Открита пред теб

19

Кари дойде при нас и тримата се настанихме в хола, хапвахме вкусна китайска храна, пиехме сладко китайско вино и гледахме телевизия. Докато прехвърляхме каналите и се смеехме на нелепите заглавия на някои телевизионни риалита, аз наблюдавах с крайчеца на окото си как двамата най-важни мъже в живота ми се бяха отпуснали и искрено се забавляваха в компанията един на друг. Разбираха се прекрасно, дразнеха се и си подхвърляха пиперливи забележки както само мъжете умеят. Никога не бях виждала Гидиън в такава светлина и искрено му се радвах.

Бях се разположила на целия диван, а те седяха със свити крака на пода и се хранеха от холната масичка. И двамата бяха облечени в широки анцузи и тесни фланелки и гледката определено си струваше. Дали не бях истинска късметлийка?

Кари изпука кокалчетата на ръката си и с драматичен вид се подготви да разчупи своята бисквитка с късметче.

— Я да видим какво ще ми се падне? Дали ще забогатея? Или ще стана известен? А може би ще срещна някоя прекрасна госпожица или господин? Пътешествие до далечни острови? На вас какво ви се падна?

— Моето е тъпо — отвърнах аз. — „Накрая всичко ще се разкрие“. И без късметче е ясно, че ще стане така.

Гидиън отвори своето и прочете:

— „Богатството скоро ще почука на вратата ти“.

Аз изсумтях. Кари ми хвърли красноречив поглед.

— Чудно, нали? Май си взел чужда бисквитка, Крос.

— По-добре да не се навърта около чуждите бисквитки — обадих се аз сухо.

Гидиън се протегна и измъкна от ръката ми половината от моята.

— Не се притеснявай, ангелче. Твоята бисквитка е единствената, която искам. — Смигна ми и пъхна сладката в устата си.

— Гадост! — измърмори Кари. — Вървете да се натискате другаде! Той отвори със замах късметчето си и изруга: — Какво, по дяволите!

— Какво пише? — попитах аз и се наведох да прочета.

— Конфуций казва — започна да си измисля Гидиън, — „Мъжът с ръка в джоба цял ден ходи надървен“.

Кари хвърли половината от бисквитката си към Гидиън, който я хвана и се разсмя.

— Дай да видя!

Грабнах късметчето от ръката на Кари и го прочетох. След това избухнах в смях.

— Разкарай се, Ева!

— Какво пише? — полюбопитства Гидиън.

— „Вземи си друга бисквитка“.

— Бисквитката ти разказа играта.

Кари хвърли ядосано останалата половинка.

Припомних си други подобни вечери, прекарани с Кари, докато следвах в университета в Сан Диего. Това ме накара да се зачудя какъв ли е бил Гидиън в колежа. Във вестниците бях прочела, че е учил в Колумбийския, но го напуснал, за да се съсредоточи върху бизнеса.

Дали е излизал с останалите студенти? Участвал ли е в разни общества, правил ли е безразборен секс, напивал ли се е безпаметно? Винаги беше толкова сдържан, че ми беше трудно да си го представя като безгрижен студент, но сега се държеше с Кари точно като такъв.

Той вдигна поглед към мен и сърцето в гърдите ми подскочи. За първи път не изглеждаше по-възрастен, отколкото е, изглеждаше млад, прекрасен и напълно нормален. В този момент бяхме просто двадесет и няколко годишна двойка, която разпуска заедно със съквартиранта си и дистанционното на телевизора. Той бе просто гаджето ми, дошло да преспи вкъщи. Всичко беше толкова просто и прекрасно, че илюзията ми се стори абсолютно трогателна.

Домофонът иззвъня и Кари отиде да види кой е. Преди това се обърна към мен и се усмихна.

— Може да е Трей.

Направих му знак, че стискам палци.

Но когато малко по-късно Кари отвори, на вратата стоеше дългокраката блондинка от онази нощ.

— Здравейте — поздрави тя и огледа остатъците от вечерята по масата.

Изгледа Гидиън с преценяващ поглед, а той любезно се надигна от пода по онзи негов предизвикателно-грациозен начин. Тя ме изгледа самодоволно, след това се обърна към Гидиън и по лицето й се разля ослепителната усмивка на супермодел.

— Татяна Черлин — представи се тя и му подаде ръка.

— Гаджето на Ева — заяви той, поемайки дланта й.

Вдигнах учудено вежда, когато чух как се представи. Дали криеше самоличността си? Или пазеше личното си пространство? Каквато и да бе причината, отговорът му ми хареса. Кари се върна в стаята, носеше бутилка вино и две чаши.

— Хайде — подкани я той и й направи знак да го последва в спалнята му.

Татяна махна закачливо с ръка и тръгна пред Кари. Погледнах го стреснато зад гърба й и попитах без глас:

— Какво правиш?

Той ми намигна и прошепна:

— Вземам си друга бисквитка.

Малко след това и ние с Гидиън се отправихме към стаята ми. Докато се приготвяхме да си лягаме, го попитах нещо, което от известно време се въртеше в главата ми:

— И в колежа ли имаше тайно местенце за чукане?

Той точно събличаше фланелката си.

— Моля?

— Знаеш какво имам предвид. Като онази хотелска стая. Ти си падаш по секса, Гидиън. Чудех се дали още докато си бил в колежа си имал подобно място.

Той поклати отрицателно глава, а аз вперих влюбен поглед в прекрасно изваяното му тяло и мъжествените бедра.

— Откакто се запознах с теб, съм се чукал повече, отколкото през последните две години, взети заедно.

— Не е вярно.

— Работя усилено и тренирам още по-усилено, така че през по-голямата част от времето се чувствам приятно изтощен. Понякога получавах по някое предложение, на което не можех да откажа, но като цяло сексът не значеше особено много за мен до момента, в който те срещнах.

— Глупости — не можах да повярвам на думите му.

Той ме изгледа предупредително и се отправи към банята с черна кожена тоалетна чантичка в ръка.

— Продължавай да се съмняваш в мен, Ева, и ще видиш какво ще ти се случи.

— Какво? — последвах го аз, не можех да откъсна поглед от стегнатия му задник. — Ще ми докажеш, че сексът не значи много за теб, като ме изчукаш още веднъж, така ли?

— За това са необходими двама.

Той отвори чантичката, извади от нея нова четка за зъби, свали опаковката й и я остави до моята.

— Ти проявяваш желание за секс не по-малко от мен. Нуждаеш се от контакта между нас точно толкова, колкото и аз.

— Прав си. Просто…

— Просто какво?

Той отвори едно чекмедже, намръщи се като видя, че е пълно и отвори друго.

— При другата мивка.

Усмихнах се, защото очевидно беше сигурен, че и аз съм му отделила чекмеджета, и се подразни, когато не можа да ги открие.

— Всичките там са за теб.

Гидиън отиде при втория умивалник и започна да вади тоалетните си принадлежности от чантичката и да ги подрежда.

— Просто какво? — повтори той, извади шампоана и душ гела си и ги остави при душа.

Облегнах се на умивалника, скръстих ръце и го наблюдавах как маркира цялата ми баня.

Нямаше никакво съмнение, че правеше точно това. Както и нямаше съмнение, че всеки, който влезе тук, ще е наясно, че в живота ми има мъж.

Дойде ми на ум, че и аз се бях разположила в неговия апартамент по подобен начин. Държах обслужващият персонал да знае, че шефът им има сериозна връзка. Тази мисъл доста ме развълнува.

— По-рано, докато вечеряхме — продължих аз, — се питах какъв си бил в колежа. Представях си как бих се почувствала, ако те бях срещнала там. Сигурно щях да съм тотално обсебена от теб. Щях непрекъснато да обикалям кампуса, само за да те срещна и да се наслаждавам на гледката. Щях да се опитвам да се запиша в същите курсове, за да мога да те наблюдавам и да си мечтая как ти свалям панталоните.

— Секс маниачка. — Той целуна върха на носа ми и отиде да си измие зъбите. — И двамата знаем какво щеше да стане в момента, в който те видех.

Сресах косата си, измих си зъбите и лицето и попитах отново:

— И така, имаше ли си тайно местенце за чукане в редките случаи, когато някоя щастлива кучка успее да те завлече в леглото си?

Той се загледа в насапунисаното ми лице, отразено в огледалото.

— Винаги съм използвал хотела.

— Значи това е единственото място, където си правил секс, преди да ме срещнеш?

— Единственото място, където съм правил доброволен секс — отвърна той тихо. — Преди да те срещна.

— Господи!

Сърцето ме заболя.

Приближих се към него и го прегърнах както беше с гръб към мен. Потърках буза в гърба му.

Легнахме си и се притиснахме един в друг. Зарових лице във врата му, гушнах се и вдишах дълбоко аромата му. Тялото му бе твърдо, но усещането от допира с него бе толкова приятно.

Беше топъл и силен, невероятно мъжествен. Трябваше само да си помисля за него и веднага започвах да го желая.

Плъзнах крак върху бедрото му и се повдигнах над него, подпрях ръце върху корема му. Беше тъмно. Не виждах лицето му, но и не ми бе необходимо. Колкото и да харесвах прекрасното му лице, срещу което той от време на време негодуваше, това, което истински ме пленяваше, беше начинът, по който ме докосваше и шепнеше в ухото ми. Като че ли за него бях единствената на света и нямаше нищо, което да желаеше повече.

— Гидиън. — Не бе необходимо да казвам нищо повече.

Той седна, взе ме в прегръдките си и ме целуна дълбоко. След това ме плъзна под себе си и прави любов с мен с такава обсебваща нежност, че разтрепери душата ми.

Събудих се стресната от изненада. Нещо тежко ме притискаше, някакъв дрезгав глас шептеше в ухото ми грозни мръсни думи. Обзе ме паника, не можех да дишам.

„Не отново! Не… Моля те, недей…“

Ръката на доведения ми брат запуши устата ми и насила разтвори краката ми. Усетих онова ужасно твърдо нещо между краката му, което се блъскаше в мен и искаше да проникне в тялото ми. Опитах се да извикам, но викът ми бе приглушен от дланта, която притискаше устата ми. Свих се от страх, сърцето ми биеше толкова силно, че всеки момент щеше да се пръсне. Нейтън беше толкова тежък. Толкова тежък и силен. Не можех да го отблъсна. Не можех да го избутам.

„Спри! Махай се. Не ме докосвай. О, господи… Моля те, не прави това с мен… Не го прави отново.“

Къде е Мама? Мамо!

Изкрещях, но ръката на Нейтън запуши устата ми. Притисна ме и главата ми потъна във възглавницата. Яростната ми съпротива го възбуждаше още повече. Дишаше тежко като куче и блъскаше бедрата си в мен… опитваше се да вкара члена си вътре…

— Сега ще разбереш какво е усещането.

Замръзнах. Познавах този глас. Не беше гласът на Нейтън.

Не беше сън. Но пак бе кошмар.

Господи, не! Примигвах силно в тъмнината, опитвах се да видя. Кръвта бучеше в ушите ми. Не чувах нищо.

Но разпознавах мириса на кожата му. Разпознавах допира му, макар сега да бе жесток. Разпознавах тялото му върху своето, дори когато се опитваше да ме нарани.

Възбуденият член на Гидиън се блъскаше в гънката на бедрото ми. Паникьосах се, събрах цялата си сила и се надигнах. Успях да се освободя от ръката, която затискаше лицето ми.

Поех дълбоко въздух и изкрещях.

Гърдите му се надигнаха и той изръмжа.

— Не е никак приятно, когато чукат теб, нали?

— Кросфайър — едва успях да промълвя.

Светлината от лампата в хола ме заслепи и в същия миг с облекчение усетих, че се освобождавам от тежестта на тялото на Гидиън. Изтърколих се на една страна, хлипайки. Сълзите се стичаха по бузите ми, но дори през тях успях да видя как Кари избута Гидиън в другия край на стаята и го блъсна в стената така силно, че гипсокартонът поддаде.

— Ева! Добре ли си?

Кари запали нощната лампа и изруга, когато ме видя да се треса, свита в ембрионална поза. Гидиън се изправи, но Кари вече беше застанал пред него и не му позволяваше да помръдне.

— Ако се опиташ да направиш нещо, преди полицията да е дошла, ще те размажа от бой.

Изправих се и седнах в леглото, опитах се да преглътна, но гърлото ми гореше. Вперих поглед в очите на Гидиън, видях как сънят се отдръпва от тях и го заменя неописуем ужас.

— Сънува — едва промълвих аз и спрях ръката на Кари, която се протягаше към телефона. — Той сънува.

Кари погледна Гидиън, който бе коленичил на пода гол като диво животно, и отпусна ръце.

— Господи! — въздъхна той. — А аз си мислех, че аз съм с проблеми.

Измъкнах се от леглото и станах, краката ми трепереха, все още ми призляваше от страх. Коленете ми се огънаха и Кари ме прихвана, двамата седнахме на пода и аз се разревах в прегръдката му.

— Ще легна на дивана.

Кари прекара ръка през разрошената си от съня коса и се облегна на стената в хола. Вратата към стаята ми беше отворена и Гидиън все още стоеше вътре. Беше блед, сякаш обладан от призрак.

— Ще извадя одеяло и възглавница за него. Не мисля, че е добра идея да се прибира вкъщи сам. Съсипан е.

— Благодаря ти, Кари — казах аз и още по-силно обвих ръце около себе си. — Татяна тук ли е?

— Не, по дяволите! Ние само се чукаме.

— Ами Трей? — попитах разсеяно, мисълта ми бе изцяло заета с Гидиън.

— Обичам Трей. Мисля, че той е най-прекрасният човек, когото някога съм познавал, след теб, разбира се. — Наведе се и ме целуна по челото. — А това, което не знае, не може да го нарани. Престани да се тревожиш за мен и помисли за себе си.

Вдигнах поглед към него, очите ми бяха пълни със сълзи.

— Не знам какво да правя.

Кари въздъхна, зелените му очи бяха станали много сериозни.

— Мисля, че сама трябва да решиш какво да предприемеш, бебчо. Някои хора никога няма да станат нормални. Погледни мен, например. Имам връзка с прекрасен човек и въпреки това чукам момиче, което дори не мога да понасям.

— Кари… — Протегнах ръка и докоснах рамото му.

Той хвана ръката ми и я стисна.

— Тук съм, ако имаш нужда от мен.

Когато се върнах в стаята, заварих Гидиън да закопчава сака си. Погледна ме и усетих как стомахът ми се сви от страх. Страхувах се не за себе си, а за него. Никога не бях виждала толкова опустошен, толкова съсипан човек. Изплаши ме отчаяният поглед в прекрасните му очи. В него сякаш нямаше и капчица живот. Беше пребледнял като смъртник, а по красивото му лице се стелеха дълбоки сенки.

— Какво правиш? — попитах шепнешком.

Той отстъпи назад, сякаш искаше да се отдалечи от мен колкото е възможно повече.

— Не мога да остана.

Облекчението, което почувствах при мисълта да остана сама, ме изплаши.

— Нали се разбрахме — никой няма да бяга.

— Това беше, преди да те нападна! — изплющя гласът му и за първи път през последния час той прояви някаква емоция.

— Не съзнаваше какво правиш.

— Никога повече няма да бъдеш жертва, Ева. Господи… какво щях да направя…

Обърна се с гръб към мен, раменете му бяха така приведени, че гледката ме изплаши не по-малко от нападението.

— Ако си тръгнеш, ние губим и миналото ни печели.

Усетих, че думите ми попаднаха право в целта. Всички лампи в стаята бяха запалени, сякаш силната електрическа светлина можеше да прогони сенките от миналото.

— Страхувам се, че ако си тръгнеш сега, ще ти е по-лесно да ме изоставиш, а аз по-лесно ще ти позволя да го направиш. Тогава всичко между нас ще свърши, Гидиън.

— Как бих могъл да остана? Защо би искала да съм тук? — Обърна се към мен и ме погледна с такъв копнеж, че очите ми отново се напълниха със сълзи. — По-скоро бих умрял, отколкото да те нараня.

Това беше един от най-големите ми страхове. Много трудно можех да си представя онзи Гидиън, когото познавах — със силната и непреклонна воля — да посегне на живота си, но този Гидиън, който сега стоеше пред мен, бе съвсем различна личност. А и бе дете на баща-самоубиец.

Пръстите ми усукаха ръба на фланелката ми.

— Ти никога не би ме наранил.

— Страхуваш се от мен — каза той с дрезгав глас. — Виждам го изписано на лицето ти. Аз самият се страхувам от себе си. Страхувам се да спя в едно легло с теб, защото мога да извърша нещо, което да съсипе и двама ни.

Беше прав. Страхувах се. Ужасът се бе свил на топка в стомаха ми.

Вече знаех, че в него се таи насилие. Носеше в себе си толкова гняв. А между нас пламтеше истинска страст. Самата аз му бях ударила шамар на градинското парти, бях готова за физическа саморазправа, а аз никога не постъпвах така.

Връзката ни беше толкова страстна и емоционална, толкова земна и първична. Доверието, което изпитвахме един към друг, ни свързваше, но и ни правеше толкова открити, че ставахме лесно раними и в същото време опасни. Знаех, че преди нещата да се оправят, ще стане още по-зле.

Той прокара ръка през косата си.

— Ева, аз…

— Обичам те, Гидиън.

— Господи!

В погледа му имаше нещо подобно на отвращение. Трудно бе да преценя дали е насочено към него, или към мен.

— Как можеш да кажеш подобно нещо?

— Казвам го, защото е истина.

— Ти виждаш само това… — Той посочи с ръка красивото тяло. — Не виждаш каква шибана развалина съм отвътре?

Поех дълбоко въздух.

— Как можеш да ми кажеш това? Когато много добре знаеш каква развалина съм аз отвътре.

— Може би нещо в теб те кара да се привързваш към мъже, които се държат отвратително — промълви той с горчивина.

— Престани. Знам, че те боли, но ако продължиш да ме нападаш, болката ще стане много по-силна.

Хвърлих поглед към часовника, беше четири сутринта. Приближих се към него. Трябваше да преодолея страха да го докосна и да бъда докосната от него. Той вдигна ръка, сякаш искаше да ме спре.

— Отивам си вкъщи, Ева.

— Остани да спиш на дивана. Нека не се караме за това, Гидиън. Моля те. Ще умра от притеснение, ако си тръгнеш.

— Ще се притесняваш много повече, ако остана.

Впери поглед в мен, изглеждаше така изгубен и гневен и пълен с трескав копнеж. Очите му ме молеха за прошка, но той щеше да откаже да я приеме, дори ако бях опитала да му я дам.

Отидох до него и хванах ръката му, полагайки усилие да потисна страха, който ме обзе, когато го докоснах. Нервите ми все още бяха изпънати, гърлото ми — все още пресъхнало. Споменът за опита му да проникне в мен — по същия начин като Нейтън — бе болезнено пресен.

— Ще го преодолеем — обещах му аз. Ядосах се, че гласът ми трепереше. — Ще отидеш при доктор Питърсън и ще започнем оттам.

Той вдигна ръка и понечи да докосне лицето ми.

— Ако Кари не беше тук…

— Но беше. И аз ще съм добре. Обичам те. Ще преодолеем всичко заедно.

Пристъпих към него и го прегърнах, плъзнах ръцете си под фланелката му, за да докосна голото му тяло.

— Няма да позволим на миналото да застане между нас.

Не бях много сигурна кого от двама ни се опитвах да убедя.

— Ева — той ме прегърна толкова силно, че останах без дъх. — Съжалявам. Не можеш да си представиш колко ми е тежко. Моля те! Прости ми… Не мога да те загубя.

— Няма да ме загубиш.

Затворих очи, концентрирах вниманието си върху усещането от допира му. Върху мириса му. Спомних си, че преди не се страхувах от нищо, когато бях с него.

— Толкова съжалявам. — Треперещите му ръце се плъзнаха по извивката на гръбнака ми. — Ще направя всичко, което…

— Тихо. Обичам те. Всичко ще бъде наред.

Той извърна глава и ме целуна нежно.

— Прости ми, Ева. Имам нужда от теб. Страхувам се от това, в което ще се превърна, ако те загубя.

— Тук съм, няма да ме загубиш.

Кожата ми настръхна под непрекъснато движещите се ръце по гърба ми.

— Никъде няма да ходя. И никакво бягане повече.

Той спря, усещах дъха му върху лицето си. След това наклони глава и впи устни в моите. Тялото ми откликна на нежния повик на целувката му. Против волята си се огънах в ръцете му и го притиснах по-плътно до себе си.

Той сложи ръце върху гърдите ми, започна леко да ги мачка и да масажира зърната им с пръсти, докато настръхнаха от възбуда и се свиха от сладката болка. Простенах от страх и копнеж и звукът накара тялото му да потръпне.

— Ева…

— Аз… не мога.

Споменът от случилото се тази нощ бе твърде жив в съзнанието ми. Болеше ме, че трябва да го отхвърля, защото знаех, че в момента той има нужда от същото, от което се нуждаех и аз, след като му разказах за Нейтън — доказателство, че желанието не си е отишло, че грозните белези от миналото не засягат това, което сме един за друг.

Но не можех да му го дам. Все още не. Чувствах се прекалено наранена и уязвима.

— Само ме прегърни, Гидиън. Моля те.

Той кимна и ме обгърна с ръце.

Накарах го да легнем заедно на пода, надявах се, че ще успее да заспи. Гушнах се в него, прехвърлих крак върху неговия и притиснах ръка към корема му. Той ме притисна леко, целуна ме по челото и не престана да шепне колко много съжалява.

— Не ме изоставяй — прошепнах аз. — Остани.

Гидиън не отговори, не обеща нищо, но и не ме изпусна от прегръдката си.

Събудих се след известно време, чувах как сърцето на Гидиън бие. Всички лампи все още светеха, а постланият с мокет под беше твърд и неудобен.

Гидиън лежеше по гръб, красивото му лице бе необикновено младежко в съня. Фланелката му се бе вдигнала и разкриваше голия пъп и добре очертаните мускули на корема.

Това беше мъжът, когото обичах. Това беше мъжът, чието тяло ме изпълваше с удоволствие и чиито малки жестове на внимание ме бяха трогвали толкова пъти. Все още беше тук. И съдейки по смръщеното му чело, все още страдаше.

Мушнах ръка под ластика на анцуга му. За първи път, откакто бяхме заедно, не почувствах члена му като нажежена стомана в ръцете си. Но той бързо набъбна и се втвърди, когато започнах нежно да го масажирам от корена към главичката. Страхът все още бе тук — трепкаше точно под вълните на възбудата, но се страхувах повече от това да го загубя, отколкото от това да живея с демоните от неговото минало.

Той се размърда и ме притисна към себе си.

— Ева…?

Сега вече му казах това, което нямах сили да изрека по-рано.

— Да забравим всичко — прошепнах аз. — Направи така, че да забравим.

— Ева.

Той се завъртя и се надвеси над мен, свали внимателно тениската ми. Аз също започнах да събличам дрехите му съвсем бавно. Докосвахме се така, сякаш бяхме направени от стъкло. Точно сега връзката между нас беше толкова крехка. И двамата го съзнавахме и се страхувахме за бъдещето и за раните, които можехме да си нанесем. Всеки от нас имаше толкова много остри ръбове.

Обхвана с устни зърното на гърдата ми и започна нежно да го смуче. Усещането беше толкова приятно, че поех дълбоко въздух и се извих като дъга в ръцете му. Започна да ме гали от гърдите до бедрата и обратно, отново и отново, докато сърцето ми не започна да препуска като лудо.

Начерта с целувки пътечка от едната ми гърда до другата, като продължаваше да шепне извинения, гласът му бе задавен от мъка и от разкаяние. После езикът му докосна настръхналото ми зърно, обиколи го бавно и го засмука между влажните му устни.

— Гидиън.

Леките подръпвания умело разпалиха желанието в объркания ми мозък. Тялото ми вече му се бе отдало и жадно търсеше удоволствието, което неговото тяло можеше да му даде.

— Не се страхувай от мен — прошепна той. — Не се отдръпвай.

Целуна пъпа ми и устните му започнаха да се спускат надолу, косата му галеше корема ми, когато устата му спря между краката ми. Разтвори цепката ми с треперещи ръце и докосна клитора ми с език. Леките и плавни движения на езика му, който разтваряше гънките ми и навлизаше навътре във вагината ми, ме водеха към ръба на лудостта.

Гърбът ми се изви. Започнах да му се моля с дрезгав глас. Напрежението обзе цялото ми тяло, всичко в мен се изпъна, имах чувството, че всеки момент ще се скъсам. И точно в този миг той ме докара до оргазъм с най-нежното докосване на езика си.

Извиках, а топлата вълна на облекчението заля от горе до долу раздираното ми от спазми тяло.

— Не мога да ти позволя да ме изоставиш, Ева. — Гидиън се надвеси над мен, докато още треперех от удоволствие. — Не мога.

Избърсах сълзите от лицето му и се загледах в зачервените му очи. Сърцето ме болеше, като виждах как се измъчва.

— Няма да ти позволя да го направиш, дори да опиташ.

Той взе члена си в ръка и бавно и внимателно го вкара в мен. Усещах твърдия под, докато той навлизаше все по-дълбоко в мен и обладаваше тялото ми сантиметър след сантиметър.

Когато поех цялата му дължина, започна да се движи с отмерени и предпазливи тласъци. Затворих очи и се съсредоточих във връзката между нас. Тогава той се отпусна над мен, стомахът му притисна моя и изведнъж ме обхвана паника. Обзе ме страх, не знаех какво да правя.

— Погледни ме, Ева.

Не можех да позная дрезгавия му глас. Вдигнах поглед и видях ада в очите му.

— Люби ме — помоли ме той с едва чут шепот. — Прави любов с мен. Докосни ме, ангелче. Сложи ръцете си върху мен.

— Да!

Притиснах длани към гърба му, след това започнах да галя потрепващите мускули на задните му части. Стиснах стегната плът в ръцете си и го накарах да се движи по-бързо, да навлезе по-дълбоко в мен.

Ритмичните тласъци на огромния му пенис в дълбините на стегната ми вагина предизвикаха в мен горещи вълни на екстаз. Усещането беше толкова приятно. Обгърнах с крака припряно движещите се бедра, дишането ми се ускори, усещах как студеното кълбо от нерви в мен започна да се топи и да изчезва. Погледите ни се срещнаха.

По слепоочията ми се стичаха сълзи.

— Обичам те, Гидиън.

— Моля те… — прошепна той и затвори очи.

— Обичам те.

Водеше ме към оргазъм с умелите движения на бедрата си, които направляваха члена му в мен. Вагината ми се стегна в опит да го задържи, да го притисне още по-дълбоко в себе си.

— Свършвай, Ева — прошепна той, допрял устни до шията ми.

Опитах се да достигна до оргазъм, опитах се да се отърся от усещането за страх, породено от това, че ме бе притиснал под себе си. Изпитвах едновременно тревога и желание и това ме държеше на ръба. Той издаде дълбок гърлен звук, изпълнен с болка и съжаление.

— Трябва да свършиш, Ева. Трябва да те усетя. Моля те.

Сложи ръце под дупето ми, надигна бедрата ми и започна отново и отново да търка онази чувствителна точка вътре в мен. Беше неуморим, неумолим, чукаше ме дълго и силно, докато съзнанието ми изгуби контрол върху тялото ми и аз свърших. Забих зъби в рамото му, за да възпра виковете си, докато цялата се тресях под него, всяко мускулче в мен трептеше в екстаз. Той изстена силно, издавайки звук на дълбоко изстрадано удоволствие.

— Още — нареди ми той и тласъците му станаха още по-силни и по-дълбоки, карайки ме да изпитвам познатата приятна болка. Фактът, че си позволяваше да ми я причини, означаваше, че доверието между нас се беше върнало, и това прогони и последните ми задръжки. Колкото и да се доверявахме един на друг, бяхме започнали да се учим да се доверяваме на инстинктите си.

Свърших отново. Още по-яростно. Пръстите на краката ми свирепо се сгърчиха. Почувствах познатото напрежение, което обхвана Гидиън, и стиснах по-силно бедрата му, исках да ускоря оргазма му, отчаяно чаках да усетя как се изпразва в мен.

— Не!

Той се отдръпна назад, падна по гръб и закри очите си с ръка. По този начин наказваше тялото си, не му позволяваше да изпита удоволствието, което бе доставил на моето.

Гърдите му се надигаха бързо, целите облени в пот. Пенисът му лежеше върху корема, изглеждаше направо страшен с широката, тъмночервена главичка и вените, пулсиращи до пръсване.

Взех го в ръце и после го обхванах с уста, без да обръщам внимание на ругатните на Гидиън. С една ръка притиснах раменете му към пода, а с другата бързо започнах да помпам члена му, като в същото време смучех ненаситно чувствителната му глава. Бедрата му се извиваха, краката му ритаха неспокойно.

— По дяволите, Ева! По дяволите! — За момент застина неподвижно, след това завря ръце в косата ми и изви бедра. — Мамка му! Смучи го силно… О, господи…

Експлодира с такава мощна струя, че за малко да се задавя, спермата му изпълни устата ми. Поех я цялата, ръката ми продължаваше да се движи безмилостно по цялата дължина на пулсиращия му пенис, смучех и не спирах да преглъщам, докато той не потръпна от прекомерното удоволствие и не ме помоли да спра.

Изправих се, Гидиън седна до мен и ме прегърна. След това отново ме сложи да легна на пода, зарови лице във врата ми и плака до сутринта.

Във вторник сутринта облякох панталон и черна копринена блуза с дълги ръкави, усещах необходимост да създам някаква преграда между себе си и околния свят. Стояхме в кухнята, Гидиън обхвана лицето ми с ръце и допря устните си до моите със спираща сърцето нежност. По погледа му разбрах, че все още е разстроен.

— Да обядваме заедно? — предложих аз. Имах чувството, че непременно трябва да останем свързани.

— Имам делови обяд — отговори той и прокара пръсти през свободно падащата ми коса. — Искаш ли да дойдеш? Ще накарам Ангъс да те върне навреме за работа.

— Ще дойда с удоволствие.

Спомних си, че ми беше изпратил програмата си на телефона. Тя включваше вечерни срещи, събрания и най-различни други ангажименти.

— А утре вечер сме на благотворителна вечеря в „Уолдорф Астория“, нали така?

Погледът му стана по-мек. Облечен в костюм, той изглеждаше мрачен, но спокоен. Знаех много добре, че външността му заблуждава.

— Значи наистина няма да се откажеш от мен? — попита той тихо.

Вдигнах дясната си ръка и му посочих пръстена.

— Няма да се отървеш от мен, Крос. Свиквай с тази мисъл.

Докато пътувахме към работа, той ме гушна в скута си, същото направи и по обед, на път към ресторанта „Жан Жорж“. По време на самия обяд не си отворих устата повече от десет пъти, предпочетох да се насладя на прекрасната храна, която Гидиън ми поръча.

Седях тихо до него, лявата ми ръка лежеше върху бедрото му, прикрита от покривката на масата. Исках по този начин безмълвно да му покажа, че съм изцяло отдадена на него. На нас. Докато обсъждаше развитието на нови строителни проекти на Вирджинските острови, той постави ръката си върху моята, беше силна и топла. Останахме така по време на целия обяд, всеки един от нас предпочете да се храни с една ръка, вместо да се раздели с другия.

Усещах как с всеки изминал час ужасът от изминалата нощ постепенно изчезва. Преживяното снощи щеше да остави още един белег в съзнанието му, още един горчив спомен, който никога нямаше да забрави. Спомен, който щях да споделям и аз и да се страхувам заедно с него. Но случилото се не беше по-силно от нас. Нямаше да допуснем да бъде.

В края на работния ден Ангъс ме чакаше, за да ме закара вкъщи. Гидиън щеше да остане да работи до късно и после щеше да отиде направо в кабинета на доктор Питърсън. Докато пътувахме, се опитвах да се подготвя психически за тренировката с Паркър. По едно време мислех да я прескоча, но после реших, че е важно да се придържам към обичайното си ежедневие. В момента толкова голяма част от живота ми бе напълно извън моя контрол. Спазването на ангажиментите от личната ми програма бе сред малкото неща, които зависеха изцяло от мен.

След като прекарах цял час в тежки упражнения в студиото на Паркър, изпитах облекчение, когато видях Кланси, който бе дошъл да ме закара вкъщи, и гордост, че бях отишла на тренировка, макар че в момента това беше последното нещо, което ми се правеше.

Влязох във фоайето на сградата и заварих Трей да разговаря с момичето зад бюрото.

— Здрасти — поздравих го аз. — Качваш ли се?

Той се обърна и ме погледна, усмихваше се, светлокафявите му очи ме гледаха топло. Имаше нещо много благо и добронамерено в него, беше прям почти до наивност и това силно го различаваше от всички други, с които Кари беше имал връзки. Или може би Трей просто бе „нормален“, което не може да се твърди за повечето хората в моя живот, както и в този на Кари.

— Кари не си е вкъщи — отговори той. — Преди малко провериха.

— Ако искаш можеш да се качиш с мен и да го почакаш. Не мисля да излизам.

— Щом няма да ти преча. — Той пристъпи към мен, обърна се да махне с ръка на момичето зад бюрото и се отправихме към асансьорите. — Донесъл съм му нещо.

— Разбира се, че няма да ми пречиш — успокоих го аз и му се усмихнах мило.

Той погледна клина и потника, в които бях облечена.

— От фитнеса ли се връщаш?

— Да. Макар че днес е от онези дни, в които бих предпочела да правя каквото и да било друго.

Той се засмя и се качи в асансьора след мен.

— Познато ми е това чувство.

Мълчахме, докато асансьорът се изкачваше нагоре. Тишината започна да става тягостна.

— Всичко наред ли е? — не се сдържах и попитах.

— Ами… — Трей намести раницата, която носеше през рамо. — Напоследък Кари ми се струва малко странен.

— Така ли? — възкликнах аз и прехапах долната си устна. — В какъв смисъл?

— Не знам. Трудно е да се обясни. Имам чувството, че с него става нещо, което не разбирам.

Сетих се за блондинката и вътрешно потръпнах.

— Може би е под напрежение заради новата реклама на „Грей Айълс“ и не иска да те занимава. Знае, че си имаш достатъчно ангажименти с ученето и работата си.

Видимо му олекна.

— Може би е така. Би било разбираемо. Благодаря ти.

Отключих вратата на апартамента, поканих го вътре и му казах да се чувства като у дома си. Той се запъти към стаята на Кари, за да остави раницата си, а аз отидох да проверя съобщенията на телефонния секретар.

Крясъкът от дъното на коридора ме накара да се протегна към телефона по съвсем друга причина. Сърцето ми заблъска силно, защото помислих, че в апартамента са влезли крадци и сме в опасност. Последваха още викове, единият от гласовете определено принадлежеше на Кари.

Въздъхнах с облекчение. Отидох да разбера какво става, все още стиснала телефона в ръка. Татяна изхвърча иззад ъгъла на коридора, закопчавайки блузата си, и за малко да ме повали.

— Опа! — възкликна тя и се захили безсрамно. — Чао!

Не чух кога затвори входната врата, крясъците на Трей бяха твърде силни.

— Майната ти, Кари! Нали се разбрахме за това? Ти обеща.

— Престани да преувеличаваш — излая в отговор Кари. — Не е това, което си мислиш.

Трей изхвърча от стаята на Кари толкова бързо, че трябваше да долепя гръб до стената, за да не се сблъскам с него в коридора. Кари го последва, омотал един чаршаф около кръста си. Изгледах го злобно, докато минаваше край мен, в отговор на което той ми показа среден пръст.

Оставих ги насаме и потърсих убежище под душа. Бях ядосана, защото Кари за пореден път проваляше нещо хубаво в живота си. Все се надявах, че ще престане да си причинява това, но той, изглежда, не можеше да се отърси от този си навик.

Когато отидох в кухнята половин час по-късно, в апартамента цареше абсолютна тишина. Съсредоточих се върху приготвянето на вечерята. Реших да направя свинско печено с пресни картофки и аспержи, в случай че Кари остане да вечеря с нас и се нуждае от утеха — беше едно от любимите му ястия.

Точно слагах тавата във фурната, когато с изненада видях, че Трей се измъква по коридора. Стана ми тъжно. Беше ужасно да го гледам как си тръгва зачервен, разрошен и облян в сълзи. А съжалението ми премина в огромно разочарование, когато малко по-късно Кари дойде при мен в кухнята. Миришеше на мъжка пот и секс. Подмина ме начумерено и се запъти към хладилника с вино.

Скръстих ръце пред гърдите си.

— Нищо няма да постигнеш, като изчукаш съкрушения си любовник на същите чаршафи, на които преди малко те е хванал да му изневеряваш.

— Млъквай, Ева!

— В този момент той сигурно се ненавижда, че ти се е поддал.

— По дяволите, казах ти да млъкнеш!

— Добре.

Обърнах му гръб и започнах старателно да овкусявам картофите, които щях да сложа във фурната заедно с месото. Кари извади две чаши за вино от шкафа.

— Усещам осъдителния ти поглед. Спри. Трей въобще нямаше да е толкова ядосан, ако ме беше хванал да се чукам с мъж.

— Значи той е виновен за всичко, така ли?

— Да ти съобщя последната новина: и твоят любовен живот не е перфектен.

— Това беше удар под кръста, Кари. Нямам намерение да се превръщам в боксова круша, върху която да си изкараш яда. Направи гаф и после оплеска нещата още повече. Отговорността си е изцяло твоя.

— По дяволите, не ми се прави на много велика! Спиш с човек, който може всеки момент да те изнасили.

— Не е така!

Той изсумтя и се облегна на барплота, зелените му очи бяха пълни с болка и гняв.

— И не мисли да го оправдаваш с това, че е спал, защото в такъв случай това ще важи и за пияниците и наркоманите. Те също не знаят какво правят.

Истината в думите му ми подейства като удар, както и фактът, че съвсем съзнателно се опитваше да ме нарани.

— Човек може да се откаже от пиенето. Но не може да се откаже от съня.

Кари се изправи, отвори бутилката, която бе избрал, наля вино в две чаши и плъзна едната към мен.

— Никой не знае по-добре от мен какво означава да имаш връзка с човек, който те наранява. Влюбена си в него и искаш да го спасиш. Но кой ще спаси теб, Ева? Няма непрекъснато да съм около теб, когато сте заедно, а той е истинска бомба със закъснител.

— Искаш да говорим за връзка, която причинява болка, така ли, Кари? — отговорих остро, не можех повече да слушам горчивите истини, които излизаха от устата му. — Защо изчука Трей? За да предпазиш себе си ли? Сигурно си решил, че е по-добре да го отблъснеш, преди и той да те е разочаровал по някакъв начин.

Устните на Кари се изкривиха в горчива усмивка. Той докосна леко чашата си в моята, която все още стоеше на плота.

— Да пием за нас, сбърканите! Поне двамата с теб все още сме заедно.

Излезе от стаята с наперена стъпка и аз съвсем се скапах. Предчувствувах, че ще се случи подобно нещо — всичко, което ставаше с нас напоследък, беше прекалено хубаво, за да е вярно. В моя живот щастието и удовлетворението траеха само по няколко мига и в повечето случаи бяха напълно илюзорни.

Винаги имаше нещо скрито, което дебнеше и чакаше подходящ момент, за да разруши всичко.