Огърлицата и кратуната

ГЛАВА XXIСъдията Ди прави щастливи двама души и хората, които ги обичат;Дъждовния дракон се завръща при своя притежател

Тревожно смълчани, в коридора го очакваха управителят и полковник Кан. Дебелият евнух стоеше все тъй на колене. Съдията Ди затвори позлатената врата. Подаде плика на управителя и каза:

— Вътре ще намерите пълни подробности за злодеите, замесени в коварния заговор. Върнете се в канцеларията си и се разпоредете незабавно да бъдат арестувани главните виновници. След това ще проведете най-изчерпателно разследване. А вие, полковник, можете да ме последвате. Получих разрешение от главния евнух да премина през моста.

После се обърна към евнуха:

— Водете ни!

Щом тримата стигнаха моста, дебелият евнух удари златен гонг, окачен на мраморна колона. След миг на вратата в другия край се появиха четири придворни дами и двамата с полковник Кан преминаха отсреща. Съдията Ди уведоми придворните, че императорският следовател моли принцесата за аудиенция. Отведоха ги в малка стая, където чакаха доста дълго. Явно принцесата бе все още заета с тоалета си.

Най-после влязоха две придворни дами и придружиха посетителите по един външен коридор до покрита тераса, обградена с тежки червени колони, в източния край на двореца. Оттук се разкриваше чудесна гледка към горския масив чак до високите върхове. Третата принцеса ги очакваше при най-отдалечената колона с кръгло ветрило в ръка. Зад нея бе застанала крехка възрастна жена със сива коса, опъната назад над високото чело. Съдията и полковникът коленичиха.

— Изправете се и докладвайте, Ди! — подкани го със звънък глас принцесата.

Съдията се изправи и с протегнати ръце й подаде жълтия свитък. Полковникът остана на колене.

— Покорният слуга има честта да върне на нейно височество августейшия указ.

Тя направи знак с ветрилото си. Възрастната придворна пристъпи напред. Докато поемаше свитъка от него, съдията забеляза около китката й бяла ахатова гривна във формата на дракон.

— Освен това покорният слуга на короната има честта да върне на нейно височество бисерната огърлица. Крадецът се оказа не дворцов служител, а външен човек точно както благоволи да загатне нейно височество при първата аудиенция.

Принцесата протегна ръка и съдията й поднесе огърлицата с нисък поклон. Тя я плъзна между пръстите си и му нареди, вперила очи в полковник Кан:

— Повторете сега, Ди, последните думи, които ви казах.

— Нейно височество благоволи да каже, че ме натоварва с издирването на огърлицата, с което поставя щастието си в мои ръце — съдията произнесе фразата съвсем автоматично, тъй като сега, когато ясно виждаше лицето й на дневна светлина, го порази приликата на нейните скули и волевата й брадичка с друго едно познато лице.

— Сега вече знаете всичко, полковник. Скоро ще се срещнем отново край тържествено запалени червени свещи.

Полковник Кан се изправи и пристъпи към нея, а блесналият му поглед се сля с нейния. Възрастната жена се взираше в красивата стройна двойка с нежна усмивка върху бледото изтерзано лице. Съдията Ди бързо тръгна към вратата.

Двете придворни дами го поведоха обратно към Златния мост. В другия край търпеливо го очакваше дебелият евнух. Съдията бе изпратен с всички почести. До входа той се обърна и каза:

— Иди да видиш твоя господар. Опасявам се, че е зле — след което се настани в брокатения паланкин и нареди да го отнесат в канцеларията на управителя.

Коридорът бе препълнен с гвардейци и снажни мъже в черни или сиви ливреи, всички въоръжени до зъби, с червени превръзки, на които пишеше „Специални служби“. Покланяха се ниско, когато съдията минаваше покрай тях. Той завари управителя зад писалището му, по което бяха разхвърляни тънки листове хартия. Домакинът вдигна лице към него:

— Вече арестувахме главните престъпници, ваше превъзходителство! С искрено съжаление трябва да доложа, че язвата на злото е обхванала дори и моите собствени служители. А как да постъпим с главния евнух, ваше превъзходителство? Не бихме могли да го арестуваме без…

— Той почина от сърдечна криза — прекъсна го съдията. — При разследването трябва да обърнете специално внимание на един човек, наричащ себе си Хао, и неговите доверени хора, които снощи убиха господин Лан Лю в странноприемница „Синята чапла“. Погрижете се да бъдат наказани безпощадно.

Управителят се поклони. Посочи към своето кресло и каза:

— Моля негово превъзходителство да седне, за да обясня подробно как…

Съдията Ди поклати глава. Свали широкополата шапка и я положи грижливо върху писалището, а на главата си надяна малката черна шапчица. Сетне разви и жълтия шарф, за да постави и него до церемониалната шапка.

— Вече върнах августейшия указ на нейно височество. Отсега нататък съм просто съдията на Пуян. Оставям всичко в достойните ръце на негово превъзходителство.

Управителят го изгледа втренчено.

— Нима искате да кажете, че няма да се възползвате от тази рядка възможност да… Не съзнавате ли, че само да поискате, и в столицата ще ви бъде осигурен висок пост? Лично аз с радост бих ви предложил за…

— Очаквам с нетърпение да се върна към обичайните си задължения, ваше превъзходителство.

Управителят отново го изгледа втренчено. После поклати глава и тръгна към масичката до стената. Взе оттам един меч и го подаде на съдията Ди. Това наистина бе скъпият на сърцето му Дъждовен дракон. Щом съдията го окачи през гърба си, управителят произнесе тържествено:

— Решителните ви действия срещу монасите от Храма на безграничното милосърдие в Пуян накара будистката клика в двореца да ви обяви за свой смъртен враг. А сега сериозно настроихте срещу себе си и влиятелната групировка на евнусите. Искам да знаете, Ди, че имате злостни противници в императорския двор. Но също и верни приятели. Един от тях съм аз.

Тънките му устни трепнаха. За пръв път съдията Ди виждаше управителя да се усмихва. Поклони се и излезе от приемната. Лейтенантът на входа го запита дали желае паланкин, но той отвърна, че би предпочел кон. Портите се разтвориха широко и съдията препусна по мраморния мост.