Одисей

1

Първа част. Телемахия2

2

За всеки епизод от романа си „Одисей“ Джойс съставя отделен скрит план или, както сам го нарича, схема, който публикува посредством свои приятели литературни критици и коментатори. Първият такъв план е бил изпратен на Карло Линати през септември 1920 г., вторият — на Валери Ларбо в края на 1921 г., който впоследствие е бил разпространяван и от Силвия Бийч.

Всеки епизод на романа се развива в точно определено място на действието и час, свързва се (с изключение на първите три епизода) с даден орган на тялото, както и с дадено изкуство, притежава свой съответен символ и специфична техника. Всеки епизод има и заглавие, съответстващо на герой или епизод от Омировата „Одисея“. Някои от епизодите имат и свой цвят. Тези съответствия ще бъдат представени в началото на бележките към всеки епизод.

Тук е мястото да отбележим, че в първите три епизода липсва орган на тялото. Вероятно това е така, защото въпросните епизоди се занимават главно с действията и мислите на Стивън Дедалус, който е един от тримата главни герои в романа и символизира духовното начало. По същия начин последният епизод, който се занимава изцяло с размишленията на Мариън Блум, която от своя страна символизира майката земя, няма съответстващо изкуство, тъй като тя е олицетворение на самата природа, тоест антитеза на изкуството.

Нека споменем, че някои от дадените тук бележки имат не само обяснителен, но и тълкувателен характер.

3

1. Телемах

Време на действието: осем часа сутринта на 16 юни 1904 г., четвъртък. Място на действието: кулата Мартело при Сандикоув, на брега на Дъблинския залив, на седем мили югоизточно от центъра на Дъблин. Орган: няма. Изкуство: теология. Цветове: бяло, златисто. Символ: наследник. Техника: повествователна.

Съответствия: Стивън — Телемах, Хамлет; Мълиган — Антиной, чичото на Хамлет Клавдий, млекарката — Ментор.

4

„И ще се приближа до Божия жертвеник“ (лат.) — начало на литургия, която се отслужва на латински.

5

Етимологията на името идва от думата kinchin, което означава „дете“ според Уилям Йорк Тиндъл, но според Ричард Елман, най-известният биограф на Джеймс Джойс, името представлява „имитация на режещото острие на нож“. Тук сме избрали варианта Кинч, който звучи точно както в оригинала и същевременно има звукоподражателна стойност.

6

Тук Мълиган пародира думите на Христос към учениците му по време на Тайната вечеря: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.“ Матей 26:26-28.

Мълиган използва женската форма на името на Христос — Христина, като по този начин намеква за така наречената черна литургия, която непочтително се отслужва, като в олтара се поставя кръв, взета от жена.

7

Св. Йоан Златоуст (ок. 344–407) — прочут църковен проповедник и оратор. Патриарх на Константинопол (397–403). Неговите слова и поучения са поместени в сборника „Златоструй“, съставен от цар Симеон I.

8

В името на Стивън Дедалус се вплитат алюзии от една страна за първия християнски мъченик Св. Стефан (Стивън), убит с камъни за богохулство, а от друга — за митическия архитект, механик и скулптор от Атина Дедал. Самото име подсказва, че героят е мъченик, творец и изгнаник. Тук сме запазили формата Дедалус, вместо Дедал, тъй като с това име се явява героят в „Портрет на художника като млад“ в превод на Николай Б. Попов, изд. „Народна култура“, 1981.

9

Става дума за Алджернън Чарлс Суинбърн (1837–1909) — английски поет, доста близък по стилово-тематични предпочитания до прерафаелитите. Цитатът е от неговата поема „Триумфът на времето“ (1866).

10

Море винобагро (гр.) — „Одисея“, изд. „Народна култура“, 1971 г.; превод: Георги Батаклиев.

11

Морето! Морето! (гр.). Цитат от съчинението „Анабазис“ на старогръцкия историк Ксенофонт от Атина (ок. 430–354 г. пр.Хр.), в което се разказва за похода на 10 000 гръцки наемници, начело с Кир Млади, към вътрешността на персийската държава и изпълненото с опасности оттегляне до Черно море. „Морето! Морето!“ бил победният вик на наемниците, когато най-накрая зърнали водите на Босфора.

12

Хиперборейци — митически народ, който не познавал старостта, живеел във вечно щастие и вечна пролет отвъд крайния Север и почитал Аполон в един от ранните му образи. Тук обаче по-скоро се има предвид ницшеанското разбиране за свръхчовека, за когото Ницше използва термина хипербореец в „Антихрист“ — първата част на своя труд „Воля за власт“ (1896). Той е господар на себе си и на останалите, стои над „тълпата“ и не се съобразява с нормите на традиционното християнство, като признава за единствен морален критерий собствената си воля.

13

Тук поведението на Стивън напомня това на Хамлет, който отказва да свали траурните си дрехи, след като всички останали в кралския двор вече са го сторили. По времето на викторианската епоха строгият траур, особено когато син жалее майка си, е повелявал черен костюм, черни обувки, черни чорапи и вратовръзка и строги ограничения в социалния живот. Сиво облекло се е считало неприемливо за такива случаи.

14

Нека читателят не се озадачава, че тук както и в целия роман ще липсват кавички там, където е граматически правилно да ги има — в случая при наименованието на кръчмата „Кораба“. Джойс ги е ненавиждал. Дори в договора за отстъпване на авторските права, сключен от издателството с неговия внук Стивън Джеймс Джойс, това е залегнало като отделна клауза. Където е необходимо, липсващите кавички ще бъдат заменени с курсив, за по-голяма яснота.

15

G. P. I. — General paralysis of the insane. Напредваща парализа на душевноболните. Късно сифилитично заболяване на мозъка, което се проявява десет-петнайсет години след заразяването. Една от най-тежките психични болести.

16

Коноли Норман (1853–1908) — известен ирландски психиатър, изучавал по-специално лудостта, който въвежда подобрени методи за лекуване на душевноболните по времето, когато ръководи Ричмъндската лудница от 1886 до 1908 г.

17

Гневът на Калибан… — Перифраза от предисловието към романа на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“ (1891), което гласи: „Враждебността на деветнайсетия век към Реализма е гневът на Калибан, видял собствения си образ в огледалото. Враждебността на деветнайсетия век към Романтизма е гневът на Калибан, който не е видял собствения си образ в огледалото.“ — Оскар Уайлд, Избрани творби, „Портретът на Дориан Грей“, превод: Красимира Тодорова, изд. „Народна култура“, 1980.

Уайлд използва Калибан, грубия и зъл герой от Шекспировата пиеса „Бурята“, като символ на еснафския манталитет на деветнайсети век.

18

Тук е перифразирана част от диалога от есето на Оскар Уайлд „Упадъкът на лъжата“(1889). Сирил казва на Вивиан: „Разбирам напълно възражението ти Изкуството да се третира като огледало. Считам, че това ще сведе гения до положението на пропукано огледало. Но не смятам, че сериозно искаш да кажеш, че Животът подражава на Изкуството и че всъщност Животът е огледалото, а Изкуството — действителността.“ Оскар Уайлд, Избрани творби, том трети; превод: Радка Крапчева, изд. „Народна култура“, 1984.

19

Ирландски жаргон за англичаните, заимстван от начина, по който индианците наричат северноамериканците в романите на Джеймс Фенимор Купър (1789–1851).

20

Матю Арнолд (1822–1888) — английски поет. Получава образованието си в Оксфорд, където по-късно става и професор по поетическо майсторство. В по-зряла възраст започва да пише проза, както и есета върху литературата, образованието и обществото, които му създават име на най-големия критик на своето време.

21

Шин Фейн (Sinn Fein) на ирландски означава „ние сами“. Първоначално това е било мотото на ирландски патриотични групи, които са се сформирали около 1890 г. за възраждане на ирландския език и култура, а по-късно така започва да се нарича политическото движение за национална независимост.

22

Сър Питър Тийзъл — избухлив, но добросърдечен възрастен джентълмен, герой от пиесата на Ричард Шеридан (1751–1816) „Училище за скандали“(1777).

23

Дъблинска погребална агенция, в рекламата на която се твърдяло, че осигурява всичко, включително и професионални оплаквачки.

24

Саснак (Sassenach) — галска дума, означаваща „английски“ или „англичанин“.

25

Из стихотворението на Уилям Бътлър Йейтс (1865–1939) „Кой тръгва с Фергус?“. Превод: Владимир Трендафилов. Изд. „Народна култура“, 1990.

26

В книгата си „Израстването на душата“ (1896) английският теософ Алфред Пърси Синет (1840–1921) въвежда концепцията за универсалната памет на природата, където се пазят всички събития и идеи от сътворението на света насам.

27

„Нека множеството богомолци, блеснали като бели лилии, се съберат край теб. Нека славен хор от девици те приеме“ (лат.). Молитва, която често се чете, когато наблизо няма свещеник. По правило може да се чете от всеки достоен човек — мъж или жена. Продължение на същата молитва се среща на стр. 27.

28

Визира се началото на мръсен виц, в който става дума за мастурбираща жена.

29

В името на Отца и Сина и Светия Дух (лат.).

30

При болни и умиращи само слабините не се мажат с миро.

31

В началото на XX в. галският като разговорен език е бил запазен само в Западна Ирландия.

32

В един шилинг има дванайсет пенса; в една кварта има два пинта.

33

Тук, както и в двустишието по-долу, Бък Мълиган отново цитира Суинбърн, „Песни преди изгрев“ (1871).

34

Знаменита фраза на адмирал Нелсън преди битката при Трафалгар (1805), но в случая името Англия е заменено с Ирландия.

35

Срв. „И, като Го съблякоха, облякоха Му багреница“ (Матей 27:28).

36

Това своеобразно облекло се свързва с модните в края на XIX в. декадентство, краен естетизъм и индивидуализъм.

37

Цитат от „Песен за себе си“, Уолт Уитман.

38

Тук текстът подлежи на двояко тълкуване. От една страна Butterly е име на човек, който наистина съществува, както читателят ще се увери по-нататък в романа, но Бък Мълиган точно тук не го среща, затова асоциацията клони към думата „bitterly“ („горко“), откъдето и преводът. Срв. „И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе навън, плака горко.“ (Матей 26:75).

39

По името на нос Мартело в Корсика, където през 1794 г. англичаните много трудно превзели подобна крепост. Крепостите са били построени на ключови позиции по ирландското крайбрежие през 1803–1806 като отбранителни съоръжения в случай на френско нашествие по време на Наполеоновите войни.

40

Уилям Пит (1759–1806) — министър-председател на Англия, когато крепостите Мартело са били построени.

41

Омфал на гръцки означава „пъп“.

42

Става дума за роман от Фредерик Мариат (1792–1848), в който са описани приключенията на подхвърлено дете, което търси баща си. Яфет също така е и името на най-малкия син на Ной.

43

Има се предвид известната английска песен „Британия господства над моретата“, която възхвалява действително съществувалото надмощие на английския търговски и военноморски флот докъм 1914 г. Но е и намек за бог Посейдон, който непрекъснато пречи на Одисей да се върне в родната си Итака.

44

Тук, макар и да говори за теология, Хейнс очевидно има предвид по-скоро Хамлет.

45

Преводът на „Балада за Иисус Шегаджията“ е на Евгения Панчева.

46

Намек за английското протестантство, според което всеки християнин трябва да осъществи лична връзка със своя Бог, без посредник помежду им, защото Бог е лично загрижен за всяка човешка душа.

47

„(Вярвам) и в една Свята, католическа и апостолска Църква“ (лат.). Из никео-константинополския символ на вярата.

48

Символ на апостолите — нарича се така, защото всяка една от неговите дванайсет точки се свързва с един от апостолите.

49

Папа Марцел II (1501–1555) е живял само двайсет и два дни след коронацията си през 1555 г. Месата, посветена на него, за която става дума в текста, е написана от италианския композитор Джовани Пиерлуиджи да Палестрина и е била изпълнена за пръв път в Дъблин през 1898 г.

50

Фотий (ок. 810-ок. 891) става константинополски патриарх през 857 г. против волята на папата по време на големи политически и религиозни противоборства. По негово време са покръстени българите (864). Римокатолическата църква смята Фотий за „един от най-големите си врагове“, защото източната схизма, на която той слага началото, довежда до отделянето на Източното православие от Римския католицизъм през 1054 г.

51

Арий (ок. 256–336). Първият Никейски събор (325) осъжда Арий като еретик, защото в противовес на съществуващата догма смята, че Отецът, Синът и Светият Дух не са единосъщни.

52

Валентин (ум. ок. 166) — египетски гностик, проповядвал своята ерес в Рим. Твърдял, че Христос е нямал „земно тяло“.

53

Савелий (III в.). Според неговата ерес Отец, Син и Свети Дух са само три имена на едно и също нещо или три различни аспекта на едно и също Създание.

54

По дяволите! За Бога! (фр.)

55

Съществува поверие, че когато тялото на удавник потъне и не може да се намери веднага, тогава ще изплува след девет дни.

56

В „Тъй рече Заратустра“ (1883) Ницше твърди, че „най-презряното нещо… е последният човек“. По този начин, след като дванайсетото ребро на Мълиган липсва, значи той се явява Адам, тоест първият човек и най-малко презреният, следователно свръхчовекът.

57

Притчи Соломонови 19:17.

58

Намек за поговорката: „Пази се от рогата на бик, копитата на кон и усмивката на англичанин.“

59

Така на практика Телемах нарича Антиной, Евримах и другите женихи в края на първа глава и по време на събранието на итакийците в началото на втора глава в Омировата „Одисея“.

Срв. още с думите на Хамлет за чичо му Клавдий: „… този изверг, умъртвил баща ми,/ покварил майка ми, наврял се подло/ между надеждите ми и престола…“.

Тук и по-нататък в романа всички цитати от пиесите на Шекспир са в превод на Валери Петров.

60

Нестор

Време на действието: десет часа сутринта. Място: частното мъжко училище в Далки, село в югоизточната част на Дъблинския залив, приблизително на една миля югоизточно от кулата Мартело в Сандикоув. Орган: няма. Изкуство: история. Цвят: кафяв. Символ: кон. Техника: личен катехизъм.

Съответствия: Дийзи — конеукротителят Нестор, възпитан от кентавъра Хирон; Сарджънт — Пизистрат, по-младият син на Нестор; госпожа О’Шей (любовницата на Парнел) — Хубавата Елена.

61

Пир умира, когато през 272 г. пр.Хр. отива да помогне на един от видните граждани на Аргос във враждата му с Антигон II Македонски. В един момент се оказало, че Пир е обсаден от всички страни, а когато се помъчил да се измъкне, попаднал в центъра на улично сбиване. Тъкмо да убие един от нападателите си, когато майката на въпросния мъж хвърлила отгоре му тухла. Пир изгубил съзнание, бил свален от коня си и убит.

62

Тук Джойс (Стивън) намеква за антитезата на Аристотел („Метафизика“) между „възможното“, което е променливо, и „действителното“, което е постоянно. Аристотел твърди, че във всеки момент от историята съществуват много „възможности“, които могат да се осъществят в следващия миг, но само една от тях се превръща в „действителност“ и тогава всички останали възможности биват „пропъдени“.

И още: В своята „Поетика“ Аристотел пише: „От казаното е ясно и това, че задачата на поета е да говори не за действително станалото, а за това, което би могло да стане, т.е. за възможното по вероятност или необходимост. Историкът и поетът се различават по това… че първият говори за действително станали неща, а вторият — за неща, които биха могли да станат.“

63

В древната ирландска традиция тъкането се свързва с изкуството на пророчествата.

64

Из елегията „Лисид“ (1638) от Джон Милтън (1608–1674), посветена на състудента му Едуард Кинг, млад художник и надежден литератор, загинал при корабокрушение в Ирландско море.

65

Цитат от „Физика“ на Аристотел, в която той твърди, че: „Осъществяването на онова, което съществува потенциално, стига да съществува потенциално, става чрез движението.“

66

Основното население на Тайланд, който до 1939 и от 1945 до 1948 г. се е казвал Сиам. По времето, когато се развива действието в романа, Сиам е бил разкъсвана от войни територия.

67

С гатанката си Стивън всъщност осмива гатанките, чиито текстове са такива, че не можеш да отгатнеш отговора, ако не го знаеш предварително.

68

Срв. с „Портрет на художника като млад“, където Кранли казва: „Тоя свят е една воняща купчина тор и всичко в него е несигурно, само не и майчината любов.“

69

Колумбан (543–615) — ирландски светец, образован монах и мисионер. Твърди се, че тръгнал да мисионерства по света против волята на майка си.

70

Тук е очевидно, че арабските цифри започват да навяват на Стивън мисли за различни нехристиянски и еретически тълкувания на Аристотеловата теория, върху която бе разсъждавал преди това.

Авероес е латинизираното име на Ибн Рушд Мухамад (1126–1198) — арабски философ и лекар. Развива материалната страна на учението на Аристотел. През XIII и XIV в. авероизмът се разпространява широко в европейската философия, макар и преследван от католическата църква.

Мойсей Маймонид с истинското име Раби Моше бен Маймон (1135–1204) — еврейски философ. Стреми се да съгласува юдаизма с философията на Аристотел.

71

Amor matris (лат.). Стивън се озадачава, защото фразата може да означава любовта на майката към детето (подлог) или на детето към майката (допълнение).

72

Английският крал Джеймс II (1633–1701), католик, след като бива свален от английския престол през 1688, завладява Ирландия и започва да сече монети от неблагородни метали. Монетите, абсолютно безполезни, както, между другото и опитите му да използва Ирландия (блато) за трамплин, от който да нахлуе обратно в Англия, представлявали голяма рядкост.

73

Става дума за кутия с дванайсет лъжици, чиито дръжки изобразяват дванайсетте апостоли. Често срещан подарък за кръщенета и сватби.

74

Морската раковина е един от атрибутите на свети Яков.

75

Даниъл О’Конъл (1775–1847) — ирландски политически лидер, известен с прозвището „Освободителя“, защото през 1829 започва успешна кампания за отмяна по конституционен път на законите, ограничаващи гражданските и политическите права на католиците. Крахът на блестящата му политическа кариера се дължи отчасти на разклатеното му здраве, но най-вече на раздорите между привържениците на „стара“ и „нова“ Ирландия вътре в собствената му партия.

76

Фенианците (Ирландско републиканско братство) са тайна революционна организация за освобождение на Ирландия, основана през 1858 г. в Ню Йорк от Джеймс Стивънс. Залагат на терористичната борба и насилствената революция, а не на парламентарни и конституционни реформи. Организацията им е наречена на името на ирландския митичен герой Фин Маккул и неговата бойна дружина, наречена Фиана.

77

Така започва популярна наздравица на оранжистите в памет на Уилям Орански или Уилям III (1650–1702), крал на Англия (1689–1702), който и до днес се смята светец-покровител на ирландските ултрапротестанти, тъй като той спасява Ирландия от управлението на Джеймс II и довършва английското завладяване на страната, след което тя на практика се превръща в нещо като каторжническа колония през XVIII в.

78

Тук Стивън си припомня известна историческа случка за избиването на католици, събрали се във въпросната вила на 21 септември 1795 г., за да окажат съпротива на „черните“ или реакционни протестанти, които организират масови преследвания на католици с цел да ги прогонят от именията в северната провинция Арма.

„Остригани глави“ са викали на уексфордските въстаници от 1798 г., а оттук и на всички ирландски бунтовници.

79

По правите пътища (лат.). Тази латинска сентенция е била девиз на йезуитския колеж „Белведере“, където е учил Джойс.

80

На самотек (фр.)

81

Става въпрос за субстанция, която съдържа солен разтвор, оттук и „осолени“. Смятало се, че когато се лекуват с нея, животните развиват имунитет срещу туберкулозата.

82

Цитат от „Пророчества на невинността“ от Уилям Блейк. Превод Спас Николов. Изд. „Народна култура“, 1983.

83

В Светото евангелие от Йоана се казва: „Имаше един човек, пратен от Бога… той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветлява всеки човек, идващ на света.“ (1:8-9). Тук господин Дийзи намеква, че евреите не само са отказали тази Светлина (присъствието на Иисус и неговото послание), но са поискали и тя да бъде угасена посредством разпъването на кръста.

84

Срв. „Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите.“ Притчи Соломонови (1:20).

85

Чарлс Стюарт Парнел (1846–1891) е живял дълго време с Катрин О’Шей и отношенията им са били известни на всички, включително на нейния съпруг капитан О’Шей. Парнел държал да узакони връзката си с нея, дори с риск да урони репутацията си, като се има предвид какви са били религиозните предразсъдъци в страната. Различни политически и здравословни причини обаче го възпират и съпругът й се възползва от това положение, като раздухва скандала. Тогава се намесва Гладстон и ултимативно настоява Парнел да се оттегли, като заплашва, че ще престане да подкрепя движението за самоуправление на Ирландия. Решителният удар срещу Парнел е нанесен на 3 декември 1890 г., когато ирландското духовенство излиза с манифест срещу него. Той бива изоставен и от най-близките си поддръжници и по-малко от година след това умира.

86

Господин Дийзи намеква, че други прегрешения — да, но те не са извършили греха срещу Светлината.

87

Протей

Време на действието: единайсет часа сутринта. Място: плажът на Сандимаунт, южно от устието на река Лифи. Стивън се е придвижил от Далки до Дъблин с обществен транспорт и сега има цял час и половина да се шляе преди срещата си с Мълиган в 12:30, която в крайна сметка пропуска. Орган: няма. Изкуство: филология. Цвят: зелен. Символ: прилив. Техника: вътрешен монолог.

Съответствия: Протей като първична материя; Кевин Еган — цар Менелай, когото Телемах посещава в палата му (Стивън мислено се пренася в „палата“ на Еган в Париж) в деня, когато жени едновременно син и дъщеря; Събирачът на миди — Мегапент, син на Менелай от млада робиня.

88

„Учител на онези, които знаят“ (лат.) — така Данте описва Аристотел в „Ад“ (Песен IV: 131). Българският превод гласи: „И зърнах първия мъдрец със свита от мъдри философи обкръжен“. „Божествена комедия“, превод от италиански Иван Иванов и Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1975 г.

89

Един след друг (нем.)

90

Един до друг, редом (нем.)

В книгата си „Лаокоон или за границите на живописта и поезията“ (1766) Г. Е. Лесинг (1729–1781) прави разлика между теми, подходящи за живописта и за поезията: „В единия случай действието е видимо и напредващо, отделните му части се случват една подир друга (nacheinander), тоест последователно във времето, докато в другия действието е видимо и неподвижно, отделните му части се развиват редом (nebeneinander) в пространството.“ Лесинг намеква, че първият вид — това са темите подходящи за поезията, а вторият — за живописта.

91

Лос е анаграма на латинското Sol (слънце) и е част от личната митология на Уилям Блейк (1757–1827). В неговото митотворчество Лос символизира Поетичното въображение.

92

Става въпрос за бедняшки дъблински квартал, образуван от два църковни имота, които били освободени от градски данъци.

93

Монасите, които постигат по-голяма дисциплина на съсредоточаването, като съзерцават пъпа си.

94

Срв. „Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.“ Битие 3:5.

95

Началните букви на еврейската и гръцката азбука.

96

Хева означава „живот“ на староеврейски и е ранна версия на името Ева, за която кабалистите твърдят, че нямала пъп, защото не е родена от жена.

97

От Никейския символ на вярата: „… Истински Бог от истинския Бог роден, несътворен, единосъщен с Отца“, който винаги се чете като част от неделната и други празнични литургии. Тук фразата е обърната.

98

Повелята на единителя: „И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се.“ Битие 1:28.

99

Вечен закон (лат.)

100

Арий умира от „кръвоизлив на вътрешностите“ в навечерието на онова, което би било голям успех за него и неговите последователи. Трябвало е да приеме светото причастие на следващата неделя в Константинопол, което би било публичен знак, че Арий вече не е отлъчен от църквата, но за нещастие умира преди това. Начинът, времето и мястото (в обществена тоалетна) на смъртта му са били използвани за по-нататъшни нападки срещу неговата ерес като доказателство, че сам Бог недоволства срещу нея.

101

Думата е съставена от основните спорни точки в ереста на Арий: единосъщие, трансубстанциалност, венцеславие („И рече Мариам: душата ми величае Господа.“ Лука 1:46), думата евреин или юдей като напомняне, че Синът е роден от еврейка, но бил предаден от евреите, и ономатопеята тряс! (знак за противоречията между християнската догма и арийската ерес).

102

Отличителна владишка дреха: бродирана бяла коприна, която се носи около врата така, че краищата се кръстосват върху лявото рамо и се спускат до коленете.

103

Вълните са белите гриви на конете на Мананаан Маклир, ирландския бог на морето, който притежава и способността на Протей да се преобразява.

104

В смисъл по-нависочко, но без риска да се превърне в един Икар.

105

Като двамата главни герои в комичната опера на Гилбърт и Съливан „Гондолиерите“ (1889), в която въпросната фраза се повтаря доста често.

106

Комбинация от имената на ирландския революционер Напър Танди (1740–1803) и ексцентричния герой на Лорънс Стърн Тристрам Шанди.

107

Носи със себе си (лат.) — така се наричат определен вид документи, които призованият да се яви в съда трябва да представи.

108

„Нека почива (в мир)“ (лат.) — поема от Оскар Уайлд, написана през 1881 г. в памет на починалата му сестра. На Запад съществува традиция над леглото да виси някакъв известен цитат в проза или поезия.

109

На стража (ит.) — ария из първо действие на операта „Трубадур“ от Джузепе Верди.

110

Встъпителна ария (ит.)

111

Става дума за най-старата градска библиотека в Дъблин, основана от дъблинския архиепископ Н. Марш. Читателите на особено ценни книги или ръкописи били заключвани в телени клетки, а повечето от книгите били завързани със синджир за специални подпори. Днешните посетители я намират „очарователна“ и „живописна“.

112

Йоахим Флорски (ок. 1145-ок. 1202) — италиански мистик, известен с апокалиптичните си видения. Предвижда, че в човешката история ще има три царства: на Отеца — от Сътворението до раждането на Христос; на Сина — от раждането на Христос до 1260 г. и на Светия дух — от 1260 г. нататък. Изобличава църквата за нейната алчност и потискането на простия народ.

113

Става дума за Джонатан Суифт (1667–1745), наричан още Декана, защото освен писател е бил и декан (глава на управителното тяло на катедрала) на „Сейнт Патрик“ в Дъблин. Имал е славата на голям мизантроп и се е смятало, че омразата му към човешкия род е резултат на болния му ум, който го довел до лудост. Истината е, че никога не е бил луд, но страдал от виене на свят и пристъпи на глухота, която се засилвала с годините, както и от прогресивна сенилност, но вече след 70-годишна възраст.

114

„Спускай се, плешивецо, за да не оплешивееш още повече“ (лат.). Виж Царства IV (2:23, 24).

115

Василиск или базилиск — митическо чудовище с глава на петел, тяло на жаба, опашка на змия и с корона на главата, което убивало с поглед.

116

Второзаконие 32:14.

117

По време на литургията се разклаща камбанка на няколко, строго определени от ритуала места.

118

Уилям Окам (ок. 1285–1349) — английски философ и богослов, представител на номинализма. Разграничава областите на знанието и вярата. Водил борби с папския престол. В своя труд „Tractatus de Sacramento Altaris“ твърди, че след като хостията е осветена, тя остава непроменяема по качество и количество, следователно хостията не съдържа тялото Христово по разум, а по вяра.

119

Така през средните векове наричали Ирландия, заради ключовата роля, която са играли ирландските духовници и мисионери в развитието на западното християнство.

120

О, точно така! (ит.)

121

Този жанр Джойс описва още в „Стивън хероят“. Под епифании (богоявления) той разбира онези внезапни проявления на духовното, когато „душата изскача от привидността на одеждите“ и разкрива целия си метафоричен заряд в даден обект, жест, фраза, миг.

122

Велика година (санскр.). Според индуизма великата година се състои от 420 милиона години и това е денят на Брахма.

123

Пико делла Мирандола (1463–1494) — една от ярките фигури на италианския Ренесанс, философ, учен, младеж с голям талант и познания, с подчертан интерес към алхимията и кабалата. Горделив и амбициозен.

124

„Хамлет“, трето действие, втора сцена. Диалогът между Хамлет и Полоний: „Виждате ли онзи облак там, как прилича на камила?/ Да, вярно, същинска камила!/ Или по-скоро на невестулка?/ Да, на невестулка! Особено гърбът й!/ А може би на кит, а?/ Да, съвсем е като кит!“

125

Тук Джойс имитира стила на Уолтър Пейтър (1839–1894) от есето му върху Пико делла Мирандола в „Ренесансът“ (1873).

126

„Кой те докара до това кофти положение?“ — „Гълъбът, Йосифе“ (фр.).127

127

Из „Животът на Христос“ (Париж, 1884) от Лео Таксил. Йосиф иска да узнае кой е бащата на Христос. Това е и намек, че творецът се самосъздава, оплоден от Светия дух.

128

Така наричали ирландските емигранти, които след разгрома на битката при Бойн през 1690 г. предпочитали да се бият на страната на католическите армии в Европа, отколкото да понесат позора у дома. Всички те живели с надеждата да се върнат един ден и да сразят враговете си. По-късно фразата започва да се употребява за цялата ирландска емиграция.

129

Топло мляко (фр.)

130

Заек (фр.)

131

Смешно е, знаеш ли? Що се отнася до мен, аз съм социалист. Не вярвам в съществуването на Бог. Но не казвай на баща ми. — Той вярва ли? — Моят баща ли? Да. (фр.).

132

Край (нем.)

133

Виж Изход 16:2-3.

134

Булевард Сен Мишел.

135

Остават още две минути (фр.).

136

Затворено (фр.)

137

Виж бел.9, гл.2.

138

Св. Фиакър бил ирландски мисионер във Франция до смъртта си през 670 г., а Джон Дънс Скот (1266–1308) — известен схоластик.

139

Добре! (лат.)

140

Как? (фр.)

141

„Балетна рокличка“ и

142

„Бели панталони и червени гащички“ са имената на леко порнографски френски списания.

143

Използвала се е за почистване на каменни и мраморни повърхности.

144

Едно малко! (фр.)

145

Той ирландец ли е? Холандец? Не сирене. И двамата ирландци. Ирландия, разбираш ли? Ах, да. (разг. фр.)

146

Наздраве! (ирл.)

147

Племе, от което са набирали воините си средновековните ирландски крале от династията Мънстър.

148

Артър Грифит (1872–1922) — ирландски националист, основател на Шин Фейн и на вестника „Юнайтед Айришман“, който пропагандира борбата за независимост на Ирландия, но главно по пътя на гражданското неподчинение.

149

А. Е. — Джордж Уилям Ръсел (1867–1935) — една от най-влиятелните фигури на ирландското културно възраждане в края на XIX в. и началото на XX в. Бил е пророк, философ, поет, художник, журналист, занимавал се е с икономика и с практическото въвеждане на аграрни реформи. Главен редактор на вестник „Айриш Хоумстед“, където „хоумстед“ означава „чифлик, ферма“. Дългогодишен приятел и съратник на Йейтс.

150

Едуард А. Дрюмон (1844–1917) — френски издател и журналист, чийто вестник La Libre Parole („Свободна реч“) бил известен с яростния си антисемитизъм.

151

Мод Гон (1866–1953) — известна ирландска красавица и националистка. Любима на Йейтс. Емигрира в Париж, където става любовница на тук споменатия Милвоа (1850–1918), редактор на френския вестник La Patrie, от когото има дъщеря.

152

Феликс Фор (1841–1899), президент на Франция (1895–1899), умира от мозъчен кръвоизлив. Според слуховете — в резултат на сексуални ексцесии.

153

Слугиня (фр.)

154

Обслужвам всички господа (фр.).

155

Джеймс Стивънс, ръководителят на Ирландското републиканско братство, бил арестуван и хвърлен в затвора в Ричмънд (1865), откъдето избягва и до април на следващата година се укрива в Дъблин, след което потегля към Америка. Твърди се, че е избягал преоблечен като жена.

156

Затънал в пясъка файтон (фр.).

157

Така в Ирландия наричали норвежките нашественици.

158

Малачи II (948–1022) — крал на Ирландия, който прогонва северните нашественици. Получава рицарската си огърлица като награда от един победен датчанин.

159

По време на глада през 1331 г. на брега в Дъблинския залив се появява стадо китове, които местното население веднага избива и изяжда.

160

През XIV в. Дъблин страда и от трите: по-горе споменатият глад, Черната чума от 1348 г. и кланетата по време на нашествието на Брус (1314–1318).

161

През зимата на 1338–1339 г. река Лифи се покрила с толкова дебел лед, че хората са си палели огньове върху него.

162

Размишление върху ужасни неща (лат.).

163

Всички изброени имена са на претенденти било за ирландския, било за английския престол.

164

Мисълта му се връща към Мълиган.

165

Точно както и в „Декамерон“ (ден VI, новела 9), „… на смъртта“ остава премълчано.

166

Разбира се (нем.)

167

В мислите на Стивън кучето на плажа изведнъж се превръща в хералдическо животно.

168

В популярна средновековна алегория се твърди, че пантерата е зачената в прелюбодеяние между лъвица и леопард.

169

Харун ар-Рашид (ок. 763–809) халиф на Багдад, от династията Абасиди. Появява се като герой в няколко от приказките „Хиляда и една нощ“. Твърди се, че обичал да се преоблича като обикновен човек и да обикаля улиците на Багдад инкогнито, за да разбере какво мислят поданиците му за него. Затова и в 15 глава на романа Джойс го нарича Инког Харун ар-Рашид.

170

В „Сума на теологията“ Тома Аквински нарича delectatio morosa или „мрачна наслада“ извършването на вътрешен грях, тоест да изпитваш удоволствие от греховни помисли.

171

Брате бодливо прасе (ит.). Намек за острата, бодлива мисъл на Тома Аквински.

172

Очевидно става дума за Ева. Виж Битие 3:16.

173

„(Ти, който чуваш молитвата;) към Тебе прибягва всяка плът“ (лат.). Псалом 64:3.

174

Става дума за Джордж Бъркли (1685–1753) — ирландски свещеник и философ идеалист.

175

Бъркли твърдял, че самата действителност е духовна, че нещата не съществуват, а само идеите. Следователно действителността е само в собственото съзнание. „Завесата на храма“ разделя „святото място“ отвън завесата и „най-святото място“ зад завесата. С други думи видимият свят е като було, дадено ни от Бога, по-скоро за да го разчитаме и проницаваме, отколкото само да го виждаме. Така че знаците върху завесата трябва да се смятат като измътени от собствената глава (в случая шапка).

176

Името на книжарница, намираща се на улица „Графтън“ в Дъблин.

177

Името на улица, която по онова време се е намирала в покрайнините на Дъблин.

178

„И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.“ Битие 1:31.

179

Тук Джойс прави кратка импровизация върху „Следобедът на един фавън“ от Стефан Маларме (1842–1898).

180

Цитат от стихотворението „Кой тръгва с Фергус?“ на У Б. Йейтс. Превод Владимир Трендафилов, изд. „Народна култура“, 1990.

181

Боже, какво малко краче (фр.).

182

На процеса в Лондон Оскар Уайлд казва: „Любовта, която не смее себе си да назове“ е духовното общуване между възрастен мъж и младо момче.

183

Тук Стивън се изпикава на плажа. Текстът отново ни представя поредното предизвикателство срещу ограниченията на езика.

184

„Денем и нощем сътворението пъшка под гнета на несправедливостите.“ Св. Амвросий, „Коментари върху римляните“.

185

„Бурята“ на Шекспир, първо действие, втора сцена.

186

Макар че повечето джойсоведи тълкуват това изречение с кабалата и превъплъщенията на Протей, думите на Стивън имат и своя вътрешна логика: Бог става човек (едно от проявленията му е Иисус), човек става риба (рибата е символ на Христос в ранната християнска църква), рибата става казарка (която според средновековните легенди е птица, излюпена не от яйце, а от риба, и чак по-късно се покрива с пера), а пухът се използва за пухени завивки, или пухени легла, Федърбед (пухен дюшек) пък е името на планина южно от Дъблин, част от така наречените Дъблински планини.

187

Омировия епитет на Протей.

188

Тук Стивън умишлено смесва Наградата на Париж (най-голямото конно състезание във Франция през 1904 г.) и наградата на Парис, тоест златната ябълка с надпис „На най-красивата“, която Парис дава на Афродита и получава от нея любовта на Хубавата Елена, с което започва Троянската война и опасността от морска смърт за Одисей. И Париж, и Парис на английски се изписват по един и същ начин: Paris. Следващите две фрази обаче ни подсказват, че „Наградата на Париж“ е още и търговски панаир, в който производителите рекламират стоката си.

189

„След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.“ Йоан 19:28.

190

„Зорницата, казвам ти, която не залязва“ (лат.). Виж Исаия 14:12. „Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.“

191

„Хамлет“, от песента на полудялата Офелия.

192

21 юни, първият ден на лятото, през 1904 г. се е падал във вторник.

193

Давайки това прозвище на лорд Тенисън (1809–1892), Стивън показва, че го смята за претенциозен и благовъзпитан поет-джентълмен.

194

Макар и на италиански да означава „почти“, тук Стивън го използва по-скоро като израз на нетърпение, нещо като „Хайде да тръгвам“.

195

Според народните поверия човешките зъби пожълтяват от канибализъм.

196

Втора част. Странстванията на Одисей

197

Калипсо

Време на действието: осем сутринта на 16 юни 1904 г., четвъртък. Място: къщата на Леополд Блум на улица „Екълс“ №7, Дъблин. През 1904 този жилищен квартал на Дъблин е бил доста по-заможен, отколкото е сега. Орган: бъбреци. Изкуство: икономика в смисъл на икономисване в домакинството. Цвят: оранжев. Символ: нимфа, още вагина, семейство, изгнаничество. Техника: повествователна.

Съответствия: Нимфата над леглото — Калипсо; Длугач — Вестителят Хермес, изпратен да призове обратно Одисей: „Да се върне героят сърцат у дома си.“; Цион — Итака.

198

Джойс използва това полско-еврейско име с ироничен подтекст, тъй като евреите не ядат свинско. Името е на Мойсей Длугач (1884–1943), еврейски интелектуалец и ревностен ционист, с когото Джойс се запознава в Триест.

199

Очевидно авторът е запознат със събитията от Руско-турската война и обсадата на Плевен. Не е възможно Туийди да е бил повишен след битката „при Плевна“, но тук явно се е намесила всесилната ръка на творческото въображение.

200

Навремето железниците периодично са организирали разпродажби на непотърсените предмети от своите бюра „Изгубени вещи“.

201

Често са го носели като талисман. Картофът е еврейски символ на продължаващия живот и основно ядене след погребение; освен това е и основна храна на ирландския селянин.

202

Виж бел.38, гл.3.

203

Става дума за Руско-японската война (1904–1905).

204

Графство в северно-централна Ирландия. В очите на дъблинчани — селскостопански, много отдалечен район. Презрително са наричали населението му тъпи тикви.

205

Преуспял бизнесмен с големи политически амбиции.

206

Преуспял собственик на кръчма, който през 1899 и 1900 е кмет на Дъблин.

207

Имената на три малки острова в Атлантическия океан, близо до западното крайбрежие на Централна Ирландия.

208

Планина в Централна Ирландия.

209

Женска католическа дреха, носена от момичета и млади жени, посветили се на света Дева Мария. Така наречените скапуларии или презраменници са нещо като амулети, които пазят тяхната девственост.

210

През 1904 г. изискванията на дъблинската столична полиция са били височина от минимум 175 см., което е било доста над средния ръст на дъблинчани.

211

Рефрен от известна по онова време вариететна песен.

212

„Съдружие на плантатори“ (ивр.). Всъщност реклама за създаването на ционистка колония в Палестина през 1905 г.

213

От 1516 г. до края на Първата световна война Палестина е част от Отоманската империя. В края на XIX в. ционисткото движение започва да закупува земи и да създава еврейски колонии в Палестина, нещо на което турското правителство очевидно е гледало благосклонно. Въпреки това обаче този проект за политическо и правно установяване на евреите в Палестина остава не само недовършен, но и съзнателно застопорен.

214

Четвърт акър или хиляда квадратни метра. Мярката се използва предимно в Израел.

215

Най-изчерпателният биограф на Джойс Ричард Елман разказва една история за гърбавия норвежки капитан, който си поръчал да му ушият костюм в Дъблин. И вероятно именно за него намеква тук.

216

Тук Джойс бърка, тъй като градовете в равнината са Содом, Гомор, Адма, Цевоим и Вала или Сигор (Битие 14:2). Но пак в Битие (25:30) братът на Иаков Исав сменя името си на Едом.

217

Имена на дъблински агенти на недвижимо имущество, чиито съобщения сигурно са били залепели по стените на празната къща, която предлагат.

218

Доброто възпитание изисква да се напише „госпожа Леополд Блум“, а не „госпожа Мариън Блум“.

219

„Вървим ръка за ръка“ (ит.). Дует от първо действие на операта „Дон Жуан“ от Моцарт.

220

„Искам и не бих искала“ (ит.). Тук Блум нарочно цитира с леко изменение репликата на Церлина от дуета в първо действие, „Дон Жуан“, където тя е деликатно двусмислена.

221

Район в покрайнините на Дъблин, където Моли живее с баща си, когато се запознава с Блум.

222

„Кок“ на английски означава и пенис.

223

Старо поверие, че анемията е резултат от продължително пиене на мляко, вместо бебетата да бъдат отрано захранвани с твърди храни и по-специално месо.

224

„Извадки“ от всички най-интересни книги, седмичници и ежедневници в света. Така се е наричало седмично списание от 16 страници, чийто първи брой излиза през 1881 г.

225

Пресовани семена, след като от тях е извлечено маслото. Използват се за угояване на добитък или за наторяване.

226

Намек за ревностния ционизъм на Длугач, който работи за установяването на „политически и юридически осигурен дом на еврейския народ в Палестина“.

227

Става въпрос за стар начин, по който били наказвани нечестните търговци и други измамници. Завързвали мошеника за стол пред вратата на собствената му къща, за да могат всички, които минават, да го освиркват и охулват.

228

Кора от зърнастец.

229

Лотофагите

Време на действието: десет часа сутринта. Място: на излизане от дома си Блум тръгва по южния бряг на Лифи по посока към устието на реката, отминава вълнолома на сър Джон Роджърсън, завива към пощенската станция на „Уестланд Роу“, след което потегля директно към обществената баня. Орган: гениталии. Изкуство: ботаника и химия. Цвят: няма. Символ: причастието, разлистено цвете и кастрация. Техника: нарцисизъм.

Съответствия: файтонджийските коне, причестяващи се, войници, евнуси, къпещи се, публика на мача по крикет — лотофаги.

230

Божий дом (староевр.).

231

Сингалези или сингали — основното население на Шри Ланка.

232

Сладко безделие (ит.)

233

Според гръцката митология лотофагите прекарвали в сън половин година.

234

Очевидно става въпрос за закона на Архимед (ок. 287–212 пр.Хр.)

235

Това е измисленото име на Блум. Флауър означава „цвете“ и не е много далеч от превода на блум — „цъфтеж“. Ескуайър е остаряла форма на господин.

Тук е мястото да споменем, че бащата на Блум — Рудолф Вираг, преселил се в Ирландия от Унгария, тоест унгарски евреин, всъщност превежда своето име „Virag“, което на унгарски означава „цвете“, с английското Блум.

236

В лично обръщение към дъщерите на Ирландия Мод Гон (виж бел.41, гл.3) призовава ирландските момичета да не общуват с английските войници, защото са врагове на тяхната страна. Темата на няколко пъти се подема от пресата и особено през май и юни 1904 г., когато се повдига въпросът да се ограничи периметърът на придвижване на английските войници в Дъблин.

237

Крал Едуард VII (1841–1910) обичал да се облича с униформите на различни военни полкове и части, но никога с парадните униформи на полицаи и пожарникари. Бил е Велик масон в английската ложа до 1901 г., когато става крал.

238

По онова време много луксозен хотел.

239

Из речта на Марк Антоний пред тялото на Цезар. „Юлий Цезар“, трето действие, втора сцена.

240

Тук както и по-надолу имаме преразказана пряка реч, което още повече усложнява разказа. Както читателят ще забележи, разговорите в романа много често дерайлират, защото събеседниците не се изслушват или пък направо преминават в сферата на вътрешния монолог. Както е казал У Б. Йейтс, на ирландеца му е много трудно да слуша нещо друго, освен собствените си мисли. По-долу намекването за „дърдорещата тиква“ на Маккой ни подсказва, че Блум въобще не го слуша какво говори.

241

Дух на взаимодействие (фр.). Но тук Джойс играе и с думата corps (тяло), така че по-скоро трябва да се чете като „телесно единодушие“.

242

Същият Маккой, който, както разбираме от разказа на Джойс „Благодат“ от сборника „Дъблинчани“, „бе предприел истински кръстоносен поход в търсене на чанти и куфари, за да създаде на госпожа Маккой легенда за някакво турне в провинцията“.

243

Тук, както и на много други места в романа, се срещат подобни римувани фрази, които са част от детски песнички (както е в случая, където е изпуснато „мед“: мед и хляб ядеше), градски песни, стихотворения и популярни мелодии, които по асоциативен път минават през ума на героя. По-нататък в романа тези римувани фрази насред прозаичното повествование няма да бъдат специално отбелязвани.

244

Ако стъпиш върху някоя от тебеширените очертания на дамата, децата викат: „Изгоря! Изгоря!“

245

Тук Марта бърка и вместо word (дума) пише world (свят).

246

Марта и Мария, сестри на Лазар. По всяка вероятност Блум си представя картината на Рубенс „Христос в къщата на Марта и Мария“, която тогава се е намирала в Дъблинската национална галерия.

247

Сър Артър Сесил Гинес, граф на Айва (1847–1927), филантроп и съдружник в семейната дъблинска пивоварна „Гинес“. Част от неговата благотворителна дейност включвала и така наречения „Дом на Айва“ с 386 малки стаи, в които били настанявани бездомници.

248

Сър Артър Гинес (1840–1915), политик, президент на Кралското общество в Дъблин и също съдружник в семейната пивоварна. Необщителното му поведение, плюс богатството и консервативните му възгледи вероятно са породили слуховете, за които споменава Блум.

249

Член на „Обществото на Иисус“, тоест на ордена на йезуитите.

250

Св. Петер Клавер (1581–1654), испански йезуит и мисионер, който е работил четирийсет и четири години в Картахена, Колумбия, като капелан на пристигащите от Африка роби. Той е светец-патрон на мисионерите, които работят в държави с чернокожо население.

251

През XIX в. йезуитите са поддържали няколко свои мисии в Китай, въпреки голямата китайска ксенофобия. Първата криза настъпва, когато пет от свещениците йезуити били убити в Нанкин по време на Боксерското въстание, насочено срещу европейските колонизатори.

252

Уилям Гладстон (1809–1898) — четири пъти министър-председател на Англия, много популярен в Ирландия, защото подготвя проектозаконите за независимост на Ирландия. Сестра му приема католицизма и оттам тръгват слухове и за неговата вяра, но са напълно безпочвени.

253

Преподобният Уилям Уолш (1841–1921) е католическият архиепископ на Дъблин от 1885 до 1921.

254

„Ето човекът!“ (лат.) — Йоан, 19:5.

255

Св. Патрик (ок. 385 — ок. 461) един от тримата светци покровители на Ирландия. Според легендата използвал трилистната детелина, за да илюстрира доктрината за триединството на Отеца, Сина и Светия дух. Затова именно трилистната детелина е и национална емблема на Ирландия.

256

Герой от разказа „Благодат“ от сборника „Дъблинчани“.

257

Блум очевидно не си дава сметка, че присъствието на жени в църковни хорове е било нежелателно, дори направо забранявано дълго време. Затова и партиите за сопрано и контраалт са били изпълнявани от момчета.

258

Тук явно се намеква за известното светско подозрение, че йезуитите са били нарочно обучавани да бъдат коварни и лицемерни.

259

Виж Евангелие от Лука 10:25-37.

260

Блум очевидно не знае името на съда, в който се носи нафората по време на причестяване.

261

Според католическата традиция свещеният хляб не бива да се докосва със зъби, затова се прилепва към небцето и после се преглъща.

262

Маца — обреден пасхален хляб у евреите.

263

Виж Изход 25:30 и Левит 24:5-9.

264

Така смятали протестантите, че след литургия католиците си излизали подпийнали и развеселени.

265

Поклонническо място в Южна Франция.

266

Село в графство Майо, Западна Ирландия, където на хората често им се явявали светци и тези явявания били свързани с чудотворни изцеления.

267

I.N.R.I. Jesus Nazarenus Rex Iudaeorum (лат.) Иисус от Назарет, цар иудейски. На български: И.Н.Ц.И.

268

I.H.S. Jesus Hominum Salvator (лат.) Иисус, Спасител на хората. На български: И.С.Х.

269

„Непобедимите“ са отцепници от фенианците, които си поставят за цел убийството на ключови фигури от британското правителство в Ирландия. През 1882 г. убиват лорд Кавендиш, новоназначеният главен министър за Ирландия, и Томас Бърк, който бил смятан за „архитект“ на водената от англичаните политика на сплашване и ограничаване на гражданските свободи на ирландците. Убийствата са станали в парка „Феникс“, където жертвите били намушкани с нож.

270

Джеймс Кеъри (1845–1883) — строител и градски съветник в Дъблин. Наистина е правил впечатление на благочестив гражданин, но се включва в групата на „Непобедимите“. След като бива арестуван за убийствата в парка „Феникс“, той свидетелства срещу съучастниците си и те са обесени. Прави опит да избяга в Южна Африка, но бива разпознат на кораба и е убит на място. Той наистина е имал брат на име Питър.

271

Става дума за това, че причестяващите се получават само нафора, а светеното вино се пие само от свещеника. Вино на предложението: по аналогия с хлябовете на предложението.

272

Кой е човекът! (лат.)

273

Става дума за съществуващата дълго време практика момчетата сопрано да бъдат кастрирани, за да си запазят гласа. Практиката е отменена със закон в началото на XVIII в., но в действителност продължила дълго време след това, чак до възкачването на папския престол на папа Лъв XIII през 1878 г., който издава декрет забраняващ присъствието на кастрирани в църковните хорове и най-категорично отменя тази практика.

274

В купола на катедралата Сейнт Пол в Лондон, а вероятно и в други църкви, има такава галерия, където дори и най-тихото прошепване до едната стена се чува съвсем ясно до отсрещната, която обикновено е на разстояние от около четири метра.

275

В един по-войнствен период от своето развитие Армията на спасението (осн. 1865 г.) е организирала публични изповеди.

276

Доктор на Църквата е рядко срещана титла, която се присъжда от папата на светци, които имат голям принос за развитието на теологията. През средните векове така са наричали всички светци и теолози.

277

На жаргон „бъз“ означава клюкарствам, както и пребърквам джобове.

278

„Що значи туй, че ти, покойникът, в желязна броня, изникнал пак под лунните лъчи…“ „Хамлет“, първо действие, четвърта сцена.

279

По на юг, тоест по-надолу; визира се шлицът на мъжкия панталон.

280

Фармацевтичните съкращения на: дестилирана вода, дафинов лист, зелен чай (лат.).

281

Фармацевтичен термин за всяко лекарство, смесено със сироп.

282

Опиева тинктура.

283

Най-малкият син на кралица Виктория, принц Леополд, херцог Олбъни (1853–1884) е страдал от хемофилия.

284

Испанска кожа (фр.)

285

Популярна по онова време реклама на въпросния английски сапун.

286

Скъп светски клуб, чиито членове са били главно богати и проанглийски настроени ирландци.

287

Панаирът в Донибрук (преди село, сега югоизточен квартал на Дъблин) е бил известен с побоищата, поради което бил забранен още през 1855 г. Думата е синоним на пиянски скандали, побоища и разврат.

288

Думи на Христос по време на Тайната вечеря. Лука 22:19.

289

Хадес

Време на действието: единайсет часа сутринта. Място: гробището в Гласневин в северната част на Дъблин. В продължение на епизода Блум пътува с погребалната процесия от къщата на Дигнъм през центъра на града до Гласневин. Орган: сърце. Изкуство: религията. Цветове: бяло и черно. Символ: погребален агент. Техника: инкубизъм (от инкубус — демон или зъл дух, който посягал на спящите и причинявал кошмари).

Съответствия: Додър, каналите Гранд и Ройъл, и Лифи са четирите реки на Хадес: Стикс, Ахеронт, Кокит и Пирифлегетон; Мартин Кънингам — Сизиф; отец Кофи — Цербер; погребалният агент Джон О’Конъл — Хадес; Даниъл О’Конъл — Херкулес; Дигнъм — Елпенор; Парнел — Агамемнон; Ментон — Аякс.

290

Ирландски обичай, според който в селото, или, както е в случая, на улицата, където е живял покойникът, пердетата се спускат и магазините не работят в деня на погребението.

291

Става дума за обичая катафалката да обиколи целия град и да мине през центъра, за да могат всички да отдадат почит на покойника.

292

Верният Ахат (лат.), т.е. верен приятел; по името на спътника на Еней в „Енеида“ от Вергилий.

293

Срв. с думите на Телемах: „Моята майка разказва сега, че съм син Одисеев. Сам аз не зная. И кой ли със сигурност знае рода си?“

294

Перифраза на реплика на Фалстаф от пиесата на Шекспир „Хенри IV“, втора част.

295

„Злото забрави — с доброто напредни“ е бил надписът над вратата на Ричмъндския затвор.

296

Малко рибарско село югоизточно от Дъблин, което е било също така и модерен летен курорт.

297

Преуспял собственик на хлебопекарна компания с голяма търговска мрежа. По-късно става член на парламента и кмет на Дъблин през 1882 и 1883 г.

298

Както адвокатската кантора „Кросби & Алейн“, така и Пийк фигурират в разказа „Схватки“ от сборника „Дъблинчани“.

299

Когато траурната лента се носи на ръката, това означава, че починалият е далечен роднина.

300

Известен по онова време американски комедиант, очевидно гостуващ в Дъблин.

301

Магазин за шапки.

302

Тук трябва да се поясни, че думата „nails“ на английски освен „нокти“ означава „пирони, гвоздеи“. Намек за това, че посещението на Бойлан при съпругата на Блум е като пироните, забити в тялото Христово, тоест това е личната голгота на Блум.

303

Минават покрай паметника на Уилям Смит О’Брайън (1803–1864), съратник на Даниъл О’Конъл, един от героите на въстанието през 1848 г. Паметникът е дело на сър Томас Фаръл (1827–1900), за когото става дума малко по-долу в текста.

304

„Сърцето ми бие по-силно“ (ит.). Отново из ария на Церлина, „Дон Жуан“.

305

Огромна статуя (почти четири метра) на Даниъл О’Конъл, дело на ирландския скулптор Джон Хенри Фоули (1818–1874), която се издига в северната част на моста „О’Конъл“. Виж бел.15, гл.2.

306

Иска да каже просто „евреин“.

307

Сър Джон Грей (1816–1875) е ирландски патриот, протестант, собственик и главен редактор на списанието „Фриман“. Проповядвал е отделяне на ирландската църква от държавата (което става през 1869 г.), поземлена реформа и свобода на вероизповеданието.

308

Намек, че всички еднакво мразят „еврейските“ лихвари.

309

Очевидно в този момент процесията минава покрай статуята на преподобния Тиобоулд Матю (1790–1861), известен с всеотдайната помощ, която е оказвал по време на холерната епидемия през 1832 г. и по време на Големия глад от 1846 до 1849 г.

310

Процесията минава покрай основния камък, върху който е трябвало да бъде издигнат паметник на Парнел от американския скулптор Огъстъс Сейнт-Годънс.

311

Според погребалните ритуали при смърт на дете траурът е в бял цвят, а не в черен.

312

Името на застрахователно дружество, което поема разноските на своите членове в случаи на болест и смърт.

313

„Насред живота ние сме в смъртта.“ Фраза от погребално богослужение.

314

Името „Kelly“ произнесено буква по буква на английски.

315

Оратория „Саул“ от Георг Фридрих Хендел (1685–1759).

316

„Милосърдната Божия майка“ (лат.) е името на най-голямата дъблинска болница, в която е имало отделение за неизлечимо болни.

317

Така в Ирландия казват на уискито.

318

Сатирична балада от Дж. П. Руни, в която се разказва за морските премеждия на корабчето „Бугабу“, подмятано от „високи като планина вълни“ и безброй други неудачи, докато най-накрая се оказва, че то плава не в море, а в най-обикновен канал.

319

Тук очевидно се визира Харон, лодкарят, който пренасял душите на покойниците през река Стикс в подземния свят. Но цялата глава, неслучайно наречена „Хадес“, е изпълнена със скрити цитати и образи от шеста песен на Вергилиевата „Енеида“, където Еней влиза в подземното царство, както и от единайсета песен на Омировата „Одисея“, където Одисей попада в царството на сенките.

320

Отново герой от разказа „Благодат“ от сборника „Дъблинчани“, приятел на Кърнан, с когото имат малка сметка за уреждане.

321

Така се нарича дъблинското гробището на улица „Гласневин“.

322

Става дума за Едуард Маккейб (1816–1885), архиепископ на Дъблин, ръкоположен като кардинал през 1882 г.

323

Тоест опитва се да уреди изпращането му в Дома за бедстващи деца, който се намирал в село Артейн.

324

Известен търговец на спално бельо и завеси, при когото в един момент работи и сестрата на Джойс, Мей Джойс.

325

Става дума за обичая при индусите вдовицата да се изгаря на погребалната клада заедно с трупа на мъжа й, който е бил отменен от англичаните в Индия през 1829 г.

326

Намек за кралица Виктория (1819–1901), която след смъртта на съпруга си принц Албърт (херцог Сакс-Кобург-Гота) спазвала най-строг траур, като се затворила задълго и никъде не излизала. Още приживе поръчала за себе си погребение с военни почести, затова тялото й било изнесено на лафет. Макар синът й да бил смисълът на живота й, тя не му отстъпила престола преди смъртта си, и той става крал, Едуард VII, чак на шейсетгодишна възраст.

327

Резиденцията Фрогмор се намира в замъка Уиндзор.

328

Тялото винаги се носи с главата напред, така че да сочи олтара в църквата, а после, навън — да сочи надгробния камък. Тук, както и по-надолу в текста, става ясно, че на Блум, бидейки евреин, не са му ясни християнските ритуали и затова непрекъснато си задава въпроси.

329

Свещеникът казва „In nomine Domini“ (В името Господне), но на Блум му се причува друго.

330

„Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.“ Матей 16:18.

331

„Не осъждай раба Твой, Господи“ (лат.). Началото на молитва, с която се дава опрощение на греховете.

332

Тук наистина става въпрос за най-старата църква в Дъблин, строена още по времето на Хенри II (1133–1189), където по-късно редовно се провеждали концерти и където самият Хендел е дирижирал своята оратория „Месия“ за пръв път през 1742 г. с благотворителна цел, но и като жест към топлото посрещане, което е получил в Дъблин, за разлика от това в Лондон. През XVIII в. органът в църквата се е смятал за най-добрия на Британските острови.

333

И не въведи нас в изкушение (лат.).

334

В рая (лат.)

335

Даниъл О’Конъл умира в Генуа през 1847 г. на връщане от Рим. Затова сърцето му е отнесено в Рим, в църквата „Санта Агата“, известна още като Ирландския колеж. Тялото му е върнато в Ирландия и погребано във въпросната могила във формата на кръгла кула.

336

Тук смисълът е, че сред присъстващите на погребението Блум и Кърнан са единствените двама, които не са католици.

337

Система за тегло, употребявана при благородни метали и скъпоценни камъни.

338

Да имаш тялото си (лат.). Наименование на английски закон, който гарантира личната свобода. Според него затворникът трябва да бъде изведен (телом) пред съда, който ще установи виновността или невинността му.

339

Намек за слуховете, които по онова време се носели из Дъблин за големия брой незаконни деца, които имал Даниъл О’Конъл. Макар и силно преувеличени, те го правят дори и буквално да изглежда „баща на ирландците“, за какъвто е бил смятан.

340

През XIX в. много пътешественици описвали в книгите си турските гробища и с учудване отбелязвали, че много от тях се използват за място на любовни срещи между непознати и от двата пола, специално намеквайки колко удобни били за целта поради плоските си надгробни камъни. Джойсолозите смятат, че Джойс непременно е бил запознат с някои от тези пътеписи.

341

Намек както за поемата на Браунинг „Любов сред руините“ (1855), така и за финалната сцена в пиесата на Шекспир „Ромео и Жулиета“.

342

Понякога древните ирландски крале и вождове са били погребвани прави в пълно бойно снаряжение, с лица, обърнати към земята на техните врагове.

343

Вероятно се намеква за много нашумял процес в Киев през 1913 г., когато евреин бил съден, че е убил християнско дете, за да използва кръвта му по време на Пасхата. Бил е оправдан, главно поради голям международен натиск отвън. Но настрана от този конкретен повод Блум може би има предвид и ранните християнски митове, в които много често дете се принася в жертва, за да може кръвта му да подсили почвата в градината.

344

Вид пеперуди, които имат в горната част на крилата си петънце, което много прилича на череп и затова се смятат за предвестници на смъртта.

345

Така литературните критици на XIX в. единодушно се произнасяли за Шекспир.

346

Тук вместо всеизвестното „За мъртвите или добро, или нищо“, Блум казва: „За мъртвите нищо, преди да е изтекъл срокът“, където nisi prius е юридически термин.

347

„Юлий Цезар“ от Шекспир, трето действие, втора сцена.

348

Погребален обичай при евреите, които смятат, че земята на Палестина е свещена и затова държали или да бъдат погребвани там, или, ако това е невъзможно, да положат шепа от тази земя в ковчега при главата им.

349

Също еврейски погребален обичай.

350

Християнско поверие, тъй като последният, тоест тринайсетият гост, който идва на Тайната вечеря е предателят Юда.

351

Първо намек за древното римско поверие, че магарето носи нещастие, последвано от ирландското — че ревът на магарето предвещава дъжд.

352

„Лучия ди Ламермур“ (1835) от Гаетано Доницети (1797–1848). Сценарият е по романа на сър Уолтър Скот „Ламермурската невеста“.

353

Парнел умира на 6 октомври 1891. На този ден привържениците му носят бръшлянов лист, символ на вярност, в памет на своя вожд, „некоронования крал на Ирландия“.

354

Според католическата доктрина преминаването на душата от чистилището в рая става с помощта на човешките молитви.

355

Популярен израз, „някой ходи върху гроба ти“, в смисъл, подсеща те, че си смъртен.

356

Д-р Луис Бърн е бил главен съдебен лекар и следовател на Дъблин.

357

Тоест гробът на Парнел, който тук очевидно се явява в ролята на Агамемнон, върховният вожд на гръцките воини в похода срещу Троя.

358

Всяка година на 27 юни Блум посещава гроба на баща си в Енис.

359

Блум отново бърка. Става дума не за възхвала (eulogy), а за „Елегия (elegy), написана в селското гробище“ (1751), която не е нито от Уърдсуърт, нито от Томас Камбъл, въпреки че и двамата са поети, а от техния съвременник Томас Грей (1716–1771).

360

Евфемизъм за смъртта.

361

Един от най-ревностно почитаните култове в Ирландия е този към Светото сърце. Мария Маргарет Алакок (1647–1690), канонизирана за светица през 1920 г., е свързана с неговото възникване. Постъпила в манастир в ранна възраст, тя се прочула със своята благочестивост, самоизтезания и видения. При едно от тях й се явил Христос, който извадил сърцето й, сложил го в своето, после го върнал в гърдите й, пламнало от божествена любов. Игуменката не й повярвала, но когато я преместили в друг манастир, там признали виденията й за истинни. Така възниква култът към Светото сърце Иисусово.

362

Цитат от „Отело“, реплика на Яго, първо действие, първа сцена.

363

Тук Блум отново бърка по асоциация. Първо името на Аполон с това на Апелес (356–323 г. пр.Хр.), древногръцки придворен художник на Александър Македонски; и второ описанието на картината, което съответства на Зевксис (ум. нач. на IV в. пр.Хр.), древногръцки живописец, който пръв прилага светлосянката в картините си. Историята гласи, че изрисуваното от него грозде било така реалистично, че птичките отивали да го кълват; затова след време в картините си започнал да добавя и малко момче, което, бидейки също така живо и реалистично, да ги пъди.

364

Името Робърт очевидно напомня на Блум за другия Робърт, а именно: Робърт Емет (1778–1803), ирландски патриот, който се опитва да вдигне въстание в Дъблин през 1803 г. и да получи подкрепление от самия Наполеон. Всичко се проваля, както обещаната от Наполеон помощ, така и местната въстаническа организация. Той е заловен и обесен, което го прави национален герой, въпреки факта, че въстанието се е превърнало във фарс. Гробът му е неизвестен, но тъй като и в двете най-големи дъблински гробища има по един ненадписан надгробен камък, и двете претендират, че там е неговият гроб.

365

Героиня от разказа „Прискърбен случай“ от сборника „Дъблинчани“.

366

Бащата на Блум се самоубива от любов по мъртвата си съпруга.

367

Така се нарича една специална поставка за бутилки, които привидно можеш да вземеш, затова и танталова, но първо поставката трябва да се отключи и чак тогава шишето се освобождава.

368

Еол

Време на действието: дванайсет по обяд. Място: редакцията на „Фриманс джърнъл“ в североизточен Дъблин, близо до колоната на Нелсън и Централната поща. Орган: бели дробове. Изкуство: реторика. Цвят: червен. Символ: редактор. Техника: ентимема, тоест силогизъм, в който едното съждение е недоказано или силогизъм, който е повече реторичен, отколкото логичен.

Съответствия: Крофорд — Еол. Журналистиката — кръвосмешение, тъй като Еол оженил шестте си синове за шестте им сестри. Пресата — Плаващият остров Еолия.

369

Колоната на Нелсън е основен терминал на трамваите в Дъблин. Високата колона със статуя на адмирал Нелсън, победител в Трафалгарската битка през 1805 г. е точно копие на статуята на площад „Трафалгар“ в Лондон. Статуята е взривена през 1966 г. от ИРА.

370

Инициалите E.R. означават Edward Rex (лат.) — крал Едуард. По това време крал на Англия е Едуард VII.

371

Дейви Стивънс е бил известен дъблински чешит, продавач на вестници, много остроумен и без задръжки. Държал е вестникарска будка в Кингстън и на практика е имал пълен монопол върху продажбите на фериботните пътници. Викали му „сър“. Твърди се, че когато през 1903 г. крал Едуард VII слиза на брега при посещението си в Ирландия, той не само го заговаря, но и двамата подхванали спор, оттам и прозвището „кралски куриер“.

372

Джовани Матео Марио (1810–1883) — известен италиански тенор.

373

Опера от немския композитор Фридрих фон Флотов (1812–1883).

374

Джоузеф Патрик Нанети (1851–1915) — вестникар и политик от ирландско-италиански произход. Член на парламента и кмет на Дъблин през 1906–1907 г.

375

Балина е пристанищен град и тържище на добитък по западното крайбрежие на Ирландия, в графство Майо.

376

Така се е наричала рубрика в седмичника „Фриман“ със съвети за земеделци и животновъди.

377

Става дума за това, че Меноти Винсент Капрани (не Купрани) и брат му (двамата от италиански произход, второ поколение ирландци) взимат за съпруги двете сестри О’Конър и вдигат двойна сватба.

378

На английски думата „кийс“ означава ключове.

379

Остров, разположен сред Ирландско море, принадлежи на Великобритания, но се ползва с особен статут и по-голям суверенитет. „Хаус ъв кийс“ е наименованието на долната камара на парламента на остров Ман, който първоначално се е управлявал от олигархия, но след 1886 г. членовете му стават изборни длъжности.

380

Килкени е името на окръг и град на сто и двайсет километра югозападно от Дъблин.

381

Болсбридж, в покрайнините на Дъблин, където през август се провежда голям панаир и надбягвания с коне, които привличат любители на конния спорт от цял свят.

382

Така се нарича цеховият отговорник, който същевременно се явява и началник на всяко сдружение на печатарски работници за защита на интересите им.

383

Еврейска книга, в която се разказва за бягството на „чадата Израилеви“ от Египет.

384

Когато се празнува Пасхата вкъщи, накрая се чете молитва към Бога да построи отново свещения град Йерусалим, да го построи бързо.

385

Тук с едно изменение са цитирани думите на Мойсей, който казва: „Помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно.“ Изход 13:3.

386

Нека припомним, че това е транслитерация на еврейското литургично възклицание: „Хвалете Йа (Бога)“, където Йа е съкратена форма на Божието име Йахве.

387

Древното име на Ирландия.

388

Най-изчерпателният биограф на Джойс Ричард Елман разказва как, когато в деня за заплати Рътлидж тръгвал с дървена кутия от стая в стая да изплаща парите, в редакцията новината се оповестявала с израза „призракът иде“. Разбира се, тук не бива да се изключва и аналогия с призрака от „Хамлет“.

389

Цитат от „Дон Жуан“ на Джордж Гордън Байрон, песен трета: „Олимп във Маратон е взрян, а той — в егейските води.“, превод Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1986.

390

Герой от разказа „Двама кавалери“ от сборника „Дъблинчани“.

391

„Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат“, Пророк Осия 8:7.

392

Адвокатите, които имат право да пледират във висши съдебни инстанции, носят перуки като емблема на по-голямата им интелигентност и осведоменост.

393

Главният герой в разказа „Мъртвите“ от сборника „Дъблинчани“.

394

Според баснята на Езоп „Човек и сатир“.

395

В смисъл, че когато се стигало до сбиване, мъжете, които носели перуки, обикновено ги захвърляли преди това.

396

Професорът иска да каже, че следва луната (както и става), а после би трябвало да опише и родната си земя на разсъмване, както прави Хорацио в „Хамлет“.

397

Тук джойсоведите все още не са определили за какво става дума от историческа гледна точка, освен че много ирландци са служели в армиите на други страни. Но в Охайо намесата е английска, а не ирландска. Така че източникът на този изблик е наистина доста неясен.

398

Ритмическа стъпка в античното стихосложение, състояща се от три срички, първата и третата дълги, средната кратка. Амфимакърът е стъпка, обратна на античния амфибрахий.

399

Римската империя (лат.)

400

От Брикстън — бедняшки лондонски квартал.

401

Цитат от стихотворението „Елена“ на Едгар Алън По (1809–1849). „… ти разкри ми античния чар на Елада и старинния блясък на Рим!“, превод Георги Михайлов, изд. „Златорогъ“, 1996.

402

Популярна навремето шега, която разчита на близкото звучене на имената на дъблинската пивоварна Гинес и Генезис, тоест Битие.

403

Персонаж в разказа „Майка“ от сборника „Дъблинчани“.

404

Влезте, деца мои (фр.).

405

Максимилиан Карл О’Донъл, роден в Австрия, но с ирландско потекло, бил адютант на император Франц Йосиф. На 18 февруари 1853 г. придружавал императора по време на ежедневната му обиколка на крепостните стени на Виена, когато срещу него се нахвърлил един унгарски шивач. О’Донъл предотвратил нападението, след което императорът често повтарял, че О’Донъл му е сапсил живота.

406

Едуард VII многократно се опитвал да използва приятелските си връзки с император Франц Йосиф I, за да разтрогне съюза между Австрия и Германия. По време на официално посещение във Виена през 1903 г. Едуард VII удостоява императора с титлата фелдмаршал на британската армия. На 9 юни 1904 г. наследникът на Франц Йосиф I, ерцхерцог Франц Фердинанд (убийството му в Сараево става повод за избухването на Първата световна война), върнал визитата и връчил на Едуард VII маршалски жезъл, удостоявайки го с титлата австрийски фелдмаршал без никаква церемония, почти тихомълком.

407

Както по-горе, Джойс играе с латинската дума Dominus (господар, владетел, собственик, Господ) и глагола „доминирам“, така и тук играе с двойното значение на английската дума „lord“, която също означава и господар, и лорд, и Господ, намеквайки, че и духовните, и светските господари носят една и съща титла. Тук трябва да се спомене, че лорд Солсбъри не е случайно упоменат. Тогава той е бил лидер на Консервативната партия в Англия, на няколко пъти министър-председател на Англия, при това подчертано зле настроен към самоуправлението на Ирландия.

408

Господи помилуй (гр.).

409

Господар или пазител (гр.).

410

Става дума за двайсетата буква в гръцката азбука гласната ипсилон (като в Kyrie), за която няма точно съответствие нито в староеврейския, нито в английския и е била повод за бурни академични спорове в Оксфорд през 1905 и 1906 г.

411

В последния период на Пелопонеските войни спартанският пълководец Лизандър унищожава атинската флота при р. Егоспотами през 405 г. пр.Хр., превзема Атина на следващата година и й налага олигархично управление.

412

Последният военен поход на Пир е бил срещу спартанския град Лакедемон, а оракулът представлявал сън, който му обещавал победа. Той би могъл да я постигне, като заобиколи Лакедемон, но продължил обсадата му до пълно изтощение на войските си, докато в това време спартанци се окопитили и получили подкрепления, с помощта на които побеждават Пир.

413

Из стихотворението на У Б. Йейтс „Розата на битката“.

414

Виж бел.1, гл.2.

415

Лимърикът е кратко, често безсмислено стихотворение. Думата произтича от името на ирландския град Лимерик, или поне това е една от хипотезите.

416

Гай Салустий Крисп (86–35 пр.Хр.) — римски историк и обществен деятел. Саркастичната забележка на Мълиган по адрес на Макхю е свързана с това, че Салустий, известен повече с неточностите си историк, бил човек, чието име се свързвало с корупция и потисничество.

417

Николай Иванович Бобриков (1857–1904), руски генерал и генерал-губернатор на Финландия (1898–1904). Имал е големи правомощия и безжалостно е потискал конституционните свободи на финландците, провеждайки политика на русифициране на Финландия. Западът го е окачествявал като „типичен руски тиранин“. Убит е в Хелзинки на 16 юни 1904 г. от Шауман, син на бивш финландски сенатор.

418

Тук Стивън мислено се връща в колежа Клонгоус, когато си счупва очилата, а отец Долан решава, че това е „стар ученически номер“ и го наказва жестоко. Виж „Портрет на художника като млад“, глава I. Джойс очевидно е смятал, че читателят трябва задължително да бъде запознат с всичките му предишни произведения.

419

Град югозападно от Дъблин, чието име се свързва с богатствата на националното минало и култура преди завладяването на Ирландия от англичаните.

420

„Хитрината“ е, че Галахър не е постъпил много законосъобразно, тъй като английските закони налагат строги ограничения върху онова, което може да се публикува по повод дадено престъпление в периода между предявяване на обвинението и явяването в съда. Така че превръщането на една вестникарска страница в карта на бягството и лъжебягството, макар и под формата на реклама за кафе, със сигурност е било противозаконно.

421

Тук Крофорд бърка годината, защото убийствата в парка „Феникс“ стават през 1882 г., а самоличността на „Непобедимите“ се разкрива чак година по-късно.

422

И тримата са били членове на „Непобедимите“. Смятало се, основателно или не, че Джо Брейди е главният убиец. Според изнесените по време на процеса свидетелски показания той е намушкал жертвите с нож, а когато паднали на земята, „Младият Тим“ Кели им прерязал гърлата. Всъщност Майкъл Кавана е карал файтона, с който са се измъкнали от мястото на престъплението, докато Джеймс Фицхарис, с прякор Одери-козата (защото се твърди, че одрал любимата си козичка и продал кожата й, за да си плати кръчмарските дългове) е карал друга кола от парка „Феникс“ направо към центъра на Дъблин, за да подведе евентуалните преследвачи.

423

Ричард Адамс е бил журналист от Корк, който се премества в дъблинския „Фриман“, а после става адвокат и се прочува със защитата на съучастниците в убийствата в парка „Феникс“, включително Джеймс Фицхарис.

424

Разпространени по онова време палиндромони.

425

Така са наричали „Фриманс Джърнъл“, чиито редакции са имали вход откъм улица „Принс“. От друга страна, „старица“ е обичаен епитет за Ирландия, но в него се съдържа и намек за доста предпазливата политика на вестника по отношение щекотливите въпроси на самоуправлението.

426

Известният с инициалите си Томас Пауър (О’Конъл) (1848–1929)-ирландски политик и журналист.

Ралф Дейвид Блуменфелд (1864–1948) — редактор на „Дейли Мейл“ и по-късно на „Дейли Експрес“.

427

Феликс Пиат (1810–1889) е френски революционер и журналист, участник във Френската комуна (1871 г.), след което избягва в Лондон и сътрудничи на няколко европейски вестника.

428

Дъблински журналист, известен със своите безсмислия, гафове и грешки.

429

Имена на адвокати, които пламенно са защитавали каузата на осъдени ирландски патриоти.

430

„Чистилище“, песен XXIX, където единият старец олицетворява „Деянията на апостолите“, а другият — „Посланията“ на апостол Павел.

431

„За тебе бихме молили покой,/ че ни съчувстваш в жребия мизерен. / Каквото искаш ти с водача твой,/ ще ви разкажем с болка притаена,/ преди пак вятърът да духне с вой.“ („Ад“, Песен V.)

432

„Без страх пристигнал в този въздух черен.“ („Ад“, Песен V.)

433

„Тъй пламна орифламата в средата“. („Рай“, Песен XXXI.)

434

„Впих (в него взор) с такова възхищение, че аз се взрях по-пламенно натам.“ („Рай“, Песен XXXI.)

435

Срв. „И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.“ Матей 6:34.

436

Става дума за правото, другите две професии са богословие и медицина.

437

И Хенри Гратън (1746–1820), и Хенри Флъд (1732–1791), и Едмънд Бърк (1729–1797) били известни с красноречието си оратори в Парламента.

438

Алфред Хармсуърт (1856–1922), родом от Чапелизод, западно от Дъблин, е известен вестникарски издател, който твърдял за себе си, че единствен издава „вестника на бъдещето“.

439

Не братовчед, но Джоузеф Пулицър (1847–1911) е бил негов много близък приятел. Нюйоркската му редакция се е намирала на „Парк Роу“, а не на „Бауъри“, както е в текста. Тук заслужава да се спомене и пиесата „Нашият американски братовчед“, комедия от Том Тейлър (1817–1880), известна най-вече с това, че когато убиват американския президент Линкълн в театъра, той е гледал именно тази пиеса.

440

„Хамлет“, първо действие, пета сцена.

441

„… че в този момент вашата дъщеря и арапът правят онова, двугърбото животно!“ „Отело“, първо действие, първа сцена.

442

Италия, покровителка на изкуствата (лат.).

443

Закон за възмездието (лат.), тоест „зъб за зъб, око за око“ и т.н.

444

Тук Джойс греши, тъй като „Мойсей“ на Микеланджело се намира в църквата „Сан Пиетро в окови“, а не във Ватикан.

445

„Опал“ и „смълчание“ са любимите поетически думи на А. Е., употребявани също така и от младите му подражатели сред поетите.

446

Цитат от самия край на пиесата на Шекспир „Цимбелин“.

447

Развитието на Мойсей от „рогозения ковчежец“ (тръстено кошче), укрит в тръстиката на река Нил, до статуята на Микеланджело.

448

Тук очевидно се прави аналогия между Мойсей (скрит в тръстиката от две жени — майка му и нейната сестра) и двете Марии пред гробницата на Иисус.

449

Статуята на Микеланджело представя Мойсей с рога, както и много други негови изображения от средновековието. Тази широко разпространена заблуда се дължи на грешка при превода на Стария завет. Когато Мойсей слиза от планината Синай староеврейската дума „qaran“, която в буквален превод означава „излизат рога“, би трябвало метафорично да се преведе като „излизат лъчи“ от лицето му. Грешката е поправена по-късно, но в много от тези първи изображения Мойсей наистина се явява с рога, както е според описанието в Стария завет.

450

Срв. „А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.“ Изход 13:21.

451

Старозаветните коментатори и досега спорят какво може да е прегрешението на Мойсей, поради което Бог не го допуска да влезе в Обетованата земя. (И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: „на твоето семе ще я дам“; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.) Отговорите са много и различни. Тук по-важен е паралелът между Мойсей — Обетована земя и О’Конъл — Свободна Ирландия. И двамата не доживяват да видят онова, на което са посветили живота си.

452

Това са двете места, където са се състояли многолюдните митинги (между петстотин хиляди и един милион души! — в зависимост от това дали данните идват от англичани или ирландци), на които говорел О’Конъл, но думите му, както се вижда от текста по-долу, били пръснати. Ораторският му успех в крайна сметка не дава плодове.

453

В теософията това е субстанцията, която съдържа в себе си всички идеи.

454

Пак перифраза от края на „Цимбелин“.

455

Празен жест и празно обещание.

456

Перифраза от „Макбет“, пето действие, осма сцена. В контекста обаче фразата е просто клише. Подмятането на цитати, които говорят за начетеност, издава провинциалния комплекс на ирландците, които се мъчат да докажат, че макар и потиснати, не са втора ръка хора. И Стивън страда от същия комплекс, но неговите цитати поне са част от вътрешния му монолог.

457

„Имаше Илион“ (лат.). „Енеида“, песен втора.

458

Фелахи се нарича заседналото земеделско население в Египет и други арабски страни. Тук очевидно се намеква, че гърците от „владетели на Средиземноморието“ са заприличали на своите извечни врагове турците. По онова време Турция е далеч по-голяма сила от Гърция.

459

Намек за притчата за десетте девици — пет мъдри и пет неразумни. Матей 25:1-13.

460

Така се наричали членовете на римокатолическия орден „Босите братя на Светия кръст и страданията на Нашия Спасител“, основан през 1737 г. Пасионистите дават обет да живеят в бедност и целомъдрие и непрекъснато да мислят за страданията Христови. Усилията им били насочени предимно към връщане на грешниците в правия път чрез проповеди и поучения.

461

Никакво имущество (лат.) — изразът се употребява в съда в потвърждение на това, че длъжникът не притежава нищо, което може да се конфискува или ипотекира, за да се покрият дълговете му.

462

Римокатолическа църква, кръстена на въпросния ирландски светец и архиепископ на Дъблин (1132–1180), който до голяма степен дължи славата си на това, че противодействал на англо-норманското нашествие на Ирландия.

463

Лорд Нелсън загубва едната си ръка в неуспешната битка при Санта Крус де Тенерифе, Канарските острови (1797). През 1798 г. Нелсън има връзка с Ема Хамилтън, съпруга на британския посланик в Неапол, от която има и дете. Връзката представлява един от най-големите скандали за времето си.

464

Както се вижда, историята на Стивън няма край, нито поука, нито някакво заключение. Същото важи и за много други изречения, описания и развития в тази глава. Всичко е някак възпрепятствано и осуетено, също както и пътуването на Одисей към Итака, която е пред очите му, когато изпуснатите от меха ветрове го връщат обратно. Тоест нищо не стига до своя край, всичко остава недовършено и недоизказано.

465

Антистен от Атина (455–360 пр.Хр.) — старогръцки философ, първоначално ученик на софиста Горгий, по-късно става ученик и последовател на Сократ. Книгата, за която става дума по-долу, е просто една патетична реч, именувана „За Елена и Пенелопа“.

466

Това е жената, в която, както се твърди, сър Филип Сидни (1548–1586) бил влюбен. Била обект на мъжкото му, но като че ли повече на литературното му внимание. Тя е Стела в „Астрофел и Стела“. Тук намекът е за това, че животът й е бил пълна противоположност на този на Пенелопа.

467

„Бог е сътворил туй спокойствие за нас“ (лат.). Вергилий, „Еклоги“ 1:6.

468

По средата на въпросното островче насред движението се намира статуята на Джон Грей (1816–1875), протестант и ирландски патриот, собственик и редактор на „Фриман Джърнъл“.

469

Лестригоните

Време на действието: един часът на обяд. Място: Блум се придвижва на юг, прекосява река Лифи и поема към кръчмата на Дейви Бърн, след което се отправя към Националната библиотека. Орган: хранопровод. Изкуство: архитектура. Цвят: няма. Символ: полицаи. Техника: перисталтична.

Съответствия: Глад — Антифат. Храна — дъщерята на Антифат като примамка. Зъби — лестригоните.

470

„Христовите братя“ са римокатолически орден, който поддържал училища за бедни деца при символична такса. Обучението им било по-скоро насочено към практиката и живота и по това се различавали от йезуитите, които държали на чисто академичното образование, поради което били на почит в лицето на дъблинчани.

471

YMCA (Young Men’s Christian Association) — Асоциация на младите християни.

472

Очевидно листчето е съдържало въпроса: „Ти опра ли дрехите си, блудний, избели ли ги с кръвта на Агнеца?“ Перифраза от Откровение на свети Йоан 7:14-15.

473

Съществуват твърдения, че ирландските друиди са принасяли човешки жертви на своите олтари.

474

Джон Александър Дауи (1847–1907) — евангелист, който се представял за третото превъплъщение на пророк Илия и през 1901 г. искал да създаде град Цион до Чикаго. След време обаче собствените му привърженици се разбунтували срещу него, обвинявайки го в злоупотреба със средства, тирания и несправедливост, проповядване на полигамия и други тежки грехове.

475

Двама американски сектанти и пламенни проповедници, които посещават Дъблин през 1904 г.

476

Около 1870 г. англичанинът Джон Пепър за пръв път изработва фосфоресциращи костюми, които с помощта на специално осветление и тъмни завеси, са били използвани при сценични представяния на духове и др.

477

Срв. „И аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.“ Битие 45:18.

478

Малки кифлички, които се приготвят специално за Разпети петък. Тук Блум свързва постите по Разпети петък с тези на Йом Кипур, смятайки първите за нарушение на строгия пост в сравнение с Йом Кипур.

479

„Доказателството на пудинга е в изяждането му.“ — „Дон Кихот“, първа книга, седма глава.

480

Става дума за известната дъблинска пивоварна „Гинес“, в която през 1904 г. са работили три хиляди души.

481

През 1904 г. устието на река Лифи, която разделя Дъблин надве, е приличало по-скоро на клоака.

482

„Хамлет“, първо действие, пета сцена.

483

Така се нарича красивото горно течение на реката, западно и южно от Дъблин, но не и онази част, която е близо до устието. Виж бел. 12 по-горе.

484

Часовникът на сградата на „Пристанищна управа“ имал голяма топка на метален прът, нагласена така, че да пада точно в един часа по обяд всеки ден. Дъблинчани смятали, че е свързан с обсерваторията в Дънсинк, и по него си сверявали часовниците.

485

Сър Робърт Бол (1840–1913), кралски астроном и директор на обсерваторията в Кеймбридж, Англия. Бол е роден и отрасъл в Дъблин. Известен е още като автор на много популярни книги по астрономия. Споменатата тук книга се нарича „История на небето“ (1885).

486

„Бас“ е много силна английска бира. Внасянето й в Ирландия през двайсетте години на XIX в. предизвикало голямо недоволство, дори бунтове.

487

Бившият работодател на Блум.

488

Става дума за собственици на рекламни агенции — първият измислен, вторият действително съществуващ.

489

Намек за жената на Лот.

490

Метох, стопанисван от сестрите кармелитки.

491

Става дума за колоездачни състезания между отбори на Дъблинския университет и клуба „Хариър“.

492

На 4 май 1894 г. всички сгради, собственост на фирмата „Арнот“, били напълно унищожени от пожар.

493

Тук е видоизменена молитвената фраза: „За онова, което ще ни се даде, нека отсега благодарим Богу.“

494

„Историята на Пенденис“ (1850) е роман от Уилям Такъри (1811–1863).

495

За тази случка става дума още на няколко места по-нататък в романа. Блум за малко да бъде арестуван заради продажба на билети за „Привилегированата кралска унгарска лотария“, издадени от правителството на Унгария (такъв случай е бил изнесен във вестниците), но очевидно членовете на местната масонска ложа са го отървали от ареста. Съществувала е забрана за разпространението на билети от лотарии на чужди страни.

496

Маншън Хаус се нарича официалната резиденция на кмета на Дъблин.

497

Дълъг шарф от кожа, коприна или пера, който жените носят около врата.

498

Блум очевидно намеква, че не може да се прибере вкъщи да се преоблече от страх да не свари Моли в обятията на Бойлан.

499

Тук Блум смесва две известни песни: „Ще го погребват утре“ на Феликс Макгленън и „В цъфналата ръж“ на Робърт Бърнс.

500

В сградата на Християнския съвет на улица „Аби“ раздавали храна за бедни срещу едно пени или половин пени. Хората се хранели прави на тезгях, към който с верижки били прикрепени и съдовете, и приборите.

501

При гледането на карти асо пика означава нещастие: завист, злоба, несполука, дори смърт.

502

Известен дъблински чешит с прякор Ендимион, за когото Оливър Сейнт Джон Гогарти казва, че бил самото олицетворение на обърнатата с краката нагоре ирландско-дъблинска действителност.

503

Ексцентрик, луд (ивр.)

504

Шотландците Джеймс и Питър Коутс били производители на платове, които през 1896 г. се обединяват с най-големия си конкурент „Кларк & Co.“, след което, поради установения монопол на пазара, фирмата им бележи значителен икономически растеж и съответно покачване на цената на борсовите им акции.

505

Седмичник, занимаващ се с проблемите на провинцията, неща като конни състезания и земеделие, който излизал в Дъблин всяка събота.

506

Целият цитат от пиесата на Оскар Уайлд „Жена без значение“ гласи: „Английският благородник, препуснал с всички сили по полето след една лисица — глупавото гони негодното за ядене.“

507

При лов се смята, че онзи, който пристигне пръв при хрътките, които сдавят лисицата, е яздил изключително добре, смело, дори безразсъдно.

508

Цитат от „Хамлет“, второ действие, втора сцена.

509

Верига заведения, в които се предлагали „здравословни храни“, предимно млечни продукти и мляко.

510

Дъблинският замък (Замъка) — така се нарича градската резиденция на вицекраля на Ирландия, който се назначавал от Англия. В него се помещавали и кабинетите на високопоставени служители на короната, административни отдели и Кралската ирландска жандармерия.

511

Хлороформ за успокояване на родилните болки е даден за пръв път на кралица Виктория при раждането на принц Леополд през април 1853 г. Кралицата е имала наистина девет деца: четирима синове и пет дъщери.

512

Тук Блум очевадно си мисли за принц Албърт, съпругът на кралица Виктория, за когото се говорело, че страда от туберкулоза и затова имал толкова много деца, тъй като по онова време се ширела безпочвената теория, че страдащите от туберкулоза са много активни сексуално. Всъщност принцът умира от коремен тиф.

513

Всъщност става дума за Националната банка на Ирландия, в чиято сграда се е помещавал ирландският парламент, преди да бъде разпуснат през 1800 г. след подписването на декрета за съюза.

514

Намек за това, че ирландският поет Томас Мур (1779–1852) е бил набеден от отец Махони, че известните му „Ирландски напеви“ представляват превод от френски и латински източници. Това е станало с нарочна статия, озаглавена „Мо шеничествата на Том Мур“.

„Стекли се отвред води“ е едно от стихотворенията в „Ирландски напеви“.

515

Една от героините в разказа „Мъртвите“ от сборника „Дъблинчани“.

516

Майкъл Болф (1808–1870) — ирландски музикант, цигулар и композитор, включително на операта „Кастилската роза“ (1857).

517

Джоузеф Чембърлейн (1836–1914) — английски държавник, противник на политиката на самоуправление на Ирландия, поради което не се ползвал с популярност сред ирландците. Посещението му в Дъблин на 18 декември 1899 г. било посрещнато с масови протестни акции, ръководени от Джон О’Лиъри и Мод Гон в подкрепа на бурите и срещу англичаните в Англо-бурската война (1899–1902).

518

Освен цитат от книгата на пророк Иезекиил 1:16, това е и израз клише за сложните и неведоми взаимоотношения между хората.

519

Отново става въпрос за Англо-бурската война. Споменатият в следващото изречение Кристиан Р. Де Вет (1845–1922) е известен бурски пълководец.

520

Седалището на уексфордските бунтовници по време на въстанието от 1798 г., както и мястото на последното им поражение от англичаните на 21 юни 1798 г.

521

Става въпрос за песента „Бог да пази Ирландия“ от Т. Д. Съливан (1827–1914): „Дали на ешафод висок/ или на бойното поле/ за теб, Ирландийо, с любов/ ний кости ще положим в гроб.“

522

Персонаж от пиесата „Шогрон“ (1874) на ирландския драматург и популярен комик Дайън Бусико (1822–1890), където въпросният Дъф е полицейски доносник. Самият Бусико освен драматург е бил актьор, режисьор, както и много популярен изпълнител на женски роли, което става ясно по-нататък от текста.

523

Любопитния Том води началото си от една легенда от XI в. за лейди Годайва, която помолила съпруга си Леофрик, граф на областта Мерсия, да освободи народа от тежките данъци. Той се съгласил, при условие че тя мине на кон през градския пазар в Ковънтри съвсем гола, което тя направила. В знак на благодарност и от уважение към смелостта й жителите на града си останали вкъщи, за да не я гледат гола. Единствен Том Шивача не издържал, погледнал я и ослепял. Оттук и Любопитния Том.

524

Джеймс Стивънс наистина имал такава организация, при която пирамидата включвала десетчленки с един отговорник, като всички контактували директно и само с него. Отговорниците образували дивизионен център, а на върха на пирамидата се намирал Върховният съвет и само неговите членове били наясно със съществените въпроси в организацията. Това било направено, за да се предотврати достъпа на доносници, но в крайна сметка системата се оказала силно уязвима и това се разбрало по време на Фенианското въстание през 1867 г.

525

След бягството си от затвора в Ръчмънд и дългото укриване в Дъблин, от Лъск, малко селце северно от Дъблин, Стивънс се качил на корабче за пренасяне на въглища, което го отвело в Шотландия, а оттам с влак — в Лондон, където една нощ преспал в хотел „Палас“, а не в „Бъкингамския палас“, както иронично го нарича Джойс, близо до гара „Виктория“, откъдето поел първо към Франция, после към Америка.

526

В Армията на спасението (осн. 1865) предлагали хляб за едно пени на всеки, който се присъедини към тях, докато маршируват по улиците след духовата музика.

527

Известни праисторически камъни в Ирландия, които се издигат в кръг. Не се знае дали са друидски светилища или гробни ограждения.

528

Тези кули са запазени в страната и до ден-днешен, винаги в близост до старите ирландски манастири. Предполага се, че са били построени някъде от IX в. до XII в. и са използвани за наблюдателници и убежища по време на скандинавските набези.

529

Всъщност името на въпросния предприемач е Майкъл Къруан (а не Керван), известен със строителството на евтини жилища в зоната източно от парка „Феникс“ в западен Дъблин.

530

Джон Хауард Парнел (1843–1923) — брат на Чарлс Стюарт Парнел. Бил е член на парламента от квотата на Южен Мийд в периода 1895–1900. През 1904 г. става началник на полицията в Дъблин.

531

Намек за поверието, че колкото по-умен е единият от двама братя, толкова по-глупав е другият.

532

Франсис Изабел Парнел или Лудата Фани, една от сестрите на Парнел, била много активна участничка в ирландското национално движение. Другата, Емили Парнел, се омъжва за капитан Артър Дикинсън. След смъртта на Парнел именно тя пише биография на брат си под заглавието: „Грешката на един патриот“, за която вестник „Айриш Таймс“ отбелязва, че трябвало да се казва: „Грешката на сестрата на един патриот“, тъй като била посрещната с явно неодобрение от страна на неговите привърженици.

533

Изразът има историческа етимология. Означава, че когато един политик се провали в голямата политика, обикновено му намират добре платена длъжност без служебни задължения.

534

При въпросните събирания в парка „Феникс“, ирландските патриоти демонстративно и символично са изяждали голямо количество портокали (orange), за да дразнят оранжистите, тоест проанглийски настроените протестанти.

535

Джойсоведите и досега не са наясно за какво точно си говорят двамата мъже, чийто разговор Блум неволно дочува. Догадките са много. Едни посочват Първо послание до коринтяни 10:11. Друга версия е тази на Хю Кенър, а именно че „британската икономическа власт и нейните пипала се протягат към Ирландия, а нейните две глави са Лондон и Единбург“ и именно те пречат на Ирландия да се развива, затова и едната има шотландски акцент.

536

Джордж Уилям Ръсел сам разказва как е избрал своя псевдоним. Опитвал се да нарисува божествения ум, но изведнъж нещо му подшушнало: „Наречи картината раждането на Еон (AEON)“. По-късно отива в Националната библиотека и не щеш ли, погледът му случайно попада върху думата aeon на страницата на една отворена книга. Тогава приема, че този псевдоним му е подсказан свише.

537

Албърт Едуард или Едуард VII, крал на Англия.

538

Артър Едмънд е г-н Гинес.

539

В края на XIX в. вегетарианските готварски книги препоръчвали варене на зеленчуците в сода бикарбонат, за да се запази свежият им цвят. Фактът, че готвенето със сода унищожава витамините в зеленчуците не е бил известен, тъй като витамините са открити едва през 1912 г.

540

Магазин за произведения на изкуството и бижута, който се намирал на улица „Насау“ №30.

541

Виж бел.3, гл.4.

542

Тук Блум поправя първоначалната си грешка. Часовникът наистина отмерва времето според Гринич.

543

Моли и Бойлан си тананикат песента на Томас Мур „Млада майска луна“.

544

Жаргон, който означава полово сношение. Въпросът се задава като единият бодва дланта на другия със средния си пръст. Същият жест се повтаря, ако отговорът е „да“.

545

Търсете жената (фр.).

546

Герой от разказа „Пансионът“ от сборника „Дъблинчани“.

547

Блум си припомня разорението на Пат Кинзела, който навремето бил собственик на мюзикхола „Арфата“ на улица „Адам Корт“.

548

За прекъснатия полов живот между Блум и жена му Моли след смъртта на сина им интерпретаторите дават две обяснения: първо, ширещото се по онова време суеверие, че здравето на детето идва от майката, а болестите — от бащата. И той не иска да създава деца при това положение. Друга група джойсоведи обаче твърдят, че мъжкото и женското у Блум, когото всички те схващат като андрогин, са така уравновесени за момента, че той не желае да нарушава този баланс. И двете версии звучат еднакво приемливо.

549

Хугенотите, които намират убежище в Ирландия в края на XVII в., се заселват предимно в Дъблин, както и в протестантския север. Те донасят със себе си текстилни станове, бои и техники за тъкане.

550

Каузата е свещена (ит.). Ария от операта „Хугеноти“ от Дж. Майербер. Правилното изписване на „кауза“ е cause, а не causa, както е в оригинала.

551

Очевидно Блум прочита това указание върху някои от платовете на витрината. Навремето се смятало, че за да не се измие боята от тъканите, те трябва да се перат в дъждовна вода, тъй като тя е по-мека.

552

Не е без значение това, че Моли Блум е родена на 8 септември, тоест в деня на Рождество на Пресвета Богородица.

553

Става въпрос за старо поверие, според което ако жена вдигне игла или друг остър предмет от пода, ще срещне нов любим. Жените отбягвали да го правят, за да не се раздвояват в чувствата си.

554

Тук историческите познания на Блум изглеждат доста объркани. Той очевидно си спомня поемата на Самюъл Фъргюсън „Погребението на крал Кормак“, според която крал Кормак се задавил с рибена кост. Но той не е бил „последният езически крал“, а според ирландската традиция крал-основател и първият законодател на Ирландия. Той прогласява Тара за столица и името му се свързва със златен век за Ирландия. Според легендите той наистина приел християнството, с което толкова разгневил друидите, че те пуснали демони да направят така, че Кормак да се задави, докато обядва със сьомга. Това става около 254–277 г., тоест преди появата на свети Патрик, който започва своята мисия в Ирландия около 385–461 г. и тогава се среща в Тара с тогавашния крал Легхер (Лиъри), който се съгласява единствено да не пречи на мисията му, затова и „не я преглътнал докрай“.

555

„Хамлет“, трето действие, четвърта сцена.

556

Има се предвид английската поговорка „да се родиш със сребърна лъжица (не нож) в устата“, което означава да се родиш с късмет и богатство.

557

Под паметника, който в момента не съществува, е имало чешма с отпуснати от общината чаши за пиене.

558

Смес от бира с безалкохолно.

559

Популярна по онова време шега, че канибалите не искали да ядат белите мисионери, защото месото им било много солено.

560

Книга на Еклисиаста 8:15.

561

Игра на думи с поговорката „студен като краставица“ (букв.), която означава „невъзмутим и безчувствен човек“.

562

Работното време на кръчмите било строго регламентирано. За да се избегнат забавяния и санкции, часовниците в заведенията били нарочно поставени с пет минути напред.

563

Точно такива са цветовете на участващия в дербито Леополд дьо Ротшилд и кобилата му е спечелила при силна буря на 20 май 1904 г.

564

Поговорка, известна в английския език още от XVI в., според която рано или късно глупакът се разделя с парите си.

565

Навремето се е смятало, че комбинацията от стриди и шампанско действа като афродизиак. Най-добрите ирландски стриди се ловят в областта Редбанк, графство Клеър, по западното крайбрежие. А в Дъблин се намира ресторант със същото име, пред който Блум вижда Бойлан по-рано през деня.

566

Широко разпространено схващане, още от 1599 г., че не е здравословно, нито препоръчително да се ядат стриди през месеците, в чиито имена няма буквата „р“ (на английски, разбира се). Всъщност стриди се ядат целогодишно, но по време на размножителния период (въпросните месеци), вкусът им е доста влошен.

567

Китайците запазват патешките яйца, като ги заравят в земята за десет-дванайсет месеца. Яйцето минава през специален процес на ферментация, след което вътрешността му става твърда, белтъкът става син, а жълтъкът — зелен. Не са неприятни нито на вкус, нито на мирис. Най-редките и скъпоструващи екземпляри са тези, които са „най-узрели“, тоест престояли максимално дълго под земята.

568

Есетрата, която се намирала в английски териториални води, била обявена за собственост на короната от Едуард II, крал на Англия от 1307 г. до 1327 г.

569

Става дума за това, че полицейските шефове във всяко графство са имали задължението да следят за спазването на ловните закони и издадените разрешителни.

570

Ала херцогиня Пармска (фр.)

571

Намек, че е франкмасон.

572

Дон Жуан, ти отправи ми покана/ довечера вечеря с теб (ит.). Из операта „Дон Жуан“ от Моцарт.

573

Тук Блум бърка, защото teco (ит.) означава „с теб“.

574

„Птиче гнездо“ е наименованието на протестантска мисия за подпомагане на безпризорни деца.

575

В смисъл, че така е най-безопасно, тъй като бикът не рита назад, както прави конят.

576

Става въпрос за истински случай в нюйоркското пристанище, когато петстотин души, предимно жени и деца, загиват при пожар на борда на американски кораб по време на излет на ученици от неделното лютеранско училище „Сейнт Марк“. За трагедията Блум очевидно е прочел във вестниците.

577

Сравнението е с дъблинския архиепископ, преподобния Джон Томас Трой (1739–1823), ревностен католик, но настроен пробритански, който пръв осъжда въстанието от 1798 г.

578

Бутилка вино от 2.2 л.

579

С тези думи съдията обявява смъртната присъда.

580

Сър Томас Дийн (1792–1871) — ирландски архитект.

581

Сцила и Харибда

Време на действието: два часът следобед. Място: Националната библиотека. Орган: мозъка. Изкуство: литература. Цвят: няма. Символ: Стратфорд, Лондон. Техника: диалектика.

Съответствия: Аристотел, догмата и Стратфорд — Скалата на Сцила; Платон, мистицизмът, Лондон — въртопът на Харибда; Сократ, Иисус, Шекспир — Одисей.

582

Насмешлива фраза, когато някой твърди очевидното.

583

Джон Еглинтън е псевдоним на Уилям Къркпатрик Магий (1868–1961), син на протестантски свещеник, роден в Дъблин. Получава класическото си образование в колежа „Света Троица“. Навремето е бил една от най-влиятелните фигури в литературния живот на столицата. Уилям Бътлър Йейтс го нарича „нашият единствен ирландски критик“. Бил е помощник-библиотекар в Националната библиотека.

584

Роман от Мари Корели (1897), в който се разказва как Сатаната непрекъснато и навсякъде търси човек, достатъчно силен, че да му се противопостави — на него и деянията му. Тук заглавието иронично подсказва намерението на Стивън да пренапише „Изгубеният рай“ така, че Сатаната да бъде представен като романтичен герой, който се бори на страната на човека.

585

Част от цинично и никога непубликувано стихотворение от Оливър Сейнт Джон Гогарти (в романа Мълиган), в което се противопоставят Дик (жаргон за „пенис“), студентът с големи сексуални възможности, и Дейви, студентът с големи финансови възможности. Откъси от него се срещат и по-нататък в романа.

586

От стихотворението на У. Б. Йейтс „Люлчина песен“. Блестящите седем са планетите, които до 1890 г., когато е писана песента, са били известни: Меркурий, Венера, Марс, Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун.

587

„А задника си той в тръба превърна“588 (ит.).

588

Тук, както и на много други места в този епизод по-специално и в целия роман, се срещат скрити цитати в безпорядък. В случая цитатът е от „Изгубеният рай“ на Милтън, от две различни места на книга първа, цитирани в превод на Александър Шурбанов (изд. „Народна култура“, 1981), а последният ред е на италиански („А задника си той в тръба превърна“) и е от песен XXI на „Божествена комедия“ от Данте Алигиери, в превод на Иван Иванов и Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1975.

589

Тук се визира мнението на близкия приятел на Джойс Бърн (в романа Кранли), който обичал да повтаря, че за да се спаси Ирландия, са нужди дванайсет решителни мъже и те могат да се намерят само в графство Уиклоу. В текста цифрата е единайсет, но очевидно дванайсетият е самият Кранли.

590

Беззъбата Катлийн или старицата Катлийн е символ на Ирландия още от пиесата на Йейтс „Катлийн-ни-Хулихън“, четирите изумрудени полета са четирите кралства на древна Ирландия, а чуждите в дома — така ирландците наричат нашествениците англичани.

„Аве, рави“ са думи на Юда към Иисус, преди да го предаде, и съответно намек от страна на Стивън за неизбежното присъствие на предатели.

591

„В сянката на горската полянка“ — едноактна пиеса от ирландския драматург Джон М. Синг (1871–1909). Действието се развива в Тайнахили, графство Уиклоу.

592

Бен Джонсън (1572–1637) — английски драматург и поет. Сред най-известните му пиеси са „Валпоне“ и „Алхимикът“.

593

Една от любимите фрази на Джордж Уилям Ръсел. Сравни с коментара му върху поетическата сила на Йейтс: „Духовността е силата да възприемаш безформени духовни същности, да виждаш вечното в преходното и във видимите неща — невидимите, на които те са само сянката.“

594

Гюстав Моро (1826–1898) — френски живописец и график. Представител на символизма. Феерично-пищни картини с митологични, религиозни и алегорични сюжети.

595

Иисус Христос на гръцки. Теософите поддържат мнението, че Иисус е ученик на „висшата ложа на… истинските загадки на Египет“, затова и Стивън го нарича „чудотворец на красивото“ и като такъв е отъждествяван с Логоса. Логос има първоначално значение „дума, реч, говорене“; по-късно добива преносното „мисъл, понятие, разум, смисъл, световен закон“; у Хераклит и стоиците: световен разум, тъждествен с безличностните, царуващи над боговете, закономерности на Всемира. В християнството Логос се превръща във въплътеното Слово Божие, в Божия Син, който идва на земята като историческия Христос. Окончателното си място в рамките на християнството този Логос получава едва чрез установяването си като второто лице в догмата за троичността (Света Троица).

596

Даниъл Никол Дънлоп — ирландски теософ и редактор на няколко теософски списания. Статиите си подписвал с псевдонима Аретас.

597

Уилям Джъдж (1851–1896) — теософ от ирландско-американски произход, помагал на Елена Блаватска при основаването на Теософското общество през 1875 г.

598

Така започва последната реплика на Марк Антоний във възхвала на вече мъртвия Брут в пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“.

599

Така се наричало централното управително тяло на теософското движение. Състояло се е от дванайсет души.

600

Намек за забраната да се произнася името Йехова.

601

Учителят К.Х. бил Кут Хуми, един от двамата учители или „махатми“ на Блаватска. Бил тибетец и успял да развие у себе си свръхчовешки способности.

Твърди се, че бил в директна връзка с нея, а след смъртта й и с някои от нейните последователи. Често „говорел“ на Блаватска, а понякога предизвиквал написването на послания с молив или под формата на акварелни рисунки върху оризова хартия. Дори сред самите теософи съществували противоречия относно идентичността, присъствието и посланията на този учител, тъй като Блаватска и нейните последователи винаги издавали заповедите си „в името на Учителя“.

602

За да се разбере това сложно изречение, трябва да се знае, че според теософите в последния еон София („мъдрост“), в опита си да се издигне до Най-висшето, пропаднала в хаоса. Тогава се разкаяла и замолила „светлината, в която вярвала“. Христос изпратил да я спасят от хаоса и да я покръстят със светлина — оттук и вода-светлина, — след което лично я извел като „невеста-посестрима“ от робството на хаоса.

Буддхи е състояние на блаженство, но и сетивото, което осъществява фината, интуитивна връзка на индивидуалното „аз“ с неперсонифицираната същност атман.

603

Преуспяваща бизнесдама и близка приятелка на Блаватска, както в Индия, така и по-късно в Лондон. Знае се, че именно тя е приела „последното послание“ на Блаватска, преди да умре.

604

Елена Петровна Блаватска (1831–1891), известна на Запад като мадам Блаватски. Теософка и авторка на книгата „Разбудената Изида“.

605

Срамота! (нем.)

606

Ричард Ървин Бест (1872–1959) — директор на Националната библиотека в Дъблин, преводач и познавач на келтската култура и митология. Страстен почитател на Уолтър Пейтър и Оскар Уайлд.

607

Става дума за платоновата идея, според която всеки кон представлява несъвършено подобие на идеята за „кон“. Тук подмятането на Стивън има предвид отговора на Антистен, един от опонентите на Платон, който, твърди се, казал: „О, Платоне, коня го виждам, но не виждам никакво конство.“

608

Тук Джойс комбинира алюзии от поемата „Милтън“ на Уилям Блейк и от песен XXXIV на „Ад“ от Данте Алигиери. Данте и Вергилий успяват да изпълзят от ада, катерейки се по окосмените бедра („бедра-валма“) на Сатаната.

609

Срв. свети Августин „За безсмъртието на душата“, където той казва: „Очакването е за бъдещи неща, споменът е за минали неща. Ала намерението да се действа е в настоящето, чрез което бъдещето преминава в минало.“

610

Мари Анри д’Арбоа дьо Жюбенвил (1827–1910) — французин, професор по келтска литература. Книгата му „Ирландски митологични цикли и келтска митология“ е била преведена на английски от Ричард Бест.

611

Теософски термин за източника на живота.

612

Тъй като става дума за келтска митология, тук очевидно се има предвид богинята майка Туаха Де Данан (Tuatha De Danann).

613

Стефан Маларме (1842–1898) — френски поет. Един от основоположниците на френския символизъм. По-надолу в текста става дума за неговата поема в проза „Хамлет и Фортинбрас“.

614

Стивън Маккена (1872–1954) — ирландски журналист, лингвист и философ. Известен с точния си превод на Плотин.

615

„Разхожда се бавно, чете в книгата за себе си“ (фр.). Из поемата в проза на Маларме „Хамлет и Фортинбрас“.

616

Игра на думи, защото френското piece de Shakespeare в превод на английски би могло да бъде и a piece of Shakespeare, тоест парче от Шекспир.

617

Пропагандна поема от Р. Киплинг в подкрепа на английските войници в Англо-бурската война. Тук трябва да се спомене, че по време на въпросната война ирландската общественост е била силно пробурски настроена.

618

Робърт Грийн (ок. 1558–1592) — елизабетински писател. В един от своите памфлети той нарича похотта, а не Шекспир, „убиец на душата“, макар че в същия памфлет подмята подигравки по адрес и на Шекспир.

619

Версиите за това какъв е бил бащата на Шекспир Джон Шекспир (1601) са много: фермер, ръкавичар, че е щавел кожи за ръкавици, но и тази, че е бил касапин, която прокарва английският антиквар Джон Обри (1629–1697).

620

Всъщност в „Хамлет“ умират осем, а не девет от действащите лица: Полоний, Офелия, Розенкранц, Гилденстерн, Гертруда, Лаерт, Клавдий и Хамлет.

621

Разбира се, че тук е преиначена Господнята молитва „Отче наш, Който си на небесата!“ Но когато още в първо действие Хамлет се среща с призрака на баща си, той му описва, че е в чистилището.

622

През 1901 г. Суинбърн помества в лондонски вестник патриотичния си сонет „За смъртта на полковник Бенсън“, който загива в бурски концентрационен лагер по време на Англо-бурската война. Краткият откъс е от въпросния сонет.

623

Виж бел.54, гл.1.

624

Елизабетински жаргон за „затвор“. В римокатолическата теология обаче това е състоянието на душите на предхристиянските патриарси и пророци от Стария завет, в което пребивавали до Възкресението на Христа, след което били въведени в рая.

625

Това означавало, че същия ден ще има представление.

626

За въпросния мечок става дума и във „Веселите уиндзорки“, а в Парижката градина са се провеждали борби със залагания между мечки и бикове.

627

Сър Франсис Дрейк (ок. 1540–1596), първият англичанин и втори в света, след Магелан, извършил околосветско плаване (1577–1580). Командва английския флот при разгрома на испанската Непобедима армада (1588).

628

Епитет, даден на Шекспир от Бен Джонсън.

629

Краят на молитва, с която приключва католическата литургия.

Игнатий Лойола (1491–1556) — испански дворянин, основател на йезуитския орден.

630

Ричард Бърбидж (ок. 1567–1619) — английски актьор, който построява и стопанисва театър „Глобус“. Най-големият трагик на своето време, играл е в пиеси не само на Шекспир и Бен Джонсън, но и на много други елизабетински драматурзи. Бърбидж е бил и най-добрият изпълнител на Хамлет.

631

Граф Вилие дьо Лил Адам (1838–1889) — френски писател от стара благородническа фамилия. В творчеството си е повлиян от Бодлер и Едгар Алън По. Цитатът е от драмата „Аксел“.

632

Цитат от пиесата в стихове „Диърдри“ на Джордж Уилям Ръсел. Мананаан Маклир е древният ирландски бог на морето.

633

Джордж Уилям Ръсел е родом от графство Арма, Ълстър, тоест северната провинция на Ирландия. Ълстър представлява протестантската и пробританска част на Ирландия. Река Бойн, която се влива в Ирландско море северно от Дъблин, е не толкова географска, колкото историческа граница, разделяща „оранжевия“ Ълстър и Зелената Ирландия, тъй като именно при река Бойн на 1 юли 1690 г. Уилям Орански побеждава вече детронирания крал Джеймс II, като по този начин утвърждава британското господство над Ирландия.

634

Така Аристотел нарича формата, която се осъществява във веществото, активния принцип, който прави от възможното действително и довежда съществуването му до съвършенство. Ентелехията на тялото, която се осъществява в оформянето, в измененията и действията на тялото, според Аристотел е душата.

635

Зад това изброяване на пет гласни от англ. азбука се крие израза: AE I owe you, тоест „АЕ, аз съм ти длъжник“.

636

По стара традиция в стаята на смъртника огледалата или се изнасят, или се покриват, за да не може духът на мъртвия да се появи като отражение в огледалото.

637

Знае се, че майката на Сократ била акушерка.

638

„Нека името го няма“ (лат.). Това е буквален превод, но всъщност изразът се използвал в смисъл на съвременното: „Да не дава Господ“.

639

Епипсихидион е гръцка дума, съставена и използвана от Пърси Биш Шели (1792–1822) с приблизителен превод „душата от моята душа“. В поемата му със същото заглавие (1821, „Еписайкидиън“ на англ.) става дума за чистата, платоническа и трансцендентална любов и отъждествяването със сродната душа. Сократидидион е умалително на Сократ.

640

Лоларди са членове на селско-плебейското антикатолическо движение в някои западноевропейски страни, което предшества Реформацията. Тук библиотекарят е обект на подозрителност именно защото не е католик.

641

Така през XVII в. лондончани са наричали Лондон.

642

Само в това единствено изречение Джойс вмъква четири цитата и перифрази от „Венера и Адонис“ на Шекспир, които тук са дадени според превода на Евгения Панчева, изд. „Обсидиан“, 1994. До края на абзаца обилието от скрити цитати и перифрази продължава отново с „Венера и Адонис“, „Укротяване на опърничавата“, „Хамлет“, „Дванайсета нощ“, „Макбет“ и „Както ви харесва“.

643

Уорикшър е графството, в което се намира Стратфорд на Ейвън, родното място на Шекспир.

644

В елизабетинския театър ролите на жени са били изпълнявани от момчета. Чак четирийсет и четири години след смъртта на Шекспир за пръв път женска роля (Дездемона) е била изпълнена от жена на 8 декември 1660 г.

645

Когато се омъжва за Шекспир, Ан Хатауей е на двайсет и шест години, той — на осемнайсет.

646

Тук очевидно се визира Венера, но под епитета „совооката“ определено се разбира Атина Палада, богинята на мъдростта. В английския превод на „Одисей“ тя е сивооката, а не совооката. Тук трябва да се отбележи още, че по времето на Шекспир сивооки са наричали жените със сини, а не сиви очи.

647

Джордж Мур (1852–1933) — ирландски романист, поет и драматург.

648

Уилям Дж. Пайпър (1868–1941) — приятел на Джон Еглинтън и второстепенна фигура в дъблинските литературни кръгове.

649

Сбирките на Херметическото общество се провеждали в четвъртък вечер на улица „Досън“ в Дъблин.

650

Не много известен ирландски поет и писател.

651

Т. Колфийлд Ъруин (1823–1892) — ирландски поет и писател.

652

Според Декарт това е жлезата, която свързвала тялото и душата.

653

Едуард Мартин (1859–1923) — един от малкото богати ирландци католици, който дарява средства за построяването на театъра „Аби“ и за хора „Палестрина“ в Дъблин.

654

Буквален превод на израза wild oats, див овес, който в преносен смисъл означава младежки увлечения.

655

Корделия е най-малката дъщеря на крал Лир в едноименната пиеса на Шекспир. Кордолио, макар че звучи като съответното мъжко име, всъщност на италиански означава „дълбока скръб“.

656

Цитат от знаменитата „Песен на Фионуала“ от „Ирландски напеви“ на Томас Мур. Фионуала, дъщеря на Лир (бог на морето), била омагьосана от зла сила и превърната в лебед; трябвало да кръжи над ирландските езера до приемане на християнството — обяснението е на Мур.

657

Списание за независими мнения, както гласяло подзаглавието на въпросното издание, кръстено на името на древната ирландска богиня Дана или Дану. Джон Еглинтън е бил един от редакторите на списанието.

658

Галската лига е основана през 1893 г. като движение за национално възраждане, което си поставя за цел да създаде интерес съм самобитната ирландска култура и да възкреси западащия ирландски език. Лигата има големи успехи, като успява да консолидира националното съзнание и да преоткрие забележителни паметници на старата ирландска литература. Под нейно влияние възниква и Групата на келтските поети. Целите й обаче само привидно са културни, всъщност се бори за политическа власт.

659

Тук, както и по-долу се съдържат намеци за Джордж Фокс (на английски „фокс“ означава „лисица“) (1624–1691) — основател на Дружеството на приятелите (квакерско сдружение), който е проповядвал упование във „вътрешната светлина“, тоест присъствието на Христос в сърцето (затова по-долу Христофокс). Важно е да се знае, че е бил преследван заради убежденията си, че е живял в уединение, че дълго време е бил стар ерген и че успява да привлече към квакерите доста жени, сред които и някои с леко поведение.

660

Така се нарича имението на вече завърналия се обратно в Стратфорд на Ейвън Шекспир.

661

Поради едно предсказание на гадателя Калхас, че без Ахил Троя няма да падне, но той ще загине пред стените й, преди началото на похода майка му Тетида го облякла като момиче и го скрила на о. Скирос между дъщерите на цар Ликомед. По-късно бил открит с хитрост от Одисей и Диомед и придружил двамата до гръцката флота в Авлида.

662

Литературната критика през XIX в. смятала Хамлет за най-автобиографичния герой на Шекспир. Това мнение се подхранвало от факта, че почти нищо не било известно за личния живот на поета.

663

Лодката е на брега. Аз съм свещеникът (ирл.). Очевидно „с нищо невиновната му книга“ е била „Основни уроци по ирландски“ (1897) от отец Юджин О’Гроуни (1863–1899).

664

Освен прякор на Еглинтън, Литъл Джон е герой от легендата за Робин Худ.

665

Когато погледне човек, убива го като с отрова (ит.).

666

Брунето Латини (ок.1210 — ок.1295)-флорентински писател. Сред книгите му е и „Естествена история“, в която описва василиска — влечуго, поразяващо с дъха и погледа си.

667

Уилям Дръмънд (1585–1644) — шотландски поет. Неговата „Кипарисова горичка“ съдържа мисли, подобни на тия, изказвани от Стивън.

668

Както става ясно от сцената с гробарите, Хамлет би трябвало да е на трийсет години. Първият гробар обяснява, че е станал такъв, когато се е родил младият принц Хамлет, а тая земя аз „вече трийсе години я копая. Аз от ей толчав съм си гробар.“

669

Тук Бест очевидно не разбира, че като говори за „баща и син“, Стивън има предвид зрелостта и липсата на зрялост у човека.

670

Ернест Ренан (1828–1892) — френски писател, историк, филолог и теолог. Пише драмата „Калибан“ като продължение на „Бурята“. Възхищава се от късните пиеси на Шекспир и ги нарича „зрели философски драми“ и „внушителни битки на чистите идеи“, а самия Шекспир — „историк на вечността“.

671

Тук, както и по-горе в текста, се съдържа намек за това, че сър Франсис Бейкън е автор на Шекспировите пиеси. Заблудата идва от американската писателка Дийлия Бейкън (1811–1859), която твърдяла, че има роднинска връзка с Бейкън и че не било възможно Шекспир да напише тези толкова философски пиеси, тъй като му липсвало подходящото образование. Един от начините да се докаже нейната теория, която бързо събрала последователи, било да се изнамери шифър, който, приложен към пиесите на Шекспир, да разкрие наличието на фрази и цели изречения, доказващи авторството на Бейкън.

672

Земя на младостта (ирл.) — митически остров на блаженството на запад от Ирландия.

673

Стихосбирка от Виктор Юго (1877).

674

Сонет 137. Лудетината или Смуглата лейди е Мери Фитън. Историята е проста: Шекспир е влюбен в нея и изпраща своя приятел, младия лорд Хърбърт (Уилям Хърбърт, херцог Пембрукски) при нея да я уговори за среща с Шекспир. Тя обаче се влюбва в Уилям Хърбърт, ухажва го и го спечелва, поради което Шекспир изгубва и любовта си, и приятеля си.

Мери Фитън наистина е станала придворна дама на кралица Елизабет I през 1595 г. на седемнайсет години, като преди това — на шестнайсет — се е омъжила, но изглежда, бракът й не е бил напълно законен. По-късно, въпреки че има два брака, тя без притеснения ражда и три незаконни деца, едно от които е от лорд Хърбърт.

675

Тук образът е взет от „Венера и Адонис“ на Шекспир: унизителното прелъстяване на чувствителния младеж от по-възрастна жена.

676

Виж бел.64, гл.7.

677

Трета книга Царства 21:20.

678

Немска поговорка: На каквото не съм се присмял, това не ми е дошло до главата.

679

Йохан Мост (1846–1906) — германски анархист, чийто вестник „Свобода“ му осигурява място в сърцата на ирландците (и в един английски затвор), защото в него той оправдава убийствата в парка „Феникс“. Неговото верую било на всичко да се вика „Долу!“, включително „Долу анархистите!“, с което се помъчил да драматизира своя безпристрастен пацифизъм.

Пародията, която следва в текста, е заимствана доста буквално от памфлета на Мост „Деистичен мор“, където Мост характеризира „Бога на юдео-християнската идеология“ като „божествен шарлатанин, който се е самосъздал с помощта на Светия дух, изпратил се е като посредник между себе си и другите, бил е презиран и осмиван от своите врагове, прикован към кръста като прилеп върху врата на хамбар; бил е погребан, възкръснал, минал през ада, издигнал се в рая, и оттогава в продължение на хиляда и осемстотин години седи от дясната си страна и съди живите и мъртвите и така, докато живите станат мъртви.“

680

Джон Милингтън Синг (1871–1909)-ирландски драматург и поет. За кратко директор на дъблинския театър „Аби“.

681

В „Мистерията на Хамлет“ Едуард Пейсън Вайнинг (1847–1920) твърди, че принц Хамлет е бил жена, образована и преоблечена като мъж, за да може да запази трона на Дания.

682

Сър Дънбар Бартън (1853–1937) — съдия от Върховния съд на Ирландия, наистина е публикувал книга със заглавие „Връзки между Ирландия и Шекспир“, в която твърди, че господството на Дания над Ирландия съвпада по време с това, когато Хамлет би трябвало да е принц датски и настоява, че в Шекспир има нещо келтско и че бил посетил Ирландия.

В първо действие, пета сцена, Хамлет наистина възкликва: „Кълна се във свети Патрикий!“

683

Химселф (himself) означава на самия него, тоест на Уилям.

684

Иронията е на тема четирите типа темперамент според средновековната физиология: меланхолик (студен и сух), флегматик (студен и влажен), сангвиник (горещ и влажен), холерик (горещ и сух). Както се вижда, влажен и сух не съществува.

685

Освен, че цитира сонет 2 на Шекспир, тук Стивън мислено припомня и друго, типично за елизабетинската епоха познание: тъй като човек има пет сетива, пет крайника, включително главата, и пет пръста на ръката, числото пет се явява число на Соломоновия печат — петоъгълник; освен това пет се считало за число на познанието. Петте ума, или достойнства на ума са: разум, въображение, фантазия, преценка и памет.

686

Фалстаф във „Веселите уиндзорки“, пето действие, пета сцена.

687

У. и Е. Конъри били собствениците на кръчмата „Кораба“.

688

Тук Стивън (Джойс) си спомня за срещата си със Синг в Париж. Биографите описват Синг като мургав човек с издълбани черти на лицето. Разговорите му не познавали друга тема освен литературата и при спор бил много невъздържан, често изпускал нервите си.

689

Според легендата Ойзин, поетът герой на Фиана, се срещнал със свети Патрик в една свещена гора, където бил посветен в християнството, а в замяна Ойзин му разказал всички подвизи от героичното време на Фиана.

690

Днес е Велики петък! (фр.).

691

Реплика на меланхоличния Жак от „Както ви харесва“, второ действие, седма сцена.

692

Споменатата книга на Доджсън Хамилтън Мадън (1840–1928), съдия от Върховния съд на Ирландия, носи подзаглавието: „Студия върху Шекспир и спортовете в елизабетинската епоха“, в която той твърди, че спортовете, срещащи се в пиесите на Шекспир, са били привилегия на аристокрацията и образованите благородници, следователно Шекспир не е бил случаен човек и най-вероятно това е псевдоним на богат благородник.

693

Цитат от лирическата драма на Шели „Прометей разкрепостен“.

694

„Калипига“ означава с красиво дупе.

695

Самото олицетворение на добродетелната и покорна съпруга от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, Ден десети, новела Х.

696

Виж бел.84, гл.7.

697

Шекспир живее в Лондон от 1592 до 1613 г.

698

Уолт Уитман противопоставя „новия свят“ с неговите свободи и свободна поезия на „поемите от древността и пищните епоси, пиеси и балади на европейския феодализъм“.

699

Имало такъв специалитет в елизабетинска Англия, който уж дарявал мъжа с повече сексуална мощ.

700

Случката се споменава от всички биографи на Шекспир и се смята за автентична.

701

Много от шекспироведите смятат, че именно Пенелопи Рич е Смуглата дама от сонетите.

702

Още двайсет су. Ще си помърсуваме добре. Кажи, котенце? Искаш ли? (фр.) — Въображаем разговор с проститутка.

703

Намек за разпространяваната от Джон Обри версия, че при пътуванията си от Лондон до Стратфорд Шекспир често се отбивал в кръчмата на Джон Давънант, защото бил влюбен в жена му и че именно той бил баща на поета и драматурга сър Уилям Давънант (1606–1668). Повечето от биографите на поета отхвърлят тази версия. Изключение прави Харис, на когото очевидно е харесала, защото в биографията си той поначало представя Шекспир като голям донжуан.

704

Дъщерята на Хенри VIII е кралица Елизабет I, тя е от втората жена на краля — Ан Болейн.

705

В този кратък абзац се срещат перифрази от „Макбет“, „Цимбелин“ и „Зимна приказка“. За биографите на Шекспир обаче остава неясно и до днес дали той е познавал действително съществуващия билкар Джерард, който е имал розова градина на упоменатата улица в Лондон.

706

Тук се визира добре известния виц, в който застаряващ оксфордски преподавател с млада съпруга казва на приятеля си: „Имам повод за размисъл. Жена ми ми съобщи, че е бременна.“ На което приятелят му попитал бързо: „Кого подозираш?“

707

Намек за хомосексуалната любов. Виж още бел.63, гл.3.

708

Тук очевидно говори за Ксантипа, жената на Сократ.

709

Има предвид първо действие, пета сцена, когато призракът намеква, че Гертруда и Клавдий са прелюбодействали и преди смъртта му.

710

Мери и Джон са майката и бащата на Шекспир.

711

Джоун Харт е сестрата на Шекспир, а братята са той, Едмънд, Ричард и Гилбърт. Тя ги надживява и умира на почти библейската за онова време възраст от 88 години.

712

Джудит е малката дъщеря на Шекспир.

713

Сюзан Хол е голямата дъщеря на Шекспир. Д-р Джон Хол умира преди нея.

714

Внучката на Шекспир Елизабет, единственото дете на госпожа Хол, се омъжва повторно след смъртта на първия си съпруг.

715

Точка (нем.)

716

Така са казвали на лондонския квартал Блакфрайърс, където Шекспир си купува къща през 1613 г.

717

Разделени в храна и легло (лат.). Верният юридически термин гласи: Separatio a mensa et thoro.

718

Аристотел е наречен Стагирит по името на родния му град Стагира.

719

В скобите са смесени имената на любовницата на Аристотел, с която той започва да живее след смъртта на жена си, и на любовницата на Чарлс II Нел Гуин, тъй като предсмъртното желание на краля е било: „Не оставяйте клетата Нели да умре от глад.“

720

„Зимна приказка“, песента на Автолик, четвърто действие, трета сцена.

721

Едуард Даудън (1843–1913), професор по английска литература в колежа „Света Троица“, Дъблин. Любимата му тема като литературен критик била, че Шекспир произлиза от народа и пише за народа.

722

В „Портретът на господин У. Х.“ на въпроса: „Какво ни казват сонетите за самия Шекспир?“, Оскар Уайлд отговаря съвсем по уайлдовски: „Че е бил роб на красотата.“

723

Очевидно се визира Зигмунд Фройд (1856–1939).

724

С други думи дали Фройд и психоаналитиците ще се държат като Антистен и ще отнемат „палмата на красотата“ от Хубавата Елена, за да я връчат на моралната и добродетелна Пенелопа, тоест дали тя ще бъде изтръгната от артиста и дадена на моралиста.

725

Когато пристига в Лондон, първата работа, която Шекспир получава, поне според повечето негови биографи, е да държи юздите на конете на знатните посетители.

726

Джеймс I, едновременно крал на Шотландия и Англия, наистина се интересувал от магии, написал е книгата „Демонология“ (1597), а като крал на Шотландия често организирал лов и екзекуции на вещици. И в „Хамлет“, и в „Макбет“, са застъпени тези теми, а в „Макбет“ и сюжетът е шотландски.

727

Мафекинг е град в Южна Африка, където англичаните удържат победа в Англо-бурската война и това дава повод за тържества и неистови изблици на шовинизъм; аналогично било ликуването и след разбиването на испанската Армада.

728

Става дума за уорикшърския йезуит Хенри Гарнет, обвинен в така наречения „Барутен заговор“. В есента на 1605 г. бил разкрит заговор на католическата реакция, целящ да вдигне във въздуха английския парламент по време на реч на новия крал, шотландеца Джеймс VI, който става Джеймс I.

Случката се коментира от вратаря в замъка на Макбет („Макбет“, второ действие, трета сцена) с помощта на двусмислици — намек за двусмислиците, с които обвиняемите си послужили, като истински йезуити, при своята защита и с това още повече възмутили народа.

729

Един от биографите на Шекспир, Лий, твърди, че „Бурята“ е вдъхновена от плаването на „Морска дързост“. Екипажът се изгубил по пътя към Вирджиния и останал цели десет месеца във водите около Бермудските острови, докато най-накрая успял да се измъкне и да се прибере в Англия.

730

Сонетите на Филип Сидни предшестват тези на Шекспир, но повечето шекспироведи смятат, че Сидни няма почти никакво влияние върху барда.

731

Кралица Елизабет I била с червена коса и си падала по грубиянския хумор. Според елизабетинския жаргон на германците са викали „майнхер“, а на Германия „Олмани“.

732

Спреженията на глагола „пикая“ (лат.).

733

Трябва да бъда възпиран (лат.) — при говорене.

734

„Най-общо казано. В човешкото общество е много важно да съществуват приятелски отношения сред преобладаващото мнозинство“ (лат.).

735

Моли се за нас (лат.).

736

Целуни ми гъза! Пулсът на моето сърце! (ирл.)

737

Става въпрос за законите, според които християните нямат право да дават пари срещу лихва. Нещо, което еврейските закони не забраняват.

738

Така Уилям Блейк нарича бога на гнева и адския огън, който завижда на радостите, изпитвани от чадата на собственото му творение. Нещо като Йехова в Стария завет. Виж стихотворението „Отче не-наш“ в превод на Спас Николов. „Уилям Блейк, Избрани стихове“, „Народна култура“, 1983.

739

На английски „will“ освен галено на името William, означава и „воля“.

740

Нека почива (в мир). (лат.)

741

Рече Еглинтън Летописеца (лат.).

742

Джон Шекспир умира на 8 септември 1601 г., а „Хамлет“ е писан, когато „много и различни премеждия се струпват на главата на поета“, тоест през същата тази 1601 г.

743

„На попрището жизнено в средата“. Песен I, „Ад“, Данте Алигиери.

744

Майчина любов (лат.)

745

Нещо повече. Досега. Още веднъж. Отсега нататък. (лат.) — Реторични фрази, свързани със схоластичния аргумент.

746

В началото на XX в. една от парижките улици на червените фенери.

747

Свети Тома Аквински е доминиканец. Булдогът в случая идва от Domini canis, или „куче на Бога“, както на шега са наричали доминиканците.

748

Изписани в едно имената на онези, за които се смятало, че са истинските драматурзи, пишещи под името „Шекспир“: Роджър Манърс, граф Рътланд, сър Франсис Бейкън и Хенри Райътсли, граф Саутхамптън.

749

У Магий с псевдоним Джон Еглинтън в книгата си „Камъчета от потока“ пише: „Природата не търпи съвършенство. Съвършените неща, като обноски, поезия, живопис, научни методи, философски системи, архитектура и селско стопанство се явяват такива, защото са се затлачили в застояла вода или плитчина, встрани от вечните потоци, където животът е спрял своя кръговрат. Ходът на времето е обрамчен със съвършенства, но не кичи с тях гърдите си.“

750

Майката на Шекспир се казвала Мери Ардън Шекспир и умира на 9 септември 1608 — годината, в която е поставен „Кориолан“. Смята се, че в образа на Волумния Шекспир пресъздава майка си.

751

И трите героини са прелъстителки.

752

Знае се, че дори след като бил вече известен драматург, Шекспир продължавал да участва като актьор в пиесите си, макар и само във второстепенни роли.

753

Твърди се, че Джон Шекспир, не без помощта на сина си Уилям, е получил семейния герб по доста съмнителен начин.

754

През ноември 1572 датският астроном Тихо Брахе (1546–1601) открива една супернова над малката звезда Делта в съзвездието Касиопея, което е във формата на буквата „W“. Тогава Шекспир бил на осем и половина години. Звездата била толкова ярка, че се е виждала и денем, но скоро започнала да избледнява.

755

Селце, недалеч от Стратфорд, където е живяла Ан Хатауей, преди да се омъжи за Шекспир.

756

Самоизтезание (гр.) Виж „Еавтонтиморуменос“ от „Цветя на злото“ на Шарл Бодлер. Превод: Кирил Кадийски, „Народна култура“, 1984.

757

„Стефанос“ на гръцки означава „цветен венец“, а „бус“ — бик. Очевидно символиката е в това, че Стивън има душа на бик, намек, според повечето изследователи, за увлечението му по Тома Аквински, който бил мълчалив и упорит като бик.

758

S.D.: неговата жена. О, разбира се — неговата. Гелиндо е решен да не обича S.D. (ит.).

759

Виж Изход 13:21.

760

Венец (гр.)

761

В българския превод на Овидиевите „Метаморфози“ птицата не е калугерица, а „яребица бърборица“. Виж мита за Дедал и Икар, и смъртта на Пердикс; Публий Овидий Назон „Метаморфози“, изд. „Народна култура“, 1981. Превод Георги Батаклиев.

762

„Татко!“ — зове. (Овидий, митът за Дедал и Икар.) Сравни още: „Pater, in manus tuas commendo spiritum meum“: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си“.

763

Сведения за историческите си пиеси Шекспир черпи предимно от „Хроники“ (1578) на Рейфиъл Холиншед.

764

Става дума за пиесата „Ричард III“.

765

Две от всеизвестните глупави грешки в творчеството на Шекспир. Първата е допусната в „Зимна приказка“, втората — в „Троил и Кресида“, въпреки че там не Одисей, а Хектор цитира Аристотел, живял векове след Троянската война.

766

Какво искате? (фр.)

767

„Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате.“ Матей 26:11.

768

Термини, описващи различните части на една пиеса, според александрийската школа.

769

„Проклет да е онзи, който прахта ми разрови“ е надгробният надпис, с който, както се твърди, Шекспир изразил нежеланието си жена му да бъде погребана до него.

770

Морис Метерлинк (1862–1949) — белгийски драматург и поет. Един от главните представители на символизма в драматургията. В „Мъдрост и съдба“ той пише: „Нека не забравяме, че всичко, което ни се случва, е част от природата, която е вътре в нас“… и продължава с примерите за Сократ и Юда.

771

Бог сътворява светлината на първия ден, но слънцето и луната — чак на четвъртия.

772

Игра с английската дума „bachelor“, която означава и бакалавър, и ерген.

773

Две от най-известните есета на Оскар Уайлд „Упадъкът на лъжата“ и „Критикът като творец“ са написани под формата на диалог.

774

Намек, че възгледите му са като еклектична компилация.

775

Марк 9:24.

776

Аз от моя страна (гр.).

777

Съкратен вид на заглавието на свети Тома Аквински „Summa de Veritate Catholicae Fidei contra Gentiles“ (Сума на истината за католическата вяра срещу неверниците).

778

Ангус — келтски бог на младостта, красотата и любовта, описван с птички — птичките на вдъхновението, които винаги кръжат край главата му.

779

Нашият приятел (фр.)

780

Дъблинските кръчми затварят в единайсет вечерта.

781

„Хамлет“, пето действие, първа сцена.

782

Пък — пакостлив дух.

783

Така са наричали Техническия институт, чиято сграда през лятото на 1904 г. била ремонтирана и превърната в театър „Аби“, който става седалище на Ирландското национално театрално сдружение.

784

Ирландското национално театрално сдружение често водело битки с църквата, която се опитвала да цензурира и дори да сваля от сцена пиесите им.

785

Всички биографи на Шекспир споменават сър Томас Луси, който е преследвал Шекспир за бракониерство. Дори се смята, че е избягал в Лондон, за да се скрие от него.

786

Жена на трийсет години (фр.)

787

Става дума за критичен материал, който Джойс (Стивън) публикува за книгата на лейди Грегъри „Поети и мечтатели“ във вестника на Лонгуърт „Дейли Експрес“. Тя се почувствала силно засегната, защото именно тя препоръчва Джойс на Лонгуърт. Йейтс, за разлика от Джойс, както се вижда по-долу, хвали книгата й и я сравнява не с Омир, както е в текста, а с „Мабиногион“.

И Лонгуърт, и Ф. Макърди Аткинсън са второстепенни фигури в периферията на дъблинските литературни кръгове.

788

Намек за хомосексуалните отношения в Оксфорд, „както и във всеки англосаксонски колеж и университет, плод на атмосферата на потайност и строги ограничения“ по думите на самия Джойс.

789

Самият край на пиесата: пето действие, пета сцена.

790

Блуждаещите скали

Време на действието: три часът следобед. Място: улиците на Дъблин. Орган: кръвта. Изкуство: механика. Символ: гражданите и враждебната среда. Техника: лабиринт.

Съответствия: река Лифи — Босфорът. Групи граждани — Симплегадите.

791

Подобаващо е и правилно (лат.).

792

Тоест когато се набират средства за църквата.

793

Кардинал Томас Улзи (ок. 1475–1530) — английски църковен служител и държавник по времето на крал Хенри VIII, както и кралски съветник. Противопоставя се още на първия развод на краля, поради което е закаран в Лондон и осъден за държавна измяна. Неговите последни думи, цитирани в текста, са от пиесата на Шекспир „Хенри VIII“.

794

Йезуитски колеж в центъра на Дъблин.

795

Популярна навремето паста за зъби от палмово дърво с избелващ ефект.

796

Провинциал е римският наместник на йезуитския орден в Ирландия, тоест човекът, пред когото отецът отчита своята дейност.

797

Така римокатолическата църква нарича протестантската вяра, твърдейки, че еретизмът на протестантите ги обрича на „невежество“, което е „непреодолимо“, щом човекът не е в състояние да се освободи от заблудите си.

798

Лорд Олдбъро (1801) бил много заможен човек с няколко къщи в Лондон и Дъблин, както и в английската и ирландската провинция. Въпросната къща, която навремето се намирала „на село“, била построена за баснословната тогава сума от 40 000 английски лири специално за съпругата на лорда. Това разточителство обаче било посрещнато с категоричния отказ на жена му да живее в нея, защото мястото не й харесвало.

799

Виж бел.101, гл.8.

800

Свети Франциск Ксаверий (1506–1552) е първият сподвижник на Лойола.

801

Юджийн Стратън (1861–1918) — бял американски комик и актьор, изпълнител на негърски песни и танци.

802

Виж бел.19, гл.5.

803

„Ригоризмът, броят на избраните и доктрината за спасението“ е пълното заглавие на книгата от отец Кастелен, издадена в Брюксел през 1899 г. В нея се твърди, че повечето души ще бъдат спасени, но веднага е била нападната от католишки свещеници, според които некръстените като католици са обречени на вечни мъки.

804

D.V. — Deo volente, тоест по Божията воля, ако е рекъл Господ.

805

Английският крал Хенри II (1133–1189) подарява крайбрежната ивица Малахайд, северно от Дъблин, на Ричард Толбът. Той обаче не е главният герой в историята, която си припомня отец Конми. Тя се отнася до господин Хъси, син на лорд Галтрим, и неговата годеница Мод, дъщеря на лорд Плънкет. Точно когато двамата застанали пред олтара, женихът бил извикан спешно да оглави войската срещу банда мародери и умира в последвалото сражение. Затова жена му се оказва девойка, съпруга и вдовица в един и същи ден. После тя се омъжва още два пъти. И третият й съпруг е вече сър Ричард Толбът.

806

Мери Роучфорт (1720 — ок.1790) се омъжва за полк. Робърт Роучфорт (1708–1774), който бива удостоен с титлата първи граф Белведерски. Обвинена е в прелюбодеяние с брат му Артър Роучфорт, след което, без да има доказателства за извършеното прегрешение, мъжът й я затваря в имението край езерото Енел. Оттам е освободена чак след смъртта на съпруга си, но продължава да живее в отшелничество.

807

Изхвърляне на семенната течност в естествения женски орган (лат.) — юридически термин за извършването на полов акт докрай.

808

За облаци: кълбят се (фр.).

809

В римокатолическите църковни обреди има молитви за различни часове от деня, така наречените канонически часове, които са задължителни за духовниците. Девятната е в деветия час след изгрев, тоест между обяд и три часа следобед.

810

„Побързай, Боже, да ме избавиш“ (лат.). Псалом 69.

811

„Блажени непорочните“ или част 20 от Псалтира, която се оглавява от староеврейската буква res: „Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.“ Псалом 118, 160.

812

„Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово“. Псалом 118, 161.

813

Откъс от патриотичната песен „Смъртта на Нелсън“.

814

Става дума за статуя на Оливър Голдсмит (1728–1774) — ирландски белетрист, драматург и поет.

815

Виж бел.43, гл.8.

816

И аз мислех така, когато бях на твоята възраст. Тогава бях убеден, че светът е една кочина. Това не е добре. Защото твоят глас… може да стане източник на доходи, нали така. Но вместо това ти се жертваш. (ит.).

817

Безкръвна жертва (ит.)

818

Да се надяваме… Но, послушай. Помисли за това. (ит.).

819

Бронзова (не каменна) статуя на Хенри Гратън. Виж бел.60, гл.7.

820

Ще помисля (ит.)

821

Сериозно ли говориш, а? (ит.).

822

Ето го, идва (трамваят)… Ела ми на гости и помисли върху това. Довиждане, скъпи приятелю (ит.).

823

Довиждане, учителю… и благодаря (ит.).

824

За какво?… Прощавай. Всичко най-хубаво! (ит.).

825

Мери Сесил Хей (ок. 1840–1886) — за времето си една от популярните авторки на сантиментални романи.

826

Тиобоулд Улф Тоун (1763–1798.) — един от вождовете на ирландското национално-освободително движение по времето на Френската революция. Опитва се да извоюва независимост за страната си първо по конституционен, после и по революционен път. Прави опит да дебаркира в Ирландия с френски войски, но десантът се оказва неуспешен. Заловен е и осъден на смърт за държавна измяна. Преди изпълнение на присъдата се самоубива в дъблинския затвор. Явява се спорна личност, тъй като неговите съграждани католици, пък и протестанти, са възприемали отявления му републиканизъм като атеизъм. Затова въпреки първоначалните намерения до издигане на паметник навремето не се стигнало, поради масови протести.

827

Мари Кендъл (1874–1964) — английска певица и комедиантка, известна още със своите пантомими.

828

Рингабела — малък залив. Кросхейвън — село, недалеч от пристанище Корк.

829

Томас Фицджералд (1513–1537) или Копринения Томас, тъй като придворните му носели отличителни знаци от коприна. Отказва да служи на Хенри VIII и обявява война на Англия. Това става в залата на катедралния съвет на църквата „Света Дева Мария“. Прибързаният му донкихотовски бунт завършва с това, че бил заловен и обесен от англичаните.

830

Фицджералд или Джералдайн са древен и могъщ англоирландски род, който води началото си още от XII в.

831

Става дума за Джералд Фицджералд (1477–1513), граф Килдеър от въпросния могъщ англоирландски род, чиято кариера представлява низ от необуздани конфликти. Когато през 1495 г. се скарва с архиепископ Крей, без много да му мисли, подпалва катедралата му. По време на делото в присъствието на Хенри VII заявява: „За Бога, нямаше да го направя, ако някой ми беше казал, че архиепископът не е вътре“.

832

Тъй като във вариететата програмата е продължавала от късен следобед до късно вечерта, а хората от публиката непрекъснато са влизали и излизали, било трудно да разберат точно кой номер се играе в момента. Изобретението на Рошфорд е предназначено да разреши този „проблем“.

833

Действието се развива в Четирите съдилища, голяма сграда от XVIII в., на северния бряг на р. Лифи, недалеч от центъра на Дъблин, в която се помещават всички съдебни зали. В представителния салон на сградата се издигат статуи на прочути дъблински юристи.

834

Скиптър е жребец, а не кобила.

835

Става дума за псевдонаучно произведение на тема полово и медицинско образование с леко порнографски характер и пълно със знахарски съвети, широко разпространено през XVII в. и XVIII в. в Англия, което носело заглавието „Шедьовърът“ на Аристотел.

836

Тоест: няма да ти оставя надежда за спасение. Според строго доктринерската християнска гледна точка евреите ще бъдат прокълнати навеки, тъй като отказали да приемат Иисус за Месията и настояли да бъде разпънат на кръст.

837

На улица „Килдеър“ се намирал най-изисканият светски англоирландски мъжки клуб в Дъблин.

838

Виж бел.66, гл.6.

839

Става дума за Франсис Хигинс (1746–1802), наричан „мним благородник“, защото макар и дребен чиновник, успял да се ожени за богато момиче от благороднически род, като го излъгал, че сам е благородник с голямо имение в провинцията. Освен това бил и доносник. Взел подкуп от хиляда английски лири, за да предаде лорд Едуард Фицджералд на шефа на полицията майор Сър.

840

Джон Келс Инграм (1823–1907) — ирландски поет и писател.

841

Изразът се среща многократно в текста, представяйки идеята за „Бог палач“, тоест за онази сила, която пречи на човешките въжделения.

842

На Стивън Дедалус — най-добрият ученик, награда от класа (лат.).

843

Петокнижието винаги се е смятало за книгата на Мойсей като законодател, но в средновековната кабала се шири легендата, че другите, може би четири или пет книги на Мойсей като магьосник са изгубени, затова непрекъснато се появяват „преводи“, „откъси“, „оцелели части“ от въпросните книги, които уж били намерени и съдържали магически формули (Тайната на тайните).

844

Това заклинание може да бъде преведено приблизително така: „Мои малки небеса на благословената женственост, обичай само мен. Светая святост! Амин.“ (Смесица от лат., исп. и араб.)

845

Виж бел.18, гл.3.

846

Стивън прави сравнение с лицето на Чарлс I (1600–1649), вторият от Стюартските крале на Англия.

847

Дълбок басов глас (ит.)

848

Зулуски владетел (ок. 1833–1894) известен с яростната си съпротива срещу европейските нашественици.

849

Прозвище на ирландски престъпник, известен с находчивостта, с която винаги се измъквал от засадите на полицията. Смята се, че е прототип на Кристи в пиесата на Джон Милингтън Синг „Плейбой на Западния свят“ (1907).

850

Думи на Антонио към Шейлок от първо действие, трета сцена на „Венецианският търговец“.

851

Виж бел.3, гл.3.

852

Курорт с минерални извори, недалеч от Ливърпул.

853

Изпълняващ длъжността (лат.)

854

Виж бел.166, гл.9.

855

Става дума за къщата на сър Уилям и лейди Уайлд, родителите на Оскар Уайлд.

856

По принуда пожелах да изявя волята си (лат.).

857

През 1670 или 1671 г. в Дъблин бил построен дървен мост, за да улесни прекосяването на р. Лифи в определен участък, но това накърнило интересите на лодкаря, който превозвал стоки и хора на същото място. Тогава неговите чираци се вдигнали на бунт в защита на работните си места и били арестувани. Техни колеги и приятели решили да ги освободят още по пътя, завързала се битка и четирима от тях били убити. Оттук и името на моста.

858

Така в Дъблин наричали централния обществен писоар.

859

Последен крясък (на модата) (фр.), а може би и намек за американския романист Хенри Джеймс, чието творчество изобилства с фрази на френски.

860

Часовник в специална дебела калъфка, за да не се счупи при падане по време на лов.

861

Става дума за статуя на крал Уилям III Орански, победил ирландците в битката при Бойн (1690). Често срещана наздравица в Ирландия е: „Да пием за дорестия кон!“. Има се предвид конят, от който пада Уилям III, счупва си врата и не след дълго умира — това е ирландската версия. Всъщност си счупва ключицата, но това, както и последвалата силна простуда го довършват. Виж още бел.17, гл.2.

862

Сирените

Време на действието: четири часът следобед. Място: Концертната зала към бара и ресторанта на хотел „Ормонд“. Била е любимо място на всички дъблински музиканти аматьори, които там правели импровизираните си концерти. Орган: ухо; Изкуство: музика. Цвят: няма. Символ: бардами. Техника: fugaper canonem — музикална форма, която трудно може да се имитира с думи. Това е експеримент, при който Джойс се опитва да композира не с ноти, а с думи и не толкова смисълът на думите е важен тук, колкото звуковият им ефект. Спазена е постройката на fuga per canonem, като в случая темата на фугата се представя от самите сирени, отговорът, който чисто технически представлява темата озвучена от друг глас, е господин Блум; контрапунктът и всяко преповтаряне на темата идват от Блейзис Бойлан, който се отбива в бара на хотел „Ормонд“ да изпие едно питие преди да „издрънчи“ с двуколката към любовната си среща с госпожа Блум. Темата и отговорът са представени още от изпълненията на господин Дедалус (тенор) и Бен Долард (бас). Епизодът представлява симфония от думи.

Съответствия: Бардамите — сирените; барът — Островът на сирените.

863

Бийте камбаната! (фр.)

864

„Нилска вода“ се нарича бледо зеленикавосинкав цвят и плат с такъв цвят.

865

Собственичката на хотел „Ормонд“.

866

Аурелио Баси — собственик на магазин за статуетки и рамки за картини.

867

Ленехан бърка. Баснята на Езоп, която цитира, е „Вълк и чапла“, а не лисица и чапла.

868

В града (фр.)

869

На море (фр.)

870

Бойлан очевидно пита за резултати от конните състезания.

871

Бардамата госпожица Дуе непрекъснато греши и вместо „Моя Долорес“, пее „Аз, Долорес“.

872

Става дума за Дългия Джон Фанинг, градския заместник-шериф.

873

Марка ирландско уиски.

874

Намира се в скъп жилищен квартал.

875

Смисълът тук е „за нищо на света“. „Любов или пари“ е част от английския израз „Not for love or money“.

876

Нежно, но не много (ит.)

877

Яви ми се любов; пресрещна моя взор (ит.). Ария от операта „Марта“ от Фридрих фон Флотов (1812–1883).

878

Болките в гърба и светналите очи се смятали за типични симптоми на Брайтовата болест, която представлява бъбречно заболяване от рода на нефрита, често причинявано от злоупотреба с алкохол.

879

Арията „Tutto e sciolto“ от операта „Сомнамбула“ на Винченцо Белини (1801–1835).

880

Намек за народното поверие, че човек, който ходи насън, не бива да се стряска. Може да бъде събуден само като тихо извикаш името му или сториш така, че да се допре до вода. Тогава той сам се връща в леглото от страх да не се удави.

881

Тук Блум изброява съвсем произволно продуктите за така наречената „супа за професионални певци“. Смята се, че рецептата й принадлежи на Джени Линд (1820–1887), известна шведска певица, сопрано.

882

Игра, при която, когато музиката спре, участниците бързат да седнат на непрекъснато намаляващ брой столове

883

Блум е така завладян от песента на Дедалус и мисълта за Моли и Бойлан, които си представя в сексуален екстаз, че всички личности му се сливат в едно и Саймън, Лионел и Леополд стават Сайополд.

884

Буквално от латински „тялото на рая“. Тук Блум очевидно смесва два фрагмента, които е чул по време на заупокойната служба: corpus и in paradisum.

885

Песен на цветята (нем.). Вероятно името на песнопойка или пък става дума за популярното стихотворение на Хайне „Du bist wie eine Blume“, чийто текст се използвал за написването на много песни.

886

Венецианска лодкарска народна песен, която по ритъм напомня люлеенето на вълните или още гондолиерска песен.

887

Популярният израз принадлежи не на Шекспир, а на Уилям Конгрийв (1670–1729). Използван е в пиесата му „Опечалената невеста“.

888

Тук Блум смесва акустичния принцип за резонанса на съдовете, който се променя при пълненето им с вода, със закона на Архимед.

889

„Това е възмутително“ (ит.). Ария на Зарастро от второ действие на операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт.

890

Виж бел.16, гл.5.

891

Заглавие на стихотворение от сър Уолтър Скот (1771–1832).

892

Вината е моя (лат.).

893

Очевидно тук Блум си представя отец Кофи пред ковчега.

894

По аналогия с „Бог е сътворил природата, човекът — града“ от известната поема на Уилям Купър (1731–1800) „Задачата“.

895

По аналогия с „Кой се страхува за деветдесет и осма да говори?“ от Джон Келс Инграм. Става дума за ирландското въстание от 1798 г.

896

Казарма, която през 1798 г. е била превърната в затвор за бунтовници. Пасидж е името на село северно от въпросната казарма.

897

Луиджи Лаблаш (1794–1858) — най-прочутият за времето си бас в Европа. Най-вече известен с изпълнението си на Лепорело в „Дон Жуан“, както и с това, че е давал уроци по пеене на кралица Виктория.

898

Притчи Соломонови 30:18-19.

899

Тоест в църквата „Св. Франциск Ксаверий“.

900

Смята се, че за направата на барабани най-добра е магарешката кожа.

901

Заслужава си да се отбележи, че тук Джойс използва не английската дума „luck“, а турската, изписана като „kismet“.

902

Започни отначало или повтори (ит.).

903

Циклопите

Време на действието: пет часът следобед. Място: кръчмата на Барни Кърнан, колекционер на сувенири, свързани с престъпления и наказания, с които е украсил заведението си. Орган: мускул. Изкуство: политика. Цвят: няма. Символ: Фенианци. Техника: гигантизъм.

Съответствия: Аз (анонимният разказвач) — Никой; пурата — копието.

904

Царства II, 1:19, 1:25.

905

Мярка за тегло, равна на 14 фунта.

906

Един от главните герои в този епизод. Според джойсоведите тук авторът пресъздава образа на Майкъл Кюсак (1847–1907), основател на Галската спортна асоциация (1884), чиито представители са отдавали голямо значение на традиционните ирландски спортове. Обявявали са за неирландец всеки, който участва или дори само гледа такива английски спортове като футбол, ръгби, хокей на трева и поло. За него говори и биографът на Джойс Ричард Елман, който цитира стандартния му поздрав: „Аз съм гражданинът Кюсак от Каронската енория, баронство Бър в графство Клеър, разбра ли, протестантско куче!“ Бил е фанатичен националист, тук се отъждествява с едноокия Полифем.

907

Inis е ирландската дума за „остров“, a fal се е наричал камъкът на съдбата в древната ирландска столица Тара. Оттук името означава Остров на съдбата, тоест Ирландия.

908

Еблана (а не Елбана) е онова място в Хиберния (така римляните са наричали Ирландия), което днес се отъждествява с Дъблин. По-долу изброените имена са също на селища недалеч от Дъблин.

909

Старата „религиозна“ столица на Ирландия и голям център на науките.

910

Призовка.

911

Поема от Чарлс Кикам (1830–1882). „Рори от планината“ е подписът, който са носели заплашителни писма срещу едрите земевладелци.

912

По онова време съществувала широко разпространена версия, че Руско-японската война (1904–1905) е доказателство за стремежа на руснаците към световно господство.

913

Така наричали бирата „Гинес“.

914

Тук Джойс пародира стила на ирландския епос, култът към който по онова време се заражда в страната.

915

Старицата тук е „Фриманс Джърнъл“, който винаги е минавал за официоз на ирландските националисти. Но поради компромисните му позиции по въпросите на тази кауза радикално настроените националисти са смятали, че вестникът е субсидиран от някои консервативни среди.

916

Тук става дума за друг исторически факт. Ирландските депутати в английския парламент, под ръководството на Парнел, винаги са играли ролята на балансьор, подкрепяйки различни партии. През 1880 г. обаче те се обвързват с Либералната партия на Гладстон, която управлява в Англия единствено с тяхна помощ. В началото на XX в. английските либерали се разцепват, но въпреки това някои от ирландските депутати продължават да ги подкрепят по силата на старата им договореност.

917

„Индипендънт“ означава „независим“.

918

Гражданинът, освен че се явява в ролята на циклопа Полифем, представлява и радикално настроените националисти. Тук той се възмущава, че във вестника, борещ се за ирландска независимост, се изброяват главно английски имена, но истината е, че те са селективно цитирани от Джойс от броя от 16 юни 1904 г., където във въпросните колонки се срещат и много ирландски имена.

919

„Маунтджой“ е името на държавния затвор в Дъблин. Знае се също така, че прототипът на Дългия Джон Фланинг, заместник-шерифът Джон Кланси, е ненавиждал екзекуциите, за които всъщност е отговарял.

920

Сър Едуард Гинес, лорд Айва, и сър Артър Гинес, лорд Ардилон, собствениците на пивоварната „Гинес“, са братя, но не близнаци. Виж още бел. 16 и 17, гл.5.

921

Според теорията на теософите хипофизата е жлезата, която свързва тялото и душата.

922

Първо послание до коринтяни 13:12.

923

Бог — олицетворение на мрака на земните дълбини, произлязъл от първичния Хаос.

924

Виж бел.37, гл.5.

925

Става дума за Александър Поуп (1688–1744), цитатът е от неговите „Нравоучителни есета“.

926

Твърди се, че Робърт Емет (виж бел.66, гл.6), който живял дълго време в нелегалност, бива заловен когато, преди да отпътува от страната, се връща специално да се сбогува с любимата си Сара Къран.

927

Сперанца е псевдоним на Джейн Франсиска Елджи, лейди Уайлд (1826–1896), майката на Оскар Уайлд, която участва активно в литературно-революционното движение за възраждане на Ирландия и пише по-скоро пламенни, отколкото жаловити националистически стихотворения.

928

Католически благотворителен орден.

929

В превод от итал. „командир цуни-цуни съвсем много добре“. Последвалият списък включва имена от много езици, някои значещи, други нищо незначещи. Например унгарското Кишасони би могло да означава на английски „kiss ass only“ или в превод „целува само задници“ или пък немското фон Швенценбад-Ходенталер в превод от немски би означавало буквално: „пенис в банята, жител от долината на тестикулите“.

930

Тук името в превод би означавало „адвокат Платимими“, но не бива да се забравя и асоциацията с италианския виртуозен цигулар Николо Паганини.

931

Латинското наименование на несъществуващ вид гладиола, което в превод би означавало кървава или напръскана с кръв гладиола.

932

Nec plus ultra, non plus ultra (лат.) — повече няма накъде.

933

Става въпрос за р. Лифи, но „Анна“ по звучене наподобява ирландската дума за река и съчетанието може да се преведа като „река, която минава през областта, наречена живот“. Името обикновено се използва да обозначи не замърсеното устие на реката, а нейното живописно горно течение.

934

Като оставим пародията настрана, истината е, че три години след смъртта на Робърт Емет Сара Къран се омъжва, и то не само за англичанин, но и капитан от командния състав на Кралската армия. Любопитно е да се отбележи, че по същия начин постъпват и две други любими жени на известни ирландски революционери, свързани с въстанието от 1798 г. — жената на Едуард Фицджералд и жената на Улф Тоун. Ирландците просто не могат да им простят, задето не само са осквернили паметта на своите велики мъже, но и са продали любовта си на техните най-заклети врагове.

935

Така се е наричал Градският съвет на град Дъблин, който се е състоял от двайсет старши и шейсет редови градски съветници, избрани от двайсет района на столицата.

936

Колкото и невероятно да звучи, такава лига наистина е съществувала, тъй като в ирландската кръчмарска култура обичаят повелява щом те почерпят, да отвърнеш на почерпката с почерпка и така до безкрай. Противниците на този обичай смятали, че не въобще пиенето, а именно този обичай води до алкохолизиране на нацията.

937

За благото на обществото (лат.)

938

Вид лудост, при която пациентът е убеден, че е куче.

939

Става дума за Дъглас Хайд, който приема псевдоним, за да прикрие английския си произход. Той е и един от съоснователите на Галската лига.

940

Антъни Рафтъри (1784–1834). Джойс много е харесвал неговата поезия заради самоиронията в нея.

941

Писател и поет, живял ок. средата на XIX в.

942

Вероятно намек за Йейтс.

943

Общоприет прякор на английските полицаи. По името на Робърт (Боби) Пийл, основател на лондонската полиция.

944

„Адам и Ева“ е името на известна дъблинска кръчма.

945

„Армията на Ирландия“ (ирл.) Патриотично общество, което наистина заръчва на Нанети да запита в Парламента защо са забранени галските спортове в парка „Феникс“ докато в същото време играта на поло (очевидно смятана за английски спорт) е разрешена.

946

Става дума за полицейски доклад по повод убийството на трима ирландски националисти по време на митинг през септември 1887 г., прочетен с цел да се оправдае репресивната политика, водена от англичаните.

947

Дисциплините са били разделени според теглото на гюллето.

948

Остави това (ирл.).

949

Кръчмата на Барни О’Кърнан на улица „Малка Британия“ (ирл.).

950

Виж бел.16, гл.2.

951

Виж бел.5, гл.12.

952

Село, на две-три мили северно от Дъблин.

953

В десетия си подвиг Херкулес отива в най-западния край на света, убива царя-великан Герион и отвлича стадата му от гойни крави. В края на това пътуване той издига на всяка от двете страни на Гибралтарския проток две колони — Калпея и Абила, така наречените Херкулесови стълбове.

954

Съществува парк с това име в Гибралтар.

955

Собственик на вестник, в който са били публикували имената на длъжници.

956

Шотландски свещеник, известен с прозвището си „Апостол на истината“.

957

Със здрав разсъдък (лат.)

958

„Иар“ означава на запад и надалеч, тоест Ирландия.

959

Става дума за принцеса Деворгила, съпруга на О’Рорк, принц на Брефни, източен Мийд, която заедно с любовника си Дърмот МакМъроу, крал на Ленстър, свален от престола през 1167, поискват помощ от английския крал Хенри II, за да може МакМъроу да си възвърне Ленстър и това всъщност представлява първото англо-нормандско нашествие в Ирландия.

960

Решение за развод, което влиза в сила след определен срок, ако дотогава не се повдигне допълнително възражение (лат.)

961

Нюйоркски седмичник, основан през 1846 г., един от предшествениците на жълтата журналистика и таблоидната преса.

962

Срв. с „Том О’Шентър“ на Робърт Бърнс: „Но ако някому от вас,/ като си пийне, се прииска/ да кажем, много къса ризка,/ то нека тоя смел човек/ да си припомни Том и Мег.“ Превод: Владимир Свинтила. Изд. „Протус“, 1992.

963

Местен говор или диалект (фр.)

964

При една от морските битки срещу датчаните при Копенхаген на Нелсън е заповядано да се изтегли. Той обаче долепил сляпото си око до бинокъла и възкликнал: „Не виждам никакъв сигнал за оттегляне“ и добавил: „Нали имам само едно око, значи понякога може и да не видя.“ След което спечелва една от големите си победи.

965

Клозет (фр.)

966

Презрени да са англичаните! Коварният Албион! (фр.)

967

Червената ръка на победата (ирл.). Червената ръка е хералдически символ на Ълстър, на рода О’Нийл, както и търговски знак на бирата „Олсоп“.

968

Срв. с репликата на Хамлет към майка си: „О, слабост, твойто име е жена!“

969

Глупости (ирл.)

970

Именно хугенотските бежанци в Дъблин от 1693 г. научават ирландците как се произвежда поплин.

971

Гиралд дьо Бари (ок. 1146-ок. 1220) — уелски летописец. И двата му труда върху Ирландия го представят като апологет на англо-норманските нашественици, за сметка на ирландците. Въпреки че произведенията му са пълни с фактически описания, симпатиите му определено са на страната на англичаните.

972

Английският крал Хенри VIII поставя върху кралския герб златна арфа на син фон като символ на това, че е владетел и на Ирландия.

973

Ирландска поговорка, съответстваща на нашата „Чуждото яйце все по-голямо“.

974

Ирландска организация, създадена да тероризира агентите на едрите земевладелци, които събирали наеми и налагали запори. Често се преобличали в женски дрехи, откъдето и името Моли Магуайър.

975

Намек за британските кавалерийски отряди от доброволци йомени, които водят началото си още от 1745 г. Тъй като се събирали само веднъж в годината да тренират, преди бой обикновено се окуражавали със солидни дози алкохол. Откъдето и намекът в текста.

976

Става дума за бирата „Олсоп“ с търговски знак — вдигната червена ръка.

977

Чернокож.

978

Става дума за Камарата на лордовете, в която обаче не всички влизат по наследство. Една част от местата в Камарата са изборни.

979

Така ирландците често наричат САЩ.

980

Става въпрос за периода 1845–1847 г., когато поради Големия глад и болестите близо един милион ирландци емигрират в Америка.

981

Ирландска бунтовничка и пиратска кралица, главно по западното крайбрежие на Ирландия през XVI в.

982

Името „Катлийн“ е свързано с легендите за Бедната старица (всъщност кралица), която олицетворява Ирландия. У. Б. Йейтс й посвещава две от пиесите си.

983

След поражението при р. Бойн отряди от ирландски бунтовници продължили борбата. Последната им битка била край Лимерик, където през 1691 г., върху един камък на бойното поле бил сключен договор, обещаващ отстъпки за католиците, който обаче бил нарушен още „преди мастилото да изсъхне“.

984

Това са потомците на старите галски благороднически родове, които след поражението си при р. Бойн, са отишли да се бият в католически армии на континентална Европа.

985

Така се е наричала Ирландската част, участвала на страната на французите, и отличила се в битката им през 1745 г. срещу англичани и датчани.

986

Патрик Сарсфийлд, блестящ военен лидер, който подписва договора от Лимерик за ирландската страна, но след провала му отива в континентална Европа и там се прочува в много битки.

987

Друго известно име от така наречените „диви гъски“, който се издига до министър-председател на Испания.

988

Сърдечно споразумение (фр.). Така се наричало дипломатическото споразумение, сключено между Англия и Франция на 8 април 1904 г.

989

Псевдоним на Томас Пауър О’Конър, собственик на вестника „Всичко за хората“. Повечето ирландски радикали се възмущавали от езика на вестника, като твърдели, че прилича на превзетия английски по време на официален обяд.

Виж още бел.53, гл.7.

990

Тук очевидно става дума за принц-консорта Албърт Сакс-Кобург-Гота, съпруг на кралица Виктория.

991

Едуард VII бил удостоен с тази титла от кралица Виктория, още докато е Уелски принц, по случай първото й посещение в Дъблин през 1849 г.

992

Книгата представлява антология с откъси от по-стари книги и съдържа родословието на древни ирландски родове, исторически факти и легенди, свързани с първите ирландски крале. Съставена е през 1391 г. от няколко преписвачи от Слигоу, сред които най-известни са Соломон О’Дрома и Манус О’Доноу.

993

Обикновено се издигат на мястото, където се е случило някакво нещастие. Всеки минувач добавя по камък върху грамадата, за да се зарови злото надълбоко и да не може пак да се покаже.

994

Пещерата на Фингъл обаче се намира в Шотландия, а не в Ирландия.

995

Алаки е титла подобна на султан, а Абеокута е провинция в Западна Нигерия, следователно няма нищо общо със зулусите.

996

Название на господар, давано от негрите на собственика им.

997

Артър Грифит е писал такива пародии под псевдонима „Шангана“ или пък само „П“, което мнозина тълкуват като „Парнел“.

Виж още бел.38, гл.3.

998

Всъщност изразът е „Сбогом, Дъблин, заминавам за Горт“. Горт е малко селце в Западна Ирландия и така селяните показвали своята неприязън към живота в Дъблин.

999

Риторичен въпрос. Джуниъс е псевдоним на неизвестен автор на писма, които се появявали в лондонския „Пъблик Адвайзър“ между 1769 и 1772 г. Писмата представлявали остра критика срещу Джордж III и неговите министри, освен това съдържали доказателства, които говорели, че авторът разполага със строго секретна правителствена информация. Авторът на въпросните писма е неизвестен и до днес. Съществуват непотвърдени предположения, че това може да е роденият в Дъблин сър Филип Франсис (1740–1818).

1000

Става въпрос за унгарската борба за независимост срещу Австрия.

1001

Insula Sanctorum е средновековното име на Ирландия. През април 1907 г. Джойс изнася лекция в Триест, озаглавена: „Ирландия, остров на светци и мъдреци“.

1002

Намек за това, че според евреите Месията още не е дошъл и те продължават да очакват неговото идване на земята, докато християните очакват второто пришествие.

1003

В корема на майка си (разг. фр.)

1004

Виж бел.113, гл.9.

1005

Едно от имената на Блудния син.

1006

Богоявление (лат.)

1007

„Дигни се, светлей (Йерусалиме)“ (лат.) Исая 60:1.

1008

„Всички… ще дойдат от Шева“ (лат.) Исая 60:6.

1009

Нашата помощ е в името Господне./ Той, Който създаде небето и земята./ Господ е с вас./ И духът Негов. (лат.)

1010

О, Господи, Твоето слово превръща всяко нещо в святост, излей благодатта Си връз тези, дето Си сътворил. Дай, Господи, на ония, дето в молитва Теб благославят, използвай ги според закона и волята Си, Боже наш, тъй щото като святото Ти име призовават, да получат чрез Теб здраве за тялото и закрила за душата чрез Христос, нашият Господ (лат.).

1011

Ваше височество, милорд Липоти Вираг (унг.), където Virag на унгарски означава „цвете“, a Lipoti може да бъде и „от еврейския квартал“ на Будапеща или друго населено място. Тук неяснотата идва от това дали в това изречение Джойс е използвал английския или унгарския словоред. При първия случай преводът би бил Леополд Вираг, а при втория Вираг от Липоти.

1012

Въпреки привидния превод в скоби, на унгарски това означава: пастир на 130 телета (или може би вид супа) — Спирка.

1013

И или & (ирл.)

1014

Довиждане, скъпи приятелю! Довиждане! (унг.)

1015

Меса за мъртвите (лат.)

1016

Навзикая

Време на действието: осем часът вечерта. Място: скалите край брега Сандимаунт, където Стивън се бе разхождал тази сутрин в епизод „Протей“. Блум току-що е приключил посещението си при вдовицата госпожа Дигнъм и е отишъл на същия пясъчен бряг, точно под стената на Лий Теръс. Орган: очи, нос. Изкуство: рисуване. Цвят: сиво, синьо (синьото е цветът на красотата, целомъдрието и вярната любов, то е атрибут на Дева Мария). Символ: девица, онанизъм, лицемерие. Техника: тумесценция, детумесценция.

Тук Джойс пародира стила на евтините женски списания и комерсиални любовни романчета, описвайки мислите на едно необразовано момиче. Преобладават сатирата и патосът.

Съответствия: Църквата „Морска звезда“ — страната на феаките; Гърти — Навзикая.

1017

Съществува поверие, че във високосна година жената може да направи предложение за брак на любимия си.

1018

Чип (фр.)

1019

През 1904 г. жените на колело са били скандална гледка, най-вече защото се виждали прасците им.

1020

Моли се за нас (лат.)

1021

Времето, което Иисус прекарва в гроба преди Възкресението. При католиците този ритуал се празнува през цялата година, а не само по време на Христовото Възкресение, тоест Великден.

1022

Цитирана е литанията на св. Дева Мария, която обикновено се казва като вечерна молитва. Повечето от наименованията на Девата в нея са взети от „Песен на песните“, например „мистична роза“, „кула от слонова кост“, „чертог от злато“, „утринна звезда“ и др.

1023

Църковен химн (лат.)

1024

Така Гърти Макдауъл чува началните думи на горепосочения химн, които са: Tantrum ergo sacramentum — Ето го великото тайнство (лат.)

1025

„Ти им даде хляб небесен“ (лат.) — църковен химн.

1026

Пречка, затруднение (фр.)

1027

Известен стихоплетец и съученик на Джойс. Магерафелт е селце на брега на езерото Ней в североизточна Ирландия.

1028

Така обикновено са наричали Италия.

1029

„Хвалете Господа, всички народи“ (лат.). Из Псалом 116.

1030

Така се нарича дълъг фойерверк под формата на цилиндър, който искри като бенгалски огън и на равни интервали изпуска топки от звезди, които изстрелва във висока дъга. Тук фалическият символ е повече от очевиден.

1031

Мутоскопът е тип прост кинематограф, при който картините са неподвижни, но при въртенето на апарата създават впечатление, че се движат.

1032

Тук Блум очевидно се сеща за погрешното, но широко разпространено вярване, че бодливата тел била измислена от садистично настроени калугерки.

1033

Простонародни суеверия за жени в менструация.

1034

Не „Lacaus esant“, а „La cause e santa“.

1035

Жаргон за „презерватив“.

1036

Изразът идва от виц за мъж, който държал жените настрана от себе си, като ядял лук, докато накрая попаднал на жена, за която тази миризмата била най-възбуждащото нещо.

1037

Тук Блум си спомня изречение от „Сладостите на греха“.

1038

Има се предвид магнитометърът, който измерва промените в магнитното поле на земята. През 1904 г. обаче било установено, че големите отклонения, наречени магнитни бури, съвпадат с периоди на засилена слънчева активност, затова стрелката показва „какво става на слънцето“, а що се отнася до звездите, това е измислица на Блум.

1039

Антонио Джулини (1827–1865) — италиански тенор, любимец на дъблинската публика.

1040

Джойс отново използва думата „късмет“ (kismet), като тук асоциацията е по-друга. Той знае, че „късмет“ означава „съдба“, на английски „fate“, което пък на ирландски се произнася почти като „feet“ — „крака“, откъдето и мазолите.

1041

Пророчица, живяла в Тюдорска Англия през 1486?-1561?. Предсказала смъртта на много особи от двора на Хенри VIII.

1042

Дъщеря на фараджията край Лонгстоун, където на 7 септември 1838 се разбива кораб и тя най-самоотвержено помага при спасяването на пътниците. Превръща се в национална гордост, а когато умира през 1842, Уилям Уърдсуърт й посвещава стихотворението си „Грейс Дарлинг“.

1043

На английски името звучи по-нормално. Съставено е от първите букви на изброените в текста цветове.

1044

Според вавилонския Талмуд, преведен на английски през 1896 г., „ако на небето има само една звезда, значи е още ден; ако са две, значи се свечерява, а ако са три, е вече нощ.“

1045

Визира се Англия, която се намира на югоизток от Ирландия.

1046

Книга на Еклисиаста 1:9.

1047

Шарадата в случая е непреводима. На английски глаголът rip означава късам, van — фургон и winkle или по-скоро periwinkle — морски охлюв.

1048

Тук Джойс обърква два различни разказа на Уошингтън Ървинг „Рип Ван Уинкъл“ и „Спящата долина“.

1049

В египетската митология „Ба“ е душата, изобразявана като птица или като птица с човешки лик. Други джойсоведи обаче твърдят, че както фразите във вътрешния монолог на Блум остават недовършени, така и „ба“ е недовършено „бат“ (bat) или прилеп, което изглежда и по-правдоподобно като тълкуване на текста.

1050

Уханието, което излъчват телата на светците. Макар че изразът се употребява по-често за лицемери.

1051

„Гарга и делва“. Една от басните на Езоп.

1052

Архимед (ок. 287–212 пр.Хр.) ръководи отбраната на Сиракуза (Сицилия) срещу атаките на римляните. Твърди се, че спрял флотата на римския консул Марцел, като подпалил корабите му с помощта на огледала, концентриращи слънчевите лъчи.

1053

Изразът наподобява галския fag an bealach, в превод: „Дайте път!“

1054

Така моряците викат на дявола, а неговият килер е дъното на морето, където си събира удавниците.

1055

Тъй като портите на крепостта-колония в Гибралтар се затваряли при залез-слънце и се отваряли при изгрев.

1056

Добър вечер, госпожице. Мъж харесва хубаво младо момиче (исп.).

1057

Наименование на застрахователно дружество.

1058

В Лифи и нейните притоци са се изливали всички нечистотии на Дъблин, които, вливайки се в морето, замърсявали и целия залив. Замърсяването било толкова сериозно, че отравянията от риба и миди, уловени в залива, били почти ежедневни.

1059

Книга на Еклисиаста 11:1.

1060

Аз. Съм. А. — Повечето джойсоведи твърдят, че това вероятно е началото на често повтарящото се в Откровение на св. Йоана: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край…“.

1061

Нека тук цитираме Джойс, който по повод на тези свои неразбираеми пасажи твърди, че „подобно преживяване не може да бъде пресъздадено с буден език, суха граматика и последователно повествование“. Въпросът е, както отбелязва един от неговите критици, дали пиянството например може да се пресъздаде достоверно с техниката на едно „пияно“ повествование.

Всъщност, както е видно, целият роман изобилства с подобни абзаци, но най-трудни са те в следващата глава.

1062

Деветте изкуквания показват, че наистина е станало девет часът. Заслужава да се отбележи обаче, че в елизабетинската драма това „ку-ку“, често означава, че съпругът е станал рогоносец, още повече, че английската дума за рогоносец фонетично наподобява това кукане. Например: песента на Пролетта в „Напразни усилия на любовта“: „ку-ку, ку-ку — опасен знак, / щом вече станал си дъртак.“

1063

Кравите на Хелиос

Време на действието: десет часът вечерта. Място: родилният дом на улица „Холс“. Орган: утроба. Изкуство: медицина; Цвят: бял. Символ: майка. Техника: ембрионалното развитие.

Съответствия: родилният дом — остров Тринакрия (островът на Хелиос). Сестрите в родилния дом — Лампетия и Аретуза — дъщерите на Хелиос, които пасат неговите стада от свещени крави; Д-р Хорн — Хелиос. Плодовитостта — свещените крави. Мошеничеството в смисъл на неизпълнено обещание — избиването на кравите.

Епизодът представлява пародия на различни стилове проза, представени в хронологичен ред, като се започне от ранните англосаксонски писания, обикновено превод от латински, и се стигне до модерния жаргон. В едно свое писмо от 20 март, 1920 г. Джойс пише, че „Блум е сперматозоидът, болницата — утробата, сестрите — оплодената яйцеклетка, а Стивън — зародишът“. Поредицата повествователни имитации представлява метафора за процеса на литературно съзряване. Сред пародираните английски автори са: Томас Малори, елизабетинската проза, Бъниан, Пийпс, Стърн, готическият роман, Чарлс Лам, Самюъл Колридж, Маколи, Дикенс, Нюман, Ръскин и Карлайл.

1064

Да вървим по посока на слънцето към улица Холс.1065

1065

„Да вървим по посока на слънцето към улица «Холс»“ — тук Джойс смесва галски, английски и латински. Галското deshil, или deasil, или deisiol означава „надясно, по посока на часовниковата страна или към слънцето“; във фолклора се смята, че това е успешната посока, която носи късмет. Eamus на латински означава „да вървим“.

На улица „Холс“ се намира родилният дом, в който д-р Андрю Дж. Хорн е главен лекар.

Според Стюарт Гилбърт, един от тълкувателите на Джойс, трикратното повторение на молитвените призиви било типично за римските жреци, когато отдават почит на богинята на плодородието.

1066

Това ужасно изречение би трябвало да звучи като буквален превод от латински, както и следващите три абзаца, нарочно направени да изглеждат объркани и неясни. Според замисъла на Джойс това е хаосът, предшестващ сътворението в еволюционен смисъл, или възбудата, предшестваща сношението в сексуален смисъл. Под този словесен хаос, когато добрият английски още не се е родил, се крие смисъл, който се свежда до това, че задължение на човека е да се плоди и размножава, затова келтите са развивали медицината като наука и са изградили домове за родилки, за да могат жените, независимо дали бедни или богати, да получават равни грижи при раждане. И че е достойно един народ по този начин да почита създаването на потомство.

1067

Оттук нататък Джойс имитира англосаксонската ритмична, често римувана и подчертано алитеративна проза, която се свързва най-вече с името на Елфрик (ок. 955-ок. 1022), монах от Уинчестър, който черпи вдъхновение от латински църковни източници. Признат е за най-големият прозаик в староанглийската литература.

1068

Оттук започва пародия на средноанглийски нравоучителни писания. Архаизирането на превода върви по линия на римуваната проза.

1069

С това обидно име кръстоносците са наричали Мохамед, тъй като са гледали на него като на езически идол.

1070

Това е ирландското име на Шотландия.

1071

Според средновековните бестиарии еднорогът живеел хиляда години, но тук очевидно Стивън го обърква, може би защото е пиян, с митичния феникс, който изгаря, пак веднъж на хиляда години, и се възражда от собствената си пепел.

1072

Първият епископ на Лион. Почитането му се свързва с известни предхристиянски обичаи, един от които представлявал изливане на вино върху изображение на неговите гениталии. Виното се оставало да вкисне и с така полученият оцет се лекувало безплодие.

1073

Миризма на „цъфтеж лунен“, тоест на жена в менструация. Смятало се, че такава жена обладава способности за добро и зло. Към доброто спада способността й да лекува жени от безплодие.

1074

Едното следва другото или с последващ резултат (лат.)

1075

Има предвид църквата.

1076

Рибарският печат или пръстен е всъщност папският печат. Свърза се с името на рибаря Петър, на когото Иисус казва: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си“.

1077

Тук Стивън преиначава притчата: „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му се отплати за неговото благодеяние.“ Притчи Соломонови, 19:17.

1078

Оттук нататък започва пародия на елизабетински хроники в проза.

1079

Герой от популярна балада, свещеник-опортюнист, който винаги се съюзява със силните на деня, дори променяйки религията си. Тук Стивън несъмнено намеква и за двуличието на папа Пий X (1835–1914), кой привидно продължава политиката на своите предшественици против окупацията на папските земи от страна на италианското правителство, но в същото време поддържа изключително приятелски отношения с него.

1080

„Към теб прибягва всяка плът“. Псалом 64.

1081

Св. Бернар (ок. 1091–1153), пръв абат на Клервоския манастир, богослов-мистик, влиятелен съветник на князе, епископи и папи. Особено много допринесъл за утвърждаване култа към Богородица.

1082

„Всесилното прошение на Майка Божия“ (лат.)

1083

„Девице-майко, щерка на сина си“ (ит.). Песен XXXIII, „Рай“, „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.

1084

Тук има игра на думи с глагола „познавам“ в буквалния и библейския смисъл, като се намеква, че Светият дух е „познал“ Дева Мария по време на Христовото зачатие, а думите на Петър Пискатор (Рибар) с които се отрича от Иисус Галилееца („не зная, що говориш“) са в буквалния смисъл, но с тях той се отрича от този, който построява неговия дом, тоест църквата, оттук и асоциацията с детската песничка „Къщата, която Джак построи“.

1085

„… тъй като господин Лео Таксил ни е казал, че онзи, дето я е докарал до това незавидно състояние, бил светият гълъб, поврага!“ (фр.)

1086

Или… или (нем.)

1087

„Че тайнството на цялата плътска сексуалност е познаваемо“ (лат.)

1088

Пародия на монашеския обет за бедност, целомъдрие и послушание.

1089

Пародия на „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ Йоан 15:13.

1090

Титла на професор, чиято катедра е основана от някой от английските крале.

1091

„Молете се, братя, за мен самия“ (лат.) — пародия на онази част от литургията, по време на която се събират волни пожертвувания.

1092

Следващите няколко изречения представляват нещо като потпури от библейски фрази и цитати от католически требници.

1093

Така се нарича старогръцкият превод на Стария завет, направен през III в. пр.Хр. Твърди се, че бил извършен за 72 дни от 72-ма преводачи, откъдето и името му. Бил е предназначен за елинизираните евреи в Александрия.

1094

Марк Тулий Цицерон (106–43 пр.Хр.), римски оратор, прозаик и обществен деятел. Въпросното твърдение е от неговите „Тускулански беседи“.

1095

Къде и как (лат.)

1096

Детска игра, в която под празни шушулки от грах се скрива едно зърно и трябва да се познае къде е.

1097

Визира се английската поговорка „a bird in the hand is worth two in the bush“, тоест „да изпуснеш питомното, за да гониш дивото“ или „по-добре врабче в ръката, отколкото заек в гората“, която тук е дадена в буквален превод: по-добре птичка в ръката, отколкото две в гората.

1098

Старо ирландско поверие гласи, че ако ноктите на бебе се отрежат преди да е навършило годинка, тогава ще стане „лекопръсто“ или пък „с лепкави пръсти“.

1099

Смърт на кравите (фр.)

1100

Популярно забавление в елизабетинска Англия, когато в яма или заградена арена се пуска мечка и няколко кучета и за борбата между тях се събират залози.

1101

Следва игра на думи, защото английското „bull“, освен „бик“, „бивол“, означава и „папски едикт“ или „була“.

1102

Трилистната детелина е и национална емблема на Ирландия.

1103

Спермацетовото масло наистина се е използвало при коронацията на английските крале.

1104

В този абзац се правят намеци за различни английски крале с името Хенри, както и преглед на отношенията между папството, английските монарси и Ирландия. Отправна точка е папската була, за която стана дума по-горе. Тук изразът „баща на правоверните“ се отнася до Хенри VIII, който през 1521 г., доста преди да скъса отношенията си с Рим, пише трактат против тезисите на Мартин Лутер, което му спечелва и папската титла „Защитник на вярата“. Оттогава насам тя се предава по наследство на всички английски монарси в ролята им на глави на английската църква.

1105

Тук Хенри VIII се преобразява в Хенри VII, който затвърдява господството си над Ирландия след известно отслабване на английския контрол по време на Войната на червената и бялата роза. През 1494 г. Англия започва провеждането на поземлена реформа в Ирландия, прилагайки собствените си закони за земеделската земя, които съсипват ирландските селяни.

1106

Хенри VII отново се преобразява в Хенри VIII заедно с намеците за конфликта му с папа Климент VII (1523–1534), по повод отказа на папата да анулира брака му с Катерина Арагонска.

1107

Протестантската църква обича да идентифицира римокатолическата църква като „голямата блудница, която седи на многото води“ и като „майка на блудниците и на земните гнусотии“. Откровение на св. Йоан 17:1-5.

1108

Тоест незаконен наследник.

1109

Тоест езикът, на който се пишат папските були (черковнолатински).

1110

Веселия Роджър се нарича знамето на пиратите, което представлява бял череп с кръстосани кости на черен фон.

1111

Допреди реформата от 1871 г. назначенията в британската армия са се купували.

1112

Подобни имена се срещат често в злободневната изобличителна сатира на Ричард Стийл (1672–1719), особено в памфлетите му в „Татлър“ и „Спектейтър“.

1113

Египетските обелиски са представлявали фалически символи, посветени на бога-слънце, и свързани с култа към плодородието.

1114

„От такъв вид и толкова голяма е покварата на нашето поколение, о, граждани, че нашите матрони много повече предпочитат похотливото гъделичкане на галските полумъже пред натежалите тестиси и невероятните ерекции на римските центуриони“ (лат.) — пародия на стила на Цицерон.

1115

Но, разбира се… и хиляди благодарности (фр.).

1116

Букв. „търговец на плащове или пелерини“ (фр.), но трябва да се отбележи, че capote на жаргон означава и „презерватив“, както и това, че противозачатъчните средства са били забранени в Ирландия и единственият начин да бъдат доставени бил или на черно, или по пощата от Англия.

1117

Оплодителят (фр.)

1118

Това изобилие на френски изрази напомня не само за прозата на Лорънс Стърн, но и навика на Джордж Мур да изпъстря разговорите си с френски думи и изрази.

1119

С него (фр.)

1120

Архаична ругатня (букв. „сърнешка утроба“) (фр.)

1121

Без майтап (фр.)

1122

На жаргон „чадър“ означава „диафрагма“, тоест механично средство, нещо като халка, което навремето жените са използвали като средство против забременяване.

1123

Има две неща (фр.).

1124

Бременна (фр.), в случая бременност.

1125

Думички (фр.)

1126

Чужденец се отнася до евреина Блум. Изгонени през 1290 г., евреите се връщат отново на британските острови по времето на Кромуел и Чарлс II, като много бавно и на етапи се сдобиват с отделни граждански права: през 1723 г. вече имат право да свидетелстват в съда, през 1753 г. — да се натурализират, през 1830 г. — да членуват в граждански организации, през 1833 г. — да практикуват като адвокати, през 1845 г. — да се кандидатират за градски съветници и кметове, а през 1858 г. и за парламента.

1127

В хералдиката пеликанът символизира Христос.

1128

Очевидно се визира мастурбирането.

1129

Виж Книга на пророк Йеремия 8:22.

1130

Става дума за отпускането на помощи във Великобритания на жени, родили близнаци или тризнаци.

1131

Означава, че плодът няма сърце (лат.).

1132

Плод, който е мъртъв при раждането (лат.).

1133

Липса на лице или недоразвито лице (лат.).

1134

Конгестия е прилив на кръв в някоя част на тялото, а агнатия — липса на челюст или недоразвита челюст (лат.).

1135

Внезапно раждане (нем.). Медицински термин за ненадейно или случайно предизвикано раждане.

1136

На пръв поглед (лат.)

1137

Част от припев на песен, в който се говори, че ако не можеш да си хванеш жена, тогава си вземи чист старец.

1138

Лулата на Яков се наричала лула с порцеланова чашка във формата на човешка глава, която в случая се свързва с патриарсите, тоест с един от тримата отци или родоначалници на Израил: Авраам, Исаак и Яков.

1139

Да бъде! (ит.)

1140

Езеро, яма или място на мъртвите (лат.). Свързва се с Мъртво море.

1141

Съзвездието Пегас (символ на поетическото вдъхновение), което изгрява, когато Дева започва да залязва.

1142

Обичайно име на девойка в пасторалната поезия. Както са и имената на красавици и куртизанки в класическата поезия, като Лалаг, Хлое и Глицера по-долу.

1143

Стафиди.

1144

Измислена от Джойс дума, която на гръцки би трябвало да означава „пътуващ търговец на плодове“.

1145

Тук Ленехан очевидно бърка Уилям Артър Бас, собственика на жребеца Скиптър, а не кобилата както е в текста, с неговия чичо Майкъл Бас, барон Бъртън, собственик на пивоварна и производител на бирата „Бас“.

1146

По-горният абзац звучи като теософската проза на Джордж Уилям Ръсел — А. Е. Лунарната верига тук е зодиакът, а неговият първи дом — Овен, тоест „оранжевоогненият“ Марс, който е и първата планета, затова „Алфа“.

Етерен двойник пък е термин от теософията, според която човек се състои от „твърдо тяло“ и „етерно тяло или двойник“, които са магнетично свързани.

1147

Тук „бдителният скитник“ очевидно е Блум, „образа“ е на Гърти Макдауъл, а Лафайет е името на известен дъблински фотограф, така че не може да става дума за „перо“.

1148

Или Divinitatis Scepticus: Съмняващ се в божествеността. Тук, както и другите титли по-долу са дадени на измислен латински, много популярен сред студентите в младите години на Джойс.

1149

Би трябвало да означава: Публичен рекламен агент.

1150

Емпедокъл от Акрагант, Силиция. Но тук Джойс използва древното име на Сицилия, което е Тринакрия.

1151

Имената са на действително съществуващи известни ембриолози или медици, работили в сферата на ембриологията.

1152

Формативна тенденция или принцип (лат.) — термин на Аристотел от неговото произведение „Описания на животните“.

1153

Щастливият, който лежи отдолу (лат.), тоест пасивната поза на жената, пак според Аристотел.

1154

Би трябвало да означава: Доктор по хигиена и евгеника.

1155

Изучаване на красотата или постигане на знания чрез съзерцание на красотата.

1156

Би трябвало да означава: Бакалавър по проповеди и беседи.

1157

Би трябвало да означава: Бакалавър по аритметика.

1158

Тук Стивън, респективно Джойс, говори отново за Dio boia, тоест за онзи „бог-палач“, жесток бог, бог на гнева, в случая всеядно същество, който представлява силата, попарваща човешките въжделения. Среща се на няколко места в текста.

1159

Това би трябвало да означава: С диплома по акушерство, бивш рицар на Ордена на Кралския колеж на медиците в Ирландия.

1160

Тук Джойс видоизменя името на гръцкото божество Кронос, но очевидно пак става дума за стареца Време.

1161

В християнското изкуство черешата е един от плодовете на рая и символизира благия характер на благословените, ето защо е и атрибут на Дева Мария.

1162

„Всяка преходност“ — цитат от „Фауст“, втора част на трагедията. Така започва последният Chorus mysticus. Превод: Любомир Илиев; изд. „Атлантис“, 1999.

1163

Последователи на Томас Малтус (1766–1834) — английски икономист, който проповядва регулиране на броя на населението в света, което според него се размножава в геометрична прогресия, докато средствата за съществуването му се умножават в аритметична прогресия, поради което препоръчва въздържане от брак и раждане, оправдава войните и епидемиите като фактор за намаляване на населението.

1164

Виж Съдии Израилеви 6:36-37.

1165

Брачна двойка от баладата „Щастливата стара двойка“ на Хенри Удфол. Двамата доживяват до дълбока старост и докрая са влюбени един в друг.

1166

Перифраза на стих от елегията на Джон Дън „На любимата, която ще си ляга“, превод Кристин Димитрова; изд. „Обсидиан“, 1999.

1167

„Доиш своята крава Злочестина. А сега пиеш сладкото мляко на вимето й“ (нем.).

1168

Много известен цитат от „Макбет“, първо действие, пета сцена.

1169

„Сега да пием за богините Партула и Пертунда“ (лат.). Римски богини съответно на раждането и на изгубената девственост.

1170

Оттук нататък стилът навлиза в XX в. и се разпада на фрагменти от диалект, жаргон, реторика и всевъзможни варианти на английския, така както се говори в Западна Африка, Далечния Изток, Америка, Ирландия, негърски английски, кокни, нюйоркски жаргон, както и съвсем неправилен, неграмотен и неразбираем език. Присъстват още търсещият сензации вулгарен език на пресата и рекламата. Освен това репликите трудно се тълкуват (смисълът на част от тях става ясен чак в следващата глава) и е невъзможно да се каже със сигурност коя на кого от героите принадлежи. Интересно е да се отбележи, че жаргонните изрази тук са не само от XX в., но и от XVII в.

1171

От израза bona fide — по съвест, съвсем искрено (лат.) В Ирландия този латински израз се употребявал за онези забавени по пътя туристи, които имали право на алкохол в заведенията и след законно определения за това час. Алкохол се сервирал до единайсет вечерта.

1172

Обичайната благословия в края на всяка служба. Прави впечатление обаче, че е изпуснато et Spiritus Sanctus (лат.).

1173

„Напред, мои деца“ (фр.).

1174

Древноперсийска мярка за разстояние, станала известна от „Анабазис“ на Ксенофонт.

1175

„Мама ме омъжи“ — началните думи на френска пиянска песен.

1176

Тихо, тишина (лат.)

1177

Свръхчовек (нем.)

1178

Широко известни лекове против махмурлук. „Прерийна стрида“ например представлява жълтък, подправен с кетчуп, оцет, лимонов сок, червен пипер, сол и сос „Табаско“.

1179

По името на лорд Ардилон, един от собствениците на пивоварната „Гинес“.

1180

Използва се, когато човек не иска да лъха на алкохол.

1181

„Пандемос“ означава „на всички хора“.

1182

Моята любов, моята чашка (ирл.)

1183

Всички ще пием от зелената отрова (абсент) и всяка коза за свой крак (лат.).

1184

На английски думата е onion „лук“, а не пастърма — с нея полицаите проверяват дали си пиян и дали заваляш думите.

1185

Довиждане на компанията (фр.).

1186

Главният герой в „Пътят на поклонника“ от Джон Бъниан (1628–1688).

1187

За ваше здраве! (фр.)

1188

Герой от американски комикси.

1189

През 1897, по време на юбилея на кралица Виктория, тя раздала храна на бедните в Дъблин, но порциите овнешко били толкова оскъдни, че оттогава в езика е останал и ироничният израз „юбилейна мръвка“.

1190

Търговското наименование на телешка супа на прах.

1191

Става дума за лудницата в Ричмънд.

1192

Виж ти, виж ти (фр.).

1193

Името на белгийски автомобилен състезател.

1194

„Да тържествуват светиите в слава, и да се радват върху леглата си.“ (лат.). Псалом 149:5.

1195

Виж бел.21, гл.2.

1196

„За да се сбъдне реченото в Писанието“ (лат.). Йоан 19:24.

1197

Кирка

Време на действието: полунощ. Място: публичният дом на госпожа Коен в дъблинския квартал с червените фенери. Орган: двигателния апарат. Изкуство: магия. Цвят: няма. Символ: курва. Техника: халюцинация.

Съответствия: Бела — Кирка.

1198

Нека споменем, че „моли“ е и името на чудотворното биле, с помощта на което бог Хермес предпазва Одисей от магията на вълшебницата Кирка.

1199

Смятало се е, че Каван е най-дивото и изостанало ирландско графство.

1200

Понеже Стивън е облечен в черно и с мека шапка, британските войници го взимат за протестантски свещеник.

1201

„Видях поток вода, който извираше от дясната страна на храма. Алилуя“ (лат.).

1202

(с голяма задълбоченост). „И всички сред тях дойдоха до тази вода“ (лат.).

1203

Името на площад в центъра на дъблинския квартал с червените фенери.

1204

(с тържествуващ тон). „И те бяха спасени“ (лат.).

1205

„Безмилостната красавица“ (фр.) — стихотворение от Джон Кийтс.

1206

„Богинята, която радва дните на моята младост“ (лат.).

1207

Освен на цяла флотилия от колички за сладолед, той е собственик и на ресторант, пред който всъщност се спира Блум.

1208

Менюто е такова, тъй като действието се развива в полунощ, тоест вече е 17 юни, петък. А според католическата традиция в петък не се яде месо.

1209

Тук Блум очевидно си мисли за къщата на Бойлан.

1210

Име на бедняшки квартал.

1211

Според джойсоведа Тиндъл тук става дума за номер, популярен в Дъблин по онова време, когато някой покрие с шапката си изпражнение на улицата, извиква най-близкия полицай, казва му, че под шапката има птиче и хуква да бяга, уж да търси помощ, като преди това помолва полицая да остане до шапката и да пази птичето.

1212

Така наричали полицейските коли за транспортиране на затворници. Наименованието им идва от бостънската негърка Мария Лий, която била огромна яка жена и когато полицията не можела да се справи със задържаните, викала на помощ Черната Мария. Изразът се използва още от 1840 г.

1213

Според народното поверие да срещнеш недъгав или паралитик носи нещастие.

1214

Така са викали на незаконно заклани говеда или пък когато вместо говеждо на клиентите пробутвали конско месо.

1215

Живакът се е използвал за лечение на сифилис. От друга страна, латинското име на бог Хермес, който помага на Одисей преди срещата му с Кирка, е Меркурий, наименованието на елемента живак.

1216

„Добър вечер, госпожице Бланка, коя е тази улица?“ (исп.).

1217

Улица „Мабът“ (ирл.)

1218

„Бог да те пази!“ (ирл.).

1219

Името на село, което се намира на кръстопът, югоизточно от Дъблин.

1220

Да, знам, татенце (нем.).

1221

Тук Блум си спомня пиесата „Лия“, която представлява адаптация от пиесата „Дебора“ от немско-австрийския драматург Саломон Херман Мозентал (1821–1877).

1222

То гоите за друго не ги бива (ид.).

1223

Става дума за медал с изображението на агне като символ на Христос.

1224

„Сърцето ти не трепва ли?“ (ит.) Из арията на Церлина от „Дон Жуан“.

1225

На шейсет и седми номер на същата улица се е намирало управлението на нощните патрули.

1226

Игра по името на Ървинг Бишъп (1849–1889) — американец, известен с това, че умеел да чете чужди мисли.

1227

Това е друг вид игра на отгатване и заместване на думи. В случая трябва да се познае, че на мястото на „чайник“ вярната дума е „горя“.

1228

Виж бел.11, гл.11.

1229

Св. Андрей, един от дванайсетте апостоли, е бил разпънат на кръст във формата на X. Той е светец покровител на Шотландия, където знакът „X“ е най-висша рицарска емблема.

1230

Така са викали на квартала с най-долнопробните публични домове и кръчми.

1231

Тук изведнъж безделниците мазачи се превръщат в масони (зидари), а групичката им — в масонска ложа.

1232

Случайни срещи (фр.)

1233

Всеки с вкуса си (фр.)

1234

Свиреп лъв (лат.)

1235

Буквално: Гръм и мълния! Фигуративно: По дяволите! (нем.)

1236

Името на преведена от френски пиеса по действителен случай, в която Жозеф Льозюрк, обвинен за обира на лионската куриерска кола, е екзекутиран. След няколко години обаче хващат истинския престъпник, който много приличал на невинния Льозюрк, осъждат го и го гилотинират.

1237

Виж Съдии Израилеви 12:1-6.

1238

Една от славните британски победи във войната срещу зулусите. При Роркс Дрифт приблизително 140 британци стражева охрана, от които трийсет ранени, отблъскват нападението на четирихилядна зулуска армия. Сражението продължава от следобеда на 22 януари 1879 г. до сутринта на следващия ден.

1239

По аналогия с „Разсеяният просяк“, стихотворение от Р. Киплинг в подкрепа на Бурската война. Статуя на генерал Хю Гоф (1779–1869), по рождение ирландец, който се отличил, но не в Бурската война, а във войната срещу Наполеон, се намира в парка „Феникс“.

1240

Планина в Натал, провинция в Южноафриканската република, и място на голяма победа на бурите над англичаните.

1241

Град в ЮАР, административен център на Оранжева провинция, по време на Бурската война, едно от главните укрепления на бурската съпротива.

1242

Американска моряшка балада за героичната смърт на капитан Джим Блъдсо, който загива по време на пожар, удържайки кораба до брега, за да може екипажът да се спаси.

1243

Името на лондонския литературен агент на самия Джойс.

1244

На пръв поглед (лат.).

1245

Тоест законът за възмездието „зъб за зъб, око за око“ и т.н.

1246

Тук очевидно се намеква за организацията на Джеймс Стивънс, създадена да обезкуражи доносниците. В началото на XX век дисциплината в Ирландското републиканско братство е била толкова строга, че всеки опит за напускане на организацията, се е посрещал със заплахи за екзекуция от „невидимата ръка“.

1247

Заглавието на роман от австрийския писател Леополд фон Захер-Мазох (1836–1895).

1248

Изразът идва от действителен случай, когато някой си Джон Латън се хванал на бас, че може да изтанцува разстоянието от Дъблин до Мористаун, около трийсет и два километра, като на всеки 200 метра сменя стъпката, и спечелил баса.

1249

Камшик с девет отделни върви.

1250

Ритуален жест на английски съдия преди произнасянето на смъртна присъда.

1251

Река във Великобритания, която се влива в Ирландско море. При устието й се намира гр. Ливърпул.

1252

Иска да каже: Dominus… vobiscum, тоест „Нека Господ е с теб“.

1253

„Дъщери йерусалимски! черна съм, но съм хубава…“ (староевр.) Песен на песните 1:4.

1254

За чие благо? (лат.)

1255

В английската версия на легендата за летящия холандец, името на злочестия капитан е Вандердекен. Но тук, имайки предвид „кораба-призрак на финансите“, можем да кажем, че Джойс визира и Корнилиъс Вандърбилт (1794–1877) — един от най-безскрупулните американски финансисти и капиталисти.

1256

Изпълняващ длъжността (лат.)

1257

Сто хиляди благопожелания (гал.)

1258

„Колко са хубави твоите шатри, твоите жилища, Израилю!“ (староевр.) Числа 25:5.

1259

„Всички наши обети“, наименованието на молитва, която се чете в синагогите в навечерието на Йом Кипур, денят на изкуплението.

1260

Става дума за Едуард Изповедник (ок. 1003–1066) крал на Англия от 1042 г. Обявен за светец.

1261

Златното кълбо с кръст отгоре е част от кралските регалии.

1262

Или така нареченият меч на милосърдието. Представлява незаострен отпред меч с тъпо острие.

1263

Голяма радост ви възвестявам. Имаме палач (лат.). Пародия на изречението, с което се обявява встъпването в длъжност на всеки нов папа: Habemus pontificem, тоест „Имаме папа“.

1264

Също както римският император Калигула обявява своя кон за консул или поне се твърди, че възнамерявал да го стори.

1265

Из началните строфи на стихотворението „Атаката на леката кавалерия“ (1854) от А. Тенисън.

1266

Отиващите на смърт те приветстват (лат.), обичаен поздрав към императора преди започване на гладиаторските борби.

1267

Моминското име на майката на Блум е Елен Хигинс.

1268

Виж бел.19, гл.13.

1269

Известен с изключителната си принципност съдия.

1270

Намек за поверието според което раждането на близнаци означава, че бащите са двама, а не един.

1271

На доста неясен галски, изразът би трябвало да означава „история, набучена на клечка“ или с други думи, безсмислена история, като продължението е: „е като каруца без коне“.

1272

На медицински латински терминът означава „девственица със запазен химен“.

1273

Еврейска воня (лат.)

1274

Термин от книгата на Ото Вайнингер „Пол и характер“ (1903).

1275

Дете, родено след смъртта на бащата.

1276

В превод имената означават: Златонос (ит.), Златопръст (англ.), Златоуст (гр.), Златорък (фр.), Сребърна усмивка (англ.), Целосребрен (нем.), Живак (фр.), Всесребрен (гр.).

1277

Ежегодно състезание само за тригодишни жребци и кобили, което се провежда в Донкастър, Англия.

1278

По-известен у нас като Бенджамин Дизраели (1804–1881).

1279

По аналогия с Christi autem generatio (лат.), тоест „Рождението на Христа стана тъй“.

1280

„И ще му нарекат името Емануил“ (лат.).

1281

Виж бел.71, гл.14.

1282

Еврейски пророк-еретик, който през 1502 г. се подвизавал в Истрия.

1283

Абулафия (1240 — ок. 1291) бил евреин от Сарагоса, който се обявил за Месията.

1284

Еретиците през вековете са били съдени и осъждани от църквата, но самото изпълнение на смъртната присъда винаги се е извършвало от цивилната власт.

1285

Виж бел.36, гл.V.

1286

Ревността.

1287

Да се спънеш нагоре по стълбите се смятало за лоша поличба.

1288

Бенедето Марчело (1686–1739) — италиански композитор, известен най-вече с музиката си към църковни псалми, в който се опитва да съчетае „древната простота“ с „модерната хармоничност“. Музиката към псалом 18, за който говори Стивън, наистина започва с отворена квинта.

1289

„Небесата проповядват славата на Бога“. Псалом 18.

1290

Но, за Бога (фр.).

1291

Налудувай се, докато е време. Младостта си отива (фр.).

1292

Според твърденията на любители френолози определени умствени способности са локализирани в определени зони на мозъка и това си личало по изпъкналостта на черепа на въпросното място.

1293

Точно така! (лат.)

1294

Виж „Откровение на св. Йоана“ 12:13-14. Този израз се среща често в Библията, за да обозначи времето, което ще мине, преди да дойде Страшният съд.

1295

Герой от илюстрован хумористичен седмичник. Али Слоупър е с изпъкнали очи, нос като патладжан и хилаво тяло.

1296

Той идва. Човекът, който се смее. Първобитният човек (фр.).

1297

Господа и дами, залагайте! (фр.)

1298

Залозите са направени! (фр.)

1299

Край на залаганията (фр.).

1300

Така наричат знамето на САЩ.

1301

Из реч на Бенджамин Дизраели в Оксфорд, в която се обявява против теорията на Дарвин, като казва: „Сега въпросът стои така: маймуна ли е човекът или ангел? Аз съм на страната на ангелите. С отвращение отхвърлям тази новоизлюпена теория.“

1302

Робърт Ингърсол (1833–1899) — американски политик, оратор и евангелистки проповедник. Неговото послание е било: човешки и научен рационализъм.

1303

С думата „почернял“ Джойс го превръща мигом в негърски проповедник.

1304

„Красивите неща са радост вечна“ — така започва поемата „Ендимион“ от Джон Кийтс.

1305

Според мистичната теория на Джордж Ръсел за произхода на езика, това са коренни думи, всяка свързана с определена активност, например „ма“ с мисленето, „аум“ — с началото и края.

1306

Теософски термини, означаващи ново или второ раждане, както и силата на обективното творческо проявление.

1307

Според холандския джойсовед Паул ван Каспел тази дума би трябвало да означава „царски писар“ или „секретар на царя“.

1308

Град в западната част на Унгария, разположен близо до границата с Австрия.

1309

Дървото, от което бил направен Ноевият ковчег.

1310

Анатомът Руалдус Колумб (1516–1559) се смята за откривател на клитора.

1311

Довод в полза на жената (лат.)

1312

Тук значението не е много ясно, но вероятно е намек за това, че Ева е нашата природна майка, за разлика от Дева Мария — нашата духовна майка.

1313

Широко разпространено суеверие, според което допирът от ръка на мъртвец лекува брадавици и петна по кожата.

1314

Очевидно по времето на Джойс се е смятало, че българките носят тесни, увити по краката си панталони (шалвари) и отгоре бръчници, както и жените на баските.

1315

И стридите, и трюфелите, и някои други грудки се смятат и до днес за силни афродизиаци.

1316

Наличие на изразени мъжки качества, телесни и душевни, у жена.

1317

Тук Блум прави комбинация от болестта елефантиаза и древногръцкия еротичен писател Елефантис, за когото се предполага, че е бил жена.

1318

Виж бел.51, гл.14.

1319

Тук Стивън цитира отделни фрази от притчата за блудния син: Лука 15:13-32.

1320

Премисли го. Ти всичко разваляш (ит.).

1321

Мой живот, обичам те (гр.).

1322

Това е името на един от по-неизвестните литератори от кръга на Джордж Мур.

1323

Кралският колеж „Сейнт Патрик“, основан през 1795 г., където са били обучавани бъдещите свещеници на римокатолическата църква, се намирал в град Мейнут, недалеч от Дъблин.

1324

„Защо напуснах католическата църква“ е заглавието на памфлет от канадския презвитериански свещеник Чарлс Паскал Шиники (1809–1899), първоначално ръкоположен като римокатолишки свещеник през 1833 г. Той е автор и на споменатата веднага след това книга „Свещеникът, жената и изповеднята“.

1325

Име на дявол от елизабетинската демонология. Споменава се в „Крал Лир“ на Шекспир.

1326

По принуда пожелавам (лат.).

1327

Йони — женски полов орган, лингам — мъжки, ядгана — задница (санскр.)

1328

Проклети гои! (ид.)

1329

Името Шортол (в превод „ниска-висока“) вероятно означава „всяко момиче“, а алюзията с Дева Мария става още по-ясна от името на Джими Гълъбчето, тоест Свети дух, с което хулителствата срещу Христос и Дева Мария намират по-нататъшно потвърждение в адаптираните цитати от Лео Таксил в устата на двамата Филиповци.

1330

Кой те докара до това положение, Филипе? (фр.)

1331

Светият гълъб, Филипе (фр.).

1332

Иля Илич Мечников (1845–1916) — руски биолог. Пръв изпробва ваксина срещу сифилис върху човекоподобни маймуни.

1333

Съществува средновековна схоластична традиция, според която след като Дева Мария е заченала от Словото, значи това е станало през ухото й, и следователно тъпанчето й би трябвало да е спукано.

1334

Мак Чри е приблизително звукоподражание на галското „mo chroi“, което означава „мое сърце, моя любов“.

1335

Глупости! (ид.)

1336

Вероятно се визира Мартин Лутер (1483–1546).

1337

„Мъдрото куче“ идва от гръцката дума kynikos, която означава „подобен на куче“. Последователите на Антистен се наричат „киници“ по името на гимназията Киносарг, където той преподавал своята философия. Разбира се, от тази философия по-късно се развива и понятието цинизъм.

1338

Виж бел.10, гл.3.

1339

Така се е наричало общество от ирландски юристи, държавници и интелектуалци, датиращо от XVIII в., издигнали в култ разгулния живот и търсенето на удоволствия. Били известни още като „Ордена на св. Патрик“.

1340

Размяната на целувки се свързва с тържествената великденска литургия, обикновено отслужвана от няколко свещеници.

1341

Свенгали е евреин хипнотизатор, герой от романа на Джордж дю Морие (1834–1896) „Трилби“. Джордж дю Морие е прадядо на Дафни дю Морие.

1342

Тук Блум отново дава масонски знак. Степента „бивш майстор“ е почетна и се дава на майстора на дадена ложа при встъпването му в служба. Знае се, че при масоните всеки знак, дума, действие и жест си има свой смисъл и значение. Свободното зидарство е най-наситеното със символи общуване между хората.

1343

Мини Хок (1852–1929), американка, мецосопрано, известна с изпълнението си на Кармен. Изпяла я е петстотин пъти на френски, английски, немски и италиански.

1344

Халка, която пречи на по-широк пръстен или халка да паднат от пръста.

1345

Виж Царства III, 1:1-4.

1346

Кучето на Рудолф Блум.

1347

Предполагало се е, че от кучешка слюнка човек може да се зарази от бяс.

1348

Тук е може би е най-директната отпратка към „Одисей“ на Омир, тъй като под талисман очевидно се разбира чудотворното биле „моли“ (Моли), което предпазва Одисей да не се превърне в свиня като своите другари. Виж бел.1, гл.15.

1349

Оттук нататък съдържателката на публичния дом се превръща в мъж, а Блум — първо в свиня (застава на четири крака), защото се е разделил със своята моли-Моли, тоест картофа, а после и в жена.

В тази част на главата се срещат много абзаци, които представляват директни отпратки към романа „Венера в кожи“ от Леополд фон Захер-Мазох. Виж бел.34, гл.15.

1350

Част от масонската церемония по произвеждане на някой от членовете на ложата в „майстор“, се състои в това, че кандидатът ляга на земята в знак на пълно смирение.

1351

Адаптиран за театъра роман с подзаглавие „Урок за бащи“ от английския писател Томас А. Гътри (1856–1934). Като ученик в католическия колеж „Белведере“ Джойс е участвал в тази пиеса, макар и не в същата роля като Блум.

1352

„Магарето на Доран“ е ирландска балада, в която се разказва за Пади Дойл, който така се напил, че се припознал в магарето на Доран, помислил го за своята любима и взел да го милва и целува.

1353

„Черната църква“ се нарича така, защото е била построена от черен дъблински камък. Според легендата обаче, ако в полунощ я обиколиш три пъти, ще срещнеш дявола.

1354

Виж бел.23, гл.4.

1355

Хендс е английска мярка за измерване височината на кон, където единицата се равнява на около 10 см.

1356

Виж бел.54, гл.3.

1357

По времето на френския крал Луи XV (1710–1774) дамските тоалети стават по-къси — до глезените — и тогава излизат на мода обувките с високи токове, макар и не до непостижимите четири инча.

1358

Тук Джойс пак смесва двата разказа на Уошингтън Ървинг „Спящата долина“ и „Рип Ван Уинкъл“.

1359

Още една директна препратка към Омировия „Одисей“, когато Кирка изпраща героя Одисей в царството на сенките, за да попита душата на таванския старец Тирезий, „слепия кобник“, дали и как ще стигне в Итака.

1360

Знае се, че мазохистите често страдат от загуба на воля и памет. Психолозите смятат, че това е в резултат на тяхната „болест“.

1361

„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един“ (староевр.).

1362

Имената на известни нощни клубове.

1363

Вино, или по-често шери, в което се оставят да престоят стоманени стружки. Смятало се за лекарство.

1364

Името на красив водопад по горното течение на р. Лифи, кръстен на името на пакостливия келтски дух Фука, съответстващ на английския Пък.

1365

Така са наричали вид бадемов кекс, обилно напоен с алкохол.

1366

Според повечето джойсоведи, освен препратка към статуите на богини, които Блум разглежда в музея по-рано същия ден, това е и намек за Джон Ръскин (1819–1900), предшественик на естетизма в английската литература, за когото се знае, че през първата си брачна нощ бил толкова шокиран от факта, че жена му има лонни косми, че бракът им останал неизконсумиран.

1367

Съгрешавал съм (лат.).

1368

Известен индиански вожд от племето на сиуксите, побеждава генерал Къстър при Литъл Биг Хорн през 1876 г.

1369

Места, известни с това, че там се е явявал образът на Дева Мария.

1370

Става дума за рицарите тамплиери (храмовници), чийто католически орден е основан в началото на XII в. в Йерусалим за защита на Светите места. Орденът е бил забранен през 1312 г. от папа Климент V. Масоните се смятат за директни наследници на тамплиерите.

1371

Рефренът на „Балада за дебелата Марго“ от Франсоа Вийон (1431–1463). Българският превод на Пенчо Симов гласи: „във нашия бордей, добре познат“. Изд. „Народна култура“, 1971.

1372

Бързо, без протакане (лат.)

1373

Разсеяният (фр.). „Хамлет или разсеяният“ гласи френският афиш на „Хамлет“ в гл.IX. За „Разсеяният просяк“ виж бел.33, гл.IX.

1374

Освен падналия ангел Луцифер („О, това падна“), „Луцифер“ е била и известна по онова време марка кибрит.

1375

Дума с ударение на третата сричка открая.

1376

Срв. Agnus Dei, тоест Агнецът Божий.

1377

„Дай ни мир“ (лат.) — последната фраза в „Agnus Dei“ — една от молитвите за причестяване.

1378

„Несбъднат копнеж и мнителна жена могат всекиго да съсипят“. Из операта „Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер.

1379

Заглавието на приказка от Братя Грим, известна на български като „Приказка за човека, който искал да научи какво е страх“.

1380

Според легендата черните точици зад гръдните хриле на рибата треска представлявали отпечатъци от палеца на св. Петър, който открива в нея парите за храмовия налог. Виж Матей 17:24-27.

1381

Фразата е част от детска песничка, но Джойс също е роден в четвъртък, 2 февруари 1882 г.

1382

В напътствията си към актьорите във втора сцена на трето действие, Хамлет казва: „Всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес — да държи, така да се каже, огледалото пред природата: да показва…“

1383

Намек за това, че при аутопсията на Наполеон френските и английските хирурзи били на коренно различно мнение относно причината за смъртта му, дори по отношение на това дали е била преждевременна или не. За да го злепоставят още повече, англичаните твърдели, че размерите на тялото му са миниатюрни и че имал „женска“ конструкция, намеквайки за прекалено развития му гръден кош (те дори казват „гърди“).

1384

Изфъфленият цитат е от „Хамлет“, трето действие, втора сцена и гласи: „Вдовицата, която взима друг, убийца е на своя пръв съпруг!“

1385

„И роговете на праведника ще се възнесат“ (лат.). Псалом 74:11.

1386

Възбуждащо бельо (фр.)

1387

О, и каква цивка има! (фр.)

1388

Да живее вампирът! (фр.)

1389

Entente cordiale (букв. „сърдечно разбирателство“, фр.) е исторически термин. Отнася се до тесните приятелски отношения, които се установяват между Франция и Англия след 1904 г. в отпор на заплахата на Германия. А „double entente“ означава двусмислено, двойственост. Тук се съчетават двете.

1390

Вълчо, мой (фр.)

1391

На латиница името Ватерло се изписва Waterloo и тук е уместно да споменем, че на разговорен английски „loo“ означава „клозет“, а „water“ е „вода“.

1392

О, по дяволите! (фр.)

1393

Точно такъв е бил семейният герб на рода Джойс от Голуей.

1394

На букмейкърски жаргон това означава, че може да се залага на всеки кон, участващ в състезанието, с изключение на фаворита.

1395

Вид ротативка за залагания с миниатюрни коне върху маса, които се движат с различна скорост.

1396

Така са наричали Скот Джордж Гордън (1770–1836), пети херцог на Гордън, чиито войски са изиграли съществена роля при потушаването на селското католическо въстание в Уексфорд през 1798 г.

1397

По правите пътища! (лат.)

1398

Всички напред! Реверанс! Обратно по местата! (фр.)

1399

Кати Ланер (1831–1915), дъщеря на австрийския композитор Йозеф Ланер, е работила дълги години като главен хореограф на „Английски вариететен театър“ в Лондон. По-горе споменатите две женски имена са на известни учителки по танци в Дъблин.

1400

Балетът, който следва, е по „Танцът на часовете“ от „Джоконда“ на Амилкаре Пончели (1834–1886).

1401

Образувайте квадрат! Напред по двойки! (фр.)

1402

Поклащаме се! (фр.)

1403

Напред! Четири двойки! Пресичате си пътя. Поклон. Сменяте ръцете. Сменяте местата! (фр.)

1404

/Мъжете/ По средата! Дамите се хващат ръка за ръка! Образувате голям кръг /около мъжете/! Заставате гърбом един към друг! (фр.)

1405

Все едно месите хляб! В кръг! Ръцете извити в мост над главата! Като кончета! Завъртане на място! (фр.)

1406

Танцувайте с дамите! Разменете си дамите! Поднасяте букетчета на партньорките си! Благодарите си и се разделяте!(фр.)

1407

Солов танц! (фр.)

1408

Нека множеството богомолци… Нека славеев хор от девици… (лат.)

1409

Лемурите са нощни зли духове или вампири. Празникът им Лемурии или Лемуралии се чествал през май, затова този месец се смятал неподходящ за сключване на бракове. Родителите на Джойс са се венчали на 5 май 1880 г.

1410

О, Боже, не! (фр.)

1411

Няма да служа! (лат.) Виж още Йеремия 2:20.

1412

Името на вълшебния меч в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер (1813–1883). Бил забит до дръжката в един огромен ясен (ясеновият бастун на Стивън). Единствено Зигмунд, бащата на Зигфрид, успява да го изтегли от дънера на ясена с един замах.

1413

Виж бел.54, гл.3.

1414

Джордж V (1865–1936) крал на Великобритания от 1910. Син и наследник на Едуард VII. Известен е с демократичните си разбирания.

1415

Изречението е цитат от „Атаката на леката кавалерия“ от А. Тенисън (1809–1892), който е облечен по този начин от Джойс заради неговия пламенен патриотизъм.

1416

Това си е ваша работа (фр.).

1417

По времето на Джойс боксът е бил рекламиран като „благородното изкуство на самозащитата“.

1418

Името на известна песен от времето на Бурската война.

1419

Виж Иисус Навин 2.

1420

От стихотворението на Киплинг „Разсеяният просяк“.

1421

През 1899 г. се свиква Хагската конференция за „всеобщо разоръжаване“, на която се създава арбитражен трибунал за международни спорове. Един от инициаторите е руският цар Николай II, но, както се оказва по-късно, с това си действие той е целял единствено да спечели време, за да се въоръжи по-добре за предстоящата Руско-японската война.

По повод мирната конференция руският цар Николай II и английският крал Едуард VII са се срещали два пъти: през 1908 и 1909.

1422

Очевиден отглас от две стихотворения на Уилям Блейк: „Коминочистачът“ и „Мерлиново пророчество“.

1423

Шотландски рицарски орден, а магарешкият бодил е символ на Шотландия.

1424

Намек за германския произход на Едуард VII.

1425

Уринирането забранено (фр.).

1426

С теб е един лицемер, твоят баща (араб.).

1427

Вместо обичайния израз „бик на червено“, тук Стивън използва зеления цвят, символ на Ирландия, срещу Джон Бул (бик), символ на Англия.

1428

Стара човекоядка с жълти зъби (фр.)

1429

Известни фамилии на така наречените „диви гъски“.

1430

Полиглотска смесица, намек за имигрантския живот на тези ирландци.

1431

Виж бел.21, гл.10.

1432

Виж бел.49, гл.8.

1433

Това би трябвало да се чете: „За упокой на нейната душа, не щях молитва аз да прочета“ — от баладата „Малкият бунтовник“.

1434

Такива неща се срещат и в Париж (фр.).

1435

Пародиен образ на баба Гроуган от началото на романа.

1436

Символ на Големия глад (1846–1847), когато населението на Ирландия намалява с една трета: милион и половина измират вследствие на глада, един милион емигрират.

1437

Виж бел.9, гл.15.

1438

Буквално това би трябвало да означава „къде е Светият дух?“, но погледнато фигуративно, Стивън присъства като сина, Ирландия в лицето на старата баба Гъми също присъства, тогава излиза, че въпросът всъщност е: „къде е църквата?“. Това тълкуване се подсилва и от следващите, казани на ирландски думи, защото „soggarth aroon“ означава „моят любим свещеник“.

1439

Моят любим свещеник (ирл.)

1440

Иронията тук е в това, че Стивън споменава птица, която символизира смъртта, вместо гълъба, традиционния символ на Светия дух.

1441

Да пребъде Ирландия! (ирл.)

1442

По време на Англо-бурската война повечето ирландци са били пробурски настроени.

1443

Виж бел.26, гл.15.

1444

„Грабеж бърза, плячка тича“ (староевр.). Исая 8:1.

1445

Свети Георги е светец покровител на Англия.

1446

Из „Пророчества на невинността“ от Уилям Блейк, където името „Англия“ е заменено с „Ирландия“.

1447

Картечница „Гатлинг“ по името на създателя й Ричард Джордан Гатлинг (1818–1903).

1448

Според джойсоведите алюзията тук се отнася до гръцкия мит за Кадъм. Преди да построи крепостта на Кадмея, по-късно Тива, той умъртвил страшния дракон и посял зъбите му в земята. От тях изникнали напълно въоръжени войни, които започнали да се сражават помежду си. Оцелели само петима, които помогнали на Кадъм при построяването на крепостта.

1449

Черни свещи, защото започва отслужването на черната литургия. Тя е в чест на Сатаната и представлява изопачение на християнското богослужение.

1450

При черната литургия за олтар обикновено служи тялото на гола жена.

1451

На университетските шапки с четвъртита плоскост над главата, които са част от академичното облекло, на английски им викат маламашки поради приликата си с този зидарски инструмент.

1452

„И ще се приближа до жертвеника на дявола“ (лат.). Сравни с Псалом 42:4.

1453

При отслужването на черната литургия се използва кръв вместо вино като символ на кръвта Христова.

1454

Моето тяло (лат.)

1455

Изписано отзад напред: „Алилуйя, защото се възцари Господ, Бог Вседържител“.

1456

Анаграмата на God (Бог) е dog (куче) и тя се явява нещо като лайтмотив в целия роман.

1457

„(Излезе Юда.) И отиде, та се обеси“ (лат.). Матей 27:5.

1458

Тук и по-горе Стивън отново рецитира „Кой тръгва с Фергус?“ на Йейтс — песента, която е пял по молба на умиращата си майка.

1459

Тъй като Блум не е толкова начетен колкото Стивън, той не разбира, че това е стихотворение от Йейтс и решава, че става дума за някакво момиче, като дори сбърква името.

1460

Така се нарича четвъртата степен в Стария и приет шотландски ритуал на посвещение в масонство.

1461

Макар да се появява за малко, образът на Руди е натоварен с много символи. Той е на единайсет години, тоест на възрастта, на която би бил, ако не бе умрял като бебе. Общо взето, се явява с атрибутите на бог Хермес (Меркурий): сандали (в случая стъклени обувки, които напомнят и за Пепеляшка), крилатата шапка-шлем и вълшебният кадуцей. Агнето, което се подава от жилетката на Руди, също е негов атрибут, защото се явява и като пастир, защитник на стадата. В Омир именно Хермес дава на Одисей вълшебното биле „моли“, което го предпазва от магиите на Кирка.

В християнски контекст Руди може да се разглежда и като пасхалното агне. Жезълът с виолетовата фльонга може да се възприема като кадуцей, но той е и атрибут в католическото богослужение. Накрая името Рудолф се явява комбинация от старонемското hrothi, което означава „слава“ и vulf, което означава „вълк“ и тогава библейската асоциация е за: „… и вълк ще живее заедно с агне“. Исая 11:6.

1462

Трета част. Завръщане у дома

1463

Евмей

Време на действието: един часът след полунощ. Място: файтонджийската бърлога под моста „Луп“. Орган: нерви. Изкуство: навигация. Цвят: няма. Символ: мореплаватели. Техника: класическо повествование.

Съответствия: Одери-козата, тоест Джеймс Фицхарис — Евмей. Морякът — Одисей. Корли — Мелантий, козарят на Одисей, който след завръщането му застава на страната на женихите.

1464

По името на главния дъблински водопровод, захранван от река Вартри.

1465

Популярен през 1904 г. жаргон за файтонджия или кочияш. Идва от библейския Иуй, Намесиевия син, който кара колата си като луд. Виж Четвърта книга Царства 9:20.

1466

Един от епитетите на Юпитер. В превод означава „изпращащ дъжд или дъждоносен“.

1467

Виж Битие 3:19.

1468

Началото на песента на Порция, докато Басанио разглежда ковчежетата. „Венецианският търговец“, Шекспир.

1469

Името на изправителен дом, но в случая може да бъде и нарицателно за затвор.

1470

Събратя (фр.)

1471

Нащрек (фр.)

1472

Става дума за отдел на Дъблинската столичната полиция, в който работели цивилните полицаи.

1473

Графство по източното крайбрежие на Ирландия, северно от Дъблин.

1474

Град в Уексфорд, югоизточна Ирландия.

1475

Тук Стивън сигурно се сеща за пиесата на Робърт Грийн (1558–1592) „Почтената история на брат Бейкън и брат Бънгей“ (ок. 1589–1592), където брат Бейкън, след седемгодишна работа, успява да измайстори говоряща „бронзова глава“.

1476

„Макар и да не ми е чуждо нещастието, научих се да помагам на нещастните“ (лат.). Тук Стивън цитира доста произволно думите на Дидона от Вергилиевата „Енеида“. „Non ignara mali miseris succurrere disco“ (1:630).

1477

Немският цигулар и композитор Карл Роса, основател на оперен театър през 1873 г., гастролирал на няколко пъти в Дъблин, където се радвал на огромна популярност.

1478

Рядка птица (лат.)

1479

Сорт долнокачествено и евтино какао.

1480

До 1967 г. петъкът е бил задължително безмесен ден за всички ирландски католици.

1481

Прототипът на Мълиган, приятелят на Джойс Оливър Сейнт Джон Гогарти наистина спасява човек, но не в посочените в текста курортни места, а насред Дъблин, от река Лифи, която пресича града.

1482

Курво, Пресвета Дево, той трябваше да ни върне парите! Не съм ли прав? Спукан задник такъв!/ Дайте да си изясним въпроса. Още по половин суверен… / А, значи това казва!/ Отрепка! Да пукнат мръсните му предци! (ит.).

1483

Виж бел.37, гл.V и бел.49, гл.7.

1484

Хладнокръвие, невъзмутимост (фр.)

1485

Правилният израз е Bella Poesia (ит.)

1486

Тук Блум се опитва да каже „искам красива жена“ на италиански, но „беладона“, известна още като старо биле, е отровно растение, което се употребява в медицината.

1487

„Ромео и Жулиета“, второ действие, втора сцена.

1488

Виж бел.16, гл.10.

1489

Виж бел.29, гл.13.

1490

Поема от Алфред Тенисън.

1491

„Индиански колиби“ (исп.). Бени е провинция в североизточна Боливия, но нека припомним, че Боливия няма излаз на море и е малко вероятно моряк да е проникнал в нейната вътрешност в края на XIX в.

1492

Пощенска картичка, г-н А. Буден, галерия Бечи, Сантяго, Чили (исп.), където „boudin“ на френски означава „кървавица“, а „becchi“ или „becchino“ на италиански означава „гробар“.

1493

Това са дните, в които по времето на Джойс са пътували корабите между Дъблин и Лондон.

1494

През 1901 и 1902 големите подобрения на такива известни туристически обекти в Лондон като Тауър, Уестминстърското абатство и Парк Лейн, в сърцето на Мейфеър — тогава, а и сега може би най-светският лондонски квартал, — са били широко рекламирани във връзка с коронацията на Едуард VII.

1495

„Хамлет“, цитат от известния му монолог „Да бъдеш или не?“.

1496

Изразът е заимстван от „Малката Дорит“ на Чарлс Дикенс и е бил много популярен по времето на Джойс. Първото изречение на глава X, „Съдържаща цялата наука на управлението“, гласи: „Министерството на разтакаването (както всички знаят, без да им се казва) е най-важното правителствено ведомство.“

1497

Цитат от стихотворението на Томас Грей (1716–1771) „Елегия, написана в селското гробище“. По-късно Томас Харди използва израза за заглавие на своя роман „Далеч от безумната тълпа“ (1874).

1498

Гледка, изглед (фр.)

1499

Виж бел.24, гл.10. Хаут е свързан с неговото име, защото той го завзема с надеждата да спре там дебаркирането на английски подкрепления, тъй като Хаут е бил главното дъблинско пристанище.

1500

Легенда за една ирландска девойка, която отвлякла сина на лорд Хаут.

1501

Английският крал Джордж IV (1762–1830) акостира именно в Хаут при посещението си в Ирландия през 1821 г., което се смятало за особено важно, тъй като било първото на английски монарх от повече от един век.

1502

Цитат от стихотворение на Алфред Тенисън.

1503

Става дума за колоната на Нелсън в центъра на Дъблин, откъдето тръгват доста маршрути към Хаут.

1504

Развръзка (фр.)

1505

Веднага след убийствата в парка „Феникс“ на 6 май 1882 г. се понесла мълва, че убийците са чужденци, доведени от Европа или Америка. Причината е не в използването на ножове, а че точно тогава, на 2 май 1882 г., Парнел е бил освободен от затвора и цяла Ирландия била обхваната от оптимизъм за скорошно споразумение между него и Гладстон.

1506

Отново цитат от Томас Грей. Този път от „Ода за един далечен изглед към колежа Итън“.

1507

Норт Бул е пясъчен остров край Долимаунт, североизточно от Дъблин.

1508

Джон Милтън в „Лисид“.

1509

Дъблинската организация на морските спасители се състояла от доброволци и се издържала от частни дарители. Веднъж в годината, обикновено в неделя, правели демонстрация на уменията си с цел набиране на средства.

1510

Името на ирландска балада, в която бащата съветва своя син.

1511

Тук джойсоведите дават различни тълкувания на числото 16. Повечето го свързват с нумерологията, където то означава хомосексуалност. Други го свързват с 16 юни — денят на действието в романа, а трети с това, че разликата във възрастта между Стивън и Блум е 16 години.

1512

Жаргон за проститутка, тъй като проститутките винаги първи посрещали акостиращите военни кораби и канонерки.

1513

Перифраза на Матей 10:28.

1514

Авторитетът е Тома Аквински, който твърди в „Сума на теологията“, че човешката душа е нетленна, защото нещо може да бъде тленно или само по себе си (per se) или по случайност (per accidens), защото тленността съществува там, където има противоречие, а душата е проста материя, без противоречия и следователно нетленна.

Според него в основата на природата лежи Божият разум, създал света от нищо. Материята е само пасивна възможност. Богословската система на Тома Аквински е официалната философия на Ватикан.

1515

Блум, изглежда, не е много наясно с химията, защото формулата на медния сулфат е друга, а именно CuS0₄.

1516

С тих глас (ит.)

1517

Антонио от „Венецианският търговец“.

1518

Шхуната „Хеспер“ от баладата на Хенри Лонгфелоу (1807–1882) „Крушението на Хеспер“.

1519

Тук вероятно има някакво объркване между ацтеки и аскети, или йоги. Текстът като че ли повече говори за аскети, въпреки че кралете на ацтеките наистина са били почитани като богове.

1520

Лудвиг е сценичният псевдоним на Уилям Ледуидж (1847–1923), известен дъблински баритон.

1521

Непременно (фр.)

1522

Роберто открадна нещата му (ит.).

1523

Данте бил влюбен във флорентинката Беатриче Портинари (1266–1290), която обаче се омъжва рано за Симон деи Барди, откъдето и „триъгълникът“, очевидно „равнобедрен“, поради това, че Данте сам се отдалечава в отношенията си с нея, като силно идеализира образа й.

1524

Леонардо също е флорентинец, но тук се намеква затова, че неговата „Мона Лиза“ често се свързва с любимата на Данте Беатриче.

1525

Тоест св. Тома Аквински; Канино — от куче. Виж бел.142, гл.9. Връзката между Данте и св. Тома Аквински се състои в това, че Данте изцяло построява своята „Божествена комедия“ върху неговата философия и теология.

1526

Вероятно става дума за нос Хорн, опасно място за всички мореплаватели.

1527

Става въпрос не за норвежкия платноход „Палме“, който заседнал край брега на Бутърстаун на 24 декември 1895 г. Две ирландски спасителни лодки се опитали да спасят екипажа му, но едната се обърнала и всичките петнайсет души на борда загинали, а другата изобщо не успяла да стигне до платнохода. Екипажът на „Палме“ бил спасен чак на 26 декември. „Бурята на Бъдни вечер 1895“ е стихотворението поместено в „Айриш Таймс“ на 16 януари 1896 г.

1528

Запознат с, наясно с (фр.)

1529

Капитан Джон Ливър наистина е съществувал, притежател на кораби по линията Голуей — Халифакс в средата на XIX в., но тук морякът бърка името му с песента „O, Johnny, leave her, leave her“ тоест „напусни я“, което звучи като „ливър“.

1530

Джем Мълинс (1846–1920) — ирландски патриот и лекар. Израства в крайна бедност, като работи на полето от единайсетгодишен. Самообразова се и през 1881 г. взима диплома за лекар. Парнел го е обичал като приятел и се е възхищавал на силата и упоритостта му.

1531

Тук са смесени два цитата от най-известния монолог на Хамлет: „такъв завършек би трябвало да бъде блян за всеки“ и „да бъдеш или не?“

1532

Виж бел.38, гл.5.

1533

Намек за баснята на Езоп „Кучето с мръвка“. Като забелязало сянката си във водата, помислило я за друго куче с по-едра мръвка, изпуснало своята и се хвърлило да грабне мръвката на другото куче.

1534

Притчи Соломонови 15:1.

1535

„… техни са и отците, от тях е и Христос по плът“… (лат.). Послание на св.ап. Павел до Римляни 9:5.

1536

Известната мисъл принадлежи на френския философ Жозеф Мариа, граф дьо Местър (1753–1821).

1537

Виж бел.47, гл.10.

1538

Според френолозите изпъкналостите зад ушите на човек определяли неговата враждебност. Освен това се смятало, че хиперактивната щитовидна жлеза води до агресивност у някои хора.

1539

Става въпрос за Испанско-американската война, продължила от 23 април до 12 август 1898 г., когато испанците претърпяват катастрофална загуба.

1540

Блум очевидно смята, че назадничавостта на Отоманската империя, както и лошата турска армия се дължат на мюсюлманското вярване, че който загине в боя, отива направо в рая.

1541

Тоест, че енорийските пастори на римокатолическата църква са събирали пари под лъжливия предлог, че влизането на човека в рая зависи от тяхното „ходатайство“.

1542

„Пропорционално“, но в случая вероятно „вкупом“(лат.)

1543

Тук Блум перифразира латинската поговорка Ubi bene, ibi patria, тоест „където е добре, там е родината“. Девиз на безотечествениците.

1544

За момента (лат.)

1545

Въпросният параграф втори забранява подбуждане на жени към незаконни сексуални деяния. Някои от джойсоведите твърдят, че тук има объркване и че Джойс вероятно има предвид не параграф втори, а единайсети, който е за осъждане на хомосексуалисти, същият, по който е бил осъден и Оскар Уайлд. Дали Джойс е искал да направи връзка между двамата дъблински ексцентрици, остава неясно, тъй като в текста не се споменава в какво се състои ексцентричността на О’Калахан. Други от джойсоведите твърдят, че той просто е объркал две (римско) с единайсет (арабско), които в съдебните документи се изписвали почти еднакво.

1546

Нека припомним, че това е числото, татуирано върху гърдите на моряка. Но според Стюарт Гилбърт, един от тълкувателите на Джойс, проститутките в Италия използвали числата шест и шестнайсет, като кодирани наименования за два различни вида любов, които предлагали на клиентите си.

1547

През XIX в. татуирането е било на мода сред аристокрацията на Европа. Татуировки са носели Едуард VII (когото най-вероятно Блум има предвид), Джордж V, руският цар Николай II, испанският Алфонсо XII, че дори и лейди Рандолф Чърчил, майката на сър Уинстън Чърчил.

1548

Тук отново не става ясно дали Джойс има предвид бракоразводно дело, в което е било замесено името на Едуард VII, тогава херцог Корнуолски, или пък друго дело, в което двама чиновници от Дъблинския замък, единият на име Корнуол, са били въвлечени в общество на хомосексуалисти, свързано с високопоставени личности.

1549

Героиня от пиеса на Томас Мортън (17647–1838), символ на английското разбиране за благоприличие, която изобщо не се появява на сцената, но всички останали персонажи непрестанно се чудят какво ли ще си помисли или каже тя във връзка с действията им.

1550

Този термин е въведен за пръв път в книгата „В най-тъмната Англия и изходът от нея“ (1890) на генерал Уилям Бут, основател и лидер на „Армията на спасението“, в която твърди, че десет процента от населението на Англия тъне в мизерия и дългове, и именно тях той нарича „декласираните десет“.

1551

Фраза от химна „Срещу безделието“ на Исак Уотс (1674–1748).

1552

Очевидно репортаж за Руско-японската война.

1553

Съкращение на „Requiescat in pace“ (лат.), тоест „почивай в мир“ или в случая „мир на праха му“.

1554

Има само едно послание на св.ап. Павел до евреите.

1555

Много стар и отдавна излязъл от употреба израз, който означава да правиш глупави словесни грешки, но тук по-скоро се намеква за болестта шап, която поразява устата и краката на добитъка и за която има репортаж във вестника, който четат, най-вероятно от господин Дийзи.

1556

На 6 декември 1890 г. в зала №15 на английския парламент ирландската парламентарна партия, водена от Тимоти Майкъл Хийли, прави опит да отстрани Парнел от лидерското място, ала той се спасява с помощта на техническа формалност. Хийли и неговите привърженици обаче успяват да разцепят партията с четирийсет и пет гласа срещу двайсет и шест и оттеглянето на въпросните четирийсет и пет души силно подкопава позицията на Парнел.

Този и следващите абзаци изобилстват с факти, както и с измислици, от живота на Парнел. Виж още бел.23, гл.2.

1557

На 27 септември 1891 Парнел говорил на голям митинг в Голуей при проливен дъжд и през следващите няколко часа нямал възможност да се преоблече. След този случай и без това крехкото му здраве се влошава.

1558

Тук Джойс визира лидерите, които идват след падането на Парнел: Тимоти Хийли, Джон Редмънд, Джъстин Макарти и др.

1559

Вестникът „Юнайтид Айърланд“ бил създаден през 1881 г. да прокарва възгледите и политиката на Парнел. По време на кризата през декември 1890 г. главният му редактор Матю Бодкин пръв заема позиция против Парнел. Когато на 10 декември Парнел се връща в Дъблин, той уволнява Бодкин, но още същата вечер, докато Парнел е на някаква среща, антипарнелистите завземат отново редакцията. Парнел и привържениците му нахлуват на следващия ден и си връщат вестника. Тогава антипарнелистите, вече „потушени“ основават друг вестник „Непотушимите“, за да дадат гласност на своето опозиционно мислене.

1560

Известен съдебен случай, когато австралиецът Артър Ортън се представя за изчезналия заедно с кораба „Бела“ Тъчборн, наследник на голямо богатство, чиято майка отказва да повярва, че е мъртъв, и продължава да издирва информация за него.

1561

Капитан О’Шей наистина се опитал да се възползва от връзката на жена си с Парнел, като получи някакво политическо назначение.

1562

Става дума за баснята на Езоп „Магарето, което се преструвало на куцо, и вълкът“.

1563

Цитат от поемата на Томас Мур „Песента на О’Рорк, принц на Брефни“ от цикъла „Ирландски напеви“.

1564

Линдли Мъри (1745–1826) — англо-американски граматик с много трудове. Неговият учебник по граматика се използвал в училищата на Англия и Америка в продължение на петдесет години.

1565

Изискан (фр.)

1566

Решение за развод, което влиза в сила след даден срок, ако не се повдигне допълнително възражение (лат.).

1567

Всъщност Матю Бодкин, който превръща парнелисткия вестник в антипарнелистки, е само изпълняващ длъжността в отсъствието на титуляря Уилям О’Брайън (1852–1929), който в момента на събитието е в Америка за набиране на средства. По-късно О’Брайън става една от най-изявените фигури на антипарнелистката коалиция.

1568

Става дума за Джон Хенри Ментън.

1569

Жаргон за доносник.

1570

Виж бел.179, гл.15.

1571

Условие, без което не може (лат.)

1572

Уилям Е. Форстър (1819–1886) — главен секретар за Ирландия, който дължи прозвището си на факта, че предложил Кралската ирландска жандармерия да стреля по протестиращите тълпи с едри сачми, по хуманни причини, както се изразил.

1573

В периода 1849–1882 г. земята на стотици хиляди ирландски арендатори била насилствено отнета заради тяхната невъзможност или нежелание да си плащат арендата. Тези конфискации съвпадат с период от няколко поредни години на много слаба реколта и настъпилия следствие на това голям глад в Ирландия. Тук Блум намеква за създаването на така наречената Поземлена лига.

1574

Майкъл Давит (1846–1906)-ирландски патриот и политик, който основава Поземлената лига през 1879 г. и помага на Парнел да обедини двата големи политически въпроса, а именно поземлената реформа и самоуправлението на Ирландия. Въпросното обвинение, че „е отишъл по-далеч и от…“ се състои в това, че докато Давит настоява селяните да бъдат оземлени с помощта на обществени фондове, Парнел отива по-далеч, говорейки за аграрен социализъм.

1575

Така Колридж описва булката в първата част на „Поема за стария моряк“.

1576

Тоест играч на крикет, тъй като бухалките в крикета се изработват от върбово дърво.

1577

Съкратено от Нотингам.

1578

Пророк Авакум 2:2.

1579

Тоест Морфей.

1580

Тук Блум обърква Мейербер с Меркаданте (1795–1870), италиански композитор. Става дума за неговата оратория „Седемте сетни слова на нашия спасител на кръста“.

1581

Дуайт Муди (1837–1899) и Айра Санки (1840–1908) — американски проповедници, които се радвали на голяма международна известност; първият изнасял проповедите, а вторият само пеел.

1582

„В свирене прахоса годините си Джон Дауланд“ (лат.). Джон Дауланд (1534–1626) — английски изпълнител на лютня и композитор.

1583

Dux е зададената тема в контрапунктичната музика, а comes — отговорът.

1584

Уилям Бърд (1543–1623) — английски изпълнител на църковна музика.

1585

Томас Томкинс (1572–1656) — автор на мадригали.

1586

Джон Бул (ок. 1562–1628) — английски органист и композитор, професор по музика в Оксфорд. По-долу в текста Блум го обърква с така наречения Джон Бул, тоест типичният англичанин, по името на прост фермер от памфлета на Джон Арбътнот (1667–1735).

1587

Намек за популярното вярване, че колективният живот на пчелите е устроен по по-съвършен начин от този на човека.

1588

Все популярни навремето вярвания, че алигаторът може да бъде укротен, като го погалиш, че петелът може да бъде хипнотизиран, като очертаеш около него тебеширен кръг, че ако гледаш тигър право в очите, ще го усмириш. А уловените китове наистина често са имали по гърба си забити остриета от предишни нападения.

1589

В средата на делото или направо на въпроса (лат.)

1590

Ян Питерсзон Свелинк (1562–1621) — холандски органист и композитор. Заглавието на споменатата тук песен „Животът на мойте млади дни има край“ е преиначено от Стивън.

1591

Йоханес Йееп (ок. 1582–1650) — немски композитор и капелмайстор. Сред творбите му има както псалми, така и светски песни, които са били много популярни през XVII в.

1592

„От коварството на сирените поетите съчиняват поеми“ (нем.).

1593

„… където ангелите не смеят“ е продължението. От „Есе върху критиката“ на Александър Поуп.

1594

Тук четките на миялната кола очевидно са оприличени на косите, които древните келти са прикачвали към колелата на колесниците си.

1595

„И всички кораби са разбити“ мисли си, че пее Стивън, бъркайки немското „brücken“ (мостове) с английското „broken“ (разбит).

1596

И двата курсива са откъси от популярна ирландска балада.

1597

Итака

Време на действието: два часът сутринта. Място: къщата на Блум на улица „Екълс“ №7. Орган: човешкият скелет. Изкуство: точните науки. Цвят: няма. Символ: кометите. Техника: катехизис, тоест изложение на темата, в случая повествованието, чрез въпроси и отговори.

Съответствия: Бък Мълиган — Антиной, първият от женихите. Бойлан — Евримах, вторият от женихите. Разумът — лъкът на Одисей. Скрупулите — женихите. Съответствията на Стивън и Блум са ясни от предишните глави.

1598

Тоест петък, денят преди еврейския шабат. Евреите смятат петъка за нещастен ден, защото според тяхната традиция това е денят на грехопадението, когато Адам и Ева били изгонени от райската градина. Християните също го смятат за нещастен, защото Христос е разпнат в петък.

1599

Кормак Макарт (254–266) се задавил с рибена кост, доста символичен край, като се имат предвид легендите, според които именно той пръв се покръства в християнство. Докато официалната версия е, че св. Патрик покръства Ирландия, но това става по-късно, през 432 г. Виж още бел.82, гл.8.

1600

Индикт се нарича цикъл от петнайсет години при старото леточисление, въведен от император Константин Велики.

1601

1904-а наистина е била високосна, а празникът Възнесение Господне тогава се паднал на 12 май. Началото на еврейската 5664 г. започнало на 10 септември 1904 г., а на мюсюлманската 1322 — на 18 март 1904 г.

Изредените в абзаца показатели се отнасят до методите на изчисляване на датата, на която да се празнува Великден, тъй като от него зависи църковният календар на цялата християнска година.

MXMIV = 1904 г.

1602

Виж още бел.127, гл.15.

1603

Меркатор с истинско име Герхард Кремер (1512–1594) — фламандски географ картограф. Автор е на картографски проекции, от които най-известна е цилиндричната равноъгълна (Меркаторова) проекция, по която изработва световна карта на морските пътища през 1569 г.

1604

Вид чаша със специален капак, който предпазва мустаците от потопяване в течността.

1605

За смисъла на „кинетичен“ тук се налага да цитираме думи на Стивън Дедалус от „Портрет на художника като млад“, където той казва: „Истинското изкуство никога не възбужда в нас кинетични чувства — желание или отвращение. Желанието ни тласка да се приближим към нещо, да го обладаем; отвращението ни тласка да се отдалечим от нещо, да го отхвърлим. Това са кинетични емоции. Следователно в случаите, когато са налице — при порнографията и дидактиката, — не можем да говорим за истинско изкуство. Ето защо естетическата емоция (в общия смисъл на думата) е статична.“

1606

Празникът на влюбените Св. Валентин.

1607

Намек за вярването, че преди потопа средната възраст на човека е била няколко стотици години.

Оттук нататък изчисленията на Блум са доста погрешни, особено що се отнася до съотношението между възрастите на двамата. Тоест вместо да умножава по 17, той умножава по 70, откъдето се появяват и тези космически цифри.

1608

Тъй като бащата на Блум е мъртъв, те вече не са единосъщни, а транссъщни. Докато при Стивън единосъщието може да се тълкува не само буквално, но и фигуративно, тъй като него го занимават теологичните въпроси за връзката между Отеца и Сина, а в „Сцила и Харибда“ — и за отношението между бащата-призрак и Хамлет.

1609

Доктор Дик е псевдоним на дъблински писател на лековати стихчета за пантомими, а Хеблон — на дъблинския адвокат Джоузеф О’Конър, чийто „Студии в синьо“ описват по доста забавен, но и вулгарен начин случки от потайния живот на Дъблин.

1610

Денят на св. Алойзий Гонзага (1568–1591) се празнува на 21 юни. Младеж от богато семейство, той се присъединява към ордена на йезуитите и отива да помага на болните от чума. Заразява се и умира съвсем млад, затова е светец-покровител на младостта. Самият Джойс взима за свое средно име името Алойзий: Джеймс Алойзий Джойс.

1611

По аналогия с библейския Анания.

1612

Даниъл Мендоса, английски шампион по бокс от 1792 до 1795 г.

1613

Песен на песните 4:3 и 6:7.

1614

Приблизителен превод: „Дълбоко в сърцето си лелея/ да сгрява ме душата на Юдея“ (ивр.). Това са началните думи на националния химн на Израел. Стиховете са на поета Нафтали Херц Имбер (1856–1909).

1615

Споменатите тук исторически личности са писали за външния вид на Христос, макар и да не са го описвали по начина, по който прави това Стивън. Лентул Роман или Публий Лентул е личност, за която се твърди, че бил управител на Юдея преди Пилат Понтийски и бил изпратил писмо до метрополията, съдържащо описание на Христос. Думата „сесквипедален“ е доста озадачаваща, тъй като значи „многосричен“, но тук очевидно е използвана в смисъл на „много дълъг“, „много висок“. Други джойсоведи твърдят, че Стивън е искал да каже „висок шест фута“ или приблизително метър и деветдесет. Същата височина се споменава и в „Стивън хероят“, която като книга до голяма степен се покрива с глава V от „Портрет на художника като млад“.

1616

Героиня от разказа на Джойс „Прискърбен случай“ от сборника „Дъблинчани“.

1617

Тихо, тайно (лат.) — така свещеникът чете първата част на евхаристийната молитва.

1618

Modus peregrinus — „начин на пътуване“ (лат.), в случая „на изселване“.

„Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов — от другоплеменен народ…“. Във втора песен на „Чистилище“, „Божествена комедия“, изд. „Народна Култура“, 1975; душите на мъртвите пеят същия псалм на изхода „In exitu Israel“.

1619

Става въпрос за числото π, което не може да се изрази като точна обикновена или десетична дроб, затова задачата за построяване на квадрат, еднакъв по площ на даден кръг, е нерешима.

1620

Книга на Еклисиаста 1:2.

1621

Тоест величина, която може да се наблюдава с невъоръжено око. След нея звездите могат да се наблюдават само с телескоп.

1622

Вероятно става дума за Малката мечка.

1623

Симон Марий (1570–1640) германски астроном, който едновременно с Галилео Галилей открива спътниците на Юпитер през 1610 г.

Джузепе Пиаци (1746–1826) италиански астроном, известен с това, че открива първата фиксирана малка планета, астероида Церера, през 1801 г., а и с това, че издава внушителен каталог със 7646 звезди през 1814 г.

Льо Верие (1811–1877) френски астроном, който математически изчислява положението и орбитата на Нептун.

Сър Уилям Хершел (1738–1822) английски астроном, основател на звездната астрономия. Открива Уран през 1781 г.

Йохан Гале (1812–1910) германски астроном, който с телескопични наблюдения потвърждава съществуването на Нептун така, както това вече е предсказано от изчисленията на Льо Верие.

1624

Доста точна формулировка на третия закон на Кеплер за движението на планетите.

1625

Либия се нарича екваториалната област на Марс, кръстена така от италианския астроном Джовани Скиапарели (1835–1910), който изучава географията на Марс и неговите „канали“.

1626

Когато при новолуние се различава, макар и едва бледнеещ, и дискът на старата луна, това се смятало за лошо знамение.

1627

„Утопия“ е въображаемият остров от едноименното произведение на Томас Мор (1478–1535), но освен това в превод означава и „не (съществуващо) място“.

1628

Това са имена, които фигурират не в астрологията, а в селенографията, изучаваща лунната повърхност.

1629

Тъй като въртейки се около оста си, тя винаги остава обърната към земята с едната си страна.

1630

Тук схоластичният проблем, който Стивън повдига, се състои в това, че след като Христос е и от човешка и от божествена точка съвършен, тоест няма нищо в повече, нито в по-малко, тогава обрязването не нарушава ли съвършенството на неговото цяло. Отговорът на църквата е, че той приема „обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата“, както това се казва в посланието на св. Павел до римляни, гл.4, която се чете по време на службата на 1 януари. Тоест, чрез обрязването Христос не се променя, а само получава „знак или печат“.

Вторият въпрос в същия абзац е дали на крайната плът или препуциума, като част от Христовото тяло, се полага латрия, тоест обоготворяване, което дължим единствено на Бога, или хипердулия, тоест онзи вид уникално почитане, което се различава съществено от богопочитанието и което дължим единствено на Дева Мария, като най-свята сред простосмъртните.

1631

Една от битките по време на Англо-бурската война.

1632

По желание, силно… оживено… измъкващо се (вм. обичайният музикален термин ritardando, което означава постепенно забавяне).

1633

Този списък с книгите на Блум е доста странен, защото някои от заглавията са на съществуващи книги, съвсем правилно цитирани, докато други — не. Някои от заглавията просто наподобяват съществуващи книги, но има и такива, които са измислени от Джойс.

1634

Пасиви и активи (нем.)

1635

Виж бел.2, гл.4.

1636

Село в града (лат.)

1637

Където си здрав (ит.) — популярно наименование на курортни санаториуми.

1638

Винаги готов (лат.)

1639

Маркиз Рипън (1827–1909) и Джон Морли (1838–1923) са английски политици, симпатизирали на Ирландия.

1640

Виж бел.17, гл.4.

1641

Паразитното растение в случая е имелът, който е свещен за друидите.

1642

Наблюдателница (ивр.). Виж Битие 31:49.

1643

Когато Гладстон става министър-председател за трети път на 1 февруари 1886, за всички е ясно, че това е станало с помощта на Парнел и срещу обещанието да прокара законопроект за самоуправлението на Ирландия. Гладстон внася законопроекта още през април, но той бива отхвърлен не само от опозицията, но и от членове на собствената му партия и правителство. Гладстон подава оставка на 26 юни същата година.

1644

На английски имената на дните от седмицата се пишат с главна буква.

1645

Разтълкуваната криптограма е: „Марта Клифорд, Долфинс Барн“, в която кодът е обърната отзад напред азбука, а именно от Я до А. Когато двете азбуки се наложат една върху друга, на местата на верните букви се поставят съответстващите им от обърната азбука.

1646

Виж бел.33, гл.9.

1647

Виж бел.14, гл.7.

1648

Сърцето… Бог… твоето (нем.).

1649

Аптекарска мярка, равна на 20 грама.

1650

Четирите съгласни на еврейското име на Господа Йахве, които се изписват като JHVH, JHWH, YHVH или YHWH. Тук непроизносимостта не е защото името се произнася трудно, а защото е толкова свято, че всяко произнасяне би го осквернило.

1651

В случая робски, тъй като „илот“ се нарича човек от поробеното население в древна Спарта, което било собственост на робовладелската държава.

1652

Около кантората на съдебния пристав често се навъртали безработни в очакване да ги изпратят по някоя неприятна поръчка, обикновено събиране на дългове и налози.

1653

Тук е интересно да се отбележи, че през 1904 г. в Дъблин право да гласуват са имали само хора, които плащат данъци, но не и онези, които живеели на социални или църковни помощи.

1654

Името Килдеър произлиза от ирландското Cilldara и означава „Църквата на бука“, тоест дървото е бук, а не бряст. Там, под един бук, се намирала килията на св. Бригита и там тя основава своята религиозна общност.

1655

Въпросният О’Хара, на служба в британския гарнизон в Гибралтар, наистина станал прочут бикоборец.

1656

Навремето вярвали, че ескимосите ядат много и всякакви мазнини, за да се предпазват от студеното време.

1657

Цитат от известния монолог на Хамлет „Да бъдеш или не“.

1658

Италианска поговорка: Vedi Napoli, e poi muori, тоест „Виж Неапол и умри“.

1659

Така римляните са наричали съзвездието Голямата мечка.

1660

Изход 13:21.

1661

„Никой“ е името, с което Одисей се представя на циклопа Полифем.

1662

Тук несъмнено се намеква за нимфата Калипсо, която приютява на острова си Одисей и му обещава безсмъртие, ако остане при нея.

1663

„Телескопски“, защото става дума за Уран и Нептун, които не могат да се наблюдават с просто око.

1664

Така се нарича средството, в превод „явление и истина“, чрез което Бог напътства своя народ и водачите му. Предполага се, че това са били плоски предмети, които първосвещеникът носи в нагръдника си. Според учените става дума за 12 скъпоценни камъка, колкото е броят на Израилевите колена, или пък две еднакви пръчици или камъчета, чрез които след молитва се разбирал Божият отговор — „да“ или „не“.

1665

Очевидно сандвичът със сирене горгонзола може да мине за постна храна.

1666

Симхат Тора или Веселата Тора бележи последния ден от празника Сукот, тоест края на годишния цикъл на изчитането на Тората или Петокнижието.

1667

„Песен на песните“ (ивр.)

1668

Или още всесъжение, тоест жертвоприношение, при което цялата жертва се изгаря. В буквален превод „холокост“ означава „пълна жертва чрез изгаряне“, оттам и съвременното му значение, възникнало след Втората световна война.

1669

Сгрешеният адрес, даден в „Кирка“, тук е вече коригиран.

1670

Гръмотевицата на Зевс, с която той дава съгласието си Одисей да избие женихите, тук се явява само като един скромен, може би квазибожествен пукот.

1671

Въпросът е от типа шеговити загадки, в които римата е по-важна от смисъла. Отговорът тук е: „По долни гащи в тъмната маза“.

1672

Тази целувка е директна отпратка към завръщането на Одисей в Итака. Срв.: „Пред него се ширна земята./ Радост обзе Одисея страдален, когато съгледа/ свидния край. Коленичи и плодната почва целуна,/ вдигна нагоре ръце за молба към свещените нимфи.“

1673

Пенелопа

Време на действието: няма, тъй като Моли не живее живота си по часовник. Място: леглото, тъй като леглото е ключът към събирането на Одисей и Пенелопа. Орган: човешката плът. Изкуство: няма. Цвят: няма. Символ: земята, Моли като майката-земя, като Гея и Телус. Техника: монолог, разделен на осем дълги изречения без пунктуация.

Съответствия: земята — Пенелопа; движението — платното, което Пенелопа тъче и разплита, за да отложи избора на жених.

1674

Тук, както и по-нататък в текста, Моли „пропява“ наум части от песни и арии, които е изпълнявала, затова и на други места ще се явяват тези римувани откъси.

1675

Намек за поверието, че мъж, който има голям нос, има и голям член.

1676

Виж бел.140, гл.15.

1677

О, Пресвета Дево Марийо (ит.)

1678

Белфаст се славел като крепост на протестантството.

1679

Героиня от разказа „Майка“ от сборника „Дъблинчани“.

1680

Моли очевидно се чувства дискриминирана, тъй като баща й е военен, а това автоматично го прави враг в очите на ирландските националисти.

1681

Виж бел.33, гл.9.

1682

Сър Фредерик Робъртс (1832–1914) — роден в Индия, счита себе си за англо-ирландец. Военен с блестяща кариера, отличил се първо в Кандахар, после и в Претория.

1683

Виж бел.38, гл.3.

1684

Стефанус Йоханес Паулус Крюгер (1825–1904) — основател и президент на бурската република Трансваал. По време на Англо-бурската война е един от ръководителите на бурите.

1685

Определена площ от петнайсет акра в дъблинския парк „Феникс“ е била често използвана за военни маневри и паради.

1686

Така викали на Кралския шотландски полк, едно от най-изявените поделения на английската пехотна армия.

1687

Леко въоръжена кавалерия.

1688

Едно от най-кървавите сражения по време на Англо-бурската война било край р. Тугела, където Кралският дъблински стрелкови полк е участвал редом с англичаните. Само че битката не е била спечелена, както си мисли Моли, а напротив, бурите принуждават англичаните да се оттеглят отвъд реката.

1689

Шумна и весела испанска песен.

1690

Само съименница на Кити О’Шей, любимата на Парнел.

1691

Тук става дума за Лили Лангтри (1852–1929) родом от остров Джързи и затова известна с артистичния си псевдоним Джързи Лили. Има любовна връзка с Уелския принц (впоследствие крал Едуард VII), която добила широка публичност. Макар и неталантлива артистка, успявала да пълни театралните салони заради покровителството на принца и голямата си красота.

1692

Намекът за девствения пояс и ножа за стриди вероятно е подсказан от голямата ревност, която господин Лангтри изпитвал към младата си и красива съпруга.

1693

Свойското Франсоа се отнася до Франсоа Рабле (1494–1553). „Гаргантюа и Пантагрюел“, книга първа, глава VI, в която става дума за раждането на Гаргантюа. Срв. „Малко след това тя започна да охка, да стене и да се мята от болки. В миг от всички страни дотърчаха баби, опипаха я отдолу и като се натъкнаха на някакви вонящи кожени парчета, помислиха, че е детето, а те се оказаха чисто и просто чревца, излезли от сфинктера или по вашему — от задното черво, разширено вследствие преяждането, за което стана дума по-горе.“

1694

Вид вино.

1695

Камеронският полк бил сформиран в края на XVII в. от последователите на шотландския проповедник Ричард Камерон. От 1879 до 1882 г. той наистина бил разположен в Гибралтар, а впоследствие сменен от Първи източен полк от Съри, което става ясно по-долу в текста.

1696

Така викали на писоарите.

1697

Според много от тълкувателите на Джойс това начало на четвъртото изречение е звуково подражание не само на свирката на влак, но и на факта, че Моли мастурбира.

1698

„Бон Марше“ е известен универсален магазин в Париж.

1699

Джузепе Конконе (1801–1861), известен италиански учител по пеене и автор на специални вокални упражнения.

1700

Тук контекстът подсказва, че Бел Лейн би трябвало да се намира в Гибралтар, но всъщност е дъблинска улица.

1701

Изчетените от Моли книги включват:

„Сянката на Ашлидайат“ от госпожа Хенри Уд (1814–1887)

„Лунният камък“ от Уилки Колинс (1824–1889)

„Ист Лин или дъщерята на графа“ от госпожа Хенри Уд

„Хенри Дънбар“ от Мери Елизабет Брадън (1837–1915)

„Животът на подсъдимия Юджин Арам“ от Едуард Булуър-Литън (1803–1873)

„Моли бон“ (в превод от ирландски „красивата Моли“) от Маргарет Хънгърфорд (1855–1897)

„Мол Фландърс“ от Даниел Дефо (1660–1731), чието пълно заглавие гласи: „Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс, родена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия, без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние“.

1702

Отличителна черта на живота в Гибралтар било това, че всеки ден топовни гърмежи възвестявали затварянето на градските порти, които се отваряли чак призори на следващия ден.

1703

Генерал Юлисийс Грант (1822–1885), президент на САЩ от 1869-а до 1877-а прави голяма околосветска обиколка в края на втория си мандат и на 17 ноември 1878 г. посещава Гибралтар, където е посрещнат с 21 топовни салюта.

1704

Хорейшоу Спрейг е бил консул на САЩ в Гибралтар отпреди 1873-а до смъртта си през 1902.

1705

Виж бел.26, гл.15.

1706

Гарнър Джоузеф Улзли (1833–1913) — дъблинчанин, прочул се като блестящ командир на британската армия в Африка. Моли бърка първото му име.

1707

Намек за съществуващия предразсъдък, че да се ръкуваш с лявата ръка е израз на враждебност. Тук Моли иска да каже, че един толкова предизвикателен жест би трябвало да привлече вниманието и по този начин да даде възможност за разговор и флирт.

1708

Мадридска рецепта за яхния от домати и червени чушки (исп.).

1709

Очевидно „Как да отговорим…“ е една от главите в наръчника „Дамски писмописец“.

1710

Фуркет, фиба (исп.)

1711

В края на XIX в. само Кралският атлантически военноморски флот на Великобритания е наброявал почти толкова на брой съдове, с колкото е разполагал целият флот на всяка от другите големи морски държави.

1712

Тук Моли казва „ватикан“ вместо „виатикум“, тоест хостията, която се дава на умирающ.

1713

Преди установяването на стандартната пощенска практика хората са гледали на марки, така както се гледа на кафе или листа от чай. Например, ако марката е залепена наопаки в горния десен край, това означава, че получателят трябва да преустанови кореспонденцията; ако е в средата на горната част на плика, че отговорът е положителен и т.н.

1714

Капокин е малко градче на река Блакуотър в графство Уексфорд, южна Ирландия.

1715

На 17 май 1886 г. се ражда Алфонсо XIII, който става крал на Испания от самото си раждане, тъй като баща му Алфонсо XII умира през 1885 г.

1716

Тоест, родена в Гибралтар.

1717

Не става ясно дали е „eau d’Espagne“, тоест „Испанска вода“ или наистина „peau“, което би било „Испанска кожа“.

1718

Кладаският пръстен е от злато и изобразява сърце, обхванато от две ръце. Смята се, че това е келтски орнамент и представлява традиционен годежен пръстен в ирландската провинция Голуей.

1719

Става дума за планинска верига в южната част на Испания, а не в САЩ.

1720

Курортни места в околностите на Дъблин.

1721

В римската и много други митологии солта се смята свещена за така наречените пенати или домашни богове. Съществува обичай да внесеш щипка сол в къщата, преди да се заселиш, за да умилостивиш въпросните богове и да измолиш от тях късмет.

1722

Търговски колеж за секретарки, където се преподава най-вече машинопис и стенография.

1723

Съществува поверие, че когато пришиваш копче или закърпваш дреха направо върху човека, който я носи, това предвещава раздяла с него.

1724

Подобно на българската баница с късмети, ирландците пекат пудинг, в който слагат различни символични предмети. Ако в парчето си пудинг намериш пръстен, чака те женитба, и т.н., ако пък самият пудинг се разчупи още при изваждането му от формата, това означава раздяла.

1725

Сър Мартин Харви (1863–1944) английски актьор и театрален продуцент, който в началото на кариерата си пожънал серия от триумфи на дъблинска сцена. Един от тях е в ролята на Сидни Картън в „Единственият път“, адаптация по „Повест за два града“ на Чарлс Дикенс.

1726

Да кръстосваш приборите си на масата се смята за невъзпитано.

1727

„Съпругата на Скарли“ от Дж. А. Грийн е английската версия на италианската пиеса „Tristi amori“ („Скърбите на любовта“) от Джузепе Джиакоза, играна за пръв път в Дъблин на 22 октомври 1897 г.

1728

Намек за суеверие, подобно на това, че като сложиш нова шапка, ще докараш дъжд.

1729

Отново намек за широко разпространено суеверие, а именно, че ако върху току-що налятото кафе и чай (също така и урина) има мехурчета, тогава те чакат пари.

1730

Тук Моли цитира погрешно началото на стихотворението на Робърт Сауди (1774–1843) „Водопадът Лодор“, който нарича Лахор (град в Пакистан, който през 1904 г. е бил столица на Пенджаб, Британска Индия).

1731

Богаташки квартал в Дъблин.

1732

Виж бел.70, гл.15.

1733

„О, красив ти край туренски“ (фр.) — ария на кралица Маргарита Валоа от операта „Хугеноти“ на Джакомо Майербер (1791–1864).

1734

Фелдмаршал Нейпиър (1810–1890), главнокомандващ английските военни сили в Индия, по-късно на служба в Абисиния (Етиопия). От 1876 до 1883 е бил губернатор на Гибралтар.

1735

Не е ясно за коя мелодия става дума, но изразът „да носиш някого жабешката“ означава четири души да го хванат за крайниците и го носят с лицето надолу, обикновено при пияни или буйстващи хора.

1736

Жаргон за „презерватив“.

1737

Виж бел.30, гл.10. Моли бърка името му с „аристократ“.

1738

Сантиментална опера от Уилям Винсънт.

1739

Марка ирландско уиски.

1740

Тук и малко по-надолу откъслечни фрази от текста на песента „В стария Мадрид“.

1741

Обикновено „картата на желанието“ е деветка купа.

1742

Тук Моли очевидно бърка испанската дума „coronado“ тоест „с тонзура като католически монах“ с „cornudo“, което означава „рогоносец“.

1743

Ирландска улица не, но ирландски квартал е съществувал в Гибралтар.

1744

Намек за еврейския обичай да сложиш ръка или да целунеш мезузата, която представлява парче пергамент, изписано със свещените текстове от Второзаконие 6:4 и 11:13-21, навито на руло и поставено в малка дървена, метална или стъклена кутийка, която се закача на рамката на вратата в много еврейски домове като символ на вярата в Бог.

1745

Как си? Много добре, благодаря, а ти? (исп.)

1746

Хуан Валера-и-Алкала Галиано (1824–1905) — испански писател, поет, литературен критик, политик и дипломат, член на Испанската академия. Ключова фигура в литературния ренесанс от края на XIX в. в Испания. Изискан стилист.

1747

Въпросителните в испанския, както и удивителните, се слагат и отпред, и отзад на изречението, като тези отпред са обърнати наопаки.

1748

Намек за поверието, че използването на нож вместо лъжица (например да разбъркваш с него), носи лош късмет.

1749

Прислужница (исп.)

1750

Две пържени яйца, сеньор (исп.).

1751

„Мъчно ми е за Мазето!, Побързай, силите ме напускат!“ (ит.) — реплики от дует на Церлина и Дон Жуан от операта „Дон Жуан“ от Моцарт.

1752

Намек за прелюбодейката от „Съпругата на Скарли“. Виж още бел.50, гл.18.

1753

Моли се обърква, тъй като няма сведение за съществуването на такава улица в Гибралтар. Улица „Дюк“ има в Дъблин.

1754

Град в южната част на Испания, разположен върху скали и край грамадна пропаст. Наричат го „родина на коридата“, тъй като през XVIII в. именно тук са уточнени нейните правила.

1755

Тук Моли използва английското serene (ясен, ведър) вместо испанското sereno, което означава „нощна стража или полиция“.