Приказки за Абу-Нувас (Приказка на суахили)

III

Веднъж един търговец заклал козел. Докато го пекъл, дошъл един беден човек, седнал настрана и взел да яде своята оскъдна храна, подправена с миризмата от печеното месо.

Сутринта беднякът срещнал търговеца и му рекъл:

— Бвана, ти много ми помогна вчера, даде ми много вкусна подправка — миризмата от печеното месо, и аз се нахраних добре.

— А! Ето значи защо моето печено месо било без миризма — провикнал се търговецът. Той отишъл да се оплаче на Харун ар-Рашид, който заповядал на бедняка да плати дванайсет рупии.2

Беднякът се запътил за дома си, като плачел горчиво, защото нямал никакви пари. Из пътя срещнал Абу-Нувас и му разправил всичко. Абу-Нувас извадил дванайсет рупии, дал ги на бедняка и му рекъл:

— Тези пари ще дадеш на търговеца, но не му ги давай, докато не дойда аз.

На сутринта търговецът и беднякът отишли при Харун ар-Рашид.

— Дойдох да платя на търговеца парите — рекъл беднякът, — но аз не съм ял месото, само вдъхвах миризмата.

В това време дошъл Абу-Нувас и му разправили каква е работата.

— Къде са твоите дванайсет рупии, бедняко? — попитал Абу-Нувас.

— Ето ги — отговорил беднякът и подал парите.

Абу-Нувас ги взел и повикал търговеца, за да му ги даде.

Когато търговецът поискал да вземе парите, Абу-Нувас рекъл:

— Почакай!

После хвърлил парите на пода й рекъл:

— Чуваш ли звъна на тези монети? Вземи си го. Нали беднякът не е ял месото, а само миризмата.

Търговецът не могъл да възрази нищо на това. А Абу-Нувас дал парите на бедняка и той с радост си отишъл в къщи.