Познай кой се върна

32. Нито в ада ярост няма…4

След като Емили хвана Триста да се целува с Ноъл, тя избяга от басейна и започна трескаво да търси Спенсър или Хана. Трябваше да им съобщи, че Ариа е разказала на полицията за А… и да им покаже куклата, която току-що бе открила. Когато за втори път мина покрай масата за краби, Емили усети как нечия хладна ръка я хваща за рамото, и изписка. Зад нея стояха Спенсър и Мона. Спенсър здраво държеше в ръка малка квадратна снимка.

— Емили, трябва да поговорим.

— И аз трябва да говоря с вас! — ахна Емили.

Спенсър безмълвно я придърпа на дансинга.

Мейсън Байърс стоеше в центъра и се правеше на идиот. Хана разговаряше с баща си и госпожа Чо, учителката й по фотография. Тя видя, че Спенсър, Мона и Емили се приближават към нея и лицето й помръкна.

— Може ли за минутка? — попита Спенсър.

Те откриха едно празно сепаре и се настаниха в него. Без да промълви и дума, Спенсър бръкна в обшитата си с мъниста чантичка, и измъкна оттам снимката на Али и Иън Томас. Някой бе задраскал с хикс лицето на Али и беше написал Мъртва си, кучко със заострени букви.

Емили закри устата си с ръка. В снимката имаше нещо много познато. Къде ли я беше виждала преди?

— Открих я в чантата си, докато бях в тоалетната. — Спенсър обърна снимката. По-добре си пази гърба… Или и ти ще бъдеш мъртва кучка. Емили веднага разпозна заострените букви. Беше ги видяла на молбата за приемане в РИПЛАГ предишния ден.

— Била е в чантата ти? — ахна Хана. — Искаш да кажеш, че А. е тук!

— А. определено е тук — каза Емили, като се огледа. Край тях кръжаха сервитьорите-манекени. Група момичета, облечени с къси роклички, притичаха край тях, като им прошепнаха, че Ноъл Кан е вкарал тайно алкохол.

— Току-що… получих съобщение, в което пишеше почти същото — продължи Емили. — И… Вие, момичета. Ариа е разказала на ченгетата за А. Някакъв полицай дойде да ме разпитва. Мисля, че А. също знае за това.

— О, Господи — прошепна Мона с широко отворени очи. Тя ги обходи с поглед. — Това не е добре, нали?

— Може да се окаже много лошо — каза Емили. Някой я удари с лакът в главата и тя я разтърка раздразнено. Този купон не беше подходящото място да се обсъждат тези неща.

Спенсър поглади с ръка копринените възглавнички.

— Добре. Да не изпадаме в паника. Ченгетата са тук, нали? Значи сме в безопасност. Просто трябва да ги намерим и да не се отделяме от тях. Но това… — Тя потупа по големия хикс върху лицето на Али и надписа Мъртва си, кучко. — Знам кой го е написал. — Тя вдигна поглед към тях и си пое дълбоко дъх. — Мелиса.

— Сестра ти? — изпищя Хана.

Спенсър кимна сериозно, по лицето й играеха светлинните на цветомузиката.

— Според мен… Според мен Мелиса е убила Али. В това има смисъл. Тя знаеше, че Али и Иън са били заедно. И не е могла да го понесе.

— Я дай малко назад. — Мона остави на масата кутийката „Ред Бул“ — Алисън и… Иън Томас? Били са заедно? — Тя изплези език с отвращение. — Пфу. Вие знаехте ли?

— Разбрахме го преди няколко дни — измърмори Емили. Тя се уви в сакото си. Внезапно беше почувствала ужасен студ.

Хана сравни подписа на Мелиса на гипса й с написаното на снимката.

— Почерците си приличат.

Мона погледна към Спенсър уплашено.

— И преди малко се държа много странно в тоалетната.

— Тя тук ли е още? — Хана протегна врат и огледа залата. Зад тях един сервитьор изпусна табла, пълна с чаши. Тълпата избухна в ръкопляскания.

— Навсякъде я търсих — каза Спенсър. — Не мога да я открия никъде.

— И какво смяташ да правиш? — попита Емили с разтуптяно сърце.

— Ще разкажа на Уайлдън за Мелиса — каза Спенсър с равен глас.

— Но, Спенсър — възпротиви се Емили, — А. знае какво правим. Знае и че Ариа е разказала на полицията. Ами ако това се окаже просто някаква голяма измама?

— Тя е права — съгласи се Мона, като кръстоса крака. — Може да е капан.

Спенсър поклати глава.

— Мелиса е. Убедена съм в това. Трябва да я предам. Трябва да го направим заради Али. — Тя бръкна в чантата си и извади телефона си. — Ще се обадя в полицията. Уайлдън сигурно е там. — Тя набра номера и сложи телефона до ухото си.

Зад тях диджеят извика:

— Забавляват ли се всички?!

Тълпата на дансинга изкрещя в един глас:

— Да!

Емили затвори очи. Мелиса. Още откакто полицията определи смъртта на Али като убийство, Емили не можеше да спре да си представя точно как е извършено то. Във въображението си виждаше как Тоби Кавала хваща Али изотзад, удря я по главата и я хвърля в наполовина изкопаната дупка в задния двор на семейство Дилорентис. Опита се да си представи Спенсър да прави същото с Али, обезумяла от откритието, че Али има връзка с Иън Томас. Сега видя как Мелиса Хейстингс хваща Али за кръста и я завлича към дупката. Само че… Мелиса беше толкова слаба, че Емили не можеше да си представи как е намерила сили да принуди Али да прави онова, което иска. Може да е имала оръжие, като например кухненски нож или ножица. Емили примигна, като си представи ножицата, опряна в нежната шия на Али.

— Уайлдън не отговаря. — Спенсър хвърли телефона обратно в чантата си. — Просто ще отида в полицията. — Тя замълча за миг, после изведнъж се плесна по челото. — По дяволите. Нашите ме докараха до тук. Пристигнахме направо от Ню Йорк. Нямам кола.

— Аз ще те откарам — скочи Мона.

Емили се изправи.

— Аз също ще дойда.

— Всички ще отидем — каза Хана.

Спенсър поклати глава.

— Хана, това е твоят купон. Ти трябва да останеш.

— Наистина — каза Мона.

Хана нагласи превръзката на гипса си.

— Купонът е страхотен, но това е по-важно.

Мона прехапа долната си устна.

— Мисля, че трябва да останеш тук още малко.

Хана вдигна вежди въпросително.

— Защо?

Мона се заклати напред-назад на токчетата си.

— Ами, чакаме Джъстин Тимбърлейк да дойде.

Хана се хвана за гърдите така, сякаш Мона я бе простреляла с куршум.

— Какво?

— Той беше клиент на татко, когато кариерата му бе в началото си, така че му дължи голяма услуга. Само че малко закъснява. Сигурна съм, че скоро ще бъде тук и не бих искала да го пропуснеш. — Тя се усмихна смутено.

— Мили боже. — Спенсър се ококори. — Сериозно ли? И дори не си ми споменала за това.

— Но ти го мразиш, Мон — пое си дълбоко дъх Хана.

Мона сви рамене.

— Това не е моят купон, нали? Той е за теб. Ще те извика на сцената, за да танцуваш с него, Хан. Не бих искала да го пропуснеш.

Хана си падаше по Джъстин Тимбърлейк откакто Емили си я спомняше. Всеки път, когато Хана започваше да говори как Джъстин щял да избере нея пред Камерън Диаз, Али се разсмиваше и казваше: „Ами да, с теб може да получи две Камерън на цената на една — ти си два пъти колкото нея!“ Хана се врътваше обидена, а Али й казваше, че не трябва да приема нещата толкова навътре.

— Аз ще остана с теб, Хана — каза Емили, като я хвана за ръката. — Ще останем заради Джъстин. Ще се държим една за друга и ще стоим колкото се може по-близо до онзи полицай. Става ли?

— Не знам — каза неуверено Хана, въпреки че Емили беше сигурна, че иска да остане. — Може би трябва да отидем всички.

— Остани — настоя Спенсър. — Ще се срещнем там. Ти ще си в безопасност тук. А. не може да те нарани, когато наблизо има полицай. Само недей да ходиш сама до тоалетната или където и да е другаде.

Мона улови Спенсър за ръката и двете се запромъкваха през тълпата към изхода на шатрата. Емили се усмихна смело на Хана, но стомахът й се бунтуваше.

— Не ме изоставяй — каза Хана с тих, уплашен глас.

— Няма — увери я Емили. Тя хвана Хана за ръката и я стисна здраво, но не можеше да се сдържи да не огледа нервно тълпата. Спенсър каза, че се била натъкнала на Мелиса в тоалетната. Това означаваше, че убийцата на Али беше тук, с тях, точно в този миг.