Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

Хорхе БукайБунт

Неочаквано се позвъни.

— Там ли си? — чух. — Време е!

— Идвам — отвърнах машинално.

— Става късно. Отвори вратата.

Беше ми дошло до гуша.

Замислих се да хвана чука и да го направя… с малко късмет бих могъл — само с един удар — да сложа край на безкрайното мъчение.

Ще е прекрасно.

    Край на контрола…

        Край на бързането…

            Край на затвора!

Рано или късно всички ще разберат за стореното от мен…

Рано или късно някой ще реши да ме последва…

И след него може би друг…

И друг…

И много други ще се осмелят.

Верижна реакция, с която ще спрем за винаги потисничеството.

Навеки ще се отървем от тях.

Ще се отървем от тях във всичките им форми…

Скоро разбрах, че мечтата ми е невъзможна.

Че робството ни едновременно е и единствената ни надежда…

Ние сме създали тъмничарите си и сега — без тях — обществото няма как да съществува.

Трябва да призная…

Вече не можем да живеем без часовници!