Ондин

ДЕСЕТА ГЛАВА

Матилда помагаше усърдно на господарката си да се приготви за престоя в Лондон. Опаковаха само най-хубавите рокли. Дворът на Чарлз беше много елегантен и в него се събираха художници, музиканти и поети. Дамите подбираха тоалетите си между най-новите модни кукли, внесени от Франция.

— С вашата младост и красота ще надминете всички, Ондин — отбеляза доволно икономката. — Ако знаете как ми се иска да ви придружа! Дворът е възхитителен!

— Били ли сте вече там?

— Да, с…

— С лейди Женевиев — завърши изречението Ондин и прегърна старата жена.

Матилда изтри една сълза от бузата си и се усмихна.

— Много ми се иска да видя как високомерната лейди Ан ще побледнее от завист, като ви види!

Ондин направи неуспешен опит да отговори на усмивката. Чувствата й бяха толкова противоречиви… Логиката й казваше, че не бива да се появява в двора. Но сърцето й говореше друго. Мъчеше я пареща ревност. Вероятно надменната лейди Ан изобщо нямаше да изпита завист, а щеше зарадвано да падне в обятията на любовника си.

След като Матилда напусна стаята, Ондин запрати една възглавница към стената. Само още една нощ в Чатъм Менър… На следващия ден Уоруик възнамеряваше да тръгне още на разсъмване.

А Уоруик… Какво безсрамие — да отведе жена си в кралския двор, за да може спокойно да се отдава на своите развлечения! Нека се забавлява с метресата си, но не и в нейно присъствие! Не можеше да му позволи това. Колкото и да се гневеше на чувствата си, не можеше да ги потисне. Обичаше го също толкова страстно, колкото и го мразеше.

Тази вечер беше решила да се покаже откъм най-очарователната си страна. Смееше се, бъбреше с Джъстин, шегуваше се. Уоруик беше необичайно мълчалив. Стана още преди Ондин да е изпразнила чинията си и й подаде ръка.

— Защо се оттегляме толкова рано? — попита учудено тя.

— Ще тръгнем на разсъмване и мисля, че трябва да се наспиш.

О, как й се искаше да сложи край на този фарс и да му залепи една плесница… Но се овладя и този път. Само сведе глава, за да прикрие гневните искри в очите си. Не биваше да събужда подозренията му, ако искаше да не пропусне последната възможност за бягство. Надигна се покорно и се усмихна на Джъстин, който също беше станал и се наведе да целуне ръката й.

— Скъпа снахо, моят себелюбив брат ме лишава от компанията ти винаги когато й се наслаждавам особено много. Защо не те срещнах пръв!

— Нямал си късмет — отбеляза Уоруик. — Лека нощ, братко.

— Лека нощ — отговори ухилено Джъстин.

Уоруик отведе жена си в частния им салон и се облегна небрежно на спинета.

— Утре тръгваме, Ондин.

— Да, милорд.

Той пристъпи бавно към нея и плъзна пръст по бузата й.

— След като се противихте толкова упорито на това пътуване, днес сте учудващо покорна. Това е съмнително.

— Нали заплашихте, че ще ме завлечете насила в кралския двор. Така че предпочитам да ви придружа доброволно. А сега ви моля да ме извините, уморена съм.

Без да чака отговор, тя избяга в стаята си. Не смееше да го погледне в очите, за да установи повярвал ли й е или не.

Свали само обувките си и се пъхна под завивките. Колко време щеше да чака? Трябваше да бъде напълно сигурна, че съпругът й е заспал. Щеше да се промъкне в обора, който вероятно беше пуст в този късен час и да открадне кон. Това беше единствената й надежда. Можеше само да се моли Джейк да не пази в коридора и в присъствието на господаря си.

Стори й се, че е минала цяла вечност, а Уоруик все още се разхождаше в салона. Най-после стъпките му заглъхнаха. Сигурно си беше легнал. Светлината, която падаше през полуотворената врата на спалнята й, ставаше все по-слаба. Последните свещи догаряха. Ондин се принуди да изчака още цял час. Господи, дано най-сетне беше заспал…

Тя понечи да стане, но замръзна насред движението. Уоруик стоеше на прага на спалнята й. Луната огряваше подигравателното му лице. Ондин затвори очи, надявайки се той да не е забелязал уплахата й. Времето се влачеше едва-едва. Ондин се вслушваше напрегнато, но не чуваше никакъв шум. Дали Уоруик се беше върнал в стаята си, дали си беше легнал? Тя отвори очи и изпищя ужасено. Мъжът й стоеше до леглото й, опрял ръце на хълбоците. В очите му светеше дяволски огън. Преди Ондин да успее да реагира, той дръпна завивката и разкри напълно облечената й фигура.

— Какво виждам, скъпа жено? Това ли е най-новата мода? — Той приседна до нея и плъзна ръка по деколтето й. — Какъв пропуск от моя страна! Но аз бях готов да се закълна, че имате достатъчно нощници.

— Вървете по дяволите! — изплака безпомощно тя.

— Не, мила моя, аз няма да сляза в ада, а ще отида в кралския двор под ръка с красивата си съпруга. — Той стисна грубо ръката й и я издърпа от леглото.

— Какво искате от мен? — След като планът й се провали, Ондин даде воля на гнева си. — Открихте ме, осуетихте бягството ми. Какво още искате?

Вместо отговор Уоруик я сграбчи за рамото, обърна я и започна да разкопчава роклята й.

— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Дайте ми възможност да поспя поне няколко часа!

— Ако бяхте избягали, също нямаше да се наспите. Стойте мирно или ще накъсам роклята на парченца!

Ондин трепереше с цялото си тяло. Изчака мъжът й да откопчее и последното копченце и се отдръпна настрана.

— Благодаря ви за усилията. Ще се съблека сама.

— Моля, започвайте, скъпа! — подкани я той, без да се помръдне от мястото си.

Ондин му обърна гръб и свали роклята си.

— Продължавайте, графиньо — настоя провлечено той.

Треперещите й пръсти не можаха да се справят с шнуровете на корсета. Най-после и той падна на пода, следван от дантелената фуста. Ондин свали и дългите копринени гащи и се пъхна в леглото само по риза.

— Махнете се най-после! — извика отчаяно тя.

Уоруик изобщо нямаше намерение да изпълни желанието й. Той приседна на леглото и лицето му доби сериозно изражение.

— Защо ви е толкова неприятно да ме придружите в кралския двор?

Гласът му звучеше странно меко и Ондин бързо сведе очи, за да не види топлите златистокафяви искри в очите му. Знаеше, че в следващия миг те могат отново да заблестят сурови и твърди.

— Не обичам аристократите.

— Ако се постараете да ми обясните…

— Разказах ви всичко, което смятам за нужно.

Мъжът въздъхна и стана.

— Съжалявам, че ви причинявам неприятности, но пътуването ще се осъществи. Нямате друг изход, освен да ме придружите.

Той напусна безшумно стаята и Ондин усети как в очите й запариха сълзи на отчаяние. Не, нямаше да се разплаче. Трябваше да измисли нещо ново. Скоро заспа и на устните й заигра доволна усмивка.

Лоти я събуди на разсъмване. След като се изми и облече, тя помоли камериерката да направи прическата й. След това седна с Матилда и Уоруик в частния салон, докато слугите изнасяха багажа.

— Ох! — Изведнъж Ондин изпищя пронизително и се сгърчи от болка. Артистичното й изпълнение беше толкова убедително, че Уоруик се втурна уплашено към нея и обгърна с ръка раменете й.

— Какво ви е, милейди? — извика Матилда. — Нещо с бебето ли?

— Не, не — простена Ондин. — Искам само да си полегна…

Графът отстъпи назад, без да каже дума. Матилда отведе господарката си обратно в спалнята и й помогна да си легне.

— Трябва да разхлабя корсета ви. Не искам да се случи нещо с бебето.

— Но Уоруик…

— Графът ще трябва да замине сам. Легнете удобно, милейди. Ще ви потърся нощница. Господи, аз прибрах всички в багажа!

Ондин потисна с мъка тържествуващата си усмивка. Облегна се на лакът и зачака. Матилда щеше да свърши по-голямата част от работата.

Само след миг обаче две силни ръце я сграбчиха грубо и я вдигнаха от леглото. Очите на съпруга й бяха ледени.

— Милейди има нужда само от малко чист въздух — обяви равнодушно той. — Време е да тръгнем.

— Но, милорд! — възрази укорно Матилда.

— Милейди е здрава като кобилка, само е малко нервна. Не се страхувайте, хладният утринен въздух върши чудеса. — Уоруик изнесе Ондин от спалнята толкова бързо, че Матилда, която продължи да протестира на висок глас, остана далеч назад.

Забравила решението си да се сдържа, Ондин се отказа от безсмислената комедия и заудря с юмруци по гърба му.

— Копеле! Веднага ме пуснете! Мога и сама да вървя!

— Знам го много добре. — Той я изнесе навън и я остави на земята едва пред каретата. На стълбата стояха Джъстин и Клинтън и ги гледаха смутено.

— Милейди имаше пристъп на слабост — обясни небрежно Уоруик.

Не й позволи дори да се сбогува с изпращачите. Настани я набързо на плюшената седалка, затвори вратата, после размени няколко последни думи с брат си и братовчед си.

Само след минута каретата потегли. Уоруик отново седеше при Джейк на капрата. Ондин се облегна назад и захълца отчаяно. Беше толкова изтощена, че не можеше дори да мисли. Вече нищо нямаше значение. Равномерното движение скоро я унесе. Трябваше да се успокои. Докато беше жива, винаги имаше надежда. Само ако успееше да поговори на четири очи с краля…

Когато каретата спря пред крайпътна гостилница, беше късна вечер. Уоруик отведе жена си в кръчмата и остави Джейк да се погрижи за стаята. Докато ядяха печено пиле със зеленчуци и пиеха ейл, Уоруик и Джейк разговаряха за утрешното пътуване. Ондин ровеше омърлушено в чинията си. Изпи обаче няколко чаши ейл с надеждата да се умори и да заспи. И наистина клюмна на масата. Уоруик улови ръката й.

— Елате, ще ви заведа в стаята ни.

— Не…

— Нека милордът ви помогне, милейди — посъветва я загрижено Джейк, — иначе ще рухнете от умора.

Уоруик я поведе грижливо по скърцащата дървена стълба. Стъписана, Ондин установи, че двамата ще спят в една стая. Но бирата и липсата на сън казаха тежката си дума и тя не се възпротиви. Не оказа съпротива и когато графът свали роклята и корсета й. Останала само по риза, тя се строполи в леглото и усети как мъжът й легна до нея. Отпусна се в прегръдките му и веднага заспа. Когато я разтърси поредният кошмар, бе събудена от мекия му шепот:

— Успокойте се, скъпа. Какво е това, което ви измъчва? Спете спокойно, аз съм до вас…

На сутринта Уоруик не й обръщаше внимание, а вечерта я остави на грижите на Джейк в таверната на Мег, която се намираше в предградията на Лондон.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Уоруик седеше в един тъмен ъгъл на таверната, недалеч от масата на Ондин, и неотстъпно наблюдаваше жена си. Ондин разговаряше с Джейк и от време на време избухваше във весел смях. Господи, как се мразеше! Желаеше я така силно, но си забраняваше да се влюби в нея. Трябваше да мисли за Женевиев, за невинната си съпруга, която беше станала жертва на жестоко убийство. Ондин беше само пешка в сложната игра, която беше замислил. Не, той нямаше да се влюби в нея. Щеше обаче да я защитава и да я пази, особено в кралския двор, където пребиваваха лорд Хардгрейв и лейди Ан.

Тази нощ Уоруик не посмя да спи в стаята на съпругата си.

На другата сутрин те продължиха пътя си под безоблачното небе, покрай Темза, към портата на Хамптън Корт, където стояха на стража войници в кралски униформи. В двора се тълпяха безброй хора, елегантно облечени лордове й дами, пажове, писари и духовници, градинари, оборски ратаи, прислужници от кухните и търговци. Благородниците крачеха с достойнство, докато обикновените смъртни тичаха забързано, всеки по работите си.

Ондин се оглеждаше любопитно. Когато пристигнаха пред палата, каретата спря и графът й помогна да слезе с изтънчена учтивост.

Двамата влязоха в огромната зала и бяха поздравени от главния церемониалмайстор, който ги увери, че ще бъдат подслонени комфортно, както подобава на ранга им. Кралят лично се бил погрижил за това. Той се поклони и ги поведе по широко стълбище. В края на един дълъг коридор отвори масивна двойна врата и ги въведе в салон, пълен с лавици за книги, скринове, кресла и дивани. Поставените пред прозорците полирани масички отразяваха ярката слънчева светлина.

— От другата страна е спалнята — обяви церемониалмайсторът и отвори двукрилата врата. Огромно легло с резбовани крака и красив балдахин с брокатени завеси царуваше над помещението. Прозорците гледаха към градината и Темза. Тук също бяха наредени разкошни тапицирани кресла и дивани. Кръглата масичка сякаш канеше сънената любовна двойка, надигнала се с мъка от удобното легло, да закуси на спокойствие.

Слугите внесоха багажа и церемониалмайсторът показа на Ондин къде е звънецът за прислугата. После обеща веднага да й изпрати камериерка. Макар да беше учтив и почтителен, любопитният му поглед издаваше, че скоро графинята ще се намери в центъра на придворните клюки. Но какво я беше грижа! Единственото й желание беше по-скоро да поговори с краля.

Странно защо Уоруик обиколи така внимателно всички помещения и дори почукваше по стените. Когато размени многозначителен поглед с церемониалмайстора, той го увери, че помещенията са „основно претърсени“.

Ондин понечи да попита какво означава това, но Уоруик не й позволи да се намеси.

— Негово величество играе тенис — рече той, след като церемониалмайсторът се оттегли. — Придружете ме, милейди. Ще вземем лодка, за да ни откара до кортовете.

Прекрасно, каза си Ондин. Така желаният разговор скоро щеше да се състои. Какво ли я очакваше…

По пътя към реката тя ускори крачка и Уоруик отбеляза любопитно:

— Вие май горите от нетърпение да изразите почитанията си на краля, милейди. Коя ли е причината?

Ондин го дари със сладка усмивка.

— Чувала съм, че бил забележителен мъж. И харесвал жените…

Пръстите му се впиха в лакътя й, но той не каза нито дума. Скоро двамата се качиха на корабчето, което потегли към тенис кортовете.

Когато слязоха на брега, бяха посрещнати от слуги в ливреи с чаши вино. Няколко зрители седяха на пейките и наблюдаваха играта на джентълмените, които сръчно изпращаха топките си над мрежата.

— Кралица Катрин — пошепна Уоруик и посочи към една пейка. Макар да не беше млада, Нейно величество имаше приятно, мило лице. Усмихната, тя бъбреше с придворните си дами. — А там са застанали лордовете Бъкингам, Буркхърст и Седли. Все фанфарони.

— Какво казахте? — засмя се Ондин.

— Казах, че са мързеливци и безделници, които мислят само как да си прекарат по-приятно времето. Пазете се от тези мъже.

— Повече, отколкото от вас ли? — Тя го погледна с добре изиграна невинност.

— Точно така.

— А коя е онази дама? — осведоми се любопитно тя и посочи към пейката, на която седеше красива тъмнокоса жена. Дук Бъкингам й подхвърли някаква забележка и тя избухна в звънък смях.

— Луиза, дукеса Портсмут.

— Любовницата на краля! И това в присъствието на жена му? — Ондин смръщи стъписано чело и Уоруик избухна в сподавен смях.

От другата страна на Луиза седеше висока, очарователна брюнетка с яркочервена уста, изкривена в кокетна гримаса. Тя отпиваше от виното си и небрежно късаше зърна едро грозде.

— Коя е тази?

— Лейди Ан — отговори сухо Уоруик. — Елате, кралицата ни забеляза.

Значи това беше лейди Ан. Ондин преглътна мъчително. Трябваше да се справи с тази проклета ревност. Всъщност, какво значение имаше? Много скоро щеше да говори с краля.

Уоруик я отведе пред пейката на кралицата и се поклони дълбоко.

— Ваше величество…

Докато правеше реверанс, Ондин усети, че съпругът й е искрено привързан към усмихнатата жена с тъжни очи.

— Уоруик! — Кралицата не беше изгубила напълно португалския си акцент. — Какво удоволствие да ви видим, милорд! — Той целуна ръката й и придворните дами се отдръпнаха дискретно. Без да я е грижа за протокола, Катрин притегли главата му към себе си и го целуна по бузата. После се обърна към Ондин: — О, графиньо! Пристъпете по-близо. — Тя улови ръката й и извика възхитено: — Колко е красива, приятелю! Сигурна съм, че ще има безброй обожатели. О… — Изведнъж тя запляска с ръце. — Съпругът ми спечели играта!

Ондин се обърна смутено. Тя не бе забелязала, че кралят също играе тенис. Едва сега го позна. Той тъкмо стискаше ръката на противника си, после пое подадената му от един слуга кърпа и изтри запотеното си чело. Усмихна се и забърза към своята кралица.

Отначало изобщо не й обърна внимание, защото очите му бяха устремени в Уоруик. Очевидно се зарадва на пристигането на приятеля си. Ондин сведе ресници и го заразглежда скришом.

Кралят беше почти толкова висок, колкото мъжа й. Изглеждаше много представителен с тъмната си коса и грижливо подрязаните мустачки. Макар че беше наследник на Стюартите, във вените му течеше кръв и от други кралски родове, от шотландската и френска аристокрация, както и от тосканските херцози Медичи. От тях именно беше наследил латинския си външен вид. Той се засмя и потупа графа по рамото.

— Чух, че сте се оженили.

— Да, Ваше величество. Представям ви съпругата си лейди Ондин.

Ето че дойде големият миг. Чарлз я измери с внимателен поглед и докато приклекна в дълбок реверанс по всички правила на етикета, Ондин изпрати няма молба към небето. Дали щеше да я посочи с пръст и да извика онази унищожителна дума? „Предателка!“…

Но думата кънтеше само в главата й. Беше готова да се закълне, че кралят я е познал, но по лицето му не пролича нищо.

— Добре дошла в Хамптън Корт, лейди Ондин. — Кралят улови любезно ръката й и й помогна да се изправи.

Тъй като гласът отказваше да й се подчинява, тя само се усмихна.

— Оженил сте се без кралско позволение! — извика през смях Чарлз. — Но след като видях младата дама, давам благословията си от все сърце и пия за младата двойка. Освен това веднага ще ви призная, Уоруик, че ви завиждам ужасно. Тя е възхитителна, нали, Катрин?

— Красива и невинна — отговори кралицата и изгледа многозначително съпруга си. Чарлз не се разсърди, дори се засмя развеселено.

Уоруик сложи ръка на рамото на Ондин и я издърпа по-далеч от краля.

— Напълно невинна, скъпа кралице, уверявам ви.

— Какъв беше този собственически жест, Чатъм! — укори го весело Чарлз. — Но и аз ще ви посъветвам да я пазите добре. Бъкингам вече я е забелязал и се топи от копнеж. В мое присъствие няма да се осмели да я ухажва, така че засега можете да бъдете спокоен. Освен това го е страх от шпагата ви, значи няма защо да се тревожим. О, ето че се приближават и други джентълмени. Бързо, скъпа моя, аз ще ви спася! — Той избухна в смях, улови ръката на Ондин и обясни на Катрин, че възнамерява да й покаже градината оттатък тенис-кортовете. — Виждаш, че трябва да я скрия от любопитните си благородници. — Уоруик понечи да се присъедини към тях, но кралят махна с ръка. — Сигурен съм, че ви предстои доста работа, преди положението да е излязло от контрол. — Той се изсмя злобно и посочи лейди Ан, която се приближаваше с усмивка.

— Лорд Чатъм! — извика зарадвано жената.

За да не наруши етикета, Уоруик трябваше да остане на мястото си. Чарлз му намигна приятелски и отведе Ондин. Двама стражи ги последваха, но когато навлязоха в сенчестата алея зад кортовете, кралят се обърна към тях и нареди с усмивка:

— Оставете ме за малко на спокойствие, приятели! Наистина ли мислите, че красивата лейди Ондин би могла да застраши живота ми?

— Ваше величество… — Пазачите се поклониха и се оттеглиха.

Докато се разхождаха бавно покрай екзотичните растения, донесени от далечни южни страни, Чарлз откъсна един плод, извади ножа си и го разряза.

— Това е ананас — обясни той и подаде едно парченце на Ондин. — Първият, узрял в Англия. Опитайте, мила. Много е вкусен.

Ондин взе парченцето, но не успя да преглътне нито хапка.

— Ваше величество… Искам да ви уверя, че никога, никога не бих ви сторила зло! Въпреки това съм заподозряна в държавна измяна и…

Кралят се засмя и махна с ръка.

— Никога не съм вярвал, че сте искали да ме убиете, дукесо Рочестър.

Ондин усети такова облекчение, че й се зави свят.

— Господи! — прошепна безсилно тя.

Кралят помилва меко бузата й. Ананасът падна на земята.

— Къде бяхте през цялото това време, Ондин? И къде попаднахте на Уоруик Чатъм?

— Под бесилката.

— Какво? — смая се кралят.

— Хванаха ме, когато убих един елен.

— И затова щяха да ви обесят?

— Доколкото знам, това е нещо обичайно.

— Значи Уоруик ви спаси живота, като ви взе за жена?

— Да. Макар че нямам представа какво става в главата на съпруга ми…

Кралят я изгледа изпитателно.

— Но той също няма представа за вашите мисли, нали?

— Така е.

— Тогава и двамата трябва да внимавате особено много. — Кралят продължи пътя си и Ондин го последва.

— Какво да правя сега, Ваше величество?

Чарлз спря и я погледна право в очите.

— Онзи ден имаше свидетели. Двама пазачи, един паж. Единият изчезна, вероятно е бил принуден. Но не съм съвсем сигурен. Изпратих да го търсят, но той сякаш беше потънал в земята. Пък и сигурно нямаше да посмее да ми каже истината. За съжаление съществуват документи, което ви уличават в заговор, Ондин — и са толкова добре фалшифицирани, че всеки съд ще ги приеме за истински. Трябва да ги намерите и унищожите, така братовчед ви и несъщият ви чичо няма да имат нищо, с което да докажат виновността ви. За да очистите името на баща си от грозното подозрение, трябва да заложите капан на онези двамата… По закон чичо ви е ваш настойник и управлява земите ви. Не мога да предприема нищо срещу него, преди да докажете невинността си.

— Но нали казахте…

— Казах само, че аз не ви обвинявам в държавна измяна, милейди. Щом намерите удобен случай, върнете се в семейството си и потърсете документите. Идете при чичо си, престорете се, че молите за милост и се предавате изцяло във властта им и им заложете капан. В моя двор сте на сигурно място, поне засега, и можете спокойно да обмислите плановете си. Тук сте само жената на Уоруик Чатъм. Хората помнят, че старият Рочестър имаше дъщеря, но никой не знае дори името й. Не бързайте, всичко ще се обърне на добро! Спомнете си само за моята съдба, Ондин! Години наред се влачех из Европа в най-окаяна бедност. И докато се борех да си възвърна короната, се научих да се доверявам на добрите хора и да се пазя от злото. Ще споделя с вас и най-важния урок, който получих — човек трябва да е винаги предпазлив, да чака, да държи очите и ушите си отворени, докато дойде мигът. Разбирате ли ме?

Ондин поклати объркано глава.

— Нали преди малко казахте, че трябва да действам…

— Ще действате, когато дойде подходящият момент. — Кралят се облегна с усмивка на един дебел дъбов ствол. — Без съмнение, приятелят ми Чатъм ще ви охранява строго, което на негово място бих направил и аз, признавам. Едно такова съкровище трябва да се пази. Подчинете се на волята му, защото той има голяма власт и е в състояние да ви помогне. Търпението трябва да бъде главната ви добродетел, Ондин. На душата на съпруга ви тежи тежък товар, втурнал се е да преследва призрак. Щом той постигне своето, вие се обърнете към собствената си цел.

— Искате да го напусна?

— В никакъв случай. Предлагам ви обаче да заминете сама за земите си. Трябва да ви кажа нещо важно, Ондин. Уоруик се е оженил за вас…

— За да има възможност да се промъква незабелязан към плячката си.

— Не е така — възрази през смях Чарлз, — Аз го познавам добре, милейди. Когато преди малко ви отведох, в лъвските му очи пламтеше дива ярост. Тъй като се ползвам с име на женкар, добрият Чатъм се бои да не прелъстя съпругата му.

— Но…

— Не се страхувайте, мила моя. Не искам нищо от вас. Занимавам се само с дами, които нямат нищо против компанията ми. Въпреки това признавам, че ревността на съпруга ви ме забавлява много.

Ондин сведе глава и не каза нищо. Съмняваше се в ревността на Уоруик, но не биваше да възразява на краля.

— Да се връщаме — проговори усмихнато Чарлз. — Иначе Чатъм ще повярва, че наистина съм ухажвал жена му. Тази вечер ще се видим на банкета.

— О, Ваше величество! Бог да ви благослови!

— Не ме гледайте така сърцераздирателно с тези красиви, влажни от сълзи очи, че ще забравя верността към приятеля си! — засмя се кралят, улови ръката й и двамата тръгнаха бавно по алеята към кортовете.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Коя е онази… вулгарна проститутка? — попита Ан.

Тя вече не се владееше и за да избегне неловката сцена, Уоруик я отведе далече от компанията.

— Дръж си езика, Ан! Тази жена не е проститутка, тя е моя съпруга.

Побесняла, лейди Ан затропа с краче.

— Невъзможно! Та ние с теб бяхме почти сгодени. Нали се закле, че никога вече няма да се ожениш? Каква игра играеш? Ще видиш ти, проклет лъжец!

Тя не бе изгубила нищо от красотата си, огнения темперамент и нахалството си. По-рано всичко това му се струваше очарователно и го изкушаваше. Сега обаче блестящата й тъмна коса бледнееше пред златночервените къдрици на Ондин, очите й не бяха сини и дълбоки като морето, а пищните й гърди изобщо не можеха да се сравнят с тайнственото очарование, което се излъчваше от жена му.

— Никога не сме били сгодени, Ан. Уверявам те, че съм женен за Ондин по всички правила.

— Защо се ожени за нея, а не за мен?

— Никога не съм искал да станеш моя съпруга. Двамата се забавлявахме чудесно, но това беше всичко. — Той улови ръката й, за да й попречи да го удари. Започваше да се ядосва. — Престани с тези глупости!

Вместо да се отдръпне, Ан се възползва от ситуацията и притисна ръката му до гърдите си.

— Виж как бие сърцето ми! Полудяла съм от желание!

Уоруик избухна в смях. Тази жена беше велика артистка…

— И двамата знаем, че удовлетворяваш желанието си при всеки удобен случай, като не подбираш с кого.

— И ти ще ми паднеш в ръцете, почакай!

Тази самоувереност го развесели още повече. В този момент в другия край на алеята се появиха Ондин и кралят и Уоруик настръхна от ревност. Жена му вече не беше нервна, очите й сияеха като сапфири.

На него никога не се усмихваше така. Никога преди това не беше осъзнавал каква гореща страст беше скрита дълбоко в нея — чувства, които не бяха отправени към него. С него тя се бореше, а към краля, който очевидно й разказваше смешна история, изпитваше безгранично възхищение.

Изведнъж смехът й угасна. Тя погледна към Уоруик и Ан и той забеляза, че ръката му все още е върху гърдите на красивата дама. Вместо обаче да издърпа пръстите си като смутен младеж, той ги оттегли подчертано бавно, без да изпуска от очи жена си. В погледа му се четеше предизвикателство.

— Ан, запознай се със съпругата ми. Ондин, това е лейди Ан.

Дамите само се изгледаха враждебно и Чарлз побърза да прекъсне неловкото мълчание.

— Време е да се връщаме в палата. Скоро ще започне банкетът. — Той предложи ръката си на лейди Ан, а Уоруик улови здраво пръстите на Ондин, преди тя да е успяла да избяга.

— Какво правите, милейди? — изсъска вбесено той. — Съпротивлявахте се срещу това пътуване със зъби и нокти. А щом Негово величество ви се усмихна, замъркахте като котка.

— Чарлз е наистина очарователен — отговори е усмивка Ондин.

— И вие ли ще влезете в тълпата на любовниците му?

— Защо не? Тон подарява на дамите си благороднически титли и богатство, освен това е красив, изтънчен и толкова мил…

Чарлз и Ан вървяха бързо напред. Уоруик спря и сграбчи жена си за косите.

— Нещастна уличница! Не забравяйте, че сте моя жена! Предупреждавам ви за пръв и последен път!

— Нали кралят е ваш приятел.

Той дръпна косата й с все сила и в очите й заблестяха сълзи.

— Но е мъж. Много малко мъже са в състояние да противостоят на вашата очевидна покана. Много често страстта побеждава мъжката вярност.

— Вие очевидно го знаете от собствен опит, милорд.

— Да. Но аз не се поддавам на изкушенията. Затова ви предупреждавам да внимавате! Имам начини и средства да ви укротя, скъпа моя.

— Ондин! Уоруик! — извика кралят. — Качваме се на корабчето!

Макар и неохотно, лордът пусна косата на жена си. Улови ръката й и

я поведе към реката.

По време на банкета Уоруик нямаше почти никаква възможност да се наслаждава на компанията на жена си. Мъжете просто се тълпяха около нея. Кралицата също я беше харесала. Двете разговаряха дълго за мода, изкуство и поезия. Акробати и певци показваха изкуството си, един дресьор беше довел две танцуващи мечки.

Вечерта беше прекрасна, но Ондин бе принудена да се оттегли по-рано, отколкото й се искаше. Чарлз трябваше да реши известни проблеми с шотландците и имаше нужда от съвета на приятеля си. Замислен, Уоруик придружи жена си да общия им апартамент и обясни, че Джейк ще стои на пост пред вратата. После се върна при краля.

Дано остане само при Негово величество, помоли се безмълвно Ондин, дано не потърси лейди Ан!

На сутринта го намери заспал на един диван, твърде къс за едрото му тяло. Очевидно не се чувстваше съвсем удобно с тези дълги крака, вдигнати на облегалката. Спеше толкова дълбоко, че изобщо не се помръдна при влизането й.

Защо беше толкова изтощен? Дали цяла нощ беше говорил с краля — или се беше забавлявал с любовницата си?

Тя се облече набързо, измъкна се на пръсти в салона и затвори с трясък вратата на спалнята.

— Вещица! — изстена задавено Уоруик и притисна пръсти до бучащите си слепоочия.

Ондин прекара голяма част от времето си с кралицата и чу от устата й учудващи признания.

— Не бива да укорявате Чарлз, че не ми е верен, Ондин. Заради безплодието ми парламентът настояваше за развод, но той не се съгласи. А аз също не съм светица. Знаете ли какво удоволствие ми доставя да наблюдавам лейди Ан! Тя е просто бясна, защото вие сте толкова красива.

Ондин се съмняваше в този гняв. Дамата я наблюдаваше непрекъснато и се усмихваше тайнствено.

С Уоруик се видяха едва на вечеря. Поведението му беше повече от странно. Отначало я поздрави със съвършена, макар и лицемерна учтивост, но още в следващия момент я гледаше с пламтящи от едва сдържан гняв очи. Изведнъж обаче се сгърчи, сякаш го бяха ударили.

— Хардгрейв! — прошепна задавено той.

Ондин проследи любопитно погледа му и срещна очите на висок, модно облечен мъж. Той носеше шапка с перо, червени чорапи, бял панталон и оранжева наметка. Макар да беше по-дребен и не толкова мускулест като Уоруик, притежаваше впечатляващо широки рамене.

Той поздрави краля, поклони се почтително, после размени някои незначителни фрази с Уоруик, без да крие враждебността си. Графът не му представи съпругата си и когато виконтът я зяпна с неприкрито възхищение, Ондин направи плах опит да се усмихне.

— Пазете се от него! — пошепна в ухото й Уоруик, след като Хардгрейв се отдалечи. Погледът му беше по-мрачен от всякога и стъписаната Ондин можа само да кимне в отговор.

След като гостите се нахраниха, масите бяха преместени до стените и в галерията седнаха музикантите. Кралят покани Ондин на танц и тя му беше благодарна, че за първи път от много време насам отново е в състояние да се смее и шегува безгрижно.

Когато спряха за малко, за да утолят жаждата си с ромов пунш, Ондин се запозна с лорд Хардгрейв.

— О, колко небрежно от моя страна! — засмя се кралят и отпи глътка пунш. — Все още не познавате новата лейди Чатъм, милорд Хардгрейв. Ондин, това е Лайл Хардгрейв, виконт…

— Ваша милост, дамата познава земите ми, те граничат непосредствено с тези на Чатъм. — Хладните воднистосини очи на Хардгрейв я измериха от глава до пети. — Мисля, че е чувала и за мен. Ние със съпруга ви сме смъртни врагове, милейди.

— Не и в моя двор! — намеси се остро Чарлз.

Изведнъж Ондин усети погледа на съпруга си и се обърна да го потърси. Той танцуваше с красива млада дама, която й беше непозната.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, лорд Хардгрейв — увери тя виконта и го погледна със сияеща усмивка.

Може би Чарлз намери тази среща опасна, а може би и му стана скучно. Във всеки случай той побърза да се сбогува и отведе Ондин на танцовата площадка, където я въртя, докато й се зави свят. Като видя, че дамата му е изтощена, кралят се засмя, помоли я за милост и й заяви, че й е време да подиша чист въздух. Но той не можа да я последва, защото Катрин го повика при себе си.

Облегната на каменния парапет, Ондин се наслаждаваше на меката нощ и разглеждаше красивата градина.

— Разбира се, че не бях чувала нищо за нея…

Стресната, Ондин се приведе напред и присви очи. До решетката с виещи се рози седяха две жени и си вееха прохлада с паунови ветрила. Очевидно и те бяха уморени от танците. Едната беше лейди Ан, а гласът с френски акцент, който беше достигнал до ушите на Ондин, принадлежеше на Луиза, настоящата метреса на краля.

Не мина много време и Ондин разбра, че именно тя е в центъра на разговора им.

— Сигурна съм, че не е дама — говореше презрително Ан. — След смъртта на Женевиев той се закле, че никога вече няма да се ожени. Какъв глупак! Та той ме обожава! Само че се бои да не се случи нещо страшно, ако ме вземе за жена… Е, ще се задоволя с любовта му, докато онова малко зверче изпълни предназначението си.

— Намирам я много красива — отговори злобно Луиза.

— Тя е обикновена гражданка! — изсъска разярено Ан.

— Обикновена? — изсмя се недоверчиво Луиза. — Не си права. Кралят е полудял по нея.

— Всички мъже са луди по новите жени, които се явяват в двора, но много скоро почват отново да търсят разнообразие. Само почакай, ma petite.

— Може би — но не е много сигурно. Твърде възможно е лорд Чатъм да обича страстно съпругата си.

— Глупости! Той обича само мен.

— А кралят само мен, нали? О, знам, че трябва да го деля с други, но това няма значение. За мен винаги остава достатъчно от невероятната му мъжка сила.

Двете жени избухнаха в смях — приятелки, врагове, съперници.

— Ще ти липсва ли Чатъм, Ан? — попита Луиза. — Все пак той ще отделя много време на новата си съпруга.

— О, да не мислиш, че ще й позволя да се изпречва на пътя ми. Съпругата може лесно да изчезне. Тя не е слабачка като Женевиев, но кой знае? Ако я изтормозя, сигурно ще се разпищи и ще избяга надалеч. Или кралят ще я вземе под крилото си и Уоруик пак ще има достатъчно време за мен…

Ондин не можа да понесе по-дълго разговора им и се върна в балната зала. Решена да си отмъсти, тя огледа пъстрото множество и изведнъж се озова точно срещу лорд Хардгрейв, смъртния враг на мъжа й. Олюля се и той побърза да я подкрепи. Когато се овладя, Ондин му благодари с ослепителна усмивка за любезността.

— Лейди Чатъм! Още от дете мразя това име… Сега обаче то звучи като музика в ушите ми. Моля ви, препъвайте се по-често в ръцете ми! За мен ще бъде удоволствие.

— Благодаря ви, милорд. Толкова сте мил.

— О, лейди, вие сте твърде красива за онзи звяр Чатъм. Защо не ви срещнах по-рано? — Ръцете му останаха още малко върху раменете й, погледът му беше устремен похотливо към гърдите й. Макар че усети отвращение, Ондин не се помръдна от мястото си. — Един ден обаче ще убия звяра и тогава… — Ухилен, Хардгрейв се наведе към нея.

Как да му избяга?

— Дамата е обещала този танц на мен, Хардгрейв — заяви внезапно изникналият зад гърба й Чарлз. Ондин се обърна бързо и му се усмихна с благодарност.

— Оттеглям се с голямо съжаление — отговори без усмивка виконтът.

Чарлз улови ръката на Ондин, отведе я на паркета и двамата се завъртяха в такта на музиката.

— Май ви спасих от нежелан ухажор? — усмихна се приветливо кралят.

— Така е и бих искала да ви благодаря, милорд.

— Не харесвате ли лорд Хардгрейв? Тогава здравият ви инстинкт може да се мери с моето очарование.

Ондин се засмя и отметна глава назад. В този момент срещна отново погледа на мъжа си. Грамаден и страшен, той стоеше до стената, без да се опира на нея. Тъкмо когато Ондин отговори хладно и презрително на гневния му поглед, вниманието му бе отклонено от нежна женска ръка, която докосна гърдите му.

На лицето му веднага се изписа очарователна усмивка и той се обърна към лейди Ан. Ондин преглътна мъчително. Глупачка, укори се тя. Как можах да направя глупостта да се влюбя в този женкар? Докато наблюдаваше влюбените жестове на жената, тя се чувстваше все по-зле.

Уоруик взе една чаша от сребърната табла, предложи я на лейди Ан, после пи и той. Смехът му прозвуча гърлено и чувствено. Бъкингам се присъедини към двойката и тримата очевидно се забавляваха чудесно.

— Ще позволите ли да се оттегля, Ваше величество? — попита Ондин, която едва издържаше.

— Наистина ли ще оставите съпруга си в лапите на лейди Ан? — учуди се кралят.

— Дано си издерат взаимно очите. Страдам от силно главоболие, Ваше величество.

Кралят учтиво я придружи до покоите й. Ондин не пропусна да забележи, че Джейк ги последва. Очевидно отново беше получил нареждане да стои на пост пред вратата.

На сбогуване Чарлз целуна ръката й и побърза да се оттегли.

— Лека нощ! — извика Ондин на дребния слуга и затвори вратата с трясък. Тя се облегна на рамката и отчаяно притисна ръце в слепоочията си. — Върви по дяволите, Уоруик Чатъм!

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Неспособна да заспи, Ондин се разхождаше нервно из спалнята и проклинаше мъжа си с всички думи, които беше научила от крадците в гората. Изведнъж вратата се отвори.

Влезе Уоруик и се поклони подигравателно. После свали елегантната си широкопола шапка и я хвърли на един диван. Затвори бавно вратата и старите й панти тревожно изскърцаха. Протяжният звук предизвика студени тръпки по гърба на Ондин.

Облегнат на вратата, графът измерваше жена си с неразгадаем поглед. Трепкащата светлина на свещите не достигаше до ъглите на стаята, където дебнеха тайнствени сенки. Загадъчна усмивка играеше по устните на Уоруик, очите му искряха студени и корави като очи на вълк-единак, който дебне нощем плячката си…

— Тук сте били значи, милейди. — Ревността заплашваше да го разкъса. Никога не беше ставал жертва на такава страст — на такава любов.

Виното не беше заглушило бурята в гърдите му. Той беше влюбен, това беше истината. Точно той! В това нещастно момиче, което бе спасил от бесилката!

Не, Ондин вече не беше жалката престъпница под бесилката, тя се бе превърнала в красива, умна, тайнствена жена, загърната в бяла коприна, падаща на меки вълни покрай стройното й тяло. Червеникавата коса, разпръсната по раменете й, блестеше като лъчите на залязващо слънце. Морскосините й очи го преследваха в сънищата му и той съзнаваше, че вече не може да живее без нея.

По дяволите, тези очи трябваше да заблестят за него по-силно, отколкото за Чарлз. От днес нататък той щеше да бъде единственият, който да чува нежния й шепот, любовните й думи…

— Къде другаде бих могла да бъда, милорд? — попита Ондин. Макар че беше решила да се държи хладно и отчуждено, гласът й прозвуча горчиво, погледът й издаваше бесен гняв.

Мъжът отиде до камината и разпали огъня.

— Смятах, че още ухажвате краля — отговори глухо той, остави машата до стената и се облегна на полицата. — Държахте се също като другите красиви и пресметливи мръсници в двора. Сигурно горите от нетърпение да се озовете в леглото му!

Вбесена, Ондин грабна една копринена възглавница от дивана и я метна към главата му.

— Вие сте пиян! Цяла вечер се забавлявахте с любовницата си и с прекрасните си приятели, а сега се осмелявате да ме обиждате! Изчезвайте! Вървете при чаровната лейди Ан! Оставете ме на мира!

Уоруик улови възглавницата и я пусна на земята. После закрачи бавно към нея, пъхнал палци в колана си.

— Да, лейди, сигурно съм пиян. Видът на невинната ми, добродетелна жена, която постоянно се увиваше около краля, ме накара да изпия не малко чаши вино. А когато направо напъхахте в ръцете му разкошните си бели гърди…

— Лъжец! Очевидно познавате само мръсната тактика на вашата курва и смятате, че всички жени са еднакви! Върнете се при нея, какво чакате!

— За да ви оставя насаме с краля, нали?

— Вие сте луд!

— Може би сте права — аз наистина съм луд по моята малка женичка, която свалих от бесилката. Луд по неблагодарницата, която ми слага рога с мъжа, когото наричам най-добрия си приятел… — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й.

— Веднага ме пуснете! — изсъска Ондин.

— Нима ще откажете на съпруга си онова, което така щедро раздавате на другите?

— Копеле! — Побесняла от гняв, тя заби юмруци в гърдите му. — Презирам ви! — Най-после успя да се освободи и хукна към вратата. Уоруик я настигна с два скока и изви болезнено ръката й. — Какво искате от мен? — попита гневно Ондин.

— Искам да се позабавлявам със собствената си съпруга, нищо повече.

— Нямам какво да правя с един пиян женкар!

— А аз мисля, че тук има само една курва и това сте вие.

— Махайте се от очите ми! — Ондин отново успя да се освободи и този път запрати към него голямата синя кана за вода.

Макар да беше пил много повече от обикновено, Уоруик реагира бързо, отскочи настрана и каната се разби във вратата. Водата се разля по пода.

— Не! — изпищя Ондин, когато лордът се запъти към нея, и се обърна да избяга. Уоруик успя да улови само крайчето на роклята й. Тънката коприна се сцепи с грозен шум. Отчаяна, тя падна на леглото и се опита да закрие гърдите си с широката пола.

— Хайде, разкажете ми какво шепнехте на краля — заповяда Уоруик и седна до нея.

— Нямате право да ме питате…

— О, разбира се, че имам всички права.

— Изобщо не ви засяга за какво съм разговаряла с краля. Ще ви кажа само едно — той е очарователен и много учтив.

— За разлика от мен?

— Вие сте един дързък, нахален селяк!

— Какво?

Уоруик я сграбчи за раменете и гневният му поглед я уплаши до смърт. Въпреки това тя намери сили да вдигне предизвикателно глава.

— Не ме докосвайте! Отвращавам се от вас! Тези мръсни ръце са милвали онази курва.

Изведнъж лордът се засмя и Ондин загуби ума и дума. Забрави да се отбранява и той се възползва светкавично от удобния случай, за да се хвърли върху нея. Силното му коляно притисна краката й, стоманени пръсти се впиха в рамото й.

— Значи смятате, че съм позволил твърде много свобода на ръцете си! — Той помилва бавно голите й гърди, покрити само с тънка риза, и по треперещото й тяло се разля топла вълна.

— Да! — изфуча ядно тя. — Много добре знам къде бяха ръцете ви през цялата вечер. Върнете се при онази жена и ме оставете на мира. — Тя отблъсна нахалната му ръка, надигна се и се опита да го ритне.

— Проклета вещица! — изсъска вбесено мъжът.

— Как смеете! — Ондин заудря с юмруци по гърдите му. — Водите ме в този дворец, за да видя как любовницата ви се хвърля на гърдите ви и ми се смее в лицето, после пък се връщате при мен и…

Развеселен, Уоруик наблюдаваше усилията й да се освободи. След малко отново стисна китките й.

— Искам да стана!

— О, не, скъпа моя, трябва да поговорим. Не ви е приятно, че лейди Ан се интересува от мен, така ли?

— Все ми е едно и…

— Наистина ли? — Той се наведе към нея, улови брадичката й и езикът му се плъзна предизвикателно по устните й.

Странно чувство я обзе, по-замайващо от всяко вино, опитвано досега. Сякаш бе попаднала в непознат рай и Уоруик я водеше към насладите му. Докато той я целуваше с нарастваща страст, тя забрави, че трябва да се брани. Предостави устата си на изкусителната игра на езика му и с готовност се потопи в горещите вълни на страстта.

След малко мъжът се надигна, но Ондин беше неспособна да се помръдне и не намери сили да се съпротивлява. Уоруик смъкна ризата й и топлият му език се плъзна по гърдите й с такава нежност, че в утробата й се надигна диво желание.

Не можейки да си обясни чувствата, които я заливаха, Ондин вдигна ръце и зарови пръсти в гъстата му кестенява коса.

Когато той развърза шнуровете на корсета й и го свали заедно с измачканата риза, фустата и роклята, тя дори не помисли да му попречи. Най-после бе отстранено и последното препятствие — фините копринени гащи, украсени с дантела.

Ръцете му се плъзнаха по тънката й талия, по хълбоците и бедрата и тези нежности я опияниха не по-малко от тихия му, дълбок глас.

— Най-после виждам какво съкровище съм свалил от бесилката, каква красота. Несравнима… — Устните му се плъзнаха към корема й и тя потъна още по-дълбоко в страната на сънищата…

Несравнима? Значи той се опитваше да я приравни към онази развалена лейди Ан и всички останали леки жени в двора?

— О! — Бясна, Ондин го блъсна с все сила, но Уоруик веднага я взе отново в прегръдките си. Никоя жена не можеше да устои на целувката му. Тя събуди в тялото й всички онези чувства, които беше искала да прогони.

Той я целуваше отново и отново, докато преодоля и последните остатъци от съпротива. Когато стана, за да се съблече, Ондин не се помръдна. Уоруик коленичи до нея и започна да милва тялото й. Пръстите и устните му намираха най-чувствителните й места, не пропуснаха дори коленните ямки и вътрешната страна на бедрата й.

От гърлото й се изтръгваха задавени стонове. Вътрешният глас я предупреждаваше да се пази от тези твърде интимни милувки и въпреки това тя копнееше за тях като за еликсира на вечното щастие. Уж се опитваше да се изтръгне от нежните ръце на Уоруик, а всъщност сама се предлагаше на жадните му ласки. Скоро престана да разбира какво става с нея. Тя вече не беше Ондин Рочестър, беше някаква чужда жена, което стенеше и се мяташе, държеше се като удавница за Уоруик и отговаряше със същия плам на изкусителната игра на езика му.

Когато вдигна поглед, Ондин видя танцуващите пламъчета на свещите в очите му и разбра, че го обича и го желае повече от всичко на света.

Пръстите му отново замилваха вътрешната страна на бедрата й. Страстната му целувка отне дъха й. Той мушна коляно между бедрата й и краката й се отвориха сами. Изведнъж Ондин изпищя от болка. Уоруик беше проникнал в нея твърде бързо и с голяма сила. Смаяното му проклятие предизвика сълзи в очите й. Нима той беше повярвал, че тя се е отдала на краля — или е имала и други мъже преди сватбата?

Отчаяна, тя притисна ръце в гърдите му и докато болката бавно отслабваше, се вслуша в дълбокия му глас до ухото си. Той й говореше меко и успокояващо, като на дете. Целувките му, ръцете, които милваха гърдите й, запалиха отново огъня в тялото й. Скоро болката изчезна съвсем и остави само смътен спомен. Много по-късно Ондин щеше да разбере колко изкусен любовник е мъжът й и с какъв богат опит разполага. Сега той беше част от нея и сякаш бе проникнал в най-интимните дълбини на душата й.

Силните му ръце обхванаха бедрата й и тя се надигна с готовност срещу него. Раменете му блестяха от капчици пот, в очите му светеше дива страст.

Беше копняла за това толкова отдавна — много преди да осъзнае какво я измъчва, — за тази пареща горещина, обзела цялото й тяло, за магията, която заплашваше да я погълне. Никога не бе подозирала, че може да съществува такова небесно удоволствие. Мина много време, преди Ондин да се спусне от върха на блаженството. Не смееше да погледне Уоруик в очите, не можеше да повярва, че се е отдала доброволно на човека, който доскоро беше държал в прегръдките си друга жена. Без да каже дума, тя му обърна гръб и зарови лице във възглавницата. Уоруик лежеше до нея и не я докосваше.

Времето минаваше бавно. Може би той спеше? Ондин вдигна леко глава и се опита да надзърне през разпилените си коси.

Не, Уоруик не спеше. Очите му бяха широко отворени и се взираха в тъмния таван. Свещите бяха догорели и Ондин не можеше да разбере какво изразява погледът му. Ала лицето му беше мрачно.

Когато той се раздвижи, тя затвори бързо очи и се престори на заспала. Уоруик помилва нежно косата й, приглади я, после я зави и отново се изтегна до нея. За какво ли мислеше?

Много й се искаше да го попита, но не посмя. Изкушението да протегне ръка към него беше много голямо, но тя все пак устоя. Не можеше да го дари с любов, която щеше да остане несподелена.

Чакат ме толкова много въпроси за уреждане, опита се да си внуши тя. Скоро щеше да избяга от мъжа си, за да потърси законните си права.

Но мислите й отново и отново се връщаха към мига, когато момичето от бесилката беше станало истинска съпруга на графа на Норт Ламбрия.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Събуди я слънчевата светлина, която нахлуваше необезпокоявано в стаята. Ондин си припомни веднага какво се бе случило през нощта и се усмихна замечтано. Ако Уоруик лежеше до нея, сигурно щеше да се изкуши да се сгуши в него.

Но тя не усети близостта на тялото му и когато отвори очи, го видя да стои до прозореца, напълно облечен, вдигнал крак на едно столче. Замисленият му поглед беше взрян в кралската градина.

Видът му стопли сърцето на Ондин, но като забеляза мрачното му изражение, сърцето й заби силно.

— Уоруик… — промълви нерешително тя и издърпа завивката до брадичката си.

Мъжът се обърна към нея, свали шапка и се поклони дълбоко, този път без подигравка и ирония.

— Прости ми, че снощи се държах така необуздано. За съжаление ме измъчваха грижи и пих твърде много. Положението в двора е твърде напрегнато.

Ондин го изгледа невярващо, после се скри зад леден поглед и му обърна гръб.

— Върви си, моля те…

Уоруик пристъпи колебливо към леглото, приседна на ръба и помилва рамото й.

— Аз не знаех…

— Какво? — попита студено тя и се обърна към него.

— За Бога, жено, та аз те взех от бесилката! А преди това си била в Нюгейт! — отговори нетърпеливо той.

— Е, и?

— Затова и бях уверен, че не си девствена и си събрала известен опит.

— Аха! — Побесняла от гняв, тя хвърли възглавницата в лицето му, но той я улови, без дори да трепне.

— Колко време прекара в затвора?

— Значи ти смяташ, че всички достойни за съжаление момичета, които попадат зад онези ужасни стени, са курви? Само защото са били принудени да просят?

— Не, не само просякини. Те са и скитници, лъжкини, крадли и какво ли още не! А ти, графиньо, прости на пияния селяк, който ти открадна скъпоценната девственост! Никога нямаше да го направя, ако знаех какъв добродетелен живот си водила в Нюгейт. Но нито за миг не помислих, особено като те видях да флиртуваш с краля по всички правила на изкуството.

— Махни се най-после оттук! — изсъска вбесено Ондин.

— Знам, държах се непростимо. За в бъдеще обещавам да се поправя. — Той направи елегантен поклон и се запъти към вратата. На прага се обърна и обясни: — Днес и утре ще бъда непрекъснато зает с краля. Няма да остана в двора по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо. Приготви се за път.

Все още не вярвайки на ушите си, Ондин се загледа във вратата, която се бе затворила зад гърба му. Очите й се напълниха със сълзи. Никога нямаше да разбере този мъж, дори след сто години…

Той беше спасил живота й, за да я използва в някакъв дяволски акт на отмъщение. Но все пак тя му дължеше благодарност. Щом изпълнеше ролята си, щеше да го напусне и да заживее своя живот.

Уоруик прекарваше дните си в покоите на краля, слушайки съветниците, които многословно предупреждаваха, че страхът от папистите е все още широко разпространен в цяла Англия. Кралят ги слушаше с каменно лице, защото лордовете нападаха Джеймс, който беше негов брат и наследник.

Чарлз презираше всяка нетолерантност. Тъй като беше умен, предпазлив мъж, той прикриваше склонността си към католицизма. За да запази трона си, трябваше да остане протестантски крал. Накрая въздъхна уморено и рече:

— Да свършим най-после с този досаден дебат. На карта са поставени много по-важни неща.

Време беше да заговорят по финансовите въпроси, защото Чарлз разчиташе твърде много на подкрепата на лордовете си.

Мислите на Уоруик постоянно се отклоняваха — и пред очите му изникваше образът на малката му невеста от бесилката. Беше се нахвърлил върху нея като дивак, макар да се бе заклел, че ще я защитава и пази, но няма да я обича.

И от какво щеше да я пази? Какво беше искал да си докаже с появата в двора? Тук бяха и Хардгрейв, и лейди Ан. Значи нито един от двамата не беше играл ролята на призрак в Чатъм Менър, нито беше шепнал уловките си на Ондин в онази късна нощ.

Хардгрейв обаче живееше в непосредствена близост до дома му, а в Чатъм имаше скрити коридори и тайни врати. От друга страна, кучетата щяха да прогонят веднага всеки чужденец, опитал се да проникне в земите му, а и Уоруик не можеше да си представи, че едрият, набит Хардгрейв ще се промъкне безшумно чак до спалнята му, за да плаши Ондин с призраци.

Ондин… Стомахът му се сви на топка. Той бе постъпил зле с нея. Ако след този фарс й подареше свободата, тя вече нямаше да бъде невинното момиче, което бе спасил от бесилката.

Но нима можеше да я пусне да си отиде? Никога преди това не бе изпитвал такава мъчителна страст, която заплашваше да го погълне без остатък. Защо трябваше да я спаси от бесилката, за да попадне под властта на красивото й, тайнствено лице?

Вече нямаше да спи в леглото й. Оставаха му само два дни, през които щеше да я гледа и да се измъчва. Тя се усмихваше и омагьосваше всички хора около себе си. Студеният й поглед се спираше върху него твърде рядко. Лейди Ан я наблюдаваше внимателно и очевидно си правеше някакви планове, а Хардгрейв не криеше похотливия си интерес и постоянно преследваше красивата лейди Чатъм.

Тласнат от внезапен импулс, Уоруик обяви пред целия двор, че наследникът му вече е на път. Чарлз и Катрин бяха възхитени, Ан го изгледа с присвити очи, Хардгрейв започна да крои нови подли планове. А Ондин едва не му изкрещя пред всички, че мъжът й е лъжец. Много й се искаше да го удуши.

Уоруик прекара още две безсънни нощи на дивана, опитвайки се да не мисли за Ондин, която спеше наблизо, топла и мека, облечена само в тънка нощница, създадена за любов…

На третия ден каретата им потегли преди разсъмване. Уоруик седна при Джейк на капрата и Ондин трябваше да прекара сама дългото пътуване.

След пристигането в Чатъм Менър животът му се стори по-непоносим от всякога. Нощем трябваше да остава в опасна близост до Ондин, за да я охранява. Онзи призрачен шепот в спалнята не му даваше мира. Денем тя се държеше учтиво, но хладно. Толкова по-любезна беше с Джъстин, Клинтън и Матилда, която очевидно обожаваше новата си господарка.

Беше минала седмица от завръщането им в Чатъм. Ондин и Джъстин вървяха към оборите. Тя все още не беше получила позволение да излиза на езда, но тъй като обичаше животните, ходеше често да навестява конете.

Вероятно Джейк беше някъде наблизо, но не чуваше разговора им. Време беше да разпита Джъстин за някои неща.

— Бих желала да ми разкажеш за лейди Ан.

Младежът се засмя и улови ръката й.

— Тя е коварно, рафинирано зверче — нищо повече и нищо по-малко. Лесно успя да завладее брат ми. Кралят също беше между любовниците й и Уоруик не криеше, че дори само заради това няма да се ожени за нея. Лордовете Чатъм са горди и властни и винаги избират много грижливо жените си. Те са готови дори да умрат за честта и добродетелите на своите графини. Можеш ли да си представиш Ан като лейди Чатъм?

Вместо да отговори, Ондин само се усмихна. Уоруик я бе спасил от бесилката с някаква своя цел, без да предявява изисквания към морала й.

— Ти знаеш много за графовете Чатъм, защото си част от семейството, нали, Джъстин?

— Аз? О, не. Вторият син не наследява земи, нито титла, но това не значи, че носи на челото си белега на Каин.

Ондин се засмя и забърза към обора, където срещнаха Клинтън и Уоруик.

Графът изгледа недоверчиво съпругата си и тя си припомни с известна неловкост, че е много ревнив. Толкова по-сърдечно я поздрави Клинтън. Джъстин отиде при Дракон и помилва кадифените му ноздри.

— Видя ли синчето му на поляната, братко? Скоро ще конкурира баща си.

— Какво? — изсмя се Уоруик и сякаш забрави Ондин. — Ти твърдиш това само защото жребчето принадлежи на теб, Джъстин. Знай, че ще минат още много години, преди някой друг кон да успее да премери сили с моя силен и бърз като вятъра Дракон.

— Давам му една година! Да се обзаложим ли?

— Съгласен.

— Ще излезем на езда заедно — предложи Джъстин. — Почакай малко, Уоруик — жена ти и аз много бихме желали да те придружим.

Усмивката на Уоруик угасна веднага и той хвърли мрачен поглед към Ондин. Колко пъти беше виждала този поглед, без да разбере какво се крие зад него. Този път обаче не я беше грижа. Радостта от предстоящата езда — удоволствие, което толкова дълго й беше отказвано — стопли сърцето й. Той не можеше да й откаже, след като и той щеше да излезе с тях. Все пак й беше заявил, че може да язди с него.

— Ондин няма да ни придружи — заяви строго Уоруик. — Имам уговорка с един фламандски търговец на вълна и не мога да чакам, докато тя се преоблече. Освен това смятам, че не бива да си позволява подобно лекомислие със здравето си и с бъдещия наследник.

— Уоруик, моля те! — прошепна отчаяно Ондин. — Няма нужда да се преобличам, а здравето ми е отлично. Повярвай, движението ще ми се отрази добре и на детето също.

Като видя смръщеното му чело, тя едва не се изсмя злобно. Знаеше, че го е яд, когато играе ролята на потискана съпруга пред Клинтън и брат му.

— Е, добре, щом толкова искаш… — отговори нетърпеливо той.

— Ще ви оседлая една кобила, милейди — предложи веднага Клинтън. — Няма да трае дълго.

Благодарният й поглед усили гнева на Уоруик, но това не я разтревожи. Тя забърза след братовчеда му и докато той търсеше седло за малката кафява кобила, Ондин вече беше намерила подходяща юзда. След малко Клинтън й помогна да се качи на седлото. Докато Джъстин обясняваше нещо на Клинтън, Уоруик и Ондин вече препускаха навън.

— Не ти ли беше достатъчно, че кралят те предпочете пред всички? — изсъска вбесено графът. — Защо сега омагьосваш собствената ми плът и кръв?

— Върви по дяволите, Уоруик Чатъм! — засмя се пренебрежително тя, заби пети в хълбоците на кобилката и препусна в галоп.

— Ондин! — Гневният му вик я последва, но тя дори не помисли да дръпне юздите. Засмя се, вдигна лице срещу вятъра и се наслади на щастието, което толкова време й беше липсвало. Ала не се сети, че графът язди най-добрия си жребец. Дракон много скоро я настигна. — Намали темпото! — изкрещя вбесено той. — Незабавно! Не познаваш терена и ако ти се случи нещо, никога вече няма да видиш кон, кълна ти се!

Тази заплаха накара Ондин да дръпне юздите — но не и преди да изпита на собствен гръб какво означава забележката на Уоруик за терена. Копитото на кобилата й се закачи за един корен, животното залитна и ездачката скочи светкавично на земята, за да не попадне под тежкото тяло на кобилата, която залитна настрани.

Ондин попадна в един храсталак. Само след миг Уоруик вече беше коленичил до нея и с проклятия на уста опипваше тялото й за счупени кости.

— Остави ме на мира! — изсъска тя. — Нищо ми няма!

— Ти си една малка глупачка! — отзова се ядно той. — Никога не се подчиняваш — дори когато ти мисля само доброто!

Той я издърпа да стане и Ондин сведе бързо глава. Уоруик не биваше да види, че докосването му й напомня твърде болезнено за един много по-интимен момент.

— О, виж ти, щастливите новобрачни!

И двамата подскочиха, изненадани от звука на мелодичния женски глас. Заети напълно със себе си, не бяха чули тропота на копита. Ондин беше готова да се закълне, че видът на лейди Ан, която бавно яздеше към тях, смая мъжа й не по-малко от самата нея.

— Ан! — извика невъздържано Уоруик и опря ръце на хълбоците си. — Какво, по дяволите…

Зад лейди Ан изникна втори кон, на чието седло седеше виконтът на Бедфорд Плейс.

— Хардгрейв! — От устата на Уоруик това име прозвуча като проклятие.

— Чатъм! — Виконтът свали шапката си и я размаха учтиво. После се усмихна на Ондин. — Милейди… — Поздравът му прозвуча като милувка.

— Виконтът беше така любезен да ме покани в земите си — обясни лейди Ан. — Срещнахме ви тук случайно. Би трябвало да дадеш няколко урока по езда на младата си съпруга, Уоруик, за да не пада в бъдеще от седлото. Бедната лейди! И това се случва точно по време на бременността й! Надявам се да не се е случило нещо лошо. Бедното момиче! Косата ви е цялата в сламки. Падането очевидно е било много лошо. Или тези сламки са от спалнята ви? Уоруик, да не си я настанил в обора?

— Не, скъпа, не ме е настанил в обора — отговори със съвършена любезност Ондин, преди графът, който кипеше от гняв, да е намерил подходящ отговор.- Вие може би питате, защото по-рано обичайното място на любовниците му е било в обора? Не се бойте, аз живея в красивите, комфортно обзаведени господарски покои на Чатъм Менър. За ездаческите ми умения също не е нужно да се тревожите. — Тя се сгуши нежно в Уоруик и продължи: — Слязохме от конете само защото толкова отдавна не се бяхме целували. Почти четвърт час…

Графът изгледа развеселено жена си. Влезе в ролята си и преметна ръка през рамото й.

— Какво правите с гостенката си на моя земя, Хардгрейв?

— Прощавайте — отговори виконтът, без да сваля поглед от Ондин, — но тази земя е моя.

— Така ли? — отговори небрежно Уоруик и се обърна с усмивка към Ондин. — Виждаш ли какво направи, мила моя?

Ан се покашля нетърпеливо.

— Ще пояздим ли заедно, лорд Чатъм?

— Какво? О… — Уоруик я изгледа хладно. — За съжаление не мога. Имам уговорена среща с един търговец. За в бъдеще ще внимаваме повече, виконте, и няма да навлизаме в земите ви. — Той отведе Ондин при кобилката, която вече се беше изправила и очевидно не бе получила наранявания, и я качи на седлото.

Дракон пасеше мирно на известно разстояние и докато графът се занимаваше с него, лейди Ан насочи коня си към Ондин.

— Скъпа, уверена съм, че вие не сте нищо повече от една обикновена, макар и много изкусна курва — отбеляза с усмивка тя. — Ще го докажа и ще ви изоблича.

Ондин отговори любезно на усмивката й.

— Направете всичко, което смятате за нужно, Ан.

Тя срещна погледа на Хардгрейв и похотливото му хилене я накара да потрепери. Имаше чувството, че жадните му очи ще я погълнат. Виконтът се поклони още веднъж с учтивостта на съвършен джентълмен, после пришпори коня си и се отдалечи. Лейди Ан го последва неохотно.

Уоруик възседна Дракон, препусна към нея и улови юздите на кобилката.

— Върви по дяволите с твоя луд галоп! — изфуча гневно той. — Само на теб дължим тази неприятна сцена! Предупреждавам те, не се доближавай до Хардгрейв и Ан! Тези двамата не се спират пред нищо. Не им се доверявай!

— Нима ти не дари лейди Ан с пълното си доверие? Не й ли принадлежеше с душа и тяло?

— Ревнуваш ли, скъпа моя?

— Не, изпитвам само отвращение.

— Съжалявам, ако съм засегнал гордостта ти. Във всеки случай нека се постараем да избягваме подобни сцени в бъдеще. Отсега нататък ще си стоиш вкъщи.

— Ако надзирателят на затвора се беше показал малко по-великодушен, моят устрем към свобода нямаше да се прояви така необуздано и тази неловка сцена нямаше да се състои.

— Надзирател? Как смееш да говориш така с мен… — Той млъкна изведнъж, защото иззад дърветата се показа Джъстин.

— Преминали сте границата на земите ни!

— Знам — отговори Уоруик. — Съпругата ми беше тази, която премина границата.

Джъстин хвърли въпросителен поглед към снаха си, но Ондин само поклати глава. Тримата обърнаха конете си и мълчаливо потеглиха към дома.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Матилда чакаше на входната врата, за да съобщи на графа, че мосю Дьовин от Брюге го очаква в работната му стая. Когато забеляза сламките в косата на Ондин, тя възкликна удивено:

— О, милейди, случило ли се е нещо?

— Нищо лошо — отговори кратко Ондин и забърза нагоре към стаята си. Чу стъпки зад гърба си и без да се обръща, знаеше, че Джейк я е последвал.

Щом се прибра в спалнята си, тя свали мръсната рокля и облече чиста. После изчетка грижливо косата си, за да махне сламките и листата.

След това, за кой ли път вече, тръгна да се разхожда нервно напред-назад, защото имаше чувството, че таванът ще падне върху нея и ще я задуши. Когато не издържа и изскочи на коридора, намери Джейк, седнал на обичайното си място.

— Отивам в градината, Джейк.

— Но тази сутрин вече набрахте цветя, милейди, и украсихте къщата… — С тези думи той признаваше, че я наблюдава постоянно. Лицето му пламна от смущение.

— Тогава ще събера цветя за параклиса — отговори Ондин и тръгна надолу по стълбите. Волю-неволю, Джейк трябваше да я последва.

Подпомогната от стария Тим, който й донесе кошница и ръкавици, тя набра прекрасни червени рози. След това Джейк я придружи до параклиса и застана на пост пред вратата.

Ондин се възхити отново на стъклените прозорци, през които яркото следобедно слънце падаше във всички цветове на дъгата, разгледа високия свод и мраморните скулптури в страничните олтари. Тя мина бавно покрай тях и спря пред саркофазите на графа и графинята, които бяха умрели в един и същи ден — той на бойното поле, тя след падането по стълбата. Мраморните ангели, коленичили в краката на статуите, сякаш се молеха за вечен мир на мъртвите.

Малко преди олтара се издигаше статуята на първия Чатъм, норманина, завоювал си името „Звяра“. Простият камък беше толкова разяден от неумолимото време, че тя успя да разчете само част от надписа.

— Легендата ти ще живее вечно — прошепна почтително тя и помилва старите букви. Въпреки всичко тя обичаше наследниците на този мъж.

Гробът на Женевиев беше срещу саркофазите на последната графска двойка. Ондин застана пред него и колебливо се вгледа в каменната плоча. Макар да не беше страхлива, тя трепереше от някакво непознато чувство и не смееше да пристъпи по-близо. Затова отиде пред главния олтар, коленичи и започна да подрежда розите в мраморните вази.

Изведнъж чу стон и застина на мястото си. Шумът се повтори като шепнещ полъх на идващ незнайно откъде ветрец. Ондин огледа внимателно всички ъгли на параклиса, но тъй като вече се смрачаваше, видя само мистични черни сенки, заобиколени от пъстри воали прах.

— Кой е? — попита тихо тя и си припомни какво я предупреждаваше баща й. Никога не показвай страха си, за да не разкриеш на неприятеля слабостта си и той да се възползва от нея в своя изгода.

Никой не й отговори. Вероятно въображението й играеше лоша шега в тази тайнствена атмосфера. Тя се приведе отново над цветята и в следващия миг чу някой да шепне името й, толкова ясно и отчетливо, че я стресна и тя се убоде болезнено в трънчето на една роза.

Обърна се гневно, решена да застане лице в лице с мъчителя си, и изведнъж дъхът й спря.

Само на десетина крачки от нея стоеше странна фигура, загърната в черна наметка. Изпод качулката се подаваше грозно ухилена демонска маска. Докато Ондин се взираше невярващо в странното явление, фигурата вдигна дългите си ръце и разкри остри, извити нокти, които без усилия щяха да разкъсат гърлото й.

Ондин разбра, че това не е демон, излязъл от царството на мрака. Но все едно звяр или човек, това страшно същество искаше да й причини зло и тя трябваше да бяга.

Сякаш сънуваше лош сън. Невъзможно й беше да произнесе дори звук. Чудовището й препречи средния коридор и тя се втурна надясно. Най-после гласът й се възвърна и тя изпищя за помощ, по изключение дълбоко благодарна на Джейк, който постоянно беше наблизо.

Не знаеше дали слугата е чул вика й, защото нямаше време да извърне глава към двукрилата врата. Тъмната фигура бе поела по друг път, между старите дървени пейки, и я очакваше пред страничния изход. Отчаяна, Ондин се хвърли на другата страна, но когато осъзна към какво я тласкат, изпищя от ужас. Озова се пред красивия монумент на последната Чатъм, погребана тук.

Гробът на Женевиев…

Изведнъж тя видя, че точно пред краката й е зейнала пропаст. В ужаса си загуби равновесие и полетя с писък надолу. Гласът й отекна глухо под високия свод. Широките поли намалиха силата на удара и тя дори не загуби съзнание. Взря се нагоре като упоена, но видя само синкава светлина. След миг чу протяжен, ужасяващ шум. Каменната врата, отворена очевидно от убиеца, се плъзна на мястото си. Слабата светлинка угасна.

— Не! — изкрещя Ондин и скочи на крака. Отговори й само призрачното ехо на гласа й. Трепереща, тя се опита да се пребори с дивата паника в гърдите си и отчаяно си повтори, че не вярва в зли духове.

В положението, в което беше изпаднала, нямаше как да не изпитва леден страх. Все пак се опита да прогони съзнанието, че е заобиколена от черен мрак и от ковчезите на поколения Чатъмови. Тя се взря напрегнато в мрака и едва не извика от облекчение. Може би имаше лъч надежда! В края на някакъв дълъг коридор искреше светъл лъч.

Междувременно очите й бяха свикнали с тъмнината и когато видя какво има пред себе си, от гърлото й се изтръгна ужасен писък. Ковчегът на Женевиев беше отворен. Женската фигура в него, облечена в скъпа кадифена рокля, беше увита с бяла коприна. Ръцете бяха скръстени за молитва. Дългата коса беше разпростряна върху сатенена възглавница, лицето беше белязано от смъртта и гниенето, които не щадяха дори най-красивите между жените.

Женевиев…

Треперейки, Ондин пропълзя покрай ковчезите и се втурна към светлината през тесния тунел, който вонеше на влага и гнило. В краката й пълзяха червеи, но тя не забелязваше нищо. Само хълцаше и бързаше напред, отмахвайки нетърпеливо дебелите паяжини.

Най-после стигна до източника на светлина — тесен процеп в стената. Тя се облегна на камъка с цялата си тежест, започна да драска по мазилката, докато разкървави пръстите си, изпочупи ноктите си, но стената не поддаде. Изтощена до смърт,

Ондин се облегна на нея, за да си отпочине. После се напрегна и се хвърли с цялата си тежест срещу препятствието. Изскърцаха ръждясали стари панти и един масивен квадрат се отмести с недоволен стон навън.

Ондин се измъкна, пъшкайки, през тесния отвор и попадна във втори коридор. Две свещи, закрепени на стената, бяха запалени и тя установи, че се намира в избата за вино. Очевидно тунелът тръгваше от гробницата, минаваше под оръжейната и кухненските помещения и стигаше дотук. Стълбата в края на избата сигурно водеше към трапезарията. Ондин погледна подутите си, окървавени ръце, изтърси сърдито паяжините, които висяха по роклята й. Може би разни гадни насекоми пъплеха по косата й! Тя въздъхна дълбоко, все още трепереща от уплаха, но гневна и твърдо решена да си изясни всичко.

Този път Уоруик беше длъжен да й обясни плановете си. Тя забърза към стълбите. Дано само не я срещнат слугите, защото намерението й беше да се яви неканена при всеобщо уважавания господар и да му устрои малка изненада.

Но Уоруик не беше неподготвен. Стреснат и невярващ, той се взираше в маймунското лице на Джейк.

— Какво искаш да кажеш? Как така е изчезнала? Наистина ли я видя да влиза в параклиса?

— Да, милорд, кълна се! По едно време ми се стори, че чувам вика й, но вратата беше зарезена отвътре. Когато най-после успях да я разбия, господарката не се виждаше никъде. Кошницата с рози беше преобърната пред олтара.

— По дяволите! — изруга графът и се втурна към вратата на работната си стая, която в същия момент се отвори с трясък.

Странното видение, което влетя вътре, беше заобиколено от облак прах и попадна право в ръцете му. Побесняла от гняв, Ондин заудря с юмруци по гърдите му.

— Сега вече ще ми кажеш истината, Чатъм! Зверове и призрачен шепот, леки жени, приятели и врагове, зли духове и какво ли още не! Край с тази комедия! Жалък негодник! Сигурно си луд, както и всичките ти слуги! Ще ми каже ли някой най-после какво става в тази къща?

Уоруик се отдръпна слисано. Чувството, което го завладя, беше на безкрайно облекчение — тя беше жива, о, тя беше жива, мръсна, бясна от гняв и почти смешна, но жива! След като преодоля началното смайване, той улови ръцете й.

— Успокой се, моля те! Какво се е случило?

— Какво се е случило ли? — изфуча разярено Ондин. — Откъде да знам? Да не си ме спасил от бесилката, за да ме тласнеш към още по-страшна смърт?

— Не, не съм искал това. — Железните му ръце се сключиха около китките й и я принудиха да спре.

— О, ако можех, щях да заповядам да те измъчват и да те разкъсат на парченца! — извика тя и Джейк неволно се засмя.

— Млъкни! — изсъска в ухото й Уоруик и вдигна въпросително глава.

Към вратата приближаваха крачки. След малко някой почука колебливо.

— Всичко наред ли е, милорд? — попита гласът на Матилда.

Уоруик хвърли бърз поглед към дребния слуга и Джейк отиде до вратата, за да поговори с Матилда и да я успокои.

Ондин така и не разбра защо замълча и не помоли за помощ старата си приятелка. След миг крачките се отдалечиха.

В тази кратка пауза борческият й дух беше угаснал. В очите й заблестяха сълзи.

— Велики Боже! — прошепна задавено тя. — Няма ли най-после да ми обясниш какво означава всичко това?

Уоруик се поколеба, но пусна ръцете й.

— Да, но първо… Джейк!

— Да, милорд?

— Жена ми не бива да се движи из къщата в този вид.

— Не се тревожете, веднага ще заповядам на момчетата да донесат гореща вода в стаичката за преобличане. Няма да безпокоим обаче камериерката на милейди.

Уоруик кимна замислено.

— Аз ще отнеса Ондин по стълбата, като се преструвам на щастлив съпруг, който гори от нетърпение да се усамоти с жена си. Постарай се никой да не ни безпокои до края на деня. Няма да слезем дори за вечеря.

Джейк излезе бързо от стаята и графът вдигна жена си на ръце. Ондин го погледна слисано.

— Ти май полудя напълно?

— Засмей се.

— Какво?

— Засмей се! Прегърни ме, притисни се силно до мен, погледни ме страстно в очите.

— Не!

— Да! Веднага! — Той я изнесе навън, отметна глава назад и се засмя много убедително. Ондин се подчини на заповедта.

Обви с ръце шията му, погледна го в очите и изкриви лице в усмивка. Тъй като го обичаше, това не се оказа трудно. Вече беше разбрала защо трябва да се преструват на безгрижна влюбена двойка.

— О, Уоруик… — хихикаше весело тя, докато той я носеше нагоре по стълбата. Минаха покрай Джейк, който тъкмо обясняваше на Матилда, че графът и графинята не желаят да ги безпокоят през останалата част на деня. После срещнаха Джъстин, който се ухили с разбиране и извика на брат си, че най-хубавото в съпружеската караница е помирението. Най-после влязоха в частните си покои.

Ваната в междинната стая беше пълна с топла вода и Ондин побърза да свали мръсните си дрехи. Този път не се възпротиви, когато Уоруик й помогна.

Наистина ли беше забравила напълно гордостта и достойнството си? Не, не можеше да допусне това!

— Ще се справя и сама! — изкрещя му гневно тя.

— Престани с тези глупости! — отвърна нетърпеливо той и издърпа долните й гащи.

За да се скрие от него, Ондин се потопи дълбоко в топлата вода, скръсти ръце пред гърдите си и Уоруик я изгледа развеселено.

— Нямаш ли си друга работа, освен да стоиш тук и да зяпаш? — изсъска вбесено тя.

— Мислех, че искаш да чуеш обясненията ми.

— Да, но…

— Първо се окъпи на спокойствие. — Той коленичи до нея, насапуниса гъбата и започна да я мие.

— Върви си, моля те… — пошепна Ондин, но гласът й едва се чуваше. Меките му ръце бяха толкова изкушаващи, толкова приятни.

Докато сапунисваше косата й, Уоруик въздъхна дълбоко, но Ондин помисли, че й се е причуло. Защо ли да въздиша? От умора ли или от тревога?

— Така, а сега се потопи във водата — помоли меко той.

Ондин се подчини, после се изправи и гъстите мокри кичури нападаха по лицето й. Протегна ръка към хавлията и Уоруик я зави грижливо. После я отнесе в салона и я сложи да седне в голямото, меко кресло пред разпаления огън. Напълни две чаши с коняк и й подаде едната. Ондин я пое с благодарност. Парещата течност щеше да прогони гробната студенина от тялото й.

Уорик взе чашата си, отиде до камината и се загледа в пламъците.

— Сега ще чуеш обяснението, което поиска. Не съм те спасил от бесилката, за да осъществя някакви свои дяволски планове. Просто сметнах, че една осъдена на смърт ще бъде по-добра стръв от едно наивно момиче.

По гърба на Ондин пролазиха студени тръпки.

— Значи аз съм стръв. За чудовището, което ме бутна в пропастта?

Очите му се присвиха.

— Какво точно се случи?

Никак не й се искаше да си спомня, но трябваше да му разкаже. Тя отпи глътка коняк, после пое дълбоко въздух и описа подробно страшното си преживяване.

— Може би те интересува, че ковчегът на жена ти е отворен.

— Какво? — процеди през зъби Уоруик.

— Да, някой го е отворил.

— Веднага ще се погрижа — отговори безизразно той. — От този миг нататък няма да правиш и крачка без придружител.

— Страх те е за моята безопасност, така ли? По каква причина? Да не би Женевиев да е била убита?

Графът кимна бавно.

— Никой не ми вярваше. Дори кралят. Всички сметнаха, че се е самоубила. Но аз знам, че не е вярно. Тя беше слаба и страхлива, но не се боеше от мен. Тя ме обичаше и никога не би ми причинила такава мъка.

Ондин сведе потиснато глава. Нежността, която лъхаше от думите му, беше за друга и това съзнание я разтърси до дън душа.

— Значи ти се ожени за мен с надеждата да привлечеш вниманието на убиеца?

— Не е точно така. Опитах се да му поставя капан. Никога не бих го направил, ако не бях напълно сигурен, че съм в състояние да те защитавам.

— Днес едва не ме убиха.

— Никога вече няма да допусна да се изложиш на опасност. От днес нататък ще те охранявам ден и нощ.

— Защо не ми разказа всичко още в самото начало?

— Откъде можех да зная ще продължиш ли да играеш ролята си, ако те посветя в тайната?

— И кого подозираш всъщност?

— Никого — и много хора. — Той смръщи замислено чело. — Знам много неща — и не знам нищо. Едно обаче е сигурно — Женевиев бе убита. Хардгрейв ме мрази от дън душа. Много му се иска цялото ми семейство да бъде изличено от лицето на земята. Ан е ревнива вещица, но не вярвам да стигне до убийство.

— А брат ти? Братовчед ти? Може би ти завиждат за титлата, за богатството?

Лордът я погледна стъписано.

— Собствената ми кръв и плът? Невъзможно! Макар че ако умра, наследник ще бъде Джъстин. А Клинтън ще наследи пък него… Не, това е изключено. И двамата ме обичат.

— Как ще си обясниш шепота, който се разнася в къщата? Хардгрейв и Ан не могат…

— Земите на виконта граничат с моите — прекъсна я нетърпеливо Уоруик. — Може би той е разузнал къде се намират тайните коридори и ги е показал на Ан.

— И Женевиев ли беше преследвана от духове?

— Да. Когато забременя.

— Затова ли обяви, че чакам дете?

— Така е. — Ондин потръпна от ужас и Уоруик изпита угризения на съвестта. Той коленичи до нея, обгърна с ръка раменете й и заговори бавно и настойчиво: — Кълна се в живота си, в името си и в честта си — ти ще останеш жива и невредима. А след това ще си свободна, ще можеш да правиш всичко, което искаш. Разбира се, аз ще се грижа за теб, няма да позволя да живееш в нужда.

Господи, да не би да й предлагаше пари? Ондин го отблъсна възмутено и скочи от креслото, забравила, че още не е облечена.

— Ти ме спаси от смъртта и не ми дължиш нищо. Аз съм длъжницата. След като ти помогна да постигнеш целта си, ще бъдем квит.

Тя понечи да мине покрай него, но той протегна ръка и я задържа.

— Квит ли, Ондин? Не съм толкова сигурен. Ти си заобиколена от тъмни тайни и аз често се питам какви ли подмолни интриги подпомагам, като играя ролята на твой закрилник.

— Трябва да изтърпиш тази неизвестност, Уоруик Чатъм. Аз съм твоята стръв и ще изиграя ролята си колкото се може по-добре. След това обаче ще бъда свободна.

Решена да се освободи, тя го блъсна и той не я задържа.

— Ондин! — Страстта в гласа му разпали огън в тялото й. Преди да влезе в спалнята си, тя го погледна през рамо и той я последва.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Не! — изплака тя. Ако я докоснеше сега, беше загубена. Той щеше да разбере, че съпротивата й е само привидна. Напрегна всичките си сили, за да го отблъсне, но той я стисна здраво в прегръдките си и тя можеше да се отбранява само с думи. — Върви при жените, които копнеят за милувките ти! Защо не идеш при покорната, цицореста Ан с котешките очи? Не искам нежностите, с които така великодушно си я дарявал…

Гореща целувка затвори устата й, страстна и жадна. Във вените й отново пропълзя онзи предателски, неканен огън. Уоруик свали бавно хавлията от тялото й, обхвана едната й гърда, палецът му се плъзна по зърното и той се наведе, за да го засмуче с устните си. Ондин простена измъчено. Нямаше спасение. Искаше да се откъсне, но много повече искаше да ускори изпълнението на обещанието, което пареше кръвта й.

— Не! — изплака отново тя, но и двамата знаеха, че това всъщност не е протест. Уоруик насочи вниманието си към другата й гърда и желанието й се разпали до крайност. Треперещото й тяло ясно издаваше какви чувства я вълнуват в действителност.

Уоруик се изправи и я изгледа предизвикателно.

— Наистина ли ще отречеш, че между нас става чудо? Наистина ли ще твърдиш, че не копнееш за него?

Когато Ондин обърна глава настрана, той улови брадичката й и я принуди да отговори на погледа му.

— Кажи!

— Нима имам избор? — прошепна задъхано тя.

— По-дяволите, не искам да взимаш решения, а да се вслушаш в гласа на сърцето си!

— Но как бих могла да те отблъсна? — отвърна уклончиво тя. — Ти си толкова силен и властен. Не притежавам оръжия като твоите…

— Твоите оръжия са красотата, духът и гордостта — и всички тайни, които са скрити в душата ти. Справяш се много умело с тези оръжия.

— Какво искаш от мен? Окончателна капитулация? Както ти казах, нямам избор.

Графът поклати нетърпеливо глава, притисна предизвикателно хълбоците си към нейните и отново започна да милва налетите й гърди.

— Не искам капитулация. Само признание. Просто признай, че меката ти плът копнее жадно за нежностите ми, че много искаш да задоволиш желанието ми.

— Вземи ме тогава, какво чакаш! — изфуча ядосано тя. Как смееше да иска от нея такива думи?

— Не, сладка моя графиньо, ти трябва да ме вземеш и аз ще ти се подчиня с готовност.

— Какво?

Уоруик я пусна, съблече се бързо и когато се върна при нея, улови ръцете й и ги сложи върху гърдите си.

— Само без фалшива плахост, Ондин! Защото ние сме мъж и жена и сме създадени за това.

Той я целуна отново, ръката му се плъзна между бедрата й и внимателно се зае да изследва тайните на женствеността й. В тялото й пламна огън, равен по сила на неговия. В стаята беше тихо, само огънят пращеше, а навън виеше вятърът, обаждаха се вълците в гората и Уоруик се чувстваше едно цяло с природата.

След известно време той накара Ондин да го милва и когато усети плахите й, колебливи пръсти, потрепери от прилив на могъща страст, неизпитвана никога досега.

С умели ръце и устни той засили още повече възбудата й и усилията му се увенчаха с успех. Тя започна да се мята, да стене и да го моли да я вземе. Нежно прегърнати, двамата паднаха на леглото. Бурята на страстта не угасна до късна нощ.

Ондин се събуди, без да отвори очи.

Студенината, която усещаше до себе си, я предупреди, че Уоруик вече не е до нея. Дали и това утро щеше да бъде подигравка със страстната любовна нощ?

Слънчева светлина и свеж въздух изпълваха спалнята и бързо прогониха страха й. Когато вдигна предпазливо клепачи, видя Уоруик да седи на края на леглото, напълно облечен, и с усмивка да наблюдава обърканото й лице.

— Сега вече няма връщане — проговори тихо той и Ондин отчаяно си пожела мъжът й да беше излязъл или да беше разрушил щастието й с жестоки слова. Тя обичаше всичко в него — златнокафявите очи, своенравната брадичка, гордостта му, небрежната поза, нежната усмивка.

— Не — пошепна в отговор тя. — Сега вече не.

Уоруик стана и пристъпи към прозореца, без да я изпуска от очи.

— Бях в гробницата.

Тонът му не й хареса.

— И?

— Всичко беше в пълен ред. Ковчегът на Женевиев беше затворен, не намерих нито демонска маска, нито закривени животински нокти.

Дали не я обвиняваше, че си е измислила страшната сцена? Тя седна в леглото и смръщи чело.

— Казвам ти, че в параклиса влезе чудовище с тъмна наметка и дълги, извити нокти. Наистина ли се съмняваш в думите ми, Чатъм? Това е абсурдно! Да не мислиш, че съм влязла за удоволствие в онзи студен, влажен тунел? Като си помисля само как тичах като луда между плъхове и мишки и грамадни паяци!

— Не, Ондин, не се съмнявам в нито една твоя дума. Искам само да се уверя още веднъж. Защото Женевиев… понякога забелязвах, че фантазира.

С каква нежност произнесе името на мъртвата си жена. Дали някога щеше да изпита подобни чувства и към нея? Уоруик не забеляза тъжния й поглед, защото се взираше с отсъстващ вид в празното пространство. Изведнъж прекъсна мълчанието.

— Знаеш ли, веднъж вече видях такъв демонски костюм.

— Къде? — попита стреснато Ондин.

— В Уестчестър Палас, където Женевиев бе убита. Претърсих стаята й и намерих тайна врата, коридор и стълба, която ме отведе в подземна килия. Там бяха захвърлени монашеско расо и маска на демон.

— Значи си имал доказателства! Това е било убийство! Защо не отиде при краля?

— Точно това направих. Но той ми отговори, че много хора в палата се преобличат, когато ходят на тайни срещи.

— Значи затова претърси така внимателно помещенията ни в Хамптън Корт?

Уоруик кимна.

— Значи вчера сме пропуснали да заловим негодника. Трябваше да го потърсим, вместо да…

— Ти за луд ли ме смяташ? Джейк разпита всички хора в къщата. Никой не е видял чужд човек. Клинтън е бил в обора, Джъстин в апартамента си, а Матилда твърди, че всички слуги са се занимавали със задълженията си. Джейк изпрати човек в Бедфорд Плейс, конто се върна с вестта, че Хардгрейв и лейди Ан вечерят. Кой лъже? Кой казва истината?

— Трябва да има мотив.

— И какъв е той? Омраза, отмъщение, алчност? Всичко е възможно. Но сега не е време за такива разсъждения. Стани и се облечи. Връщаме се в кралския двор.

— Но ние сме тук едва от седмица! — възрази учудено Ондин. — По-добре е да останеш тук и да заложиш капан на убиеца. Защо бягаш?

— Аз не бягам никога, запомни това. Направи, каквото ти казвам! Не забравяй, когато стана моя съпруга, ми обеща послушание. Впрочем, отивам в двора и заради теб. Има някои неизяснени въпроси. Защо се страхуваше до смърт от срещата с краля? И защо той прояви такава благосклонност към жена, която изобщо не познава? Какви тайни криеш от мен?

Сърцето й биеше до пръсване, гласът отказа да й се подчинява.

Уоруик очевидно не очакваше отговор, защото тръгна към вратата и я подкани през рамо:

— Побързай! Тръгваме след час.

Когато излезе от стаята, болезненото му решение беше взето. Не можеше да понесе опасността, в която сам беше тласнал любимата жена.

Още с пристигането в Лондон щеше да помоли краля да му даде развод и да изпрати Ондин в колониите. Там поне щеше да бъде на сигурно място.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато Ондин узна, че Джъстин ще ги придружи в Лондон, настроението й се подобри. Той и разказа, че е бил в немилост заради дуел, но Уоруик се застъпил пред краля и вече имал позволението да се върне в двора. Клинтън щял да управлява Чатъм Менър в отсъствието им.

Пътуването мина много приятно с изключение на последната нощ преди пристигането. Бяха обядвали в гората и бяха направили дълга почивка, защото Джъстин упорито твърдеше, че майката на бъдещия наследник не бива да се преуморява.

Когато продължиха пътя си, Уоруик седна при нея в каретата, а Джъстин се настани до Джейк на капрата. Вече се здрачаваше, но Ондин веднага забеляза изпитателния поглед на мъжа си.

— Уоруик… — промълви плахо тя, но не можа да продължи. Връзката им беше толкова странна. Макар да познаваше добре тялото му, тя не знаеше почти нищо за онова, което ставаше в главата му.

— Да, мила моя? — Всеки път, когато я наричаше така, в гласа му звучеше горчивина.

— Вече разбирам защо заяви, че съм бременна. Но мисля, че е жестоко да заблуждаваш така Матилда и останалите. Не е ли по-добре да признаем истината?

В мрака очите му оставаха неразгадаеми.

— Може би лъжата е станала истина, сладка моя графиньо.

— Не, не си прав.

— С каква категоричност говориш… Толкова ли те е страх, че може би носиш моето дете.

— Точно така! Скоро пътищата ни ще се разделят и аз не искам да се натоварвам допълнително с бебе.

Раздразнен, Уоруик стисна до болка нежната й китка.

— Трябва да разбереш едно, лейди. Моят наследник никога няма да ме напусне. Навярно ще мине малко повече време, преди да ти върна свободата, но щом желаеш, ще напуснеш живота ми без допълнителен товар. Детето ще принадлежи на мен — и на Матилда, след като ти изобщо не се интересуваш от него. Ако й възложа задачата да отгледа наследника на Чатъм Менър, тя изобщо няма да забележи отсъствието ти.

— Мръсник! — изсъска Ондин. — От този миг нататък ще стоиш далеч от мен — защото не искам лъжата да стане истина.

Уоруик я пусна и се облегна назад.

— Не.

— Какво не…

— Ти си моя жена, Ондин — прекъсна я хладно графът. — Нямам какво повече да кажа по темата.

Гневният й изблик и неприличните имена, с които го нарече, изобщо не го засегнаха. Скоро каретата спря и Джейк отвори вратичката.

— В „Борс Хед“ ли ще нощуваме, милорд?

Уоруик се съгласи с предложението и побърза да слезе. Съпрузите не посмяха да покажат лошото си настроение пред Джъстин и дребния слуга. Ондин беше изключително мила с девера си и цяла вечер се шегуваше с него. От време на време графът също се включваше в смеха им, но Ондин усещаше, че вътрешно кипи от гняв.

Оттеглиха се в стаите си доста късно. Ондин се страхуваше, че двамата с Уоруик отново ще започнат да се карат, но много повече я беше страх от предстоящата близост в леглото. Ала тревогата й се оказа напразна. Той й пожела студено лека нощ и се изтегна на един диван.

Напуснаха гостилницата на разсъмване. Джъстин седна отново при Джейк на капрата, а Уоруик остана да прави компания на съпругата си в каретата. След една почти безсънна нощ Ондин се чувстваше твърде уморена, за да продължи спора от предишния ден, и затвори очи.

Каретата спря само след час и възбуденият Джъстин отвори вратата.

— Преследват ни!

— Кой? — учуди се графът.

— Доколкото видях, каретата е на лорд Хардгрейв. Познах герба с еленова глава на вратичката. Сигурно и лейди Ан е с него.

Ондин примигна сънено и видя как двамата братя си размениха изпитателни погледи — готови да излязат смело срещу общия враг.

— Тогава да увеличим преднината си — реши Уоруик.

— И аз това щях да предложа — ухили се Джъстин и се обърна към Ондин: — Продължавай да спиш, прекрасна снахо. Мъжете от семейство Чатъм бдят над съня ти.

Ондин отговори на усмивката му и той затвори вратичката. Когато продължиха пътя си, Ондин заговори колебливо:

— Уоруик, смяташ ли…

— Не смея да мисля нищо.

— Подозираш ли Джъстин?

— А ти? Убедена ли си в невинността му?

— Да — отговори твърдо тя и вярваше в думите си.

— Толкова ли много означава за теб този хлапак?

— Разбира се! — отвърна обвинително тя. — Той е твоя плът и кръв и ти го обичаш. Според мен той е изцяло на твоя страна.

— Жалко, че не Джъстин те спаси от въжето на палача…

Тя понечи да протестира, но се поколеба и замълча. Този път в гласа му нямаше подигравка, той звучеше уморено и тъжно.

При пристигането си в Лондон узнаха, че кралят се е затворил в лабораторията си. Слязоха по реката с лодка и спряха пред голяма, скромна, боядисана в бяло сграда. На входа стояха стражи, които пропуснаха безпрепятствено графската двойка и придружителите й.

Като видя краля, Ондин не можа да скрие усмивката си. Увит в голяма престилка, той стоеше зад маса, отрупана с шишенца и епруветки, от които се виеше синкав дим. Кралят усърдно преливаше някаква бълбукаща течност от едно съдче в друго.

— Успях! — провикна се весело той и вдигна засмени очи към посетителите.

Уоруик вдигна вежди.

— Мога ли да попитам какво правите, Ваше величество?

— Събрах корени, билки и слънчева светлина, драги. Сега вече притежавам „Воn Vivant“.

— Какво е пък това?

— Още сте много млад, за да ви трябва, Уоруик — отговори нетърпеливо кралят. — Преди няколко години един стар френски алхимик ми довери формулата. Това питие действа срещу известни признаци на напредналата възраст, които тук няма да обсъждам по-подробно. Аз усъвършенствах сместа и съм много доволен… О, Джъстин, много се радвам, че се върнахте в двора!

Младежът се покашля смутено, после коленичи и целуна ръката на краля.

— Искрено ли е разкаянието ви? — попита развеселено Чарлз.

— Разбира се, сър — отговори тържествено Джъстин.

— Тогава станете и вече не смейте да ме ядосвате с детинщините си. Махнете се от пътя ми, за да мога да поздравя лейди Чатъм. Видът й ме радва много повече от мъжките лица.

Ондин направи почтителен реверанс. Кралят я вдигна с двете си ръце и я целуна по бузата.

— Скъпа моя, вие се разхубавявате с всеки изминат ден. Не знам защо сте тук, но съм възхитен. Джъстин, иди да се поразходиш с Ондин! Щом сте вече в двора, свършете нещо полезно. Трябва да поговоря с Уоруик.

Ондин веднага забеляза, че мъжът й не беше съгласен с нареждането на краля и че се овладя само с големи усилия. Тя сведе потиснато глава, защото по пътя беше останала с впечатлението, че графът е започнал да изпитва недоверие към брат си. Дали се страхуваше за безопасността й и затова не желаеше да я остави сама с Джъстин?

Кралят също усети напрежението, което се възцари в стаята. Той пошепна нещо в ухото на графа и Уоруик кимна с усмивка. После направи властен жест с ръка, за да накара брат си и жена си да напуснат лабораторията. Но Джъстин вече беше забелязал, че нещо не е наред, и му отговори с мрачен поглед.

Когато излязоха навън, Ондин разбра как кралят е успял да умилостиви мъжа й. Докато вървяха бавно по заобиколената с дъбове алея, зад тях се появиха двама стражи.

— Какво става тук? — пошепна й младият мъж. — Да не би брат ми да се бои, че не съм в състояние да защитя жена му и сам?

— Не е това, Джъстин. Той е малко нервен и…

— Не ме лъжи! — прекъсна я сърдито Джъстин. — Защо ми няма доверие?

Преди Ондин да успее да отговори, зад тях прозвуча женски глас. Красива дама в елегантна небесносиня рокля говореше с войниците, които очевидно й разрешиха да се присъедини към Джъстин и снаха му. Лейди Ан…

— О, Джъстин Чатъм! Радвам се да ви видя отново в двора. Снаха ви е възхитителна жена, обвяна с мистерия. Аз обичам тайните. Вие също ли, Чатъм?

— Разбира се — отговори момъкът и Ондин усети подозрителността му. Тя също нямаше доверие на красивата дама, която беше прекалено самодоволна и уверена в себе си. Приличаше на дива котка, която притиска плячката си в ъгъла.

— А къде е Хардгрейв? — осведоми се Джъстин.

— Лайл? — Лейди Ан се усмихна и вдигна високо красиво извитите си вежди. — Откъде да знам? Той си има собствени занимания.

— Да, разбира се. Колко е странно, че пристигаме в двора почти по едно и също време…

— Странно ли? Може би — отговори уклончиво Ан. — Как сте, скъпа? — обърна се тя към Ондин. — Добре ли ви се отразява бракът?

— Дори отлично — отговори с меден гласец Ондин.

Много скоро кралят и Уоруик се присъединиха към компанията. При вида на лейди Ан Чарлз смръщи чело.

— Вече чух, че сте се върнали в Лондон, милейди.

— На север ми стана малко скучно.

Чарлз я измери с изпитателен поглед, но не каза нищо повече и улови ръката на Ондин, за да я отведе напред. С този жест даде на другите да разберат, че трябва да ги последват на известно разстояние.

Когато чу тихия глас на мъжа си и сребристия смях на лейди Ан, Ондин понечи да се обърне, но се овладя. Не биваше да показва любопитство, трябваше да насочи цялото си внимание към краля.

— Вече знам в каква опасност се намирате, милейди, и съм много обезпокоен. Наистина ли са ви нападнали?

— Уплашиха ме до смърт — призна тихо Ондин.

— Докато сте в двора ми, ще ви охраняват денонощно — обеща кралят. После прибави колебливо: — Днес Уоруик ме помоли да уредя развода ви. Аз, разбира се, му заявих, че нямам правата на църквата.

Ондин спря да диша.

— Той иска да се разведе?

— Да. — Чарлз я гледаше съчувствено и с любопитство. — Твърди, че е постъпил глупаво и лекомислено, като се е оженил за вас, и иска да ви спести по-нататъшните „злополуки“.

Божичко, той не ме обича ни най-малко, каза си отчаяно Ондин и се опита да потисне нахлуващите сълзи.

— Когато му възразих, че чакате наследник, смутеното му изражение издаде, че това не е истина — продължи Чарлз. — Впрочем, той смята скоро да напуснете Лондон и да прекарате само една нощ в Чатъм Менър, за да съберете вещите си. След това ще ви качи на кораб за колониите от пристанището в Ливърпул.

Неспособна да говори, Ондин сведе глава.

— Исках да ви предупредя да внимавате, скъпа Ондин. Защото, макар да смятам Уоруик за свой най-добър, най-верен приятел, не одобрявам намеренията му и искам да ви дам възможност да осъществите замисъла си. Вие имате свой живот, свои цели, нали?

Най-после гласът й се върна, макар да прозвуча много измъчено:

— Нали не му казахте коя съм?

— Тези сведения са поверителни. Тайната не е моя.

— Благодаря ви, сър — прошепна задавено тя. — Бог да ви благослови.

— Не плачете, моля ви! Тази вечер ви очаквам на банкета и с удоволствие ще танцувам отново с вас. А що се отнася до бъдещето — винаги когато имате нужда от помощ, обръщайте се към мен.

Ондин кимна мълчаливо, защото бяха спрели и другите ги настигаха. Всички заедно тръгнаха към лодката, която чакаше на речния бряг.

По обратния път разговаряха само кралят, лейди Ан и Уоруик. Джъстин и Ондин не казаха нито дума.

Лейди Ан изглеждаше необичайно весела. На няколко пъти изгледа многозначително Ондин, сякаш знаеше нещо, скрито за съперницата й.

Ондин обаче нямаше време да се занимава сега с нея. Трябваше да обмисли собственото си положение. Как щеше да го реши, ако Уоруик успееше да я изведе от Англия?

Когато пристигнаха в Хамптън Корт, пътищата им се разделиха. Джъстин обясни, че отива да поговори с Бъкингам, кралят измърмори нещо неразбрано, а лейди Ан откри Хардгрейв, който я поздрави със сияещо лице.

Ондин не каза нищо и придружи Уоруик в апартамента им. Измъчваше я силно главоболие. Отпусна се изтощено на леглото и веднага заспа. В съня си видя маскираната фигура в параклиса, видя се да върви под ръка с баща си по коридорите на Уестчестър Палас, блесна меч, прозвуча пронизителен вик. Каменният под беше целият в кръв — кръвта на баща й!

Изведнъж някой я разтърси здраво и я събуди. Тя, самата тя беше жената, която пищеше така ужасяващо в съня й! Силна ръка затисна устата й.

— Тихо, тихо! Не знам какъв демон те преследва, но трябваше да те събудя, иначе щеше да вдигнеш под тревога целия дворец. — Гласът на Уоруик звучеше ласкаво и нежно. Той я притисна до гърдите си, тя успя да си поеме въздух и да се пребори със сенките и духовете, които все още се рееха пред вътрешния й взор. Силните му ръце бяха като спасителна котва, за която можеше да се залови. — Какво те мъчи така, Ондин?

Защо се интересуваше от нея, след като искаше да се разведе? Тя се откъсна от прегръдката му и го погледна възмутено. Не, никога нямаше да му разкрие истината за произхода си, за страданията, преживени в миналото.

— Какво те е грижа за мен! — изсъска вбесено тя.

Уоруик стисна китките й и я принуди да го погледне в очите.

— Защо е този изблик на гняв, скъпа? Не съм сторил нищо лошо. Само те освободих от един кошмар.

— Моля те, Уоруик, не ме измъчвай…

Графът я пусна рязко и скочи от леглото.

— Добре, няма да настоявам. Но каквото и да е онова, което не ти дава мира, сега имаме други грижи. Ан и Хардгрейв непрекъснато си шепнат тайнствено и много искам да разбера какво замислят.

Ондин го погледна уплашено. Дали Ан не беше в толкова добро настроение именно защото беше узнала, че Ондин е дъщеря на убития дук Рочестър?

Преди да излезе от спалнята, Уоруик каза:

— Скоро трябва да слезем на банкета. Време е да се приготвиш.

Ондин стана с въздишка от леглото и зарови в сандъка си. Най-после реши да облече бледозелена рокля с широки ръкави от воал, обшита по края с блещукащи перли. След като се облече, вдигна косата си в красива фризура. Ако Ан замисляше да я изобличи, тя нямаше да се крие.

Влезе с гордо вдигната глава в салона, където Уоруик се беше облегнал на перваза на камината и отпиваше от чашата си с уиски. Изражението му се промени, в погледа му блеснаха изненада и възхищение.

— Едно трябва да ти се признае, милейди. Имаш изключителен кураж.

— Слизаме ли?

— Ако в тайнственото си минало си извършила някакви грехове, сега е времето да ми ги признаеш.

— Ти не си ми изповедник, Уоруик.

— Никога не забравяй, че си моя жена, Ондин.

Жена, от която искаш да се отървеш колкото се може по-скоро, изплака в себе си тя.

Но как да му хвърли в лицето този укор? Не можеше да злоупотреби с доверието на краля.

— А ти забравяш, че си ми напълно безразличен, Чатъм.

— Мисли за това през цялата вечер. Хайде, акулите ни чакат.

— Тогава ще ме удавят или ще изплувам.

— Може би имаш нужда от моята помощ.

— Не, от твоята със сигурност не.

— Нима предпочиташ да те оставя да се удавиш? — попита с усмивка той и й предложи ръката си.

Двамата слязоха в мълчание в банкетната зала, където се беше събрал целият двор.

— О, Чатъм и неговата… лейди! — провикна се подигравателен глас и Ондин видя приближаващия се Лайл Хардгрейв.

Разговорите в залата замлъкнаха и Уоруик изпъна рамене. Джъстин застана зад брат си, но графът не го забеляза.

— Точно така, сър, Чатъм и неговата лейди — отбеляза спокойно той. — Или вие твърдите нещо друго?

— Дали да повикаме краля? — пошепна някой.

Хардгрейв и Уоруик не виждаха и не чуваха нищо около себе си.

— В никакъв случай! — отговори виконтът и се поклони подигравателно пред Ондин. — Това е… дамата, чийто произход Ан случайно успя да разгадае.

Лейди Ан се появи зад гърба му и направи драматичен жест с ръка.

— О, Уоруик, толкова съжалявам. Но нима ще се караме заради тази дреболия?

— Разбира се, че не! — прозвуча заповеднически глас и кралят застана между съперниците. — Какво означава това, лейди Ан?

— Трябва да знаете, Ваше величество, че тя не е лейди.

— И защо не?

— Предпочитам да не го кажа пред всички…

— Тогава си дръжте езика зад зъбите.

Дали ще ме нарече предателка, питаше се с нарастващо отчаяние Ондин.

Решен да отиде докрай, Хардгрейв се обърна към краля:

— Чатъм се е оженил за тази жена, за да я спаси от бесилката.

— Да, тя е обикновена уличница — допълни саркастично Ан.

Кралят вдигна вежди.

— Наистина ли? — попита с учтив интерес той.

В залата надвисна потискащо мълчание. Ондин не знаеше да се радва ли, защото истината не беше излязла на бял свят, или да се ужаси от унизителното разкритие на Ан и Хардгрейв. Уоруик имаше много добър повод да се отърве от нея и сигурно щеше да го направи. Можеше да заяви пред всички, че уличницата го е омагьосала, и да помоли краля да го освободи от черната магия…

Но графът не направи това. Първо поднесе почтително ръката й към устните си, после се усмихна на Чарлз.

— Да, Ваше величество, всичко това е вярно. Но кой би могъл да хвърли камък по мене? Докато зрителите крещяха злобно в очакване на жестокото представление, аз видях красиво лице и горда осанка. Никога преди това не бях срещал такава прекрасна жена — а тя беше осъдена на жестока смърт. Още от пръв поглед разбрах, че я обичам, затова помолих присъстващия монах да ни венчее веднага. За Бога, Ваше величество, кой мъж би устоял на това небесно създание? Кой не би приел този кралски подарък?

След като графът съумя да защити жена си по този елегантен и много убедителен начин, Чарлз се засмя развеселено и заръкопляска. Скоро заръкопляска целият двор, очевидно възхитен от тази романтична любовна история. Кралят застана пред Уоруик и го потупа по рамото.

— Аз също не бих обърнал гръб на такава красавица, приятелю. — Той се обърна към Ондин и се поклони почтително. — Каквато и да сте била, днес сте истинска графиня и украшение на кралството ми. Не е ли време най-после да седнем на масата?

Той пристъпи величествено към дългата трапеза, следван от придворните си. Уоруик и Хардгрейв се погледнаха враждебно, Ан стисна гневно устни. Сърцето на Ондин биеше лудо. Уоруик я защити, и то много по-енергично, отколкото беше нужно. Как да му благодари?

— Като набеждавате жена ми, обиждате мен, Хардгрейв — отбеляза ледено Уоруик. — Лейди Чатъм може би е безпомощна срещу злобата ви, но аз ще съумея да защитя честта й.

Той се обърна и поведе Ондин към масата. Гласът на Джъстин прозвуча весело и безгрижно зад гърба й:

— Ама че глупост сторихте, Ан! Красивата ми снаха може да е израсла на улицата, но това е къде-къде за предпочитане в сравнение с канала, в който са се родили повечето дами.

Ан измърмори някакво проклятие, което наистина напомняше за обитателите на канализацията, и Джъстин избухна в смях. После се приближи до Ондин и улови ръката й. Щастлива, тя тръгна гордо между двамата братя Чатъм към голямата маса, повтаряйки си колко много ги обича.

Късно вечерта Уоруик отведе жена си в частните им покои, после се върна да поговори с Чарлз.

Ондин реши да го чака. Окъпа се, избра най-красивата си нощница и седна пред камината с чаша портвайн.

Отдавна беше минало полунощ, когато вратата най-после се отвори. Уоруик погледна жена си, наля и на себе си портвайн и седна на отсрещното кресло.

— Защо си още будна?

— Исках да ти благодаря.

— За какво?

Ондин се намръщи, не знаейки какво да отговори. Той знаеше, че тя му дължи благодарност! Защо не улесняваше намеренията й? Защо чакаше отговор?

— Ан се опита да ме унижи, но ти не й позволи. Целият двор говори за необикновената ни женитба и никой не я намира за неприлична. Дори напротив, всички твърдят, че историята е много романтична.

Уоруик се облегна назад и я погледна над ръба на чашата си.

— Ти си от семейство Чатъм и не дължиш никому благодарност. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

— Не… — Ондин се почувства отблъсната и се засегна. Изправи се, за да се прибере в спалнята, но Уоруик скочи бързо на крака и й препречи пътя. Лицето му грееше в усмивка. Ръцете му я обгърнаха съвсем естествено.

— Как примамливо ухаеш… А нощницата ти е толкова възбуждаща… Ако не знаех колко се отвращаваш от мен, бих могъл да помисля, че си решила да ме прелъстиш. Наистина ли стоя будна, за да ми благодариш?

— Нали ти казах…

— Тогава те моля за в бъдеще да ме чакаш по други причини. Например, защото ме желаеш.

— Моля те…

— Е, искаш ли ме? — прошепна в ухото й той.

Ондин не можеше да говори, не можеше дори да кимне, само се взираше в очите му и потъваше в тях все по-дълбоко и по-дълбоко.

Тя се освободи бавно от ръцете му, отстъпи назад, развърза нощницата си и тънката коприна се свлече безшумно на пода.

Уоруик свали дрехите си мълчаливо, разтвори ръце и тя падна на гърдите му. Целувката им беше страстна и възбуждаща. Ондин се притисна до него, за да го почувства с цялото си тяло. Двамата не отидоха в леглото, а се любиха на мекия килим, стопляни от огъня в камината и от горещото си желание.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ондин плуваше в някакво неземно състояние между сън и будуване. Притисната до съпруга си, тя лежеше на килима пред камината. Първите слънчеви лъчи нахлуваха необезпокоявани, в стаята. По коридора се чуха приближаващи се стъпки и някой затропа с юмруци по вратата.

— По дяволите, кралят! — Уоруик скочи на крака и нахлузи панталона си. — Тази сутрин има важно съвещание. В прегръдките ти забравих всичко на света…

— О! — прошепна объркано Ондин. В същия момент в стаята влезе Чарлз, следван от свитата си. Уоруик коленичи бързо пред жена си, за да скрие разголеното й тяло, едва прикрито от тънката нощница.

Кралят спря като закован — не за да се извини, защото Чатъм беше закъснял за важно съвещание, а за да се наслади на красивата сцена, която се разкри пред очите му: графът на Норт Ламбрия защитаваше рицарски оскъдно облечената си съпруга от любопитните погледи.

Чарлз се поклони учтиво.

— Много съжалявам, че трябваше да ви попреча, милейди. Уоруик, не сте точен.

— Сър…

— Лордовете на Съдбъри и Уейн ме очакват, тъй като за пореден път са решили да ми досаждат по въпроса за брат ми. Затова имам нужда от вашата помощ. Иначе няма да понеса хленченето им. — Той се обърна раздразнено към придружителите си, които бяха вторачили похотливи погледи в Ондин. Като забелязаха укорното изражение на господаря си, те се покашляха смутено и излязоха от стаята. — Били ли сте някога на конни състезания, мадам?

— В Нюмаркет? Не, никога.

— Ще отида там с целия двор, когато досадните ми лордове свършат с поученията си. Побързайте, Уоруик. — След тази подкана кралят остави съпрузите сами и графът с въздишка се зае да обува ботушите си.

— Пак ли! И никога няма да престанат, защото Катрин не може да има деца, а Джеймс се държи далече от двора по съвет на краля. Въпреки това той е наследник на трона, макар и католик. Половината лордове убеждават Чарлз да признае за наследник незаконния си син, дук Монмът. Кълна се в Бога, Джеймс ще бъде добър регент. Някои са заявили, че никога няма да признаят католически владетел. Други пък направо предричат гражданска война. — Той вдигна ризата си от пода, облече я и продължи: — От другата страна на морето стои Вилхелм Орански и нетърпеливо чака чичо му Чарлз да се пресели във вечността. Той също се стреми към английската корона и един ден най-вероятно ще постигне целта си.

— Но Чарлз се радва на добро здраве — възрази уплашено Ондин.

Уоруик закопча жакета си, наведе се и целуна леко полуразтворените й устни.

— Докато съм жив, ще го пазя и защитавам. Само че той е прав, караниците около наследството изнервят всички ни, а Джеймс не прави почти нищо, за да успокои положението. Дори обижда лордовете, които са се сражавали за него.

Докато графът събираше оръжията си, Ондин стана. Уоруик прибра меча си в ножницата и привлече жена си към себе си.

— Само да можех да остана при теб… — Той притисна страстно устни към меката и шия, после рязко я пусна и забърза към вратата. Беше готов да забрави дълга си към краля. — Както чу, днес дворът се мести в Нюмаркет. Би ли събрала багажа ми?

— Разбира се — отговори с усмивка Ондин.

Джъстин дръпна завеската на прозорчето и надникна навън.

— По дяволите, Хардгрейв и Ан се движат точно до нас! И онази малка мръсница се смее и ни маха!

Уоруик вдигна рамене.

— Остави ги. Не е забранено да карат редом с нас. Сивите очи на младежа се присвиха, той махна с ръка и неохотно спусна завеската.

— Всеки път, когато я видя така весела, започвам да се чувствам зле — призна той и Ондин видя как златнокафявите очи на мъжа й засвяткаха развеселено.

Пристигнаха в Нюмаркет вечерта. Уоруик и Ондин се настаниха в малка вила с една-единствена стая. Обзавеждането се състоеше от скромна маса, няколко стола, огромна камина и широко легло.

След страстна любовна нощ, която се запечата завинаги в паметта на Ондин, двамата станаха късно, за да се приготвят за конните надбягвания следобед.

Уоруик беше много въодушевен от благородните животни. Обърнат към брат си, той отбеляза, че много съжалява, дето в надбягването не участват състезателни коне, отгледани в тяхното имение. Джъстин кимна и отговори, че Дракон, например, може да се мери с всички присъстващи жребци.

Малко по-късно започна първото надбягване и братята отидоха по-напред, за да видят всичко. Когато се обърна, Ондин видя, че Хардгрейв и Ан стоят съвсем близо до нея. Виконтът й кимна с усмивка и погледът му предизвика студени тръпки по гърба й. Този човек я гледаше със самочувствието на победител. Дали очакваше похотливите му фантазии скоро да станат действителност?

Първите коне пресякоха финала. Разнесоха се ликуващи викове. След като глъчката утихна, Ондин чу зад гърба си шепот.

— Ще можеш ли да откраднеш подходящото средство от лабораторията на краля?

Гласът на лейди Ан! Ондин наостри уши, но не чу отговора на Хардгрейв. Няколко засмени джентълмени се поздравяваха шумно за спечелените облози.

Скоро виконтът и придружителката му се присъединиха към членовете на семейство Чатъм.

— Хайде да отидем под дъба — предложи Ан. — От там ще виждаме още по-добре.

Джъстин погледна въпросително брат си и Уоруик смръщи чело. Ан беше права. Мястото, което показваше, наистина предлагаше добра гледка. Така всички се запътиха към стария дъб.

Когато започна следващото надбягване, зрителите се втурнаха напред и изведнъж Ондин усети, че я притискат грубо към стъблото на дъба. Преди да успее да извика, някой затисна устата й с кърпа, напоена с някаква течност. Опитът й да се отбранява остана безуспешен.

Странната миризма, която идваше от кърпата, замъгли съзнанието й. Светът се завъртя, небето, хората и конете хвърчаха покрай нея и тя повярва, че се е понесла нависоко, право към небето.

По някое време чу вик и реши, че това е собственият й глас. Не, това беше Ан и тя пищеше пронизително, притискайки с ръка разкъсания корсаж на роклята си. Хардгрейв се наведе над нея. С края на окото си Ондин забеляза братята Чатъм, които бяха извадили мечовете си.

И в този миг светът около нея потъна в черен мрак.

Ондин се събуди и изстена. Главата й бучеше болезнено, стомахът й се свиваше. Господи, беше на борда на някакъв кораб, който се люлееше силно по вълните!

Споменът се върна, макар и бавно. Спомни си как стоеше с другите под дъба, когато някой притисна към устата й кърпа, напоена с някакво упойващо средство. Но не тя, а Ан падна на земята и започна да пищи.

Кой беше безумецът, решил да отвлече лейди Чатъм в присъствието на краля? Не, първо трябваше да установи къде се намира. След няколко мъчителни опита тя отвори очи и главоболието стана непоносимо.

Опита се да се изправи, но не успя. Ръцете й бяха вързани за таблата на някакво легло. Наистина я бяха довели на борда на кораб. Светлина падаше само през мъничкия люк, на масата бяха разхвърляни морски карти, до отворена бутилка с ром беше оставен мръсен жакет. Вехт сандък с леген за миене и счупена кана върху него допълваха обстановката.

Ондин стисна зъби и се принуди да мисли разумно. Сети се за шишенцето, което бе споменала Ан. Кърпата, упойката… Нищо чудно, че бе паднала в безсъзнание!

И какво щеше да стане сега с нея? Тя задърпа гневно въжетата, с които я бяха завързали, но те не се поддадоха. Само разрани китките си. Трябваше да се откаже от опитите да се освободи.

Изведнъж чу гласове и стъпки. Вратата се отвори. Ондин затвори очи. Може би беше по-добре похитителите й да мислят, че все още е в безсъзнание.

— Какво красиво момиче, Джош! — пошепна някой. — Защо не се събужда?

Джош изпухтя презрително.

— За какво? Нали чу, че не бива да я докосваме.

— И защо не? Тя е омъжена жена, значи не е девица. Сигурно са я дали на някакъв стар, грозен лорд и би могла да оцени удоволствието, което ще й доставя.

— Ти? — изръмжа презрително Джош. — Не ме карай да се смея!

— Никой няма да узнае.

— Напротив, онзи, дето ни плаща, веднага ще разбере какво си сторил. Или ще се наложи да й прережеш гласните струни, за да мълчи, а това никак няма да му хареса. Нали ни каза, че я иска недокосната!

— Но аз няма да й сторя нищо лошо.

Едра ръка помилва гърдите на Ондин. Тя не можа да се сдържи и изпищя. Отвори очи и се озова срещу грозно лице с ухилена голяма уста, пълна с пожълтели зъби. Мъжът се наведе над нея и вонята от устата му я замая.

— Остави я на мира, глупако! — заповяда Джош, който беше по-възрастен и очевидно по-разумен от другаря си.

Другият мъж само се изсмя и се наведе още повече над нея с намерението да я целуна. Ръцете на Ондин бяха вързани, но краката й бяха свободни. Тя сви колене и светкавично заби тока на обувката си в слабините на нападателя.

— Вещица! — изрева ядно мъжът, отдръпна се назад и приклекна от болка. — Дамата се смята за много изискана и не иска да си има работа с прост мъж като мен. Сега ще я науча да се държи прилично…

Джош го сграбчи за рамото и го повлече към вратата.

— Нищо няма да направиш! Парите не са твои, а на всички ни. Да не мислиш, че заради теб ще се откажем от толкова злато? — Той избута другаря си навън, после се обърна към Ондин.

— Къде съм? — попита тя. — За какви пари говорите? Освободете ме и ще ви платя много повече.

Вместо да отговори, той й обърна гръб и отиде до масата.

— Моля ви! — прошепна Ондин. — Аз съм графиня на Норт Ламбрия и…

— Вие сте само курвата на един богаташ и нищо повече, драга моя. — Когато се обърна, тя видя в ръката му напоената кърпа.

— Не! — изпищя тя.

— За съжаление не може другояче. Създавате ни много ядове, момиче.

Ондин се опита да го ритне, но не успя. Мъжът притисна кърпата към устните й и тя отчаяно се опита да поеме въздух. Скоро потъна отново в черен мрак.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато Ан изпищя, Уоруик забеляза, че ръката на Ондин вече не се опира на неговата. Ала викът прикова вниманието му. Той се огледа за ранени и извади меча си.

Докато Ан се гърчеше на земята и пищеше, Джъстин забеляза, че Ондин е изчезнала. Той си проправи път през множеството, викайки името й, но напразно. След това една млада жена, която продаваше сладкиши, му разказа, че е видяла мъж с някакъв странен, тежък вързоп, който тичал към пътя. Джейк, който беше тръгнал след младия господар, пое шумно въздух и си припомни, че някакви търговци споменали кола със стоки. Тя трябвало да тръгне към пристанището, чакал я кораб на име „Мериан“ — и била натоварена с одеяла, в които лесно можеше да се увие млада жена.

Полудял от страх и ужас, Уоруик се втурна към коня си, но Джъстин го принуди да изчака, докато винаги готовият за приключения Бъкингам и приятелите му се съберат за общо преследване. Скоро десетина мъже възседнаха най-бързите коне и се впуснаха след похитителите.

Хардгрейв държеше Ан в прегръдките си и се преструваше, че я успокоява след въображаемото нападение.

— Побързай! — пошепна му тя. — Трябва да тръгнеш с преследвачите!

— А ако онази мръсна свиня, на която платихме, познае лицето ми?

— Само един човек те е виждал и това е капитанът на кораба. Затова трябва да се присъединиш към преследвачите. Ако Уоруик научи, че колата е тръгнала към пристанището, той ще направи всичко възможно и невъзможно някой от моряците да издаде кой му е платил за отвличането. Капитанът те познава, затова трябва да го убиеш. Да не искаш и двамата да се озовем в Тауър?

Уоруик и другарите му препускаха като вятъра. Прекосиха града, минаха покрай зелени долини и хълмове, покрай засети ниви и стада овце.

Най-после стигнаха пристанището.

— Виждам „Мериан“! — извика Джъстин. — Ей там, между рибарските лодки! Екипажът тъкмо развързва въжетата!

— По-бързо! — изрева Бъкингам и ездачите препуснаха в лудешки галоп по калдъръма. Пешеходците се разкрещяха, всеки бързаше да се скрие на сигурно място. Няколко коли, натоварени с плодове и зеленчуци, се преобърнаха. Разлаяха се кучета.

Когато Уоруик дръпна юздите и скочи от коня си, той забеляза до себе си Хардгрейв, който размахваше войнствено меча си.

— Спрете, момчета! — извика Джъстин. — В името на краля! Капитане на „Мериан“, свийте платната!

— Никога! — Капитанът, мършав тип с черна превръзка на окото, се хвана здраво за въжетата и вдигна високо острата си кама. — Приятели, това са само шепа градски контета! Ние сме поне двойно повече!

Мъжете се разбързаха още повече да издърпат останалите въжета. Уоруик се засили и скочи на борда, следван от малкия си отряд. Посрещнаха ги пистолетни изстрели и извадени саби. Макар че бяха по-малобройни, лордовете се оказаха по-добрите бойци.

Докато поваляше първия нападател, Уоруик забеляза, че Хардгрейв се е нахвърлил върху капитана. Пиратът му каза нещо, очевидно помоли за милост, но безпощадният виконт заби шпагата си в гърлото му.

Скоро палубата беше осеяна с трупове. От рамото на Бъкингам бликаше кръв, но той продължаваше битката с пистолета си, размахвайки го като боздуган. Джъстин се биеше с двама неприятели и Уоруик побърза да му се притече на помощ.

— Ти ме обиждаш, братко! — засмя се младежът. — Мога и сам да се справя с двама жалки негодници.

— Предпочитам да те обидя, вместо да те погреба!

Уоруик изби сабята на единия моряк от ръцете му, метна го към релинга и мъжът захленчи за милост. Графът нямаше намерение да убива. Искаше само да намери жена си. Огледа се отчаяно на всички страни.

— Търсете дамата! — изкрещя Бъкингам и притисна окървавеното си рамо. — Ние тук ще се справим.

Уоруик не дочака ма ду повторят. Хукна към стълбичката, която водеше за каютите, без да обръща внимание на вонята. Двама мъже му препречиха пътя.

— Пуснете ме да мина, джентълмени — помоли спокойно той. — Другарите ви умират на палубата, а днес пролях достатъчно кръв.

Двамата се побутнаха и се изсмяха.

— Този да не е сляп? — попита единият. — Ние сме двама, милорд.

— Ако убия единия, какво ще стори другият?

Мъжът, който досега се смееше, нададе гневен вик и се хвърли върху Уоруик. Графът го посрещна и светкавично заби острието на шпагата си в гърдите му. Вторият избяга надолу по стълбичката, изчезна зад една врата в дъното на коридора и я затръшна с все сила.

Уоруик прекрачи бързо мъртвия и забърза към помещението, което трябваше да бъде капитанската каюта. Вероятно бяха затворили Ондин именно там. Той се облегна на вратата, натисна я с все сила и изгнилото дърво се разцепи.

Жена му наистина беше там, на леглото, със завързани ръце и крака. При вида на ожулените й китки и глезени го обзе луд гняв. Ондин изглежда спеше, но първото му впечатление беше, че е мъртва. След малко обаче тялото й потрепери, тя разтърси глава и се опита да прогони мъглата от мозъка си. Когато примигна и отвори очи, Уоруик въздъхна облекчено. Ондин беше жива!

— Хвани го! — Шепотът достигна до него откъм един тъмен ъгъл. Когато се обърна, видя, че го дебнат трима. Един мършав тип оголи жълтите си зъби в грозна усмивка. Другите двама изглеждаха не по-малко отблъскващи.

— Предайте се! — нареди спокойно графът. — А ако сте посегнали на дамата…

— По дяволите, Джош, ти си страхливец! — изграчи мъжът с жълтите зъби. — Хвани го най-после! Той е сам!

Джош извади ножа си от колана, но очевидно се колебаеше. Уоруик се обърна бързо към Ондин, която го гледаше объркано. Трябваше първо да развърже въжетата, които стягаха ръцете и краката й, иначе онези негодници щяха да я вземат за заложник и да го принудят да сложи оръжие. Озова се с един скок до леглото, преряза въжето на ръцете й и заповяда:

— Върви на палубата! При Джъстин!

Не, отговори му мислено Ондин, все още замаяна. Ти си в смъртна опасност! Нима мога да те оставя сам!

Тя се надигна от койката и се олюля. Погледът й падна върху мръсната кана за вода, оставена на сандъка. Без да съзнава напълно какво прави, тя я грабна и когато мъжът с жълтите зъби се хвърли към Уоруик, я запрати с все сила към главата му. Вместо това обаче улучи слепоочието на мъжа си.

— О, Господи! — изплака безпомощно тя.

Уоруик попита раната на челото си, без да престава да размахва меча. Острието прониза рамото на единия противник, който изпищя и се загърчи на пода. Предпазливият Джош се скри в тъмния ъгъл.

— На коя страна си всъщност, Ондин? — попита задъхано Уоруик.

— Толкова съжалявам…

— Нали ти казах да се качиш на палубата!

— Но аз… не можех да те оставя сам!

— Изчезвай най-после!

Ондин се обърна послушно към вратата, но залитна и едва не падна. Уоруик я подкрепи с едната си ръка и продължи да отблъсква нападенията на мъжете с другата.

— Какво сте направили с нея?

Джош се отпусна на колене, треперейки от страх.

— Пощадете ме, ваша светлост! Ние само упоихме дамата. Скоро действието на упойката ще отслабне, кълна се в душата си!

— И какво щяхте да правите с нея?

— Заплатиха ни, за да я заведем при един джентълмен по-надолу по реката.

— При кого?

— Не знам името му. Само капитанът го познаваше.

Капитанът обаче е мъртъв, каза си горчиво Уоруик. С ъгъла на окото си забеляза някакво движение и се обърна светкавично към вратата.

— Стой, Уоруик, аз съм! — извика уплашено Джъстин. — И Бъкингам е с мен!

Уоруик бутна жена си в ръцете му.

— Махни я оттук! Колкото се може по-бързо! Върнете се в Нюмаркет!

— Почакай! — изплака Ондин. — Уоруик…

— Побързай, Джъстин!

Ондин не се възпротиви повече. Виеше й се свят и тя затвори очи. Джъстин я вдигна на ръце и я изнесе навън. Бъкингам пристъпи към Уоруик и изгледа презрително тримата мъже.

— Значи част от тази измет е още жива.

— Да. Но не можах да узная нищо.

— Само капитанът беше посветен в тайната — изхленчи жално Джош.

— Да, и ние чухме същото — потвърди Бъкингам. — Спасихме не само вашата жена, Уоруик, а и още няколко красавици, затворени в трюма. Капитанът и екипажът му са се занимавали с много специални сделки. Отвличали красиви млади дами и ги продавали в мароканските хареми.

Уоруик едва не извика. Вече не съжаляваше, че е пролял толкова кръв. Но кой се криеше зад отвличането на Ондин? Хардгрейв и Ан, каза си той, изпълнен с дива омраза. Жена му едва не стана жертва на тези гадни роботърговци. А виконтът дойде с него и собственоръчно прониза капитана, единствения посветен в тайната.

— Да вървим, Бъкингам! Да оставим тези копелета на съда. И без това няма да изтръгнем нищо от устите им. — Отвратен, той обърна гръб на моряците и се върна на палубата. Скоро щяха да се появят кралските войници и да арестуват целия екипаж. Уоруик щеше да се върне в Нюмаркет, в малката вила, където беше познал любовното щастие. Тази нощ обаче нямаше да бъде нежен с Ондин. За да остане жива, тя трябваше да го напусне. И той щеше да я принуди, ако се наложи, дори със студена жестокост.

Уплашена и загрижена, Ондин чакаше мъжа си. Верният Джейк стоеше на пост пред вратата на вилата. Най-после Уоруик влезе, хвърли ръкавиците си на един стол и стопли ръцете си на огъня в камината.

— Утре се връщаме у дома.

— Но ние едва дойдохме.

— Ти ми създаваш твърде много проблеми.

— Аз? Нима е моя вината, че ме отвлякоха?

— Във всеки случай появата ти вдигна много шум и интересът на хората се събуди. Затова се връщаме в Норт Ламбрия. Там ще останем само една нощ. Купил съм ти билет за „Лейди Кристабел“. Корабът ще напусне пристанището на Ливърпул само след няколко дни и ще поеме курс към Вирджиния. Ще пътуваш под името мисис Дайана Браун. Купил съм ти къща в Уилямсбърг и съм назначил прислуга. Наел съм адвокат да се грижи за финансите ти. Ще прекараш една година в града, като се представяш за вдовица. Междувременно аз ще уредя развода ни. После ще можеш да живееш, както си искаш. До края на живота си ще получаваш богата издръжка.

Макар че кралят я беше предупредил, Ондин не повярва на ушите си. Уоруик ли беше мъжът, който й говореше така студено и равнодушно, който си позволяваше да определя бъдещето й — бъдеще, в което той нямаше място? Как бе могла да се влюби в такъв човек?

— Ти си луд, Уоруик Чатъм! Първо се жениш за осъдена на смърт, за да заловиш предполагаем убиец. А щом той наистина се появява, бързаш да отпратиш съпругата си. Знам какво се случи днес. А що се отнася до пътуването ми в колониите — много съм ти благодарна, но няма да замина. Нямам нужда и от парите ти. Нашите пътища се разделят тук и сега.

— По дяволите! Ще направиш това, което ти казвам! — изфуча вбесено графът. — Откъде знаеш какво се е случило днес?

Ондин вирна предизвикателно брадичка.

— Чух любовницата ти да говори с Хардгрейв. Течността, с която са ме упоили, е взета от кралската лаборатория. Хардгрейв я е откраднал, а отвличането ми са планирали двамата с лейди Ан.

— Тя също беше нападната. А Хардгрейв дойде с нас, за да те освободи.

— Казвам ти…

— Каквото и да си чула, то не доказва нищо. Единственият от похитителите, който познаваше вдъхновителя на цялата тази мръсна история, загина в битката. Не мога да изляза пред краля само с подозрения. Ако онова, което ми разказа, е вярно, със сигурност те чакат много по-страшни неща. Затова трябва да изчезнеш от живота ми — колкото по-рано, толкова по-добре.

Мислите се надпреварваха в главата й. Не, тя не можеше да напусне Англия. Как щеше да реабилитира името на баща си, ако отидеше да живее в колониите?

— Ще се качиш без съпротива на борда на „Лейди Кристабел“ — заяви безизразно Уоруик.

— И защо?

— Защото аз така заповядвам. Длъжна си да се подчиниш, защото си моя жена.

— Едно обстоятелство, което ти възнамеряваш да промениш.

— Никога не съм смятал да се обвържа за цял живот с една обикновена крадла.

Думите му я улучиха като удари на камшик. Тя бе повярвала, че съпругът й изпитва известна нежност към нея, дори да не я обичаше истински.

Опита се да преглътне напиращите сълзи и отговори с измамна небрежност:

— Не се страхувай, няма да ти бъда в тежест още дълго. Щом ти помогна да намериш убиеца на жена си, ще съм изпълнила задължението си и ще се освободя от теб. Честта ме задължава да платя за живота, който спаси ти. Не се боя нито от призраците в дома ти, нито от любовницата ти и Хардгрейв.

— Глупачка! — Уоруик се втурна към нея, сграбчи я за раменете и я разтърси здраво. — Знаеш ли каква съдба ти се готвеше?

— Нищо лошо не се случи.

— Изслушай ме внимателно, Ондин. Ти ще изпълниш всички мои желания, защото си моя жена, моя собственост, и аз мога да правя с теб, каквото искам. — Изведнъж той я вдигна на ръце и я метна на леглото. — Тази нощ искам да ми принадлежиш.

Ондин изплака тихичко и се отдаде на отчаянието си. Как да му избяга? Щом той започнеше да се съблича, тя щеше да скочи от леглото и да избяга от вилата. Щеше да отиде при краля. Макар че беше жена на Чатъм, Чарлз нямаше да я даде в ръцете на този жесток и студен мъж.

Уоруик обаче не си даде труд да свали дрехите си. Той се хвърли върху Ондин, която се съпротивляваше с всички сили, и я държа здраво, докато съпротивата й отслабна.

— О, Господи, мразя те! — изхълца тя.

— Знам — прошепна задавено той. Ако не се чувстваше дълбоко унизена, Ондин щеше да повярва, че в гласа му е прозвучала дълбока тъга.

Настойчива целувка затвори устата й. Докато той я любеше с дива страст, тя хапеше отчаяно устните си и се принуждаваше да остане напълно неподвижна. Тази нощ нямаше да му позволи да се наслади на триумфа си. Тялото й щеше да остане недостъпно за горещата му страст. Тя устреми невиждащ поглед към тавана и остана така, докато мъжът й удовлетвори желанията си и се отпусна изтощено до нея. До края на нощта двамата не размениха нито дума.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Може би беше съвсем естествено, че слънцето изчезна зад черни облаци, когато наближиха Чатъм Менър. Дърветата, обграждащи пътя, се люлееха от силния вятър, стрелкаха се светкавици, ревяха гръмотевици.

Решението на Ондин беше взето. Щеше да избяга от мъжа си още преди да потеглят за Ливърпул и да се върне в земите на семейство Рочестър, за да изобличи убийците на баща си.

— Пристигнахме. — Уоруик, който седеше насреща й, се приведе към нея и повдигна с един пръст брадичката й. — Какви интриги ковеш, мила моя?

Ондин въздъхна и отблъсна ръката му.

— Нищо, което да те засяга, Чатъм.

Когато слязоха, Джъстин и Джейк вече бяха скочили от капрата. Матилда тичаше надолу по широкото стълбище, следвана от Клинтън.

— Добре дошли! — поздрави с усмивка момъкът. — Тук беше много самотно без вас.

Матилда имаше очи само за Ондин.

— О, милейди, колко добре изглеждате, слава на Бога! Сега ще се грижа за вас ден и нощ, защото раждането вече наближава. Сигурно очаквате момче, това е обичайно в семейството. Но дори ако родите момиче, няма да има по-щастлива от мен. Толкова ще бъде хубаво къщата да се огласи отново от детски смях!

Изведнъж вятърът спря и околните дървета застинаха в заплашителна тишина. Уоруик застана между двете жени.

— Няма да има бебе, Матилда. Колкото и да ми е неприятно да нараня чувствата ви, аз няма да призная това дете.

— Какво… — започна невярващо Джъстин, но брат му не му позволи да вземе думата.

— По причини, известни на моята жена, аз възнамерявам да се разведа. Детето й не е Чатъм. Утре сутринта тя ще замине. Който смята да протестира срещу решението ми, ще напусне завинаги тази къща.

Смаяно мълчание последва тези думи. Уоруик изгледа поред всички присъстващи, поклони се иронично пред Ондин и тръгна към обора.

— Ти си едно проклето копеле! — изрева вбесено Джъстин и се втурна след него, но Ондин го задържа.

— Моля те, не се карай с него!

Матилда избухна в плач, Джейк пристъпваше с неудобство от крак на крак, а Клинтън беше отворил широко уста от учудване.

— Това е толкова необичайно за него. — Той се усмихна окуражително на Ондин и улови ръцете й. — Горе главата, милейди! Това не е братовчедът, когото познавам, откакто се помня. Той не е жесток човек и съм сигурен, че това странно настроение скоро ще отмине.

Вместо отговор Ондин само вдигна рамене и Джъстин смръщи замислено чело.

— Вече доста време се държи наистина странно. Не разбирам. Започвам да се боя за разума му.

Ондин избяга в стаята си, хвърли се на леглото и даде воля на сълзите си. Навън бушуваше буря, която й се струваше много по-слаба от тази в сърцето й.

Някъде отдалеч до ушите й достигна упорито тропане. Някой чукаше на вратата й — не Уоруик, защото той просто щеше да влезе.

Тя се надигна уморено и отвори вратата на Матилда, която стоеше на прага с чаша козе мляко. Изпълнена със съчувствие от отчаянието на икономката, Ондин я настани в едно удобно кресло.

— Не се вълнувайте толкова…

— Клинтън е прав. Уоруик се държи наистина странно. Обзела го е някаква лудост. — Матилда въздъхна и стисна треперещите си ръце. — Дано утре се вразуми. О, просто не проумявам как…

— Успокойте се, моля ви. — Ондин донесе от салона бутилка коняк и напълни една чаша. — Пийнете, ще се почувствате по-добре. — Искаше й се да вдъхне някаква надежда на бедната жена, но знаеше, че решението на Уоруик е непоклатимо. А самата тя щеше да остане в тази къща само толкова, колкото беше необходимо.

Матилда отпи с отсъстващ вид голяма глътка, после вдигна глава.

— Не, няма да го допусна… Изпийте млякото си, милейди, трябва да се подкрепите. — За да не й противоречи, Ондин изпи чашата на един дъх, макар да не обичаше козе мляко. След малко икономката стана и се запъти към вратата. — Не се тревожете, милейди, аз няма да му позволя да ви изостави.

Когато остана сама, Ондин пристъпи към прозореца и погледна сивото, осеяно с гонещи се облаци небе. Дали бурята беше благоприятна за бягството й? Все още не валеше.

Изведнъж тя си припомни странния шепот през онази бурна нощ. Някой се бе промъкнал незабелязано в къщата и отново беше изчезнал. По какъв път? През коя тайна врата?

Тя почука по всички стени, но без успех. Накрая дръпна завесата, зад която беше поставено нощното гърне, и забеляза едно малко камъче, което стърчеше от стената. Натисна го с трепереща ръка и част от стената изскочи навън.

Ето че бе открила път за бягство. Накъде ли водеше тунелът? Тя грабна една запалена свещ и тръгна по тъмния коридор. Учуди се безкрайно, когато не чу цвърчене на плъхове. От тавана не висеше нито една паяжина. Някой използваше този тунел, и то често.

След около четиридесет крачки стигна до тясна, извита стълбичка и слезе по нея. Отвори ниската вратичка и надникна през гъстия храсталак. Оборите бяха доста далеч, но все пак и се видяха достижими.

О, да можеше да избяга още сега… Но не посмя. Трябваше й скромна тъмна наметка, за да се преоблече като поклонничка, трябваха й пари. В Лондон щеше да си набави дрехи, които подобаваха на положението й, да наеме карета и да се върне в отнетите си земи.

Сега обаче щеше да отиде в обора, да си избере кон и да намери подходящо седло и юзда. Затова остави свещта на прага, проби си път през храстите и хукна през поляната към обора.

По едно време спря и разтърси глава. Беше я обзела странна замаяност. Изведнъж пътят й се стори много по-дълъг, отколкото беше предполагала. Зави й се свят, земята се разлюля под краката й. Стомахът й се преобърна и тя прокле козето мляко, което открай време не можеше да понася.

Когато стигна до обора, трябваше да се залови за стената. Краката отказваха да я носят. Не, сега не биваше да се разболява — не и преди да беше напуснала Чатъм Менър и да се беше скрила на сигурно място!

Решена на всичко, тя събра остатъците от силите си, влезе в обора и огледа боксовете. Червенокафявата кобилка, която беше яздила веднъж, изцвили тихо и Ондин реши да вземе именно нея. Надникна в стаичката, където бяха окачени всевъзможни седла и юзди. След полунощ щеше да се измъкне през тайния изход, да дойде в обора, да оседлае кобилата и да избяга.

— Ондин! Какво правите тук? Бурята ще се разрази ей сега.

Ондин изпищя ужасено, когато тежка ръка падна на рамото и, и се обърна. Клинтан стоеше зад нея с голям чук в ръка и страхът й нарасна още повече. Той беше толкова мил и почтителен с нея — но нима можеше да бъде сигурна, че убиецът не беше именно той…

— Господи, този Уоруик ви е побъркал! Знае ли къде сте в момента?

— Аз… аз… — заекна безпомощно тя.

— Някой друг знае ли къде сте?

Ондин не можа да отговори. Устата й беше суха, силите я напуснаха и тя се олюля.

— Вие сте болна, Ондин. Елате, ще ви отведа в къщата.

— Не… — изхърка задавено тя.

— Не се страхувайте! Ще ви отведа до вратата и ще повикам мама да ви заведе в стаята ви, без Уоруик да забележи. Сигурно ще побеснее от яд, като узнае, че сте идвали в обора.

Ондин нямаше сили да се възпротиви и се опря на ръката му. Успя някак да се завлече до къщата. Пред очите й беше паднала мъгла. За Бога, каква беше тази странна болест? Чувстваше се почти като в Нюмаркет, където я бяха упоили.

— Ето, стигнахме. — Клинтън й помогна да се изкачи по стълбата. — Почакайте да повикам мама…

Ондин чуваше думите му някъде много отдалеч. Отчаяна, тя притисна с ръце слепоочията си.

— Ето я и мама. Тя ще ви сложи в леглото.

Смаяна, Ондин погледна в усмихнатото лице на Клинтън. В следващия миг усмивката се стопи в мрак. Нещо не беше наред. Отнякъде дебнеше опасност…

Една грижлива ръка прихвана рамото и.

— Болна ли сте, милейди?

— Да — пошепна немощно тя, — аз…

— Най-добре е веднага да си легнете. Аз ще ви помогна. — Ондин се облегна на рамото на икономката, която заговори с мек укор: — Не биваше да излизате от къщата в такова време. Успокойте се, утре няма да заминете. Вече знам какво се е случило с бедната Женевиев. Всичко знам. Открих тайната в параклиса. Когато узнае истината, Уоруик няма да ви отпрати.

Смисълът на думите й проникна бавно в помътеното съзнание на Ондин.

— Истината?

— О, да, милейди. Искате ли да се убедите със собствените си очи? Най-добре е веднага да отидем в параклиса.

Ондин прекоси без съпротива големия салон и затъмнената бална зала. Двете влязоха в параклиса и икономката я потегли към красивия саркофаг на Женевиев.

Каменната врата беше отново отворена и Ондин се взря неразбиращо в зейналата черна пропаст. На шиите на двете мраморни ангелчета висяха примки. Господи, това бяха бесилки!

Тя отвори уста, за да извика, но не произнесе нито звук. Студеният, смъртен страх й помогна отново да мисли разумно. Матилда възнамеряваше да я убие, осъзна тя, но как да се отбранява, като крайниците й бяха сковани от странно вцепенение?

— Вие сте ме упоили — прошепна безсилно тя. — Защо, за Бога?

— О, ти, сладко, красиво същество! — заговори гърлено Матилда.

Най-после Ондин видя лудостта в очите на старата жена. Твърде късно. Матилда, която беше обичала нежно Женевиев и бе проливала горчиви сълзи заради мнимото отпращане на втората графиня…

— Защо ли? — промърмори с отсъстващ вид икономката и се зае да стяга двете примки.

— Вие… вие сте обичали Женевиев. А аз… аз повярвах, че харесвате и мен.

— О, разбира се, че обичах Женевиев. Обичам и теб, сладката ми. Ето виж, тук има две примки. Не искам да си отидеш сама. Това беше грешката, която допуснах тогава с Женевиев.

— Не…

— Защо все пищите? — изхленчи Матилда. — О, Ондин, не ги ли чу? Мъртвата господарка и милата ми майка! Онзи ден видях всичко. Мама блъсна лейди Чатъм по стълбата, за да я убие. Ей там отзад стана всичко. А какъв ужас преживях, когато и мама полетя надолу… Оттогава говоря и с мама, и с господарката — почти всеки ден. Помислих, че ако Женевиев умре, душите им ще намерят вечен покой. Смъртта на красивата млада графиня трябваше да ги умилостиви. Но се оказа, че съм се заблудила. Женевиев не им беше достатъчна. Две жени трябва да умрат, също както тогава. Графинята и незаконната дъщеря на любовницата…

— О, не! Защо ме упоихте?

— Ах, мое бедно дете! Разбира се, че сипах упойка в млякото ти. Исках само да улесня сбогуването ти с този свят. Не се страхувай, ще те държа за ръка и двете заедно ще се преселим от този свят в отвъдния.

Отчаяна, Ондин направи опит да се съпротивлява, когато Матилда надяна примката на врата й. Но беше твърде слаба и скоро и последните искрици сила в тялото й угаснаха.

Уоруик влезе с натежало сърце в работната си стая. Клинтън беше получил заповед да приготви каретата за следващата сутрин и беше кимнал, без да каже нито дума. Безмълвното неодобрение на братовчед му потискаше графа много повече, отколкото всички гневни обвинения. Тъй въздъхна и извади от шкафчето кесия със златни монети. Парите, които Ондин трябваше да вземе със себе си на кораба… Да, тя щеше да се качи на този кораб, дори ако се наложеше да я завлече там със запушена уста и завързани ръце. Той отпи голяма глътка направо от бутилката с коняк. Трябваше да се подкрепи преди последното, решително обяснение с жена си. Нужно бе да напрегне цялата сила на волята си, за да не я докосне, да не й признае, че я обича до полуда.

Нямаше друг изход. Ондин трябваше да напусне Чатъм Менър. Макар да не беше суеверен, той усещаше злокобната заплаха, която се криеше в разразилата се буря — предупреждение за смъртна опасност.

Най-после графът изпъна рамене, влезе в частните си покои и отвори вратата към спалнята на Ондин.

Помещението беше празно.

— Ондин!

Отговори му само виещият вятър. Уоруик претърси всички околни стаи, но напразно. Побеснял от гняв, той изскочи на коридора и извика Джейк, който се втурна загрижено по стълбата,

— Тя е изчезнала! — изкрещя Уоруик.

— Невъзможно! Кълна се в живота си, че не е минала покрай мен!

Джъстин вече тичаше през галерията с портретите и спря задъхан пред брат си.

— Какво се е случило?

— Ондин е изчезнала. За Бога, трябва да я намеря, Джъстин!

Тримата мъже се втурнаха като луди надолу по стълбата. В залата седеше Клинтън, който ги посрещна с недоумяващ поглед.

— Какво става с вас?

— Виждал ли си Ондин? — попита задъхано Уоруик. Клинтън се поколеба.

— Ако смяташ отново да говориш с нея с предишния тон, няма да ти кажа абсолютно нищо. Ако наистина говореше сериозно преди малко, още утре съм готов да напусна тази къща. В последно време се държиш също като звяра, който се пъчи на герба ти.

Уоруик сграбчи отчаяно ръката на братовчед си.

— Няма да й сторя зло, повярвай ми! Боя се за живота й.

Клинтън не се колеба повече.

— Жена ти е болна и мама я сложи в леглото.

— Тя не е в стаята си! Нали оттам идваме!

— Тогава не знам…

— Къде е Матилда? — намеси се възбудено Джъстин.

— Видях я да влиза в параклиса — отговори объркано Джейк.

Без да каже дума, Уоруик прекоси с големи крачки балната зала. Тримата мъже го следваха по петите. Вратата на параклиса беше заключена отвътре и Уоруик не успя да я изкърти дори когато наблегна с цялата си сила. Едва когато другите го подкрепиха, вратата поддаде и ключалката се строши.

Тримата нахлуха в параклиса, но спряха на прага, сковани от безименен ужас. Матилда седеше пред саркофага на Женевиев, краката й висяха в отворената врата към гробницата. Главата на Ондин беше облегната на рамото й, сладка, невинна усмивка играеше по красивите устни. Дали беше заспала? Вратовете на двете жени бяха стегнати в примки.

— Уоруик! Джъстин! — извика зарадвано Матилда. — И милият ми Клинтън! Скоро ще извърша онова, за което съм предопределена. Ще взема милата графиня с мен — и всички бъдещи Чатъмови могат да живеят в мир!

— Не! — Викът на графа отекна глухо под каменните сводове.

Матилда се усмихна и бавно се свлече в гробницата. Уоруик се втурна като луд напред, за да улови Ондин, която се плъзгаше към ръба на отвора. Не, не биваше да закъснее…

Той успя и в последния миг улови полата на жена си, издърпа я на пода и Джъстин я освободи от убийствената примка. Колко бледа беше, колко студени бяха бузите й…

Уоруик притисна глава до гърдите й и се вслуша. После изпрати безмълвна благодарствена молитва към небето.

— Жива е! — произнесе задавено Джъстин. — Диша!

Ондин повдигна леко клепачи, видя лицето на Уоруик и се усмихна с благодарност. Очите й се затвориха отново и графът бурно я притисна в обятията си. Очите му се напълниха със сълзи.

Трябваше веднага да я махне от това ужасяващо място. Но краката му сякаш бяха приковани за пода. Не се помръдна, докато Клинтън не слезе в гробницата, за да изнесе на ръце мъртвата си майка.

— Тя беше луда — прошепна нещастно момъкът, без да смее да погледне към братовчед си. — О, Господи, Уоруик, толкова съжалявам… — Клинтън въздъхна и поклати глава. — Нямах представа, че…

— Знам. Аз също съжалявам, Клинтън.

— Сега ще погреба мама и после ще си отида завинаги.

— Не, Клинтън — отговори решително Уоруик и продължи с мек глас: — Ние всички сме от семейство Чатъм. Тази нощ платихме скъпо и прескъпо за греховете на предците си. Чатъм Менър е толкова твой дом, колкото и мой. Матилда беше твоя майка — несъща сестра на баща ми. Ще я погребем заедно — а с нея и тъжното минало.

Джъстин сложи ръка на рамото на брат си.

— Отнеси Ондин в стаята й. Аз ще остана с Клинтън.

Уоруик не можа да отговори. Нещо го задушаваше и само кимна.

Стана бавно и изнесе жена си в големия салон. Без да съзнава какво прави, излезе навън, пред входната врата, защото усещаше непреодолима нужда от чист въздух.

Вълците виеха по северните хълмове и Уоруик им се зарадва, защото това бяха естествени гласове, не призрачно шепнене. Духовете никога вече нямаше да се върнат сред стените на Чатъм Менър.

Най-после черното небе отвори шлюзовете си и изсипалият се дъжд очисти Чатъм Менър от насъбралото се зло.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Една цепеница се разпадна на жар с голям шум и изтръгна Ондин от мъглата на безсъзнанието. Тя вдигна бавно клепачи и видя само златното сияние на пламъците. Свещите бяха догорели. Тя лежеше в леглото на Уоруик, не в своето собствено. Разбра това, преди очите й да са привикнали със слабата светлина. Чувстваше се свежа и чиста като белите чаршафи, които я обгръщаха отвсякъде. Огледа учудено белите дантелени маншети на нощницата си. Някой я беше изкъпал и я беше пременил с тази нова нощница.

Въпреки приятната топлина, която изпълваше помещението, Ондин потръпна от студ. Страшният спомен бавно се възвръщаше. Тя беше стояла там, долу, и беше чакала смъртта — напълно безпомощна. Припомни си с ужас примката около шията си, едно добре познато от миналото чувство, припомни си и лудостта в святкащите очи на Матилда. Уоруик отново се бе появил в последния момент, за да спаси живота й.

Днес беше върнала дълга си. Никога вече нямаше да се измъчва от страхливите въпроси за смъртта на първата лейди Чатъм. Ролята й беше приключена. Дали Уоруик щеше отново да настоява да я изпрати в колониите? Трябваше да го изпревари. Тя въздъхна дълбоко и усети някакво движение до себе си. Обърна глава и видя мъжа си да седи на ръба на леглото.

— Ондин…

Тя се усмихна с треперещи устни. Макар да презираше дивашкия му темперамент и ужасната му безочливост, тя признаваше, че той не я беше изоставил нито за миг и винаги беше до нея в най-страшните моменти.

— Можеш ли да говориш, Ондин?

— Да, добре съм.

Уоруик се протегна и предпазливо попипа шията й.

— Само няколко ожулвания… Упоили са те с макови семена. Слава Богу, упойката е безобидна. Преди час накарах Лоти да претърси кухнята и избата, защото се боях, че си поела смъртоносна отрова. Изпитах огромно облекчение, когато ми донесе мака.

— Матилда е…

— Да, тя е мъртва, бедната жена. Нека почива в мир.

— А Клинтън?

— Той тъгува за майка си и това е естествено. Тя беше моя леля, беше част от живота ми. И никой от нас не подозираше… — Той замлъкна потиснато.

— Толкова съжалявам, Уоруик.

— Тази истина ще понеса по-лесно. Представи си, че виновният беше брат ми — или Клинтън.

— Джъстин усещаше, че го подозираш в нещо лошо, и беше отчаян. Помири ли се с него?

Уоруик стисна ръката й и кимна.

— Не беше трудно. Той разбра лудостта, която ме преследваше, ледения страх, който ме беше стиснал за гърлото. Едва тази вечер му разказах, че Матилда веднъж вече те е нападнала в параклиса. А Клинтън не знаеше абсолютно нищо. Когато след смъртта на Женевиев твърдях, че жена ми е била убита, никой не ми повярва. Всички смятаха, че в мъката си нападам слепешката. Сега Клинтън се чувства виновен, че не е разпознал по-рано признаците на лудост у Матилда. Двамата с Джъстин се опитахме да го утешим и го уверихме, че ние също не сме забелязали нищо нередно.

— Какво ще стане с тялото? Църквата смята самоубийството за тежък грях, но аз се надявам, че Всемогъщият ще се смили над бедната й душа.

— Аз също. Тя е дете на дядо ми, затова ще я погребем в семейната гробница. Всъщност, тук не става въпрос за самоубийство, защото лудостта й я тласна към смъртта. Разбира се, свещеникът ще отслужи надгробна меса.

Ондин кимна доволно. Ако убиецът на Женевиев бе някой студен, жесток пресметливец, Уоруик щеше да бъде безмилостен. Но великодушното му сърце се бе примирило с делото на Матилда, станала жертва на безумието си.

— Клинтън не престава да се обвинява, че те е предал в ръцете на майка си и те е изложил на смъртна опасност.

— О, нека не се измъчва! Всъщност, той искаше да ме предпази от теб…

— Да, знам. — Гласът на Уоруик прозвуча хладно. Колко добре й беше познат този тон…

— Какво търсеше в обора? Как успя да минеш покрай Джейк? Той се кълне, че не си излизала в коридора.

Ондин се поколеба, после реши, че най-добре е да признае истината. И без това нямаше да избяга през тайния тунел. След тази изпълнена с вълнения вечер и Уоруик, и Джейк щяха да спят дълбоко и тя можеше да напусне къщата през главния вход.

Тя разказа за тайната врата, която случайно бе открила зад завесата. Уоруик я изслуша с гневно смръщено чело.

— Чатъмови са крили в дома си много верни на краля благородници и духовници. Най-добре ще бъде да заповядам да зазидат всички тайни врати. Времената на бегълците и скривалищата отдавна отминаха. — Той отмахна нежно косата от лицето на Ондин и я целуна по челото. — Имаме да обсъдим толкова много неща. Ако знаеш какви планове имам… Но не тази нощ. Искам да се наспиш хубаво. Само като си помисля какво можеше да се случи…

— Ти дойде навреме. Както винаги.

— Така, а сега ти желая приятна почивка. Надявам се да спиш без кошмари.

Когато понечи да стане, Ондин улови ръката му.

— Уоруик…

— Не казвай нищо повече. Трябва да си починеш.

— Не е нужно — пошепна тя, изправи се и притисна пръстите му до бузата си. — Моля те… — Нима щеше да я отблъсне? — Няма да говоря повече. Преди малко каза, че утре ще обсъдим всичко. Но през нощта…

— Какво през нощта?

— Остани при мен, моля те.

— Ако искаш, ще седя до леглото ти и ще бдя над съня ти.

Ондин въздъхна и извъртя очи.

— Защо се правиш на глупак?

— Не ме изкушавай, скъпа — промърмори с усмивка графът. — И без това не се владея, когато съм близо до теб. След всичко, което преживя днес, заслужаваш спокойствие.

Ондин го изгледа и нетърпеливо махна с ръка.

— Спокойствие? Това е последното, което желая в момента! — Тя скочи от леглото, смъкна нощницата от раменете си и я остави да се свлече на пода. После направи крачка към мъжа си. Светлата й кожа блестеше примамливо, огряна от пламъците.

Уоруик въздъхна шумно. Ондин, неговата малка русалка. Бракът със смъртен я бе превърнал в жена… Тя беше светлината на живота му. Нищо, че досега любовта му беше донесла само болка. Той простена задавено и я притисна до себе си, устните му се впиха жадно в нежната й шия, после се спуснаха надолу към гърдите.

— Наистина ли искаш? Ако остана още само миг, няма да можеш да се отървеш от мен.

Вместо да отговори, Ондин обви с ръце врата му, надигна се на пръсти и впи устни в неговите.

Уоруик загуби и последните остатъци от самообладанието си. Когато отвори уста да протестира, тя я затисна с пръсти и се засмя.

— Не искам повече думи тази нощ!

— Нито една… — Той я положи внимателно на леглото, свали набързо дрехите си и се изтегна до нея. Страстната им любовна игра беше като ехо на бурята, която все още виеше в нощта. Забравили всичко около себе си, двамата се отдаваха един на друг без остатък, отново и отново, докато имаха сили.

— Ондин… — Сърцето на мъжа беше пълно с любов. Как да произнесе думите… Две прости думи — „обичам те“. Най-после трябваше да й признае.

Пръстите й отново затиснаха устата му.

— Не казвай нищо тази нощ, умолявам те!

Уоруик се подчини на желанието й и затвори очи. Утре щеше да дойде нов ден. Щяха да имат достатъчно време за думи, за мечти, за бъдеще, изчистено от страхове и недоразумения. Господи, колко беше уморен… Най-после щеше да заспи, без да се страхува за живота на любимата си.

Ондин лежа неподвижна цял час, вслушана в равномерното, дълбоко дишане на мъжа до себе си. Тя се вглеждаше в лицето му и се опитваше да запомни всяка подробност от любимите черти: високото чело, своенравната брадичка, чувствено извитите устни. Пръстите й се плъзгаха нежно по равномерно повдигащите се гърди.

Когато стана, очите й пареха от сълзи. Облече се безшумно, избра най-простата си рокля от гълъбовосиво кадифе и топла наметка от тъмнокафява вълна с качулка, за да прилича на поклонничка.

На писалището в салона намери кесията със златни монети и се усмихна горчиво. Това беше доказателство, че Уоруик не се бе отказал от намерението си да я изпрати в колониите. Парите й трябваха, за да стигне до Лондон, но бъдещата дукеса Рочестър щеше да изплати дълговете си. Тя пъхна кесията в джоба си, после на пръсти се измъкна в коридора. Тази нощ верният Джейк не стоеше на стража. Пътят й беше открит.

Ондин се спусна на бегом надолу по стълбата, прекоси залата и излезе навън. По пътя към обора не посмя да се обърне назад, защото се страхуваше, че куражът ще я напусне. Оседла кафявата кобилка, изведе я в двора и бързо я възседна.. Вятърът едва се усещаше, а дъждът бе престанал.

Едва когато стигна края на алеята, тя се обърна да погледне къщата. Чатъм Менър се издигаше величествено на фона на нощното небе — горд като господаря си. Сега вече тя не беше графинята на Норт Ламбрия, лейди Чатъм, момичето, което Уоруик бе спасил от бесилката. От днес нататък щеше да се нарича отново дукеса Рочестър и да се бори за наследството си. Решена да успее, тя обърна кобилката и препусна в галоп.