Параграф 22

СЦЕНА ТРЕТА

Нещастният гражданин Z иска да води дело, за да докаже собствеността си върху имот, който се ползва и владее от друг човек, снабдил се по неведоми мистерии с нотариален акт. За целта му трябва данъчна оценка на имота. „Да, ама не !“, както казваше Бучаров. Човекът, заграбил имота му, иначе е добър данъкоплатец, открил е партида на свое име и си плаща данъците най-редовно. Друг човек не може да получи удостоверение от Данъчната служба. Отчаяният Z обяснява положението на служителите и че документът му трябва за пред съда.

„Не може!“ — свива рамене служителката.

Отива в съда и обяснява положението и там. „Не можете да заведете делото без данъчна оценка.“ — отговарят му в деловодството.

Параграф 22.

Бих могла да редувам сцена след сцена от всяко ведомство, институция и отдел, ама няма да ми стигне азбуката. А и нужно ли е? Картинката е ясна.

Измъчената снага на народа ни е обезкръвена от все по-бързо размножаващата се, дебелееща и самодоволна чиновническа пасмина.

Щатовете няма да бъдат намалени никога! Бюрокрацията не ще бъде озаптена! Тя ще се раздува и раздува като Епикурейски търбух, докато накрая ни вземе и въздуха, който дишаме. Докато хазната окачи над леглата на българските семейства сексомери, та да облага с данък и правенето на любов. Докато назначат на щат агент, който да следи за употребяваното от нас количество тоалетна хартия, за да не се окаже, че ядем прекалено много и трябва да ни обложат с нов данък. Какво се чудим за убийственото ДДС върху книгите, учебниците, лекарствата? Нали държавните служители се нуждаят от заплати?

Има, обаче, нещо, което не бива да се забравя:

Онова болно и нападнато от паразити животно, с което започнах тази своя тъжна приказка, накрая умряло…