Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

Хорхе БукайВоинът

Исполинското тяло на шумерския воин било покрито с белези, а кожата му — обветрена и загрубяла от слънцето и снега.

Името му било Хорма̀ и тази история разказва как веднъж, докато яздел с трима свои другари от един град към друг, попаднали в засада, организиране от най-жестоките им врагове.

Четиримата воини се борили геройски, но само Хорма̀ оцелял. Тримата му другари загинали в битката.

Окървавен и изтощен, Хорма̀ разбрал, че трябва да си почине, за да възстанови силите си и изцели раните си.

Огледал се, за да потърси сигурно място, и забелязал малка пещера, издълбана в близката планина.

Дотътрил се някак до там, влязъл в пещерата, прострял мечата си кожа на пода и потънал в дълбок сън.

Гладът го събудил часове или дни по-късно.

Почувствал, че стомахът му се бунтува. Въпреки болките от раните, Хорма̀ решил да излезе и да потърси съчки и сухи дърва, за да накладе малък огън във временното си убежище и да хапне малко от соленото месо, което носел със себе си.

Когато светлината на пламъците осветила вътрешността на убежището, воинът не могъл да повярва на очите си: подслонът, който намерил, не бил просто пещера, а храм, издълбан в скалата…

От надписите и символите шумерът разбрал, че храмът е бил построен в чест на едно-единствено божество… бог Готсу̀.

Хорма̀, не вярвал на случайността и вероятно затова решил, че този, който го е отвел до пещерата, бил самият бог на храма, за да може по този начин да бди над съня му.

Хорма̀, стигнал до заключението, че това бил някакъв знак.

От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готсу.

Щял да остане там докато раните му зараснат. Междувременно щял да запали голям огън под олтара, пред огромното каменно изображение на бога, и щял да хване някакво животно, което да принесе в жертва в негова чест.

Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готсу̀.

През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който озарявал олтара.

На шестия ден Хорма̀ разбрал, че е време да продължи пътя си, но преди да тръгне, решил да остави някакъв дар в знак на вечната си благодарност към Готсу̀.

— Вечен пламък — казал си. — Но как да го постигна?

Хорма̀ излязъл от пещерата и седнал на една скала край пътеката, за да помисли над проблема. Знаел, че пламъкът може да бъде поддържан чрез малко масло, но това не било достатъчно.

После му хрумнало, че може би трябва да потърси много дърва — толкова, че никога да не свършат. Толкова много, че да горят вечно… Но бързо разбрал колко напразно щяло да бъде това усилие… Многото дърва щели да увеличат силата на огъня, но не и продължителността на пламъка…

Един монах в бяло расо, който вървял по пътеката, се спрял срещу Хорма̀.

Може би от чисто любопитство, а може би и от изненада, че вижда воин, потънал в толкова дълбок размисъл, монахът седнал срещу шумера и го загледал неподвижен, сякаш бил част от пейзажа. Няколко часа по-късно, когато слънцето вече залязвало, Хорма продължавал да мисли…

Толкова погълнат бил от мислите си, че не се изненадал ни най-малко когато монахът му заговорил:

— Какво ти е, войнико? Изглеждаш угрижен… Мога ли да ти помогна?

— Не ми се вярва — казал воинът. — Тази пещера, братко, е храмът на бог Готсу̀, когото преди пет луни нарекох свой покровител, към когото са отправени молитвите ми и който е висшият идеал на борбата ми. Скоро трябва да потегля и бих искал да го славя навеки, но не знам как да направя така, че пламъкът, който запалих да гори вечно.

Монахът поклатил глава и сякаш отгатнал пътя, който била изминала мисълта на война, казал:

— За да бъде пламъкът вечен, ти е необходимо нещо повече от дърва и масло…

— Какво ми трябва? — попитал Хорма̀ нетърпеливо — какво ми е нужно?

— Магия — казал простичко монахът.

— Но аз не съм магьосник, нито разбирам от магии…

— Само вълшебството може да направи пламъка вечен.

— Аз искам пламъкът да бъде вечен — казал воинът. — Ако намеря вълшебството, можеш ли да ми гарантираш, че пламъкът за Готсу̀ ще е вечен?

— Да обещая? Преди седмица ти дори не подозираше за съществуването на този храм, посветен на Готсу̀… А днес искаш да му засвидетелстваш вечна почит. Това искаш днес. Нима можеш да гарантираш, че желанието ти ще бъде вечно?

Хорма̀ не отговорил.

Воинът разбрал, че никой не може да даде дума, че желанието му ще е вечно…

Монахът отново поклатил глава и се изправил. Приближил се до Хорма̀, поставил дланта си на гърдите му и казал:

— Ще ти разкрия една тайна…

Магията продължава само докато гори желанието!