Както винаги, на четиримата, без които:
Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето ѝ;
Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането ѝ;
Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците ѝ;
Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.
После, и понеже човекът не е самотен остров, особено този тук, най-сърдечните ми благодарности:
За това, че пося семето на идеята: Ник Лейк;
За това, че отгледа фиданката, докато стане дърво: Робърт Кърби;
За това, че се погрижи дървото да даде златни плодове: Джейн Джонсън.
След това, и понеже плодната метафора се изчерпа, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и най-вече — продажбата на книгите ми, където и да сте по света, но в частност на: Наташа Бардън, Ема Кууд, Бен Норт, Триша Нарвани, Джонатан Лайънс и Джинджър Кларк.
На художниците, които незнайно как успяха да постигнат невъзможното и да ми придадат класа: Никълет и Терънс Кейвън, Майк Брайън и Доминик Форбс.
За бездънната ѝ подкрепа и в добро, и в зло: Джилиън Редфърн.
На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя, било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна.
Вие си знаете кои сте…