Островът на човека

III.

Входът както обикновено бе затворен. Синята плазмена решетка и дебелата сигурно към метър и половина стоманена врата изглеждаха доста голямо препятствие към Отвъд. А малката клавиатура, зад капака с надпис „Само за Оторизиран Персонал“, беше ключът към мощната преграда. Тя искаше само някакви си „Име за достъп“ и …"Парола" едното беше произволно голямо а другото някакви си 36 символа. Малко бяха хората обаче, които знаеха, че те са написани върху капака, но така, че да могат да ги четат само определени хора ( всъщност „хората“ бяха хакери, фрикъри, и всякакви други „типчета“, членове на ФСХ). Мит извади от пазвата си малък медальон-плочка, който постави върху капака и на плочката с бледи петна се оформиха два низа от сим-воли — „Бунт“ и „GEO3K760OW12KMFDM03G3YEE8862J092BNPR“. Мит набра първо единия, а след това и другия. Решетката се стопи а вратата се отвори широко. На дисплея над малката клавиатура се появи надписа „Броене:“ и бавно намаляващи числа започнали от 12. Толкова бяха секундите дадени на „Оторизираното лице“ да премине през преградата. Мит и Смут го направиха.

Сега за Сава беше периодът на „Въпросите на които не може да се даде отговор“. Един от тях беше как бяха разбрали какъв е. Знаеше че има сериозна причина да е тук — беше член на ФСХ — техно партизаните — едната от двете групировки( забранена от закона още със създаването и преди 14 години )борещи се срещу политико-социалната система наречена Самоуправляем Град не само с думи( т. е. както законните организации ). Другата беше … е, всъщност никой не знае коя е. Тя дори няма име. Но пък има доста добър оръжеен арсенал. Терористи, които нападат, унищожават и се скриват. Те нямаха искания, нямаха политика и не получаваха нищо за това което вършеха — анархисти и нихилисти. Просто създаваха много главоболия на Градския Съвет и УОС (военно-полицейската организация контролираща реда в Града). ФСХ също не жалеше Съвета, но тя приличаше по скоро на древната ИРА — имаше си искания, вътрешни закони, политика, но взривяваше своите „бомби“ в областта на висшите технологии и отвличаше информация( най-вече жизнено важната за управниците ). Как я отвличаше ли? Ами „достигаше“ до нея, преместваше я някъде, където Съвета да не може да я намери, поставяше исканията си и определяше срок на изпълнението им. След като изтече я унищожаваха( безвъзвратно ). ФСХ имаше около 4000 членове управлявани от 11 Водачи. Сава беше съветник по въпросите на Проникването на един от Водачите.

… Ако само имаше терминал сега … би си изяснил всичко и би се измъкнал оттук( след като разбира се отмъсти хубавичко за стореното му), но да получи достъп до такъв той не се и надяваше. Вероятно тук щеше и да си изгние.