По-кротко лейди! - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора User (ч. 2)

— Убеден съм, че нито за миг не си се замислила как ще изглежда отстрани. Зная колко ти е приятна компанията на Франческа, но тя е свързана с телевизията, драга моя, което не говори особено ласкателно за нейната порядъчност и благоприличие. А като бъдеща херцогиня Бедингтън, просто си длъжна да мислиш за подобни неща.

Ема уви още по-стегнато кабела на телефона около пръстите си.

— О, сигурна съм, че няма да е проблем. Разполагам с две седмици, за да довърша проучването си, и се нуждая от надежден човек. Господин Травълър познава отлично района.

— Скъпа, работата не е в това. Веднага щом се върнеш, ще обявим нашия годеж и не е редно да прекарваш толкова много време с друг мъж, дори той само да те придружава.

Нямаше да обявят годежа си, но херцогът още не го знаеше. Както не знаеше, че тя е готова на всичко, за да защити „Сейнт Гъртруд” от изнудването му.

— Не забравяйте, че аз съм в Тексас, ваша светлост. Едва ли някой познат от вашия кръг ще узнае.

— А ти забравяш, че аз имам делови интереси из целия свят. Всъщност се налага да пътувам до Ню Йорк точно когато ти ще бъдеш на път за дома. Надявах се да се срещнем в Лондон веднага щом се върнеш, но се боя, че ще трябва да го отложим. Ако трябва да съм откровен, скъпа моя, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че е по-добре незабавно да се върнеш. Това пътуване не ми се нравеше още от самото начало.

— Оценявам загрижеността ви, но се боя, че това е невъзможно. Зная, че не желаете да продължа да бъда директорка на училището, след като обявим годежа си.

— Напълно вярно. Би било изключително неуместно.

Само в седемнайсет век, ужасни човече!

— В такъв случай разбирате защо се налага да остана. Обещах на редакторите на „Ню Хисториан”, че ще завърша статията си и ще им я предам до първи май. Не се съмнявам, че ще се съгласите, че не мога да престъпя думата си. – Тя замълча за по-драматичен ефект. – Само си помислете как би изглеждало, ако бъдещата херцогиня Бедингтън не изпълнява обещанията си.

Разбра, че е улучила право в целта, когато чу капризните нотки в гласа му.

— И все пак не ми се нрави да те придружава мъж с толкова скандална репутация. Осъзнавам, че звуча като прекалено грижлив съпруг, скъпа моя, но не бих могъл да си го простя, ако дори и най-лека сянка на скандал опетни името ти.

— Това няма да се случи, ваша светлост – най-нагло излъга тя и присви очи. Ако всичко се развиеше по план, щеше да избухне огромен скандал, който веднъж завинаги да сложи край на годежните попълзновения на херцог Бедингтън и в същото време „Сейнт Гъртруд” щеше да остане безопасно, удобно пристанище за момичетата от следващото поколение.

Когато най-сетне затвори телефона, Ема цялата трепереше. Не можеше да си намери място и скочи от леглото. Да се разправя с двама непоносими мъже за по-малко от двайсет и четири часа, беше много по-лошо, отколкото с цяла класна стая непослушни ученички. Поне допреди няколко месеца не бе принудена да работи с Хю. До самата си смърт вдовстващата херцогиня бе единствената връзка на Ема със семейството, макар че репутацията на Хю бе известна от години заради постоянните публикации, възвеличаващи таланта му да печели огромни суми, инвестирайки в разработването на нови технологии за режещи инструменти. Но въпреки блестящия му талант на финансист и предпочитанията му към модерните технологии, херцогът беше старомоден аристократ, закостенял до мозъка на костите си. Толкова се гордееше със знатното си потекло, че съхраняването на безупречната репутация на рода му бе за него по-важно дори от печеленето на пари.

От двата си брака имаше само две дъщери и също като Хенри VIII беше обсебен от желанието да има наследник. Ужасяваше се, че ако не му се роди син, древната му титла ще се наследи от дългокосия му племенник, който свиреше на барабани в една рок група. Разбира се, подобна перспектива за негова светлост бе съвършено немислима и само месеци след смъртта на втората си съпруга той бе наредил на подчинените си да търсят следващата херцогиня. Първото и задължително условие беше тя да е с благороден произход. И с безупречна репутация, без сянка от скандал. Никакви фатални красавици като Сара Фъргюсън, бившата снаха на Елизабет II, способни да опетнят името му. Освен това херцогът предпочиташе девственица.

Можеше да си представи реакцията на персонала му на подобно изискване. По-късно Ема бе узнала, че единствената кандидатка, покриваща критериите му, е била едва на тринайсет.

Блестящата идея да препоръча Ема за овакантения пост на херцогиня бе хрумнала на сестрата на Хю и тя бе предложила на брат си да я представлява на ежегодния празник на „Сейнт Гъртруд”. Докато Ема му поднасяше чай в кабинета си през онзи първи следобед, той я бе смъмрил, задето бе отговорила на телефонното обаждане на развълнуван родител, прекъснал разговора им, и бе огледал неодобрително лъскавото й колие от мъниста, изработено и подарено й от една нейна седемгодишна възпитаничка. Ема едва го изтърпя.

Той се появи на следващата седмица и на по-следващата. Тя си измисляше извинения, за да го отбягва, ала един следобед херцогът я свари неочаквано в кабинета й и с присъщото си високомерие я осведоми, че според него от нея ще се получи доста приемлива съпруга. Годежът им щял да бъде обявен веднага след като Ема се оттегли от заемания пост на директорка на училището.

Младата жена бе потресена до дъното на душата си. Едва устоя на изкушението да провери в календара върху бюрото й дали по някаква странна игра на съдбата не се е пренесла в епохата на Регентството.

— Ваша светлост, аз нямам никакво намерение да се омъжвам за вас. Ние едва се познаваме. Цялата идея е абсурдна.

Прямотата й се оказа съдбовна грешка. Той присви очи, изду гърди и най-безцеремонно отсече, че всичко е решено.

— Изобщо не е решено! – ужаси се Ема.

— Ти си титулувана девственица, на подходяща възраст, с неопетнена репутация и непретенциозна външност – обяви той. – Няма какво повече да се обсъжда.

Заболя я, като чу не особено ласкателното описание за себе си, и Ема допусна фаталната грешка да избухне.

— Не съм девствена! Спала съм с повече от десет мъже. Моряци, шофьори на камиони, а миналата седмица и с училищния пазач!

— Не се дръж детински. Зная, че никога не си имала сериозна връзка с мъж. Дори и да си изгубила девствеността си, това се е случило толкова отдавна, че няма значение. – И със снизходително-пренебрежително изражение той се насочи към вратата на кабинета. – Спорът ни приключи, Ема. Ако не си достатъчно умна и проницателна, за да оцениш честта, която ти оказвам, определено не си достойна да заемаш длъжността на директорка на „Сейнт Гъртруд” и ще бъдеш уволнена.

Заплахата му я слиса до такава степен, че изминаха няколко минути, преди да се окопити.

— В такъв случай каква е разликата? Ако се омъжа за вас, така или иначе, ще изгубя поста си.

Вратата се затръшна и познатата стая се завъртя около нея. Заплахата му я прободе право в сърцето. Сломената жена се свлече на стола, опитвайки се да осъзнае това жестоко и абсурдно посегателство върху добре подредения й живот.

Когато на следващия ден се обади сестрата на Хю, за да уточнят датата на годежа, Ема й заяви, че няма да има сватба.

Измина една седмица, а от Хю нямаше ни вест, ни кост. Ема почти беше успяла да забрави за злополучния инцидент, когато на територията на училището се появиха група геодезисти. С разтуптяно сърце тя изтича да ги разпита и те я осведомиха, че изпълняват заповед на херцог Бедингтън.

Той се обади при първото позвъняване и Ема заподозря, че е дежурил до телефона.

— Ваша светлост, веднага ми обяснете какво става! Защо сте изпратили геодезисти в „Сейнт Гъртруд”?

— Не ти ли казах? Сигурно се е изплъзнало от ума ми. Възнамерявам да продам имота на строителен предприемач. – Бедингтън замълча многозначително, давайки й възможност напълно да осъзнае думите му. – Той ще разруши сградата и ще построи няколко много скъпи къщи.

Отне й само миг да разбере, че е предмет на най-безочливо изнудване. Училището бе единственият дом, който някога бе имала, но не ставаше дума само за емоционалната й привързаност. Въпреки протестите на майката на Хю, тя бе уредила да се приемат в училището няколко умни и надарени стипендиантки. Какво щеше да стане с тях, когато ги изпратят в обикновени училища с много по-ниско ниво на образование, отколкото в „Сейнт Гъртруд”? Спомняше си треперещия глас, с който бе попитала:

— Ако се омъжа за вас, какво ще стане с училището?

— Е, скъпа моя, едва ли бих могъл да продам едно място, толкова скъпо за херцогинята на Бедингтън, нали?

Точно в този момент Ема реши, че той не е с всичкия си.

След две безсънни нощи младата жена измисли своя спасителен план. На следващия ден го посети в кабинета му.

— Съжалявам, че бях толкова неотстъпчива, ваша светлост. Но бях шокирана. Разбира се, ще съм повече от щастлива да приема предложението ви… в случай че вече не сте размислили и все още сте готов да се ожените за жена, много под вашето ниво. – Тя зачака с надежда.

— Размислил? Разбира се, че не.

Едва успявайки да прикрие отчаянието си, Ема му заяви, че годежът може да бъде обявен веднага, след като тя изпълни професионалните си задължения, включващи пътуване до Щатите по време на пролетната ваканция, за да може да довърши проучванията си за статията, която пишеше за „Ню Хисториан”.

Казаното за статията бе истина, но тя премълча, че са й нужни само няколко дни, за да довърши проучванията си. Останалото време възнамеряваше да използва за нещо много по-важно.

Да изгуби доброто си име.

Планът й криеше доста опасности, но нищо по-добро не й хрумна. Трябваше да разтревожи и изплаши Бедингтън дотолкова, че да оттегли предложението си, но в същото време той да не заподозре, че тя ловко го манипулира. В противен случай херцогът бе достатъчно отмъстителен, за да разруши училището като наказание за вероломството й.

За съжаление, Ема не можа да измисли план, който да й позволи да остане в „Сейнт Гъртруд”. Беше немислимо Хю Холройд да позволи на жена с опетнена репутация да остане в училището, но тя щеше да си намери работа някъде другаде. Всички в „Сейнт Гъртруд” се бяха грижили за нея, когато Ема бе едно малко беззащитно момиченце, и сега бе неин ред да стори същото.

Когато слезе във фоайето на хотела, Ема видя, че непознатия мъж с твърд поглед и строго стиснати устни, който я бе докарал предишната вечер в хотела, бе изчезнал и дружелюбният безделник бе заел мястото му. Но този път не можеше да я заблуди.

За миг младата жена забрави какъв измамник бе той и си позволи да се наслади на красивата гледка. Беше зарязал стетсъна и вълните на гъстата му черна коса блестяха на слънчевите лъчи, танцуващи във фоайето. Носеше избеляла тениска с логото на Тексаския университет, светлокафяви шорти и износени кафяви боти, от чийто горен ръб се подаваха един-два сантиметра снежнобели чорапи.

Разсъдъкът й се завърна скорострелно, когато ъгълчето на устата му се изви присмехулно.

— Добро утро, лейди Ема. Радвам се да видя, че не сте забравили чадъра. Сигурно по някое време на годината ще завали.

Тя сведе поглед към пъстроцветния си чадър, сякаш недоумяваше как се е озовал в ръката й, сетне го дари с жизнерадостна усмивка и с подчертан жест насочи края му към вратата.

— Тогава да тръгваме.

Изпита леко злорадство, като видя как се присвиха очите му.

— Първо закуската. После работата.

— Аз вече закусих.

Той я огледа лениво от глава до пети с неустоимите си теменужени очи.

— Само не ми казвайте, лейди Ема, че сте забравили кой ви плаща – изрече с подчертано провлачен тон, явно решил да я сложи на мястото й.

Трябваше да го очаква.

— Смятам тази сутрин да похапна палачинки с боровинки. – Пръстите му се обвиха около ръката й над лакътя. – А вие?

Ема се зачуди дали да не го уведоми за приятния си разговор с Франческа преди по-малко от половин час и да вметне между другото, че във всеки момент може да позвъни на скъпата си приятелка, но се разколеба. Може би щеше да е по-разумно да запази тежката артилерия за по-големи битки. Пък и нямаше значение дали тази сутрин ще закуси два пъти.

Докато се настаняваха в сепарето в кафенето, тя се замисли за лудостта, която едва не бе извършила вчера с този мъж, питайки се дали часовата разлика не бе замъглила здравия й разум. Какво се надяваше да постигне, скачайки в леглото с Кени Травълър по-малко от дванайсет часа след пристигането си в тази страна? Ако възнамеряваше да преспи с някого, първо трябваше да се увери, че копоите на Хю са на своя пост. Подобни импулсивни действия не й бяха присъщи и това я обезпокои.

— За мен само чай – каза тя на сервитьорката, дошла да вземе поръчката им.

— Отличен избор – засия одобрително Кени насреща й. – Но добавете палачинки с боровинки и резен бекон. За мен същото, но забравете за чая и наблегнете на кафето.

Той съзнателно я провокираше, но Ема само се усмихна невъзмутимо.

— Ако обичате, заменете палачинките с препечени филийки, а бекона с купичка с ягоди.

Изтормозената сервитьорка му наля кафе и побърза да се отдалечи, преди някой от двамата да внесе още усложнения в поръчката.

Чакаше ги доста работа и на Ема й бе писнало от глупостите му. Позволи си само един миг, за да се полюбува на свежите цветя край вратата, преди да мине на въпроса.

— Намери ли студио за татуировки?

— Никакви татуировки. Цялата идея е абсурдна.

— Ще си направя татуировка. И то още днес. Това не подлежи на обсъждане.

Тя се съмняваше, че една татуировка ще се окаже достатъчна, за да развали годежа, но може би щеше да накара Хю да се усъмни в правилността на избора си. Огледа кафенето, питайки се дали някой от мъжете наоколо, скрили лица зад вестниците си, е нает да я следи. Никой не й се стори подозрителен, но нито за миг не бе повярвала, че Хю ще я остави без контрол през тези две седмици. Фактът, че толкова лесно я бе открил тази сутрин, недвусмислено го доказваше.

— Как една уважавана директорка ще се появи пред малките си ученички, издокарана с татуировка? – поинтересува се Кени.

Ема никога нямаше да се появи пред малките си ученички, но нямаше намерение да му го казва.

— Това ще им помогне да ме почувстват по-близка.

— Ако това е целта ти, защо не си направиш пиърсинг на езика? Или не си боядисаш косата в пурпурно?

Ема бе обмисляла идеята за пиърсинг, но се страхуваше от инфекция, а боядисването на косата й в някоя ярка окраска щеше да е прекалено очевидно. Една малка татуировка беше всичко, което можеше да си позволи. Хю трябваше да повярва, че се е излъгал в нея, а не да я заподозре в подмолни и съзнателни манипулации, иначе щеше да изравни „Сейнт Гъртруд” със земята. Сервитьорката се появи с нейния чай, после изчезна.

— И на кое място възнамеряваш да си направиш татуировката?

— Върху ръката, над лакътя. – След като всичко свърши, ще й се наложи до края на живота си да ходи с дълги ръкави.

— Дамите не си правят татуировки върху горната част на ръцете. Предпочитат глезена, отзад на рамото или, ако наистина искат да бъдат дискретни – и тъкмо това бих препоръчал в твоя случай, ако възнамерявах да ти дам съвет, което не правя – върху гърдите.

Чашата застина на половината път към устните й. Само една-единствена дума бе достатъчна, за да се възкреси усещането за коприната, плъзгаща се по кожата й, топлината на устата му, за устните му, смучещи зърното й.

Той, разбира се, отлично знаеше как й въздействат думите му.

— Нима? – Тя се насили да раздвижи ръката си, поднесе чашата към устата си, отпи малка глътка и я остави върху масата. – Е, сигурна съм, че ти знаеш всичко по въпроса.

— Още си бясна заради снощи, нали?

— По – скоро обидена, господин Травълър. Директорките на училища никога не беснеят.

Кени се подсмихна, сетне я изгледа с момчешка настойчивост.

— Ще попълниш ли празнотите в разсъжденията ми? Доколкото разбирам, ти си една много мила неомъжена дама, на която й се иска да разнообрази малко сексуалния си живот. Напълно естествено. Ала у дома, в Англия, трябва да се грижиш за репутацията си, затова със сигурност там не можеш да си позволиш рисковани експерименти. Но във великия и необятен щат Тексас никой няма да обърне внимание на подобни волности. Ето какво ми се ще да разбера: каква разлика има дали съм професионален жиголо, или професионален голфър? Разполагам с необходимото оборудване и с радост ще ти позволя да се възползваш от него.

— Много великодушно от твоя страна, че ми предлагаш да се възползвам от играчките ти, но истината е, че… не бих ти позволила отново да ме докоснеш, дори да беше последният мъж на тази земя.

В мига, в който изрече думите, в главата й пронизително завиха тревожни сирени. Този мързелив глупак, който изобщо не беше глупак, печелеше насъщния си, състезавайки се с ловки и находчиви противници, и освен ако не се бе заблудила, Ема видя очите му да проблясват оживено. Явно бе приел думите й като предизвикателство и бе готов да откликне.

— Е, както се казва, ще поживеем и ще видим, нали, лейди Ема?

За късмет, в този момент се появи сервитьорката с поръчката им. Ема изяде почти всички ягоди, но с мъка преглътна няколко хапки от препечената филийка. Кени омете палачинките до троха, сетне грабна остатъка от филийката й.

— Това не е хигиенично – изтъкна тя.

— Миналата нощ вече си обменихме достатъчно микроби, така че не се тревожа особено за това.

Нямаше да му позволи да я накара се почувства неудобно, припомняйки й онези бавни, страстни целувки.

— Истинско чудо е, че не си надебелял при количествата храна, които поглъщаш.

— Всеки ден изгарям безброй калории.

— И какво по-точно правиш?

— Мързелуването е тежка работа.

Ема прикри неволната си усмивка и тутакси се притесни. Не биваше да се отплесва и да се поддава толкова лесно на измамния му чар.

— Ако не желаеш да ми помогнеш да намеря студио за татуировки, ще потърся в телефонния указател. А междувременно смятам да пообиколя магазините.

— Мислех, че това твое пътуване е с изследователска цел. – Той даде знак на сервитьорката да му донесе сметката.

— Такова е, но проучването няма да заеме цялото ми време. Този следобед планирам да прекарам няколко часа в сградата на Историческото общество на Далас. Уговорила съм се да прегледам някои от документите им. Освен това имам малко работа в Остин, в университетската библиотека, както и в Сан Антонио.

— Разкажи ми нещо повече за тази дама, чийто живот изследваш.

— Лейди Сара Торнтън? Пиша статия за нея за списанието „Ню Хисториан”. Въпреки че вече не преподавам история, продължавам с научните си изследвания. Лейди Сара е била необикновена жена, аристократка, но доста независима за своето време и невероятно любознателна. Пътешествала е из тези места през 1872 година.

— И е пътувала сама, нали? – отбеляза Кени многозначително.

— Лейди Сара е била много по-смела от мен. Пътеписите й са изключително интересни, защото е видяла Тексас не само с очите на жена, но и на чужденка. Била е в Далас в същия ден, когато на гарата в Хюстън е пристигнал първият влак. Описанието й на празника, устроен по този повод, и барбекюто с бизонско месо е удивително живописно.

Той хвърли няколко банкноти на масата и стана.

— Струва ми се много странно, че една дама от деветнайсети век е притежавала достатъчно храброст и авантюристичен дух, за да пътешества сама из Тексас, а една съвременна и независима жена като теб се страхува.

— На лейди Сара не й се е налагало да си има работа с автомобили – изтъкна Ема, докато го следваше.

„Освен това лейди Сара не е била принудена да хвърля в смут някакъв херцог, пътувайки открито в компанията на привлекателен мъж.”

Когато отново се озоваха във фоайето, Ема му подаде два долара.

— Това е за чая. Ти ме застави да поръчам останалото, така че сам си го плащаш.

— Задръж си парите.

— Не е нужно да се вкисваш толкова. – Тя пъхна банкнотите в чантата си и за да го подразни, посочи с чадъра си към вратата. – Оттук.

Кени го грабна от ръката й и го хвърли към портиера.

— Ако обичате, ще го изгорите ли вместо мен?

— Моля ви, отнесете го в стаята ми – намеси се Ема. – Госпожица Уелс-Финч. Номер 82О.

И с бодра крачка се запъти към паркинга, когато изведнъж осъзна, че кавалерът й не е с нея, а тя нямаше ни най-малка представа къде е паркирал колата си.

Огледа се през рамо и го видя да се движи под козирката на входа със скоростта на охлюв, погълнал солидна доза приспивателно. Ема потропа нетърпеливо с носа на сандала си.

Кени се поздрави с двама бизнесмени, сетне се спря да се полюбува на мозайката на стената.

Младата жена въздъхна и се огледа за колата му. Дори не се изненада, когато я забеляза на забранено за паркиране място. Изчака го търпеливо да приближи.

Най-сетне той отключи вратата.

— Сигурна ли си, че искаш днес да пазаруваш? – попита веднага щом тя влезе и пристегна предпазния колан.

— Да. В някои модни, но не много скъпи магазини.

— В такъв случай нямаш късмет, защото и понятие си нямам от пазаруване. Просто си купи каквото ти хареса и ми изпрати сметката. – Той зави обратно към магистралата.

— И дума да не става!

— И как така изведнъж стана толкова чувствителна? Вчера най-безочливо ме изнуди да ти плащам по сто долара на ден, за да си държиш устата затворена.

— Двеста долара на ден – уточни тя. – И това са пари, измъкнати с шантаж, така че има голяма разлика, нали? – ехидно се подсмихна Ема и го изгледа самодоволно.

Погледът му се плъзна по днешния й тоалет: къса джинсова пола в жизнерадостна оранжева разцветка и кремаво горнище, пъхнато в колана. Върху горнището отпред бяха щамповани китна градина и две пойни птички.

— Хубава блузка.

— Благодаря. Подариха ми я петокласничките за края на срока.

Докато се носеха по шосето, младата жена най-после имаше възможност да се полюбува на красотата на щата, който познаваше единствено от историческите книги. Крайпътните супермаркети, рекламните билбордове и ресторантите за бързо хранене не представляваха особен интерес за нея, но ширналите се пред нея простори направо отнеха дъха й. Не можеше да си представи нещо толкова различно от Лоуър Тилби или остарелите сгради на „Сейнт Гъртруд” от червени тухли, поизбелели от годините, безупречно поддържаните морави и старите дървета. Какво ли си е помислила лейди Сара Торнтън, когато е видяла тази безкрайна земя и това бездънно небе?

Наведе се напред, когато Кени понечи да паркира на друго забранено място.

— В никакъв случай.

— Нямах намерение да паркирам – заяви той с вид на оскърбена невинност. – Да се шляя из магазините с дами, не е сред любимите ми занимания, затова ще те оставя тук, а аз ще отскоча до най-близкото игрище за голф и ще поудрям малко топки за тренинг. Ще те взема след три часа.

— Благодаря, но не става. Отлично зная какво искам и няма да ми отнеме толкова дълго време. – Ема измъкна ловко ключовете от стартера. – Да тръгваме.

Той грабна ключовете от ръката й, но се потътри след нея, макар че през целия път до мола не престана да мърмори.

— Постарай се да не се мотаеш повече от половин час. Говоря сериозно, лейди Ема. След половин час аз и моето кади отпрашваме, със или без вас.

— Ъхъ. – Тя огледа витрините и почти веднага откри това, което търсеше. Посочи към кръгла бетонна пейка. – Чакай ме тук. Няма да се бавя.

— Ти си най-проклетата командаджийка, която съм имал нещастието да срещна. Да не би да си въобразяваш, че мога да стърча по средата на голям американски търговски център, без да предизвикам истински бунт?

— Какви ги приказваш?

— Аз съм почти знаменитост, за това приказвам.

И сякаш в потвърждение на думите му, две млади жени, понесли розови пазарски торби на „Виктория Сикрет”, се втурнаха към него.

— Кини!

Той я изгледа кръвнишки.

— Видя ли какво направи?

— Няма да се бавя. Обещавам – избъбри Ема и изчезна.

И удържа на думата си, но когато се върна, го завари заобиколен от малка тълпа и явно изнасяше импровизирана лекция по голф.

— След като сте замахнали, се постарайте да отпускате ръката бавно и плавно. Ако искате да наберете скорост, докато минавате през…

Тя улови погледа му, но въпреки протестите му отпреди малко, Кени, изглежда, се наслаждаваше на славата си и не бързаше да се отърве от почитателите си. Затова Ема хлътна в магазин за аксесоари и добави към покупките си няколко евтини бижута. Кени най-после се избави от феновете си и я поведе към колата.

— А сега татуировката – обяви тя, щом отново поеха по магистралата.

— Ти май наистина си сериозна за това?

— Напълно.

Спътникът й се замисли за кратко.

— Добре, щом като толкова настояваш, ще ти помогна. Но ще ми отнеме малко време, за да намеря място, където можем да сме сигурни, че ще използват стерилни игли.

— Игли?

— И как смяташ, че се правят татуировките?

— Да, разбира се. Искам да кажа… зная, че се използват игли. Просто ти произнесе думата така, че тръпки ме полазиха.

— Доста ще боли, кралице Елизбет. Така че, ако не издържаш на болка, най-добре се откажи от идеята.

— Едва ли ще е толкова болезнено.

Изсумтяването му не беше особено окуражаващо.

— Ти просто се опитваш да ме изплашиш.

— Е, извини ме, задето проявявам загриженост и съпричастност.

— Ха!

— Добре. Печелиш. Ще потърся тъпото студио, след като те откарам в библиотеката.

Първата умна мисъл, която му бе хрумнала.

— Отлична идея.

Отправиха се към Стейт Феър Парк, където се намираше Историческото общество на Далас, помещаващо се във внушителна Т-образна сграда, наречена „Хол ъф Стейт”. Ема слезе от колата на паркинга, след като се разбраха да се срещнат в три часа.

Макар че смяташе веднага да се отправи към канцеларията на Историческото общество, тя установи, че има твърде много неща, които иска първо да разгледа. Посвети доста време да изучава гигантските фрески по стените на грандиозната, висока четири етажа мемориалната зала, изобразяващи историята на щата от 1528 година до наши дни. Когато най-после пристигна в канцеларията на Историческото общество, бе посрещната топло и прекара следващите няколко часа, сравнявайки записките от дневника на лейди Сара с други източници от същия период. Погълната от изследването си, тя загуби представа за времето и се появи на уреченото място за срещата с Кени с петнайсет минути закъснение.

Кадилакът и вбесеният му шофьор вече я очакваха.

— Закъсня! Мразя да се закъснява!

— Честна дума, Кени, нямаш никакво право да се оплакваш. Откъде да зная, че ще дойдеш навреме, след като вчера закъсня толкова много?

— Вчера беше различно.

— Защото закъсня ти, а не аз.

— Нещо такова.

— Ти си невъзможен. Намери ли студио за татуировки?

— Дори нещо по-хубаво. Открих една дама, която прави татуировки в дома си.

— Наистина ли? И според теб е надеждна?

— Стълб на обществото. Няма да намериш по-надеждна. Бедата е, че графикът й е претоварен и не може да те приеме преди десет вечерта. При това я умолявах едва ли не на колене.

Ема се надяваше, че копоите на Хю ще са наблизо.

— Прекрасно. – Стомахът й се обади. – С удоволствие бих хапнала нещо.

— Знам едно чудесно местенце.

Двайсет минути по-късно преминаха през масивните врати на кънтри клуб, явно място за богоизбрани, където всичко наоколо крещеше за разкош. Алеята с вековни дървета от двете страни ги отведе до импозантна постройка с колони в гръцки стил. След като Кени паркира, Ема слезе и се насочи към парадния вход. Отново установи със закъснение, че той не я следва. Обърна се.

Той стоеше и я наблюдаваше, опрял ръце на кръста.

— Знаеш ли къде отиваш?

Младата жена се огледа.

— Не съвсем.

— Тогава защо търчиш напред?

— Не зная. Така съм свикнала.

— Е, време е да отвикнеш. Това не ми се нрави.

Нито на Джеръми Фокс. Ала тя не беше от жените, следващи покорно другите. През по-голямата част от живот си Ема беше напълно самостоятелна и твърде рано бе осъзнала, че или ще бъде водач, или ще я стъпчат.

Кени посочи с палец към по-малка сграда.

— Отиваме там.

— Извинявай.

Чувствайки се глупаво, тя тръгна след него по пътеката, водеща към врата, върху която с красиво резбовани златни дървени букви бе изписано „Спортен магазин”. Мъжете вътре го посрещнаха, сякаш бе кралска особа.

— Хей, Кини! Как си?

— Не съм те виждал от няколко дни.

— Чу ли, че Чарли направил вчера ийгъл* на седмата? Толкова се развълнувал, че получил сърдечен пристъп и не успял да завърши кръга.

[* Резултат два удара под пара (предварително определен брой на ударите, с които голфърът трябва да вкара топката в целта). – Б. пр.]

Кени отвърна на поздравите им, заяви, че не бил чул за Чарли, сетне поведе Ема към грила в единия край, отделен със стъклена преграда от останалото помещение.

— Надявам се, че нямаш нищо против да похапнеш сама – промърмори той и даде знак на хостесата. – Мериан, ще се погрижиш ли за нея? Аз ще отида да поудрям малко топки.

— Разбира се, Кени. Знаеш ли, че целият персонал е подписал петиция до Антихриста, за да те върне в игра?

— Не, но го оценявам. Не забравяй да благодариш на всички от мое име.

Той изчезна, а Мериан настани Ема на маса до прозореца.

— Можете да го наблюдавате от тук. Повярвай ми, скъпа, не си виждала по-великолепна гледка! Никой не върти айръна* като Кени Травълър.

[* Един от трите вида стикове за голф (уудове, айръни и патъри или пътъри), използват се за къси и точни удари, на по-кратки разстояния. – Б. пр.]

Ема я дари с приветлив, както се надяваше, но сдържан поглед. Не изпитваше никакъв интерес да наблюдава как Кени Травълър върти айръна.

Докато не го видя.

Макар че все още беше със светлокафявите шорти, бе заменил ботите с обувки за голф, а вместо тениската с логото на Тексаския университет носеше тъмнокафява риза за голф с друго лого, но Ема беше твърде далеч, за да го разчете. Движеше се с изисканата грация на диво животно, докато удряше топка след топка. Топките летяха от тия* и се извисяваха толкова високо, че Ема не виждаше къде се приземяват. Не беше изненадана от грациозността му, но демонстрацията на сила от такъв безкрайно мързелив мъж толкова я изуми, че й се зави свят.

[* Всяка дупка в голфа се играе със започване от старта, който се нарича „тий”. – Б.пp.]

Той оставаше пълна загадка за нея. Ема имаше усещането, че зад привидно ленивата му външност, спокойна като повърхността на гладко езеро, бушуват тъмни водовъртежи, но тя нямаше представа колко дълбоки бяха и колко надалеч стигаха. Замисли се за това, което й бе казал по-рано в колата, давайки й съвсем ясно да разбере, че все още иска да я отведе в леглото си. Каква разлика има дали съм професионален жиголо, или професионален голфър? Разполагам с необходимото оборудване и с радост щети позволя да се възползваш от него.

Но имаше разлика. Някак си щеше да съхрани самоуважението си, ако заплати за услугите му, но не би могла да запази достойнството си, ако се превърне в една от възторжените групарки на този богат, професионален спортист, който ще я гледа с тайно презрение.

През целия ден се опитваше да не мисли за изминалата нощ, но докато ядеше сандвича с печено пилешко и го наблюдаваше как хвърля топка след топка, силата, струяща от него, я сгря и я изпълни с трепетно вълнение. Младата жена се застави да мисли логично. Една татуировка и смяна на гардероба нямаше да са достатъчни, за да обезкуражат напълно Хю Холройд, а просто ще го накарат да се замисли.

От самото начало знаеше, че трябва да направи нещо много по-драматично. Да си намери любовник? От известно време идеята я глождеше упорито и не й даваше мира. Но не Кени Травълър. След това, което се случи снощи, би било неморално. Не можеше да обясни точно защо – просто го знаеше и толкоз. Трябваше да намери някой друг.

Мисълта толкова я разстрои, че Ема изгуби апетит. Кени не беше от най-почтените мъже, нито заслужаваше доверие, но несъмнено бе секси и невероятно привлекателен, и въпреки ненавистта й към подобни вятърничави плейбои, й се искаше да бъде с него.

Забоде мрачно вилица в сандвича, сетне помоли сервитьорката за чаша чай, който не й се пиеше. Беше готова на всичко, за да отвлече вниманието си от дразнещо възбуждащата атлетична фигура на игрището.

Кени я остави в хотела, преди да се прибере, за да се преоблече в това, което той нарече „подходящо татуировъчно одеяние”. В седем и половина Ема слезе да го чака във фоайето на хотела. Огледа се, за да се опита да отгатне дали някой от присъстващите наоколо има вид на частен детектив, но видя само бизнесмени и туристи. Кени мина през въртящата се врата. Беше облечен в тъмносин панталон и бяла тениска с поредното рекламно лого. Тя се запита дали изобщо има дрехи, които не рекламират някакви продукти.

Щом я видя, Кени застина на място.

— Какво, дявол да го вземе, си направила със себе си?

— Кой е Антихриста?

— Сега не става дума за това – говорим за факта, че преди няколко часа оставих в хотела Мери Попинс, а сега заварвам Мадона. – Огледа новия й тоалет, купен в един от десетте евтини бутика в търговския център. Черната тясна рокля без ръкави, с цип на гърба, беше скандално къса и прилепваше плътно по тялото й. С отворен цип. Или поне достатъчно, за да докладват в Лондон.

— Нима? Смяташ, че приличам на Мадона?

— Изобщо не приличаш на Мадона – изръмжа тихо Кени, така че само тя го чу. – По-скоро приличаш на Мери Попинс с нимфомански наклонности. Нямаше нищо лошо в дрехите, с които беше облечена днес, така че искам незабавно да се преоблечеш.

— Господи, Кени, звучиш като разгневен баща.

Той се смръщи още по-заплашително.

— Доставя ти удоволствие, нали? Умираш си от кеф да се размотаваш наоколо в това парцалче, което не оставя нищо на въображението.

— Не е чак толкова зле, не мислиш ли? – Може би беше прекалила. Ако плейбой като Кени Травълър смяташе, че е облечена твърде крещящо, може би й трябваше нещо по-семпло. Затвори решително ципа докрай. – Ето, готово.

Той продължи да я съзерцава критично.

— Гримирала си се.

— Винаги се гримирам.

— Но никога не си била толкова наплескана.

— Гримирана съм с вкус и не се опитвай да ме уверяваш в обратното.

— Не става дума за това.

— А за какво?

Кени отвори уста, за да отговори, но само безпомощно поклати глава.

— Нямам представа. Зная само, след случилото се миналата нощ, манията ти да си направиш татуировка, а сега и това, че започва да ме обзема наистина лошо предчувствие. Едно е да му поотпуснеш малко юздите по време на ваканция; съвсем друго – да се превърнеш в съвършено различен човек. Предлагам да ми обясниш какво точно се твори в малката ти глава.

— Нищо особено.

Той я дръпна настрани, като продължи да говори с нисък глас:

— Виж, Ема. Нека бъдем откровени. Теб те сърби на едно определено място и искаш да го почешеш – напълно разбираемо – но не можеш с лека ръка да позволиш да те чеше първият срещнат. Да се разхождаш наоколо в този вид, е все едно да се изтъпаниш на търг и да си лепнеш етикет: „Продава се”.

— Глупости. Нали ще бъдеш с мен през цялата вечер? Как може да се случи нещо лошо? – попита тя с невинна физиономия и се запъти към изхода.

— Не става дума за това – отново процеди Кени и тръгна след нея. – Иди да се преоблечеш и аз ще те заведа на вечеря в страхотен мексикански ресторант.

— Страх те е да не развалиш репутацията си, като се покажеш в компанията на лека жена?

— Отнася се за теб, а не за мен.

— Мисля, че съвсем ясно дадох да се разбере, че държа на своето. – Тя му се усмихна мило, за да покаже, че не таи лоши чувства и закрачи към паркинга. По пътя закопча три големи халки зад миниатюрните сребърни обеци на ушите си.

Кени я настигна.

— Отказвам да отговарям за последствията. Когато следващия път говориш с Франческа, бъди така добра да й обясниш, че съм се опитал с всички сили да влея малко здрав разум в главата ти.

Ема го изчака, докато изкара колата си от мястото, забранено за паркиране.

— Кой е Антихриста?

— Човек, чието име не желая да произнасям. Как мина посещението ти в Историческото общество? – смени Кени темата. – Откри ли нещо ново за лейди Сара?

— Ново потвърждение, че е била поразително наблюдателна и точна. Описанието й на празненството по случай железопътната линия напълно съответства на всички останали източници, но тя дава много повече подробности.

Той прояви интерес към методите на изследването й и без да се усети, Ема бъбри през целия път до ресторанта. Засрами се, когато видя, че са пристигнали.

— Извинявай. Понякога прекалено се увличам.

— Нямам нищо против – увери я Кени, докато вървяха към ресторанта. – Обичам историята. И харесвам хората, които обичат работата си и я вършат с удоволствие. Твърде много нещастници прекарват живота си, занимавайки се с неща, които мразят. – Отвори вратата и я задържа любезно. – Обзалагам се, че си била много добра преподавателка, преди търговците на жива плът да те набележат и да те превърнат в директорка.

Тя се усмихна.

— Обичам да влизам в клас. Но да си директорка, има своите предимства.

— Да, всички онези кожи и диамантени гривни.

— „Сейнт Гъртруд” е прекрасно старинно място, но тя се нуждае от модернизация. А аз обичам предизвикателствата.

— Тя?

— Трудно е да го обясня. За мен училището е като живо, прилича на мила стара баба. „Сейнт Гъртруд” е много специална.

Кени я изгледа любопитно, но в този момент към тях приближи хостесата, поздрави го по име и ги поведе към масата им.

Ресторантът се помещаваше в несиметрично разположена стара сграда с пристройки, със скърцащи подове и малки помещения, боядисани в землисти цветове. Съпровождани от апетитните аромати на подправки и печено месо, двамата се отправиха към едно от помещенията в дъното. Някои от посетителите подвикваха поздравите си към Кени, а други ставаха, за да го видят по-добре. Това внимание, както и случилото се по-рано в Търговския център за сетен път убедиха Ема колко голяма знаменитост беше Кени Травълър и тя изведнъж се притесни. Какво ужасно престъпление бе извършил, за да се поддаде на шантажа на Франческа?

Хостесата ги поведе към маса в дъното, застлана със зелена покривка на широки оранжеви и червени ивици, досущ като десен на тента. Стените с груба кафява хоросанова замазка бяха украсени с мексикански рекламни плакати от началото на века.

Появи се сервитьор с кошничка чипс и малка бутилка със салца сос. Кени тутакси го отпрати за по-лют вариант, поръча за себе си бутилка бира „Дос Екуис” и екстра двойна „Маргарита” за нея.

— Двойна е достатъчно.

— Екстра двойна – повтори Кени на сервитьора, който кимна и се изпари, очевидно изгарящ от нетърпение да обслужи най-знаменития клиент на ресторанта.

— Защо продължаваш да сменяш поръчките ми? Не искам да пия толкова много.

— А ти продължаваш да забравяш за онези игли. След няколко часа ще ти правят татуировката, за която толкова настояваш, а от това, което съм чул, процедурата е дяволски болезнена. Съвсем сериозно ти препоръчвам да си в почти опиянено състояние, все едно са ти сложили упойка.

Ема определено се страхуваше от игли, затова реши да последва съвета му. Взе менюто да го разгледа, ала бързо го остави настрани. Какъв смисъл имаше? Той и без това щеше да поръча и за нея.

Оказа се права. Когато сервитьорът пристигна с напитките им, Кени започна да изрежда толкова дълги и сложни ястия, че тя окончателно се обърка и реши да се остави в ръцете на кулинарната съдба. Когато мъжът най-после се отдалечи, младата жена повтори въпроса, който Кени толкова настойчиво избягваше.

— Е, ще ми кажеш ли най-сетне кой е Антихриста?

— Пак ли това?

— Мъж или жена?

— Мъж – въздъхна сътрапезникът й.

— Отдавна ли го познаваш?

— Прекалено дълго.

— С личния ти живот ли е свързан, или с професионалния?

— Може да се каже.

Ема се замисли дали да продължи с въпроси за външността на мистериозната персона, но се отказа.

— Просто ми кажи кой е!

Той се поколеба, сетне сви рамене.

— Съпругът на най-добрата ти приятелка, ето кой е.

— Дали?

Кени потръпна.

— Не го изричай! Не понасям да чувам това име.

— Дори и аз зная, че той е знаменит голфър, но…

— Най-великият на света. През своята кариера при различни случаи и периоди той е спечелил всички големи турнири и безчет по-малки. Следващата година ще навърши петдесет и на всички от старшата категория ще им се стъжни.

— Но доколкото си спомням, Франческа ми спомена, че съпругът й е президент на някаква професионална голф организация.

— Само временно. Неотдавна преживя операция на рамото и се съгласи да поеме поста на комисар на ПГА, докато се възстанови. Членовете на съвета искаха да разполагат с повече време, докато открият най-подходящия за длъжността и го изберат за постоянно, а той беше един от малкото, на когото всички погрешно решиха, че могат да се доверят да управлява временно ПГА. Той нямаше голямо желание да заеме поста, но някои тъпанари го убедиха. – Кени се намръщи.

— И ти си един от тях?

— В живота си не съм вършил по-голяма глупост, имайки предвид съкрушителния факт, че длъжността му предоставя повече начини да злоупотребява с властта, отколкото един южноамерикански диктатор, и той използва всеки един от тях срещу мен.

— Трудно ми е да повярвам. Според Франческа, Дали е най-милият, най-симпатичният и отстъпчив човек на земята.

— Той е кръвожаден, обсебен от властта, манипулативен, нагъл кучи син, ето какъв е. А сега може ли да сменим темата? Не съм хапвал от закуска, но ми се струва, че заради теб ще изгубя всякакъв апетит.

— Днес сервитьорката в кънтри клуба спомена, че са подписали петиция, за да те върнат на игрището. Това означава ли, че в момента не играеш активно?

— Бях отстранен за неопределен срок – процеди Кени сковано. Теменужените му очи станаха твърди като кремък.

— От Дал… от съпруга на Франческа.

Той кимна кратко.

— Защо?

— Заради разни неща.

Ема видя, че Кени не възнамерява да се впуска в по-нататъшни обяснения, и го изгледа изпитателно.

— И как се вписвам аз в цялата картинка?

Появата на сервитьора с ордьоврите го избави от отговора. Той се зае с пълнените с бекон, лук и сирене люти чушки халапеньо, докато Ема отпиваше от студената „Маргарита”. Няколко солени кристалчета полепнаха към долната й устна. Тя ги облиза с върха на езика си.

— Трябва само да попитам Франческа.

Кени се втренчи толкова продължително в устата й, че Ема се изплаши да не би нещо да не е наред. Побърза да я попие със салфетката.

Той примигна.

— Франческа има голямо влияние върху съпруга си.

— Е, и?

— Обеща ми да го използва, за да ме върнат в игра.

— Разбирам. – Сега наистина й се изясни. – Но само ако се съгласиш да ми помогнеш.

— Точно така.

Ала все пак нещо липсваше. Защо Франческа толкова се бе загрижила Кени да придружава Ема? Нямаше смисъл.

— Какво си е мислила тя? Би трябвало да знае, че двамата сме като огън и вода.

— Според мен всички тези години, като водеща на онова токшоу, са въздействали по някакъв садистичен начин върху мозъка й. Доставя й удоволствие да събира съвършено различни хора, да ги наблюдава как се избиват един друг, за да пирува накрая върху останките им.

Франческа изобщо не беше такава. Тук нещо определено не пасваше, но едва ли щеше да изкопчи повече от Кени.

Той я изгледа недоволно.

— Ще се храниш ли, или ще продължаваш да си ближеш устната?

— Ближа си устната?

— Не съм от тези, които хвърлят камъни по другите, защото и аз съм пълен с лоши навици, но смятам, че е по-добре да оставиш долната си устна на мира. Постоянно я дъвчеш, ближеш или нещо подобно. Ужасно разсейващо.

— Знаеш ли, Кени, писна ми постоянно да ме критикуваш.

— Ъхъ. – Той пъхна в устата й един тортила чипс, обилно напоен с пикантния сос.

Салцата беше толкова люта, че когато Ема най-сетне успя да си поеме дъх, донесоха останалите блюда. Докато се хранеха, Кени я забавляваше с местни клюки и много скоро младата жена гръмко се смееше на историите му. Когато пожелаеше, той можеше да бъде остроумен и забавен събеседник, а може би причината беше екстра двойната „Маргарита”, защото Ема установи, че я обгръща приятна замаяност.

Извини се, за да отиде до тоалетната, и когато се върна, я очакваше още една „Маргарита”. Тази имаше малко по-различен вкус, но също толкова възхитителен. Тя си припомни иглите и реши, че може да си я позволи. Разноцветни дъги затанцуваха по хоросановата мазилка на стените.

Накрая Кени отмести недоизядения си паниран сладолед с хрупкава коричка, поръсен с канела, и плати сметката, въпреки протестите й, че тя черпи.

— Наближава десет – отбеляза той. – Време е да тръгваме. Ако, разбира се, не си размислила.

— В никакъв случай! – малко високо възкликна тя и тутакси снижи глас. – Не съм размислила. – Изправи се и стаята се завъртя бавно пред очите й.

— Внимателно – предупреди я той, улови ръката й и я поведе към изхода на ресторанта. Пътьом Кени поздрави безбройните фенове, жадни за вниманието му.

Ема очакваше, че свежият въздух ще я ободри, но явно бе сгрешила. Светлините на паркинга се застрелкаха с опасна скорост около нея и в замаяното й съзнание се мярна мисълта, че май е попрекалила с пиенето.

— Кени, ти така и не ми каза защо са те отстранили.

— Защото отговорът едва ли ще ти хареса.

Искаше й се да разпери ръце, да прегърне нощта, да прегърне него.

— Тази вечер няма нищо, което да не ми хареса.

— Добре тогава… освен всичко останало, ударих жена.

Това бе последното, което си спомняше.

Ема чу шума на течаща вода и реши, че второкласничките отново са пуснали маркуча под прозорците на къщата й. Обичаха да пълнят ваната за птици, но после постоянно забравяха да затворят крана. Смръщи вежди, опитвайки се да формулира думите, с които да ги смъмри, но езикът не й се подчиняваше.

Шуртенето спря. Тя се сгуши по-удобно в широкото легло.

— Ема?

Младата жена отлепи с мъка едва-едва клепачи и видя бял таван. Твърде бял таван, за да принадлежи на скъпата на сърцето й малка къща. И къде се бе дянала пукнатината на леглото, приличаща на цветно листенце?

— Ема?

Тя се насили да отвори докрай клепачи и видя Кени да прекосява стаята. Ходилата му затъваха в дебелия килим, докато приближаваше към леглото. Какво търсеше Кени в дома й?

Една кърпа бе увита около бедрата му, а друга – преметната върху раменете. Косата му бе мокра и разрошена.

Светът бавно си дойде на мястото и Ема осъзна, че се намира в неговия дом. В неговото легло.

От устните й се изтръгна тих стон.

— Стани и посрещни с бодрост и енергия новия ден, кралице Елизабет.

— Какво правя тук? – изграчи тя.

— Долу те очаква пълна кана с прясно сварено кафе, което мисля, че ще ти се отрази добре. Определено не издържаш на пиене.

— Моля те… – отрони с мъка тя, докато оглеждаше смачканите чаршафи. – Кажи ми, че не ти дължа трийсет долара.

— Сладурче, след това, което се случи миналата нощ, аз съм ти длъжник.

Нещастницата изпъшка и зарови лице във възглавницата.

Кени се засмя.

— Трябва да призная, че се оказа истинска тигрица между чаршафите.

Тя се насили да го погледне, после отново се отпусна върху възглавниците, съзряла дяволития блясък в очите му.

— Спести си силите. Нищо не се е случило.

— И откъде знаеш?

— Още се държиш на крака.

Нова порция смях.

Като се имаше предвид разлюляното състояние на мозъка й, Ема смяташе, че отговорът й е достатъчно дързък, ала се чувстваше твърде потисната, за да изпита удоволствие от остроумието си. Седна с мъка в леглото и видя, че беше по тениска с логото на Тексаския университет, със сутиен и бикини. В момента нямаше сили да мисли как е свалила останалите си дрехи.

— Искаш ли да ти пусна душа?

Тя се запрепъва към банята с изражението на осъдена на смърт.

— Сама ще го пусна. Донеси ми кафе.

— На вашите заповеди, ваше благородие.

Ема затвори вратата на банята, смъкна тениската през глава, свали сутиена и се извърна към мивката.

И нададе пронизителен вик.

От другата страна на вратата Кени се ухили, докато слушаше как викът на Ема преминава в жални хлипания. Усмивката му стана още по-широка, но тутакси бе изместена от гримаса, когато чу трополене по стълбите.

— Мамка му!

Вратата на спалнята се разтвори със замах и вътре влетя великолепна брюнетка с мастилено черна коса и фигура на модел.

— Исусе, Кени! Да не би този път да си убил някого?

Ема изхвърча от банята, увита в голяма кърпа, с очи с размерите на водно препятствие на игрище за голф.

— Какво си направил смен?!

— Ема, за мен е чест да те запозная с малката ми сестра Тори. Тори, това е лейди Ема Уелс-Финч.

Докато Ема се опитваше да си възвърне дар слово, Кени забеляза, че Тори, както обикновено, е издокарана в най-изискания тоалет на „Нийман Маркъс” – една от онези измамно семпли рокли, струващи повече от националния дълг на САЩ, и елегантни италиански сандали. В ушите й проблясваха обеци с диаманти, колкото откъснато парче торф – сватбен подарък от последния й бивш съпруг.

Косата й беше черна като неговата, с модна подстрижка, с дължина около брадичката, цялата скосена отстрани. На двайсет и осем, тя бе изумителна красавица – висока, със стройно и гъвкаво тяло и невероятни зелени очи. И освен това истински трън в задника. Въпреки това Кени я обичаше и навярно беше единственият човек на този свят, който разбираше колко много разочарование и болка се криеха под блестящата й външност.

— Някога ще се научиш ли да използваш звънеца? – изръмжа той.

— И защо да го правя, когато имам ключ? – възрази Тори и огледа Ема с неподправен интерес. – Скъпа, имаш жестока татуировка.

Без да й обръща внимание, Ема се хвърли към Кени с блеснали от сълзите очи.

— Как си могъл да го позволиш?

Той огледа с подчертано внимание знамето в черно, бяло и синьо на щата Тексас, който има популярния прякор Самотната звезда, кипрещо се върху горната част на лявата й ръка. Под него закачливо се виеше банер, на който пишеше Кени.

— Не можех да направя много. Знаеш каква ставаш, когато ти влезе някоя муха в главата.

— Бях пияна.

— Напълно съм съгласен.

— Но пък за сметка на това татуировката е много оригинална – опита се да я утеши Тори.

Ема се вторачи недоумяващо в гостенката, която любезно й протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем, лейди Ема. В случай че сте пропуснали, аз съм Тори Травълър. Вярно, че имам още две фамилни имена, но неотдавна се отървах от тях и се върнах към първоизточника. Не се обиждайте, но не мога да премълча, че имате ужасен вкус за мъже. – Пусна ръката на Ема и се извърна към Кени. – Можеше да отговориш поне на едно от обажданията ми, кучи сине!

— Защо? Ще ми кажеш, че трябва да отида в Уайнет, а в момента нямам никакво желание да ходя там.

— Супер. Можеш да ме пренебрегваш до самата сватба.

— Да не би двамата с Филип Морис да се жените? – поинтересува се той.

— Казва се Филип Морисън и много добре знаеш, че не говоря за тази сватба.

— Явно нещата между теб и Филип не са се получили.

— Той настояваше да спра да ругая и да усъвършенствам ударите му. – Тя подпря грациозно ръка върху бедрото си. – Кълна се, че не мога да прекарам остатъка от живота си да го гледам как замахва със стика, без да направя поне една-две нецензурни забележки.

— Скъсала си с него, защото не ти харесва замахът му?

— Това, както и фактът, че е кръстил пениса си.

— Повечето мъже го правят.

— Да, но колко от тях го наричат Барби?

Кени въздъхна.

— Измисляш си.

— Искаше ми се да е така.

Ема повече не можеше да издържа и рязко се извъртя към него.

— Откъде се появи тази татуировка!

— Ти не даваше и дума да се издума за друга.

— Цвете! Исках едно малко цвете!

— Не и миналата вечер. И, скъпа, би трябвало да ми благодариш, вместо да ми крещиш, защото настояваше на другата ти ръка да изобразят английското знаме. А когато категорично забраних, ти ми устрои грандиозен скандал. Накрая се наложи да те извлека насила от студиото, въпреки виковете и ритниците ти. Страхувах се да те закарам в това състояние в хотела, затова се озова тук.

Ема се свлече, безсилна, върху ръба на леглото.

— Но аз изпих само две маргарити. Как е възможно да не помня нищо само от две питиета?

— Всяко едно, от които имаше впечатляващ ефект. Изглежда, алкохолът не ти понася много добре.

Тя зарови лице в шепи.

— Нищо не е както трябва от мига, в който те срещнах.

— Което на свой ред би трябвало недвусмислено да ти подскаже как ще се развие връзката ви по-нататък – вметна Тори услужливо, приближавайки към огледалото, за да оправи косата си. – Всеизвестно е, че Кени изпитва отвращение към всякакво по-задушевно сближаване благодарение на нездравите си отношения с нашата покойна, непрежалима майка.

— Ще млъкнеш ли!

Тори разбухна невъзмутимо няколко кичура.

— Той се люшка напред-назад между тъпи блондинки, защото те са безопасни, и истински жени, с достатъчно мозък в главата, защото предпочита точно такъв тип. Но ключовата дума е люшка. Когато става дума за истинско обвързване, Кени е като Бермудски триъгълник – всички истински чувства изчезват. Смятай се за късметлийка, ако го разбереш, преди да е станало твърде късно.

— Ще се ометеш ли най-сетне оттук! – изрева той, преди Ема да успее да изясни истинските им отношения.

— Не и докато не ми обещаеш да дойдеш в Уайнет. Татко възнамерява да вдигне сватбата, докато си отстранен от игра, за да е сигурен, че ще присъстваш.

— Ти току-що каза, че двамата с Филип сте скъсали.

— Отлично знаеш за какво говоря! За сватбата ми с онзи задръстеняк О’Конър!

— Кога най-сетне ще проумееш, че никой не може да те омъжи насила? – Кени смъкна кърпата от врата си и я захвърли настрани.

— Лесно е да се каже, но татко най-безсрамно ме притиска. Даде ми един месец, за да се окича с пръстена на Декстър, иначе заплаши да закрие кредитните ми карти. Тогава как ще плащам сметките за храна?

— Той блъфира. – Кени се запъти към дрешника.

— Не и този път – с тих и унил глас промърмори Тори. – Може би наистина трябва да се омъжа за Декстър. – Изсмя се с горчив, примирен смях. – Май единственото, за което ме бива, са браковете и разводите.

— Престани да се самосъжаляваш.

— Мислиш ли, че щеше да ми хрумне нещо подобно, ако не бях напълно отчаяна? – тросна му се Тори. – Онези емута растат като гъби след дъжд и храната им струва цяло състояние. Татко отдавна дудне за това, но досега не е заплашвал да ми отреже средствата.

— Ако изпратиш онези птици да пасат из необятните небесни пасища за емута, както ти предлагах, нищо от това нямаше да се случи.

— Не можех да го направя и ти го знаеш!

Ема бе толкова слисана, че за миг забрави за собствените си нещастия.

— Емута?

— Приличат на щрауси, с които са чистили комини – поясни Кени. – Най-грозните птици, които някога си виждала.

— Не са грозни! – възпротиви се Тори, сетне сви рамене. – Добре де, може и да не са много привлекателни, но са толкова мили.

— И точно това е проблемът – изрече Кени провлачено. – Сестра ми, тази гениална бизнесменка, затъна в тази лудост с емутата преди няколко години, когато в пресата започна да се тръби, че може да се натрупа състояние с развъждането им. Не се изисквало много земя, а пазарът бил гладен за продукти от ему.

— Нуждаех се от работа и доходи, за да се отърва от последния си съпруг – прекъсна го Тори. – Освен това мазнината от ему притежава изключителни лековити свойства. В Националната футболна лига я използват за лечение на рани. При това месото на емуто е богато на протеини и съдържа два пъти по-малко калории и мазнини от говеждото, а има същия вкус.

— Откъде знаеш, след като в живота си не си вкусвала и хапка месо на ему? – пожела да се осведоми брат й.

— Е, някой ден може и да вкуся.

— Пфу! – изсумтя Кени и продължи: – За нещастие, пазара на емута никакъв го няма. Не че това щеше да има някакво значение, тъй като и малкото пъти, когато й предложиха да продаде една или две от птиците си, тя решително отказа.

Тори се обърна към Ема.

— Всеки път щом си представех, че ги убиват, ми призляваше. Опитах се да продам няколко двойки за развъждане, но в последно време никой не ги купува.

— И сега трябва да храни цяло стадо емута, които никой не иска.

— Прилича на екзистенциален кошмар – въздъхна дълбоко Тори и ъгълчето на устата й потръпна издайнически. – От друга страна, животът ми си има и своя светла страна. Поне върху ръката ми не е татуирано знамето на щата Самотна звезда.

Ема сведе поглед към ужасяващото творение и потрепери. До края на живота си трябваше да носи дрехи с дълги ръкави.

Замътената й глава, травмата от татуировката и нахлуването на Тори в спалнята на Кени й бяха попречили да улови смисъла на разговора между брата и сестрата, но сега той бавно започна да достига до съзнанието й.

— Да не би да казваш, че баща ти иска да те омъжи насила за мъж, когото не харесваш?

— Или ще ми вземе кредитните карти, с които плащам сметките за храна, да не говорим за други дреболии, като прилични дрехи и пари за бензин. Моят баща и бащата на Декстър са ме притиснали в ъгъла. Те искат да обединят компаниите си и не виждат по-добър начин от това, ние с Декстър… да се слеем.

— Да се слеете?

Кени излезе от дрешника, все още гол до кръста, закопчавайки пътьом ципа на памучния си панталон.

— Нашият баща е собственик на КСТ – „Компютърни системи Травълър”. Седалището на компанията се намира в Уайнет. Най-върлият му конкурент, бащата на Декстър, притежава „Ком Нашънал”. Главният им завод е в Остин, но той е построил по-малка научноизследователска и развойна база в Уайнет само за да натрие носа на баща ми. От седемдесетте години двете компании се борят ожесточено за палмата на първенството, като собствениците им не се свенят да прибягват до най-кални номера и хватки. За нещастие, двамата са били толкова заети да се мразят и в червата, че изобщо не обърнали внимание на младите разрастващи се фирми с напористи собственици, които им дишали във врата. Понастоящем и КСТ и „Ком Нашънал” са го закъсали и единственият начин да оцелеят, е да се слеят. Ако това се осъществи, ще бъдат непобедими.

Ема поклати глава.

— Все още не разбирам какво общо има това с Тори. Непрекъснато се обединяват фирми, без децата на собствениците да се женят, особено ако бащите се мразят.

— Не и тези две компании – възрази Кени и извади от дрешника светлосиня джинсова риза. – Те са си погаждали толкова много мръсни номера както в делови, така и в личен план. Сега никой не вярва на другия, но и двамата желаят сливането.

— И са избрали мен за жертвено агне, за да мине всичко по мед и масло. – Тори извади от чантата си пакет цигари, но Кени тутакси го грабна и го запрати в кошчето за боклук.

Окончателно ошашавена, Ема поклати глава неразбиращо. Каква беше тази епидемия от изнудвания с цел бракове, обхванала Западния свят? И по какъв каприз на съдбата тя се бе срещнала с друга жена в подобно положение? Изглеждаше твърде странно, за да е обикновено съвпадение, и в съзнанието й изплува ликът на Франческа Серитела Дей Бодин. Но това нямаше смисъл. Франческа навярно знаеше за проблема на Тори, но не подозираше за бедите, надвиснали над Ема.

Трябваше да остане сама, за да помисли, затова се надигна от леглото.

— А сега, ако ме извините, ще отида да си взема душ, а след това ще се върна в хотела.

Половин час по-кьсно тя излезе от спалнята и заслиза по стълбите, облечена в късата рокля, която носеше миналата нощ, върху която бе навлякла тениската на Кени, за да скрие ужасната татуировка. Мисълта да изживее остатъка от живота си със знамето на щата Самотна звезда върху ръката си бе достатъчно потискаща, но да се жигоса завинаги с името Кени, беше направо непоносимо,

Кени и Тори седяха край кухненския плот, пиеха кафе и похапваха понички. Тори посочи със синьо-зеления си нокът към отворената кутия.

— Искаш ли поничка, Ема? Има с крем. Побързай, докато любимият ти още не ги е докопал.

— Той не ми е любим и мисля, че в момента стомахът ми може да понесе само чаша кафе.

— Ако не е твой любим, какво правеше гола в спалнята му?

— Беше инцидент. Не спим заедно. Той е моят шофьор.

— Твоят шофьор? Кени, какво става?

Кени обясни подробно ситуацията, макар че според Ема съвършено ненужно наблегна на желанието й винаги да налага своето.

— Значи, ти си истинска лейди? – попита Тори недоверчиво, когато той замълча.

— Да, но не използвам титлата си.

— Ако аз имах титла, непременно щях да я използвам.

— Точно това й заявих и аз – присъедини се Кени, като хвърли към Ема многозначителен поглед от типа „казах ли ти аз”.

Ема се предаде.

— Уайнет не е толкова далеч от Остин, лейди Ема. – Тори се надигна от стола грациозно като дива котка и се насочи към мивката, за да изплакне лепкавите си пръсти. – И градът е много приятен. Докато си в Тексас, защо да не видиш как живеят туземците, вместо само да се влачиш по изтърканите туристически маршрути? Кени може да те вози до университетската библиотека и обратно, а и Сан Антонио не е далеч. Какво ще кажеш? В знак на женска солидарност, ще ми помогнеш ли да го завлека в родния му град?

— Тя няма право на глас по въпроса – изръмжа Кени сърдито.

Ема се замисли. Въпреки общоприетата версия, главната цел на пътуването й до Тексас не беше историческото й проучване. Щом можеше да посети нужните библиотеки, щеше да го завърши за няколко дни. Много по-важната й мисия беше да хвърли сянка върху репутацията си, а това можеше да постигне със същата лекота в Уайнет, както и навсякъде другаде. Освен това присъствието на толкова скандална личност като Тори Травълър несъмнено щеше да разстрои Хю. А и за детектива на Бедингтън щеше да е по-лесно да я следи в малкия град. Трябваше да признае, че щеше да й бъде много по-удобно да се установи в Уайнет, а не в някой голям град, където да се мести от един безличен хотел в друг.

— Добре. Да, струва ми се, че идеята е добра.

— Не! – взриви се Кени. – Никак не е добра.

— Само си помисли за нашата мащеха – замърка Тори. – Тя ще подмокри гащички, когато узнае, че в града е пристигнала представителка на британската аристокрация.

— Още по-основателна причина да стоя по-далеч от Уайнет – парира я брат й.

Тори коварно присви очи.

— Трябва ли да ти напомням за една коледна сутрин от нашето детство, когато майка ни те обсипа с подаръци за няколко хилядарки, но така и не се сети да купи нещо за мен?

Ема рязко се изправи. Нима това бе възможно?

Кени стрелна с раздразнен поглед сестра си.

— Прекарах последните седемнайсет години, опитвайки се да те накарам да забравиш нашето дисфункционално детство, така че не се опитвай да спекулираш с чувството ми за вина.

— Или може би трябва да опресня паметта ти за онзи път, когато купих с джобните си голяма курабийка с формата на Мини Маус. С онези сладки щръкнали ушички и панделка на главата. Забрави ли как изпадна в истерия, защото ти я искаше, и как тя ме зашлеви през лицето, когато отказах да ти дам курабийката? Ти застана пред мен и я изяде до последната троха, докато аз те гледах.

Кени потръпна.

— Тори, целият свят знае, че тя беше откачена, а аз бях едно разглезено хлапе!

— Спомням си, че бяха останали две хапки от онази панделка, а ти…

— Тори… – В гласа му прозвуча предупредителна нотка.

— Но вместо да ми ги дадеш, ти ги хвърли в…

— Добре! Ти спечели, дяволите да те вземат! Макар да съм убеден, че правя голяма грешка.

За миг Тори сякаш посърна. Но бързо се съвзе, обви ръка около врата му и го целуна по бузата.

— Благодаря, голямо братче. Дължа ти една услуга.

— Дължиш ми повече от една – въздъхна той. – Но все не мога да наваксам.

— Сестра ти сигурно преувеличава – отбеляза Ема утешително. – Вашата майка едва ли е била способна на нещо подобно.

Кени посочи към пейзажа, мяркащ се през прозореца на кадилака.

— Виж там онзи синчец. А онези яркочервени цветя се наричат „индианска четка за рисуване”. Сякаш някой е пръскал наоколо с четка, потопена в червена боя. Нима си виждала нещо по-прекрасно?

Той очевидно не желаеше да говори за детството си и Ема за пореден път си позволи да се отвлече и полюбува на красотата на тексаската природа. Намираха се на запад от Остин, недалеч от Уайнет. Колата се носеше по двулентовото шосе, а гледката от двете му страни наистина бе изумителна: назъбени хълмове се пресичаха от варовикови скали, просторни долини, покрити с пъстроцветен килим от диви цветя, се ширеха чак до хоризонта. Откакто бяха потеглили, Ема успя да види прочутите тексаски стада от дългороги говеда, зърна няколко елена и се възхити на мощния полет на една птица, която Кени определи като червеноопашат ястреб, кръжащ над кристалночиста река, проблясваща като сребриста лента на слънчевите лъчи. Насили се да се откъсне от невероятната гледка и да се съсредоточи отново в опит да събере късчетата от историята, която чу тази сутрин. Осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да се удържи. Просто искаше да узнае повече за Кени.

— Разкажи ми за детството си, Кени. Разбираш ли, това не е обикновено любопитство. Интересувам се като педагог. Изучавам ефекта от родителското възпитание върху поведението на човек в зряла възраст.

— Повярвай ми, ако бях позволил да ми въздейства родителското възпитание, вече щях да съм заключен в някой затвор.

— Наистина ли е било толкова лошо?

— За нещастие, да. Сещаш ли за онези стари юношески филми, в които разглезеното гадно богаташко хлапе тормози бедния, но благороден главен герой?

— Да.

— Е, аз бях това разглезено гадно богаташко хлапе.

— Не го вярвам. Ти си незрял и дразнещ, но не си жесток.

Кени повдигна насмешливо вежди.

— Разкажи ми – помоли го тя и отвори пликчето с крекери със сирене, което набързо бе купила на бензиностанцията, когато стана ясно, че той не възнамерява да спира за обяд.

Спътникът й сви рамене.

— Всички в Уайнет знаят как съм отраснал, затова предполагам, че ще го чуеш още щом пристигнеш в града. – Той мина в лявата лента, задминавайки един пикап. – Майка ми беше богата красавица, но не се славеше с много ум.

Ема тутакси си помисли за Тори, но реши, че е несправедлива към сестрата на Кени. Подозираше, че Тори Травълър е изключително интелигентна, но ловко го прикрива, също като брат си.

— За разлика от нея, баща ми е отраснал в бедно семейство – продължи Кени, – но бил умен и трудолюбив. Навярно може да се каже, че бракът им е бил пример за привличането на противоположностите. Оженили се набързо и много скоро осъзнали, че се ненавиждат. Но нито един от двамата не помислил за развод. Баща ми никога няма да признае, че е сгрешил в нещо, а майка ми заявяваше, че няма да понесе подобен позор.

— Доста старомодно.

— Майка ми прекара живота си, балансирайки на ръба между неврозата и лудостта, като с годините лудостта вземаше връх. Тя бе класически образец за нарцистична натура, омъжена за мъж, който я е пренебрегвал, и още щом съм се появил на бял свят, съм станал център на нейната вселена. Каквото и да поисках, тя ми го даваше, дори и да не е било редно. Никога нищо не ми отказваше. И заради това се предполагаше, че трябва да я обожавам.

— А ти обожаваше ли я?

— Разбира се, че не. Отплащах й се с отвратително поведение и колкото повече тя ме глезеше, толкова повече я тормозех и подлагах на изпитание търпението й. След това за всеки провал в живота си обвинявах нея. Бях най-противното дете, което можеш да си представиш.

Нищо чудно, помисли си тя, пронизана от чувство на жалост към нещастното момче, примесено с неволно възхищение от откровеността му.

— И къде беше баща ти през цялото това време?

— Градеше компанията си. Предполагам, че е правил всичко по силите си да бъде добър баща, когато е бил наоколо. Не пропускаше да изтъкне всичките ми недостатъци и се държеше строго, но не се задържаше у дома достатъчно дълго, за да има ефект. Аз бях толкова отвратителен малък проклетник, че не го обвинявам, задето бързаше да изчезне.

Но го обвиняваше. Ема го долови в гласа му. Колко ли тежко е било за едно момче да расте с майка, която му угажда за всичко, и строг, постоянно критикуващ го баща.

— От това, което чух по-рано – подхвана тя предпазливо, – разбрах, че майка ти не е изпитвала същите чувства към Тори.

— Точно за това искрено я обвинявам. Бях на четири години, когато сестра ми се роди, и като всяко малко дете, не желаех появата на това неканено и чуждо същество в дома ни. Но вместо да закриля Тори, майка я захвърли на бавачките. Нали разбираш, никой не биваше да разстройва живота на съвършения малък Кени. Особено някакво момиче.

— Горката ти сестра.

Кени кимна потвърдително.

— За късмет, баща ми се влюби в Тори в мига, в който я видя. Тя беше негова любимка и когато си беше у дома, й посвещаваше цялото си внимание и настояваше бавачките всеки ден лично да му дават пълен отчет. Но той отсъстваше през по-голямата част от времето, така че Тори все още носи незарасналите белези в душата си.

Очевидно Тори не беше единствената с незараснали белези. Студенината и неприязненият критицизъм на бащата, фаворизирал дъщеря си, навярно са били не по-малко пагубни, отколкото прекалената любов на майка му.

— Къде е майка ти сега?

— Почина от мозъчен аневризъм малко преди да навърша седемнайсет.

— И ти си останал с баща ми.

— По това време в живота ми се появи един друг човек и поради неизвестна на мен причина се заинтересува от мен. Той ме е научил на всичко, което зная за голфа, и в същото време се постара да усвоя суровите правила на живота. Човече, той беше адски строг и неумолим. Но ми даде шанс.

Интересно, че някой друг, а не баща му, е съзрял потенциала му.

— Кой беше той?

Кени сякаш не я чу.

— Първият урок, на който ме научи, бе как да се държа със сестра ми. – Засмя се. – Обаждаше й се всеки път, преди да тръгнем към игрището за голф, и не ми даваше да започна игра, докато тя не му кажеше, че съм се държал добре с нея. Можеш ли да си представиш? Седемнайсетгодишен младеж да бъде заложник на тринайсетгодишната си сестра? – Той отново се засмя. – За щастие, Тори не беше много кръвожадна и злопаметна и след няколко месеца изгуби желанието си за мъст. Не след дълго двамата открихме, че се обичаме. И оттогава сме най-добри приятели.

— Ами ти и баща ти?

— О, ние отдавна си изяснихме отношенията и се разбрахме – прекалено нехайно отвърна Кени. – След като започнах да печеля турнирите, той осъзна, че не съм напълно безполезен. Сега съгласува целия си работен график така, че да гледа играта ми.

Значи, така Кени е спечелил одобрението на баща си. Печелейки голф турнири.

Докато размишляваше над факта, че насилието над деца може да се прояви в различни форми, иззвъня мобилният му телефон. Кени се обади, изгледа я озадачено, сетне й го подаде.

— Някакъв тип, който твърди, че е херцог.

Ема остави на седалката пликчето с крекери със сирене, което дори не бе успяла да отвори, и притисна телефона до ухото си.

— Добър ден, ваша светлост.

— Тук не е ден, скъпа моя – отвърна онзи неприятен познат глас. – Доста е късно и аз би трябвало да съм в леглото, но бях прекалено разтревожен за теб, за да заспя. Къде беше? Казаха ми, че миналата нощ не си се върнала в хотела.

Значи, копоите бяха на поста си.

— Миналата нощ?

— Разбира се, зная, че си била там – къде другаде би могла да бъдеш? Но ми се искаше да се беше обадила.

— Но…

— Защо си напуснала хотела? Мислех, че смяташ да останеш в Далас.

Ема установи, че в гърдите й се надига раздразнение, задето той нито за миг не бе допуснал, че тя е била навън през цялата нощ, отдадена на разгулни забавления. Осени я прозрението, че херцогът имаше неприятния навик да вярва на това, което искаше да вярва.

— Двамата с Кени пътуваме за Уайнет. Това е неговият роден град. Колкото до миналата нощ…

— Уайнет? Звучи ми познато. Защо, за бога, отиваш там?

— Кени има някакви лични дела, за които се налага да се погрижи. А аз предложих да го придружа.

— Разбирам. И къде ще се настаниш?

Тя възнамеряваше да отседне в хотел, но сега разбра, че не може да си позволи подобно благоприлично поведение.

— В ранчото на Кени, естествено.

Кени кривна неволно колата настрани.

Ема се вкопчи в предното табло, докато гласът на негова светлост се извиси до опасни нотки в ухото й.

— Невъзможно! Той не е женен и ти не можеш да отседнеш сама в дома му.

— Съжалявам, че ви разстройвам, но това е необходимо за изследванията ми. За мен е много важно да… се потопя изцяло в атмосферата на Дивия запад.

„Ето, че успях! – въодушеви се младата жена. – Нека сега се терзае и си мисли каквото си ще!”

— Ще ти дам аз един Див запад – промърмори Кени.

Тя закри микрофона с длан и му изшътка да мълчи.

— Ема, скъпа, очевидно още не осъзнаваш добре, че се държиш малко лекомислено. Дори в чужда страна би трябвало да си по-благоразумна и внимателна.

Тя забарабани нетърпеливо с пръсти по коляното си, докато херцогът се впусна в пространна лекция за благоприличието, семейното му име и нейната репутация.

— Ти ще отседнеш в хотел – обяви Кени, когато най-сетне й се удаде да затвори телефона. – Не в моето ранчо. А сега, предполагам, ще ми обясниш кой беше този тип и какво искаше.

Въпреки че преди малко той й бе споделил някои болезнени подробности от личния си живот, тя не изгаряше от нетърпение да стори същото.

— Беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. Той е собственикът на „Сейнт Гъртруд”. Не смяташ ли, че не е зле малко да намалиш?

— Откъде се е докопал до номера на мобилния ми телефон?

— Нямам представа. Той е доста влиятелна персона и има начини да докопва всичко, което му е нужно. Виж! Колко много диви цветя!

— Мисля, че е време да ми кажеш какво точно става тук – процеди Кени с онзи студен и безстрастен тон, от който Ема я побиваха тръпки.

— Моля?

— Започвам да усещам странно изтръпване точно зад коленете. Съвсем същото изпитвам понякога миг преди да пропусна от четирифутовата* позиция.

[* Един фут е равен на О,3О4 метра. – Б. пр.]

И без никакво предупреждение Кени отби от шосето и спря на малка поляна, покрита с чакъл, с три пластмасови маси за пикник, едната от които бе заета от семейство с две малки момчета. Той слезе от колата, но тя реши да остане на мястото си.

Той отвори вратата й и я изгледа с красноречив поглед, подсказващ, че е по-добре да слезе сама, ако не иска той да я измъкне насила от колата. В последната секунда Ема грабна чадъра си, за да го ядоса. Докато го разтваряше, дори успя да го бодне леко по главата.

— Слънцето е много сърдито.

— Не е толкова сърдито, колкото мен. – Кени измъкна чадъра от ръката й, затвори го и го захвърли обратно в колата. Под любопитните погледи на семейството той я повлече към едно чепато дърво на края на поляната, където можеха да се усамотят. Пусна ръката й и я изгледа пронизващо с очи, които в момента напомняха по-скоро на хирургически лазери, отколкото на ливадни виолетки.

— Започни от началото.

— Началото на какво? – попита тя предпазливо.

— Престани да го усукваш. Инстинктите ми подсказват, че в цялата тази ситуация от самото начало има нещо странно, но аз допуснах грешката да не му обърна внимание. Сега искам да се изясним. В момента съм временно отстранен от игра, кариерата ми е застрашена, а това означава, че не мога да си позволя да се забъркам необмислено в нечии чужди проблеми. Затова ми обясни ясно и точно какво става.

Ема никога не се бе смятала за страхливка, но той наистина изглеждаше заплашително.

— Не разбирам за какво говориш.

— Позволи ми да ти напомня, че се намираш насред чужда и непозната страна в компанията на човек, който неотдавна е бил наказан за участие в наркотрафик и побой над жена.

Преди да си тръгне, Тори бе разказала на Ема историята за скандала с мениджъра на Кени.

— Не си бил наказан за участие в наркотрафик и не ти вярвам за жената.

— Скъпа, всичко е документирано на видеозапис.

— Повярвай ми, Кени, това не е твоя работа.

— Как ли пък не! Кариерата ми е заложена на карта и аз няма да я рискувам заради каквото и да било. Какви са отношенията ви с този тип?

— Казах ти. Херцог Бедингтън е собственик на „Сейнт Гъртруд”. Освен това е главният дарител на училището.

— И?

Докато изучаваше мрачно стиснатите му устни, неочаквано я заля вълна на носталгия за привлекателния ухилен глупак, за какъвто отначало бе помислила Кени.

— И нищо.

Кени се втренчи продължително в нея.

— Признавам, че не съм те преценил правилно. Предположих, че си смела английска лейди, но ти дори нямаш куража да бъдеш откровена с мен.

От думите му я заболя.

— Това няма нищо общо с теб!

Кени не отговори, а продължи да я изучава и младата жена можеше да се закълне, че по лицето му се мярна разочарование. Това я накара наистина да се почувства страхливка. Но ненавиждаше мисълта да му разкрива интимни подробности от живота си, особено когато тези подробности ще я направят да изглежда жалка и нищожна в очите му.

— Ти наистина се държиш отвратително – промърмори тя.

Той мълчаливо чакаше.

Навярно беше прав. Държеше се като страхливка и всичко щеше да е много по-лесно, ако просто му разкажеше как стоят нещата. След това ще може спокойно да осъществи замисъла си, без да се опитва да го скрие от него. Само истината да не беше толкова неудобна.

Двете малки момчета скочиха от съседната маса и започнаха да се гонят. Ема завидя на свободата им.

— Добре, ще ти кажа – пророни тя неохотно. – Но ти трябва да се съгласиш да отседна в твоето ранчо.

— Ще говорим за това, след като чуя историята ти.

— Не. Първо ми обещай.

— Нищо не обещавам, докато не чуя обясненията ти – сряза я Кени, скръсти ръце и се облегна на ствола на дивата череша.

Младата жена събра сили и си напомни, че не е направила нищо лошо и определено не й е нужно да прави добро впечатление на Кени Травълър, ала от това не й стана по-леко.

— Херцог Бедингтън е много влиятелен в Англия – поде нерешително. – От стар аристократичен род. Изглежда, е гений в инвестирането в новите технологии и поради това е доста богат. За нещастие, е малко откачен. Той… – Ема нервно сплете пръсти. – Той иска да се ожени за мен.

Кени я изгледа недоумяващо.

— Според мен повечето жени щяха да бъдат поласкани от перспективата да се омъжат за херцог.

— Повярвай ми, в предложението му няма нищо лично. Той не е влюбен в мен или нещо подобно. От предишните си бракове има две дъщери, а се нуждае от наследник на титлата и богатството. Бъдещата херцогиня трябва да е от благородно потекло и с неопетнена репутация. Бог не позволява фамилното име да бъде опозорено от обикновена жена, с нормален сексуален живот. – Тя осъзна какъв намек се криеше в думите й и побърза да добави: – Зная, че звучи като мелодрама от седемнайсети век, но намеренията му са адски сериозни. Аз, разбира се, му отказах, но той изобщо не обърна внимание.

Ема откровено му разказа за паниката, която я бе обзела, когато Хю заплашил да продаде училището, и за отчаяния си план.

— Трябваше да се съглася, Кени. Не можех да му позволя да закрие „Сейнт Гъртруд”. Но не мога и да се омъжа за него.

Набрала скорост в изповедта, тя му описа плана си да възмути с поведението си Бедингтън дотолкова, че той да се откаже от годежа. Когато най-после свърши, Кени се взря за миг продължително в нея, после отиде до най-близката маса за пикник и се свлече на пейката.

— Какво имаше предвид, когато спомена, че нямаш нормален сексуален живот?

Ема се изуми. Не можеше да повярва, че това бе единственото нещо, привлякло вниманието му.

— Само това ли ще кажеш, след всичко, което ти разказах?

— Важните неща са на първо място.

Двете момчета, които се гонеха, хукнаха към гората.

— Никога не съм казвала, че нямам нормален сексуален живот.

— Намекна го. И за каква по-точно извратеност става дума?

— За никаква! Няма да обсъждаме това.

— Не си тайна доминатрикс?

— Не ставай смешен!

— Ти вече ми каза, че не си лесбийка, и аз съм склонен да ти повярвам. Да не си фетишистка на крака?

— Не!

— Мазохистка?

— Не ставай абсурден.

— Садистка?

— Пълни дивотии.

Кени присви подозрително очи.

— Веднага се закълни, че не си педофилка.

— О, за бога, аз съм девствена!

Мълчание.

Страните на Ема запламтяха.

— Хайде, давай! Смей се! Зная, че едва се сдържаш.

— Почакай първо да си поема дъх. – Погледът му се плъзна по гърдите й. – Как е възможно на тази възраст някой да е девствен?

— Така се случи, това е всичко. Не възнамерявах да става така. – Тя вирна леко брадичка. – Бях заета, а и не ми върви много с мъжете.

— Защото си голяма командаджийка.

— Не съм те молила за мнението ти. – Викът на по-голямото от момчетата я разсея. Тя го видя как събори по-малкото на земята, чиято глава се оказа в опасна близост до ръба на бетонната плоча, излята около крака, крепящ масата. – Внимавайте, момчета! Ако ще се боричкате, идете ето там.

Братята зарязаха заниманието си и се облещиха изумено в нея. Родителите им не останаха по-назад. Кени завъртя очи.

— Не можеш ли да не си пъхаш носа навсякъде?

Ема му обърна гръб.

— Знаех си, че няма да разбереш. Затова не исках да ти кажа.

Кени я заобиколи и застана пред нея.

— Разбира се, че не разбирам. Преди две нощи се навря в леглото ми, без дори да си направиш труда да споделиш с мен тази малка подробност.

— Не беше важно.

— За мен е дяволски важно.

— Защо? Каква е разликата?

— Огромна. Ти ме използва!

Тя го зяпна недоумяващо. В гърдите й се надигна гняв и в същото време я напуши донякъде перверзен смях.

— Доколкото си спомням, беше точно обратното. Винаги ли казваш на черното бяло, когато знаеш, че не си прав?

Кени свъси вежди.

— Имаш ли някаква представа колко си жалък? – избухна тя.

— Аз? – Веждите му отхвръкнаха нагоре. – Ти си тази, която никога не е била с мъж.

— Сексът не е смисълът на живота.

— Да бе, освен това ти не играеш и голф. – Той се запъти към колата с разстроено изражение, при това напълно неоснователно.

Ема закрачи след него.

— Ти си най-егоистичният и самовлюбен тип, когото някога съм срещала. Току-що ти доверих как животът ми се разпада, а ти мислиш единствено как да се измъкнеш сух от водата.

— Дяволски си права. – Той се извъртя с лице към нея. – А сега ме чуй добре, Ема. Единственият начин да се върна на игрището, е да запазя малкото ми останала репутация безупречно чиста, без нито едно петънце. А доколкото разбирам, това означава, че двамата имаме абсолютно противоположни цели, тъй като ти искаш да стъпчеш своята в калта.

— Нямам избор.

— Разбира се, че имаш. Отговорът на твоя проблем е ясен като две и две – четири. – Посочи с пръст към колата си. – Иди веднага да вземеш телефона и кажи на онзи превзет херцог, че нямаш никакво намерение да се омъжваш за него!

— Нима не си чул и дума от това, което ти казах? Ако не приема предложението, той ще продаде „Сейнт Гъртруд”.

— Това не е твой проблем. Винаги можеш да си намериш друга работа. – Кени отключи вратата на колата и влезе вътре.

Тя заобиколи тичешком и задърпа дръжката на другата врата, докато най-после не я отвори.

— Не знаеш какво приказваш – заяви тя и се настани вътре. – „Сейнт Гъртруд” е специална. Започнах нова програма за надарени ученици. Ако затворят училището, те ще останат на произвола на съдбата. А и „Сейнт Гъртруд” е моят дом. Единственият, който някога съм имала.

— Това е просто една камара от стари тухли.

— Не и за мен. О, защо ли изобщо си правя труда да обяснявам? Знаех си, че няма да разбереш.

— Това, което не разбирам, е защо толкова много усложняваш всичко.

— Бедингтън не е глупав. Ако поведението ми е прекалено предизвикателно, той ще разбере какво се опитвам да направя и ще се отърве от „Сейнт Гъртруд” само за да ме накаже за непокорството ми. Трябва да действам много предпазливо, да го накарам да повярва, че ме е преценил грешно, а в същото време да се преструвам, че играя по свирката му.

Кени се намръщи и пъхна ключа в стартера.

— Е, няма да спя с теб, ако това си си наумила.

— Аз и не искам да спя с теб!

Поради някаква шантава причина думите й, изглежда, му подействаха успокоително. Пръстите му се отпуснаха върху ключа, а погледът му се плъзна лениво по копчетата на блузата й.

— Онази нощ здравата ми се натискаше, кралице Елизабет.

Ема от все сърце се надяваше, че той няма да забележи как кожата й настръхна. За да прикрие вълнението, тя се поизправи на седалката.

— Тогава смятах, че си почтен човек.

— Почтен? – възмути се той. Раздразнението му се завърна. – Та аз ти казах, че съм жиголо!

— Поне беше откровен.

— Лъжех най-безочливо.

— Да, ама аз тогава не го знаех. – Тя сви пренебрежително устни. – Ако през следващите две седмици реша да преспя с някого, то това няма да си ти.

— През следващите две седмици няма да спиш с никого. Докато Франческа ми диша във врата, ти ще се прибереш у дома чиста и непорочна, каквато пристигна тук. Когато изгубиш невинността си, лейди Ема, ще го направиш, докато някой друг бди над теб.

Тя понечи да отговори, но думите замряха на устните й, когато погледът му се прикова в устата й. Изражението й бавно се промени. Тя видя как устните му се разтвориха леко, а очите му потъмняха. Усети, че й се завива свят. Всичките й приказки, че не желае да спи с него, бяха най-безсрамна лъжа, защото всичко в него я възбуждаше – безбожно красивата му външност, стройното гъвкаво тяло, провлаченият тексаски говор и дори ексцентричното му чувство за хумор. Ненавиждаше се заради това, но една предателска част от нея искаше да бе видяла корицата на онова списание чак след като се бяха любили.

Кени с мъка откъсна поглед от нея.

— Решено е! Ще отседнеш в хотел!

— В никакъв случай! – Не можеше да се настани в хотел. Точно това очакваше Бедингтън от нея. – Не исках да го споменавам, но се боя, че ме принуждаваш да ти напомня, че по всяко време мога да се обадя на Франческа.

— Не забърквай Франческа в тази история.

— Ти постоянно забравяш, че положението ми е отчайващо. Освен това съм сигурна, че Франческа много ще се разстрои, когато узнае как ме напи и ме завлече в онова ужасно студио за татуировки, където ме обезобразиха за цял живот.

— Не можеш ли да проумееш, че го правя за твое собствено добро? Не осъзнаваш ли, че е върхът на глупостта ние двамата с теб да живеем под един и същи покрив?

— Признавам, че доста спорим, но ако по-усърдно се опитаме да бъдем любезни…

— Не говоря за споровете ни.

— Тогава за какво?

Кени въздъхна дълбоко.

— За такава умна лейди понякога си много тъпа.

Ема го изгледа внимателно. Възможно ли бе той да е привлечен от нея? Тя рязко се изправи. Сега не беше време за празни фантазии. Освен това той беше плейбой, а тя почти се бе превърнала в една от онези „завеяни мили дами”.

— Добре – предаде се той. – Печелиш този кръг. Можеш да отседнеш в ранчото, но ще ми плащаш наем по двеста долара на ден.

Това щеше да глътне печалбата й.

— Сто долара.

— Двеста и петдесет.

— Добре – побърза да се съгласи тя. – Двеста.

Следващите няколко километра изминаха в мълчание, но

дори великолепният пейзаж не успя да повдигне духа й. Ема не искаше да задълбава в неприятностите си, затова насочи вниманието си към други теми. Не след дълго мислите й се върнаха към Тори Травълър.

— Не намираш ли за малко странно случайното съвпадение между моето необичайно положение и това на сестра ти?

— Изобщо не е случайно съвпадение. Една определена английска интригантка си пъха носа там, където не й е работата. И този път не става дума за теб.

— Но Франческа не знае нищо за историята с Хю.

— Франческа знае всичко. Иначе ток шоуто й нямаше да се задържи толкова години на екран. Тя е все едно Господ Бог, само че секси.

— Ще й се обадя довечера и ще я попитам.

Кени нагласи сенника.

— Можеш да я питаш каквото искаш, но ако Франческа не желае да ти каже, няма да изкопчиш нищо от нея.

— Наистина ли мислиш, че тя съзнателно ни е събрала заедно?

— Можеш да се обзаложиш, че точно това си мисля.

— Но защо ще го прави?

— Садизъм. И ти, ако живееш с Антихриста достатъчно дълго, ще станеш злобна като него.

В луксозно обзаведената спалня в наетата под наем къща в Палм Бийч във Флорида елегантна, красива, четирийсет и четири годишна англичанка с кестенява коса и сърцевидно лице се сгуши по-удобно под чаршафите в светло прасковен цвят и въздъхна доволно, докато се взираше във вдлъбнатината върху съседната възглавница. Времето само бе усъвършенствало любовните умения на съпруга й.

От прилежащата баня се чу шуртенето на пуснатия душ и тя тихо се засмя, докато се питаше как ли се справят Ема и Кени. За Франческа Серитела Дей Бодин събирането на тези двамата определено беше коварно, но неустоимо сантиментално пътуване. Въпреки че не беше съвсем точно повтаряне на историята, тъй като Ема ни най-малко не приличаше на разглезеното малко богато момиченце, което беше Франческа, когато Дали Бодин я качи в колата си на онова малко шосе в Луизиана преди двайсет и три години.

От мига, в който Франческа се запозна с Ема, тя я почувства като сродна душа. Зад бойкия ум и вродената доброта и благородство на новата й приятелка се криеше една самотна и чувствителна жена.

А Кени Травълър… нейният скъп, нещастен Кени… Очите на Франческа се притвориха и тя си припомни един друг прекалено красив голфър, който бе застрашил играта си, тъй като прекарваше твърде много време да се бори с демоните, скрити в глъбините на душата му, за които никой не подозираше.

Ала Ема и Кени? Наистина откъде й бе дошла на ума подобна идея? Ако не бяха проблемите на Тори, никога не би й хрумнало да ги свърже заедно.

Източниците на Франческа бяха изключително надеждни и тя узна за странните изисквания на Бедингтън към бъдещата му съпруга почти веднага, след като подчинените му започнаха да я търсят. Но и през ум не й бе минавало, че аристократът особняк ще избере Ема. И тогава я порази сходството между положението на Ема и Тори. Това я наведе на мисълта за Кени и тогава я озари невероятно прозрение: представи си Кени и Ема заедно. Разбира се, беше абсурдно да вярва, че двама толкова различни хора ще съумеят да си помогнат един друг. Въпреки това в този живот се бяха случвали и по-странни неща.

Водата в банята спря. Тя се протегна лениво, макар че я очакваха хиляди неща за вършене. Първо трябваше да се обади на най-добрата си приятелка, Холи Ерейс Бодин Джафи, първата съпруга на Дали, а понастоящем майка на четири момчета – пет, ако брои и Джери, настоящият съпруг на Холи Ерейс. А след това се налагаше да се захване за работа. Ежемесечните телевизионни ток шоута не се правеха сами и върху бюрото я очакваше списък с лицата, на които трябваше да се обади, начело с продуцента й в Ню Йорк.

Вратата на банята се отвори и тя мигом забрави за обажданията, когато плътният провлачен глас на съпруга й се разнесе от другия край на стаята.

— Ела тук, красавице.

Ранчото на Кени бе разположено в долината, на юг от Уайнет. Той сви от главната магистрала по тясно шосе, сетне пое надолу по алея, в дъното на която се извисяваха грубо изсечени варовикови колони, увенчани с ръждива желязна арка.

— Моята собственост започва оттук.

Ема долови лека нотка на гордост в гласа на Кени.

Минаха през портала, покрай градина с наскоро разцъфнали праскови и продължиха по дървен мост над малка рекичка с кристалночиста вода.

— Това е Педерналес. При силни бури излиза от руслото и залива моста, но е страхотно да имам бистър поток в предния си двор.

И точно там се намираше рекичката – осъзна Ема, – в предния му двор. Къщата на Кени бе кацнала на върха на неголямо възвишение, обрасло с тучна трева, сред която се издигаха вековни вечнозелени дъбове. Самата къща представляваше елегантна разгъната постройка от кремаво бял варовик, с опушено сини дървени кепенци и первази. Два еднакви комина от варовик стърчаха над широкия ламаринен покрив, какъвто бе виждала върху толкова много постройки в района, и ветропоказател във форма на галопиращ кон, полюшващ се лениво от априлския ветрец. На предната веранда имаше големи дървени столове люлки, сякаш мълчаливо подканящи посетителя да седне и да отдъхне, зареял поглед към виещата се сребриста лента на Педерналес. Ема зърна отстрани крилата на вятърна мелница, конюшня от варовик и бяла ограда около тучно пасище, където кротко пасяха коне.

— Ти имаш коне! – възкликна тя, когато той спря колата до къщата.

— Само два. Шадоу и Чайна. Чистокръвни ездитни коне от Кентъки.

По усмивката му Ема разбра колко силно обича той животните си.

— Боже, Кени, колко много неща притежаваш! – възкликна тя, опитвайки се да обхване всичко с поглед. – Коне, онази красива къща в Далас, това прекрасно ранчо…

— Да. Не е зле за нехранимайко, роден със сребърна лъжичка в устата.

Ема се сепна, когато долови горчивината в гласа му, наклони глава и го погледна.

— Нима всичко се е появило само с махването на онази сребърна лъжичка?

— Предполагам, че се наложи здравата да се потрудя – призна той неохотно. – Ако можеш да наречеш работа това, с което се занимавам. – Съдейки по изражението на лицето му, явно той не вярваше в това.

На Ема й се стори любопитно, че той не се гордее с постиженията си.

— Според мен е работа. Сигурна съм, че никой не ти е подарил шампионските титли само заради красивата ти външност. Освен това, изглежда, имаш дялове в няколко компании.

— Аз наистина съм много красив. – Той й се ухили самодоволно, сетне извади куфарите й от колата, без тя да го моли. Това за секунда отвлече вниманието й, което навярно беше намерението му. Докато младата жена се опомни, Кени вече крачеше към предната веранда.

Едва изкачи стълбите и входната врата се отвори. На прага се появи млад мъж, наближаващ трийсетте, слаб, с къдрава морковено червена коса, изпъкнали очи и широка усмивка.

— Кенет! Дай ми тези куфари, преди да си изкривил гръбнака си. Какво си мислиш, че правиш? – възкликна ужасено той и грабна куфарите. – Как може да си толкова лош и да не се обадиш, че пристигаш? Едва успях да подготвя къщата. Ако Тори не ми бе позвънила да ме предупреди, не зная какво щях да правя.

— Извинявай. Реших го в последната минута. – Кени последва младия мъж в прохладно тихо преддверие, чиито стени бяха боядисани на широки светлокафяви и бежови ивици. – Патрик, това е лейди Ема. Тя ще отседне тук за известно време. За мое огромно съжаление. Настани я колкото е възможно по-далеч от моята стая. Ема, това е Патрик. Моят иконом.

Ема огледа любопитно младия мъж. Наистина не можеше да се отрече, че Кени явно познаваше какви ли не особняци.

— Лейди Ема? – възкликна Патрик. – Господи, моля те, кажи ми, че си истинска аристократка, а не поредната стриптийзьорка.

Младежът беше толкова чаровен, че тя не успя да сдържи усмивката си.

— Истинска съм, но моля те, наричай ме Ема.

Патрик притисна ръка към предницата на електриково зелената си копринена риза.

— О, Боже! Акцентът ти е фантастичен.

Ема не можа да устои на глождещото я любопитство. Стрелна с поглед Кени, който преглеждаше купчината писма, оставена върху малкия дървен скрин, редом до керамична ваза с уханни пролетни цветя.

— Поредната стриптийзьорка?

— Не гледай мен – намуси се той. – Тори я доведе.

Очите на Патрик развълнувано заблестяха.

— Мащехата ти ще получи публичен оргазъм, когато се запознае с лейди Ема.

— А теб какво те засяга! – изръмжа Кени.

— Боже, боже. Някой май не е на кеф? Мисля, че най-добрият лек е бутилка отлежало „Кло дьо Роа Фронсак”, реколта 199О. – Той вдигна куфара й. – Елате с мен, лейди Ема. Ще ви покажа стаята, докато Кенет се успокои.

— Просто Ема – въздъхна тя.

Кени се подсмихна, без да вдига глава от писмата.

Докато следваше Патрик нагоре по стълбите, гостенката надникна мимоходом в дневната от дясната страна, чиито стени бяха боядисани в същите светлокафяви и бежови ивици като преддверието. Меки кресла, удобен дълбок диван и износени ориенталски килими придаваха на стаята уютен, обитаем вид.

Патрик забеляза интереса й към интериора.

— Искаш ли да разгледаш целия долен етаж?

— С удоволствие.

— Кухнята е жестока. Кенет не излиза от там, когато си е у дома. – Младият иконом остави багажа й, после я поведе по коридора до огромна провинциална кухня, която опасваше в Г-образна форма задната част на къщата.

Ема примигна изненадано.

— Прекрасна е.

— Благодаря ти. Аз я проектирах.

Стените и таванът бяха боядисани в жизнерадостен яркожълт цвят, а подът от големи теракотени плочи добавяше топлина в атмосферата. Пред камината имаше кът за сядане с диван, тапициран с разноцветна дамаска във всички тонове на жълтото, кораловото и изумруденото, заобиколен с няколко удобни стола. През двата френски прозореца, единият от които извеждаше на слънчева тераса, струеше ярка светлина към редицата абстрактни платна, украсяващи стените.

В къта за хранене край еркерния прозорец, бе разположена елегантна маса за хранене от епохата на регентството, заобиколена с разнообразна смесица от удобни столове в стил „Чипъндейл”, „Луи XVI” и от времената на първите американски заселници, но тапицирани с еднакви дамаски. Върху полираната повърхност на масата танцуваха пъстроцветните отражения на цветята, изкусно подредени в глинена ваза.

— Всичко е толкова красиво.

— Доста рискувах, но сметнах, че Кени се нуждае от неподправен домашен уют – поясни Патрик, като махна артистично с ръка.

Ема нямаше намерение да демонстрира прекалено любопитство, но присъствието на Патрик определено я бе смутило.

Той прокара леко ръка по повърхността на масата.

— Сигурно се чудиш какво прави тук такъв като мен, нали?

— Да се чудя ли? – Младата жена умираше от любопитство, но беше твърде добре възпитана, за да го засипе с въпроси.

— Малките тексаски градчета не са особено добронамерени и гостоприемни към гейовете.

— Предполагам.

Болезнена сянка за миг изкриви лицето му, но тутакси се стопи.

— Ще те придружа до стаята ти.

Ема вечеря сама. След като обяви, че Кени е отишъл да тренира, Патрик й поднесе изумително вкусна салата от спагети с пресен зелен боб, полята с дресинг от зехтин и чесън, хрупкава франзела и за десерт – дебело парче пай с боровинки. Тя изяде вечерята си на остъклената тераса, обзаведена с диван и столове от лъскаво черно палмово дърво, тапицирани със свежа дамаска на бели и зелени ивици. Зад къщата растеше орехова гора, от едната страна се виждаше вътрешен двор с басейн, а от другата в далечината се бе ширнало пасището, опасано с бялата ограда с кротко пасящите коне. Преди вечеря Ема се разходи покрай брега на потока и се полюбува на дивите цветя.

Въпреки спокойната атмосфера и уханния въздух, нахлуващ през мрежестата врата, младата жена се чувстваше неспокойна. Защо Кени не се бе върнал? Макар да му бе заявила, че няма да му се пречка, тайно й се искаше присъствието й да не му е толкова неприятно.

Тя предложи на Патрик да му помогне с разчистването на съдовете, но той решително й отказа, затова Ема разпръсна върху масата бележките за статията си и поработи, докато се стъмни. Нощни пеперудки, привлечени от светлината на верандата, се блъскаха в мрежата на вратата, а в храсталаците свиреха щурци. От време на време Ема чуваше крясъка на нощна птица под акомпанимента на тихото бръмчене на миялната машина. Мирната тишина наоколо й напомняше за „Сейнт Гъртруд”, след като момичетата си легнат да спят.

Но настроението й бе по-потиснато от всякога. Както вървяха нещата, щеше да се върне в Англия с неопетнена репутация. Видя Патрик да прекосява моравата към малкия апартамент над гаража, който й бе казал, че обитава.

— Имаш ли номера на Тори? – подвикна тя импулсивно.

— Има залепен списък отстрани на хладилника.

След няколко минути сестрата на Кени отвърна на позвъняването й.

— Не, нямам никакви планове – осведоми я Тори, след като Ема й обясни какво иска. – Но не мисля, че баровете на Уайнет ще са по твой вкус.

— Какъв е смисълът да отидеш на почивка, ако не пробваш нови забавления?

— Ами добре. Ако си сигурна, ще дойда да те взема след половин час.

Ема облече джинсите, които бе купила предишния ден, и бяла плетена блузка, достатъчно къса, за да се вижда тънка ивица от кръста й, и достатъчно тясна, за да подчертава гърдите й. Въпреки че късите ръкави скриваха голяма част от татуировката със знамето на щата Самотна звезда, банерът с името на Кени оставаше открит. Унизително, но необходимо, реши младата жена, като се закле да не се поглежда в огледалото. Надяваше се копоят на Бедингтън да е достатъчно съобразителен, за да вземе фотоапарат.

Тори се появи с тъмносиньо беемве, което шофираше с опасно висока скорост. Ема затвори очи и вкопчи пръсти в дръжката на вратата.

— Струваш ми се нервна.

— Не обичам особено колите.

— Това затруднява живота, особено в Тексас – рече Тори поучително и намали скоростта.

— Както и навсякъде другаде.

Сега, след като вече не се движеха толкова бързо, Ема се успокои достатъчно, за да огледа спътницата си. Тори носеше тюркоазено боди с плътно прилепнали черни джинси, очертаващи безкрайно дългите й стройни крака. На кръста й проблясваше колан от метални раковини, а от ушите й се полюшваха мексикански сребърни обици. Тя изглеждаше богата, прелестна и дива. На Бедингтън нито за миг не би му хрумнало да предложи на Тори Травълър да стане негова съпруга.

Тори погледна в огледалото за обратно виждане.

— Трябва да се научиш да шофираш.

— Ъъъ…

— Наистина. Аз мога да те науча.

— Много мило от твоя страна, но не смятам, че е нужно.

— Дяволът здравата те е хванал, нали?

— Предполагам.

— Зная какво е.

Ема долови тъга в гласа й и нещо й подсказа, че бракът с Декстър О’Конър не е единственото, което измъчваше Тори. Зад външното й безгрижие и маниерите на богата разглезена наследница се криеше огромна болка.

— Добре ли се разбираш с Патрик? – поинтересува се Тори. – Той се отнася прекалено закрилнически към Кени и може да се стори доста странен на тези, които не го познават.

— Той беше много мил и услужлив с мен – заяви Ема.

Тори се засмя.

— Татко направо пощурява, задето единственият му син живее в ранчо в компанията на гей, който не се крие. Но всички знаят, че Патрик е най-добрият иконом в областта. А ако ме питаш, денят, в който Кени го спаси, беше щастлив и за двамата.

— Как го е спасил?

— Патрик пътувал с колата наоколо, обикаляйки крайпътните заведения, за да прави снимки за книгата си – от онези така наречени развлекателни книги с цветни снимки и кратки текстове, които често можеш да видиш по масите на кафенетата и ресторантите. Спрял в едно заведение близо до каменна кариера и се натъкнал на шайка местни работници, които решили да докажат мъжкарството си, като го пребият. Четирима срещу един. Кени се появил точно навреме. Той не може да понася подобни издевателства. Направо го влудяват.

— И какво е направил?

— Достатъчно е да знаеш, че Кени рядко избухва, но когато това стане, по-добре да не си насреща му. Историята завършила с това, че той отвел Патрик в ранчото, за да дойде на себе си, а когато на следващата сутрин се събудил, в кухнята го очаквала тава с прясно опечени канелени кифлички, току-що извадени от фурната. Кени вдъхнал божественото ухание и тутакси наел Патрик за иконом. Разбира се, имаше куп сплетни за това, без да се смятат неприятностите с ПГА, които Кени имаше, когато историята за побоя в крайпътното заведение цъфна по първите страници на вестниците.

— Брат ти е постъпил много благородно.

— И аз мисля така. Но получи доста упреци. Кълна се, че ако слушаш местните, единственото добро качество на Кени е да печели голф турнири.

— Хората не го ли харесват? Това ме изненадва.

— О, не. Обичат го. Всички знаят, че е направил за местната общност много повече, отколкото всички нас, взети заедно. Той построи културен дом, осигури началното финансиране за новата библиотека и още куп такива неща. Освен това участва в почти всяка местна благотворителна кампания. Но осъждането и критикуването на Кени толкова дълго е било любимо занимание на хората тук, че сега им е трудно да спрат.

— Но защо?

— Жителите на Уайнет имат слонска памет, а и още не са му простили за щуротиите и белите му в детството. Все още държи рекорда за отстраняване от занятия в гимназията. А пенсионираният полицейски началник може да ти разкаже такива истории, че косата ти ще настръхне. Изглежда, всички в този град му имат зъб. Джуди Уибър постоянно му напомня, че е преписал контролното й по математика в четвърти клас, а после убедил заместничката на учителката, че Джуди е преписала от него. В шести клас открадна от Ханг Арън бейзболната му карта с автограф на Боб Фрейзиър и после я скъса. Крадеше парите за обяд на съучениците си, чупеше играчките им, сменяше гаджетата си като носни кърпички и оставяше след себе си само разруха и опустошение, докато накрая Дали не го взе под крилото си след смъртта на майка ни.

Значи, Дали Бодин беше тайнствената личност, за която Кени бе споменал по-рано през деня. Очевидно отношенията на Кени със съпруга на Франческа бяха доста по-сложни, отколкото Ема предполагаше.

— Въпреки това той явно е бил образцов гражданин след тийнейджърските си години. Струва ми се, че хората би трябвало веднъж завинаги да загърбят миналото и да му простят.

— Кени няма нищо против да го поднасят за миналото му. А и той може вече да е образцов гражданин, но със сигурност има доста недостатъци в характера. В случай че не си забелязала, брат ми е много мързелив.

— Забелязах – промърмори Ема сухо. – Все пак мързелът не е чак такова голямо престъпление.

— При него понякога е. Той просто… не зная. Трудно е да се обясни. От нищо не се интересува, освен от голфа. Именно заради това онзи кръвопиец, менажерът му, източи толкова много от парите му. Кени дори не си е дал труда да го провери.

Ема си спомни сухото му, лаконично описание на разглезеното, богаташко мамино синче, какъвто е бил някога. Нямаше нито капка снизхождение към обстоятелствата, довели до лошото му поведение. И макар Ема да не смяташе, че възрастните имат право да използват тежкото си детство като извинение за провалите в живота, в работата си неведнъж бе ставала свидетел какво разрушително въздействие може да има родителската некомпетентност и криворазбраната обич. Не мислеше, че човек цял живот трябва да се чувства виновен и да се самонаказва заради това. Ала, изглежда, Кени правеше точно това.

— Той се дистанцира от всичко, освен от голфа – подхвана Тори. – Особено от жените. Отнася се с всяка своя приятелка като с кралица – купува й скъпи подаръци, изпраща й цветя, но в мига, в който тя започне да се надява, че връзката им е сериозна, той изчезва от сцената.

Ема разбра, че Тори й отправя деликатно предупреждение, но не каза нищо.

— Всички на този свят искат да са приятели с Кени – продължи Тори, – но аз съм единствената, която той допуска до себе си, при това не много близо. Никога не съм познавала мъж, толкова твърдо решен да стои настрани от останалите. Предполагам, че се страхува, че ако се привърже прекалено към някого и започне да изпитва по-дълбоки чувства към него, той ще започне да го манипулира, както правеше майка ни. Кени възмъжа трудно и определено няма да позволи на никого да застраши независимостта му.

— Каква тъжна ирония на съдбата, че някой с толкова страхотен вроден чар е така самотен.

— Кени е най-дружелюбният човек на земята, докато някой не го настъпи по болното място или не се опита прекалено много да се напъха под кожата му. Тогава той използва вродения си чар, за да издигне преграда между себе си и този човек. Или се прави на глупак. А това ме подлудява, тъй като той е най-умният мъж, когото познавам. Брат ми прочита една книга с такава лекота и настървение, както друг ще омете пакетче чипс.

Тори замълча. Ема се замисли дали да не каже на сестрата на Кени, че тя няма никакво намерение да се забърква в любовна афера с брат й, но не искаше да изглежда глупава.

— Този живот наистина е странен – въздъхна Тори. – За разлика от Кени, вторият ми бивш съпруг е имал идеално детство, а се е превърнал в неморален гадняр. Човек никога не може да бъде сигурен с хората.

— Отдавна ли си разведена?

— От една година, но се разделихме преди това. Томи беше женкар. Татко ме предупреди да не се омъжвам за него, но аз не го послушах. – Лицето й помръкна. – Може би, ако му бях родила дете, Томи щеше да се кротне, но не се получи.

— Съмнявам се, че едно бебе би го накарало да стане верен съпруг.

— Зная, че си права. Все пак е неприятно два пъти да си неудачница в брака. – Тя прокара ръка през косата си. – Първият ми съпруг беше студентската ми любов, която много скоро изчезна. Той пиеше и когато се напиеше, побесняваше и чупеше всичко в апартамента. Не продължи и година. – Протегна ръка към радиото. – Татко твърди, че на мен не може да ми се има доверие, когато става дума за мъже, затова иска да се омъжа за Декстър. Но аз не… – Тори погледна в огледалото за обратно виждане, ръката й застина върху бутоните на радиото и тя се намръщи. – Онзи кучи син ме следва, откакто излязохме от ранчото. Кълна се, че беше паркирал наблизо и чакаше да потеглим.

— Наистина ли? – Ема се извъртя да погледне и видя тъмнозелен форд таурус. – Мислиш ли, че ни следи?

— Възможно е.

Устата на Ема пресъхна. Копоят на Бедингтън беше на поста си.

Уайнет, Тексас, беше очарователен стар град, със сенчест площад в центъра и оживена търговска зона с малки, приятни магазинчета, които големите търговски центрове още не бяха погълнали. Тъй като на път за ранчото Кени бе заобиколил Уайнет, сега Ема за пръв път имаше възможност да разгледа града и Тори я разведе с колата из по-интересните места. Обиколката им свърши в уютна кръчмичка, наречена „Роустабаут”, където свиреха кънтри музика. Зеленият таурус ги следваше през целия път.

Когато влязоха в заведението, Ема не спираше да се оглежда през рамо, за да види кой ще влезе след тях.