Открита пред теб

5

В събота сутринта страдах от ужасен, но заслужен махмурлук. Колкото и да ми беше неприятна настойчивата решителност на Гидиън да преговаря с мен за бъдещите ни сексуални контакти със същата страст, с която обсъжда сливането на компании, в крайна сметка се бях включила в сделката. Желаех го достатъчно, за да поема премерения риск и да наруша всичките си правила. Успокояваше ме мисълта, че и той нарушаваше правилата си.

След дълъг горещ душ, влязох в хола и заварих Кари седнал на дивана с нетбука си. Изглеждаше свеж и напълно събуден. Усетих миризмата на кафе откъм кухнята и се запътих натам. Налях си в най-голямата чаша, която успях да намеря.

— Добро утро, слънчице — провикна се Кари.

Обгърнах с ръце чашата с кафе, от което толкова се нуждаех в момента, и отидох при него. Той посочи кутията, оставена в края на масата и каза:

— Това пристигна за теб, докато беше в банята.

Оставих чашата си на масичката и взех кутията. Беше увита в кафява хартия и завързана с канап, а името ми бе изписано по диагонал с красиви калиграфски букви. Вътре открих кехлибарено шишенце, на което с бял старомоден шрифт беше написано: „Лек против махмурлук“, а за гърлото му с лико беше завързана бележка, на която се четеше: „Изпий ме“. Около шишенцето бе нагъната мека хартия, сред която забелязах визитната картичка на Гидиън.

Огледах внимателно подаръка и прецених, че е много подходящ. След срещата си с Гидиън наистина имах чувството, че се спускам надолу в дупката на заека и попадам в омагьосващ и съблазнителен свят, в който общоприетите правила не съществуват. Бях попаднала в съвсем непозната територия и това едновременно ме плашеше и привличаше.

Хвърлих поглед към Кари, който гледаше бутилката с подозрение.

— Наздраве!

Отворих я и изпих съдържанието, без да се замисля. Имаше гадния вкус на сладък сироп против кашлица. За момент стомахът ми се надигна, но след това усетих как по тялото ми се разля топлина. Избърсах уста с опакото на ръката си и затворих празното шишенце.

— Какво беше това? — попита Кари.

— Ако се съди по вкуса му, някакъв алкохол, който действа на принципа клин клин избива.

Той сбърчи нос.

— Може би действа, но едва ли е бил приятен.

Наистина действаше. Вече се чувствах малко по-добре.

Кари взе кутията и извади от нея визитката на Гидиън. Повъртя я в ръцете си и след това ми я подаде. На гърба й със замах беше написано: „Обади ми се“, с телефонен номер отдолу.

Взех визитката и я стиснах в ръката си. Подаръкът му беше доказателство, че мисли за мен. Упоритостта и настойчивостта му бяха достойни за възхищение. И ме ласкаеха.

Нямаше никакво съмнение, че Гидиън е опасен за мен. Копнеех за онова чувство, което събуждаше в мен, когато ме докосваше, и харесвах начина, по който реагираше, когато го докосвах аз. Когато се опитах да изброя какво не бих се съгласила да направя, за да усетя отново ръцете му върху себе си, не успях да измисля много неща.

Кари ми подаде телефона, но аз поклатих отрицателно глава:

— Не сега. Искам умът ми да е свеж, когато говоря с него, а все още съм леко замаяна.

— Изглежда, снощи ви беше приятно заедно. Той определено си пада по теб.

— Аз определено си падам по него.

Свих се в ъгъла на дивана, зарових буза във възглавницата, обгърнах коленете си с ръце и ги притиснах до гърдите си.

— Ще излизаме, ще се опитаме да се опознаем, ще правим страстен секс и ще бъдем напълно независими един от друг. Без обвързване, без очаквания, без задължения.

Кари натисна едно копче на нетбука си и от принтера в другия край на стаята започнаха да излизат отпечатаните страници. След това затвори компютъра, остави го на масата и насочи цялото си внимание към мен.

— Може от това да излезе нещо сериозно.

— А може и нищо да не излезе — възразих с насмешка.

— Не бъди цинична.

— Не търся щастлив край като в приказките, Кари, особено пък с мегамагнат като Крос. Знам какво означава да имаш връзка с богат и властен мъж. Трябва да му отделяш цялото си време, а той само от време на време ще е с теб. Виж само майка ми. Нея обаче парите я правят щастлива, а това няма да е достатъчно за мен.

Баща ми искрено бе обичал майка ми. Искал да се оженят и да изживеят живота си заедно. Тя го отхвърлила, защото не притежавал дебелия портфейл и банковите сметки, които за нея били задължителни качества у един бъдещ съпруг. Моника Стантън никога не бе гледала на любовта като на необходимо условие за брак и тъй като знойният й поглед и страстен шепот били неустоими за мъжете, никога не й се бе налагало да се задоволява с по-малко от това, което иска. За съжаление, сред желанията й не спадало това да извърви житейския си път с баща ми.

Погледнах часовника, беше десет и половина.

— Май трябва да се приготвям.

— Обичам да ходя на спа с майка ти — усмихна се Кари и с това прогони и последните сенки от мрачното ми настроение. — След края на процедурите се чувствам като истински бог.

— Аз също.

Толкова ни се искаше вече да тръгваме, че слязохме долу, вместо да изчакаме да ни се обадят, когато колата пристигне.

Портиерът ни се усмихна, когато излязохме. Носех дълга рокля и сандали на високи токчета, а Кари — плитки дънки и блузка с дълъг ръкав отгоре.

— Добро утро, госпожице Трамел, господин Тейлър. Да ви извикам ли такси?

— Не, благодаря ти, Пол. Чакаме да ни вземе кола — усмихна се Кари. — Отиваме на спа процедури в „Перини“.

— О, „Перини“! — кимна Пол с разбиране. — Подарих на жена ми техен ваучер за годишнината от сватбата. Толкова много й хареса, че май ще го превърна в традиция.

— Добре си направил, Пол — отвърнах аз. — Винаги е добра идея да поглезиш една жена.

Пред нас спря черната кола, карана от Кланси. Пол ни отвори задната врата, качихме се вътре и запищяхме от радост, като видяхме на седалката кутия скъпи датски бонбони. Махнахме с ръка на Пол, настанихме се отзад и се заехме с трюфелите. Отхапвахме по малко, за да се насладим на плътния вкус.

Кланси ни закара направо в „Перини“. Тук релаксът започваше в мига, в който влезеш. Прекрачваш прага и имаш чувството, че си на почивка някъде на другия край на света. Около високите арки в салона се спускаха блестящи цветни коприни, а елегантните дивани и огромни кресла бяха отрупани с декоративни възглавници.

От закачените по тавана позлатени кафези пееха птички и всяко ъгълче трептеше в свежа зеленина от огромните саксии с екзотични растения. Магията се допълваше от ромона на малките декоративни фонтани и тихата класическа музика, която се лееше от скрити тонколони. Въздухът ухаеше на странна смесица от екзотични подправки и аромати, които ме караха да се чувствам така, сякаш съм попаднала в приказка от „1001 нощ“.

Всичко беше много близо до това да стане прекалено, но въпреки това не прекрачваше границата. „Перини“ беше луксозно, екзотично място, истинска наслада за всеки, който можеше да си го позволи. А майка ми, която в момента излизаше от вана с мед и мляко, определено можеше да си го позволи.

Разгледах внимателно програмите, които се предлагаха, и реших да пропусна обичайната си процедура „Жената воин“ и да я заменя със „Страстно глезене“. Предишната седмица си бях направила коламаска, но останалата част от програмата, „съставена така, че да ви направи секси и неустоима“, беше точно това, от което се нуждаех.

Точно бях успяла да изтласкам всички тревожни мисли, когото чух Кари, седнал на съседния стол за педикюр, да казва:

— Познавате ли Гидиън Крос, госпожо Стантън?

Зяпнах от изненада. Знаеше много добре, че мама полудява всеки път, когато научи нещо за моите романтични — или не съвсем романтични, както беше в този случай — връзки.

Седнала на стола от другата ми страна, майка ми се наведе напред с момичешкото оживление, така типично за нея, когато ставаше дума за някой красив богат мъж.

— Разбира се! Той е един от най-богатите хора на света. На двадесет и пето място в списъка на „Форбс“, ако не се лъжа. Много целеустремен млад човек и един от най-щедрите дарители в благотворителните акции за деца, които поддържам. Изключително добра партия, но, Кари, не мисля, че е гей. Известен е с това, че си пада по жени.

— Толкова по-зле за мен — изпъшка Кари, като се правеше, че не забелязва енергичните знаци, които му правех с ръка. — Но така или иначе няма значение, тъй като той си пада по Ева.

— Ева! Не мога да повярвам, че не си споделила с мен. Как можеш да премълчиш подобно нещо?

Погледнах майка си. След процедурите лицето й изглеждаше младо, без бръчки и много приличаше на моето. Бях истинска дъщеря на майка си във всяко отношение, чак до фамилията, която носех. Единствената отстъпка, която беше направила пред баща ми, бе да ме кръсти на неговата майка.

— Няма нищо за казване — настоях аз. — Ние сме просто… приятели.

— Можем да направим нещо по въпроса — заяви Моника и пресметливият израз в очите й ме накара да потръпна. — Как не се сетих, че работите в една и съща сграда? Сигурна съм, че е бил поразен в мига, в който те е видял. Макар да е известно, че предпочита брюнетки… Хмм… Както и да е. Освен това се слави с изключително изискания си вкус и очевидно това е изиграло роля в твоя случай.

— Нещата не стоят така. Моля те, престани да се бъркаш! Караш ме да се чувствам неудобно.

Раменете ми инстинктивно се свиха от напрежение. Вече имах отчаяна нужда от масажа, който ми предстоеше. Опънах се на масата, затворих очи и се приготвих да подремна. Очакваше ме дълга нощ довечера.

Като всяко момиче и аз обичах да се издокарвам в елегантни дрехи и да изглеждам добре, но благотворителните вечери изискваха твърде много усилия. Светските приказки ме изтощаваха, мразех насилените усмивки, а деловите разговори с хора, които не познавах, ме отегчаваха до смърт. Ако не смятах, че за Кари ще е полезно да завърже контакти, щеше да е доста трудно да ме убедят да отида.

Въздъхнах. Кого заблуждавах? Така или иначе, в крайна сметка щях да отстъпя. Майка ми и Стантън подпомагаха благотворителни акции за деца, жертви на насилие, защото бяха важни за мен. Най-малкото, което можех да направя, за да им се отплатя, бе да посещавам от време на време подобни досадни събития.

Поех дълбоко въздух и си наложих да се отпусна. Напомних си да не забравя да се обадя на татко, когато се прибера, и се запитах как да благодаря на Гидиън за лекарството против махмурлук. Можех да му изпратя имейл на адреса от визитната картичка, но не беше много изискано, а и не знаех кой чете електронната му поща.

Просто ще му звънна от вкъщи. Защо не? Беше ми казал — всъщност ми беше наредил — да го направя. Заповедта, написана на визитката, бе съвсем ясна. А и така отново ще чуя прекрасния му плътен глас.

Вратата се отвори и масажистката влезе.

— Здравей, Ева. Готова ли си?

Не съвсем. Но ще бъда.

След няколко много приятни часа, прекарани в „Перини“, майка ми и Кари ме оставиха в апартамента и отидоха да търсят нови копчета за ръкавели за Стантън. Използвах времето, докато съм сама, за да се обадя на Гидиън. И макар че нямаше кой да ме притеснява, направих няколко неуспешни опита, докато най-после успях да набера номера.

Той отговори още при първото иззвъняване на телефона.

— Ева.

За момент се запънах, изненадана от факта, че знае кой се обажда.

— Ъъъ… Здрасти, Гидиън.

— На една пряка от теб съм. Съобщи на рецепцията, че идвам.

— Какво? — Имах чувството, че съм пропуснала част от разговора. — Къде идваш?

— При теб. Вече завивам на ъгъла. Обади се на рецепцията, Ева.

Затвори, а аз останах вперила поглед в телефона, в опит да проумея факта, че след малко Гидиън отново ще е с мен. Бях леко замаяна, когато вдигнах вътрешния телефон, за да предупредя охраната, че го очаквам, а в това време той вече влизаше във фоайето. След няколко минути стоеше пред вратата ми.

Едва в този момент осъзнах, че съм по съвсем къс копринен халат, с грим и прическа като за официална вечеря. Какво ще си помисли, като ме види в този вид?

Стегнах колана на халата си, преди да го пусна да влезе. Не исках да остава с впечатление, че съм го поканила тук, за да го прелъстя или нещо подобно.

Гидиън спря на прага, погледът му ме изпиваше от главата чак до френския педикюр на краката ми. Аз бях не по-малко зашеметена от него. Изглеждаше толкова апетитно в износените дънки и фланелка, че ми идваше да разкъсам дрехите му със зъби.

— Струваше си да дойда до тук, за да те заваря в този вид, Ева — заяви той, влезе вътре и заключи вратата зад себе си. — Как си?

— Добре. Благодарение на теб. Благодаря.

Стомахът ми се сви. Той беше тук, до мен, и това ме караше да се чувствам… замаяна.

— Не вярвам това да е причината, заради която си тук.

— Тук съм, защото ти трябваше прекалено дълго време да ми се обадиш.

— Не знаех, че имам краен срок.

— Исках да те попитам нещо, което не търпи отлагане, но преди всичко исках да се убедя, че си добре след снощи.

Погледът му потъмня, когато се спусна по тялото ми, красивото му лице бе оградено като в рамка от разкошната му гарвановочерна коса.

— Господи! Колко си красива, Ева! Никога през живота си не съм искал нещо толкова силно.

Тези няколко прости думички ме накараха да пламна от желание. Бях прекалено уязвима.

— Кое е това, което не търпи отлагане?

— Ела с мен на благотворителната вечеря довечера.

Отдръпнах са назад, изненадана и въодушевена от поканата му.

— И ти ли ще ходиш?

— Да, ти също. Проверих, защото знаех, че майка ти ще присъства. Хайде да отидем заедно.

Докоснах гърлото си с пръсти, съзнанието ми се раздираше между абсурдния факт, че знае толкова много за мен, и тревогата от това, което ме бе помолил да направя.

— Нямах това предвид, когато казах, че трябва да прекарваме известно време заедно.

— Защо не? — Усетих известно предизвикателство във въпроса му. — Какъв е проблемът да отидем заедно на събитие, на което всеки от нас така или иначе е планирал да отиде?

— Не е много дискретно. Ще има ужасно много хора.

— И какво от това?

Гидиън пристъпи към мен и хвана една къдрица между пръстите си.

Имаше нещо плашещо в шепота му, от което цялото ми тяло потрепери. Усещах топлината на голямото му, здраво тяло и мъжествения аромат, който излъчваше кожата му. Знаех, че се поддавам на чара му и с всяка изминала минута затъвам все по-дълбоко.

— Хората ще започнат да си мислят разни неща, поне майка ми със сигурност. И без това вече е започнала да ти залага стръв.

Гидиън наведе глава и докосна с устни извивката на врата ми.

— Въобще не ме интересува какво си мислят хората. Ние с теб много добре знаем какво правим. Остави аз да се оправя с майка ти.

— Щом смяташ, че можеш — едва прошепнах аз. — Изобщо не я познаваш.

— Ще те взема в седем.

Езикът му се плъзна по туптящата вена на врата ми и аз се разтопих в ръцете му. Тялото ми послушно откликна, когато ме придърпа към себе си. Все пак успях да кажа:

— Не съм казала „да“.

— Но няма и да кажеш „не“. — Той нежно хвана ухото ми между зъбите си. — Не бих ти позволил.

Отворих уста да протестирам, но той я закри със своята, принуждавайки ме да замълча с дълбока и влажна целувка. Езикът му се плъзна така изкусно между устните ми, че ми се прииска да усетя същото движение между краката си. Вплетох пръсти в косата му, започнах да я галя и подръпвам. Той обви ръце около мен, а аз се огънах в прегръдката му.

Точно както и в кабинета му, изведнъж се озовах по гръб на дивана, без да осъзная, че ме е преместил. Възкликнах от изненада, но той отново закри устните ми със своите. Докато се усетя, халатът се свлече от мен и в следващия миг той обхвана гърдите ми и започна леко и ритмично да ги стиска.

— Гидиън…

— Тихо.

Засмука долната ми устна, като не преставаше да масажира и подръпва болезнено чувствителните зърна на гърдите ми.

— Направо подлудявах при мисълта, че си съвсем гола под халата.

— Дойде тук без… О, господи!

Обхвана с устни връхчето на гърдата ми и топлата вълна, която се разля по тялото ми, изпрати капчици влага по цялата ми кожа. Хвърлих поглед към часовника, бях като обезумяла.

— Не, Гидиън, не…

Той вдигна глава и ме погледна с потъмнели от страст сини очи.

— Знам, че е безумие. Не знам как… не мога да го обясня, но трябва непременно да те накарам да свършиш, Ева. От няколко дни мисля само за това.

Ръката му се плъзна между бедрата ми. Те се разтвориха безсрамно, бях толкова възбудена, че сякаш имах треска. Другата му ръка продължи да мачка гърдите ми, усещах как натежават и стават непоносимо чувствителни.

— Влажна си за мен — прошепна той, погледът му се плъзна по тялото ми и спря там, където пръстите му бяха разтворили краката ми. — И тук си толкова красива. Като розово кадифе. Толкова си мека. Нали не са ти правили коламаска днес?

Поклатих отрицателно глава.

— Слава богу! Не мисля, че щях да издържа и десет минути, без да те докосна, да не говорим за десет часа.

Вкара внимателно единия си пръст в мен.

Затворих очи, чувствах се съвсем беззащитна, докато лежах гола и ме опипваше мъж, чиито познания за бразилската коламаска, издаваха огромен опит с интимния свят на жените. Мъж, който все още беше напълно облечен и бе коленичил на пода до мен.

— Толкова си тясна.

Той извади пръста си и после отново внимателно го вкара в мен. Извих гръб, мускулите на вагината ми се стегнаха около пръста му.

— И толкова ненаситна. От кога не са те чукали?

Едва успях да преглътна.

— Бях заета. Трябваше да се дипломирам, след това си търсех работа, преместих се тук…

— Значи е минало доста време.

Той се дръпна назад и този път проникна в мен с два пръста. Не можах да потисна стенанието. Имаше сръчни ръце, уверени и опитни и знаеше как да постига с тях това, което иска.

— Взимаш ли хапчета против забременяване, Ева?

— Да — простенах аз и стиснах с две ръце възглавниците около мен. — Разбира се.

— Ще ти докажа, че съм здрав, и ти ще направиш същото, а след това ще ми позволиш да свършвам в теб.

— Господи, Гидиън! — възкликнах задъхано аз, бедрата ми безсрамно се извиваха около пръстите му.

Имах чувството, че ще експлодирам, ако съвсем скоро не ме накараше да свърша.

Никога не съм била така възбудена в живота си. Бях направо обезумяла от нуждата да достигна до оргазъм. Изобщо нямаше да ми пука, дори ако Кари беше влязъл в хола точно в този момент и ме бе заварил да се гърча на дивана, докато Гидиън ме чука с пръсти.

Гидиън също дишаше тежко. Лицето му бе почервеняло от желание. Желаеше мен. А не бях направила нищо, освен безропотно да му се отдам. Ръката, която мачкаше гърдите ми, се премести нагоре и леко докосна бузата ми.

— Изчервяваш се. Сигурно те скандализирах.

— Така е.

Усмихна ми се едновременно очарователно и закачливо и усетих как нещо в гърдите ми се стегна.

— Искам да почувствам как свършвам, докато те чукам с пръсти. Искам ти да усетиш как свършвам в теб, да мислиш как изглеждам и какви звуци издавам, докато се изпразвам вътре. И докато си мислиш за това, ще чакаш с нетърпение да дойде моментът, когато ще го правя отново и отново.

Мускулите на вагината ми потрепнаха около пръстите му, суровостта на думите ме бе довела до ръба на оргазма.

— Ще ти опиша всички начини, по които искам да ми доставяш удоволствие, Ева, и ти ще изпълниш всичките… ще ги приемеш всичките и ще правим неудържим първичен секс, без всякакви задръжки. Знаеш, че ще е така, нали? Можеш да усетиш как ще бъде между нас.

— Да — прошепнах аз и стиснах гърдите си, за да облекча болката в настръхналите си зърна. — Моля те, Гидиън.

— Шшшшт! Тук съм.

Меката част на палеца му започна да търка клитора ми с кръгообразни движения.

— Искам да ме гледаш в очите, когато те накарам да свършиш.

Усетих как всичко в мен се стегна, напрежението в тялото ми нарастваше, докато той продължаваше да масажира клитора ми и бавно и равномерно да вкарва и изкарва пръстите си в мен.

— Хайде, Ева — заповяда той. — Направи го сега.

Достигнах оргазъм с едва доловим стон, стисках възглавниците на дивана, така че кокалчетата ми побеляха, и движих бедрата си без капчица срам и стеснение. Погледът ми беше вперен в неговия, не можех да го отместя, прикована от страстното мъжко ликуване, което блестеше в очите му. В този момент той ме притежаваше. Бях готова да направя всичко, което пожелае. И той го съзнаваше.

Вълните на удоволствието ме заливаха една след друга. Кръвта бушуваше в ушите ми. Стори ми се, че казва нещо, но не долових думите, когато прехвърли крака ми през страничната облегалка на дивана и покри цепката между бедрата ми с устата си.

— Не… — Отблъснах главата му с две ръце. — Не мога.

Бях прекалено натежала, прекалено чувствителна. Но когато езикът му докосна клитора ми и започна да се движи леко върху него, усетих как желанието отново се надига в мен. Още по-силно от първия път. Плъзгаше езика си по трептящите ми гънки, дразнеше ме и обещаваше нов оргазъм, когато много добре знаех, че не бих могла да свърша отново толкова скоро.

Тогава езикът му проникна в мен и аз прехапах долната си устна, за да не извикам. Свърших втори път, тялото ми се тресеше мощно, нежните мускули се свиваха и разпускаха отчаяно, в отговор на немислимите движения на езика му. Стонът му отекна в мен. Нямах сили да го отблъсна, когато устните му се върнаха отново на клитора ми и започнаха да го смучат нежно… неуморно… Докато не свърших отново, стенейки неговото име.

Лежах напълно отпусната и без дъх, когато той започна да покрива корема и гърдите ми с целувки. Прокара език по зърната ми, след това ме обгърна с ръце и ме изправи. Бях мека и готова, когато устните му се впиха в моите с необуздана настойчивост, издаваща колко близо е самият той до ръба. После загърна халата ми и се изправи, вперил поглед в мен.

— Гидиън…

— Седем часа, Ева.

Наведе се и докосна глезена ми, пръстите му допряха диамантената верижка, която бях сложила за вечерта.

— Не я махай. Искам, когато те чукам, по теб да няма нищо друго, освен нея.