По-кротко лейди!

Кени отново прецака всичко. Винаги сме знаели, че няма да се получи. Бива го единствено да играе голф.

Легендата за мързеливия, разглезен Кени ще укрепне още повече.

Ема си каза, че това не е неин проблем, ала се чувстваше тъжна и угрижена. Изкъпа се, облече се и слезе в кухнята. Патрик бе оставил бележка върху плота с указания да вземе от хладилника купата с пресни плодове. Освен това я съветваше да не вдига телефона. Докато вадеше купата с плодовете, Ема чу отварянето на входната врата, последвано от оживеното бърборене на Тори и тихия, спокоен глас на Декстър.

След секунда Тори се появи в късо горнище от батак на сини и пурпурни шарки, шорти и кожени сандали на високи платформи.

— Май трябваше първо да позвъня, тъй като това вече не е ергенско жилище. Извини ме, лейди Ема.

— Няма нищо – отвърна новоизлюпената младоженка и се усмихна на Декстър. – Налей си кафе.

— Благодаря – кимна той и се отправи към кухнята, сетне се спря, когато се появи Кени. Сивата тениска бе прилепнала към мократа му гръд, от завитите краища на косата му капеше вода, а босите му крака оставяха влажни отпечатъци върху теракотения под.

— Привет, голямо братче.

Кени изстиска една усмивка на сестра си, но после видя Декстър и се намръщи.

— Ти какво правиш тук?

— Аз го поканих.

Кени изгледа мрачно сестра си.

— И защо си го направила? Мислех, че искаш да се отървеш от него.

— Да, обаче се оказа доста по-трудно, отколкото мислех.

Кени свъси вежди, сетне се вгледа по-внимателно в Тори. С три крачки прекоси кухнята, вдигна ръка, обхвана брадичката й я наклони към светлината.

— Той ли го направи? Той ли ти направи тази смучка?

— Може би. – Тя избута ръката му. – Между другото, вчера в дома ти имаше поне петдесет съобщения на телефонния секретар. Явно всички на този свят се опитват да се свържат с теб. Сбиването с Хю отново е по челните страници на всички спортни издания.

Кени смъкна кърпата, увита около врата му, и се извърна към Декс.

— Напил си я, нали? Миналата нощ. Не успя да я съблазниш трезва, затова си я напил.

Тори се намести върху едно от високите столчета край плота и се усмихна.

— Той направи нещо по-лошо. Много по-лошо. Нали, Декс? Кени тутакси застина и Ема вдигна тревожно глава. Той пусна кърпата, а мускулите под влажната сива тениска се напрегнаха.

— За какво говориш? Какво е направил Декстър?

Очите на Тори проблеснаха дяволито.

— Той ме наби.

— Какво е направил?

Ема мигом пристъпи между двамата мъже и отпусна ръка върху гърдите на Кени.

— Сестра ти нарочно те дразни. Тори, веднага престани.

Тори доби разкаяно изражение.

— Да, госпожо.

Кени се извърна към Декс със заплашителен вид.

— Може би ще ми кажеш какво точно си направил.

Декстър наля кафе в чашата, която Ема му подаде.

— Тори представлява много по-голяма заплаха за себе си, отколкото аз.

Но Тори явно искрено се забавляваше и нямаше намерение да миряса. Закачи единия сандал на металния пръстен на високото столче и си придаде страдалчески вид.

— Той ме нашляпа, Кени. Надви ме, метна ме през коленете си и ме наплеска. По голия ми задник. Е, почти гол.

Кени се слиса. Ченето му увисна и очите му се изцъклиха.

— Вярно ли е? – едва успя да изстиска въпроса си към Декс. Декс разбърка с лъжичка захарта в кафето и разсеяно кимна. За огромно изумление на Ема, цялото напрежение като че ли се отцеди от Кени. И за пръв път той изгледа Декстър с интерес, вместо с подозрение.

— Без майтап? Дори аз не бих се осмелил.

Реакцията му разстрои Тори.

— Трябва здравата да го опердашиш, Кени! Макар че май не е зле да те предупредя, че той е по-силен, отколкото изглежда. Все пак не е Херкулес и ще можеш без особено усилие да се справиш с него.

Декстър отпи от чашата и кимна към Ема.

— Превъзходно кафе.

Ема сподави усмивката си.

— Ще предам комплиментите ти на Патрик.

Кени изгледа поред сестра си и Декстър, сетне отиде да си налее чаша кафе.

— И така, Декс, как така още си жив, за да разказваш за подвига си?

Декстър избърса прилежно няколкото капки разлято кафе и седна на високото столче до Тори.

— Ще кажа само, че двамата със сестра ти прекарахме нощта заедно и тъй като я компрометирах, възнамерявам да се оженя за нея.

Тори наведе чело и три пъти го удари в барплота.

— Голям си смотаняк.

— Тя не ми се струва особено ентусиазирана от перспективата – отбеляза Кени.

— Ентусиазирана е, и още как. – Декстър се пресегна и погали бъдещата младоженка по рамото. – Но е горда. Освен това е изплашена, което е разбираемо, макар че в случая е без значение. Двамата с нея сключихме сделка и ще се оженим.

— Каква сделка?

— Това е лично – побърза да отвърне Декс, когато Тори понечи да отвори уста. Изгледа я насмешливо. – Виктория, никога ли не ти е хрумвало, че личният ти живот не бива да става достояние на външни хора?

— Кени не е външен.

Декс повдигна вежди и погали с палец ъгълчето на устата й.

— О, добре де – измърмори Тори и в опит да си възвърне загубените позиции, смени темата. – Между другото, неволно забелязах, че вие двамата снощи не се държахте като влюбени гълъбчета. Какво е станало, лейди Ема? Да не би Кени да е ступал и теб?

Ема грабна гъбата от мивката и започна да търка блестящия от чистота плот.

— Нещата са много сложни, това е всичко.

— Не са толкова сложни – възрази Кени. – Но някои хора много обичат да ги усложняват.

Тори отмести замисления си поглед от Ема към брат си.

— Не зная защо, но в случая съм на страната на лейди Ема.

Кени толкова силно тръсна чашата си, че кафето се разплиска по целия плот.

— Ти дори не знаеш какво се е случило.

— Да, но зная, че Ема е здравомислеща жена, а ти си прочут с издънките си, когато става дума за жени.

— Здравомислеща? Та тя накара целия свят да повярва, че е лесбийка и ти си й любовница.

— Беше много яко – ухили се Тори на Ема.

Кени грабна чашата си и се насочи към вратата.

— Отивам да си взема душ. – Спря се и измери Ема със смразяващ поглед. – Може би е по-добре да направиш тържественото си изявление, преди да изляза. Не искам да лиша Тори от шанса да ме обвини и за това.

Той й предоставяше възможността да им каже, че няма да отседне в ранчото, а ще се настани в хотел.

Кени отново прецака всичко. Винаги сме знаели, че няма да се получи. Бива го единствено да играе голф.

В този миг Ема осъзна, че не може да го направи. Решението, взето вчера в самолета, й се струваше разумно, но сега се намираше в Уайнет, където новините се разнасяха със скоростта на светлината, а на нея сърце не й даваше отново да изложи Кени на всеобщия присмех, особено когато знаеше, че той няма да се защити.

— Ами истината е, че аз реших съвсем сериозно да вземам уроци по кормуване. – Обърна се към Тори. – Само веднъж съм возила Кени, но той не спря да ми крещи през цялото време, затова се питах дали ти не може да ми дадеш още един урок.

Той се облегна на рамката на вратата и я наблюдаваше с изражението на човек, очакващ неизбежното продължение.

— Кени, не разбирам защо си мислиш, че ще обвиня теб, задето лейди Ема иска да се научи да шофира. Понякога си мисля, че страдаш от мания за преследване. – Тори се усмихна на Ема. – Какво ще кажеш днес следобед да ме закараш при отец Джоузеф?

Вниманието на Кени мигом се пренасочи от Ема към сестра му.

— Защо искаш да се видиш с отец Джоузеф?

— Не че искам да се видя с отец Джоузеф – отвърна тя раздразнено. – Налага се да се видя с него. Пак ли не си слушал?

— Очевидно не достатъчно.

— Ами тази работа с Декс – смънка Тори притеснено.

— Пердахът?

— Не, не това! Изобщо ли не обърна внимание? Или наистина не си чул това, което той каза? – Тя пое дълбоко дъх. – Кучият син ме принуждава да се омъжа за него.

Декс погледна спокойно Кени.

— Струва ми се, че го споменах.

Тори се взираше в брат си с такъв умоляващ поглед, че Ема едва се сдържа да не я прегърне. Горката явно не можеше да преглътне гордостта си и да признае, че е сгрешила за Декстър. Мълчаливо умоляваше Кени да разбере.

Секундите се нижеха. Ръката на Тори се протегна към Декстър. Той я покри с дланта си.

— Е – заговори Кени най-сетне, – предполагам, че няма как и ще се наложи да се съгласиш.

Ема се усмихна. Кени не можеше да се справи със собствените си емоционални проблеми, но явно не беше толкова сляп за чуждите.

Тори се сгуши по-близо до Декс, чиито сериозни очи бяха замъглени от унесено замечтано изражение. Тя изпусна дълга и драматична въздишка.

— Не разбирам защо Декс се е влюбил в мен. И не зная дали ще мога някога отново да ходя с изправена глава в този град. Хендикапът му е трийсет и две.

— Вече ти се извиних за това, Виктория. Обаче не се съмнявам, че под твоето вещо ръководство може да го смъкнем с няколко удара.

— Предполагам. Но дори и тогава ще си останеш скапан голфър.

— Вярно е. – Устните му се извиха в лека насмешка. – Освен това съм сигурен, че изглежда, ще прекарам остатъка от живота си да слушам оплакванията ти как си пожертвала репутацията си, за да се омъжиш за мен.

— Дяволски си прав. – Тя го дари с нежна, разтапяща усмивка, абсолютно различна от обичайната й. Сетне, изглежда, си спомни, че брат й я гледа, и се изчерви от срам.

Като по-голям и строг брат, Кени нямаше намерение да я остави да се измъкне безнаказано, все едно ни лук яла, ни лук мирисала.

— И какво доведе до този сърдечен обрат? Като изключим пердаха.

— Нищо. Всъщност нищо. Просто… няма значение.

— Можеш да ми кажеш – настоя той. – Знаеш, че рано или късно, ще измъкна истината от теб.

— О, ами добре. Декс е… той… той иска деца и всичко останало, но все пак… все пак е готов да ми даде шанс. – Гласът й омекна. – Ако нещата не се получат – за което вече го предупредих – той каза, че може да си осиновим дете.

— Разбирам. – Но Кени нямаше да я остави да й се размине толкова лесно. – За това ли ще се омъжиш за него? Защото най-после ще станеш майка?

Ема видя как Тори се разкъсва между гордостта и истината.

— Можеш ли да ме осъждаш за това? Знаеш колко много искам да имам дете. А Декс… искам да кажа, че въпреки всичките му недостатъци, и глупакът може да види, че ще бъде прекрасен баща. Освен когато става дума за спорт, но аз реших, че двамата с теб можем да компенсираме пропуските му в тази област. А и… в него има нещо. – Тя сви неловко рамене, явно искаше да сложи край на разговора. – Нещо мило и… О, не зная.

— Твоята сестра се влюби в мен – уточни Декс, в случай че Кени още не го бе проумял. Тори погледна брат си и се смръщи конфузно.

— Той е толкова безобразно добър. И разбиращ. И забавен. Е, не толкова забавен, колкото нас двамата, но по свой, особен начин. Освен това харесва моите емута. Не проумявам как се случи – Господ ми е свидетел, че се срамувам от това – но предполагам, че е трудно да се разбере човешкото сърце.

Кени кимна замислено.

— Ето какво ще ти кажа, Декс. Защо ние двамата с теб не потренираме? Тори е ужасен треньор по голф. Прекалено много ругае.

Ема виждаше, че Декс е готов да се сражава с Кени на живот и смърт, но съдейки по доволната му усмивка, беше ясно, че се радва на тази миролюбива развръзка.

— Ще съм ти много благодарен.

След като входната врата хлопна зад влюбените гълъбчета, Ема се извърна към Кени. Той още не се бе избръснал, а косата му се виеше на малки къдрици там, където бе започнала да съхне. Дори и в този вид той беше най-красивият мъж, който някога бе виждала, и трябваше с все сили да се бори, за да прикрие обзелата я слабост.

— Държа се много добре – рече тя припряно. – Можеше да измъчваш много повече Тори, но не го направи.

— А ти какво очакваше? Че ще я заключа на тавана? – Изгледа я изпитателно. – Размислила си за преместването в хотела, нали?

— Просто реших, че другите не бива да знаят за личните ни дела.

— Чудесно. Ще ти помогна да пренесеш вещите си в моята стая. – Кени се обърна и се отправи към стълбите.

— Благодаря, но няма нужда – заговори тя на гърба му. – Ще остана в стаята за гости, докато не изясним отношенията си.

Той спря на второто стъпало, погледна я от горе надолу и ехидно процеди:

— Как ли пък не.

Ема не се изненада от реакцията му, тъй като Кени се запъваше като магаре на мост за всичко, отнасящо се до нея.

— Така е по-добре. Не храня илюзии, че ще разбереш, но установих, че не притежавам подходящия темперамент за необвързващ секс.

— Ние сме женени.

Ема въртеше разсеяно венчалната халка.

— Да, но това е само един лист хартия. В душите и сърцата си не сме женени, нали?

Той слезе с едно стъпало и се вгледа внимателно в нея.

— Разбирам накъде бие всичко това – заключи мрачно накрая. – Ти искаш да ме превърнеш в малка послушна играчка, с която можеш да си поиграеш, когато ти хрумне, а когато ти омръзне, да я захвърлиш на тавана.

Докато се взираше в суровото му напрегнато лице, й беше трудно да повярва, че това е същият ленив глупак, с когото се бе запознала преди две седмици.

— Ти току-що описа собствените си мотиви, а не моите – рече тя тихо.

— Да бе, как не – изсумтя подигравателно той.

— О, Кени… – въздъхна Ема, вдигна ръка, сетне я отпусна отчаяно. – Не мога да се справя с всичко сама. Ти трябва да ми помогнеш поне малко.

— Не аз съм този, който заключва вратата на спалнята.

— Но сексът е всичко, което искаш от мен. Не виждаш ли, че това ми причинява болка?

— Дори и да беше вярно – а то не е – не виждам какво толкова ужасно има в това. След като бракът ни е необичаен, ще трябва с всички сили да го укрепваме.

— Подобен съмнителен подход може да е имал успех със старите ти гаджета, но не и с мен. Заради страхотния секс можем да се преструваме, че всичко е цветя и рози, но и двамата знаем, че не е.

— Ето къде грешиш. Всичко ще е цветя и рози, ако престанеш да се инатиш и ги оставиш да разцъфтят. Твърде много се тревожиш за това, което не е наред помежду ни, и нямаш време да се съсредоточиш върху това, което е наред.

— Сексът.

— Само за секс ли можеш да мислиш? Какво ще кажеш за това, че ни е хубаво заедно, че и двамата обичаме историята, Тексас, ездата. Наслаждаваме се на хубавото вино, разбираме и подкрепяме Тори, Пити те харесва, а ти дори понасяш компанията на баща ми и Шелби. Нито един от нас не е сноб, а и не понасяме лицемерите. Аз смятам, че между нас много неща са наред.

Тя винаги се бе фокусирала върху различията им, вместо върху сходствата, и думите му я сепнаха. Осъзна, че той се е приближил, чак когато пръстите му докоснаха лакътя й. Всичките й вътрешности мигом се разтопиха.

Той погали ръката й и леко докосна извивката на гърдата й. Кожата й настръхна, коленете й омекнаха и тялото й изпълни с желание да му се отдаде. Толкова ли ще е лошо да спре да се съпротивлява и остави всичко в ръцете му? Толкова ли ще е лошо да се престорят, че имат истински брак, дори и всичко да приключи? Какво значение щеше да има? Напомни си, че през целия си живот бе свикнала да се задоволява с емоционални остатъци, но не искаше това от Кени. А което бе по-важно, не го заслужаваше. Ема се отдръпна.

Ръката му се отпусна и очите му потъмняха. Тя видя как устните му се стиснаха в тънка линия и разбра, че е бесен, че сега ще се извърне и ще си тръгне, без да каже нито дума.

Не след дълго Кени отиде да тренира, а Ема се застави да седне пред лаптопа, който откри в кабинета на Кени – използван според нея най-вече от Патрик. През остатъка от сутринта и по-голямата част от ранния следобед работи върху статията си за лейди Сара Торнтън и нахвърли списъка с предстоящите

задачи за Пенелопи Бригс, така че вторият срок в „Сейнт Гъртруд” да започне гладко и безпроблемно. Надигна глава и стана от бюрото чак когато се появи Тори за урока по кормуване.

Ема успя да отиде до града и да се върне обратно в ранчото, без да блъсне някого. Докато отнасяше лаптопа на остъклената веранда, за да възобнови работата си, тя осъзна, че щастието на Тори е единственият светъл лъч в този иначе потискащ ден. От кухнята излезе Патрик, понесъл две чаши със студен чай, в който плаваха резенчета портокал.

— Разкрити сте. Международният спортен канал току-що излъчи съобщение за вашата сватба.

Патрик остави едната чаша на масата пред нея и отнесе другата до дивана. Ема видя, че е притеснен.

— Случило ли се е нещо?

— Всъщност нищо особено. Може би е само параноя. – Той отпи от чая си, сетне побутна нервно лампата върху масичката до дивана. – Съобщението бе кратко, нямаше никакъв коментар за сбиването в „Роустабаут”, само лаконично се спомена, че Кенет се е оженил за представителката на британската аристокрация, лейди Ема Уелс-Финч, дъщеря на петия граф Удбърн.

— Репортерите, рано или късно, щяха да го надушат.

— Не това ме тревожи. – Патрик обходи с пръст ръба на тапата. – Не се споменават никакви подробности за теб – с какво се занимаваш, нито що за човек си. Според изявлението може да се заключи, че Кенет се е оженил за някаква вятърничава европейка.

Ема най-сетне разбра защо Патрик е толкова разстроен.

— И легендата за разглезения плейбой, развличащ се с голф, ще се потвърди за пореден път.

— Именно. – Чаят се разплиска от чашата, когато той я остави рязко върху масичката. – Имиджът му и без това е достатъчно пострадал, а тази история ще е като за капак. С това, че Кени не направи лично изявление, все едно си вкара автогол. Мога само да си представя какви ще ги надрънка Стърджис Рандъл във вечерното си шоу. Дори не възнамерявам да го гледам.

Но нито той, нито Ема успяха да устоят на изкушението и след вечерята, на която Кени не присъства, Ема отнесе чашите им с кафе на масичката до дивана, докато Патрик включваше телевизора.

Стърджис Рандъл изчака до края на шоуто, за да захапе по-яко Кени.

— Фактът, че кариерата му се търкаля стремително по нанадолнището, изглежда, ни най-малко не притеснява Кени Травълър. Вместо това нашето лошо момче се сдоби с невеста. Но изглежда, че обикновените американски момичета не са достатъчно добри за него. Тексаският милионер, наследник на гигантската корпорация „Компютърни системи Травълър…

— Това не е вярно! – възкликна Патрик. – Още преди години той накара Уорън да го лиши от наследство.

— … си избра британската аристократка лейди Ема Уелс-Финч. Точно така, Уелс-Финч, с тире. Изглежда, красивата благородничка е дъщеря на петия граф Удбърн.

— Красива! – възмути се Ема. – Определено не съм красива!

— Междувременно неприятностите на Травълър с ПГА се задълбочиха още повече, след като нанесе жесток кръчмарски побой над възрастен, международно известен бизнесмен.

Ема скочи от мястото си.

— Той не е възрастен! И не беше кръчмарски побой!

— Все още няма официално изявление от временно изпълняващия длъжността комисар Далас Бодин. – Стърджис се усмихна мазно на камерата. – Един дружески съвет, Кени… Тъй като явно с кариерата ти е свършено, може би е най-добре двамата със светската ти невеста да се заемете с лов на лисици.

Ема не издържа.

— Как може този тип да лъже така нагло и да се измъква безнаказано?

— Рейтингът му е висок. А в Америка само това има значение. – Патрик натисна бутона на дистанционното, за да изключи телевизора. – Да отидем на кино. Имаме нужда да се поразсеем.

Минаваше единайсет и в къщата още светеше, когато Кени се върна в ранчото. Целият ден бе тренирал, а след това се отби в дома на баща си, за да си поиграе с Пити. После спря колата край реката, за да може в усамотение да преглътне натрупания яд към Ема, която постоянно търсеше под вола теле. Но този път спокойствието и тишината не му донесоха жадуваното умиротворение. Вместо това във въображението му постоянно се изреждаха сцени как двамата се любиха тук.

Когато влезе в кухнята, го прободе вина, задето цял ден я бе оставил сама. Но тутакси си напомни, че не той беше виновникът за сътресенията в техния брак.

Насочи се към хладилника, за да види дали Патрик не му е оставил нещо за ядене. Докато вадеше чинията със студено пилешко, вратата, водеща от задния двор към верандата, изскърца. Вдигна глава и буца заседна на гърлото му, когато се появи Ема.

Косата й бе разрошена, а страните й – поруменели от вятъра. Изглеждаше толкова красива и той отчаяно я пожела. Това никак не му хареса. Не му допадаше да пожелава неща, които не може да спечели с драйвъри, айръни и здрави нерви.

Тя се сепна, когато го видя.

— О, не знаех, че си се върнал.

Отново го заля вина, но Кени нямаше намерение да се остави това чувство да го завладее.

— Аз живея тук.

— Известно ми е.

Хладният й отговор му подейства като бодване с остен.

— Искаш ли малко пилешко? Има достатъчно.

— Не, благодаря, вече ядох.

— Тогава чаша вино. Може да вземем бутилката в спалнята.

— Не, благодаря.

Кени заобиколи плота и пристъпи към нея. Цял ден бе удрял топките, докато мускулите го заболяха, но така и не успя да избие Ема от главата си. А сега усещаше, че повече не може да държи ръцете си далеч от нея. Някак си трябваше да преодолее твърдоглавието й. Или да я съблазни.

Може би причината бе в упорития й поглед или това нейно вродено чувство за достойнство, което я обвиваше като аура дори когато купуваше шампоан против въшки или крадеше солници, но Кени внезапно изгуби увереност, че ще успее да я съблазни.

В кухнята влезе Патрик.

— Виж ти, виж ти кой най-сетне си е спомнил къде живее. – Размаха листа в ръката си. – Този факс пристигна преди малко. Изглежда, е време за шоу в Додж Сити*.

[ *Алюзия с прославения герой Уайът Ърп от времената на Дивия запад, раздавал справедливост със смъртоносни изстрели в Додж Сити и Тумбстоун. – Б. пр.]

— Какви ги говориш?

— Май небезизвестният Далас Фримонт Бодин моли за честта

да го удостоиш с присъствието си на първата тий в кънтри клуба „Уиндмил Крийк” утре сутринта в седем.

— Страхотно – промърмори Кени, отвратен. – Направо страхотно.

— Франческа е написала кратка забележка накрая – обърна се Патрик към Ема. – Би искала да й се обадиш веднага щом утре сутринта се събудиш.

Кени захвърли ядно пилешкото бутче, което се канеше да захапе.

— Значи, се е върнал в града. Е, не е ли това черешката на тортата?

Патрик сгъна грижливо факса на две.

— На твое място, Кенет, щях да лазя на четири крака, само и само да угодя на лейди Ема. Кой знае какво може да разкаже на Франческа?

Кени се взря в печалните очи на Ема, застанала от другата страна на плота. Можеше да се закълне, че тя няма да каже нито една лоша дума за него на съпругата на Дали. Незнайно защо това го притесни много повече от всичко останало.

23

Лъчите на утринното слънце образуваха ореол зад главата на мъжа, за който се носеха легенди, по-необятни от тексаското небе. Въпреки че годините бяха посребрили тъмно русата коса по слепоочията и задълбочили бръчките около устата, не бяха отнели силата на високото му стройно тяло, нито потушили блясъка в яркосините му очи.

Преди десет години този мъж и великият Джак Никлос* се срещнаха на игрището за голф, наречено впоследствие „Стария завет”, и изиграха един от най-великите мачовете в историята на голфа. През онзи съдбовен ден Джак Никлос игра за славата на спорта, а Дали Бодин за сърцето на жената, която обичаше… и спечели.

[* С прозвището Златната мечка (р. 1940), многократен шампион на турнирите на ПГА, един от най-великите професионални голфъри за времето си. – Б. пр.]

Травмата на рамото временно бе отстранила Дали от игра, принуждавайки го да приеме поста на комисар, но вече почти се бе възстановил и скоро щеше да предаде длъжността на друг. Турнирите за старша възраст го мамеха като сочен кокал гладно псе, нямащо търпение да го оглозга. Но първо се налагаше да се погрижи за някои недовършени дела. И по-точно за едно.

Утринната роса проблясваше върху обувките му за голф, когато Кени се отби от пътеката и се отправи към първата тай в „Уиндмил Крийк”. Стомахът му се сви на възел, когато видя Дали да го очаква, макар да си повтаряше, че няма причина да е нервен. През годините двамата бяха изиграли стотици голф кръгове, като се започне от времето, когато Кени беше тийнейджър, снабден с най-скъпото оборудване, което можеше да се купи с пари, и нямащ ни най-малка представа какво да прави с него. Дали го бе научил на всичко. Не, Кени, нямаше причина да е нервен, но усещаше как струйка пот бавно се стича по гърдите му.

Не беше виждал Дали от деня, в който бе отстранен, и сега прикри обидата си от предателството на наставника си, като кимна хладно.

— Дали.

— Кени.

Кени се обърна, за да поздрави почти точното копие на Джак Паланс, но с прошарена коса, разположило се на скамейката. Мъжът имаше същата червена бандана около челото и бе завързал редеещата си, посивяла коса с гумен ластик на тила. Това беше Скийт Купър, най-знаменитият кади* в страната. Скийт и Дали се бяха сближили преди няколко десетилетия след сбиване на една бензиностанция на „Тексако” в покрайнините на Кадо, щата Тексас. Петнайсет годишният Дали бе избягал от дома си, а Скийт беше бивш затворник, без бъдеще. Оттогава двамата бяха неразделни.

[* Обикновено младежи, които придружават играчите и се грижат за оборудването, разрешено им е да дават съвети по време на тура. – Б. пр.]

— Имаш ли кади? – поинтересува се Дали.

— Всеки момент ще дойде. – Постоянният кади на Кени, истински магьосник, на име Лумис Кребс, понастоящем носеше торбата със стиковете на Марк Калкавекия, докато чакаше Кени да се завърне на игрището, и никога досега не му бе липсвал по-силно. Все пак той му бе намерил достоен заместник.

Зад тях се чу потракването на стикове. Скийт Купър потърка с палец ъгълчето на устата си и се изправи.

— Май кадито на Кени току-що пристигна.

Едната вежда на Дали се стрелна нагоре, когато видя сина си, помъкнал торбата на Кени.

— Извинете, че закъснях – усмихна се Тед. – Но мама ме накара да закуся. После започна да се суети с косата ми, не ме питайте защо.

Дали пое драйвъра, който Скийт му подаде.

— Странно, май пропусна да споменеш, че ще бъдеш днес кадито на Кени.

— Сигурно съм забравил – усмихна се Тед и намести торбата. – Казах на Скийт.

Дали метна раздразнен поглед към Скийт, който изобщо не се притесни. Кени посочи към първата тий.

— Отстъпвам ти първия удар. Смятам, че старите и немощните хора трябва да се уважават.

Дали само се подсмихна. Отиде до първата тий, замахна два пъти със стика за отпускане изпълни изумително точен драйв право към центъра на феъруея*. Това беше от един от ударите, които Дали бе усъвършенствал още в началото на кариерата си.

[* Участък от по-късо подстригана трева, в чиито рамки трябва да се извършват ударите. – Б. пр.]

Докато приближаваше към първата тий, Кени се опита да се овладее, но струйката пот върху гърдите му продължаваше да се стича. Каза си, че няма защо да се вълнува за днешния кръг. Не само че познаваше всеки нюанс в играта на Дали, но се надяваше, че последствията от травмата в рамото на по-възрастния мъж ще му осигурят определено предимство. Но дори и така, нервите му продължаваха да играят, защото днешният тур беше много повече от обикновена игра на голф и двамата го знаеха.

Кени пристъпи към първата тий, нагласи стойката си и удари крива топка „лява кука” към дърветата вляво.

Дали поклати глава.

— Мислех, че сме оправили този удар още когато беше на осемнайсет.

Кени не можеше да си спомни кога за последен път е преживявал подобен позор. Чиста случайност, каза си той, докато се отдалечаваха от първата тий надолу по феъруея, следвани от кадитата.

— Чух от Франси, че си се оженил – подхвърли Дали.

Кени кимна.

— Най-лесният изход от положението, предполагам. – Дали се намръщи, сякаш думите загорчаха в устата му. – Едва ли чакалите от жълтата преса ще се нахвърлят на мъж, самоотвержено защитаващ младата си съпруга. Най-лесният изход от положението.

— Само човек, който не познава Ема, може да каже нещо подобно – процеди Кени, полагайки огромни усилия да говори спокойно.

— Точно това се опитах да му кажа, но той не пожела да ме изслуша – вметна Тед, изникнал зад рамото на Кени. Пристъпи между двамата мъже. – Работата е там, татко, че лейди Ема прилича страшно много на мама, когато си науми нещо.

— Съмнявам се. Твоята майка отказваше да се омъжи за мен, докато не сложих ред в живота си. Струва ми се, че лейди Ема не е толкова придирчива в това отношение.

На Кени никак не му се понрави прикритата критика към Ема и тъкмо отвори уста, за да го заяви, когато Тед се спъна във въздуха и го цапардоса здравата с торбата му.

— Извинявай. Хей, татко, как е рамото ти?

— Рамото ми е добре. Но играта ми малко куца.

Не куцаше чак толкова. Изпълнен със завист, Кени не удостои с внимание топката на Дали, лежаща в средата на феъруея. Вместо това предпочете да се съсредоточи върху обидата, нанесена на Ема.

— Може би трябва да ти отпусна някой и друг удар – рече той. – Не е справедливо да се възползвам от възрастните и недъгавите.

Дали посочи към горичката отляво, където се бе приютила топката на Кени.

— Струва ми се, че аз трябва да ти отпусна някой и друг удар.

— За какво говориш?

— За това, че си се подмокрил от страх.

Ледена тръпка полази по гърба на Кени. Трябваше да помисли по-добре, преди да предизвиква такъв изкусен стратег като Дали. Въпреки това не можеше да позволи на Дали да го изплаши. Понечи да отвърне подобаващо, но Тед отново го халоса с торбата.

— Ще внимаваш ли къде вървиш?

— Съжалявам.

Съжаление бе единственото, което будеше играта на Кени при следващите девет дупки. Той пропусна половината грийнове*, а тези, в които топката му попадна по случайност, бяха на километри от флагчетата. За щастие, заради травмата Дали не беше безупречен с айръна, затова след девет дупки Кени изоставаше в резултата само с два удара.

[* Специалната трева, засята върху неголям участък, с формата на окръжност около дупката; изключително ниско подстригана и перфектно поддържана, идеална за най-фините финални удари. – Б. пр.]

Тъкмо когато се върнаха към девета задна, към тях се приближи количка за голф.

— Кени, скъпи!

Британският акцент беше по-малко забележим, отколкото този, към който бе привикнал напоследък, но не по-малко познат. Той се обърна и устните му започнаха да се извиват в усмивка, когато видя, че Франческа Серитела Дей Бодин не беше сама.

Редом с известната телевизионна звезда седеше собствената му съпруга. На главата й се кипреше любимата й сламена шапка. Черешките върху периферията жизнерадостно се полюшваха, докато количката подскачаше по неравностите. И двете жени носеха слънчеви очила – Ема бе надянала пластмасови, стил „костенурка”, а на Франческа бяха супермодерни, овални, с телени рамки.

Тя му махаше с едната ръка, докато с другата управляваше количката. Франческа беше една от най-близките му приятелки – не само красива, но и умна, забавна и мила, по свойствения си ексцентричен маниер. Ала точно сега Кени предпочиташе да е някъде другаде, но не и тук.

— С Ема решихме да дойдем и да ви окажем морална подкрепа.

Когато количката приближи, Кени забеляза, че Франческа, както обикновено, бе облечена елегантно, но не модният дизайнерски тоалет привлече вниманието му, а семплата тениска на цветя на Ема. Докато наблюдаваше как се повдигат и спускат гърдите й под тънкия яркожълт памучен плат, той си спомни, че миналата нощ бе лишен от радостта да обвие ръка около заоблената плът, защото жена му продължаваше да се инати да спи сама.

Младият мъж се намръщи. Последното, от което се нуждаеше по време на един от най-стресиращите сблъсъци по голф, беше да го разсейват гърдите на Ема. В никакъв случай нямаше да даде на Дали още по-голямо психологическо предимство, позволявайки му да забележи колко го е смутила появата на жените. Затова, докато приближаваше количката, се постара да изобрази приветлива усмивка.

— Привет, Франси.

— Скъпият ми Кени! – Обви го облак от копринени кестеняви коси и скъп парфюм. – Избягал си и си се оженил, немирно момче. Никога няма да ти простя – засия тя насреща му, а сетне искрящите й зелени очи се насочиха към сина й. – Теди, не си сложил козирката. Намаза ли се с лосион против изгаряне?

Кени не можеше да не се възхити на стоическия начин, по който Тед само леко завъртя очи и отвърна покорно:

— Да, госпожо.

Доволна, Франческа насочи внимание към съпруга си.

— Дали, как е рамото ти? Не се напрягаш прекалено, нали?

— Рамото ми е в отлично състояние. Аз съм на две дупки пред любимеца ти Кени.

— О, Боже. Боя се, че двамата сте се хванали за гушите. Така ли е, Теди?

— О, не, не, госпожо. Те се държат като истински джентълмени. Самият голф е джентълменска игра.

Дали се ухили на сина си и дори Кени не успя да сдържи усмивката си.

Франческа представи Дали на Ема, която най-демонстративно се правеше, че не забелязва собствения си съпруг. Дали побъбри няколко минути с нея и очевидно доволен от беседата, се извърна отново към топката върху купчинката пясък.

— Дами, днес ще се насладите на незабравима игра. Ще видите как възрастта и опитът могат да надделеят над младостта и леността. Аз вярвам сто процента в това.

Докато Дали пристъпваше към топката, Кени едва се сдържаше да не цапардоса кучия син по врата. Едно беше други хора да му се подиграват в присъствието на Ема, но не желаеше Дали да го прави.

Следващите няколко дупки Кени вложи цялото си старание и игра, както никога досега, но дългите му удари не му се удаваха и топката летеше на всички посоки из игрището. За щастие, патърът не го подведе и на седемнайсетата дупка резултатът беше равен. Обаче нервите му бяха окончателно разбити. А присъствието на жените никак не способстваше за спокойствието и концентрацията му.

След дванайсетина години брак, Франческа така и не бе усвоила най-елементарните правила на голф етикета. Кени нямаше нищо против неспирното й бърборене, въпреки че го дразнеше. Това, което наистина го изваждаше от равновесие, беше привичката на Франческа да подкарва количката точно в момента, в който той се готвеше да удари. Справедливостта изискваше да признае, че тя правеше същото и когато Дали се готвеше за удар, но на кучия син, изглежда, изобщо не му пукаше. Затова пък на Кени му пукаше, при това много. И когато накрая не издържа и най-любезно я помоли да придвижи количката там, където искаше, преди да удари, Франческа го погледна с обидено изражение, а Ема го възнагради с поглед, способен да го превърне в ледена статуя.

— Виждам, че през последния месец не си научил нищо! – сряза го Дали, докато вървяха надолу по феъруея.

— Не разбирам за какво говориш.

— Май започвам да го вярвам. – Обърна се към Скийт, а Кени се нахвърли върху Тед.

— Какво, по дяволите, иска да каже?

Теди го изгледа съжалително, сякаш той беше на трийсет и три, а Кени на двайсет и две.

— Просто повтаря това, което винаги е твърдял през годините – че в живота има много по-важни неща от голфа.

Що за отговор бе това?

Кени бе толкова объркан, че му се искаше да крещи, но не можеше да го направи, затова стисна зъби, грабна айрън номер седем и успя да изпрати топката си на пет ярда* над грийна.

[* Един ярд е равен на 0,9144 м. – Б. пр.]

Междувременно Ема продължаваше да го игнорира. Усмихваше се на Тед, засмя се на една от шегите на Дали, наблюдаваше внимателно Скийт и бъбреше оживено с Франческа. Малкото пъти, когато погледна към него, лицето и имаше затворено и отчуждено изражение, сякаш искаше да се дистанцира от него. Това го караше да изпитва вина и едновременно с това разпалваше гнева му.

Поредната ръкавица за голф бе влажна, а ризата му – плувнала в пот, когато вторият му удар по дупка номер осемнайсет завърши с пълен провал, запращайки топката в ръфа*. Не можеше да позволи на Дали да го победи. Ако това стане, ще излезе, че Дали е бил прав в преценките си за него, като че ли отстраняването му от игра е било съвсем справедливо. През целия си живот Кени бе вършил само едно нещо както трябва, а сега и в него се проваляше.

[* Ръф в голфа е неравната част на игрището. – Б. пр.]

Вторият удар на Дали изпрати топката точно в средата на феъруея. Кени изтри с ръка потта от очите си, опитвайки се да пренебрегне бурята в стомаха си. Трябваше да измъкне топката от ръфа, за да я доближи до флагчето. Необходим беше само един страхотен удар. Само от това се нуждаеше, за да изтрие самодоволното изражение от лицето на Дали. Един страхотен удар.

Тед му подаде клина* . Кени зае стойка, замахна със стика и точно в този момент Ема кихна. Това го разсея и той удари твърде ниско под топката, която закачи предната част на грийна и се спря на цели трийсет фута под флагчето.

[* Клиновете, които са подходящи за употреба в пясъчния бункер, са специален вид айръни – по-тежки и по-къси от останалите. Те не са толкова плоски и удрят топката по-високо. – Б. пр.]

Кени удари яростно главата на стика в земята, не си бе позволявал подобен гневен изблик на игрището за голф, откакто бе на седемнайсет. Дали вдигна нещастния стик, счупи го на две и го пъхна в торбата на Кени. Сякаш искаше да каже: „Смятам, че този стик повече няма да ти трябва”.

— Струва ми се, че малко си понапълнял – изтъкна ненужно Тед.

Дали не каза нищо.

Франческа попита Ема дали е успяла да открадне от Патрик рецептата за лимоновия му кейк. Защо не се ометат от тук! Защо тези жени не подкарат проклетата, шумна, дрънчаща количка ведно с подскачащите черешки и не се пръждосат по-далеч от тук!

Кени хвърли клина на Тед и закрачи гневно към грийна. За всичко беше виновна Ема! Ако не се бе появила, той щеше да се вземе в ръце. Но ето че тя се мъдреше тук и като че ли го изсмукваше докрай. Също както някога майка му.

И тогава се случи чудо. Вятърът подхвана топката на Дали и я отнесе. Тя тупна също толкова далеч от флагчето, както и тази на Кени.

— Е, едва ли може да има по-жалки удари – промърмори Дали, сякаш изобщо нямаше значение.

Но за Кени имаше огромно значение. И двамата имаха добри удари на пътинг грийна, но Дали действаше по-грубо, а ударите на Кени се смятаха за безупречни. За пръв път от началото на кръга Кени се изпълни с увереност. Пътът* му щеше да е ниво.

[* Лек удар на пътинг грийна, за да се вкара топката в дупката. – Б. пр.]

Дали посочи към малкия дървен мост, водещ към осемнайсетия грийн, и напомни на Франческа, че количката няма да може да мине оттам.

— Няма проблем – безгрижно отвърна жена му. – Не е зле с Ема да се поразтъпчем, нали, скъпа?

Ема не каза нищо и Кени се запита дали тя има представа, че всичко е заложено на карта. Докато слизаше от количката, слънцето се отрази в златната венчална халка, която той бе сложил на пръста й. Припомни си изражението й, когато произнасяха брачните си клетви – трогателна смесица от сериозност и трепетно вълнение. Изведнъж се изпълни с желание да я грабне в прегръдките си и да я увери, че няма да позволи нищо и никога да я нарани.

Зад него сандалите на жените потропваха по дъските на моста, докато преминаваха по него на път за грийна. Кени чу Франческа да обяснява, че това е последната дупка и резултатът на съпрузите им е равен, и след цялото това време изходът на играта ще зависи от състезанието на пътинга. Накрая заключи дълбокомислено, че това е най-абсурдната игра.

На Кени му бе трудно да оспори това мнение. Свали мократа от потта ръкавица и я пъхна в джоба си. Въпреки че ризата бе залепнала за кожата му, старата му увереност се върна с пълна сила щом взе патъра от Тед и приближи грийна. През годините бе изиграл твърде много напрегнати турнири и нямаше да позволи на Дали да въздейства върху психиката му и да го пречупи, сякаш беше някой новобранец.

Погледна към Ема и когато видя как го гледа, мигом почувства прилив на адреналин в кръвта. Тя за пръв път го виждаше на игрището и проклет да е, ако пред очите й изгуби този двубой срещу един съперник с близо двайсет години по-стар от него.

Най-сетне отново се владееше. Стомахът му спря да се бунтува, умът му бе бистър и в този момент той разбра, че ще победи. Нищо на земята нямаше да му попречи да спечели този кръг. Дали Бодин много скоро щеше да разбере, че с отстраняването на Кени Травълър е направил най-голямата грешка в живота си.

Мислено се усмихна и погледна към съперника си, който бе скръстил ръце пред гърдите си и вперил изучаващ поглед в разположението на двете топки – едната в горната част на грийна, другата в долната, с флагчето по средата.

— Хайде да се позабавляваме, Кени – усмихна се Дали ненадейно, – и да предоставим на жените изхода на двубоя.

— Какво? – слиса се Кени.

— На нашите съпруги. Да им дадем възможност да завършат играта.

Ако Дали говореше на гръцки, Кени щеше да го разбере по-добре.

— На нашите съпруги?

— Именно. – Дали се извърна и отправи сияйна усмивка към жените, застанали близо до един клонест дъб. – Франси! Лейди Ема! Двамата с Кени малко се задънихме тук. За да направим играта по-интересна, решихме да ви помолим вие двете да завършите този кръг. Никой не играе зад нас, така че не е нужно да бързате.

Ема ококори очи, а Кени избухна:

— Пълни глупости! Няма да направим нищо подобно.

Комисарят на ПГА се обърна и го прониза със студените си като полярен лед сини очи.

— Аз реших, че ще го направим.

Кени усети как гръбнакът му се скова, а спокойният му допреди секунди стомах се стегна в мъчителен възел.

— Кучи син! – изсъска той.

Дали му се усмихна мило и заговори тихо, така че само Кени да го чуе.

— Може би няма да е много добре, ако съпругата ти види колко си разстроен. Нищо чудно да се развълнува, а една чувствителна жена едва ли ще съумее да развърти добре стика, ако е изнервена. Споменавам го, защото реших да предоставя на тях двете да разрешат проблема помежду ни.

Кени изтръпна от обзелия го ужас.

— Не говориш сериозно.

— О, напълно съм сериозен. – Тихите думи на Дали го обгърнаха като отровни изпарения. – Ако Ема спечели, ще се върнеш в играта. Но ако победи Франси, ваканцията ти продължава.

— Не можеш да го направиш!

— Аз съм комисар на ПГА. Мога да направя всяка глупост, която ми хрумне. И те съветвам да снижиш глас, защото, ако лейди Ема разбере какво е заложено на карта, няма да имаш никакъв шанс този сезон да се върнеш на игрището.

В главата му се надигна грохот и рев, сякаш се бяха стълпили всички демони на ада. Като през мъгла Кени чу как Франческа препоръчва нов шампоан, а Ема бъбри нещо за някакъв балсам за коса.

— Ти си луд! Това не е законно и изобщо не е етично! Ще наредя на адвокатите си да се заемат с това извращение!

— Направи го. Като се има предвид колко е чевръста съдебната ни система, ще са ти нужни само четири или пет години, за да спечелиш делото. – Дали погледна към двете жени, усмихна се, сетне отново насочи взор към Кени. – Ти си този, който превърна тази игра на голф в двубой на живот и смърт. Нали тъкмо заради това шикозната ти риза подгизна от пот още преди да стигнеш до втората тий? Просто в момента играя по твоите правила, Кени, само че се опитвам да внеса малко живец в играта, за да не умра от скука.

С тези думи Дали му обърна гръб и излъчвайки облаци очарование на всяка крачка, се запъти към Ема.

— Не зная доколко сте запозната с голфа, лейди Ема, но в момента крайната цел на играта е да вкарате топката на Кени в дупката с по-малко удари, отколкото Франческа ще вкара моята. Сигурен съм, че ако се постараете максимално, Кени ще бъде много щастлив.

Гласът на Кени трепереше от студена ярост, когато заобиколи Дали и се извърна така, че Ема да не може да го чуе:

— Това дори отдалеч не напомня на честно състезание. Ема никога през живота си не е държала стик за голф. Франческа от години е с теб по игрищата.

Дали повдигна вежда.

— Виждал си как играе Франческа. Всички в Тексас знаят, че тя е най-некадърният голфър, вземал някога стик в ръка. Струва ми се, че аз съм в по-неизгодно положение.

Кени стисна юмруци.

— Ти си луд, знаеш ли? Най-откаченият кучи син, когото съм познавал.

— Именно така повечето хора си разнообразяват живота, шампионе. Като от време на време вършат по някоя лудост. Препоръчвам и ти да опиташ.

Ето че започна отново! Пак този намек, че той пропуска нещо, което всички други разбират.

Дали приближи към Франческа, целуна я по носа и й подаде патъра си.

— Зная, че патърът не е твоята стихия, съкровище, не повече отколкото драйвърът или айрънът, но ако малко се съсредоточиш, съм сигурен, че ще вкараш онази топка право в дупката.

Кени се извърна рязко към Ема. Тед й подаваше патъра – същият патър, с който Кени спечели миналогодишния турнир „Плейърс”. Тя го пое и задъвка долната си устна с онова тревожно изражение, което винаги караше сърцето му да се свива. Но сега само го вбеси още повече. Застави се да отиде при нея.

— Само се отпусни, чуваш ли? – Но вместо да прозвучат успокоително, думите му отекнаха като крясък на сержант, кастрещ новобранец.

Зъбите на Ема се забиха още по-дълбоко в долната й устна.

— Кени, какво става тук?

Тя винаги разбираше от половин дума, когато ставаше дума за личните му дела, затова той не се изненада, че е доловила нещо. Кени успя да свие рамене с престорено безразличие.

— Кучият син ме довърши, когато ме отстрани от игра. Предполагам, че сега иска да оглозга костите ми.

— Ти не искаш да го правя, нали?

— Нямам голям избор.

— Спомни си какво ти казах за женската психология и голфа – подвикна Дали от противоположния край на грийна.

Кени се опита да поеме дълбоко дъх, но сякаш въздухът беше твърде гъст, за да проникне в белите му дробове.

— Някога използвала ли си патър? – попита той Ема, колкото е възможно по-спокойно.

— Разбира се.

Кени едва не се строполи на земята от облекчение.

— Наистина ли?

— Като тийнейджърка няколко пъти съм играла миниголф.

Той потръпна. Отдавна забравено преживяване на някакво миниатюрно игрище за миниголф може би беше по-добре от нищо.

— Добре – смотолеви той. – Значи, знаеш какво да правиш.

От другата страна на грийна Дали инструктираше Франческа.

— Зная, че разстоянието изглежда много голямо, съкровище, но има наклон и ако удариш топката достатъчно силно, ще отлети право в дупката.

— Зная – махна пренебрежително с ръка Франческа. – Наистина, Дали, всичко е елементарна физика.

Франческа пристъпи предпазливо към топката и Кени с облекчение забеляза, че стойката й безспорно подсказваше, че топката ще прелети поне на шест фута встрани от дупката.

За нещастие, тъкмо сега на Скийт Купър му скимна да отвори голямата си уста.

— Прицели се малко по-вляво, Франси. Иначе топката ти ще се озове в Тълса.

Франческа го дари с ослепителната си мегаватова усмивка на телевизионна звезда, нагласи стойката и, замахна назад с патъра и удари топката с такава сила, че тя прелетя покрай дупката в другия край на грийна и едва не удари топката на Кени.

— Мамо… – изпъшка Тед.

— Отвратителна игра.

— Доколкото си спомням, ти каза, че всичко е елементарна физика – подметна Дали ехидно.

Тя се надигна на пръсти и лепна целувка на брадичката му.

— Никога не ме е бивало по физика.

Шеметният удар на Франческа позволи на Кени да отдъхне за малко, но когато погледна отново към Ема, разбра, че остава още много до края на мача. Тя се бе вкопчила в патъра с такава сила, че кокалчетата й бяха побелели. Кени знаеше, че трябва някак си да я успокои, но толкова беше скован от гняв и възмущение, че не можеше да говори.

Тед приближи към жена му.

— Позволете да ви покажа как да хванете стика, лейди Ема. – Измъкна патъра от пръстите й, сетне го нагласи в ръката й. – Трябва да го държите здраво, но без да го стискате толкова силно. И най-важното е да стоите неподвижно над топката. Точно заради това мама не е добра с патъра – вечно се движи наоколо. И не спира да говори. – Тед отстъпи назад.

Дявол да го вземе, Ема се нуждаеше от много по-обстойни инструкции! Кени се насочи решително към нея.

— След като Франческа пропусна, не е нужно да вкараш топката в дупката с първия удар, но трябва да я доближиш. Цели се право в дупката. И дръж стика малко по-ниско. Не движи главата. Просто направи това, което Тед ти каза.

Искаше да я окуражи, но когато стисна патъра му, кокалчетата й отново побеляха.

Тед го изгледа раздразнено, но моментът бе решителен за Кени и той нямаше да й позволи да го прецака.

— Движи ръцете си, но нищо останало. Действай с раменете, разбра ли? Изнеси стика назад и замахни плавно към топката. Схвана ли?

Вместо да го слуша, тя стисна още по-силно стика, докато заставаше зад топката. Кени осъзна, че се сбъдва най-лошият му кошмар. Беше принуден да остави съдбата си в чужди ръце. И то не в чии да е, а в ръцете на една властна жена, която му бе признала, че го обича. Сякаш отново се бе върнал в детството.

Очите му запариха, като че ли някой му бе хвърлил шепа пясък в лицето, когато тя изнесе стика назад и докосна топката, която се търкулна на четири фута и спря.

— Дупката е ето там! – възкликна той. – Ти дори не приближи към нея!

— Не исках да ударя прекалено силно като Франческа.

Кени скръцна със зъби.

— Франческа трябваше да ударя надолу по склона, а ти – нагоре. Твоят удар трябва да е по-силен.

— Е, да беше ми го казал по-рано, вместо да ме занимаваш с цялото онова бръщолевене.

Бръщолевене!

Кени осъзна, че Дали се взира в него и го фиксира с още по-критичен поглед.

— Франси, ти си на ход. Този път удряш нагоре. Опитай се да приближиш топката до дупката, ясно?

— Разбира се, скъпи.

Франческа отново зае неправилна стойка и Кени метна зловещ поглед към Скийт, обещаващ да го убие на място, ако се намеси. За нещастие, бе избрал да подплаши не когото трябва, защото го предаде собственият му кади.

— Мамо, изтегли десния си крак назад – обади се елейно изменникът, – защото иначе ще удариш накриво вляво.

Франческа, естествено, го послуша, сетне се спря, за да отметне кичур коса от лицето си.

— Ако знаех, че ще играя, щях да си сложа шноли. Случайно да ти се намира някоя, Ема?

— Едва ли. Сега ще отида да проверя в чантата ми.

Тези жени щяха да го довършат!

— Ема няма шноли! – изсъска Кени и сграбчи ръката на жена си, когато понечи да се отправи към количката. – Тази сутрин й взех последната.

Франческа го измери високомерно с поглед, прихвана косата си с една ръка, а с другата замахна по топката и я запрати високо над грийна.

Кени затаи дъх. Ударът й беше прекалено силен, но по някакво чудо траекторията беше идеално права. Ако топката закачи края на дупката, ще падне в нея. Ще…

Топката бръсна дясната страна на дупката и сърцето на Кени се свлече в петите.

Топката се задържа на ръба, сетне бавно се търкулна встрани.

Франческа нададе възторжен писък.

— Почти улучих! Видяхте ли? Видя ли, Дали?

— Разбира се, че видях! – грейна Дали насреща й. – Какво мислиш, Кени? Най-добрият път, който съм виждал да изпълнява тази жена. Удари малко силничко, но е схванала основната идея.

На Кени му призля. Топката на Франческа бе спряла само на няколко инча* над дупката. Дори тя щеше да съумее да я бутне вътре. Ако при следващия път топката на Ема не приближи дупката, тя нямаше никакъв шанс. А на него не му се вярваше, че тя ще е способна на подобен подвиг. Явно беше твърде разконцентрирана. Кени трябваше да направи нещо.

[* 1 инч = 2,54 см. – Б. пр.]

Сърцето му бясно запрепуска. Той приближи към Дали.

— Хрумна ми идея за ново състезание, Дали. Да играем аз и Франческа. На всеки мой удар тя има право на два. Какво ще кажеш, Франси? На теб ти остават един фут до дупката, а на мен почти двайсет и пет. Ако пътят ми е неуспешен, ти печелиш.

Франческа изду обидено устни като малко момиченце, което никак не се връзваше с мозъка й, щракащ като зъби на баракуда.

— За нищо на света! Двете с Ема толкова се забавляваме, нали, Ема?

Частта от лицето на Ема, която се виждаше изпод големите слънчеви очила, бе добила зеленикав оттенък и Кени разбра, че тя се бе досетила, че тук не става дума за обикновена игра на голф, а на карта е заложено нещо много повече.

— Всъщност смятам, че идеята може би е добра, и ако Кени…

— О, не, недей! – Франческа отпусна ръка върху стройното си бедро. – Кени е един от най-добрите майстори с патъра в лигата. Дори и от такова разстояние ще изпрати топката право в дупката и аз ще изгубя. А с теб поне имам някакъв шанс. – Посочи с идеално лакирания си нокът към топката на Кени. – Удряй, Ема.

Кени стисна очи. Франческа сигурно ще пропусне. Но дали Ема ще успее да вкара топката с два удара? Нямаше шанс, ако не приближи дупката.

— Удари гладко – успя да изстиска той през скованите си устни. – Трябва само да доближиш топката до там.

Тя зае правилна стойка, но главата на стика се тресеше, когато замахна назад. Той затвори очи… чу въздишката на Тед… отвори очи…

Топката се бе спряла на два фута и половина.

Сега неговата топка лежеше кротко на близо три фута от дупката, а на Дали само на един. Ако и двете не улучат, резултатът ще е равен. Но топката на Ема беше по-далеч.

— Мой ред е! – обяви Франческа.

Всъщност не беше неин ред и Кени зачака някой да разсее заблудата й, и когато никой не го стори, той отвори уста, но в последния момент я затвори. Ако го направи, всички ще го погледнат така, сякаш е извил врата на някое коте. Кръвта му кипеше и младият мъж с последни сили се опита да запази самообладание.

Франческа пристъпи напред.

— Как мислиш – обърна се тя към съпруга си, – дали да сваля очилата си, или не?

Не можа ли да измъдри по-идиотски въпрос! Цялото му бъдеще бе заложено на карта, а Франческа се тревожеше за очилата си!

Дали обаче явно смяташе, че въпросът й е напълно уместен.

— Предполагам, че зависи от теб. Постъпи, както ти е удобно.

— Ти ще останеш ли с очилата? – подвикна Франческа през грийна към Ема.

Ема се обърна към него и Кени усети, че губи самообладание.

— Какво ти пука за шибаните очила!

Франческа се намръщи, явно засегната от избухването му.

— Децата чуват всичко – рече тя и погледна многозначително към Тед.

Синът й въздъхна.

Дали се ухили.

Кени имаше чувството, че са му отнесли горната част на главата.

Франческа зае позиция.

— Това е толкова вълнуващо. Никога досега не съм печелила, а сега имам истински шанс. Няма да се разстроиш, ако спечеля, нали, Ема? Не съм много добра, но… Опа!

Да! Кени едва сдържа триумфиращия си вик, когато топката на Франческа докосна края на дупката и се търкулна настрани на около шест инча.

— Тъпа игра!

О, да! Да! Сега, когато напрежението бе спаднало, Ема щеше да се справи. Имаше реален шанс да спечели играта! Трябваше да покрие само два фута и половина. Неговата секси, решителна и упорита Ема!

Кени застана пред нея и се обърна с гръб към останалите, така че да не го чуят. Всичките му сетива бяха изострени докрай, докато й внушаваше да се съсредоточи.

— Сега ме слушай внимателно, скъпа. Запомни всяка моя дума. Ти си само на два фута и половина от целта и имаш реален шанс да победиш. Можеш да го направиш. Искам от теб да се прицелиш точно и да изнесеш стика плавно назад, не като последния път. Не движи нищо, освен ръцете си, разбра ли? Замахни с патъра назад и вкарай топката право в дупката. Имаш ли някакви въпроси? Поне един?

Тя прехапа устна и се втренчи в него изпод периферията на сламената си шапка.

— Обичаш ли ме поне малко?

О, Господи, не сега! Не това! Мамка му! Типично по женски! Кени едва не изригна порой ругатни, но овреме се възпря и се опита да говори разумно.

— По-късно ще поговорим за това. След като всичко свърши, става ли?

Тя поклати глава. Черешките се люшнаха тъжно.

— Искам да говорим сега.

— Не, Ема. Сега не е моментът. – Отразени в стъклата на очилата й, собствените му очи се заблещиха насреща му с дивия поглед на безумец.

Тя вирна леко брадичка.

— Аз искам да говорим сега.

Кръвта му се превърна на киселина, разяждаща вените му.

— Не ми го причинявай. Защо? Защо трябва да е точно сега?

— Не зная. Зная само, че трябва да е сега или никога. – Брадичката й затрепери, тя свали очилата и той видя очите й, потъмнели от болка. Непокорният му стомах отново се разбунтува, когато видя как тя напразно се опитва да се окопити. – Няма значение. Държа се глупаво. Освен това вече зная отговора. – Пъхна очилата в джоба си. – Каква жалка тъпачка съм. Влюбих се до уши в теб. Но ти, разбира се, отдавна го знаеш. Е, това трябва да спре. – Тя сгърчи устни в някакво подобие на усмивка. – Ще се постарая с всички сили да вкарам топката, Кени. А след това завинаги ще изчезна от живота ти.

Стомахът му… май никога нямаше да се оправи.

— Говориш нелепости. Не искам да слушам нищо повече.

— Въпреки това се налага да го чуеш. И точно ти най-добре ще ме разбереш. Не си ли спомняш, Кени? – Отново тази сърцераздирателна усмивка – храбра по замисъл, но трепереща в ъгълчетата. Не бе виждал нищо по-тъжно. – Любовта, която трябва да се печели на игрището за голф или без значение къде другаде, не струва и пукната пара. Любовта трябва да е дарена безрезервно, по собствена воля, иначе няма никаква стойност.

И просто така, с няколко думи, тя изтръгна почвата под краката му.

Отдръпна се от него, зае позиция и стисна патъра. В този миг Кени си спомни баща си, Пити и памперс дербито, начина, по който Ема го погледна, когато скочи в онзи туристически автобус на „Грей Лейн”. Потрепери. През цялата сутрин се потеше, а сега се смрази до костите. Изведнъж осъзна, че ако я остави да изпълни този удар, ще я изгуби завинаги.

Прозрението изплува някъде от глъбините на душата му, от едно малко, потайно кътче, където Кени пазеше заключени толкова чувства. Сега сякаш някой строши ключалката, всички емоции се отприщиха на воля и той разбра, че обича тази жена с всяка клетка на тялото си.

Тя вече замахваше с патъра, заела идеална стойка, и сърцето му подскочи и заседна в гърлото.

— Ема!

Патърът трепна. Застина. Тя вдигна глава.

Той й се усмихна. Или поне се опита. Всичко пред очите му се размаза, но Кени имаше чувството, че отново се възражда.

— Играта свърши, скъпа – пророни хрипливо. – Отиваме си у дома.

— Какво? – Дали се изстреля напред с блеснали очи. – Не можеш да го направиш! Чу какво ти казах. Ако си тръгнеш, знаеш отлично какво губиш.

— Зная – кимна Кени. – Но това разстройва Ема и аз няма да го позволя. – Измъкна патъра от ръката й и го тикна в ръцете на Дали. – Отказвам се от тази игра. Победата е твоя и можеш да си я завреш, където щеш.

Прегърна Ема през раменете и я поведе през грийна.

— Но твоят път – заломоти тя. – Казах ти, че ще се постарая.

— Шшт… всичко е наред. Не е нужно да печелиш любовта ми на никакво проклето игрище за голф, лейди Ема. Тя е твоя, изцяло и безрезервно.

Ема се закова на място и впери поглед в него.

Кени току-що бе захвърлил кариерата си на вятъра, но докато се взираше в това лице, каращо сърцето му да замира, той знаеше, че тази жена заслужава да пожертваш хиляди кариери. И с това прозрение той най-сетне разбра всичко, което толкова дълго му бе убягвало. Разбра, че всяка негова победа на игрището за голф е била опит да се оправдае пред другите, но повече нямаше да го прави. Осъзна, че не е мъж, който умее единствено да върти стика, че има ум, амбиции и мечти за бъдещето, за чието съществуване дори не бе подозирал. Докато стоеше до осемнайсетия грийн, Кени най-сетне проумя това, което не бе разбирал – че в живота има много по-важни неща от голфа и любовта му към тази жена бе начело в списъка.

Мушна глава под периферията на шапката й и я целуна нежно по устните.

Над грийна се разнесе доволният смях на Дали.

— Поздравления, шампионе. Знаех си, че рано или късно, ще се осъзнаеш. Добре дошъл отново в лоното на професионалните голфъри.

Но Кени почти не го чу. Беше твърде разтревожен от това, че Ема не отвръщаше на целувката му.

24

Като видя потресеното лице на Ема, Кени разбра, че трябва да действа светкавично, но не можеше да го стори, докато семейство Бодин му дишаше във врата.

Те бяха твърде непредсказуеми и той нямаше никаква представа чия страна ще вземат. Освен това самодоволната физиономия на Франческа го разсейваше. Кени започна да се чуди дали тя наистина беше толкова некадърна с патъра, колкото изглеждаше.

— Махаме се от тук.

Той почти повлече Ема към клуба, обхванат от нетърпение, което дори не се опита да си обясни. Обикновено щеше да отиде в съблекалнята, да си вземе душ и да се преоблече. Но не и днес. Днес щеше да й се наложи да го приеме мръсен и потен, тъй като нямаше да я изпусне от поглед, не и докато не я накара да разбере, че той я обича и двамата са женени сега и навеки. Не и докато Ема не осъзнае, че ги очаква щастлив съвместен живот и ранчо, пълно с щъкащи малчугани.

Представата за бременната с неговите деца Ема бе толкова примамливо трогателна, че проклетите му очи се наляха с предателски сълзи. Трябваше да я отведе от тук, докато не се е изложил докрай пред целия свят. Само че… беше оставил ключовете за колата в шкафчето си в съблекалнята.

— Чуй ме, Ема. Застани до онези колички за голф и ме почакай малко, докато изтичам да взема ключовете за колата. Не мърдай от там! Разбра ли ме?

Тя го изгледа студено.

— Откакто се запознахме, все не съумявам да те разбера.

Отговорът не беше особено окуражаващ, но Кени реши да

рискува и отново докосна стиснатите й, неподатливи устни.

— Напротив, разбираш ме отлично, любима. Разбираш ме по-добре от всеки друг на този свят. – Заотстъпва към вратата на клуба. – Моля те, почакай ме там.

Обърна се и влетя в спортния магазин, без да си дава труд да изтрие мръсните си обувки, и се втурна към съблекалнята. Никой в „Уиндмил Крийк”, нито в целия Уайнет не го бе виждал някога да се движи с такава скорост.

Ръцете му трепереха и ключалката заяждаше, но въпреки това не се забави повече от две минути. Но когато се върна, тя беше изчезнала.

Имаше само едно обяснение – семейство Бодин я бе отмъкнало. Онази долна и извратена пасмина! Същото семейство Бодин, шестващо в момента към сградата на клуба, начело с Тед, който управляваше количката, и Дали и Франческа, пристъпващи отзад, прегънати като влюбени тийнейджъри.

— Какво направихте с нея! – изрева Кени, макар вече да бе разбрал, че Ема не е с тях, така че не биха могли да са й сторили каквото и да било.

Дали се ухили, но Франческа смръщи чело.

— О, Кени, нима вече успя да я изгубиш! – простена тя.

Той се завъртя кръгом и хукна към паркинга. Ема нямаше кола, беше разстроена и навярно е решила да се поразходи. Сигурно в момента крачи сама по магистралата край осевата линия като старателен сержант, като от време на време се навежда да вдигне някой боклук. И Господ да е на помощ на този, комуто му хрумне да се изплюе през прозореца на пикапа си.

Кени се затича покрай редиците коли към изхода, пришпорен от тревогата, растяща в гърдите му. Ема му беше твърде ядосана, за да обръща внимание къде върви. А той нямаше дори смътно обяснение защо е толкова бясна. Но дълбоко в душата си имаше съвсем ясна представа. Още от самото начало беше непостоянен и неискрен с нея и сега тя не вярваше в чувствата му.

Спря да тича, когато стигна до входа на паркинга и огледа шосето, но не забеляза нищо особено, освен стар син додж да се носи в едната посока и един буик „Парк Авеню” в другата. Може би грешеше и тя изобщо не е идвала насам. Може би е влязла в клуба и се е отправила към салона да пийне нещо разхладително.

Кени се завъртя на пети, отново прекоси паркинга на бегом, профуча край четата Бодин и нахлу в клуба. Но тя не беше в салона. Никъде я нямаше.

Ема се бе облегнала на оградата и бе вперила поглед в емутата на Тори, които пасяха кротко на ливадата. Целият й гняв се бе изпарил, изместен от странно вцепенение. За пореден път Кени бе използвал чувствата й срещу самата нея. Но това беше за последен път.

Младата жена нямаше представа на какво се дължеше сценката на осемнайсетия грийн; чувстваше единствено, че отново я бяха манипулирали. Някак си се бе превърнала в пешка в играта на Кени срещу Дали Бодин. Е, вече й бе дошло до гуша! Повече нямаше да допусне чувствата й да бъдат пометени във водовъртежа, в който се бе превърнал животът на Кени Травълър.

Каква глупачка беше! Като всяка друга жена на света, влюбила се в неподходящ мъж, тя си бе въобразила, че може да го промени, но това не бе съдено да се случи. А днес с лъжливото си признание в любов той завинаги бе разбил сърцето й.

Едно от по-големите емута вдигна глава и любопитно я заразглежда. Ема никога в живота си не се бе радвала толкова, както когато видя Шелби и Тори да завиват зад ъгъла на сградата на клуба, веднага щом Кени изчезна вътре. Само един поглед към нея им бе достатъчен да я качат в беемвето на Тори и да я доведат тук.

През целия път двете я подпитваха в типичния американски стил, настоявайки да им разкрие тайните си и да им изпее всичко. Тя успяваше да отблъсва настоятелните им атаки, но когато пристигнаха в дома на Травълър, двете отново я бомбардираха с въпросите си.

Ема знаеше, че любопитството им е съвсем добронамерено. Те смятаха, че не могат да й помогнат, ако не знаят истината, ала тя не можеше да им я признае. Истината щеше да я накара да изглежда жалка – „завеяна мила дама”, влюбила се до уши в прекрасен и неустоим плейбой с теменужени очи, неспособен на искрени и дълбоки чувства.

Освен това тя бе разбрала за тях още нещо, което, изглежда, Кени не бе успял да проумее. Въпреки уверенията им, че никога повече няма да му проговорят, задето я бе разстроил, той беше от семейството и те бяха готови да направят всичко за него.

Изглежда, накрая Тори проумя, че Ема има нужда да остане сама, и й предложи да се разходят до кошарата на емутата, за да й покаже своите питомци. И сега, докато се взираше в тромавите и грозни създания, облегната на оградата, Ема реши, че е време да направи това, което трябваше да стори още в неделя. Беше време да се качи на самолета и да се върне у дома.

Кени нахлу през входната врата и едва не връхлетя върху баща си, който се спускаше по стълбата в коридора.

— Къде е тя?

— Къде е кой?

— Да не си посмял да я криеш! Тори вече ми се обади и ми каза, че тя е тук.

— Току-що влизам – отвърна Уорън. – Нямам понятие за какво говориш.

— Аз имам. – Шелби се появи в коридора от задната част на къщата. Когато видя Уорън, тя му се усмихна като възторжена мажоретка, зърнала футболната звезда на училищния отбор. – Не чух кога си дошъл.

Въпреки отчаянието си, Кени забеляза как очите на стареца му светнаха, докато целуваше леко Шелби по бузата.

— Тъкмо идвах да те потърся. Къде е Пити?

— Във вътрешния двор.

— Някой ще ми каже ли къде е Ема? – прекъсна любовното им гукане Кени.

— Да поговорим на двора – предложи Шелби.

— Не желая да говоря в двора. Искам…

— Ние сме твоето семейство, Кени. Единственото семейство, което имаш.

Спокойната увереност в думите на Шелби го закова на място. Погледът му отскочи между баща му и мащехата му и нещо в него се преобърна. И преди беше виждал тези упорити, разтревожени изражения върху лицата им, но никога не си бе давал труд да ги разгадае. Сега прочете в тях загриженост, обич… дори у Шелби, прекалено младата жена на баща му, която въпреки всичко бе започнал да възприема като втора сестра. Може би да има още една сестра не беше най-лошото нещо, което можеше да му се случи. Кени обичаше Тори и сега осъзна, че бе започнал да изпитва същите чувства и към Шелби. Тя наистина беше добра майка. И правеше баща му щастлив.

Баща му прегърна Шелби през кръста и Кени сякаш се озова пред огледало. През целия си живот бе слушал околните да повтарят колко много си приличат с баща му, но сега неочаквано го видя сам. И докато се взираше в остарялото, до болка познато лице, младият мъж най-сетне разбра как с глупостта и заблудите си можеш да погубиш живота на някого, когото обичаш.

Пое дълбоко дъх. Сега не можеше да обясни нищо на баща си, макар че трябваше да намери начин да го стори по-късно, затова само кимна и се насочи към вътрешния двор. Но там го очакваше нова изненада, поредната в този необикновен ден.

— Момчетата искат да се забавляват. О, да! Момчетата искат да се забавляват!

Тори стоеше в средата на двора, подхвърляше Пити във въздуха и му пееше със засмяно лице. Пити се заливаше от смях, а Декс се бе разположил на една от отоманките с чаша бира в ръка, ухилен до уши. Докато Кени се опитваше да осмисли промяната в сестра му – същата сестра, която дори не поглеждаше малкото момче – изведнъж бе обхванат от лудешкото желание да лепне една целувка на бузата на Декс, също както Ема бе целунала Тори.

Сестра му го забеляза и притисна Пити към гърдите си. Пити изгука радостно, като го видя. В този момент на двора се появиха Уорън и Шелби. Баща му се отправи към масичката с напитките, а Шелби се настани на една отоманка, вдигна колене към гърдите си и впери тревожен поглед в Кени. Явно всички се бяха събрали, за да му помогнат да оправи живота си. Едва вчера мисълта щеше да го подлуди, но сега му подейства странно успокояващо.

Пити протегна пухкави ръчички към по-големия си брат и настоятелно заврещя. Тори, не по-малко загрижена от Шелби, пристъпи към него. Кени пое бебето от ръцете й, без да сваля поглед от сестра си.

— Къде е тя?

— Този път здравата си оплескал нещата, Кени. Тя наистина заминава.

— Не, няма да замине – отвърна той с безстрастно изражение.

— Запази си самолетни билети. С Шелби се опитахме да я разубедим, но знаеш каква е. Къде се мота досега?

— Обикалях да я търся и едва преди малко прослушах съобщенията си. – Извъртя се ловко, за да избегне олигавеното юмруче, което Пити упорито се опитваше да напъха в устата му. – Кажи ми къде е тя.

— В къщата. Обажда се на Патрик, за да опакова багажа й – обади се Шелби. – Ние й казахме, че трябва да се върне в ранчото и двамата да се изясните, но тя заяви, че не е необходимо, че дори тя да се опита да поговори с теб, ти няма да пожелаеш да я изслушаш.

От думите й го заболя, защото разбираше точно какво е имала предвид Ема. Извъртя се към вратата, за да отиде да я намери, и застина на място, защото видя, че тя вече беше там.

Взираше се безмълвно в него и студът в очите й смрази кръвта във вените му. Гледаше го като строга учителка и погледът й красноречиво му заявяваше, че може вече да не е отстранен от игрището, но е отстранен от живота й.

Кени осъзна, че ризата му отново плувва в пот. Това бе чужда и студена жена. Жена, която прекалено дълго е била наранявана от любимия си. И то само защото му бе отнело толкова дълго време да изрече думите, заключени в сърцето му.

— Любима? – Тонът му бе плах и неуверен като на някой жалък страхливец, но Кени не беше глупак и знаеше, че не бива да я пришпорва.

Тя премигна, изпъна рамене и вирна брадичка.

— А, ето те и теб, Кени. – Пристъпи напред, изпълнена със страховита решителност, и макар че не държеше чадъра в ръка, той виждаше върха му, насочен към слабините му. – Радвам се, че се появи. Така няма нужда да ти пиша бележка.

Бележка? Тя възнамеряваше да му остави бележка ? Кръвта му отново кипна.

— Патрик ще донесе вещите ми, а вече говорих с Тед. Той се съгласи да ме закара до Сан Антонио.

— Онзи малък негодник.

— Разбира се, след като явно си господар на този град и на всички в него, никой не пожела да изпълни молбата ми, затова се обадих в компанията за коли под наем. След като пристигна в Сан Антонио, ще отлетя до Далас и за нула време ще те отърва от присъствието си. – Изтръска двете си длани… все едно го изтръскваше от живота си. – С това приключваме. Съжалявам, че не се получи. Веднага щом се установя, ще ти изпратя адреса си, за да уредим досадните юридически формалности.

И тя протегна ръка, наистина му протегна ръка, за да се ръкуват.

— Опа.

Ема чу предупредителните нотки в гласа на Тори, видя пламъците в очите на Кени и осъзна, че бе стигнала твърде далеч с това ръкуване. Но тя бе решена да си тръгне с гордо вдигната глава, размахала достойнството си като Юниън Джак*, плющящ на вятъра.

Кени тикна Питър в ръцете на Тори и сключи пръсти като белезници около китката й.

[* Националният флаг на Великобритания. – Б. пр.]

— Моля всички да ни извините, но двамата със съпругата ми трябва да обсъдим нещо насаме.

Говореше със застрашителен провлачен тон, натъртвайки на думата съпруга. Тя се опита да се запъне като магаре на мост, но той вече я влачеше към портичката в задната стена. Предателят, когото бе смятала за приятел, Декстър О’Конър, услужливо хукна напред да я отвори.

Кени я натика в малка сенчеста градина, с малка морава от едната страна и плувен басейн зад тревата. Притисна я към най-близкото дърво.

— Няма да го направиш, Ема. Кълна се в Бог, няма да ти позволя да захвърлиш с лека ръка един здрав, хубав брак само защото си бясна, задето се издъних така.

Здрав, хубав брак ? Наглостта му нямаше граници!

— Вече би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да си разбрала, че винаги се издънвам, когато стане дума за теб. И що за брак ще е това, ако всеки път, когато сгазя лука, ти хукваш към Англия? Излиза, че почти няма да се вясваш тук.

Водовъртежът, който за нея беше Кени Травълър, отново се опитваше да я погълне в опасните си глъбини. Но този път тя нямаше да се поддаде и вместо да се опита да се разбере с него, тя го изгледа хладно.

— Тази дискусия е безпредметна. Двамата няма какво повече да си кажем.

— Зная, че не избрах най-подходящия момент да ти кажа, че те обичам – подхвана той, сякаш не я чу, – но го осъзнах едва днес.

Болката беше толкова силна, че Ема не издържа.

— Колко дяволски удобно! Особено след като това внезапно прозрение ти помогна да се върнеш отново на игрището, нали?

Очите му се присвиха, като че ли той беше обиденият.

— Това ли си мислиш? Смяташ, че някак съм разбрал, че ако ти призная пред Дали, че те обичам, той ще омекне и като с магия ще ме върне в игра?

— Точно това се случи, нали? – измери го с твърд поглед Ема.

За миг Кени просто остана взрян в нея, после изригна:

— Не се случи това! Аз не мога да чета мислите му. Изобщо не подозирах, че това е всичко, което е искал да чуе от мен!

— Всичко!

— Не исках да кажа това. Исках само…

Ема яростно го блъсна и хукна, без да знае накъде, без да мисли какво прави. Разбираше единствено, че е изгубила достойнството, което толкова отчаяно се опитваше да запази, и го ненавиждаше за това.

— Ема!

Сълзи замъгляваха очите й, сълзи, които нямаше да му позволи да види. Кога бе станала такава ревла? Собствената й слабост я вбеси окончателно, особено когато го чу да идва след нея.

— Да не си посмял да ме докоснеш! Да не си посмял някога отново да ме докоснеш!

Кени я сграбчи и я привлече в прегръдките си, притисна я до потната си риза.

— Чуй ме! Обичам те, Ема! Не зная как по-ясно да ти го кажа.

Тя почерпи сила от яростта си и го погледна право в очите.

— Спести си приказките, защото аз не те обичам! Никога не съм те обичала! Между нас имаше само секс.

Смайване и потрес пробягаха по лицето му и за миг Ема се засрами. Но не тя беше виновната и гневът й, смесен със силното чувство за самосъхранение, я спаси. Изтръгна се от него и закрачи към къщата.

Видя, че всички са се струпали до портичката и ги наблюдават с жив интерес, тези любопитни, непоносими тексасци. И не беше само семейството на Кени. Цялата Бодинова чета също бе тук! И всички те…

Ема внезапно усети, че лети във въздуха, когато Кени я подхвана под коленете и я вдигна. Той хукна да бяга. Да бяга! Със зряла жена на ръце!

Подметките на обувките му затропаха по бетон. Тя долови как мускулите на ръцете му се напрегнаха и този път наистина полетя. Полетя във въздуха, когато той я хвърли в най-дълбоката част на басейна на семейство Травълър.

Водата се прихлупи над главата й. Тя потъна… изплува… изплю вода… примигна, докато се опитваше да види нещо през мокрите кичури коса.

Кени я зяпаше от другия край на басейна с потресено, трагично изражение, каквото досега не бе виждала на лицето му. Докато Ема се опитваше да разбере какво става, тялото му се изпъна и той се гмурна във водата с обувките.

Сандалите се изхлузиха от краката й, докато тя пореше водата, опитвайки се да се отдалечи, преди той да изплува.

Кени се показа задъхан на повърхността, плюейки неистово.

— Обичам те! – изкрещя отчаяно. – И това няма нищо общо с голфа, с турнира или каквото и да било друго, освен със сърцето ми! И ти ме обичаш! Не е само секс. Ти си твърде цялостна и завършена личност за това.

Ема се вгледа в мастилено черните кичури, залепнали по главата му, в струйките вода, стичащи се по прекрасното му загоряло лице, в тъмните гъсти мигли и теменужените очи, пламтящи от решителност.

— Съжалявам, че го осъзнах в неподходящ момент, но кога ли съм правил нещо както трябва? Важното е, че най-после го проумях. Разбрах и много други неща. – Той се взря изпитателно в нея. – Зная, че искам много от теб. Мисълта да прекараш остатъка от живота си с непостоянен мъж като мен сигурно е плашеща, но ти притежаваш достатъчно кураж, твърдост и воля и можеш да се справиш, ако решиш. – Замълча и додаде с надежда: – Можеш, нали?

Ема бе твърде потресена, за да отговори.

Въпреки мълчанието й Кени нямаше намерение да се предава и продължи да напредва във водата към нея, докато се опитваше да я убеди.

— Разбирам, че може би никога няма да означавам толкова много за теб, колкото твоето училище, но то не може да ти даде това, което мога аз. Училището не може да ти даде деца, не може да се разхожда на свечеряване с теб край бреговете на Педерналес, не може да те разсмее. – Гласът му се смекчи и се снижи до дрезгав шепот. – Аз мога да ти дам всичко това, Ема, и много повече. Само ми дай шанс.

Въпреки че водата в басейна бе хладна, по тялото й се разля топлина. Защо бе забравила, че Кени не прави нищо като останалите? Тъкмо това го правеше толкова непоносим и толкова неустоим.

Тежките обувки за голф го теглеха към дъното, но той продължи да говори с тези настойчиви, отчаяни, страстни нотки:

— Ние сме женени, любима. Макар и изречени в евтин и пошъл ласвегаски параклис, за мен брачните клетви не бяха празни думи, нито тогава, нито сега. Ако не се смяташ за омъжена, ако всичко ти се струва долнопробен театър, можем да се оженим отново, тук, в Уайнет, или да се отлетим до Англия и да се венчаем там. Готов съм на всичко, за да те убедя, че съюзът ни е истински. Ние сме обвързани завинаги.

Обвързани. Този мъж бе обвързан с нея.

— Зная колко много означава за теб това училище. Може би ще успея… не зная… да го купя. Бих могъл да взема заем, да сключа договори за още реклами. Сигурно ще се наложи да продадем ранчото, но ще го сторя с радост, само и само да си щастлива.

От думите му дъхът й секна. Той беше готов да продаде ранчото си, за да купи „Сейнт Гъртруд”? Ема не можеше да повярва – беше немислимо – но сърцето й започна да се изпълва с щастие. В същото време мъката и отчаянието в очите му станаха непоносими.

— За втори път ме хвърляш в басейн – пророни тя.

— Но ти искаше да си тръгнеш завинаги – избъбри смутено той, – а нищо друго не ми хрумна.

— Освен да ме хвърлиш в басейна?

Кени кимна, изражението му бе трогателна смесица от тревога и упоритост.

— Трябваше да го направя.

Само Кени Травълър, кошмарът на Уайнет, щата Тексас, бе способен да се опита да убеди една жена, че я обича, като я хвърли с дрехите в басейн.

— Е, чудесно, успя да съсипеш любимите ми сандали.

Той застина за миг, после тихо промълви:

— Ще ти купя още стотици.

О, не, нямаше да му се размине толкова лесно! Не и след всичко, което я накара да преживее.

— Не става дума за това. Работата е там, че много харесвах тези сандали. Бяха италиански. Освен това ти потъваш.

Погледът му оставаше напрегнат.

— Искаш ли да ми кажеш нещо?

— Разбира се. Но предпочитам да го направя на сушата.

Кени се замисли за миг, после поклати тъжно глава.

— Ще направя всичко за теб, но не мога да ти позволя да излезеш от водата, докато не се изясним. Все още си ми бясна и можеш да решиш отново да избягаш.

— Ти потъваш – изтъкна тя отново и доуточни: – Обувките ти са подгизнали.

— Не се тревожи за това.

Ема започна да се уморява, но полагаше усилия да се задържи във водата.

— Много добре. На първо място няма да продаваш ранчото. В никакъв случай не съм съгласна! И на второ…

— Ами „Сейнт Гъртруд”?

Въпреки че погледът му оставаше сериозен, на Ема й се стори, че зърна в очите му искрици надежда.

— Трябва да оставя „Сейнт Гъртруд” в миналото.

— Но ти обичаш старото училище, любима. Може би ще успея да измисля друг начин да намеря пари. Сезонът е в разгара си и няколко тлъсти портфейла си просят да бъдат изтръскани. Ако имам късмет, може да спечеля добри пари.

Ема чувстваше, че се размеква и всеки миг ще се поддаде на неотразимия му чар, но се стегна. Нямаше да се предаде, докато не постави всичко по местата.

— Няма да ти позволя да купиш „Сейнт Гъртруд”, въпреки че оценявам предложението ти. Сигурна съм, че ако помисля добре, ще намеря изход.

Кени тутакси застана нащрек.

— Най-после осъзнах, че не мога да посветя целия си живот на училището, макар че трябва да мисля за момичетата. – Тя замълча и отметна мократа коса от очите си. – А сега по втора точка. Ще ти се наложи да се примириш с мисълта, че ще имаш работеща съпруга, защото аз обичам да преподавам и няма да се откажа от професията си.

Кени я погледна съсредоточено.

— А ще можеш ли за известно време да прекъснеш работа, за да родиш децата ми?

Ема едва се удържа да не се хвърли на врата му.

— Разбира се.

— В такъв случай нямам никакви възражения.

Младата жена осъзнаваше, че го улеснява прекалено много, но видението на малчугани с теменужени очи толкова я омагьоса, че едва се владееше.

— Точка номер три… – Тя се прокашля. – Това е много важно, затова те моля да слушаш внимателно. Ако някога – по всяко време! – реша да те защитя публично, ще го направя, ясно ли е?

Кени примигна недоумяващо.

— Само недей да убиваш никого.

Май трябваше да измисли нещо по-трудно. Нещо, което за него ще е почти невъзможно да се съгласи. Нещо съвсем мъничко, с което да отмъсти на този неин разпасан съпруг за всички мъки и страдания, които й бе причинил.

Изведнъж й хрумна какво да направи.

— Да вървим, Кени. Трябва да отидем на едно място. – Тя се насочи решително към стълбичката на басейна, доволна от официалния тон, с който го бе заявила, но когато той я улови за глезена и я обърна към себе си, Ема с разочарование установи, че нахалникът се усмихва, вместо да скърца със зъби.

— Явно си решила да предявиш претенции върху завоюваното живо тегло, а?

Повече не можеше да устои на усмивката му.

— Бяха любимите ми сандали.

Усмивката му я обгърна като топло покривало, а от очите му струеше такава любов, че Ема имаше чувството, че се разтапя. В този миг Кени изведнъж стана сериозен.

— Аз те обичам, сладка моя лейди Ема. Знаеш го, нали? Моля те, кажи ми, че го знаеш. – Тя долови отчаяната настойчивост в гласа му и кимна. – И моля те, кажи ми, че още ме обичаш.

Отмаляла от щастие, Ема поклати глава отново и той я сгуши в обятията си. Простена и обхвана брадичката й с една ръка.

— Бях такъв проклет глупак. – Обходи с пръст контура на лицето й, като че ли искаше завинаги да го запечата в сърцето си, и впи ненаситно устни в нейните.

Целувката му беше обещание от мъж, който не даваше обещания с лека ръка. Клетва, която ги свързваше навеки, и Ема разбра, че в този миг Кени й се вричаше с цялата си душа. В тази целувка тя видя бъдещето им, децата им, почувства страстта и нежността му. Той й поднасяше в дар всичко, за което бе мечтала, но отдавна се бе отчаяла, че някога ще има.

Откъснаха се един от друг, за да си поемат глътка въздух.

— Първо едва не я удави, а после я задушава с целувки – отбеляза Шелби присмехулно. – Имаш доста странен начин на общуване с жените, Кени.

Двамата вдигнаха глави и видяха, че цялото семейство, включително и четата Бодин се бяха скупчили около басейна и жадно ги наблюдаваха.

— Поне не я наби – нацупи се Тори.

Декс я прегърна през раменете и се усмихна.

Кени се взираше в тях със смесица от раздразнение и обич, а Ема осъзна, че и тя изпитва същото. Те бяха толкова любопитни и в същото време толкова добри и грижовни. Е, тя винаги си бе мечтала да има семейство и изглежда, желанието й най-сетне се бе изпълнило.

— Дали няма да е прекалено нахално от моя страна, ако ви помоля да ни оставите малко насаме? – изръмжа Кени.

— Идеята не е добра – отряза го Тори. – Ако те оставим прекалено дълго насаме с нея, пак ще прецакаш всичко.

Ема реши, че е крайно време да се намеси.

— Достатъчно, Тори. – С огромна неохота се откъсна от мъжа си и заплува към стълбичката.

— Само се опитвам да браня интересите ви, лейди Ема – оправда се Тори, докато снаха й се изкачваше по стълбичката.

— Не е вярно. Просто ти доставя удоволствие да дразниш брат си.

Кени излезе след нея и тя го стрелна предупредително с поглед, напомняйки му споразумението им. После насочи внимание към семейството му.

— Искам всички да ме слушате много внимателно, защото ще го кажа само веднъж. Кени е изключително умен и невероятно талантлив мъж. И противно на всеобщото мнение, не е нито разглезен, нито мързелив, нито некомпетентен. Достатъчно ясно ли се изразих?

Всички я зяпаха слисано. Всички, с изключение на Дали Бодин, който пъхна ръка в джоба си и се усмихна.

— Нека бъда още по-ясна – продължи Ема. – С Кени възнамеряваме да имаме деца и аз няма да позволя да отраснат, слушайки безкрайните истории за младежките грешки и провинения на баща си. Разчитам на всеки един от вас да го обясни точно и недвусмислено на добрите жители на Уайнет. И за да съм още по-конкретна и ясна, ако чуя още една история от член на това семейство… или в този град… за курабийките Мини Маус, откраднатите пари за обяд, изключванията от училище и всякакви други щуротии, които още не са ми известни, ще се погрижа парите, които налива Кени в местните благотворителни организации, тутакси да секнат. – Вдигна ръка и предизвикателно щракна с пръсти. – Просто ей така! – Обърна се към съпруга си с надеждата, че той ще разбере, че всяко нещо си има граници и е крайно време да се вземат решителни мерки. – Така че не ви препоръчвам да изпитвате търпението ми, тъй като имам огромно влияние върху съпруга си. Нали така, Кени? И по този въпрос той ще се осланя изцяло на моята преценка.

Нима единствено тя забеляза насмешливите бръчици, образували се в ъгълчетата на очите му, когато сви извинително рамене?

— Извинете ме, но тя ме накара да й обещая, че й позволявам да ме защитава винаги когато намери за добре. Кой можеше да предположи, че ще стигне толкова далеч?

Тори изду възмутено ноздри.

— Как може да се съгласиш на подобна тъпня?

Ема я стрелна предупредително с поглед.

— Тя държеше всички козове – оправда се Кени.

Тори се намръщи, сетне въздъхна.

— Простете, лейди Ема, но това ще съсипе цялата веселба.

— Много лошо – сви строго устни Ема. – Ще ви се наложи да си намерите друга мишена за шегичките, защото от днес нататък към Кени Травълър ще се отнасят с нужното уважение както в семейството, така и извън него. Ясно ли е на всички?

— Да, госпожо.

— Да, госпожо.

— Да, госпожо.

Когато послушният хор от гласове най-после млъкна, тя благоволи да кимне доволно.

— Отлично.

Шелби се наведе към ухото на Тори и прошепна:

— Кажи ми само, че тя няма да ни накара да му викаме „лорд Кени”.

— Няма да се наложи – отвърна Ема вместо Тори, – ако не ме разстройвате.

Присъстващите я съзерцаваха предпазливо, а Ема се извърна към Дали и му се усмихна.

— Благодаря ви за всичко, което сте направили за него. Вечно ще сме ви задължени.

Зад нея Кени се задави.

— Удоволствието беше мое – отвърна скромно Дали, а усмивката му беше по-ярка от тексаското слънце.

Ема продължи да му говори, докато тупаше енергично съпруга си по гърба.

— Предполагам, че възнамерявате да пуснете изявление в пресата относно завръщането на Кени на игрището.

— Това ще е първата ми работа утре сутринта.

— Няма ли да е прекалено самонадеяно от моя страна, ако ви помоля да добавите още нещо към съдържанието му?

Дали погледна към Кени, който най-после бе успял да си поеме дъх.

— Струва ми се, че съпругата ти, изглежда, иска да пише прессъобщенията ти.

Кени сякаш се смути, но не много.

— Ще поговоря с нея.

Ема си позволи да притисне за миг буза до мократа риза на мъжа си.

— Няма да има полза. Ти си готов да защитиш всеки на този свят, с изключение на самия себе си. – Извърна се към множеството. – В случай че някой от вас още не е разбрал, Кени не вярва, че заслужава да го защитават. Защото все още изкупва греховете от младостта си. – Вдигна глава към съпруга си. – Но вече край на това. Обещай ми, Кени.

— Точка номер четири, нали? – попита той.

Тя кимна.

— Вече съм го решил – усмихна се Кени.

Когато Дали отново погледна към Ема, очите му бяха пълни с уважение.

— Ще помоля един от нашите пиари да ви се обади утре рано сутринта. Смятам, че двамата чудесно ще се договорите по телефона.

— Тримата ще се договорим – поправи го Кени. – Трябва да мисля за бъдещето на децата си.

Ема дари съпруга си с усмивка.

— А сега – поде тихо тя, – дойде време за точка номер пет.

— Ще ме побъркаш.

— Много лошо. – Ема заключи вратата зад тях. – Къде се дяна онова въже за простор, което купих?

— Въжето! – изграчи той.

— Може и да не се наложи да го използвам. Ако следваш точно инструкциите ми.

Той я погледна подозрително. Първото, което жена му направи, след като се върнаха в ранчото, бе да му заповяда да си вземе душ – при това сам! – и заяви, че ще се видят, когато се изкъпе както подобава. И ето я сега, облечена в оскъдно, прозрачно бяло творение с воланчета, обсипано с теменужки.

Кени бе обул джинсите, но изпълнен с оптимизъм, не си направи труда да облече нищо друго.

Преливаща от омайно щастие чак до връхчетата на пръстите на краката си, Ема го озари със сияйната си усмивка. Той напълно споделяше чувствата й. Тази жена бе любовта на живота му и Кени никога нямаше да я пусне да си отиде. Това, разбира се, не означаваше, че ще позволи на скучното ежедневие да угаси пламъка на страстта им.

— Може би е крайно време да ми кажеш какво точно означава точка номер пет.

— Нека да помисля… Как да го обясня, за да го разбереш… – Тя потупа с показалец предния си зъб, после се усмихна чаровно. – Предполагам, че не е нещо кой знае какво, но може да се формулира така: аз съм господарката, ти си робът!

— Шегуваш се.

— О, не. – Ема отиде до нощното шкафче, взе портфейла му, извади няколко банкноти и ги размаха пред носа му. – Мисля, че това покрива тарифата ти за една нощ. – Без да бърза, пъхна банкнотите в предния джоб на джинсите му. Дяволите да го вземат, но май с тази жена нямаше да скучае!

— Тарифата ми?

— Задето ще се подчиняваш на заповедите ми. Задето ще бъдеш мой сексуален роб. Моят платен компаньон за вечерта. – Тя заоглежда жадно тялото му, сякаш той беше агне, подложено на щателен оглед от купувача – много секси вълк. Чувството беше много приятно. Кени не искаше да разваля удоволствието й, като капитулира прекалено лесно, затова свъси заплашително вежди.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? – изръмжа той.

— Ммм… – Тя облиза устни, предвкусвайки пиршеството. – Решавам с коя част от теб да започна.

Кръвта пламна в тялото му и жарка вълна нахлу в главата му. Кожата му отново плувна в пот. Тя коленичи върху леглото, пъхна пръст в една от гайките на болезнено впитите джинси и я подръпна.

— Ще започна… от това местенце. – Стисна бедрата му с длани, горещият дъх на устните й опари кожата му над ципа и преди Кени да се усети какво става, лежеше гол и безпомощен по гръб, подложен на най-възхитителните мъчения, които някога бе изпитвал.

Докато се бореше да не загуби окончателно разсъдъка си, той се опитваше да си спомни защо толкова непреклонно бе отказвал да й отстъпи водещата роля в леглото. Поредният начин, с който бе позволил на миналото да провали живота му. Е, повече нямаше да е така…

— Струва ми се… – едва пророни той, – че пропускаш местенцето.

— Доста голямо местенце – отвърна дръзко тя, – а освен това искам да чуя как ме молиш.

Тази нощ леглото чу много молби и не всички излязоха от неговата уста. Макар че и той не се свенеше да се моли, и това бе най-страхотното преживяване в живота му. Точка номер пет, реши той, определено си струваше.

Преди зазоряване двамата отново бяха будни.

— Представял ли си си някога, че може да бъде толкова фантастично? – прошепна тя, сгушена до рамото му.

— И след милион години не би ми хрумнало. – Той уви около пръстите си една от копринените й къдрици. – Толкова те обичам, мила. Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Представям си – увери го тя, – защото зная колко силно аз те обичам.

Двамата дълго лежаха, преплели тела, и се милваха, опиянени от щастие.

— Започвам да вярвам… – той се усмихна, заровил лице в косата й, – че с твоите лидерски таланти и моите способности да те измъквам от всевъзможни неловки ситуации, нас двамата ни очаква чудесен живот.

— Страхотен живот – уточни Ема и го целуна.

ЕПИЛОГ

Ема разкопча копчето на светлосинята риза, която Кени току-що бе закопчал.

— В настроение съм за точка номер шест.

Топлата му ръка се обви около бедрото й.

— В никакъв случай. Последния път, когато настоя за точка номер шест, си разтегнах сухожилие.

— Престани да преувеличаваш. Нищо не си разтегнал.

— Малко остана. – Той я озари с усмивка, която пазеше единствено за нея. – Освен това бременните жени нямат право дори да помислят за точка номер шест.

Едно от преимуществата на приятелството с Франческа бе възможността да се учи от истински познавач на тънкостите на женското кокетство и Ема удивително сполучливо нацупи недоволно устни.

— Но аз вече се настроих.

Той гризна капризно издадената й пухкава долна устна… благословен да е този, измислил цупенето!

— Сигурна ли си?

— Ммм…

— Добре тогава. Предполагам, че Патрик ще забавлява гостите ни, докато слезем долу.

— Гостите! Забравих! – Ема отскочи чевръсто от съпруга си и се втурна към дрешника, откъдето измъкна свободна рокля в цвят на кафе. – Господи, Кени, те всеки момент ще пристигнат. Ти си виновен. Ако не беше започнал да ме целуваш…

— Не можах да устоя. А и големият ти корем е най-сексапилното нещо на света.

Тя му се ухили дяволито. Беше едва в третия месец и изобщо не й личеше. Все още не бяха казали на никого, въпреки че планираха да го обявят днес, по време на празничния обяд по случай Деня на благодарността.

На двамата с Кени им харесваше да пазят тайната само за себе си. Шепнеха си, преди да заспят в леглото за бъдещото дете, обсъждаха имена, разменяха си потайни усмивки. Кой би могъл да си представи, че красивият плейбой Кени Травълър ще е на седмото небе от щастие заради бременната си жена?

Бременността я бе направила по-чувствителна и очите на Ема се замъглиха от напиращите сълзи. Тя обожаваше да е омъжена за него, толкова много го обичаше, че душата й се изпълваше с радост само като го видеше да влиза в стаята. Кени се оказа най-прекрасният съпруг на земята – страстен, любящ, грижовен и безкрайно предан.

А Ема се гордееше, че е най-добрата съпруга на света – поне за него. Именно тя му бе помогнала да се избави от призраците на миналото. Освободен от тежкото бреме на вината, той се чувстваше в хармония със себе си и вече не се опитваше да изкупва грешките от детството.

И макар че все още обичаше да се преструва на ленив глупак, изглежда, никого не можеше да заблуди. След женитбата им популярността му сред публиката неимоверно се бе увеличила, най-вече благодарение на Франческа Бодин, която се отказа от дългогодишното си правило никога да не интервюира голфъри – по думите й „най-отегчителните спортисти на света” – в специалното месечно издание на предаването й „Франческа днес”.

Интервюто се състоя на остъклената веранда в ранчото. Кени и Ема седяха на дивана, а Франческа бе кацнала елегантно на близкия стол. По време на интервюто Ема се развихри и ведно с останалите неща размаза Стърджис Рандъл като масло на филийка. Освен това защити съпруга си с такава енергия и искрящо чувство за хумор, че убеди американските зрители, че Кени Травълър не може да е само разглезен, скучаещ богаташ, след като се е оженил за толкова здравомислеща и бойка жена като Ема. За окончателното излъскване на имиджа му помогна много и обстоятелството, че Франческа, която никога в кариерата си не се бе придържала към така наречената „журналистическа безпристрастност”, решително застана на негова страна.

— Никога в живота си не съм се чувствал толкова засрамен по време на интервю – призна след това Кени на Уорън и Дали, като потрепери от неудобство. – Онези две жени почти не ми дадоха възможност да си отворя устата. Искам и двамата да ми обещаете следното: ако Ема реши отново да ме завлече пред камерите, някой от вас да ме застреля преди това.

Дали избухна в смях, а Уорън се престори, че му съчувства, но Ема знаеше, че е във възторг от публичната реабилитация на сина си.

За разлика от Стърджис Рандъл, Хю Холройд избегна публичното й порицание, но само защото Ема се боеше, че той ще си отмъсти на „Сейнт Гъртруд”. По онова време тревогата за бъдещето на скъпото на сърцето й училище бе единствената сянка върху иначе безоблачното й щастие. Но скоро след това Ема измисли нов план за действие. След десетки телефонни обаждания, двете с Пенелопи Бригс успяха да съберат консорциум от родители, бивши възпитанички, местни бизнесмени и неколцина членове на семейство Травълър, който предложи да купи училището. За зла участ, Хю навреме откри, че зад всичко стои Ема, и от чиста злоба отказа да сключи сделката.

Докато Кени не се намеси.

Ема закопча около шията си последния подарък от съпруга си – великолепна огърлица от изящно преплетени златни лози. Младата жена се усмихна, когато си спомни какво се случи в голф клуба „Ройъл Литам & Сейнт Анис” по време на открития шампионат на Великобритания по голф.

Изумително точната игра плюс съпруга англичанка направиха Кени любимият американски голфър на британската публика и преса. Малко преди последния кръг той помоли Уорън да се обади на Хю. Действайки съгласно инструкциите на сина си, Уорън съобщи конфиденциално на херцог Бедингтън, че Кени възнамерява да свика пресконференция в същия ден, на която ще забавлява репортерите с очарователни истории за конфликта на своята съпруга с бившия й работодател. Освен ако, разбира се, Хю не реши да прояви благоразумие.

Едно беше Ема да заплашва негова светлост да бъде изобличен от нейната приятелка, репортерка в местната радиостанция на Лоуър Тилби, а съвсем друго да стане за резил по Си Ен Ен. Хю на бърза ръка се съгласи да приеме предложението на консорциума и да си измие ръцете от „Сейнт Гъртруд”.

Сега, освен Ема и Кени, Шелби също беше съсобственик на старото училище – изненадващ подарък от Уорън за рождения ден на съпругата му англофилка. Шелби се бе превърнала в ревностна пазителка на „Сейнт Гъртруд” и по предложение на Ема много компетентно бе представлявала консорциума на последното честване на Деня на бащите, основатели на САЩ.

През изминалите месеци Ема се бе привързала много не само към Шелби, но и към Уорън Травълър. Както бе типично за мъжете, Кени и баща му не обсъждаха подобряването на отношенията си и заздравяването на старите рани. Вместо това просто прекарваха много време заедно: на игрището за голф, яздеха заедно, играеха с Питър или просто се радваха на победите на Кени. В момента Кени се смяташе за един за най-успешните и добре платени голфъри в света, въпреки че бе станал невероятно придирчив по отношение на турнирите, тъй като не желаеше да се разделя с жена си.

Ема си намери работа като нередовен учител – заместваше титулярите, когато им се налагаше да отсъстват. По този начин можеше да практикува любимата си педагогическа професия и да пътува с Кени, когато пожелае. Възнамеряваше да продължи да пише статии, докато е у дома с детето, а освен това се зае с организирането на поредица от семинари за внедряването на нови, вълнуващи методологии в преподаването на различни обществени науки. Миналата седмица се проведе първият семинар и имаше огромен успех сред учителите в средното училище в Уайнет.

— Слез на земята, скъпа. – Кени погали с палец върха на нослето й. – Безспорният шампион на „Бритиш Оупън” умира от глад.

Един час по-късно сплотеното семейство се събра около масата за хранене, за да отпразнуват първия Ден на благодарността на Ема и да се насладят на вкусните блюда, за чието приготвяне самоотвержено помогнаха под вещото ръководство на Патрик. Питър бе настанен на високо столче между Уорън и Шелби, докато Тори пъхаше в устата на Декстър най-вкусните и сочни мръвки от печената пуйка от своята чиния. Патрик допълваше купите със салати и гарнитури и се тюхкаше за леко загорелия пай с тиква, който щеше да поднесе, когато към компанията се присъединяха семейство Бодин и Скийт Купър.

— Тя ме ритна! – изписка Тори насред поредната хапка. – Декс! Пипни!

Декстър тутакси сложи длан върху наедрелия корем на съпругата си, бременна в седмия месец, а Шелби завъртя очи към тавана.

— Ама наистина, Тори, човек може да си помисли, че ти си единствената жена на света, която ще ражда. Откакто Патрик сервира пуйката, за четвърти път караш Декс да те пипа по корема.

— Аз нямам нищо против – увери я Декстър и се наведе да целуне жена си по бузата.

Тори му върна целувката и се извърна към Шелби.

— По-добре не се оплаквай, иначе най-подробно ще опиша как се подготвям за кърменето.

Всички дружно изпъшкаха, с изключение на Декстър, който изглеждаше много доволен от себе си.

Кени се усмихна, като си припомни тоста на сестра си към съпруга й по време на сватбената вечеря.

— Пия за теб, Декс. Моят трети и последен съпруг и любовта на живота ми. Спомняш ли си, като ти казах, че днес имам изненада за теб? Е, ще се опиташ ли да познаеш, мой прекрасен умнико ? Бременна съм!

Оттогава тя вече бе станала нетърпима. Пристъпваше гордо и важно, пъчейки корем, така че целият свят да я види, и настояваше всички – от шофьорите на камиони, които се хранеха в „Роустабаут”, до Реймънд, новия сърдечен приятел на Патрик – да го пипнат. На масата любимата й тема бе да споделя най-големи подробности за храносмилателната и отделителната си системи, докато всички – включително и Ема – не започваха да умоляват в един глас Декстър отново да я напердаши.

Погледът на Кени се отмести към противоположния край на масата, където седеше съпругата му. Собствената му бременна съпруга. Любовта й го бе преродила и превърнала в много по-добър и достоен човек, отколкото някога се бе осмелявал да се надява, че ще стане. А Ема най-сетне бе намерила любящото семейство и привързаността, за които бе копняла през самотните си години.

Те си размениха една от онези тайни усмивки, които стопляха душата му. Кени никога не си бе представял, че може да обича една жена така, както обичаше Ема. Тя кимна към Тори и повдигна вежда.

Кени тутакси разбра. Двамата възнамеряваха да обявят новината за нейната бременност днес, но Тори бе толкова щастлива и горда, че Ема си помисли дали да не запазят тайната още малко и да я оставят да се порадва на всеобщото внимание.

В отговор Кени също повдигна вежда. Тори не осъзнава каква късметлийка е, че има снаха като теб.

Ема смръщи чело. Много ли ще си разочарован, ако почакаме още седмица или две ?

Кени докосна ъгълчето на устата си. Не и ако се разберем за точка номер шест.

Ема се засмя.

— Ето че пак го правят – измърмори Шелби. – Говорят си без думи.

— Не разбирам защо се оплакваш – върна й го Тори. – Двамата с татко правите същото.

Шелби остави чашата с вино.

— Което ме подсеща… всички виждаме колко много се обичате двамата с Декстър. Защо и вие не си комуникирате телепатично?

— Аз се опитвам, но този тъпчо Декс е прекалено буквален и не разбира нюансите.

— Разбирам нюансите, но просто предпочитам пряката комуникация – невъзмутимо я опроверга Декс.

Тори потупа издутия си корем и се усмихна като котка, току-що изяла канарчето.

— Да, наистина се доказа, че директната ти комуникация е дяволски добра.

Всички прихнаха и Кени за кой ли път си помисли какъв голям щастливец е той.

Малко след края на обяда пристигнаха семейство Бодин и Скийт. Тед, който бе назначен на добре платена длъжност в новата компания, образувана след сливането, доведе приятелката си – очарователна и невероятно интелигентна млада жена, социална работничка, с пет години по-голяма от него, което очевидно изобщо не го смущаваше.

Те заявиха, че толкова са преяли, че не могат да хапнат и трошичка от десерта, след което се нахвърлиха лакомо върху апетитния асортимент на Патрик – пайовете с орехи и тиква. Тори стана да донесе новия си фотоапарат и изщрака цяла ролка само за Питър. След това всички се разположиха около камината, прекалено сити, за да правят нещо друго, освен да се наслаждават на компанията си.

— Познайте какъв е най-новият слух в града – рече Патрик.

Всички извърнаха погледи към него.

— Ами… – подхвана той и за по-голям драматизъм се зае да оправя една от декоративните малки възглавнички. – Според Полет Кот, която очевидно от години е главен секретар на гимназията в Уайнет…

— От началото на шейсетте – уточни Дали.

— Както и да е… – Патрик се заигра с ресните на възглавничката. – Та според госпожа Кот досието на Кени Травълър, изглежда, е изчезнало от архива на гимназията.

— Без майтап?

— И как е станало?

— Тя сигурна ли е?

— Много странно.

Възцари се продължителна тишина. И тогава всички, до един, се извърнаха към Ема.

Кени едва не се засмя на глас, докато наблюдаваше как жена му се преструва, че цялото й внимание е обсебено от огърлицата. Неговата яростна защитничка. Беше малко засрамващо… но в същото време толкова прекрасно.

— Не разбирам защо всички сте ме зяпнали така. – Тя дори успя да свие строго устни, истинско олицетворение на оскърбено достойнство. – Като че ли съм способна на подобно нещо.

— Способна си, и още как – засмя се Тори. – Готова съм да се хвана на бас за двайсетачка, че по това време догодина ще си измислила как да сложиш ръка и върху досието на Кени в колежа.

Нито един не се осмели да приеме баса.

Много по-късно, когато гостите си тръгнаха и къщата отново беше само за тях, двамата, ръка за ръка, се отправиха към спалнята. Но не бяха стигнали и до половината на стълбата, когато Кени спря и сведе поглед към жена си.

— Искам нещо от вас, лейди Ема. Никакви въпроси, никакви възражения.

— О, Боже… звучи страховито.

— Определено е страховито, но все пак искам да се съгласиш.

Ема го погледна предпазливо.

Кени се усмихна.

— Искам само да ме обичаш. Както ме обичаш в този миг. До края на дните ни.

Очите й засияха. И в този момент той разбра – с цялото си сърце и душа – че неговата властна малка директорка ще изпълни безпрекословно искането му.

КРАЙ

БЛАГОДАРНОСТИ

Нашата общност на жените, автори на любовни романи, е силно сплотена. Ние се подкрепяме една друга, както е в цялата нашата вълнуваща професия. В потвърждение на това ето имената на писателите, които специално ме направляваха при писането на тази книга, на които аз дължа огромна благодарност:

Джил Барнет, която винаги ме насочваше; Стела Камерън – мой водещ консултант по британско произношение, Кристин Хана – най-добрата в нашия бизнес по „проучване на заглавията”; богинята в нашия жанр – Джейн Ан Кренц; Джил Мери Лендис, която непрекъснато ми повтаряше: „Ти трябва да пишеш за това”; Кати Линз и Линдзи Лонгфорд, които толкова много ме стимулираха; Елизабет Лоуел, за която мога да се закълна, че има енциклопедични познания; Мерил Сойър, винаги щедро подкрепяща както мен, така и целия наш жанр. Благодаря на всички вас!

В допълнение искам да призная, че се гордея да принадлежа към великата кохорта от автори на любовни романи от „Ейвън Букс”. Специални благодарности дължа на Кери Ферън и всички други в това прекрасно издателство, които осигуриха книгите ми на читателите.

Отново искам да благодаря на съпруга си Бил, който ми помогна като консултант по голф и личен треньор по голф. Постигна забележителен успех и в двете начинания.

Благодаря горещо на Стивън Акселрод и на читателите ми, които ми писаха толкова сърдечни писма. Специални благодарности на всички книгоразпространители, които привлякоха вниманието на клиентите си към моите книги. Вашият личен принос е трогателен.

Сюзън Елизабет Филипс

Susan Elizabeth Phillips — Lady be good

Сюзън Елизабет Филипс — По-кротко,лейди!

Американска. Първо издание

Превод: Стамен Стойчев (2О15)

Коректор: Соня Илиева

Оформление: Милена Ковачева (2О15)

Издател: „Ибис” (2О15)