Писма до Клаудия

Писмо 31.

Клаудия,

Не искам да тичам, нито да се спра на едно място. Искам да вървя.

Каква е разликата между тичането и вървенето?

Скоростта?

Не, сигурен съм, че не е това. Възможно е да вървим бързо и да тичаме бавно.

Не, не е това!

Преди малко бях на улицата… Тичах и вървях, бързо и бавно. И тогава разбрах: когато вървя, единият ми крак винаги е в контакт със земята. Винаги! Когато тичам, има един миг — съвсем кратък, — в който се намирам във въздуха, без въобще да докосвам земята.

Сега ми става ясно защо, когато тичам, съществува по-голям риск да падна.

Не искам да тичам, искам да вървя.

— Да вървиш? Накъде?

— Напред.

— Къде е „напред“?

— Не знам. Напред е там, където отивам аз.

— Как така? Нима „назад“ не съществува?

— Не. Днес не.