Пражкото гробище

1

Етиен Доле (1509–1549). Френски ренесансов печатар и публицист, известен със свободомислието си. — Б.пр.

2

Жорж-Йожен Осман (1809–1891). Френски урбанист и администратор по времето на Наполеон Трети, чиито градоустройствени решения оформят днешния облик на Париж. — Б.пр.

3

Свърталище, вертеп (фр.) — Б.пр.

4

Те винаги мрънкат (фр.) — Б.пр.

5

Откъде да знам (фр.) — Б.пр.

6

Врен Дьони-Люка (1818–1880). Нашумял френски фалшификатор, успял да измами мнозина известни учени. — Б.пр.

7

Мишел Флореал Шал (1793–1880). Известен френски математик. — Б.пр.

8

Мари Жозеф Луи Адолф Тиер (1797–1877). Виден френски политик и историк. Потушава с кръв Парижката комуна. — Б.пр.

9

Бирарии с жени (фр.) — Б.пр.

10

Бирария Издай-Дупе, Бирария на хубавите мароканки, Бирария Четиринадесетте задника (фр.) — Б.пр.

11

Анасонлийка (фр.) — Б.пр.

12

Ликьор от касис (фр.) — Б.пр.

13

Самюел-Огюст Тисо (1729–1797). Френски лекар, автор на книгата „За онанизма“, приписваща на мастурбацията различни вредни за здравето последици. — Б.пр.

14

Мразя, следователно съществувам (лат.) — Б.пр.

15

Суфле на кралицата, филе от калкан по венециански, филенца от калкан в кора от тесто, овнешка пържола с бретонско пюре (фр.) — Б.пр.

16

Предястие (фр.) — Б.пр.

17

Пиле по португалски, топъл пастет от пъдпъдъци, омар по парижки (фр.) — Б.пр.

18

Основно ястие (фр.) — Б.пр.

19

Ролца по руански с жълтурка върху канапе (фр.) — Б.пр.

20

Разядки (фр.) — Б.пр.

21

Патладжани по испански, аспержи на клончета, хапки на принцесата (фр.) — Б.пр.

22

Сладолед с формата на конус (фр.) — Б.пр.

23

Пържоли Фойо (фр.) — Б.пр.

24

Вехтории (фр.) — Б.пр.

25

Жозеф-Антоан Булан (1824–1893) — френски духовник, отлъчен от църквата заради обвинения в сатанизъм. — Б.пр.

26

Тоалетна масичка (фр.) — Б.пр.

27

Клозет (фр.) — Б.пр.

28

Квартира (фр.) — Б.пр.

29

От поезия се живее (лат.), каламбур с латинската поговорка „От поезия не се живее“ — Б.пр.

30

Долнопробна крайпътна кръчма (фр.) — Б.пр.

31

Френски лекари от XIX в., практикували в Рошфор, автори на „Вариации на личността“. (1888 г.) — Б.пр.

32

Жан-Мартен Шарко (1825–1893). Виден френски невролог, смятан за създател на съвременната неврология. Изследванията му оказват силно влияние върху младия Фройд и подготвят появата на психоанализата. — Б.пр.

33

Всички зеленчуци — на лунна светлина — се забавляваха — и минувачите ги гледаха — краставичките — виеха хоро — козите бради — танцуваха безшумно (фр.) — Б.пр.

34

Франц Антон Месмер (1734–1815). Немски физик, според когото между одушевените същества и неодушевените предмети се разменят енергии, наричани от него „животински магнетизъм“. — Б.пр.

35

Джеймс Брейд (1795–1860). Британски лекар, смятан за основоположник на хипнозата като метод на лечение. — Б.пр.

36

Еврейско зловоние (фр.) — Б.пр.

37

Лицемерна свенливост (фр.) — Б.пр.

38

Лечение с говор (англ.) — Б.пр.

39

Вид крем супа от моркови (фр.) — Б.пр.

40

Телешки език в собствен сос (фр.) — Б.пр.

41

Лучена супа (фр.) — Б.пр.

42

Чашка алкохол, който се пие след кафето (фр.) — Б.пр.

43

Детско ломотене (фр.) — Б.пр.

44

Човек от бившия режим (фр.) — Б.пр.

45

Къси до коленете пристегнати панталони (фр.) — Б.пр.

46

Абат Огюстен Барюел (1741–1820). Френски йезуит, прочул се с твърденията си, че Френската революция е дело на тайни организации и антихристиянски сили изобщо. — Б.пр.

47

Мемоари, за да служат на историята на якобинството (фр.) — Б.пр.

48

Винченцо Джоберти (1801–1852). Италиански философ и държавник, един от най-видните дейци на движението за обединение на Италия. — Б.пр.

49

Подобно на труп (лат.) — Б.пр.

50

Четиво с продължения (фр.) — Б.пр.

51

Година на чудесата, чудесна година; година на ужасите (лат.) — Б.пр.

52

Дърворезби (фр.) — Б.пр.

53

Италианска игра с пръсти (ит.) — Б.пр.

54

Мръсотии, порнография, букв. „свине“ (фр.) — Б.пр.

56

Розови пъпки (фр.) — Б.пр.

56

Гербове (фр.) — Б.пр.

57

Бдение над едно младо момиче, или Ах! Ваше преосвещенство, само да ни види Тома! (фр.) — Б.пр.

58

Въведение (фр.) — Б.пр.

59

Смажете безчестния (фр.) — Б.пр.

60

Яхния (фр.) — Б.пр.

61

Дук Карло Пизакане ди Сан Джовани (1818–1857). Италиански патриот и революционер. — Б.пр.

62

Верцингеторикс (лат. Vercingetorix, „Великият крал на воините“, 80 пр.н.е. — 46 пр.н.е.). Галски пълководец, обединил галите срещу римляните, възприеман от някои френски историци и публицисти като първия френски крал. — Б.пр.

63

На града и на света (лат.); на целия свят — Б.пр.

64

Джузепе Ла Фарина (1815–1863). Деец на движението за обединение на Италия, родом от Месина, Сицилия, писател и държавник. — Б.пр.

65

Да минем към друго (фр.) — Б.пр.

66

Глас народен (лат.); тук — според слуховете. — Б.пр.

67

Иполито Ниево (1831–1961). Виден деец на обединението на Италия, сподвижник на Гарибалди, журналист и писател. Романът му „Изповедите на един италианец“, публикуван посмъртно, се смята за един от шедьоврите на италианската литература през XIX в. — Б.пр.

68

Аспержи с грах (фр.) — Б.пр.

69

В най-лошия случай (фр.) — Б.пр.

70

Джероламо (Нино) Биксио (1821–1873). Виден деец на обединението на Италия, един от пълководците на гарибалдийците. — Б.пр.

71

Волю-неволю (фр.) — Б.пр.

72

Първо (лат.) — Б.пр.

73

Второ (лат.) — Б.пр.

74

Очила (фр.) — Б.пр.

75

Обща трапеза (фр.) — Б.пр.

76

Уличница, лека жена, кокотка (фр.) — Б.пр.

77

Полицейски информатор, доносник (фр.) — Б.пр.

78

Вехтошарница, антикварен магазин (фр.) — Б.пр.

79

Цял Париж (фр.) — Б.пр.

80

Преследвачи (фр.) — Б.пр.

81

Кафе-шантан (фр.) — Б.пр.

82

Морис Жоли (1829–1878). Френски памфлетист и политически деец. — Б.пр.

83

Доносник, „слушалка“ (фр.) — Б.пр.

84

Подводница (фр.) — Б.пр.

85

Феличе Орсини (1818–1858). Италиански патриот, прочул се с атентата си срещу Наполеон Трети, при който били убити много невинни хора. — Б.пр.

86

Пържоли (фр.) — Б.пр.

87

Скара с холандски сос, ориз по тулузки, студени желирани филета от млад заек, трюфели в шампанско, кайсиев пудинг по венециански, подбрани пресни плодове, компот от праскови и ананас (фр.) — Б.пр.

88

Алфонс Туснел (1803–1885). Френски публицист, издател на в. „Ла Пе“, социалист-фуриерист, яростен антисемит. — Б.пр.

89

„Духът на животните“ (фр.) — Б.пр.

90

Яков Александрович Брафман (1825–1879). Руски публицист, равин, приел християнството, автор на „Книгата на Кахал“, характерна с изопаченото представяне на еврейската общност. Твърденията му са в основата на официалния антисемитизъм, прокарван от руската държава през XIX в. и след това. — Б.пр.

91

Стриди (фр.) — Б.пр.

92

Супа от раци (фр.) — Б.пр.

93

Желирани филета от яребици (фр.) — Б.пр.

94

Филета от млада кокошка с пюре; филета от млада кокошка с трюфели (фр.) — Б.пр.

95

Отново, начисто (лат.) — Б.пр.

96

Роже Гужно де Мусо (1805–1876). Френски публицист-монархист, антисемит. — Б.пр.

97

Евреинът, еврейството и поеврейчването на християнските народи (фр.) — Б.пр.

98

Херман Отомар Фридрих Гьодше (1815–1878). Второстепенен германски писател с антисемитска насоченост. Една от главите от романа му „Биариц“ се разпространява след 1872 г. като част от антисемитската пропаганда. — Б.пр.

99

Просветители (фр.) — Б.пр.

100

Равенство (фр.) — Б.пр.

101

Канализация, буквално „всичко в канала“ (фр.) — Б.пр.

102

Мухоловка (фр.) — Б.пр.

103

Нека Светият кръст да не бъде моята светлина, нека драконът да бъде моят господар (лат.). Перифраза в посока на сатанизма на надписа на Кръста на св. Бенедикт, използуван от католиците за гонене на злите духове и магьосничеството. — Б.пр.

104

Извършено е (лат.) — Б.пр.

105

Официален вестник на Френската империя (фр.) — Б.пр.

106

Шаспо, вид пушка (фр.) — Б.пр.

107

Сос с черен пипер (фр.) — Б.пр.

108

На тапа (фр.) — Б.пр.

109

Нафтаджийки (фр.) — Б.пр.

110

На барикадите! Врагът е пред стените ни! Непоколебимо! (фр.) — Б.пр.

111

Жените (фр.) — Б.пр.

112

Става дума за базиликата „Сакре Кьор“ на хълма Монмартър в Париж, построена с подписка сред вярващите католици. — Б.пр.

113

Нова употреба (фр.) — Б.пр.

114

Франсоа Пол Жюл Греви (1807–1891). Френски политик и държавник с републикански убеждения, президент по време на Третата република (1879–1885). — Б.пр.

115

Леон Гамбета (1838–1882). Френски държавник и политик от втората половина на XIX в., министър-председател и многократно министър и председател на парламента, пламенен републиканец, блестящ оратор и полемист, една от най-почитаните фигури в съвременна Франция. — Б.пр.

116

Едмон Франсоа Валантен Абу (1828–1885). Френски писател, публицист и политик, републиканец и привърженик на отделянето на църквата от държавата. — Б.пр.

117

Нашите съвременници евреите (фр.) — Б.пр.

118

Пилешко фрикасе Маренго, пилешко с майонеза (фр.) — Б.пр.

119

О, каква история! (фр.) — Б.пр.

120

Храм на приятелите на френската чест (фр.) — Б.пр.

121

Картичка; писъмце (фр.) — Б.пр.

122

Стрелци (фр.) — Б.пр.

123

Луи Жан Жозеф Блан (1811–1882). Френски политик и историк, социалист. — Б.пр.

124

Пиле соте (фр.) — Б.пр.

125

За по-голяма слава на Бога (лат.). Девиз на йезуитския орден. — Б.пр.

126

Марио Рапизарди (1844–1912). Италиански поет, автор на поемата „Луцифер“, в която рационалното начало се противопоставя на религията. — Б.пр.

127

Джозуе Алесандро Микеле Кардучи. Един от най-значителните италиански поети, носител на Нобеловата награда за литература (1906 г.). Автор на провокативния „Химн към Сатаната“ (1863), наситен с антиклерикален дух. — Б.пр.

128

Амбулантна търговия — Б.пр.

129

На града и на света, т.е. на целия свят (лат.) — Б.пр.

130

Братята три точки (фр.) — Б.пр.

131

Тайните на франкмасонството (фр.) — Б.пр.

132

Сестрите масонки (фр.) — Б.пр.

133

Франкмасонството разобличено (фр.) — Б.пр.

134

Масонска Франция (фр.) — Б.пр.

135

Каква история! (фр.) — Б.пр.

136

Неделими сърца (фр.) — Б.пр.

137

Мъст, Адонаи, мъст (иврит) — Б.пр.

138

За причината на будния сън (фр.) — Б.пр.

139

Не миришат (лат.) — Б.пр.

140

Спиритизмът по света (фр.) — Б.пр.

141

Пътешествие в тайнствени страни (фр.) — Б.пр.

142

Чудовищен (фр.) — Б.пр.

143

Дяволът през деветнадесети век (фр) — Б.пр.

144

Адски дневник (фр.) — Б.пр.

145

Тайнствена кутия (лат.) — Б.пр.

146

Франкмасонството — синагога на Сатаната (фр.) — Б.пр.

147

Пожизнен (лат.) — Б.пр.

148

Магьосничество (фр.) — Б.пр.

149

Малка фигурка, използувана от заклинатели и пр. (фр.) — Б.пр.

150

Възроден и свободен Паладиум (фр.) — Б.пр.

151

Католически преглед (фр.) — Б.пр.

152

Религиозна седмица (фр.) — Б.пр.

153

Тук: сила на изказа — Б.пр.

154

В крак (с модата) (фр.) — Б.пр.

155

Леон Доде (1867–1942). Френски журналист и политик, син на Алфонс Доде. Монархист и антисемит, по време на Втората световна война подкрепя нацистите. — Б.пр.

156

Държава в държавата (лат.) — Б.пр.

157

Антисемитски катехизис (нем.) — Б.пр.

158

Теодор Фрич. Германски издател и публицист, известен с антисемитските си писания и дейност. — Б.пр.

159

Тайната на еврейството (рус.) — Б.пр.

160

Лек обяд, букв. „обяд с вилица“ (фр.) — Б.пр.

161

Еврейска Франция (фр.) — Б.пр.

162

Едуар Адолф Дрюмон (1844–1917). Френски журналист и политик, основател на „Антисемитската лига“ (1899). Вестникът му „Ла Либер Парол“ играе важна роля в аферата Драйфус. — Б.пр.

163

Джудита Анджола Мария Костанца Паста (1797–1865). Най-прочутата италианска оперна певица в началото на XIX в. — Б.пр.

164

Човек, който прави гафове (фр.) — Б.пр.

165

Обзаведени хотели (фр.) — Б.пр.

166

Ченгета (фр.) — Б.пр.

167

Пивница, кръчмичка (фр.) — Б.пр.

168

Цял Париж (фр.) — Б.пр.

169

Записка, паметна бележка (фр.) — Б.пр.

170

Тези чифути, тези чифути (фр.) — Б.пр.

171

Агнешко филе с марули (фр.) — Б.пр.

172

Сваляч на жени (фр.) — Б.пр.

173

Господин Дрюмон, психологически етюд (фр.) — Б.пр.

174

Завещанието на един антисемит (фр.) — Б.пр.

175

Спомени на един тридесет и трети. Адриано Леми, Върховен началник на франкмасоните (фр.) — Б.пр.

176

Пожизнен (лат.) — Б.пр.

177

Паладианството, култът към Сатаната-Луцифер при масонските триъгълници (фр.) — Б.пр.

178

Тридесет и третият Криспи (фр.) — Б.пр.

179

Шартрьоз, вид ликьор, първоначално (1740 г.) правен в манастира Гран Шартрьоз (фр.) — Б.пр.

180

Голяма част, активно участие (лат.) — Б.пр.

181

До човешкия род (лат.) — Б.пр.

182

Езотерични книги (фр.) — Б.пр.

183

— В името на Астарта и на Асмодей и Велзевул. Ще ида в олтара на Сатаната.

— Тук се радваме на неговата алчност.

— Всемогъщи Луцифере, излез от мрака и срази нашите врагове.

— Въведи ни в изкушение, Боже Сатана, със своята сила, и разюздай моята лъст.

— Чуй богохулството ми. (лат.)

Б.пр.

184

Вземи, Боже Сатана, тази нафора, която аз, недостойният за Теб слуга, Ти дарявам. Амин. (лат.) — Б.пр.

185

Салата Франсийон (фр.) — Б.пр.

186

Гъст бульон (фр.) — Б.пр.

187

„Аз обвинявам!“ (фр.) — Б.пр.

188

Службата за обществена безопасност, полицията (фр.) — Б.пр.

189

Немци (презрително) (фр.) — Б.пр.

190

Пиле ерцхерцог (пилешко филе със задушени гъби в мадейра) (фр.) — Б.пр.

191

Пиле в собствен сос, традиционно френско ястие (фр.) — Б.пр.

192

Кисело зеле (фр.) — Б.пр.

193

Човек с ампутирани два крака (фр.) — Б.пр.