава към Слим, който го очакваше с жълтеникави святкащи очи. Изведнъж Бейли го видя да се хили. Тази усмивка му подсказа много. Маската на идиот бе изчезнала, насреща бе убиецът. Бейли знаеше, че с всяка секунда умира и се опита да спре, но краката сякаш не го слушаха. Приближи се още до Слим и усети, че куражът го напуска. Потта се стичаше в очите му. На няколко метра от Слим Бейли спря. Никога не бе се чувствал толкова изплашен — знаеше, че е само на секунда от смъртта. Нещо проблесна във въздуха, нещо лъскаво, което отрази слънцето, докато летеше към него, и ножът на Слим се заби в гърлото му.

Слим стоеше и го гледаше как умира, чувстваше в кръвта с оня екстаз, който винаги му носеше убийството. Изправен под горещото слънце, усети лека слабост, но няколко минути не направи усилие да помръдне. Док се изправи на лакът с пепеляво лице и започна да ругае. Флин все още лежеше по гръб с голяма синина на брадата. Слим погледна към Райли, който бе затворил очи. Отиде до Бейли и изтегли ножа от тънкия прорез. Почисти го внимателно, забивайки го в тревата. Четири пъти го заби, преди острието отново да блесне. Беше приклекнал на едно коляно. Док го наблюдаваше. Слим се изправи и тръгна към Райли, който изведнъж осъзна какво го очаква. Започна отново да бръщолеви. Слим застана съвсем близо и се ухили.

— Не ме убивай, мистър! — извика Райли с опулени очи. — Остави ме, за Бога!

Слим още се хилеше. Това беше добре. Той обичаше жертвите му да примират от страх. Чувстваше се голям и силен, когато се държаха малодушно. Протегна ръка и измъкна ризата на Райли от панталоните му. Дръпна със замах и откъсна долната й част. Райли остана така, с гол корем.

— Тук ще бъде — каза Слим, като бодна потръпващата плът с ножа си. — Точно в корема, Райли, и доста време ще хвърляш топа.

— Слушай, мистър, недей да правиш това — задъха се Райли. — Недей на мен… аз наистина съм свестен тип… нали ти казвам… Слим, ти ме знаеш… Райли! Няма да ме заколиш така! Не!… Слим… не! За Бога… не, недей… недей… Слим!

Слим, който още се хилеше и държеше върха на ножа точно под пъпа на Райли, натисна с цялата си тежест върху дръжката. Ножът потъна бавно, като в масло. Устните на Райли се разтегнаха и устата му се отвори. Чу се едно продължително съскане, като издишване. Слим направи крачка назад, като остави черната дръжка на ножа да стърчи от Райли като ужасяващ израстък. Райли започна да вика със слаб, треперещ глас. Коленете му се огъваха, но въжето го държеше.

Слим седна на тревата на няколко крачки от дървото и си запали цигара. Килна шапката си на челото и смигна на Райли.

— Не си давай зор, приятелче.