Пражкото гробище

13. Дала Пикола казва, че не е Дала Пикола

5 април 1897

Тази сутрин се събудих в леглото си, облякох се и сложих малко грим, необходим за моята личност. После прочетох дневника Ви, там казвате, че сте срещнали някакъв абат Дала Пикола, и го описвате със сигурност по-възрастен от мен, пък и гърбав на всичкото отгоре. Отидох да се погледна в огледалото във Вашата стая — в моята, както подобава на духовник, няма огледало — и колкото и да не искам да се хваля, не можах да не отбележа, че чертите на лицето ми са правилни, изобщо не съм кривоглед и зъбите ми не са щръкнали. А и имам хубав френски акцент, от време на време с по малко италианска интонация.

Но кой е тогава абатът с моето име, когото сте срещнали? И кой съм аз сега?