Опиянена от теб

10

Първото нещо, което видях, когато отворих очи в неделя сутринта, беше кехлибарено шишенце, на което със старомодни букви беше написано „Лек против махмурлук“. На гърлото на шишенцето беше завързана панделка от лико, а корковата запушалка пазеше гадното му съдържание. „Лекът“ наистина вършеше работа, както се бях убедила последния път, когато Гидиън ми го даде, но видът му ми напомни какво огромно количество алкохол бях изпила предишната нощ.

Стиснах очи, изстенах и зарових глава във възглавницата, искаше ми се отново да заспя.

Матракът на леглото се размърда. Топли твърди устни започнаха да целуват голия ми гръб.

— Добро утро, ангелче мое!

— Звучиш ужасно доволен от себе си — измърморих аз.

— Всъщност съм доволен от теб.

— Сексманиак.

— Имах предвид предложенията ти за управлението на кризи, но разбира се, сексът беше феноменален както винаги.

Плъзна ръка под чаршафа, който се бе омотал около кръста ми и ме стисна за дупето. Вдигнах глава и видях, че се е облегнал на таблата на леглото, а лаптопът е в скута му. Както обикновено изглеждаше невероятно — напълно отпуснат и само по долнище на пижама. Бях сигурна, че аз самата изглеждам далеч по-малко привлекателно. Бях се прибрала с лимузината заедно с останалите момичета и след това с Гидиън се срещнахме в апартамента му. Почти се съмваше, когато двамата най-после приключихме, и бях толкова уморена, че си легнах с все още мокра коса след набързо взетия душ.

Стана ми приятно, когато го видях до себе си. Беше спал в стаята за гости, а и имаше кабинет, където да работи. Фактът, че бе предпочел да работи в леглото ми, означаваше, че иска да е близо до мен, дори когато спя.

Извърнах глава, за да погледна часовника на нощното шкафче, но вместо това погледът попадна на китката ми.

— Гидиън…

Часовникът, който беше поставил на ръката ми, докато съм спала, буквално ме омагьоса. Беше произведение на изкуството в стил Арт деко, което блестеше от стотици малки диаманти. Каишката беше направена от кремав сатен, а върху седефения циферблат се четеше „Патек Филип“ и „Тифани“.

— Невероятен е.

— В целия свят има само двайсет и пет такива, което означава, че съвсем не е така уникален като теб. Но пък какво изобщо може да се мери с теб? — усмихна се той.

— Влюбена съм в него — възкликнах и се изправих на колене. — Влюбена съм в теб.

Успя да махне лаптопа тъкмо навреме, за да седна в скута му и да го прегърна силно.

— Благодаря — измърморих, трогната от вниманието му.

Сигурно беше отишъл да го купи, докато бях при майка ми или веднага след като излязох с момичетата.

— Ммм… Само ми кажи какво да направя, за да получавам подобна гола прегръдка всяка сутрин.

— Просто бъди себе си, шампионе — отвърнах и потърках буза в неговата. — Ти си единственото нещо, от което се нуждая.

Измъкнах се от леглото и тръгнах към банята с кехлибареното шишенце в ръка. Погълнах съдържанието с тръпка на отвращение, измих зъбите и лицето си и се сресах. Облякох халат и се върнах в спалнята, Гидиън го нямаше, лаптопът му лежеше отворен по средата на леглото.

Открих го в кабинета, стоеше пред прозореца с разкрачени крака и ръце, скръстени на гърдите. Градът се простираше пред него. Гледката не беше така внушителна като тази от кабинета му в „Кросфайър“ или от мезонета му, но всичко беше някак по-земно и по-близко. Връзката с града беше по-истинска.

— Не споделям тревогите ти — заяви той в микрофона. — Напълно осъзнавам риска… Престани да говориш. Повече няма какво да дискутираме. Подгответе договора както се уговорихме.

Усетих стоманената нотка в тона, с който провеждаше деловите си разговори, затова подминах нататък. Все още не бях съвсем сигурна какво има в шишенцето, но предполагам, че бяха витамини и някакъв алкохол. Клин клин избива. Затопляше стомаха ми и ме караше да чувствам лека летаргия, затова отидох в кухнята и си направих кафе.

Взех чашата, настаних се на дивана в хола и проверих дали имам съобщения на мобилния си телефон. Намръщих се, когато видях, че съм пропуснала три повиквания от баща ми, и трите бяха преди осем часа калифорнийско време. Освен това имаше около десетина пропуснати обаждания от майка ми, но реших, че не мога да се занимавам отново с нея преди понеделник. Кари също ми беше оставил съобщение, което направо крещеше: „Обади ми се!“.

Позвъних първо на баща ми, опитвайки се да преглътна глътка кафе, преди той да вдигне телефона.

— Ева.

Напрежението в гласа му веднага ми подсказа, че има някакъв проблем. Поизправих се на дивана.

— Татко… Всичко наред ли е?

— Защо не си ми казала нищо за Нейтън Баркър?

Гласът му беше дрезгав и изпълнен с болка. Побиха ме тръпки.

По дяволите! Беше разбрал. Ръката ми така силно се разтрепери, че се полях с горещото кафе. Дори не почувствах болка, толкова силно се притесних от мъката в гласа на баща ми.

— Татко, аз…

— Не мога да повярвам, че не си ми казала нищо. Нито пък Моника. Господи… Трябваше да ми каже… Трябваше да сподели — говореше несвързано, едва си поемаше въздух. — Имам право да знам!

Мъката изгори гърдите ми като киселина. Баща ми, човекът, чието самообладание можеше да се сравни само с това на Гидиън, плачеше. Оставих чашата на масата, задъхвах се. Запечатаното досие на непълнолетния Нейтън беше разсекретено след смъртта му и всеки можеше да стигне до кошмарите от моето минало, стига да притежаваше знанията и средствата да го направи. Като полицай баща ми разполагаше и с двете.

— Нямаше да можеш да направиш нищо — отвърнах. Бях напълно разтърсена, но се опитвах да звуча спокойно заради него. Телефонът ми изписука, някой се опитваше да се свърже с мен, но не му обърнах внимание. — Нито преди, нито след случилото се.

— Можех поне да съм до теб. Да се погрижа за теб.

— Ти се погрижи за мен, татко! Изпрати ме при доктор Травис, който промени живота ми. До този момент дори не бях започнала да се справям с проблема. Не можеш да си представиш колко много ми помогна той.

Баща ми въздъхна дълбоко и мъчително.

— Трябваше да се боря с майка ти за родителските права. Трябваше да останеш при мен.

— О, господи! — изстенах аз, стомахът ми се сви на топка. — Не трябва да обвиняваш мама. Тя много дълго не знаеше какво се случва. А когато разбра, направи всичко възможно…

— Но не ми каза — изкрещя той и аз подскочих от мястото си. — По дяволите, трябваше да ми каже! И как е възможно да не е знаела нищо? Трябва да е имало достатъчно признаци… Как е могла да не ги забележи? Господи! Аз забелязах, когато дойде при мен в Калифорния.

Разплаках се, не можех повече да сдържам болката.

— Аз я помолих да не ти казва. Принудих я да ми обещае.

— Не е трябвало ти да вземаш решението, Ева. Била си дете. Тя е знаела по-добре.

— Съжалявам — изплаках. Настоятелното пищене на второто входящо повикване напълно ме извади от равновесие. — Толкова съжалявам! Просто не исках Нейтън да нарани още някого, когото обичам.

— Ще дойда да те видя — заяви баща ми, гласът му изведнъж бе станал съвсем спокоен. — Ще хвана първия възможен полет. Ще ти се обадя, когато кацна.

— Татко…

— Обичам те, дечко! Ти си всичко за мен. — Затвори телефона.

Стоях като замаяна, бях напълно разбита. Знаех, че новината за онова, което ми се е случило, раздира баща ми отвътре, но нямах никаква представа как да се справя със ситуацията.

Телефонът започна да вибрира в ръката ми, а аз просто вперих поглед в дисплея, видях, че се обажда майка ми, и не знаех как да реагирам.

Изправих се, краката ми трепереха, хвърлих телефона върху масичката, сякаш изгаряше ръката ми. Не можех да разговарям с нея сега. Не исках да разговарям с никого. Исках само Гидиън.

Тръгнах с несигурна крачка по коридора, като подпирах рамото си на стената. Когато доближих до кабинета, чух гласа му и се разплаках още по-силно. Ускорих крачка.

— Поласкан съм, че си се сетила за мен, но не, благодаря — каза той с тих твърд глас, тонът му беше съвсем различен от онзи, с който бе разговарял преди малко, беше по-мил, по-интимен. — Разбира се, че сме приятели. Знаеш защо… Не мога да ти дам това, което очакваш от мен.

Завих по коридора и влязох в офиса му, видях го, че седи на бюрото с наведена глава и слуша.

— Спри — отсече той рязко. — Не се опитвай да ми прилагаш тази тактика, Корин.

— Гидиън — прошепнах и се вкопчих в рамката на вратата толкова силно, че кокалчетата ми побеляха.

Той вдигна поглед и бързо се изправи. Изражението му се смени моментално.

— Трябва да затварям — заяви той, извади слушалката от ухото си, пусна я на бюрото и тръгна към мен. — Какво има? Лошо ли ти е?

Спуснах се към него, а той веднага ме хвана. Изпитах огромно облекчение, когато ме прегърна и ме притисна силно към себе си.

— Баща ми е разбрал. — Притиснах лице до гърдите му, в главата ми още звучеше изпълненият с болка глас на баща ми. — Вече знае.

Гидиън ме вдигна на ръце и ме залюля. Телефонът му започна да звъни. Той изруга тихо и излезе от стаята.

В коридора чух как моят телефон вибрира на холната масичка. Дразнещият звук на двата телефона, които звъняха едновременно, още повече изпъна нервите ми.

— Кажи ми, ако трябва да вдигнеш — каза той.

— Майка ми се обажда. Сигурна съм, че баща ми вече е говорил с нея, а той беше толкова ядосан. Господи… Гидиън. Направо е съсипан.

— Мога да си представя как се чувства.

Занесе ме в спалнята за гости и затвори вратата с крак. Сложи ме на леглото, взе дистанционното от нощното шкафче и включи телевизора, намали звука, така че в стаята се чуваше само риданието ми. След това легна до мен и ме прегърна, започна да разтрива гърба ми с ръце. Плаках, докато очите ми пресъхнаха и вече нямаше какво да се излее.

— Кажи ми какво да направим — попита той, когато се успокоих.

— Той идва тук. В Ню Йорк — отговорих аз и стомахът ми се сви при тази мисъл. — Мисля, че ще се опита да хване полет още днес.

— Когато разбереш кога идва, двамата ще отидем да го вземем от летището.

— Не можеш да дойдеш.

— Друг път не мога! — Гласът му бе съвсем спокоен.

Поднесох му устните си и въздъхнах, когато ме целуна.

— Наистина трябва да отида сама. Той е наранен. Не би искал никой да го вижда в това състояние.

Гидиън кимна.

— Вземи колата.

— Коя кола?

— Ди Би деветката на новия ти съсед.

— Моля?

Той сви рамене.

— Ще я познаеш, като я видиш.

Изобщо не се съмнявах. Бях сигурна, че колата е елегантна, бърза и опасна, също като собственика си.

— Страх ме е — прошепнах и още по-плътно преплетох краката си в неговите.

Беше толкова стабилен и силен. Исках завинаги да останем така, никога да не се отделям от него.

Гидиън прокара пръсти през косата ми.

— От какво?

— Отношенията между мен и майка ми и без това са прецакани. Ако родителите ми започнат да се карат, не искам да се озова по средата. Знам, че не могат да се справят с подобна ситуация — особено майка ми. Влюбени са до полуда един в друг.

— Не знаех.

— Защото не си ги виждал заедно. Не можеш да си представиш каква химия има между тях — обясних аз, спомняйки си, че двамата с Гидиън бяхме разделени, когато установих, че между майка ми и баща ми все още има силно сексуално привличане. — Освен това баща ми призна, че все още я обича. Става ми тъжно, като се сетя за това.

— Защото не са заедно ли?

— Да, но не защото мечтая за голямо щастливо семейство — уточних аз. — Просто ми се струва много страшно да изживееш живота си без човека, в когото си влюбен. Когато те изгубих…

— Никога не си ме губила.

— Като че ли някаква част от мен умря. Да се чувстваш така през целия си живот…

— Би било ад.

Гидиън прокара пръсти по бузата ми и видях пустотата в очите му, призракът на Нейтън все още го преследваше.

— Остави ме аз да се справя с Моника.

Премигнах:

— Как ще го направиш?

Устните му се разтегнаха в крива усмивка.

— Ще й се обадя и ще я попитам как си и какво правиш. Това за пред хората ще е началото на опита ми да подновя връзката си с теб.

— Тя знае, че съм ти разказала всичко. Може да се пречупи и да изпадне в криза пред теб.

— По-добре да го направи пред мен, отколкото пред теб.

Тези думи бяха почти достатъчни да ме накарат да се усмихна.

— Благодаря.

— Ще отклоня вниманието й и ще го насоча към нещо друго.

Той се протегна към ръката ми и докосна пръстена ми.

Сватбени камбани. Не го каза, но разбрах какво има предвид. Разбира се, майка ми щеше да си помисли точно това. Човек с положението на Гидиън не би се опитал да си върне някоя жена, използвайки майка й — особено майка като Моника Стантън — освен ако няма „сериозни намерения“. Някой друг път щяхме да си поговорим по този въпрос.

През следващия един час Гидиън положи огромни усилия да не проличи, че се тревожи за мен. Стоеше близо и ме следваше от стая в стая, измисляйки си оправдания. Когато стомахът ми закъркори, веднага ме заведе в кухнята, направи сандвичи, извади чипс и забърка макаронена салата.

Ядохме в кухнята и вниманието, което проявяваше към мен, поуспокои нервите ми. Колкото и неприятна да беше ситуацията, знаех, че винаги мога да се опра на него. Така проблемите, пред които бяхме изправени, ми се струваха по-лесно преодолими.

Нямаше непостижими неща, докато бяхме заедно.

— Какво искаше Корин? — попитах. — Освен теб.

Той се намръщи:

— Не искам да говоря за Корин.

Усетих напрежение в гласа му и това ме подразни.

— Всичко наред ли е?

— Какво казах току-що?

— Нещо твърде неубедително, на което реших да не обръщам внимание.

Въздъхна тежко, но се предаде:

— Разстроена е.

— Ядосано разстроена или сълзливо разстроена?

— Има ли значение?

— Да. Има огромна разлика между това да си вбесена на някой мъж и да си потънала в сълзи заради него. Диана например ти е бясна и крои планове да те съсипе, докато аз плачех непрекъснато и сутрин едва успявах да се измъкна от леглото.

— Господи, Ева! — Той се протегна и постави ръка върху моята. — Наистина съжалявам.

— Стига си се извинявал. Ще ми се реваншираш, като поемеш разговора с майка ми. И така, Корин ядосана ли е, или плаче?

— Плачеше — отвърна Гидиън и се намръщи. — Господи, наистина не се владее.

— Съжалявам, че трябва да се занимаваш с нея. Но не й позволявай да ти вменява чувство на вина.

— Използвах я — каза той тихо, — за да те защитя.

Оставих сандвича в чинията и присвих очи.

— Каза ли й съвсем ясно, че не можеш да й предложиш нищо друго, освен приятелството?

— Знаеш много добре, че й казах. Но едновременно с това съвсем съзнателно подхранвах впечатлението, че можем да сме нещо повече заради медиите и полицията. Изпращах й смесени сигнали. Заради това се чувствам виновен.

— Е, можеш да спреш. Тази кучка се опита да ме накара да мисля, че я чукаш — вдигнах два пръста, — два пъти. И първия път ме заболя толкова много, че още не мога да го преодолея. Освен това е омъжена, за бога! Не й е работа да се пуска на гаджето ми, когато си има съпруг.

— Я се върни пак на това, че съм я чукал. За какво говориш?

Разказах му за двата случая — първия, когато го бях заварила в „Кросфайър“ с размазано червило по маншета на ризата, и втория, когато неочаквано се появих на вратата на апартамента й и тя се опита да ме заблуди, че току-що го е изчукала.

— Е, това значително променя нещата — заяви Гидиън. — С нея повече няма какво да си кажем.

— Благодаря ти.

Той се протегна и пъхна кичур коса зад ухото ми.

— В крайна сметка и това ще отмине.

— Чудя се какво ще правим с времето си след това — промърморих аз.

— Сигурен съм, че ще успея да измисля нещо.

— Секс, нали? — Поклатих глава. — Създадох чудовище!

— Не забравяй, че можем и да работим заедно.

— Господи, никога ли не се отказваш?

Той схруска един чипс и го преглътна.

— Искам да хвърлиш един поглед на обновените сайтове на „Кросроудс“ и „Крос индъстрис“, след като се нахраним.

Избърсах устни в салфетката.

— Сериозно? Това се казва бързина. Наистина съм впечатлена.

— Погледни ги, преди да ги хвалиш.

Гидиън ме познаваше добре. Работата беше моето убежище от неприятностите и той ми го осигури. Настани ме в хола с лаптопа в скута, спря звука на телефона ми и отиде в кабинета си да се обади на майка ми.

В първите няколко минути, след като ме остави сама, стоях заслушана в гласа му, който едва достигаше до мен, и напразно се опитвах да се съсредоточа върху сайтовете. Бях прекалено разсеяна и не можех да се концентрирам. В крайна сметка реших да се обадя на Кари.

— Къде, по дяволите, ходиш? — изруга той вместо поздрав.

— Знам, че са те побъркали — отговорих бързо. Бях сигурна, че когато не са успели да ме открият на мобилния, майка ми и баща ми са звънели в апартамента, който деляхме с Кари. — Съжалявам.

Шумът, който чувах в слушалката, ми подсказа, че в момента Кари е някъде на улицата.

— Ще бъдеш ли така добра да ми кажеш какво става? Всички ми звънят — родителите ти, Стантън, Кланси. Всички те търсят, а ти не си вдигаш телефона. Започнах наистина да откачам от притеснение.

По дяволите! Затворих очи.

— Баща ми е разбрал за Нейтън.

Настъпи мълчание, само шумът от трафика и далечният клаксон ми подсказваха, че все още е на телефона. Последва:

— Мамка му! О, бебчо! Това е ужасно.

Състраданието, което усетих в гласа му, стегна гърлото ми и не успях да отговоря нищо. Не исках да плача повече. Шумът около него изведнъж заглъхна, явно беше влязъл на по-тихо място.

— Как е той? — попита Кари.

— Съсипан е. Господи, Кари, беше ужасно! Мисля, че плачеше. Освен това е бесен на майка ми. Вероятно затова тя звъни така настойчиво.

— Какво ще прави?

— Ще вземе самолета за Ню Йорк. Не знам кога ще пристигне, но каза, че ще ми се обади, когато кацне.

— Искаш да кажеш, че лети в момента? Че ще пристигне още днес?

— Така мисля — отговорих отчаяно. — Не знам само как ще успее да се освободи от работа толкова бързо.

— Ще приготвя стаята за гости, когато се прибера, ако вече не си го направила.

— Аз ще се погрижа. Ти къде си?

— Излязохме да обядваме с Татяна и да гледаме едно представление. Трябваше да се махна от апартамента.

— Съжалявам, че е трябвало да поемеш всички обаждания.

— Нищо толкова страшно не е станало — отвърна Кари по типичния си нехаен начин. — По-скоро се тревожех за теб. Напоследък не се свърташ много вкъщи. Не знам какво правиш, нито с кого го правиш. Изобщо не приличаш на себе си.

Обвинителната нотка в гласа му ме накара да се почувствам зле, но не можех да споделя нищо.

— Съжалявам.

Той замълча, може би очакваше някакво обяснение и когато не го получи, измърмори:

— Ще се върна след няколко часа.

— Добре. Ще се видим тогава.

Затворих и набрах телефона на пастрока си.

— Ева.

— Здрасти, Ричард — поздравих и преминах направо на въпроса. — Баща ми обаждал ли се е на мама?

— Един момент.

В следващите минута-две настъпи пълна тишина, след това чух как се затваря врата.

— Да, обади се. Беше… крайно неприятно за майка ти. Този уикенд беше много тежък за нея. Не се чувства добре и това силно ме тревожи.

— Беше тежко за всички нас — отвърнах аз. — Моля те да намериш начин да й съобщиш, че баща ми идва в Ню Йорк и ще трябва да прекарам малко време на спокойствие с него.

— Трябва да обясниш на Виктор, че се налага да прояви по-голямо разбиране към майка ти и към онова, което е преживяла. Била е съвсем сама и се е грижила за травмирано дете.

— А вие трябва да разберете, че на баща ми му е необходимо време, за да осъзнае случилото се — сопнах се аз.

Тонът ми беше по-груб, отколкото ми се искаше, но напълно съответстваше на чувствата, които изпитвах в момента. Нямаше да се оставя да ме принудят да избирам между родителите си.

— И освен това те моля да се оправиш с мама и да я накараш да спре да звъни непрекъснато на мен и на Кари. Ако е необходимо, свържи се с доктор Питърсън — посъветвах го аз, като целенасочено споменах психоаналитика на майка ми.

— В момента Моника говори по телефона. Ще го обсъдя с нея, когато се освободи.

— Не го обсъждай. Направи нещо. Ако се налага, скрий телефона й.

— Това вече е крайна мярка. И съвсем не е необходима.

— Не и ако не престане да ми звъни — отвърнах рязко аз и започнах да барабаня с пръсти по масата. — И двамата с теб сме еднакво виновни, че непрекъснато се движим на пръсти около майка ми — „О, моля те, само не тревожи Моника!“ — предпочитаме да отстъпим, вместо да се справяме с пристъпите й. Но това е емоционално изнудване, Ричард, и от сега нататък аз отказвам да съм част от играта.

Той замълча за известно време, след това каза:

— В момента ти самата си под огромно напрежение. И…

— Така ли мислиш? — Идваше ми да се разкрещя. — Кажи на майка ми, че я обичам и ще й се обадя, когато мога, но няма да е днес.

— Двамата с Кланси сме на разположение, ако имаш нужда от нещо — каза той сдържано.

— Благодаря ти. Ричард. Оценявам предложението ти. — Затворих телефона и едва се сдържах да не го запратя в стената.

Успях да се успокоя достатъчно, за да прегледам сайта на „Кросроудс“, преди Гидиън да излезе от кабинета си. Изглеждаше изтощен и леко замаян, което не бе никак странно, като се имат предвид обстоятелствата. Да разговаряш с майка ми, когато е разстроена, беше предизвикателство за всеки, а Гидиън нямаше никакъв опит в това отношение.

— Предупредих те — казах аз.

Той вдигна ръце и се протегна.

— Ще се оправи. Мисля, че е много по-издръжлива, отколкото изглежда.

— Беше много поласкана, че й се обаждаш, нали?

Той се подсмихна.

Вдигнах очи към тавана.

— Според нея имам нужда от богат мъж, който да се грижи за мен и да ме пази.

— Вече имаш такъв.

— Надявам се, не го приемаш в най-примитивния смисъл на думата — отвърнах и се изправих. — Ще тръгвам да се подготвя за посещението на баща ми. Ще трябва да спя вкъщи, докато той е тук, и вероятно няма да е никак разумно да се опитваш да се промъкваш в апартамента. Ще стане доста неприятно, ако те помисли за крадец.

— Освен това е твърде невъзпитано. Ще използвам времето да отскоча до мезонета, за да не будим подозрения.

— Значи имаме план. — Станах и разтърках очите си. Погледът ми падна върху часовника. — Сега поне имам прекрасен начин да отброявам минутите до момента, когато ще сме заедно.

Той дойде до мен и постави ръка на тила ми. Палецът му започна да описва кръгови движения по врата.

— Трябва да съм сигурен, че си добре.

Кимнах.

— Вече ми омръзна Нейтън да съсипва живота ми. Време е да поставя ново начало.

Представих си бъдеще, в което майка ми не дебне всяка моя крачка, баща ми отново е твърд като скала, Кари е щастлив, Корин е отпътувала за някоя далечна страна, а ние двамата с Гидиън сме се отървали от призраците на миналото. Най-после бях готова да се боря за всичко това.