Празник в смъртта

Единайсета глава

Пийбоди се наслаждаваше на променената си външност и на ролята си на агент под прикритие. Дразнеше я единствено фактът, че компютърът беше включил Макнаб в списъка на партньорите й. Не я успокояваше мисълта, че това се бе случило, тъй като нейната и неговата самоличност бяха променени така, че да съвпадат с тези на жертвите.

Присъствието му я подлудяваше.

Не й се нравеше да работи с този наперен младеж, издокаран в странни одежди, който непрекъснато се подсмихваше и имаше мнение по всеки въпрос. Все пак си казваше, че ще трябва да се примири с него, щом Ив го намираше толкова способен.

Тя изпитваше безрезервно възхищение и уважение към Ив Далас и я смяташе за най-доброто ченге в Ню Йорк, но си казваше, че дори най-способният полицай може да допусне грешка. Според Пийбоди Макнаб беше единствената грешка на лейтенант Далас.

Тя седеше в луксозния малък бар и го наблюдаваше как разговаря с пищната блондинка, с която компютърът го беше „сватосал“. Навярно нарочно се беше разположил на съседна маса, за да дразни колежката си.

Присъствието му й пречеше да се наслади на елегантната обстановка. Покривките по масите бяха сребристи, сепаретата бяха в синьо, а върху жълтите стени бяха окачени великолепни репродукции на картини, изобразяващи сцени от нюйоркските улици.

„Много е шик — помисли си тя и погледна към блестящия бар, който беше обслужван от бармани в смокинги. Стената отзад цялата беше в огледала. — Пък и не бих очаквала друго — всичко, което принадлежи на Рурк, е първокласно.“

Тапицираният й стол беше невероятно удобен, напитките великолепни. Масата беше оборудвана с музикална и видео уредба с индивидуални слушалки в случай, че някой клиент пожелаеше да се забавлява, докато чакаше приятел или пиеше уискито си.

Пийбоди се изкушаваше да използва слушалките, тъй като първият й партньор беше ужасно досаден. Казваше се Оскар и беше преподавател по физика. Откакто беше дошъл, се наливаше с коктейли и злословеше по адрес на бившата си съпруга.

Оплака се, че била мързелива и егоистка, пълна мръсница, която отгоре на всичко била фригидна. След като го слуша петнайсет минути, Пийбоди разбра защо „мръсницата“ го е изоставила.

Все пак продължи играта; усмихваше се и бърбореше с Оскар, макар да беше сигурна, че не е човекът, когото търсеха. Той беше алкохолик, а убиецът едва ли имаше време да лекува тежкия махмурлук, предизвикан от коктейлите.

На съседната маса Макнаб високо се изсмя и смехът му накара Пийбоди да изскърца със зъби. Докато Оскар допиваше третия си коктейл, тя погледна към колегата си, който иронично повдигна вежди.

Прииска й се да постъпи като хладнокръвна светска дама и да му се изплези.

Изпита неописуемо облекчение, когато Оскар си тръгна разочарован, след като тя не се съгласи на втора среща.

— Ще се видим отново когато цъфнат налъмите — промърмори и потръпна, когато дочу в слушалките гневния глас на Ив:

— Овладей се.

— Слушам — прошепна в микрофона Пийбоди, като се престори, че отпива от своя коктейл. Сетне погледна ръчния си часовник и въздъхна — следващата й среща беше след десет минути.

— По дяволите! — Гласът на Ив сякаш избухна в слушалките.

Пийбоди се стресна и се задави с коктейла си.

— Какво има, лейтенант?

— Той няма работа тук. По дяволите!

Пийбоди машинално посегна към скритото си оръжие и се огледа. Широко се усмихна, щом забеляза, че Рурк влезе в бара.

— И това ако не е късмет — промърмори тя. — Защо не ми се падне мъж като Рурк?

— Не разговаряй с него — изсъска Ив. — Преструвай се, че не го познаваш.

— Добре, само ще го гледам с луд копнеж като всички жени в бара.

Когато чу ругатните на Ив, тя неволно се изсмя и двойката на съседната маса любопитно я изгледа. Пийбоди се изкашля, отново отпи от коктейла си и възхитено се загледа в съпруга на началничката си.

Той се приближи до бара и барманите се изпънаха като войници, строени за парад, пред които минава генерал. Спря до една маса и поговори с двойката, която седеше там. Наведе се да целуне някаква жена по страната, дружелюбно постави ръка на рамото на един мъж.

Пийбоди се запита дали е добър в леглото; изчерви се и благодари на Бога, че мислите й не се предаваха по кабела в камионетката, откъдето Ив ръководеше операцията.

Ив намръщено се взираше в монитора, на който се виждаше залата, заснемана от микрокамерата в яката на сътрудничката й. Наблюдаваше как Рурк самоуверено се движи между клиентите и се зарече при първа възможност хубаво да му се накара.

— Не бива да се намесва в операцията — обърна се тя към Фийни.

— Барът е негов. — Фийни машинално вдигна рамене и си каза, че сега не е моментът за семеен скандал.

— Разбира се. Дошъл е да провери дали барът разполага с достатъчно алкохол. Да му се не види! — Разроши косата си и заръмжа като животно, когато съпругът й се приближи до масата на Пийбоди.

— Добре ли е приготвен коктейлът ви, госпожице?

— Да… аз… по дяволите, Рурк — несвързано изрече тя.

Рурк се усмихна и се наведе.

— Предай на лейтенант Далас да не ме ругае, няма да преча на работата й.

Пийбоди примигна, когато гневният глас на Ив прозвуча в слушалката. После смутено се обърна към Рурк:

— Лейтенант Далас нареди да… да си разкарате готиния задник от тук. Щяла… по-късно щяла да го изрита.

— С нетърпение очаквам този момент. — Той усмихнато целуна ръка на Пийбоди, каза й, че е много красива и излезе от бара. Измервателните уреди във фургона отвън отчетоха рязко повишаване на кръвното на младата жена и учестяване на пулса й.

— Овладей се — нареди й Ив.

— Не съм в състояние да контролирам неволна физическа реакция на външен стимул. — Пийбоди въздъхна. — Действително има страхотен задник… Завиждам ви, лейтенант.

— Вторият кандидат идва. Стегни се.

— Готова съм.

Погледна към вратата и навреме се досети, че трябва да се усмихне. В бара току-що беше влязъл мъж, когото си спомняше от първото си посещение в „Лично за вас“. Тогава бронзовият бог беше привлякъл вниманието й, сетне беше паднал в очите й, когато бе извадил огледалце, за да се наслади на изображението си.

Все пак тя нямаше нищо против да прекара следващия час в компанията на този красавец.

Мъжът застана на вратата и огледа хората по масите. Очите му с цвета на старо злато проблеснаха, щом забеляза Пийбоди. Той леко се усмихна и със заучено движение отметна златнорусата си коса, която се разпиля върху раменете му. Приближи се до нейната маса и каза:

— Вие сигурно сте Дилия.

— Да. — Пийбоди сподави въздишката си и си каза, че гласът му е прекрасен и че лицето му е по-красиво, отколкото на видеоматериала. — А вие сте Брент, нали?

Сега беше ред на Макнаб ревниво да се намръщи. Реши, че непознатият, който се перчеше пред Пийбоди, е като бездушен, но красив пластмасов манекен. Не можеше да повярва, че тя харесва такъв тип мъже. Личеше си, че онзи се е подлагал на безброй пластични операции. Красотата му беше изкуствена. „Господи, само я погледнете как го зяпа! — с отвращение си помисли той, сетне осъзна, че ревнува. Пийбоди сякаш поглъщаше всяка дума, изречена от бронзовия Аполон. — Жените са толкова… предсказуеми“ — ядно си каза Макнаб.

Вдигна поглед, когато Рурк спря до масата.

— Тази вечер нашата приятелка изглежда невероятно привлекателна, нали?

— Мъжете намират за привлекателна всяка жена, която разголва гърдите си.

Рурк се усмихна — ревността на Макнаб му се струваше забавна. Младежът хвърляше гневни погледи към Пийбоди и нервно барабанеше с пръсти по масата.

— Очевидно подобни гледки не те вълнуват — иронично отбеляза той.

— Де да беше така — промърмори Макнаб, когато Рурк се отдалечи. — Циците й си ги бива.

— Престани да зяпаш Пийбоди — просъска Ив. — Втората ти партньорка току-що влезе.

— Добре. — Макнаб погледна към дребничката червенокоса жена в блестящ гащеризон. — Включвам се в играта.

Ив намръщено се взираше в един от мониторите, монтиран в специалния фургон.

— Фийни, искам информация за човека с Пийбоди. Има нещо странно в него.

— Нарича се Брент Холоуей, работи като манекен за модни каталози и клипове към „Клайбърн Уилис маркетинг“. Трийсет и осем годишен, два пъти развеждан, няма деца.

— Манекен ли? — Тя присви очи. — Участва в рекламни клипове, следователно е в развлекателния бизнес, нали?

— Изглежда, че отдавна не си гледала телевизия. Според мен в рекламните клипове няма нищо развлекателно. Брент е роден в Мористаун, Ню Джързи. Живее в Ню Йорк от 2049 г. В момента обитава апартамент на Сентрал Парк Уест. Има много приличен доход. Досието му е чисто — никога не е бил арестуван. За сметка на това са му налагани безброй глоби за нарушаване на правилата за движение.

— С Пийбоди го видяхме при първото посещение в „Лично за вас“. Отдавна ли е клиент на агенцията?

— Само през тази година са го запознали с двайсет жени.

— Питам се защо човек с такава външност и отлична кариера се е обърнал към агенция за запознанства. Запознал се е с двайсет жени, но с нито една не е имал връзка. Какво му липсва, Фийни?

Ирландецът се втренчи в монитора и отсече:

— Ако питаш мен, този тип е надут глупак.

— Прав си, но повечето жени обръщат внимание само на външността. Брент е красив и богат. Все някоя от кандидатките щеше да го впримчи. — Тя забарабани с пръсти по таблото. — Може би някоя от тях се е оплакала от грубото му поведение към нея?

— Не. Срещу него няма оплаквания.

— Тук има нещо гнило — замислено промълви тя; внезапно очите й се разшириха от смайване, защото видя как Пийбоди замахна с юмрук и улучи красивия нос на Брент Холоуей. — Божичко, видя ли какво се случи?

— Счупи го — равнодушно отбеляза Фийни, когато от носа на красавеца шурна кръв. — Отличен удар.

— Какво ли я е прихванало? Какво става. Пийбоди, полудя ли?

— Мръсникът си пъхна ръката под масата. — Младата жена скочи на крака, лицето й беше зачервено от гняв. — Разказваше за новата пиеса в „Юнивърс“, изведнъж ме сграбчи между краката. Извратен тип, махай се от очите ми!

— Макнаб, да не си посмял да мръднеш! — Извика Ив, когато младежът се изправи, готов да се нахвърли върху русокосия красавец. — Ако се намесиш, ще те отстраня от операцията. Изпълнявай заповедите ми, дявол да те вземе! Пийбоди, пусни този нещастник.

Докато тя си скубеше косите от отчаяние, Пийбоди изправи Холоуей на крака и отново го удари. Навярно щеше да потрети, въпреки че красавецът беше забелил очи, но Рурк си проби път през любопитните зяпачи и побърза да издърпа от ръцете й замаяната й жертва.

— Безпокоеше ли ви този човек, госпожице? — загрижено попита той и многозначително се втренчи в гневните й очи. — Приемете най-искрените ми извинения. Позволете ми да ви почерпя още едно питие. — Без да изпуска Холоуей, Рурк със свободната си ръка взе чашата й и я помириса, сетне нареди на сервитьора: — Донеси коктейл „Блиц“. — И тримата бармани се втурнаха да изпълнят поръчката му, а той повлече към вратата Брент, който се беше посъвзел и се опитваше да се съпротивлява, като крещеше:

— Пусни ме! Мръсницата ми счупи носа. Изкарвам си хляба с външността си, а тъпата курва ми счупи носа! Ще я дам под съд! Ще я обадя в полицията!

Щом се озоваха навън, Рурк го запрати към стената на сградата. Главата на Холоуей глухо изкънтя. Очите му се забелиха за втори път.

— Искам да те осведомя, че заведението е мое. — Рурк подчерта думите си като отново блъсна главата му в стената, докато Ив безпомощно го наблюдаваше от фургона и гневно ругаеше. — Не разрешавам на никого да притеснява посетителите на моето заведение. Ако някой го направи, горчиво съжалява. Ето защо те съветвам веднага да изчезнеш и да благодариш на Бога, че само носът ти е счупен.

— Мръсницата сама си го изпроси.

— О, точно това изобщо не биваше да го казваш.

— Когато се разгневи, ирландецът в него се пробужда — разнежено промълви Фийни, а Ив кръвожадно го изгледа.

Рурк заби юмрук в корема на Холоуей, удари го с коляно между краката и го остави да се строполи на земята.

Сетне погледна към фургона, злорадо се усмихна и влезе обратно в бара.

— Чудесно се справи — похвали го Фийни.

— Повикай патрулна кола да прибере онзи глупак и да го закара в болницата. — Ив потърка очи. — Недоумявам как ще рапортувам за случилото се… Макнаб, Пийбоди, останете по местата си. В никакъв случай — повтарям, в никакъв случай не разкривайте истинската си самоличност. Когато вечеринката свърши, елате у дома. Дано успеем да измислим как да спасим положението.

Минаваше девет. Седяха в кабинета на Ив, която нервно крачеше напред-назад. Всички мълчаха, защото не искаха да си навлекат гнева й. Рурк докосна Пийбоди по рамото и й намигна, за да я поуспокои. Най-сетне Ив наруши мълчанието:

— Успяхте да разговаряте с шестима партньори, което все пак е някакъв успех. Утре по обяд са срещите ви с останалите четирима. Пийбоди, ще съобщиш на Пайпър за инцидента с партньор №2. Престори се на оскърбена. Интересно ми е как ще реагират собствениците на агенцията. Досега не са постъпвали оплаквания против Брент. Направили сме видеозаписи на всичките ви срещи, но искам от двама ви писмено да изразите впечатленията си. Щом свършим съвещанието, ще се приберете вкъщи. Не излизайте никъде и не изключвайте комуникаторите си. Ние с Фийни ще следим всички обаждания.

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди стана. Личеше си, че е смутена, но не сведе очи пред гневния поглед на началничката си. — Моля да ме извините, задето изпуснах нервите си по време на операцията. Съзнавам, че можех да проваля разследването.

— По дяволите разследването! — избухна Макнаб и скочи на крака. — Трябваше да счупиш краката на онзи мръсник. Заслужаваше да го…

— Макнаб, успокой се — прекъсна го Ив.

— Не мога да се успокоя. Гадното копеле си получи заслуженото…

— Детектив Макнаб — с леден тон произнесе Ив и застана пред него. — Доколкото ми е известно, не съм искала мнението ти. Работното ти време приключи. Прибери се у дома и се успокой. Утре сутринта в девет те очаквам в кабинета ми в управлението.

Тя замълча, наблюдавайки как в него се борят противоречиви чувства. Накрая младежът рязко се обърна и излезе без да каже нито дума.

— Рурк, Фийни, бихте ли ме оставили насаме с Пийбоди?

— С най-голямо удоволствие — промърмори Фийни, който изгаряше от желание да напусне „бойното“ поле. — Да ти се намира ирландско уиски, Рурк? Заслужили сме го след този тежък ден.

— За теб винаги ще се намери — отвърна Рурк и хвърли предупреждаващ поглед към съпругата си, преди да излезе заедно с ирландеца.

— Седни, Пийбоди.

По-младата жена тъжно поклати глава.

— Провалих всичко, лейтенант. Излъгах очакванията ви, не успях да се справя още с първата задача. Имате пълното право да ме отстраните от разследването, ала все пак моля да ми дадете още една възможност.

Ив мълчаливо изчака сътрудничката си да се успокои. Пийбоди беше бледа като платно, но ръцете й не трепереха, раменете й бяха изопнати.

— Не съм казала, че ще те отстраня, полицай. Но ти наредих да седнеш. Седни, Пийбоди — повтори с по-мек тон и се обърна да извади от шкафа бутилка вино.

— Ясно ми е, че един агент под прикритие не бива да се издава при никакви обстоятелства — продължи сътрудничката й.

— Не си се издала, само дето счупи носа на онзи нещастник.

— Реагирах машинално, без да мисля. Осъзнавам, че при подобна операция непрекъснато трябва да обмисляш действията си.

— Слушай, дори една проститутка има право да се възпротиви, ако някакъв мухльо пъхне ръка между краката й на публично място. Хайде, изпий чаша вино.

Сътрудничката й посегна да вземе чашата; този път ръката й трепереше.

— Седяхме и разговаряхме, ненадейно усетих как онзи… пъхна пръст в мен. Вярно е, че флиртувах с него и му позволих да зяпа гърдите ми… сигурно съм заслужила да постъпи така с мен…

— Престани! — Ив се съжали над нея, сложи ръце на раменете й и я накара да седне. — Не се самообвинявай. Онзи гадняр не е имал право да се гаври с теб. Никой няма право да постъпва така с теб.

Да завърже ръцете ти и да те изнасили, а ти да го молиш за милост, докато болката разкъсва тялото ти.

Усети, че й се повдига, страхуваше се, че не ще успее да се въздържи. Обърна се, облегна се на бюрото и се опита да се овладее.

— Не сега — промърмори. — Не сега.

— Лейтенант, лошо ли ви е?

— Нищо ми няма. — Тя остана още миг с гръб към сътрудничката си. — Съжалявам за случилото се. Знаех си, че този човек не е наред.

Пийбоди вдигна с две ръце чашата. Още усещаше как пръстите на мръсника проникват в нея.

— Питам се как е бил допуснат за клиент на агенцията. Нали проучват всички кандидати?

— Вече имаме доказателство, че системата им на проучване не е толкова сигурна както твърдят. — Дълбоко си пое въздух, почувства, че се е поуспокоила и се обърна. — Утре сутринта ще се оплачеш на Пайпър. Поискай да се срещнеш лично с нея. Направи сцена, заплаши я, че ще съдиш агенцията или ще уведомиш пресата за инцидента. Целта ми е да я изненадаш. Интересува ме реакцията й. Мислиш ли, че ще се справиш?

— Разбира се. — Пийбоди подсмръкна, опитвайки се да не заплаче. — Няма да ми е трудно, особено в състоянието, в което съм сега.

— Не изключвай комуникатора си. Не можем да използваме информацията, която сме получили при подслушване на разговора ви, но искам непрекъснато да поддържаме връзка. Разрешавам ти да представиш по-късно рапорта за случилото се тази вечер. Ще помоля Фийни да те закара до вас.

— Благодаря.

Ив изчака секунда и отново се обади:

— Пийбоди, ще ти доверя нещо — ударът ти беше страхотен. Един съвет от мен — при друг случай изритай противника в топките, ако искаш напълно да го обезвредиш.

Сътрудничката й се опита да се усмихне.

— Слушам, лейтенант.

Ив се чувстваше по-уверена като седеше зад бюрото си, затова се настани там и зачака Рурк. Знаеше, че той ще изпрати Фийни и навярно ще пофлиртува с сътрудничката й, което положително щеше да накара Пийбоди да сънува еротични сънища.

Това бе за предпочитане пред кошмарите, които измъчваха самата нея; кошмари, в които в плътта й се впиваха жадни ръце, а тя беше безпомощна да ги отблъсне.

Внезапно осъзна защо й е толкова трудно да разследва тези жестоки убийства, извършени в името на любовта. Напомняха й миналото, което се беше опитвала да забрави през целия си живот.

Ала сега мъчителните спомени безмилостно я връхлитаха. Всеки път, когато поглеждаше някоя жертва, виждаше себе си.

И изпитваше ужас и отвращение.

— Опитай се да преодолееш слабостта си — заповяда си сама. — Сега най-важното е да заловиш убиеца.

Вдигна поглед, когато Рурк влезе и не откъсна очи от него, докато той прекосяваше кабинета. Съпругът й наля две чаши вино от бутилката, която беше отворила заради Пийбоди, подаде й едната и се настани на стола срещу бюрото й.

Отпи от виното и запали цигара, сетне безмълвно се втренчи в Ив. Тя не издържа и избухна:

— Какво си въобразяваше, че правиш?

Той дълбоко вдъхна ароматния дим, изпусна го през носа си и престорено невинно попита:

— Нима съм ти попречил?

— Не хитрей, Рурк.

— Много ме бива по тази част. Успокой се, лейтенант. — Той вдигна чашата си за тост, а Ив гневно го изгледа. — Не съм провалил операцията ти.

— Не трябваше да бъдеш в бара.

— Може би забравяш, че съм негов собственик. — Тонът му беше предизвикателен. — Имам навик да се отбивам в моите заведения — така персоналът винаги е нащрек.

— Рурк…

— Ив, това разследване те изнервя. Нима мислиш, че не забелязвам състоянието ти? — Престореното му равнодушие изчезна и той повиши глас, скочи от мястото си и започна да се разхожда напред-назад.

Ив си помисли: „Фийни беше прав, че когато Рурк се ядоса, ирландецът в него се пробужда.“

— Пречи на съня ти… и без това спиш толкова малко. Погледът ти издава колко страдаш… Знам какво преживяваш. — Обърна се и в сините му очи проблесна гняв. — Възхищавам се от теб. Ала не искай от мен да бъда безучастен, да се преструвам, че не виждам състоянието ти и да не се опитвам да облекча болката ти.

— Не мисля за себе си, а за онова, което съм преживяла. Измъчва ме мисълта за тримата мъртъвци.

— Разбирам. — Той се приближи до бюрото и приседна на ръба. — Затова си най-доброто ченге, което съм срещал. Те не са за теб само имена, а хора, чийто живот насилствено е бил отнет. Притежаваш способността (която е по-скоро проклятие) да си представяш какво са видели и почувствали миг преди да умрат. Няма да те предам, Ив. — Внезапно се наведе и повдигна брадичката й. — Няма да те оставя да се бориш сама със злото, защото те обичам и уважавам професията ти. Ще ме приемеш, както те приемам и аз.

Ив седеше неподвижно и сякаш поглъщаше думите му, без да откъсва поглед от лицето му. Досега не беше успявала да устои на чувствата, които изразяваха очите му.

— Миналата зима — замислено проговори накрая — ти се натрапи в живота ми. Знаеш, че отначало се съпротивлявах и не желаех да се обвързвам с теб.

Рурк раздразнено вдигна вежда.

— Слава богу, че не ми обърна внимание — добави тя и видя как намръщеното му лице внезапно засия.

— Аз също не исках да се обвързвам с теб. A grha.

Сърцето й лудо затуптя — беше я нарекъл „моя любов“ на родния си език. Все пак се насили да продължи:

— От тогава името ти е замесено почти във всеки случай, който разследвам. Признавам, че те използвах, когато ми беше изгодно и това не ми дава покой.

— А на мен доставя удоволствие.

— Известно ми е. — Тя въздъхна и за миг обви пръсти около китката му, напипвайки ритмичния му пулс. — Научи тайните на миналото, които се опитвам да забравя и които непрекъснато ми се натрапват.

— Щеше да си ги припомниш и сама, Ив. Но може би ако сме заедно, спомените няма да ти причиняват толкова голяма болка. Често мисля за собственото си минало. — Думите му толкова я изненадаха, че тя неволно се втренчи в него. — Установих, че присъствието ти ми помага да преодолея най-тежките моменти. Ето защо искам да бъда до теб, когато ти е най-тежко.

Ив отпи от виното си и се замисли. Рурк беше прав — двамата с него взаимно се подкрепяха.

Но по-важното бе, че можеше да споделя най-съкровените си мисли с него.

— Знам какво са чувствали: страх, болка, унижение, когато са били голи и безпомощни, когато ги е изнасилвал. Знам какви физически и душевни страдания са изпитвали. Опитвам се да забравя какво е да бъдеш изнасилвана, разкъсвана, омърсена. Спомените отказват да ме напуснат. Ала щом ме докоснеш… — Тя осъзна, че никога не му беше доверявала най-съкровените си мисли. — Щом ме докоснеш, кошмарът изчезва. Оставаш само ти.

— Обичам те — прошепна той. — Безумно.

— Навярно затова си тук, въпреки че трябваше да заминеш извън планетата във връзка с работата ти. — Ив поклати глава, за да му попречи да я прекъсне с някакво правдоподобно обяснение. — Тази вечер беше до мен, защото знаеше, че може би ще ми потрябва подкрепата ти. Дори сега си готов да спориш с мен, за да ме накараш да забравя онова, което не ми дава покой. Познавам те прекрасно, по дяволите. Аз съм ченге, а ченгетата са най-добрите психолози.

— Хвана ме на местопрестъплението. Признавам вината си. Какво ще правиш с мен?

— Ще ти благодаря. Все пак искам да ти напомня, че вече единайсет години съм в полицията и мога да се грижа за себе си. От друга страна… — Тя се загледа в чашата си, сетне отпи голяма глътка. — С удоволствие наблюдавах как натупа онзи гадняр, дето се изгаври с Пийбоди. А аз безпомощно седях във фургона. Идваше ми да смажа мръсника, но щях да проваля операцията. Ето защо изпитах удовлетворение, докато те гледах.

— Удоволствието беше изцяло мое. Как е сътрудничката ти?

— Ще се оправи. Случилото се беше шок за нея, както за всяка нормална жена. Препоръчах й да вземе горещ душ и приспивателно и й обещах, че на следващия ден ще се чувства прекрасно. Сигурна съм, че инцидентът не е повлиял на професионалните й качества. Тя е добро ченге.

— Мисля, че до голяма степен го дължи на теб.

— Не ми приписвай незаслужени дела. Момичето е много способно. — Тя студено го изгледа. — Сигурна съм, че си я прегърнал, погалил се я и си я целунал за лека нощ.

Рурк отново повдигна вежда.

— Да речем, че си права. Какво от това?

— Обзалагам се, че сърчицето й още не може да се успокои. Подозирам, че тайно е влюбена в теб.

— Нима. — Той широко се усмихна. — Много интересно.

— Не си играй с Пийбоди и не замайвай главата й. Искам да се съсредоточи върху нарежданията ми.

— Предлагам да се разсредоточиш и да накарам твоето сърчице лудо да тупти.

— Съмнявам се, че ще успееш. Умът ми е зает с друго. Май ще трябва доста да поработиш.

— Обичам работата си. — Той угаси цигарата си и остави чашата вино. — И съм дяволски добър.

Ив лежеше по корем; беше гола, тялото й още вибрираше. В този момент комуникаторът й избръмча. Тя гневно възкликна, изключи видеото и отговори на повикването. След броени секунди скочи от леглото. Анонимен глас беше съобщил в полицията за семеен скандал. Адресът й беше познат.

— Това е апартаментът на Холоуей. По кода, който ми съобщи диспечерът, разбрах, че жертвата е мъртва. Убиецът продължава да действа по един и същи начин.

— Ще те придружа. — Рурк скочи от леглото и посегна към панталоните си.

Тя започна да протестира, сетне примирено вдигна рамене.

— Добре. Трябва да повикам Пийбоди и да й съобщя за случилото се, но се страхувам от реакцията й. Оставям на теб да я глезиш; трябва да се държа по-сурово с нея, за да я накарам да се стегне.

— Не ти завиждам заради професията, лейтенант — промълви Рурк докато се обличаше.

— В момента и на мен не ми харесва да съм ченге. — Ив извади комуникатора си и се свърза с Пийбоди.