Приказки за Абу-Нувас (Приказка на суахили)

II

Веднъж, когато магарето на Абу-Нувас поискало да пие и нямало в какво да му се даде вода, Абу-Нувас отишъл при съседа си да поиска едно гърне. Взел гърнето, върнал се в къщи и напоил магарето. Гърнето останало у Абу-Нувас три дни. А на четвъртия ден той сложил в него едно мъничко гърне и го занесъл на съседа. Съседът взел гърнето, надникнал вътре и като видял мъничкото гърне, извикал:

— То не е мое!

— Но аз не съм крадец, не искам да взимам чуждото — отговорил Абу-Нувас, — твоето гърне роди при мене и това е неговото дете.

Съседът много се зарадвал и помислил: „Каква щастлива къща има Абу-Нувас. Там се раждат дори гърнета.“

Когато на третия ден Абу-Нувас отново дошъл да иска гърнето, съседът му го дал, но Абу-Нувас не го върнал вече. Тогава съседът отишъл при него сам.

— Твоето гърне умря — рекъл Абу-Нувас.

— Как, та гърне може ли да умре? — възкликнал съседът.

— А мигър може да ражда? — попитал Абу-Нувас.

— Може — отговорил съседът.

— Тогава всичко, което се ражда, умира — рекъл Абу-Нувас.

Съседът попитал учените хора и те потвърдили това.

Така гърнето останало у Абу-Нувас.