Под черния флаг

Глава XIIЕДИН „БРАТ ОТ КРАЙБРЕЖИЕТО“ НЕ БЯГА

Лоран не се задоволи с казаното. Наистина речта, която произнесе, подтикна и засили смелостта на хората. Капитанът обаче прецени, че изходът на боя все пак е още несигурен. Преди да разпрати всички на бойните им постове с оръжия в ръце, той каза на Жан:

— Ела, драги Жан Тиебо. Ще ти възложа една задача. Закълни се, че ще я изпълниш без колебание, ако му дойде времето.

— На вашите заповеди, капитане.

— Жан, ще вземеш един фитил и ще бъдеш готов при първия мой сигнал да възпламениш барутния склад на нашия кораб.

— Слушам, капитане.

— Спасение можем да намерим само в победата или в смъртта. Ще изпълниш заповедта ми.

Веднага Жан отиде при един от мерачите на топове и взе от него фитил. Запали го пред очите на всички и го задържа готов в ръката си.

— Разчитайте на мен — каза той.

В това време Лоран даваше своите заповеди:

— Ще сменим посоката и неочаквано ще се насочим към тези господа. Веднъж вече хитростта ни даде резултат — защо да не сполучим пак? Само дързостта и безстрашието могат да ни спасят.

След тези думи, с присъщата си младежка пъргавина, която бе запазил въпреки годините, той постави по един ред бойци от двете страни на палубата — отляво и отдясно.

— В сравнение с испанците нашите топове са малобройни, но ние стреляме по-добре. Всеки от вас, стрелци, да се цели в определен човек. Никой не трябва да убегне от нашата стрелба! Споразумявайте се да не стреляте по един и същ неприятел и внимателно се прицелвайте.

— Разчитайте на нас, капитане! — извикаха всички. — Ще стреляме като на състезание.

— Готови ли сте?

— Готови сме.

— Тогава, напред! Трябва да минем между техни те кораби и добре да ги ударим!

Корабът рязко се обърна в обратна посока. Като плуваше точно срещу испанците, той разви голяма бързина, на която капитан Лоран дьо Граф разчиташе много.

— Ще стреляте само по моя команда!

— Да, капитане!

За да е по-близо до хората си, Лоран застана под голямата мачта. Оттам той направляваше движението на кораба и боя. До него стоеше Жан с фитила в ръка. На рамото си обаче той носеше и своята пушка, същата, с която като буканиер така хубаво се бе прицелвал и убивал дивите животни. Той бе спокоен и дори не трепваше. Откакто бе живял в плен и мислеше, че краят му е дошъл, той бе престанал да се страхува от смъртта. Сега стоеше уверен и непоколебим — готов да се жертвува за онова, което смяташе справедливо. И ако той се впуснеше в боя, щеше да го стори повече за прослава на своето отечество, отколкото за флибустерството.

Несъмнено испанците бяха изненадани от обрата на събитията. Те не очакваха този, когото бяха помислили за беглец, да се нахвърли изведнъж върху тях Лоран забеляза смущението им и се възползува от това, доколкото можеше.

Неговото главно опасение бе да не би испанците да го изпреварят в стрелбата. Позицията на кораба му бе такава, че би понесъл два странични залпа едновременно — по един от всяка страна. В такъв случай съществуваше опасност да прекършат мачтите му, да го засегнат така, че да не може да маневрира. Ето защо той опъна още платна — до пределните възможности, и се понесе с максимална бързина между двамата изненадани неприятели. В случая обстоятелството, че корабът му е по-малък и по-нисък, бе от голяма полза. Той знаеше много добре, че ако успее да заеме позиция помежду противниците, те не ще могат да го обстрелват от упор поради опасността да се обстрел-ват взаимно над кораба му или през него.

Приблизително така и стана. Когато испанците се опомниха и видяха, че корсарският кораб се впуска помежду им, те насочиха топовете си. Бързо, преди още той да бе достигнал до място, което би възпрепятствувало обстрелването, те стреляха към кораба с черен флаг.

Лоран дьо Граф обаче правилно бе преценил положението. Поради опасността да се засегнат взаимно испанците не се целеха както трябва. В резултат на това гюллетата им преминаха над задната част на кораба на Лоран, без да го засегнат. След миг той се намери като в коридор между двамата неприятеля. Нищо не му пречеше да стреля по тях, но Лоран изчакваше вятърът да го приближи повече, и то на еднакво разстояние от двамата.

Неприятелските кораби бяха вече толкова близо, че се различаваха всички подробности на въжетата и платната им; виждаха се всички лица на стрелците и войниците. Те изглеждаха свирепи, но това не само че не изплаши пиратите, а напротив, подтикна ги към действие. Когато сметна, че позицията им вече е добра, Лоран погледна радостно към Жан Тиебо, но не за да му заповяда да подпали барута… Като се обърна към стрелците си, вдигайки сабята, която държеше в дясната си ръка, и размахвайки пищова, измъкнат от пояса, на свой ред той заповяда:

— Огън!

Отведнъж пиратският кораб се покри с дим от пушки и топове. Когато димът се разнесе, стана ясно, че всеки от стрелците бе изпълнил задачата си отлично. Противникът бе претърпял големи загуби: множество трупове и умиращи покриваха палубите на двата кораба. Жан, който виждаше много добре, преброи на всеки от корабите по повече от петдесет човека, извадени от строя. Това беше огромна цифра, но същевременно беше и твърде малко, като се знаеше, че на испанските кораби има по хиляда и петстотин души.

Обаче в случая моралният ефект беше по-силен и по-важен. Вятърът вече отнасяше Лоран далеч от враговете. Те не се опитваха да стрелят, всичките им усилия бяха насочени към едно: да сменят посоката и да се впуснат по петите на този, когото наричаха пират и който вече се отдалечаваше. В положението, в което се намираха, не можеха да насочат топовете си към него.

Така Лоран спечели известна преднина и помисли, че ще може да избяга. Испанците обаче съумяха навреме да се впуснат след него и постепенно намаляваха разстоянието. Скоро френският капитан разбра, че пак ще го настигнат. Вятърът, който доскоро му помагаше, сега благоприятствуваше испанските кораби, снабдени с повече платна.

Корабът на вицеадмирала бе маневрирал по-бързо и сега бе начело в преследването. Когато се приближи достатъчно, топовете от предната му част влязоха в действие Най-напред профучаха няколко гюллета, които изчезнаха в морето със свистене на разтопен метал. После изведнъж друго гюлле, по-точно насочено, попадна върху палубата, на мястото, където се намираха Лоран и Жан Тиебо.

Ударът беше тъй близък и силен, че Лоран падна. Жан помисли, че капитанът е убит и се хвърли да му помогне Но в същия миг с учудване видя, че Лоран стана, изтърси дрехите си, както кучетата изтърсват козината си, а после се изсмя гръмко с думите.

— Не улучи!

Думите му успокоиха екипажа и му вдъхнаха още повече смелост.

Хората бяха силно екзалтирани и горяха от жажда за слава и саможертва Чувствувайки тяхното настроение, Лоран отново реши да атакува. Той отиде при големия топ, който се намираше на носа, напълни го с двоен заряд, а след това заповяда да се обърне на място корабът. За голямо учудване и за страх на испанците той отново се насочи срещу тях, макар че този път не можеше да разчита на вятъра.

Тази позиция беше опасна, но имаше предимството, че създава по-голяма стабилност на кораба за изстрела, подготвян от Лоран. Неприятелските галеони идваха насреща му с пълен ход. Спокоен, Лоран се целеше дълго и внимателно. Адмиралският кораб беше надминал другия испански галеон и се намираше по-близо. Лоран се премери в главната му мачта и когато беше сигурен в прицела си, той стреля.

Това бе прекрасен изстрел! Хората на френския капитан нададоха възторжени викове. Улучена в основата си, мачтата се пречупи, откъсна се с помощта на вятъра и се сгромоляса на палубата. Крясъците, които излязоха от гърдите на корсарите в този момент, не успяха да заглушат оглушителния трясък. Мачтата отскочи върху главите и телата на хората, помете оградата и потъна в морето, възпирайки испанския кораб откъм страната, където беше паднала. Той се завъртя около себе си. Жан си спомни, че така ставаше с дивите животни, когато буканиерите ги улучеха в главата, преди да срещнат смъртта си, те губеха равновесие.

За миг флибустерите разглеждаха резултата на своята дръзка маневра. Това обаче не трая дълго, защото другият галеон плаваше стремително към тях. Впрочем капитанът на испанския кораб нямаше намерение да влиза в ръкопашен бой. Той познаваше достатъчно добре славата на флибустерите като майстори на абордажа При подобен опит той щеше да понесе тежки загуби и щеше да се лиши от предимството на многобройните си топове Щом стигна на подходящо разстояние, галеонът откри огън. Залпът му причини ужасни щети и изтреби много хора. Този път френският кораб бе облян в кръв, но всичко това ни най-малко не намали готовността за бой. Жан бе запалил отново фитила:

— Тук съм, капитане, в пълна готовност!

— Добре — отговори Лоран, — но ние няма да вдигнем във въздуха нашия кораб без техния. На абордаж! — изкомандува той.

И ето че вместо отново да се впусне в бяг, френският кораб се доближи до врага. Доколкото му беше все още възможно, той маневрираше, за да закачи с куки испанеца и да се долепи до него. На галеона разбраха опасността и завъртяха кормилото тъй, че минаха на известно разстояние покрай флибустерския кораб.

Лоран обаче бе имал достатъчно време да зареди отново топовете и даде залп съвсем отблизо. Гюллетата нанесоха огромни щети на испанците и погубиха много от тях. Тежко засегнат на много места, и този испански кораб остана неуправляем. Както бе станало с адмиралския галеон, и неговото кормило престана да се подчинява. Лоран веднага прецени възможностите си:

— Пълен ход!

За момент хората от екипажа изоставиха оръжията и се втурнаха по мачтите, нагласявайки платната. В резултат на това корабните ребра затрептяха, плавателният съд потрепера като пришпорен кон. Изглеждаше като че ли приповдига предната си част. После вятърът го затика, той се устреми напред и вряза носа си в противниковия кораб.

Последва силен удар и оглушителен трясък от сблъскването. Счупени мачти, техните платна и други корабни принадлежности се преплетоха. Двата кораба като че образуваха един, макар че палубите им не бяха на еднаква височина — испанският беше по-голям. Капитан Лоран дьо Граф не извика „На абордаж“, а изкомандува „Напред на нож!“. Разгневена, освирепяла и необуздана орда флибустери се хвърли след него, като се вкопчваше във въжета, дървета и всичко, което й попадне:

— Тук ли си, Ренжар?

— Тук съм, Тиебо!

— Тогава всичко е в ред! — изрева Жан и се впусна на свой ред, хвърляйки фитила, който вече не беше необходим. В този момент Жан искаше да мисли само за победата, която на всяка цена трябваше да извоюват.