Пиратът (С черен лъв на мачтата)

1

Борд — странична стена на корабния корпус (прен. — на кораба).

2

Палуба — горната повърхност на плавателен съд.

3

Поворот — промяна на курса на плавателен съд до преминаване в насрещната посока.

4

Абордаж (старинен термин) — вид морско сражение, при което нападателите се прехвърлят на вражеския кораб и го превземат с ръкопашен бой.

5

Воден ратник (ст.тер.) — воин от флота (срв. морски ратник).

6

Морски ратник (ст.тер.) — воин от флота (срв. воден ратник).

7

Корабник (ст.тер.) — моряк; член на екипажа, ангажиран само с плаването, който не е нито гребец, нито воден ратник.

8

Катарга (ст.тер.) — кораб (събирателно понятие).

9

Галоер (ст.тер.) — гребец в галера, понякога наричан и шиурм (ст.тер.). Докато на италианските галери гребците по правило били роби или каторжници, на българските те са били рядкост, докато основният брой бил набиран от бедното население като волнонаемници.

10

Комит (ст.тер.) — пръв помощник на началника на кораба.

11

Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 м).

12

Кръма (ст.тер.) — кърма, задната част на кораба.

13

Кръмчия (ст.тер.) — кърмчия, кормчия; човекът, който управлява кораба с помощта на широко весло, спуснато от кръмата.

14

Галера (ст.тер.) — средновековен голям плавателен съд, обикновено с военно, но понякога и с търговско-товарно предназначение. Основно двигателно средство — гребла с по четирима гребци на гребло, платната имали спомагателен характер. Развивали добра скорост — до 7–8 възела (ще рече: 7–8 мили в час). Значителна товароподемност; за галерите на Амедей Савойски е известно, че са имали от 60 до 200 души, екипаж и са пренасяли по 150–200 бойци.

15

Трюм — помещение в долната част на кораба, предназначено за товари, гориво, храна, на днешните кораби — за машини и т.н.

16

Понт, Понтийско море — Черно море.

17

Палуба — горната повърхност на плавателен съд.

18

Канджа — метална кука на дълъг дървен прът.

19

Любопитен исторически факт, който е познат на малцина: през епохата гражданите на Генуа наричали своя град-държава не република, а комуна. Една подробност за любителите на съвсем точните знания: наричали са я не Генуезка, а „Januae communis“ по древното латинско име на града Януа (Janua), което означава врата (на замък, на крепост). През Х век, освобождавайки се от сарацините, генуезци благополучно са избегнали тежестите на феодализма. Отделни квартали на града са образували нещо като дружества за занаяти и търговия (не без политическо и религиозно влияние), които по-късно са се обединили в „комуна“. И именно това обединение в „комуна“ е станало предпоставка за последвалата мощ на Генуа.

20

Военачалник на корабните войски (ст.тер.) — главнокомандуващ военния флот; адмирал.

21

Да̀ждие — данък.

22

Рея — напречник на мачта на по-старите ветроходни кораби, съоръжени с четириъгълни платна (днес реи се срещат само на учебните ветроходи).

23

Шарчия — художник.

24

Игра на думи: на италиански „санта кроче“ означава „светият кръст“.

25

Кефалия — управител на голям град, който имал функциите и на управител на околността, обединяваш в себе си административната, съдебната и военната власт (срв. дукс и катепан).

26

Алагатор — началник на конен отряд; офицер от кавалерията.

27

Нотарий — писар.

28

Стохълмие — Лудогорието.

29

Отрок — най-нисша категория селянин; безимотен, закрепостен (но не роб).

30

Парик — селянин полусобственик, зависим от феодала (срв. бащинник и отрок).

31

Виза — гр. Бяла, Варненска област.

32

Корабни войски (ст.тер.) — бойната част (с пехотно въоръжение) от екипажа на кораб.

33

Синклит (или булевторион) — болярски съвет, в който са участвували само великите боляри и патриархът. Болярите бивали велики (столични) и малки (провинциални).

34

Кипчак или Златната орда — татарско ханство, намирало се на Кримския полуостров и южна Украйна.

35

Ликостомо — генуезка колония (по-точно — укрепен остров) срещу делтата на р. Дунав.

36

Кафа — генуезка колония на мястото на днешна Феодосия (на Кримския полуостров).

37

Вражда — глоба.

38

Пергамент — специално обработена тънка кожа за писане.

39

Кафтан — къса (докъм средата на бедрото) мъжка горна дреха.

40

Кастрофилакс — началник на крепостта, на крепостната стража.

41

Всъщност забраната за влизане на галери в Созополското пристанище се е съдържала не в портуланите — днешните лоции, — а в изричен декрет от епохата на съвета на генуезките колонии в Черно море. Според изследванията на Владимир Павлов единственото българско пристанище, в което галерите можели да влизат спокойно и да намират сигурност при всички сезони и атмосферни условия, била Варна.

42

Шиурм (ст.тер.) — гребец в галера (срв. галоер).

43

Таран (ст.тер.) — старинно бойно пробойно средство; в корабоплаването — облечен с метал рог на носа на кораба, за пробиване корпуса на противниковия плавателен съд.

44

Неф (ст.тер.) — кораб, по-малък от дромона, обикновено за каботажни (т.е. крайбрежни) плавания; по предназначение бил лек търговски кораб, но можел да се съчетае и с известно въоръжение.

45

Тирас — р. Днестър.

46

Агатопол — днес гр. Ахтопол.

47

Кастрич — малка българска крепост на черноморския бряг, приблизително на днешната граница с Турция.

48

Дукс — управител на по-малък град (срв. кефалия и катепан).

49

Веригава — славянското име на Стара планина.

50

Скафида — Факийската река.

51

Думата е за сражението при реката Скафида в 1304 година, когато Светослав Тертер нанесъл пълно поражение на византийците. Благодарение на тази победа българите са си отвоювали обратно загубеното преди това южно крайбрежие — от Месемврия (Несебър) до Агатопол (Ахтопол) включително.

52

Фактория — търговско представителство; търговско поселище в отдалечен район; търговски пункт.

53

Номизма — (наричана още перпера) — византийска златна монета с тегло 4,48 грама. (Срв. литра и перпера.).

54

„Еклисиаст“ (или „Проповедник“) — една от най-поетичните и с дълбоко философско съдържание книга на Стария завет на Библията, приписвана на цар Соломон.

55

Меотида, Меотийско море — Азовско море.

56

Дромон (ст.тер.) — основен вид кораб във Византия с около 100 гребци; главно предназначение за пренасяне на товари, но можело да се приспособи и за военни нужди.

57

Хиос — остров на Егейско море.

58

Анхиало — Поморие.

59

Копсис — град и крепост край дн. Карлово.

60

Велизарий — най-великият пълководец на Византия (490–565 г.). Посветил се от млад на военното поприще, още на 23 години станал началник на важната гранична крепост Дара, а на 25 — магистър на армията. Прочул се в победоносни войни в Армения, Северна Африка, Италия и Персия, както и в потушаването на голямото въстание Ника.

61

Второ пришествие — в християнската религия така се нарича предреченото второ идване на Исус Христос на земята.

62

Според поверието свети Никола е покровител на моряците, рибарите и изобщо на хората, свързани с морето.

63

Пиргос — малко селище на мястото на дн. Бургас.

64

Месемврия — Несебър.

65

Атия — нос Атия, северно от Созопол.

66

А̀рхон — офицер.

67

Цънгар — обущар.

68

Панфила (ст.тер.) — византийски търговски или боен кораб, по-малък от дромон.

69

Любопитно, но почти същата картина е констатирал приблизително 600 години по-късно и Константин Иречек (Пътувания по България, С., Наука и изкуство, 1974, с. 826), посетил града в 1884 г. Той пише: „Созопол сега е забравен град и пристигането на чужд пътник прави там не малка сензация… Тук живее епископ, чиято епархия обаче се свършва близо пред градските врати. Държавни учреждения тук няма; кметът с пикет (Б.а. — на френски по-правилно пикѐ (piquet): малка група съответно обучени мъже — стражари, пожарникари или др. подобни — които стоят в казармените си помещения с готовност да бъдат призовани при случай.); румелийска жандармерия представлява в този кът правителствената власт.“.

70

Дукат — златна венецианска монета с висока стойност.

71

Народни названия съответно на растенията жълт кантарион (Hypericum perforatum), червена калинка (Viburnum opulus) и чер оман или зарасличе (Symphytum officinalis), които действително имат кръвоспиращо действие.

72

Хръсград — Разград.

73

Турма — военна част във византийската войска в състав 5000 души.

74

Бъдин (Бдин) — Видин.

75

Вестиарий — касиер.

76

Катепан — управител на голяма област, на хора (срв. хора).

77

Боруй — Стара Загора.

78

Хора — област (голяма административна единица). По времето на цар Иван Асен ІІ хорите са били десет.

79

Наименования на първата и последната буква от старобългарската азбука.

80

Хекатомба — жертвоприношение на сто животни в древна Гърция; преносно — унищожаване на голям брой хора.

81

Херкулесовите стълбове — Гибралтар.

82

Колхида — древна област на мястото на днешна Западна Грузия.

83

Намекът е свързан с една от най-популярните легенди на античността. Оборите на царя на Елида Авгий (от там популярния израз „Авгиеви обори“) не били чистени цели тридесет години. Героят Херакъл (Херкулес) бил задължен да ги почисти. Той се справил с тази наглед непосилна задача за един-единствен ден — отбил реката Алфей и прекарал водите й през тях.

84

Исторически вярно. През епохата връзките с Византия са се поддържали на високо ниво с пратеничества по суша, а обичайните съседски — нека да ги наречем със съвременната дума дипломатически — държавни отношения по правило и по традиция са преминавали през Месемврия (Несебър).

85

Дръстър — Силистра.

86

Линьо (ст.тер. от ит.) — кораб, по-малък от галерата.

87

Килия — генуезка колония на Дунава; според акад. Димитър Ангелов — на мястото на древния гр. Вичина (днес Мачин).

88

Пера — един от трите големи квартали на Цариград (Константинопол, Истанбул), през епохата колония на Генуа.

89

Тасос — остров в Егейско море.

90

Иберия — Пиринейския полуостров.

91

Станимака (Станимахос) — Асеновград.

92

Акциум — висок скалист нос на гръцкото крайбрежие, край който в 31 г. пр.Хр. флотата на Октавиан Август разгромила обединените флоти на Антоний и Клеопатра.

93

В 1235 г. били построени 25 бойни галери по поръчка на цар Иван Асен ІІ. Според видния френски учен Льобо (A. Lebeau. Histoire du Bas Empire. Paris, 1896, p. 366) с тези галери се поставило началото на българския военен флот. Нашият авторитетен историк Петър Коледаров („Българската средновековна държава и черноморския бряг“) смята, че вероятно тези първи галери са били изработени тук от български корабостроители със съдействието на византийски специалисти.

94

Галеотто (ст.тер.) — гребец на галера по италианската терминология; прен. — каторжник, престъпник.

95

Гребците на италианските галери от ХІV в. са били главно каторжници (любопитна подробност: на съвременния говорим италиански език „в галера“ („in galera“) означава „в затвора“, обикновено с доживотна присъда — така ярък е споменът от Средновековието), по-малко роби — маври или турци. Каторжниците са били денонощно приковани към седалките до греблата (по четирима души на едно гребло), докато робите — само нощем.

96

Оим(ин) (ст.тер.) — наемник на кораб (гребец или моряк).

97

Инеада — град и едноименен залив (днес със същото име) на турския черноморски бряг, непосредствено южно от границата с България.

98

Железна планина — Странджа (по Божидар Димитров).

99

Мидия — днес със същото име (според други изследователи „Къйъкьой“) на черноморския бряг на европейска Турция.

100

Перпера — виж номизма.

101

В 1298 г. корабите на Генуезката комуна удържат победа над венецианските при Курцола, с което Генуа придобива ролята на главна мррска сила на епохата.

102

За изясняване на играта на думи, която се съдържа в тази реплика, ще припомним на читателя, че на италиански „спарвиеро“ означава „ястреб“.

103

„Роза на ветровете“ — диаграма, изобразяваща главните (обикновено осем) ветрове със съответните имена (на съвременните също честота, интензивност и пр.). Акад. Иван Дуйчев („Извори за история на Черноморието“ в „Средновековна България и Черноморието“, сборник доклади, Варна, 1982, с. 15) установи, че в средновековна България са били използувани италианските имена на ветровете. Тъй като не намерихме „Роза на ветровете“ от ХІІІ в., тук използуваме една малко по-късна — от карта на Черно море, дело на прочутия италиански картограф Батиста Аньезе (Baptista Agnese) от 1542 г.

.

104

Аспра — дребна сребърна монета.

105

В италианския език и до днес съществуват три големи диалектни групи, които от своя страна се делят общо на около дванадесет наречия; за литературен италиански език е възприето Тосканското (Флорентинското) наречие. Разликата в диалектите е толкова голяма, че понякога представителите на отделните области, ако не владеят литературния език, не се разбират помежду си.

106

Гави — генуезка колония в Черно море с неустановено местоположение.

107

Изразът съдържа известно двусмислие. На италиански „галеотто“ („galeotto“) означава „гребец в галера“ и следователно „каторжник“ (срв. бел. на стр. 48), но същевременно и „негодник“, „мошеник“ и т.н.

108

Друнга — военна част във византийската войска в състав 200 души.

109

Самур (или самсар) — сибирско животно от рода на белките със скъпа и високо ценена кожа.

110

Логотет — висша длъжност, отговаряща на пръв министър или канцлер.

111

Азил — право на убежище по средновековното българско право. Институцията е всъщност много стара. Съществувала е още в римското законодателство като „азилно право“ („jus asili“) и преминала през византийския законодателен сборник Еклога, е била възприета като правна норма в българския закон „Законъ соудный людьмъ“ („Закон за съдене на хората“). Специално у нас целта на азилното право е била да се спират масовите унищожения на цели родове при кръвните отмъщения. Състояло се е в потърсване на убежище, закрила — обикновено от църква или манастир. Но практически онзи, получил азил, се е превръщал до края на живота си в клирик (ще рече — в отрок на манастира).

112

Според „Законъ соудный людьмъ“ наказанията — по реда на тежестта им — са: смърт; членовредители — напр. отрязване на ръка, на нос; опозоряващи — включително „бой до рани“ (известни са случаи на наказване до 140 удара!); глоба; конфискация, пълна или частична; изгнание.

113

Кочия — колесница.

114

Маврокастро — дн. гр. и пристанище Акерман, Украйна.

115

Апокриспарий — царски или императорски пратеник.

116

Цензор — висша длъжност в генуезките колонии, втора след консул.

117

Деспот — най-висша титла, по ранг веднага след царя. Обикновено се давала само на едно лице — близък роднина на царя или заслужил болярин — и едва след неговата смърт преминавала на друг.

118

Протоасикрит — началник на царската или императорската канцелария.

119

Протостратор — висш военачалник, но все пак след царя, който, като самодържец, бил главнокомандуващ.

120

Брокат — плътен копринен плат с втъкани златни и сребърни нишки.

121

Позорище — театър; представление; зрелище.

122

Дъбилин — Ямбол.

123

Карвуна — град на мястото на Балчик (според други становища — на Каварна).

124

Калиакра — крепост на едноименния нос.

125

Саваот — едно от прозвищата на Бога в християнската религия.

126

Исторически достоверно.

127

Протокелиот — царски адютант.

128

Задявката очевидно е във връзка с легендата за превземането на Йерихон, малоазийски град на двадесетина километра от Ерусалим. Според Библията той бил първият град, срещнат от евреите в тъй наречената Обетована земя. След като седем дни безуспешно обсаждали града, на осмия евреите надали такъв вик, че стените на крепостта се сринали. Оттук изразът: „Йерихонски вик“.

129

След неколковековно подчинение на маврите през ХІ в. коренното население на Испания подир дълго и славно воюване за свобода (тъй нар. „реконкиста“) се отърсват от робството и на мястото на мавританското Кордовско емирство и по-късно — Кордовски халифат се създават няколко независими кралства: Кастилия, Арагон и др. Едно от тях е Каталония с център Барселона.

130

Адрианопол — Одрин (Едирне).

131

Плъвдив — Пловдив.

132

Споменът за тези набези на каталаните е запазен по много особен начин. В Пловдивско и досега майките заплашват децата си с думите „Ще те дам на каталаните“, като почти никой не знае кои всъщност са тези страшни каталани.

133

Според обичая на епохата златните шпори били белег на присвоено рицарско звание. Получавали се от някой крал след извършване на особени подвизи — понякога проявено геройство в сражение, но най-често победа в двубой, турнир и пр.

134

Филип ІV Хубавия — френски крал (1285–1314).

135

През 1280 г. император Михаил VІІІ Палеолог изпратил една подир друга две силни армии срещу Ивайло под предводителството съответно на Мурин и Априн. И двете били унищожени до крак от войските на селския цар Ивайло.

136

Литра — мярка за злато, равна на 72 номизми (срв. номизма).

137

хъітрост воинствена (ст.тер.) — военно изкуство.

138

Тритон — в случая: морско, божество, получовек и полуриба.

139

Рудан (ст.тер., но се използува и днес) — ръчно съоръжение за вдигане на котва, за натягане въжетата и пр.; брашпил.

140

При потегляне на галерите знак за началното загребване се давал със свирене на специални рогове.

141

Ванти — въжетата, които поддържат мачтата.

142

На палубите на галерите е имало дървена пътека от кръмовата надстройка до носа. По нея са се движили напред и назад комитът и неговите (обикновено двама) помощници, които са подканяли гребците — най-често с удари на бичове.

143

Аполония (Понтика) — античното име на Созопол.

144

Тук се налага да запознаем читателя с малко по-старата топография на Созопол и неговите прибрежни острови — особено онзи, който е летувал в това прекрасно градче и смята, че го познава.

Сега край Созопол има три острова: наблизо и точно на запад е Свети Кирик, който вече е свързан с полуострова чрез висока и яка вълноломна стена; на около километър на север е Свети Иван, където е фарът; непосредствено вдясно от него е малкият и неприветлив Свети Петър. В миналото обаче между Свети Иван и северния бряг на полуострова е имало още две малки скалисти островчета и един риф, смъртна опасност за всеки мореплавател, чийто гребен е бил непосредствено под повърхността и се е виждал само при по-силно вълнение. В посока от Свети Иван към брега те са се наричали съответно остров Милос, остров Гатта и рифът Паликари.

В наше време Милос, Гатта и Паликари се намират на петнадесетина метра под повърхността, но потъването им е станало някъде в началото на нашия век, най-вероятно при голямото земетресение през 1913 г. В осемдесетте години на миналия век Иречек (цит. съч.) ги е виждал (не и скрития под водата риф) и пише за тях „две плоски каменисти островчета“. В първите години на нашия век френският консул Дегран ги е нанесъл и на окомерна скица, макар и с доста грешки при определяне на местоположението им. Точните места бяха установени от подводни археолого-геологически проучвания. На читателя с по-специални интереси бихме препоръчали статията на Б. Димитров, К. Порожанов и А. Орачев „Пристанищата на Аполония и на Месамбрия“ в „Тракийски паметници“, т. 3, С., Наука и изкуство, 1982, с. 438 и сл.

Позволихме си тази дълга обяснителна бележка, защото се боим, че без нея читателят — и главно читателят, който е бивал в Созопол — няма да повярва на описаното от нас в следващите страници.

145

Посейдон — при римляните Нептун — древногръцки бог на морето.

146

Велзевул — според някои древни източни вярвания — началник на злите духове.

147

Тана — главната черноморска колония на Генуа на мястото на гр. Азов при устието на р. Дон в Азовско море.

148

Трапезунд — гр. Трабзон на малоазиатския черноморски бряг на Турция.

149

Килиос — днес град със същото име (или Кильос) на черноморското крайбрежие на Турция, наблизо северно от Босфора.

150

Гончия — вестоносец.

151

Протоиракарий — царски или императорски соколар — почетна служба.

152

Сведенията за патриарх Йоан Век — автентични.

153

Мегатриарх (ст.тер.; до ХІІІ в. друнгарий на флота) — адмирал във византийския боен флот, императорски наместник във флота.

154

Хрисовул — важен царски документ, подпечатан със златен печат; царска грамота.

155

Галеацца (ст.тер.) — голяма галера (срв. галера).

156

Рубка — кабина на кораб със специално предназначение.

157

Мона Петра („Самотна скала“) — малък нос южно от Обзор.

158

Козяк — гр. Обзор, Бургаска област.

159

Дрейф — оставяне на плавателен съд неподвижно, но без спуснати котви и затова под влияние на вятъра и течението.

160

На старите кораби платната са се накатавали на реите и затова са се спущали, а не — както е сега — вдигали.

161

Балиста — бойна машина за изстрелване на камъни, на снопове копия или стрели и др. подобни; срв. катапулта.

162

Пясъчната плитчина срешу Поморие съществува и днес и е позната под името „Ставрова банка“.

163

Сходня — мостче за връзка на кораба с брега или между два кораба.

164

Побирчия — служител, който събира данъците и глобите.

165

Епиникия — победна песен в чест на някого.

166

Танаис — р. Дон.

167

Остров Свети Иван няма и никога не е имал пристанище в днешния смисъл на думата, но има четири леки рибарски пристана. Имената им — Свети Мина, Свети Иван, Дендри (Дръвче) и Аязматели (Осветен) — подсказват, че са съществували още в древни времена.

168

Бащинник — категория селянин в средновековна България в най-добро положение: икономически свободен, незакрепостен и подчинен направо на централната власт. (Срв. парик и отрок.).

169

Докато обикновеният боздуган представлявал метална топка със или без шипове, прикрепена на дървена дръжка, то на шотландския между топката (задължително с шипове) и дръжката имало къса желязна верига.

170

Хадес или Плутон — древногръцки бог на подземния свят.

171

„Божа майко“ (исп.).

172

Бомбицин — предшественик на съвременната хартия.

173

Урдовиза — град и пристанище на мястото на с. Китен, днес квартал на гр. Приморско, Бургаска област.

174

Катапулта — бойна машина за изстрелване на камъни и др.

175

Ратоначалник — началник на отделна бойна операция.

176

Автентично.

177

Енио — древногръцка богиня на войната, сестра на Марс.

178

Консул — най-висшият длъжностен пост в генуезките колонии; ръководител на дипломатическо или търговско представителство.

179

Арбалетите са имали твърде бърза стрелба — до 12 изстрела в минута — и значително по-голяма далекобойност от обикновените лъкове и стрели.

180

Днес със същото име.

181

Трубадур (от фр.) — странствуващ поет и певец, който обикновено възпявал любовта.

182

Валтер фон дер Фогелвайде (1170–1230) — прочут немски средновековен скитащ поет и изпълнител на любовните си поеми (минезенгер), който по непотвърдени данни е гостувал и в българския царски двор по времето на Иван Асен ІІ. Идол за жените, според преданието той имал 526 незаконни деца.

183

Питос — голям глинен съд с яйцевидно тяло и остро дъно, употребяван за запазване на зърнени храни, течности и пр.; в някои случаи служел и като погребален ковчег.

184

Бористен — река Днепър.

185

Констанция — Кюстенджа (Констанца) в Северна Добруджа.

186

Кастро — генуезка колония в Черно Море с неустановено местоположение.

187

Напомняме на читателя, че митическото същество грифон е било символ на Генуа, както например лъвът на Сан Марко — на Венеция.

188

Messere — в средновековния италиански език титулуване на благородна особа: господин — господине, господар — господарю.

189

Безсмислена по съдържание, но възприемана като груба ругатня на италиански език.

190

Типичен за случая италиански израз: „Promesso“, който в известен смисъл има значението и на „Заклевам се!“.

191

Гръцки огън се наричала самозапалителна смес, която се използувала като бойно средство практически през цялото средновековие. Точният й състав не е известен; акад. Димитър Ангелов изказва предположение, че в нея се съдържали сяра, селитра, смола, колофон или нефт и други съставки. Като оръжие е била използувана по два начина. Със специално направена или приспособена каменометна машина (балиста или катапулта) са били изстрелвани бъчвички или издълбани отвътре и напълвани с „гръцки огън“ каменни гюллета. При втория начин „течен огън“ е бил издухван от нарочни медни тръби, наричани сифони; също и устройството на сифоните не е известно на историческата наука. На любознателния читател препоръчваме научнопопулярната статия на Хр. Харитонов „Огненосни оръжия“ в бр. 10/87 на сп. „Космос“.

192

Галатос — Галата, днес квартал на Варна.

193

Свети Атанас — нос при гр. Бяла, Варненска област, днес със същото име.

194

Емона — нос и значително селище на мястото на едноименното село в Бургаска област и нос Емине.

195

Панаш — снопчето пера, обикновено разноцветни, прикрепено върху шлемовете на някои видове рицарски доспехи от епохата (фр.).

196

Началник на кораб (ст.тер.) — командир на кораб, капитан.

197

„Любовта побеждава всичко“ (лат.).

198

Лот — прост уред (обикновено оловна тежест с връв) за измерване на морската дълбочина.

199

На италиански думата „барон“ означава титлата барон, но се употребява още за измамник, хитрец, мошеник.

200

На италиански бароната (baronata) означава мошеничество.

201

Рекичката, която впрочем дава името и на целия залив, съществува и днес със същото име — р. Иракли. Сега е малка и незначителна, но допреди 30–40 години беше плавателна на неколкостотин метра от устието си и в нея влизаха гемии — главно за да товарят дървени въглища, които въглищарите приготвяха там, на брега.

202

Ескиваж — термин от фехтовката (също от бокса, борбата и пр.), който означава ловко избягване на удар.

203

Севаст — съдебен чиновник, служител в правораздаването.

204

Кок — корабен готвач.

205

Бак — носовата част на палубата.

206

Думата е за обръщането на пясъчния часовник, с който се е измервало времето на корабите. След всяко изтичане на пясъка часовникът е бивал обръщан, а изтеклото време — отбелязвано с удар на камбанка. От тази епоха е останало морското понятие склянка, което има две значения — пясъчен часовник и удар на камбанката, който отчита изтичането на половин час време.

207

„Браво! Да живее!…“ (ит.).

208

Фокмачта — предна мачта на ветроходен кораб.

209

Котвата четирирожка, която на лодки и изобщо на малки съдове се използува понякога и днес, е измислена от викингите през Х в. именно с тази цел — да се закачи с нея противниковият кораб и да се притегли за абордаж. Тези викингски четирирожки са били малки — за по-лесно и по-далечно изхвърляне към вражеския кораб. По-късно обаче формата е била възприета в корабоплаването и съответно котвите са станали далеч по-големи. Познати са екземпляри по 3–4 м.

210

Еол — древногръцки бог на ветровете и бурите.

211

Крен — наклоняване на плавателния съд по надлъжната му ос.

212

Халс — начин на плаване на кораб срещу вятъра.

213

Трап — корабна стълба.

214

Константинопол — Цариград (Истанбул).

215

Когато на път за Итака минавал с кораба си покрай острова на сирените, Одисей запушил с восък ушите на моряците си, а заповядал него самия да го вържат за мачтата. Така той чул обайващата песен на злите сирени, но не станал тяхна жертва.

216

„Троянската притча“ — заглавието, с което в България през Средновековието е била позната в преразказ „Илиадата“.

217

Клир — духовенство.

218

Тълмач — преводач.

219

Вития — сладкодумец, красноречив човек; витийство — красноречие.

220

Прониар — облагодетелствувано лице, което получавало от царя или императора земи под прония, т.е. право да се използуват земи и селяни, без да се придобива собственост върху тях, като срещу това поемал задължението при война да предостави на централната власт определен брой войници, облечени, въоръжени и хранени от самия прониар.

221

Казаното не е пресилено: „Ефросина, благочестивата царица на цар Светослав“, е спомената в тъй наречения „Синодик на цар Борил“ наред с другите „благоверни“, „праведни“ и „христолюбиви“ български владетели и владетелки — чест, която не е оказана на самия Светослав.

222

Геена — ад, пъкъл.

223

Понятия от църковната терминология: „низвергнат“ означава понижен в сан, а „афоресан“ — отлъчен от църквата.

224

Сидера — гръцкото име на Странджа (срв. Железна планина).

225

По българското черноморско крайбрежие има едно постоянно течение от север към юг — това е тъй нареченото „Дяволско течение“.

226

Технитар — занаятчия.

227

Игра на думи: на гръцки „Созопол“ означава „Град на спасението“.

228

Нос Колокита̀ носи същото име и днес; пясъчният бряг, за който става дума, е северният край на плажа на Каваците.

229

Знахар — лечител.

230

В българската средновековна войска копията — универеалното оръжие за воините от всички родове войски — били снабдени с малки цветни знаменца. Различните части носели знаменца в различен цвят, за да се разпознават по време на боя. На една карта на Черно море от атласа на Петрус Весконте от 1320 г., която се съхранява във Ватиканската библиотека (срв. Божидар Димитров. България в средновековната морска картография ХІV–ХVІІІ век, С., НИ, 1984, карта 4), над Варна, главното търговско и военно пристанище на България през епохата, е нарисувано бяло знаме с червен монограм. Тъй като това не е държавното знаме, следва да се предположи, че е личното знаме на цар Светослав Тертер. А че монограмите са били използувани извънредно често от царете ни през средновековието, срв. Атанас Попов. Монограми на българските царе (ХІІІ–ХІV в.), еп. „Археология“, 1980, с. 172 и сл. Тъй като Ат. Попов е публикувал само монограмите, открити при разкопките в Царевец, и от хрисовулите, а между тях не се намира Светославовият, не може да се направи сравнение с цитираната карта.

231

Съвсем невинно малко отклонение от истината: тъй като не успяхме да открием името на венецианския консул през епохата, тук посочваме Марко Леонардо, който е оглавявал венецианското консулство във Варна малко по-късно — през 1352 г.

232

Трик, хитрост, измама (ит.).

233

Фантастичен успех (ит.).

234

Севастократор — благородническа титла (по-нисша от деспот), обикновено давана на брата на царя.

235

Михаил ІХ Палеолог е бил женен за арменската принцеса Мария.

236

Ще рече — 12 метра.

237

Думата е за едно късо наметало за раменете, което се е пазело като изключителна реликва във Влахернската църква в Цариград, защото, според преданието, някога е принадлежало на Богородица.

238

Отлично.

239

Лоцман — лице, което познава добре плавателен път и превежда плавателен съд по него.

240

Сградите наистина са били превърнати в манастир. На остров Свети Иван в последните години се провеждат археологически разкопки, които очертават разположението на постройките на тази средновековна обител.

241

Бележка от 1989 година. Тази книга беше написана и предадена в издателството, когато археологическите разкопки на остров Свети Иван донесоха сензационна находка — силно фрагментирана огромна мраморна плоча (4х2 м); наистина не става дума за украса, а за мраморна олтарна маса, каквато няма и в най-големите болярски църкви в Несебър, Червен, Търново и София (Бояна). При подреждането на фрагментите се оказа, че в разрез с традицията и с църковните правила по цялата дължина на плочата са издялани (макар и с различно от обичайното подреждане) не друго, а… трите лъва от знамето на България…