Пламък и лед

Седемнайсета глава

— Много бързо приключи интервюто — подхвърли Лукас и се втренчи в нея, сякаш й заповядваше: „Погледни ме, Гейлън!“.

Ала тя упорито отказваше да срещне погледа му, само промърмори:

— Вярно е. — Жадуваше да се нахвърли върху него, да му извика да престане с безкрайните си лъжи.

— Сигурно Джанет не е била много словоохотлива — предположи той. Питаше се дали да не я успокои, да й каже, че не е разочарован от неуспеха й.

Тя сякаш чу неизречените думи на човека, който умееше да печели женските сърца, и се загледа в реката, проблясваща иззад голите клони на дърветата.

— Напротив — заяви, без да го поглежда. — Изгаряше от желание да поговори с някого.

— Научи ли нещо полезно?

„О, да! Научих много, прекалено много!“ — помисли тя, но на глас каза само:

— Не. Джанет искаше да излее мъката си пред някого. Преди да загине, Кей споделила с нея, че има нов любовник.

„Нов любовник, Лукас, различен от предишния, който не е давал пет пари за чувствата й и я е залъгвал!“

Питаше се дали сега този зъл магьосник съжалява за безразличието си. Дали изпитва поне мъничко ревност, научавайки, че Кей е намерила човек, с когото да бъде щастлива.

Гейлън извърна очи от оловносивите води на ледената река и най-сетне го погледна. Лицето му, сякаш издялано от гранит, беше безизразно, очите му бяха като бурен океан, готов да погълне безразсъдния плувец, който е дръзнал да се гмурне сред вълните.

— Каза ли ти името му?

— Не го знае. Връзката на Кей е била обгърната с тайнственост. Джанет подозира, че приятелката й се е била обвързала с женен мъж или пък с друга жена. Била на седмото небе от щастие — каза Гейлън, но премълча онова, което си мислеше: „Най-сетне е била щастлива. Без теб!“.

— Не бива да изключваме вероятността любовникът й или съпругът на любовницата й да е убиецът, когото търсим — отбеляза Лукас.

— Да — съгласи се Гейлън. — Трябва да проследиш тази нишка.

— Така и ще направя. Има ли още нещо, което научи и искаш да споделиш с мен?

— Не — промърмори тя, макар да й се искаше да викне: „Онова, което научих за теб, никак няма да ти хареса!“.

„Излъга ме“ — мислеше си Лукас, докато слизаха по покритите със сняг стъпала и се отдалечаваха от реката. Мълчаливо изминаха три пресечки, сетне той заговори:

— Ще ти съобщя нещо, което може би ще те заинтересува. Докато ти разговаряше с госпожица Бел, се обадиха от полицията в Сан Диего. Марк има желязно алиби за две от нощите, когато бяха извършени убийствата. Между другото, той не знае за писмото ти до неговия началник, но и без това достатъчно е загазил. От отдел „Вътрешно разследване“ го държат под око заради многобройни оплаквания срещу него.

Навярно само преди час новината щеше да зарадва Гейлън, но сега дори не й направи впечатление. Очевидно Розалин Сейнт Джон бе права — понито, което бе научило само един номер, не можеше да възприеме едновременно две новини, едната, от които — съкрушителна.

Да, тя наистина не притежаваше широк емоционален диапазон, бе го разбрала още преди сърцето й да бъде разбито.

— Излиза, че Марк не е убиецът, когото търсим. Ще ме отстраниш ли от разследването?

— Само ако пожелаеш.

В гърдите й бушуваха противоречиви чувства. Не знаеше как да отговори.

Продължиха да крачат мълчаливо, докато в мрака проблеснаха дърветата пред „Зелената таверна“, украсени с аквамаринени лампички.

— Искаш ли да пийнем по чашка? — попита Лукас, когато наближиха красивата постройка, изградена предимно от стъкло.

Да вярва ли на ушите си, запита се Гейлън. Лукас, който твърдеше, че не близва алкохол, докато разследва заплетен случай, я кани да пийнат по чашка.

Спомни си и твърдението му, че когато няма спешна работа, пие прекалено много, за да се отдаде на мечтите си, да избяга от действителността.

Но дали бе казал истината, или отново бе излъгал?

„Какво ли ще преживея, ако се напия до забрава в компанията на Лукас Хънтър? — запита се тя. — Дали ще полетя на крилете на мечтите, ще избягам ли от действителността? Може би с него ще си въобразим, че сме влюбени, отбили се за по едно питие след един прекрасен ден, прекаран във вълшебна страна.“

— Не — отвърна с усилие. — Нямам настроение. Ще се прибера сама. В безопасност съм — улиците гъмжат от минувачи.

Лукас долови отчаяното й желание да остане сама и за малко не се съгласи. Защото тя се стремеше да избяга… от него.

А неговото желание беше не да я направи своя пленница, а да я закриля. Стисна зъби, овладя се и промърмори:

— Аз също не съм в настроение за бляскави заведения. Да се приберем у дома.

У дома!

Думите пронизаха сърцето й.

Лукас взе палтото й, за да го окачи в дрешника, и й подаде плика от „Офелия“.

— Купих онова, което би избрал убиецът… — Гласът му стана хриплив — явно се чувстваше неловко. — Нещата не са нито по моя, нито по твоя вкус, Гейлън.

— Много си съобразителен. Браво.

Не изглеждаше възхитена и удивена, както когато й обясняваше как работят свръхмодерните бели и лилави телефони. Говореше така, сякаш се чувстваше задължена да отдаде заслуженото на безпощадния ловец, който дотолкова е проучил психологическия портрет на убиеца, че познава вкуса му и по отношение на еротичното бельо.

— Обясних ти защо е необходимо да напазаруваме от „Офелия“.

Гейлън впери поглед в измачкания хартиен плик и иронично подхвърли:

— Да, обясни ми. За да бъде всичко възможно най-правдоподобно, за да не ми се налага да лъжа. Намирам съвета ти за уместен.

— Тогава ще споделиш ли с мен какво още ти каза Джанет?

Без да отмества поглед от букета полски цветя, гравиран на плика, Гейлън отвърна:

— По-скоро ти трябва да споделиш нещо — истината за взаимоотношенията ти с Кей. „И с Марша, Моника и Брин“ — добави мислено.

— Казах ти самата истина! В продължение на няколко години с Кей работихме заедно по няколко случая. От нашето сътрудничество спечели съдебната система — повече престъпници попаднаха зад решетките.

Гейлън вдигна поглед и срещна очите му от оловносив лед.

— Версията на Джанет бе по-различна — каза тихо.

— Съществува само една версия, Гейлън. Но искам да чуя и нейната.

— Тя твърди, че с Кей сте били любовници.

— Не е вярно.

— И че си й предложил брак.

Той въздъхна тежко:

— Не съм.

— Непрекъснато си повтарял на Кей колко я обичаш…

— Това не е вярно! — прекъсна я той. Погледът му бе като на човек, чиято съвест е чиста. — Повтарям, че съм ти казал истината. Премълчах само една подробност, която Кей ме помоли да забравя. Миналата Нова година тя ми позвъни и обяви, че проявява интерес към мен.

„Проявява интерес!“ Дали това е евфемизъм за „изпитва похот“, или за „изпитва любов“, който изисканият джентълмен използва, за да защити репутацията на вече мъртвата дама? Възможно ли е изпеченият лъжец да казва истината, или това е поредната му лъжа?

— А ти какво й отговори?

— Че съм поласкан, но вече съм обвързан с друга жена. Което — призна Лукас Хънтър — беше лъжа.

— Признаваш си лъжа? Защо?

— Защо я излъгах ли? Защото лъжата изглеждаше по-приемлива и дори по-правдоподобна от истината.

— А каква е била истината?

— Че от известно време бях ограничил сексуалните си връзки. Излизах с жени само когато не работех по случай, и то само като бях извън града.

„Ама че нахалство! — мислено викна Гейлън. — За толкова наивна ли ме смята? Наистина ли си въобразява, че девственицата от Канзас, която не знае почти нищо за секса, ще му повярва, че е способен на въздържание?“

— Не ме лъжи, Лукас — промълви. — Моля те. Прекалено унизително е и за двама ни.

— Не лъжа.

— Твърдиш, че имаш епизодични връзки с жени, така ли?

Искаше й се да добави: „И то само когато си далеч от Манхатън. Изчукваш по някоя между две питиета, а?“.

— Да… и така може да се каже.

— Но… — Тя отново прехапа език, за да не възкликне: „Това е толкова самотно, толкова… празно съществуване!“

— Не става въпрос за любов, а за секс, Гейлън. Секс с жени, които никога повече няма да видя.

Тя си представи как аристократичният плейбой пътува със самолет чак до Франция, за да се срещне с жени, освободени и богати като него… и да прави секс с тях. Само секс — без емоционално обвързване, без опасност да бъде нарушено уединението му и сърцето му да бъде разбито. Може би щеше да му повярва, но внезапно си припомни нещо, което й бе казал.

— Вчера спомена, че години наред не си си позволявал почивка между два случая — подхвърли.

— Така е.

— Години наред, така ли?

— Да — промълви той. — От години не съм имал жена.

Гейлън отново сведе поглед към хартиения плик, който машинално бе намачкала.

— Как Кей прие… лъжата ти? — попита.

— Повярва ми. Засмя се и помоли да забравя, че се е обаждала. Добави, че го е сторила под влияние на скуката и прекалено голямо количество уиски. Изпълних желанието й и с никого не споделих за този разговор. Едва сега разкривам тайната.

— Виждали ли сте се след това?

— Разбира се — бяхме колеги. Но и двамата се преструвахме, че разговорът навръх Нова година не е бил проведен.

Невероятните му твърдения й подсказваха, че версията, която Кей е разказала на Джанет, е невярна, че е плод на въображението на блестящата прокурорка.

Възможно ли е умната светска дама да е била изпаднала в толкова дълбока заблуда? Възможно ли е да е била безнадеждно влюбена? Изглеждаше почти невероятно. Но Гейлън Чандлър вече знаеше нещо, което й причиняваше неописуема болка — че една жена може да се влюби до полуда в сивоокия вълшебник, особено ако прилича на върлинесто плашило, ако е претърпяла пълен провал на професионалното поприще и ако самотното й сърце е било запленено от обещанията, които е открила в блестящите сиви очи. Обещания за нежност и страст.

Но всичко е било илюзия, самозаблуда.

Дори и в този момент тя бе готова да се отдаде на самозаблудата.

„О, Лукас, какво искаш от мен?“ — изплака сърцето й.

— Много е важно да ми вярваш, Гейлън.

„От все сърце го желая!“ — помисли си тя. Може би й беше казал истината за отношенията си с Кей. Но за нищо на света не би повярвала, че този страстен мъж от години не е правил секс.

— Помисли още малко и едва тогава ми отговори — промълви той.

„Не ми трябва време за размисъл. Вярвам ти. Вярвам ти!“

— Добре — прошепна Гейлън и вдигна хартиения плик:

— Ще го отнеса в моята стая и ще…

— Ще вземеш горещ душ. Познах ли? А после ще си легнеш, за да наваксаш липсата на сън миналата нощ.

Не беше мигнала от три след полунощ, когато се бе обадил убиецът. След разговора с него Гейлън отново си легна, както Лукас настояваше, но не можа да заспи. Сетне цяла сутрин чете материалите по убийствата. Същевременно обмисляше какво да включи в едночасовия материал, който щеше да се излъчи в сряда вечер.

По обед заедно с Лукас разговаряха по телефона с Вивека, за да я осведомят за искането на Казанова за извънредно предаване. Тя възторжено прие идеята и веднага направи няколко предложения, повечето от които Лукас отхвърли. Сетне Гейлън отдели половин час за разресване на косите на куклите, след което грижливо опакова с тънка хартия малките красавици. С нетърпение бе очаквала следобедната разходка в Страната на чудесата, която завърши така катастрофално за нея.

— Уморена съм — промълви.

— Приятни сънища, Гейлън.

Тя кимна, прекоси мраморното фоайе и стъпи върху белия мокет — тази снежна пътека, която щеше да я отведе до илюзорната пролет, настъпила в спалнята, боядисана в пастелни тонове.

Пътешествието през студеното снежно поле й се видя безкрайно, защото й липсваха окуражителните погледи на куклите върху канапето и приказната атмосфера.

Беше почти стигнала до вратата, когато Лукас заговори:

— Гейлън!

Мъката, долавяща се в гласа му, я накара да се вцепени като ударена от гръм. Едва успя да се обърне и срещна погледа му, в който прочете жестоко страдание.

— Какво? — прошепна.

— Никога не съм бил влюбен.

Тя за малко не се поддаде на импулса да се втурне към него, сякаш беше кораб, който с голяма скорост се носи към айсберг.

Лукас Хънтър не помръдваше, ала погледът му издаваше, че спокойствието му е измамно.

Историците твърдят, че същото измамно спокойствие е обрекло на гибел „Титаник“. Ако океанът не е бил толкова спокоен, ако е имало вълни, капитанът може би е щял да види как те се разбиват в айсберга, щял е да съзре опасността, преди да е станало прекалено късно.

— Аз също — промълви тя, съзирайки опасността въпреки привидното му спокойствие. Обърна се и побягна, макар да знаеше, че вече е прекалено късно, за да се спаси. Мълвеше „аз също, аз също“, а сърцето й сякаш й пригласяше: „Досега! Докато ти се появи в живота ми!“.