Огърлицата и кратуната

ГЛАВА XVIIIСъдията Ди излиза от инкогнито;двама висши дворцови служители се покланят пред по-висшата власт

Кукуригането на петела в кокошарника на двора събуди съдията. Той се надигна бавно от постелята, защото го боляха мускулите, схванати до един. Потрепервайки от хлад, се залови да направи серията загряващи упражнения, които боксьорите използват, за да раздвижат кръвта си. После навлече дългата черна роба от предишната нощ и нахлупи малката шапка. В ръкава си пъхна жълтия свитък с императорския указ.

Когато слезе по стълбите, установи с изненада, че из приемната сноват десетина гвардейци. Дългият заместник на Сю се бе облегнал на гишето и лениво отпиваше чая си в компанията на съдържателя. Лю се надигна да посрещне съдията, поздрави го и му каза:

— Разбрах от сутрешния рапорт на нощната стража, че сте имали спешно повикване около полунощ, докторе. Надявам се да е било момченце? — и когато съдията кимна, той продължи: — Радвам се заради родителите. Още си спомням колко щастлив бях, когато първото ми дете се случи мъжко — той се почеса по носа, явно бе заимствал този навик от своя командир. — Та капитанът ми съобщи, че възнамерявате да го посетите още рано сутринта, и ми нареди да ви придружа дотам. Ала после забелязахме на площада четирима господа, този път в черно, не в сиво. Всякаква паплач броди наоколо, затова капитанът реши, че ще е по-добре да дойдем повече, ваше превъзходителство. Не бихме желали отново да ви се случат неприятности.

— Много съм ви задължен. Хайде да тръгваме. Трябва спешно да говоря с вашия командир.

Щом излезе през портала, той видя четирима мъже в черни одежди, застанали пред „Деветте облака“, да разговарят с едрия съдържател, по чието лице особено ясно личеше затрудненото му храносмилане. Когато зърнаха съдията, те тръгнаха насреща му. Но в следващия миг се появиха маршируващите гвардейци на Лю и четиримата побързаха да свърнат настрани.

Завариха капитан Сю пред огромна купа юфка, която унищожаваше с апетит. Той остави пръчиците и понечи да се надигне, но съдията Ди го възпря.

— Стойте си! Страшно бързам. Първо, много съм ви задължен за навременния ескорт. Второ, искам да окачите на показ пред щаба официалния жълт знак на императора — той извади свитъка от ръкава си и го положи грижливо върху писалището.

На капитана бе достатъчен един бърз поглед, за да се запознае със съдържанието, след което едва не прекатури стола си в порива да скочи на крака.

— Такова, ваша светлост исках да кажа, ваше превъзходителство, аз…

— Дайте незабавно нужните разпореждания, капитане. Нека вашият незаменим Лю донесе ютия и къс фина жълта коприна.

Капитан Сю и заместникът му изтърчаха веднага навън. Официалното окачване на жълтия императорски знак означаваше, че е пристигнал високопоставен сановник със специални пълномощия от господаря император. Това предполагаше, че тази част на града трябва да се огради с кордон от гвардейци, а местните жители да спуснат кепенците и да си стоят по домовете.

Първи се завърна лейтенантът. Съдията Ди пое от него плоския месингов съд с тлеещи въглени и стиснал дългата дръжка, грижливо се залови да изглади навития императорски указ. Зави изгладения вече документ в жълтата коприна и в този момент влезе капитан Сю, който докладва, че официалният знак е окачен и че са дадени съответните разпореждания.

— Добре. Вие, Сю, ще тръгнете веднага за двореца, ще покажете на вашия полковник императорския указ и заедно с него ще отидете при управителя на двореца. Ще съобщите, че императорският следовател нарежда и на двамата да се явят незабавно в градския щаб с минимален брой придружаващи лица на аудиенция в съдебната зала на първия етаж. Бих желал да призоват и главния евнух, но дворцовият правилник не му позволява да напуска поста си при никакви обстоятелства. Кажете им също, че държа на пълна секретност, и искам лично да се уверите, че нито полковникът, нито управителят ще унищожат или ще наредят на друг да унищожи някакви книжа или документи в съответните им служби. Освен това ще добавите, че императорският следовател е загрижен за здравето на госпожа Хортензия и е уверен, че дворцовите лекари ще успеят да я излекуват напълно. Върнете ми истинския документ за самоличност.

Капитанът отключи чекмеджето и подаде с поклон документа на съдията, който продължи:

— Добре е да направим всичко според правилата. Кажете на управителя да ми осигури съдийска шапка и жълт шарф. Ще мина и без церемониална тога. Донесете ми съдийската шапка и шарфа, преди да въведете посетителите в съдебната зала. Побързайте, чака ни напрегната сутрин.

Капитан Сю бе толкова сащисан от всички тези неочаквано връхлетели го събития, че не успя да изрече нито един от въпросите, напиращи на езика му. Само проломоти нещо, докато поемаше почтително жълтия документ с две ръце, и после изтърча навън. Съдията Ди каза на лейтенанта, застанал чинно в очакване на разпорежданията му:

— Първо ми донесете една купа от тази вкусна юфка, Лю.

Изяде бавно и с наслада закуската си върху писалището на капитана, след което нареди на Лю да го заведе в съдебната зала на долния етаж. Тя не беше толкова голяма, колкото в обикновените граждански съдилища, но върху подиума в дъното се виждаше традиционната съдийска маса, покрита с ален плат, а отстрани — малко писалище за военния писар. До стената отзад бе опряна висока поставка с бронзов съд за благовония. Каменният под бе гол.

— Махни ниското писалище, Лю, и сложи по едно кресло от двете страни на съдийската маса. Донеси ми и голям чайник с горещ чай.

Самият съдия се настани в креслото зад масата. След като лейтенантът му донесе чая в огромен синьо-бял порцеланов съд и му напълни една чаша, съдията му нареди да чака отвън и да не пуска в залата никой освен управителя, полковника и капитан Сю. Съдията Ди се облегна в креслото и поглаждайки бакенбардите си, огледа празната зала. Спомни си за собственото съдилище в Пуян. Ако всичко потръгнеше добре, би могъл да се върне там след ден-два.

След като изпи няколко чаша чай, влезе капитан Сю и му подаде жълтия свитък. Съдията се надигна, запали благовонните пръчици в бронзовия съд и положи драгоценния документ пред него, защото именно това бе почетното място за императорски укази.

Капитанът разви загънат в червена коприна пакет. Съдията Ди свали шапчицата от тила си и я замени с висока широкопола шапка от черно кадифе, обшита по периферията със златни ивици, отпред украсена със златната емблема на сегашния му висок пост. Покри с широкия жълт шарф раменете си и отново седна зад масата, като обяви на капитана, че аудиенцията може да започне.

Двойната врата се отвори със замах и към него закрачи управителят на двореца в широките си церемониални одежди от виолетов брокат, извезани със злато, с висока триетажна шапка на главата. След него се появи и полковникът, сияещ в позлатената си ризница с изящно оформени нараменници и нагръдник. И двамата се поклониха ниско, при което дългите цветни пера от златния шлем на полковника докоснаха пода. След това пристъпиха до масата и коленичиха на каменния под.

— Можете да станете — нареди им кратко съдията Ди. — Аудиенцията ни ще бъде освободена от формалности. Поради това ви позволявам да се разположите в тези две кресла отстрани. Капитанът ще остане при вратата, за да се погрижи никой да не ни безпокои.

Двамата му гости заеха местата си със сковани движения. Полковник Кан положи меча си върху коленете. Магистратът бавно допи чашата чай, после се изправи и заговори:

— Негово императорско величие благоволи да ме натовари с разследването на някои произшествия, станали напоследък в Крайречния дворец, които достигнаха своя връх с изчезването на скъпоценност от императорската съкровищница, бисерната огърлица на нейно височество Третата принцеса. Тъй като вие двамата и главният евнух сте най-високопоставените служители в двореца, носите отговорност за всичко това. Надявам се, не е нужно пред вас да подчертавам изключителната сериозност на случилото се.

Двамата мъже се поклониха утвърдително от креслата си.

— Вече приключих с разследването, затова сега ще отидем в двореца, където ще наредя на главния евнух да поиска от нейно височество аудиенция, на която да мога да представя своя отчет. Но се оказа, че кражбата на огърлицата е тясно свързана с друго едно жестоко престъпление, извършено тук, в Речния град. За да успея да изясня заплетената ситуация, искам най-напред във ваше присъствие да приключа с изясняването на това убийство — той се надигна от скамейката и добави: — Приканвам ви да ме придружите до странноприемница „Синята чапла“!