Островът

Пети разговор, до върха остава много малко

— Уморена съм, да прекратим разговора — нетърпеливо започна Мерилин Монро. — Как да кръстим острова? Джентълменски би било да го наречем на мое име.

— Но той вече си има име — каза нашето момиченце.

— Не е много звучно. Не разбирам от карти, от заплетените имуществени въпроси, от лов, от пещери със сънища, от тяхната минералогия или както там се нарича, но ако ме питате какво е шик, тутакси ще ви отговоря. За всичко останало се договаряйте, но смятам, че заслужавам да кръстя тази суша.

— Вашите подбуди са ясни. Все пак мисля, че това няма да ви подхожда на роклята и на бенката. Освен това тук гъмжи от насекоми, в тревата има и бодили, може внезапно да плисне дъжд, друг път жегата е ужасна, на целия Остров има само една пътека, а на всяка крачка по нея — най-малко двупосочен кръстопът. Впрочем съмнявам се дали си спомняте дори собственото си истинско име… Най-после, ето ни на края на нашия път! — отдъхнах си аз.