Одисей

16.1463

Преди да се залови с каквото и да е друго, господин Блум избръска с ръка полепналите дървени стърготини по шапката на Стивън, подаде му я, както и бастуна, и най-самарянски го подкани да потеглят, нещо, от което той и без това се нуждаеше. Неговият (на Стивън) ум не беше точно занесен, а по-скоро малко неустойчив и разбълникан и след изричното му желание да пийнат нещичко, на господин Блум, предвид късния час и това, че наоколо не се виждаха помпи с вартришка вода1464 нито за очищение, да не говорим пък за пиене, му хрумна целесъобразната идея и той предложи без всякакво колебание да потърсят подслон във файтонджийската бърлога, както я наричаха, дето се намираше на има-няма един хвърлей разстояние от моста Бът, и където бе напълно възможно да намерят някакво питие под формата на мляко, сода или минерална вода. Но как да стигнат дотам, да, тук бе пречката! Тъй като в дадения случай спътникът му беше много замаян, нему се падаше задължението да предприеме някакви мерки по въпроса, затова той се замисли какви всъщност могат да бъдат най-удачните начини и средства, докато в същото това време Стивън не спираше да се прозява. Доколкото се виждаше, младежът бе доста блед в лицето, затова реши, че е за предпочитане да вземат какво да е превозно средство, което би се отзовало и би подобавало на моментното им положение, тъй като и двамата бяха гроги, най-вече Стивън, като си мислеше, че това няма да е трудна работа. Ето защо, подир едно-две дребни приготовления, въпреки че Стивън бе забравил да вземе обратно носната си доста мръсна и докрай осополивена кърпа, след като я бе предоставил най-навременно да послужи за бърсалка на бръснач, е двамата продължиха да вървят по улица или по-правилно е да се каже, по алейка Бийвър, докато стигнаха до ковачницата на налбантина и до непоносимо зловонната атмосфера на конюшнята за наемни коне на ъгъла на улица Монтгомъри, където свиха наляво и оттам се вляха в улица Еймиънс при заведението на Дан Бърджин. Но, както и очакваше, там нямаше и следа от някой Иуй1465, който да чака клиенти, и нищо друго не се виждаше наоколо освен една четириколка, вероятно ангажирана от група гуляйджии, тръгнали на нощен запой, които в момента вилнееха вътре, а отвън, пред хотел Полярна звезда стоеше колата им, която въобще не помръдна, когато господин Блум, който не можеше да се нарече професионален подсвирквач, положи огромни усилия да я повика, като сви устни и издуха навън някакво свистене, а с вдигнатите високо над главата ръце си помаха отривисто на два пъти.

Несъмнено се бяха озовали в затруднение, но е помощта на здравия разум се видя, че няма какво друго да правят, освен да посрещнат неволята храбро и да тръгнат да бъхтят пеш, което и направиха. Ето защо, като закриволичиха покрай Милет и Сигнал Хаус, която достигнаха не след дълго, продължиха по необходимост в посока към трамвайното депо на улица Еймиънс и господин Блум, малко притеснен от обстоятелството, че едно от задните копчета на панталона му, в потвърждение на старата поговорка, си бе заминало, дето се вика, по пътя на целия свят или каквато е участта на всичко живо, макар че, ако влезем в духа на шегата, трябва да кажем, че той най-героически, с лекота и пренебрежение бе приел тази злополучна случайност. И тъй като и двамата не бързаха заникъде, пък и температурата на въздуха се освежи след наскорошното посещение на Юпитер Плувиус1466, двамата се зашляха напред покрай празното превозно средство, което продължаваше да чака без пътници и без кочияш. Така се случи, че точно в този момент една аварийна кола на компанията Обединен дъблински трамваен превоз, която почистваше релсите, направи рязък завой и това даде повод на по-възрастния от двамата да разкаже на спътника си, апропо, за случката, в която на косъм и като по чудо се бе спасил с едничко навременно отскачане назад. Отминаха главния вход на Голямата северна гара, откъдето тръгваха влаковете за Белфаст, и където, разбира се, в този късен час трафикът бе съвсем замрял, а като оставиха зад гърба си и задната порта на моргата (едно недотам привлекателно място, да не кажем направо зловещо, особено нощем), най-накрая се озоваха до пристанищната кръчма, но след малко свиха в улица Стор, прочута с това, че на нея се намираше полицейски подучастък С. Точно тук, между това място и високите, в момента неосветени, складове на площад Бересфорд, Стивън вече знаеше, че когато стигнат до каменоделската работилница Беърд на Толбътска, духът на Ибсен ще прониже мисълта му, докато неговият сподвижник, досущ като един fidus Achates вдишваше с нескривано вътрешно задоволство миризмата, идеща откъм градската фурна за Джеймс Рорк, дето се намираше съвсем наблизо, тоест вкусната и апетитна миризма на хляба наш насъщен, който от всички стоки за обществена консумация е най-важен и основен, тоест от първа необходимост. Хлябът, опората на живота, с пот на лицето ще ядеш хляба си1467, о, къде се ражда любовта ни1468? На Рорк във фурната пече се да ни храни.

По-нататък и за разлика от своя смълчан и, нека не увъртаме, съвсем не съвършено трезв спътник, господин Блум, който във всеки случай владееше докрай всичките си сетива, както никога досега, поради самоналоженото си въздържание намери за уместно да заговори със загриженост и предупредителност относно опасностите, които крият посещенията в Нощния квартал, пълен с леки жени, наконтени сводници и обирджии, които макар и допустими от време на време, в никакъв случай не бива да се превръщат в редовна практика, защото представляват същински смъртоносен капан за млади и неуравновесени същества точно на неговата възраст, особено ако вече са придобили вкус и пристрастеност към пиенето под приятното въздействие на алкохола, освен ако не владеят поне малко жиу-жицу за всеки случай, тъй като е напълно възможно някой най-непредвидено, дори с гръб към теб, да ти светне един, ако не си отваряш очите на четири. Сякаш намеса на провидението била появата на Корни Келъхър на мястото, когато Стивън бил в безсъзнание, тъй като се оказал точно където и когато трябва, точно в дванайсетия час, защото иначе Стивън можел да стане кандидат за спешното отделение на болницата или пък, ако не това, най-малкото за Брайдуел1469 с неизменното явяване в съда на следващия ден пред господин Тобайъс, или пък той беше окръжният юрисконсулт, е, тогава пред стария Уол, нали така, или пред Махони, който сее съсипия за всекиго, щом за това се разчуе. Причината, поради която спомена този факт, е защото повечето от полицаите, които мразеше от все сърце, са хора по обща преценка безскрупулни, когато трябва да служат на короната и както се изрази самият господин Блум, като си спомни един-два случая в полицейски подучастък А на улица Кланбразил, до един са готови на черното бяло да кажат. Никога няма да ги видиш там, където има нужда от тях, а само в спокойните, тихи квартали на града, като например Пембрук Роуд, виж, там блюстителите на закона са на всяка крачка и това е така, защото им плащат, за да пазят заможната класа. Другото нещо, което се сети да изкоментира, беше въоръжаването на войниците с всевъзможни видове хладно и огнестрелно оръжие, което не знаеш кога може да гръмне, а това е все едно да ги подстрекаваш срещу мирните граждани, ако се случи по някакъв повод или без такъв да излязат от релси. А ти пък, нека ти кажа, си прахосваш времето, много разумно го сгълча той, както и здравето и способностите си, освен това тази модна хайлазомания, плюс жените от демимонда, дето ги сменяш като носни кърпички, ами те искат много средства: лири, шилинги, пенсове. А най-голямата опасност иде от това с кого се събираш и какво пиеш, като по този начин той засегна щекотливия въпрос за стимулантите. Ето, самият той с удоволствие пийвал по чаша хубаво вино от време на време като нещо хем летателно, хем пивко, хем полезно за кръвта, хем със слабителни свойства (например качественото бургундско, на което бил голям почитател), но без да прекалява, тоест слагал точка в един момент, защото отвъд определена граница следвали само неприятности за всички, да не говорим за това, че ставаш лесна плячка и практически зависим от нечие благоволение. После се изказа крайно негативно относно факта, че Стивън е бил изоставен от всичките си кръчмарски confreres1470 с изключение на един, от всички онези фрапантни, оглушително шумни и вечно буботещи събратя медици, готови да се скатаят всеки миг, когато им скимне, независимо от обстоятелствата.

— И този един беше Юда — рече му Стивън, който до този миг не бе отронил и звук.

Обсъждайки тези и подобни теми, те бързо поеха по най-прекия път прекосиха задния двор на Митницата и минаха под моста Луп Лайн, където един мангал, поставен пред караулна будка или нещо като караулна будка, в който горяха коксови въглища, привлече мудните им, едва влачещи се стъпки. Стивън спря по собствено желание и съвсем безпричинно погледна към голямата купчина каменни павета, а после се взря и в пълния мрак на караулката, в която мъждукаха отблясъците от мангала, затова успя да различи вътре тъмната фигура на пазача, назначен от градската управа. В паметта му изплува спомен, че това вече се е случвало или пък му е било разказвано, че се е случило, преди да успее, полагайки огромни усилия, да разпознае в караулката един от някогашните приятели на баща си, Гъмли. За да избегне срещата с него, той се прилепи до един от стълбовете на железопътния мост.

— Някой те поздравява — каза му господин Блум.

Една средновисока фигура се приближи дебнешком, очевидно изниква изпод сводовете на моста и отново поздрави, като подвикна: ’бървечер! Стивън, разбира се, се сепна като от просъница и спря на място, за да отвърне на поздрава. Господин Блум, който никога не се разделяше със своята съобразителност и вродена деликатност и който твърдо вярваше, че човек не бива да се бърка в чуждите работи, се отдръпна встрани, но все пак остана qui vive1471, леко обезпокоен, но в никакъв случай изплашен. Макар и това да се случваше рядко в рамките на самия Дъблин, той знаеше много добре, че и тук се навъртат разбойници и главорези, които живеят в пълна мизерия и често причакват мирните пешеходци и ги тероризират, като опират пистолет в главата им в някоя неосветена закътана уличка извън централните части на града, хора, подобни на изгладнелите лондонски безделници и празноскитащи бедняци по бреговете на Темза, които се мотаят уж невинно по крайбрежните насипи и диги, но най-откровено мародерстват, готови да нанесат светкавичния си удар и да офейкат на секундата с докопаната плячка — парите ти, или живота ти, след което те оставят да стоиш със запушени уста или прерязано гърло и да стърчиш като живо предупреждение и поука за останалите.

Стивън, искам да кажа, когато заговорилият го се приближи съвсем до него, макар че самият той не беше много трезв, успя да долови смрадливото ухание на вкиснало царевично уиски в дъха на Корли. Лорд Джон Корли, както някои обичаха да го наричат, защото неговото рождение стана тъй. Той беше най-големият син на инспектор Корли от полицейския отдел G1472, който бе починал неотдавна и който навремето се бе оженил за някаква Катерин Брофи, дъщеря на фермер от Лаут1473. Неговият дядо, Патрик Майкъл Корли от Ню Рос1474, се бе оженил за вдовицата на местен ханджия и нейното моминско име било Катерин (отново) Талбът. Мълвата твърди, макар и да липсват доказателства за това, че произхождала от рода на Лорд Талбът от Малахайд, в чието имение, без съмнение една неповторима по своята изящност резиденция, която си заслужава да се види, неговата майка, или леля, или друга някаква роднина се радвала на честта да бъде перачка. Именно затова много хора, предимно шегобийци, наричаха този сравнително млад, но вече доста разхайтен мъж, който сега подвикна на Стивън, лорд Джон Корли.

Като придърпа Стивън настрана, той веднага взе да му разправя една от неизчерпаемите си печално-сълзливи истории. Нямал пукнат грош, нямал къде да пренощува. Всичките му приятели го изоставили. И не стига това, ами се скарал с Ленехан, когото нарече пред Стивън гаден и презрян непрокопсаник, после поръси изблика си с още няколко с нищо непредизвикани цветисти ругатни. Нямал никаква работа и затова помоли Стивън да му каже къде, за Бога, може да се хване да върши нещо, каквото и да е. Не, не, май беше дъщерята на майката в пералнята, която била доведена сестра на наследника на имението или пък бяха свързани пак чрез майката, но по някакъв друг начин, така или иначе, и двете се бяха случили по едно и също време, ако разбира се, цялото това нещо не беше пълна измислица от началото до края. Както и да е, работата е, че той го беше закъсал.

— Не бих те молил — продължи той, — ако положението не беше такова. Давам ти честната си дума, Бог ми е свидетел, че съм останал без пукнат грош.

— Ще се отвори една работа още утре или вдругиден — каза му Стивън — в мъжкото училище в Далки за помощник-преподавател. Потърси господин Гарет Дийзи. Опитай. Можеш да използваш името ми.

— О, Божичко — отвърна му Корли, — човече, как ме виждаш да преподавам в училище? Не съм умник като теб — добави и се изсмя сподавено. — Повтарях последния клас на прогимназията, дето беше към Христовите братя.

— Самият аз нямам къде да пренощувам — осведоми го Стивън.

Отпърво Корди реши, че става дума за онова изхвърляне от родната къща, за което бе научил отнякъде, че било предизвикано от факта, че Стивън не се посвенил да вкара в стаята си някаква най-долна улична мръсница. Абе то имало един нощен приют на улица Марлбъро, собственост на госпожа Малоуни, за по шест пенса на вечер, ама там било фрашкано с фиркани отрепки, докато М’Коначи му бе споменал, че можеш да се настаниш доста прилично в хотела Бронзовата глава от другата страна на улица Уайнтевърн (който веднага му напомни за личността, наречена брат Бейкън1475) само срещу един шилинг. Освен това беше и зверски изгладнял, но за това и дума не обели.

При него подобни сценки се разиграваха през вечер или почти през вечер, но въпреки това Стивън се разчувства. Той, разбира се, знаеше, че дългата несвързана и сълзлива история на Корли, която по нищо не се различаваше от останалите му измислици, не заслужава никакво внимание, да не говорим за доверие. Но, haud ignarus malorum miseris succurrere disco1476 и така нататък, както е казал латинският поет, особено пък след като по някаква щастлива случайност му плащаха заплатата ден след средата на всеки месец, тоест на шестнайсето число, което беше всъщност днешната дата, макар че голяма част от нейната наличност бе вече порядъчно бастисана. Но най-смешното в случая беше това, че нищичко не бе в състояние да разубеди Корли, който беше сигурен, че Стивън живее в охолство и поради това негово задължение е да подаде ръка на бедняка — това е то. Той пъхна ръка в джоба си, далеч не с намерението да попадне на храна там, а както възнамеряваше, да му даде нещичко най-много до шилинг, така че хем да се види, че иска да помогне, хем и на него да му остане нещичко за храна. Но резултатът, за негово най-голямо разочарование, беше отрицателен, защото откри, че парите липсват. Напипа само няколко парченца от разтрошена бисквита и с това обследването приключи. Напрегна ум да си спомни дали беше изгубил парите, което не би било никак чудно, или ги бе похарчил, защото в случая това не би било никак приятен изглед, дори всъщност точно обратното. Беше твърде уморен, за да се захване с основно претърсване, но опита да си спомни нещичко, макар и смътно, относно бисквитите. По-точно кой му ги е дал, или къде е станало това, или дали пък сам не ги е купил? В другия джоб обаче допадна на нещо, което в мрака на нощта реши, че са дребни пенита, ала съвсем погрешно, както се оказа след миг.

— Човече, това са две монети по половин крона — коригира го Корли.

В интерес на истината бяха точно това. Стивън му даде едната.

— Мерси, готин! — извика му Корли. — Ти си супер джентълмен. Някой лен ще ти ги върна. Кой е оня с тебе? Мервал съм го на няколко пъти в Кървящия кон на улица Камдън заедно с Бойлан Афишчето. Що не кажеш две добри думи за мен да ме земе на работа при него. Ще ходя като сандвич с реклами, само че девойката в кантората му ми вика, че всички поръчки за през следващите няколко седмици са вече заети. Чуваш ли, човече. Представяш ли си? Трябва предварително да се запишеш и то седмици по-рано, като че ли Карл Роса1477 ще пристига в града. На мен обаче не ми пука, к’ва да е работа, братче, и конски фъшкии ще мета, ако трябва.

След малко обаче, след като прибра два шилинга и шест пенса, се успокои и езикът му още повече се развърза. Веднага намери за необходимо да разкаже на Стивън за някакъв тип, когото нарече Комиски Гащника, и когото, според него, Стивън добре познавал от Фулъм, защото бил счетоводител на корабния снабдител и често киснел в задната стаичка на Нагъл заедно с О’Мара и едно друго дребно заекващо човече, което се казвало Тай. Както и да е, преди две нощи този същият бил арестуван и трябвало да плати глоба от десет шилинга, тъй като го подвели под отговорност за нарушение на обществения ред в нетрезво състояние, ала оня категорично отказал да се подчини на полицая.

Междувременно господин Блум продължаваше да се мотае наблизо, недалеч от купчината павета и запаления мангал пред караулката на пазача от градската управа, който, не ще и дума, си беше един най-съвестен бачкатор, но само за момента, помисли си Блум, се бе отдал, така да се каже, едва ли не на кратка кротка дрямка с цел лично облагодетелстване, и то само и единствено докато Дъблин още спи. Едновременно с това обаче Блум току хвърляше по едно око към далеч не безупречно облечения събеседник на Стивън, защото имаше усещането, че някъде е виждал този благороден човек, макар че не бе в състояние да каже със сигурност къде, нито пък имаше и най-беглата представа кога. Но тъй като беше уравновесен и здравомислещ мъж, даде му няколко точки в аванс, ала от острия му взор не убегнаха нито овехтялата шапка, нито развлечените и опърпани дрехи върху прегърбените му плещи, които говореха за хронично безпаричие. Виждаше се, че е един от неговите хрантутници, но в интерес на истината това живеене на гърба на ближния се случва навред и в най-голяма, или по-точно, в най-дълбокоджобна степен, но ако така стане, че някой човечец от улицата вземе да ти досажда със същото, той мигом ще се озове на подсъдимата скамейка, ще го осъдят на каторжен труд и да има, и да няма възможност да си плати глобата, ще бъде мигом провъзгласен, видите ли, за много rara avis1478. Така или иначе, той би трябвало да разполага със завидно количество невъзмутима самоувереност, щом си позволяваше да спира хората по това време на нощта или по-точно на сутринта. Направо го прекаляваше, това е сигурно.

Двамата се разделиха и Стивън се върна при господин Блум, който с опитното си око веднага установи, че се е подал на коткателствата на паразита Корли. Говорейки за срещата, той, в случая Стивън, каза през смях:

— Здравата го е закъсал, завалията. Помоли ме да те помоля да помолиш някой си Бойлан Афишчето, да му даде работа да обикаля като рекламен сандвич.

При тази информация, към която той привидно почти не прояви интерес, господин Блум зарея отнесен поглед в празното пространство в продължение на горе-долу половин секунда някъде по посока на драгата с кофата, като се зарадва на славното й име Еблана, застанала на котва в пристана на митницата и най-вероятно в пълна неизправност, след което подхвърли уклончиво:

— Всеки с късмета си, нали така. След като го спомена, да ти кажа, че лицето му ми е познато отнякъде. Засега обаче да оставим това настрана. Прощавай за любопитството, но с каква сума се раздели?

— Половин крона — отвърна Стивън. — Трябва да пренощува някъде, нали така?

— Трябва! — възкликна господин Блум, който никак не се изненада от чутото. — Напълно си прав, с просто око се вижда, че трябва. Всекиму според нуждите и всекиму според делата. Но като говорим за живота изобщо, къде възнамеряваш — попита той с усмивка — да спиш ти самият? Да се върнеш в Сандикоув, е немислимо, но дори да предположим, че го направиш, едва ли ще те пуснат вътре след онова, което се случи на станцията Уестланд Роу. Не си струва да биеш път дотам за тоя, дето духа. Нямам никакво намерение да се меся в личния ти живот, но защо напусна дома на родния си баща?

— За да си търся нещастието — беше отговорът на Стивън.

— Неотдавна имах повод да се запозная с твоя уважаван баща — продължи господин Блум дипломатично. — Всъщност това беше днес, или за да съм съвсем точен, вчера. Къде живее в момента? В хода на разговора стана ясно, че се е преместил.

— Предполагам, някъде в Дъблин — нехайно му отвърна Стивън. — Защо питаш?

— Надарен човек — господин Блум побърза да окачестви господин Дедалус старши — в доста отношения и ако някога на тоя свят се е раждал сладкодумен разказвач, то това е той. Много се гордее с теб, и с право. Сигурно не е невъзможно да се върнеш там — осмели се да подхвърли той, защото неприятната сценка на терминала Уестланд Роу беше още прел очите му, пък и се виждаше, че другите двама, тоест Мълиган и онзи негов приятел, английският пътешественик, просто искаха да се отърват от третия в компанията и очевидно се опитваха, сякаш цялата отвратителна станция им принадлежеше, да залъжат Стивън и да се измъкнат в суматохата.

Така подхвърленото му предположение обаче остана без отговор, защото Стивън вече пътуваше мислено към родния си дом, опита се отново да си представи огнището така, както го бе видял за последен път, със сестричката му Дили, приседнала край огъня с безжизнено отпусната коса, чака слабото тринидадско1479 какао да кипне в очернения от сажди чайник, за да могат двамата да го изпият заедно, разредено с овесена вода вместо мляко, след солената петъчна херинга1480 от по пени за два броя, с по едно яйце на всеки — на Маги, Буди и Кейти, докато междувременно под пресата за гладене котката поглъща лакомо някаква каша от яйчени черупки, овъглени рибешки глави и кости, поставени върху парче амбалажна хартия, спазвайки третото предписание на църквата за пост и въздържание през дните на тримиренето или нещо подобно.

— Не — повтори господин Блум, — лично аз не бих се доверил на този твой приятел веселяк, на когото не му липсва чувство за хумор, искам да кажа, че ако бях на твое място, не бих взел доктор Мълиган за свой водач, съветник, философ и приятел. Той много добре си знае интереса, макар че по всяка вероятност няма никаква представа какво е това глад. Разбира се, няма как ти да забележиш нещата, които аз виждам отстрани, но никак не бих се учудил, ако разбера, че ти е турил тютюн или някакъв друг наркотик в пиенето с неясна за мен цел.

Той обаче е наясно от всичко чуто до този момент, че доктор Мълиган е човек с всестранни интереси, който не се е вторачил единствено и само в медицината, макар че бързо напредва в своята област и ако приказките излязат верни, нищо чудно да се окаже, че много скоро го очаква бляскаво бъдеще и процъфтяваща практика на моден светски доктор, който ще прибира хубави хонорари за услугите си, а в допълнение на професионалната си кариера ще се радва и на ореола на храбрец, спасил човек от сигурно удавяне с помощта на изкуствено дишане и оказвайки му онова, което сега наричат първа медицинска помощ, някъде в Скерис или май беше Малахайд1481 и макар че не можеше да не му признае тази изключително самоотвержена постъпка, достойна за най-висока похвала, той наистина недоумяваше какво всъщност го бе подтикнало да извърши този подвиг, освен най-обикновена фукливост и ревност.

— Освен всичко това да опира до едно нещо, на което му викат използвачество. Краде ти ума, Стивън, и ума, и идеите, и познанията — най-сетне се теши той да изплюе камъчето.

Предпазливият поглед, полузагрижен и полулюбопитен, който хвърли към навъсеното за момента лице на Стивън, стопли още повече приятелските му чувства към него, без да хвърля обилна светлина, всъщност никаква светлина, върху въпроса дали той сам се бе оставил да го баламосват, ако се съди по няколкото неволно изпуснати забележки, направени с посърнал вид и паднал дух, или пък точно обратното — вижда много ясно какво става, но по една или друга причина, за която само той си знае, оставя нещата малко или много… Угнетителната бедност му действаше зле и той без съмнение се догаждаше, че макар и високообразован, това никак не му помага да свързва двата края.

В съседство с градския писоар зърна количка за сладолед, около която се бяха скупчили, по всяка вероятност италианци, които се препираха превъзбудено и току изстрелваха речовити залпове на техния си жив и шумен език по един особено екзалтиран начин, като почти не се усещаше разлика между отделните говори.

— Putana madonna, che ci dia I quattrini! Ho ragione? Culo rotto!

— Intendiamoci. Mezzo sovrano piu…

— Dice lui, pero.

— Farabutto! Mortacci sui!1482

Господин Блум и Стивън влязоха във файтонджийската бърлога, непретенциозна дървена барака, където преди това той бе идвал много рядко, или може би никога; първият обаче не се стърпя и подшушна на втория отбрани сведения относно собственика й, за когото се говореше, че навремето бил небезизвестният Одери-козата, Фицхарис, непобедимият1483, макар че не би се заклел, че това са действителните факти, а нищо чудно в тях да няма и следа от истината. След няколко минути нашите двама сомнамбули вече се бяха настанили удобно в едно закътано ъгълче. Двамата бяха посрещнати от облещените погледи на невероятно разнородна сбирщина от безпризорни деца и други невзрачни субекти от вида homo, които изглеждаха страшно заети да ядат и пият, само от време на време си позволяваха кратки, нечленоразделни разговори, които сега си набелязаха двоицата за обект на неутолимото си любопитство.

— Пийни едно кафе — позволи си да предложи господин Блум, колкото да разчупи леда, — а освен това ми се струва, че трябва и да хапнеш нещо под формата на твърда храна, например кифла — каква да е.

И затова първата му работа беше с типичното за него sangfroid1484 да поръча сдържано споменатите стоки. Простолюдието, състоящо се от кочияши, файтонджии, возачи, пристанищни хамали и какви ли още не, след бегъл първоначален поглед извърна очи, очевидно неудовлетворено от гледката, макар че един червенобрад впиянчен индивид, чиято коса беше частично прошарена, най-вероятно моряк, продължи да ги зяпа още известно време, преди да забие захласнатия си поглед в пода.

Господин Блум, като се възползва от правото си на свободна реч, и тъй като беше почти на вие с езика на долитащия отвън спор, да не говорим за онова voglio, чиито смисъл и произношение продължаваха да го мъчат, подхвърли на своето protege на висок глас, апропо, относно кралската битка отвън на улицата, която продължаваше да се вихри бясно и оглушително:

— Красив език. Особено за пеене. Защо не пишеш поезията си на италиански? Bella Poetria!1485, толкова е мелодичен и пълнокръвен. Belladonna voglio1486.

Стивън, който се опитваше с всички сили да разчекне докрай челюсти в мощна прозявка, което се оказа недотам лесно, и който все още страдаше от смъртоносна обща отпадналост, му отговори:

— Да, става да гали слуха на слоници. Ония отвън се караха за пари.

— Така ли? — изненада се господин Блум. — Ама разбира се — додаде бързо, а после си рече мислено, че първо и преди всичко за какво са всички тези езици, които и без това са повече, отколкото е необходимо, — но може би това е част от неговото южняшко очарование.

Но ето че собственикът на бърлогата прекъсна това задушевно тет-а-тет, като тръсна върху масата някакъв врящ на вълнички, специално подбран буламач, който би трябвало да бъде чаша кафе и една корава, неподдаваща се на течно омекотяване кифла, или поне на такава мязаше, след което би отбой и се строи обратно зад тезгяха. Мислено господин Блум си даде дума да го огледа едно хубаво, но не веднага, за да не изглежда, че… а после с поглед подкани Стивън да започва и сам се зае да изпълнява задължението на домакин, като скришом и много внимателно подбутна чашата с това, което поне временно ще смятаме за кафе, по-близо до него.

— Звуковете са нещо измамно — отсече Стивън след продължителна пауза. — Също като имената, Цицерон, Подмор, Наполеон, господин Гудбоди, Иисус, господин Дойл. Шекспир е била толкова популярна фамилия, колкото и Мърфи. Какво е едно име1487?

— Да, така е — спонтанно се съгласи господин Блум. — Разбира се. Нашето име също бе променено — додаде и подбутна така наречената кифла към него.

Червенобрадият моряк, който не отлепяше будното си око от новодошлите, взе Стивън на абордаж, беше си го набелязал предварително, и без заобикалки го запита:

— А какво ли може да е твоето име?

В същия тоз критичен момент господин Блум срита спътника си под масата, ала Стивън, без да разбира смисъла на това сполетяло го от неочаквана посока съприкосновение, отвърна:

— Дедалус.

Морякът го изгледа тежко — тежко изпод чифт дремливи очи и торбести подочия, доста подпухнали от прекомерно пиене на, за предпочитане, холандски джин с вода.

— Тогава познаваш ли Саймън Дедалус? — попита го след известно умислено умълчаване.

— Чувал съм за него — рече Стивън.

За миг господин Блум се почувства съвсем объркан, особено като видя, че и другите надават ухо.

— Ирландец — отсече морякът, като продължаваше да гледа по същия начин, само дето този път кимна — до мозъка на костите си.

— Че и отгоре — добави Стивън.

Що се отнася до господин Блум, от цялата тая работа той нищичко не проумяваше и само се чудеше каква би могла да бъде връзката, когато морякът по собствена воля се обърна към другите обитатели на бърлогата и рече:

— Веднъж го видях как гръмна две яйца, закрепени върху две бутилки, от петдесет метра разстояние, през рамо. Страховит стрелец, при това левак.

Макар, че пропелтечваше от време на време и жестикулираше сковано и непохватно, все пак положи максимални усилия да обясни:

— Значи, представете си, бутилките са ей там. На петдесет внимателно измерени метра. Яйцата върху тях. Запъва ударника върху рамото си. Прицелва се.

Той извърна тялото си наполовина, стисна дясното си око, сгърчи лицето си някак странично и заби в нощта кръвнишкия поглед на зловещото си изражение.

— Бум! — избумтя отривисто.

Публиката зачака стаено втората детонация, тъй като оставаше още едно яйце.

— Бум! — изтрещя повторно.

Яйце номер две бе очевидно уцелено, той кимна, намигна и пропя настървено:

Последва мълчание, докато най-накрая господин Блум от едната любезност реши да го попита дали това е станало на някакво състезание по точна стрелба като онова ежегодното в Бисли.

— Моля! — отвърна морякът.

— Или е било много отдавна? — продължи господин Блум, без да трепне и на йота.

— Защо питаш? — изрепчи се морякът, после се поуспокои от мисълта за магическата формула какъвто волът, такъв и остенът и рече: — Може да има едно десетина години оттогава. Обикаляше широкия свят с Кралския цирк на Хенглър. Този номер съм го гледал в Стокхолм.

— Странно съвпадение — дискретно подметна господин Блум на Стивън.

— Казвам се Мърфи — продължи морякът, — У.Б. Мърфи от Керигейлоу. Знаеш ли къде се намира това?

— До пристанището на Куинстаун — обади се Стивън.

— Точно така — кимна морякът. — Форт Камдън и форт Карлайл. Оттам съм родом. И моята, и тя е оттам, чака ме. Знам, че ме чака. За Англия, мой свиден дом1488. Моята вярна малка женичка, която не съм виждал през всичките тези седем години, откакто плавам по света.

Господин Блум можеше лесно да си представи неговото завръщане у дома — появяването на моряка в малката схлупена крайпътна къщурка, след като е успял да надхитри стария Дейви Джоунс1489 — в дъждовна и безлунна нощ. Да прекосиш целия свят за една жена. На тая тема истории с кофа да ги ринеш, Алис Бен Болт, и Инок Ардън1490, и Рип Ван Уинкъл, а тук изобщо някой спомня ли си за слепеца О’Лиъри, много любима и трудна за рецитиране поема, между другото, от бедняка Джон Кейси, която скромно и без претенции, си е чисто бижу на съвършената поезия. И в същото време няма един-единствен ред, който да възпява избягалата жена, която се връща обратно, колкото и да е обичана от изоставения. Лицето на прозореца! Само си представи изумлението му, когато най-накрая скъса с гърди финалната лента и го сполети ужасната истина относно половинката му, разбила всичките му надежди. Изобщо не си ме очаквала, но ето че дойдох, за да остана завинаги и започна отначало. А тя седи, сламена вдовица, до същото онова отдавна познато му огнище. Мислеше си, че съм мъртъв, нали. Че дълбокото дъно ме люлее в своята люлка. А там седи чичко Чъб или Томкин, според случая, ханджията на Корона и котва, разхвърлял се по риза и набива рамстек с лук. Няма стол за таткото. Ффу! Вятърът фучи! Дундурка последното си в скута, детето постмортем. Ой така, ой кога, при момичетата на брега! О! Преглъщаш неизбежното. Усмихваш се и стискаш зъби. Оставам вечно твой любящ съпруг с разбито сърце, У.Б. Мърфи.

Морякът, който не приличаше на дъблинчанин, се обърна към един от файтонджиите със следната молба:

— Дали не ти се намира тютюн за дъвчене в повечко, а?

Така се случи, че файтонджията, към когото се обърна, нямаше, но затова пък собственикът бръкна в джоба на сетрето си, закачено на пирон, и така желаният обект взе да се предава от ръка на ръка.

— Благодаря — рече му морякът.

Пъхна късчето пресован тютюн в плювалника си, задъвчи го и отново запелтечи на пресекулки:

— Пристигнахме тая сутрин в единайсет. Тримачтовата Роузвийн от Бриджуотър, натоварена с тухли. Казах им, че съм дотук. Платиха ми всичко днес следобед. Ето и уволнителното ми. Виждаш ли? У Б. Мърфи, моряк първа категория.

В потвърждение на това той побърза да извади от вътрешния си джоб един доста омацан, сгънат документ и го подаде на съседите си по маса.

— Сигурно си видял бая свят — подхвърли собственикът, като се облакъти на тезгяха.

— Ами — отвърна му морякът, след като се поразмисли — пообиколил съм туй-онуй, откакто за пръв път се качих на палуба. Бил съм в Червено море. Бил съм в Китай, и в Северна Америка, и в Южна Америка. Виждат съм айсберги — и големи, и малки. Бил съм в Стокхолм, и в Черно море, и в Дарданелите заедно с капитан Далтън, най-читавия мъж, който някога е дезертирал от кораб. Виждал съм Русия. Господи помилуй. Така се молят руснаците.

— Излиза, че си се нагледал на какви ли не чудесии — обади се един от файтонджиите.

— Ами — съгласи се морякът, като местеше наполовина сдъвкания тютюн от буза в буза — чудесии колкото щеш по широкия свят. Виждал съм крокодил да отхапва лапата на котва, както аз отхапвам парче тютюн.

Извади от устата си разкашкания тютюн, стисна го между зъбите си и отхапа настървено.

— Хам! Ето така. Освен това в Перу съм виждал човекоядци да ядат трупове, както и черния дроб на конете. Погледнете. Ето ги. Един приятел ми я изпрати.

Измъкна от вътрешния си джоб илюстрована пощенска картичка, която очевидно представляваше безценен екземпляр от неговата съкровищница и я плъзна по масата. Върху нея беше напечатано: Choza de Indos. Beni, Bolivia1491.

Всички се загледаха в картинката, на която се виждаха група туземки с раирани препаски, едни наклякали, други замижали, трети кърмещи, четвърти смръщени или заспали и всички те сред орляк деца (трябва да имаше няколко дузини) пред примитивни тръстикови колиби.

— По цял ден дъвчат кока — поясни словоохотливият моряк. — Коремите им като плондери. Щом престанат да раждат, им режат циците. Вижте ги, ходят чисто голи и набиват черен дроб от умрял кон.

Цели няколко минути, ако не и повече, пощенската картичка обсеби вниманието на господата наивници.

— А знаете ли с какво можеш винаги да ги държиш на разстояние? — попита той вежливо.

Никой не посмя да рискува с отговор и тогава той им намигна и рече:

— Със стъкло. Това ги шашардисва. Стъкълца, бе.

Господин Блум, без да показва изненада, скришом обърна картичката наопаки и видя частично заличения адрес и пощенско клеймо. То гласеше следното: Tarjeta Postal. Senor A. Boudin, Galeria Becche, Santiago, Chile1492. Виждаше се, че няма нищо друго написано, поне това си даде труд да провери. Макар че не вярваше сляпо в сензационни разкази (нито дори в стрелба по яйца, въпреки съществуващите прецеденти като Вилхелм Тел и случаят Лазарио — Дон Чезаре де Базан, описан в Маритана, където куршумът на първия минава през шапката на втория), след като забеляза несъответствието между името (разбира се, ако приемем, че той беше човекът, за когото се представяше, и че не плава под чужд флаг, след като се видя по свидетелството, че си е издържал изпита за пълноправен моряк, изброявайки поред точките на компаса и завъртайки кораба на триста и шейсет градуса в тихо време) и фиктивния адресат на посланието, което събуди известни подозрения у него относно добросъвестността на вашия приятел, въпреки че то по някакъв начин му напомни за отдавна лелеяната мечта, която възнамеряваше да осъществи някоя сряда или събота1493, като предприеме пътуване до Лондон по море, да не говорим за това, че дългите пътешествия му бяха напълно непознати, но все пак по душа и сърце той си оставаше роден авантюрист, ала по прищявка на съдбата се оказа неосъществен мореплавател с изключение на отиването му до Холихед, което представляваше най-дългото му пътуване. Мартин Кънингам често обещаваше да му издейства чрез Еган един безплатен билет, но вечно изникваше една или друга дяволска спънка, колкото да осуети крайния резултат. Но дори да трябва да плати необходимото от собствения си джоб и да хлътне финансово, то няма да е кой знае колко много, стига кесията да позволява, може би ще трябва да се раздели с няколко гвинеи, като има предвид каква е цената до Мълинджър, където възнамеряваше да отиде, а именно пет шилинга и шест пенса отиване и връщане. Пътуването би имало благотворен ефект върху здравето му, поради освежителния озон, пък и би било приятно във всяко друго отношение, особено за човек, чийто черен дроб не е в ред, да види различните места по маршрута Плимът, Фалмът, Саутхамптън и така нататък, а в края и един образователен тур на забележителностите на майката-метрополия, да разгледа нашия модерен Вавилон, където без съмнение ще може да види големите подобрения на кулата, абатството, богаташката Парк Лейн и отново да си ги припомни1494. Ето че му хрумна и друго нещо, което не беше никак лоша идея, но трябва да отиде и на място да провери дали ще бъде възможно да организира едно лятно турне в най-известните им курорти, като Маргейт например, с бани и първокласни минерални извори, Истборн, Скарбъро, Маргейт и така нататък, още красивия Борнмът, островите в Ламанша и други подобни изящни местенца, което може да се окаже доста доходна инициатива. И, разбира се, не с помощта на някоя съмнителна, спешно скалъпена надве-натри фирма, наела местни лелки на работа, като онази на госпожа С. П. Маккой — дай ми назем куфара си, а аз ще ти изпратя билет. Не, трябва да бъде нещо първокласно, турне на ирландските звезди, Гранд операта на Туийди-Флауър със собствената му законна съпруга като главна изпълнителка и нещо като пълната противоположност на компаниите на Елстър Граймс и Муди-Менърс, които си бяха съвсем простичка работа, и може би затова беше напълно уверен в успеха, стига да смогне да осигури шумни реклами в местната преса, и то написани от човек енергичен и безскрупулен, който да успее да задвижи необходимите лостове и така да се получи едно приятно комбиниране на бизнеса с удоволствието. Но кой? Да, тук е пречката1495!

Също така, без да е много сигурен, смяташе, че има голямо поле за изява в откриването на нови маршрути, за да бъдеш в крак с времето, между другото, на линията Фишгард — Рослеър, която, както се говори, вече била поставена за разискване в министерството на разтакаването1496 с необходимото количество канцеларщина и бюрократизъм, с много колебания и времеразапиляване от страна на отдавна безплодни, напълно закостенели мозъци и общо взето тъпанари. Една голяма възможност за полагане на усилия и предприемчивост несъмнено съществува, за да могат да се посрещнат туристическите нужди на широка маса от хора, сиреч на средния човек, ще рече на Браун, Робинсън & Co.

Жалко е наистина и на пръв поглед направо абсурдно, както и срамно за нашето прехвалено общество, че средният човек, чийто организъм се нуждае от тонизиране, и то по възможност само срещу няколко презрени лири е лишен от шанса да види повече от света, в който живее, а вместо това се блъскаме натясно с моичкия, дето ме взе за жена, ама досущ като в консерва, ти казвам. В края на краищата всеки от тях разполага с единайсет и нещо монотонни и убийствени месеца и би оценил всяка радикална промяна на venue след сивото ежедневие в града, стига да може да се озове, за предпочитане през лятото, когато Мадам Природата слага най-пищната си премяна, в нейното лоно, което само по себе си си е едно чисто съживяване и подмладяване. Съществуват също така и отлични възможности за ваканция на нашия роден остров, прекрасни гористи местности за укрепване на здравето, които предлагат пълнокръвни атракции, както и освежителен тонус за организма, и които се намират в близост до Дъблин и неговите живописни околности; нека не забравяме Пулафука, до който пътува и парен трамвай, но е също така далеч от безумната тълпа1497, още Уиклоу, който с право се нарича градината на Ирландия, идеално място за възрастни велосипедисти, стига да не вали, а също така и дивите хълмове на Донегал, където, ако се вярва на разказа на свидетели, coup d’oeil1498 е изключително красива, въпреки че току-що споменатата местност е по общо мнение труднодостъпна, така че потокът туристи все още е много далеч от онова, което би могъл да бъде, като се имат предвид безспорните облаги, които могат да се извлекат оттам, докато Хаут с неговите исторически асоциации и други, като Копринения Томас1499, Грейс О’Мали1500, Джордж IV1501, рододендроните, които цъфтят на няколкостотин фута над морското равнище винаги са били любимо и често посещавано място за хора от най-различни прослойки и нагласи, особено през пролетта, когато младите се влюбват презглава1502, макар че мястото е взело не една и две жертви при падане от скалите, кога нарочно, кога неволно, но винаги някак импулсивно и отведнъж, тъй като е само на четирийсет и пет минути път от колоната1503. Но, разбира се, съвременната туристическа индустрия е още в пелените си, така да се каже, а условията за пренощуване и всякакво друго настаняване са такива, че има още много да се желае. Замисли се, защото видите ли, това му се стори много интересно, само от чисто любопитство, разбира се, дали оживеното движение поражда маршрутите, или обратното, или всъщност и двете. Обърна пощенската картичка налице и я подаде на Стивън.

— Веднъж видях китаец — не спираше да разказва Неустрашимият моряк, — който държеше в ръце малки книжни топки, колкото детски лодчици, и като ги пуснеше във вода, те мигом се разтваряха и всяка от тях приемаше различна форма. Едната се оказваше кораб, другата — къща, третата — цвете. Иначе вареше супа от плъхове — додаде и се облиза апетитно, — това е нещо обичайно за китайците.

Околосветският пътешественик вероятно долови някакъв израз на недоверие в лицата на околните, затова побърза смело да продължи с нови приключения.

— Веднъж в Триест видях как един италианец извърши убийство. С нож в гърба. Ей така.

Докато говореше, извади доста страшен сгъваем нож, съвсем съответстващ на вида му и го вдигна във въздуха, все едно замахва да го забие.

— Беше в някакъв бардак, заради измама. Един контрабандист се опитал да преметне друг. Та убиецът се скри зад вратата и му излезе в гръб. Ето така. И му вика: приготви се да посрещнеш Бога твой! Хац! Намушка го в гърба, чак до дръжката.

Тежкият му поглед обходи всички дремливо, сякаш ги предизвикваше да види дали някой ще посмее да му зададе въпрос, дори да му се иска.

— Това е много добро парче стомана — повтори той и погали ужасния стилет.

След дългото и мъчително denouement1504, достатъчно да уплаши и най-големите храбреци, той сгъна острието с щракване и прибра въпросното оръжие в собствената си съкровищница от ужаси, тоест в джоба си.

— Много ги бива с хладните оръжия — обади се някой, който очевидно нищо не разбираше, колкото да отсрами компанията. — Ето защо значи смятаха, че убийствата в парка, дело на непобедимите, всъщност са били извършени от чужденци, именно заради ножовете1505.

При тази забележка, подхвърлена очевидно в духа на където невежеството е блаженство1506, господин Блум и Стивън, всеки посвоему, някак инстинктивно хвърлиха по един многозначителен поглед насред настъпилата църковна тишина от вида на най-строгото между нас да си остане към мястото, където Одери-козата, наричан още собственик на заведението, точеше струйки от помпата за бира. Непроницаемото му лице, което беше същинско произведение на изкуството, съвършено само по себе си и поради това не можеше да се опише с думи, създаваше впечатление, че не е разбрал и йота от онова, което ставаше наоколо. Странно, много странно.

Последва прекалено дълга пауза, по време на която един четеше на пресекулки някакъв оцапан с кафе вечерник, друг гледаше картичката с туземците choza de, трети съзерцаваше моряшкия уволнителен билет. Господин Блум, доколкото това лично го засягаше, седеше потънал в мисли. Така живо си спомняше случката, за която се намекна тук, сякаш бе станала вчера, а не преди няколко десетки години, в дните на размирици заради поземлената реформа, когато целият цивилизован свят бе стъписан, образно казано, а именно някъде в началото на осемдесетте, по-точно през осемдесет и първа, когато току-що бе навършил петнайсет години.

— Ей, шефе — провикна се морякът, — я ми върни документите.

Молбата бе изпълнена и той ги сграбчи в шепата си.

— Ти виждал ли си Гибралтарската скала? — попита господин Блум.

Морякът направи гримаса и продължи да дъвче по начин, който можеше да се изтълкува като да, ами, или не.

— Май и там си бил — подхвърли господин Блум, — на края на Европата — мислейки, че наистина е бил и с надеждата, че е възможно по силата на някакви макар и смътни спомени, но оня не успя да измъти нищо, само изстреля една плюнка в стърготините на пода и поклати глава с нещо като нехайно презрение.

— Коя година ще да е било това? — попита господин Блум. — Можеш ли да си спомниш имената на корабите?

Нашият така наречен моряк обаче продължи да дъвче тегаво и ненаситно известно време, преди да отговори.

— Уморен съм вече от тия морски скали — рече, — от тия кораби и лодки. И през цялото време осолено говеждо.

Очевидно уморен, той млъкна. Неговият разпитвач, като видя, че няма вероятност да изтръгне още нещо от тоя лукав чешит, се отплесна да говори за огромните размери на водните площи по земята. Било достатъчно да се каже, което може да се установи и с един най-бегъл поглед върху картата на земното кълбо, че тя покрива цели три четвърти от него и именно това го карало да проумее най-добре какво означава да владееш вълните. Неведнъж, всъщност поне десетина пъти, беше забелязвал край Норт Бул при Долимаунт1507 как някой престарял морски вълк, немил и недраг, седи, както обикновено, до не особено благоуханната вода досами дигата и, потънал в забрава, зяпа към морето и то към него, изпълнен с мечти за росни поля и пасбища тучни, както някой някъде бе казал1508. И той все се чудеше защо. Вероятно се е мъчел да открие тайната за себе си, докато е кръстосвал моретата от единия край на света до другия, и отгоре и отдолу — е, не чак отдолу, — предизвиквайки съдбата. И резултатът беше двайсет на нула, няма никакво съмнение. Въпреки това, без да изпадаме в дребните детайли на занаята, си остава красноречивият факт, че морето си е налице в цялата си слава и сияйност и си е съвсем естествено някой или друг да плава по него и да се изправи лице в лице срещу провидението, въпреки че това иде да покаже само как хората обикновено успяват да харижат това тежко бреме другиму, което се отнася и за ада, и за лотарията, и за застраховките, задвижени по подобни релси, и най-малкото поради тая понятна причина, ако няма и друга, неделният празник на спасителите1509 се явява една много похвална инициатива, на която обществото в голямата си част, без значение кои земи обитава — тези във вътрешността или по крайбрежието, — както се случи, след като веднъж им е поднесена на тепсия, трябва да изрази своята благодарност към нея, както и към пристанищните управи и брегови охрани, в чието задължение влиза и това да набират работна ръка за въпросните такелажи и да се борят целогодишно с морските стихии, независимо от сезона, щом дългът ги зове със своето Ирландия очаква, че всеки мъж и така нататък и така нататък, а понякога, особено през зимата, условията са страшни, а да не забравяме и ирландските фарове, Киш и другите, които имат навика да се преобръщат, когато им скимне, и веднъж, точно като минаваха покрай такъв един с дъщеря си, изпитаха на гърба си какво означава силно променливо, да не кажем направо бурно време.

— Имаше един, с когото плавахме заедно на Пиратът, стар морски вълк, самият той пират — продължи морякът. — Като слезе на брега, си намери работа като камериер на един джентълмен за шест лири на месец. Ей това са неговите панталони, дето ги нося, даде ми и моряшката си мушама и тоя сгъваем нож. Какво не бих дал и аз за такава службица. Да бръснеш и да четкаш дрехи. Писнало ми е да се лашкам по вълните. Ей го на и синът ми Дани и той избяга да се хване с морето, а майка му го беше наредила така хубаво да си работи в Корк в един магазин за текстил, където можеше да изкарва лесни пари и да си кара кефа.

— На колко години е той? — попита един от слушателите, който, между другото, погледнат отстрани, приличаше малко на Хенри Камбъл, градския съветник, сякаш измъкнал се от угнетително тежките си служебни задължения, неумит, разбира се, с овехтели дрехи и силна зачервенина на носа и прилежащите му области, която подозрително напомняше за порочен навик.

— Защо питаш? — отвърна му морякът заваляно и озадачено. — Синът ми Дани ли? Сега би трябвало да е на осемнайсет, доколкото мога да изчисля.

При тези думи бащата от Скиберин1510 разтвори със замах сивата си или май мръсна, както и да е, риза с две ръце и взе да чеше гърдите си, върху които се виждаше образ, татуиран със синьо китайско мастило, който би трябвало да представлява котва.

— В койката ми в Бриджуотър гъмжеше от въшки — подхвърли той. — Няма мърдане. Трябва да се изкъпя утре или вдругиден. Затова съм против тия черните. Ох, как ги мразя, гадините му с гадини. Изсмукват ти кръвчицата, направо те пресушават.

Като забеляза, че всички го зяпат в гърдите, той услужливо се доразгърди и тогава се видя, че върху отколе почитания символ на моряшката надежда и отмора се мъдри числото 161511, както и един доста смръщен профил на млад мъж.

— Татуировка — обясни разгърденият. — Направих си я, когато ни хвана безветрие край Одеса в Черно море, тогава плавахме с капитан Далтън. Един, дето се казваше Антонио, ми я направи. Това тук е самият той, грък.

— Болеше ли много? — попита го някой.

Моряшката му особа обаче бе погълната от пъплещите твари. Да ги лови и стиска…

— Глей сега! — каза той и изпъчи Антонио напред. — Ето го значи, тук се сърди на приятеля си. А сегаааа — додаде. И същата рисунка, ама след като подръпна кожата с два пръста, очевидно специален номер, и ето че образът се ухили до уши.

Истината е, че сивкавото лице на младия човек, наричан Антонио, се усмихваше някак зорлем, както и че страхотният номер възбуди безусловните възторзи на всички присъстващи, включително на Одери-козата, който за пръв път си даде труд да се размърда.

— Божке, Божке — завайка се морякът, като сведе поглед към мъжествените си гърди. — А него вече го няма. Изядоха го акулите. Божке, Божке!

Пусна кожата си, така че профилът отново възвърна предишния си смръщен вид.

— Изпипана работа — рече един от докерите.

— А за какво е тоя номер? — попита безделник номер две.

— Викаш, изяден жив, а? — попита трети.

— Божке, Божке — отново запъшка морякът, този път по-развеселено, с нещо като полуусмивка, но само за малко, и то по посока на любопитстващия относно номера. — Беше грък.

И после добави с известна доза черен хумор, като се има предвид злочестият му свършек:

Лицето на минувачката, лъснало и изпито под черната сламена шапка, погледна крадешком иззад вратата на бърлогата, очевидно с лична разузнавателна цел, и по-точно да успее да припечели нещичко отгоре. Господин Блум се видя в чудо, просто не знаеше къде да се дене, извърна очи за момент, смутен и объркан, но външно спокоен, след което взе от масата розовите страници на органа от улица Аби, който един от файтонджиите, ако изобщо беше такъв, току-що остави, вдигна ги пред лицето си и се загледа в розовата хартия, макар че защо розова? Причината, поради която постъпи така, бе, че още на секундата разпозна в надничащото иззад вратата лице същото, което бе зърнал мимоходом следобед на пристана Ормонд, онази налудничава женска, по-точно в тъмната пресечка, дето познавала дамата с кафявия костюм, дето беше с теб (тоест госпожа Б.) и го помоли да й даде възможност да му изпере мръсното бельо. И пак: защо мръсното бельо, видя му се нещо май мъгляво.

Мръсното ти бельо. Все пак честността го задължаваше да признае, че той беше прал мръсното бельо на жена си още докато живееха на улица Холс, както правят и жените със съответните мъжки дрехи, белязани с мастилените инициали на Бюи & Дрейпър (нейните поне бяха), искам да кажа, ако истински обичат мъжа. Обичаш ли ме, ще обичаш и мръсните ми дрехи. Но все пак, точно тогава, тъй като седеше на тръни, предпочиташе въпросната жена да я няма, затова си отдъхна с облекчение, когато собственикът й махна грубиянски да се разкара оттам. Иззад страницата на Ивнинг Телеграф улови за миг все още надничащото й лице с налудничаво озъбена усмивка, която показваше, че не беше с всичкия си, и с която, очевидно развеселена, съзерцаваше групата зяпачи, вторачени в мореплавателската гръд на капитан Мърфи, след което лицето й изчезна и повече не се появи.

— Канонерката1512! — обяви съдържателят.

— Не мога да проумея — господин Блум сподели със Стивън, — чисто медицински, разбира се, как е възможно една нещастница като нея, току-що излязла от инфекциозната болница Лок, чието тяло гъмжи от всевъзможни болести, да има нахалството да се предлага на мъж или път как някой мъж, стига да е трезв, може толкова да не цени здравето си, че да се възползва от услугите й. Клетото създание! Разбира се, предполагам, че пак някой мъж в крайна сметка е виновен за състоянието й. Няма значение каква е причината от…

Стивън не я беше забелязал, затова сви рамене и просто отвърна:

— В тази страна хората продават много повече неща, отколкото тя има да предложи, и търговията им процъфтява. И не бойте се от ония, дето продават тялото, а душата не могат да купят1513. Тя е лоша търговка. Купува скъпо и продава евтино.

Възрастният мъж, макар че в никакъв случай не страдаше от превзети морални скрупули или старомоден манталитет, заяви, че това си е направо един въпиющ скандал, на който трябва мигом да се сложи край, да се каже просто и ясно, че жените от тази категория (без излишна старомоминска гнусливост по въпроса) са необходимо зло, но трябва да бъдат лицензирани и редовно преглеждани от съответните власти, нещо, на което, сега вече можел честно да заяви като глава на семейство, винаги е бил твърд застъпник още от самото начало. И всеки, който се ангажира с провеждането на такава политика, продължи да проповядва той, и я разисква и разяснява в детайли, ще стори голямо благо на всички в това общество.

— Ти, като добър католик — подметна той по повод на тялото и на душата, — вярваш в душата. Или искаш да кажеш в интелекта, силата на ума като такъв, като различен от всеки друг външен обект, например масата или тази тук чаша? Самият аз вярвам в това, защото големите капацитети отдавна са обяснили, че това е свързано с гънките на сивото мозъчно вещество. В противен случай никога нямаше да се радваме на такива открития като рентгеновите лъчи например. Нали така?

Притиснат по този начин, Стивън трябваше да направи свръхчовешко усилие на паметта, да опита да се съсредоточи и да си припомни туй-онуй, преди да успее да каже:

— Получил съм уверения от най-достоверен авторитет1514, че има и една проста и следователно нетленна материя. Би била и безсмъртна, доколкото разбирам, ако не съществуваше възможността за нейното унищожаване от Първопричинителя, а Той, от всичко, което чувам, е в състояние да прибави и това към останалите Си грубиянски шегички, corruptio per se и corruptio per accidens, като и двата вида са извадени от списъка на дворцовия етикет.

Господин Блум се съгласи мълчаливо по същество и в общи линии с така изложения въпрос, въпреки че мистическият финес на изказа му дойде в повече, защото не беше лъжица за неговата прекалено земна уста, но въпреки това се почувства задължен да възрази срещу думата проста, затова побърза да отвърне:

— Проста ли? Не бих казал, че това е точната дума. Разбира се, признавам, и тук наистина печелиш точка, че от време на време човек среща в живота си и прости души. Но мисълта, на която искам да те наведа, е, че е едно нещо да откриеш лъчение, както е направил Рьонтген, или телескопа като Едисон, въпреки че това май беше преди него, да, искам да кажа Галилей, а съвсем друго — такива фундаментални закони за важни естествени явления с трайни последици за нас, като електричеството например, но това е вече съвсем друга тема от това да кажеш, че вярваш в съществуването на свръхестествен Бог.

— Ооо! — възрази му Стивън. — Това отдавна е потвърдено извън всякакво съмнение в няколко от най-известните абзаци в Светото писание, да не говорим за други косвени свидетелства.

По този доста заплетен въпрос обаче мненията им, които си бяха диаметрално противоположни, било заради образованието им и всичко останало, било заради голямата разлика във възрастта, отново се сблъскаха.

— Потвърдено ли? — възмути се по-опитният от двамата и непоколебимо си остана на старото становище. — Виж, в това не съм много сигурен. Разбира се, всеки има право на мнение и без да нагазваме в сектантската част на въпроса, държа да уточня, че тук съм напълно несъгласен с теб.

Честно казано, аз вярвам, че тези неща са истински фалшификати, до един изфабрикувани най-вероятно от монаси и калугери, та не е ли същото и с големия въпрос за нашия национален поет и с това кой е писал пиесите му, като Хамлет например, той или Бейкън, ти, който познаваш Шекспир несравнимо по-добре от мен, на теб ли да ти обяснявам. Между другото, няма ли да пиеш това кафе? Дай да ти го разбъркам, хапни от кифлата. Нищо че повече мяза на дегизиран вариант на тухлите, дето ги е превозвал нашият шкипер. Но нали никой не може да ти даде нещо, което не притежава. Хайде, опитай.

— Не мога — измъкна се от ситуацията Стивън, чиито мисловни органи, поне за момента, не успяха да му подскажат друга реплика.

Тъй като връзването на кусури и в общи линии маханджийството е нещо крайно нездравословно, господин Блум реши да разбърка, или поне да се опита да го стори, утаилата се на дъното захар и в същото време се размисли с известно количество жлъчно настървение за Двореца на пияниците, станали кафеджии, и неговата въздържателна (и доста доходоносна) политика. Разбира се, че това бе нещо съвършено законно и независимо от всички за и против, вършеше добра работа. Бърлоги като тази тук следваха политиката на въздържание и трезвеност, като същевременно служеха за подслон на празноскитащите нощем, освен това от време на време се организираха и концерти, вечери на театъра и поучителни беседи (вход свободен) с висококвалифицирани лектори и всичко това в услуга и за доброто на нисшите класи. От друга страна обаче, той пазеше отчетлив и бая болезнен спомен, когато платиха на жена му, мадам Мариън Туийди, която по едно време беше свързана с тези инициативи, изключително скромно възнаграждение за изнесения от нея клавирен концерт. Идеята значи, мислеше си той, беше хем да направиш добро, хем да прибереш печалба, тъй като в тая деятелност конкуренция почти нямаше. Ами онази отрова от меден сулфат, SO₄1515, или нещо подобно, в сушения грах, сети се, че беше чел някъде, която открили в евтина закусвалня, вече не си спомняше нито къде, нито кога. Както и да е, контрол и проверки, включително медицински, на всичко, което се предлага за ядене — тези неща му се струваха повече от наложителни и може би именно редовно извършваните лабораторни анализи обясняваха успеха на какаото Вай на доктор Тибъл.

— Пийни поне малко — престраши се да го подкани, след като разбърка кафето.

След като бе придуман поне да опита, Стивън вдигна тежката чаша от кафеникавата локва — образувала се от последвалото разплискване, — като я хвана за дръжката и отпи една глътка от противната течност.

— Все е нещо, и от кифлата хапни — подкани го неговият ангел-хранител, — лично аз много държа на твърдата храна, като съвсем не ставало дума за някаква лакомия или обикновено плюскане, а за редовно приемане на храна като условие sine qua поп за доброто свършване на всякаква работа, умствена или физическа. — Трябва да ядеш повече твърда храна. Ще се почувстваш друг човек.

— Предпочитам да ям течности — отвърна Стивън. — Би ли ми направил услугата да махнеш оттук този нож. Не мога да гледам острието му. Напомня ми за римската история.

Господин Блум изпълни молбата и скри от погледа му инкриминираната вещ, един най-обикновен тъп нож с кокалена дръжка, в който нямаше нищо римско, нито дори древно, което да ти хване окото, а после си каза мислено, че острието му беше неговата най-неотличителна отличителна черта.

— Историите на нашия общ приятел приличат на него самия — подхвърли господин Блум, независимо от ножовете, ала го сподели sotto voce1516. — Как мислиш, истински ли са? Виждам, че, ако го оставиш, може да измисля всякакви небивалици с часове цяла нощ и да лъже на поразия. Погледни го само.

Въпреки че очите му изглеждаха подпухнали от сънливост и морски въздух, всички знаеха, че животът наистина гъмжи от неправдоподобни случки и странни съвпадения от най-ужасно естество и нищо чудно всичките му истории да не бяха пълна измислица, макар че на пръв поглед май нямаше основание да се вярва на лишените му от свързаност и достоверност приказки, които разказваше сякаш колкото да му олекне на душата, а не защото са станали наистина.

Междувременно, откакто го мерна, той не беше спрял да прави инвентаризация на чешита пред себе си и да го оглежда критично ала Шерлок Холмс. Във фасона на мъжа, който изглеждаше добре запазен и як, макар и леко олисял, имаше нещо измамливо, което говореше по-скоро за бивш затворник, пък и не беше нужно човек да насилва въображението си, за да свърже този странен на външен вид екземпляр с братството на разчепкващите кълчища и други монотонно неблагодарни каторжнически занимания. Нищо чудно дори самият той да е убил приятеля си, нищо чудно да разказва собствената си история, както често правят хората, говорейки уж за друг, и по-точно самият той да го е убил и да е излежал полагащите му се четири или пет превъзходни години в мрачна тъмница, да не говорим пък за особата Антонио (едва ли има родствена връзка с драматичния герой със същото име1517, излязъл изпод перото на нашия национален поет), който изкупил престъпленията си по описания по-горе мелодраматичен начин. От друга страна, нищо чудно просто да блъфира пред будали, разбираема човешка слабост, тоест пред доверчивите дъблинчани като тези тук файтонджии, които жадно поглъщат вести от чужбината и със своята нетърпеливост могат да изкушат всеки стар моряк, който е кръстосвал океанските морета да им разтяга локуми за шхуната Хеспер1518 например и какво ли още не. А когато всичко приключи, вероятно ще се окаже, че опашатите лъжи, които е надробил за самия себе си, не биха могли да се хванат и на малкия пръст на лъжите, които другите има да разправят за него.

— И обърни внимание, не твърдя, че всичко е чиста измислица — продължи той. — Човек се сблъсква с такива неща, ако не постоянно, то поне от време на време. Може да се случи и великан да зърне, въпреки че това вече е малко прекалено. Или Марчела, кралицата джудже. Сред онези восъчни фигури на улица Хенри самият аз съм виждал едни ацтеки, така им викат, които винаги седят с кръстосани крака. Не могат да си изпънат краката за нищо на света, тъй като ей тези тук мускули, виж — и показа на приятеля си откъде минават въпросните сухожилия, или там както се наричат, зад дясното коляно, — са съвършено атрофирани от това обездвижване и са се схванали завинаги в едно положение, а това е защото ги почитат като богове1519. И това е още един пример за прости души.

Както и да е, ами приятелят Синдбад и неговите невероятни приключения (който му напомняше малко за Лудвиг, наричан още Ледуидж1520, когато превзе сцената на театъра Гейъти по времето, когато Майкъл Гън му беше директор, в Летящият холандец, изумителен успех, и тълпите почитатели, които просто нямаха брой и чет, и всички се изтрепваха да се тълпят около него, въпреки че корабите, призраци или не, винаги изглеждат толкова нелепо на сцената, както, между другото, и влаковете), в които няма нищо толкова невероятно, съгласи се той. Точно обратното, онова намушкване в гърба например е нещо съвсем обичайно за италианците, въпреки че не можеше да не признае, че онези сладоледаджии, и онези дето продават пържена риба, да не говорим за другите, които пържат картофки и така нататък, там в Малка Италия до улица Кум, не са нищо друго освен трезви, трудолюбиви и пестеливи хорица, вярно, склонни от време на време да излизат нощем на лов за безобидните и иначе полезни животни от семейство котки, за да си сготвят от тях вкусна, сочна и месеста манджа с чеснов лук de rigueur1521 още на следващия ден и — додаде — така гозбата им излиза евтино.

— Испанците например — продължи той — са си страстни натури, буйни и невъздържани като самия дявол и често прибягват до саморазправа, като на бърза ръка те изпращат в отвъдното, без много да му мислят, с помощта на онези остриета на кръста им, без които никъде не мърдат. Това идва от голямата жега, общо взето, дължи се на климата. Моята жена, така да се каже, е испанка, наполовина, разбира се. Всъщност, ако иска, може да претендира за испанско гражданство, след като е родена (формално погледнато) в Испания, тоест в Гибралтар. Прилича на испанка. Доста мургава, истинска брюнетка, смугла. Аз например съм напълно убеден, че климатът влияе на характера. Затова те попитах защо не пишеш поезията си на италиански.

— Онези темпераментните отвън — прекъсна го Стивън — спореха много страстно за десет шилинга. Roberto ruba roba sua1522.

— Така е — съгласи се господин Блум.

— Освен това — поде Стивън, а погледът му блуждаеше ту навътре в него, ту върху някой неизвестен слушател неизвестно къде — да не забравяме страстната пламенност на Данте и равнобедрения триъгълник, госпожица Портинари1523, в която се влюбил, както и Леонардо1524 и сан Томазо Канино1525.

— Това им е в кръвта — мигом се съгласи господин Блум. — Всички са окъпани в кръвта на слънцето. Какво съвпадение, днес се отбих в музея на улица Килдеър, малко преди срещата ни, ако мога да я нарека така, ей тъй да им разгледам античните статуи вътре. Какви великолепни пропорции на бедра и гърди. Тук просто не се срещат такива жени. Е, може и да има някое изключение тук-таме. Красиви, да, намират се, други са просто хубави — според вкуса на всекиго, но аз ти говоря за друго, за плът, дето е жена и артисва. Освен това нашите никак не умеят да се обличат, или поне повечето от тях, а дрехите много подчертават естествената женска красота, независимо какво смяташ ти. Смъкнати или увиснали на гънки дамски чорапи — може би това по всяка вероятност наистина е само една моя слабост, но аз просто не понасям тази гледка.

Ала всички вече изгубиха интерес към темата и се хванаха да говорят за морски катастрофи, за изгубени в мъглата кораби, за сблъсъци с айсберги и други подобни. Нашият моряк, разбира се, имаше какво да каже по темата. На няколко пъти бе заобикалял Носа1526, бе преживявал мусони, вид вятър, който често бушува в Китайско море, но през всички тези гибелни опасности, на които е бил изложен насред морската шир, рече той, едно нещо бдяло над него, май така се изрази — един необикновен медальон винаги го спасявал сякаш свише.

И ето че заговориха за корабокрушението при скалата Донт, когато се разби онзи злополучен норвежки тримачтов платноход1527 — никой не можеше да си спомни името му за момента, докато най-накрая файтонджията, който наистина приличаше на Хенри Камбъл, се сети: Палме, покрай крайбрежието на Бутърстаун, през онази година целият град само за това говореше (Албърт Уилям Куил написа много хубави и силно въздействащи стихове на тази тема в Айриш Таймс), как вълните го заливали до върха, а към брега се стичали разтревожени хора, тълпели се там, настръхнали от ужас. После пък някой подметна нещо за случая с парахода Лейди Кеърнс от Суонсий, който бил връхлетян от плаващия в обратна посока Мона в доста тежко и задушно време и изгубил целия си екипаж. И никой не се притекъл на помощ. Капитанът, на Мона де, заявил, че се страхувал да не би корпусът да се пропука от сблъсъка. По всичко личало обаче, че трюмът му не бил наводнен.

В този момент се случи нещо. Тъй като го напираше отвътре да източи водата, морякът стана от мястото си.

— Чакай, юнга, прибери си предните пачоли — извика към съседа си, който се бе изпънал миролюбиво в спокойна дрямка.

Закрачи тежко и тромаво, с трътлеста походка към вратата, тури крак върху стъпалото навън, излезе от бърлогата и сви вляво. Докато още се оглеждаше да се ориентира, господин Блум, който бе забелязал, че се изправя, за да излезе, както и това, че носи у себе си две плоски шишета, пълни по всяка вероятност с моряшки ром, тъй като се подаваха — по едно от всеки джоб, за лична консумация и за да потушава изгарящата го отвътре жажда, — го видя как извади бутилката, издърпа тапата или пък развинти капачката, после я надигна, опря гърлото й до устните си и отпи една юнашка, превъзходна глътка с клокочещ като при гаргара звук. Неукротимият Блум, който не беше лишен от проницателна подозрителност, таеше съмнението, че старият ветеран е тръгнал на маневри след онзи контрамагнит под формата на жена, който обаче бе изчезнал кажи-речи изцяло и мигновено, и като проточи врат, успя да го види вече освежен и добре подкрепен от рома, загледан в пилоните и трегерите на железницата Луп Лайн, някак доста озадачен и слисан, разбира се, защото мостът под нея беше коренно променен, откакто го бе виждал за последен път, и основно ремонтиран. Някакъв човек или неколцина души, това не се виждаше, го упътиха към мъжкия писоар, издигнат за целта от отдел чистота към кметството, не само един, а много, но след като помисли известно време, през което наоколо се възцари пълна тишина, на моряка очевидно това му се видя далеч, та реши да се облекчи съвсем наблизо и като пусна мръсната си трюмна вода, вдигна такъв шум, че още първото шурване върху земята стресна заспалия на пиацата кон.

Чу се риенето на изплашеното животно, което запристъпва от копито на копито, после издрънча сбруя. Разбуден в своята караулка пред мангала с топлата жарава, пазачът от кметството, който макар и вече доста съсипан, продължаваше да се скапва систематично, а жестоката истина бе, че той бе не друг, а самият преждеспоменат Гъмли, който сега я караше на енорийски помощи по бедност, както и на тази работа, дадена му от Пат Тобин от едната човещина, защото го познаваше отпреди, та пазачът се размърда колкото да се донамести в будката си, да опъне удобно крайници, и отново потъна в обятията на Морфей. Какви наистина тежки беди бяха сполетели този навремето семеен човек, уважаван и с добри връзки в обществото, нелишен от домашен уют, който винаги е бил осигурен със съвсем приличната сума от сто лири годишно в един период, който, не ще и дума, дългоухото магаре бе пропиляло. И ето го сега, на края на силите си, след като години наред беше гулял, докато му присивее пред очите и докато остане без пукнат петак. Пиеше, това е ясно, и нека това негово пиене служи за поука, защото вместо, нещо, което можеше да стане съвсем лесно и естествено, да влезе в големия бизнес — голям ли, малък ли, — той направи всичко възможно да се отърве точно от тази напълно вероятна възможност.

Междувременно всички останали се подсетиха и взеха да се вайкат за състоянието на ирландското корабоплаване в родни и чуждоземни води, което си беше част от едно и също нещо. През тази година на вода бил пуснат един-единствен кораб, в строителницата Александра, направен по поръчка на Палгрейв Мърфи. Истината е, че пристанищата си бяха на мястото, но кораби в тях не влизаха.

Аман от корабокрушения, каза собственикът, който очевидно беше au fait1528.

С което искаше да обясни защо онзи кораб се бе разбил с гръм и трясък в единствената скала в целия Голуейски залив, и то точно когато се разисква новата схема за развитието на пристанището на Голуей лично от господин Уортингтън или каквото и да е името му там, а? Попитайте капитана, посъветва ги той, точно с колко лири британското правителство му е намазало лапата за направената услуга. Капитан Джон Ливър от параходство Ливър.

— Прав ли съм, шкипер? — обърна се той към моряка, който отново бе цъфнал след частната почерпка и останалите облекчителни изпълнения.

Тази достойна особа, като улови само догарящата угарка от песента и думите, изръмжа нещо музикоподобно, фалцетно и фамозно, някаква всъщност песен в такт вторина или третина. Още преди това вечно наостреният слух на господин Блум бе доловил изхрачване, по всяка вероятност, на тютюневата жвачка (така се и оказа), която сигурно, поне за известно време, трябва да е приютил в шепата си, докато се е занимавал с въпросите на гаврътването и източването, а после, изглежда, тя му се е сторила възкисела след въпросната огнена вода. Както и да е, влезе след успешно приключилата операция по възлияние-cum-възпияние и с появата му соарето доби пиянската атмосфера на шумно и безгрижно надпяване с пълен глас, над което се извисяваше фалшивият му вой, като на истински морски вълк.

След излиятелния си изблик този опасен екземпляр, появил се на сцената тъкмо навреме, отиде до мястото и седна, или по-скоро се тръсна върху осигурената за целта пейка.

Одери-козата, ако приемем, че това бе той, очевидно преследвайки лични цели, огласи своето негодувание в една неубедително увлекателна филипика относно природните богатства на Ирландия или нещо подобно, която в тоя си тягостно-безкраен вид на трактат описа като най-богатата страна върху лицето на Божията земя, далеч превъзхождаща Англия във всяко отношение, с огромни залежи от въглища, с годишен износ на свинско на стойност шест милиона лири, десет милиона лири пък си поделяха маслото и яйцата, но цялото това богатство се източвало от Англия с помощта на налози и такси, които излизали през носа на бедните хорица скъпо и прескъпо, и клетите едва свързвали двата края, а ония излапвали най-хубавото месо на пазара, и още много-много все в тоя разпален дух. Разговорът им съответно доби по-общ характер и всички се съгласиха, че казаното си е чиста проба факт. Каквото и да боднеш в ирландската земя, всичко пониква, ето, полковник Еверард от Каван отглежда тютюн. Къде ще намерите нещо по-добро от ирландски бекон? Ала знайте, иде денят на разплатата, заяви той с кресливо кресчендо, без да му трепне гласът, и напълно монополизира разговора, това я чака могъщата Англия, нищо, че тъне в пари и богатства, спечелени с престъпления и с нищо, нищо друго освен престъпления. Германците, пък и японците ще й го върнат тъпкано, те вече се ослушват, изрева насреща им назидателно. Бурите — това беше началото на края. Лицемерната Англия вече се срива и нейният окончателен провал ще дойде именно от Ирландия, това е нейната Ахилесова пета, и той побърза да им обясни за уязвимото място на гръцкия герой Ахил, смисъл, който неговите слушатели мигом схванаха, след като той обсеби докрай вниманието им, показвайки им въпросното сухожилие под собствената си обувка. Неговият съвет към всеки ирландец бе следният: останете в родната си страна и работете за Ирландия, и живейте за Ирландия. Ирландия, е казал Парнел, не може да се лиши от нито един от своите синове.

Захлупилата ги тишина отбеляза края на неговия финал. Неотзивчивият мореплавател обаче изслуша огнените слова на тези потресающи новости напълно невъзмутимо.

— Рабута му е майката, шефе, тря’а се размърдате — отсече този твърд елмаз, очевидно нещо вкиснат, в отговор на гореспоменатата и втръснала на всички истина.

При този студен душ относно падението и всичко останало, съдържателят на бърлогата изрази съгласие, но общо взето си остана на своето.

— Кои са най-добрите войници в армията? — разлюти се прошареният ветеран. — И най-добрите скачачи и бегачи? И най-добрите адмирали, и генерали, с които разполагаме? Кажете, де!

— Ирландците са винаги за предпочитане! — обади се файтонджията, дето страшно приличаше на Камбъл, като се изключат, разбира се, петната по лицето.

— Точно така — съгласи се старият моряк. — Ирландският селянин католик. Именно той е гръбнакът на нашата империя. Чували ли сте за Джем Мълинс1530?

Като великодушно му даде право на собствено мнение, което се полага на всекиго, съдържателят подхвърли, че не го е еня за никаква империя, наша ли, негова ли, и смята, че всеки ирландец, който струва пет пари, няма никога да й служи. Двамата избухнаха в сприхав спор, който се нажежи още повече, тъй като и двамата, и това е съвсем естествено, гледаха да придърпат повече слушатели към себе си, а те следяха стълкновението с жив интерес, тъй като препирнята все още не беше стигнала фазата на взаимни обвинения и размяна на юмруци.

Имайки предвид една крайно поверителна информация, която се знаеше от години насам, господин Блум бе по-склонен да махне с ръка на направеното изложение като на бошлаф работа и връх на глупостта, защото, в очакване на завършека, който би трябвало да бъде или да не бъде блян за всеки1531, той много добре си даваше сметка за факта, че техните съседи отвъд морето, освен ако не бяха далеч по-големи глупаци, отколкото ги смяташе, по-скоро прикриват силата си, а не обратното. И това тук можеше да се сравнява само с една идеалистична донкихотщина, вдъхновявана от определени кръгове, че след сто милиона години въглищните пластове на островната ни посестрима ще се изчерпат и ако, с течение на времето това се окаже посоката, накъдето духа вятърът, всичко, което лично той смята по въпроса, е, че това е само поредица от евентуални случайности и непредвидимости, вярно, свързани със същия проблем, които обаче могат да се случат и по-рано, но междувременно е препоръчително и двете страни да се опитат да извлекат максимална полза една от друга, макар че са толкова различни. Друг интересен въпрос, любовните занасяния на курви, слугинчета и момчета за всичко, речено на прост език, му напомни за това, че ирландските войници неведнъж са се сражавали както за Англия, така и против нея, дори второто май повече. И защо? Така че ежбата между двамата, съдържателят на заведението, за когото се твърдеше, че бил от Фицхарисовците, известните непобедими, и другият — очевидно мним моряк, силно му напомняше за това, че тя по нищо не се различава от най-обикновена злоупотреба с доверие и защо да не предположим, че всичко е било предварително нагласено, но май така му се струваше само на него, съзерцателя сърцеведец, а всички останали, както обикновено, май нищичко не забелязваха от истинската игра. А що се отнася до наемателя или съдържателя, който по всяка вероятност изобщо не е онази другата персона, той (Блум) не можеше да се отърве от усещането, и това не е никак чудно, че с такива хора е по-добре да се правиш, че не ги забелязваш и просто да ги подминаваш, освен ако не си напълно безмозъчен идиот, и винаги да отказваш да имаш каквото и да било общо с тях, това да ти е златно правило, както на лична основа, така и с техните престъпления, защото винаги съществува макар и минимална вероятност някой доносник да се изстъпи напред и в името на кралицата — понастоящем на краля — да предаде съучастниците си, както направи Денис или Питър Кеъри1532, нещо, което той категорично отрича. Но освен всичко това по принцип той просто ненавиждаше попрището на закононарушителя и злосторника. Въпреки че такива престъпни предразположения никога не са му били по душа, по никакъв начин и под никаква форма, той несъмнено чувстваше, и това не можеше да се отрече (без да се промени вътрешно), определено възхищение към този човек, който наистина бе размахвал нож, тоест хладно оръжие, и който бе имал куража да отстоява политическите си убеждения, въпреки че лично той никога не би участват в подобни начинания, защото те по нищо не се различават от онези любовни южняшки вендети — или я имаш, или я заколваш, — когато съпругът много често, след няколко разменени думи по отношение на връзките й с другия нещастник (защото той отдавна ги дебне) й нанася смъртоносна рана, на нея, неговата любима, само заради някаква си алтернативна постбрачна връзка, като забива нож право в сърцето й, и тогава се сети, че този тук Фиц, с прякор Одери-козата, не беше участвал пряко, а само бе карал файтона с действителните извършители на престъплението и следователно не беше, ако сведенията му бяха верни, част от самия заговор и засада, и именно този факт бе използвало в пледоарията си някакво адвокатско светило, за да му спаси кожата. Във всеки случай това беше вече древна история, а що се отнася до нашия приятел, псевдо Одери-и-така нататък, и така нататък, той очевидно отдавна бе надживял дните на своята слава. Трябвало е или да умре от естествена смърт, или на ешафода.

— Ама и той като артистките, които вечно се сбогуват със сцената — този път наистина последно представление, но ето че мине, не мине време пак цъфне да играе, разцъфнала в усмивки. Великодушна до крайност, разбира се, темпераментна, не мисли за икономическия ефект, разбира се, винаги готова да грабне кокала от устата на сянката1533. Затова го мъчеше едно много проницателно подозрение, че господин Джони Ливър се е отървал от някакви си там лири, шилинги и пенсове, докато е обикалял нагоре-надолу по доковете, търсейки приятната атмосфера на старата, автентична ирландска кръчма, елате в зеления Ерин и така нататък. А що се отнася до другите, не много отдавна бе чул същите приказки, докато разказваше на Стивън как много простичко, но ефективно бе успял да запуши устата на виновника.

— Обиди се, не знам защо — заяви този често обиждан, но въпреки това много уравновесен човек — и на мен нещо ми стана. Нарече ме евреин, и то някак разпалено, искаше да ме уязви. Тогава аз, без ни най-малко да се отклонявам от очевидните факти, му казах, че неговият Бог, тоест Христос, също е бил евреин, както и цялото му семейство, също като мен, въпреки че всъщност аз не съм. И с това го сразих. Кротък отговор гняв отвръща1534. Нищо не можа да ми отвърне и това всички го видяха. Не съм ли прав?

Обърна се и изгледа Стивън с продължителен, и-ти-ли-Бруте поглед, стаил мрачна гордост от неубедителното обвинение, както и молба, защото той май се мъчеше да си изясни нещо, но не знаеше точно как…

— Ex quibus — измънка уклончиво Стивън, докато двете им или четири очи разговаряха, — Christus или май Блум му беше името, или може би в края на краищата и някой друг, secundum carnem1535.

— Разбира се — продължи да го уговаря господин Блум, — на един въпрос винаги трябва да погледнеш и от двете страни. Трудно е да поставиш твърди и неумолими правила за това кое е правилно и кое не, но винаги има място за нови усъвършенствания, въпреки че всяка страна, нали така казват, включително и нашата изстрадала родина, има правителството, което заслужава1536. Но с малко добронамереност от страна на всички. Много е хубаво да се фукаш с взаимно надмощие, но какво да кажем за взаимната равнопоставеност? Мразя насилието, както и проявите на нетърпимост във всичките им форми и изяви. С това нищо не се постига и нищо не може да се спре. Революцията трябва да стане в областта на плащанията и разплащанията. Като погледнеш, има нещо повече от абсурдно в това да мразиш хората само защото живеят на отсрещната страна на улицата или защото говорят на друг диалект, образно казано.

— Паметната битка при Кървавия мост1537 и седемминутната война — съгласи се Стивън, — станали между улица Скинър и пазара Ормонд.

— Точно така! — кимна господин Блум, който напълно одобряваше уместната му забележка, защото беше поразително точна и защото целият свят бе поразително пълен с подобни поразии.

— Взе ми думите от устата — рече той. — Някаква абракадабра от противоречиви сведения, която, честно казано, изобщо не можеш…

Всички тези жалки препирни, по неговото скромно мнение, които човъркат стари рани — релефът на враждебността или някаква жлеза1538 погрешно смятани за въпрос на чест и национална гордост, — са до една или поне в голямата си част подбудени от вечния въпрос за парите, който стои в дъното на всичко, както още алчността и завистта, просто хората никога не знаят кога да спрат.

— Все обвиняват — каза той на висок глас. Извърна се встрани от другите, които по всяка вероятност… и му заговори поверително и по-близо до, така че другите да не могат… в случай че…

— Обвиняват евреите — рече тихичко настрана, право в ухото на Стивън, — че били причина за разрухата. В това твърдение няма и следа от истината, послушай ме. Историята — сигурно ще ти прозвучи невероятно — вече го е доказала стопроцентово, че Испания започва да запада, когато Инквизицията тръгва да преследва евреите и по този начин ги изгонва, докато Англия започва да процъфтява, когато Кромуел, един изключително кадърен главорез, който в много други отношения има за какво да отговаря, ги приема в страната си. Защо? Защото те са хора практични и са доказали, че са такива. Не искам да се впускам в разни… защото ти познаваш известните становища по темата, освен това, тъй като си правоверен католик… Но в икономическата сфера, ако оставим настрана религията, знай, свещениците носят само сиромашия. Отново Испания, ти видя какво стана във войната, в сравнение с напористата Америка1539. При турците това им е религията. Защото, ако не вярваха, че като умрат1540, ще отидат право в рая, тогава щяха да се опитат да живеят по-добре — поне така мисля аз. Това са същите хитрини, които използват и енорийските свещеници, като си измислят претекст да събират пари1541. Аз съм — драматично натърти той — толкова добър ирландец, колкото и оня грубиян, за когото вече ти разказах и искам да видя как всички хора — заключи той, — независимо от религия и класа pro rata1542 ще имат приличен доход, но не скъпернически скалъпен, а нещо в рамките на около триста лири на година. Това е жизненоважният и засега поставен на карта въпрос, нещо напълно осъществимо, пък и провокативен повод за приятелски разговор между мъже. Поне такава е моята гледна точка. И наричам това патриотизъм. Ubi patria, колкото и повърхностни да бяха познанията ни в класическите дни на Алма матер, vita bene1543. С други думи, където ще можеш да живееш добре, ако работиш.

Преведен над безвкусното подобие на кафе, заслушан във въпросния синопсис за нещата от живота, Стивън седеше загледан в празното пространство. Разбира се, чуваше как всевъзможните думи сменят цвета си досущ като раците край Рингсенд на разсъмване, които бързо се шмугваха в различните видове от един и същ пясък, където домуваха, някъде отдолу или поне така изглеждаше. После вдигна глава и видя очите, които казваха или не казваха думите, които бе чул гласът да произнася — ако работиш.

— Без мен! — събра сили да отвърне. — Имам предвид работата.

При тази забележка другите очи се изненадаха, тъй като той, тоест човекът, който ги притежаваше pro. tem.1544 отбеляза, или по-скоро гласът му направи това: Всички трябва да работят, трябва, заедно.

— Искам, разбира се, да кажа — побърза да уточни другият, — работа във възможно най-широкия смисъл на думата. Също и литературен труд, който да не е само за едната слава. Писането за пресата, което в момента е един от главните канали. Това също е работа. Важна работа. В края на краищата, от малкото, което съм научил от теб след всичките похарчени за твоето образование пари, имаш право да си възстановиш загубите и сам да си определиш цената. Имаш пълното право да живееш от перото си в търсене на собствената си философия, както и селянинът. Какво? И двамата принадлежите на Ирландия, и мозъкът, и мускулите. Всеки един е еднакво важен.

— Нима смяташ — отвърна му Стивън с насмешка, — че моето значение се свежда до това да съм част от провинцията на свети Патрик, наричана за по-кратко Ирландия?

— Ще отида и по-далеч — подзе господин Блум.

— Лично аз смятам — прекъсна го Стивън, — че Ирландия дължи своята значимост на това, че ми принадлежи.

— Какво принадлежи? — озадачи се господин Блум и се приведе към него с усещането, че е жертва на някакво недоразумение. — Прощавай. За жалост не чух последната ти реплика. Какво ти принадлежало?…

Стивън, очевидно раздразнен, повтори думите си, бутна настрана чашата кафе, или каквото там се наричаше, и додаде с крайно нелюбезен тон:

— Виж какво, страната не можем да сменим. Дай тогава да сменим темата.

При това уместно предложение към господин Блум да смени темата той погледна надолу, без да знае какво да прави, тъй като не можеше да разтълкува съвсем точно това принадлежане, което му изглеждаше доста преувеличено. Упрекът обаче бе значително по-ясен от останалата част. Най-вероятно изпаренията на гнева и озлоблението, следствие на доскорошната оргия, говореха у него с известна суровост и със странно огорчение, които му бяха напълно чужди в трезво състояние. Нищо чудно домашното обкръжение, което господин Блум смяташе за изключително важно, да не му е дало необходимото или пък просто му липсваше общуването с подходящи хора. С известен страх за младия човек до себе си, когото изучаваше крадешком с голяма доза озадачение, си припомни, че той току-що се бе върнал от Париж, а виж ти, в очите колкото много приличаше на баща си и на сестра си, и като не успя да се осветли достатъчно по гнетящия го въпрос, той взе да се сеща за други добре образовани и обещаващи млади хора с блестяща перспектива пред себе си, попарени преждевременно, ставайки жертва на провал, за който сами си бяха виновни. Така например, първо случаят с О’Калахан, вманиачен особняк, момче от добро и уважавано семейство, макар и не много заможно, с непрестанните си ексцентрични приумици и неистови веселяшки изблици, особено след като се случеше да се натряска и тръгне да дразни хората и да им досажда, имаше навика да излиза на показ, облечен в костюм от светлокафява амбалажна хартия (неоспорим факт) и да се перчи с него на публични места. Обичайното denouement след такива оригинални прищевки, когато гневът замени смеха, бе, че се озоваваше на топло и тогава няколкото все още верни приятели, които имаше, трябваше да го отвличат тайно, за да го спасят след поредното предупреждение на Джон Малон от Централното полицейско управление, че следващия път не само ще играе тоягата, но че той лично ще го обвини по параграф втори от постановлението за изменение на Наказателния закон, по силата на който вече били привлечени под отговорност определени имена1545, макар и да не били разгласени по причина, за която може да се досети всеки с капчица мозък в главата. Накратко казано, ясно като две и две, като шест и шестнайсет1546, ето защо нарочно си направи оглушки за онзи Антонио и така нататък, файтонджии и естети, и татуировки, които бяха самият фурор през седемдесетте или там някъде1547, дори в Камарата на лордовете, защото още на младини титулярят на трона, тогава все още само безспорен наследник, както и други членове на аристокрацията и високопоставени персони, които просто обичат да подражават на държавния глава, и пак се замисли за прегрешенията на знаменитостите и коронованите особи, лишени от всякаква нравственост, като например случаят Корнуол1548 отпреди няколко години, където външното лустро, едва ли дадено му по природа, нещо, което добрата госпожа Грънди1549 би осъдила, както и самият закон, макар и вероятно не по едни и същи причини, но както и да е, защото жените винаги се занимават с празни работи и се топят една друга, та всичко се свеждало главно до вида на облеклото и свързаното с него. Дамите, които си падат по изискано бельо, както и мъжете, които обичат да се контят, трябва на всяка цена да полагат усилия да изглеждат различно, особено в препокриващите се и за двата пола зони на обличане, защото злонамерените езици това и чакат и бързат с неприкритите си нападки, ама как тя разкопчала неговия и тогава той развързал нейния, внимавай карфицата! — и тем подобни парцали, за които диваците в канибалските острови, да кажем, които живеят на деветдесет градуса на сянка, пет пари не дават. Но да се върнем на първоначалната тема. От друга страна, има младежи, които със собствени усилия са успели да си пробият път от най-ниското до най-високото стъпало на обществената стълбица. По силата единствено на вродените си способности, така е. С ум и разум, сър.

Поради тази, пък и други причини, той сметна, че е въпрос на интерес и дори дълг да изчака и да се възползва от някой непредвиден случай, въпреки че защо, не можеше да обясни, но и без това вече бе хлътнал с няколко шилинга, за което, разбира се, никой не го бе насилвал. Въпреки това, да насърчи запознанството си с човек от такъв необичаен калибър, който можеше да даде храна за мисълта му, би му върнало неколкократно всяка малка… Имаше нужда от интелектуално стимулиране и той го знаеше много добре, от време на време, разбира се, защото то би било първокласен тоник за ума му. Като се прибави към това и случайността на срещата, разговорите, танците, скандалът, старият морски вълк, от ония, дето днес са тук, утре ги няма, празноскитащите нощни птици, цялата галактика от събития, всичко това представляваше нещо като миниатюрна камея на света, в който живеем, и най-вече на живота на декласираните десет1550, сиреч на миньори, боклукчии, улични метачи и т.н., които напоследък и без това са под микроскопа на общественото мнение. За да обогати смисъла на всеки свой час лъчист1551, зачуди се той, дали няма да му се падне късметът на господин Филип Бофоа и да вземе да пропише. Например да спазари съчиняването на нещо съвсем необичайно (което той най-сериозно възнамеряваше да направи) при тарифа от една гвинея на колонка, да кажем Моите преживявания, или Във файтонджийската бърлога.

Розовото издание на Телеграф, пълно с телеграфни лъжи, лежеше по някаква случайност до лакътя му и докато още се чудеше в недоумение и неудовлетворение над онова, дето страната му принадлежала и предшестващия го ребус, дето корабът от Бриджуотър, пък и пощенската картичка адресирана до някой си А. Буден, а и да прецени възрастта на капитана, очите му, в безцелното си блуждаене, се спряха върху онези заглавия, които бяха по неговата част, тоест върху вездесъщите и насъщни ежедневници дай ни днес. Първо нещо се стресна, но се оказа, че ставало дума за някой си на име Х. дю Боа, търговец на пишещи машини или нещо от тоя род. Голямата битка, Токио1552. Любов по ирландски, щети на стойност двеста лири. Гордън Бенет. Измамени емигранти. Писмо от Негова Светлост Уилям Аскътският Захвърлен напомня Дарби ’92, когато черният кон на капитан Маршал, сър Юго, отвоювал синята лента, и то с голяма преднина. Нюйоркски ад, загиват хиляда. Шап. Погребението на покойния господин Патрик Дигнъм.

За да смени темата, зачете се за Дигнъм, R.I.P.1553, чието погребение, рече си той, беше всичко друго, но не и весело изпращане.

— Тази сутрин (разбира се, Хайнс го е вкарал) тленните останки на покойния господин Патрик Дигнъм бяха вдигнати от дома му на Нюбридж Авеню №9, Сандимаунт, за погребението в Гласневин. Покойникът беше един от най-популярните, обичани и дружелюбни личности в нашия град и неговата кончина, след кратко боледуване, дойде като тежък удар за всичките му съграждани, които няма скоро да го прежалят. Погребалната церемония, на която присъстваха много приятели на покойника, бе извършена (очевидно Корни го бе накарал да напише това) от господата Х. Дж. О’Нийл & син, Норд Странд Роуд 164. Сред опечалените бяха: Патр. Дигнъм (син), Бърнард Кориган (шурей). Джон Хенри Ментън, адвк., Мартин Кънингам, Джон Пауър еатондф ⅛ адор дорадор дурадора (сигурно се е получило, защото е извикал Мънкс, бащата на дневната смяна, за рекламата на Кийс), Томас Кърнан, Саймън Дедалус, Стивън Дедалус, бакалавър, Едуард Дж. Ламбърт, Корнилиъс Келъхър, Джоузеф М’к. Хайнс, Л. Бум, Ч. П. Маккой, — Макинтош и други.

Малко се ядоса на това Л. Бум (погрешно напечатано), както и от разваления ред по-горе, но затова пък доста се позабавлява с Ч. П. Маккой и Стивън Дедалус, бакалавър, които направиха впечатление, всеки го знае, единствено с пълното си отсъствие (да не говорим пък за Макинтош), каза Л.Бум на приятеля си бакалавър, който в момента се мъчеше да потисне поредната си прозявка, малко поизнервен, но побърза да спомене и за обичайната реколта от глупави грешки при всяко отпечатване, наричани още бисери.

— Това първо послание към Евреите1554 ли е или що? — попита той, още щом разчекнатата му уста успя да се прибере и намести, — виж какво са написали. Текст: виж му ногата, па му крой устата1555.

— Така е — рече господин Блум (макар в първия момент да реши, че той говори за архиепископа, докато после добави за ногата, устата и най-вече за шапа, с който той не би могъл да има каквато и да е връзка), възрадван, че най-накрая ще може да се успокои, но и доста изненадан, че Майлс Крофорд в крайна сметка бе успял да вкара дописката.

Докато другият четеше на страница втора, Бум (нека макар и временно да използваме погрешно изписаното му име) прахоса няколко свободни минути, като ту зачиташе, ту извръщаше глава от разни вестникарски репортажи за третото надбягване на състезанията Аскът на страница трета, с награден фонд хиляди лири и още три хиляди в звонк, специално допълнение за всички жребци и кобили, Захвърлен на господин Ф. Александър с надлежно заверено мед. св., Райтауей, на пет год., 130 фунт., Трале (жокей: У. Лейн) 1. Зинфандел на лорд Хауърд де Уолдън (жокей: М. Канън) 2. Скиптър на У. Бас, 3. Залози 5 към 4 за Зинфандел, 20 към 1 за аутсайдера Захвърлен. Захвърлен и Зинфандел с равни шансове. Първоначално нямало сигурен победител, а после обявеният за аутсайдер дръпнал напред, откъснал се на голямо разстояние и така победил дорестия жребец на лорд Хауърд де Уолдън и червеникавокафявата кобилка Скиптър на господин У. Бас там, на пистата от две мили и половина. Треньор на победителя бил Брейн, така че версията на Ленехан за него се оказа пълна безсмислица. Победата била осигурена с голяма преднина. Хиляда златни лири и три хиляди в звонк. В надбягването участвал и конят на Ж. Дьо Бремон (същият онзи френски кон, за който Бантъм Лайънс трескаво разпитваше наляво-надясно, дето още го нямало, но се очаквал всеки миг) Максимум II. Най-различни са пътищата към успеха. Щети на любовта. Въпреки че тоя недодялан Лайънс се отплесна по допирателната в неистовото си желание. Разбира се, подобни състезания просто си плачат за хазарт, защото в тях има риск и това надбягване, като много други, се изметна най-неочаквано и клетият глупак, е той вече нямаше как да се поздрави с избора си, си остана с пръст в уста. В края на краищата всички догадки се свеждат до едното евентуално.

— По всичко личеше, че рано или късно ще си дойдат на думата — рече господин Блум.

— Кой? — попита другият, чиято ръка, между другото, наистина бе наранена.

Една хубава сутрин ще отвориш вестника, увери ги собственикът на бърлогата, и ще прочетеш Завръщането на Парнел. Готов бил да се хване на бас за каквото пожелаят. Войник от Дъблинския стрелкови полк се отбил при него една вечер и като станало дума за Парнел, му казал, че го видял в Южна Африка. Гордостта му го погубила, само и единствено тя. Трябвало или да умре, или да стане по-нисък от тревата след онова заседание в зала номер 151556, поне докато мине време и се съвземе, събере сили и възвърне предишното си аз, така че никой да не посмее да го сочи с пръст. Тогава те всички до един щели да дойдат при него, да се влачат по корем, да паднат на колене и да го молят да се върне, само веднъж да се изправи на крака. Но в никакъв случай не е умрял. Просто се укрива някъде Ковчегът, изнесен за поклонение, бил пълен с камъни. Сменил си името на Де Вет, бурския генерал. Сбърка, разбира се, като се опълчи срещу свещениците. И така нататък, и така нататък.

Въпреки всички приказки Блум (това е правилното му име) бе доста озадачен от техните спомени, защото девет души от десет биха го посрещнали с катран и пера и това не прави един и двама, а хиляди, ала всичко отдавна е потънало в пълно забвение, понеже, представете си, са минали цели двайсет години, може би и нещо. Съвсем невероятно е, разбира се, да има и следа от истина в историите, които разправяха, но дори и да предположим, че са верни, неговото завръщане би било крайно непрепоръчително, като се вземат предвид всички обстоятелства. Виждаше се обаче, че има нещо в смъртта му, което ги дразни. Дали защото бе угаснал така кротко и скоропостижно от остра пневмония, и то точно когато разнообразните му и разнопосочни политически ангажименти били на път да се осъществят, или пък защото стана ясно, че смъртта му се дължи до голяма степен на това, че не си дал труд да смени дрехите и обувките си, след като се намокрил до кости1557, в резултат на което го хванала настинка, после пък отказал всякакви лекари, затворил се в стаята си, докато умрял от тази простуда сред море от несбъднати надежди, преди да изтекат и две седмици, а след това всички установили, че работата май вече не е в техните ръце. Разбира се, дори и преди това никой не бил наясно с местата на неговото придвижване и пребиваване, те били съвсем в стила на песента Алис, къде изчезна ти, и то още преди да започне да се подвизава под няколко измислени имена като Фокс и Стюарт, така че нищо чудно версията на приятеля файтонджия да се вмества в границите на възможното. Разбира се, измъчвало го, така рече, това, че той бил роден лидер, без никакво съмнение, внушителна, вдъхваща уважение фигура, метър и деветдесет или хайде, да е осемдесет и пет по чорапи, докато господата Еди-кой си и Еди-кой си1558, въпреки че не можеха да се хванат и на малкия му пръст, командваха и управляваха като петел сред кокошки с помощта само на няколко компенсиращи качества. Това със сигурност носи поука относно идола на глинени крака. А после седемдесет и двама от неговите най-верни хора се нахвърлиха срещу него, за да го окалят с взаимни клевети и нападки. Същото става и с убийците. Които винаги се завръщат — нещо необяснимо ги привлича — за да покажат на дубльора си, вече в главната роля, как се прави. Беше го виждал веднъж при много удачен повод, когато разбиха печатарската машина в Непотушимите ли беше или в Юнайтид Айърланд1559 и страшно се зарадва на привилегията, която се състоеше в това да му подаде цилиндъра, дето в суматохата се бе търкулнал на земята, и тогава той му благодари, прикрил възбудата си под каменно изражение, сякаш вече забравил за малката бран, случила се между риба и тиган. Но това му беше в кръвта. И все пак, що се отнася до всякакви завръщания, трябва да си голям късметлия, за да не насъскат хрътките срещу теб. Защото точно тогава настава часът на най-големите колебания и неразбории. Том е за, Дик и Хари — против. И тогава номер едно се изправя срещу човека, заел неговото място и трябва наново да вади акредитивните си писма, също както ищецът в делото Тъчборн1560. Роджър Чарлс Тъчборн, Бела се казваше корабът, доколкото си спомняше, а наследникът потънал заедно с него, и като доказателство представя татуировката си с туш, лорд Белю, така ли беше? И тъй като той много лесно е можел да научи подробности от всеки друг на борда и после се заел да се издокара така, че да съответства на описанията и ето пристига да се представи с Извинете, моето име е Еди-кой си или с друга тривиалност от този род. А къде — къде по-разумно би било, обърна се господин Блум към седналия до него, крайно неизлиятелен в словата си, всъщност доста приличащ на прословутата персона, за която стана дума по-горе, първо да види каква е хавата.

— Тая мръсница, тая английска курва, тя го съсипа — обади се съдържателят на заговорническото заведение. — Тя заби първия пирон в ковчега му.

— Сочно парче въпреки всичко — подхвърли мнимият градски съветник Хенри Кампъл, — има какво да пипнеш, че и да артише. Виждал съм я на снимка в бръснарницата. Мъжът й беше някакъв капитан или офицер.

— Ами — изсмя се Одери-козата, — май повече фукльо.

Този безвъзмезден принос по темата от страна на зевзека даде повод за продължителен смях сред членовете на антуража му. Що се отнася до Блум, той без и следа от усмивка остана загледан по посока на вратата, докато размишляваше върху историческата история, която навремето бе възбудила необикновен интерес, особено след като фактите, които определено влошиха нещата, бяха огласени с обичайните в такива случаи разменени между двамата любовни писма, пълни с бонбонени безсмислици. Отначало всичко било напълно платонично, докато човешката природа не се намесила и тогава между двамата пламнала привързаност, а после, полека-лека, чувствата се разгорели и стигнали кулминационната си точка и тогава вече целият град говорел за връзката и този зашеметяващ удар се оказал добре дошъл за мнозината зле настроени, които веднага се заели да ускорят неговия провал, макар че цялата тая работа отдавна била публично достояние, но не и до такава сензационна степен, до която впоследствие се раздула. Тъй като имената им били свързани и тъй като той бил нейният заявен на всеослушание любимец, нямало никаква належаща необходимост да се казва на сульо и пульо и да се разтръбява наляво и надясно фактът, че той преспива в нейната спалня, което бе огласено от свидетелската ложа под клетва и тогава тръпка прониза претъпканата съдебна зала и буквално всички се наелектризираха, когато свидетелите се заклеха, че са го видели на еди-коя си точно спомената дата да се измъква от един апартамент на горния етаж по външната аварийна стълба по пижама, като преди това бил влязъл по същия начин, факт, който седмичниците, и без това пристрастени към всяка похотливост, подзеха, и от него изсякоха купища пари. Докато простичкият факт в случая се свеждаше чисто и просто до това, че съпругът не бил на нужното равнище, помежду им нямало нищо, което да ги свързва освен името, и точно тогава съвсем ненадейно се появява един истински мъж, на когото силата е слабост, който веднага се поддава на обаятелните й съблазни, омаян от сладкозвучния глас на сирената, и на мига забравя дом и други задължения. Обичайното развитие оттук нататък е да продължат ненаситно да се опиват един от друг. И тогава, нужно ли е да казвам, изникнал извечният въпрос на съпружеския живот. Може ли истинската любов, ако предположим, че се намеси и трети човек, да просъществува между съпрузите? Въпреки че това, изглежда, въобще не ги засягало, стига той да я гледа влюбено, понесен на вълната на глупостта. А той бил наистина великолепен мъжки екземпляр, надарен, без съмнение, в далеч по-висша степен в сравнение с явяващия се като излишен военен, което ще рече (бил от стандартния оперетен тип прощавай, смели капитане, редови член на драгуните от леката кавалерия, по-точно осемнайсети хусарски полк) без съмнение раздразнителен и избухлив (тоест сваленият лидер, а не другият), но той по някакъв си негов начин, чрез жената, бързо надушил, че ще бъде напълно възможно да го използва, за си пробие път към славата1561, което давало изгледи за напълно възможно, но само до момента, когато свещениците, пасторите и всички останали служители на храма не се намесили, воглаве с доскорошните му привърженици и любимите му обезземлени арендатори, на които оказал навременна и ефикасна помощ във всички селски части на страната, като непоколебимо се изправил в тяхна защита по начин, който надминал и най-оптимистичните им очаквания, на бърза ръка провалил венчалните му въжделения и здравата се заел да струпва жар на главата му, също като онова магаре от баснята1562. Обърнал очи назад в нещо като ретроспективен поглед, всичко му се струвало сега като сън. А завръщането е най-лошото нещо, което можеш да направиш, защото, и това се разбира от само себе си, ще се чувстваш не на мястото си, тъй като нещата са се променили, те винаги се променят заедно с времето. Ето, замисли се той, да вземем Айриштаун Странд, където не беше ходил от години, сега видя, че мястото изглежда някак доста по-различно в сравнение с едно време, когато по стечение на обстоятелствата отиде да живее в северната част на града. Но север или юг, пак става дума чисто и просто за горещи страсти, които обръщат колата веднъж завинаги и само потвърждават това, което и той казва, защото тя също е испанка или поне има южняшка кръв, тоест темпераменти, които не вършат нищо наполовина, страстната невъздържаност на юга, която отхвърля с презрение всякакви канони на приличието.

— Това иде да покаже същото, за което говоря и аз — сподели той задушевно със Стивън. — И ако не греша, тя също имаше нещо испанско в кръвта си.

— Дъщерята на краля испански — отвърна му Стивън, като смотолеви нещо смътно за сбогом и довиждане дами испански с глави от луковици царски, нас чака ни пристан Мъртвец, Рамхед и Сицилия на левги безчет…

— Така ли? — възкликна Блум изненадано, без всъщност да е и най-малко удивен. — Тая клюка не ми беше известна. Нищо чудно, особено след като и там е живяла. Така значи, Испания.

Като внимаваше да не издърпа книгата от джоба си, Сладостите на, която мигом му напомни за другата, от библиотеката на улица Кейпъл, която беше пресрочил, той извади портфейла си, бързо прерови съдържанието му и най-накрая…

— Смяташ ли — рече и замислено подбра една овехтяла снимка и я сложи върху масата, — че това може да се нарече испански тип?

Стивън, към когото очевидно бе отправен въпросът, погледна снимката, на която се виждаше едра жена с открито демонстрирани пищни прелести, в разцвета на женствеността си, във вечерна рокля с доста дълбоко деколте, което без предразсъдъци и най-великодушно излагаше на показ пазвата й, давайки повече от бегла представа за гърдите, устните й — леко разтворени, под тях — съвършени зъби, която стоеше в позата на подчертана помпозност до едно пиано, върху чиято стойка се виждаха нотите на В стария Мадрид, балада, неперетенциозна мелодия, която по онова време беше на мода. Нейните (на дамата) очи, тъмни и големи, гледаха Стивън, сякаш а-ха ще се усмихнат на нещо прелестно. Лафайет от улица Уестморланд, най-добрият дъблински фотограф-художник, беше човекът, измайсторил това естетически издържано произведение.

— Госпожа Блум, моята съпруга и примадона, мадам Мариън Туийди — поясни Блум. — Направена е преди няколко години. Някъде около деветдесет и шеста. Много си прилича с тогава.

Седнал до младия мъж, той също сведе поглед към дамата от снимката, сега вече негова законна съпруга, която, подхвърли той, е всъщност даровитата дъщеря на майор Брайън Туийди, която още съвсем малка изявила със забележителна вещина умението си да пее и за пръв път се явила пред публика още когато била на крехката сладуранска възраст от шестнайсет години. Що се отнася до лицето, поразителната прилика се е запазила и до днес, но не било така с фигурата, която навремето обръщала доста мъжки погледи, но точно този тоалет не я показвал в най-добрата й светлина. Тя можела без затруднение, така каза той, да позира в цял ръст, а не да се вижда само пищната закръгленост на… Самият той, тъй като в свободното си време сам си падал малко нещо художник, също обичал да съзерцава общо взето добре развити женски форми, защото, ето например дори този следобед отишъл да види онези гръцки статуи, изящни пропорции, красиво изваяни произведения на изкуството, в Националния музей. Мраморът е в състояние да придаде на оригинала, рамене, гръб, всичко, съвършена симетрия. Всичко останало е, да, пуританщина. Пълновластието на свети Йосиф, нали… докато с една дума, никоя снимка не може да го направи, просто защото не е изкуство.

Какво му се искаше ли, ами по примера на стария морски вълк и той да го остави за малко насаме с поразителната прилика, самичка да му заговори, под предлог, че има нужда… така че да има време на спокойствие да се наслади на красотата, защото съзерцаването на нейното сценично присъствие, съвсем честно, си е само по себе си пир за сетивата, нещо, което фотоапаратът не може да улови. То това едва ли е допустимо от гледна точка на професионалния етикет, но нали това беше една задушевна и топлосърдечна нощ, макар и приятно прохладна за сезона, като се има предвид, че след буря слънцето… А той наистина изпитваше нужда още на секундата да постъпи като другия и да послуша вътрешния си глас, да задоволи тази своя нужда, като се разходи до едното място. Въпреки това продължи да седи като истукан и току поглеждаше към леко зацапаната снимка, с бледи прегъвки по пищните извивки, ала все още неповредена от много показване, после извърна поглед умислено, от страх да не притеснява повече другия, дето преценяваше с присвити очи хармоничната й, изкусителна закръгленост. Всъщност това леко зацапване само придаваше допълнителен чар на снимката, също както и леко зацапаното бельо е за предпочитане пред чисто новото, всъщност дори много по за предпочитане с вече падналата от него апретура. Ами ако я няма, когато се прибере?… В ума му се мерна лампата, с която обеща скитника свой да посрещне в тъма1563, но само като мимолетна мисъл, защото, и той много бързо си припомни сутринта, разхвърляното легло и така нататък, и книгата за Руби, и онова ментеб-сихоза в нея, която бе паднала достатъчно навътре под леглото и съвсем на място, точно до нощното гърне, за което моите искрени извинения към Линдли Мъри1564.

Без съмнение близостта на младия мъж до него му доставяше удоволствие, образован, distingue1565, освен това и импулсивен, далеч, далеч над средното и най-често срещащо се равнище, макар че няма да кажеш на пръв поглед, но… все пак ще кажеш. Освен това кимна, че снимката му харесва, което, каквото и да приказваш, си беше точно така, въпреки че сега тя бе доста по-пълна. И как не? Безброй измислици и преструвки, все свързани с клевети и опетнена репутация, сензационни новини, намеци за вечния трети, за съпружеска изневяра с онзи професионален играч на голф или последната сценична изгора, вместо да бъде прям и честен по въпроса. Как само съдбата ги бе събрала, помежду им пламнала обич, и имената им останали завинаги свързани едно с друго в общественото съзнание, и всичко това бе изнесено в съда с писмата, съдържащи обичайните лигаво сантиментални и компрометиращи ги изрази, без никаква вратичка за измъкване, защото ясно показваха, че дори без да се крият, двамата са се срещали два или три пъти седмично в един известен крайморски хотел и роднините, докато връзката е следвала обичайното си русло, са били съвсем наясно. После обаче, след съдебното решение nisi1566 и кралският съдебен следовател по бракоразводни дела, който поискал да знае защо, и отмяната на решението отпаднало, тогава nisi влиза в сила безпрекословно. И ето че двамата, нарочно унижени, се затварят един с друг и се забулват в мистериозно мълчание, но едва ли могат да си позволят онова пренебрежение, което имали навика да демонстрират преди да се стигне до адвокат, който на бърза ръка изпратил петиция за обезщетение на засегнатата страна. Той, Блум, се радваше на честта, че макар и веднъж е стоял така близо до некоронования крал на Ерин, че го е виждал на живо, когато се случи онази историческа свада, и падналият лидер, който стоически отстояваше позициите си до последен дъх, дори когато вече му бяха метнати мантията на прелюбодейството и най-верните му хора (на лидера), които наброяваха десетина или може би повече, нахлуха заедно с него в печатницата на Непотушимите или май беше Юнайтид Айърланд (несъмнено, разбира се, много подходящо название) и изпочупиха наборните каси с чукове или нещо друго и всичко това заради някакви си цинични излияния, сътворени от лъжовните пера на журналистчетата на О’Брайън1567, винаги вещо заети с труда по окалване и оклеветяване на личния морал на вече бившия трибун. Макар и променен до неузнаваемост, той продължаваше да вдъхва респект, въпреки небрежното си както винаги облекло и с онова свое изражение на маниакална целеустременост, което нямаше нищо общо с това на нагаждачите и опортюнистите, когато откриха за свое най-голямо неудоволствие, че идолът им бил на глинени крака, и то след като го бяха поставили на пиедестал, нещо, което тя първа осъзнала. Защото това бяха разбунени времена, навред насилие и хаос, и тогава Блум пострада лекичко от едно остро сръчкване на нечий лакът в тълпата, разбира се, насъбрала се, което попадна точно под лъжичката му, но за щастие не беше много силно и нямаше тежки последици. Някой неволно бе бутнал шапката му (на Парнел) и за да бъдем съвсем стриктни в името на историята, именно Блум бе човекът, който я вдигна от земята насред суматохата, след като забеляза падането й, с намерението да му я върне (и наистина му я върна, и то на мига), а той, задъхан и гологлав, дето в момента изобщо не му беше до шапки, защото беше роден джентълмен, отдаден на проблемите в провинцията, ала и той, и това е самата истина, се бе заловил с този въпрос повече заради славата, отколкото заради нещо друго, но нали кръвта вода не става, тя му бе вродена още от дете, когато майка му го дундуркала в скута си, под формата на някакво знание за това кое е добро, и той веднага излезе от мислите си, обърна се към приносителя на шапката и му благодари с невероятен апломб, като каза: Благодаря ви, сър, и то със съвършено различен тон от онзи, с който принадлежащият към адвокатската професия1568 му отвърна, когато Блум реши да оправи килналото се покритие на интелекта му по-рано същия ден, което идеше да покаже как историята се повтаря с леки отклонения, след погребението на техния общ приятел, когато го бяха оставили сам-самичък в славата си, изпълнили тъжния си дълг да предадат тленните му останки на гроба.

От друга страна, онова, което силно го жегна отвътре, бяха просташките шегички на файтонджиите и останалите, които гледаха на цялата тая история с насмешка и безсрамно се превиваха от смях и се правеха, че уж разбират всичко, и защо-то, и поради що-то, а всъщност нищичко не схващаха, тъй като това си е един личен въпрос само между тях двамата, освен ако не се окажеше, че законният съпруг също е част от играта, за което се намекваше в някакво анонимно писмо от вечния и неизбежен Джоунс1569, който, представете си, съвсем случайно попаднал на двамцата в сюблимен момент, слели влюбените си тела и така привлекли вниманието му към извънбрачната си връзка, която впоследствие станала повод за домашни разправии и прегрешилата красавица паднала на колене пред своя господар и повелител да моли за прошка, като му обещала да скъса с другия, да не се вижда повече с него, стига само огорченият съпруг да си затвори очите, да забрави миналото, казала тя със сълзи в очите и най-вероятно с коварство в сърцето, защото по всяка вероятност е имала и други. Лично той, макар и скептик по природа, вярвал, и никак не се притеснявал да го каже, че мъжът, или пък мъжете в множествено число, винаги са се редили на опашка за благоволението на тази дама и дори ако предположим, че тя е най-добрата съпруга в света и че двамата са се разбирали доста добре, заради единия спор нека добавим, че когато се случело да пренебрегне задълженията си, то било в моменти на отегчение от брачния живот, просто ей така, колкото да се впусне в трепетно търсене на тръпката, да поразвратничи най-благоприлично и да привлече вниманието към себе си с двусмислени намеци, в резултат на което обаче чувствата й най-ненадейно се фиксирали върху друг, обект на много връзки сред все още привлекателните омъжени дами, които, то се знае, предпочитат красавци на четирийсет, пък и по-млади млади мъже, за което говорят няколко добре известни случая на безумни женски увлечения и заслепения, доказани извън всякакво съмнение.

Много жалко наистина, че млад човек, благословен с толкова много ум в главата, какъвто без съмнение беше седналият до него, трябва да прахосва безценното си време с покварени жени, които могат да му лепнат такава венерическа доза, че да му държи влажно цял живот. Дано Бог даде да се сдобие с жена, когато един ден госпожица Тя, се появи в живота му, ала междувременно срещите с млади дами са conditio sine qua non1570, въпреки че той храни известни, при това доста мрачни съмнения, затова и не искаше, не, ни най-малко, да навива Стивън за госпожица Фъргюсън1571, (по всяка вероятност тя е била онази пътеводна звезда, която го бе довела толкова рано сутринта в Айриштаун), не му се вярваше, че ще открие някакво удоволствие в тривиалната идея да ухажва момиче, да се радва на компанията на подсмихващи се госпожички, без пукнат цент към името им, като при това става дума за един дву– или триседмичен период от време с всички задължителни и предварителни лицемерни любезности, комплименти, разходки, нежни погледи, гальовни ласки, цветя и шоколади. Като си помисли човек, че при наличието на къща живее бездомен и ще отиде да го скубе някоя хазяйка, по-лоша и от мащеха, това наистина беше много лошо на неговата възраст. Чудатите му странности всъщност привличаха по-възрастния мъж, който беше доста по-голям от него и гледаше на него бащински. Но все пак трябваше да се храни по-питателно, било то с разбит жълтък с мляко и мед, и ако не това, поне с по един сварен Хъмпти-Дъмпти на ден.

— Кога си ял последно? — обърна се той към кльощавата фигура и морно, макар и съвсем гладко лице.

— Вчера по някое време — отвърна Стивън.

— Вчера! — възкликна Блум и същевременно си спомни, че вече бе утре, тоест петък. — То вече е след дванайсет!

— Тогава значи онзи ден — поправи се Стивън.

Буквално слисан от тази информация, Блум се размисли. Макар че двамата не споделяха често едно и също мнение, все пак съществуваше някаква аналогичност у тях, сякаш умовете им пътуваха по едни и същи релси, така да се каже, в една и съща посока. На младини, горе-долу на неговата възраст, и той обичаше да политиканства, преди доста години, и бе избран quasi кандидат за парламентарни почести по времето на Форстър Сачмата1572, спомни си той в ретроспекция (само по себе си това му достави голямо удоволствие), защото някога и той тайно си падаше по същите тези ултра идеи. Така например, когато въпросът за обезземлените селяни1573, който тогава беше още в зародиш, попадна в центъра на общественото внимание и това естествено не допринесе и на йота за неговата вяра и убеденост в официалните изявления или авторитетни мнения, чиято голословност оглушително дрънкаше на кухо, но той още от самото начало и по принцип при всякакви обстоятелства проявяваше пълна симпатия към селския въпрос като част от модерното мнение, една пристрастеност, от която, след като осъзна грешката си, впоследствие успя отчасти да се излекува, и дори беше упрекван, че е отишъл по-далеч и от Майкъл Давит1574 в своите предизвикателни възгледи, които по едно време разгласяваше наляво и надясно, като например, че земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват, затова и толкова бурно реагира на злонамерените намеци по негов адрес, така безсрамно разпространявани по време на срещите на клановете при Барни Кърнан, че той, макар и често смятан за недоразбран и всъщност съвсем миролюбив човек, нека го повторим тук, се въздържа от обичайната си реакция да му фрасне един (фигуративно казано), въпреки че що се отнася до самата политика, много добре си даваше сметка за неизменните жертви на пропагандата и проявите на взаимна враждебност, и за нещастието и страданията, които водят след себе си, бидейки предрешен въпрос в случая с много прекрасни млади мъже, а именно по силата на естествения подбор на видовете, който, с една дума, се свеждаше до съсипване на способните.

Както и да е, като претегли всички за и против, за да вземе решение, видя, че е крайно време да си вървят. Основната трудност идваше от това, че беше малко рисковано да го заведе вкъщи, защото можеха да възникнат непредвидени евентуалности (понякога я хващаха бесните и не знаеш какво ще й скимне), а това можеше да съсипе приятелството им, също като онази нощ, когато без много да му мисли, донесе вкъщи едно куче (порода помияр), което куцаше с едната лапа, не че случаите бяха идентични или обратното, макар че и той си бе наранил едната ръка, още когато живееха в апартамента на Онтарио Теръс, както много добре си спомняше, защото, тъй да се каже, бе жив свидетел на станалото. От друга страна, беше твърде късно и твърде далеч да тръгва тепърва за Сандимаунт или Сандикоув и той изпадна в пълно недоумение коя от двете алтернативи… Като обмисли въпроса от всички страни, нещо му подсказа, че дългът му повелява да се възползва докрай от появилата се възможност. Първото му впечатление беше, че младият мъж до него е доста студен и надменен, или може би само сдържан, но така или иначе той го харесваше. Сигурно нямаше да плесне с ръце от радост, като чуе предложението, въпреки че повече го тревожеше това, дето не знае как да му го каже, с кои точно думи да се изрази, ами ако поканата не му се понрави, тогава за него би било истинско удоволствие да му разреши поне една малка помощ в рамките на няколко гроша било лично за него, било за опърпания му гардероб, ако намери за по-уместно. Във всеки случай реши да не рискува за момента с дръгливата персона от кожа и кости и да се спре само на чаша какао Епс и легло за пренощуване плюс едно-две одеяла и сгънат надве балтон за възглавница. Поне ще бъде в сигурни ръце и на топло като пет пари в кесия. Не предвиждаше излишна шумотевица, стига да не се стигне до спречкване. Трябваше да се направи нещо, ето и тая стара веселяшка душа отсреща, този сламен вдовец, който стоеше като залепнал за мястото си, май никак не бързаше да поеме обратно към скъпата си съпруга в Куинстаун и нищо чудно да се озове право в бардака на първия изедник, убежище за пенсионирани красавици някъде по улица Шерифска-южна и това би било най-добрият ключ за разгадаване същността на този съмнителен субект и неговото подвизаване през предстоящите няколко дни, където ще терзае чувствата им (на русалките) с горещи анекдоти за патлаци, от които да ти се смръзне кръвта, а в промеждутъците ще се възползва от разширените им прелести с грубиянско густо, ще пада, ще става, ще се премята презглава под акомпанимента на обилната пиячка от алкохолни ментета, докато ги шашка с шашави шашми за себе си, например относно това кой е той всъщност и къде живее, уравнение с две неизвестни, както обичаше да подхвърля господин Алгебра наляво и надясно. В същото време се изсмя вътрешно на собствения си остроумен отговор за кръвта и раните на шампиона, затова че неговият Бог е евреин. Хората могат да преглътнат ухапване от вълк, но се вбесяват на всяко ухапване от овца. Което е и най-уязвимото място на нежния Ахил, твоят Бог е бил евреин, защото май си въобразяват, че той се я появил в Карик-на-Шанън или някое друго забутано място в провинция Слайгоу.

— Предлагам — най-накрая нашият герой се реши да предложи след дълго размишление, докато пъхаше предпазливо снимката й в джоба си, — тъй като тук стана много задушно, ела с мен навън и ще си поговорим. Живея съвсем наблизо. Недей да пиеш тоя бълвоч. Чакай, аз ще платя сметката.

Най-доброто, разбира се, беше да се измъкнат, останалото лесно, затова той кимна, докато пъхаше предпазливо снимката й в джоба си, към собственика на бърлогата, който обаче като че ли…

— Ами да, така е най-добре — увери той Стивън, за когото и хотелът Бронзовата глава, и всяко друго място му идваше малко или много…

Всевъзможни утопически планове проблясваха трескаво в пламналия му (на Блум) ум. Образование (точно това, което ми трябва), литература, журнализъм, художествени конкурси, реклама според съвременните изисквания, балнеосанаториуми, концертни турнета из английските курорти с минерални извори, пълни с театрални зали, хора, готови да плащат, дуети на италиански със съвършено правилно ударение върху думите и какво ли още не, разбира се, не е необходимо да разтръбяваме за това на сульо и пульо, наляво и надясно, трябва ни само малко късмет. Едно добро начало и толкова. Защото Блум беше почти напълно убеден, че той има гласа на баща си, на това се крепяха надеждите му, но то щеше тепърва да се види и в това нямаше нищо лошо просто да насочи разговора в тази посока уж случайно…

Съдържателят прочете от вестника, който държеше, че бившият вицекрал, граф Кадоган, председателствал официалния прием на асоциацията на файтонджиите някъде в Лондон. Тази вълнуваща вест беше посрещната с пълно безмълвие и една-две прозевки. Тогава старият екземпляр от кьошето, у когото, изглежда, все още мъждукаше искрица жизненост, прочете на глас, че сър Антъни Макдонъл заминал от гара Юстън за резиденцията на главния секретар или нещо от тоя род. На тази увлекателна информация ехото откликна със защо.

— Старче, я дай и аз да хвърля едно око на тая литература — обади се старият моряк, проявявайки вроденото си нетърпение.

— Ами заповядай — отвърна му възрастният, към когото бе отправена молбата.

Морякът измъкна от калъфка, която очевидно носеше у себе си, чифт зеленикави очила, които много бавно и методично закрепи на носа и зад двете си уши.

— Недовиждаш ли? — съчувствено го запита оня, дето приличаше на градски съветник.

— Ами — отвърна му мореплавателят с прошарената брада, който очевидно по някакъв си негов начин бе на ти с литературата, ококори се през морскозелените си амбразури, защото само така можеха да се опишат, — използвам очила при четене. Това ми е от пясъка в Червено море. Навремето можех и на тъмно да чета, тъй да се каже. Хиляда и една нощ беше любимата ми книга, както и Розова като роза е тя1575.

В същия миг сграбчи вестника и зачете Бог знае какво, намерен удавен или подвизите на Крал Върба1576, Айърмънгър печели сто и нещо точки в мача срещу Нотс1577, по време на който (съвършено независимо от Айър) вратарят бил изцяло погълнат от това да разхлаби връзките на очевидно новите си или пък втора употреба обувки, които, иска ли питане, страхотно го стягали, като в същото време псувал на поразия там, който му ги бил продал, докато всички наоколо, или поне онези, които били достатъчно будни, а то си личеше по физиономиите им, та те или гледаха тъпо, или мъчително изръсваха по някоя и друга баналност.

Накратко казано, Блум претегли ситуацията с един-единствен поглед, пръв се изправи на крака, разбира се, за да не прекалява с гостоприемството и преди всичко, тъй като държеше на казаната дума, а именно, че в този случай той ще плати сметката, разумно, предпазливо и ненатрапчиво се обърна към съдържателя с едва доловим знак за раздяла, докато останалите гледаха встрани, за да му каже, че е готов да заплати сумата, която дължи и която великодушно бе закръглил на цели четири пенса (въпросното количество пари от ненатрапчиво извадените четири по едно пени, без никакво преувеличение, представляваха неговите ама наистина последни мохикани), тъй като предварително бе погледнал в отсрещния ценоразпис, напечатан така, та който чете, лесно да може да прочете1578, и безпогрешно бе сметнал числата, кафе два пенса, кифла — също, честно казано заслужаваха си и два пъти по толкова, стига да не прекаляваш с тях, както обичаше да се шегува Уедъръп.

— Хайде! — подкани го той, — приключваме сеанса.

Като видяха, че хитринката работи и че хоризонтът е чист, излязоха заедно от бърлогата или бараката, оставяйки зад гърба си елитното общество от моряци и сие, чието dolce far niente можеше да бъде нарушено единствено и само от силно земетресение. Стивън, който сподели, че все още се чувства отпаднал и направо зле, спря при, за момент… вратата, за да…

— Има нещо, което никога няма да разбера — рече той, като на момента реши да се прави на оригинален, — защо нощем в кафенетата обръщат масите с краката нагоре, искам да кажа, обръщат столовете наопаки върху масите.

На което добре осведоменият Блум му отвърна експромпто, без дори да се замисли, направо изстреля:

— За да им е по-удобно като дойдат на сутринта, да мият пода.

Рече го и чевръсто скокна, като реши, и същевременно се извини, да мине от дясната страна на приятеля си, такъв му бил навикът, така де, нали дясната страна, в стила на класиката, е слабата пета на Ахила. Да вдишаш нощния въздух бе истинско угощение, въпреки че Стивън все още се клатушкаше на клекавците си.

— Ще ти се отрази добре (въздухът) — подкани го Блум, имайки предвид разходката. — Като повървиш малко, ще се почувстваш нов човек. Не е никак далеч. Облегни се на мен.

Съответно с лявата си ръка хвана отдясно Стивън подръка и съответно го поведе.

— Добре — обади се Стивън разсеяно, защото се замисли за странното усещане от допира на чуждата плът на непознатия човек, мека, отпусната и така нататък.

Както и да е, минаха покрай караулката и камъните, мангала и така нататък, където градският временен заместник, бившият Гъмли, продължаваше кажи-речи във всяко отношение да се гуши в обятията на Мърфи1579, както гласи поговорката, и да мечтае за росни поля и пасбища тучни. Апропо ковчегът с камъни, тази аналогия не е никак случайна, защото истината е, че сякаш с камъни го убиха онези седемдесет и двама от осемдесет и не-знам-колко-си избирателни района, които го предадоха по време на разцеплението, и сред тях най-вече прехвалените селяни, по всяка вероятност същите онези обезземлени хорица, за които той се изтрепа, докато им върне земята.

И така, ето че преминаха на тема музика, онази форма на изкуство, към която Блум, като истински аматьор, питаеше огромна любов, докато прекосяваха, хванати подръка, площад Бересфорд. Музиката на Вагнер, макар и по всеобщо признание внушителна и грандиозна, беше прекалено тежка и неразбираема за Блум, каза, че все не успявал да вникне в нея от първо слушане, докато, виж, Хугеноти на Меркаданте или пък Седемте сетни слова на кръста от Мейербер1580, или пък Дванайсета меса на Моцарт, направо умираше за тях, а пък според него Глория беше връх от най-висока класа и биеше по точки всичко останало в областта на музиката. Определено предпочиташе свещената музика на католическата църква пред тази, която предлагат другите в същия бранш, като химните на Муди и Санки1581 или Заповядай ми и ще живея, протестантски химни аз ще пея. Друг един с нищо несравним бисер, на който винаги се възхищават, това е Stabat Mater на Росини, произведение, пълно с безсмъртни мелодии, които жена му, мадам Мариън Туийди, превърнала в шлагер, в същинска сензация, която, няма да е преувеличено да се каже, добави доста към другите й лаври и по този начин напълно засенчи всички останали в църквата на старите бащи-йезуити на улица Гординър Норт, когато святата сграда се оказа тясна, претъпкана до прага, всички надошли само и само да я чуят с нейните виртуозисти или по-скоро май просто виртуози. Всички бяха единодушни, че никой не може да се сравнява с нея и достатъчно е да се каже например, че макар и в свят дом за богослужение и молитва публиката я извикала на бис. Общо взето, макар че предпочиташе леки опери от типа на Дон Жуан и Марта, истински шедьовър в жанра си, увличаше се, макар и познанията му да бяха повърхностни, и по строгата класическа школа с такива представители като Менделсон. В този смисъл, и това се разбираше от само себе си, той знаеше всичко за старите любими парчета и побърза да спомене par excellence арията M’appari на Лионел от Марта, която, колкото и странно да му се струва, чул или по-точно подслушал вчера, привилегия, която ценял високо, от самата уста на многоуважавания баща на Стивън, изпята с несравнимо съвършенство, всъщност проучена в детайли музика, пред която всички други могат само да бледнеят. Стивън, в отговор на любезно зададения въпрос, каза, че слуша с възхищение единствено песните на Шекспир или по-скоро от този и близките му периоди, като Дауланд лютняря, който живял на Фетър Лейн до Джерард билкаря, anno ludendo hausi, Doulandus1582, това е инструмент, който възнамерявал да си купи от господин Арнолд Долмеч, име, което Блум не можеше да си спомни, въпреки че му звучеше познато, за шейсет и пет гвинеи, както и музиката на Фарнъби & син с техните контрапункти dux и comes1583, както и на Бърд (Уилям)1584, който свирел на клавесин, така каза Стивън, в параклиса на кралицата или пък беше някъде другаде, бил ги открил, както и един Томкинс1585, който пишел както леки, така и много сериозни композиции, и още Джон Бул1586.

По пътя, към който приближаваха, все още увлечени в разговор, зад провесената като преграда желязна верига, един кон теглеше подире си уличната метачка, вървеше с равна крачка по паважа, забърсвайки кал и тиня, но поради шума, който се вдигаше, Блум не беше напълно сигурен дали бе дочул правилно алюзията за шейсет и пет гвинеи и Джон Бул. Затова попита дали става дума за онази знаменитост Джон Бул, олицетворяваща политическата пасмина, тъй като бил поразен от еднаквите имена, едно наистина поразително съвпадение.

Съвсем до провесената верига конят бавно зави и Блум, тъй като беше нащрек и внимаваше, лекичко подръпна ръкава на другия и подхвърли шеговито:

— Тази вечер навсякъде ни грози опасност. Пази се от парния валяк.

Двамата се заковаха на място. Блум погледна конската глава, абе не можеше да струва чак шейсет и пет гвинеи, която изплува ненадейно и току под носа му в мрака, затова и му се стори някак непозната, сякаш с друга подредба на костите, дори на плътта, виждаше се, че пердаши с който крак му падне, единият бут по-ниско от другия, туткав и патрав, мята опашка, увесил муцуна, тръгва със задния крак напред, докато господарят на неговото сътворение, кацнал на капрата, седеше умислен в мисли. Такъв трогателно мил добитък, и изведнъж съжали, че няма у себе си да му даде захарче, но както дълбокомислено сам отбеляза, човек едва ли може винаги да е готов за всеки непредвиден случай, който може да изникне по пътя му. Беше сприхав кон, същински ахмак, дето си няма друга грижа на света. Но дори и едно куче, продължи да разсъждава той, ето например да вземем песа от кръчмата на Барни Кърнан, или нещо със същите размери, косите да ти настръхнат от такива. Но за това животните нямат вина, просто така си изглеждат, като камилата например, корабът на пустинята, която дестилира гроздовия сок и си го складира в гърбицата. Девет десети от всички тях могат да бъдат дресирани и отглеждани в клетки, нищо не може да се сравнява с изкуството на човека, освен пчелите1587; китове със забити в гърба остриета от харпуни, алигатори, погъделичкаш ги в кръста и застиват в усмивка; тебеширен кръг около петела, тигърът и моят поглед орлов1588. Такива и подобни, съвсем навременни размишления относно всички добитъци и полски зверове бяха обсебили ума му и той се отплесна встрани от думите на Стивън, докато корабът на улицата маневрираше, а Стивън не спираше да говори за онова страшно интересно старо…

— За какво говорех? О, да! За моята жена — сподели задушевно той, като се хвърли право in media res1589 — за нея ще бъде огромно удоволствие да се запознае с теб, тъй като тя е страстно влюбена във всички видове музика.

Погледна приятелски настрани към профила на Стивън, одрал е кожата на майка си, много различен от обичайните мъжкари, по които те несъмнено въздишат в безспорен копнеж, но той не беше май така сложен.

И все пак, нека предположим, че има дарбата на баща си, нещо, в което беше почти напълно убеден, защото това откриваше нови простори в ума му, за концерти като онзи, организиран от лейди Фингъл в подкрепа на ирландските занаяти миналия понеделник, и там цялата аристокрация.

В главата му се мержелееха пленителни вариации на тема Младостта тук има край от Ян Питер Свелинк1590, холандец от Амстердам, откъдето са и всички фриволни фройлайн. Но повече харесваше една стара немска песен от Йоханес Йееп1591 за красивото море и гласовете на сирените, нежни убийци на мъже, която доста озадачи Блум:

Изпя тези няколко начални такта и ги преведе extempore. Блум кимна одобрително, каза, че разбира всичко и настоятелно го помоли да продължи, което той и направи.

Феноменално красив тенор, такава дарба се среща рядко и Блум я оцени на мига, още при първата излязла от устата му нотка; с лекота би могло, под ръководството на някой вещ специалист по пеене като например Бараклъф, а като се прибави и солфежната му грамотност, ще може сам да диктува цената, виж например баритоните как трупат пачки петачки, а в най-близко бъдеще това ще заработи в полза на щастливия притежател на този глас, като му обезпечи достъпа до заможните светски салони в най-скъпите квартали на града, организирани от финансови магнати от големия бизнес или титулувани особи, а той пък има и университетска диплома за бакалавър по изкуствата (която в случая ще бъде нещо като голяма реклама за него) и фини маниери, което много допринася за благоприятното впечатление и с една дума, няма начин да му се размине успехът, а освен това и ум не му липсва, който също може да бъде използван за целта и за други потребности, стига обаче някой да се погрижи за външния му вид, за да се представи добре и да бъде охотно приет в средите на техни светлости по възможно най-впечатляващия начин, защото той, един съвсем млад новак в областта на модните и други изисканости, едва ли ще е в състояние да проумее как нещо толкова дребно може да ти навреди. Всъщност всичко е въпрос на броени месеци и той с удоволствие си го представи как репетира и вече участва в музикални вечери и приеми по време на коледните празници, без съмнение предизвиква трепетно разпърхване в дамските гълъбарници и се радва на повишено внимание от търсачките на силни усещания, о, той знаеше за такива случаи, които не бяха рядкост, да не говорим, че навремето и той, ама хайде да не разтръбяваме за това, стига да искаше, възможности не липсваха и би могъл… Като прибавим към това, разбира се, и паричното възнаграждение, нещо, което не е никак за пренебрегване и което върви ръка за ръка с разноските за обучение. Не че, побърза мислено да вметне той, заради презрените пари и печалби трябва да се врече на пеенето като на единствено и дълготрайно поприще в живота, но това си беше стъпка в правилната посока, извън всякакво съмнение, както от финансова, така и от духовна гледна точка, защото ни най-малко не накърняваше достойнството му, а често е много хубаво да ти връчат един хубав чек, когато си го закъсал до немай-къде и когато и малкото е добре дошло. Освен това и тъй като напоследък вкусът на публиката е доста влошен, музика като неговата, различна от изтъркания масов шаблон, може много бързо да се превърне в модна, тъй като ще представлява голяма новост в дъблинските музикални среди, особено на фона на обичайното суховато еднообразие от популярни солови тенорни изпълнения, които такива като Айвън Сейнт Остел, Хилтън Сейнт Жюс и тем подобни пробутват на доверчивата публика. Да, няма и сянка от съмнение, че той би могъл, тъй като всички козове са в ръцете му, а и му се отваря неповторимата възможност на направи огромен пробив и да си създаде репутация, като спечели уважението на града, а тогава вече ще може и сам да поставя условия, да договаря солидни хонорари, защото представленията му ще бъдат само с предварителни продажби, да участва в галаконцерти в театъра на улица Кинг, стига само да му дадат едно рамо, или ако се намери някой, който да го ритне нагоре по стълбата, образно казано — е, винаги има по едно ако — да му даде тласък и да го изстреля на върха, да премахне всевъзможните и неизбежни спънки, които често спъват принцовете на таланта, млади момчета, които не трябва да се разсейват и на йота от целта си, тъй като са господари сами на себе си, а иначе ще разполага с предостатъчно време да си пише литература е свободните часове, стига да има желание и това да не пречи на вокалната му кариера, и да не води до нещо унизително или уронващо авторитета му, тъй като това си е лично и само негова работа. Всъщност истината е, че топката беше у него, а той самият — в изгодна позиция, и това бе единствената причина поради която другият, който пък притежаваше изключително остър нюх за кяр от всякакъв калибър, се бе лепнал за него.

Точно тогава конят… а и по-късно, при подходяща възможност, той имаше намерение (Блум имаше), без обаче да си завира носа в личния му живот на принципа глупаците прекрачват, където ангелите1593, ала все пак ще го посъветва да скъса отношенията си с един начеващ медик, който, той бил забелязал, е склонен да го обсъжда с пренебрежителен тон, дори, в известна степен, под смешен претекст и с насмешлив тон в негово отсъствие, да го клевети и осъжда, или каквото искаш го наречи, което, по скромното мнение на Блум, хвърляло лоша допълнителна светлина върху допълнения с лошотия характер на човека — каламбурът неволен.

Конят, вече достигнал края на опънатата верига и на собствените си сили, тъй да се каже, спря, повдигна гордата си переста опашка, и каза тежкото си слово, като изпусна на земята, която четките тъкмо се канеха да изчеткат и излъскат, три димящи фъшкиени кълба. Бавно-бавно, три пъти едно подир друго от заоблената си задница, направи белята. Неговият колар с голяма човещина го изчака в колесницата със сърповидни остриета1594 най-търпеливо, докато той (или тя) си свърши работата.

Крачейки един до друг, Блум и Стивън, само заради изпречилото им се препятствие, минаха през един отвор във веригата, заобикаляйки от двете страни стърчащия стълб, стъпиха на калния паваж, прекосиха до улица Гардинър Лоуър, като в същото време Стивън допя доста по-бойко, но не и по-силно, започнатата балада:

Коларят не каза нито дума — добра, лоша или неутрална. Просто проследи с поглед двете фигури, докато седеше на капрата, и двете в черно — едната пълна, другата слаба — да крачат към железопътния мост, да ги венчае отецът Махър. Докато крачеха, от време на време спираха и пак тръгваха, продължавайки своя разговор тет-а-тет (в който той, разбира се, въобще не участваше) за сирени, противници на човешкия разум, примесен с много други теми от същата категория, за узурпатори и подобни исторически примери, докато човекът от капрата на миялната или по-скоро спалната кола, който, така или иначе, не можеше да чуе нищичко, просто защото те бяха твърде далеч, седеше на мястото си там, в края на улица Гардинър Лоуър с поглед подире им втренчен1596.

17.1597

Кои паралелни маршрути следвали Блум и Стивън по обратния си път?

Тръгвайки заедно с нормален ход от площад Бересфорд, те продължили в следния ред: улиците Гардинър Лоуър, Гардинър Мидъл и площад Маунтджой на запад; после, вече с доста позабавен ход двамата по погрешка завили вляво към площад Гардинър и стигнали чак до ъгъла с улица Темпъл на север; после с още по-забавен ход със спирания и на пресекулки завили надясно по улица Темпъл, на север, чак до площад Хардуик. Напредвайки, с различна крачка и с отпусната походка, прекосили по диагонал двата площада преди църквата Сейнт Джордж, тъй като винаги е по-напряко по хордата, отколкото по дъгите, които се явяват части от окръжността.

И над какви теми умувал този двуумвират по време на пътешествието?

Музика, литература, Ирландия, Дъблин, Париж, приятелство, жени, проституция, диети, влиянието на газовото осветление или на лампите с нажежена жичка върху растежа на съседните парахелиотропни дървета, поставянето на спомагателни открити общински боклукчийски кофи, римокатолическата църква, обетът за безбрачие на свещениците, ирландската нация, йезуитското образование, служебните кариери, изучаването на медицина, отминалите дни, вредното влияние на предсъботните дни1598, припадъкът на Стивън.

Успял ли Блум да открие общи черти на сближение в техните респективно сходни и несходни реакции към действителността?

И двамата проявявали подчертано предпочитание към художествените внушения на музиката, много повече отколкото към тези на пластичните изкуства и живописта. И двамата харесвали континенталния начин на живот повече от островния, както и Отсаматлантика повече от Отвъдатлантика като място за живеене. И двамата били отрано закърмени с добра домашно възпитание и били наследили типичното за неправоверния упорство, изразявайки всевъзможни съмнения по отношение на много ортодоксални религиозни, национални, социални и етически доктрини. И двамата признавали влиянието на магнетичното привличане между половете като ту стимулиращо, ту притъпяващо сетивата.

Имало ли разминаване в техните възгледи по определени точки?

Стивън изразявал открито несъгласие с мнението на Блум, че човек трябва сам да усъвършенства начина си на хранене и живот в градска среда, докато Блум мълчаливо се разграничавал от мнението на Стивън за вечното утвърждаване на човешкия дух в литературата. Блум се съгласявал тихомълком с мнението на Стивън, че е необходима поправка в анахронизма, който се получава при определяне датата, на която била покръстена ирландската нация от друидизъм в християнство от Патрик, син на Калпорний, син на Потитий, син на Одисей, изпратен от папа Целестин I в годината 432 по време на царуването на Лиъри и чак до годината 260 или там някъде по време на царуването на Кормак Макарт († 266 сл. Хр.), задавил се от неправилно преглъщане на храна1599 в Слети и погребан в Рознари. Припадъкът, който според Блум се дължал на слабост и недояждане, както и на определени химически съставки с различни по количество нечисти примеси и алкохолен градус, чието действие било ускорено от умствено изтощение и забързаното световъртене при пълно отпускане, Стивън описал като причинен предимно от повторната поява на ранноутринния облак (съгледан и от двамата, но от различни гледни точки на наблюдение, а именно Сандикоув и Дъблин), който в началото не изглеждал по-голям от женска длан.

Имало ли поне един въпрос, по който мненията им да са еднакви и отрицателни?

Влиянието на газовото и електрическото осветление върху растежа на съседните до източника на светлина парахелиотропни дървета.

В миналото Блум обсъждал ли е такива въпроси по време на нощните си разходки?

През 1884-а с Оуен Голдбърг и Сесил Търнбул нощем по градските алеи между авеню Лонгуд и ъгъла с Ленард и от ъгъла с Ленард и улица Синг и улица Синг и авеню Блумфийлд. През 1885-а с Пърси Апджон вечер, когато се облягали на дувара между вила Гибралтар и резиденция Блумфийлд в Клъмлин, баронство Ъпъркрос. През 1886-а от време на време със случайни познати и перспективни купувачи пред къщни прагове, предни веранди и третокласни вагони на влакове в предградията. През 1888 доста често с майор Брайън Туийди и неговата дъщеря госпожица Мариън Туийди — заедно и поотделно в къщата на Матю Дилън в Раундтаун. Веднъж през 1892-а и веднъж през 1893-а с Джулиъс Мастиански, и в двата случая в гостната на неговата (на Блум) къща на улица Ломбард Уест.

Във връзка с тази безсистемна поредица от срещи през 1884, 1885, 1886, 1888, 1892, 1893 и 1904 какви мисли вълнували Блум по отношение на времето и мястото на тяхната поява?

Той смятал, че прогресивното разширяване на полето на индивидуалното човешко развитие и съответното придобиване на опит е съпроводено от подчертано регресивна рестрикция в областта на общуването и междуличностните отношения.

Като например?

Например преминал от несъществуване към съществуване в очите на мнозина и бил приет като такъв; тоест съществуване със съществуване, с всекиго, както всеки с всекиго: после минал от съществуване към несъществуване в очите на мнозина, невъзприет от всекиго.

Какви действия предприел Блум при пристигането им на местоназначението?

На четвъртото от равноотстоящите и нечетен брой стъпала пред къщата на улица Екълс номер 7, той механично пъхнал ръка в задния джоб на панталона си, за да извади ключа.

И бил ли там?

Ключът се намирал в същия този джоб, но на панталоните, които носел по-предишния ден.

Защо ядът му бил два пъти по-голям?

Заради забравянето, а и защото си спомнил, че на два пъти си бил напомнил мислено да не забравя.

Тогава пред какви възможности била изправена двойката, останала без ключ преднамерено и (съответно) непреднамерено?

Да влезе или да не влезе. Да почука или да не почука.

Решението на Блум?

Да прибегне до хитрина. Прескочил ниската оградка на дворчето пред сутерена, като прехвърлил крак през перилата, притиснал шапка върху главата си, хванал се за два железни върха от по-ниските, свързани едно с друго перила и преградки, постепенно наклонил тялото си от височина пет фута девет инча и половина до височина два фута и десет инча от повърхността на плочника, осигурявайки по този начин свободно движение на тялото си, после се пуснал от перилата и свил тялото си на топка в готовност да поеме удара от падането.

И паднал ли?

В съответствие с телесното си тегло от единайсет стона и четири фунта по английската измервателна система и според показанията на градуирания кантар за редовно самоследене на теглото в помещението на Франсис Фрьодман, фармацевт, на улица Фредерик Норт номер 19, по време на празника Възнесение Господне, който се паднал на дванайсетия ден от месец май във високосната хиляда деветстотин и четвърта година от християнската ера (пет хиляди шестстотин шейсет и четвърта от еврейската и хиляда триста двайсет и втора от мюсюлманската) златно число 5, епакта 13, соларен цикъл 9, Господни букви С В, римски индикт 21600, Юлиански период 6617, MXMIV1601.

Надигнал ли се без последствия от удара?

Като възвърнал стабилното си равновесие, той се изправил съвсем непострадал, макар и разтърсен от удара, повдигнал резето на вратата към дворчето на сутерена, прилагайки сила в свободния му край по закона на лост от първи род в опорната точка, и по този начин добил заобиколен достъп до кухнята през съседното черно помещение за миене на съдове, драснал клечка Луцифер1602, пуснал на свобода запалителния светилен газ чрез отвинтване на вентила, запалил го, лумнал висок пламък, който чрез допълнително регулиране той намалил до спокойно светене, след което запалил и малка преносима свещ.

Междувременно каква разнородна поредица от образи събудило това в ума на Стивън?

Облегнат на перилата на сутеренното дворче, той видял през прозрачните кухненски стъкла мъж, който регулирал пламъка на газта със сила четиринайсет свещи, мъж, който запалил свещ, който събул едната си обувка, после втората, мъж, който излязъл от кухнята със свещ, чиято сила на светене се равнявала на една свещ.

И появил ли се някъде другаде този човек?

След промеждутък от четири минути мъждукащият пламък на неговата свещ промержелял през полупрозрачния и полукръгъл стъклен витраж над вратата към антрето. Вратата се завъртяла плавно на пантите си. В отворилото се пространство пред прага отново се появил същият мъж без шапка, със свещ.

Стивън отвърнал ли на знака му?

Да, и тихо влязъл, помогнал му да сложи обратно веригата на вратата, после тръгнал безшумно по коридора подир гърба на мъжа, подир фъфлещите му стъпки и запалена свещ, покрай светлеещ процеп под друга врата вляво, после леко и внимателно по извита стълба от повече от пет стъпала вдясно и оттам в кухнята в къщата на Блум.

Какво направил Блум тогава?

Той угасил свещта с рязко, насочено срещу пламъка издухване, придърпал два чамови стола до огнището, един за Стивън — с гръб към гледащия в сутерена прозорец, и един за себе си, да го използва, когато му потрябва, после паднал на едно коляно, привел се над огнището и взел да стъкмява клада от кръстосани насмолени трески и разноцветни хартийки, както и от неправилните многоъгълници на първокачествените брикети по двайсет и един шилинг за тон, купени от склада на господата Флауър и Макдоналд на улица Д’Олиер 14, запалил я на три различни места, където стърчали връхчетата на хартията, с помощта на една-единствена кибритена клечка Луцифер, и така отприщил потенциалната енергия, която се съдържа в горивото, оставяйки неговите въглеродни и водородни елементи да се свържат с кислорода във въздуха.

За какви подобни видения се размислил Стивън?

За други хора на други места и по друго време, които били падали на едно коляно или на две, разпалвайки огнището за него, за брат Майкъл от Христовите братя в лечебницата на колежа в Клонгоус Уд, Салис, графство Килдеър; за собствения си баща Саймън Дедалус в голата, напълно необзаведена стая в първото му жилище в Дъблин, на улица Фицгибън номер 13; за кръстницата си госпожица Кейт Моркън в къщата на умиращата й сестра госпожица Джулия Моркън на Ъшърс Айланд номер 15; за майка си Мери, съпруга на Саймън Дедалус, в кухнята на номер 20 на улица Норт Ричмънд рано сутринта на празника на свети Франциск Ксаверий през 1898-а; за декана по учебните занимания, отец Бът, в лабораторията по физика на колежа, площад Стивънс Грийн номер 16; за сестра си Дили (Дийлия) в къщата на баща си в Кабра.

Какво видял Стивън, като вдигнал взор на височина един метър над огнището към отсрещната стена?

Под редица от пет пружинени домашни звънци, върху криволинейно въже, опънато между две кукички напряко в нишата до комина, висели четири малки квадратни кърпички, проснати една до друга, незащипани, после редица от съседни правоъгълници и един чифт сиви дамски чорапи с двойно пресукана нишка на петите и горния край за жартиерите, проснати в обичайното си положение, защипани с три щръкнали дървени щипки за пране — две в двата външни края и третата — в точката на съединяване.

Какво видял Блум върху кухненската печка?

Върху дясната (по-малка) плоча видял синя емайлирана съдинка, а върху лявата (по-голяма) плоча — черен метален чайник.

Какво направил Блум при печката?

Преместил съдинката върху лявата плоча, надигнал се и занесъл металния чайник до умивалника, пуснал водата да потече, като развъртял крана на чешмата.

И потекла ли тя?

Да. От резервоара в Раундуд в графство Уиклоу с кубичен капацитет от 2400 милиона галона, после потънала в подземния водопровод с филтриращи системи от единични и двойни тръби, построени при първоначално планирана стойност от пет лири на линеен ярд, покрай Даргъл, Ратдаун, Глен-ъф-дъ-Даунс и Калоухил към водохранилището от 26 акра при Стилоргън, едно разстояние от 22 изисквани от закона мили, оттам, през система от спомагателни водоеми, под наклон от 250 фута към градските покрайнини край моста Юстас, по улица Ъпър Лесън, въпреки че поради продължителната лятна суша и дневното подаване от 12 и половина милиона галона, нивото на водата било спаднало под ръба на преливника, поради което градският инспектор по водопроводно дело, господин Спенсър Харти, строителен инженер, по настояване на комисията по водоснабдяване бил забранил използването на градските води за други цели освен консумация (опасявайки се от замърсяване на питейната вода с вода от каналите Град и Ройъл, както това се случило през 1893-а), особено след като Комисията по прилагане на закона за социално подпомагане в Южен Дъблин, въпреки строго определеното количество от 15 галона на човек дневно, доставяни през тръба с шестинчово сечение, били обвинени в надлимитна злоупотреба от 20 000 галона на вечер според показанията на водомерите и според потвържденията на юрисконсулта към общината, господин Игнейшъс Райс, адвокат, с което се оказало, че е ощетена една друга част от обществото, състояща се от редовни данъкоплатци, платежоспособни и благонадеждни.

От какво във водата се възхитил Блум, водолюбителят, водочерпецът, водоносецът, водоведът, когато отново се върнал при печката?

От нейната универсалност: нейното демократично равенство и верността й към природата си в търсене на собственото си ниво; нейната необятност в океана според Меркаторовата проекция1603; нейните неизмерими дълбини в Сундамската падина на Тихия океан, надвишаваща 8000 клафтера; неспокойствието на нейните вълни и повърхностни частици, които, всяка по реда си, опират във всички точки на крайбрежието; независимостта на нейните съставни части; изменчивостта на морските състояния; хидростатичната й инертност, когато е в покой; хидрокинетичната й набъбнала заобленост, както по време на квадратурен, така и по време на максимален прилив; нейното утихване след буря; нейната стерилност при циркумполярните вечни ледове, арктически и антарктически; нейното значение за климата и търговията; нейното превъзходство над сушата в съотношение 3 към 1; нейната безспорна хегемония, ширнала квадратните си левги до безкрая в областта под субекваториалния тропик на Козирога, всевечната й непоклатимост в нейния прастар басейн; нейното жълтеникавокафяво дъно; нейната способност да разтваря и да задържа в разтворено състояние всички разтворими субстанции, включително милиони тонове най-скъпоценни метали; нейното бавно и упорито разяждане на полуострови и вдадени навътре в морето носове; нейните алувиални наноси; нейната тежест, обем и плътност; нейната невъзмутимост в лагуни и високопланински езерца; различното преливане на нейните цветове и отсенки в зоните с топъл, умерен и студен климат; нейните транспортни възможности и разклоненията на континенталните й води, реки, вливащи се една в друга по пътя си към океана с всички техни притоци и презокеански течения; морски течения, северни и южни екваториални магистрали; нейната неимоверна мощ при подводни земетресения, порои, артезиански кладенци, изригвания, буйни потоци, водовъртежи, пълноводни разливи, прииждащи порои, мъртви вълнения, вододели и водораздели, гейзери, водопади, въртопи, водни стихии и хали, заливания и преливания, потопи, внезапни дъждовни урагани; нейната необятна околоземна ахоризонтална крива; нейната пролетна потайност, латентната й влага, разкриваема чрез върбови пръчки или хидрометрични инструменти, например дупката в дувара на Аштаунската порта, нейната способност да насища въздуха, да дестилира росата; простотата на нейния състав, две части водород и една част кислород; нейните лечебни свойства; нейната способност да задържа телата на повърхността във водите на Мъртво море: тихата й, неуморима експанзия, с която завладява сухи корита, дерета и оврази, празни язовири, с която прониква в пропукани корабни корпуси: способността й да очиства, да утолява жажда, да потушава огън, да подхранва растителността; нейната безпогрешност като парадигма и парагон; нейните превъплъщения в изпарения, мъгли, облаци, дъжд, суграшица, сняг, градушка; нейната сила, заприщена в яки метални хидрокранове; неизброимостта на нейните форми в езера и заливи, в морски ръкави и речни извивки, в тесни проливи и лагуни, в атоли и архипелази, в притоци, фиорди и канали, в разливни устиета и морски течения; нейната твърдост в глетчери, айсберги и плаващи ледени късове; нейното послушание в хидравлични мелници, водни и воденични колела, турбини, динамомашини, електростанции, цехове за избелване, работилници за щавене и мъналки; нейната полезна работа в канали, реки, стига да са плавателни, в плаващи и сухи докове; нейният потенциал, ако се впрегне енергията на приливите й или пък на водопадите, които се спускат от едно ниво на друго; нейната подводна фауна и флора (анакустична, фотофобна), която по брой, ако не буквално, се равнява на обитателите на цялото земно кълбо; нейното вездесъщие поради това, че съставлява 90% от човешкото тяло; пагубните вреди от нейните изпарения и миазми в болестотворни езера, в гибелни мочури и тресавища, зловонието на вазите с увехнали цветя и на застоялите блата при гаснеща луна.

След като вече сложил напълнения дополовина чайник да се топли, защо се върнал при все още отворения кран на чешмата?

За да измие изцапаните си ръце с частично изтънелия калъп сапун Барингтън с лимонено ухание, по който все още имало полепнала хартия (купен преди тринайсет часа за все още неплатените четири пенса) в прясната студена, никога непроменяща се и винаги променяща се вода, да ги изсуши — и лицето, и ръцете, — в грубата ленена кърпа с червена ива, поставена на въртяща се дървена ролка.

Каква причина посочил Стивън за това, че отклонил предложението на Блум?

Че бил хидрофоб, че ненавиждал частичния контакт чрез топване или пък тоталния чрез потопяване в студена вода (бил се къпал за последен път през месец октомври предната година), мразел воднистата субстанция, наподобяваща стъкло и кристал, нямал никакво доверие на разводнени мисли и език.

Какво спряло Блум да посъветва Стивън относно неговата хигиена и профилактика, към която би трябвало да се прибавят и предупреждения в полза на предварителното намокряне на главата и съкращаването на мускулите при енергично наплискване на лицето и врата, на торакалната и епигастралната област при къпане в море или езеро, тъй като онези части на човешката анатомия, които са най-чувствителни към студа, са тилът, стомахът и тенарът или стъпалото на крака?

Несъвместимостта на водата с изменчивите капризи на гения.

Какви други дидактически съвети премълчал Блум по подобни причини?

Например диетични: относно съответното процентно съдържание на протеин и калории в бекона, солената треска и маслото и отсъствието на първото във второспоменатото, както и изобилието на второто в първоспоменатото.

Кои, според мнението на домакина, били най-изявените качества на неговия гост?

Самоувереност, както и неговата неизменна и противоречива способност за самораздаване и самосъбиране.

Кое е онова съпътстващо явление, което налятата в съд течност извършва под влиянието на огъня?

Явлението кипене. Предизвикано от постоянния приток на въздух между кухнята и комина, затоплянето се предава от подпалените съчки дърва на лесновъзпламенимите многостенни бучки битумни брикети, които съдържат в пресованата си минерална форма шистови отломъчни вкаменелости от праисторически гори, които пък на свой ред са възникнали благодарение на слънцето, тоест на извечния източник на топлина (и лъчение), чийто обмен се осъществява в благодатната среда на вездесъщия излъчващ светлина и топлопроводен етер. Топлината (загряване чрез конвекция), влиза в кръгово движение, което се подпомага от самото горене, и по този начин се пренася непрекъснато и с увеличаващо се топлоизлъчване от топлинния източник към течността в съда, като се предава от неравната и нелъсната тъмна повърхност на металната плоча, като една част се отразява, една част се абсорбира, една част се излъчва по-нататък и по този начин температурата на водата постепенно се повишава от нормалната си стойност до точката на кипене и това повишаване на температурата идва в резултат на изразходването на 72 топлинни единици, които са необходими да повишат температурата на половин литър вода от 50° до 212° по Фаренхайт.

Кое е онова нещо, което показва, че температурното затопляне е завършило?

Двойното сърповидно изхвърляне на водна пара изпод капака на чайника, едновременно и от двете страни.

За какви лични цели Блум би могъл да използва вече кипналата вода?

За бръснене.

Какви са преимуществата на вечерното бръснене?

Наличието на по-мека брада; по-мека четка, особено ако неволно и непрестанно се забравя от бръснене до бръснене и престоява слепена от използваната пяна; по-гладка кожа, ако се случи неочаквано да срещнеш позната дама в закътано място в необичаен час; както и това, че можеш на спокойствие да поразсъждаваш върху изминалия ден; още усещане за чистота, когато се събудиш на следващия ден след ободрителния сън, тъй като сутрешните шумове, предупредителни и тревожни, дрънченето на гюмове за мляко, двойното почукване на пощаджията, четенето на вестник, препрочетен по време на сапунисването, повторното сапунисване на едно и също място, внезапен удар, гръм, мисълта за нещо търсено или мисъл непотърсена — всичко това може да причини прибързано потрепване на ръката, в резултат на което цъфва щръбка и пластир за кръпка, следва намокряне и поливане, които следва да се приложат мигновено.

Защо липсата на светлина го притеснява по-малко от наличието на шумове?

Поради увереността, която му дава усещането за допир посредством неговата твърда, силна, мъжка, женска, пасивна и активна ръка.

Какво качество притежава тя (неговата ръка) и какво контракачесто й влияе?

Нетрепването на уверената хирургическа ръка, но за разлика от хирурга, не би пролял човешка кръв дори когато делта оправдава средствата, защото дава предпочитание на природното лечение, хелиотерапията, психофизикотерапията, остеопатията.

Какво се вижда на долния, средния и горния рафт на кухненското шкафче, отворено от Блум?

На долния рафт има пет вертикално наредени чинии за закуска, шест хоризонтално наредени малки чинийки за закуска с обърнати върху тях чаши за закуска, една необърната, а изправена чаша за мустаци1604, чиния от порцелан марка Краун-Дарби, четири бели чашки за варени яйца с позлатен ръб, отворена велурена кесийка с дребни монети, предимно медни, и стъкленица с ароматични бонбони виолетки. На средния рафт се виждаше нащърбена чашка за варено яйце, пълна с пипер, солничка, четири различни по вид черни маслини в омазнена хартия, празна месна консервена кутия на Плъмтри, овална кошничка, застлана с шумящо лико, а вътре в нея — една круша от сорта Джързи, половин бутилка бял диетичен портвайн, закупен от Уилям Гилби & Co, с наполовина съблечена мека розова хартиена обвивка, още пакет разтворимо какао Епс, пет унции от най-добрия сортов чай на Ан Линч от по два шилинга за фунт в смачкано пакетче от оловносива хартия, цилиндрична кутия с най-добрата захар на бучки, две глави лук, едната по-голяма, испанска, шише бира, другата, по-малката — ирландска, разрязана надве, разцъфнала по сечението и затова с по-силна миризма, бурканче със сметана от Образцовата ирландска мандра, кафява глинена каничка с вместимост четвърт пинта и със съдържание от четвърт пинта пресечено мляко смес, превърнато от стайната температура във вода, възкисела суроватка и полутвърди парченца, което прибавяше към количеството, извадено за закуската на господин Блум и госпожа Флеминг, състояща се от една английска пинта, тоест цялото първоначално доставено количество, още две скилидки чесън, половин пени и малка чинийка с резен пресни ребърца. На горния рафт беше строена батарея от бурканчена със сладко, различни по големина и произход.

Кое е това оставено върху покривката на кухненския шкаф нещо, което привлече вниманието му?

Четири многоъгълни парченца от два скъсани розови билета за залагане с номера 8 87 и 8 86.

Какви спомени временно набраздиха чедото му?

Спомени за съвпадения, за истини, по-странни от измислици, загатващи как ще свършат надбягванията с хандикап в Златната купа, за официалния и окончателен резултат, за които той бе прочел в Ивнинг Телеграф, късното розово издание, във файтонджийската бърлога при моста Бът.

Къде другаде бе доловил още по-предишни намеци за резултата, обективни или обективизирани?

В лицензираното заведение на Бърнард Кърнан на номера 8, 9 и 10 на улица Литъл Бритън; в лицензираното заведение на Дейвид Бърн на номер 14, улица Дюк; на улица О’Конъл Лоуър, пред Греъм Лемънс, когато един мрачен субект пъхна в ръката му листче за хвърляне (впоследствие захвърлено), възхваляващо пророк Илия, възстановителя на Ционската църква; на площад Линкълн, пред заведението на Ф.У. Суени & Co (с ограничена отговорност), лицензирани фармацевти, точно когато Фредерик М. (Бантъм) Лайънс бързо и на няколко пъти му бе поискал, прочел и върнал екземпляра на последното издание на Фриманс Джърнъл и Нашънъл Прес, който се канеше да захвърли (впоследствие захвърлен), а след това бе продължил към ориенталската сграда на Турски топли бани на номер 11, улица Ленстър, със светлината на вдъхновението, грейнала върху лицето му, а в ръцете си носи завета на своя народ, издълбан на езика на пророчествата.

Какви смекчаващи съображения успокоили тревогата му?

Трудностите на тълкуването, тъй като смисълът на всяко събитие се узнава след неговото случване и често е така променлив, както акустичното уведомление, което идва подир електрическото изпразване, както и точното съпоставяне на действителните загуби в случай на погрешно тълкуване в общия сбор на възможните загуби, явяващи се за сметка на пропуски в първоначалното успешно тълкуване.

Неговата склонност?

Да не рискува — нямаш очаквания, нямаш разочарования — и беше удовлетворен.

Какво го удовлетворявало?

Това, че не е претърпял действителни загуби. Че е допринесъл за действителните печалби на други. Светлина за неверниците.

Как Блум приготвил лека закуска за неверника?

В две чаши за чай сложил две равни лъжици, общо четири, от разтворимото какао Епс, след което продължил според напътствията, напечатани върху етикета, като първо изчакал достатъчно дълго, за да се разтвори какаото, после добавил предписаните съставки за окончателното приготовление според указания начин и в съответствие с посоченото количество.

Какви знаци на престараване и специално гостоприемство показал домакинът пред своя гост?

Отказал се от домакинското си право върху чашата за мустаци, имитация на порцелана Краун-Дарби, която му била подарена от единствената му дъщеря Милисент (Мили), като я заменил с чаша, еднаква с тази на госта си, след което сипал повече на госта си, а на себе си — по-малко от гъстата сметана, която поначало се пазела единствено за закуската на неговата съпруга Мариън (Моли).

Осъзнал ли гостът тези жестове на гостоприемство и бил ли признателен за тях?

Самият домакин шеговито насочил вниманието му към тях, а той пък ги приел сериозно, докато двамата отпивали в шеговито мълчание от масовия продукт на Епс, от насъщното какао.

Имало ли е други жестове на гостоприемство, които той премислял, зла потиснал, запазвайки ги за друг човек, както и за себе си, но при бъдещи случаи, с които да продължи започнатото приятелство?

Зашиването на една раздрана цепка с дължина инч и половина от дясната страна на сакото на госта. Както и да подари на госта си една от четирите дамски носни кърпи, ако и когато се увери, че вече са в подходящ за подаряване вид.

Кой отпивал по-бързо?

Блум имал преднина от десет секунди на старта при първото отливане, а от вдлъбнатината на лъжицата по протежение на цялата й дръжка имало постоянен приток на топлина, три отпивания срещу едно на опонента, после шест на две, девет на три.

Какво друго съпътствало този негов многократен акт?

Като отсъдил чрез наблюдение, ала по погрешка, че смълчаният му събеседник е потънал в творческо съчинителство наум, той се размислил върху удоволствията, които сам бе преживял навремето в областта на литературата, търсейки в нея по-скоро предписания и указания, а не толкова развлечения, като неведнъж разгръщал пиесите на Уилям Шекспир, за да открие там разрешение на собствените си мъчителни, къде въображаеми, къде действителни проблеми.

И намерил ли търсеното разрешение?

Въпреки внимателното препрочитане на отделни класически откъси с помощта на речник останал с неоснователното убеждение, че текстът не съдържа отговори на всички интересуващи го въпроси.

Как завършва първото му оригинално поетическо произведение, написано от него, многообещаващ поет, още на единайсетгодишна възраст през 1877-а по случай обявяването на три награди съответно от по 10, 5 и 2,6 шилинга от списание Трилистна детелина, седмичник?

Открил ли той четири на брой разединяващи ги фактора между временния си гост и себе си?

Име, възраст, раса, вяра.

Какви анаграми бил комбинирал от името си още като млад?

Леополд Блум

Елподбомул

Молдопелуб

Болопедум

Оулд Олебо, депутат.

Какъв акростих, съчинен по абревиатурата на първото му име, изпратил той (кинетичен поет1605) на госпожица Мариън Туийди на 14 февруари1606 1888-а?

Какво му попречило да довърши една актуална песен (музика от Р. Г. Джонстън) върху отминали събития и настоящи случки, озаглавена Ако Брайън Бору можеше да се върне и да види стария си Дъблин сега, поръчана му от Майкъл Гън, наемател на театъра Гейъти, намиращ се на номера 46, 47, 48, 49, улица Саут Кинг, за да бъде включена в шеста сцена, долина от елмази, при второто поставяне (30 януари 1893-а) на голямата ежегодна коледна пантомима Синдбад мореплавателя (написана от Грийнлийф Уитиър, декори Джордж А. Джаксън и Сесил Хикс, костюми госпожа и госпожица Уийлан, постановка Р. Шелтън, 26 декември 1892 г. под личното ръководство на госпожа Майкъл Гън, хореография Джеси Ноар, арлекинада Томас Ото) и изпята от Нели Буверист в главната роля?

Първо, колебанията между събития от имперски и местен интерес, както и предугажданият диамантен юбилей на кралица Виктория (родена 1820-а, на престола от 1837-а) и постугажданото откриване на новия градски рибен пазар; второ, опасения за готвено противопоставяне от страна на екстремистки кръгове по въпросите на съответните визити на Техни кралски височества, херцогът и херцогинята на Йорк (действителни) и на Негово величество крал Брайън Бору (въображаем); трето, конфликт между професионалния етикет и професионалното съперничество, свързан с неотдавнашното издигане на Големия мюзикхол на пристана Бърг и на Кралския театър на улица Хокинс; четвърто, една объркана разстроеност в резултат на състраданието към неинтелектуалното, неполитическо и неактуално излъчване от физиономията на Нели Буверист и похотливостта, породена от показването на бели части от нейното неинтелектуално, неполитическо и неактуално долно бельо, докато тя (Нели Буверист) се намира в него; пето, трудностите при подбора на подходяща музика и хумористични алюзии от Шеги и смешки за случки човешки (1000 страници е по един смях на всяка); шесто, римите, хомофонични и какофонични, свързани с имената на новия кмет, Даниъл Талън, новия главен шериф Томас Пайл и новия правителствен юрисконсулт Дънбар Плънкет Бартън.

Каква връзка съществувала между възрастта им?

Преди 16 години, през 1888-а, когато Блум бил на сегашната възраст на Стивън, Стивън бил на шест годинки. След 16 години през 1920-а, когато Стивън ще бъде на сегашната възраст на Блум, Блум ще бъде на 54. През 1936, когато Блум ще бъде на 70, а Стивън на 54, тяхното първоначално възрастово съотношение от 16 към 0 ще стане 17½ към 13½, като съответно пропорцията ще се увеличава при всяко добавяне на произволен брой бъдещи години, защото ако съотношението, съществуващо през 1883-а, би останало неизменно, ако, разбира се, приемем, че това изобщо е възможно, дотогава, а именно през 1904-а, когато Стивън е на 22, Блум би бил на 374, а през 1920, когато Стивън ще бъде на 38, тоест на сегашната възраст на Блум, Блум би бил на 646, докато през 1952, когато Стивън би достигнал максималната следпотопна1607 възраст от 70 години, Блум, би трябвало вече да е живял 1190, тъй като се явява роден през 714, а това би означавало, че вече е надминал с цели 221 години максималната предпотопна възраст, тази на Матусал, а именно 969 години, докато, ако Стивън би продължил да живее, докато достигне тази възраст през 3072 сл. Хр. Блум би трябвало да е живял 83 300 години, тъй като тогава излиза, че би трябвало да е роден през 81 396 пр.Хр.

Какви събития биха обезсилили тези изчисления?

Прекратеното съществуване на двамата заедно или поотделно, въвеждането на нова ера или нов календар, унищожението на света и последвалото го изтребление на човешкия род, нещо неизбежно и непредсказуемо.

Колко предишни срещи доказват тяхното отдавна съществуващо запознанство?

Две. Първата в люляковата градина в къщата на Матю Дилън, вила Медина, улица Кимидж, Раундтаун, през 1887-а, в присъствието на майката на Стивън, когато Стивън бил на пет годинки и отказал да подаде ръка за поздрав. Втората в кафенето на хотел Брезлин в един дъждовен неделен ден през януари 1892-а, в присъствието на бащата на Стивън и дядовия му брат, когато Стивън бил на пет годинки.

Блум приел ли поканата за обяд, отправена от сина и след това повторена и потвърдена от бащата?

С големи благодарности, с оценяване на жеста, с най-искрена признателност, от сърце и душа, най-благодарствено изказал съжаление и отказал.

Разговорът им по повод тези спомени дали пък не разкрил и трета свързваща ги нишка помежду им?

Госпожа Райордан, вдовица със самостоятелен доход, бе живяла в къщата на родителите на Стивън от 1 септември 1888-а до 29 декември 1891-а, а също така бе живяла през 1892, 1893 и 1894 в хотел Сити Армс със съдържателка Елизабет О’Дауд, на улица Пръша номер 54, където през част от времето в годините 1893 и 1894 служела и като постоянен доносник и консултант на Блум, който обитавал същия хотел, тъй като тогава работел при Джоузеф Къф от Смитфийлд номер 5 като контрольор, надзираващ продажбите в намиращия се в съседство Дъблински пазар за добитък на Северния обиколен път.

Блум извършвал ли е спрямо нея някакви дела на човешко милосърдие?

Понякога, в топли летни вечери, извеждал немощната вдовица със самостоятелен, макар и ограничен доход, в инвалидната й реконвалесцентна количка, чиито колела се въртели бавно, чак до ъгъла на северния обиколен път точно срещу кантората на господин Гавин Лоу, където обичала да остава известно време и да оглежда през военния си бинокъл с една леща непознатите граждани в трамваи, в двуколки с напомпани пневматични гуми, наемни файтони, велосипеди за двама, частни и наемни фиакри, закрити ланда, малки, теглени от понита коли и дълги открити четириколки, които прекосявали града от центъра към парка Феникс и обратно.

Защо продължавал да извършва тези бдения с пълна невъзмутимост?

Защото на младини често обичал да седи и наблюдава през изпъкналата окръгленост на пъстрия витраж непрекъснато променящата се гледка навън, пешеходци, четириколки, велосипеди и всевъзможни други сухопътни превозни средства, които отминавали бавно, бързо, равно, плавно, обикаляли наоколо и наоколо по кръглия ръб на въртящото се кълбо.

Какви отчетливи спомени пазел всеки от двамата сега, осем години след смъртта й?

По-възрастният си спомнял играта й на безиг, с карти и пулове, нейния териер Скай, нейното предполагаемо богатство, нейните прояви на бездушие и начеващата й катарална глухота; по-младият — нейната лампа с масло от рапица пред статуята на Непорочното зачатие, нейните две четки за дрехи със зеленото кадифе на гърба и с кафявото кадифе на гърба, едната се казвала Чарлс Стюарт Парнел, а другата Майкъл Давит, както и нейните книжни салфетки.

Имало ли начин да си възвърне младостта, която спомените на по-младия му събеседник събудили у него?

Упражненията, препоръчвани в книгата на Юджин Сандау Физическата сила и как да я придобием, които преди изпълнявал вкъщи, макар е нередовно, впоследствие съвсем зарязал, а те били предназначени специално за чиновници, заети с работа на бюро, както и онези, при които трябвало да се съсредоточи пред огледалото и да раздвижи всичките групи лицеви мускули, в резултат на което да се получи едно приятно отпускане и още по-приятно възвръщане на младежката жизненост.

Имал ли е някакви специални атлетически наклонности на млади години?

Въпреки че вдигането на щанги не било по силите му, а за пълен кръг на успоредката не му достигал кураж, все пак в гимназията се изявил с издръжливостта си при вдигането на крака под прав ъгъл спрямо тялото на успоредката, поради силно развитите си и доста твърди коремни мускули.

Някой от двамата намекнал ли открито за съществуващите помежду им расови различия?

Нито един.

Какви, редуцирани до най-простата си реципрочна форма, били мислите на Блум относно мислите на Стивън за Блум и мислите на Блум относно мислите на Стивън за мислите на Блум относно Стивън?

Мислел, че той го смята за евреин, докато той знаел, че той знае, че той знае, че не е.

Ако премахнем спънките на сдържаността, какво било тяхното съответно потекло?

Блум, единственият мъжки транссъщен1608 наследник на Рудолф Вираг (впоследствие Рудолф Блум) от Сомбатхей, Виена, Будапеща, Милано, Лондон и Дъблин и на Елън Хигинс, втората дъщеря на Джулиъс Хигинс (по баща Кароли) и Фани Хигинс (по баща Хегърти); Стивън първородният жив мъжки единосъщен наследник на Саймън Дедалус от Корк и Дъблин и на Мери, дъщеря на Ричард и Кристина Гулдинг (по баща Гриър).

Били ли са кръстени Блум и Стивън, къде и от кого, мирянин или духовник?

Блум (три пъти) от преподобния господин Гилмор Джонстън, бакалавър на изкуствата, еднолично, в протестантската църква Сейнт Николас от покрайнините, в Кум; от Джеймс О’Конър, Филип Гилиган и Джеймс Фицпатрик, съвместно, под една водна помпа в село Суърдс; и от преподобния Чарлс Малоун, кат. св., в църквата Тримата светци покровители, Ратгар. Стивън (веднъж) от преподобния Чарлс Малоун, кат. св., еднолично, в църквата Тримата светци покровители, Ратгар.

Съществува ли прилика в образованието на единия и на другия?

Ако поставим Стивън на мястото на Блум, тогава въпросният Стум би завършил успешно началното училище и гимназията. Ако поставим Блум на мястото на Стивън, въпросният Бливън би завършил успешно всички класове на подготвителния, началния, средния и гимназиалния курс; би взел всички възможни приемни и редовни изпити и би се дипломирал със степен в Кралския университет.

Защо Блум се въздържал да му каже, че затова пък редовно е посещавал университета на живота?

Защото се измъчвал от съмнението дали вече не е споменавал това свое наблюдение пред Стивън или пък Стивън да го е споменавал пред него.

Кои два вида темперамент представлявали те поединично?

Научният. Артистичният.

Какви доказателства привел Блум, за да докаже, че неговата вродена наклонност клони повече към приложната, отколкото към чистата наука?

Определен вид възможни открития, за които обичал да си мисли, когато след похапване до пресита полягвал по гръб, за да улесни храносмилането, стимулиран от идеята за това колко важни са онези изобретения, които вече представляват общодостъпен факт, ала навремето са били нещо съвсем революционно, като например въздухоплавателния парашут, рефлекторния телескоп, спираловидния тирбушон, безопасната игла, сифона за минерална вода, каналните шлюзове с ръчно отваряне и затваряне, смукателната помпа.

Тези изобретения били ли са по принцип предназначени за подобряване на възпитателната схема в детските градини?

Да, за да се изхвърлят оттам старите детски пушки с тапа, надуваемите мехури за плаване, прашките и всички други игри и играчки, които крият опасност. И на тяхно място да се въведат астрономически и калейдоскопични занимания, запознаване с дванайсетте зодиакални знака от Овен до Риби, миниатюрни механически планетарии, аритметични, ромбовидни и геометрични желатинови бонбони, бисквитки във формата на зоологически фигурки, футболни топки с изрисувана върху тях карта на земното кълбо, кукли, облечени в исторически костюми.

Какво го стимулирало допълнително в тези негови размишления?

Финансовият успех, постигнат от Ефраим Маркс и Чарлс А. Джеймс, първият чрез неговия базар за по един пенс на улица Джордж 42, Юг, а вторият в неговия магазин за по шест и половин пенса, с панаир на световната мода и изложба от восъчни фигури, на улица Хенри 30, вход по два пенса, за деца — един; както и безкрайните неразработени до този момент възможности в областта на това съвременно изкуство рекламата, което трябва да се свие до трибуквени моноидейни символи, вертикални за максимална видимост (предвидимост), или хоризонтални за максимална четливост (разчитаеми), с голяма магнетична сила и ефективност, които не само да привличат всяко реещо се внимание, но и да го грабват и обсебват, да го убеждават и принуждават да вземе решение на мига.

Например?

К. 11. Кайноус 11/— Панталони.

Къщата на Кийс. Александър Дж. Кийс.

Един лош пример?

Погледнете тази висока свещ. Изчислете кога ще догори и в замяна ще получите безплатно чифт специални обувки от истинска кожа и гарантиран блясък на стойност една свещ. Адрес: Баркли & Кук, улица Талбът 18.

Бацил-кил (Пудра против паразити).

Чудочист (Вакса за обувки).

Многоценен (Комбинирано джобно ножче с две остриета, тирбушон, пиличка и чистачка за лула).

Един недопустим пример?

С какво е пълен всеки дом без месните консерви на Плъмтри?

С кавги.

А с тях? Кънти от смях.

Произведени от Джордж Плъмтри, Мърчант Кий 23, Дъблин, по четири унции в кутия, поместено лично от градския съветник Джоузеф П. Нанети, депутат, Ротунда Уорд, улица Хардуик 19, точно под скръбни вести, некролози за годишнини и жалейки. Името върху етикета е Плъмтри. Плъмтри е месна консерва, регистрирана търговска марка. Примлясквайте бдително. Пазете се от месмитации. Като Плътми. Плътти. Мутри и Мъди.

Какъв пример привел той на Стивън, за да го посвети в тази изкусна оригиналност, въпреки че собственият келепир не води винаги към мир?

Лично хрумналият му и охулен проект за светеща кола-витрина, теглена от товарно животно, в която две елегантно облечени момичета да седят приведени над лист и да пишат.

Какво подсетило Стивън за сцената, която изплувала в главата му?

Самотен хотел в планински проход. Есен. Здрач. В камината гори огън. В тъмния ъгъл е седнал млад мъж. Влиза млада жена. Неспокойна. Самотна. Сяда. Отива до прозореца. Става. Сяда. Здрач. Мисли. Пише върху самотен хотелски лист хартия. Мисли. Пише. Въздиша. Колела и чаткане на копита. Изтичва навън. Той излиза от тъмния ъгъл. Сграбчва самотния хотелски лист хартия. Поднася го към огъня. Здрач. Чете. Самотно.

Какво?

Полегат, отвесно изправен, наклонен наляво почерк: хотел Куинс, хотел Куинс, хокуинс…

Какво подсетило Блум за сцената, която изплувала в главата му?

Хотел Куинс, Енис, графство Клеър, където Рудолф Блум (Рудолф Вираг) умира вечерта на 27 юни 1886-а, часът неупоменат, вследствие на превишена доза от самакитка (аконитин), взета доброволно под формата на антиневралгичен мехлем, съставен от две части аконитин за мазане и една част течен хлороформ (закупени лично от него в десет и двайсет сутринта на 27 юни 1886-а от аптеката на Франсис Денехи, на улица Чърч 17, Енис) след като си купил, но не вследствие на това, нова твърда сламена шапка в три и петнайсет през същия следобед на 27 юни 1886-а, много елегантна (след като, но не вследствие на това, си купил в горепосочените час и адрес горепосочената отрова), от магазина за текстилни стоки на Джеймс Кълън, на улица Мейн номер 4, Енис.

На какво се дължала тази омонимия, на информираност, съвпадение или интуиция?

На съвпадение.

Описал ли той сцената с думи, за да изплува пред очите на неговия гост?

Предпочел да гледа лицето на другия и да слуша неговите думи, благодарение на което потенциалът на разказа бил осъществен и кинетичният темперамент — облекчен.

Дали във втората разказана му сценка, описана от разказвача като Изглед към Палестина от връх Фасга или Притча за сливите, не видял само едно второ съвпадение?

Тя, както и предишната сценка, заедно с други неразказани, но съществуващи като естествена последица, към които могат да се добавят и есетата по различни теми и поучителни сентенции (напр. Моят любим герой или Не оставяй днешната работа за утре) били писани по време на ученическите години и според него съдържали сами по себе си и в съгласие със субективния фактор определени обещания за финансов, социален, личен и сексуален успех, специално събрани и избрани като образец на педагогически теми (със стопроцентова стойност) за работа в подготвителните и начални класове или пък, също така, издадени в печатна форма, по примера на прецедентите на Филип Бофоа или Доктор Дик или пък Хеблон1609 с неговите Студии в синьо, в издание с ясно определен тираж и платежоспособен спонсор, или вербално използвани като интелектуален стимул за отзивчиви слушатели, мълчаливо одобряващи успешния разказ и поверително предугаждащи успешния край по време на постепенно удължаващите се нощи след лятното слънцестоене, което се очаква да настъпи след три дни, тоест в четвъртък на 21 юни (св. Алойзий Гонзага1610), когато слънцето ще изгрее в 3.33 и ще залезе в 8.29 ч.

Кой домашен проблем много повече, както и по-често от всеки друг, занимавал мислите му?

Какво да правим с нашите съпруги?

Какви били неговите хипотетични и възможни предложения?

Салонни игри (домино, халма, бълхи, пръчици, зарчета, карти, развали пет, безиг, двайсет и едно, разори човече, дама, шах или табла); бродиране, кърпене, плетене за нуждите на Полицейското общество за подпомагане на бедните с дрехи; музикални дуети, уроци по мандолина и китара, пиано и флейта, китара и пиано; писане на прошения към нотариусите, адресиране на пликове, два пъти в седмицата посещения на разнообразни забавления; търговска дейност в ролята на обаятелно властна господарка съдържателка, на която е приятно да се подчиняваш в някой прохладен магазин за млечни продукти или в топла тютюнджийница с диван; тайното удоволствие от еротичната възбуда в мъжки бардаци, но държавно контролирани и медицински инспектирани; светски визити на редовни, нечести, превантивни интервали с редовен, чест, профилактичен надзор, винаги в компанията на познати от женски пол с всепризната в квартала почтеност; вечерни образователни курсове, учредени със специалната цел да направят общото хуманитарното образование по-приятно.

Какви примери на недостатъчно умствено развитие у жена му го подтикнали към последното (девето) решение?

В свободните си моменти имала навика да издрасква цели листове хартия със знаци и йероглифи, за които твърдяла, че са гръцки, ирландски и староеврейски букви. Непрекъснато го разпитвала, на различни интервали от време, как се пише главната буква на името на един град в Канада, а именно Квебек. Почти нищо не разбирала от сложните политически игри, вътрешните, и от равновесието на силите, външните. При пресмятане на сбора на дадени сметки, често прибягвала до помощта на пръстите си. След приключване на лаконични епистоларни съчинения често забравяла оръдието на калиграфското изкуство в разяждащия пигмент, излагайки го по този начин на корозивното действие на железния сулфат, зеления камък, витриола и шикалките. Изписвала по-необикновените многосрични чуждици фонетично, по силата на погрешна аналогия, или и двете: метемпсихоза (като ментеб-сихоза), ананим (като известния лъжец, за когото се споменава в Светото писание1611).

За да постигне някакво привидно равновесие, с какво неутрализирала тези и други подобни недостатъци на собствената си интелигентност по отношение преценката си за хора, места и предмети?

С мнимия, на пръв поглед очевиден паралелизъм на перпендикулярните рамена на всички везни, доказани по силата на конструкцията. С противовеса на нейната житейска вещина при даване на преценки относно даден човек, доказани по силата на опита.

Как се опитвал той да излекува това нейно състояние на сравнителна неграмотност?

Всячески. Като оставял на видно място книги, разтворени на определена страница; като приемал за дадено, когато се мъчел да обяснява, че тя крие в себе си латентно познание; като в нейно присъствие открито се присмивал на други, неприсъстващи, за тяхното невежество.

На какъв успех се радвали опитите му за директно обучение?

Възприемала, ала далеч не всичко, само части от цялото, заслушвала се с интерес, поглъщала знанието с изненада, повтаряла усърдно, запомняла трудно, забравяла лесно, после си припомняла с известен страх, повтаряла погрешно.

Коя система се оказала по-ефективна?

Косвеното подмятане, включващо в себе си егоизъм и себелюбие.

Например?

Не обичала да носи чадър в дъжд, той обаче харесвал жени с чадър, не обичала да носи и новата си шапка в дъжд, той пък харесвал жени с шапка, купил й нова шапка за дъжд и тогава тя си сложила новата шапка, ала взела и чадъра за в случай на дъжд.

Приемайки аналогията, за която се намеквало в притчата на гостенина му, какви примери привел за постизгнаническа прослава?

Тримата големи търсачи на чистата истина, Мойсей Египетски, Мойсей Маймонид, автор на Море невухим (Пътеводител на колебаещите се) и Мойсей Менделсон, но сред тях от Мойсей (Египетски) до Мойсей (Менделсон) нямало по-велик от Мойсей (Маймонид).

Какво уточнение било направено от страна на Блум относно един друг, четвърти търсач на чистата истина, на име Аристотел, споменат, с позволение, от страна на Стивън?

Че въпросният търсач бил всъщност ученик на неизвестен философ-равин.

Били ли споменати други анапокрифни знатни синове на правото и на закона, и още деца на избрания или презряния народ?

Феликс Бартолди Менделсон (композитор), Барух Спиноза (философ). Мендоса (боксьор1612), Фердинанд Ласал (реформатор и участник в дуел).

Какви откъси от стихове на староеврейски и староирландски били цитирани със съответните модулации на гласа и превод на текстовете от домакина на госта и от госта на домакина.

От страна на Стивън: suil, suil, suil arun, suil go siocair agus, suil go cuin (върви, върви, върви, върви, ти скъпи мой, върви, пази се, отваряй си очите).

От страна на Блум: Kifeloch, harimon rakatejch m’baad l’zamatejch (твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови1613).

Как глифическото сравнение на фоническите символи на двата езика доказва устната традиция?

На предпоследната празна страница на една книга с ниска литературна стойност и озаглавена Сладостите на греха (извадена от Блум и така изманипулирана, че предната й корица да влезе в допир с повърхността на масата) с молив (предоставен от Стивън) Стивън изписа ирландските букви джи, и, ди и ем, в техния азбучен и модифициран вариант, а Блум на свой ред изписа староеврейските гимел, алеф, далет и (при липсата на мем) едно подменено гоф, после обясни и техните аритметични стойности като редни и бройни числителни, а именно 3, 1, 4 и 100.

Какво било знанието за тези езици, мъртви или възродени, което всеки един от двамата притежаваше — теоретично или практично?

Теоретично, тъй като се свеждало до определени граматически правила в морфологията и синтаксиса, но при почти отсъстващо богатство на речника.

Какви допирни точки съществували между тези езици и между хората, които ги говорели?

Това били гутурални звуци, диакритични придихания, вмъкнати и помощни букви и в двата езика; тяхната древност, като и това, че и двата били изучавани още в Сенаарската земя 242 години след потопа в училища, основани от Фений Фарсаг, потомък на Ной, прародител на Израил, и от Хебер и Херемон, прародители на Ирландия; тяхната археологическа, генеалогическа, агиографска, екзегетическа, хомилетическа, топономастическа, историческа и религиозна книжнина, обхващаща творби на равини и Божи адепти, Тората, Талмуда (Мишна и Гемара), Мазор, Петокнижието, Книга на Дън Кау, Книга на Балимоут, Венеца на Хаут, Книга на келтите; тяхното прогонване, преследване, оцеляване и възраждане; изолацията на техните синагогски и църковни обреди по гета (абатството Света Дева Мария) и мирски домове (кръчмата Адам и Ева); забраната за носене на техните национални костюми, така както са упоменати в наказателните закони и указите за еврейските одежди; възстановяването в Ханаан на царството Давидово, Ционско, както и възможностите за ирландска политическа автономия и самоуправление.

Какъв химн си тананикал Блум, отчасти и в очакване на този общ и етнически необратим върховен завършък?

Защо пеенето секнало след края на първото двустишие?

Вследствие на дефектирала памет.

Как певецът компенсирал този дефект?

Чрез перифразиране на цялото съдържание.

В кои общи области на познанието се слели техните размишления?

В растящото опростяване, което се наблюдавало от египетските епиграфични йероглифи до гръцката и римската азбука и до очакванията от съвременните стенографски и телеграфични кодове в клинообразните надписи (семитски) и в дълбинните петоребрени наклонени чертички на плочковото писмо (келтски).

Гостът откликнал ли на молбата на своя домакин?

Двойно при това, като начертал подписа си и с ирландски, и с римски букви.

Какво слухово впечатление добил Стивън?

В дълбокодревната мъжка и непозната мелодия той доловил гласа на миналото.

А какво било визуалното впечатление на Блум?

В познатата фигура на неспокойния млад мъж той видял провидението на бъдното.

Какви били у Стивън и у Блум квазиедновременните и добронамерени квазисетивни усещания за прикрита идентичност?

У Стивън визуални: традиционната фигура с хипостаза, така както е описана от Йоан Дамаскин, Лентул Роман и Епифаний Монаха, тоест левкодермична, сесквипедална, с винобагри коси1615.

У Блум слухови: традиционните катастрофично екзалтирани акорди.

Какви възможности за изява съществували пред Блум в миналото и кои били неговите образци за пример?

В църквата — римска, англиканска или неконформистка; образци: Негово преподобие Джон Конми, О.И., преподобният О’Сьомг, доктор по богословски науки и ректор на колежа Света Троица, доктор Александър Дж. Дауи. В адвокатската професия — английска или ирландска; образци: Сиймор Буш, кралски адвокат, Руфъс Исаакс, кралски адвокат. В театралната професия, съвременни и шекспирови образци: Чарлс Уиндам, блестящ комик, Осмонд Тиърл († 1901), изпълнител на Шекспир.

Домакинът насърчил ли госта да изпее със съответните модулации на гласа онази странна легенда на сродна тема?

При това настойчиво, тъй като седели на място, където никой не можел да ги чуе, защото било съвсем уединено, ободрени от доскоро топлите отвари, вече изконсумирани заедно с подповърхностните неразтворими наноси на механичната микстура от вода плюс захар плюс сметана плюс какао, които почивали на дъното.

Изпълнение на първата (мажорна) част от песенната легенда.

Как синът на Рудолф приел тази първа част?

С несмесени чувства. С усмивка, евреин, изслушал я с удоволствие и си представил несчупения прозорец на кухнята.

Изпълнение на втората (минорна) част на легендата.

Как бащата на Милисент приел тази втора част?

Със смесени чувства. Без усмивка, чул и си представил с удивление дъщерята на евреин, облечена в зелена рокля.

Коментарът на Стивън в сбита форма.

Един от всички, най-малкият от тях се оказва обречената жертва. Веднъж непреднамерено, втори път преднамерено той предизвиква съдбата си. И тя му се явява, точно когато е изоставен от другите и на свой ред го предизвиква, когато най-малко му се иска, под формата на призрак на надеждата и младостта, сграбчва го, за да не мърда. Повежда го към странни някакви покои, към тайна дяволска бърлога и там с неумолимост принася в жертва безропотното същество.

Защо домакинът (обречената жертва) се опечалил?

Предпочитал разказът за извършеното деяние да се занимава със самото деяние, пък и да не беше именно той, дето ще се занимава с разказа.

Защо домакинът (колебаещ се и покорен) останал неподвижен?

В съблюдение на закона за съхранение на енергията.

Защо домакинът (потаен безбожник) запазил мълчание?

Претеглил възможните доказателства за и против ритуалното умъртвяване: подстрекателствата на йерархията, предразсъдъците на простолюдието, разпространението под формата на слухове само на част от истината, завистта към богатството, желанието за възмездие, спорадичното появяване на атавистичното чувство за вина, смекчаващите обстоятелства на фанатизма, хипнотичното внушение и сомнамбулизма.

Към кое (ако въобще съществува) от тези умствени и физически смущения той не бил напълно неподатлив?

Към хипнотичното внушение: веднъж, на събуждане, не познал своята спалня; повече от веднъж, на събуждане, се оказвало, че за неопределено време не е в състояние да се движи или да произнася звукове. Към сомнамбулизма: веднъж, насън, тялото му се надигнало, приклекнало и пропълзяло по посока на угасналото огнище и като стигнало целта на придвижването си, там, на място, се свило на кълбо, зъзнещо, полегнало в нощната си дреха и пак се унесло в дрямка.

Това последното или друго сходно явление проявявало ли се е у някой друг член на неговото семейство?

На два пъти, веднъж на улица Холс и веднъж на Онтарио Теръс, неговата дъщеря Милисънт (Мили) съответно на шест и осемгодишна възраст бе бълнувала насън, един път надавайки вик на ужас, и втори път, отговаряйки на въпросите на две фигури в нощно облекло с празен безмълвен израз на лицето.

Какви други случки от нейното детство си спомнял той?

15 юни 1889-а. Ревливо новородено момиченце, дере се така, че кръвта зачервява лицето му на приливи и отливи. Викали й Падни Смъкнато чорапче, дето мрази хапче, ала туй бацилът чака, да й влезе във тумбака; и броеше лаз, два, тли копчетата на сакото, че били парички да й купи татко с тях кукла, дрешки и юнак с мустак; руса дъщеря на тъмнокоси родители, но в рода им имало и блондин, далечен, но кръвен роднина, кръвопиец, хер хауптман Хайнау от австрийската армия, сродник и сводник, халюцинации на тема лейтенант Мълви от британския военен флот.

Какви ендемични особености присъствали?

Иначе казано, структурата на назалните й и фронтални черти била директно наследена по права линия, която, макар и прекъсвана на интервали в миналото, щяла да продължи да се развива до най-отдалечените си интервали.

Какви спомени пазел той от нейните момичешки години?

Как захвърлила обръча си за игра и въжето за скачане в една ниша. Как веднъж на Херцогова ливада един турист англичанин я помолил, но тя отказала да му разреши да я снима и да отнесе със себе си фотографския й образ (без да каже защо). Как веднъж на Южния обиколен път в компанията на Елза Потър, когато някакъв зловещ на външен вид човек тръгнал подире им, тя се затичала по улица Стеймър, след което отведнъж спряла и се върнала обратно (без да обясни причината за това необяснимо поведение). В навечерието на собствения си петнайсети рожден ден написала писмо от Мълинджър, графство Уестмийд, в което намеквала с недомлъвки за някакъв местен студент (без да споменава по какво и кой курс).

Причинило ли му огорчение това първо сбогуване, вещаещо второ сбогуване?

По-малко, отколкото си въобразявал, и повече, отколкото се надявал.

Какво второ сбогуване, станало едновременно, било възприето от него по подобен, макар и различен начин?

Временното изчезване на неговата котка.

Защо по подобен и защо по различен начин?

По подобен, защото било подтикнато от тайната цел, а именно дирене на нов мъжки екземпляр (студентът от Мълинджър) или на лечебна билка (валериан). По различен поради различните възможни начини на завръщане към обитателите или към обиталището.

В кои други аспекти си приличали техните разлики?

В пасивността, в икономичността, в силата на навика, в неочакваността.

Например?

Дотолкова, доколкото навеждала глава с разпуснатите си коси, за да й върже панделката (срв. източилата врат за ласки котка). И още нещо, при езерото на Стивънс Грийн сред обратните отражения на дърветата, нейната плюнка, без коментар, предизвикала концентрични кръгове от водни обръчи, указваща с постоянството на своята перманентност местонахождението на една одремала се, неподвижна риба (срв. котката, дебнеща мишка). И отново, за да си спомни датата, участниците в битката, повода и последствията на известно военно сражение, имала навика да подръпва кичур от косата си (срв. котката, която се мие зад ушите). Освен това Мили-Пили била сънувала един безмълвен и незапомнен разговор с кон, чието име било Джоузеф, на когото (комуто) предложила чаша лимонада, а той (то) май приел (срв. замечтано замъркалата край огъня котка). Затова в пасивност, икономичност, в силата на навика и в неочакваността техните различия били подобни.

По какъв начин използвал подаръците 1) препариран бухал и 2) будилник, получени заедно със сватбените благопожелания, за да я заинтересува и образова?

Като нагледни уроци, за да й обясни: 1) природата и навиците на яйценосните животни, големите възможности на въздушните полети, някои дефекти на зрението, както и познатия още от древността метод на балсамиране; 2) принципа на махалото и начина по който действа в топуза и тежестта на отвеса, в зъбчатите предавки и стабилизатора, а преведено на езика на личните и обществени регламенти, и в различните позиции по посока на часовниковата стрелка на подвижните индикатори върху неподвижния циферблат, както и в точността, с която в рамките на всеки отмерван час се повтаря онзи момент, когато голямата и малката стрелка са под един и същ ъгъл на наклона, а именно, с 5 и 5/11 минути на час, с всеки изминал час в аритметична прогресия.

По какъв начин тя му се отплащала?

Не забравяла: за двайсет и седмия му рожден ден му подарила чаша за мустаци от имитация на порцелана Краун-Дарби, за да закусва с нея. Съобразявала: в деня за заплата или около него, когато правел покупките за вкъщи, не за нея, проявявала загриженост за него и неговите нужди и се досещала за желанията му. Възхищавала се: когато обяснявал различните природни явления, не специално на нея, и винаги казвала, че иска да притежава, ама още веднага, без да чака и без да учи, поне частица от неговите познания, една половинка, или четвъртинка, или поне една хилядна част.

Какво предложение направил Блум, денамбул, баща на Мили, сомнамбул, пред Стивън, нощамбул?

Да си почине през оставащите часове, разделящи четвъртъка (собствено казано) от петъка (по-точно казано), като полегне върху, едно импровизирано легло в апартамента, в стая точно над кухнята и точно в съседство със спалнята на неговите домакин и домакиня.

Какви други преимущества биха могли да последват в резултат от продължаването на подобна импровизация?

За гостенина: сигурно убежище и уединение за учене. За домакина: подмладяване на интелекта, съпреживени радости и удоволствия. За домакинята: разпад на обзелата я обсесия и придобиване на правилно италианско произношение.

Защо е възможно тези няколко временни и случайни срещи между гост и домакин да попречат на или да не попречат на една възможна постоянна евентуалност за примирителен съюз между студент и еврейска дъщеря?

Защото пътят към дъщерята минава през майката, а пътят за майката — през дъщерята.

На кой непоследователен и многосричен въпрос от страна на домакина гостът отвърнал с едносрично отрицание?

Дали познавал покойната госпожа Емили Синико1616, случайно убита на железопътната гара Сидни Парейд на 14 октомври 1903 година.

Кое изказване било потиснато още в зародиш от страна на домакина?

Твърдението, обясняващо отсъствието му от погребението на госпожа Мери Дедалус, по баща Гулдинг, на 26 юни 1903-а, в навечерието на годишнината от кончината на Рудолф Блум (по баща Вираг).

Било ли прието предложението за приютяване?

На минутата, необяснимо, дружески и с благодарности било отхвърлено.

Каква размяна на пари била извършена между домакин и гостенин?

Първият върнал на втория, без лихва, сумата от (1л. 7ш. 0п.) на стойност една лира и седем шилинга, предплатени от последния на първия.

Какви контрапредложения били вече направени, приети, променени, отхвърлени, преповторени с променени условия, преприети, ратифицирани и препотвърдени?

Да се започне в съгласие с предварителни договорености курс по италиански език на мястото на местоживеенето на обучаваната. Да се започне курс по певческо изкуство на мястото на местоживеене на обучаващата. Да се започне поредица от статични, полустатични и перипатетически интелектуални диалози на мястото на местоживеене и на двамата участници (ако двамата участници живеят на едно и също място), или в хотела и таверната на Кораба, улица Лоуър Аби 6 (собственост на У и Е. Конъри), в Националната библиотека на Ирландия, улица Килдеър 10, в болницата Майчин дом, улица Холс 29, 30 и 31, в градски градинки, в близост до местата за богослужение, пресечните кръстовища на две или повече улици или в точката на разполовяване на въображаемата линия, свързваща техните две жилища (в случай, че двамата живеят на различни места).

Какво според Блум правело осъществяването на тези взаимно самоизключващи се твърдения проблематично?

Невъзвратимостта на миналото: веднъж по време на представление на цирка на Албърт Хенглър в Ротондата на площад Рътланд, Дъблин, един пъстродрех клоун в търсене на баща интуитивно се упътил от арената към аудиторията и по-точно към мястото, където Блум седял съвсем сам, и заявил публично пред въодушевената публика, че той (Блум) бил неговият (на клоуна) татко. Непредсказуемостта на бъдещето: веднъж през лятото на 1898-а той (Блум) белязал един флорин (равен на 2ш.) с три резки върху външния фрезован ръб на монетата и платил с нея сума, която дължал на Дж. и Т. Дейви, собственици на бакалница, Чарлмонд Мол 1, Грандканал, за да се завърти в обръщение във водовъртежа на публичните финанси с мисълта, че е възможно да се върне при него по обиколен или директен път.

Клоунът бил ли син на Блум?

Не.

Върнала ли се монетата на Блум при него?

Никога.

Защо едно периодически повтарящо се чувство на неудовлетвореност го потискало още повече?

Защото в тази критична и повратна точка на човешката история копнеел да поправи много социални несправедливости, продукт на неравенството, алчността и международните враждувания.

Значи вярвал, че човешкият живот може да се усъвършенства безкрайно, стига да се премахнат тези условия?

Разбира се, оставали обаче онези вродени условия, наложени от самата природа, различни от човешките закони, които са неделима част от човешкото цяло; необходимостта от избиване, за да се осигури прехрана на останалите; болезненият характер на двете крайни функции на отделния живот, мъките на раждането и смъртта; монотонната менструация на човекоподобните и (най-вече) на човешките женски, която продължава от пубертета до климактериума; неизбежните злополуки по море, в мини и фабрики; някои много мъчителни болести и неизменните хирургически операции, вродената лудост и свойствената на някои индивиди престъпност, пагубните епидемии; катастрофалните катаклизми, които вклиняват страха в основата на човешкия разсъдък; сеизмичните сътресения и разместването на земните пластове, чийто епицентър нерядко се случва в гъсто населени региони; самият факт на житейското израстване, чийто път минава през мъките на метаморфозата от детството през зрелостта до разтлението.

Защо избягвал да размишлява върху всичко това?

Защото било задача на по-висшите умове да премахват и заменят нежелателните феномени с други, по-приемливи феномени.

Стивън бил ли съпричастен към това негово мрачно униние?

Той просто потвърдил своето човешко значение като осъзнато и разумно животно, което подхожда силогично от известното към неизвестното, като осъзнат и рационален човешки реактив между микро- и макрокосмоса, неизбежно съграден върху неизвестността на пустотата.

Това твърдение било ли разбрано от Блум?

Не вербално. Субстанциално.

Какво успокоило мрачните му предчувствия?

Това, че като компетентен и обезключен гражданин, той бил подходил енергично от неизвестното към известното през неизвестността на пустотата.

В какъв ред по старшинство и с каква съпътстваща го церемония бил осъществен изходът от дома на робството към пустинята на обитаването?

Запалена свещ в светилник, носена от

Блум.

Дяконска шапка върху ясенов бастун, носена от

Стивън.

С каква интонация secreto1617 и на кой възпоменателен псалм?

Номер 113, modus peregrinus: In exitu Israel de Egypto: domus Jacob de populo Barbaro1618.

Какво направил всеки от двамата при външната врата за излизане?

Блум поставил светилника на пода. Стивън сложил шапката на главата си.

За кое същество вратата за излизане се оказала врата за влизане?

За котката.

Коя гледка ги посрещнала, когато те, първо домакинът, после гостенинът, се появили тихомълком, два пъти по-сумрачни от тъмнината на коридора в задната част на къщата и прекрачили в полусенките на градината?

Небесното дърво на звездите, обкичено с влажни нощносини плодове.

С какви размишления придружил Блум демонстрацията на различните съзвездия, която направил пред приятеля си?

Размишления за необятните хоризонти на еволюцията; за луната, която остава невидима в начеващите фази на новолунието преди своя перигей; безкрайната решетовидна, блещукаща некондензирана маса на Млечния път, забележима денем от всеки наблюдател, застанал в долния край на вертикален цилиндър на дълбочина хиляда и петстотин метра от повърхността към центъра на земята; за Сириус (алфа в Голямо куче) на разстояние десет светлинни години (57 000 000 000 000 мили) и по обем 900 пъти по-голяма от нашата планета; за Арктур; за прецесията на равноденствията; за Орион с неговия пояс, шесторни слънца тета и мъглявината, в която могат да се вместят 100 от нашите слънчеви системи; за умиращите и раждащите се нови звезди, такива като Нова от 1901-а; за нашата система, която се е устремила към съзвездието Херкулес; за паралакса и паралактичното отместване на така наречените неподвижни звезди, които в действителност се движат непрекъснато от неизмеримо далечни в миналото еони към безкрайно отдалечени в бъдещето еони в сравнение с които годините, три пъти по двайсет плюс десет, колкото се полагат на човешкия живот, представляват един безкрайно кратък отрязък.

Имало ли у него и обратни на това размишления, за една непрекъснато намаляваща инволюция?

За еоните на геологическото време, записани в пластовете на земята: за милиардите микроскопични ентомологически органични съществувания скрити в кухините на земята, под подвижни камъни, в кошери и могили; за микроби, паразити, бактерии, бацили, сперматозоиди; за неизчислимите трилиони, билиони, милиони от неуловими молекули, които силата на сцеплението и молекулярния афинитет могат да съберат върху главичката на една карфица; за онази вселена, която населява човешкия серум, изпъстрен с червени и бели телца, самите те вселени от празни пространства, населени с други телца, всяко от които, по законите на приемствеността, представлява вселена от съставни частици, всяка от които е отново делима на подразделения от повторно делими съставни частици, делими и делители в непрекъснато делене, които никога не достигат до крайно делене, така че ако прогресът продължи достатъчно дълго, нищо никога и никъде няма да бъде достигнато.

Защо не задълбочил тези свои изчисления до постигането на по-точен резултат?

Защото преди известен брой години, през 1886-а, когато се занимавал да изчислява квадратурата на кръга, научил за съществуването на число1619, което може да се изчислява до една относителна степен на точност до такава величина и с толкова знаци, например девет на девета степен от девет на девета степен на девет, че за отразяване на получения резултат били необходими 33 гъсто напечатани тома, всеки от по хиляда страници, безброй много печатни коли и топове оризова хартия би трябвало да бъдат набавени, за да поберат в отпечатан вид пълната история на целите числа, десетици, стотици, хилядни, десетки хилядни, стотици хилядни, милиони, десетки милиони, стотици милиони, милиарди, относно ядрото на мъглявината на всяко число от всеки ред, съдържащ в сбит вид потенциала да бъде повдигнат на най-високата кинетична стойност на всяка степен от всяка от своите степени.

Дали според него задачата за обитаемост на планетите и техните сателити от дадена раса, определена по вид, както и за възможното социално и морално избавление на въпросната раса от спасител, не била по-лесна за разрешаване?

Тя била от различен по трудност порядък. Давайки си сметка, че човешкият организъм при нормални условия е в състояние да издържи атмосферно налягане от деветнайсет тона, при издигане на значителна височина над морското равнище в околоземната атмосфера той започва да страда със сила, нарастваща в аритметична прогресия, с приближаването на демаркационната линия между тропосферата и стратосферата, от кръвоизливи в носа, затруднено дишане и световъртеж; той, когато се заловил с разрешението на този въпрос приел като работна хипотеза, която не можело да бъде доказана за невъзможна, че една по-лесно приспособима раса от същества с различна анатомия би могла да преживява при условията, които съществуват на Марс, Меркурий, Венера, Юпитер, Сатурн, Нептун или Уран и които да се окажат достатъчно добри и съответстващи й, тъй като човечеството в своя апогей, създадено по различни образи и подобия с точно определени различия, но сродни с цялото, както и едно с друго, по всяка вероятност там, както и тук, ще си останат неизменно и неотменно привързани към суетата, суета на суетите и всичко е суета1620.

А въпросът за възможното избавление?

Малкото предпоставя голямото.

Кои отделни черти на съзвездията били на свой ред обсъдени?

Техните различни цветове, които говорят за степените на жизненост (бял, жълт, тъмночервен, ален, цинобър); тяхната степен на блясък; техните величини, стигащи до седма включително1621; техните позиции; съзвездието Воловар; Уолсингамския път; колесницата на Давид1622; пръстеновидният пояс на Сатурн; кондензацията на спираловидните мъглявини и сгъстяването им в отделни слънца; взаимозависимото въртене на двойните слънца; независимите едно от друго, но синхронни открития на Галилей, Симон Марий, Пиаци, Льо Верие, Хершел, Гале1623; систематизациите, които се опитали да направят Боде и Кеплер, установявайки, че квадратът на периода на обикалянето на една планета около слънцето е пропорционален на куба на средното разстояние до него1624; почти безкрайната свиваемост на опашатите комети и техните огромни елиптични входящи и изходящи орбити от перихелий към афелий; звездният произход на падащите метеори; либийските1625 разливи на Марс в периода около раждането на младия звездоброец; ежегодната повторяемост на метеоритните дъждове в периода около празника на свети Лаврентий (мъченик, 10 август); ежемесечната повторяемост на новолунието, все още в обятията на старата луна1626; възприетото вече като факт влияние на небесните върху човешките тела; появата на звезда (от първа величина) с голям блясък, видима и през нощта и през деня (ново светещо слънце, породено от колизията и амалгамацията в нажежено състояние на две несветещи бивши слънца) по времето, когато се родил Уилям Шекспир, над делтата в полегналото и никога незалязващо съзвездие Касиопея, както и на звезда (от втора величина) от подобен произход, но с по-малък блясък, която се появила и изчезнала от съзвездието Корона Бореалис по времето, когато се родил Леополд Блум, и за други звезди с (вероятно) подобен произход, които (действително или вероятно) се появили и изчезнали от съзвездието Андромеда по времето, когато се родил Стивън Дедалус, в и от съзвездието Колар няколко години след раждането и смъртта на Рудолф Блум младши, във и от други съзвездия няколко години преди или след раждането и смъртта на други хора; съпътстващите ги явления като затъмнения, слънчеви и лунни, потъване в затъмнение и поява след затъмнение, стихване на вятъра, преход на сенки, смълчаност на крилати същества, изпълзяване на привечерни и нощни животни, продължителност на пъклени сияния, помътняване на земните води, пребледняване на човешките същества.

Неговите (на Блум) логически заключения, след претегляне на въпроса, позволявали ли допускането на евентуална грешка?

Че това не било небесно дърво, нито небесна пещера, нито небесен звяр, нито небесен човек. Това било Утопия1627, тъй като няма известен метод, който да отвежда от познатото към непознатото; няма безкрайност, която да бъде сведена до крайност чрез възможно предполагаеми съпоставки на едно или повече тела както от една и съща, така и от различни величини; нито подвижност на илюзорни форми, имобилизирани в космоса и ремобилизирани в атмосферата; нито минало, по всяка вероятност престанало да съществува като настояще още преди неговите бъдещи очевидци да навлязат в действителното си настояще съществуване.

А той не бил ли по-убеден в естетическата стойност на гледката?

Без съмнение, освен всичко друго и поради повтарящите се поетически примери, сътворени в делириума на налудничава страст или в оскърблението на отблъсната любов, пламенно призоваващи на помощ състрадателните съзвездия или пък студенината на сателита на тяхната планета.

При това положение приемал ли за вярна теорията за астрологическите влияния върху земните злочестини?

Струвало му се еднакво възможно тя да бъде както доказуема, така и опровержима, което се отнасяло и до номенклатурата, използвана в селенографски карти, която можело да се дължи както на проверимата интуиция, така и на погрешната аналогия; езера на мечтанията, морета на дъжд, заливи на росата, океан на плодородието1628.

Какви по-специални сходства му се струвало, че съществуват между луната и жената?

Нейната древност, отколешното й съществуване и надживяване на безброй земни поколения; нейното нощно надмощие; нейната сателитна зависимост; нейната отразена светлина; нейното постоянство при всичките й възможни фази на изгряване и залязване в точно определено време, наедряваща и намаляваща; принудителната неизменност на нейния лицев аспект1629; уклончивият отговор на утвърдителни въпроси; властта й над прииждащите и оттеглящите се морски води; силата й да очарова, да огорчава, да създава красота, да подлудява, да подстрекава към престъпност и да я подпомага; невъзмутимата непроницателност на образа й; непоносимостта на нейната недоверчива, деспотична, неумолимо сияйна близост; нейните знамения, предвещаващи бури и затишия; нейната възбуждаща светлина, нейното движение и нейното присъствие; предупреждението на нейните кратери, нейните пресъхнали морета, нейното безмълвие; нейното великолепие, когато е видима; нейната примамливост, когато е невидима.

Какъв видим и блещукащ знак привлякъл погледа на Блум, който на свой ред привлякъл погледа на Стивън?

На втория етаж (от задната страна) на неговата (на Блум) къща светлината на керосинова лампа със скосен абажур хвърляла сянка върху екрана на спуснатия транспарант, закупен от Франк О’Хара, производител на щори, завеси, драперии, корнизи и ролкови жалузи, улица Онджиър 16.

Как успял да разгадае загадката за невидимата привлекателна личност, неговата съпруга Мариън (Моли) Блум, за чието присъствие свидетелствал видимият яркосветещ знак, лампата?

С помощта на директни и косвени словесни алюзии или уверения; със смирена обич и обожание; с помощта на описания, въздържания и внушения.

И двамата ли се умълчали?

Умълчали се, всеки умислено съзерцаващ другия в огледалата на техните две реципрочни тела, на технитенегови-и-ненегови съответни лица.

Били ли двамата безкрайно бездействени?

По предложение на Стивън и по подкана от Блум, двамата, първо Стивън, после Блум, се заели да се изпикаят в градинския полумрак, с допрени страни, с извадени навън изворни органи, надлежно затулени от кръгово ръкообхващане, погледите им, първо на Блум, после на Стивън, зареяни нависоко към светлеещите и полусветлеещи прозоречни сенки.

По един и същ начин ли?

Траекториите на техните, отначало последователни, впоследствие едновременни струи били различни; на Блум — по-дълга, по-малко напоителна, точно подобие на раздвоената форма на предпоследната буква в азбуката, с която в последната година на гимназията (1880) се гордеел, че може да я издигне до най-голяма надморска височина при съвместното състезание срещу основите на гимназиалната институция, общо двеста и десет души; на Стивън — по-висока, по-шипящо съскаща, като у човек, който през последните часове на отминалия ден е увеличил чрез диуретична консумация неспадащото високо налягане в пикочния мехур.

Какви различни мисли занимавали всеки един от тях поотделно, относно невидимите им, но доловими, разположени в две успоредни прави органа?

Блум: проблемите на възбудимостта, издутостта, твърдостта, реактивността, размерите, хигиената и силата на изхвърляне. Стивън: проблемът за святата и тайнствена непокътнатост на обрязания Христос (1 януари, празник, задължителното изслушване на месата и въздържание от ненужна рабска работа), както и проблемът дали божественият препуциум, плътската брачна халка на светата римска католическа апостолическа църква, която се пази в Калката, заслужават простичката хипердулия или пък направо четвъртостепенна латрия, която се полага на такива страдащи от гноен абсцес божествени израстъци като косата и ноктите1630.

Кое небесно знамение било наблюдавано от двамата едновременно?

Една звезда полетяла, очевидно с голяма скорост, прекосила небесната твърд от Вега в Лира над зенита, отвъд звездната група Косите на Вероника и се отправила към зодиакалния знак Лъв.

Как центростремителният изпращач подсигурил възможността за изход на своя центробежно устремен гостенин?

Като мушнал цевта на един мъжки ключ, резба в резба, в дупката на една халтава женска ключалка, стиснал здраво предната разширена като панделка част на ключа, завъртял го отдясно наляво, издърпал един болт от гнездото му и взел да бута навътре и на напъни старата, отживяла, незакрепена на панти врата, докато отворил процеп за свободно влизане и свободно излизане.

Как се сбогували единият с другия на раздяла?

Застанали в перпендикулярно положение до една и съща врата, от двете й различни страни, в основата, контурите на техните протегнати за прощаване ръце се срещали в коя да е точка, образувайки какъв да е ъгъл, по-малък от сбора на два прави ъгъла.

Под акомпанимента на какъв звук се извършил допира на техните допирателни и последвалото разединение на техните (респективно) центробежни и центростремителни ръце?

Под звука на камбана, отбелязваща точния час на нощта откъм камбанарията на църквата Сейнт Джордж.

Какво доловили двамата заедно и всеки поотделно в ехото на този звън?

Стивън:

Liliata rutilantium. Turma circumdet.

Iubilantium te virginum. Chorus excipiat.

Блум:

Бим-бам-бум,

бим-бам-бум.

Къде се намирали онези няколко души от компанията, в която Блум този ден при зова на същия камбанен звън бе пропътувал разстоянието от Сандимаунт на юг до Гласневин на север?

Мартин Кънингам (в леглото), Джак Пауър (в леглото), Саймън Дедалус (в леглото), Том Кърнан (в леглото), Нед Ламбърт (в леглото), Джо Хайнс (в леглото), Джон Хенри Ментън (в леглото), Бърнард Коригън (в леглото), Патси Дигнъм (в леглото), Пади Дигнъм (в гроба).

Какво доловил само Блум?

Двойния кънтеж на отдалечаващите се стъпки върху земята на земния рай, както и двойния отглас на дързък дръмбой в окънтената уличка.

Какво почувствал само Блум?

Студът на междузвездния космос, хиляди градуси под точката на замръзване или пък абсолютната нула по Фаренхайт, Целзий или Реомюр: начеващите имитации на зараждащата се зора.

За какво му напомнили камбанният звън, допирът на ръка, стъпките в нощта, студът в самота?

За неговите покойни приятели, които в момента се намирали в различно положение и на различни места: Пърси Апджон (убит в сражение, река Модър1631), Филип Гилиган (белодробна туберкулоза, болницата на улица Джарвис), Матю Ф. Кейн (удавяне, Дъблински залив), Филип Мойсел (пиемия, улица Хейтсбъри), Майкъл Харт (белодробна туберкулоза, болницата Милосърдната майка), Патрик Дигнъм (апоплексия, Сандимаунт).

Коя гледка и кое явление го подтикнали да остане навън?

Залязването на трите последни звезди, дифузията на дневната светлина и изгряването на новия соларен диск.

Друг път наблюдавал ли е тези явления?

Веднъж през 1887 след продължителна игра на шаради в къщата на Люк Дойл, Кимидж, останал в търпеливо очакване да види появата на явлението ден, седнал върху една ограда с поглед, обърнат по посока на Мицрах, към изгрев-слънце.

Спомнял ли си какви били тогава първите парафеномени?

Раздвижване на въздуха, ранобуден петел в далечината, звън от църковни камбанарии в различно отдалечени точки в пространството, птича песен, самотните стъпки на подранил пешеходец, видимата дифузия на светлината под напора на невидимо светлинно тяло, първият златист крайник на издигащото се слънце, едва забележимо в ниския край на хоризонта.

Останал ли навън?

С дълбока въздишка се прибрал по обратния път, препрекосил градината, влязъл повторно в коридора, затворил повторно вратата. С кратка въздишка взел повторно свещта, изкачил повторно стълбите, приближил се повторно към вратата на преддверието на втория етаж и влязъл повторно.

Какво възпрепятствало влизането му най-ненадейно?

Дясната половина на слепоочния лоб на кухата сфера на неговия краниум влязла в контакт с острия дървен ръб и след една съвсем кратка, но чувствителна част от секундата последвало болезнено усещане в резултат на предходния допир, съответно препредаден и регистриран.

Опишете промените, които били направени в разположението на отделните части от мебелировката.

Едно тапицирано с морава дамаска канапе било предислоцирано от мястото срещу вратата до камината, близо до компактно захвърленото английско знаме (промяна, която самият той често възнамерявал да извърши); масата, покрита с мозайка майолика под формата на синьо и бяло каре, била поставена срещу вратата на мястото, освободено от канапето с моравата тапицерия; бюфетът от орехово дърво (чийто щръкнат ръб за кратко бе възпрепятствал неговото влизане) бил преместен от мястото си до вратата на по-предна, но и по-опасна позиция, а именно пред вратата; двата стола, които стояли отдясно и отляво на камината, сега били преместени на мястото, първоначално заемано от масата мозайка, повърхностно покрита със синьо-бяла карирана майолика.

Опишете ги.

Единият: трътлест, тапициран фотьойл със солидни подлакътници, които се окръгляли назад, след което се спускали полегато, който, сякаш рязко и с отвращение отблъснат назад при ставане, бе повдигнал неравните ресни на правоъгълния килим и по този начин бе изложил на показ своето централизирано, дълбоко хлътнало, доволно изтърбушено и доста обезцветено седалище. Другият: тънък и строен с извити навън крака фотьойл с лъскав камъшитен овал, поставен точно срещу първия, цялата му рамка от горе до седалката и от седалката до основата била боядисана в тъмнокафяво, а самото място за сядане оформяло светъл кръг от бяла плетена тръстика.

Какъв смисъл се криел в тези два фотьойла?

Смисълът на подобието, на позицията, на символа, на косвените улики, на засвидетелстваната свръхмъжественост.

Какво се намирало на мястото, първоначално заемано от бюфета?

Пиано (Кадби) с открити клавиши, а върху затворения му капак — чифт дълги жълти дамски ръкавици и изумруденозелен пепелник с четири изгорели клечки кибрит, частично изпушена цигара и два обезцветени фаса, а пюпитърът подпирал партитурата на Старата песен за любовта в тоналност сол мажор за вокал и пиано (текст от Дж. Клифтън Бингам, музика Дж. Л. Молой, в изпълнение на мадам Антоанет Стърлинг), отворена на последната страница със следните последни препоръки ad libitum, forte, оргелпункт, animato, задържане, оргелпункт, ritirando1632, финал.

С какви чувства Блум обходил с поглед в ротативен ред въпросните предмети?

С напрежение вдигнал светилника; с болка, усещайки цицината върху конфузно контузеното си дясно слепоочие; с внимание, вторачил поглед в големия, трътлест и пасивен, и в тънкия, лъскав и активен; с молба, като се навел и оправил обърнатия нагоре край на килима; с развеселеност, защото си спомнил цветната скала на доктор Малахия Мълиган, съдържаща градацията на зеленото; с удоволствие, повтаряйки думите и предидущия акт, възприемайки по различни канали на вътрешната си чувствителност последвалото и съпътстващото приятно хладно разпръскване на постепенното обезцветяване.

Следващата му постъпка?

От една отворена кутия върху масата с мозайка майолика извадил черен миниатюрен конус с височина един инч, изправил го върху кръглата му основа в малко ламаринено тасче, поставил светилника в десния ъгъл на рафта над камината, извадил от джоба на жилетката си сгъната надве страница на рекламния проспект (с илюстрации), озаглавен Агендат Нетаим, разгънал го, погледнал го небрежно, свил го на тънко руло, запалил го от пламъка на свещта, поднесъл го, вече запален, към върха на конуса, докато последният достигнал степен на розово разгаряне, поставил рулото в основата на купичката на светилника, като махнал изпепелената му част така, че да улесни по-нататъшния процес на горене до пълно изгаряне.

Какво последвало след тази операция?

Пресеченият кратерен връх на конуса и по-точно образувалият се миниатюрен вулкан избълвал във вертикална посока змиевидно извиващ се стълб от дим, напомнящ уханието на ароматен ориенталски тамян.

Какви хомотетични предмети, освен светилника, се намирали върху рафта над камината?

Часовник с канелюри от конемарски мрамор, спрял на 4.46 сутринта на 21 март 1896-а, сватбен подарък от Матю Дилън; миниатюрно кристално дърво под прозрачен похлупак, сватбен подарък от Люк и Каролайн Дойл; препариран бухал, сватбен подарък от градския съветник Джон Хупър.

Каква размяна на погледи се осъществила между тези три предмета и Блум?

Във високото тясно огледало с позлата по края неразкрасеният гръб на миниатюрното кристално дръвце съзерцавал изправения гръб на препарирания бухал. Пред огледалото сватбеният подарък на градския съветник Джон Хупър гледал Блум с бистър, меланхоличен, мъдър, ясен, нетрепкащ, състрадателен поглед, докато Блум гледал сватбения подарък на Люк и Каролайн Дойл с мътен, тъмен, спокоен, дълбок, нетрепкащ, изпълнен със съжаление поглед.

Чие сложно и асиметрично отражение в огледалото привлякло погледа му в този момент?

Отражението на самотен (ипсорелативен) непостоянен (алиорелативен) мъж.

Защо самотен (ипсорелативен)?

Защо непостоянен (алиорелативен)?

От детството до зрелостта неизменно приличал на майчиния си джинс. От зрелостта до сенилността все повече заприличвал на бащиното си коляно.

Какво последно визуално впечатление получил откъм огледалото?

Оптическото отражение на няколко обърнати наопаки тома, неправилно наредени, съвсем не в порядъка на обичайния азбучен ред с пробляскващи заглавия върху двата отсрещни рафта с книги.

Изредете книгите1633.

Дъблински телефонен указател на Том, 1886.

Поетически творби от Денис Флорънс Маккарти (тънка бакърена пластинка под формата на буков лист за отбелязване, поставена на стр. 5).

Събрани творби на Шекспир (тъмночервен марокен, позлатени вдълбани букви).

Полезно сметачно помагало (платно, кафяво).

Тайната история на двора на Чарлс II (червено платно, вдълбани винетки).

Наръчник на детето (синьо платно).

Когато бяхме още момчета от Уилям О’Брайън, депутат (зелено платно, леко овехтяла, вместо лента за отбелязване пощенски плик на стр. 217).

Избрани мисли на Спиноза (кожа, кафеникава).

История на небето от сър Робърт Бол (синьо платно).

Трите пътешествия до Мадагаскар на Елис (кафяво платно, заглавието заличено).

Писмата на Старк-Мънроу от сър А. Конан Дойл, собственост на Градската библиотека на Дъблин, улица Кейпъл 106, заета на 21 май (в навечерието на Петдесетница) 1904-а, дата за връщане 4 юни 1904-а, просрочена с 13 дни (подвързана с черно платно, бяло листче с каталожен номер от букви и цифри).

Пътуване из Китай от Виатор (преподвързана с кафява хартия, заглавието с червено мастило).

Философията на Талмуда (памфлет, шит).

Животът на Наполеон от Локхарт (избеляла корица, бележки в полето, омаловажава победите, преувеличава пораженията на главния герой).

Soil und Haben1634 от Густав Фрайтаг (черен картон, готически шрифт, цигарен купон вместо листче за отбелязване на стр. 24).

История на Руско-турската война от Хозиър (кафяво платно, два тома, със залепен етикет от обратната страна на корицата, Гарнизонна библиотека, Губернаторски площад, Гибралтар).

Лорънс Блумфийлд в Ирландия от Уилям Олингъм (второ издание, зелено платно, позлатена трилистна винетка, името на предишния собственик върху опаката страна на форзаца заличено).

Наръчник по астрономия (подвързия кафява кожа, откъсната от тялото, приложение от пет илюстрации, текстът към илюстрациите със стари букви на ръчна преса, шрифт гармонд, бележките под линия на автора с шрифт нонпарей, обясненията към думите в петит, заглавията с малък цицер).

Тайнственият живот на Христос (черен картон).

По следите на слънцето (жълто платно, липсваща титулна страница, повтарящ се колонтитул).

Физическата сила и как да я придобием от Юджин Сандау (червено платно).

Кратко и ясно изложение на геометрическите елементи, написана на френски от Ф. Игнат. Пардис и преведена на английски от Джон Харис, доктор по богословие, Лондон, отпечатана за Р. Наплок в Свещеническата печатница MDCCXI, с посфещение на най-достойния му приятел Чарлс Кокс, блакородник, член на Парламента за град Саутуарк с калиграфски надпис с мастило върху свободния лист на форзаца, удостоверяващ, че тази книга е собственост на Майкъл Галахър, дата 10-и май 1822, с молпа фсеки човег, който я намери, в случай че книгата бъде сакубена или сабутана, да има добрината да я фърне на Майкъл Галахър, дърводелец, Дюфъри Гейт, Енискорти, графство Уиклоу, най-хупавото място в сфета.

Какви размисли ангажирали ума му по време на обратното му мислено обръщане към обърнатите книги?

За необходимостта от ред и място за всичко и всичко да си знае мястото; за недооценяването на литературата от страна на женския пол; за неуместността на положението на една ябълка, вклинена във водна чаша и на един чадър, подпрян върху подставката за нощно гърне; несигурността при укриването на кой да е таен документ зад, под или помежду страниците на книга.

Кой бил най-дебелият том?

Руско-турската война на Хозиър.

Какво, наред с останалите сведения, съдържал вторият том на въпросното произведение?

Името на една решителна битка (забравено), често припомняно от един ключов за битката офицер, майор Брайън Купър Туийди (незабравен).

Защо, първо и второ, не се консултирал с въпросното произведение?

Първо, за да си упражни мнемотехниката; второ, защото след един интервал на амнезия, когато седнал на масата в средата на стаята с намерението да се консултира с въпросното произведение, си спомнил посредством мнемотехниката името на военното сражение, Плевна1635.

Какво внесло успокоение в седящото му положение?

Прямотата, голотата, позата, спокойствието, младостта, грациозността и полът в замисъла на статуетката, поставена в средата на масата, изобразяваща Нарцис, закупена на търг от П. А. Рен, Бачълърс Уок, номер 9.

Какво внесло раздразнение в седящото му положение?

Инхибиторният натиск на яката му (размер 17), на жилетката му (с 5 копчета), две всъщност ненужни части от облеклото на зрелия мъж, които са нееластични и следователно не се променят според масата чрез разтягане.

Как раздразнението било облекчено?

Свалил яката, заедно с черната си вратовръзка и подвижното копче от врата си и я положил в лявата половина на масата. Разкопчал в Последователен ред и обратна посока жилетката, панталоните, ризата и долната фланела до медиалната линия на тялото, площ, покрита с редки, закъдрени навътре черни косми, простиращи се в триъгълна конвергенция от тазовия басейн над окръглеността на корема и пъпната вдлъбнатина, покрай линията на кръста, от която тръгват разклонения до кръстовището на шестия пекторален прешлен и оттам продължават в две посоки под прав ъгъл и свършват в кръгове, описани около две равноотстоящи точки, вляво и вдясно, със зърнестите изпъкналости на мамалните възвишения. Освободи в последователен ред всяко от шестте минус едно копчета на копчелъка, подредени по двойки, едната от които непълна.

Какви неволни действия последвали?

Стиснал между 2 пръста кожата, обкръжаваща белег от заздравяла рана в лявата подребрена област под диафрагмата, който бил получен в резултат на ужилване от пчела, нанесено преди 2 седмици и 3 дни (23 май 1904). Започнал чесането с дясната ръка, съвсем не на точното място и без да чувства сърбеж, покривайки различни точки и повърхности от собствената си частично разголена, но изцяло измита плът. Пъхнал лявата си ръка в левия долен джоб на жилетката, напипал и извадил оттам сребърна монета (1 шилинг), пъхната там (по всяка вероятност) по случай (17 октомври 1903) погребението на госпожа Емили Синико, Сидни Парейд.

Съставете бюджета за датата 16 юни 1904

Продължил ли процесът на разсъбличане?

Усещайки леката, но упорита болка в ходилата, той протегнал крак на една страна и се загледал в гънките, подутините и останалите характерни болежки, причинени от натиска върху ходилото по време на продължителното обикаляне напред-назад в няколко различни посоки, после, като се навел напред, развързал стегнатите на възел връзки, издърпал ги от дупчиците и ги разхлабил, свалил една по една двете си обувки за втори път, изтеглил частично намокрения десен чорап, захващайки го в областта на пръстите, който бил отново продупчен от нокътя на големия му пръст, вдигнал десния си крак и след като откопчал лилавия си еластичен жартиер за къси чорапи, свалил десния си чорап, поставил така оголеното си дясно ходило на ръба на седалката на стола, изчоплил и откъртил една грапавина от нокътя на големия пръст, поднесъл я към носа си и вдишал дълбоко миризмата на живеца, после с удоволствие захвърлил изчопления ноктест фрагмент.

Защо с удоволствие?

Защото вдишаната миризма съответствала на други миризми, вдишани от други ноктести фрагменти, изчоплени и откъртени от младия господин Блум, ученик в забавачката на госпожа Елис, когато коленичел за кратко за вечерна молитва и потъвал в амбициозни мечтания.

В каква последна амбиция се слели всички негови едновременни и последователни амбиции?

Не да наследи по принципа на първородството, на поравното разпределение при липса на завещание, нито по принципа на последнородството, не да притежава за вечно ползване огромно имение с достатъчна земя в акри, ярдове, декари и други стандартни землемерски мерки (установена цена £42), нито торфени пасища, заграждащи баронски замък с къщичка за пазача и алея за файтони отпред, нито, иначе погледнато, еднотипна къща или вила близнак калкан-до-калкан, описвана като Rus in urbe1636 или Qui si sana1637, а да закупи с личен договор на негово име с пари в брой подобна на бунгало двуетажна къща със сламен покрив, а именно дом с южно изложение, на покрива с ветропоказалец и заземен гръмоотвод, с веранда, облазена от паразитни растения (бръшлян и дива пълзяща лоза), външна врата в маслиненозелено с лъскаво лустро и елегантни месингови дръжки, отпред с декоративна замазка с позлатена ажурна плетеница под стряхата и върху триъгълното чело на фронтона, изградена по възможност върху меко заоблени възвишения с красива гледка от балкона с каменен парапет към неизползвани и неизползваеми междусъседни пасбища на площ от 5 или 6 акра собствена земя, на такова разстояние от най-близката обществена пътна артерия, че светлините на къщата да се виждат нощем над и през живия плет от габър, оформен според изкуството за подрязване на дървета и храсти във всевъзможни причудливо-декоративни форми, разположена на дадено място, отдалечено на не по-малко от законно установената 1 миля от периферията на метрополиса, във времевата граница на не повече от 5 минути от най-близката трамвайна или железопътна линия (например Дъндръм на юг или Сътън на север, като и за двете места се знае от опит, че наподобяват земните полюси по това, че представляват любими климатични пояси за субектите, страдащи от белодробна туберкулоза), като земната площ, която трябва да се отдава под наем, е с фиксиран наемен срок от 999 години, а къщата с двор се състои от 1 гостна с еркерен прозорец (с 2 стреловидни арки) с прикрепен към черчевето термометър, 1 приемна, 4 спални, 2 стаи за прислугата, кухня, облицована с плочки, с готварска печка и отделно помещение за миене на съдовете, отделна стая с вградени шкафове за бельото, секционна библиотека от опушен дъб, съдържаща Енциклопедия Британика и Речник на новото столетие, кръстосани старинни средновековни и ориенталски оръжия, гонг за вечеря, лампа от алабастър, сферичен пендел, автоматична телефонна слушалка от ебонит с прилежащ указател, аксминстърски килим с ръчно изработена пискюллия, светлобежова основа с решетъчни бордюрни орнаменти, масичка за игра на карти с крака, имитиращи лъвски лапи, огнище с масивни пиринчени прибори за поддържане на огъня, лавица от позлатен бронз и часовник с хронометър, за да бъде точно сверяван с отмереното от катедралата време, барометър с хидрографична карта, комфортни канапета и канапенца в гостната с вградени мебели, вещи и покъщнина по ъглите, тапицирани в рубиненочервен плюш със здрави пружини и хлътнали седалки, три забележителни японски паравана, плювалници (в клубен стил, кожа в наситено бордо, чиято лъскавина се поддържа с минимум усилия посредством ленено масло и оцет), както и пирамидално призматичен полилей като основно светило, прегъвна пръчка за кацане с папагал, обучен да стои и върху човешки пръст (цензурирано заучен език), релефни стенни тапети от по десет шилинга дузината с десен от напречни фестони и наситеночервени цветя, в горния край диадемен фриз, стълбище с три непрекъснати реда стъпала под последователни прави ъгли от лакиран светлозърнест дъб, стъпала и подпори, централна колона, балюстради и перила, врати със стъпаловидно изрязани декоративни улеи, излъскани с камфорна вакса, баня с топла и студена течаща вода, с вана и душ; клозет на мецанина с единичен прозорец с продълговато матово стъкло, сгъваема седалка, подвижна лампа, месингови скоби и панти, подлакътници, столче за краката и художествена олеография от вътрешната страна на вратата; едноцветно копие; стаи за прислугата с отделен санитарен и хигиеничен възел за готвача, общата прислуга и чиракуващата прислуга (заплати, които през година се вдигат с повишаващата се стойност от 2 лири, при обща застрахователна годишна премия (1 лира) и пенсионна надбавка (въз основа на системата 65) след трийсетгодишен трудов стаж), кухненски килер, склад за провизии и напитки, шкаф за хранителни припаси, хладилник, външни помещения, мазе за въглища и дърва с винарска изба (пенливи и непенливи видове) за избрани особи, ако се случи да гостуват за вечеря (официално облекло), пълна газификация с въглероден едноокис.

Какви допълнителни атракции би могла да предостави къщата?

Като допълнение би могла да предостави тенискорт и игрище за хандбал, градински кът с храсти, стъклена лятна оранжерия с тропически растения, засадена по последна дума на ботаническите изисквания, алпинеум с водоскоци, пчелен кошер, организиран според последните хуманни принципи, овални цветни лехи в правоъгълни тревни площи, украсени с ексцентрични елипси от червени и обагрени лалета, син синчец, минзухар, иглика, самакитка, ароматен грах, момина сълза (луковиците закупени от сър Джеймс У. Маки, с ограничена отговорност, продажба на едро и дребно, на семена, луковици и разсад, на химически торове, улица Саквилъпър 23), овощна градина, зеленчукова градина и лозова градина, защитени от бракониерски набези и евентуални нарушители на неприкосновеността чрез дуварни заграждения със забучени отгоре стъкла и барака с катинар за инвентаризирани инструменти и сечива.

Какви например?

Капани за змиорки, кошчета за ловене на омари, въдици, брадвичка, ръчен кантар с топуз, точило, трамбовка, сноповързачка, зебло за каруци, сгъваема стълба, гребло с 10 зъбци, дървени калеври, сенообръщачка, вила, овощарска ножица, кутия с боя, бояджийска четка, мотика и така нататък.

Какви подобрения биха могли да се внесат допълнително?

Зайчарник и птичарник, гълъбарник, ботаническа консерватория, два хамака (женски и мъжки), слънчев часовник, плътно засенчен и подслонен от златен дъжд или люлякови дървета, един екзотично и хармонично настроен японски звънец, прикрепен към левия латерален стълб на външната врата, обемиста каца с голяма водовместимост, косачка със странична предавка и кутия за събиране на окосената трева, водопръскачка с хидравличен маркуч.

Какви превозни улеснения биха били желателни?

Редовна връзка с града посредством влак или трамвай, взети от техните съответни междинни станции или терминали. Велосипед, колело със свободен венец и прикрепена отстрани кошница за дълги преходи сред природата, или теглителни превозни средства, магаре с преметнато на гърба му камъшитно изделие или пък елегантен файтон с безотказно работещ, нисък набит кон (с дорест косъм, издръж. 14 ч.).

Как би могъл да се казва този възможен или вече издигнат дом?

Вила Блум. Св. Леополд. Цветоблум.

Възможно ли би било Блум от улица Екълс номер 7 да си представи Блум от Цветоблум.

В свободни вълнени дрехи, с купена от Харис шапка от туид на главата, цена 8 шилинга и 6 пенса, с удобни гумени ботуши с еластичен клин и лейка, засажда в редица млади борчета, пръска ги, подрязва ги, привързва ги към колчета, сади трина, бута ръчна количка, натоварена с плевели, без да се изморява прекомерно по залез-слънце сред уханието на прясно окосено сено, тори почвата, умножава мъдростта си, постига дълголетие.

Каква учебна програма от интелектуални занимания била също така възможна?

Моментална фотография, сравнителни изследвания в областта на религията, както и на фолклора, съотнесен към различни любовни и суеверни обичаи, съзерцание на небесните съзвездия.

А какви леки развлечения?

На открито: работа в градината и на полето, колоездене по равни пътеки с макадамова настилка, изкачване на заоблени възвишения, плуване в уединени сладководни басейни и гребане в неизморителни реки в здрави маломерни товарни лодки или леки двугребки със спомагателна котва във водни площи без бентове, преливници и бързеи (в период на летуване), вечерни разходки за здраве или обиколки на кон за по-добро разглеждане на стерилния пейзаж и контрастиращите с него приятни огньове на димящите торфени находища (в период на зимуване). На закрито: обсъждане, в атмосфера на равнодушна сигурност, на неразрешените исторически и криминални проблеми; беседи за нецензурираните екзотични и еротични шедьоври; занимания с дърводелство с помощта на кутия инструменти, съдържаща чук, шило, пирони, болтове, винтове, кабарчета, свредел, пинцети, дърводелско ренде и отвертка.

Било ли възможно да се превърне в джентълмен земеделец, занимаващ се с добиви и добитък?

Не било невъзможно при наличието на 1 или 2 немлеконадойни крави, 1 копа свежо сено и останалия реквизит от земеделски сечива, като например буталка за избиване на масло, наредени от единия край до другия, машина за рязане на ряпа и така нататък.

Какви биха били неговите граждански функции и социален статус сред останалите провинциални родове и благородници земевладелци?

Подредени последователно във възходящата градация на йерархичния порядък, както следва: градинар, земепазител, обработвател, животновъд, и в зенита на кариерата си, резидент магистрат или мирови съдия с фамилен плюмаж, герб и съответно мото към него (Semper paratus1638), надлежно заведено и изведено в канцеларията на съдебната регистратура (Блум, Леополд П., член на Парламента, член на Кралския таен съвет, рицар на ордена на свети Патрик, доктор хонорис кауза по право, Блумвил, Дъндръм), специално споменати факти, както в съда, така и за сведение на светските хроники (господин и госпожа Леополд Блум напуснаха Кингстаун на път за Англия).

Как си представял той, че ще действа в качеството си на тези нови повинности?

Представял си, че пътят му минава между ненужна снизходителност и прекомерна строгост; справедливо разпределение в едно хетерогенно общество, състоящо се от произволни класи, които непрекъснато се пренареждат в рамките на все по-голямо или по-малко социално неравенство според постулатите на едно непредубедено и неоспоримо правосъдие, опитомено посредством смекчители на вината от възможно най-дивите географски ширини, но взискателно до последния цент при конфискация на имоти и имения, съвсем частни и в реални граници, винаги в полза на короната. Изцяло предан на най-висшата узаконена власт в страната, откърмил в себе си вродена любов към справедливостта, неговите цели щели да бъдат строго поддържане на обществения ред, премахването на всякакви злоупотреби и неправди, макар и не едновременно (тъй като всяка реформаторска или ограничителна мярка представлява предварително решение, което се съдържа по принципа на изтичането и просмукването в окончателното разрешение), придържане към буквата на закона (общински, държавен, както и на търговския закон) срещу всякакви потайни заговорници в ущърб на трета страна, срещу нарушители, действащи в разрез с местните разпоредби и правилници, срещу възкресителите (по пътя на бракониерството и дребните кражби на съчки и подпалки) на горскоимуществените права, излезли от употреба поради неизползваемост, срещу всички гръмогласни подстрекатели към международно преследване, всички виновници за международни враждувания, всички слугински смутители на домашния уют, всички нахални нарушители на съпружеските нежности.

Докажете, че е бил предан на правдата още от най-ранна възраст.

Още пред учителя си Пърси Апджон в гимназията през 1880-а, когато доброволно разкрил неверието си в догмите на ирландската (протестантска) църква (в която неговият баща Рудолф Вираг, по-късно Рудолф Блум бил повторно покръстен след първата му юдейска вяра и причастие през 1865-а от Обществото за популяризиране на християнството сред евреите), по-късно се отрекъл от нея в името на римокатолическата точно по времето и с оглед на предстоящото му бракосъчетание през 1888-а. Пред Даниъл Магрейн и Франсис Уейд през 1882 по време на младежкото им приятелство (приключило поради преждевременното емигриране на последния), проповядвал по време на нощните им разходки политическата теория за колониалната (например в Канада) експанзия и теорията за еволюцията на видовете на Чарлс Дарвин, формулирана в Произходът на човека и Произход на видовете. През 1885-а публично изразил своята привързаност към колективната и национална икономическа програма, препоръчвана от Джеймс Финтан Лалор, Джон Фишър Мъри, Джон Мичъл, Дж. Ф. Кс. О’Брайън и други, към аграрната политика на Майкъл Давит, към проконституционната агитация на Чарлс Стюарт Парнел (депутат от гр. Корк), към програмата за мир, за реформи и ограничения на Уилям Юарт Гладстон (депутат от Мидлоудиан, Северна Британия) и именно в подкрепа на неговите политически убеждения той се изкачил до едно съвсем сигурно място сред разклоненията на дърво край пътя Нортъмбърланд, за да наблюдава влизането (2 февруари 1888 г.) в столицата на демонстративно факелно шествие, наброяващо 20 000 души, с участието на 120 професионални корпорации, носещи 2000 факли и придружавайки маркиза на Рипън и Джон Морли1639.

Колко и по какъв начин предлагал да плати за своя дом сред природата?

Според рекламната брошура на Индустриално-чуждестранната аклиматизирана националнодружествена държавноспомоществователна строителна компания (регистрирана през 1874-а) най-много с по £60 на година, които биха съставлявали една шеста от сигурния доход на негово разположение, обезпечен от златните му ценни книжа, носещи 5% обикновена лихва при капитал от £1200 (оценка при цена за двайсетгодишно изплащане) от която една трета платима при влизане във владение, а остатъкът под формата на годишна рента, а именно £800 плюс 2½% лихва върху същата, платима на четири равни годишни вноски до окончателното погасяване на заема, отпуснат за гореспоменатата покупка в рамките на период от 20 години, на стойност една годишна рента от £64, при включена главница, нотариалният акт остава собственост на заемодателя или заемодателите с уговорката за принудителна продажба, обявяване на възбрана поради пресроченост на плащанията и взаимно обезпечаване в случай на продължителна невъзможност да се спазват условията по договора, в противен случай имотът, състоящ се от къща с двор, преминава в абсолютно собственическите ръце на наемателя ползвател до изтичане на периода от гореуговорените години.

Какви средства за бързо, но несигурно забогатяване биха могли да улеснят незабавното закупуване на имота?

Частен безжичен радиотелеграф, с който да предава посредством система от точки и чертички резултатите от националното конно състезание (с препятствия и без препятствия) на разстояние от една или повече мили, както и на двеста метра, спечелено от абсолютен аутсайдер при курс 50 към 1 в 3 часа и 8 мин. следобед на Аскът (по Гринич), като съобщението ще се получава и ще бъде на разположение с цел да се правят залози в Дъблин още в 2:59 следобед (Дънсинкско време). Неочакваното откриване на предмет с голяма парична стойност: скъпоценен камък, ценни пощенски марки с лепило на гърба или с клеймо (7 шилинга, бледоморави, неперфорирани, Хамбург, 1866 г.; 4 пенса, роза, синя перфорирана хартия, Великобритания, 1855; 1 франк, тъмносива, официална емисия, перфорирана, с диагонално поставен печат, Люксембург, 1878); античен династичен пръстен, уникална реликва, скрита на необичайно място или по необичаен начин; откъм въздуха (изпусната от орел в полет), откъм огъня (сред овъглените останки от опожарена сграда), откъм морето (сред плавея, сред плаващи корабни останки, изхвърлени след авария товари и изоставени стоки), откъм земята (във воденичката на някой съестен продукт, например домашна птица). Дарение от някой испански затворник под формата на старо съкровище от скъпоценности, или звонкови монети, или златни кюлчета, или сребърни авоари, депозирани в някоя платежоспособна банкова корпорация отпреди 100 години при лихва от 5% с натрупвания върху общата стойност от £5 000 000 (пет милиона). Контракт с безскрупулен контрагент за доставка на 32 пратки от дадена стока предвид на плащането в брой при доставката при начална ставка от ¼ пени, подлежаща на непрекъснато увеличение в геометрична прогресия от 2 (¼ п, ½ п., 1 п., 2 п., 4 п., 8 п., 1 ш. 4 п., 2 ш. 8 п., общо 32 члена). Добре стикована схема, съставена на базата на теорията на вероятностите да се влезе с взлом в банката на Монте Карло. Разрешение на всевечния проблем за намиране квадратурата на кръга, или правителствена награда от £1 000 000.

Какво огромно богатство би могло да се придобие по линията на индустриални проекти?

Усвояването на ширнали се дунами1640 от пустееща песъчлива почва, както гласи предложено в проспекта на Агендат Нетаим, Блайбтройщрасе, Берлин, W.15, чрез засаждане и отглеждане на портокалови горички, динени бостани и други насаждения, залесяване. Използването на отпадъчни хартии, кожи на канални гризачи и човешки екскременти, притежаващи химически свойства, с оглед огромното производство на първите, огромния брой на вторите и огромното количество на третите, тъй като всяко човешко същество със средна жизненост и апетит произвежда годишно, като оставим настрана такива вторични продукти като вода и течности, общата сума от 80 либри (при смесено месно и вегетарианско хранене), което трябва да се умножи по 4 386 035, тоест по общия брой на населението на Ирландия, според резултатите от последното статистическо преброяване от 1901 г.

Имало ли по-мащабни проекти?

Проект, който трябвало да бъде уточнен и предоставен за одобрение на пристанищната управа за експлоатация на белите въглища (хидравличната сила), които да се добиват чрез хидроелектрически централи при най-високата точка на прилива покрай наносната ивица на дъблинското крайбрежие или при извора на Пулафука или Пауърскорт, или водосборния район на главните притоци за производството на 500 000 водни конски сили на електрическа енергия за промишлени нужди. Проект, който включвал полуостровната делта на Норт Бул при Долимаунт и изграждането върху земята на носа, използвана досега за игра на голф и като стрелбищен полигон, на асфалтираната еспланада с казина, сергии, панаирни стрелбища, хотели, пансиони, читални и заведения за смесено къпане. Проект за използването на кучешки и кози впрягове за ранна доставка на сутрешното мляко. Проект за развитието на ирландския туристически трафик във и около Дъблин чрез речни лодки с бензинов двигател, извършващи редовни курсове в наносния талвег между моста Айланд и Рингсенд, екскурзионни автобуси, железопътни локални теснолинейки и параходи за плаване покрай живописното крайбрежие (10 шилинга на човек на ден, включително екскурзовод на три езика). Проект за възстановяване на старите пътнически и товарни водни ирландски маршрути, като преди това се изчистят буренясалите им пътища. Проект за свързване на трамвайната линия от пазара за добитък (при Северния обиколен път и улица Пръша) с доковете (улица Шериф Лауър и Ийст Уол), паралелно с железопътната линия Линк, чието трасе е поставено (в сътрудничество с Голямата южна и западна железопътна линия) да минава между пазара за добитък, станцията Лифи и терминалите на железницата Мидланд Грейт Уестърн, Норт Уол 43 до 45, в близост с последните станции или дъблински клонове на Голямата централна железница, Мидландската железница на Англия, Градската дъблинска компания за пощенски кораби, Ланкшърската йоркшърска железопътна компания, параходните компании на Дъблин и Глазгоу, параходните компании на Глазгоу, Дъблин и Лондондери (линията Леърд), Британската и Ирландската параходни компании, параходите на Дъблин и Моркъм, Лондонската северна и западна железопътна компания, Дъблински пристанища, докове, кейове и депа и временните хангари на Палгрейв, Мърфи & Co, собственици на параходи, застрахователни агенти за параходи от Средиземноморието, Испания, Португалия, Франция, Белгия и Холандия, както и за превозване на добитък, а допълнителните мили, полагащи се на компанията Дъблински обединени трамваи, с ограничена отговорност, да се поемат от таксите на скотовъдите.

При каква протаза осъществяването на тези няколко проекта ще се превърне в естествена и необходима аподоза?

При наличието на гарант, който да поръчителства за необходимата сума и да я подкрепи с акт на дарение и прехвърляне на ваучери приживе от страна на дарителя или по силата на завещание след безболезнената кончина на дарителя, или ако именити финансисти като (Блум Паша, Ротшилд, Гугенхайм, Хирш, Монтефиоре, Рокфелер), всеки един от които притежава шестцифрено състояние, натрупано по време на успешен живот, слеят капиталите си и дадат възможност желаното нещо да се осъществи.

Какво евентуално би могло да го направи независим от такова богатство?

Независимото откриване на неизчерпаема златоносна жила.

По каква причина размишлявал върху толкова трудни за реализиране проекти?

Една от неговите аксиоми била, че подобни размишления или пък автоматичното разсъждаване сам за себе си по лично засягащи го развития или пък спокойното спомняне на миналото, когато се практикува редовно преди сън, успокоява умората и в крайна сметка води до здрав сън и освежена жизненост.

Неговите доводи?

Като човек физик той знаел, че от седемдесетте години на пълноценния човешки живот поне 2/7, тоест 20 години преминават в сън. Като човек философ той знаел, че при свършека на всеки отпуснат ни свише живот само една минимална част от човешките желания се сбъдват. Като човек психолог той вярвал в успокояването по изкуствен начин на злотворните фактори, които се задействат главно по време на нощния сън.

От какво се страхувал?

От извършването на убийство или самоубийство по време на сън вследствие на временна загуба на светлината на разума, тоест на несъизмеримия и безусловен интелект, заложен в гънките на мозъка.

За какво, по стара привичка, били последните му разсъждения?

За създаването на една-единствена уникална реклама, която да кара минувачите да спират изумени, напълно новаторски афиш без каквито и да е външни ефекти, сведен до възможно най-простата и най-ефикасна, силно въздействаща формула, който с лекота да прониква в полето на случайно хвърления човешки поглед и да е напълно в крак със забързания ритъм на съвременния живот.

Какво съдържало първото отключено чекмедже?

Изписана на ръка тетрадка-дневник от онези на Виър Фостър, собственост на Мили (Милисент) Блум, известен брой страници от която съдържали рисунки с надпис Татенцето и на тях се виждала огромна сферична глава с 5 щръкнали косъма, 2 очи в профил, тяло в пълен анфас с 3 големи копчета, 1 триъгълно ходило; 2 пожълтели снимки на английската кралица Александра и на Мод Бранскум, актриса и професионална красавица; коледна картичка с илюстровано изображение на едно паразитно растение1641, надписът Мицпа1642, датата К-да 1892, името на изпращачите, тоест господин и госпожа М. Къмърфорд, и стихчето: Нека туй коледно дръвче радост, мир, покой ти донесе и моя поздрав от сърце; парче червен доста размекнат восък за печат, закупен от магазина на господата Хелис, с ограничена отговорност, улица Дейм 89, 90 и 91; кутия с няколко останали от пълното й съдържание позлатени и изтъпени писци с буквата J върху тях, закупени от някакъв магазин на някаква си фирма; стар пясъчен часовник със зрънца от търкалящи се песъчинки; запечатано предсказание (никога неразпечатвано), написано от Леополд Блум през 1886-а относно очакваните резултати от приемането на законопроекта на Уилям Юарт Гладстон за самоуправление през 1886-а (така и негласуван)1643; входен билет №2004 от благотворителния базар на С. Кевин, цена 6 пенса, 100 награди; детско писъмце с дата и понеделник с малко п1644, в което пишело: главно т Татенце запетая главно к Как си въпросителен знак, главно а Аз съм много добре точка нов ред подпис със заврънкулки главно м Мили без точка; брошка камея, собственост на Елън Блум (по баща Хигинс), покойница; 3 написани на пишеща машина писма, получател Хенри Флауър, чрез пощенски клон Уестланд Роу, подател, Марта Клифорд, чрез пощенски клон Долфинс Барн; транслитерираното име и адрес на подателя на трите писма, обозначени посредством обърнатата азбука, изписана първо отляво надясно и после отдясно наляво на четири последователни реда с препинателни знаци следната криптограма (без гласните) Т. ОМ./ЮО.К К.УФ/Ю.УК.СН/Я.ОС1645; вестникарска изрезка от английското седмично периодично издание Модерно общество на тема телесното наказание в девическите училища; розова панделка като украшение на великденско яйце от 1899 година; два частично разгънати гумени презерватива с резервни пликчета, закупени по пощата от кутия 32, пощенски клон Чаринг Крос, Лондон; опаковка от една дузина кремавоподплатени пликове и бледоморава хартия за писма с воден знак, от която били останали само 3; подбрани австро-унгарски монети; 2 билета от Кралската и монополна унгарска лотария; не много силна увеличителна лупа; 2 еротични фотокартички, на които се виждали: а) орален акт между гола сеньорита (снимана отзад, позиция отгоре) и гол тореро (сниман отпред, позиция отдолу); б) анално проникване от мъж богослужител (напълно облечен, със забелени нагоре очи) в жена богослужителка (частично облечена, очи отворени), закупени по пощата от кутия 32, пощенски клон Чаринг Крос, Лондон; вестникарска изрезка на рецепта за възстановяване на стари светлокафяви обувки от щавена кожа; марка с лепило на гърба от 1 п., цвят лавандула, от времето на кралица Виктория; таблица с мерките на Леополд Блум, съставена в миналото, по време и след 2 месеца на последователни упражнения със скрипеца на Сандоу Уайтли (за мъже 15, за спортисти 20 шилинга) респективно гръдна обиколка 28 и 29½ инча, бицепси 9 и 10 инча, ръка между лакътя и китката 8½ и 9 инча, бедра 10 и 12 инча, прасци 11 и 12 инча; рекламен проспект на Чудодей, най-доброто лекарство в света за болки в ректума, произведено в Чудодей, Ковънтри Хаус, Саут Плейс, Лондон, адресиран до госпожа Л. Блум с кратко придружително писъмце, започващо с: Уважаема госпожо.

Цитирайте дословно думите, с които рекламният проспект претендирал за преимуществата на това чудодейно лекарство.

То лекува и успокоява съня ви в случай на оплаквания от газове, благотворно подпомага природата при мъчнопроходимост, осигурява моментално облекчение при изпускането на газове, като запазва чистотата на околните части и облекчава естественото освобождаване и този първоначален харч от 7 шилинга и 6 пенса ще направи от вас нов човек, а животът ви — по-хубав. Дамите намират Чудодей особено полезен, с бързи и приятно изненадващи резултати, сравними единствено с чаша студена изворна вода в зноен летен ден. Препоръчайте това чудодейно лекарство на своите приятели — и жени, и мъже — ефектът е дълготраен. Само пъхвате източения му заоблен край. И чудодеецът действа.

Съществували ли свидетелства в подкрепа на това твърдение?

Многобройни. От свещеници, един британски флотски офицер, известен писател, градски съветник, болнична сестра, дама, майка на пет деца, разсеян просяк1646.

Какво било заключението в заключителното свидетелство на разсеяния просяк?

Колко жалко, че правителството не е снабдило нашите хора с чудодейци по време на южноафриканската военна кампания! Какво голямо облекчение би било това!

Какъв предмет добавил Блум към колекцията си от предмети?

Едно четвърто, написано на машина писмо, получено от Хенри Флауър (нека Х.Ф. бъде Л.Б.) от Марта Клифорд (открий М.К.).

С какви приятни размишления било съпроводено това действие?

С размишленията, че независимо от въпросното писмо неговата магнетична физиономия, фигура и обноски са били приети много благосклонно през изминалия ден от страна на една съпруга (госпожа Джоузефин Брийн, по баща Джоузи Пауъл), на една медицинска сестра, госпожица Калън (малко име неизвестно), една прислужница Гъртруд (Гърти, фамилно име неизвестно).

Каква възможност му била подсказана с това?

Възможността съвсем скоро да упражни мъжкия си чар след един скъп обяд или вечеря в частен апартамент в компанията на елегантна светска куртизанка с голяма телесна красота и поносима алчност, обучена в игрово разнообразие, дама по произход.

Какво съдържало второто чекмедже?

Документи: свидетелството за раждане на Леополд Паула Блум; застрахователна полица на стойност £500, издадена от Шотландското застрахователно дружество, незавещана на Милисент (Мили) Блум, защото завещанието влизало в сила след нейната 25-годишна възраст с натрупваща се печалба от £430, £462.10.0 и £500 на 60-годишна възраст или смърт, съответно на 65-годишна възраст или смърт, или пък с натрупване на печалбата (изплатени) от £299.10.0 заедно с изплащане в брой на £133.10.0 при поискване; спестовна книжка, издадена от банка Ълстър, клон Колидж Грийн плюс извлечение на текущата с/ка за второто полугодие, приключващо на 31 декември 1903 г. със салдо в полза на вложителя; £18.14.6 (осемнайсет лири, четиринайсет шилинга и шест пенса, стерлинги) и нетна стойност на движимото имущество; удостоверение за притежанието на £900 канадски 4% (регистрирани) правителствени облигации (освободени от гербов налог); списък на членовете на управителното тяло на католическото гробище (Гласневин) във връзка със закупуването на гробен парцел; изрезка от местен вестник относно смяната на името, извършена като едностранен акт.

Цитирайте дословно съдържанието на този документ.

Чрез настоящето аз, Рудолф Вираг, понастоящем жител на улица Кланбразил №52, Дъблин, предишен адрес Сомбатхей, кралство Унгария, удостоверявам, че приемам и отсега нататък възнамерявам при всички случаи и по всяко време да използвам и да бъда известен под името Рудолф Блум.

Какви други предмети, свързани с Рудолф Блум (по баща Вираг) се намирали във второто чекмедже?

Една дагеротипна и не много ясна снимка на Рудолф Вираг и неговия баща Леополд Вираг, направена през 1852 година в ателието за портрети на техния (съответно) първи и втори братовчед, Щефан Вираг от Сешфехервар, Унгария. Една стара книга хагада1647 с чифт очила с рогови рамки и изпъкнали стъкла, пъхнати на страницата с благодарствената молитва по случай празника Песах (Пасха); фотографски изглед на хотел Куинс в Енис, собственик Рудолф Блум; плик, адресиран До моя скъп син Леополд.

Какви откъслечни фрази извикали в съзнанието му тези цели пет думи?

Утре става седмица, откакто получих… няма смисъл, Леополд… да бъда… с твоята скъпа майка… това повече не се издържа… към нея… за мен вече всичко свърши… бъди добър с Атос, Леополд… скъпи ми сине… винаги… от мен… das Herz… Gott… dein…1648.

Какви спомени събудили у Блум тези предмети за човешки субект, страдащ от прогресивна меланхолия?

За стар вдовец с вечно рошава коса, в леглото, завит презглава и въздиша; за немощното, недъгаво куче Атос; за отровата, към която посягал във все по-големи дози от пилюли и скрупули1649 като палиативно средство срещу хроничната си невралгия; лицето по време на смъртта на един седемдесетгодишен старец, самоубил се с отрова.

Защо Блум изпитвал угризения на съвестта?

Защото в своето незряло нетърпение често се отнасял с неуважение към определени вярвания и обичаи.

Например?

Забраната да се консумира едновременно месо и мляко, срещите и беседите, веднъж седмично, на несъгласувано абстрактни, пламенно конкретни меркантилни теми от страна на бивши съвярващи, бивши съотечественици; обрязването на мъжките деца; свръхестественият характер на юдейските скрижали; непроизносимостта на тетраграмарона1650, светостта на шабата.

Как тези вярвания и обичаи му изглеждали сега?

Не по-смислени отколкото навремето, но и не по-смислени отколкото други подобни вярвания и обичаи му изглеждали сега.

Какво било първото му впечатление от Рудолф Блум (покойник)?

Как Рудолф Блум (покойник) разказвал на сина си Леополд Блум (на 6 години) спомените си в ретроспекция за преселвания и заселвания във и между Дъблин, Лондон, Флоренция, Милано, Виена, Будапеща, Сомбатхей, придружени с коментари на задоволство (неговият дядо бил виждал Мария Тереза, императрица на Австрия и кралица на Унгария), с търговски съвети (капка по капка вир става). Леополд Блум (на 6 години) изслушвал тези разкази, като същевременно се консултирал с географската карта на Европа (политическа) и най-сериозно предлагал учредяването на сродни търговски компании в различните гореспоменати центрове.

Успяло ли времето да заличи еднакво, но по различен начин, спомените за тези преселения у разказвач и слушател?

У разказвача с напредването на годините и вследствие на използваната наркотична отрова; у слушателя с напредването на годините и вследствие на объркаността му, породена от чужди преживявания.

Кои индивидуални особености на разказвача се явявали съпътстващи обстоятелства, производни на амнезията?

От време на време сядал да се храни, без дори да свали шапка. От време на време лочел лакомо останалия от цариградското грозде със сметана сок направо от наклонената към устата му чиния. От време на време избърсвал уста след хранене със скъсан пощенски плик или други попаднали му подръка парчета хартия.

Кои две проявления на остарялост се срещали по-често от останалите?

Късогледото броене на монети с помощта на пръстите и оригването след преяждане.

Кое нещо представлявало частична утеха на фона на тези спомени?

Застрахователната полица, банковата книжка, удостоверението за притежание на акции.

Опишете Блум, като приложите кръстосано умножение на обратите на съдбата, от които гореизброените благосъстояния го предпазвали, и като сведете всички позитивни стойности до една незначителна, негативна, ирационална и иреална величина.

В последователен, низходящ, илотски1651 ред: Беднотия; уличен амбулантен търговец на евтина бижутерия, неохотно настойчив събирач от немай-къде на несъбираеми и съмнителни дългове, останал на църковни помощи и помощник бирник. Просия: предизвикан банкрут при незначителни активи от 1 шилинг, 4 пенса на лира, човек-реклама, боклукчия, нощен скитник, подмазващ се подлизурко, куц моряк, сляп младеж, старец на услугите на съдебен пристав1652, досадник, блюдолизец, лепка, угодник, ексцентрично публично посмешище, седнало на пейка в градския парк, разтворило над главата си отдавна захвърлен, изпокъсан чадър. Немотия: питомец на приюта за старци (към Кралската болница), Килмейнъм, пациент на болницата Симпсън за обеднели, но достопочтени господа, трайно инвалидизирани от подагра или недостиг на зрителност. Краен упадък: възрастен, безсилен, лишен от избирателни права1653, останал на благодеяния, умиращ, откачен голтак.

Какви други съпътстващи упадъка унижения съществували?

Студеното безразличие на преди приятелски настроени приятелки от женски пол, презрението на мускулести мъжкари, приемането на коричка хляб, престореното незабелязване от страна на случайни познати, лаят на незаконородени и нелицензирани скитащи кучета, замерянето от страна на дечурлига с гнили зеленчуци, тоест да си достоен за малко или нищо или за по-малко от нищо.

По какъв начин подобно положение можело да се предотврати?

Чрез смърт (промяна на състоянието), чрез напускане (промяна на мястото).

Кой от начините бил за предпочитане?

Вторият, по линията на най-малкото съпротивление.

Кои съображения го правели не съвсем нежелателен?

Постоянното съжителство, надвисналата опасност от взаимна търпимост към личните недостатъци. Засилващият се у нея навик да си прави самостоятелни и независими покупки. Необходимостта да се противодейства на постоянното задържане на едно място чрез непостоянно пребиваване другаде.

Поради какви съображения това се явявало не нерационално?

Засегнатите страни, веднъж свързани, се били умножили и размножили, и тъй като това било вече сторено и имало налице дете, отгледано до зрелостната си възраст, двете страни, макар и засега разделени, били длъжни да се съединят отново, да се умножат и размножат, което обаче било абсурдно, да образуват, по пътя на събирането, онази отколешна двойка от две съединени страни, която представлявали в началото, което било невъзможно.

Поради какви съображения това се явявало желателно?

Привлекателният изглед на определени местности в Ирландия и в чужбина, което личало от общите географски карти с цветен печат, както и от специализираните военнотопографски карти, при съобразяване с мащаба и щрихите.

В Ирландия?

Мохерските скали, ветровитата пустош на Конемара, езерото Ней с потъналия в него вкаменен град, Великанската пътека, фортовете Камдън и Карлайл, Златната долина на Типъреъри, островите на Аран, пасбищата на кралски Мийд, брястът на света Бригита в Килдеър1654, Кралската корабостроителница в Белфаст, Сьомгените бързеи, езерата на Киларни.

В чужбина?

Цейлон (с плантации от подправки, снабдяващи с чай Томас Кърнан, доставчик за Пулбрук, Робъртсън & Co, Минсинг Лейн №2, Лондон, ул. Дейм №5, Дъблин), Йерусалим, свещеният град (джамията на Омар, Дамаската порта, свято въжделение), Гибралтарският проток (уникалното рождено място на Мариън Туийди), Партенонът (с неговите статуи, голи гръцки богини), Уолстрийт, паричният пазар на света (който контролира международните финанси), Пласа де Торос в Ла Линея, Испания (където О’Хара от Кралските камеронци убил бик1655), Ниагара (където никое човешко същество не минава безнаказано), земята на ескимосите (гълтачи на сапун1656), забранената страна Тибет (отдето никой пътник се не връща1657), Неаполският залив (дето го виж и умри1658), Мъртво море.

Под чие напътствие, подир кои знаци?

По море, септентрионал1659, нощем полярната звезда, която се намира на върха на пресечната точка между правата линия от бета към алфа в Голямата мечка, продължена и разделена външно в омега, и хипотенузата на правоъгълния триъгълник, образуван от правата алфа-омега и правата алфа-делта на Голямата мечка. По суша, меридианно, от бисферичната луна, разголваща се в несъвършено променящи се фази на сърповидност до задния междукълбовиден процеп под несъвършено потулващата го пола на жена с месест нос, небрежно поклащаща бедра, облачен стълб дене1660.

Кое публично съобщение би помогнало за разкриването на местонахождението на заминалия?

Награда от пет лири, в неизвестност, отвлечен или избягал от дома си на улица Екълс №7, джентълмен на около четирийсет години, безследно изчезнал, отговаря на името Блум, Леополд (Полди), височина 5 фута 9½ инча, добре сложен, мургава кожа, възможно оттогава да е пуснал брада, когато е бил видян за последен път, е бил облечен с черен костюм. Горната сума се дава за информация, която би довела до неговото намиране.

Кои две универсални двусъставни имена биха му подхождали като знайно и незнайно съществуващ?

Приет от всекиго, известен никому. Всякой и Никой1661.

Какви преимущества му давало това?

Уважение и дарове от непознати, приятелите на Всякой. Безсмъртна нимфа, красавица, невеста на Никой1662.

Отпътувалият няма ли да се появи някога, някъде, някак?

Той вечно ще скита на собствен ход до най-крайните предели на орбитата на своята комета, отвъд неподвижни звезди, променливи слънца, телескопски планети1663, астрономически безпризорници, до най-отвъдните сини синори на космоса, преминавайки от земя в земя, сред хора и народа, сред случки и събития. Някъде едва доловимо ще дочуе и някак неохотно, принуден от самото слънце, ще се подчини на повика за връщане. И тогава, изчезвайки от съзвездието Северна корона, той неизвестно как ще се появи прероден над делта в съзвездието Касиопея и след неизчислим брой еони, преминали в странстване, ще се завърне, отчужден отмъстител, разбунен правдоносец, страшилище за злосторници, мрачен кръстоносец, пробуден от сън, с финансови ресурси (само предположение) надминаващи онези на Ротшилд или Сребърния крал.

Какво би направило подобно завръщане нерационално?

Незадоволителното равенство между изхода и завръщането във времето чрез обратимото пространство и изхода и завръщането в пространството чрез необратимото време.

Каква игра на силите, без да се изключва инерцията, би превърнала отпътуването в нежелателно?

Късният час, който причинява пасивност; тъмнината на нощта, която причинява непрогледност; несигурността на улиците, която представлява заплаха; необходимостта от почивка, която не позволява движение; близостта на едно непразно легло, която изисква издирване; очакването на топлина (човешка), темперирана от студенина (на постелките), която, забранявайки желанието, я прави желана; статуята на Нарцис, звук без ехо, пожелано желание.

Какви преимущества притежавало едно непразно легло пред едно празно легло?

Изключва нощната самота, предлага по-качествената човешка (зряла женска) топлина пред нечовешката (бутилка с гореща вода), стимулира сутрешните контакти, осигурява икономия на гладенето в домакинството, но само в случай, че панталоните бъдат акуратно сгънати и поставени по дължина между матрака (раиран) и вълнения тюфлек (на баклавички).

На кои последователни дела, наближили, отминали, непредусетени, Блум, в състояние на натрупана умора, направил безмълвно равносметка?

Подготвяне на закуската (жертвоприношение чрез изгаряне); вътрешночревно храносмилане и предварително планирано изхвърляне на изпражненията (светая светих); къпане в банята (ритуала на Йоан); погребението (ритуала на Самуил); рекламата на Александър Кийс (Урим и Тумим1664; постният обяд1665 (ритуала на Мелхиседек); посещението в музея и Националната библиотека (светилище); търсенето на книги по Бедфорд Роу, Мърчантс Арч, Уелингтън Кий (Симхат Тора1666); музиката в хотел Ормонд (Шира Ширим1667); препирнята с един брутален троглодит в помещението на Бърнард Кърнан (холокост1668); празен период от време, включващ и возене в кола, посещение до един дом на опечаление, сбогуване (пустиня); еротизмът на женския ексхибиционизъм (ритуалът на Онан); продължителните родилни мъки на госпожа Мина Пюърфой (възношение); посещението в размирно разюздания дом на госпожа Бела Коен, ул. Тироун Лоуър №821669, последвалата кавга и случайно завързалата се схватка на улица Бийвър (Армагедон); нощната разходка до и от Файтонджийската бърлога при моста Бът (изкупление).

Каква самовнушена загадка възникнала у Блум, която го накарала да стане, да отиде, да провери и с опасение да заключи, че е безсилен да стигне до заключение?

Причината била долавянето на кратък, отривист, непредочут, силен, самотен пукот, издаден от неодушевения материал на масата от дърво с опънати дървесни жилки1670.

Каква самозададена загадка накарала Блум да стане, да отиде и да събере своите многоцветни, многообразни и многобройни дрехи, неволно проумявайки, че не ще проумее?

Кой е Макинтош?

Коя саморазбираща се от само себе си загадка, промисляна от Блум с непоследователно постоянство в продължение на вече 30 години, безмълвно и ненадейно разбулил, след като постигнал естествена затъмненост чрез угасяването на изкуствената светлина?

Къде бил Мойсей, когато угаснала свещта1671?

Какви несъвършенства в иначе съвършения ден си изброил Блум наум, безмълвно, последователно, в крачка?

Временният неуспех в намерението му да поднови рекламата, да получи известно количество чай от Томас Кърнан (закупчик на Пулбрук, Робъртсън и Co, улица Дейм №5, Дъблин, и Минсинг Лейн №2, Лондон), да удостовери наличието или липсата на задно-ректално отвърстие в случая с гръцките женски и женствени богини, да си осигури достъп (безплатен или платен) до представлението на Лия в изпълнение на госпожа Бандъм Палмър в театъра Гейъти, улица Саут Кинг №46, 47, 48, 49.

Чий образ на отсъстващо лице извикал в съзнанието си Блум и дълго го задържал там?

Лицето на нейния баща, покойния майор Брайън Купър Туийди от Кралския дъблински стрелкови полк, Гибралтар и Реховот, Долфинс Барн.

Кои повтарящи се образи на същото лице били възможни по силата на хипотезата?

Отдалечаващите се, на перона на Голямата северна гара, улица Еймиънс, с неизменно непроменлива величина на ускорението по две успоредни линии, които се срещат в безкрайността, ако бъдат продължени; по две успоредни линии, препродължени откъм безкрайността с неизменно непроменлива величина на забавянето, на перона на Голямата северна гара, улица Еймиънс, при завръщането си.

Какви ефектно разнообразни части от лично дамско облекло възприел той зрително?

Чифт нови невмирисани полукопринени черни дамски чорапи, чифт нови виолетови жартиери, чифт дамски кюлоти, голям размер и доволно изрязана кройка, от индийски муселин, ухаещи на мускус, жасмин и турски цигари Мурати, със забодена в тях дълга лъскава стоманена безопасна игла, извита в крива линия, камизола от батиста, поръбена с тънка дантела, плисирана пола от синьо копринено моаре и всички тези предмети били пръснати в безпорядък върху четвъртит пътнически сандък, скрепен с летви четиристранно, с метални наъгълници, с многоцветни етикети и белобуквен надпис върху предната си страна: Б.К.Т. (Брайън Купър Туийди).

Какви други нелични предмети възприел зрително?

Комод с един счупен крак, изцяло покрит с квадратно парче кретон на ябълки, върху което била поставена черна сламена шапка. Още съдове с гръцки геометрични орнаменти, закупени от Хенри Прайс, производител на плетени изделия, модни стоки, порцелан и ковано желязо, улица Мур, №№ 21, 22, 23, разположени в несъразмерен ред върху умивалника и пода, състоящи се от леген, сапунерка и табличка за четката за коса (върху умивалника, заедно), висока кана и артикул за нощно обслужване (на пода, поотделно).

Действията на Блум?

Поставил собствените си дрехи върху един стол, свалил останалите по себе си такива, измъкнал изпод декоративната възглавница-подложка в горната част на леглото сгъната дълга нощна бяла мъжка риза, промушил глава и ръце през съответните, предназначени за целта отвори, махнал възглавницата от горния и я преместил в долния край на леглото, пригладил, както се полага, чаршафите и се пъхнал в леглото.

Как?

Предпазливо, както неизменно правел при напъхване в нечие местопребиваване (негово собствено или чуждо); загрижено, тъй като змиеспиралните пружини на леглото били престарели, а халтавите месингови обръчи и висящи украшения, извити в свободен радиус, неизменно се раздрънчавали под силата на напора и напрежението; бдително, както се влиза в леговище или в пусия от похот и пепелянска подлост; внимателно, за да не разбуди никого; благоговейно, тъй като това било ложе на зачатие и раждане, на консумиране на брака и на брачна измяна, познало и сън, и смърт.

На какво се натъкнали неговите крайници при постепенното си разгъване?

На нови и чисти чаршафи, допълнителни миризми, присъствието на човешко тяло, женско, нейното, отпечатъка от човешко тяло, мъжко, не неговото, на трохи и ситни парченца от месна консерва, претоплена, които побързал да отстрани.

Ако се усмихнал, защо го направил?

Тъй като си помислил, че всеки, който се напъхва, си въобразява, че е първият проникнал, докато всъщност винаги се явява последният член от предходната поредица или най-много да се нарече първият член на последващата поредица, при която всеки си въобразява, че е първият, последният, и един-единственият, докато самият той не бил нито пръв, нито последен, нито един-единствен в цялата тази поредица, която водела началото си от безкрайността и се преповтаряла до безконечност в безкрайността.

Кои влизали в предходната поредица?

Бил приел, че Мълви е първият от неговата си поредица, Пенроуз, Бартел д’Арси, професор Гудуин, Джулиъс Мастиански, Джон Хенри Ментън, отец Бърнард Кориган, един фермер от Кралското дъблинско общество за конни надбягвания, Магът О’Райли, Матю Дилън, Валънтайн Блейк Дилън (кмет на Дъблин), Кристофър Калинан, Ленехан, един италианец латернаджия, неизвестен господин от театъра Гейъти, Бенджамин Долард, Саймън Дедалус, Андрю (Досадата) Бърк, Джоузеф Къф, Уиздъм Хели, градския съветник Джон Хупър, доктор Франсис Брейди, отец Себастиан от планината Аргус, ваксаджия от пред Централната поща, Хю Е.(Блейзис) Бойлан и др., и така нататък до безпоследния член.

Какви били мислите му относно последния член от настоящата серия и последен обитател на леглото?

Мисли за неговата сила (простак), телесни пропорции (пренапращял), търговски умения (пунгаш), впечатлителност (пръцкохвалец).

Защо наблюдателят споменал впечатлителност в добавка към сила, телесни пропорции и търговски умения?

Защото бил установил с нарастваща учестеност у предходните членове на една и съща поредица похотливости как възпламеняването се предава първоначално с трепет, после с разбиране, сетне с мерак и най-накрая с отегчение, бележейки променящите се симптоми на двуполовите прояви на разбиране и страхови задръжки.

От какви антагонистични чувства били засегнати последвалите му разсъждения?

Завист, ревност, отчуждение, бездушие.

Завист?

Към онзи телесно-духовен мъжки организъм, който е специално адаптиран към поза отгоре по време на енергичното човешко съвкупяване и енергичното постъпателно движение в стил бутало — цилиндър, така необходимо за получаване на пълно задоволяване на постоянната, но не и остра похотливост, присъща на телесно-духовния женски организъм, пасивно притъпен, но не и тъп.

Ревност?

Защото една пълнокръвна и летливо-волна природа в свободно състояние се явява алтернативно и агент, и реагент на привличането. Защото взаимодействието между агенти и реагенти, макар променливо във всеки момент, се движи с обратнопропорционални тласъци на засилване и намаляване, непрекъснато кръгово концентрично разширение и радиално проникване и препроникване. Защото контролираното осмисляне на флуктуациите на избирателния афинитет произвежда, при желание, флуктуации на томително задоволение.

Отчуждение?

Предвид на: а) запознанството с начална дата септември 1903 г. в дюкяна на Джордж Месайъс, крояч и шивач на дрехи по поръчка, Едън Кий №5; б) гостоприемството, лично предложено и прието с любезна двувзаимност и обвързаност; в) сравнително крехката младост, обект на пристъпи от амбициозност и великодушие, колегиален алтруизъм и любовен егоизъм; г) извънрасовото привличане, междурасовото съжителство, надрасовите прерогативи; д) предстоящото музикално турне в провинцията с общи текущи разноски и поделени нетни постъпления.

Бездушие?

Толкова естествено, колкото е и всеки един естествен акт на природата, изразен или възприет и извършен по механично природен начин от природни креатури в съответствие с неговата, нейната, тяхната природни същности на несходни сходства. Не толкова бедствено, колкото би било гибелното унищожение на планетата вследствие на сблъсък с някое тъмно слънце. По-малко осъдително от кражбата, грабежите по пътищата, жестокостта към децата и животните, присвояването на пари чрез измама, фалшификациите, обсебването, заграбването на обществени средства, злоупотребата с общественото доверие, симулациите, поразиите и прахосничеството, покваряването на малолетни, злонамереното оклеветяване, изнудването, незачитането на съда, палежите, държавната измяна, углавното престъпление, бунта в открито море, нарушението на чужди граници и права, кражбата с взлом, нощния обир, избягването от затвора, практикуването на противоестествени пороци, дезертирането от армията по време на сражение, клетвопрестъпничеството и лъжесвидетелстването, бракониерството, лихварството, шпионирането в полза на кралските врагове, превъплъщението, покушението, непредумишленото убийство, предумишленото и преднамереното убийство. Не повече неестествено, отколкото всички други променени процеси на адаптация към променените условия на съществуване в резултат на реципрочното равновесие между телесния организъм и присъщо придружаващите го факти като храни, напитки, придобити навици, редовно задоволявани наклонности, сериозни болести. Като повече от неизбежно, непоправимо.

Защо повече отчуждение, отколкото ревност, по-малко завист, отколкото бездушие?

От гаврата (брак) и гаврата (прелюбодеяние) не може да се получи нищо друго, освен гаврата (съвкупление), и все пак брачният поругател на брачно поругания остава невъзмутен от прелюбодееца поругател на поруганата прелюбодейка.

Какво възмездие, ако въобще се стигне до такова?

Убийство — никога, тъй като две злини не правят едно добро. Дуел по силата на кой кого — не. Развод — засега не. Разобличаване с помощта на механическа уловка (автоматично легло-капан) или свидетелски показания от човек (скрит зрящ очевидец) — още не. Завеждане на дело за нанесени щети чрез юридическо въздействие или симулиране на опит за покушение с факти, доказващи нанесени наранявания (самонанасени) — не е за пренебрегване. Или пък, по възможност, мълчаливо одобрение, начало на съперническо съревнование (материално: преуспяваща конкурентна агенция за реклами; морално: прокопсваща конкурентна агенция за интимност), пренебрежение, отчуждение, унижение, отделение, закрилящо отделилият се от другия, закрилящо отделителя от двамата други.

С какви размишления той, съзнателно противодействащият на неизвестната пустота, оправдал пред себе си собствените си чувства?

С предопределената крехкост на химена, предполагаемата неосезаемост на нещото само по себе си; със съществуващото несъответствие и непропорционалност между самоудължаващото се напрежение на предложеното нещо и самосъкращаващата се отмора след извършеното нещо; погрешните заключения за слабостта на жената и за силно развитата мускулатура на мъжа; променящите се етически кодове; естественият граматически преход чрез инверсия, невключващ никаква промяна на смисъла на изречението в минало свършено време (при синтактичен разбор, сочещ подлог в мъжки род, едносричен звукоподражателен преходен глагол с пряко допълнение от женски род) от изречение в действителен залог със съотносителни елементи в минало свършено време (при синтактичен разбор, сочещ подлог в женски род, спомагателен глагол и квазиедносрично звукоподражателно минало причастие с допълнителен деятел в мъжки род) в изречение в страдателен залог; непрекъснатото произвеждане на осеменители чрез размножаване; вечно повтарящото се производство на семенна течност чрез дестилация; безсилието на триумфа, протеста или отмъщението; безсмислието на възхваляваната добродетелност; летаргията на невежата материя; апатията на звездите.

До кое последно удовлетворение се приближили тези антагонистични чувства и размисли, веднъж сведени до най-простите си проявления?

Задоволство от вездесъщието както на източното, така и на западното полукълбо, от всички обитаеми земи и острови, изследвани и неизследвани (земята на следнощното слънце, островите на блажените, о, гръцки острови, Обетованата земя), от заоблени задни женски полукълба, ухаещи на мляко и мед, и от отделящата се сангвинична и семенна топлина, напомняща за отколешното семейство от закръглени извивки, неподлежащи на настроения под впечатление или на противоположности на изражение, издаващи безмълвна, неизменна, животинска зрелост.

Видимите признаци на предусещаното задоволство?

Приближаващата ерекция; пробуденото съчувствие; постепенното надигане; предпазливото разкритие; мълчаливото умисляне.

А после?

Целунал закръглените сладкодъхави мекосочни любеници на отзадието й, по една целувка върху всяко окълбено мекосочно полушарие, навътре помежду сладкодъхавите гънки с томителна, продължителна, възбудителна, устнодопирна целувка1672.

Видимите признаци на постусещаното задоволство?

Безмълвно умисляне; предпазливо умълчаване; постепенно притихване; угрижена неохота; приблизителна ерекция.

Какво последвало след това мълчаливо действие?

Сънливо обаждане, не толкова сънливо разпознаване, начеващо възбуждение, катехизисно препитване.

С какви видоизменения разказвачът отговорил на това препитване?

Отрицателни: изключил споменаването на тайната кореспонденция между Марта Клифорд и Хенри Флауър, кръчмарската свада при, в и около лицензираното заведение на Бърнард Кърнан & Co, с ограничена отговорност, на улица Литъл Британи №№ 8, 9 и 10, случката с еротичната провокация и бърза ответна реакция на ексхибиционизма на Гъртруд (Гърти), фамилно име неизвестно. Положителни: включил споменаването на представление с участието на госпожа Бандам Палмър в Лия в театъра Гейъти, улица Саут Кинг 46, 47, 48, една покана за обяд в ресторанта на хотел Уинс (Мърфис), улица Лоуър Аби 35, 36 и 37, един том с леко порнографско съдържание, озаглавен Сладостите на греха, анонимен, авторът — светски лъв, както и временното объркване, причинено от погрешно преценено движение по време на следобедното гимнастическо изпълнение, а името на жертвата (оттогава напълно възстановена) било Стивън Дедалус, преподавател и писател, най-големият засега оцелял син на Саймън Дедалус, без установено занимание, един въздухоплавателен подвиг извършен от него (разказвачът) в присъствието на свидетел, по-точно гореспоменатият преподавател и писател, с пъргава навременност на решението и гимнастическа гъвкавост.

Останал ли разказът в останалата си част невидоизменен от други изменения?

Абсолютно.

Кое събитие, или пък личност, изпъкнало като отличителен белег на разказа му?

Стивън Дедалус, преподавател и писател.

Какви ограничения на правата и съпружеските задръжки били доловени от слушащата и разказващата страна, касаещи ги лично, по време на този пресеклив и все по-лаконичен разказ?

Откъм слушащата страна: ограничение на собствената й детеродна плодовитост, тъй като бракът бил отпразнуван 1 календарен месец след 18-тата годишнина от раждането й (8 септември 1870 г.), тоест на 8 октомври, и консумиран на същата дата, в резултат на което се появила първата женска издънка, родена на 15 юни 1889-а, с вероятна начална дата на зачеването 10 септември същата година при пълноценно полово сношение с изхвърляне на семенната течност в естествения женски орган, което се случило за последен път пет седмици преди това, тоест преди 27 ноември 1893 г., тоест преди раждането на 29 декември 1893 г. на втората (и единствена мъжка) издънка, споминала се на 9 януари 1894 г. на възраст от 11 дни, което означава, че оттогава е минал период от 10 години, 5 месеца и 18 дни, по време на който половото сношение било непълноценно, без изхвърляне на семенна течност в естествения женски орган. От страна на разказвача: ограничаване на дейността му, както умствена, така и телесна, поради пълноценен умствен обмен между него и слушащата страна, непровеждан от времето на пубертета, белязан от менструален кръвоизлив у последната женска издънка на разказващата и слушащата страна, появил се на 15 септември 1903 г., така че се събира период от 9 месеца и 1 ден, по време на който и вследствие на предварително установеното естествено единомислие в недомислието между консумираните жени (слушателка и издънка) и определянето на пълна телесна свобода на действията.

Как?

Чрез различни и преповтаряни женски въпроси относно мъжките маршрути къде, на кое място, по кое време, за колко време, с каква цел, с кого, в случаите на временни отсъствия, замислени или осъществени?

Какво се преместило видимо над невидимите мисли на слушащата и разказващата страна?

Хвърлената сянка на една лампа с абажур, с променлива серия от концентрични кръгове с променящата се степен на светлосянката.

В какви посоки били легнали слушателка и разказвач?

Слушателка, изток — югоизток; разказвач, запад — северозапад; върху 53-ия паралел северна ширина и 6-ия меридиан западна дължина; под ъгъл от 45° спрямо земния екватор.

В какво състояние — на покой или движение?

На относителен покой спрямо самите тях и един спрямо друг. И на движение, което ги носело поединично и съвместно в посока съответно запад, напред и назад, ведно с присъщото постоянно въртеливо пътуване на земята по всепроменяшите се магистрали на непроменящия се космос.

В каква поза?

Слушателка: полегнала полустранично наляво, лявата ръка под главата, десният крак протегнат напред в права линия и почиващ върху левия крак, прегънат, в позата на Гея-Телус, задоволена, отпусната, набъбнала от семе. Разказвач: полегнал настрани, наляво, с прегънати ляв и десен крак, палецът и показалецът на дясната ръка почиващи върху челото, близо до горната част на носа в позата, която може да се види на една снимка, направена от Пърси Апджон, умореното детемъж, мъжътдете в утробата.

Утроба? Уморен?

Почива. Пътешествал е.

С кого?

Със Синдбад Лодкаря, и Тиндбад Тикваря, и Джиндбад Джандаря, и Уиндбад Уискаря, и Ниндбад Ножаря, и Финдбад Фъшкаря, и Биндбад Билкаря, и Пиндбад Пчеларя, и Миндбад Месаря, и Хиндбад Хлебаря, и Риндбад Рибаря, и Диндбад Дръндаря, и Виндбад Винаря, и Линдбад Лайнаря, и Ксиндбад Коткаря.

Кога?

По пътя към тъмното ложе му се препречил квадратният кръг на яйцето на птицата рух голямата гагарка на Синдбад Мореплавателя, в нощта на постелята на всички гагарки и рухове на Смуглобад Светлодат.

Къде?

18.1673

Да защото никога преди не го е правил това да поиска закуската си в леглото с две яйца откакто живеехме в хотел Сити Армс когато обичаше да се преструва на болен с отпаднал глас негово височество и се правеше на интересен пред онази стара вещица госпожа Райордан и си въобразяваше че й е влязъл под кожата а тя не ни остави и едно пени дори всичко отиде за литургии и молитви за благото на безценната й душа по-голяма скъперничка не съм виждала стискаше се за някакви си 4 пенса и то за нейния денатуриран спирт и само ме занимаваше с болестите си дето ги имала колкото щеш дърта дърдорка плещеше за политика и земетресения и за края на света дай преди това първо малко да се позабавляваме Бог да ни е на помощ ако всички жени са като нея никакви бански и изрязани деколтета сякаш някой я е карал насила да ги носи предполагам че е толкова набожна защото мъж няма да я загледа веднъж камо ли два пъти дано никога не заприличам на нея чудно как не ни караше да ходим със забулени лица но иначе беше добре образована жена разбира се и това дето не спираше да мели за господин Райордан тук и господин Райордан там предполагам че с радост се е отървал от нея и кучето й обичаше да души коженото ми палто и да се напъхва под полата ми особено като ми беше дошло и все пак това му харесвах на него вечно любезен с възрастните жени и келнерките а също и с просяците не виреше нос ей така без причина но има и друго защото ако се разболее от нещо по-сериозно по-добре е да отиде в болница където всичко е чисто но май трябваше да му го втълпявам цял месец ама тогава пък ще вземе да ми цъфне тука някоя медсестра дето я е вкарал в беля и тогава ще го изхвърлят като мръсно коте или пък някоя монахиня като на онази зацапана снимка дето е толкова монахиня колкото съм и аз да защото им е слаб ангелът и все за нещо хленчат като са болни искат да им стоиш диван чапраз и носът им да прокърви ще речеш О каква трагедия и с онзи поглед като че вече умира тогава на южния обиколен път когато си навехна глезена на партито с певците от хора в планината шугърлоуф същият ден когато бях облякла онази рокля госпожица Стак му донесе цветя най-смачканите от най-дъното на кошницата всичко би дала да се добере до спалнята на някой мъж с онзи неин глас на стара мома и си въобразяваше че умира за нея твоето лице лелея без него как ще преживея1674 въпреки че той приличаше повече на най-обикновен болен брадясал мъж та нали и татко беше същият освен това мразя да правя превръзки и да давам лекарства час по час ами когато си поряза палеца на крака с бръснача докато си кълцаше мазолите паникьоса се до смърт да не получи отравяне на кръвта но ако мен нещо ме заболи представям си как ще се грижи за мен какво внимание стой та гледай само че разбира се жената търпи и никога не вдига патърдия за едното нищо както те правят да сигурно някъде е сгазил лука виждам го по апетита му но не е любов ами глад значи или е някоя красавица на нощта там като бяхме в хотела и неговата история дето я съчини с помощта на цяла торба лъжи и тогава Хайнс нарочно ме задържа да знаеш кого видях помниш ли онзи Ментън и как не с онова огромно бебешко лице видях го и той представи си вчера се ожени а днес вече флиртува с онова младо момиче по време на Миорамата на Пул дето пристигна в града и му обърнах гръб когато се промъкваше с пълното съзнание каква беля може да стане но имаше нахалството да си измисля пред мен ама веднъж така му се пада получи си заслуженото това лапацало облещил очи по-голям глупак не съм виждала и на това му викат адвокат ли юрисконсулт ли отърва се щото не обичам скандали в леглото иначе или така де защото ако не е тази ще бъде някоя друга малка курвичка дето ще пребара или ще я забърше между другото ей тъй крадешком ох ох ако и другите го познаваха така както аз си го зная его и онзи ден навел се над нещо като писмо и дращи ли дращи а когато влязох в хола да взема кибрита и да му покажа какво пише за погребението на Дигнам във вестника сякаш нещо отвътре ми подсказа да го направя и той веднага закри листа с попивателната и се престори че уж мисли за работата си което значи че по всяка вероятност има някоя която е решила че той е мека Мария и може да го прилапа защото на неговата възраст всички мъже стават такива особено като вземат да приближават четирийсетте и ония гледат да им изкрънкат колкото може повече пари защото няма по-голям глупак от стария глупак и после взе да ме целува по задника както си му е навикът за да замаже положението не че пет пари давам с кого го прави и дали и преди съм знаела но държа да разбера за да не ми се шматкат под носа през цялото време като онази повлекана Мери прислужничката ни от Онатрио Теръс дето си подпъхваше отзад възглавнички само и само да го възбужда и каква гадост да усетиш миризмата й по неговите дрехи ами като открих онзи дълъг косъм върху сакото му като влязох изневиделица в кухнята а той ми се прави че уж пие вода 1 жена никога не им стига и разбира се вината си беше само негова дето разглезваше прислугата и ми предлага слугинчето да седне до нас на коледната ми трапеза о не тая няма да я бъде благодаря за предложението не и в моята къща ще ми краде картофи и стриди за по две лири и кусур и хоп забърза се при леля си да ходи трябвало да я навести моля ви се ами това ако не е пладнешки грабеж точно така си беше но аз съм стопроцентово сигурна че той си имаше туй-онуй с нея ама нали трябва време да ги спипаш защото той ще ми каже докажи де а то това е доказателството О да точно така нейната леля която много ама много обичала стриди а аз пък много много хубаво й рекох какво точно мисля за нея като й предложих да излезем навън за да бъдем само двете няма да падна толкова ниско да я шпионирам и да душа жартиерите които намерих в стаята й в петъка когато беше свободният й ден лично на мен те ми бяха предостатъчни и друго забелязах ей така с периферното си зрение как лицето й почервеня от яд когато й връчих предупреждението за напускане по-добре хич да ги няма по-добре сама да си оправям стаите и по-бързо ще го правя само да не беше това проклето готвене и хвърлянето на боклука и така му го пльоснах право в лицето или тя или аз напускам къщата не бих могла дори да го докосна като знам че е бил с тая повлекана мръсна стерва измамница и как смее да ме гледа в очите и да ме лъже и има нахалството да си тананика из цялата къща че дори и в тоалетната защото си въобразява че нищо не може да й се случи и той няма с пръст да я бутне знае че изобщо не е по силите му да устиска толкова дълго без да го върши значи трябва все с някого да го върши и последния път като се лепна за задника ми кога беше това май същата вечер когато Бойлан хвана ръката ми и я стисна разхождахме се край Толка в ръката ми друга се пъхва и в отговор на това аз само боцнах дланта му с палеца си ей така и си затананикахме майска месечина как сияе и нашепва за любов защото той си имаше едно наум за него а аз пък да не съм чак толкова глупава и взе че каза ще вечерям навън и после отивам в Гейъти но аз няма да му доставя това удоволствие във всеки случай то и Всевишният види че не се живее без разнообразие, не издържаш винаги и всякога една и съща стара шапка да носиш камо ли друго ами ако взема да си платя на някой млад красавец да го направи с мен тъй като не мога да си го направя сама младо неопитно момче няма начин да не ме хареса ще му завъртя главата само за малко да останем насаме и като останем ще му покажа жартиерите си новите и само като го погледна ще се изчерви ще го прелъстя знам какво предпочитат тези крехки мъжленца с едва набол мъх по бузите няма да ги стряскам от вратата за краката ще протакам с въпроси пък после отговори ами това ами онова ами трето ами четвърто с въглищаря да със свещеника да бих го направила защото му разказах за един декан на църква ли беше пастор ли който бе седнал до мен в парка на еврейския храм когато си плетях онова вълнено нещо явно не познаваше Дъблин и какво е това място и така нататък за паметниците и ме разпитва за разните му скулптури сякаш ме изпитваше колкото повече му отговарях толкова повече се настървяваше кой според вас кажете ми сега кой смятате кого мислите кажете му името кой според вас ами кой е германският император да представете си че това съм аз мислете си за него можете ли да го почувствате опитва се да ме изкара курва някаква щом нещо не му изнася туря му кръст и досега на неговата възраст просто разруха за всяка жена и никакво удовлетворение само се преструва че й харесва докато той се изпразни и после свършвай самичка както намериш за добре както и да е от това устните пребледняват но така или иначе вече всичко е свършено веднъж завинаги с тези разговори за света а що се отнася до онова то за повечето хора неповторим си остава само първият път след него всичко е рутина вършиш го механично и след това не се и замисляш защо да не можеш да целунеш мъж преди да си се омъжила за него понякога се влюбваш лудо защото така го чувстваш и е толкова хубаво как облива цялото ти тяло и едва се сдържаш искам някой мъж който и да е да ме грабне ама когато и той е там в обятията си и да ме целуне и да ме притисне нищо не може да се сравнява с една дълга и пламенна целувка дето чак душата ти засмуква и те парализира а после как мразя изповедите след това като ходех при отец Кориган той ме опипа отче и какво от това къде по-точно и останах на пейката край изкуствения канал като глупачка но къде дете мое на кое място по крака ли отзад ли в горната му част там ли беше да още по-височко май на онова място на което седиш като сядаш да О Боже Господи не може ли да каже дупе и да се свърши и какво общо има това и какво толкова се мъчи да го извърта забравила съм отче не отче и винаги си мисля за истинския отец от плът де за какво му е притрябвало да знае всичко това след като вече съм се изповядала пред Бога имаше хубава пухкава ръка дланта му винаги влажна но какво толкоз нямам нищо против да я усетя нито пък той ако се съди по месестия му бичи врат стегнат в католишки хамут дали ме позна в изповеднята аз виждах лицето му но той разбира се не можеше да види моето никога не го обръща никога не си позволява но въпреки това очите му бяха зачервени това си го спомням когато умря баща му без жена разбира се са изгубени май наистина е ужасно мъж да плаче още повече свещеник бих искала да ме прегърне точно в такъв миг с все одеждите си и миризмата на тамян с която са пропити като на папата освен това няма опасност да си с пастор когато си омъжена те много внимават за себе си после си даваш лептата на Негово светейшество папата и за покаяние дали днес остана доволен от мен едно нещо което никак не харесвам у него дето обича да ме шляпва по задника на излизане ама така фамилиарно в антрето въпреки че изсмивайки се му казах че не съм нито кон нито магаре нали така но предполагам че е мислил я за баща си я за нещо друго дали стои буден и мисли за мен или ако сънува дали сънува мен кой му беше дал това цвете каза че го бил купил лъхна ми на някакво питие не беше уиски нито бира или пък на онова сладникаво лепило с което мажат афишите или на някакъв ликьор от който бих искала и аз да опитам онези жълти и зелени напитки с отровно наситени цветове които пият контетата като се курдисат пред задния вход на операта е цилиндри на главата опитах веднъж топнах пръст в чашата на американеца с катеричката дето говореше с татко за марки едва си държеше очите отворени след последното почерпване с портвайн и месната консерва която имаше приятен солен вкус да защото и аз се почувствах самотна и отпаднала и заспах като пън в мига в който тупнах в леглото докато онази гръмотевица не ме стресна сякаш беше дошъл свършекът на света Боже бъди милостив към нас помислих си че небесата са се продънили за да ни накажат и набързо се прекръстих и трескаво изшептях една Аве Мария също като онези страшни мълнии в Гибралтар после ще ми разправят че нямало Бог а какво ще направиш като ливне пороят и потопът заприижда отвред нищо освен да се разкаеш свещта която запалих онази вечер в параклиса на улица Уайтфрайърс за месец май виждаш ли донесе ни късмет въпреки че ако ме чуе веднага ще ми се присмее защото той никога не ходи на църква нито на литургия нито на служба вика че душата че нямаш душа че отвътре а само сиво вещество защото не знае той какво е да имаш душа да когато запалих лампата да защото той се изпразни вече 3 или 4 пъти с този негов баснословно голям червен дявол а аз си викам леле жилата му или както му викат ще се пръсне въпреки че носът му не е толкова голям1675 след като се съблякох и спуснах щорите след всичките часове дето ги прекарах в обличане и парфюмиране и ресане като желязо стърчи като някакво дебело яко издуто дуло през цялото време сигурно е ял много стриди поне няколко дузини има хубав глас за пеене не никога през живота си не съм имала друг с такива размери чувсташ го как ти влиза изпълва те докрай и догоре трябва да е изял цяла овца но нали това е идеята нали трябва да ни накарат да се чувстваме точно така с тази голяма наша дупка по средата като че някой Жребец ти го е напъхал навътре-навътре защото те само това искат от теб с онзи облещен непоколебим похотлив поглед та чак трябваше да притворя очи но спермата му не беше чак толкова обилна като го накарах да го извади и да се изпразни върху корема ми и като знам колко му е голям но толкоз по-добре в случай че не всичко се изпере както трябва и затова последният път като му позволих да се изпразни в мен какви хубави изобретения правят за сметка на жените за да може мъжът да си получи пълното удоволствие докрай но я ги накарай да поемат и частичка от нашето белким разберат какво ми беше на мен с Мили никой няма да повярва а после като взеха да й никнат зъбки ами мъжът на Мина Пюърфой о спестете ми тая история дето й правеше по едно дете или близнаци всяка година като по часовник и дрехите й вечно напоени с бебешка миризма а едното се роди с лизнат нагоре щръкнал перчем Иисусе-йо детето е негро и последния път като отидох у тях цял отбор дечурлига се прескачат едно друго падат стават така врещят че думите си не можеш да чуеш така се доказват колко са мъжествени и не мирясват докато не ни напомпат като слоници или не знам още какво да предположим че рискувам да имам още едно не от него въпреки че ако тоз ми беше мъж щях да родя хубаво здраво дете но всъщност знам ли едно е сигурно Полди хвърля повече семе в това няма никакво съмнение дали защото е срещнал Джоузи Пауъл или погребението или дето си е мислил за мен и Бойлан дали това го е подбъзнало е той може да си мисли каквото ще сега щом от него ще се почувства по-добре много добре знам че двамата се занасяха когато аз се появих на сцената и той танцуваше с нея и се беше лепнал до гъза й онази нощ когато Джорджина Симпсън празнуваше новата си къща а после пък търсеше как на мен да си го изкара като я видя да подпира самотно стената останала без кавалер и може би затова започнахме онзи спор за политика той го започна не аз когато се подсмихна че нашият Господ Бог бил дърводелец и на това вече не издържах и разбира се се разплаках защото жената е много чувствителна на всякакви теми и после побеснях вътрешно задето му се дадох така лесно но истината е че той лапна по мен и вика че Той бил първият социалист представи си и това така ме вбеси за малко да му дам да се разбере аз на него но от друга страна пък знаеше толкова много неща особено за тялото и какво имаме вътре в него все неща които самата аз винаги съм искала да науча какви неща носим у себе си дето ги пише в домашен лекар и все чувах гласа му не спираше да дърдори дори когато стаята беше препълнена и все го гледах след това се престорих че двете сме се сдърпали заради него защото той си пада малко ревнивец и не спира да пита с кого излизаш при кого отиваш и аз му викам при Флои и тогава ми подари едно томче със стихотворения на лорд Байрон и онези три чифта ръкавици и с това въпросите приключиха за мен не е никакъв проблем да го накарам да се сдобрим когато си пожелая знам как да го направя май пак е подновил връзката си с нея подозирам че е така сигурно се виждат някъде много лесно мога да разбера щом престане да яде лук ще знам и много други начини имам например ще го накарам да ми оправи якичката на блузата отзад или пък на излизане от къщи лекичко ще го докосна с воалетката и ръкавиците си 1 целувка и е мой всички други ще се разлетят като пилци но дай първо да видим дали ще отиде при нея тя разбира се ще се почувства много поласкана ще се преструва че още е лудо влюбена в него че аз едва ли бих имала нещо против тогава ще се хвана да отида при нея и ще я попитам ти обичаш ли го и ще я погледна право в очите мен не може да ме измами но нищо чудно той да си въобрази че се е влюбил и да й направи признание с онази негова размекнато разлигавена физиономия както постъпи и с мен въпреки че навремето аз бая се потрудих докато се стигне дотам но дори и това ми хареса у него защото умееше да крие чувствата си и не беше готов да кандиса току-тъй при мене обаче се оказа готов само изчакваше удобния момент и онази вечер в кухнята меся си аз тесто за картофени кнедли искам нещо да ти кажа но само на теб и се правя на много сериозна а ръцете ми целите в тесто и брашно във всеки случай предишната вечер докато си говорехме за мечти и сънища аз се бях разприказвала прекалено много а не исках да знае повече отколкото е здравословно за него а онази Джоузи пък където ме види почва да ме дърпа и да ме притиска към себе си когато и той е там да види сигурно си въобразява че него прегръща и аз й викам недей че съм се измила от горе до долу а тя да не остане по-назад пита и навътре ли жените обичат да подхвърлят такива гаднички намеци особено пък в негово присъствие защото познават по невинно премигващите му лукави очички издаващи уж безразличие че му става приятно и това никак не ме изненадва защото по онова време той беше много красив правеше се на мрачен романтик ала лорд Байрон което ми допадаше въпреки че беше прекалено хубав за мъж но това продължи допреди да се сгодим после обаче тя като че престана да го харесва а онзи път когато прихнах да се смея като изоглавена и се превивам и не мога да се спра и всичките ми фиби изпадаха една след друга и цялото ми косище се разпиля много ти е смешно вика ми тя да защото ми завиждаше защото се досещаше защо ми е толкова весело защото й бях подшушнала за туй-онуй дето ставаше между нас не всичко разбира се само колкото да й потекат лигите но какво съм аз виновна че кракът й не стъпи у нас дълго след като бяхме вече женени чудя се как ли се чувства сега след като трябва да търпи тоя неин смахнат съпруг и как само е повехнало лицето й чертите й са се изострили последния път като я видях направо изглеждаше смазана трябва да е било след поредния им скандал защото веднага усетих как се е наточила да охули всички съпрузи на света и най-вече него да окаля и какво ми каза тогава О да че понякога като го прихванат лудите си лягал в леглото без да си свали калните обувки представи си само да си лягаш до такъв дето току-виж му щукнало да те заколи и ще го направи като едното нищо какъв човек не че е единственият всички полудяваме от време на време ала виж Полди където и да ходи винаги си избърсва краката в изтривалката преди да влезе вкъщи, независимо дали навън пече или вали и винаги сам си лъска обувките и винаги сваля шапката си когато влиза отвън ето така а онзи шляпа из улиците по чехли търси да съди някого си за £10 000 заради някаква си пощенска картичка песента ти е изпята о сладка моя Мей такова нещо може направо да те скапе толкова изперкал че обувките си не се сеща дори обувките си да свали кажи ми какво да правиш с такъв човек по-скоро ще умра 20 пъти отколкото да се омъжа за някой от безценния им пол разбира се моичкият едва ли щеше да намери нещо по-добро от мен дето да му търпи магариите както аз правя да се прибира посред нощ аз отдавна спя така де и той го знае дълбоко в себе си ами да вземем онази госпожа Мейбрик която отрови съпруга си и за какво знам ли май защото се влюбила в друг да но открили че той си бил истински злодей да извърши такова нещо без да й мигне окото разбира се някои мъже точно това заслужават такива гадняри са и нарочно те вбесяват и ти си най-лошата в целия свят да а тогава защо толкова се натискат да се женят за нас като сме толкова лоши и всичко останало да точно така защото никакви ги няма без нас загубени са сложила му бял арсеник в чая направо от мухоловката нали така беше все се чудя защо ли я наричат така но ако го попитам ще ми каже че било от гръцки и така нататък о стига остави ме да си умра проста сигурно е била много влюбена в другия за да се реши на такова нещо за което право на бесилото отиваш О сигурно пет пари не давала ако си е била такава по природа пък и те не са чак такива зверове да хванат жена и да я обесят току-тъй нали така или те всички са толкова различни Бойлан винаги говореше как харесвал формата на краката ми която бе забелязал още преди да се познаваме когато заедно с Полди бяхме в чайната на Дъблински пекарни и тогава се заливах от смях и през смеха си се опитвах да доловя какво казва поклащах нервно крак и тогава двамата си поръчахме 2 чая и обикновени хлебчета с масло забелязах че ме фиксира беше с двете си сестри стари моми когато станах и попитах момичето къде е мястото какво пък още малко и щях да прокапя с онези черни впити в тялото бричове които ме принуди да си купя и за които ти трябва най-малко половин час докато ги събуеш и винаги се подмокрях с тези негови перверзни прищевки които се сменяха през седмица и така се замотах че си забравих велурените ръкавици на поставката отзад и повече не се намериха взела ги е оттам някоя изискана дама крадла а той се разфуча да пуснем обява в Айриш Таймс че има изгубени ръкавици в дамската тоалетна на Дъблински пекарни на улица Дейм който ги намери да ги върне на госпожа Мариън Блум и на излизане през въртящата се врата пак усетих погледа му върху краката си и като се обърнах назад видях че ме гледа затова след 2 дни пак отидох да пия чай точно там с надеждата но го нямаше а как само му подейства като ги кръстосах още в другия салон първо харесал тесните ми обувки все едно че по очите си стъпвах но и ръката ми е красива как можах да забравя онзи пръстен с камъка дето отговаря на моя месец толкова красив аквамарин тогава щях да го пленя на секундата както и златната гривна всъщност аз не харесвам толкова краката си и извивката на ходилото но веднъж само с това ходило до доведох до оргазъм беше след онзи нескопосано скалъпен концерт на Гудуин и беше толкова студено и ветровито добре поне че в къщата имаше ром да се постоплим пък и огънят не беше съвсем угаснал когато ми предложи той да свали чорапите ми там на килимчето пред камината на улица Ломбард да както и още един път тогава обувките ми бяха ужасно мръсни беше ме карал да стъпвам във всички конски фъшкии по пътя хубаво викат че не е много с всичкия си и ми казва че от 10 възможни мога да дам 9 точки на Кати Ланер1676 попитах го какво иска да каже с това но забравих какво ми отвърна защото точно тогава до нас се развика един от продавачите на вечерното издание а мина и онзи мъж с къдравата коса от мандрата на Люкан дето беше така любезен май бях виждала лицето му и преди беше ми страшно познато отнякъде забелязах го докато опитвах маслото нарочно се позабавих както направих и с Бартъл Дарси който се майтапеше като сграбчи да ме целува върху платформата за хористите след като изпях Аве Мария на Гуно какво още чакаме любов О моя целувка дай ми ти и после си върви което е коронното ми изпълнение той със слабия си тенекиен глас се беше нещо разгорещил страшно се възпламеняваше от начина по който взимам ниските тонове винаги реагираше екзалтирано ако можеше да му се вярва аз пък харесвах начина по който свиваше устата си при пеене после ми каза ама не е ли ужасно дето го направихме на такова място аз обаче не виждам нищо толкова ужасно в това ще му кажа един ден не сега и ще го изненадам ауу ще го заведа там ще му покажа мястото направихме го и толкоз харесва ти не харесва ти налага се да го преглътнеш ако не много ти здраве защото си въобразява че нищо не може да се случи без негово знание нямаше никаква ама никаква представа за майка ми допреди да се сгодим иначе нямаше да ме вземе толкова евтино колкото успя самият той е 10 пъти по-кофти перверзник такъв дето ме молеше да му отрежа едно парченце от долните си гащи беше същата вечер когато се прибирахме и точно тогава пресичахме площад Кенилуърт целуна ме вътре в кръглия отвор на ръкавицата където се закопчава и се наложи да я сваля взе да ми задава едни въпроси дали може да попита как изглеждала спалнята ми затова му я оставих да я задържи направих се че съм я забравила нека си мисли за мен и той мигом я натика в джоба си но разбира се той винаги е бил луд на тема женски долни гащи хич не е трудно да се види защото винаги зяпа онези нахакани безсрамнички дето са плъзнали сега да карат велосипеди из целия град вятърът вдига полите им чак до пъпа дори когато и двете с Мили сме излезли с него навън като онзи път на благотворителния базар на открито и жената с кремавия муселин застанала точно срещу слънцето за да може да й се види всеки атом от анатомията ами онзи път като ме гледаше отзад вървеше подире ми в дъжда аз обаче го видях преди той да ме види стоеше на ъгъла на пресечката на Харолдс Роуд с новата си мушама и шал с цветовете на клуба по крикет Зингари да си показва ината и кафявата шапка досущ коцкар какво търсеше там където въобще не му е работа значи те могат да кръшкат и да си взимат каквото им се прииска от всяко мърдащо нещо с пола на гъза без да им се задават неудобни въпроси а в същото време много държат да знаят къде си била къде отиваш усещам го как пълзи и се спотайва подире ми очите му забодени във врата ми отзад отдалечих се от къщата разбрах че положението се напече затова се обърнах наполовина и се заковах на място а той взе да ми вади душата да кажа да докато най-накрая бавно свалих ръкавицата си без да свалям очи от него той ми подхвърли че в този дъжд ще настина с прозрачната си ажурна блуза какво ли не би измислил само и само да си напъха ръката по-близо до гащите ми гащите ми гащите ми при това голямо блаженство докато най-накрая му обещах че ще сваля гащичките от куклата си и ще му ги дам да си ги носи в джоба на сакото O Maria Santissima1677 приличаше на страхотен глупак оклюмал в дъжда иначе прекрасни равни бели зъби не можех да им се нагледам и взе да ме умолява да си вдигна оранжевата фуста с която бях тогава с много богат набор каза че наоколо няма никой и ако откажа ще се свлече на колене пред мене направо върху мократа земя ако не го направя ужасно упорит човек и нека си изцапа дрехите заради мен не можеш да знаеш каква прищявка ще им хрумне като останете насаме така освирепяват като си искат хич не ги интересува дали някой ще мине в този момент или не затова я повдигнах лекичко и го пипнах по панталоните му ама отвън без да бъркам вътре така правех и с Гарднър ръката ми с пръстена готова да го спре ако се наложи защото мястото беше съвсем открито а в същото време умирах от любопитство да разбера дали е обрязан или не а той целият трепереше като в треска много искат да свършат ама набързо набързо да си получат удоволствието докрай а в това време татко ме чака за вечеря а той ми вика ще му кажеш че си си забравила портмонето в месарницата и се е наложило да се връщаш какъв изпечен Измамник излезе после ми написа писмо с онези думи в него как не го е срам да ги пише на жена която и да е след всичките му салонни маниери с което ужасно ме притесни и след това като се видяхме има наглостта да ме пита дали ме е обидил а аз стоя със сведени очи но той разбира се забеляза че не съм обидена виж за умен умен е а не като онзи глупак Хени Дойл който вечно нещо ще скъса или счупи докато играехме шарадите си мразя кутсузлиите не че знам какво точно значи но разбира се трябваше да му отговоря не от благоприличие не те разбирам така му казах и не е ли естествено и на всичкото отгоре беше придружено с картинка на жена също като там върху онази ограда в Гибралтар с онази дума която не успях да открия в никакъв речник само дето дечурлигата я научаваха още невръстни и после взе да ми пише по едно писмо всяка сутрин понякога и по два пъти на ден харесвах начина по който ме ухажваше много умееше да се оправя с жените после пък ми изпрати 8 големи мака защото моят рожден ден е на 8-и после и аз му писах след като ме целува толкова дълго до забрава в Долфинс Барн направо не мога да го опиша сякаш не не може да се сравни с нищо на света но не го биваше в прегръщането не го правеше като Гарднър надявам се че ще дойде в понеделник както каза по същото време четири часа ненавиждам хора които ти пристигат в къщата когато им скимне зън-зън на вратата и ти си мислиш, че е зарзаватчията а то се оказва някой съвсем друг а ти си неглиже или пък вратата към мръсната и неподредена кухня се отваря от течението онзи ден когато старият беловлас Гудуин ми цъфна във връзка с концерта на улица Ломбард а аз със зачервено лице гледах да сготвя на бърза ръка едно варено о професоре не ме гледайте му викам ужасно изглеждам да но той посвоему си е истински джентълмен държа се много учтиво по-учтиво от това не можеше да бъде няма кой да отвори вместо теб и да каже че те няма ами трябва да надничаш през транспарантите като онова куриерче днес първото което си помислих е че ми е вързал тенекия и ми се подмазва с портвайн и праскови и тъкмо се разтресох от нерви как не го е срам да ме прави на глупачка когато дочух отривистото му чукчукчук на вратата може би закъсня малко защото беше 3 и 1/4 когато видях 2-те момичета на Дедалус да се връщат от училище никога не знам колко е часът пък и този часовник дето ми го даде май въобще не върви точно трябва да го занеса да видят какво му има когато хвърлих едно пени на еднокракия моряк за Англия мой свиден дом и си подсвирквах омайница малка сърце ми открадна и дори не се бях преоблякла нито напудрила нито нищо а точно след една седмица тръгваме за Белфаст толкоз по-добре че той трябва да отиде в Енис за годишнината от смъртта на баща си на 27-и защото няма да е никак приятно ако предположим че стаите ни в хотела се случат една до друга и ако се стигне до игрички така де нали ново легло не мога да му кажа престани и ме остави на мира а другият слухти от другата стая той или някой протестантски свещеник1678 дето или ще вземе да кашля или да думка по стената и тогава на следващия ден той няма да ми повярва че нищо не сме правили да лъжеш съпруга си може но не и любовника си след като веднъж съм му казала че ние с него отдавна вече не го правим повярвай ми не по-добре да си върви закъдето и без това е тръгнал пък и с него винаги се случва някакъв конфуз като онзи път като пътувахме за концерта на Малоу в Мерибъро и той поръча по една гореща супа и в същия миг откъм перона иззвъняха че трябва да се качваме и той хукна към влака с все супата разплиска я гледаше да я изсърба надве-натри какво нахалство и келнерът хукна подире му вдигна се страхотна олелия писъци крясъци и светая суматоха защото локомотивът бавно потегляше но моичкият отказа да плати преди да си е изсърбал супата докрай и разбира се се намериха двама господа от вагона в трета класа дето се развикаха че човекът е прав а на него толкоз му трябваше особено като вземе да се инати понякога или като му влезе някоя муха в главата добре поне че успя да отвори вратата на купето с джобното си ножче иначе щяхме да откараме чак до Корк защото ни бяха заключили отвън предполагам за да си отмъстят О как обичам да се возя в поклащащ се влак или в кола с хубави меки седалки и облегалки дали ще купи билети за първа класа заради мен може да му се прииска да го направим във влака ще бутне бакшиш на кондуктора О да но винаги ще се намерят неколцина обичайни идиоти от мъжки пол да ни зяпат с плувнали в тъпота очи онзи мъж беше едно изключение най-обикновен работник дето ни остави сами в купето когато отивахме към Хаут интересно ми е да науча нещо повече за него 1 или 2 тунела може би после поглеждаш през прозореца и всичко ти се струва по-красиво и после се връщаме ами ако реша да не се върна какво ще кажат тогава избягала е с него такава сензация може да помогне на примадонската ми кариера последният ми концерт беше кога повече от година мина в залата Света Тереза на улица Кларъндън писъмца и кратки бележки а сега са наели да им пее Катлин Кърни1679 и такива като нея защото нали баща ми е в армията1680 и аз пея разсеяния просяк1681 и носех значка в чест на лорд Робъртс1682 пък и то ми личи на лицето а пък Полди не е достатъчно ирландец въпреки че навремето успя да ме пробута да пея Stabat Mater като кръстосваше града и разправяше наляво-надясно че пише музика към химна Светлина пътеводна аз го подучих на това но йезуитите разбраха че този дето им думка по пианото мен Ти води ме е масон и плагиатор защото музиката беше от някаква стара опера да а и тогава все се навърташе около онези Шин Фенове или както там се наричат повтаряше като папагал изконните им глупости и измислици и веднъж дето ми каза че онзи там дребен безврат човечец бил страшно интелигентен то пък излезе че е самият Грифит1683 ами по нищо не му личеше само това мога да кажа но май той беше човекът свързан с онзи бойкот мразя политиката след войната в Претория и Лейдисмит и Блумфонтейн където Гарднър лейтенант Станли 8-и батальон, 2-ри Източен Ланкашърски полк си отиде от коремен тиф а как хубаво му стоеше униформата и стърчеше над мен ама точно колкото трябва сигурна съм че е бил храбър войник каза ми колко си красива същата вечер когато се целунахме за сбогом при шлюзовете на канала моята ирландска красавица беше пребледнял от вълнение задето му предстоеше да тръгва или пък задето можеха да ни видят от пътя едва се крепеше на краката си а аз така се бях разпалила както никога преди защо по дяволите не сключват примирията още в началото на войната или пък старият чичо Крюгер1684 и останалите стари крюгеровци да вървят и да се избиват помежду си вместо да се трепят с години и да умират такива млади красиви мъже и то от тиф поне да го бяха застреляли щеше да е по-честно харесва ми да ги гледам като минават на парад първия път когато видях такова нещо беше шествието на испанската кавалерия в Ла Рок и после колко красиво беше като погледне човек към залива от Алхесирас всички светлинки по скалата като светулки или пък онези тренировъчни маневри върху 15 акра1685 Черната гвардия1686 с техните шотландски килтове в параден марш после 10-и хусарски полк на Уелския принц или уланите1687 О те са страхотни или Дъблинския полк дето спечелиха при Тугела1688 а баща му забогатял като продавал коне на кавалерията дано в Белфаст ми купи някой скъп подарък след като получи от мен каквото иска там правят прекрасно памучно бельо или пък някое красиво кимоно да не забравя да си купя нафталин на топчета като предишния път за да сложа в чекмеджетата със спалното бельо ще ми бъде много забавно да излезем двамата да пазаруваме да си купуваме разни неща в непознат град по-добре да си оставя вкъщи венчалната халка голямо въртене ще падне докато прескочи кокалчето ми и нищо чудно за разтръбят в тамошните вестници или пък да докладват на полицията но ще си помислят че сме женени О всички да вървят по дяволите да се обесят на първото дърво ама пък мен само колко ме интересува нали той има пари пари и освен това не е женен така че по-добре някой да му ги измъкне само да мога да разбера дали наистина ме харесва като се пудрех май ми се стори че съм бледа и безцветна особено отблизо в малкото огледало в което рядко изглеждам добре а и той колко време се клатушка отгоре ми възседнал ме приклещил ме с огромните си бедра пък и тежък натиска ме с косматата си гръд разпръхтял се няма как да не му легнеш да му се подложиш на тях им е най-хубаво да ти го напъхат заднишката както госпожа Мастиански ми каза че и нейният мъж го правел като кучетата на всичкото отгоре я карал да плези език колкото може като разгонена кучка а като го гледаш такъв един свитичък тих любезен и на китара знае да подрънква никога няма да кажеш на какво са способни като го гледаш в онзи син костюм с модерна вратовръзка и чорапи с небесносин копринен кант със сигурност е богат познава се по кройката на костюмите му и по тежкарския часовник но за тези там няколко минути си е същински дявол рогат като се върна след вечерното издание скъса билетите на парченца разпсува се ядно защото бил изгубил 20 лири така каза и то заради онзи аутсайдер който спечелил и едва не си го изкара на мен задето Ленехан му подшушнал тая интифа затуй взе да го пустосва да попържа да го праща в пъкъла тоя хрантутник дето ме хързулна ами мен как само ме опипваше на аванта като се връщахме от благотворителния обяд в Гленкри онова дълго друсане по възвишенията на федърбед след като кметът на Дъблин щеше да ме изпие с похотливите си очички и Вал Дилън оня тлъст езичник аз първа го забелязах по време на десерта докато чупех лешниците със зъби как само ми се искаше да си оближа пръстите да излапам всичко до последната троха от онова пиле толкова беше вкусно и с препечена кожичка крехко топи се в устата само че не исках да омета всичко в чинията си пък и онези вилици и ножове за риба върху които се виждаше клеймото за сребро чиста проба как ми се щеше да си свия една-две колко му беше да ги пъхна в ръкава си докато ги въртях в ръце нали все от тях зависим от техните пари в ресторанта за всяка хапка която слагаш в устата си трябва да сме благодарни за мизерната чаша чай да го смятаме да голямо благоволение само задето сме имали честта да бъдем забелязани но какво да се прави така е разделен светът но ако тая работа с него ще продължава тогава искам най-малко още две от най-хубавите шемизети на първо време и още да ама не знам какви дамски гащи харесва предполагам съвсем никакви ами да и в Гибралтар половината момичета никога не носят гащи ходят си голи отдолу както Бог ги е създал и онази певица от Андалусия с нейната манола1689 въобще не се криеше че е без гащи ами да и още защото и на втория чифт копринени чорапи пуснах бримка и то след като ги бях носила само един-единствен ден можех да ги върна обратно в Люърс тази сутрин и да им вдигна скандал и да накарам оная малка мърла да ми ги смени но просто не ми се разправяше нито ми се искаше да рискувам и да го срещна случайно и така да разваля всичко и един от онези прилягащи ви като ръкавица корсети дето сега ги рекламират с намаление в Лейди с втъкан ластик на бедрата сегашния го постегнах но не върши работа какво пишеше, че правят фигурата елегантна като отнемат 11 до 6 от излишъците в онази противна наглед разливаща се широчина в долната част на гърба а и от корема ще ми отнеме защото напоследък бая се е окръглил трябва да престана с бирата на обяд взе много да ми харесва въпреки че последната партида която ни изпрати О Рорк беше напълно изфирясала много бързо се напечели тоя човек да точно така Лари му викаха и онзи мизерен подарък дето изпраща за Коледа селски кейк и бутилка помия която трябва да минава за бордо която въобще не се пие Бог да му е на помощ пинтия ненасмукала се трябва да започна пак упражненията за дишане дали не помагат и срещу затлъстяване но да не се престаравам защото сега кльощавите не са на мода виж жартиери имам и то виолетови сложих си ги днес това е всичко което ми купи от чека който получи на първи О и лосиона за лице съм свършила вчера изтръсках последната капка с него кожата ми става като нова от него колко пъти му повторих отиди да ми го поръчаш на същото място и в никакъв случай не забравяй Бог знае дали въобще се е отбил въпреки всичките ми натяквания все едно ще разбера по шишето а в противен случай очевидно ще трябва да използвам собствената си пикня прилична на телешки бульон или пилешка супа ароматизирана с опопонакс и теменужки защото кожата ми май е загрубяла и поостаряла а отдолу е много по-фина там където ми се е обелила на пръста след като се изгорих жалко че цялата ми не е такава и четирите мизерни кърпички от по 6 комплекта ясно че на този свят не става без стил трябва да изглеждаш шик а то всичко отива за храна и наем само да ми паднат пари така шикозно бих ги профукала казвам ти със стил и размах понякога как само ме избива отвътре да изсипя цяла шепа чай в чайника а не да меря да се стискам и да цепя косъма надве да си купувам чифт все стари обувки а тези новите харесват ли ти да и още как колко струват и нямам никакви дрехи ама никакви кафявият костюм после полата и жакетът и онзи който в момента е на химическо чистене стават 3 какво е това за една жена да стигна дотам да си прекроявам старата шапка да си изкърпвам старите дрехи ами как тогава мъж да спре погледа си върху мен то жените те отминават сякаш си сянка защото знаят че нямаш паралия до себе си а всичко поскъпва с всеки изминал ден особено през последните четири години а на мен колко още ми остават докато стана на 35 аз съм на на колко на колкото съм толкова ще навърша 33 през септември така ли излиза ами погледни моля ти се тая госпожа Галбрейт която е много по-възрастна от мен срещнах я като излизах миналата седмица да поувехнала е но беше невероятно хубава буйна красива коса чак до кръста и я отмяташе назад също като Кити ОШей1690 от улица Гранъм всяка сутрин щом станех първо тичах до прозореца да я погледам отсреща как реше косата си сякаш беше влюбена в нея много жалко че се запознах с нея само ден преди да се преместим а и госпожа Лангтри Лилията от Джързи1691 в която самият Уелски принц беше влюбен предполагам че и той по нищо не се различава от останалите мъже всички са един дол дренки само дето фамилията му е кралска виж по-скоро с негър бих опитала още прави впечатление нищо че е колко май 45 около нея имаше и някаква забавна история свързана с ревнивия й съпруг какво беше нещо там ставаше дума и за нож за стриди той тръгнал не значи карал я да носи някаква тенекия около кръста си1692 и Уелският принц да точно така по една случайност имал у себе си ножче за стриди това просто не може да бъде вярно сякаш четеш някоя от онези книги които той все ми носи например измислиците на господин Франсоа1693 дето уж бил монах и детето дето се родило от ухото й защото чревцата й излезли от правото черво много му отива на Божи човек да ги пише такива и нейната п-ка хайде де никой не може да се сети какво значи това много мразя притворството на тия мерзавци и за всички е ясно че това не може да бъде вярно както и при Руби и Красиви тирани нея пък на два пъти ми я носи спомням си че като стигнах до страница 50 там когато тя го завързва на един ченгел и започва да го шиба с камшик ясно че в това няма никакво удоволствие за жената всичко са чисти глупости и измишльотини и там дето пиел шампанско от обувката й след края на бала както и с детето Исус в яслата в Инчикор в ръцете на Дева Мария едно е сигурно че от никоя жена не могат да извадят такъв голям младенец и затова първо си мислех че тя го е родила от хълбока и как да използва цукалото като й се наложи пък от друга страна е знатна дама но разбира се че се е чувствала поласкана той все пак е Негово кралско височество когато беше в Гибралтар в годината когато съм се родила бас държа че много лилии е открил там където бе посадил дръвчето че и други неща е посадил по време на престоя си нищо чудно и мен да ме е посадил ако беше дошъл на посещение малко по-рано и тогава нямаше да съм тук сега той просто трябва да се откаже от този Фриман с неговите мизерни шилинги които едва изкарва и да си намери прилична работа в някоя кантора или нещо подобно където ще може да взима редовна заплата или в банка където да го сложат на един трон да брои пари по цял ден но разбира се той предпочита да лентяйства да хайлазува да се мотае из къщата така че не можеш да шавнеш без да те попита какво ще правиш днес каква ти е програмата поне лула да пушеше като татко че да замирише на мъж в тая къща а не да ми се преструва че обикаля да търси реклами като можеше да си остане при господин Къф и още да е там като ме изпрати да опипвам почвата и аз оправих работата закърпих отношенията им дори повишение за малко да му издействам да стане началник а той всичко развали защото господинът така ме погледна веднъж или два пъти а отначало се държа съвсем строго и официално същински сухар наистина госпожа Блум само дето се чувствах ужасно с овехтялата си рокля дето е вече за боклука и загубих нишката на разговора дето дори нямаше едно свястно деколте но нали сега такива са отново на мода накрая разбрах че не си струваше парите жалко че се отказах от Тод и Бърнс пък и от Лийс там май трябваше да отида защото бяха обявили казионна разпродажба със сума ти вехтории мразя тези луксозни магазини действат ти на нервите нищо обаче не ме ядосва така както неговото самочувствие и дето си въобразява че знае всичко за женските тоалети и за готвенето и за майчинството и за какво ли още не и защо се вслушвах в прехвалените му съвети за всяка шапка която пробвам отива ли ми това да тази шапка ти стои великолепно а тя по-скоро прилича на сватбена торта стърчи на километри от главата ми а той ми вика че страшно ми отивала или пък другата дето ми стоеше като паница и постоянно се свличаше на тила ми и ме караше да съм вечно на тръни а и онази продавачка в магазина на улица Графтън където имах неблагоразумието да вляза заедно с него а тя една нахакана точно като продавачка хили се мазно насреща ти а той й вика съжалявам че толкова ви разкарваме с нашите капризи а за какво друго е тя там изгледах я продължително право в очите да та стои той скован и вдървен и нищо чудно но на следващия път вече беше поомекнал разбирал колко е вироглав Полди но аз му улових погледа забит право в бюста ми не откъсваше очи от него като се изправи да ми отвори вратата колко мило от негова страна да стане да ме изпрати във всеки случай госпожо Блум трябва да знаете че много съжалявам повярвайте ми първия път го направи така че да не забележа защото и без това беше обиден а пък аз все пак съм съпругата лекичко се усмихнах знам че бюстът ми крачи пред мен и на вратата когато каза че много съжалява а вие сте

Важно е да се знае още, че Рабле посещава училище на францисканците, после става монах, а още по-късно преминава към ордена на бенедиктинците.]

да мисля че и той има пръст в това гърдите ми да са по-твърди защото много обичаше да ми ги смуче дълго дълго ожаднявам само като ги видя така ми викаше моите жадувани цицки изсмивах се какво да правя да да и как се втвърдяваха зърната ми от най-малкия допир настръхваха трябва да го карам да продължава да ме масажира да не спира ще трябва да разбия онези яйца с марсала1694 за да си охраня гърдите за него с вените и всичко по тях как им се радва чудна работа и 2-те еднакви в случай че се родят близнаци но гърдите нали всъщност те олицетворяват женската красота и затова стърчат заоблени отпред и по женските статуи в музея а една от тях уж ги прикрива с ръка разбира се че са много по-красиви в сравнение с това което има мъжът две издути торбички а онова нещо му виси отпред или пък стърчи като закачалка да си метнеш шапката на нея нищо чудно че го прикриват със зелев лист докато жената е самата красота и това разбира се се признава от всички когато ми каза че мога да позирам гола за снимка на някакъв богаташ от улица Холс точно тогава го бяха изхвърлили от Хелис и стоеше без работа а аз трябваше да продавам дрехи и да пея и свиря в Двореца на кафеджиите дали щях да изглеждам като онези къпещите си нимфи с разпусната коса да само дето онази беше доста по-млада а аз май повече приличам на старата брантия от онази испанска снимка която е у него докато нимфите те поначало така си ходят да го питам аз тогава онзи камеронец1695 дето се спотайваше зад месния пазар или другия нещастник с червенокосата си тиква дето надничаше иззад дървото точно където навремето се намираше статуята с рибата минавам си аз покрай него а той се прави че пикае ама не се крие а застанал така че да му го видя само гледа как да ми го покаже и аз видях нали си беше вдигнал нагоре униформените пеленки на Кралския полк приятни момчета бяха но после ги смени полкът от Съри винаги се опитват да ти го наврат в очите ако се случи да минеш оттам а веднъж минавам покрай мъжката оранжерия1696 при станцията на улица Харкорт да видя дали пак някой няма да ми го размаха пред очите или това е просто 1 от 7 чудеса на света О и вонята която се носи около тия гнилочища онази нощ като се връщах с Полди след партито у семейство Камърфорд портокали и лимонада след което се чувстваш много приятно но със сигурност пред попикаване не издържах и нахълтах в 1 от тия свърталища беше такъв лют студ не можех повече да стискам кога беше това през 93 и каналът беше замръзнал да или няколко месеца след това жалко че вътре нямаше един-двама от камеронците да ме видят как клеча в мъжкия писоар още отпреди бях опитвала да ги нарисувам но скъсах листа с увисналите им суджуци или нещо от тоя род не ги ли е страх че може да си ги повредят от случаен ритник или удар или нещо друго точно на това място и онази дума ментеб не знам к’во си сихоза и веднага готов да ми излиза с някакви непроизносими думи за прераждания защо не вземе да го каже простичко както тялото умее да чувства и разбира после отива и не може да не изгори дъното на тигана с неговите Бъбречета на тази тук не много ама все пак си личат следи от зъбите му там където се опита да ухапе зърното ми не се сдържах и изпищях ужасни са като се опитват да ти причинят божа колко много мляко имах с Мили напращели гърди можех да изхраня поне още две деца а той ми вика че бих могла да припечелвам по лира на седмица като дойка сутрин ставах с издути до пръсване гърди и онзи студент с миловидно лице който беше отседнал на номер 28 при Цитронови Пенроуз за малко да ме види през прозореца как се подмивам ала издърпах хавлията и я хвърлих върху лицето си това му беше голямата студентска любознателност а какъв зор беше докато я отбия хеле най-накрая се намери онзи доктор Брейди дето ми даде рецепта с беладона и тогава го карах той да ми изсмуче млякото толкова твърди ми бяха станали гърдите корави като камък той вика че било по-сладко и по-гъсто отколкото на кравите после пък искаше да му църкам в чая наистина невъзможен човек заявявам го най-отговорно как няма някой да го изтипоса в пресата ако можех да си спомня макар и половината от всичките му шмекерии тогава щях да напиша книга за деянията на Господаря Полди да а и колко по-гладка става кожата вярно поработи върху тях повече от час по часовник гледах сякаш ме беше обяздило някакво голямо бебе и досущ като тях всичко пъхат в устата си тия мъже цялото удоволствие да изсмучат от жената още чувствам устата му О Господи искам да се изопна докрай да му се отдам ох защо не е тук сега той или някой друг и аз да му легна и пак и пак и пак този огън отвътре ще ме изгори или ако можех да го изсънувам как 2-рия път ме докара до оргазъм възбуждаше ме като ми пъхаше пръста си отзад и тогава се изпразвах цели 5 минути с високо вдигнати увити около кръста му крака и с все сила го притисках към себе си О Господи как ми се искаше да крещя по-навътре по-силно и какво ли още не но не исках да звучи така грозно пък и тези напиращи в мен думи от напрежението знам ли как ще ги възприеме предпочитам да знам къде съм с един мъж не са всичките като него слава Богу някой от тях предпочитат да си кротка превзета и да им се лигавиш веднага забелязах разликата той го прави без много да говори и аз го изгледах мълчаливо косата ми цялата разрошена от дето се бяхме търкаляли и премятали погледнах го и езикът ми между устните ей така към него ох бруталният ми дивак кога пак четвъртък петък едно събота две неделя три О не Господи не мога да чакам чак до понеделник

фуфупфуфпафуууууупппаф1697 някъде изсвири влак силата която крият в себе си тези локомотиви като великани и водата която ги облива вода и пара от всички страни като края на Вечната песен за любовта и онези клетници вътре дето е като в пещ живи ще се изпекат цяла нощ далеч от жените и семействата си в тези фурни локомотиви днес беше много задушно добре поне че успях да изгоря макар и само половината от онези стари броеве на Фриманс и Фотообрази непрекъснато разхвърля оставя ги където му скимне станал е много немарлив а другите ги захвърлил в клозета утре ще го накарам да ги нареже вместо мен а не да ги складира за догодина и да изкара няколко пенса от тях ще го питам какво търсят тук вестници от миналия януари и старите му палта които сгънах и махнах от антрето защото от тях става още по-топло у дома дъждът точно след като се събудих от следобедния си сън беше прекрасен тъкмо си мислех че тук взе да става като в Гибралтар Боже Господи каква горещина беше там преди да задуха откъм Леванта и се смрачи като нощ и само скалата стърчи и белее като огромен гигант в сравнение с тяхната тук планина 3 Скали за която си въобразяват че е толкова висока с червените мундири на караула тук-таме тополи и те беложегави и мрежите против комари и миризмата на дъждовната вода в резервоарите по цял ден стоя и гледам слънцето как те лашка в жегата и как всичко избелява като онази прекрасна рокля която ми я изпрати познатата на татко госпожа Станхоуп направо от Б Марше Париж1698 какъв срам скъпа ми Мандолина така ми писа да беше много мила как й беше второто име само една пощенска картичка да ти кажа че съм ти изпратила малък подарък току-що излизам от топлата вана чувствам се прекрасно като къпано куче кеф а моят мургавелец да точно така му викаше мургавелец какво не би дал пак да се върне в Гиб и отново да те слуша как пееш В стария Мадрид или В очакване Конконе1699 нали така се наричаха онези упражнения дето ми ги купи заедно с думи от които нищичко не разбирам шаловете са нещо по-интересно но лесно се късат въпреки това са красиви така мисля а ти да знаеш винаги ще си спомням колко хубаво ни беше като пиехме заедно чай с онези вкусни кифлички със стафиди и вафли с малинов пълнеж направо ги обожавам е сега скъпа ми Мандолина не забравяй да ми пишеш много скоро най-сърдечни поздрави на баща ти а също и на капитан Гроувс с любов твоя обична целувчица х х х х х изобщо не приличаше на омъжена жена беше още съвсем момиче а той пък години ама години по-стар от нея нейният мургавелец но иначе много си падаше по мен когато настъпи с крак телената ограда за да прекрача като отивахме на борбите с бикове в Ла Линея на матадора Гомес му връчиха едно биче ухо и дрехите дето трябва да ги носим кой ги е измислил очаква ли някой да изкачвам хълма Килини например и после на онзи пикник цялата пристегната с банели и корсети не можеш да помръднеш с тях дявол да ги вземе а като си насред тълпата нито да тичаш нито да скачаш нито да избягаш встрани затова много се уплаших когато другият още по-свиреп стар Бик се нахвърли срещу онези бандерилерос с поясите и 2 неща в шапките и озверелите мъже крещят браво торо а то и жените по нищо не им отстъпваха загърнати в бели мантили и като разкъсаха вътрешностите на клетите коне никога не съм чувала такова нещо в живота си да а той просто си умираше от смях като му имитирах онова псе дето не спираше да лае на бел лейн1700 клетото болно животинче и какво стана с тях сигурно отдавна вече ги няма на тоя свят и 2-мата всичко ми е като в мъгла кара те да се чувстваш остарял направих си кифличките разбира се и другото но само за себе си момичето Хестър с нея често си сравнявахме косите на коя й е по-хубава моята беше по-гъста от нейната а тя пък ми показваше как да я прибирам отзад когато я вдигах и какво още да как да правя възел на конеца само с една ръка бяхме като сестри на колко години бях тогава през нощта когато изви онази буря останах да спя в нейното легло тя ме обви с ръцете си а после на сутринта имаше бой с възглавници той много обичаше да ме наблюдава винаги когато му се удадеше случай за това при оркестъра на крайбрежния булевард Аламеда когато бях с татко и капитан Гроувс първо зареях очи към църквата после към прозорците после още по-надолу и тогава погледите ни се срещнаха и аз усетих как нещо ме прерязва и ме побиха иглички по цялото тяло спомням си как очите ми сияеха игриво когато след това се погледнах в огледалото не можах да се позная някаква промяна до неузнаваемост кожата ми блестеше като роза на слънце и вълнението дето цяла нощ не мигнах ама нямаше да е честно заради нея трябваше навреме да го спра и тогава тя ми даде да чета Лунният камък за пръв път попадах на Уилки Колинс прочетох и Ист Лин и сянката на Ашлидайат госпожа Хенри Уд Хенри Дънбар от онази другата жена която след това му заех с уж забравената снимка на Мълви в нея за да види че не съм останала на сухо и лорд Литън Юджин Арам даде ми и Моли бон от госпожа Хънгърфорд заради името ама аз не обичам книги с името Моли в тях като онази която той ми връчи за една жена от Фландърс1701 проститутка която непрекъснато крадеше всичко дето ставаше за ядене и обличане и колкото може повече това одеяло страшно ми натежа сега е по-добре нямам нито една прилична нощница тази непрестанно се навива на руло под мен до него и неговите игрички сега е по-добре и как само се въртях в леглото нетърпимата жега а нощницата ми цялата прогизнала от пот залепнала за бузите на задника ми върху стола а когато станах те бяха толкова дебели и твърди като се качих на канапето и си вдигнах дрехата и нощем навсякъде гъмжеше от насекоми полепнали по мрежата против комари не можех и думичка да прочета Господи колко отдавна ми се струва всичко това сякаш са минали векове а те разбира се така и не се върнаха тя не ми писа адреса си нито дори по-късно може би е забелязала че нейният мургавелец й кръшка но с мен никога спомням си онзи ден вълните и корабите вирнали носове над водата люшкат се в такт с вълнението и онези морски Офицери с униформа в брегови отпуск призля ми той нищичко не каза беше страшно сериозен бях си сложила високите ботуши които се закопчават догоре полата ми се вдигаше от вятъра тя ме целуна шест или седем пъти аз се разплаках да май се разплаках съвсем или почти и устните ми трепереха когато й казах довиждане тя се беше загърнала със страхотна пелерина в много особен син цвят специално за морското пътешествие скроена така че се замяташе на една страна много хубаво й стоеше а когато потеглиха се смрачи като в пъклото направо ми се искаше да избягам полудявах от желание да се махна оттук да отида някъде другаде тук никога не ми е било добре с татко или леля или сватба да очаквам да чакам да чакам Боже към мееен го устремиии стъпките му ускориии и тези проклети оръдия не спират да гърмят и трещят1702 всичко се тресе от тях особено за рождения ден на Кралицата оглушителен тътен и всичко дрънчи ще се пръсне ако не отвориш прозорците когато генерал Юлисийс Грант1703 който и да е той или си мисли че е така или иначе някоя важна клечка слезе от кораба и старият консул Спрейг1704 който е тук отпреди потопа целият наконтен в черно клетичкият и той в траур заради сина си после до болка познатите салюти рано-рано и барабаните думкат онези нещастници войниците маршируват с войнишките си канчета усмърдели града повече и от старите дългобради евреи с качулестите наметки от събранията на левитите и топовните гърмежи и сигналните тръби за прибиране зад стените на града и началник стражата с връзката ключове заключва портите една подир друга и гайдите само капитан Гроувс и татко седят и си говорят за Роркс Дрифт1705 и Плевна и за сър Гарнет Улзли1706 и Гордън при Хартум паля им лулите всеки път щом се напият старият дявол с грога седнал на перваза никога няма да остави и капчица недопита бърка си в носа замислено иска да се сети за някоя друга мръснишка историйка да я подшушне в ъгъла но никога не се самозабравяше в мое присъствие винаги ми намираше работа извън стаята под някакъв измислен предлог придружен с любезни комплименти под влиянието разбира се на уискито Бушмилс но предполагам че така би постъпил и с всяка друга жена умря от скоротечен алкохолизъм много отдавна дните се нижат сякаш години никакво писмо няма жива душа да ти драсне два реда с изключение на едно-две писма които сама изпратих до себе си с едно листче вътре така отегчена съм понякога мога да му издера очите на онзи дърт едноок арабин с някакъв инструмент който реве като магаре опява някакво си хей хей хей моите почитания към твоя магарешко музикален миш-маш чувствам се ужасно унила стоя отпуснала ръце до прозореца зяпам няма ли да мине някой хубав мъж не няма дори в отсрещната къща като онзи на улица Холс по когото си падаше болничната сестра когато взех да си слагам ръкавиците и шапката до прозореца за да му дам знак че излизам той въобще не схвана намека ми ужасно тъпи са никога не разбират какво им казваш може би трябва да им го напечатиш на голям плакат нито дори когато се ръкуваш два пъти с лявата ръка1707 нито пък ме позна когато му се сопнах пред църквата на Уестланд Роу бих искала да знам тогава къде им голямата интелигентност ако питат мен цялото им сиво вещество е завряно в задника като на онези селяндури търговците на добитък дето отсядаха в Сити Армс в главата си имат по-малко акъл отколкото кравите и биковете които продават и хлопката на въглищаря тоя вреслив хаймана дето се опита да ме измами с чужда сметка измъкна я от шапката си и двете му мазни лапи тави тенджери тигани изчуква калайдисва лъска счупени бутилки боклуци парцали подарете на бедняка и никакви гости нито поща освен сметки и листовки с реклами като онази за чудодееца изпратена до него с надпис уважаема госпожо тази сутрин само писмото от него и една картичка от Мили значи на него му пише от кого получих писмо за последен път май О от госпожа Дуен какво ли я е прихванало да ми пише след толкова години да й дам моята рецепта как се прави pisto madrileno1708 и още Флои Дилън дето ми писа да ми каже че се е омъжила за много богат архитект чак да не повярваш на ушите си с вила и осем стаи баща й беше много мил човечец наближаваше седемдесетте но винаги в добро настроение освен това госпожица Туийди или госпожица Гилеспи тук е пианото и сервизът за кафе от чисто сребро прибран в махагоновия бюфет после обаче умря някъде надалеч мразя хора които винаги ти разказват какво лошо им се е случило на всеки срещнат нали всички си имаме проблеми клетата Нанси Блейк умря преди месец от остра пневмония аз не я познавах кой знае колко добре тя беше повече приятелка на Флои отколкото моя страшно ми тежи като трябва да съболезновавам той все ме съветва с разни измишльотини и не се спира дъх да си поеме все едно държи реч пред опечалените винаги правя тази грешка племенник с едно н как ми се иска следващият път да ми напише едно ама по-дълго писмо ако наистина ме харесва О благодаря ти Боже велики че ме ощастливи с това от което най-много имам нужда мъж да ми вдъхне живот иначе в това затънтено място нямаш никакъв шанс както навремето искам някой да ми напише любовно писмо неговото не беше кой знае какво казах му че може да ми пише каквото си иска завинаги твой Хю Бойлан в стария Мадрид глупави жени вярват в любовта във въздишката дълбока на страстта ни слепоока ако ми го напише ще повярвам че в това има нещо вярно ала вярно или невярно такова писмо изпълва целия ти ден и живот имаш за какво да си мислиш всеки миг и светът около теб изглежда друг като нов мога да му напиша отговора си в леглото и да го накарам да си представи как съм се излегнала ще бъде кратичко само няколко думи а не като безкрайните писма които Ати Дилън пращаше на онзи дето беше нещо си в съдебната палата и който после я заряза след като беше преписала готови фрази направо от дамски писмописец а аз й казах да му драсне две простички думи защото иначе той ще се изметне накъдето му скимне и да не действа с тази нейна прибързана прибързаност че бил най-голямото земно щастие от как да отговорим утвърдително на неговото предложение1709 Господи Боже мой няма нищо друго лесно им е на тях а питат ли какво е да си жена щом поостарееш като нищо те захвърлят на боклука

Мълви от него беше първото лежа си в леглото онази сутрин и госпожа Рубио ми го донесе заедно с кафето изтъпанчи се пред мен като й казах да ми го даде и посочих към онова не се сетих думата една фиба за да го отворя с нея а да horquilla1710 неуслужлива стара вещица ще й избоде очите ама се прави че не я вижда и с онази изкуствена коса на главата си пък и суетна все гледа нещо да се наконти нищо че е грозна и наближава 80 или може би дори 100 лицето й бръчка до бръчка и с нейната деспотична религия защото още не се е примирила че Атлантическият флот само с половината от корабите на света1711 и веещото се английско знаме въпреки всичките нейни карабинерос защото 4 пияни английски моряци превзели скалата като на шега и защото аз представете си не се претрепвам да ходя на служби и литургии в Санта Мария няма да й доставя това удоволствие цялата забулена с шал маха го само при сватби вечните й чудодеяния на светците и черната й пресвета дева със сребристи одежди и слънцето което през Великденската неделна сутрин изгрява дор три пъти и цял ден танцува от радост а когато свещеникът тръгне със звънчето си да раздава ватикани1712 на умиращите само се кръсти и прекръства да се свети името му да се молим за здравето на Негово величество твой обожател така се беше подписал и като го видях сърцето ми замря подскочих от радост искаше ми се направо да изтичам при него бях го видяла че върви подире ми зърнах го в една от витрините по Кале Реал после леко се отърка в мен и ме задмина но през ум не ми е минало че може да ми пише за да ми определи среща цял ден го носех в корсажа си под елечето и на всеки ъгъл се спирах да го извадя и изчета наново докато татко беше зает в гарнизона да води строевата подготовка за да разбера по почерка или по езика на марките1713 и си тананиках много добре си спомням с бяла ли роза с червена ли за теб да се закича и как ми се искаше да преместя стрелките на стария тъп будилник по-близо до часа на срещата защото той беше първият мъж който ме целуна под Мавърския зид любима когато още момиче тогава нямах никаква представа какво е това целувка докато не пъхна езика си в устата ми устните му бяха сладки вкусни млади вдигнах коляното си и го заврях в чатала му на няколко пъти за да си проправя път и какво му казах че съм сгодена ей тъй на майтап за сина на испански благородник на име Дон Мигел де ла Флора и как онзи вярва че ще му стана съпруга след 3 години много верни неща се казват на шега има цвете едно цъфнало само за себе си му казах няколко верни неща само на него за да може да си фантазира не харесваше испанските момичета сигурно някоя от тях не му е бутнала после го възбудих и той изпомачка гърдите ми и всичките цветя които ми бе донесъл не умееше да брои нито песети нито перагорди преди аз да го науча беше родом от Капокин идвал от Блакуотър1714 тъй рече ала нямаше много време тогава в деня преди да отплава май да беше когато се роди детето крал на Испания1715 винаги ми става нещо през пролетта искам нов мъж всяка година изкачихме се чак до голямото оръдие на върха близо до бойната кула ОХара разказах му как е била ударена от гръм и всичко което знаех за старите маймуни макак магот които изпратили в Клапам без опашка дето препускаха навсякъде а една така се беше развилняла госпожа Рубио ми каза че била стар скален скорпион1716 и непрекъснато задигала пилета от стопанството в Инсес и замеряла хората с камъни ако дръзнат да я приближат той не сваляше поглед от мен бях с онази бяла блуза леко разтворена отпред колкото да го насърча ама гледах да не е много ачик гърдите ми тъкмо се оформяха и като стигнахме елховата долчинка му казах че съм се уморила беше пусто място див елак насред най-високата скала с галерии и крепостни зъбери и онези стръмни скали и пещерата Сан Микеле с увиснали ледени шушулки или както там ги наричат и стъпала надолу калта здравата оплеска обувките ми сигурна съм че оттук минават маймуните под морето за да се върнат да си умрат в Африка корабите в морето изглеждаха като ситни точици и тъкмо минаваше онзи корабът за Малта да морето небето свободен си да правиш каквото пожелаеш да легнеш и останеш така завинаги той ми ги галеше през дрехата те всички много обичат да го правят тяхната закръгленост ги привлича наведох над него бялата си шапка от оризова слама и обърнах левия профил на лицето си и леко отворената си красива блуза а за последния ден тук беше с нещо прозрачно и тогава видях розовите му гърди които искаше да опре в моите поне за миг но аз не му разреших отначало много се раздразни ама се страхувах да не стигнем до крайност ами ако ми направи дете отплава и ме остави с издут корем онази старата слугиня Инес ми беше казала че влезе ли веднъж в теб и една капка стига после опитах с Банан но ме беше страх че може да се счупи и да се изгуби някъде навътре в мен да защото веднъж били извадили отдолу на една жена нещо дето било престояло там с години цялото покрито със солено-слузесто було всички без изключение умират да ти го вкарат там откъдето сами са излезли и напират неистово все им се струва че не са стигнали достатъчно надълбоко а като свършат повече не им трябваш до следващия път да поради онова несравнимо усещане там долу през цялото време О какво удоволствие какво стана тогава да О да той се изпразни в носната ми кърпичка аз се направих на много делова уж не съм се възбудила но си разтворих краката колкото можах нямаше да му позволя да ме докосне отдолу имах шлиц на полата отстрани страхотно го измъчих като първо си поиграх с неговия о как обичам също както дразнех онова куче в хотела рррръссс ауохауохауох стои стиснал очи и една птичка прелетя под нас въпреки всичко се стесняваше и това ми харесваше още повече онази сутрин го накарах да се поизчерви като му се нахвърлих ето така разкопчах го извадих му го издърпах кожичката нагоре и се показа нещо като око те целите са в Копчета до средата но от другата страна Моли скъпа така ми шептеше как се казваше Джак Джо Хари Мълви така ли беше да май беше лейтенант беше много светъл и имаше приятен смях и като стигнах до каксевикаше всичко ми изфиряса от акъла каксевикаше мустаците които носеше каза ми че ще се върне Господи сякаш беше вчера и ако съм се омъжела той пак щял да си вземе своето и аз му обещах да съвсем честно че ще му го дам пък ако ще да издуя корема как лети времето а сега може вече да е умрял или убит или пък Капитан или адмирал оттогава минаха цели 20 години и само да изрека елховата долчинка той ще ме познае на мига ще дойде ще застане зад гърба ми ще закрие очите ми с длани познай кой е ще го позная още трябва да е млад около 40 може би вече е женен за някое момиче там в блакуотър и съвсем се е променил всички се променят не са и наполовина жилави като жените да знаеше неговата какво съм правила с любимия й съпруг още преди и да я е сънувал и то посред бял ден пред очите на целия свят така да се каже можеха да пуснат репортаж за това в Кроникъл направо пощурях след това нещо ме прихвана издух хартиената кесийка от бисквитите на братята Бенади и така я гръмнах че Господи пукотевицата подплаши всички гълъби и бекасини после се върнаха със същите скандалджийски писъци с които се бяха разхвърчали заобиколихме по средния хълм покрай старата караулка и еврейското гробище където се престорих че мога да чета надписите на иврит после пък исках да ми даде пищова си за да стрелям той ми отвърна че не го носи не знаеше какво да прави с мен като му отмъкнах фуражката която винаги му стоеше килната на една страна докато най-накрая му я нахлупих както трябва и на нея пишеше английски военен кораб Калипсо от флота на Нейно величество и онзи свещеник дето поклащаше шапка и преповтаряше от олтара надълго и нашироко за жените и висшето им призвание за момичетата в наше време които карат велосипеди и носят момчешки шапки с козирка и тази нова измишльотина спортни шорти дано Бог им прати разум на мен пък само пари дали не са кръстени на негово име никога не съм си мислила че ще нося това име преди да го изпиша с печатни букви за да видя като как ще изглежда върху визитката ми или пък като репетирах как ще звучи за пред касапина какво ще обичате Мадам Блум разблумила си се като цвете казваше ми Джоузи след като се омъжих за него по-добре отколкото да се казвам Брийн или Бриг дето джоба ти претърсва с трик или пък онези ужасни имена в които има задник като на госпожа Дирникли или друг вид отзадие по Мълви едва ли бих откачила дотам ами ако предположим че се разведа с него и стана госпожа Бойлан моята майка която и да е била тя можеше поне да ме кръсти с по-хубаво име Бог ми е свидетел особено след като самата тя се е фукала с това артистично Лунита Ларедо как само се забавлявахме докато тичахме по пътя Уилис към скалистия нос Европа който извива навътре-навънка по целия склон на Джързи в блузата ми и двете танцуваха и се тресяха също като на Мили нищо че са й още малки като рипа нагоре по стълбите как обичам да й ги гледам отгоре скачах катерех се по дърветата до върха на белите тополи късах листата им и го замерях с тях после замина за Индия щял да напише книга за морските си пътешествия тези мъже не мирясват докато не си заврат гагата чак до края на света и обратно а в промеждутъка гледат да опипат на бърза ръка някоя и друга булка преди пак да хукнат за да ги избиват издавят и хвърлят във въздуха по незнайни полета през онази неделна сутрин изкачих хълма с вятърните мелници чак до платото с бинокъла на капитан Рубио той беше вече умрял досущ като някой часовой на пост обеща ми че и той ще ме гледа бях с онази рокля от парижкия Б Марше и гердана от корали целият пролив блестеше виждаше че чак брега на Мароко и залива на Танжер белееше и Атласките планини със сняг по върховете и проливът светлееше като бистра река Хари Моли Скъпа само за него мислех как плава през цялото това време и после по време на службата когато полата взе да се смъква точно като изнасяха Светите дарове седмици седмици след това пазех кърпичката под възглавницата си за да мога да го душа в тоя Гибралтар човек няма откъде да си купи един свестен парфюм намираше се само един евтин peau despagne1717 който веднага изветряваше и оставяше петна повече от всичко друго исках да му дам нещо за спомен понеже той ми подари онзи тежък груб кладаски пръстен1718 да ми носи късмет който после дадох на Гарднър преди да замине за Южна Африка където бурите го убиха с тяхната война и с коремния тиф и затова си получиха заслуженото като ги победихме на пух и прах ама какво от това излезе че пръстенът му е донесъл лош късмет като опала и перлата а трябваше да бъде чисто 16 каратово злато защото беше много тежък още виждам чистото му избръснато лице фуфпфуфпафуууууупаф пак този влак с пищящия си плач веднъж в онези скъпи дааавни безвъзвратни дни очите затворени поеми дълбоко дъх устните издадени напред като за целувка в очите тъжен поглед отвори пианото в прееежно време над светааа пак ме обвиха ония мътни мъгли май ще ми идва мразя тоя смъдеж старата песен за любоооф-та ще си пусна гласа с пълно гърло щом се изправя пред светлините на рампата те ще ми кажат представи си разните му там Катлин Кърни и сие пискуни госпожица Тая госпожица Оная и останалата Пасмина пършиви пръдли дето знаят само да се кискат и да плещят за политика разбират от нея колкото дъ-то на гърба ми правят се на интересни домоткани ирландски красавици а аз съм дъщеря на войник да а не на обущари кърпачи и кръчмари пардон изтрополила колата казахте ли нещо или карета мина прави ще умрат ако можеха да ме зърнат как навремето се разхождах по Аламеда подръка с красив офицер както често ставаше през ония дни очите ми блестят с изпъчен напред бюст а у тях страст колкото у едно пиле Бог да им е на Помощ аз знаех повече за мъжете и живота на 15 години отколкото те ще научат на 50 не умеят една песен да изпеят както трябва Гарднър ми каза че няма жив мъж да устои на устните зъбите и усмивката ми без да му се завърти главата все се боях че няма да хареса акцента ми такъв англичанин до мозъка на костите си това обаче е всичко което ми остана от татко освен колекцията марки а от майка си имам нейните очи и тяло както и да той винаги е казвал че тези кадети са толкова нахакани същински простаци моят обаче не беше такъв примираше по устните ми хайде първо да ги видя ония малки фръцли как ще се сдобият със съпруг от когото да не се срамуват и дъщеря като моята да ги видя аз дали могат да пипнат такъв светски лъв за любовник при това и богат и красив който може да има която си пожелае като Бойлан и така да му действа че той да го прави по 4 или 5 пъти едно след друго и да не може да се отдели от обятията й да не говорим за гласа бих могла да бъда примадона но нали се омъжих за него старата песен за любоооф-та поеми дъх дълбоко брадичката вирната напред не чак толкова а на бис какво да бъде Моята Лейди Бауър е прекалено дълга за селския чифлик и ров и плета жив в сводестите зали по здрач към теб ездач да точно така ще изпея Ветрове задухаха от юг която ми даде след онази случка върху стъпаловидната платформа за хора ще сменя дантелата на черната си рокля така че повече да се виждат гърдите ми точно така Боже и като замахам с онова голямо ветрило в ръка дето го взех от поправка те до една ще се пукнат от завист ох дупката ме засмъдя така става винаги като си помисля за него май ми се иска да ги пусна на свобода тия газове дето са в мен но тихичко по търлъци да не го събудя ще взема пак да се оплескам след цялото миене което му ударих отпред отзад отстрани поне баня да имахме или пък собствена стая будоар как ми се иска да се отдели да спи на отделно легло с тези негови студени крака върху мен няма място къде да се усамоти човек няма Господи няма къде една пръдня да пусне или каквото и да е друго ето така от едната ми страна пианисимо старааата влакът с неговата далечна пианисимо песен още една където и да си

голямо облекчение е като се освободиш от газовете да отлетят от теб дали пък тази свинска пържола днес дето я хапнах след чашата чай не е била развалена при тая жега навън но не долових никакъв дъх сигурна съм обаче че онзи странен на външен вид касапин е голям мошеник дано тая лампа не вземе да пуши че ще ми почерни носа от сажди по-добре това отколкото да остави газта пусната цяла нощ в Гибралтар не можех да спя спокойно мятах се в леглото си дори ставах да видя защо по дяволите съм толкова нервна но през зимата беше хубаво по-добре Господи какъв студ скова онази зима когато бях май само на десет имах една голяма кукла смешно облечена непрекъснато я обличах и събличах и онзи леденостуден вятър дето идеше откъм планините как бяха Невада сиера невада1719 заставах пред огъня с късата си нощна ризка вдигах я за да се натопля и колко обичах да танцувам после хуквах да се шмугна в леглото сигурна съм че онзи отсреща ме е гледал през цялото време на изгасени светлини през лятото когато си подскачах гола тогава много се обичах събличах се пред умивалника плисках се пръсках вода разпенвах сапуна само когато трябваше да си свърша оная работа на пукалото тогава угасявах светлината и така ставахме 2-ма Сбогом на съня ми моля се поне да не тръгне да се сближава с оная тайфа медици да си въобрази че е много млад и отново да вземе да ми се връща в четири сутринта толкова трябва да е ако не и повече но поне е достатъчно благоразумен да не ме буди какво толкова има да плямпат по цяла нощ и да прахосват пари да се наливат още и още докато съвсем се отрежат не могат ли да пият вода и ето го резултата да ми се прибира по никое време и започва да се разпорежда яйца и чай треска от Фидън и топли препечени филийки намазани с масло и като нищо ще се разположи сутринта като цар на масата и ще започне да се разпорежда да почуква яйцето с дръжката на лъжичката откъде го е научил това а как обичам сутрин да чувам стъпките му по стълбата с чашите които подрънкват върху подноса и после как си играе с котката която винаги се отърква в краката ти защото така й е кеф дали пък няма бълхи досущ като жена и вечно лочи и се лиже но не понасям ноктите й чудя се дали вижда нещо невидимо за нас понякога като застане неподвижно в края на стълбата стои с часове и слухти също както правя и аз като ми се причуе крадец и онова хубаво парче писия което купих по-добре за утре да приготвя риба или вече е днес нали е петък да точно така с желиран крем, нишесте подправки и конфитюр от касис както едно време а не онези 2 фунтови буркани със смес от сливи и ябълки Уилямс & Удс от Лондон и Нюкасъл ти излиза два пъти по-скъпо като че и костите им плащаш мразя ги техните риби и змиорка да ще взема едно хубаво парче треска винаги купувам като за трима все забравям и без това ми е писнало от това месо вечното месо на Бъклис каре филе говежди бут бифтек ребърца овнешки врат и телешка карантия самото название е достатъчно или да организираме пикник, за по пет шилинга на човек или пък той да плати и да покани някоя друга жена да дойде с него някоя госпожа Флеминг и да отидем до прещиповата долчинка или ягодовите лехи1720 първо ще прегледа копитата на всички коне както прави и с писмата не не тези от Бойлан и ще вземем смесени сандвичи със студено телешко и шунка там по крайбрежието където са онези кокетни къщички съвсем до брега но той вика че в тях било горещо като в пещ пък и нямаме банков празник както и да е и без това мразя онази паплач от наконтени кабаретни кокони а понеделника след Петдесетница е прокълнат ден нищо чудно че го е ужилила пчела по-добре ще бъде да отидем край морето но никога повече и за нищо на света няма да се кача в една лодка с него след онзи път при Брей когато каза на лодкаря че умее да гребе то ако него питаш той и в конни състезания може да участва и то направо за голямата награда и му вика да разбира се че мога но после като излязоха вълни и старото корито се разклати взе да се люшка насам-натам и се наклони от моята страна а той ми вика да се държа здраво и да стоя по средата и като ни лашна отляво и като ни зашлеви оная ми ти вода и заприижда не спира и дъното се напълни и греблото му се изплъзна от халката да благодарим на Бога че не се удавихме той разбира се може да плува и за него нямаше никаква опасност запази самообладание не се плаши вика стои си с меките спортни панталони а на мен ми иде да му ги сваля и да ги накъсам на парченца там на място всички да го видят и как му се викаше да да го нашибам с един камшик за назидание докато посинее и това да му е за урок само да не беше онзи дългокосият не го знам кой е и какъв е мъкне се заедно с другия хубостник Бърк от хотела Сити Армс които се оказаха там значи са ни шпионирали както обикновено по петите ни и винаги където не го сееш там никне скандал не минава без него не мога да го понасям това е 1 ми утеха каква беше онази книга която ми донесе Сладостите на греха от някакъв си светски джентълмен някой си господин дьо Кок сигурно хората са му дали този прякор защото си е развявал дудука от жена на жена дори не мога да си сменя новите бели обувки които се скапаха от солената вода и онази шапка с перата дето се поклащаше в такт и ми се ветрееше на главата как ме дразнеше и предизвикваше защото миризмата на море разбира се възбужда у мен спомени за сардината и платиката в Каталонския залив от другата страна на скалата колко красиво сребрееха в рибарските кошници старият Луиджи за когото разправяха че е почти на сто години дошъл от Генуа и онзи върлинестият с обеците не харесвам мъж дето ти трябва стълба за да го стигнеш сигурно и двамата са отдавна мъртви и изгнили освен това страшно мразя да оставам нощем сама в тази къща като хамбар но май ще трябва да се примиря защото така и не се наканих да поръся щипка сол1721 като се местихме в цялата суматоха канеше се на първия етаж да основе музикално училище в големия салон с месингова табелка отпред или пък частен хотел Блумс и такава идея имаше но най го бива да се издънва във всичко също като баща си там в Енис и какво ли още не ми беше наговорил и нищо не стана но аз си знаех и дето ми обещаваше че ще ме заведе къде ли не красиви места курорти обеща ми за медения месец Венеция на лунна светлина с гондоли и лаго ди Комо беше изрязал една снимка от вестник мандолини и фенери О колко хубаво му казах веднага ми обещаваше всичко което харесвах не ще и дума мъж до мен ли ще стоиш ще ми носиш ли сладкиш трябва да получи кожен медал с маджунова лента за принос в изобретяването на неосъществени планове вследствие на които си седя тук и не знам кой стар прошляк ще почука на вратата ми уж за късче хляб да ме занимава със сълзливата си история а може да се окаже и як бродяга да подложи крак на вратата за да не мога да я затворя като онзи от снимката закоравял престъпник така беше написано в седмичника Лойдс Нюс 20 години в затвора пускат го и веднага убива една старица заради парите й представям си клетата съпруга или майка или каквато и да е била само да зърнеш такова лице ще си плюеш на петите не мога да заспя докато не залостя всички врати и прозорци за да се успокоя но като се затвориш така още по-лошо чувстваш се като в зандан или лудница такива трябва да ги разстрелват или бичуват огромен звяр като онзи да се нахвърли на бедната женица да я убие в леглото й без да му мигне окото такъв бих го скопила точно това бих направила не че ще помогне но по-добре отколкото да стоиш със скръстени ръце спомням си онази нощ като му казах че чух шум в кухнята сякаш някой тършува бях сигурна че е крадец и той заслиза надолу по нощна риза със свещ в ръка и ръжен в другата сякаш мишка дебне блед като платно трепери от страх трополи колкото може повече да подплаши крадците да се измъкнат по живо по здраво не че има нещо за крадене Боже не но усещането е страшно особено пък сега като я няма Мили какво го прихвана да я праща чак на майната да се учи за фотографка заради дядо му вместо да я запише в академията Скерис1722 откъдето наистина ще излезе научена а не като мене но той само неговото си знае сигурно за да я махне да не ме спипа с Бойлан сигурно затова го е направил убедена съм начинът по който го е измислил и планирал и изпълнил и без това напоследък няма спокойствие в къщата от нея освен ако не се заключиш най-много ме вбесяваше като нахълтва в стаята ти без първо да почука и затова се наложи да залоствам дръжката на вратата със стол като трябва да се подмия отдолу или да се изтрия с кесето нервите ми ще скъса неразумна хлапачка цял ден се шляе под стъклен похлупак ли да я сложа за да мога да я държа под око ами дето счупи ръката на онази евтина статуйка преди да тръгне защото е невнимателна и всичко върши джаста-праста повиках малкото италианче и то за 2 шилинга въобще не си личи то за тия пари няма кой градината ти да прекопае разбира се тя е права да си пази ръцете виждам как напоследък все нещо й говори седнали на масата обяснява й разни неща дето ги пише във вестниците и тя се прави че го разбира малка преструвана изпечена хитруша разбира се това идва от неговия род и как само й държи палтото но ако има нещо лошо у нея тогава аз съм виновна от мен го е наследила но аз никога не се преструвам точно обратното всъщност съм прекалено откровена той сигурно си въобразява че с мен е свършено и вече съм за боклука но няма такова нещо няма и няма ще му дам да разбере а тя как само се скъсва да флиртува с двамата синове на Том Девънс мъчи се да ми подражава после офейква нанякъде с ония мъжкарани сестрите Мъри които вечно киснат отдолу и я чакат може ли Мили да излезе ако обичате вижда се че е много търсена какво дирят чак на улица Нелсън да карат колелото на Хари Девънс по мръкнало хубаво я изпрати толкова надалеч защото напоследък взе да го прекалява на ледената пързалка да ходи цигари ще ми пуши и дима през носа разбира се че откъде другаде подуших я по роклята й когато откъснах със зъби конеца на долното копче дето висеше на жакета й така или иначе от мен не може нищо да скрие само дето не трябваше да го шия докато е на нея защото това носи раздяла1723 и последния път онзи сливов пудинг дето се разчупи на 2 половини значи е вярно1724 независимо какво говорят хората не ми харесва че е толкова устата блузата ти е с много дълбоко деколте тя ще ми каже присмял се хърбел на щърбел а аз непрекъснато трябва да й повтарям да не си вдига краката върху перваза да я зяпат минувачите отдолу също като мен на нейната възраст разбира се тогава всеки стар парцал ми стоеше страхотно голяма фръцла е и вироноска по някакъв си неин начин като бяхме на Единствения път в кралския Театър махни си крака оттам ми казва мразя някой да ме докосва голяма трагедия представете си че може да измачкам плисираната й пола а иначе по тези театри става голямо натискане особено в навалицата и на тъмното винаги шават мърдат навират ти се по-плътно онзи на партера в задната част на Гейъти на Биърбом Три в Трилби и последния път като отидох щях да се задуша такава блъсканица за някакво си Трилби и то заради нейния прехвален Биърбон-бон онзи току ме натисне и зяпа встрани май беше нещо чалнат така си мисля след това го видях как гледа да се присламчи до две светски много елегантни дами точно пред витрината на Суицърс със същия скапан номер веднага го познах на секундата по лицето и по всичко останало но той не успя да си спомни моето и тя как само не ми даде дори да я целуна на тръгване от гарата Бродстоун О ще види тя един ден но сигурно ще си намери някой да й играе по свирката също като мен ами като се разболя от заушка и й се надуха жлезите ей такива станаха дали вече го прави едва ли може да почувства нещо надълбоко разбира се не аз така и не разбрах какво е удоволствието за пръв път се изпразних чак като бях на колко на 22 все не ми влизаше както и където трябва и карах на обичайните женски номера хитрини и хихикания Боже като се сетя за онзи Кони Конъли дето й пишеше с бяло мастило върху черна хартия запечатано с восък и като се спусна завесата тя продължи да ръкопляска до припадък ама и него си го биваше беше страшен красавец после дойде ред на Мартин Харви1725 само за него говореше от сутрин до вечер и после си рекох това трябва да е истинската любов щом един мъж е готов да жертва живота си за любимата по този начин както се вижда за едното нищо едва ли много такива мъже са останали на тоя свят и все пак ми е трудно да повярвам може би само ако ми се случи лично на мен но у повечето мъже няма и една йота романтика природата им е такава днес няма чак такива влюбени двойки така отдадени един на друг но мъжете са доста глупави не им сече пипката ето неговият баща сигурно не е бил съвсем с всичкия си щом взе че се отрови след смъртта й и все пак клетият човечец предполагам че се е чувствал безпомощен и винаги гледаше да се наконти с моите дрехи то колко ли бяха един-два стари парцала или като си вдигаше косата на кок едва петнайсетгодишна и с моята пудра на лицето само ще си развали кожата ей такива номера цял живот разбира се че е нетърпелива припарва й отвътре знае че е хубава устните й толкова червени жалко че няма да останат така завинаги и аз бях като нея но каква полза да се кося дори не мога да изляза с нея държи ми един език като перачка особено като и казах да отиде да ми купи картофи същия ден когато срещнахме госпожа Джо Галахър на конните надбягвания и моята се направи че не ни вижда настанила се в двуколката заедно с адвокатчето Фрайъри разбирай не сме достойни за нея така ли рекох си аз че като й зашлевих 2 звучни шамара през устата ето ти един вместо отговор и един за наглостта ти тя разбира се се смути то и аз го прекалих но бях побесняла защото откъде се взе тая клечка в чая ми или пък май не бях спала предишната нощ от онова сирене дето го ядох от него ли беше и колко пъти трябва да й повтарям да не кръстосва ножовете по този начин1726 но нали никой не й повишава тон ами щом на него не му стиска тогава аз ще я науча нея и това бе последният път когато пусна кранчето със сълзи разциври се да точно такава съм тук в тая къща аз командвам но за всичко това разбира се е виновен той като ни кара и двете да слугуваме у дома вместо да ни вземе жена откога го чакам тоя ден когато отново ще имам една свястна прислужница но нали тогава тя ще го вижда като ме посещава и аз ще трябва да й обясня по женски защото иначе ще намери начин да си отмъсти не са ли истинска досада всички тия като старата госпожа Флеминг трябва да им вървиш по петите да им слагаш всичко в ръцете киха пърди в кухнята да разбирам че е стара и лесно се изпуска ами като намерих онзи изгнил вмирисан парцал дето уж го нямаше пък се изнамери зад бюфета знаех си че е някъде тук така вонеше и отварям прозореца да се проветри тая миризма ще ми води тук приятелите си да ги забавлява посред нощ ами оня път като ми довлече вкъщи моля ви се онова псе дето можеше и да е бясно и особено пък синът на Саймън Дедалус баща му е такъв критикар с вдигнати очила с цилиндър на главата по време на крикета и голяма огромна дупка на чорапа му как да не се разсмееш а синът му обра всички награди по всички възможни предмети на изпитите в училище и като си го представя моичкия как прескача перилата отпред ами ако някой познат го беше видял чудно как не си е скъсал официалните погребални панталони сякаш не му стига това ами го вкарва в мръсната кухня искам да знам той добре ли е с акъла си жалко че същия ден не си бях изпрала стария чифт гащи защото тогава непременно щяха да висят на въженцето в кухнята на показ за пред всички с онова ръждиво петно старата тъпа крава ги бе изгорила ама той като нищо би могъл да си помисли и че е нещо друго дори мазнината не стопи както й бях казала ходи пет за четири че мъжът й бил парализиран а той става все по-зле при тях все нещо не е наред болест ли, операция ли ще се наложи а ако не е това тогава ще е пиянството му на всичкото отгоре я бие ясно че ще трябва да започна да се оглеждам още от утре за нова прислужница всеки ден още щом си отворя очите и се започва това-онова Боже Господи мили Господи край няма докато не се опна в гроба тъй ще бъде сигурна съм поне едно кътче да си имах трябва да стана за минутка май съм потекла О Иисусе чакай да дошло ми е да ами как няма да ми дойде с цялото това вкарване напъхване ръчкане мушкане което ми причини ами сега какво ще правя петък събота неделя тази напаст няма да си отиде толкова бързо освен ако го обича и така някои мъже Бог ми е свидетел го харесват при нас все нещо да има най-малко за по 5 дни на всеки 3 или 4 седмици отваря се сергията обичайният месечен търг не е ли отвратително сега ми дойде също както тогава когато бяхме в ложата Майкъл Гън му беше дал билети да види госпожа Кендъл и съпруга й в Гейъти нещо се бяха трампили май със застраховки докато беше при Дримис бях готова и да ме завърже но не му се дадох с онзи светски лъв дето ме зяпаше отгоре с бинокъла си а той се курдисал от другата ми страна и ми философства за Спиноза и безсмъртната му душа който сигурно е умрял преди един милион години усмихвах се насила колкото е възможно по-мило цялата подгизнала като в блато навеждам се напред правя се че уж ми е страшно интересно нямаше как трябваше да стоя до последната завеса никога няма да я забравя тая съпруга на Скарли1727 мислех си че е някаква страхотна пиеса за прелюбодейство ами онзи идиот от галерията дето освиркваше жената прелюбодейка и крещеше срещу нея предполагам че навън е погнал къде-що види фуста да си го изкара на другите как ми се иска на него да му се случи като на мен сега да го видя тогава аз него как ще дюдюка и котките са за завиждане пред нас толкова ли пък кръв имаме в себе си или О потрай ще се разплискам като море при буря едно е сигурно че поне не съм забременяла от него нищо че му е толкова голям не искам да изпоцапам чистото бельо а значи от чистото бельо ми е дошло1728 по дяволите по дяволите и как винаги държат да видят петно върху чаршафа за да са сигурни че си била девствена за тях си се пазела много се впрягат на това такива глупаци са защото можеш да си вдовица или да си се развеждала 40 пъти стига ти само едно зацапано петънце от червено мастило или пък сок от къпина не той бие повече на лилаво О Боже дай да се измъкна от тия пфу сладости на греха кой е измислил тая женска работа дето се въртиш между едното шиене готвене и деца и това проклето старо легло така адски дрънчи при всяко подрусване и мъртвите ще събуди сигурно се е чувало чак от другата страна на парка докато най-накрая му предложих да свалим юргана на пода и възглавницата под дупето ми чудя се по-хубаво ли е през деня или не ще взема да си острижа космите отдолу ама ще има да ме жули и смъди но може да заприличам на младо момиче и как ще се облещи следващия пък като бръкне под полата ми какво не бих дала да видя лицето му къде е изчезнало това цукало о ужас ако вземе да се счупи под тежестта ми като онзи стар комод дали не си мисли че съм прекалено тежка като се тръсна в скута му нарочно го накарах да седне във фотьойла когато си свалих първо само блузата и полата в другата стая толкова се беше разбързал точно когато не трябва никога не е могъл да ме почувства дано дъхът ми е миришел приятно след като си взех от онези бонбони за целувки Боже Господи спомням си веднъж как се изпиках с шумна силна струя също като мъж и как ми олекна О Господи като съм се разшуртяла така дано има мехурчета колкото за една пачка пари1729 може би от някой мъж трябва да го ароматизирам на сутринта само да не забравя бас държа че никога не е виждал по-хубави бедра от тези виж само колко са бели те са ми най-гладкото място ето тука помежду отвътре меко-меко като зряла праскова по-полека Господи нямам нищо против да съм мъж и да възседна някоя красавица О Господи с какъв трясък изтича като джързи лили по-леко О как бликат водите на Лахор1730

кой знае дали пък всичко е наред с моите вътрешности или пък нещо расте вътре в мен че да ми идва толкова често почти през седмица кога ми беше последния път понеделника след Петдесетница да оттогава са минали едва 3 седмици трябва да отида на лекар само да не се случи както преди да се омъжа за него когато от мен изтичаше нещо белезникаво и Флои ме накара непременно да отида при онзи стар пръч доктор Колинс по женски болести на Пембрук Роуд твоята вагина така я наричаше той сигурно от вагини се беше обзавел с позлатени огледала и дебели килими от богаташките вагини разбира се на ония дето живеят на Стивънс Грийн1731 притичват му на крака суетят се за всяка дреболийка във вагината треперят си на оная работа и на всяко свое тинтири-минтири парите не са им проблем то се знае затова и всичко им е наред не няма да се омъжа за такъв та ако ще да е последният останал мъж на земята пък и има нещо странно в техните деца винаги души онези мръсни кучки откъм всички дупки и ме пита дали това дето изтича от мен има неприятна миризма какво иска от мен тоя човек злато и пари нали що за работа е това ако аз му избълвам всичко в старата му сбръчкана мутра за негово сведение моите овлажнения тогава ще знае нали и ще го пробута много лесно помислих си че говори за Гибралтарската скала така както се изразява това е много добро изобретение единственият път но искам да се облекча след това в дупката колкото мога по-навътре и да дръпна въженцето да го отмие и да застана на приятно изтръпналите си крака има нещо в това поне така си мисля разбирах по Мили когато беше малка дали има глисти или не въпреки всичко му платих колко струва това докторе една гвинея моля и ме пита дали имам чести секреции откъде тия синодални старци са научили такива сложни думи те имат секреции с гнусните си късогледи очи килна глава накриво не бих се оставила в ръцете му да ми дава хлороформ или Бог знае какво друго въпреки това не беше лошо старче понрави ми се като седна да пише нещото и смръщи сериозното си чело и с тънък интелигентски нос като онзи да пукнеш дано ти лъжлива безсрамнице всеки ще разбере освен идиот но той разбира се беше достатъчно умен за да забележи че само за него мислех и за лудо влюбените му писма мое Съкровище всичко свързано с твоето ненагледно Тяло всичко подчертано което излиза от него е от красивите неща коит’ са радост вечна1732 беше го прочел в някаква глупава книга и това ме караше да свършвам саморъчно по 4 или понякога по 5 пъти на ден и аз му казах че нямам течение сигурна ли си О да отвърнах му тогава съвсем съм сигурна и то по такъв начин че да престане да ме разпитва веднъж завинаги вече знаех какво следва то си е съвсем естествена слабост нали така той наистина ме възбуждаше не знам как но най-първата вечер когато се видяхме за пръв път тогава живеех още на Рихобот Теръс стояхме и се гледахме един друг цели 10 минути без да помръднем сякаш вече се познавахме отнякъде другаде може би заради това че съм тип еврейка и съм се метнала на майка си много ме забавляваше с приказките си с онази глуповата разлигавена усмивка цъфнала върху лицето му и всичките Дойл казаха че щях да става член на Парламента О каква кръгла глупачка трябва да съм била да повярвам на тези смехотворни измишльотини за самоуправление и лигата за поземлена реформа като ми изпрати оная френска песен от Хугеноти да я изпея на френски за да звучало по-модно O beau pays de la Touraine1733 която никога въобще не бях пяла и взе да ми обяснява надълго и нашироко за религии и гонения никога няма да те остави на спокойствие да се насладиш на нещо ей така после може и да го направи като голямо благоволение и най 1-та възможност му се случи на Брайтън Скуеър когато нахълта в спалнята ми като се преструваше че не може да изтрие мастилото по ръцете си и трябвало да ги измие с Албионско мляко и серен сапун който използвах с още немахнатия желатин по него О прилоша ми от смях през онзи ден но няма цяла нощ само с това да си бъхтя главата а според мен трябва да произвеждат и цукала със свестни размери за да може една жена да седи отгоре спокойно а той как само клечеше за да го използва предполагам че на света няма друга креатура като него с тези ужасни навици във всичко ето виж го само как е легнал да спи с главата на мястото на краката как издържа без възглавница добре поне че не рита насън иначе да ми е избил всички зъби и диша през пръсти защото ръката е върху носа му също като онзи индийски бог който ме заведе да го видя през една дъждовна неделя в музея на улица Килдеър целият в жълто с престилчица полегнал на една страна подпрял глава с ръка с десет щръкнали напред пръста на краката дето така ми каза това било религия по-голяма от еврейската и от Отче Наш взети заедно владеела цяла Азия и той май него имитира май винаги имитира всички и онзи така спеше свит в дъното на кревата с големите си четвъртити ходила заврени в устата на жена си пфу тая воня къде по дяволите са превръзките ми о да сещам се надявам се че старият шкаф няма да изскърца зверски о знаех си че ще изскърца зверски но той спи дълбоко май добре се е позабавлявал някъде дано тя се е постарала че да си е струвало парите не ще и дума трябвало е да си плати за удоволствието О тая гадна досада точно сега ли намери да ливне надявам че на оня свят на нас жените са ни приготвили нещо по-приятно за компенсация а не и там да се пристягаме да не ни падне превръзката Бог да ни е на помощ толкоз за тая вечер сега обратно в старото раздрънкано легло с дюшек на бучки което винаги ще ми напомня за стария Коен сигурно бая се е драпал в него и продължаваше да си мисли че татко го е купил от Лорд Нейпиър1734 от когото толкова се възхищавах като малка защото му казах по-лекичко по-пианисимо О колко обичам леглото си Боже ето ни тук зле както винаги след 16 години колко къщи сменихме оттогава Реймънд Теръс и Онтарио Теръс и улица Ломбард и улица Холс и щом ни подгонят от някое място той все си свирука неговите хугеноти или пък жабешкия марш1735 прави се че помага на хамалите с нашите 4 дъски мебели и после в хотела Сити Армс от лошо по-лошо вика ми Уордън Дейли че било и онова очарователно местенце на стълбищната площадка винаги има някой да свещенодейства вътре и да оставя след себе си вонящо ухание винаги можеш да познаеш кой последен е бил там тъкмо се понаредим малко и ще вземе нещо да се случи или гаф ще направи както стана при Томс и при Хелис и при господин Къфс и при Дримис един ден или ще го вкарат в затвора заради онези лотарийни билети които трябваше да бъдат нашето спасение или пък ще отиде някъде и ще се държи така безочливо че някой хубав ден ще ми се върне уволнен и от Фриман дори и оттам ще го изритат както се случи и с другите я заради онези фрицшинфейновци я заради франкмасоните и да видим тогава как ще го утеши онзи дребосъчен мъж когото ми показа целият вир-вода да върви сам-самичък под дъжда който според него бил толкова способен абе голяма работа истински ирландец сигурно е такъв ако се съди по патриотично опърпаните му панталони които носеше чакай ето я и камбаната на Сейнт Джордж чакай три четвърти час чакай ето и час значи 2 точно браво чудесен час да ми се прибира вкъщи посред нощ и да ми се прехвърля през оградата ще му избия от главата аз тоя навик още утре щом стана първо ризата му ще огледам или по-добре първо да погледна в портфейла му да видя дали онова френско писъмце1736 е още там сигурно си въобразява че и не подозирам за съществуването му всички мъже са мошеници и 20 джоба да имат по себе си пак няма да им стигнат да си укрият лъжите тогава защо ние да им казваме истината щом така или иначе не ни вярват после се пъхват в леглото ни лук яли ни лук мирисали ами онези невинни дечица в Шедьовъра на Аристократа дето ми го донесе веднъж не си спомням кога беше сякаш ги няма достатъчно в живия живот ами някакъв си там Аристократ или както и да му е името1737 ще ме плаши с отвратителни картинки на деца с две глави или без крака все такива злодейства си представят няма нищо друго в празните им чутури трябва да им се дава бавнодействаща отрова поне на половината от тях ще ми иска чай и препечени филийки намазани с масло и от двете страни сигурно и току-що снесени яйца ще ми поиска и вече за нищо не ставам според него нали след като оная нощ още живеехме на улица Холс не му разреших да ме лиже о мъже мъже всичките са тирани първо на първо половин нощ спа на пода гол както правят евреите когато им умре близък човек и не ще да закусва нищо и думичка не обелва иска да го галя и глезя но аз си рекох че за днес ми стига достатъчно съм изтърпяла и толкоз няма нещо да почне и да не оплете конците защото само за себе си мисли за собственото си удоволствие езикът му обаче е прекалено гладък какво ми се прави че е забравил веднъж му стига не го ли знае той обаче няма нищо против аз да му го лижа хайде стига му един път не та не пак искал ама ще взема да го заключа да спи в мазето при хлебарките дали пък това не е дело на Джоузи тя е малко перко и наконтена с моите стари дрехи той е такъв изпечен лъжец но не му стиска да го направи с омъжена жена затова е спокоен за мен и Бойлан въпреки че нейният Денис тя така го нарича тази жалка гледка въобще не можеш да го наречеш съпруг точно така взел си е някое младо курве като онзи път тогава още спяхме заедно и отидохме заедно с Мили на Университетските състезания и онзи Хорнблоуър с бебешката шапчица върху тиквата си дето ни пусна да влезем гратис отзад дори и тогава не спря да мята вакли погледи към ония две фръцли дето подмятаха дупета с къси полички нагоре-надолу първо опитах да го смушкам с поглед но все едно нищо разбира се ето къде му изтичат паричките и това е плод на приятелството му с господин Пади Дигнъм да всички много важни опечалени и наконтени на погребението пишеше го във вестника дето Бойлан го донесе било като истинско офицерско погребение с пушки обърнати с приклада нагоре и приглушено биене на барабани после нещастният кон и зад него в черно Л Блум и Том Кърнан този впиянчен шишкав пигмей поплювко а не мъж дето си беше прехапал езика като се пльоснал в мъжката тоалетна кьоркютук пиян в тая или оная кръчма и Мартин Кънингам и двамата Дедалуси и съпругът на Фани Маккой бяла глава като зелка кльощаво тяло а на нея очите й играят опитва се да ме измести да ме надпее с моите песни ще й се да се прероди като певица с онази зелена безвкусица с изрязано деколте като не може да ги привлича по друг начин кръгла дилетантка пазят я колкото за черни дни сега вече всичко ми е ясно и на това му викат приятелство да се затриват и закопават един друг и всички имат жени и семейства чакат ги вкъщи особено пък Джак Пауър дето се хвана да издържа онази барманка разбира се прави го защото жена му или вечно болна или аха да се разболее или на път да оздравее а той още си го бива хубавеляк малко се е попрошарил край слепоочията дружинка и половина са няма що но тоя път вече няма да се докопат до моя съпруг няма да го оставя в лапите им да му се присмиват зад гърба знам много добре като почне да им философства онези идиотщини и те само това чакат защото той все пак е достатъчно разумен за да не пропилее всяко изкарано пени и да не излее в гърлото си всички пари до шушка ами си гледа жената и семейството а не като оня пройдоха Пади Дигнъм въпреки че ми е мъчно за него какво ще правят сега жена му и 5 му деца нищо си нямат горките дано поне застраховката му е в ред на тоя развейпрах дето вечно киснеше по кръчмите а тя или синът й чакат ли чакат на някое улично кьоше ала Били Бейли моля те дома се ти върни а и тоз вдовишки траур дето го навлече не я прави да изглежда по-хубава но иначе стои страшно добре на красиви жени като на благотворителния в Гленкри и Бен Долард тоз бучащ буретон онази нощ когато взе от нас още бяхме на улица Холс фрака под наем за да пее и едва се напъха в него хили се като тиква с бузестото си лице дето прилича на здраво напляскано бебешко дупе наистина откъдето и да гледаш смахната откачалка и толкоз кой знае каква ли гледка е представлявал на сцената и хората моля ви се плащат по 5 шилинга за да си запазят места предварително само и само да го видят него и Саймън Дедалус който винаги се появяваше фиркан почти до козирката за да изпее втория куплет на първата и втората любов и на новата любов това му беше номерът както и онзи за сладка мила девойка на глогинка на малинка и не спираше да флиртифува с мен като пеех Маритана1738 заедно с него в частния оперен театър на Фреди Майърс и как красиво пееше Феба скъпа моя а не като Бартъл Дарси дето викаше тъпа моя сбогом но разбира се той имаше глас от Бога и без артистични превземки просто гласът му те облива като топъл душ О Маритана горско диво цвете в дует го пеехме великолепно въпреки че беше малко височко за моя регистър дори транспонирано по онова време беше женен за Мей Гулдинг но какво стана каза ли нещо направи ли нещо та предизвика лошия късмет и ето ти го сега вдовец чудя се що за птица е тоя негов син моят ми вика че бил писател и скоро щял да стане университетски професор по италиански и аз да съм взимала уроци от него накъде бие какво му е работа да му показва моята снимка където не съм излязла хубаво знам си че трябваше да бъда с драпирана пелерина те никога не излизат от мода пък и щях да изглеждам по-млада само не проумявам как така не му я е подарил в края на краищата защо не видях го за пръв път като пътувах край гарата Кингсбридж тогава беше с майка си и баща си а аз бях в траур беше преди 11 години сега да той щеше да бъде на 11 годинки въпреки че каква полза от тоя траур нито за едните нито за другите а моичкият искаше да се траурира и заради котката предполагам че вече е възмъжал тогава приличаше на сладко ангелче мило момченце с костюмче като малкия лорд Фаунтлерой и коса на къдрици същински принц на сцената когато го видях у Мат Дилън и той ме хареса да спомням си те всички ме харесват чакай чакай за Бога чакай да си спомня точно така той се появи в пасианса ми тая сутрин като хвърлих голямото тесте връзка с млад непознат нито тъмен нито светъл когото познаваш отпреди май това е той но нито е чак толкова млад нито пък непознат освен това лицето ми беше обърнато на другата страна коя беше 7-та карта след онази 10-ка пика която означаваше Пътешествие по суша после другата че ще получа писмо и се задава голям скандал 3-те дами и 8-ца каре издигане в обществото да чакай излязоха и 2 червени 8-ци значи нов външен вид нова дрехи и не сънувах ли нещо подобно да нещо ставаше дума за поезия надявам се че няма дълга мазна коса която да му влиза в очите или пък щръкнала нагоре като на червенокож индианец за какво им е да се мъкнат такива само стават за посмешище и те и поезията им аз винаги съм харесвала стихотворения още като малка първо си помислих че е поет като Байрон но в неговите творения няма и помен от такова нещо значи е много по-различен дали не е прекалено млад дай да видим момент 88-ма през 88-ма се омъжих Мили вчера навърши 15 тя беше през 89-а на каква възраст е бил тогава при Дилън на 5 или 6 около 88-ма предполагам 20 или повече значи не съм прекалено стара за него ако той е на 23 или 24 надявам се да не някой надут пуяк като онези университетски студенти едва ли защото иначе нямаше да довтаса тук да седи в мръсната кухня с него и да пие какао Епс и моя иска ли дума се прави че всичко разбира сигурно той му е казал че е завършил колежа Св. Троица но за професор е прекалено млад надявам се да не е професор като Гудуин който е професор и половина по Джон Джеймсън1739 всички поети пишат за някоя жена в поезията си едва ли ще се намерят много като мен където въздишките нежни на любовта с китара лекострунна където поезията е във въздуха и синьото море и сияйната луна красота красота1740 да се връщаш нощем с лодка от Тарифа и блещукащият фар на нос Европа и китарата прозвънва онзи свиреше така прочувствено дали някога ще се върна там отново лицата ще ми бъдат непознати две очи блестят от решетката прикрити това ще му изпея защото това са моите очи ако той наистина е нещо като поет две черни очи от блясък озарени като на любовта звездата пътеводна не са ли наистина красиви тези думи когато любовта младежка има си звезда всичко ще се промени Бог ми е свидетел когато имаш до себе си един интелигентен човек да си поговориш с него а не само да слушаш за рекламите на Били Прескът и за рекламите на Кийс и за рекламите на Том Подяволите и ако недай си Боже има неприятности в работата им пак ние страдаме сигурна съм че той е много издигнат иска ми се да срещна мъж като него Божичко цялата тази пасмина от простаци освен това е млад тези прекрасни млади мъже които виждах на плажа Маргейт където ставаше за къпане от едната страна на скалата стоят изправени и съвсем голи на слънцето като Бог или нещо такова и после да скоча в морето с тях Боже защо всички мъже не изглеждат така това би било някаква утеха за жената като онази прекрасна статуйка която бе купил мога да я гледам по цял ден главата с къдрици и плещите пръстът вдигнат към теб да внимаваш това е то истинската красота и поезия толкова често ми се приисква да го обсипя с целувки по цялото тяло и най-вече по красивия му млад пенис струва ми се така естествено и наистина нямам нищо против да го поема в устата си ако никой не ни гледа той така стои сякаш те моли да го посмучеш такъв чист и бял и с момчешкото си лице защо не за ½ минута и дори да глътна една част какво толкова не е по-различно от овесена каша или чиста роса освен това няма никаква опасност пък и той е толкова чист в сравнение с ония свине мъжете които от единия край на годината до другия не се сещат веднъж да си го измият или поне повечето от тях само дето от това на жените им поникват мустаци сигурна съм че ще бъде страхотно ако успея да завържа връзка с някой красив млад поет и то сега на моята възраст утре щом стана ще хвърля едни карти да видя дали ще ми излезе картата на желанието1741 или да се опитам да ги наредя по двойки моята карта с неговата да видя дали той ще ми излезе ще опитам всичко докато науча кого харесва за да не ме вземе за глупачка той ако си мисли че всички жени са еднакви аз мога да го науча на нещо доста по-различно ще го накарам да ме почувства цялата ще пълзя върху него докато припадне под мен и тогава той ще ме опише в поезията си любовник и метреса и не щеш ли публичен скандал с нашите 2 снимки във всички вестници когато той стане известен О ами тогава какво ще правя аз с него въпреки

не тая няма да я бъде липсват му всякакви обноски никакъв финес нищо кавалерско няма у него дай му само да ни пошляпва отзад както прави с моя задник защото представете си не съм го наричала Хю профан такъв дето не може да различи поезия от зелка това получаваш когато не успееш да ги поставиш на място сваля си обувките и панталоните захвърля ги на стола пред очите ми такова безсрамие без дори да поиска разрешение и ми се пъчи най-вулгарно по разкопчана риза носят я да им се възхищаваме като на свещеник или на касапин или пък ония изпечени лицемери по времето на Юлий Цезар разбира се той е прав за себе си да се забавлява все едно че си в леглото с какво например с Бог лъв сигурна съм че има с какво да се похвали като всеки стар Лъв или О както и да е предполагам че пухкавата женска плът ги привлича по късичка фуста той просто не може да ми устои понякога и мен ме възбуждат много им е хубаво на мъжете и какво голямо удоволствие получават от женското тяло така закръглено и бяло в техните очи иска ми се самата аз да бях мъж ей така за разнообразие да опитам как става с това нещо като се издуе и втвърди такъв корав и в същото време толкова деликатен и приятен на пипане чичо Джон коджа си има пръчка чувах уличните гаменчета да го декламират като свиваха зад ъгъла по Мароубоун Лейн на леля Мери в космите я ръчка защото беше тъмно но те знаеха че отсреща минава момиче аз обаче не се изчервявах пък и защо трябва нали такава им е природата и пъха своето коджа на леля Мери в онова и така нататък и така нататък и отговорът разбира се е че пъхаш дървената дръжка в пачаврата за миене на пода мъжете навсякъде и винаги имат право да се назлъндисват и да си избират и подбират каквото им харесва омъжена жена или загоряла вдовичка или младо момиче всеки според вкуса си като онези домове зад Ирландската улица1742 а ние вечно вързани вкъщи мен обаче няма да ме вържат и въобще не ме е страх от едната ревност на тъпите съпрузи защо да не е възможно всички да си останем просто приятели вместо да се караме нейният съпруг бил разбрал какво вършели двамата ами хубаво съвсем естествено и след като са го свършили той не може да върне работата назад колкото и да се пъне вече си е coronado1743 каквото и да прави тогава отива при другия побеснял заради поруганата съпруга като в Красиви тирани разбира се мъжът никога не мисли ни за съпруг, ни за съпруга, той вижда единствено жената иска си своето и си го получава за какво иначе са ни дадени тия желания за какво питам аз тъй като на мен много ми се иска и защото съм още млада а не някоя стара съсухрена вещица още ми е рано а с него какво той е толкова безчувствен никога не ме прегръща освен понякога насън и то от обратния ми край неволно предполагам кой ще ти търпи мъж дето знае да целува жената само отзад такъв на мига го зарязвам ще ме целува така неестествено точно където нямаме и 1 атом индивидуалност и всички до една сме еднакви просто две буци лой и толкоз преди да го направя на мъж пфу мръсни миризливци само като си помисля и ми стига целувам ви нозете сеньорита виж в това има някакъв смисъл ами той не целуваше ли рамката на вратата1744 да точно това правеше като някой откачен никой не може да проумее шантавите му идеи но аз разбира се съм жена а жената иска някой да я прегръща най-малко по 20 пъти на ден за да изглежда млада няма значение кой стига само да е влюбена или обичана от някого ако онзи когото искаш го няма тогава понякога Боже праведни прости ми мислила съм си как ще изляза ще тръгна да се разхождам нагоре-надолу по пристанището в някоя безлунна нощ където никой не ме познава и ще си хвана един моряк току-що слязъл на брега зажаднял за жена и изобщо няма да се интересува коя съм само ще иска да си го завре бързешката ще ме подпре на първата порта или дувар или пък някой от онези диви необуздани цигани в Ратфарнам които си бяха опънали катуна край пералнята за да им е по-лесно да крадат оттам или поне да се опитват аз рядко пращам прането си там защото нали била образцова пералня а те ми връщат обратно чужди дрехи и стари чорапи или пък онзи негодник с красивите очи дето стои и само си дялка една пръчка той може да ме нападне в тъмното да ме приклещи и набързо да ме яхне опряна в стената без думичка да обели или пък някой убиец който и да е също както правят и префинените важни господа с цилиндри като онзи кралски адвокат дето живееше някъде тук на излизане от Хардуик Лейн след като ни бе поканил на рибна вечеря по случай боксовата победа разбира се всичко това беше заради мен познах го по гамашите продължи напред а когато се обърнах след около минута ей така да погледна до него вече вървеше жена която също излизаше оттам някоя мръсница проститутка а после ще се върне у дома при жена си само дето предполагам че половината от тия моряци са бъкани с болести О за Бога разкарай огромното си туловище оттук чуй го само как диша вятърът те гони носи се напред и въздишки рони моите по теб нека си спи и въздиша моят находчив многомъдър мъж Дон Полдо де ла Флора да знае само в какъв вид ми се яви на картите тая сутрин тепърва ще има за какво да въздиша защото мургав мъж много объркан между 2 7-ци в затвора задето Бог знае какво е направил нито пък аз а моя милост да се въртя на пети в кухнята закуска да му правя на негова светлост докато той се е свил на кълбо като мумия така ли ми се получава наистина да търча като гламава какво не бих дала да го видя това представление покажи им малко внимание и те веднага гледат да ти смачкат фасона не ме интересува какво разправят хората но според мен на тоя свят му трябват жени да го управляват никога няма да видиш жени да тръгнат да се колят и избиват къде сте виждали жена да се търкаля мъртвопияна в уличната канавка или да проиграва и последното пени на семейството или пък да го залага на коне да защото жената каквото и да прави знае кога да спре пък и тях изобщо нямаше да ги има на тоя свят ако не сме ние те хабер си нямат какво е това да си жена и майка и откъде да имат закъде са те без майка която да се грижи за тях каквато аз никога съм имала сигурно и той затова бяга от къщи като подивял цяла нощ по улиците далеч от книгите и науките си и не ще да живее в своя дом заради раздорите и гюрултията предполагам жалко наистина че онези които имат свестен син не го ценят а аз нямам нито един толкоз ли не можа да ми го направи вината не е у мен свършихме едновременно и се бях загледала в двете кучета заврели муцуни в задника й насред голата улица което страшно ме потисна не трябваше да го погребвам с малкото вълнено елече което изплетох докато плачех а да го дам на някое сирото дете но нещо ми казваше че няма да имам друго беше 1-та смърт у нас и оттогава не сме същите О няма да потъвам в мрачни мисли няма вече да мисля за това защо ли не остана да преспи у нас през цялото време усещах че е довел непознат човек вместо да кръстосва града нощем и да се среща Бог знае с какви проститутки и джебчии и това нямаше да се хареса на клетата му майчица ако беше жива да се самопогубва така но иначе този час е прекрасен така тихо много обичах да се връщам вкъщи след танци нощният въздух и разговорите с приятели а сега и приятели нямаме все иска невъзможното или пък има жена която е готова да ти забие нож в гърба ненавиждам това нещо у жените нищо чудно че се отнасят така с нас щом сме се докарали да приличаме на глутница кучки сигурно е така заради всички неприятности които ни се стоварват на главата затова сме толкова заядливи аз обаче не съм нищо не ми костваше да го настаня да спи на канапето в другата стая но сигурно се е стеснявал срамежлив като момче млад едва ли има 20 до мен в съседната стая щеше да ме чуе как шуртя в цукалото това е сигурно какво от това Дедалус дали не е като ония имена в Гибралтар Делапас Делаграция имаха дяволски странни имена отец Виал Плана от Санта Мария който ми даде броеницата Розалес и О’Райли от Кале лас Сиете Ревуелтас и Писимбо и госпожа Описо от улица Гъвърнър О какво име ако беше мое щях да се хвърля в първата река и да се удавя О Божичко ами другите улици и сокаци като Парадайз и Бедлам и Роджърс и Крътчетс и стъпалата в дяволското дере е аз ли съм виновна че съм толкова лекомислена знам си го но заявявам най-отговорно пред Господа Бога че в сравнение с онези дни не се чувствам и ден по-стара а дали ще мога отново да си изкълча езика с испанските му como esta usted muy bien gracias y usted1745 ето значи изобщо не съм го забравила само малко граматиката ми куца съществителното е име на човек място или предмет жалко че така и не се наканих да прочета онзи роман дето ми го зае госпожа Рубио от Валера1746 с въпросителните в него и от двете страни и обърнати наопаки1747 винаги съм си знаела че в крайна сметка ще се махнем оттам бих могла да го понауча на испански а той на италиански и тогава сам ще се увери че не съм толкова неука жалко че не остана за през нощта сигурна съм че е бил мъртво уморен и е умирал за сън бих могла сама да му занеса закуската в леглото с препечени филийки стига да не ги препичам аз нито с ножа лош късмет1748 или пък да мина уж само да го видя ей така със салата от крес или нещо друго хубаво и вкусно в кухнята май има няколко маслини може и да ги обича така и не успях да свикна дори с вида им в магазина на Абринес бих могла да се развъртя и в ролята на criada1749 въпреки че стаята изглежда добре откакто я пренаредих виж как стана през цялото време нещо ми казваше че трябва да му се представя той изобщо не ме познава много смешно да речем аз съм му все едно жена и двамата сме в Испания и той още сънен няма никаква представа къде се намира dos huevos estrellados secor1750 Боже Господи какви шантави глупости се въртят в главата ми понякога би било доста забавно ако реши да остане при нас и защо не на горния етаж има празна стая и леглото на Мили в задната стаичка може да си пише и чете на нейната маса нали все нещо дращел а пък ако предпочита да си чете в леглото сутрин както и аз обичам а той да ни прави закуската както прави за 1 така ще прави и за 2 в едно съм сигурна че никога няма да взема квартирант направо от улицата но за него ако хареса нашата съборетина колко ще ми е приятно да водя дълги разговори с интелигентен и високообразован човек като него ще трябва да си купя нови красиви червени чехли като онези които ги продава турчинът с феса или жълти и красива полупрозрачна сутрешна роба имам крещяща нужда от такова нещо или пък халат с нежен цвят на праскова като онзи ей кога беше на Уолпоул за 8 и 6 ли го взех или за 18 и 6 ще му дам само още една последна възможност ще стана сутринта рано писна ми от тоя стар креват на Коен и така или иначе ще се разходя до пазара да поразгледам зеленчуците и зеле и домати и моркови и всякаквите ненагледни плодове пристигат отвсякъде прелестни пресни кой ли ще бъде първият ми срещнат там тръгнал да си търси рано-рано не го свърта от сутринта Мейми Дилън разправяше че винаги се навъртат на това място и привечер също когато отивала на църква за вечернята как ми се иска една сочна круша от ония дето се топят с устата също както тогава бях изпаднала в неясни копнения и взех че му хвърлих яйцата и чая от чашата за мустаци която тя му подари сигурно за да отвори ей такава уста той сигурно ще хареса и моя превъзходен крем знам точно какво ще направя ще тръгна из къщата уж в много добро настроение няма силно да си тананикам само от време на време ще пускам по едно mi fa pieta Masetto после ще започна да се обличам за излизане presto non son piu forte1751 ще си сложа най-красивия комбинезон и гащи нека хубаво да ме погледа белки му се вдигне ще му дам съвсем ясно да разбере щом толкова иска да чуе че жена му не е останала на сухо че я чукат и то здравата я чукат чак до гърлото й стига но не той а друг го прави по 5 или 6 пъти й го слагат ето да види засъхналата му сперма по чистия чаршаф дори не бих си направила труда да я изчистя с ютията и това трябва да го убеди не ми вярваш така ли тогава хубаво ме поопипай и ще видиш ще го накарам да се изправи насред стаята и сама ще си го навра нищо не ме интересува вече и всичко ще му разкажа до най-малките подробности и ще го накарам да го направи пред очите ми това да му е за урок защото той е виновен ако съм станала такава развратница както каза и онази в театъра1752 О точно така това да ни е на нас голямото престъпление в таз юдол плачевна Бог си знае че не е кой знае каква беда нали всички го правят само че повечето се крият така предполагам нали затова е създадена жената иначе Той нямаше да ни сътвори баш такива каквито ни е направил да сме толкова привлекателни за мъжете и тогава ако пак понечи да ме целува отзад ще си сваля гащите ще се издупя едно хубаво ще завра задника си в естествен размер право в лицето му и да лиже колкото му душа иска да пъха езика си в дупката ми до 7 мили навътре и в кръг да го върти а после ще му кажа че за услугата искам £1 или може би 30 шилинга ще му кажа че ми се налага да си купя ново бельо и после ако ми ги даде тогава няма да ми изглежда толкова лош не бих искала да го скубя както правят другите жени и преди нищо не ми е коствало да си напиша един чек само за себе си да драсна отгоре неговото име на няколко пъти по няколко лири и без това забравя да си заключва книжката и без това няма да може сам да я изхарчи ще му разреша отзад само при условие че внимава да не изцапа хубавите ми гащи О предполагам че няма да се справи аз пък ще демонстрирам пълно безразличие 1 или 2 въпроса докато е в това състояние и по отговорите ще си направя изводите защото няма да може да ме излъже познавам му и кътните зъби ще си стегна задника ще стискам здраво и ще го подкокоросам с няколко неприлични думи подуши ми задника или хубаво да излижеш лайната ми или изобщо първото шантаво нещо което ми хрумне после ще му подхвърля да точно така О почакай момчето ми сега идва моят ред ще се престоря на развеселена много мила и приветлива О непрекъснато забравям това кърваво нещо дето ми е дошло пфу не знаеш дали да се смееш или да плачеш такъв мармалад смес е всичко от сливи и ябълки не няма да стане ще трябва да си сложа най-най-старите гащи толкоз по-добре тогава ще му го кажа с натъртване по дяволите никога няма да узнае дали той го е правил или не не че от това ти става по-топло всяка стара брантия може да го забърше и после най-делово да му обърше секрециите нали това й е работата и толкоз а нашичкият има да зяпа в тавана подир изчезналите си мераци не чисто и просто трябва да го накарам да ме пожелае друг начин няма ето бие и четвърт след кой ли призрачен час предполагам в Китай вече се надигат от сън решат коси сплитат тънки плитчици за през деня много скоро ще звънне камбаната за Аве Мария да разбуди монахините няма кой да нарушава съня им освен по някой и друг заядлив свещеник с шумен будилник по първи петли в съседната стая чак мозъкът ти закънтява чакай да видя дали ще мога да подремна 1 2 3 4 5 какви ли бяха онези измислени цветя дето приличаха на звезди върху тапетите на улица Ломбард бяха по-хубави от престилката която ми подари язък сложих я само два пъти по-добре да намаля лампата и да опитам да поспя за да мога да стана рано ще отида до Ламс и Финдлейтърс ще им поръчам да донесат цветя ще ги подредя навсякъде в случай че той реши отново да го доведе утре искам да кажа днес не не петък е нещастен ден първо трябва да оправя цялата къща потънала е в прах трупа се от само себе си докато спя може да си пуснем музика да запалим по цигара първо аз ще му акомпанирам трябва да почистя клавишите на пианото с прясно мляко какво да си сложа с бяла ли роза за теб или от онези хубави малки кексчета от Липтънс обичам миризмата на пекарна които са по 7½ пенса фунтът или пък другите с черешки и розова глазура по 11 пенса за около два фунта и разбира се едно хубаво цвете в средата на масата ще ми излезе по-евтино да взема саксия чакай къде беше онова което го видях неотдавна обичам цветята бих искала цялата къща да е потънала в рози Боже небесни няма нищо по-хубаво от дивата природа в планините после и морето и вълните дето се боричкат на талази каква красота е в провинцията с тези поля от овес и пшеница и какво ли не още и добитъкът загладил косъм шари насам-натам това ми стига за да ми се напълни сърцето само като ги видя реки и езера и цветя с всякакви форми и ухания и цветове поникнали дори в крайпътните канавки иглики и теменужки това е природата а ония ще ми разправят че нямало Бог пет пари не давам за цялата им ученост като е така що не отидат и те нещичко да сътворят често му викам и на атеистите също или както там се наричат излезте навън бе оплакнете си очите проветрете си мозъците а като наближи краят крещят на възбог свещеника викат като тръгнат да умират и защо защо питам аз ами защото ги е страх от ада заради гузната им съвест О познавам ги много добре кой е първият човек във вселената преди когото е нямало нищо кой е сътворил всичко това ами разбира се те и това не знаят като ги слушам всичко могат утре ще се разпоредят слънцето да не изгрява слънцето за тебе свети мила така ми каза в деня когато лежахме сред рододендроните на Хаут Хед беше с костюм от сив туид и сламена шапка в деня когато го изнудих да ми направи предложение да първо му дадох парченце от кейка с ким да го вземе направо от устата ми беше високосна година като тази да преди 16 години Боже Господи след онази дълга целувка дъхът ми спря да каза ми че съм цвете планинско да ние сме цветя всяко женско тяло да то поне е нещо истинско така ми каза в неговия живот и днес слънцето за тебе свети да затова го харесах защото видях че разбира или по-скоро усеща какво е жената и знаех че винаги мога да отида при него и да му дам цялото удоволствие на което съм способна насочвах го накъде докато най-накрая ме замоли да кажа да но аз не му отговорих веднага първо погледнах натам към морето и към небето толкова много неща се въртяха в главата ми той не знаеше нищичко за Мълви нито за господин Станхоуп нито за Хестър и татко нито за стария капитан Гроувс нито за моряците които играеха на хвърчи-хвърчи птиче и на казвам-клекни и отивам да изплакна чиниите така му викаха като щръкваха на ръба на пристана и караулът пред губернаторската резиденция с онова нещо около белия шлем клетият дявол пържи се в жегата и испанските момичета които се кискаха завити с шаловете си и високите гребени в косите им и пазарлъците сутрин рано между гърци и евреи и араби и дявол знае какви още от всички краища на Европа и улица Дюк1753 и птичият пазар огласян от къткане и клопане пред Ларби Шарънс и бедните натоварени магарета които се хлъзгаха нагоре по хълма полузаспали и съмнителните типове загърнати и заспали на сянка по стъпалата във входовете и каруците с големи колела за превозване на биковете и старият замък на хиляди години да и онези красиви маври целите в бяло и с тюрбани като крале канят те да поседнеш в тясното дюкянче и Ронда1754 с древните прозорци на гостилниците непознати две очи блестят от решетката прикрити за нейния любим желязото той ще целуне и отворените през нощта винарски магазини и щракането на кастанети и онази нощ когато изпуснахме корабчето в Алхесирас и нощната стража патрулираше serene1755 с фенери в ръка и О онази бездънна пропаст О и морето морето понякога аленее като огнен пламък и дивните залези и смокиновите дръвчета в парка Аламеда да и загадъчните тесни сокаци и розовите сини и жълти къщи и градините с рози и жасмин и здравец и кактуси и Гибралтар и аз като момиче където бях Цвете планинско да когато закичих косата си с роза както правят андалуските девойки с бяла ли с червена ли за теб и как ме целуна под Мавърския зид и аз си помислих като ще е някой нека да е той и тогава го насърчих с поглед пак да ме попита да и той ме попита бих ли казала да мое цвете планинско и първо обвих ръце около шията му да и го притеглих да легне отгоре ми за да почувства гърдите ми ухаещи да и сърцето му туптеше лудешката и да казах му да искам Да.

Триест — Цюрих — Париж

1914–1921