Пеперуда в леда

13

— Тийгън, съжалявам! Наистина.

Отивам до нея на плота, вземам чаша от шкафа и също си правя кафе. Тя прибира млякото и ми носи бадемовата сметана.

Вече не усещам гнева и разочарованието от предния ден. Днес просто съм примирена, но и изпълнена с надежда. Брутално тъжен факт е, че много хора просто изчезват от живота ти, когато си смазан и най-силно се нуждаеш от тях. Просто се надявам Рокси да е от другите — от онези, които остават.

Тя сяда на масата.

— Никога не съм мислила, че съм такава страхливка, но сърцето ми се къса, като се сетя какво се е случило на Гарет. Болката му ме кара да се чувствам… неудобно. Ами ако се опитам да кажа нещо, а се окаже, че не е на място?

Търся точния съвет, опитвам се да облека в думи онова, което ми се иска повече хора да бяха направили за мен тогава, когато започнах да се сривам.

Тя махва към вратата.

— Не мога да повярвам, че току-що го попитах как е. Що за въпрос е това към човек, който преживява нещо толкова тежко?

Иска ми се да я прегърна, задето е така внимателна.

— Той явно нямаше нищо против — отбелязвам. — Всеки задава този въпрос. Той е като разговорите за времето. Не се обвинявай за подобно нещо.

— Аз нямам база за сравнение в случая — продължава Рокси, пръстите й следват морската шарка на чашата. — Нямам деца. Никога не съм губила дори домашен любимец. Родителите ми, бабите и дядовците ми, братята и сестрите ми, родителите на мъжа ми — всички са живи и здрави. Нямам никаква представа какво е да загубиш някого, когото обичаш.

— Притесняваш се и си внимателна, значи имаш достатъчно добра представа.

Облекчението ми е толкова голямо, че се чувствам леко замаяна. За мен значи много, че Рокси реагира така.

Понякога хората ни дават каквото могат и е важно да го оценим, дори да не е точно това, от което имаме нужда.

— Не е достатъчно — настоява тя. — Имам предвид, че ти излизаш с него! И си ми приятелка. Искам да познавам мъжа в живота ти. Искам да излизаме всички заедно.

— Хайде да го направим тогава? — предлагам аз и свивам рамене. — Не бях с вас вечерта, когато сте пили вино, но явно на всички ви е харесало. Да започнем пак оттам?

Тя ме поглежда тъжно.

— Как? Тогава той беше просто новият секси, богат и известен съсед, който сваля приятелката ми. Сега е опечален художник, който е изгубил семейството си. Изражението му, когато говореше за сина си… — тя потръпва.

— Беше ужасно.

Добре си спомням призрачния поглед и колко дълбоко го усетих и аз.

— Знам — отвръщам.

Тя присвива рамене.

— Гарет е чудесен. Наистина. Много го харесвам. Трябва да превъзмогна себе си и някак да направя крачка към него, преди да си е помислил, че не го харесвам.

— Когато си лице в лице с него, не мисля, че ще ти е чак толкова трудно, колкото си мислиш. Той е много харизматичен.

— Такъв е, да. — Тя отпива от кафето и оставя чашата на масата. — Ти самата чувстваш ли се странно с него?

Поколебавам се.

— Не — отвръщам. — Въпреки че разбирам защо ти се чувстваш така. Тъгата е нещо прекалено лично, нали? И веднъж като разбереш, че някой страда постоянно, винаги мислиш за това, когато разговаряш с него.

— Което означава, че и той винаги мисли за това.

— Сигурна съм, че е нещо, с което той живее всеки ден. — Поглеждам през прозореца към залива. — Виждам го в очите му.

— Как издържаш?

— Защото започвам да осъзнавам, че съм много по-добре с него, отколкото без него. — Облягам се назад и се отпускам на стола. — Имам нужда да му бъдеш приятелка, Рокси. Важно е за мен.

— Искам да съм му приятелка. Просто се чувствам толкова… безпомощна — въздъхва тя. Обхваща чашата кафе с двете си ръце и духва надигащата се от нея пара. — Как успяваш да понесеш, когато ти говори за това?

— Не сме говорили.

Очите й се разширяват.

— Изобщо?

— Не. Ние просто… не знам. Просто сме много предпазливи. — Отново поглеждам през прозореца. — Мисля, че сексуалното привличане изненада и двама ни. Може би повече мен. В мига, в който разбра, че е взаимно, той беше готов да скочи с главата напред. Аз се страхувах повече. Както си споменавала и преди, нямам много добър опит с връзките.

Тя се усмихва.

— Той ни каза, че си го отрязала с гръм и трясък и си му пратила кошница с деликатеси.

— Така е — отвръщам на усмивката й. — Представях си, че живее на спагети в чашка и е заринат с кашони. Боже, колко съм грешала!

— Да. Къщата изглежда, сякаш живее там от години, а не от седмици. Човекът е доста организиран, нали?

— Абсолютно! Точно затова можеш да си сигурна, че няма да се срине пред теб. Понякога, когато идва на кафе, се умълчава, имахме и един неприятен момент, когато ходихме в града, но се справя и продължава напред.

— Може би ти му помагаш — любезно предполага тя.

— Иска ми се да можех, но сме много различни в това отношение — въздъхвам. — Аз съм много по-вглъбена в себе си. Пазя личното си пространство добре — казвали са ми, че го правя прекалено добре, докато той… той е открит. Той споделя. Говори. Мисля, че тези ни различия може в бъдеще да се окажат проблем. Той е на мнение, че ще ги преодолеем.

— Надявам се да успеете. Мисля да си поръчам някакви книги. Все някой трябва да е написал нещо по въпроса как да помогнем на тъгуващите си приятели.

— Роксан — обръщам се към нея и преглъщам сълзите, но те пак напират в очите ми. — Ти си невероятна жена.

— Недей да плачеш пред мен! Знаеш каква ставам!

Престорено строгият й тон ме разсмива.

— Ще ходим в „Солти“ за вечеря. С Майк сте добре дошли да се присъедините.

— О, не искам да се натрапваме на срещата ви.

— Няма да се натрапвате. Освен това знам, че си мечтаеш за онзи супа с морски дарове.

Очите й светват.

— Със сметана и прясно смлян черен пипер. Господи, наистина е добра!

— Особено когато топнеш в нея онова прясно хлебче с масло…

— Добре, съгласих се. Ще дойдем — предава се тя. Пресята се през масата и ме хваща за ръката. — Благодаря ти!

— За какво? Дори не съм стигнала до частта, в която те каня да дойдеш с мен, когато Ева Крос пристигне в Сиатъл.

— Чакай малко! Какво?! — настръхва тя. Изправя се и ме зяпва с отворена уста. — Майтапиш ли се?

— Не бих посмяла. Ще ме убиеш.

Тя почти подскача от вълнение.

— Наистина ли ще идва тук?

— Да. Пускат ЕКРА+ грижа за кожата в спа центровете на хотелите „Крос“. Ева има насрочени интервюта с медии, за да промотира планираната си поява в „Крос Тауър“ тук, в Сиатъл. И искат да използват възможността да ми направят нови снимки за рекламните материали.

Рокси се свлича обратно на стола и се навежда към мен.

— Добре. Кажи ми всички подробности, за да знам какво да облека. Дата? Час? Как ще са облечени всички останали? — Тя се замисля. — Ще трябва да си купя нещо ново.

Отпивам от кафето си и тайно се усмихвам зад ръба на чашата. Предстоят ни много премеждия, така че възнамерявам за момента да се насладя на плаването в тихи води. Докато е възможно.

— За бога, Тийгън! Устата ти…

Гарет ме дръпва за косата.

Хващам члена му с две ръце и плъзвам устни от основата нагоре към върха. Засмуквам го силно и го дразня с език по главичката.

Цяла сутрин си го представях по този начин, мислите ми се лутаха между имейлите, на които трябваше да отговоря, и идеята за работещия в ателието си Гарет. Представях си го по дънки, бос, как отивам при него, разкопчавам му панталона и поемам пениса му с уста.

През последната седмица, откакто в новата ни връзка се появиха и сексуални отношения, правехме един с друг много неща, но още не го бях карала да свърши с уста.

Накрая просто не можех да чакам повече. Дойдох в къщата му, качих се по стълбите и взех това, за което жадувах.

Гарет отпуска ръце до бедрата си и притиска юмруци към платнището под себе си.

— Ох, мамка му, хубаво е!

Езикът ми описва кръгове около набъбналата главичка на члена му, очите ми следят как се извива от удоволствие. Толкова е възбуждащо да гледам как едрото му тяло тръпне при допира ми, как всеки мускул по него се стяга и потръпва под влажната кожа. Коленича между бедрата му и усещам мократа топлина на желанието в слабините си.

Поемам пениса му с уста, притискам го към небцето си и започвам ритмично да смуча. Той стиска здраво юмруци. Близо е, започвам да усещам мекия солен вкус на възбудата му. Обхващам стегнатите му тестиси с длан, толкова са твърди и стегнати в очакване на идващия оргазъм.

Забавям темпото, плъзвам устни нагоре и надолу по втвърдения му ствол и проследявам релефните вени, криволичещи между широката основа и внушите връх. Под мен бедрата му се надигат, инстинктът за тласък е прекалено силен, за да му устои.

— Смучи го — изръмжава той. — Вземи го в тая секси уста и го смучи, докато свърша!

Думите са груби, както и гласът му, но ръцете му не помръдват, страстта му е яростна, но той остава нежен. В гърдите ми се разлива топлина, сърцето ми се пълни с емоции, които мислех, че никога вече няма да усетя.

Облизвам вкуса му от устните си и отново го поемам с уста. Започвам да го смуча всеотдайно, главата ми се движи в ритъм, ръцете ми масажират натежалите му тестиси.

— Мамка му, толкова е хубаво!

Отново ме хваща за косата и ме притиска, за да не мърдам. Тазът му се надига и започва да тласка пениса му в устата ми.

Опирам длани в пода и се опитвам да не мърдам, докато той ме чука в устата с равномерни, леки движения.

— Ще свърша — изпъшква. — Много здраво ще свърша!

Гръбнакът му се изпъва, пенисът му пулсира и върху езика ми се излива експлозия от семенна течност. С повдигнати бедра и потръпващо тяло той свършва дълго и пълни устата ми, докато преглъщам.

Накрая се отпуска задъхан на пода, по тялото му още преминават тръпки. Поемам си въздух на дълбоки глътки и сядам на пети с ръце на бедрата си.

— Тийгън — изръмжава името ми Гарет и преди да се усетя, той се надига, хваща ме и ме просва по гръб на земята.

Избутва краката ми към гърдите, дръпва клина и бикините ми към коленете, за да не му пречат, и вкарва още твърдия си пенис в мен. Изкрещявам, смаяна и адски възбудена от силата и замаха му, от оргазма ме делят един-два тласъка.

Сгъната на две, с коленете до ушите и крака като вързани в смъкнатия клин, не мога да участвам с нищо. Мога само да лежа на пода, докато Гарет диво ме чука, тласкайки големия си пенис в отчаяно мократа ми вагина.

Напрежението в слабините ми расте, дишането ми преминава в насечени въздишки от удоволствие. Оргазмът идва като надигащо се цунами, удря ме рязко и се разлива върху сетивата ми в поредица от дълбоки бавни пулсации.

Той изчаква да отшуми и последният трус и влажно и нежно излиза от мен. Лягам настрани с усещането, че мускулите ми са се втечнили, клинът и бельото ми все още са омотани около прасците ми. Гарет се стоварва на пода до мен, обхваща талията ми и плътно ме прегръща. Усещам как гръдният му кош, опрян в гърба ми, се надига и отпуска, диша тежко и все по-бавно.

— Това изпълнение отива в залата на славата — казва дрезгаво. — Мисля, че е напълно възможно да съм умрял, докато ме смучеше, и останалото да е част от живота след смъртта.

Разсмивам се. Не мога да се сдържа.

Гарет надига глава и ме целува силно и бързо по бузата.

— Трябва да разбера какво те е вдъхновило, за да го накарам да се случи отново!

Пресягам се надолу в опит да вдигна клина си и в този момент осъзнавам, че докато правихме секс, той беше гол, а аз още съм почти напълно облечена. Еротично е.

— Просто реших, че е добра идея — отвръщам.

Завъртам се по гръб и повдигам бедра нагоре, за да си вдигна дрехите.

— Беше превъзходна идея. — Той се изправя на лакът и опира глава в дланта си. Другата му ръка се отпуска на корема ми. — Хайде да го направим пак. В Ню Йорк.

Обръщам се рязко към него.

— Какво?

— Имам изложба другата седмица. Когато се преместих тук, оставих много картини в града и сега искаме ги разпродадем — започва той. Прокарва пръст по ръба на носа ми. — Искам те с мен.

Издишвам бавно, обмисляйки предложението. Да отида с него би било голяма промяна и за двама ни, а не ми се иска да правим резки промени в едва напъпилата си връзка.

Въпреки това мисълта, че няма да го виждам дни наред, ме напряга.

— Кога трябва да заминеш?

— Мисля да летя във вторник и да се видя със собственика на галерията в сряда. Откриването е в четвъртък. Ще има и афтърпарти, но след това можем да правим каквото си искаме. Може да останем в града за уикенда и да се приберем в понеделник.

Повдигам вежди.

— Този вторник?

— Да. Агентът ми от седмици ме преследва, но ние с теб тъкмо започнахме нещо и това ми беше приоритет. Така или иначе лесно успях да се оправя с почти всичко по имейл и видеовръзки, а екипът ми за социалните медии се занимава с промотирането, така че всичко е наред.

Как бих могла да му откажа след това признание? Но се налага.

— Иска ми се да можех, Гарет. Наистина. И по принцип щях да мога. Но вече се съгласих да отида на промоция на ЕКРА+ в Сиатъл този вторник и обещах на Рокси да я запозная с Ева Крос — голяма фенка й е. Майк се оплака, че го побърква с приготовленията си за тази среща.

Гарет се намръщва. Почти чувам мислите му.

— Добре… — започва той и потърква челюстта си с ръка — … ще сменя участието си в галерията с видеообръщение. Правил съм го и преди, лесна работа.

— Дума да не става! Важно е — знам. Дори да си правил десетки откривания и изложби, всяка една от тях е важна и ти трябва да си там. Няма да те спирам.

Той стисва зъби.

— Вече говорихме за това. Сега приоритетите ми са различни.

Изправям се и сядам със скръстени крака.

— Разбирам те. И го оценявам, наистина. Но не е нужно да съм на първо място през цялото време. Просто през по-голямата част от него.

Усмихвам се чаровно в опит да придам на думите си някакъв хумор, но Гарет си остава намръщен и на свой ред сяда на пода, все така безсрамно гол.

— Няма да прецакам нещата — казва той сковано. — Теб и мен. Нас.

— Но ако не отидеш в Ню Йорк, ще направиш точно това.

Намръщеният му поглед става гневен.

— Как така?

— Защото, ако ощетяваш кариерата си заради мен, в дългосрочен план няма да се получи нищо, Гарет.

— Един път няма да навреди — възразява той.

— Така се започва.

В погледа му се промъква инатлив проблясък.

— Ти си най-важната в живота ми. Не искам да правя нищо, което ще те накара да се съмняваш в това.

Белезите от раните на провалените му връзки изведнъж зейват в целия си блясък. И аз нося следите от собствените си загубени битки, включително една още незараснала рана — усещането, че истинската любов в живота на съпруга ми е неговата работа.

— Когато се почувствам пренебрегната, ще ти кажа — обещавам. — И тогава ще оставиш всичко заради мен.

Той се замисля. Отпуска се видимо и накрая кимва.

— Ще летя за Ню Йорк рано в сряда и ще си дойда с последния полет в четвъртък през нощта.

— Нощните полети са ад. Просто гледай да се прибереш до петък вечерта. Ще те взема от летището и може да вечеряме навън.

— Така стават три дни без теб — възразява той. Прокарва палец по долната ми устна. — И без тази невероятна уста.

— Въобще има ли момент, в който не мислиш за секс?

Гарет се ухилва.

— Извинявай, но аз най-спокойно си работех, когато ти дойде тук и ми разкъса дрехите.

Този път го игнорирам.

— Няма да те има две нощи.

— Хубаво. Но другия път идваш с мен!

— Другия път ми кажи по-навреме.

— Дадено!

Изправям се.

— А сега си облечи нещо!

— Мисля си за нещата, които можем да правим, докато съм съблечен — подхвърля той закачливо.

— Трябва ти професионална помощ, Фрост!

Слушам го с половин ухо как се облича, докато се изправям и изтупвам клина си. И изведнъж се вцепенявам.

За пръв път виждам негова картина, преди да е завършена.

Не мога да помръдна.

Новото платно, опряно на статив, е значително по-малко от предишното, което съответства на по-интимния му дух.

Представлява дива огнена смес от кървавочервено, оранжево и жълто, с лек акцент в тюркоазеносиньо, зелено и бяло.

Прилича ми на супернова — блестяща експлозия от енергия и сила, но формата е много по-земна. Безспорно по-еротична.

Сещам се за картината на стената в спалнята му. И тя е чувствена. Секси. Но в нея липсват близостта и цветове на това ново платно.

Гарет застава зад мен и ме прегръща.

— Нямам представа как ще добавя днешната случка. Може би просто трябва да й посветя нова картина. Да взема една пушка за пейнтбол и да стрелям произволно. Бум! Както ти направи с ума ми.

Част от мен го намира за смешен и забавен, но друга част започва да осъзнава, че той описва връзката ни в своите картини. Разкрива сексуалните ни отношения, които в творчеството му изглеждат уникално силни, едновременно деструктивни и съграждащи.

Когато не работи, Гарет е с мен. Очевидно, когато работи, аз пак съм с него, завладяла мислите му.

— Тази няма да я продаваш — казвам. Не е въпрос.

— Няма — потвърждава той. Навежда се и опира брадичка на рамото ми. — Ще я закачим над леглото в спалнята ни, когато му дойде времето.

Поемам си дълбоко въздух. Издишвам.

— Какво ще правиш с другата картина?