Опиянена от теб

5

Устните на Гидиън се извиха в ослепителна усмивка, докато ми подаваше ръка. Когато пръстите ми допряха дланта му, той ме дръпна вътре, притисна ме до себе си и нежно допря устните си в моите. Вратата зад гърба ми се затвори, той се протегна, заключи я и двамата останахме напълно изолирани от околния свят.

Хванах го за пуловера и стиснах здраво.

— Облякъл си любимия ми пуловер.

— Знам. — Неочаквано той клекна пред мен и постави ръката ми върху рамото си. — Хайде да се погрижим да ти е удобно, ангелче. Тези токчета няма да са ти необходими, докато не си готова да те чукам.

Вагината ми се сви в копнеж и очакване.

— Ами ако вече съм готова?

— Не си. Ще разбереш, когато настъпи моментът.

Преместих тежестта си от единия на другия крак, а Гидиън събу обувките ми.

— Така ли? Как ще разбера?

Вдигна към мен яркосините си очи. Почти беше коленичил и събуваше обувките ми и въпреки това нямаше никакво съмнение, че той е този, който контролира ситуацията.

— Като започна да вкарвам члена си в теб.

Отново преместих тежестта си, но този път по различна причина. „О, да! Моля те!“

Изправи се и се извиси над мен. Прокара нежно пръсти по бузата ми.

— Какво носиш в този плик?

— Ами… — отвърнах аз и се опитах да се отърся от еротичните фантазии, които събуждаше в мен, — подарък за новата къща.

Огледах се наоколо. Апартаментът беше огледално копие на моя. Беше чудесен и гостоприемен. Донякъде очаквах да го заваря полупразен, обзаведен само с най-необходимото, но вместо това се озовах в уютен дом. Единствената светлина идваше от разположените наоколо свещи, хвърлящи меки златисти отблясъци по мебелите. А самите мебели ми бяха странно познати — бяха същите като в апартамента на Гидиън и в моя.

Бях толкова изумена, че едва забелязах, когато взе от ръцете ми дамската чанта и плика с подаръците. Заобиколих го и тръгнах да разглеждам наоколо боса. Видях моята масичка за кафе и другите ми малки масички, поставени пред неговия диван и неговите столове, около моята уредба бяха подредени неговите дребни украшения и снимки на двама ни заедно, моите пердета и неговите лампи.

На стената — там, където в апартамента ми се намираше големият плосък телевизор, беше закачена огромна моя снимка, от която му пращах въздушна целувка. Беше същата, която държеше на бюрото си в офиса на „Кросфайър“, но многократно увеличена.

Завъртях се бавно, опитах се да огледам и запомня всичко. И преди ми беше поднасял подобна изненада, когато бе създал абсолютно копие на спалнята ми в своя мезонет — осигурявайки ми уютно пространство, където да се скрия, когато напрежението стане прекалено.

— Кога се нанесе тук?

Бях влюбена в апартамента! По някакъв странен начин смесицата от моите съвременни мебели и старинната подредба на неговия дом изглеждаше идеална. Беше подбрал точните елементи, за да създаде пространство, което е абсолютно отражение на… нас.

— През седмицата, когато Кари беше в болницата.

Погледнах го учудено:

— Сериозно ли говориш?

Точно през онази седмица Гидиън беше започнал да се отдръпва от мен и да ме отблъсква. Тогава отново излизаше с Корин и едва успявах да се свържа с него.

Сигурно обзавеждането на това жилище също му е отнело доста време.

— Трябваше да съм близо до теб — отговори разсеяно той и погледна в плика. — Трябваше да съм сигурен, че мога да стигна до теб бързо. Преди Нейтън.

Бях шокирана. По времето, когато имах чувството, че Гидиън все повече се отдалечава от мен, той е бил съвсем близо. И ме е пазил.

— Когато ти се обадих от болницата — започнах аз и се опитах да преглътна бучката, заседнала в гърлото ми, — при теб имаше някой…

— Раул. Той се занимаваше с доставката на мебелите. Трябваше да уредя всичко, преди двамата с Кари да се върнете вкъщи — отговори той и вдигна поглед към мен. — Кърпи ли, ангелче? — попита той, едва успявайки да прикрие смеха в гласа си.

Извади белите хавлиени кърпи, върху които беше избродиран надписът „Крос трейнър“. Бях ги купила от фитнеса. Когато го направих, мислех, че в ергенската му квартира няма почти нищо. Сега изглеждаха направо нелепо.

— Съжалявам — казах аз, все още не можех да се съвзема от изненадата при вида на апартамента. — Представях си това място доста по-различно. — Протегнах се да ги взема от ръцете му, но той се дръпна.

— Подаръците ти са винаги добре обмислени. Кажи ми какво точно си мислеше, когато купуваше тези.

— Мислех, че така ще те накарам да си мислиш за мен.

— Правя го всяка минута от живота си — прошепна той.

— Нека поясня. Исках да си представяш как отчаяно те желая — възбудена и потна.

— Ммм… фантазия, на която често се отдавам.

Изведнъж в съзнанието ми се появи споменът за Гидиън, който се самозадоволява под душа. Нямах думи, с които да опиша подобна невероятна гледка.

— Мислиш ли си за мен, когато се самозадоволяваш?

— Аз не мастурбирам.

— Какво? Я стига! Всички мъже го правят.

Гидиън хвана ръката ми и преплете пръсти в моите, след това ме поведе към кухнята, от която се носеше божествено ухание.

— Хайде да си сипем по чаша вино, докато говорим.

— Да не би да се опитваш да ме прелъстиш с алкохол…

— Не — отвърна той и остави плика с кърпите на плота. — Знам, че пътят към сърцето ти е храната.

Седнах на един от високите столове, беше съвсем същият като столовете в моята кухня. Развълнувах се, защото това ме накара да се почувствам като у дома си.

— До сърцето ми? Или в панталона ми?

Той се усмихна, докато наливаше червеното вино от бутилка, предварително отворена, за да подиша.

— Ти не носиш панталони.

— Не нося и бельо.

— Внимавай, Ева — предупреди ме Гидиън и ме погледна строго. — Опитваш се да провалиш опита ми да те съблазня елегантно, преди да те изчукам на всяка равна повърхност в този апартамент.

Устата ми пресъхна, погледът в очите му, докато ми подаваше чашата с вино ме замая и ме накара да се изчервя.

— Преди да те срещна — започна той и ме погледна над ръба на чашата, — се изпразвах всеки път, когато бях под душа. Беше нещо съвсем обичайно, като да си измия косата.

На това вече можех да повярвам. Гидиън беше изключително сексуален мъж. Когато бяхме заедно, той ме чукаше, преди да си легнем, рано сутрин, а понякога и набързо през деня.

— Откакто се познаваме — продължи той, — съм го правил само веднъж. И ти присъстваше.

Погледнах го учудено, вдигнала чаша към устата си.

— Наистина ли?

— Наистина.

Отпих от виното и се опитах да събера мислите си.

— Защо спря? През последните няколко седмици… Дълго време не бяхме заедно.

По устните му се появи лека усмивка.

— Не мога да си позволя дори една капчица да отиде напразно, ако искам да издържа на твоя ритъм.

Оставих чашата си и го бутнах по рамото.

— Говориш така, сякаш съм нимфоманка.

— Обичаш секса, ангелче — измърмори той. — В това няма нищо лошо. Ти си лакома и ненаситна, а на мен ми харесва. Знам, че щом ти го вкарам, ще изцедиш от мен и последната капка. А после ще искаш да повторим всичко отначало.

Усетих, че започвам да се изчервявам.

— За твоя информация, докато бяхме разделени, не съм мастурбирала нито веднъж. Дори не чувствах нужда да го правя, защото не бяхме заедно.

Той се облегна на плота и подпря лакът на хладния черен гранит.

— Така ли?

— Обичам секса, защото го правя с теб, а не защото съм някаква незадоволена уличница, която не може без мъж. Ако не ти харесва, пусни шкембе, спри да се къпеш, направи нещо — заявих аз и слязох от стола. — Или просто кажи „не“, Гидиън.

Запътих се към хола, опитвайки се да се отърва от безпокойството, което изпитвах през целия ден. Гидиън ме последва, прегърна ме и ме спря по средата на пътя.

— Стига — каза той с онзи заповеднически тон, който винаги ме възбуждаше.

Опитах се да се измъкна от прегръдката.

— Престани, Ева.

Предадох се, отпуснах ръце и започнах да мачкам роклята си.

— Обясни ми какво, по дяволите, се случи преди малко — нареди той със спокоен тон.

Наведох глава, не отговорих, защото не знаех какво да му кажа. За миг настъпи тишина, след това той ме взе в обятията си и ме занесе до дивана. Седна и ме постави в скута си. Гушнах се в него. Подпря брадичката си на главата ми.

— Искаш да се скараме ли, ангелче?

— Не — измърморих аз.

— Добре. И аз не искам да се караме — каза той и започна да ме гали по гърба. — Хайде вместо това да поговорим.

Притиснах носа си във врата му.

— Обичам те.

— Знам — отвърна той и отметна глава, за да ми направи място.

— И не съм сексманиачка.

— Не виждам какъв е проблемът, дори и да си. Бог ми е свидетел, че любимото ми занимание е да правя секс с теб. Всъщност, ако решиш, че искаш да го правим по-често, ще прекроя програмата си така, че да имам време за секс и през деня.

— О, господи!

Захапах го нежно по врата, а той тихо се разсмя. После стисна косата ми в юмрук и наведе главата ми назад. Гледаше ме нежно и сериозно.

— Не си разтревожена заради невероятния секс, който правим. Измъчва те друго.

— Не знам какво е. Просто… не съм в настроение — признах с въздишка.

Гидиън ме намести в скута си, притисна ме по-плътно до себе си и топлината му ме обля. Пасвахме така добре един в друг, извивките ми се съединяваха перфектно с мускулите на изсеченото му тяло.

— Харесва ли ти апартаментът?

— Страхотен е.

— Добре. — Долових задоволство в гласа му. — Ясно е, че целта му е да послужи за пример, макар че тук малко съм прекалил.

Сърцето ми подскочи.

— Пример за това как би могъл да изглежда общият ни дом?

— Ние, разбира се, ще започнем на чисто. Всичко ще е ново.

Бях силно впечатлена от решителността му. Въпреки това казах:

— Поел си огромен риск с този апартамент. Да се нанесеш тук, да влизаш и да излизаш от сградата. Тревожа се, само като си помисля за това.

— По документи някой живее тук. Този човек, разбира се, се нанася, движи се напред-назад. Влиза през гаража, също като всички останали наематели с коли. Когато играя тази роля, се обличам малко по-различно, използвам стълбите и проверявам охранителните камери, за да съм подготвен дали ще срещна някого.

Умът ми отказваше да осмисли огромното планиране, което изисква всичко това, но Гидиън очевидно вече имаше тренинг, нали бе успял да се добере до Нейтън, без да оставя следа.

— Вложил си толкова много усилия и средства. Само заради мен. Не мога… Не знам какво да кажа.

— Кажи, че ще се преместиш при мен.

Насладих се на щастието, което думите му ми доставиха.

— Имаш ли наум някакъв конкретен срок за нашето ново начало?

— Веднага щом е безопасно — отвърна той и стисна леко бедрото ми.

Поставих ръка върху неговата. Имахме да преодолеем толкова много препятствия, преди да можем наистина да заживеем заедно — следите от травмите в миналото ни; баща ми, който не одобряваше богати мъже и смяташе, че Гидиън ми изневерява; моята собствена съпротива, защото харесвах апартамента си и смятах, че щом съм дошла да живея в нов град, трябва да бъда колкото е възможно по-самостоятелна.

Веднага насочих вниманието си към най-сериозния проблем.

— А какво ще стане с Кари?

— Към мезонета има апартамент за гости.

Отдръпнах се бързо назад и вперих поглед в него.

— Ще направиш подобно нещо за Кари?

— Не, ще го направя за теб.

— Гидиън, аз… — Не можах да продължа, просто не успях да намеря подходящите думи. Усетих някаква промяна вътре в мен.

— Значи не си разтревожена заради апартамента — заключи той. — Нещо друго те безпокои.

Прецених, че ще е по-разумно да запазя Брет за последно.

— В събота вечер ще излизаме по женски.

За миг остана съвсем неподвижен. Ако човек не го познаваше така добре като мен, надали щеше да долови момента, в който пелият застана нащрек.

— Какво по-точно ще правите, като излезете по женски?

— Ще танцуваме. Ще пием. Обичайните неща.

— И ще сваляте мъже.

— Няма.

Облизах сухите си устни, поразена от настъпилата промяна — закачливостта му се бе превърнала в железен фокус.

— Всички сме обвързани. Поне така мисля. Не съм сигурна за съквартирантката на Мегуми, но Мегуми има гадже, а знаеш, че Шона е с нейния готвач.

Изведнъж той заговори съвсем делово:

— Аз ще организирам всичко — кола, шофьор, охрана. Ако посещавате само моите клубове, охраната ще стои в колата, ако решите да отидете някъде другаде, ще ви последва.

Премигнах учудено и се съгласих.

— Добре.

От кухнята се чу звънът на таймера от печката.

Гидиън с лекота стана от дивана и се изправи — с едно-единствено грациозно движение, без да ме изпуска от ръце. Отворих широко очи. Кръвта пулсираше във вените ми. Обвих врата му и го оставих да ме отнесе в кухнята.

— Не мога да повярвам колко си силен.

— Не е трудно да те впечатли човек. — Постави ме на стола, целуна ме и се отправи към печката.

— Ти ли сготви?

Не знам защо толкова се изненадах при тази мисъл, но наистина беше така.

— Не, Арнолдо ми изпрати салата и лазаня, която трябваше само да опека.

— Звучи страхотно.

От опит знаех, че храната, приготвена в ресторанта на известния готвач Арнолдо Ричи, е невероятна.

Грабнах чашата си и похабих хубавото вино, като го изгълтах набързо, за да събера смелост да кажа на Гидиън онова, което нямаше да му е никак приятно да чуе. Поех дълбоко въздух и казах на един дъх:

— Брет ми се обади на работа.

За момент помислих, че Гидиън не ме е чул. Взе ръкавица, отвори фурната и извади лазанята, без да ме погледне. Едва когато остави тавата на печката и се обърна към мен, разбрах, че не е изпуснал нито дума. Хвърли ръкавицата на плота, грабна бутилката с вино и се насочи към мен. Взе спокойно чашата ми, напълни я и заговори:

— Предполагам, че иска да те види, когато дойде в Ню Йорк другата седмица.

Трябваше ми малко време, преди да успея да реагирам.

— Знаел си, че ще идва! — укорих го аз.

— Разбира се, че знаех.

Не знаех дали причината е, че групата на Брет има договор с „Видал рекърдс“, или Гидиън съзнателно го държи под око. И двете изглеждаха еднакво вероятни.

— Съгласи ли се да се видите? — Гласът му беше гладък и мек. Опасно мек.

Опитах се да не обръщам внимание на треперенето, което усетих в стомаха си, и го погледнах право в очите.

— Да, съгласих се да присъствам на премиерата на новия клип на „Сикс-Найнтс“. Кари ще дойде с мен.

Гидиън кимна и безпокойството ми нарасна, защото нямах представа за какво си мисли.

Смъкнах се от стола и отидох при него. Той ме прегърна и леко положи бузата си върху главата ми.

— Ще откажа — предложих бързо аз. — И без това не ми се ходеше.

— Всичко е наред. — Започна да ме полюшва леко настрани и прошепна в ухото ми: — Разбих сърцето ти.

— Не се съгласих да отида заради това!

Прокара ръце през косата ми и отмести кичурите от бузите и челото ми. Направи го с такава нежност, че ме накара да се просълзя.

— Не можем просто да забравим последните няколко седмици, Ева. Нараних те дълбоко и все още кървиш.

Едва тогава осъзнах, че не съм готова да подновя връзката ни, сякаш не се е случило нищо. Някъде дълбоко в себе си все още бях обидена и Гидиън го беше доловил.

— Какво искаш да кажеш? — попитах и се измъкнах от ръцете му.

— Че нямам право да те изоставям и да те наранявам, независимо каква е причината, и после да очаквам от теб да забравиш всичко и веднага да ми простиш.

— Ти уби човек заради мен!

— Не ми дължиш нищо — отвърна той рязко. — Любовта ми към теб не те обвързва с нищо.

Независимо колко пъти ми го бе доказвал с действията си, всеки път изтръпвах, когато кажеше, че ме обича.

— Не искам да те нараня, Гидиън — казах аз тихо.

— Тогава не го прави — отвърна той и ме целуна нежно. — Хайде да вечеряме, преди лазанята да е изстинала.

Преоблякох се във фланелка на „Крос индъстрис“ и взех назаем от Гидиън едно долнище на пижама, на което се наложи да навия крачолите. Сложихме свещи на масата в хола и вечеряхме седнали на пода с кръстосани крака. Гидиън остана с любимия ми пуловер, но смени панталоните си с черен анцуг.

Облизах капката доматен сос от устните си и продължих да му разказвам как е минал денят ми.

— Марк се опитва да събере кураж и да предложи брак на партньора си.

— Ако не греша, те са заедно от доста време.

— Още от колежа.

Гидиън се усмихна.

— Сигурно е трудно да зададеш този въпрос, дори когато знаеш какъв ще е отговорът.

Сведох поглед към чинията си.

— Корин нервна ли беше, когато ти предложи?

— Ева — започна той и после направи дълга пауза, докато вдигнах глава, — няма да обсъждаме този въпрос.

— Защо?

— Защото няма никакво значение.

Вгледах се внимателно в лицето му.

— Как би се чувствал, ако знаеш, че в миналото съм приела предложението на някой друг? Въпросът ми е съвсем теоретичен.

Той ме изгледа ядосано.

— Това е съвсем различно, защото знам, че никога не би приела предложението на някой мъж, освен ако не държиш на него. Това, което изпитвах аз, беше… паника. И чувството не изчезна, докато тя не развали годежа.

— Купи ли й пръстен?

Заболя ме при мисълта, че Гидиън е обикалял магазините и е търсел пръстен за друга жена. Погледнах пръстена, който бе купил за мен.

— Онзи пръстен нямаше нищо общо с този — отвърна той тихо.

Стиснах ръката си в юмрук, сякаш се страхувах да не ми го вземе. Гидиън се протегна и сложи дясната си ръка върху моята.

— Купих пръстена на Корин от първия магазин, в който влязох. Нямах представа какво точно търсех, затова избрах един, който приличаше на пръстена на майка й. Така че нещата бяха различни, ще се съгласиш ли с мен?

— Да.

Не бях поръчала пръстена специално за Гидиън, но бях обиколила шест магазина, преди да намеря подходящия. Беше платинен, с вградени черни диаманти и със своята елегантна мъжественост и смелия си доминантен стил ми напомняше на моя любим.

— Съжалявам! — Намръщих се. — Държа се като пълна глупачка.

Гидиън вдигна ръката ми до устните си и целуна кокалчетата.

— И аз понякога се държа така.

Думите му ме накараха да се разсмея.

— За мен Марк и Стивън са идеална двойка, но Марк има една теория, според която в определен момент мъжете изпитват непреодолима нужда да се оженят, но това чувство бързо отминава, ако желанието им не се изпълни веднага.

— Мисля, че всичко се свежда до подходящия партньор, а не до подходящия момент.

— Стискам им палци всичко да се нареди — казах аз и вдигнах чаша. — Искаш ли да погледаме телевизия?

Гидиън се облегна на дивана.

— Единственото, което искам, е да бъда с теб, ангелче. Нищо друго не ме интересува.

След вечерята разчистихме заедно. Протегнах се да взема чинията, която Гидиън беше изплакнал, за да я сложа в миялната, но той направи лъжливо движение. Остави ловко чинията на плота и ме хвана за ръката. Сложи другата си ръка на кръста ми и ме завъртя в танц. От хола се носеше музика, чувах красивия чист глас на певицата.

— Кой пее? — попитах, останала без дъх от допира на силното му тяло, което се движеше, притиснато до моето.

Желанието, което винаги тлееше между нас, се разгоря, почувствах се отново изпълнена с живот и енергия. Всяко нервно окончание по кожата ми се напрегна в очакване на неговия допир. Усетих как страстта ми се надига и се превръща в нажежено очакване.

— Нямам представа.

Той ме завъртя в кухнята и ме поведе към хола. Водеше майсторски и аз се отпуснах в ръцете му. Наслаждавах се на факта, че танците са страст, която споделяме, и се изумявах на щастието, което той очевидно изпитва от това, че е с мен. Същото усещане за щастие се надигна и в мен, стъпките ми станаха леки, имах чувството, че се носим по въздуха. Когато влязохме в хола, музиката стана по-силна. Чух, че в песента се споменават думите „тъмен и опасен“ и се препънах от изненада.

— Прекалено много вино ли изпи, ангелче? — подразни ме Гидиън и ме придърпа към себе си.

Но вниманието ми бе съсредоточено върху музиката. Върху болката в гласа на певицата. Разказваше за мъчителната си любов и я оприличаваше на връзка с призрак. Усетих болка в сърцето си, думите й ми напомниха за дните, когато мислех, че съм загубила Гидиън завинаги. Вдигнах глава към него. Наблюдаваше ме с потъмнели блестящи очи.

— Изглеждаше толкова щастлива, когато танцуваше с баща си — каза той.

Знам, че искаше да си създадем подобни красиви спомени.

— И сега съм щастлива — опитах се да го убедя, въпреки че очите ми се изпълниха със сълзи, когато долових копнежа му по мен — опиянение, което познавах отлично.

Ако душите можеха да се сливат с мечтите, нашите щяха да са вплетени една в друга завинаги.

Той сложи ръка на тила ми и се наведе към мен. Ритъмът му се наруши, когато устните ни се докоснаха. Спря, притисна ме силно и ме повдигна от пода.

За разлика от съкрушената певица, аз не бях влюбена в призрак. Обичах истински мъж от плът и кръв, който допускаше грешки, но и се учеше от тях, мъж, който се опитваше да стане по-добър заради мен; който — също като мен — отчаяно искаше между нас да се получи.

— Никога не съм била така щастлива, както когато съм с теб — казах му аз.

— О, Ева! — Наведе се над мен и ме целуна.

— Хлапето е — заявих аз убедено.

Гидиън разсеяно рисуваше с върха на пръстите си кръгчета около пъпа ми.

— Това е извратено.

Бяхме се излегнали на дивана и гледахме любимия ми полицейски сериал. Лежеше зад мен, подпрял брадичка на рамото ми и преплел крака в моите.

— Винаги се оказва, че е този, когото най-малко подозираш — опитах се да му обясня.

— Според мен е бабата.

— О, господи! — извърнах глава, за да го погледна. — И според теб това не е извратено?

Той се ухили и ме целуна по бузата.

— Искаш ли да се хванем на бас?

— Никога не се хващам на бас.

— Хайде де! — Разтвори ръка върху корема ми и ме прикова към дивана, докато се изправяше, за да се подпре на лакът и да ме погледне в очите.

— Не.

Усетих го, притиснат до извивката на бедрото ми — тежък и дълъг. Не беше възбуден, но това не му попречи да привлече вниманието ми. Стана ми любопитно, протегнах ръка и обхванах члена му в шепа. В същия момент той се възбуди. Тъмните му вежди се вдигнаха учудено нагоре.

— Пускаш ли ми се, ангелче?

Стиснах го нежно в ръката си.

— Просто съм възбудена и разтревожена, питам се защо новият ми съсед още не се е опитал да ме сваля.

— Може би защото не иска да прибърза и да те уплаши. — Очите на Гидиън проблясваха на светлината от телевизора.

— Така ли?

Той потърка носа си в слепоочието ми.

— Ако има поне малко акъл в главата си, ще направи всичко, за да те задържи.

Ооо…

— В такъв случай вероятно ще трябва аз да направя първата крачка — прошепнах и обвих пръсти около китката му. — Но не искам да помисли, че съм прекалено лесна.

— Няма, ще е твърде зает да мисли какъв щастливец е.

— Ами, тогава… — започнах аз и се обърнах с лице към него. — Здрасти, съседе!

Той прокара върха на пръста си по веждата ми.

— Здрасти! Гледката тук наистина ми харесва.

— А и сме гостоприемни.

— О, да! И пълни с хавлиени кърпи.

Бутнах го леко по рамото.

— Е, искаш ли да се помляскаме?

— Да се помляскаме? — Той отметна глава и се разсмя, гърдите му, долепени до мен, се разтресоха. Звукът беше дълбок и гърлен и ме накара да настръхна от удоволствие. Гидиън се смееше толкова рядко.

Плъзнах ръце под пуловера и погалих топлата му кожа.

— Това „да“ ли е или „не“?

— Готов съм да „мляскам“ всяка част от тялото ти, която мога да докопам, ангелче.

— Започни оттук — наредих аз и му предложих устата си.

Той ме целуна, нежно прилепвайки устни до моите.

Гушнах се в него и простенах от удоволствие, когато се премести и се надвеси над мен. Ръцете ми се плъзгаха нагоре-надолу по гърба му, вдигнах крак и го прехвърлих през бедрото му. Стиснах нежно долната му устна със зъби и започнах да я галя с върха на езика си. Стонът му беше толкова чувствен, че ме накара да се овлажня.

Извих гръб, когато ръката му се плъзна под фланелката ми, обхвана голата ми гърда и започна да масажира зърното й между палеца и показалеца си.

— Толкова си мека — измърмори той. Стигна с целувки до слепоочието ми и зарови лице в косата ми. — Толкова много обичам да те докосвам.

— Ти си съвършен! — Мушнах ръце под ластика на анцуга му и обхванах с ръце голото му дупе. Мирисът и топлината на кожата му ме опияняваха, чувствах се замаяна от страст и желание. — Истинска мечта.

— Ти си моята мечта. Господи, колко си красива.

Устните му се сляха с моите, стиснах здраво косата му и го притиснах до себе си, обвила ръце и крака около него. Целият свят изчезна и пред мен остана само той. Допирът му. Звуците, които издаваше.

— Харесва ми това, че ме желаеш толкова много — каза с дрезгав глас. — Не бих могъл да го понеса, ако само аз се чувствах така.

— С теб съм, миличък — обещах му, движейки пламенно устни под неговите. — Изцяло съм с теб.

Гидиън сложи едната си ръка на тила ми, а другата на кръста. Настани се върху мен, твърдото му тяло потъна в мекотата на моето, членът му се доближи до вулвата ми и той раздвижи бедра. Въздъхнах и забих нокти в твърдото му като скала дупе.

— О, да — простенах безсрамно. — Толкова ми е хубаво с теб.

— Ще ти стане още по-хубаво, когато го вкарам — измърка той.

Захапах нежно ухото му.

— Да не се опитваш да ме убедиш да стигнем докрай?

— Не е необходимо да стигаме никъде, ангелче. — Започна леко да смуче шията ми и вагината ми веднага се стегна. — Мога да ти го вкарам и тук. Обещавам ти, че ще се почувстваш чудесно.

— Не знам. Вече не съм такова момиче.

Ръката на кръста ми започна бавно да сваля бикините. Престорих се, че се съпротивлявам и издадох тих звук в знак на протест. Кожата ми гореше от допира му, тялото ми се събуждаше, за да отговори на нуждите му.

— Шшшшт — прошепна той и допря устни до моите. — Обещавам, че ако не ги хареса, веднага ще го изкарам.

— Не вярвам тази реплика да е работила някога!

— Не е реплика, казвам го съвсем сериозно.

Стиснах с ръце стоманените извивки на бедрата му и започнах да се търкам в него, бях съвсем наясно, че няма нужда от никакви заучени реплики. Само с един жест можеше да вкара в леглото всяка жена, която поискаше. За щастие, искаше само мен.

Продължих да го дразня, доволна от закачливото настроение, в което беше.

— Обзалагам се, че казваш същото и на другите момичета.

— Какви други момичета?

— Нали знаеш каква слава ти се носи?

— Но ти си тази, която носи пръстена ми. — Той вдигна глава и отметна с пръсти косата от лицето ми. — Животът ми започна в деня, в който те срещнах.

Думите ми подействаха като удар. Преглътнах трудно и прошепнах:

— Добре, печелиш. Можеш да го вкараш.

Сянката изчезна от лицето му и по устните му се разля усмивка.

— Господи, луд съм по теб.

Аз също се усмихнах.

— Знам.