Поет

VI. Хайне

Престана буря нощна.

С разтупано сърце

изскокнах вън да видя

ляствичето гнездце.

То беше строполено,

с развеян, пръснат пух,

а двете лястовички,

че цвъркаха, ги чух.

Недейте плака, мили,

над вашата беда,

гнездо си ново свийте —

хай, дайте си труда!

Недейте се отчайва,

сдобийте малко дух:

в полето още има

и сламчици, и пух;

че всичко е възможно

и лесно на света,

дордето бъде жива

в гърдите любовта.