Островът на човека

IV.

Смут се въртеше и душеше неспокойно, но не както в деня на „Голямото Измъкване За Една Бройка От Касата с Лайна“. Това беше що годе добър признак. Нищожното осветление, миризмата на изгнило и стичащата се от всякъде вода напомняха за средновековните инквизиторски ями, но всъщност това бяха просто старите като света подземия на София — обичайни за градостроителството от края на 20 и началото на 21 век. ФСХ бе направила частичен план на тези смърдящи останки от миналото с цел да укрива там нелегалните си( предимно загазили с УОС) членове. Всеки от които имаше картата на тунелите, но малко бяха тези, които я изучаваха подробно ( всъщност повечето не я и поглеждаха през живота си). Мит често слизаше тук заради Сава, но познаваше само пътя, по който се стигаше до Леговището( малка стая вероятно използвана в миналото от работниците по поддръжка ). Сава имаше доста проблеми с властите заради работата, която вършеше (т. нар. Проникване), а Мит го снабдяваше с провизии когато беше долу. Обикновено му трябваха по около 75 минути, за да стигне, но този път се забави заради песа( Смут никога не бе слизал с господаря си ). След час и половина уморително ходене из вода(а може би не точно вода) те стигнаха до полузатрупания вход. Мит надникна вътре предпазливо и остана едновременно и доволен и разочарован тъй като нищо не му отхапа главата, но и Сава го нямаше. Е поне тук беше сухо, имаше слаба биофосфоресцентна лампа, а намери и малко храна и патрони за Чезера( малък цифров автоматичен пистолет „Ceser“111 стрелящ с магнезиеви куршуми със скорост 2048/s). Оръжието беше едно от нещата, които Сава ползваше най-често. В подземията се въдеха какви ли не мутанти — дори разумни. Понякога застрелваше и хора приличащи на диваци от каменната ера опитващи се да му отмъкнат храната или друго жизнено необходимо нещо. После с Мит ги изхвърляха в „Реката“ — един oт тунелите, в които водата имаше доста силно течение, за да не вонят. Мит реши все пак да прекара нощта в убежището надявайки се приятелят му все пак да се появи. Той наля вода в лампата и слабата зеленикава светлина нашари стените със загадъчни сенки. Биолампите бяха едно от най големите изобретения на Техно Ренесанса — те съдържаха бактерии, които при размножаването си фосфоресцираха и се нуждаеха единствено от вода, в която да го правят( добре регулираният им канибализъм спестяваше проблемите свързани с промяната на количеството и изхранването им). Въпреки светлината обаче нито Мит нито Сава се чувстваха спокойни и с пълно право, макар да не подозираха, че след тази нощ ще се промени коренно живота и на двамата.

…Седеше пред 3DGAта и жадно поемаше красивите черти на жената, с която тихичко разговаряше. Това нежно създание опияняваше събеседника си не само с телесния си чар, но и с острия като бръснач ум, който все по-често успяваше да подбие доводите му. Но последните две изречения, които бе казал очевидно я учудиха и объркаха. Лицето и направи странна гримаса след, което се отпусна и усмихна… миг по късно на мястото му се намираше грубо и озлобено мъжко лице което крещеше с неимоверна сила. В същият момент светкавично от екрана излетя контурна ръка, като че дошла от кошмарите на древен създател на виртуални реалности и сграбчи в бетонната си хватка шията му. Не по-бавно той се озова изсмукан в монитора и с метален звън захранването изчезна, а с него и Сава…

Стресна се и се събуди. Уплашен и потен той се огледа озадачено и не след дълго си спомни къде всъщност беше. В този момент надзирателят тъкмо отделяше ръката си от дръжките на затръшналата се само преди миг зад него метална врата. Слава Богу просто бе сънувал… сърцето му се поуспокои и той се надигна доколкото смъдящите му стави позволиха.

— От кога съм тук? — попита той с дрезгав и по нищо не приличащ на предишният му глас стон.

— Почти 4 денонощия. — отвърна спокойно надзирателя. — През по голямата част от времето обаче беше в лечебния автомат. Хубаво те бяха пообработили. Даже ги мъмриха защото още не си бил осъден. Как си сега?

— По-добре. — отвърна неуверено Сава — Ти кой си?

— Аз ще съм твой надзирател, адвокат и санитар. Все още имаш нужда от медик, но сега в машината има друг човек.

— Защо не са ми осигурили електронен адвокат?

— За да не успееш да се измъкнеш синко. Той може да докара работата до „Липса на доказателства“, което означава, че си невинен и разбира се свободен.

— Сега никой не е свободен… освен може би терористите. Но те са варвари, за какво им е свобода?!

— Май не познаваш добре терористите, а момче? Виждал ли си някога терорист?

— Не, но това, което вършат е абсолютно безсмислено. Даже се чудя за какво го правят. — отвърна Сава със същия спокоен и дрезгав глас.

— За да се прикриват момче… за да се прикриват. Донесъл съм ти малко храна. Беше топла, но пътят до тук е дълъг. Никак няма да ти е лесно да избягаш. Особено щом не познаваш терористи…

— Че може ли да избяга някой от Затвора? Тези неща са се случвали за последен път преди техно ренесанса. — скептично отговори Сава.

— О да, такава е официалната версия, но в момента в Затвора няма нито един терорист. А само преди месец хванаха двама, седмица по-късно ги осъдиха на смърт и тъкмо да ги сработят… хоп и ги няма. Изпариха се. Говори се че имат вътрешен човек сред нас… кой знае може и да е вярно. Но досега не са разбрали нищо от тях. Те или умират или се чупят.

— Значи имам шансове? — попита полу затворени в недоверчива гримаса очи Сава.

— Съжалявам момче, но оттук са бягали само терористи, а ти каза, че не познаваш такива. Дай сега да поговорим за нещо по-сериозно. Първо ми разкажи как и при какви обстоятелства те заловиха…

Мит не заспа, но се правеше на заспал с готов за стрелба Чезер. Така евентуалните му врагове щяха да са по-малко предпазливи и предимството на изненадата щеше да е на негова страна. И не съжаляваше, че го е направил защото само два часа след полунощ през една цепнатина в стената срещу Скривалището се измъкна лигаво черно същество с издължено тяло и гладка неокосмена кожа. Когато се намираше само на 4–5 стъпки от Смут то захапа два куршума, които прогориха вътрешностите му там където заседнаха. Мит с погнуса го изхвърли от стаята. До сутринта нямаше проблеми освен, че „нещо“ отмъкна трупа нанякъде (с което само спести черната работа на Мит).

Сава все още го нямаше и след като разните твари не ги беше страх да се приближат явно въобще не е идвал наскоро тук. Мит нахрани песа и себе си обилно, след което натовари в една раница храна и разни други дреболии, окачи автомата на рамото си и напъха някакъв стар нож в гумените ботуши, които явно някога са принадлежали на Сава. След това се измъкна през вратата поогледа се и хвана посоката водеща извън Града. Надяваше се да намери някое старо превозно средство и по релсите му да стигне до съседният Град. Така щеше да има някакви шансове да оцелее. В новото общество щеше да е незаконен, но с помощта на хубав терминал нещата щяха да се променят.

Следва продължение (чакам да ми дойде Музата :-))

С удоволствие ще прочета всяко ваше предложение за по нататъшното развитие на действието. Драскайте в BG_CULTURE!!!

Best Regards Alex Popov < CPR >

PS: 1. Не отговарям за правописа и т.н. :-)))

2. Това си го „обработвах“ на редактора на добрия стар PCT v.5.0 :-)))